За какво разговаряхме по време на последното ни събиране? (Първо Бог разказа историите на Сяосяо и Сяодзи. След това Ти говори за това, какво представляват типовете поведение, които хората смятат за добри, както и за някои от изискванията, които Бог има към човека, и наблегна особено на истините принципи, които трябва да разберем по отношение на почитта си към родителите.) Миналия път разговаряхме на тема, свързана със стремежа към истината, която е най-подходяща за човешките представи. Това беше и негативна тема, а именно относно поведението, което се смята за правилно и добро според човешките представи. Посочихме някои примери, които засягат тази тема, и след това дадохме още няколко примера за изискванията, които Бог е поставил, за да направлява поведението на човека. Общо взето това бяха конкретните неща, за които разговаряхме. В това общение нямаше много големи раздели, но обсъдихме много подробности, свързани със знанията на хората, тяхното практикуване и разбиране на истината. Днес ще направим кратък преглед на тези неща. Най-общо казано, кое поведение хората считат за добро? Дали не трябва да направим заключение или да дадем общо определение за това? Стигнахте ли до някакво заключение? Разговаряхте ли за тези неща по време на събиранията? (Да. След като Бог няколко пъти разговаря с нас, успяхме да разберем, че доброто поведение, което човекът възприема като правилно, е просто тип поведение. То не представлява истината, а е само начин хората да се прикрият.) Предвид някои твърдения за външното поведение, които човечеството е обобщило — каква точно е същността на това поведение? Съществува ли връзка между същността на хората и външното им добро поведение? Благодарение на това външно добро поведение хората изглеждат много прилични и достойни. Хората, които имат такова поведение, са уважавани и хвалени от останалите, те са високо ценени и създават добро впечатление. Дали това добро впечатление е съвместимо със същността на покварения нрав на хората? (Не.) Тогава, от тази гледна точка, какво е естеството на доброто поведение на човека? Дали не представлява просто повърхностни подходи и прикриване? (Да, така е.) Дали тези повърхностни подходи и прикриване са подобаващи проявления на нормалната човешка природа? (Не, не са.) Ето защо поведението, което хората в представите си приемат за правилно и добро, всъщност представлява само повърхностни човешки подходи и прикриване. Това е естеството на този тип поведение. То не представлява изживяване на нормалната човешка природа, нито е нейно проявление, а е само външен подход. Този подход прикрива покварения нрав на хората, сатанинската им природа същност и замазва очите на останалите. Хората практикуват това добро поведение, за да спечелят благоразположението, уважението и почитта на останалите — това поведение не може да им помогне да се отнасят честно един към друг или да си взаимодействат искрено, камо ли да изживеят човешко подобие. Това добро поведение нито е подход, породен от искрена честност, нито е естествено проявление на нормалната човешка природа. То по никакъв начин не представлява същността на човека, а е само маска и измамна фасада, които човекът си поставя — това са украшенията на поквареното човечество. Те прикриват злата му същност. Това е същността на доброто поведение на човека, това е истината, която стои зад него. В такъв случай каква е същността на поведението, което Бог изисква от човека? По отношение на поведението на хората, последните два пъти, когато бяхме в общение, споменахме някои от подходите, които Бог изисква, и това, което Той изисква от тях да изживеят. Какво включват те? (Хората не бива да пушат, да пият алкохол и не бива да удрят или да оскърбяват останалите. Трябва да почитат родителите си и да притежават благоприличието на светци. Не бива да се кланят на идоли, да прелюбодействат, да крадат, да присвояват чуждо имущество, да лъжесвидетелстват и т.н.) Каква е същността на тези изисквания? С други думи на какво основание Бог поставя тези изисквания? На какво съществено условие почиват те? Дали тези изисквания не са поставени в контекста и въз основа на предпоставката, че човечеството е покварено от Сатана и че човекът има греховна природа? И дали тези изисквания не са в рамките на нормалната човешка природа? Дали не са неща, които хората с нормална човешка природа могат да постигнат? (Да, така е.) Тези изисквания са поставени изцяло въз основа на същественото условие, че са постижими за човек с нормална човешка природа. В тази връзка каква е тогава същността на поведението, което Бог изисква от човека? Можем ли да кажем, че това е истинското подобие, което се изживява от хората с нормална човешка природа, както и най-малкото, което нормалната човешка природа би трябвало да притежава? Дали примерите, които дадохме: че хората трябва да притежават благоприличието на светци и да са сдържани, че не бива да се развращават, да удрят или да оскърбяват другите, да пушат, да пият алкохол, да прелюбодействат, да крадат и да се кланят на идоли, че трябва да почитат родителите си, а в Епохата на благодатта на хората им беше казано и да бъдат търпеливи, толерантни и т.н. — дали тези изисквания, които Бог постави, се ограничават само до някакъв подход? Не, Бог определи критерии за това как хората трябва да изживеят нормалната човешка природа. Какво имам предвид под „критерии“? Имам предвид нивото на Божиите изисквания. Какво трябва да изживееш като човек, за да притежаваш нормална човешка природа? Трябва да изпълняваш изискванията, които Бог е поставил. Изброихме само част от Божиите изисквания към човека. Изисквания, като това да не удряш и да не оскърбяваш другите, да не пушиш, да не пиеш алкохол, да не прелюбодействаш или да не крадеш и т.н., са постижими за хората с нормална човешка природа. Макар че тези неща са по-нисши от истината и не са на нейната висота, те са основни критерии за оценка на това дали човек притежава човешка природа, или не.

Каква е същността на поведението, което Бог изисква от човека и което обобщихме току-що? Да изживее нормалната човешка природа. Ако човек може да живее или да се държи така, както изисква Бог, тогава в Божиите очи този човек притежава нормална човешка природа. Какво означава да притежаваш нормална човешка природа? Означава, че човек вече покрива критериите за поведение, които Бог изисква, и отговаря на еталона за нормална човешка природа по отношение на своето поведение, своя подход и това, което изживява, защото проявява и изживява нормалната човешка природа така, както изисква Бог. Може ли да се каже така? (Да.) Независимо дали вярва в Бог, или не, и независимо дали има истинска вяра, или не, нима човек има нормална човешка природа, ако краде, мами или се възползва от останалите, или ако често използва неприличен език, ако удря и наранява други хора без никакви скрупули, когато са застрашени собствените му репутация, статус, имидж или други интереси, или ако дори стига дотам, че да съгрешава като прелюбодейства, т.е. ако все още има такива проблеми в начина, по който изживява човешката природа, особено след като започне да вярва в Бог? (Не, няма.) Без значение дали оценяваш невярващи или вярващи, тези поведенчески норми, които Бог е определил, са само най-ниските и минимални критерии за оценка на човешката природа. Има хора, които, след като станат вярващи, се отричат, дават малко от себе си и са способни да платят известна цена, но никога не покриват критериите за поведение, които Бог е определил. Ясно е, че подобни хора не изживяват нормална човешка природа — те дори не изживяват най-елементарно човешко подобие. Какво означава, че даден човек не изживява нормална човешка природа? Означава, че не притежава нормална човешка природа. Тъй като не може да покрие дори нивото на изискванията, които Бог е поставил към поведението на хората по отношение на изживяването на човешката природа, неговата човешка природа е много лоша и той може да получи само лоша оценка. Минималният критерий за оценка на човешката природа на даден човек е да се разгледа дали поведението му отговаря на нивото на поставените от Бог изисквания към поведението на хората. Проверете дали, след като е повярвал в Бог, той е сдържан, дали притежава благоприличието на светец по отношение на това, което говори и върши, дали се възползва от другите, когато общува с тях, дали се отнася с любов, толерантност и търпение към членовете на семейството си и към братята и сестрите в църквата, дали изпълнява задълженията си към своите родители според възможностите си, дали все още се кланя на идоли, когато никой не го гледа, и други подобни. Можем да използваме тези критерии, за да оценим човешката природа на даден човек. Като оставите настрана въпроса дали този човек обича истината и дали се стреми към нея, първо преценете дали има нормална човешка природа — дали думите и поведението му отговарят на критериите за поведение, които Бог е определил. Ако не отговаря на тези критерии за поведение, тогава можете да оцените човешката му природа в зависимост от степента на това, което изживява, — дали е средна, лоша, много лоша или ужасна, в този ред — това е точно. Каква човешка природа има вярващият, ако е с бързи пръсти и се занимава с кражби от магазините и с джебчийство, когато ходи в супермаркетите или на обществени места? (Лоша.) Има хора, които крещят обиди и дори удрят другите, когато нещо ги ядоса. Техните обиди не са справедлива оценка на същността на другия човек, а произволни обвинения и са пълни с нецензурни изрази. Такива хора казват всичко, което им позволява да излеят омразата си, без изобщо да се въздържат. Особено някои хора казват такива неща на родителите си, на братята и сестрите си, на роднините си, които са невярващи, и дори на приятелите си, които са невярващи, каквито не би искал да чуеш, за да не омърсят ушите ти. Каква човешка природа има такъв човек? (Лоша.) Може да се каже още, че няма никаква човешка природа. Има и други, които не откъсват очи от парите. Когато тези хора видят заможен човек, който се храни добре и носи хубави дрехи, и който води охолен живот, те винаги искат да се възползват от него. Все за нещо го молят със заобикалки или ядат от храната му и използват вещите му, или вземат назаем вещи от него и не ги връщат. Макар да не са се възползвали сериозно от другите и действията им да не са равносилни на присвояване или подкуп, това тяхно поведение, с бързите им пръсти, е наистина низко и отвратително и предизвиква презрението на останалите. По-сериозното е, че има хора, които са пристрастени към красотата на противоположния пол. Те често хвърлят поглед към хора от противоположния пол и дори прелюбодействат и извършват грях между половете. Някои от тези хора са необвързани, а други имат семейства — има дори такива, които прелюбодействат, макар и да са в много напреднала възраст. Още по-сериозно е, че някои хора се опитват да съблазняват представители на същия пол и да имат физическа близост с тях. Това наистина е отвратително. Още по-невероятни са онези хора, които от години вярват в Бог, но не вярват, че истината е по-висша от всичко останало или че Божиите слова постигат всичко. Тези хора често посещават врачки тайно, за да им предскажат съдбата, палят тамян, за да се поклонят на Буда или на други идоли, а някои дори използват вуду кукли, за да проклинат други хора, или провеждат сеанси и други подобни. Правенето на подобни зли магии е още по-сериозен проблем, а такива хора са неверници и по нищо не се различават от невярващите. Независимо дали обстоятелствата са незначителни или сериозни, щом човек има тези проявления, можем да кажем, че той изживява човешката природа по ненормален и опорочен начин, и дори че поведението му е донякъде грешно или нелепо — че е наистина греховно поведение. След като повярват в Бог, някои хора се обличат много провокативно, отдават точно толкова голямо значение на това да изглеждат сексапилно, колкото и невярващите, и следват светските тенденции. Те изобщо не приличат на светци. Някои хора се обличат с повече вкус, когато отиват на събирания, но когато се приберат вкъщи, се преобличат в модерните дрехи на невярващите. Не приличат на вярващи, ако съдим по дрехите, които носят, и няма разлика между тях и невярващите. Кикотят се и се шегуват с различни неща, изключително самовлюбени са и не проявяват никаква сдържаност. Дали такива хора изживяват нормална човешка природа? (Не.) Те се стремят към светските тенденции, към това да са сексапилни, да привличат другите и да им завъртят главите. По цял ден прахосват да се гиздят и да полагат пластове грим в опит да привлекат противоположния пол. Това, което изживяват тези хора, е нещо сравнително лошо. Те не могат да се въздържат дори по отношение на начина, по който се обличат, говорят и се държат, и не притежават благоприличието на светци, така че когато ги оценяваме според критериите за поведение, които Бог изисква, е очевидно, че човешката природа, която изживяват, е много лоша. От тези конкретни примери можем да видим, че Божиите изисквания по отношение на поведението на хората и на това, което те изживяват, напълно съответстват на изискванията за нормална човешка природа. Затова е естествено хората с нормална човешка природа да са способни да ги постигнат. Какво означава това твърдение? Означава, че притежаваш човешко подобие, приличаш на нормален човек и имаш минималното ниво на нормална човешка природа, само ако живееш така. Като се вгледаме в конкретните детайли на Божиите изисквания, можем да видим, че да изживееш така човешката природа нито е фалш, нито е преструвка, нито е да мамиш останалите. Напротив, така трябва да се проявява нормалната човешка природа и това е реалността, която би трябвало да притежава. Само хората, които изживяват тези проявления на нормална човешка природа, притежават човешко подобие, без никаква измама. Хората могат да спечелят уважението на другите и да живеят достойно само ако така изживяват нормалната човешка природа. И само като изживяват така нормалната човешка природа и притежават благоприличието на светци, нормалните прояви на хората отдават слава на Бог. Защото тогава всичко, което изживяваш, ще е положително и реалността на положителните неща, а няма да е преструвка. Ще изживееш човешко подобие в съответствие с Божиите изисквания.

Както същността на доброто поведение на човека, така и същността на поведението, което Бог изисква, са обяснени ясно и разбираемо. Следователно и начинът, по който хората трябва да практикуват и да изживяват нормалната човешка природа, също трябва да е ясен, нали? Хората нито ще прекаляват, нито ще издребняват по въпроси, свързани с изживяването на нормалната човешка природа. Дали изживяването на нормалната човешка природа е свързано с маловажни неща от живота на хората, с неща, които нямат нищо общо с човешката природа? Някои нелепи хора, които не могат да разберат този въпрос ясно, казват: „Щом Божието общение е толкова подробно, и ние трябва да сме педантични по отношение на всеки малък аспект от живота си. Например, дали сладките картофи са по-хранителни, когато са задушени или когато са печени?“. Дали това се отнася до изживяването на нормалната човешка природа? Съвсем не. Това, какво трябва да ядат и как трябва да се хранят хората, е здрав разум, който вече всички хора притежават. Щом няма проблем да ядете нещо, можете да го ядете, както искате. Нима не е смешен и нелеп човек, ако смята, че трябва да търси истината по такива прости въпроси на здравия разум и че трябва да практикува такива неща, сякаш са истината? Днес някои хора са много педантични по подобни въпроси, които нямат нищо общо с истината. Тези хора си мислят, че се стремят към истината, и изследват и проучват незначителни въпроси, сякаш са истината. Някои хора дори така спорят за тези неща, че почервеняват. Какъв е този проблем? Дали не касае сериозното неразбиране на духовните въпроси? Фактът, че някои хора търсят по въпроса за яденето на сладки картофи, сякаш това е истината, е наистина смешен и дразнещ. Такива хора представляват безнадеждни случаи, защото не разбират Божиите слова и не знаят какво означава да се стремят към истината. Те не могат да прозрат най-простите въпроси на здравия разум в живота и не могат да разрешат тези въпроси. Какъв е смисълът тогава да живеят в продължение на всичките тези години? Как могат да повдигат такива несъществени въпроси по време на събирания и да ги обсъждат и да разговарят за тях сякаш са теми, по които може да се търси истината? Причината е най-вече в това, че тези хора имат изопачено възприемане и не разбират духовните въпроси. В каква обстановка проявяват педантичност? Защо са се породили тези мисли и идеи в тях? Как могат по време на събирания да обсъждат и да разговарят за това, как да се ядат сладки картофи? Дали това, че въпросите, за които разговарях, са твърде конкретни, е довело до появата на някои погрешни схващания сред хората, които обичат да издребняват? Когато се появят тези проблеми и ситуации, имам чувството, че да говоря на тези хора е почти същото, като това да се отнасям към маймуни, сякаш са хора. Маймуните са същества, които живеят в планините и джунглите. Независимо от всичко маймуните си остават маймуни, макар и да приличат на човешки същества и голяма част от поведението и навиците им да са сходни с тези на хората и макар да е имало време, когато хората са смятали маймуните за свои предци. Те трябва да живеят в горите и планините. Дали няма да е грешка да ги настаним да живеят в къща, заедно с хората? Трябва ли да се отнасяме към маймуните като към хора? (Не, не трябва.) И така вие маймуни ли сте или сте човешки същества? Ако сте човешки същества, тогава колкото и много да трябва да говоря или колкото и усърдно да трябва да работя, за Мен е уместно и важно да ви кажа тези неща. Дали е уместно да се отнасям с вас като с хора и да си губя дъха да обсъждам с вас истината и Божиите намерения, ако сте маймуни? Струва ли си? (Не.) Тогава вие хора ли сте или сте маймуни? (Хора сме.) Надявам се да е така. Как гледате на разговора по време на събирания за това как да се ядат сладки картофи? И по такива въпроси ли ще сте педантични? Например някои хора питат: „Сини или бели дрехи да нося? Ако нося бели дрехи, в кой нюанс да са? Кой нюанс на бялото олицетворява светостта и е подходящ за светец? Ако синьото е подходящо за мен, тогава кой нюанс на синьото? Кой нюанс на синьото най-много отговаря на Божиите изисквания и критерии за човека и кой може да отдаде най-голяма слава на Бог?“. Някога били ли сте педантични по тези въпроси? Някой някога замислял ли се е коя прическа или кой начин на говорене и тон на гласа подхождат на един светец? Някога били ли сте педантични по тези въпроси? Някои хора са педантични и полагат усилия за тези неща. Има хора, които навремето обичаха да изрусяват косите си, да ги боядисват в червено или в други странни цветове, но след като повярваха в Бог, видяха, че другите братя и сестри в църквата не боядисват косите си, и затова спряха. Едва след няколко години разбраха напълно, че не е важно какъв е цветът или стилът на косата. Важното е дали човек изживява нормалната човешка природа и дали обича истината. Хората, които са били педантични по въпроси, които нямат нищо общо с изживяването на нормалната човешка природа, постепенно разбират, че е безсмислено да полагат усилия за тези неща, защото тези въпроси изобщо не са свързани с истината. Това са само някои въпроси от нормалната човешка природа, които са далеч от истината. Достатъчно е човешката природа, която изживявате, да отговаря на Божиите изисквания и критерии. Не сте ли се чувствали всички донякъде озадачени от тези въпроси в миналото и не сте ли се обърквали от тях? (Да, случвало ни се е.) Дори да не е било толкова крайно като дебатирането за това, как да се ядат сладки картофи по време на събирания, и вие сте били объркани от някои дребни и незначителни въпроси от живота. Това са факти. В такъв случай дали не трябва да има окончателно заключение по тези въпроси? Наясно ли сте кои принципи трябва да следват хората, когато изживяват нормалната човешка природа според Божиите изисквания и критерии? Знаете ли как да търсите истината следващия път, когато се сблъскате с някои конкретни обстоятелства? Някои хора казват: „Макар да не стигам до крайности, като например да питам как да ям сладки картофи, ако в ежедневието ми възникнат определени въпроси, все пак бих се чувствал объркан известно време“. И така, дайте ми пример. Кой въпрос би ви накарал да се чувствате объркани известно време? Бихте ли казали, че е грешно жените да носят грим? Съответства ли на Божиите изисквания за изживяване на нормалната човешка природа? (Не е грешно.) За какво се отнася това „не е грешно“? (Стига гримът да е подобаващ за светец и да не е прекалено силен, тогава става.) Стига гримът да не е силен, той е подходящ. Някои хора питат: „Щом е уместно да носим грим, който не е прекалено силен, означава ли това, че искаш да носим грим?“. Това ли казах? (Не.) Носенето на грим не е проблем, то е в съответствие с изживяването на нормалната човешка природа. Определящият принцип за него е, че стига гримът да не е прекалено силен, той е подходящ. Това е критерият. В такъв случай в какви граници трябва да се вмества гримът на жените, за да съответства на изживяването на нормалната човешка природа? Къде е границата? Какво означава „силен грим“? Какъв грим се счита за силен? Ако границата е ясно очертана, хората ще знаят какво да правят. Това не е ли подробност? Дайте Ми пример, с който да обясните какво означава силен грим. (Когато нечие лице е боядисано много бяло, устните — много червени, а очите — много черни, така че да е крайно неестествено и неприятно да се гледа.) Когато го видят, този грим стряска хората като призрак и те не могат да видят естествената форма или лицето на човека. В някои страни и етноси, както и при някои професии хората носят особено силен грим. Например дали гримът, който хората носят в баровете и нощните клубове, не е типичен силен грим? Всички тези хора носят силен грим и той не е назидателен, а целта му е да се съблазняват другите. Такъв грим е силен. Тогава какъв грим е в съответствие с изживяването на нормалната човешка природа? Лек грим, като този, който носят жените на работното си място, и който им придава много достойнство и елегантност. Стига гримът ви да не излиза извън тези граници, всичко е наред. Не е модерно по-възрастните поколения в Китай да се гримират. Ако един обикновен възрастен човек, който няма особен статут или положение в обществото, постоянно се издокарва и гримира, когато излиза от къщи, хората ще си кажат, че не се държи прилично за възрастта си. На Запад обаче е различно. Ако се срещаш с някого или отиваш на работа и не си сложиш малко грим и не се издокараш малко, хората ще кажат, че не уважаваш работата си, че не се държиш професионално и че се държиш неуважително към другите. Това е вид култура. Естествено в подобна ситуация гримът трябва да се ограничи до ниво, при което да изглеждаш достойно, почтено и като уважаван човек. Да обобщим в едно изречение: ако носиш грим, с него трябва да изглеждаш като уважаван човек, а не да предизвикваш похот в сърцата на хората — такъв грим е подходящ. Това е принципът и той е толкова прост. Някои хора питат: „Може ли да не нося грим, когато излизам от къщи? Не съм свикнала да нося грим“. Трябва да потърсиш в Божиите слова. Бог казал ли е, че е грешно да не се носи грим? Бог не е казал това. Божият дом никога не е изисквал от хората да носят грим. Ако обичаш да се гримираш, Аз ти дадох този критерий и това ограничение и ти казах какво трябва да направиш, за да е подходящ гримът ти. Ако не обичаш да носиш грим, Божият дом не го изисква. Трябва да запомниш обаче едно: макар и да не се изисква да носиш грим, не бива да излизаш от къщи в мръсен и занемарен вид, като просяк. Дали е съзидателно, ако например, когато отиваш да споделяш евангелието, преди да излезеш от къщи, не се погрижиш да изглеждаш спретнато или не измиеш лицето си и се облечеш небрежно, като си казваш: „Става. Стига да разбираме истината, няма значение как се обличаме!“? Като човек, който вярва в Бог, трябва да имаш принципи и за облеклото, и за външния си вид. Минималният критерий на този принцип е, че трябва да изживяваш нормалната човешка природа и не бива да правиш нищо, с което да унижаваш Бог, или да унижаваш собственото си име и достойнство. Поне трябва да караш хората да те уважават. Дори и да не си достатъчно благочестив, трябва поне да можеш да се сдържаш, да си достоен и почтен и да имаш благоприличието на светец. Ако успееш да създадеш това впечатление у хората, това е достатъчно. Това е най-основното изискване за изживяване на нормалната човешка природа.

За хората, които вярват в Бог, въпросите, свързани с външното поведение и изживяването на нормалната човешка природа, не би трябвало да представляват бреме или трудност, защото те са най-основните неща, които един нормален човек поне би трябвало да притежава. Тези въпроси не са абстрактни и би трябвало да са лесни за разбиране. Затова въпросите за външното поведение на хората и за изживяването на нормалната човешка природа не бива да се превръщат във важни и често обсъждани теми в църковния живот. Приемливо е да се говори за тях понякога, но ако ги възприемате като теми, по които трябва да търсите истината и ги повдигате често, като ги обсъждате искрено и сериозно, тогава в известна степен пренебрегвате същинския си дълг. Кои хора обикновено пренебрегват същинския си дълг? Да повдигате въпроси, като например как да се ядат сладки картофи, да се отнасяте към тях сякаш са теми, по които трябва да се търси истината, да ги изследвате и да разговаряте за тях по време на събиранията, понякога на много събирания, а църковните водачи да не правят нищо, за да го спрат — дали всичко това не са проявления на хора, които са склонни към изопачаване и на които им липсва духовно разбиране? (Да, така е.) Какви въпроси трябва да се обсъждат най-много по време на събиранията? Тези, които се отнасят до истината и до покварения нрав на хората. Истината и Божиите слова са неизменните теми на църковния живот, а въпросите, отнасящи се до най-простата и обикновена тема за външното поведение на нормалната човешка природа, не бива да са основни теми на общение в църковния живот и по време на събиранията. Достатъчно е братята и сестрите да се съветват, да си напомнят и да разговарят помежду си за тези неща извън събиранията, за да решат тези проблеми. Не е необходимо да прекарвате твърде много време в разговори и обсъждане на тези въпроси. Това би повлияло на нормалното събиране на хората, на яденето и пиенето на Божиите слова и на навлизането им в живота. Църковният живот е живот на ядене и пиене на Божиите слова. Той трябва да набляга върху общението за истината и решаването на практически проблеми и така напредъкът в живота на човека няма да се отлага. Ако притежаваш чувството за нормална човешка природа, би трябвало да ти е ясно как да практикуваш тези въпроси в съответствие с принципите. Ако непрекъснато се втренчваш в маловажни въпроси и в неща, които нямат нищо общо с истините принципи, ако постоянно изпадаш в дребнотемие, но въпреки това смяташ, че си начетен и ерудиран, дали този въпрос не трябва да се анализира? Например някои хора обръщат голямо внимание на начина, по който се обличат, и все питат дали вярващите могат да носят необичайни дрехи. Други, които наскоро са повярвали в Бог, постоянно питат дали вярващите може да пият алкохол. Трети обичат да се занимават с бизнес и непрекъснато питат дали вярващите може да печелят много пари. А четвърти все питат кога ще дойде Божият ден. Тези хора не искат да търсят истината, за да намерят правилните отговори на тези въпроси. Макар да няма слова точно по тези въпроси, Бог много ясно е обяснил принципите, по които да подхождаме към тях. Човек няма да намери отговорите, ако не положи усилия да чете Божиите слова. Всъщност всеки знае каква е целта на вярата в Бог и какво може да се спечели от нея. Само че има хора, които не обичат истината, но въпреки това искат да получат благословии. Именно в това се състои затруднението им. Затова най-важното е това дали човек може да приеме истината. Има хора, които никога не са отдавали значение на яденето и пиенето на Божиите слова или на общението за истината. Те просто се захласват по незначителни въпроси и винаги искат да разговарят за тях и да получат окончателни отговори по време на събиранията, а водачите и работниците не могат да ги озаптят. Какъв е този проблем? Дали тези хора не пренебрегват същинския си дълг? Ако не практикуваш истината и непрекъснато настояваш да вървиш по грешен път, защо не се замислиш над себе си, не се опознаеш и не се анализираш? Постоянно угодничиш на хората, не си отговорен към дълга си и си своеволен, вироглав, своенравен и безразсъден. Как може да не се отнасяш към този въпрос съвестно? Как може да не го изследваш и анализираш, за да разбереш какво точно се случва? Защо винаги обвиняваш и разбираш погрешно Бог, когато те сполети нещо? Защо все вземаш решение за себе си и роптаеш, че Бог не е праведен и че църквата е несправедлива? Нима това не са проблеми? Дали не трябва да споделиш и да анализираш тези проблеми в църковния живот? Когато Божият дом разделя църквата и прочиства хората, ти никога не се подчиняваш и никога не си доволен, постоянно таиш представи и разпространяваш негативизъм. Нима това не е проблем? Дали не трябва да го изследваш и анализираш? Винаги се стремиш към статус, играеш си на политика и се грижиш за статуса си. Нима това не е проблем? Дали не трябва да споделиш и да анализираш тези проблеми? В момента църквата извършва работа по прочистването и някои хора казват: „Стига да са донякъде ефективни при изпълнението на дълга си, хората няма да бъдат прочистени, така че ми стига, ако просто продължа да изпълнявам дълга си относително ефективно и не ме прочистят“. Какъв е проблемът тук? Дали тези хора не се противопоставят пасивно? Ако човек може да проявява такъв измамен нрав, дали не необходимо това да се промени? Дали проблемите, свързани с покварения нрав и природата същност на човека, не са много по-сериозни от това как да се ядат сладките картофи? Дали не си заслужава да се повдигат, обсъждат и анализират на събиранията и в църковния живот, за да може Божиите избраници да придобият проницателност? Дали не са добри и типични примери за негативно поведение? Проблемите, свързани с покварения нрав, са пряко свързани с промяната на нрава на човека и засягат неговото спасение. Това не са дребни въпроси, а в такъв случай защо не ги обсъждате и анализирате на събиранията? Дали не пренебрегвате същинския си дълг, ако на събиранията никога не търсите истината, за да разрешавате важни въпроси като тези, а вместо това разговаряте безкрайно за незначителни и скучни неща, неспособни сте да разрешите каквито и да било съществени проблеми и губите време, прекарвате цялата сбирка в обсъждане на един дребен въпрос? Ако продължавате така, всички вие ще се превърнете в безполезни и объркани хора с ограничени способности, които не изпълняват добре дълга си и не са на висотата на истината. Вместо да разговаряте за нещата, за които трябва да разговаряте на събирания, безкрайно обсъждате неща, които не би трябвало да обсъждате там. На събирания все разговаряте за неща, които нямат нищо общо с истината, а принадлежат към вашите изопачени разбирания и незначителни лични проблеми, като карате всички да ги изследват заедно с вас и безсмислено губите време. Това не само се отразява на навлизането в живота на Божиите избраници, но и отлага нормалното напредване на работата на църквата. Дали не смущава и прекъсва църковното дело? Подобно поведение трябва да се определи като смущение. Това е умишлено смущаване и хората, които постъпват така, трябва да се озаптяват. В бъдеще събиранията трябва да се ограничават до ядене и пиене на Божиите слова, до общение за истината, решаване на въпроси, свързани с покварения нрав, и справяне с трудности и проблеми, свързани с дълга на хората. На събиранията не бива да се обсъждат дребни и несъществени въпроси или такива, които засягат обикновения здрав разум. Братята и сестрите могат да разрешават тези въпроси, като споделят помежду си, и не е необходимо да се разговаря за тях на събирания.

В църквата винаги има хора с изопачени разбирания за Божиите слова, които се занимават с дребнотемие. Когато разговарям за доброто поведение на хората, тези хора наистина полагат усилия за поведението си. Те не знаят защо трябва да разговаряме за тези неща. Какво ще кажете, защо трябва да разговаряме по този въпрос? Какво искаме да постигнем, като разговаряме за него? Нека първо обсъдим защо трябва да разговаряме по този въпрос. В какъв контекст повдигнахме темата за доброто поведение на човека и за критериите за поведението, които Бог изисква? Повдигнахме я, докато разговаряхме по темата „Какво означава човек да се стреми към истината“. Този въпрос е пряко свързан с начина, по който човек трябва да се стреми към истината. Доброто поведение, което хората показват в резултат на практикуването на истината, се отнася до истината и е свързано с нея. Колкото и добро да му се струва на човек дадено поведение, ако то не е свързано с практикуването на истината, значи не е свързано с нея. Някои хора ще кажат: „Това не е вярно! Не каза ли, че доброто поведение не е на висотата на истината? Не разбирам“. Можете ли да обясните този проблем? В контекста на общението на тема „Какво означава човек да се стреми към истината“ анализирах типовете поведение, които в представите си хората приемат за добри, и ги разкритикувах и осъдих. Същевременно информирах хората какви критерии е поставил Бог по отношение на поведението на човека и им дадох правилен път, по който да изживеят нормалната човешка природа, и така им дадох възможност да разполагат с критерии, по които да оценяват изживяването на нормалната човешка природа. На тази основа резултатът, който в крайна сметка постигнах, беше да информирам хората, че поведението, което в представите си приемат за добро, не е критерият за истината, нито я засяга, нито е свързано с нея, и така осуетих погрешното им убеждение, че се стремят към истината, като спазват това добро поведение. В същото време ги осведомих, че покриват критериите за изживяване на нормалната човешка природа едва когато покрият критериите за поведение, които Бог изисква. Тъй като казах на хората, че всяко добро поведение, пропагандирано от човека, е маскировка и лъжа, че всичко това е преструвка и показност и че нищо от това не е правилно, че всичко това е опорочено от кроежите на Сатана, щом тези неща се отнемат и хората не разполагат с тях, защо сега не знаят как да практикуват? Те си мислят: „Съгласно какво тогава трябва да живея? Какви са действителните критерии за поведение, които Бог изисква?“. Божиите изисквания, критерии и конкретни твърдения за поведението на човека — ето колко е просто. Стига хората да изживяват реалностите, които Бог изисква, те ще покриват критериите за изживяване на нормалната човешка природа. Няма да се занимават с дребнотемие и няма да са озадачени или объркани по този въпрос. Дали даден човек не е разрешил практически проблем по пътя на стремежа към истината, когато покрие необходимите критерии за изживяване на нормалната човешка природа? Дали не е отстранил едно препятствие и не е премахнал една пречка пред изживяването на нормалната човешка природа? Поне досега външните подходи, които се възхваляват от хората, като например да си добре образован и здравомислещ, дружелюбен и отзивчив, вече не са цел на стремежа им. Или по-точно казано, това вече нито е цел, която се опитват да изживеят външно хората, които се стремят към истината, нито е еталон, който нормалните хора трябва да изживеят. То е заменено с необходимостта да си сдържан, да притежаваш благоприличието на светец и т.н. Тези Божии изисквания са критериите, по които човек трябва да изживее нормалната човешка природа. Те са подобието, което нормалните хора трябва да изживеят. Дали така не се потвърдиха най-основните условия, цел и посока за стремеж към истината? Потвърди се най-същественото и основното, а именно, че целта на изживяването на нормалната човешка природа не е хората да са добре образовани и здравомислещи, любезни и изискани, дружелюбни и учтиви, да уважават възрастните и да се грижат за младите и т.н. Тя по-скоро е да изживеят нормалната човешка природа така, както изисква Бог. В това няма прикриване и кроежи на Сатана, а действително изживяване, проявления и поведение на нормална човешка природа. Не е ли така? (Да, така е.) От тази гледна точка, когато разговаряме за доброто поведение на човека, което спада към темата за нещата, които в представите си хората приемат за правилни и добри, както и когато разговаряме за критериите за поведение, които Бог изисква — дали тези неща са свързани със стремежа към истината? (Да.) Да, свързани са. В известна степен това потвърждава основната посока и цел на човешкия стремеж към истината. Това означава, че ще е правилна поне целта, с която изживяваш нормалната човешка природа, преди да започнеш да се стремиш към истината. Тази цел нито е подход, създаден от човека, нито е опаковка или прикриване, а е изискваното от Бог нормално изживяване на човешката природа. Макар че тази тема все още е донякъде отдалечена от същинския стремеж към истината, тя е от съществено значение за цялостната посока на стремежа към истината. Тя е най-простият и най-основен критерий за поведение, който човекът трябва да разбере. Колкото и отдалечена да е тази тема на общение от стремежа към истината, както и от критериите за истината, тъй като тя се отнася до Божиите изисквания и до критериите за поведение, които Бог е дал на хората, тя естествено в известна степен се отнася и до критериите за истината. Затова хората трябва да разбират тези въпроси. Тези Божии изисквания към поведението на човека, са критерии, към които хората трябва да се придържат, и не бива да ги пренебрегват. След като разберат тези въпроси, при изживяването си на нормалната човешка природа поне няма да се стремят да са добре образовани и здравомислещи, любезни и изискани, учтиви, отзивчиви или дружелюбни хора. Що се отнася до външните подходи — като например как най-вече западните хора очакват от един мъж да е кавалер и да отваря врата на жената, да ѝ приближи стола, когато тя сяда, и да ѝ стори път на обществени места — когато хората придобият проницателност за подобно добро поведение, поне няма да го приемат за свой еталон, когато се стремят да изживеят нормалната човешка природа или когато се стремят към поведение на нормална човешка природа. Вместо това в сърцата и в умовете си ще ги изоставят и повече няма да се влияят и да бъдат ограничавани от тях. Това е нещо, което трябва да направите. Как ще реагираш, ако някой продължава да казва: „Ами този човек не е много добре образован и здравомислещ“? Ще го погледнеш и ще му кажеш: „Ти се изрази неправилно. Това е Божият дом. Какво имаш предвид под „добре образован и здравомислещ“? Това не е истината и не е човешкото подобие, което трябва да изживеем“. Някои хора казват: „Нашият водач не уважава възрастните и не се грижи за младите. Вече съм в напреднала възраст, но тя не ме нарича леля, а просто се обръща към мен с малкото ми име. Не бива да го прави. Внуците ми са по-възрастни от нея! Като постъпва така, не ме ли гледа отвисоко? Освен това не е дружелюбна и не се държи добре с хората. Ако съдим по поведението ѝ, не ми изглежда подходяща за водач“. Какво мислите за това схващане? Да уважаваш възрастните и да се грижиш за младите не е истината. Не бива да оценявате хората въз основа на външните им проявления и поведение, а според Божиите слова, като използвате истината за свой критерий. Само това са принципите за оценяване на хората. Как тогава трябва да оценяваме водачите и работниците? Трябва да гледате дали вършат практическа работа, дали могат да водят Божиите избраници да ядат и пият Божиите слова и да разбират истината, дали могат да използват истината, за да разрешават проблемите в църквата и да свършат някои важни задачи. Например как върви евангелското дело? Какъв е църковният живот? Добре ли изпълняват дълга си Божиите избраници? Как напредват различните специализирани задачи? Дали са прочистени неверниците, злите хора и антихристите? Това са най-важните задачи на църквата. Оценяването на водачите и работниците се извършва главно като се разгледа колко добре изпълняват тези задачи. Ако са ефективни във всички тези области, значи са компетентни водачи. Дори и да има леки пропуски в поведението им, това не е сериозен проблем. Само да се разгледа външното поведение не е критерий за оценка на това дали даден водач или работник е подходящ. Ако тази жена водач се оценява от човешка гледна точка, то би изглеждало, че е груба, защото никога не се обръща към по-възрастните жени с „лельо“ или „бабо“. Ако обаче се използват Божиите слова, за да я оценят, тя е задоволителен водач и Божиите избраници са избрали правилния човек, защото може да поеме всеки аспект от църковното дело, помага и е полезна за навлизането в живота на всеки един от Божиите избраници и върши евангелското дело добре. Всеки трябва да приеме ръководството ѝ и да ѝ сътрудничи в работата. Ако някой не сътрудничи в работата на този водач или затруднява работата ѝ, или ако търси повод, за да може да я критикува само защото тя не притежава добро външно поведение, като например да уважава възрастните и да се грижи за младите, това не е от полза за работата в църквата. Това е безпринципен подход към водача или работника и е проявление на смущаване и прекъсване на църковното дело. Такива хора не са прави и вършат зло. Каква грешка допускате, ако видите водач или работник, който не уважава по-възрастните от себе си, и в резултат на това си помислите, че не е толкова добър човек, и не приемате неговото ръководство, и дори го упреквате? Това е лошият резултат от оценяването на хората с помощта на човешките критерии и според възгледите на традиционната култура. Ако всеки може да оценява хората и да избира водачи и работници в съответствие с Божиите слова и с истината, това ще е правилно и ще съответства на Божиите намерения. Хората ще са способни както да се отнасят справедливо към другите, така и да поддържат нормалния ход на църковното дело. Както Бог, така и човекът ще бъде удовлетворен. Не е ли така?

Откакто анализирах така нареченото „добро поведение“ на човека и разговарях за критериите на Божиите изисквания към поведението му, гледната точка, от която хората възприемат даден човек, и критериите, които използват, за да ги оценяват, се промениха и тъй като полезрението, в което хората виждат даден човек, е различно, резултатите от оценките на хората също са различни. Ако хората използват Божиите слова като основа за оценките си, тогава резултатът със сигурност ще е правилен, справедлив, обективен и в интерес на всички. А какъв ще е резултатът, ако гледната точка, методът и основата за оценките на хората е това, което те считат за правилно и добро? Може да се окаже, че човек погрешно обвинява или упреква добри хора, или че е подведен от лицемери и не е способен да оцени даден човек и да се отнесе справедливо към него. Тъй като основата на човека е погрешна, крайният резултат със сигурност ще бъде неправилен, несправедлив и няма да съответства на Божиите намерения. В такъв случай, дали е необходимо да се анализира и разговаря за същността на представите на хората за добро поведение? Дали това има някаква връзка с търсенето на истината? Те са много тясно свързани! Макар тази тема да засяга само хората, които изживяват нормална човешка природа, и външните подходи и прояви на човека, когато хората имат правилните критерии за изживяването на нормалната човешка природа, които Бог изисква, те ще имат правилни и стандартизирани основи и критерии за оценяване на другите, за възприемане на хората и нещата, за поведение и действие. В такъв случай, дали в това отношение посоката, пътят и целта на стремежа им към истината няма да са по-правилни? (Да, така е.) Те ще са по-правилни и по-стандартизирани. Макар тези теми да са донякъде обикновени, те са свързани с възгледите на човека за хората и нещата, както и с поведението и действията му по най-практичен, най-реален и най-близък начин и съвсем не са безсмислени.

Вече говорих много по темата за нещата, които в представите си хората приемат за правилни и добри — много пъти Се повтарях, за да разберете, че макар да са донякъде отдалечени от истината и макар да не са на нейната висота, тези теми са свързани с възгледите на човека за хората и нещата, както и с поведението и действията му. Затова не разглеждайте тези теми като неистини или като вид знание или теория. Те не са безсмислени. Нещата, които в представите си хората приемат за правилни и добри, винаги са дълбоко в сърцата им, контролират мислите им, възгледите им и гледната им точка, от която възприемат хората и нещата, и обуславят начина, по който се държат и действат. Затова трябва да се обяснят ясно, за да могат хората да ги разберат и да придобият проницателност за тях и така да се откажат от човешките представи за добро поведение и други подобни неща и никога повече да не ги приемат за положителни или като поведенчески критерии за възприемане на хората и нещата, както и за своето поведение и действия. Тези неща категорично не са Божии слова, да не говорим за истината. Трябва постоянно да коригирате възгледите и позициите, от които възприемате хората и нещата, и които обуславят държанието и действията ви, като същевременно непрекъснато проверявате дали всяка представа и гледна точка, която се поражда в ума ви, съответства на истината. Трябва незабавно да промените погрешните си представи и възгледи и след това да се придържате към правилната позиция, да възприемате хората и нещата, да се държите и да действате според Божиите слова, като използвате критериите за поведение, които Бог изисква. Това е най-основното практикуване на стремежа към истината. То е и своеобразна посока и цел на стремежа, която трябва да притежавате, когато се стремите да постигнете спасение и да изживеете нормалната човешка природа. Тъй като току-що приключихте със слушането на тези слова, вашето разбиране за тях може и да не е толкова дълбоко или конкретно, но не се притеснявайте. С непрекъснатото задълбочаване на изживяването ви на Божиите слова и като постоянно анализирате и разграничавате нещата, които се приемат за правилни според представите на традиционната култура, накрая ще сте способни да изоставите различните наставления на традиционната култура. Никога повече няма да оценявате поведението на хората според традиционната култура, а ще оценявате хората според Божиите слова и истината. Така напълно ще прочистите и изоставите представите на традиционната култура. Ако не разбираш истината, а разбираш само прости доктрини и знаеш, че изискваното от традиционната култура поведение е необосновано, може да си помислиш: „Аз съм модерен човек, отделен съм от светските маси. Не съм голям традиционалист и наистина изпитвам неприязън към традиционната култура, не обичам да спазвам досадни обичаи и обреди“. Когато обаче разглеждаш хората и нещата, съвсем естествено ще продължаваш да използваш предишните си представи, за да ги възприемаш и оценяваш. Тогава ще осъзнаеш, че всички твои твърдения за това, че си съвременен човек, който не е старомоден или голям традиционалист и може да приеме истината, всъщност са били неверни и погрешни и че си бил измамен от собствените си чувства. Едва тогава ще осъзнаеш, че старите мисли, възгледи и представи отдавна са се вкоренили дълбоко в сърцето ти и че те не изчезват веднага щом промениш представите си или изоставиш някои мисли. Твърдението, че си модерен човек от новото време, е само повърхностен етикет и е само защото си роден в друго поколение и епоха, но и в теб присъстват всички онези старомодни и враждебни към Бог неща, които са общи за цялото човечество, и ти не си изключение. Щом си човек, ги таиш в себе си. Ако не вярваш в това, натрупай повече опит. Ще дойде ден, когато ще кажеш „Амин“ на тези Мои слова. Хората, които нямат духовно разбиране, и онези, които са високомерни и егоистични, си мислят: „Имам магистърска и докторска степен. От много години живея в това общество и съм се сблъсквал с културата и образованието на новото време, особено със западното образование. Как бих могъл все още да тая тези старомодни неща? За мен традициите са най-лоши. Най-много презирам тези безсмислени правила. Когато семейството ми се събира и говори за традиционни неща и правила, изобщо не искам да слушам“. Не го отричай прибързано. Накрая ще дойде ден, в който ще се откажеш от тези свои идеи. Ще признаеш, че не би могъл да съществува по-обикновен член на покварения от Сатана човешки род от теб самия. Макар да не си приел или проявил охотно старомодните представи в себе си, традиционната култура и предците на човешкия род отдавна са те заразили и обучили с тях. Без изключение те съществуват във вътрешния ти свят, в твоите мисли и представи. Защо е така? Защото тези аспекти на традиционната култура не са обикновени твърдения, нито са обикновени поговорки или подходи, а са начин на мислене и учение. Те водят до заблуда и поквара на хората. Тези поговорки и подходи не произлизат от поквареното човечество, а произлизат от Сатана. Докато живееш под властта на Сатана, не можеш да предотвратиш обучението, подвеждането и покваряването си от тях. Сега, след като чу словата Ми, ще почувстваш, че всичко това са факти и истината. Когато изживееш тези Мои слова, ще откриеш, че макар да не харесваш традиционната култура, досадните обичаи и обреди или безсмислените правила, основите на твоите възгледи за хората и нещата, както и на поведението и действията ти, неизбежно произхождат от човека. Те принадлежат към сърцевината на традиционната култура и са вътре в нея. Възгледите ти за хората и нещата, както и поведението и действията ти не се основават на Божиите слова и не използваш истината за свой критерий. Тогава ще знаеш, ще си способен ясно да видиш, че преди хората да придобият истината, ако не се стремят към нея или не я разбират, те носят със себе си отровата на Сатана, частица от Сатана и кроежите на Сатана, когато изживяват най-елементарната нормална човешка природа. Всичко, което изживяват, е негативно и отритнато от Бог. То идва изцяло от плътта и няма нищо общо с положителните неща, които Бог предлага, които харесва и които са в съгласие с намеренията Му. Те изобщо не се припокриват и дори нямат никакво сходство помежду си. Много е важно ясно да се видят тези проблеми, иначе хората няма да знаят какво означава да практикуват истината. Завинаги ще се вкопчат в доброто поведение, което приемат за положително, и затова поведението и проявленията им никога няма да срещнат Божието одобрение. Ако човек обича истината, той ще може да я приеме и да се стреми към нея. Той ще възприема хората и нещата и ще се държи и ще действа в пълно съответствие с Божиите слова, като използва истината за свой критерий. Така ще е способен да поеме по житейския път, който Бог е посочил на човека. Да възприема хората и нещата и да се държи и да действа в пълно съответствие с Божиите слова, като използва истината за свой критерий — тази истина принцип е изключително важна и задължителна за човека. Това е истина принцип, която човек трябва да притежава, когато се стреми към спасение и се старае да изживее смислен живот. Трябва да я приемеш. Няма място за избор по този въпрос и за никого няма изключения. Ако не се стремиш към истината и не приемеш тази истина принцип, няма значение дали си стар или млад, знаещ или незнаещ, нито дали си човек на вярата или човек с малко вяра, и независимо към коя социална класа или към кой етнос принадлежиш, няма да имаш нищо общо с нивото, което Бог изисква, и за никого няма изключения. Това, което трябва да направиш, е да се стремиш да възприемаш хората и нещата и да се държиш и да действаш в пълно съответствие с Божиите слова, като използваш истината за свой критерий. Това е единственият път, който трябва да следваш. Не бива да подбираш и да си казваш: „Ще приема нещо за истината, ако отговаря на представите ми, но ако не отговаря, ще откажа да го приема. Ще върша всичко по свой начин, няма нужда да се стремя към истината. Не е нужно да възприемам хората, въпросите и нещата от гледна точка на Божиите слова. Имам свои собствени възгледи и те са доста благородни, обективни и положителни. Не са толкова различни от Божиите слова и следователно, разбира се, че могат да заменят Божиите слова и истината. Не е необходимо да практикувам Божиите слова в това отношение или да постъпвам според тях“. Такъв възглед и начин на стремеж са погрешни. Колкото и добри или правилни да са възгледите на даден човек, те си остават грешни. По никакъв начин не могат да заменят истината. Ако не можеш да приемеш истината, към каквото и да се стремиш, то ще е погрешно. Затова казвам, че нямаш избор освен „да възприемаш хората и нещата и да се държиш и да действаш в пълно съответствие с Божиите слова, като използваш истината за свой критерий“. Единственото, което можеш да направиш, е да действаш покорно съгласно тази фраза, да изпълняваш всичко и лично да го преживяваш, като постепенно придобиваш познание за него, признаваш собствения си покварен нрав и навлизаш в реалността на тази фраза. Едва тогава целта, която ще постигнеш накрая, ще е именно тази, която човек трябва да постигне, като се стреми към истината. В противен случай усърдният ти труд, всичко, от което си се отрекъл, и цялата цена, която си платил, ще се изпарят и ще са напразни. Разбираш ли?

Какво означава човек да се стреми към истината? (Да възприемаш хората и нещата и да се държиш и да действаш в пълно съответствие с Божиите слова, като използваш истината за свой критерий.) Точно така. Практикувайте тези слова съвестно, безусловно и цялостно. Превърни тази фраза в цел на стремежа си и в реалност на живота си и тогава ще си човек, който се стреми към истината. Не се замърсявай по никакъв начин, не се замърсявай с никаква човешка воля и не се вкопчвай в това да разчиташ на късмета. Това е правилният начин на действие и тогава ще имаш надежда да придобиеш истината. Дали е необходимо тогава да обсъждате и да анализирате човешките представи за добро поведение? (Да.) Какви положителни насоки и помощ може да ви осигури това? Могат ли тези слова да се превърнат в основа и критерий за начина, по който възприемате хората и нещата, и по който се държите и действате? (Да, могат.) Ако могат, тогава четете с молитва и внимателно тези две общения по време на събиранията и духовните си практики. Щом усвоиш напълно тези слова, ще си способен да възприемаш хората и нещата правилно и да се държиш и да действаш в съответствие с Божиите слова. Така ще имаш основа и критерий за това, което казваш и правиш. Правилно ще разбираш хората, и гледната точка, както и позицията, от която възприемаш нещата, също ще е правилна. Вече няма да възприемаш хората и нещата въз основа на емоциите или чувствата си, нито въз основа на традиционната култура или сатанинските философии. Когато имаш правилната основа, резултатите от възгледите ти за хората и нещата ще са сравнително правилни. Не е ли така? (Така е.) Затова не можете просто да приемете или да оставите тези слова. Не се събирам с вас и не разговарям по тези теми само за да си запълвам времето или да се забавлявам, понеже Ми е скучно. Правя го, защото тези проблеми са общи за всички хора и те трябва ги да разберат по пътя си на стремеж към истината и постигане на спасение. Въпреки това хората все още не са наясно с тези проблеми. Те често ги ограничават и оплитат. Пречат им и ги тревожат. Разбира се, хората не разбират и пътя за постигане на спасение. Хората трябва да се уверят, че са наясно с тези проблеми и ги разбират, било то от пасивна или активна, или от положителна или негативна гледна точка. Така, когато се сблъскаш с подобни проблеми в реалния живот и си изправен пред избор, ще можеш да потърсиш истината, а гледната точка и позицията, от която разглеждаш проблема, ще са правилни и ще си способен да се придържаш към принципите. Така решенията, които вземаш, и изборите, които правиш, ще имат основа и ще съответстват на Божиите слова. Никога повече няма да се подвеждаш от сатанински философии и заблуди и никога повече отровите и нелепите твърдения на Сатана няма да ти създават неприятности. Тогава, що се отнася до възприемането на хората и нещата, което е най-основното ниво, ще си способен да бъдеш обективен и справедлив в начина, по който виждаш дадено нещо или човек, и твоите чувства или сатанинските философии няма да ти влияят или да те контролират. Ето защо, въпреки че разпознаването и различаването на поведението, което в представите си хората приемат за добро, не е основен въпрос в процеса на стремеж към истината, той е тясно свързан с ежедневието на хората. С други думи, в ежедневието си хората често се сблъскват с тези неща. Да кажем например, че нещо се случи и ти искаш да действаш по един начин, но някой друг излага различно мнение, а ти се чувстваш неловко от начина, по който обикновено се държи. Как трябва да се отнесеш към неговото мнение? Как трябва да се справиш с този проблем? Би било грешно просто да го пренебрегнеш. Тъй като таиш определено мнение или оценка, или си направил някакво заключение за този човек, това ще въздейства на мисленето и на преценката ти и вероятно ще повлияе на решението ти по този въпрос. Затова трябва да подходиш спокойно към различното му мнение, трябва да вникнеш в него и да го видиш ясно според истината. Ако казаното от него съответства на истините принципи, значи трябва да го приемеш. Ако не можеш да видиш въпроса ясно, когато отново се сблъскаш с подобна ситуация или с такъв човек, винаги ще се чувстваш объркан, неподготвен, разстроен и смутен. Някои хора дори може да подходят към ситуацията и да се справят с нея, като предприемат крайни мерки, чиито окончателни резултати определено никой не иска да види. Ако използваш критериите за измерване, които Бог изисква, за да си съставиш мнение за даден човек, крайният резултат вероятно ще е добър и положителен. Няма да има конфликт помежду ви и ще се разбирате. Ако обаче използваш логиката на Сатана и нормите за добро поведение на човешките представи, за да възприемеш даден човек, вероятно двамата ще стигнете до караници и спорове. В резултат на това няма да сте способни да се разбирате и това ще има много последици. Може взаимно да се подкопавате, да се омаловажавате и да се осъждате, а в сериозни случаи може дори да стигнете до физически сблъсък и в крайна сметка, и двете страни ще са наранени и ще загубят. Никой не иска да се стига дотам. Следователно нещата, които Сатана насажда у хората, никога не могат да им помогнат да възприемат даден човек или дадено нещо обективно, справедливо или разумно. А когато хората възприемат и оценяват дадено нещо или някой човек според критериите за поведение, които Бог изисква и за които е информирал човека, както и според Божиите слова и истината, крайният резултат определено ще е обективен, защото не е замърсен от прибързаност или от човешки емоции и чувства. От това могат да произлязат само добри неща. С оглед на това, кое трябва да приемат хората: човешките представи за добри неща или изискваните от Бог критерии за поведение? (Изискваните от Бог критерии за поведение.) Всички знаете отговора на този въпрос и можете да му отговорите правилно. Добре, тук ще спрем с нашето общение по тази тема. След това трябва да продължите да размишлявате и да разговаряте за тези неща, да организирате тези въпроси систематично, да стигнете до няколко принципа и пътища за практикуване, а след това постоянно да ги прилагате и да ги преживявате в ежедневието си и да навлизате в реалността на тези слова. Естествено, навлизането в реалността на тези слова е първата истина реалност, към която хората се стремят и в която навлизат. Така с придобиването на опит, хората постепенно достигат до различна степен на разбиране и познаване на всеки аспект от съдържанието на това общение и постепенно печелят все повече от различни гледни точки. Колкото повече печелиш, толкова по-задълбочено ще става познанието, придобито от преживяването, както и навлизането ти в тези слова. Колкото по-дълбоко навлизаш и ги преживяваш, толкова по-дълбоко ще става навлизането ти, както и познанието, придобито от преживяването, по отношение на начина, по който възприемаш хората и нещата, и на поведението и действията ти. И обратното, ако изобщо не навлезеш в тези слова, а само гледаш и разбираш буквалното им значение и се задоволиш с това, като продължиш да живееш както винаги, без да търсиш истината, когато възникнат проблеми, без да ги съпоставяш с Божиите слова и без да ги разрешаваш според тях, тогава никога няма да си способен да навлезеш в реалността на Божиите слова. Какво означава, като се каже, че никога няма да си способен да навлезеш в истината реалност? Това означава, че не обичаш истината и никога няма да я практикуваш, защото никога няма да възприемаш хората и нещата или да се държиш и да действаш в съответствие с Божиите слова, като използваш истината за свой критерий. Казваш си: „Пак живея добре, макар да не приемам Божиите слова за своя основа или истината за свой критерий“. Какво имаш предвид под „живея добре“? Дали нещата вървят добре, стига да не си мъртъв? Нито целта на стремежа ти е да постигнеш спасение, нито приемаш и разбираш истината, но въпреки това твърдиш, че живееш добре. Ако това е така, качеството ти на живот е много незадоволително, както и качеството на човешката природа, която изживяваш. Ако заимстваме от една разговорна поговорка, приличаш повече на дявол, отколкото на човек, защото не ядеш и не пиеш Божиите слова и не разбираш истината, а живееш със сатанински нрав и философии — ти си просто нечовек, облечен в човешка кожа. Какво качество или стойност има животът на такъв човек? Той изобщо не е от полза нито за теб, нито за другите. Качеството на такъв живот е толкова лошо, че няма никаква стойност.

Знаете ли защо днес обсъждам и анализирам тези традиционни представи и традиционната култура? Дали е само защото не ги харесвам? (Не, не това е причината.) Тогава какво е значението на общението ми по тези теми? Каква е крайната му цел? (Помага ни да изследваме кои от видовете поведение и проявления, които все още таим, са продиктувани от традиционната култура и живот според сатанински философии. След като разберем истината и придобием проницателност, ще сме способни да изживеем нормалната човешка природа в съответствие с изискванията и критериите, които Бог ни е дал, и да вървим по пътя на стремеж към истината.) Това е правилно, но малко многословно. Какъв е най-простият и прям отговор? Има само една крайна цел на общението по тези теми и тя е да помогне на хората да разберат какво е истината и какво представлява практикуването ѝ. Щом хората разберат тези две неща, те ще имат проницателност по отношение на доброто поведение, насърчавано от традиционната култура. Повече няма да приемат това добро поведение като еталон за практикуване на истината или за изживяване на човешко подобие. Само като разберат истината хората могат да отхвърлят оковите на традиционната култура и да се отърсят от погрешните си разбирания и възгледи за практикуването на истината и доброто поведение, което хората трябва да притежават. Само така могат правилно да практикуват истината и да се стремят към нея. Ако хората не знаят какво е истината и бъркат традиционната култура с нея, тогава и посоката, и целите, и пътят на техните стремежи ще бъдат погрешни. Те ще се отклонят от Божиите слова, ще са в разрез с истината и ще се отбият от истинския път. Така вървят по свой собствен път и се губят. Какъв ще е крайният резултат, ако хората, които не разбират истината, са неспособни да я търсят и да я практикуват? Те няма да придобият истината. А ако не придобият истината, тогава, колкото и да вярват тези хора, то няма да означава нищо. Затова днешното общение и анализът на тези традиционни представи и тези твърдения на традиционната култура е много важна и изключително значима тема за всички вярващи. Вие вярвате в Бог, но дали всъщност разбирате какво е истината? Наистина ли знаете как да се стремите към нея? Сигурни ли сте в целите си? Сигурни ли сте в своя път? Как можеш да се стремиш към истината, ако в нищо не си сигурен? Възможно ли е да се стремиш към грешното нещо? Възможно ли е да се отклоняваш от пътя? Това е изключително вероятно. В такъв случай, макар на пръв поглед словата от днешното общение да изглеждат много обикновени, макар да са слова, които хората разбират веднага щом ги чуят, и макар дори да не си струва да се споменават от ваша гледна точка, тази тема и това съдържание са пряко свързани с истината и засягат Божиите изисквания. Ето какво не осъзнават повечето от вас. Макар по отношение на доктрината да разбирате, че традиционната култура и социалните науки на човечеството не са истината и че етническите обичаи и практики определено не са истината, дали всъщност виждате ясно същността на тези неща? Наистина ли сте се освободили от оковите им? Не е задължително да е така. Божият дом никога не е изисквал от хората да полагат усилия да изучават етническата култура, обичаи и практики и Божият дом определено не е карал хората да приемат каквото и да е от традиционната култура. Божият дом никога не е споменавал за тях. Въпреки това темата на днешното ни общение е много важна. Необходимо е да го кажа ясно, за да го разберете. Целта да кажа тези неща не е нищо друго освен да помогна на хората да разберат истината и Божиите намерения. Дали обаче всички вие можете да разберете какво казвам? Ако положите малко усилия, платите известна цена и отделите малко енергия, накрая ще сте способни да спечелите в тази област и да успеете да разберете тези истини. И като ги разберете, а след това се стремите да навлезете в истината реалност, ще ви е лесно да постигнете резултати.

Единият от аспектите на нещата, които в представите си хората приемат за правилни и добри, за който разговаряхме преди, е доброто поведение на човека. Какъв беше другият аспект? (Моралът и качеството на човешката природа.) Казано по-просто, това е моралното поведение на човека. Макар че всички покварени хора живеят според сатанинския си нрав, те се прикриват изключително добре. Освен поговорките, свързани конкретно с подходите и поведението на повърхностно ниво, хората са съчинили и много поговорки и изисквания относно моралното поведение на човека. Какви поговорки за моралното поведение се разпространяват сред хората? Избройте тези, които знаете и с които сте запознати, след което ще изберем няколко широко разпространени поговорки, които ще анализираме и обсъдим. (Не присвоявай парите, които намериш. Извличай удоволствие от това да помагаш на другите.) (На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност.) (Жертвай собствените си интереси заради другите.) (Отвръщай на злото с добро.) (Жената трябва да е добродетелна, мила, нежна и нравствена.) (Бъди строг към себе си и търпелив към другите.) Да, всички тези са добри примери. Освен това има и: „Като пиеш вода от кладенеца, не забравяй кой го е изкопал“, „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“ и „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“. Това са все изисквания, поставени по отношение на моралното поведение на човека. Има ли още? (За добротата в капката вода трябва да се отплатиш с цял извор.) И това е изискване, което традиционната култура на човечеството е поставила по отношение на моралното поведение на хората, и критерий за оценяването му. Какви други има? (Не причинявай на другите това, което не искаш да се случи на теб.) Тази е малко по-проста, и тя се брои. Има още: „За приятел бих поел и куршум“, „Един верен поданик не може да служи на двама царе, една добра жена не може да се омъжи за двама съпрузи“, „Човек никога не бива да се развращава от богатството, да се променя от бедността или да се огъва пред силата“ и „Отдай се на задачата и се стреми да даваш всичко от себе си до смъртта си“. Дали това не са още някои примери? (Да, така е.) Както и този: „Пролетните копринени буби тъкат, докато умрат, и свещите горят, докато сълзите им пресъхнат“. Вижте колко високи са очакванията им към поведението и държанието на човека! Искат хората да горят като свещ през целия си живот и да се превърнат в пепел. Смята се, че човек притежава високи морални качества само ако се държи така. Дали това не е голямо очакване? (Да, така е.) В продължение на хиляди години тези аспекти на традиционната култура са влияли на хората и са ги ограничавали. И какъв е резултатът? Дали изживяват човешко подобие? Дали изживяват смислен живот? Хората живеят заради тези неща, които традиционната култура изисква, и жертват младостта си или дори целия си живот за тях, като през цялото време вярват, че животът им е много горд и славен. В крайна сметка, когато умрат, те нито знаят за какво са умрели, нито дали смъртта им е имала някаква стойност и някакъв смисъл, нито дали са изпълнили изискванията на своя Създател. Хората са напълно невежи за тези неща. Какви други поговорки и изисквания има традиционната култура по отношение на моралното поведение на хората? „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“ и „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което са ти поверили“ — тези се вписват добре. Има и „Един мъж държи на думата си“ — това изискване се отнася до това дали може да се разчита на човека. Има ли още? (Да излезеш от калта неопетнен, да се къпеш в бистри вълни, но без показност.) Тази фраза донякъде се припокрива с тази тема. Мисля, че изброихме достатъчно примери. Поговорките, които разгледахме току-що, включват изисквания, които са били поставени по отношение на отдадеността, патриотизма, надеждността и целомъдрието на човека, както и принципи за взаимодействие с другите и за това как хората трябва да се отнасят към някого, който им е помогнал, или как да се отплащат за добротата и т.н. Някои от тези поговорки са по-прости, а други са малко по-задълбочени. Най-простите са: „Извличай удоволствие от това да помагаш на другите“, „Не присвоявай парите, които намериш“ и „Човек никога не бива да се развращава от богатството, да се променя от бедността или да се огъва пред силата“. Това са изисквания, които се отнасят до поведението на човека. „Един верен поданик не може да служи на двама царе, една добра жена не може да се омъжи за двама съпрузи“ — това е изискване, свързано с моралната почтеност и целомъдрието на хората. Те донякъде попадат в обхвата на представите за благосклонност, праведност, благоприличие, мъдрост и надеждност на традиционната китайска култура. Колко поговорки изброихме току-що? (Двадесет и една.) Прочетете Ми ги. („Не присвоявай парите, които намериш“, „Извличай удоволствие от това да помагаш на другите“, „Бъди строг към себе си и търпелив към другите“, „Отвръщай на злото с добро“, „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“, „Жертвай собствените си интереси заради другите“, „Жената трябва да е добродетелна, мила, нежна и нравствена“, „Като пиеш вода от кладенеца, не забравяй кой го е изкопал“, „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“; „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“, „За добротата в капката вода трябва да се отплатиш с цял извор“, „Не причинявай на другите това, което не искаш да се случи на теб“, „За приятел бих поел и куршум“, „Един верен поданик не може да служи на двама царе, една добра жена не може да се омъжи за двама съпрузи“, „Човек никога не бива да се развращава от богатството, да се променя от бедността или да се огъва пред силата“, „Отдай се на задачата и се стреми да даваш всичко от себе си до смъртта си“, „Пролетните копринени буби тъкат, докато умрат, и свещите горят, докато сълзите им пресъхнат“, „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“, „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което са ти поверили“, „Един мъж държи на думата си“ и „Да излезеш от калта неопетнен, да се къпеш в бистри вълни, но без показност“.) Днес ще направим предварително проучване на всички видове „добри“ качества, които човечеството е обобщило по отношение на моралното поведение. Различните твърдения за морално поведение на традиционната култура поставят различни изисквания към човешката природа и моралното поведение на човека. Някои от тях изискват от хората да се отплащат за добрините, които получават, други изискват от тях да изпитват радост от това, че помагат на другите, трети са методи за справяне с хора, които човек не харесва, а четвърти са методи за справяне с чужди недостатъци и грешки или с хора, които имат проблеми. В тези области те предоставят ограничения на хората и поставят някои изисквания и норми. Всичко това са изисквания и норми, които традиционната култура има по отношение на моралното поведение на човека, и всички те се разпространяват сред хората. Всеки, който е израснал в Китай, е чувал тези поговорки често и ги знае наизуст. Всички тези наставления за морално поведение от традиционната култура горе-долу попадат в обхвата на благосклонността, праведността, благоприличието, мъдростта и надеждността. Разбира се, има поговорки, които попадат извън този обхват, но всички основни кажи-речи попадат в него. Трябва да сте наясно с това.

Днес няма да разговаряме конкретно за това какво представлява дадено твърдение за морално поведение, нито конкретно ще анализираме каква е същността на дадена поговорка. Първо искам да направите малко предварително проучване. Вижте по какво се различават твърденията за моралното поведение на традиционната култура и нивото, което Бог изисква от хората, за да изживеят нормална човешка природа. Кои поговорки от традиционната култура явно противоречат на Божиите слова и на истината? Ако се тълкуват буквално, кои поговорки приличат на Божиите слова и на истината или са свързани с тях в известна степен? Кои от тези поговорки смяташ за положителни и към кои от тях си се придържал стриктно в миналото, след като си повярвал в Бог, като си ги практикувал и спазвал, сякаш са критерий за стремежа ти към истината? Например: „Жертвай собствените си интереси заради другите“. Всички ли знаете тази поговорка? Не си ли помисли, че трябва да си такъв добър човек, когато повярва в Бог? И когато пожертва собствените си интереси заради другите, не си ли помисли, че имаш доста добра човешка природа и че Бог със сигурност ще те хареса? Или преди да повярваш в Бог, може би си смятал, че хората, които притежават качеството „да отвръщат на злото с добро“, са добри, но ти просто не си искал да го правиш, не си бил способен на това и не си могъл да го спазваш, ала след като повярва в Бог, се придържаше към това ниво и беше способен да практикуваш това „да простиш и да забравиш“ по отношение на хората, които в миналото са те наранявали или към които си изпитвал ненавист или омраза. Може да си мислиш, че тази поговорка за морално поведение се съобразява с думите на Господ Исус да прощаваме на хората седемдесет пъти по седем, и по тази причина да си изпълнен с готовност да се въздържаш според нея. Може дори да я практикуваш и да се придържаш към нея, сякаш е истината, и да смяташ, че хората, които практикуват отвръщане на злото с добро, практикуват истината и следват Божия път. Имате ли подобни мисли или проявления? Коя поговорка все още смятате, че по своята същност е подобна на истината и на Божиите слова до такава степен, че дори би могла да замени истината и че не би било пресилено да се каже, че е истината? Разбира се, би трябвало да е лесно да се прозре поговорката: „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“. Повечето хора могат да видят, че тази поговорка не е истината и че тя е само подвеждащ, високопарен лозунг. „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“ се казва на невярващите, които нямат вяра в Бог. Това е изискване, което правителството на дадена страна поставя пред народа ѝ, за да научи хората да обичат страната си. Тази поговорка не съответства на истината и изобщо няма основание в Божиите слова. Може да се каже, че по същество тя не е истината и че не може да замени истината. Тя е възглед, който изцяло идва и произлиза от Сатана, и служи на управляващата класа. Тя няма нищо общо с Божиите слова или с истината. Ето защо поговорката „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“ изобщо не е истината, нито е нещо, което човек с нормална човешка природа би трябвало да подкрепя. Какви хора тогава са способни да приемат тази поговорка за истината? Хората, които винаги измислят как да придобият репутация, статус и лична изгода, и онези, които искат да са чиновници. Те я практикуват като истината, за да се подмазват на управляващите класи и да постигнат собствените си цели. Някои поговорки не се разпознават лесно от хората. Макар да знаят, че тези поговорки не са истината, все пак в сърцата си те чувстват, че поговорките са правилни и са съгласно доктрината. Те искат да живеят според тези поговорки и да се държат по този начин, за да повишат нивото на своя морал и личната си харизма, и в същото време да направят така, че другите да мислят, че притежават човешка природа и че не са безчовечни. Кои поговорки ви беше трудно да прозрете? (Мисля, че ми беше много трудно да прозра „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“. Отнасях се към нея като към нещо положително и мислех, че хората, които отвръщат с признателност на направеното добро, имат съвест. „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което са ти поверили“ е друга поговорка. Тя означава, че след като човек е приел от някого дадена задача, той трябва да направи всичко възможно, за да е сигурен, че е изпълнена добре. Смятах, че това е нещо положително и нещо, което човек със съвест и разум е редно да прави.) Някой друг? (Съществува и тази: „За добротата в капката вода трябва да се отплатиш с цял извор“. Смятах, че човек, който може да прави това, донякъде има човешка природа и морал.) Има ли още? („Един мъж държи на думата си“. Мислех, че ако някой прави каквото казва и може да му се вярва, това е добро морално поведение.) Преди мислехте, че това е добро морално поведение. Как го виждате сега? (Трябва да погледнем какво е естеството на тази „дума“ — дали е правилна или е грешна? Дали е положителна, или е негативна? Ако някой каже на някой зъл човек и антихрист: „Ще те защитя. Един мъж държи на думата си“, и след това го защити, когато Божият дом разследва и разглежда положението му, тогава той върши зло и се противопоставя на Бог.) Това прозрение е правилно. Трябва да погледнете естеството на тази „дума“ — дали е положителна или негативна. Ако някой върши нещо лошо или зло, докато практикува „Един мъж държи на думата си“, тогава стъпките на неговото злодеяние са като лудия бяг на бързи коне, които галопират право към ада и падат в бездънната пропаст. Ако обаче неговата „дума“ е съгласно истината и в нея има чувство за справедливост, ако тя защитава делото на Божия дом и е богоугодна, тогава е правилно да се практикува „Един мъж държи на думата си“. От тези примери можете да видите, че трябва да сте проницателни към думите на традиционната култура. Трябва да разпознавате различните ситуации и среди и не можете да използвате тези думи безразборно. Има думи, които очевидно не отговарят на реалността и несъмнено са грешни. Трябва да се отнасяте към тях с изключителна предпазливост и да ги възприемате като ереси и заблуди. Някои думи са правилни само в определен контекст и обхват. В различен контекст или в друга среда думите вече не са подходящи. Те са погрешни и вредят на хората. Ако не можете да ги прозрете, вероятно ще ви отровят и ще ви навредят. Без значение дали думите на традиционната култура са правилни или грешни, или дали са убедителни за човека, нито една от тях не е истината и нито една от тях не съответства на Божиите слова. Това е сигурно. Това, което човек смята за правилно, не е непременно това, което Бог смята за правилно. Думите, които човекът приема за добри, не са непременно полезни за хората, когато се практикуват. Във всеки случай, независимо от това дали хората ги практикуват или не, или дали имат полза от тях, нещата, които не съответстват на истината, които не са истината, винаги са вредни за човека, не бива да се приемат и да се използват. Много хора не са способни да прозрат тези неща. Отнасят се към това, което човекът приема за правилно или за което поквареното човечество обикновено се съгласява, че е правилно, като към истината и се придържат към него и го практикуват, сякаш е истината. Това уместно ли е? Може ли човек да получи Божието одобрение, като практикува фалшиви истини и псевдоистини? Всичко, за което човечеството обикновено се съгласява, че е правилно и че е истината, е невярно, то е имитация и трябва да се отхвърли завинаги. Сега, дали нещата, които смятате за правилни и положителни, действително са истината? В продължение на хиляди години никой никога не е отричал тези думи. Всички хора вярват, че те са правилни и положителни, но дали могат действително да се превърнат в истината? (Не, не могат.) Ако тези думи не могат да се превърнат в истината, тогава дали самите те са истината? (Не, не са.) Те не са истината. Ако хората се отнасят към тези думи като към истината, смесват ги с Божиите слова и ги практикуват заедно, могат ли тези думи и поговорки да се издигнат до нивото на истината? Категорично не могат. Както и да се стремят хората към тези неща, както и да се вкопчват в тях, Бог никога няма да ги одобри, защото Той е свят. Той изобщо не позволява на покварените хора да смесват сатанински неща с истината или с Неговите слова. Всичко, което се заражда в човешките мисли и възгледи, идва от Сатана, и колкото и да е добро, то продължава да не е истината и не може да се превърне в живот за човека.

Поговорките за морално поведение на традиционната култура идват от Сатана. Те са се появили сред покварените хора и са подходящи само за невярващите и за онези, които не обичат истината. Хората, които вярват в Бог и се стремят към истината, трябва първо да могат да ги прозрат и да ги отхвърлят, защото тези поговорки ще доведат до негативни последици за хората, ще ги объркат и ще ги накарат да поемат по грешен път. Една от поговорките, които току-що изброихме, например гласи: „Един верен поданик не може да служи на двама царе, една добра жена не може да се омъжи за двама съпрузи“. Нека първо поговорим за: „Един верен поданик не може да служи на двама царе“. Ако този цар е мъдър, способен и положителен образ, тогава това, че го подкрепяш, следваш и защитаваш, показва, че притежаваш човешка природа, морал и благороден характер. Що за „преданост“ имаш обаче, ако царят е деспотичен и глупав, и е дявол, а ти пак го следваш и защитаваш и не се обръщаш против него? Това е глупава, сляпа преданост; тя е сляпа и глупава. В такъв случай предаността ти е неправилна и се е превърнала в нещо негативно. Когато става въпрос за такъв вид демонски цар и дявол, повече не бива да се придържаш към поговорката: „Един верен поданик не може да служи на двама царе“. Трябва да изоставиш този цар, да го отхвърлиш и да се дистанцираш от него — трябва да изоставиш мрака и да избереш светлината. Ако все пак решиш да останеш предан на този демонски цар, тогава си негов лакей и съучастник. Следователно идеята, положителният смисъл или ценностите, които тази поговорка възхвалява, не съществуват при определени обстоятелства и в определена обстановка. От това можете да видите, че макар тази поговорка да звучи много справедливо и положително, нейното приложение е ограничено до няколко конкретни обстоятелства и условия. Тя не е приложима при всяко обстоятелство или условие. Хората само ще изгубят пътя си и ще поемат по грешен път, ако сляпо и глупаво се придържат към тази поговорка. Последствията от това са невъобразими. Втората част от тази поговорка гласи: „една добра жена не може да се омъжи за двама съпрузи“. Какво означава тук „добра жена“? Означава жена, която е чиста, която е вярна само на един съпруг. Тя трябва да му е вярна докрай и сърцето ѝ никога не бива да се променя, независимо дали той е добър човек, или не е. Дори ако съпругът ѝ умре, тя трябва да остане вдовица до края на дните си. Това е така наречената чиста и вярна съпруга. Традиционната култура изисква всички жени да са чисти и верни съпруги. Дали това е справедливо отношение към жените? Защо мъжете да могат да имат повече от една съпруга, а жените да не могат да се омъжат повторно, дори и съпругът им да умре? Мъжете и жените нямаха равноправен статус. Какво е можела да спечели една жена, ако е била ограничавана от думите: „една добра жена не може да се омъжи за двама съпрузи“ и е избрала да е чиста и вярна съпруга? Най-много след смъртта ѝ да издигнат паметник в чест на нейната чистота. Дали в това има смисъл? Бихте ли се съгласили, че жените са имали труден жребий в живота? Защо не са имали право да се омъжват повторно след смъртта на съпрузите си? Това е възглед, възхваляван от традиционната култура, и представа, към която човечеството винаги се е придържало. Какво можеше да направи една жена, ако съпругът ѝ почине и остави няколко деца, а тя не може да си позволи да се грижи за тях? Трябваше да проси храна. Ако не иска децата ѝ да страдат и иска да намери начин да оцелее, трябваше да се омъжи повторно и да живее с опетненото си име и с упреците на общественото мнение, както и с това обществото и масите да я отбягват и да я гледат отвисоко. Трябваше да понася унижения и да търпи обидите на обществото, за да може да отгледа нормално децата си. От тази гледна точка, макар да не е живяла според еталона „една добра жена не може да се омъжи за двама съпрузи“, дали поведението, подходът и жертвите ѝ не са достойни за уважение? Най-малкото, когато децата ѝ пораснат и разберат майчината любов, те ще я уважават и определено няма да я гледат отвисоко или да я отбягват заради поведението ѝ. Вместо това ще бъдат благодарни и ще смятат, че имат изключителна майка. Общественото мнение обаче не би се съгласило с тях. От гледна точка на общественото мнение, а именно възгледа, пропагандиран от хората: „Един верен поданик не може да служи на двама царе, една добра жена не може да се омъжи за двама съпрузи“, както и да го погледнеш, тази майка не е била добър човек, защото е престъпила тази традиционна представа за морал. В резултат на това те биха я определили като човек с проблемно морално поведение. Защо тогава мислите и мнението на децата ѝ се различават от възгледите на традиционната култура за нея? Защото децата ѝ ще погледнат на този въпрос от гледна точка на оцеляването. Ако не се беше омъжила повторно, тази жена и децата ѝ нямаше как да оцелеят. Ако се беше придържала към тази традиционна представа, нямаше да може да живее и щеше да умре от глад. Тя е избрала да се омъжи повторно, за да спаси живота на децата си, както и собствения си живот. В това отношение, не е ли напълно грешно традиционната култура и общественото мнение да я осъждат? Те не се интересуват от това дали хората живеят или умират! Какъв е смисълът тогава и каква е стойността на това да се придържаме към традиционната представа за морал? Може да се каже, че тя няма никаква стойност. Тя наранява хората и им вреди. Като жертви на тази представа, жената и нейните деца са имали преки впечатления от този факт, но никой не им е обърнал внимание и не им е съчувствал. Те не можеха да направят нищо друго, освен да преглътнат болката си. Какво мислите, дали е справедливо това общество? Защо такова общество и такава държава са толкова зли и мрачни? Защото традиционната култура, която Сатана е втълпил на хората, все още контролира мисленето им и господства над общественото мнение. И до днес никой не е способен ясно да прозре този въпрос. Невярващите продължават да се вкопчват в представите и възгледите на традиционната култура и смятат, че те са правилни. И до днес не са ги изоставили.

Откъдето и да погледнем поговорката: „Един верен поданик не може да служи на двама царе, една добра жена не може да се омъжи за двама съпрузи“, можете да видите, че тя не е положителна, а е чисто човешка представа и фантазия. Защо казвам, че не е положителна? (Защото не е истината, а е човешка представа и фантазия.) Всъщност много малко хора могат да направят това, което изисква тази фраза. Тя просто е безсмислена теория и човешка представа и фантазия, но тъй като се е вкоренила в сърцата на хората, тя се е превърнала в нещо като обществено мнение и много хора са преценявали подобни въпроси според нея. В такъв случай, каква е същността на гледната точка и позицията, от която общественото мнение е преценявало подобни въпроси? Защо общественото мнение съдеше така строго жената, която се е омъжила повторно? Защо хората критикуваха такива жени, защо ги отбягваха и ги гледаха отвисоко? Каква беше причината? Не разбирате, нали? Не ви е ясно, когато става въпрос за факти. Просто знаете, че това не е истината и че не съответства на Божиите слова. Е, ще ви кажа, и когато свърша, ще сте способни да прозрете такива неща ясно. Причината е в това, че общественото мнение съдеше тази жена единствено въз основа на едно нещо, едно действие — повторното ѝ омъжване — и вместо да гледа истинското качество на нейната човешка природа, определяше качеството на човешката ѝ природа ограничено, въз основа на това единствено нещо. Нима не е нечестно и несправедливо? Обикновено общественото мнение не гледаше каква е човешката природа на жената — дали е зъл или добър човек, дали обича положителните неща, дали е наранила или ощетила други хора, дали е била разпусната жена, преди да се омъжи повторно. Дали хората в обществото и общественото мнение оценяваха тази жена изчерпателно въз основа на тези неща? (Не.) Тогава на какво основаваха оценката си хората по онова време? Основаваха я на поговорката: „една добра жена не може да се омъжи за двама съпрузи“. Всички си мислеха: „Жените трябва да се омъжват само веднъж. Дори и съпругът ти да умре, трябва да останеш вдовица до края на живота си. Все пак си жена. Ако останеш вярна на паметта на съпруга си и не се омъжиш повторно, ще издигнем паметник в чест на твоята чистота — и десет можем да издигнем! Никой не се интересува от това колко много страдаш или колко ти е трудно да отглеждаш децата си. Никой няма да се интересува дори и да трябва да просиш храна по улиците. Пак трябва да спазваш поговорката: „една добра жена не може да се омъжи за двама съпрузи“. Само така ще си добра жена и ще притежаваш човешка природа и морал. Ако се омъжиш повторно, значи си лоша жена и уличница“. Това означава, че само ако не се омъжи повторно, жената може да стане добър, чист и верен човек с благородно морално поведение и характер. В рамките на понятията благосклонност, праведност, благоприличие, мъдрост и надеждност на традиционната култура поговорката „Един верен поданик не може да служи на двама царе, една добра жена не може да се омъжи за двама съпрузи“ се превърна в основа за оценяване на хората. Хората се отнасяха към тази поговорка като към истината и я използваха като критерий за оценяване на другите. Това е същността на този проблем. Щом някой притежава определено поведение, което не съответства на изискванията и нормите, предложени от традиционната култура, го обявяваха за човек с ниско качество и морално поведение, за човек с лоша и ужасна човешка природа. Справедливо ли е изобщо? (Не, не е.) Какви тогава трябва да са условията и каква цена трябва да платиш, за да бъдеш добра жена? Ако искаш да си добра жена, трябва да си вярна само на един съпруг, а ако съпругът ти умре, трябва да останеш вдовица. Ти и децата ти трябва да ходите да просите по улиците, да търпите другите да ви се подиграват, да ви удрят, да викат по вас, да ви тормозят и да ви обиждат. Дали това е подходящо отношение към жените? (Не, не е.) И все пак хората постъпват точно така. Предпочитат да те видят да просиш по улиците, да живееш без покрив над главата си, да не знаеш откъде ще дойде следващото ти ядене и никой няма да се интересува, да ти съчувства или да ти обърне внимание. Никой няма да се интересува, колкото и деца да имаш и колкото и тежък да е животът ти, няма да се интересува дори от това дали децата ти умират от глад. Но ако се омъжиш повторно, не си добра жена. Ще те обсипят с думи на презрение и омраза и ще чуеш доста обидни и осъдителни думи. Ще ти се казват всякакви неща и само децата ти и шепа твои роднини и приятели ще изразят съчувствие и подкрепа към теб. Как се стигна дотук? То е пряко свързано с възпитанието и обучението на традиционната култура. То е резултат от пропагандираната от нея поговорка: „Един верен поданик не може да служи на двама царе, една добра жена не може да се омъжи за двама съпрузи“. Какво може да се види от тези неща? Какво се крие в поговорката: „Един верен поданик не може да служи на двама царе, една добра жена не може да се омъжи за двама съпрузи“? Неискреността, лицемерието и жестокостта на човека. Една жена може да няма какво да яде, може да не е способна да оцелее и да е на ръба да умре от глад и никой няма да ѝ съчувства, а всеки ще изисква от нея да опази чистотата си. Хората биха предпочели да я видят как умира от глад и да издигнат паметник в нейна чест, отколкото да я оставят да избере да оцелее. От една страна, този проблем разкрива човешкия инат. От друга, той разкрива човешката неискреност и порочност. Хората не проявяват никакво съчувствие или разбиране, нито помагат на уязвимите групи или на тези, които заслужават съжаление. На всичко отгоре, сипват сол в раната, като използват нелепата теория и нелепото правило, че „една добра жена не може да се омъжи за двама съпрузи“, за да осъждат хората и да ги тласкат към смъртта. Това не е справедливо към тях. То не само противоречи на Божиите слова и на изискванията, които Господът на творението поставя пред човечеството, но в същото време противоречи и на критериите за човешка съвест и разум. Дали тогава гледната точка на нейните деца по този въпрос е справедлива? Нима нямаха осезаема полза от втория брак на майка си и от цената, която е платила? Що се отнася до самата постъпка, децата уважаваха и подкрепяха майка си, но откъде идваше тази подкрепа? Тя е само поради това, че майка им е избрала да се омъжи повторно в името на тяхното оцеляване, за да им позволи да продължат да живеят и да спаси живота им. Нищо повече. Ако не го беше направила, за да спаси живота им, те нямаше да одобрят или подкрепят решението ѝ да се омъжи повторно. Следователно, като нейни деца, мнението им за повторния брак на майка им не беше истински справедливо. Така или иначе, независимо дали е от гледна точка на общественото мнение или от гледна точка на децата ѝ, начинът, по който хората се отнасяха към тази майка, и критериите, които използваха, за да я оценят, не се основаваха на истинското естество на нейната човешка природа. Това беше грешката, която хората допускаха в отношението си към жената, която се омъжи повторно. От това става ясно, че поговорката, представена от традиционната култура: „Един верен поданик не може да служи на двама царе, една добра жена не може да се омъжи за двама съпрузи“, не идва от Бог, а от Сатана и няма нищо общо с истината. Гледната точка, от която хората възприемат всичко, и начинът, по който разглеждат моралното или неморалното у даден човек, не се основават на истината или на Божиите слова, а на възгледите на традиционната култура и на изискванията, които тя поставя към човека чрез понятията благосклонност, праведност, благоприличие, мъдрост и надеждност. Какво представляват благосклонността, праведността, благоприличието, мъдростта и надеждността? Откъде произлизат тези понятия? На пръв поглед изглежда, че идват от мъдростите на стари и известни хора, но в действителност произлизат от Сатана. Това са различни поговорки, които Сатана е предложил, за да контролира и ограничава поведението на хората и да създаде еталон, модел и шаблон за моралното им поведение. В действителност всички тези мъдрости на стари и известни хора имаха сатанинска природа и служеха на Сатана. Те бяха дяволи, които подвеждат хората. В такъв случай е напълно правилно да се каже, че тези понятия идват от Сатана.

Когато хората оценяват моралните качества на другите и това дали човешката им природа е добра или лоша, те го правят само въз основа на известна поговорка от традиционната култура. Стигат до решение и заключение за качеството на човешката природа на другите въз основа само на това как подхождат към един единствен въпрос. Очевидно това е грешно и неправилно. Как тогава може да се прецени точно, обективно и справедливо дали нечия човешка природа е добра или лоша? Какви са принципите и критериите за оценяването на този човек? За да сме точни, принципите и критериите за тази оценка трябва да са истината. Само словата на Създателя са истината и само те имат власт и сила. Думите на покварените хора не са истината, те нямат власт и не бива да се използват като основа или принципи за оценка на даден човек. Следователно единственият точен, обективен и справедлив начин да се оцени моралният характер на хората и това дали човешката им природа е добра или лоша, е като за основа се използват словата на Създателя и истината. „Един верен поданик не може да служи на двама царе, една добра жена не може да се омъжи за двама съпрузи“ е известна поговорка сред покварените хора. Нейният източник не е правилен, тя идва от Сатана. Ако хората измерват качеството на човешката природа на другите въз основа на думите на Сатана, тогава заключенията им определено ще са грешни и несправедливи. В такъв случай, как може справедливо и точно да се оцени качеството на морала на даден човек, както и дали неговата човешка природа е добра или лоша? Човек трябва да основава оценката си на намерението, целта и резултатите от действията на този човек, както и на смисъла и стойността на това, което прави, като същевременно я основава и на възгледите му и избора, който прави от гледна точка на отношението му към положителните неща. Това ще бъде съвсем точно. Не е задължително човекът да е вярващ в Бог — можеш да видиш, че има невярващи, които макар и да не са Божии избраници, обективно погледнато имат толкова прилична човешка природа, че тя дори е по-качествена от тази на някои вярващи в Бог. Точно както някои религиозни хора, които са приели Божието дело от последните дни и са вярвали в Бог в продължение на много години, постоянно мислят как да поискат пари от църквата, когато подслоняват братя и сестри, и все се оплакват на братята и сестрите, че са бедни, а в същото време таят алчност за пари и вещи. Когато братята и сестрите им дадат малко месо, зеленчуци, зърно и т.н., за да ги използват, докато са им домакини, те тайно ги запазват, за да ги изяде собственото им семейство. Що за хора са тези? Дали тяхната човешка природа е добра или лоша? (Лоша е.) Такива хора са алчни, обичат да се възползват от другите и имат лош характер. Някои невярващи, които наскоро са приели Божието дело от последните дни, с голямо желание приемат братята и сестрите на гости. Те настояват да използват собствени средства, за да ги посрещат, и отказват да вземат пари от църквата. Колкото и пари да им дава църквата, и стотинка от тях не използват и изобщо не жадуват за тези пари — спестяват всичко и по-късно го връщат на църквата. Когато братята и сестрите им пазаруват продукти, които да използват, докато са им домакини, те пазят всичко, за да го ползват и ядат братята и сестрите, които им гостуват. Когато тези братя и сестри си тръгнат, те прибират останалото в килера и го вадят отново чак следващия път, когато някои от братята и сестрите им гостуват. В съзнанието им има много ясно разграничение и никога не са присвоявали нищо от църковните притежания. Кой ги е научил на това? Никой не им е казвал. Как тогава знаеха какво да правят? Как успяха да го направят? Повечето хора не са способни да го направят, но те могат. Какъв е проблемът тук? Дали не опира до разлика в човешката природа? Това е разлика в качеството на тяхната човешка природа и разлика в морала им. Щом има разлика между морала на тези два типа хора, дали има разлика между отношението им към истината и към положителните неща? (Да, има.) За кой от тези два типа хора ще е по-лесно да навлезе в истината? Кой тип е по-вероятно да се стреми към истината? По-вероятно е хората с добър морал да се стремят към истината. Така ли го виждате? Не го виждате така, а само сляпо прилагате правилата и си мислите, че религиозните хора, които умеят да рецитират думите и доктрините, трябва да са способни да го правят, а невярващите, които току-що са започнали да вярват в Бог и все още не могат да рецитират думите и доктрините, са неспособни на това. Реалността обаче е точно обратната. Не е ли грешно и нелепо да възприемате хората и нещата по този начин? Аз не гледам на тях така. Когато общувам с хора, изчерпателно разглеждам отношението им към различни неща и особено как се държат и какъв избор правят два различни типа хора, когато подхождат към една и съща ситуация. Това по-добре илюстрира каква е човешката им природа. Кой от тези два подхода е по-справедлив и по-обективен? По-справедливо е човек да се оценява въз основа на неговата природа същност, а не на външните му действия. Ако човек основава оценката си на възгледите на традиционната култура, като взема действията на даден човек в една ситуация и ги използва, за да стигне до решение и заключение, това е грешно и несправедливо спрямо този човек. Той трябва да направи точна оценка въз основа на качеството на човешката му природа, на цялостното му поведение и на пътя, по който върви. Само това е справедливо и разумно, а и така е честно към този човек.

Нито едно от твърденията за морално поведение, които изброихме днес, няма нищо общо с Божиите слова и нито едно от тях не отговаря на истината. Колкото и традиционна или положителна да е една поговорка, тя не може да се превърне в истината. Поговорките за моралното поведение произлизат от неща, възхвалявани от традиционната култура, и нямат нищо общо с истините, към които Бог изисква да се стреми човекът. Колкото и добре да говорят хората за тези различни поговорки за морално поведение на човека, колкото и да живеят според тях или колкото и твърдо да се вкопчват в тях, това не означава, че тези поговорки са истината. Дори и повечето хора на земята да се придържат към тях и да вярват в тях, те няма да се превърнат в истината — точно както една лъжа си остава лъжа, дори и да я изречеш хиляда пъти. Лъжата никога не може да се превърне в истината. Лъжите са фалшиви идеи, които съдържат кроежите на Сатана, затова не могат да заменят истината, камо ли да се превърнат в нея. Аналогично, различните изисквания, които хората поставят по отношение на моралното поведение, не могат да се превърнат в истината. Колкото и да се вкопчваш в тях или колкото и здраво да се придържаш към тях, това само показва, че в очите на хората имаш добро морално поведение. Дали обаче имаш човешка природа в Божиите очи? Не е задължително. Напротив, ако много силно и стриктно се придържаш към всеки аспект и всяко правило от понятията на традиционната култура за благосклонност, праведност, благоприличие, мъдрост и надеждност, твърде много ще се отдалечиш от истината. Защо е така? Защото ще възприемаш хората и нещата, ще се държиш и ще действаш според тези твърдения за морално поведение и ще ги използваш за свои критерии. Това е все едно да наклониш глава, за да погледнеш часовника — гледната ти точка ще е неправилна. Крайният резултат от това ще е, че твоите възгледи за хората и нещата, както и поведението и действията ти, няма да имат нищо общо с истината или с Божиите изисквания и ти ще си далеч от Божия път, който трябва да следваш, а дори може да тичаш в обратната посока и с действията си да провалиш собствените си цели. Колкото повече се вкопчваш в тези твърдения за морално поведение и колкото повече ги цениш, толкова повече Бог ще изпитва неприязън към теб, толкова повече ще се отдалечаваш от Него и от истината и толкова повече ще Му се противопоставяш. Колкото и правилна да ти се струва някоя от тези поговорки за морално поведение или колкото и дълго да се вкопчваш в нея, това не означава, че практикуваш истината. Който и от критериите за поведение на традиционната култура да смяташ за правилен и разумен, той не представлява реалността на положителните неща и категорично не е истината, нито е в съответствие с нея. Призовавам те да побързаш и да се самоанализираш. Откъде идва това, в което се вкопчваш? Дали това, че го използваш като принцип и критерий за оценяване и поставяне на изисквания към хората, се основава на Божиите слова? Основава ли се на истината? Разбираш ли какви са последствията от практикуването на това изискване на традиционната култура? Има ли нещо общо с истината? Трябва да прозреш и да анализираш дали не противоречиш на истината, дали не се противопоставяш на Бог и дали не нарушаваш истината, като използваш това изискване на традиционната култура за основа на действията си и за свой критерий, и като го възприемаш за нещо положително. Какви последствия ще има, ако сляпо се вкопчваш във възгледите и поговорките, възхвалявани от традиционната култура? Ако си подведен или измамен от тези поговорки, можеш да си представиш какъв ще е твоят изход и край. Ако възприемаш хората и нещата от гледна точка на традиционната култура, ще ти е трудно да приемеш истината. Никога няма да успееш да възприемеш хората и нещата според Божиите слова и истината. Човек, който разбира истината, трябва да анализира различните твърдения и изисквания на традиционната култура по отношение на моралното поведение. Трябва да анализираш кое от тях цениш най-много и в кое се вкопчваш постоянно и винаги ти служи като основа и критерий за начина, по който възприемаш хората и нещата, и начина, по който се държиш и действаш. След това трябва да съпоставиш нещата, в които се вкопчваш, с Божиите слова и изисквания и да провериш дали тези аспекти на традиционната култура се противопоставят или противоречат на истините, които Бог изразява. Ако действително откриеш проблем, трябва незабавно да анализираш в кое точно отношение са погрешни и нелепи тези аспекти на традиционната култура. Когато си наясно с тези въпроси, ще знаеш кое е истината и кое е заблуда; ще имаш път за практикуване и ще си способен да избереш пътя, по който трябва да вървиш. Потърси истината по този начин и ще си способен да се поправиш. Колкото и да са стандартизирани така наречените човешки изисквания и поговорки за моралния характер на хората и колкото и да отговарят на вкусовете, възгледите, желанията и дори на интересите на тълпата, те не са истината. Трябва да го разбереш. И тъй като не са истината, трябва бързо да ги отречеш и да се откажеш от тях. Трябва също да разнищиш същността им, както и последствията от това, че хората живеят според тях. Дали реално могат да доведат до истинско покаяние у теб? Действително ли могат да ти помогнат да опознаеш себе си? Наистина ли могат да те накарат да изживееш човешко подобие? Не могат да постигнат нито едно от тези неща. Само ще те направят лицемерен и самоправеден. Те ще те направят по-хитър и по-злонамерен. Някои хора казват: „В миналото, когато се придържахме към тези аспекти на традиционната култура, чувствахме, че сме добри хора. И другите смятаха, че сме добри, когато виждаха как се държим. Но всъщност в сърцата си знаем на какво зло сме способни. Само го прикриваме, като сторим малко добро. Ала ако се откажем от доброто поведение, което изисква от нас традиционната култура, какво трябва да правим вместо това? Какво поведение и какви проявления ще отдадат слава на Бог?“. Какво мислите по този въпрос? Още ли не знаят тези хора какви истини трябва да практикуват вярващите в Бог? Той е изразил толкова много истини и има толкова много истини, които хората трябва да практикуват. Защо тогава отказвате да практикувате истината и настоявате да бъдете престорено добри хора и лицемери? Защо се преструвате? Има хора, които казват: „Има много добри аспекти на традиционната култура! Като: „За добротата в капката вода трябва да се отплатиш с цял извор“ — това е прекрасна поговорка! Именно това трябва да практикуват хората. Как може просто да я захвърлиш? И „За приятел бих поел и куршум“ — колко предано и героично! Облагородяващо е да имаш такъв приятел в живота. Съществува и друга: „Пролетните копринени буби тъкат, докато умрат, и свещите горят, докато сълзите им пресъхнат“. Тази поговорка е толкова мъдра и богата на култура! Щом не ни позволяваш да живеем според тези поговорки, според какво тогава трябва да живеем?“. Ако мислиш така, значи си пропилял всички години, които си прекарал в слушане на проповеди. Дори не разбираш, че човек поне трябва да се държи, като живее според критериите на съвестта и разума. Не си придобил и грам от истината и напразно си живял тези години.

Накратко, макар да изброихме тези поговорки за морално поведение на традиционната култура, целта не е просто да ви информирам, че те не са нищо повече от човешки представи и фантазии и че идват от Сатана. Тя е да ви накарам ясно да разберете, че същността им е фалшива, прикрита и измамна. Дори и да имат такова поведение, изобщо не означава, че хората изживяват нормална човешка природа. Напротив, те използват това фалшиво поведение, за да прикрият намеренията и целите си и за да скрият покварения си нрав и своята природа същност. В резултат на това хората стават все по-добри в преструването и в маменето на другите, а това на свой ред ги прави още по-покварени и зли. Моралните норми на традиционната култура, в които се е вкопчило поквареното човечество, не съответстват нито на истините, които Бог изразява, нито на някое от словата, на които Бог учи хората. Те изобщо нямат каквато и да е връзка. Ако продължаваш да се вкопчваш в аспекти на традиционната култура, тогава си напълно подведен и отровен. Ако се вкопчваш в традиционната култура и спазваш нейните принципи и възгледи по който и да е въпрос, тогава се бунтуваш срещу Бог, нарушаваш истината и Му се противопоставяш по този въпрос. Ако се вкопчваш в някое от тези твърдения за морално поведение, посвещаваш му се и го приемаш за критерий или основа на това как възприемаш хората или нещата, то именно тук си сгрешил, и ако съдиш хората или в известна степен им вредиш, ще извършиш грях. Ако постоянно упорстваш да измерваш всички според моралните критерии на традиционната култура, тогава броят на хората, които си осъдил и с които си постъпил несправедливо, ще продължава да се умножава и със сигурност ще осъдиш Бог и ще Му се противопоставиш, а в такъв случай ще си архигрешник. Не виждате ли, че цялото човечество става все по-зло от обучението и възпитанието на традиционната култура? Нима светът не става все по-мрачен? Колкото повече човек идва от Сатана и дяволите, толкова повече им се кланя, а колкото повече практикува истината, свидетелства за Бог и Му е угоден, толкова повече ще го потискат, изключват, осъждат или дори ще го убият чрез разпъване на кръст. Това не е ли факт? Занапред трябва често да разговаряте за нещата от днешното ни общение тук. Ако има неща, които не разбирате след общението ни за тях, засега ги оставете настрана и разговаряйте за частите, с които можете да се справите, докато ги разберете. Разговаряйте за тези слова, докато ви станат съвършено ясни и ги разберете напълно, тогава ще сте способни правилно да практикувате истината и да навлезете в реалността. Когато сте способни ясно да прозрете дали дадено твърдение или нещо е истината, или е традиционна култура, а не е истината, тогава повече ще имате път, по който да навлезете в истината реалност. И накрая, когато сте способни чрез общение да разберете всяка истина, която трябва да практикувате, и постигнете съгласие, когато сте последователни във възгледите и разбиранията си, когато знаете кое е положително и кое — негативно, кое идва от Бог и кое — от Сатана, и разговаряте по темата, докато си изясните и разберете тези неща, едва тогава ще разберете истината. След това изберете истините принципи, които трябва да практикувате. Така ще отговаряте на критериите за поведение, които Бог е определил, и ще имате поне някакво човешко подобие. Ако сте способни да разберете истината и да навлезете в реалността, то ще сте способни напълно да изживеете човешко подобие. Едва тогава ще съответствате напълно на Божиите намерения.

5 март 2022 г.