Какво означава човек да се стреми към истината (4)

Нека започнем, като си припомним какво обсъждахме по време на последното ни събиране. (На последното ни събиране обсъждахме темата „Какво означава да се стремиш към истината“. Първоначално се спряхме на следния въпрос: „Като се има предвид, че нещата, които хората смятат за добри и правилни, не са истината, защо продължават да се вкопчват в тях, сякаш са истината, и смятат, че така се стремят към нея?“. Ти посочи три причини за това. Говореше предимно за първата от тях, а именно— кои точно са нещата, които в представите си хората приемат за добри и правилни.) По време на последното ни събиране разговаряхме основно за първата причина. Говорихме за нещата, които в представите си хората приемат за добри и правилни, и ги разделихме на две големи категории: първата е „добро поведение“, а втората — „добро морално поведение“. Дадох общо шест примера за първата категория „добро поведение“: да си добре образован и здравомислещ, да си любезен и изискан, да си учтив, да уважаваш възрастните и да се грижиш за младите, да си дружелюбен и отзивчив. Все още не сме разговаряли за втората категория — „доброто морално поведение“. Малко след като разговаряме по някои въпроси, трябва да ги преразгледаме, да изгладим и изясним истините и принципите на това общение, така че всичко да е напълно ясно. Така по-лесно ще разберете истината. Предишното ни общение включваше някои общи положения, както и някои конкретни примери. Изглежда много, но в действителност ние просто разговаряхме за някои конкретни неща в рамките на тези общи положения и допълнително ги разделихме на отделни елементи, за да е малко по-ясно и разбираемо общението ни. Дадохме шест примера за добро поведение, но не се спряхме подробно на всеки от тях поотделно. Сред тях това да си добре образован и здравомислещ е класически пример за това, което в представите си хората приемат за правилно и добро. Разговаряхме малко повече за този пример. Останалите са сходни с него и можете да използвате подобен метод, за да ги анализирате и разграничите.

Днес, преди да преминем към същинското съдържание на нашето общение, ще ви разкажа две кратки истории. Обичате ли да слушате истории? (Да.) Слушането на истории не е толкова уморително и не изисква голяма концентрация. Относително ненатоварващо е и може да е доста интересно. Затова слушайте внимателно и докато слушате за какво става дума в историите, помислете и защо ви ги разказвам, за това какви конкретни, основни идеи се съдържат в тях, или с други думи, какво реално могат да получат хората, като ги слушат. Добре, да започваме нашите истории. Това са историите на Сяосяо и Сяодзи.

Историите на Сяосяо и Сяодзи

От известно време Сяосяо усещаше болка в очите, зрението му беше замъглено, очите му бяха чувствителни към светлина, вятърът ги караше да сълзят и той имаше усещане, че в тях има нещо, и изпитваше други подобни симптоми. Търкаше ги, но това не помагаше особено. Сяосяо не знаеше какво му е. Помисли си: „Никога досега не съм имал проблеми с очите и зрението ми е добро. Какво става?“. Когато се погледнеше в огледалото, очите му изглеждаха същите като преди, само бяха малко по-зачервени, а понякога и леко кръвясали. Това го озадачаваше и малко го тревожеше. В началото не обръщаше особено внимание на проблема, но накрая, когато симптомите започнаха да зачестяват, не можеше да издържа повече. Замисли се: „Дали да отида на лекар, или да се опитам сам да потърся информация? Може да е трудно да намеря информация за това и може да поставя грешна диагноза на истинския проблем. По-добре да отида направо при лекаря. Той със сигурност ще постави точна диагноза“. И така, Сяосяо отиде на лекар. Лекарят го прегледа и не откри никакви сериозни проблеми. Предписа обикновени капки за очи и посъветва Сяосяо да пази очите си и да не ги преуморява. На Сяосяо му олекна, щом разбра, че няма сериозен проблем с очите. След като се прибра у дома, всеки ден си слагаше капки в очите, като спазваше часовете и дозата, които лекарят му беше предписал, и за няколко дни симптомите му се подобриха. Голям камък падна от сърцето на Сяосяо. Той почувства, че щом лекарството може да го излекува, проблемът не може да е сериозен. Но това чувство не трая дълго и малко по-късно симптомите се появиха отново. Сяосяо увеличи дозата на капките за очи и очите му малко се пооправиха, а симптомите се пооблекчиха. След няколко дни обаче очите му се върнаха към предишното си състояние, а симптомите се влошиха и зачестиха. Сяосяо не можеше да го проумее и почувства как го залива нова вълна на нещастие: „Какво да правя? Лекарството, което ми даде лекарят, не действа. Дали това означава, че проблемът с очите ми е сериозен? Не бива да го пренебрегвам“. Този път реши да не посещава повече лекаря и да не се консултира с него за проблемите с очите си. Вместо това предпочете сам да реши проблема. Влезе в интернет и намери информация и всякакви видеоклипове, свързани с неговите симптоми. В повечето от тях се твърдеше, че тези проблеми са причинени от неправилното използване на очите, че трябва да пази очите си и, което е по-важно — да ги използва правилно. Сяосяо почувства, че този съвет не е полезен и че не може да му реши проблема. Затова продължи да търси още информация. Един ден попада на източник, в който се казваше, че симптомите му може да са причинени от кръвоизлив в ретината, който може да е предвестник на глаукома. Възможно било също така симптомите му да се развият и да прераснат в катаракта. Когато Сяосяо прочете думите „глаукома“ и „катаракта“, главата му забуча. Причерня му и той едва не припадна, а сърцето му се разтуптя в гърдите му. „О, Боже, какво става? Наистина ли ще имам глаукома и катаракта? Чувал съм, че при катаракта се налага операция, а ако имаш глаукома, вероятно ще ослепееш! Това ще да е краят ми, нали? Още съм млад. Как ще прекарам остатъка от живота си без зрението си, ако ослепея? Какво да очаквам оттам нататък? Нима ще трябва да прекарам живота си в мрак?“. Когато Сяосяо погледна думите „глаукома“ и „катаракта“ на страницата, той установи, че не може да си намери място. Беше разстроен и все по-дълбоко изпадаше в депресия и униние. Не знаеше какво да прави и как да посрещне следващите дни. Беше изпълнен с тъга и всичко пред очите му тънеше в мъгла. Изправен пред този проблем, Сяосяо изпадна в пълно отчаяние. Вече не му се живееше и не можеше да събере сили, за да изпълнява дълга си. Не искаше да се връща при лекаря или да споменава за проблемите с очите си пред други хора. Разбира се, той се страхуваше хората да не разберат, че ще развие глаукома или катаракта. И така, Сяосяо прекарваше ден след ден в депресия, негативизъм и объркване. Не смееше да прави прогнози или планове за бъдещето си, защото за него бъдещето беше ужасно и сърцераздирателно. Прекарваше дните си в депресия, отчаяние и ужасно настроение. Не искаше да се моли или да чете Божиите слова и определено не искаше да говори с други хора. Сякаш беше станал съвсем друг човек. След няколко дни Сяосяо изведнъж се замисли: „Състоянието, в което изглежда се намирам, е жалко. Защо трябва да продължавам да изпълнявам добре дълга си, щом бъдещето ми е мрачно и Бог, вместо да ме закриля, допусна да се разболея от тази болест? Животът е кратък. Защо да не се възползвам от възможността, докато зрението ми е все още добро, да върша това, което обичам, и да се поглезя? Защо животът ми трябва да е толкова изтощителен? Защо трябва да си вредя и да се отнасям толкова зле към себе си?“. И така, когато Сяосяо не спеше, не се хранеше или не работеше, той прекарваше по-голямата част от времето си в интернет, играеше игри, гледаше видеоклипове и цели сериали наведнъж, и дори когато излизаше, носеше телефона си със себе си и непрестанно играеше на него. Прекарваше дните си, обсебен от света на интернет. Естествено от това болката в очите му ставаше все по-силна и симптомите му се задълбочаваха. Когато не можеше да издържа повече, си слагаше капки за очи, за да облекчи симптомите, и щом малко се подобряваха, отново се потапяше в интернет и гледаше каквото му харесва. Това беше неговият начин да облекчи страха и ужаса дълбоко в сърцето си и да прекара времето и дните си. Когато го боляха очите и симптомите се влошаваха, Сяосяо подсъзнателно гледаше хората наоколо и си мислеше: „Другите използват очите си като мен. Защо техните очи не се зачервяват, не сълзят постоянно и защо нямат усещане за чуждо тяло? Защо точно аз страдам от тази болест? Не означава ли това, че Бог си има любимци? Толкова дълго съм давал всичко от себе си за Него. Защо не ме закриля? Бог е толкова несправедлив! Защо всички останали имат късметa да получат Божията закрила, а аз — не? Защо все на мен се пада целият лош късмет?“. Колкото повече разсъждаваше Сяосяо, толкова по-ядосан ставаше и толкова повече се дразнеше, а колкото повече се ядосваше, толкова повече търсеше онлайн развлечения и забавления, за да разсее горчивината и гнева си. Искаше възможно най-скоро да се отърве от очното си заболяване, но колкото и да беше обсебен от интернет, колкото повече искаше да се отърве от горчивината и гнева си, толкова по-малко радост и спокойствие изпитваше и толкова по-злощастен се чувстваше. А в сърцето си недоволстваше, че Бог е несправедлив. Така един подир друг се изнизваха дните. Проблемът с очите на Сяосяо изобщо не се подобряваше, а настроението му ставаше все по-лошо. На този фон Сяосяо се чувстваше още по-безсилен и злощастен. Така продължаваше животът му. Никой не можеше да му помогне, а и той не търсеше никаква помощ. Потиснат и безсилен, той просто прекарваше дните си в мъгла.

Това беше историята на Сяосяо. Ще я приключим тук. Следва историята на Сяодзи.

Докато изпълняваше дълга си, Сяодзи се сблъска със същия проблем като Сяосяо. Зрението му се замъгли и често чувстваше, че очите му са подути и възпалени. Това често бе съпроводено от усещането за чуждо тяло в очите му, а когато ги разтъркваше, изобщо не се подобряваха. Той си помисли: „Какво се случва? Преди очите ми си бяха добре. Никога досега не съм ходил на очен лекар. Какво става с тях напоследък? Възможно ли е да имам проблем с очите?“. Когато се погледна в огледалото, очите му не изглеждаха по-различно от преди. Усети само парене в тях, а когато мигна силно, те станаха още по-болезнени и подути и започнаха да сълзят. Сяодзи почувства, че нещо не е наред с очите му, и си помисли: „Проблемите с очите са сериозни. Не бива да ги пренебрегвам. Въпреки това не се чувствам толкова зле и това не се е отразило нито на живота ми, нито на дълга ми. Напоследък работата в църквата е толкова натоварена, че ходенето на лекар би се отразило на дълга ми. Просто ще потърся информация за проблема, когато ми остане свободно време“. След като взе това решение, когато успя да се откъсне от дълга си, Сяодзи потърси необходимата информация и разбра, че няма никакъв сериозен проблем с очите — дискомфортът му се беше появил в следствие на продължителното и прекомерното им натоварване. Ако ги използва правилно, с подходящите грижи и упражнения очите му щяха да се оправят. Сяодзи беше много щастлив, когато прочете това. „Проблемът не е сериозен, така че няма нужда да се тревожа твърде много за това. В този източник се казва, че трябва да използвам очите си по подходящ начин и да ги упражнявам правилно, затова просто ще проверя как да ги използвам както трябва и какви упражнения да правя, за да ги върна в нормалното им състояние“. След това потърси по-подходяща информация и от нея избра няколко метода и подхода, които бяха подходящи за неговия случай. От този момент нататък, освен нормалния си живот и изпълняването на дълга си, Сяодзи имаше и друга работа — да се грижи за очите си. Всеки ден упражняваше научените техники за грижа за очите. Докато ги изпробваше, той внимателно проучваше дали облекчават симптомите на очите му. След известно време на проби и експерименти Сяодзи почувства, че някои от методите са приложими, докато други бяха добри само на теория, но не и на практика, или поне не можеха да решат неговия проблем. И така, въз основа на резултатите от този първоначален период, Сяодзи избра няколко метода и техники за поддържане на здравето на очите, които му помагаха. Всеки ден се упражняваше да използва очите си правилно и се грижеше за тях, когато това не забавяше изпълнението на дълга му. След известно време очите на Сяодзи наистина започнаха все повече да се подобряват и предишните симптоми, като зачервяване, болка, усещане за парене и т.н., бавно започнаха да отшумяват и се появяваха все по-рядко. Сяодзи се чувстваше голям късметлия. „Благодаря на Бог за Неговото предводителство. Това е Неговата благодат и Неговото напътствие“. Макар очите му да имаха по-малко проблеми и симптомите му да бяха все по-слаби, Сяодзи продължи да практикува тези методи за грижа за очите и да използва очите си правилно, без да се отпуска. И след известно време очите му се върнаха напълно към нормалното си състояние. От това преживяване Сяодзи научи някои начини да се грижи за очите си, така че те да са здрави, а също и как да използва очите си и как да живее правилно. Към житейските си умения добави и известен положителен здрав разум. Сяодзи беше много щастлив. Чувстваше, че в крайна сметка е натрупал ценен житейски опит, макар и да беше преживял някои възходи и падения и да имаше някои необичайни преживявания. Всеки път, когато някой около него казваше, че очите го болят, че са подпухнали и възпалени, Сяодзи откровено разказваше за своя опит и за подходите и техниките, които беше прилагал. С негова помощ хората, които изпитваха симптоми на проблеми с очите, научиха някои начини и методи за правилно използване на очите и как да поддържат здравето им. Сяодзи беше щастлив и помагаше много на хората около себе си. И така, през това време Сяодзи и останалите придобиха някакъв здрав разум, какъвто хората, като човешки същества, трябва да имат в живота си. Всички работеха и изпълняваха дълга си заедно и бяха щастливи и радостни. Сяодзи не се поддаваше на негативизъм или безсилие заради проблема си с очите, нито се оплакваше от лошия си късмет. Макар докато търсеше информация, да видя някои от тревожните твърдения, които и Сяосяо видя, Сяодзи не им обърна особено внимание. Вместо това той реши проблема си активно и правилно. Когато същото се случи със Сяосяо, той многократно изпадаше в депресия, безсилие и объркване. От друга страна, Сяодзи не само не изпадна в депресия и объркване, но и не се вкопчи в негодувание срещу Бог и дори придоби по-полезно, по-активно и по-положително отношение към живота вследствие на тези преживелици. Той помогна на себе си и на другите.

Това бяха историите на Сяосяо и Сяодзи. Вече ги чухте и двете. Разбрахте ли ги? Кой от тях ви допада: Сяосяо или Сяодзи? (Сяодзи.) И така, какво му е лошото на Сяосяо? (Той не беше способен да посрещне правилно нещата, които го сполетяха. Беше негативен и се съпротивляваше.) Да бъдеш негативен и да се съпротивляваш означава да предизвикаш сам собствената си гибел. Когато нещо се случи на други хора, те могат да потърсят истината, за да се справят с него, но когато се случи на Сяосяо, той не беше способен да потърси истината, а избра негативизма и съпротивата. Той навлече разруха върху себе си. В днешно време информацията може и да е съвременна, но в този сатанински свят има изобилие от лъжи и измами. Светът е пълен с тях. В този хаотичен свят, когато са изправени пред някакъв проблем или каквато и да е информация, хората трябва да имат мъдрост, трябва да са интелигентни, прозорливи и проницателни. Те трябва да отсяват стриктно различните видове информация от правилна гледна точка. Не бива да са лековерни към всякакви твърдения и определено не бива да се доверяват лесно на всяка информация. В света на Сатана всички хора лъжат, а на лъжците никога не им се търси сметка. Те изричат лъжите си без последствия. Никой на този свят не осъжда лъжата, никой не осъжда измамата. Трудно е да се разбере човешкото сърце, а всеки лъжец таи някакво намерение и някаква цел. Например отиваш на лекар и той ти казва: „Заболяването ти трябва да се лекува бързо, в противен случай може да се превърне в рак!“. Ако си плах, ще се уплашиш: „О, не! Може да прерасне в рак! Да го лекуваме веднага!“. И в резултат на това, колкото повече се опитваш да го лекуваш, толкова по-зле става и се озоваваш в болница. Всъщност лекарят е казал, че заболяването ти може да прерасне в рак, което означава, че все още не е рак, но ти си разбрал погрешно, че трябва да се лекува спешно сякаш е рак. Така не си ли играеш със смъртта? Ако се отнасяш към заболяването си като към рак, колкото повече се опитваш да го излекуваш, толкова по-бързо ще умреш. При това положение дали ще успееш да оцелееш още дълго? (Не.) Това, от което си болен, всъщност не е рак, така че защо лекарят ти казва, че ако не го лекуваш, ще се превърне в рак? Казва го, за да те измами, да ти вземе парите и да те накара да лекуваш болестта си сякаш е сериозна. Ако знаеше, че това е леко заболяване, нямаше да се опитваш да го лекуваш и той нямаше да може да вземе парите ти. Много лекари, когато преглеждат пациент, се вкопчват в него, както демон се вкопчва в човека, държат го здраво и не го пускат. Това е обичаен подход, който повечето лекари прилагат върху пациентите си. Започват да ти разказват колко са известни, колко добри медици са, колко хора са излекували, какви болести са излекували и от колко години практикуват медицина. Карат те да им се довериш и направо да седнеш и да приемеш тяхното лечение. След това ти казват, че ще заболееш тежко и че ако не се подложиш на лечение, може да умреш. Всички умират, но наистина ли точно тази болест ще те убие? Не е задължително. Животът и смъртта на всеки човек са в Божиите ръце. Той е този, който решава, а не лекарите. Лекарите често използват този трик, за да заблуждават хората. Плахите хора, които се страхуват от смъртта, търсят медицински съвети навсякъде и позволяват на лекарите да се произнасят за здравето им. Ако лекарят им каже, че има вероятност да развият рак, те му вярват и бързат да го лекуват, за да отстранят опасността да умрат от рак. Дали просто сами не се плашат? (Така е.) Сега ще спрем да говорим за лекарите и ще продължим да говорим за Сяосяо и Сяодзи. Техните възгледи, гледни точки и позиции за всичко, което се случва около тях, са съвсем различни. Сяосяо е просто кълбо от негативизъм, докато Сяодзи е способен да подхожда правилно към нещата, които го сполетяват. Той има разума и преценката на нормалната човешка природа и активно посреща всичко. Той продължава да изпълнява и дълга си. Двамата са напълно противоположни. Когато нещо сполети Сяосяо, той отписва ситуацията като безнадеждна и действа безразсъдно. Не търси подходящите методи и средства, за да се справи с нея, а освен това е непроницателен, объркан, глупав, твърдоглав и непримирим, а е и доста злонамерен. Когато се разболее, срещне някаква трудност или го сполети нещо лошо, той се надява, че същото ще се случи и на всички останали. Той мрази Бог за това, че не го закриля, и иска да излее гнева си. Но не смее да го излее върху другите, затова го излива върху себе си. Не е ли това порочен нрав? (Така е.) Да се сърдиш, да мразиш и да завиждаш, когато някоя дреболия не стане както искаш, е порочност. Сяодзи притежава разума и преценката на нормалната човешка природа, когато нещо го сполети. Той притежава мъдростта и разсъдливостта, които би трябвало да има човек с нормална човешка природа. Макар че Сяодзи имаше същото заболяване като Сяосяо, неговият проблем в крайна сметка се реши, докато Сяосяо така и не успя да разреши своя и той непрекъснато се влошаваше и усилваше. Проблемът на Сяосяо е сериозен и не е само физическо заболяване. Той разкрива нрава, който се крие в дълбините на сърцето му, разкрива собствената си неотстъпчивост, непримиримост, глупост и злонамереност. Това е разликата между двамата. Ако имате по-задълбочени познания и разбиране за начина, по който живеят тези двамата, както и за техните нагласи и методи за справяне с нещата, по-късно можете да продължите да разговаряте за това, да се съпоставите с тях и да си извлечете поука. Разбира се, че трябва да навлизате активно в нещата, както Сяодзи. Трябва да подхождате правилно към живота и да се стремите да възприемате хората и нещата и да се държите и да действате в пълно съответствие с Божиите слова, като използвате истината за свой критерий, така че да станете хора, които се стремят към истината. Не бива да сте като Сяосяо. Не е ли така? (Така е.) Това е начинът, по който трябва да се стремите и да практикувате.

Сега ще си припомним това, за което разговаряхме по време на последното ни събиране. Говорихме за първия аспект на нещата, които в представите си хората приематза правилни и добри — доброто поведение, и изброихме шест примера за добро поведение. Всички те се насърчават от традиционната култура и представляват добро поведение, което хората харесват в реалния си живот. Можете ли да Ми кажете какви бяха те? (Да си добре образован и здравомислещ, да си любезен и изискан, да си учтив, да уважаваш възрастните и да се грижиш за младите, да си дружелюбен и отзивчив.) Не дадохме други примери. Възможно е в традиционната култура на други страни да има някои различия по отношение на шестте представителни примера за добро поведение, предлагани от традиционната китайска култура, но няма да ги изброяваме. Миналия път разгледахме и анализирахме някои от конкретните елементи на тези шест примера за добро поведение. Като цяло тези видими признаци на добро поведение не представляват положителното в човешката природа, камо ли да показват, че нравът на човека се е променил. Те определено не доказват, че човек разбира истината и че изживява истината реалност. Те са само външно поведение, което хората могат да видят. Казано по-просто, те са външните прояви на хората. Тези външни проявления и изрази са само формалности, които хората спазват, когато общуват, разбират се и живеят заедно. Какво се разбира под „формалности“? Отнася се до най-повърхностните неща, които успокояват хората, когато ги видят. Те изобщо не представляват същността на хората, нито техните мисли и възгледи, нито отношението им към положителните неща, камо ли отношението им към истината. Човешките изисквания и критерии за оценка на външното поведение са само формалности, които хората могат да разберат и постигнат. Те нямат нищо общо със същността на човека. Колкото и привидно дружелюбни или отзивчиви да са хората и колкото и другите да харесват, уважават, почитат и тачат външното поведение, което изживяват, това не означава, че имат човешка природа, нито че природата им същносте добра, че обичат положителните неща, че притежават чувство за праведност, камо ли, разбира се, да означава, че са хора, които могат да се стремят към истината. Всички тези признаци на добро поведение, които човечеството е обобщило, са само външни проявления и изживявания, които хората насърчават, за да се разграничат от другите форми на живот. Например да си добре образован и здравомислещ, да си любезен и изискан и да си учтив — тези признаци на добро поведение показват само, че видимо човек е доста възпитан, учтив, образован и културен, за разлика от животните, които не спазват никакви правила. След като ядат или пият, хората бършат устата си с ръка или с кърпичка, за да я почистят. Ако се опиташ да избършеш устата на кучето, след като е яло или пило, то няма да се зарадва. Животните не разбират подобни неща. А защо хората ги разбират? Защото са „по-висши животни“, следователно би трябвало да ги разбират. И така, тези признаци на добро поведение са само това, което човекът използва, за да контролира поведението на биологичната група на човешкия род, и те просто разграничат човечеството от по-низшите форми на живот. Те нямат нищо общо с държанието, стремежа към истината или почитта към Бог. Това означава, че макар и външно да отговаряш на критериите и изискванията да си добре образован и здравомислещ, да си любезен и изискан и т.н., макар и да показваш тези признаци на добро поведение, това не означава, че имаш човешка природа, или че притежаваш истината, че се боиш от Бог или отбягваш злото. Изобщо не означава нито едно от тези неща. Напротив, то означава само, че речта, мимиките, държанието ти и т.н. са станали малко по-дисциплинирани, след като си преминал през системата на поведенческото обучение и нормите на етикета. Показва, че си по-добър от животните и имаш малко човешко подобие, но не показва, че си човек, който се стреми към истината. Дори може да се каже, че няма нищо общо със стремежа към истината. Това, че притежаваш тези признаци на добро поведение, съвсем не означава, че си в подходящо състояние за стремеж към истината, камо ли вече да си навлязъл в истината реалност и да си придобил истината. Това изобщо не е показателно за тези неща.

Всеки, който е отглеждал котка или куче като домашен любимец, смята, че в тях има нещо обичливо. Някои котки и кучета действително имат известни обноски. Когато някои котки искат да влязат в стаята на стопанина си, преди да го направят, мяукат няколко пъти пред вратата. Няма да влязат, ако стопанинът им не се обади, а ще го направят едва когато каже: „Влез“. Дори котките могат да практикуват този вид етикет. Знаят, че трябва да поискат разрешение, преди да влязат в стаята на стопанина си. Не е ли това вид добро поведение? Щом дори животните могат да притежават такъв вид добро поведение, доброто поведение на човека колко по-високо от тях го поставя? Това е минималното ниво на здрав разум, което хората трябва да притежават. То е нещо съвсем нормално и не изисква обучение. Хората може да смятат, че подобно добро поведение е относително подходящо, и това може да ги накара да се чувстват малко по-спокойни, но дали изживяването на това добро поведение представлява качеството или същността на човешката им природа? (Не.) Не, не представлява. Това са просто правила и методи, които човек трябва да прилага в действията си и изобщо нямат нищо общо с качеството и същността на човешката му природа. Да вземем например котките и кучетата. Какво е общото между тях? Когато хората им дават нещо за ядене, те изразяват близост и благодарност. Те притежават такъв тип поведение и могат да го демонстрират. Разликата между тях е, че едното от тях специализира в ловенето на мишки, а другото — в охраната на къщата. Котката винаги и навсякъде може да напусне стопанина си и когато има с какво да се забавлява, тя забравя за него и не му обръща внимание. Кучето никога няма да напусне стопанина си, а ако те припознае като свой стопанин, дори и да смени собственика си, то ще продължава да те разпознава и да се отнася към теб като към свой господар. Това е разликата в характера на поведението и в същността на котките и кучетата. Сега да поговорим за хората. Сред признаците в поведението, които човекът смята за добри, като например да си добре образован и здравомислещ, да си учтив, да си отзивчив и т.н., има и такива, които превъзхождат поведението на другите същества, т.е. това, което човекът е способен да прави, превъзхожда възможностите на другите биологични видове. Това обаче са само външни признаци на поведение и правила, те са просто подходи, които целят да направляват поведението на хората и да ги разграничат от другите форми на живот. Макар да се чувстват различни или по-добри от другите форми на живот заради това, че притежават тези признаци на добро поведение, в действителност в някои отношения хората се държат по-зле от животните. Вземете например уважението към възрастните и грижата за младите. В животинското царство вълците се справят с това по-добре от хората. Във вълчата глутница възрастните вълци се грижат за вълчето, независимо чие е. Те няма да го тормозят или да го наранят. Хората не се справят с това и в това отношение са по-лоши от глутница вълци. Какво е човешкото уважение към възрастните и каква е човешката грижа за младите? Наистина ли хората са способни да ги постигнат? Мнозинството не са способни да „се грижат за младите“. Те не притежават подобно добро поведение, което означава, че не притежават такава човешка природа. Например, когато едно дете е с родителите си, хората говорят с него доста дружелюбно и са доста отзивчиви към него, но когато родителите му не са там, се проявява демоничната страна на хората. Ако детето ги заговори, те ще го пренебрегнат или дори ще го сметнат за неприятно и ще го обидят. Толкова са зли! В много страни по света трафикът на деца не е нещо необичайно и това е глобален проблем. Кажете Ми що за човешка природа е това, ако хората не притежават дори признака на добро поведение да уважават възрастните и да се грижат за младите, и не изпитват угризения на съвестта, когато тормозят децата? Те продължават да се преструват, че уважават възрастните и се грижат за младите, но това е просто фасада. Защо давам този пример? Защото, макар човечеството да е определило тези признаци на добро поведение и да е предложило тези изисквания и критерии за поведението на хората, покварената им същност никога не може да се промени, независимо дали са способни да ги постигнат или колко признаци на добро поведение показват. Критериите за възгледите на човека за хората и нещата, както и за поведението и постъпките му, произтичат изцяло от покварените човешки мисли и възгледи и се определят от покварения му нрав. Способни ли са хората да постигнат изискванията и критериите, които сами са определили, макар да са признати за добри и високи? (Не.) Това е проблем. Дори и човек видимо да постъпва малко по-добре и да е възнаграден и оценен за това, това също е примесено с преструвка и измама, защото, както всеки признава, лесно е да направиш малка добрина, но е трудно да вършиш добрини цял живот. Ако наистина са добри хора, защо им е толкова трудно да вършат добри дела? Така че никой не може да отговори на изискванията на така наречените „добри“ и признати от човечеството стандарти. Всичко това е самохвалство, измама и измислица. Дори и да могат привидно да покриват някои от тези критерии и да притежават някакво добро поведение — да са добре образовани и здравомислещи, да са любезни и изискани, да са учтиви, да уважават възрастните и да се грижат за младите, да са дружелюбни и отзивчиви, дори и да могат да правят и да притежават някои от тези неща, то е само за кратко, или е временно, или се случва в някакви преходни обстоятелства. Тези проявления са само тогава, когато се налага. Щом нещо засегне статуса, гордостта, богатството, интересите или дори съдбата и перспективите им, природата и свирепата същност на хората ще излезе наяве. Те вече няма да изглеждат добре образовани и здравомислещи, любезни, изискани и учтиви, дружелюбни и отзивчиви и няма да уважават възрастните и да се грижат за младите. Вместо това ще се борят и ще кроят интриги един срещу друг, всеки от тях ще се опитва да надхитри другия, взаимно ще се набеждават и убиват. Подобни неща се случват твърде често. В името на своите интереси, статус или авторитет приятели, роднини и дори бащи и синове се опитват да се избият един друг, докато остане само единият. Ясно се вижда съществуващото трагично положение на отношенията между хората. Ето защо това да си добре образован и здравомислещ, да си любезен и изискан, да си учтив, да уважаваш възрастните и да се грижиш за младите, да си дружелюбен и отзивчив може да се нарече само плод на преходни обстоятелства. Никой не може да ги изживее истински и дори почитаните от китайците мъдреци и велики хора не бяха способни да го направят. Така че всички тези учения и теории са нелепи. Всички те са пълни глупости. Хората, които се стремят към истината, са способни да разрешават въпроси, които засягат личните им интереси, в съответствие с Божиите слова, като използват истината за свой критерий, и са способни да практикуват истината и да са покорни пред Бог. Така истината реалност, която те притежават, надхвърля признатите от хората стандарти за добро поведение. Хората, които не се стремят към истината, не могат да преодолеят ограниченията на собствените си интереси и затова не могат да я практикуват. Дори не могат да спазват правилата за добро поведение. Какви са тогава основите и критериите за техните възгледи за хората и нещата и за поведението и постъпките им? Разбира се, те са само правила и доктрини, философии и закони на Сатана, а не са истината в Божиите слова. Това е така, защото тези хора не приемат истината и се грижат само за собствените си интереси, затова естествено не могат да практикуват истината. Дори добро поведение не могат да поддържат. Опитват се да се преструват, но не могат да запазят прикритието си. Така разкриват истинската си същност. Ще се борят, ще грабят и ограбват, ще заговорничат и ще плетат интриги, ще мамят, ще наказват другите и дори човек ще убият в името на собствените си интереси. Те могат да вършат всички тези порочни неща. Така не се ли разкрива тяхната природа? А когато природата им е разкрита, останалите лесно могат да видят намеренията и основанията, които стоят зад думите и действията им, могат да разберат, че тези хора живеят изцяло според философията на Сатана, че основата на техните възгледи за хората и нещата, на поведението и постъпките им, е философията на Сатана. Например: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“, „Парите въртят света“, „Докато дишам, се надявам“, „На когото му липсва търпимост, не е благороден мъж, на когото му липсва жестокост, не е истински мъж“, „Каквото повикало, такова се обадило“, „С твоите камъни по твоята глава“ и т.н. Логиката и законите на Сатана завладяват хората. Когато хората живеят по тези правила, признаците на добро поведение, като това да си добре образован и здравомислещ, да си любезен и изискан, да си учтив, да уважаваш възрастните и да се грижиш за младите, да си дружелюбен и отзивчив и т.н., се превръщат в маски, които хората използват, за да се прикрият. Превръщат се във фасади. Защо се превръщат във фасади? Защото основата и законите, по които хората наистина живеят, не са истината, а са неща, внушени на човека от Сатана. Затова и най-елементарните човешки съвест и морал нямат никакво въздействие върху хората, които не обичат истината. Когато се случи нещо, свързано с интересите на даден човек, истинската му същност ще се прояви и тогава хората ще разберат какъв е в действителност и ще кажат изненадано: „Но нима обикновено не е много любезен и учтив кавалер? Защо, когато го сполети нещо, сякаш се превръща в съвсем друг човек?“. Всъщност този човек не се е променил, а просто дотогава истинската му същност не е била разкрита и разобличена. Когато не са засегнати неговите интереси и преди да си свали маската, той само мами и се прикрива. Законите и основите на неговото съществуване, които разкрива, когато интересите му са засегнати или застрашени, и когато престане да се прикрива, са неговата природа, същност и това, което представлява в действителност. Така че каквото и добро държание да показва даден човек, колкото и безупречно да им се струва на хората външното му поведение, това не означава, че той се стреми към истината и че обича положителните неща. Най-малкото то не означава, че има нормална човешка природа, камо ли че заслужава доверие, или че си струва да се общува с него.

Сред признаците на доброто поведение посочихме примери за това да си добре образован и здравомислещ, да си любезен и изискан, да си учтив, да уважаваш възрастните и да се грижиш за младите, да си дружелюбен и отзивчив. Сега ще вземем за пример уважението към възрастните и грижата за младите и подробно ще разговаряме за него. Уважението към възрастните и грижата за младите е съвсем нормално явление в човешкия живот. То може да се прояви дори сред някои животински видове, така че, естествено, би трябвало да се проявява в още по-голяма степен сред хората, които притежават съвест и разум. Хората би трябвало да спазват това поведение по-добре, по-точно и по-практично от другите биологични видове, а не само повърхностно. Хората би трябвало да са по-добри от другите видове в спазването на това добро поведение да уважават възрастните и да се грижат за младите, защото, за разлика от тях, притежават съвест и разум. Като спазват това добро поведение, хората трябва да са способни да покажат, че тяхната човешка природа е по-висша от същността на другите видове и че се отличава. Но дали хората наистина го правят? (Не.) Правят ли го образованите и знаещите хора? (И те не го правят.) Да оставим настрана обикновените хора и да поговорим за делата на елита и на хората в двореца. В днешно време в няколко държави се разиграват редица дворцови драми, които разкриват много от бурните истории на кралските семейства. Членовете на кралското семейство и обикновените хора си приличат по това, че и в двата случая се придава голямо значение на йерархията по старшинство. Хората в кралските семейства са получили по-задълбочено и по-специално обучение за доброто поведение, свързано с уважението към възрастните и грижата за младите, отколкото обикновените хора, а по-младите поколения в кралските семейства по-добре умеят да изразяват уважение и почит към по-възрастните, отколкото обикновените хора, и това включва много церемониалности. Хората в кралските семейства имат особено високи изисквания към аспекта на доброто поведение, свързан с уважението към възрастните и грижата за младите, и трябва да ги спазват педантично. На пръв поглед изглежда, че се придържат към изискванията на традиционната култура да уважават възрастните и да се грижат за младите, точно както и обикновените хора. И все пак, колкото и добре или правилно да го правят, колкото и достойни и безупречни да изглеждат, зад фасадата на това безукорно поведение се крият всякакви властови промени и надпревари между различни сили — между синове и бащи, внуци и дядовци, слуги и господари, министри и монарси. На пръв поглед всички те приличат на хора, които спазват най-основния критерий за поведение — да уважават възрастните и да се грижат за младите. Това видимо поведение обаче не изпълнява никаква функция, тъй като в монархическата власт са замесени различни други сили. То изобщо не е способно да повлияе на това, което в крайна сметка се получава в резултат на прехвърлянето на монархическата власт и на надпреварата за по-изгодна позиция между различните сили. Естествено, подобно добро поведение изобщо не може да възпре когото и да било, щом ламти за трона или има амбиции за власт. Обикновените хора спазват предаденото им от предците правило за уважение към възрастните и грижа за младите. Те също живеят ограничени от това правило. Колкото и интереси да се пресичат или каквито и битки да възникват при сблъсъка им, обикновените хора все пак са способни да живеят заедно след това. В кралските семейства обаче нещата стоят по друг начин, защото техните интереси и спорове за власт са по-значими. Непрекъснато се борят, а крайният резултат е, че победителите стават крале, а губещите — престъпници, и въпросът е на живот и смърт. Както победителите, така и победените спазват правилото за уважение към възрастните и грижа за младите, но поради различния обем власт и различните желания и амбиции, или поради несъответствията в силата на всяка от страните, накрая едните оцеляват, а другите са унищожени. От какво се определя това? Дали се определя от правилото за уважение към възрастните и грижа за младите? (Не.) Тогава, кое го определя? (Сатанинската природа на човека.) Какво искам да кажа с всичко това? Искам да кажа, че тези правила, тези нови, така наречени добри поведения на човечеството изобщо не могат да определят каквото и да е. Пътят, по който върви един човек, изобщо не се определя от това дали външното му поведение показва, че е добре образован, здравомислещ или дружелюбен, че уважава възрастните и се грижи за младите, а се определя от природата му. Накратко, Божият дом не насърчава тези наставления за добро поведение, които са произлезли от хората. Поведението, което човек смята за добро, е просто вид добро държание и проявление и нищо повече. То не представлява истината и ако някой показва такова добро поведение и такива добри проявления, това не означава, че практикува истината, камо ли че се стреми към нея.

Има ли и Бог някакви изисквания към поведението на хората, щом това поведение, което те приемат за добро, не идва от Него, нито се насърчава от Божия дом, камо ли да съответства на волята Му, и щом то противоречи на Божиите слова и на поставените от Него изисквания? (Има.) Бог също е изразил някои наставления за поведението на вярващите, които Го следват. Те се различават от изискванията, които Бог е поставил на човека по отношение на истината, и са малко по-опростени, но съдържат някои особености. Какви изисквания има Бог към хората, които Го следват? Да притежават благоприличието на светци например. Това не е ли изискване към поведението на човека? (Така е.) Освен това не бива да са развратни, трябва да са сдържани, не бива да носят необичайно облекло, не бива да пушат и да пият, не бива да удрят и да оскърбяват другите, както и да се кланят на идоли, трябва да почитат родителите си и т.н. Това са все изисквания към поведението, които Бог е поставил пред Своите последователи. Те са най-основните изисквания и не бива да се пренебрегват. Бог има конкретни изисквания към поведението на хората, които Го следват, и те се различават от определението на неверниците за доброто поведение. Доброто поведение, определено от неверниците, само превръща хората в по-висши животни, което ги разграничава от други по-нисши видове. Докато изискванията, които Бог поставя към Своите последователи, ги отличават от неверниците, от хората, които не вярват в Него. Те не касаят отличаването от животните. В миналото се говореше и за „освещаване“. Това е малко преувеличено и неточно твърдение, но Бог постави някои изисквания към поведението на Своите последователи. Кажете ми какви са те. (Да притежават благоприличието на светци, да не са развратни, да са сдържани, да не носят необичайно облекло, да не пушат и да не пият, да не удрят и да не оскърбяват другите, да не се кланят на идоли и да почитат родителите си.) Какво друго освен тях? (Да не присвояват чуждо имущество, да не крадат, да не лъжесвидетелстват, да не прелюбодействат.) И тези ги има. Те са част от закона. Това са някои изисквания, които Бог постави към поведението на хората още в самото начало, и те остават реални и приложими и днес. Той използва тези изисквания, за да направлява поведението на Своите последователи, което означава, че тези външни прояви са отличителен белег на хората, които Го следват. Ако притежаваш такова поведение и такива проявления, така че, когато другите те погледнат, да разберат, че си вярващ в Бог, тогава най-малкото те ще те одобряват и ще ти се възхищават. Ще кажат, че притежаваш благоприличието на светец, че имаш вид на вярващ в Бог, а не на неверник. Някои хора, които са повярвали в Бог, остават същите като неверниците — често пушат, пият, бият се и се карат. Някои дори прелюбодействат и крадат. Дори поведението им е невъздържано и не съответства на Божиите слова, а когато някой неверник види такъв човек, си казва: „Наистина ли вярва в Бог? Защо тогава е точно като хората, които не вярват в Бог?“. Останалите не му се възхищават и не му вярват, затова, когато се опитва да разпространява евангелието, хората не го приемат. Ако някой може да прави това, което Бог изисква от човека, значи той обича положителните неща, има добро сърце и притежава нормална човешка природа. Такъв човек може да практикува Божиите слова веднага щом ги чуе и няма преструвка в това, което практикува, защото най-малкото постъпва така заради съвестта и разума си. Каква е разликата между тези конкретни Божии изисквания към човека и доброто поведение, насърчавано от хората? (Божиите изисквания към човека са много практични и могат да помогнат на хората да изживеят нормалната си човешка природа, докато традиционната култура изисква само показно поведение, което няма осезаема функция.) Точно така. Всички видове добро поведение, които традиционната култура изисква от човека, са фалшиви и прикрити. Те са измама. Хората, които ги спазват, може да изричат приятни думи, но отвътре нещата са съвсем различни. Това добро поведение е маска и илюзия. Не извира от същността на човешката природа, а е маска, която човек си слага заради гордостта, репутацията и статуса си. То е за показ, вид лицемерен подход и нещо, което човек съзнателно демонстрира, така че да го видят останалите. Понякога хората не могат да разберат дали поведението на даден човек е истинско или фалшиво, но с времето всички ще видят истинското му лице. Точно както беше с лицемерните фарисеи, които видимо имаха толкова добро поведение и толкова много проявления на така наречената си набожност, но когато Господ Исус дойде да изрази истината и да извърши делото на изкуплението, те Го заклеймиха и разпнаха, защото им беше омръзнало от истината и я намразиха. Това показва, че доброто държание и външното поведение на хората не отразяват природата им същност. Те нямат нищо общо с природата същност на хората. От друга страна, правилата, които Бог изисква хората да спазват, могат да се практикуват и наистина да се изживеят, стига човек истински да вярва в Бог и да има съвест и разум. Трябва да правиш това, независимо дали пред хората или скрит от погледите им, и каквото и да е човечеството ти същност, трябва да изпълняваш Божиите изисквания. Тъй като следваш Бог, трябва да си сдържан и да практикуваш в съответствие с Неговите слова, колкото и тежко да е покварен нравът ти. След като практикуваш така известно време, ще имаш истинско навлизане и действително ще се промениш. Тази истинска промяна е реална.

Да обобщим набързо. Какви изисквания има Бог към поведението на хората? Хората трябва да останат принципни и сдържани и да живеят с достойнство и без преструвки, така че другите да ги уважават. Това са Божиите изисквания към поведението на човека. Това означава, че той трябва да практикува по този начин и да притежава такава реалност, независимо дали е в присъствието на други хора или не, в каквато и среда да се намира или пред когото и да стои. Нормалните човешки същества трябва да притежават тези реалности и това е най-малкото, което трябва да направят по отношение на поведението си. Да речем например, че някой говори много силно, но не оскърбява никого, не използва неприличен език и не напада други хора, а казаното от него е вярно и точно. Дори и да нарече някого лош или да твърди, че не става за нищо, това отговаря на истината. Макар и думите, и действията му да не съответстват на изискванията на неверниците за дружелюбност, любезност и изисканост, съдържанието на това, което казва, както и принципите и основите на речта му, му позволяват да живее достойно и почтено. Ето какво означава да си принципен. Той не говори лекомислено за това, което не знае, нито оценява произволно хора, които не може ясно да прозре. Макар и на пръв поглед да не изглежда много любезен и да не отговаря на критериите на неверниците за поведението на културните и спазващите правилата хора, тъй като притежава богобоязливо сърце и е сдържан в думите и делата си, това, което изживява, далеч превъзхожда поведението на добре образованите и здравомислещи, любезни, изискани и учтиви хора, за което говори човечеството. Това не е ли проявление на сдържаност и принципност? (Така е.) Във всеки случай, ако се вгледате внимателно в изискванията за добро поведение, които Бог поставя на вярващите в Него, кое от тях не е конкретно правило за това, което хората трябва да изживяват на практика? Кое от тях изисква хората да се преструват? Никое, нали? Ако имате някакви съмнения, можете да ги изразите. Например някои хора може да кажат: „Това, че Бог казва да не удряме и да не оскърбяваме други хора, ми се струва донякъде неискрено, защото в момента има хора, които понякога оскърбяват другите, а Бог не ги осъжда“. Какво означава „оскърбява“ в Божието наставление да не оскърбявате други хора? (То е човек да си изпуска нервите заради покварения си нрав.) Оскърбление е да си изпускате нервите и да изричате неприлични думи. Ако това, което се казва за даден човек, е неприятно, но съответства на неговата покварена същност, това не е оскърбление. Например някой може да прекъсва и смущава делото на църквата и да е извършил много злодеяния, а ти да му кажеш: „Извършил си толкова много злодеяния. Не си човек, а мошеник!“. Счита ли се това за оскърбление, за изблик на покварен нрав или за изпускане на нервите? Означава ли, че не притежаваш благоприличието на светец? (То съответства на фактите, така че не се счита за оскърбление.) Точно така, не се счита. То съответства на фактите, тези думи са истина, изреченото е вярно и нищо не е скрито или покрито. Може да не е в унисон с това да си добре образован и здравомислещ или любезен и изискан, но е в унисон с фактите. Човекът, когото си упрекнал, ще се сравни с тези думи, ще се вгледа в себе си и ще види, че е бил упрекнат, защото е направил нещо лошо и е извършил твърде много злини. Ще се намрази и ще си помисли: „Наистина съм негодник! Само гадняр би постъпил като мен. Не съм човешко същество! Прав беше и добре, че ме упрекна така!“. След като го приеме, ще придобие известно познание за природата си същност и след като го преживява и се подлага на това известно време, ще се покае истински. В бъдеще ще знае как да търси принципите, докато изпълнява дълга си. Нима това, че го упрекна, не го пробуди? Следователно дали няма разлика между подобен упрек и „оскърблението“ в Божието изискване хората да не оскърбяват останалите? (Има.) Каква е разликата? Какво означава „оскърбление“ в Божието изискване хората да не оскърбяват останалите? От една страна, не е добре съдържанието и думите да са неприлични. Бог не желае да чува нецензурни думи от устите на Своите последователи. Той не обича да чува тези думи. Правят се обаче изключения, ако се използват неприятни думи при разкриване на фактите. Това не е оскърбление. От друга страна, каква е същността на оскърбителното поведение? Не е ли изблик на избухливост? Защо да оскърбявате човека, ако вместо това проблемът може да се обясни ясно и прозрачно с нормално споделяне, увещаване и общуване? Не е добре и не е уместно да се постъпва така. В сравнение с тези положителни подходи, оскърблението не е нормална постъпка. То означава да си изпускате нервите и да разкривате избухливостта си, а Бог не желае хората да си изпускат нервите или да проявяват избухливост като начин за справяне с какъвто и да е проблем. Когато хората проявяват избухливост и си изпускат нервите, те често прибягват до оскърбителен език и нападки. Изричат възможно най-неприятните думи и казват всичко, което би наранило другияи облекчило собствения им гняв. А когато приключат, не само ще са охулили и наранили другия, а и себе си. Не това е отношението или средството, което Божиите последователи трябва да използват, за да се справят с проблемите. Нещо повече, покварените хора все проявяват склонност към отмъщение, дават воля на страстите и недоволството си и проявяват избухливост. За всяко нещо им се иска да оскърбяват другите, а щом се появят проблеми, били те големи или малки, веднага демонстрират оскърбително поведение. Макар да знаят, че подобно поведение няма да реши даден проблем, те пак го правят. Това не е ли сатанинско поведение? Правят го дори когато са сами у дома и никой не може да ги чуе. Това не е ли изпускане на нервите? Не разкрива ли избухливост? (Така е.) Да показваш избухливост и да си изпускаш нервите, най-общо казано, означава да използваш избухливостта си като начин да подходиш към нещо, за да се справиш с него. Означава да избухваш при всеки проблем, а оскърблението е едно от поведенческите проявления на това отношение. Тъй като това е същността на оскърблението, не е ли добре, че Бог изисква от човека да не оскърбява? (Така е.) Не е ли разумно Бог да изисква от човека да не оскърбява другите? Не е ли от полза за хората? (Така е.) В крайна сметка целта на Божието изискване човек да не удря и да не оскърбява другите е да ги накара да се въздържат и да не живеят според страстите и избухливостта си. Каквото и да казват, когато оскърбяват някого, хората, които живеят според страстите и избухливостта си, изливат покварения си нрав. Какъв е този покварен нрав? Най-малкото е злобен и надменен нрав. Дали Божията воля е всеки проблем да се разрешава чрез разкриване на покварен нрав? (Не.) Бог не желае Неговите последователи да подхождат така към всичко, което се случва около тях, т.е. на Бог не му харесва, когато хората подхождат към всичко, което се случва около тях, като удрят и оскърбяват другите. Никакви проблеми не можеш да разрешиш, като оскърбяваш хората, и това се отразява на способността ти да постъпваш според принципите. Най-малкото, това не е положително поведение, нито е поведение на хора с нормална човешка природа. Затова Бог постави изискване към хората, които Го следват, да не удрят и да не оскърбяват другите. В „оскърблението“ има страсти и избухливост. Какво точно означава „страсти“? Означава да мразиш и проклинаш, да пожелаваш зло на другите, да се надяваш да си получат заслуженото според твоите желания и да свършат зле. Страстите обхващат именно такива негативни неща. Какво тогава означава „избухливост“? Това означава човек да си изпуска нервите и да използва крайни, пасивни, негативни и зли средства, както и да си пожелае нещата и хората, които не харесва, да изчезнат или да ги застигне бедствие, за да може да злорадства над тяхното нещастие колкото си иска. Това е избухливост. Какво включва избухливостта? Омраза, враждебност и проклятия, както и зложелателство — всичко това е част от избухливостта. Сред тях има ли положителни? (Не.) В какво състояние се намира човек, който живее според тези страсти и избухливостта си? Дали не е напът да се превърне в луд демон? Колкото повече оскърбяваш хората, толкова по-ядосан и по-жесток ставаш, толкова повече искаш да ги оскърбяваш, и накрая ще ти се прииска да посегнеш и да удариш някого. И когато удариш някого, ще ти се прииска да го раниш смъртоносно, да му отнемеш живота, което означава: „Ще те унищожа! Ще те убия!“. Една малка, негативна емоция води до разрастване и изригване на избухливостта на хората, а накрая ги кара да пожелаят загубата и унищожаването на един живот. Дали това е нещо, което хората с нормална човешка природа трябва да имат и притежават? (Не.) Какво е това лице? (Това е лицето на дявола.) Това е дяволът, който разкрива истинския си лик. Това е ликът на демона в момента, в който е напът да погълне човек. Демоничната му природа излиза на повърхността и не може да се контролира. Ето какво означава да си луд демон. А колко луди стават тези хора? Те се превръщат в демони, които искат да погълнат плътта и душата на хората. Най-сериозната последица от оскърблението е, че то може да обърне на сто и осемдесет градуса един обикновен проблем и да доведе до нечия смърт. Много от проблемите започват с малки търкания между двама души, които водят до това, че те започват да си крещят и да се оскърбяват, след това взаимно се удрят, а след това се поражда порив за убийство, което после става факт. Единият е убит, а другият е осъден на смърт за убийство. В крайна сметка и двамата губят. Това е резултатът накрая. Когато приключат с оскърбленията, те са си изпуснали нервите, разкрили са цялата си избухливост и двамата отиват в ада. Това е резултатът. Такива са последствията, които застигат хората заради изпускането на нервите и разрастването и изригването на избухливостта. Това не е добър, а лош резултат. Както виждаш, такъв е изходът, пред който се изправя човек поради поведението си, предизвикано от една обикновена, негативна емоция. Хората не искат да видят такъв изход, нито са готови да се изправят пред него, но тъй като живеят с всякакви лоши чувства и са оплетени и контролирани от избухливостта си, която често се разраства и изригва, в крайна сметка се стига до такива последствия. Смятате ли, че оскърблението е просто поведение? Оскърблението, до което хората прибягват в ежедневието си, може да не доведе до такъв лош резултат. Тоест не е задължително всички случаи на оскърбление да доведат до такъв лош резултат. И все пак това е същността на оскърблението — изпускане на нервите, разрастване и изригване на избухливостта. Затова Божието изискване към човечеството да не се оскърбяват другите определено е от полза за човека. То му е полезно по стотици начини и не му вреди по нито един, а в същото време това е част от значимостта на поставеното от Бог изискване към хората. Изискването да не се оскърбяват другите може да не е на нивото на практикуването на истината или на стремежа към нея, но все пак човек трябва да спазва този вид изисквания.

Хората могат ли да изпълнят Божието изискване да не се оскърбяват взаимно, като разчитат единствено на самоконтрола? Когато се ядосват, те често не са способни да се въздържат. Тогава, как могат да изпълнят изискването да не се оскърбяват взаимно? Когато си напът да оскърбиш някого, особено когато си неспособен да се въздържиш, трябва бързо да се помолиш. Ако се молиш известно време и отправяш искрени молби към Бог, гневът ти вероятно ще отслабне. Тогава ще си способен да се въздържиш успешно и да контролираш страстите и избухливостта си. Например понякога хората може да кажат нещо, което да те накара да се почувстваш обиден, да те съдят зад гърба ти, съзнателно или несъзнателно да те наранят, да се възползват от теб, да ти откраднат нещо или дори да накърнят твои жизненоважни интереси. Когато нещо такова те сполети, ще си помислиш: „Той ме нарани, затова го мразя, искам да му крещя обиди, да му отмъстя и дори да го ударя. Искам да му направя мръсен номер зад гърба му, за да му дам да разбере“. Дали всичко това не е предизвикано от лоши чувства? Ще искаш да правиш тези неща вследствие на лошите чувства. Колкото повече мислиш за това, толкова по-разярен ще ставаш и толкова повече ще си мислиш, че този човек те тормози и че е накърнил достойнството и името ти. Ще се почувстваш неудобно и ще искаш да си отмъстиш. Това не е ли прибързана сприхавост, породена у теб от тези негативни чувства? (Така е.) Какво поведение показва това твое желание за мъст? Дали избухливостта ти не е напът да се прояви? В такива моменти трябва да се успокоиш и преди всичко да се молиш на Бог, да се въздържаш, да размишляваш, да търсиш истината и да постъпваш мъдро. Това е единственият начин да избегнеш ситуация, в която така да се развълнуваш, че у теб да се породят омраза, страсти и избухливост. Някой може да каже: „Няма как да се избегне подобна ситуация, ако двама души по цял ден работят заедно“. Дори и да не можеш да я избегнеш, не бива да отвръщаш със същото, а трябва да се въздържиш. Как можеш да се въздържиш? На първо място, трябва да си помислиш: „Ако отвърна със същото, това определено няма да се хареса на Бог, затова не мога да постъпя така. Бог не харесва омразата, отмъщението и презрението“. Бог не харесва тези неща, но ти продължаваш да искаш да постъпиш така и не можеш да се контролираш. Как трябва да разрешиш този проблем? Естествено, трябва да се осланяш на Бог, а ако не Му се молиш, няма да успееш да го разрешиш. Освен това, ако духовният ти ръст е твърде нисък, а ти си прекалено избухлив и наистина не можеш да сдържаш емоциите и избухливостта си и искаш да си отмъстиш, пак не бива в никакъв случай да си отваряш устата и да оскърбяваш този човек. Можеш да си тръгнеш, където и да се намираш, и да оставиш някой друг да се намеси и да намери решение в тази ситуация. Трябва тихо да се помолиш на Бог и да почетеш някои подходящи изрази от Божиите слова. Моли Му се така и полека-лека избухливостта ти ще изчезне. Ще осъзнаеш, че оскърбяването на хората не може да разреши проблемите, че то разкрива поквара и че може само да опозори Бог. Такава молитва няма ли да разреши проблема ти? Какво мислите за това решение? (Добро е.) Това е всичко от Моето общение за даденото от Бог предписание за поведението: „Не удряй и не оскърбявай другите“.

Току-що разговарях за признаците на добро поведение, което Бог изисква хората да спазват. Какви бяха те? (Да притежават благоприличието на светци, да не са развратни, да са сдържани, да не носят необичайно облекло, да не удрят и да не оскърбяват другите, да не пушат и да не пият, да не се кланят на идоли, да почитат родителите си, да не крадат, да не присвояват чуждо имущество, да не прелюбодействат и да не лъжесвидетелстват.) Да, всички те са верни. Какво ще кажете, дали все още са приложими посочените в закона изисквания, като тези да не крадеш и да не се възползваш от другите? Все още ли са действащи? (Още са приложими и действащи.) Тогава какво ще кажете за заповедите от Епохата на благодатта? (И те все още са приложими.) И така, защо Бог постави тези конкретни изисквания? Кой аспект от човешката практика засягат те? Ако Бог не беше поставил тези изисквания, щяха ли хората да разберат тези неща? (Не.) Хората нямаше да ги разберат. Всички тези конкретни изисквания, които Бог постави, за да направлява поведението на хората, всъщност са свързани с изживяването на нормалната човешка природа. Целта да постави тези конкретни изисквания беше да даде възможност на хората вярно да разпознават и определят положителните и негативните неща, както и да разберат кое е правилно и кое е грешно. Целта беше да се научат, че прелюбодейството е нещо негативно, че то е срамно, че Бог го ненавижда, а хората го презират, и че трябва да се въздържат в това отношение, че не бива да извършват това деяние или да допускат такива грешки. Целта също така беше да се научат, че поведения като възползване от другите, крадене и т.н. са все негативни неща и че хората не бива да ги правят. Ако ти харесва да ги правиш и си ги правил, значи не си добър човек. Как може да се разграничи човекът с добра човешка природа от този с лоша или положителният от отрицателния образ? На първо място, това трябва да се потвърди — хората могат да се разпознаят правилно и положителният образ може да се разграничи от отрицателния само въз основа на Божиите слова. Хората могат да се различат и възприемат ясно само въз основа на изискванията и критериите, които Бог постави, за да направлява поведението на човека. Ще дам един пример. Каква е човешката природа на някой, който има бързи пръсти и обича да краде от другите? (Лоша.) Кражбата е тежко злодеяние, така че тези, които крадат, са зли хора. Всички останали ги смятат за крадци и се пазят и странят от тях. В съзнанието на хората крадците са негативни личности, кражбата е нещо негативно и представлява греховно поведение. В такъв случай това не се ли потвърждава? Ето още един пример. Да речем, че има прелюбодеец и някои хора не са сигурни дали това е нещо положително или негативно. Единствено според Божиите слова могат да го преценят точно, тъй като само те са истината. Каквито и нови правни или морални определения да се дават сега за деянието прелюбодейство, те не са истината. Изречените от Бог слова „не прелюбодействай“ са истината и истината никога няма да отмре. От момента, в който Бог постави изискването „не прелюбодействай“, всеки би трябвало да започне да отхвърля и да страни от прелюбодейците. Такива хора нямат човешка природа и, най-малкото, ако ги оценявате от гледна точка на човешката природа, те не са добри. Всеки, който се държи така и който притежава този вид човешка природа, е позорен, хората го презират, гледат на него с пренебрежение и го пъдят от групите, а мнозинството го отхвърля. Въз основа на Божиите слова можем да потвърдим, че прелюбодейството е нещо негативно и че хората, които прелюбодействат, са негативни образи. Колкото и зли да стават тенденциите в обществото, прелюбодейството и блудството са негативни неща, а хората, които ги извършват, са негативни образи. Това е съвсем сигурно и вие трябва да го проумеете и не бива да се подвеждате или изкушавате от злите тенденции в обществото. Освен тези има и някои по-конкретни изисквания. Бог казва на хората да не се кланят на идоли, да почитат родителите си, да не удрят и да не оскърбяват другите, да притежават благоприличието на светци и т.н. Всички тези конкретни изисквания са стандарти, чрез които Бог направлява поведението на човека. Тоест, за да могат хората да направят правилния избор, преди да им даде истината, Бог ги научи кои действия са правилни и положителни и кои са грешни и негативни, каза им как да са добри и какво добро поведение трябва да притежават, за да са хора с нормална човешка природа, както и кои неща трябва и кои не бива да правят като хора с нормална човешка природа. Всички тези изисквания, които направляват човешкото поведение, са неща, които всеки нормален човек трябва наистина да изживее, и основата, върху която всеки всъщност посреща и се справя с всичко, с което се сблъска. Например, да речем, че видиш нещо хубаво у някого и поискаш да го вземеш за себе си, но после се замисляш: „Бог казва, че е грешно да се краде от други хора. Той каза, че не бива да крадем или да се възползваме от другите, затова няма да крада от този човек“. Тогава не се ли въздържаш от крадливо поведение? И в момента, в който се въздържаш, поведението ти не се ли слага в ред? Преди Бог да постави тези изисквания, когато хората харесваха нещо чуждо, те искаха да го вземат за себе си. Не смятаха, че това е нещо грешно или срамно, нито че Бог го презира, нито че е нещо негативно, нито дори че е грях. Не знаеха тези неща и не разполагаха с тези понятия. След като Бог постави изискването „не кради“, в съзнанието си хората получиха ограничение за подобни неща и благодарение на него научиха, че има разлика между това да крадеш и това да не крадеш. Кражбата е равносилна на извършването на нещо негативно, на нещо лошо или зло, и тя е позорна. Да не крадеш означава да се придържаш към морала на човешката природа, а в това има човечност. Божиите изисквания към поведението на хората не само се справят с негативното в държанието и подхода им, но в същото време слагат поведението им в ред и им дават възможност да живеят с нормална човешка природа, да притежават нормално поведение и нормални проявления и поне да приличат на хора, на нормални хора. Какво ще кажете, не са ли изискванията, които Бог постави, за да направлява поведението на човека, много смислени? (Така е.) Смислени са. Въпреки това тези конкретни изисквания, които направляват поведението на човека, все още са доста далеч от истините, които Бог изразява сега, и не могат да се издигнат до нивото на истината. Това е така, защото много отдавна, по време на Епохата на закона, тези изисквания бяха просто закони, които направляваха поведението на човека. Бог използва най-простия и ясен език, за да каже на хората какво трябва и какво не бива да правят, и да им създаде някои правила. В Епохата на благодатта тези изисквания бяха просто заповеди, а в наши дни може само да се каже, че те са критерии, по които хората могат да оценят както собственото си поведение, така и другите неща. Макар тези критерии да не могат да се издигнат до нивото на истината и все още да са далеч от нея, те са съществена предпоставка за стремежа на човека към истината и за нейното практикуване. Тоест човек притежава основните предпоставки за практикуване на истината и стремежа към нея, когато се придържа към тези правила, към тези закони и заповеди, към тези изисквания и критерии за поведение, които Бог е установил, за да направлява поведението на хората. Издържано ли ще е твърдението: „Този човек обича истината и определено може да я практикува и да постигне спасение“, ако го кажете за човек, който пуши и пие алкохол, прелюбодейства, възползва се от другите хора и често краде, и чието поведение е развратно? (Не.) Защо няма да е издържано? (Този човек не е способен да изпълни дори най-основните Божии изисквания, не би могъл да практикува истината и да се каже, че я обича, би било лъжа.) Точно така. Той няма дори най-елементарно ниво на самоконтрол. От това следва, че няма дори най-елементарно ниво на съвест и разум, които човек би трябвало да притежава. Тоест не притежава съвестта и разума на нормалната човешка природа. Какво означава да не притежава съвест и разум? Означава, че той е чул словата, които Бог е изрекъл, изискванията, които Бог е поставил пред човека, и правилата, които Бог е установил, но изобщо не ги е взел на сериозно. Бог казва, че да се краде от другите хора е лошо и че хората не бива да крадат, а този човек се чуди: „Защо не им е позволено на хората да крадат? Толкова съм беден, как бих могъл да живея, ако не крада? Бих ли могъл да забогатея, ако не крада и не се възползвам от другите?“. Не е ли лишен от съвестта и разума на нормалната човешка природа? (Така е.) Той не е способен да се придържа към изискванията, които Бог създаде, за да ограничава поведението на хората, така че не е човек, които притежава нормална човешка природа. Възможно ли е да се каже, че човек, който не притежава нормална човешка природа, обича истината? (Не.) Той не обича положителните неща и въпреки че Бог казва, че хората не бива да крадат или да прелюбодействат, той не е способен да изпълни тези изисквания и му е писнало от тези Божии слова. Така че способен ли е да обича истината? Истината е много по-висша от тези критерии за поведението. Може ли да я постигне? (Не.) Истината не е обикновен критерий за поведението и не означава хората да мислят за нея само когато съгрешават или постъпват своеволно и безразсъдно, а след това да се въздържат и повече да не грешат и да не постъпват своеволно и безразсъдно. Тя не само ограничава човешкото поведение по този прост начин, а и може да се превърне в живота на хората и да господства над всичко околотях. Приемането на истината като живот се постига чрез изживяване на Божието дело и чрез практикуването ѝ. Когато хората приемат истината, в тях ще се разрази битка и вероятно ще се прояви поквареният им нрав. Когато хората са способни да използват истината, за да се справят с покварения си нрав, тя може да се превърне в техен живот и в принцип, според който да се държат и живеят. Само хората, които обичат истината и притежават човешка природа, могат да го постигнат. Могат ли тези, които не обичат истината и нямат човешка природа, да се издигнат до това ниво? (Не.) Точно така, не могат, дори и да искат.

Ако разгледаме изискванията, които Бог създаде, за да направлява поведението на хората, всички слова, които Бог изрече, и всички конкретни разпоредби, които постанови, дали сред тях има излишни? (Не.) Смислени ли са те? Имат ли стойност? (Да.) Трябва ли хората да ги спазват? (Да.) Така е, трябва да ги спазват. И освен да ги спазват, хората трябва да отхвърлят наставленията, които традиционната култура им е втълпила, като например да са добре образовани и здравомислещи, да са любезни и изискани и т.н. Трябва да спазват всички изисквания, които Бог постави, за да направлява поведението на човека, и да се държат в строго съответствие с Божиите слова. Трябва да изживяват нормалната човешка природа, като следват стриктно всички изисквания, които Бог постави, и естествено трябва да оценяват хората и нещата, да се държат и да постъпват в строго съответствие с тях. Макар тези изисквания да не достигат до нивото на истината, всички те са Божии слова, и като такива могат да играят положителна и активна роля внапътствието на хората. Какво определение дадох на стремежа към истината? Да възприемаш хората и нещата и да се държиш и да действаш в пълно съответствие с Божиите слова, като използваш истината за свой критерий. Божиите слова обхващат много неща. Понякога един израз от Неговите слова представлява елемент от истината. Друг път са необходими няколко израза или откъс, за да се изложи един елемент от истината, а понякога е нужна цяла глава, за да се изрази един елемент от нея. Истината изглежда проста, но в действителност съвсем не е така. Ако трябва да я опишем в по-широк смисъл, Бог е истината. Всички Божии слова са истината, те са обемни и обхващат голямо съдържание, но всички те са израз на истината. Например законите и заповедите, които Бог определи, както и изискванията към поведението, които Бог постави в тази нова епоха, са все Божии слова. Макар че някои от тях не са на нивото на истината и не могат да бъдат определени като истината, те са положителни неща. Макар че това са само слова, които ограничават поведението на човека, хората все пак трябва да се придържат към тях. Хората трябва да притежават поне този вид поведение и да не изостават от тези стандарти. Затова възгледите на човека за хората и нещата, както и поведението и постъпките му, трябва да се основават на тези Божии слова. Хората трябва да се придържат към тях, защото те са Божии слова, и всеки трябва да възприема хората и нещата, да се държи и да действа според тях, защото те са Божии слова. Не е ли така? (Така е.) И преди съм казвал нещо подобно: Бог наистина държи на това, което е изрекъл, и словата Му ще се изпълнят, а това, което словата Му постигат, трае вечно, тоест Божиите слова са непреходни. Защо са непреходни? Защото колкото и слова да изрича Бог и когато и да ги изрича, всички те са истината и са непреходни. Дори когато светът навлезе в нова епоха, Божиите слова няма да се променят и няма да отмрат. Защо казвам, че Божиите слова са непреходни? Защото са истината, а това, което е истината, никога няма да се промени. Така че всички закони и заповеди, които Бог е поставил и изрекъл, както и всички Негови конкретни изисквания към поведението на човека са непреходни. Всяко изискване в Божиите слова е от полза за сътвореното човечество, всички те направляват поведението на човека и са поучителни и ценни за изживяването на нормалната човешка природа и за начина, по който хората трябва да се държат. Всички тези слова могат да променят хората и да ги накарат да изживеят истинско човешко подобие. И обратното, хората са в голяма опасност, ако отричат тези Божии слова и изискванията, които Бог е поставил пред човечеството, а вместо това се придържат към наставленията за добро поведение, които човекът е съставил. Те не само че няма да притежават все повече човешка природа и разум, но и ще стават все по-измамливи и лъжливи, ще стават все по-способни да заблуждават, а човешката природа, която изживяват, ще съдържа все повече измами. Те не само ще заблуждават останалите, но ще се опитват да заблудят и Бог.

Сред поставените от Бог изисквания към поведението на човека е и изискването „почитай родителите си“. Обикновено хората нямат никакви мисли или представи за другите изисквания, така че какво мислите за изискването „почитай родителите си“? Има ли противоречие между вашите възгледи и истината принцип, изречена от Бог? Добре е да сте способни да го разберете ясно. Хората, които не разбират истината, които знаят само как да следват правилата и да бълват думи и доктрини, нямат проницателност и когато четат Божиите слова, те все таят човешки представи, все чувстват, че има някакви противоречия, и не могат ясно да разберат словата Му. Докато хората, които разбират истината, не намират никакви противоречия в Божиите слова и ги смятат за изключително ясни, защото разбират духовните въпроси и са способни да проумеят истината. Понякога не можете ясно да разберете Божиите слова и не можете да зададете въпроси, а ако не задавате въпроси, изглежда, че нямате никакви проблеми, но всъщност имате много проблеми и много трудности, но просто не го осъзнавате. Това показва, че духовният ви ръст е твърде малък. Нека първо разгледаме Божието изискване хората да почитат родителите си. Правилно ли е това изискване или е грешно? Трябва ли хората да го спазват или не? (Трябва.) Това е сигурно и не може да се отрече. Няма нужда да се колебаете или да размишлявате над него, това изискване е правилно. Кое в него е правилно? Защо Бог постави това изискване? Какво има предвид Бог, когато казва: „Почитай родителите си“? Знаете ли? Не знаете. Защо никога не знаете? Щом нещо е свързано с истината, не го знаете, но въпреки това можете безкрайно да говорите за думите и доктрините. Какъв е проблемът тук? Как тогава практикувате тези Божии слова? Това не включва ли истината? (Включва я.) Когато видиш, че в някой израз от Божиите слова се казва: „Трябва да почиташ родителите си“, си мислиш: „Бог иска от мен да почитам родителите си, значи трябва да ги почитам“ и започваш да го изпълняваш. Правиш всичко, което родителите ти поискат, и когато са болни, им сервираш в леглото, наливаш им нещо за пиене, приготвяш им нещо вкусно за ядене, а по празниците им купуваш подаръци, които им харесват. Когато видиш, че са уморени, разтриваш раменете им и масажираш гърбовете им, а когато имат проблем, си способен да измислиш решение за преодоляването му. Заради всичко това твоите родители са много доволни от теб. Ти ги почиташ, практикуваш според Божиите слова и изживяваш нормална човешка природа, така че в сърцето си се чувстваш спокоен и си мислиш: „Виж, родителите ми казват, че съм се променил, откакто започнах да вярвам в Бог. Казват, че сега съм способен да ги уважавам и че съм по-разумен. Те са много доволни и смятат, че е чудесно да вярваш в Бог, защото синовете и дъщерите, които вярват в Него, не само почитат родителите си, но и вървят по правилния път в живота, изживяват човешко подобие и са много по-добри от неверниците. Откакто повярвах в Бог, започнах да практикувам според Божиите слова и да постъпвам според Неговите изисквания, а родителите ми са много щастливи да видят тази промяна в мен. Чувствам се толкова горд от себе си. Нося слава на Бог и Той определено трябва да е доволен от мен и ще каже, че съм човек, който почита родителите си и притежава благоприличието на светец“. Един ден църквата урежда да отидеш на друго място, за да разпространяваш евангелието, и може да не успееш скоро да се върнеш у дома. Съгласяваш се да отидеш, защото чувстваш, че не можеш да загърбиш Божието поръчение, и вярваш, че трябва да почиташ родителите си у дома и да спазваш Божието поръчение навън. Но когато обсъждаш въпроса с родителите си, те се вбесяват и казват: „Ти, непослушно дете! Работихме толкова усърдно, за да те отгледаме, а ти просто ставаш и си тръгваш. Кой ще се грижи за стара двойка като нас, когато те няма? Кой ще ни закара до болницата, ако се разболеем или ни сполети някакво бедствие?“. Те не са съгласни да заминеш и ти се притесняваш: „Бог ни казва да почитаме родителите си, но моите родителите не ме пускат да отида да изпълня дълга си. Ако им се подчиня, ще трябва да загърбя Божието поръчение, а това няма да се хареса на Бог. Ако обаче Му се подчиня и отида да изпълня дълга си, родителите ми ще са недоволни. Какво да правя?“. Дълго размишляваш: „Щом Бог е поставил първо изискването хората да почитат родителите си, ще го спазя. Не е нужно да заминавам, за да изпълня дълга си“. Загърбваш дълга си и решаваш да почиташ родителите си у дома, но в сърцето си не се чувстваш спокоен. Чувстваш, че макар да почиташ родителите си, не си изпълнил дълга си и смяташ, че си разочаровал Бог. Как може да се реши този проблем? Трябва да се молиш на Бог и да търсиш истината, докато един ден я разбереш и осъзнаеш, че най-важното е да изпълняваш дълга си. Тогава естествено ще си способен да напуснеш дома си и да изпълниш своя дълг. Някои хора казват: „Бог иска от мен да изпълнявам дълга си, но иска и да почитам родителите си. В това няма ли противоречие и конфликт? Как трябва да практикувам?“. Изискването да се почитат родителите е поставено от Бог към поведението на хората, но нима да се откажеш от всичко, за да следваш Бог и да изпълниш Божието поръчение, не е Божие изискване? Бог не изисква ли това дори повече? Не се ли практикува така повече истината? (Така е.) Какво трябва да направиш, ако има противоречие между тези две изисквания? Някои хора казват: „Значи, трябва да почитам родителите си и да изпълня Божието поръчение, трябва да спазвам Божиите слова и да практикувам истината. Ами, лесно е. Ще уредя всичко вкъщи, ще приготвя всичко, от което родителите ми имат нужда, за да живеят, ще наема медицинска сестра и след това ще отида да изпълнявам дълга си. Непременно ще се връщам веднъж седмично, ще проверявам дали родителите ми са добре и пак ще тръгвам, а ако нещо не е наред, просто ще остана за два дни. Не мога постоянно да съм далеч от тях и никога да не се връщам, не мога да си остана вкъщи завинаги и никога да не излизам, за да изпълнявам дълга си. Няма ли така и вълкът да е сит, и агнето да е цяло?“. Какво мислите за това решение? (Няма да се получи.) Това е фантазия и не е реалистично. И така, когато се намирате в подобна ситуация, как точно трябва да постъпите в съответствие с истината? (Не е възможно и вълкът да е сит, и агнето да е цяло, когато става въпрос за преданост и синовно уважение. Трябва да поставя дълга си на първо място.) Бог първо каза на хората да почитат родителите си, а след това им постави по-високи изисквания да практикуват истината, да изпълняват дълга си и да следват Божия път. Към кое от тях трябва да се придържаш? (Към по-висшите изисквания.) Правилно ли е да се практикува според по-висшите изисквания? Може ли истината да се раздели на по-висши и по-нисши истини или на по-стари и по-нови истини? (Не.) И така, с какво трябва да се съобразявате, когато практикувате истината? Какво означава да практикувате истината? (Да се справяме с проблемите в съответствие с принципите.) Най-важното е да се справяте с проблемите в съответствие с принципите. Практикуването на истината означава практикуване на Божиите слова по различно време, на различни места, в различни среди и ситуации. Не става въпрос за това упорито да прилагате правила към нещата, а да отстоявате истините принципи. Ето какво означава да практикувате истината. Така че просто няма противоречие между практикуването на Божиите слова и спазването на изискванията, поставени от Бог. Казано по-конкретно, няма никакво противоречие между това да почиташ родителите си и да изпълниш поръчението и дълга, които Бог ти е възложил. Кои от тези слова и изисквания на Бог са актуални? Първо трябва да разгледате този въпрос. Бог изисква различни неща от различните хора и има отделни изисквания към тях. Хората, които служат като водачи и работници, са призвани от Бог, затова трябва да се отрекат и не могат да останат с родителите си, за да ги почитат. Те трябва да приемат Божието поръчение и да се отрекат от всичко, за да Го следват. Това е една възможна ситуация. Обикновените последователи не са призвани от Бог, така че могат да останат с родителите си и да ги почитат. Няма награди за това и те няма да получат благословии за тази работа, но ако не проявят синовно уважение, значи нямат човешка природа. Всъщност почитта към родителите е само вид отговорност, която не е на висотата на практикуването на истината. Покорството към Бог е практикуване на истината, приемането на Божието поръчение е проява на покорство към Бог, а хората, които се отричат от всичко, за да изпълняват дълга си, са последователи на Бог. В обобщение, най-важната задача, която стои пред вас, е да изпълнявате добре дълга си. Това е практикуването на истината и е проява на покорство към Бог. И така, коя истина предимно трябва да практикуват хората сега? (Изпълнението на дълга.) Точно така, преданото изпълнение на дълга е практикуване на истината. Ако човек не изпълнява дълга си искрено, той просто полага труд.

Кой въпрос обсъждахме преди малко? (Бог първо поиска от хората да почитат родителите си, а след това постави по-висши изисквания да практикуват истината, да изпълняват дълга си и да следват Божия път. И така, хората кое първо трябва да спазват?) Току-що казахте, че хората трябва да практикуват в съответствие с по-висшите изисквания. На теоретично ниво това твърдение е правилно. Защо твърдя, че е правилно на теоретично ниво? Това означава, че ако приложите правила и формули към този въпрос, този отговор ще бъде правилен. Когато обаче хората се сблъскат с реалния живот, това твърдение често е неприложимо и трудно изпълнимо. И така, как трябва да се отговори на този въпрос? Първо трябва да прецениш битовата среда, в която живееш, и ситуацията, в която се намираш, както и обстоятелствата, пред които си изправен. Ако според средата, в която живееш, и обстоятелствата, в които се намираш, почитането на родителите ти не противоречи на изпълнението на Божието поръчение и на твоя дълг, тоест ако почитането на родителите ти не влияе на преданото изпълнение на твоя дълг, можеш да практикуваш и двете едновременно. Не е необходимо официално да се разделяш с родителите си, нито официално да се отричаш от тях или да ги отхвърляш. Това в каква ситуация е приложимо? (Когато почитта към родителите не противоречи на изпълнението на дълга.) Точно така. Тоест, ако твоите родители не се опитват да попречат на вярата ти в Бог, ако те също са вярващи и ако наистина те подкрепят и насърчават да изпълняваш дълга си предано и да изпълниш Божието поръчение, тогава връзката ти с тях не е плътска връзка между роднини в обикновения смисъл на думата, а е връзка между братя и сестри от църквата. В такъв случай, освен че трябва да общуваш с тях като с братя и сестри от църквата, трябва да изпълниш и някои от синовните си задължения към тях. Трябва да проявиш малко повече загриженост към тях. Стига това да не се отразява на изпълнението на дълга ти, т. е. стига да не ограничават сърцето ти, можеш да се обаждаш на родителите си, за да ги питаш как се справят и да проявиш известна загриженост към тях, можеш да им помагаш да се справят с някои трудности и житейски проблеми и дори можеш да им помагаш да разрешат някои от трудностите, които срещат във връзка с навлизането си в живота. Можеш да правиш всички тези неща. Тоест, ако твоите родители не пречат на вярата ти в Бог, трябва да поддържаш тази връзка с тях и да изпълняваш своите задължения към тях. А защо трябва да проявяваш загриженост към тях, да се грижиш за тях и да ги питаш как са? Тъй като си им дете и съществува тази връзка между вас, имаш друг вид отговорност, заради която трябва да се интересуваш малко повече за тяхното здраве и да им оказваш по-съществена помощ. Стига това да не се отразява на изпълнението на дълга ти и стига родителите ти да не възпрепятстват или смущават вярата ти в Бог и изпълнението на дълга ти, както и да не те дърпат назад, тогава е естествено и подобаващо да изпълняваш задълженията си към тях и трябва да го правиш така, че съвестта ти да е чиста. Това е най-ниският критерий, който трябва да покриеш. Ако не можеш да почиташ родителите си у дома поради влиянието и пречките на обстоятелствата, тогава не е задължително да се придържаш към това правило. Трябва да се оставиш на милостта на Божието ръководство и да се подчиниш на Неговите подредби и не е нужно да се насилваш да почиташ родителите си. Бог осъжда ли го? Бог не го осъжда и не принуждава хората да го правят. За какво разговаряме сега? Разговаряме за това как хората трябва да постъпват, когато почитта към родителите им е в противоречие с изпълнението на дълга им и за принципите на практикуване и истината. Имаш задължението да почиташ родителите си и ако обстоятелствата го позволяват, можеш да го изпълниш, но чувствата ти не бива да те ограничават. Какво трябва да направиш, ако например някой от родителите ти се разболее и трябва да отиде в болница и няма кой да се грижи за него, а ти си твърде зает с дълга си, за да се върнеш у дома? В такива моменти твоите чувства не бива да те ограничават. Трябва поставиш въпроса в молитва, да го повериш на Бог и да го оставиш на милостта на Божието ръководство. Такова отношение трябва да имаш. Ако Бог иска да вземе живота на твоя родител и да ти го отнеме, пак трябва да се подчиниш. Някои хора казват: „Макар да съм се подчинил, пак се чувствам нещастен и от дни плача за това. Това не са ли чувства?“. Не са чувства, а човешка доброта и показва, че притежаваш човешка природа, и Бог не го осъжда. Можеш да плачеш, но ако плачеш дни наред и не можеш да спиш или да се храниш, не си в настроение да изпълняваш дълга си и дори искаш да се прибереш у дома и да посетиш родителите си, значи не можеш да изпълняваш дълга си добре и не практикуваш истината, а това означава, че не изпълняваш задълженията си, като почиташ родителите си, а живееш според чувствата си. Ако почиташ родителите си, докато живееш според чувствата си, значи не изпълняваш задълженията си и не се придържаш към Божиите слова, защото си изоставил Божието поръчение и не следваш Божия път. Когато попаднеш в подобна ситуация, ако не възпрепятства дълга ти или не влияе на твоята преданост при изпълнението му, можеш да направиш някои неща, които са по силите ти, за да покажеш синовното си уважение към родителите си, и да изпълниш задълженията си към тях според способностите си. В обобщение, това трябва да правят хората и на това са способни в рамките на човешката си природа. Ако попаднеш в капана на чувствата си и това възпрепятства изпълнението на дълга ти, то е в пълно противоречие с Божиите намерения. Бог никога не е изисквал от теб да го правиш, а иска само да изпълняваш задълженията си към своите родители и нищо повече. Ето какво означава да проявяваш синовно уважение. Когато Бог казва „да почиташ родителите си“, има определен контекст. Само трябва да изпълниш някои задължения, които са осъществими при всякакви условия, и това е всичко. Ти ли решаваш дали родителите ти ще се разболеят тежко и дали ще умрат? От теб ли зависи какъв е животът им, кога ще умрат, каква болест ще ги покоси и как ще умрат? (Не.) Не зависи от теб. Някои хора казват: „Трябва да изпълнявам задълженията си, за да мога да почитам родителите си. Трябва да се погрижа да не се разболеят, особено от рак или някаква смъртоносна болест. Трябва да се погрижа да доживеят до 100 години. Едва тогава наистина ще изпълня задълженията си към тях“. Не са ли нелепи тези хора? Това очевидно е човешка фантазия и съвсем не е Божие изискване. Дори не знаеш дали ти самият ще можеш да доживееш до 100 години, но въпреки това искаш родителите ти да доживеят до тази възраст. Това е глупава мечта! Когато Бог говори за „почит към родителите“, Той просто иска да изпълниш задълженията на нормалната човешка природа. Достатъчно е да не се отнасяш зле към тях и да не правиш нищо, което противоречи на съвестта и морала ти. Това не съответства ли на Божиите слова? (Така е.) Разбира се, току-що споменахме и случая, в който родителите ти пречат на вярата ти в Бог. Природата им същност е на невярващи и неверници или дори на зли хора и дяволи и те не следват твоя път. Тоест те изобщо не са същият тип хора като теб и макар с тях да сте живели под един покрив в продължение на много години, те просто нямат същите стремежи или характер като теб и определено нямат същите предпочитания или цели като теб. Ти вярваш в Бог, а те изобщо не вярват в Него и дори Му се противопоставят. Какво трябва да се прави при тези обстоятелства? (Да ги отхвърлим.) Бог не ти е казал да ги отхвърляш или да ги проклинаш при тези обстоятелства. Бог не каза това. Божието изискване „да почиташ родителите си“ все още важи. Това означава, че докато живееш при тях, трябва да спазваш изискването да почиташ родителите си. Няма противоречие по този въпрос, нали? (Не.) В това няма никакво противоречие. Тоест, когато успееш да се върнеш на гости у дома, можеш да им сготвиш ястие или да им направиш кнедли, а ако е възможно, и да им купиш някои здравословни продукти и те ще са много доволни от теб. Ако говориш за вярата си, а те не я приемат или не вярват, и дори те оскърбяват, не е нужно да им проповядваш евангелието. Ако имаш възможност да ги виждаш, практикувай така, ако не, така да е, и това е Божие ръководство и трябва бързо да се отдръпнеш от тях и да ги отбягваш. Какъв е принципът за това? Ако родителите ти не вярват в Бог, не намират общ език или общи стремежи и цели с теб, не вървят по твоя път, и дори пречат на вярата ти в Бог и я потискат, можеш да ги разпознаеш, да прозреш същността им и да ги отхвърлиш. Разбира се, ако оскърбяват Бог или те проклинат, в сърцето си можеш да ги прокълнеш. И така, какво означава „да почиташ родителите си“, за което говори Бог? Как да го практикуваш? Тоест, ако можеш да изпълниш задълженията си, изпълни ги докъдето можеш, а ако нямаш тази възможност или ако търканията в общуването ти с тях вече са станали твърде сериозни, възникнал е конфликт между вас и вече сте стигнали до етап, в който повече не можете да се виждате, тогава трябва бързо да се разделиш с тях. Когато Бог говори за почитане на такива родители, Той има предвид, че трябва да изпълняваш синовните си задължения от гледна точка на позицията си на техен потомък и да правиш това, което трябва да прави едно дете. Не бива да се отнасяш зле с родителите си, да се караш с тях, да ги удряш или да им крещиш и да ги обиждаш, а трябва да изпълняваш задълженията си към тях по най-добрия възможен начин. Това са неща, които трябва да се извършват заради човешката природа, и те са принципите, които човек трябва да практикува по отношение на това „да почита родителите си“. Не са ли лесноизпълними? Не е нужно да се разправяш с тях невъздържано и да им казваш: „Ах, вие, дяволи и невярващи, Бог ви проклина да идете в езерото от огън и жупел и в бездънната пропаст! Ще ви прати в осемнадесетия кръг на ада!“. Това не е необходимо, не е нужно да стигаш до такива крайности. Ако обстоятелствата го позволяват и ако ситуацията го изисква, можеш да изпълняваш синовните си задължения към своите родители. Ако не се налага, или ако обстоятелствата не го позволяват и не е възможно, можеш да се освободиш от това задължение. Единствено трябва да изпълняваш синовните си задължения, когато се срещаш с родителите си и общуваш с тях. Щом го правиш, значи изпълняваш задачата си. Какво мислите за този принцип? (Добър е.) Трябва да има принципи, според които да се отнасяш към всички хора, включително и към родителите си. Не можеш да действаш прибързано и да оскърбяваш родителите си само защото потискат вярата ти в Бог. По света има толкова много хора, които не вярват в Бог, има толкова много неверници и толкова много хора, които обиждат Бог. Нима ще крещиш на всички тях и ще ги проклинаш? Щом няма да го правиш, не бива да крещиш и на родителите си. Ако крещиш само на родителите си, но не и на другите, значи живееш с избухливостта си, а Бог не харесва това. Не си мисли, че Бог ще е доволен от теб, ако без основателна причина оскърбяваш и проклинаш родителите си, наричаш ги дяволи, жив Сатана и негови лакеи, и ги проклинаш да горят в ада. Това просто не е така. Ти няма да си угоден на Бог и Той няма да каже, че имаш човешка природа заради тази фалшива проява на активност. Вместо това Бог ще каже, че постъпките ти са съпроводени от страсти и избухливост. На Бог няма да Му хареса да постъпваш така. Това е твърде крайно и не съответства на Неговата воля. Трябва да има принципи в отношението ти към всички хора, включително и към твоите родители, и независимо дали вярват в Бог, или не, дали са зли хора, или не, трябва да се отнасяш принципно към тях. Бог е казал на хората принципа за справедливо отношение към останалите и те просто имат допълнителна отговорност към родителите си. Само трябва да изпълниш това задължение. Просто трябва да изпълняваш задълженията си към тях, независимо дали са вярващи, или не, дали се стремят към своята вяра, или не, и дали възгледите им за живота и човешката им природа съвпадат с твоите. Не е нужно да ги избягваш. Просто остави всичко да се развива по естествен път според Божието ръководство и Неговите подредби. Ако пречат на вярата ти в Бог, пак трябва да изпълниш синовните си задължения според възможностите си, така че поне да нямаш угризения на съвестта, че си им длъжен. Ако не ти пречат и подкрепят вярата ти в Бог, трябва да практикуваш според принципите и да се отнасяш добре с тях, когато това е подходящо. В обобщение, независимо от всичко, Божиите изисквания към човека не се променят и истините принципи, които хората трябва да практикуват, не могат да се променят. Просто трябва да спазвате принципите по тези въпроси и да изпълнявате задълженията си по най-добрия възможен начин.

Сега ще обсъдя защо Бог постави такова изискване към поведението на хората, като това „да почиташ родителите си“. Всички други Божии изисквания са предписания към поведението, които се отнасят до индивидуалното държание на всеки човек, така че защо Бог поставя различен вид изискване по отношение на синовното уважение? Какво ще кажете, каква е природата същност на човек, който дори собствените си родители не може да почита? (Лоша.) Родителите му са изстрадали много, за да го родят и отгледат, и отглеждането му определено не е било лесно. Всъщност те не очакват, че детето им ще им донесе голямо щастие или удовлетворение, а просто се надяват, че след като порасне, ще живее щастливо и няма да им се налага да се тревожат твърде много за него. Но потомъкът им не се старае, не полага усилия и не живее добре. Продължава да разчита на родителите си да се грижат за него и се е превърнал в пиявица, която не само не ги почита, но и иска да ги тормози и изнудва, за да им отнеме собствеността. Що за човек е, щом е способен да се държи толкова подло? (Човек с лоша човешка природа.) Не изпълнява нито едно от задълженията си към тези, които са го родили и отгледали, и изобщо не изпитва вина за това. Има ли съвест, ако го погледнете от тази гледна точка? (Няма.) Би ударил и оскърбил всекиго, включително и родителите си. Отнася се към тях като към всички останали — удря ги и ги оскърбява, когато му скимне. Когато се чувства нещастен, си изкарва гнева върху тях, чупи чинии и чаши и ги ужасява. Такъв човек притежава ли разум? (Не.) Той човек ли е изобщо, ако не притежава съвест или разум и е способен да злоупотребява безразборно дори със собствените си родители? (Не.) Какво е тогава? (Звяр.) Той е звяр. Вярно ли е това твърдение? (Вярно е.) Всъщност това човек да изпълнява някои от задълженията си към своите родители, да се грижи за тях и да ги обича силно, не са ли все неща, които хората с нормална човешка природа би трябвало естествено да притежават? (Така е.) Може ли човек да живее в мир със съвестта си, ако се отнася зле с родителите си и ги ругае? Би ли могъл нормален човек да направи подобно нещо? Хората, които имат съвест и разум, не биха могли да го направят и ако разгневят родителите си, ще се чувстват нещастни дни наред. Някои хора имат огнен темперамент и в момент на отчаяние може да се разсърдят на родителите си, но след това съвестта им ще ги гризе и дори да не се извинят, няма да го повторят. Това е нещо, което хората с нормална човешка природа трябва да притежават, и то е израз на нормалната човешка природа. Хората, които не притежават човешка природа, могат да ругаят родителите си по всякакъв начин, без да почувстват нищо, и точно това и правят. Ако родителите им са ги ударили веднъж, когато са били деца, те ще го помнят до края на живота си, и когато пораснат, ще им се иска да ударят родителите си и да им го върнат. Повечето хора не си връщат, когато родителите им са ги удряли като деца, а някои хора и на 30 години не отвръщат, когато родителите им ги ударят, и не обелват нито дума за това, дори да ги боли. Това трябва да притежават хората с нормална човешка природа. Защо не обелват нито дума за това? Ако някой друг посегне да ги удари, дали биха го допуснали и биха му позволили да го направи? (Не.) Ако ставаше дума за някой друг, който и да е той, не биха му позволили да ги удари, дори не биха му позволили да им каже и една оскърбителна дума. Тогава защо не отвръщат и не се ядосват, както и да ги удрят родителите им? Защо го търпят? Дали не е защото в човешката им природа има съвест и разум? Такъв човек си мисли: „Родителите ми ме отгледаха. Въпреки че не е редно да ме удрят, трябва да го понеса. Освен това аз ги ядосах, така че си го заслужих. Правят го само защото не им се подчиних и ги ядосах. Заслужавам си го! Никога повече няма да правя така“. Не е ли това разумът, който трябва да притежават хората с нормална човешка природа? (Така е.) Именно този разум на нормалната човешка природа им позволява да търпят, когато родителите им се отнасят така с тях. Това е нормалната човешка природа. И така, дали хората, които не могат да понесат подобно отношение, които отвръщат на родителите си, притежават тази човешка природа? (Не.) Точно така, не я притежават. Хората, които не притежават съвестта и разума на нормалната човешка природа, са способни да ударят и оскърбят дори и собствените си родители. Така че, как са способни да се отнасят към Бог и към своите братя и сестри в църквата? Щом са способни да се отнасят така към хората, които са ги родили и отгледали, няма ли още по-малко да ги е грижа за останалите, които не са им кръвни роднини? (Така е.) Как ще се отнасят към Бог, когото не могат да видят или докоснат? Ще могат ли да се отнасят със съвест и разум към Бог, когото не могат да видят? Ще могат ли да се подчинят на всички условия, които Бог е организирал? (Не.) Ако Бог иска да се справи с тях и да ги кастри, или да ги съди и порицае, дали биха Му се противопоставили? (Да.) Помислете за следното. Каква функция изпълняват съвестта и разумът на човека? До известна степен съвестта и разумът на човека могат да ограничават и направляват поведението му, позволяват му да има правилно отношение и да прави правилен избор, когато му се случи нещо, и да подхожда към всичко, което го сполетява, със съвестта и разума си. В повечето случаи, когато действат според съвестта и разума, хората могат да избегнат много нещастия. Разбира се, на тази основа тези, които се стремят към истината, са способни да изберат да поемат по пътя на стремежа към истината, да навлязат в истината реалност и да се подчинят на Божието ръководство и на Неговите подредби. Тези, които не се стремят към истината, нямат човешка природа, не притежават такава съвест и такъв разум, а последиците от това са пагубни. Всичко са способни да причинят на Бог и точно както фарисеите се отнесоха към Господ Исус, и те са способни да обидят Бог, да Му отмъстят, да Го хулят или дори да Го обвинят и предадат. Този проблем е много сериозен. Не вещае ли неприятности? Хората без разума на човешката природа често отмъщават на останалите чрез своята избухливост. Разумът на човешката природа не ги ограничава и им е лесно да развият някои крайни мисли и възгледи, а след това са способни на екстремно поведение и на всякакви безсъвестни и неразумни постъпки, и в крайна сметка последствията от това са напълно неконтролируеми. Почти приключих с общението за „почитта към родителите“ и практикуването на истината. В крайна сметка всичко се свежда до човешката природа. Защо Бог е поставил изискване като това „да се почитат родителите“? Защото се отнася до държанието на човека. От една страна, Бог използва това изискване, за да направлява поведението на хората, а в същото време така изпитва и определя човешката им природа. Ако човек не се отнася към собствените си родители със съвест и с разум, той определено няма човешка природа. Някои хора казват: „Ами ако родителите му нямат добра човешка природа и не са изпълнили изцяло задълженията си към своето дете, пак ли трябва човек да проявява синовно уважение към тях?“. Ако притежава съвест и разум, като дъщеря или син няма да малтретира родителите си. Хората, които малтретират родителите си, определено не притежават съвест и разум. Така че, каквото и изискване да поставя Бог, било то за отношението на хората към родителите им или за човешката природа, която хората обикновено изживяват и разкриват, във всеки случай, щом Той е определил даден подход към външното поведение, трябва да Си има причини и цели да го направи. Макар тези изисквания към поведението, поставени от Бог, все още да са донякъде далеч от истината, те все пак са стандарти, които Той е определил, за да направлява поведението на човека. Всички те са значими и са валидни и днес.

Току-що разговарях за различните връзки и разлики между критериите за поведение, които Бог е поставил на човека, и истините, които Той изисква. Не приключихме ли вече в общи линии с общението за доброто поведение като част от нещата, които в представите си хората приемат за правилни и добри? След като завършихме общението си по този въпрос, беседвахме за някои норми и наставления, поставени от Бог, за да регулира поведението на хората и това, което те изживяват, и изброихме някои примери, като: не удряй и не оскърбявай другите, почитай родителите си, не пуши и не пий, не кради и не се възползвай от другите, не лъжесвидетелствай, не се кланяй на идоли и т. н. Разбира се, това са само основните въпроси и има още много подробности, в които няма да навлизаме. И така, след общението ни за тези неща, какви истини трябва да сте придобили? Какви принципи трябва да практикувате? Какво трябва да правите? Налага ли се да уважавате възрастните и да се грижите за младите? Налага ли се да сте учтиви? Налага ли се да сте дружелюбни и отзивчиви? Налага ли се жените да са любезни и изискани или добре образовани и здравомислещи? Налага ли се мъжете да са велики, амбициозни и успешни? Не се налага. Разбира се, разговаряхме много. Нещата, за които се застъпва традиционната култура, очевидно се използват от Сатана, за да мами хората. Те са много подвеждащи и заблуждават хората. Трябва да се вгледате в себе си и да проверите дали все още таите такива мисли и възгледи, поведение и проявления. Ако е така, бързо трябва да потърсите истината, за да ги разрешите, и след това да приемете истината и да живеете според Божиите слова. Така ще можете да получите Божието одобрение. Трябва да се замислите какво е било вътрешното ви състояние, когато сте живели според традиционната култура, как сте се чувствали в дълбините на сърцето си, какво си спечелил и какъв е бил резултатът, а след това да видиш как се чувстваш, когато се държиш според стандартите, които Бог изисква от човека, като например да си сдържан, да притежаваш благоприличието на светец, да не удряш и не оскърбяваш другите и т.н. Виж кой от тези начини на живот ти помага да живееш по-лесно, по-свободно, по-неотклонно и по-спокойно, и ти дава възможност да живееш по-човешки, и кой те кара да се чувстваш сякаш живееш под фалшива маска и прави живота ти много лъжовен и нещастен. Виж кой от тези начини на живот ти позволява да живееш все по-близо до Божиите изисквания и прави връзката ти с Бог все по-нормална. Когато действително изпиташ това, ще разбереш. Само практикуването на Божиите слова и на истината може да ти донесе свобода и волност и може да ти позволи да получиш Божието одобрение. Да кажем например, че за да накараш другите да си кажат, че уважаваш възрастните и се грижиш за младите, че спазваш правилата и че си добър човек, винаги когато срещнеш по-възрастен брат или сестра, го наричаш „батко“ или „како“ и не се осмеляваш да се обърнеш към него по име, защото се притесняваш да го правиш и смяташ, че това би било много неуважително. Тази традиционна представа за уважение към възрастните и грижа за младите е скрита в сърцето ти, така че когато видиш възрастен човек, се държиш много любезно и мило, изглежда, че спазваш правилата и си много културен, и не можеш да не се поклониш под ъгъл между петнадесет и деветдесет градуса. Отнасяш се с уважение към по-възрастните и колкото е по-възрастен човекът пред теб, на толкова по-възпитан се преструваш. Добре ли е да се държиш така? Това е живот без смелост и без достойнство. Когато такива хора видят малко дете, те се вдетиняват и се държат мило и игриво. Когато видят свой връстник, те се изправят и се държат като възрастни, така че другите да не дръзнат да проявят неуважение. Що за хора са те? Не са ли хора с много лица? Много бързо се променят, нали? Когато видят възрастен човек, го наричат „стар дядо“ или „стара бабо“. Когато видят някой малко по-възрастен от тях, го наричат „чичо“, „лельо“, „батко“ или „како“. Когато срещнат някой по-млад от тях, го наричат „братче“ или „сестриче“. Дават на хората различни титли и прякори в зависимост от възрастта им и използват тези форми на обръщение много точно и съвсем на място. Тези неща са се вкоренили в костите им и хората са способни да ги използват с голяма лекота. Особено след като повярват в Бог, те се чувстват още по-убедени, че: „Сега съм вярващ в Бог, трябва да спазвам правилата и да съм културен, и трябва да съм добре образован и здравомислещ. Не мога да нарушавам правилата или да се бунтувам като онези проблемни младежи, неверници. Това няма да се хареса на хората. Ако искам всички да ме харесват, трябва да уважавам възрастните и да се грижа за младите“. Затова контролират поведението си още по-строго, разделят хората от различни възрастови групи на различни нива, дават им титли и прякори, а след това постоянно прилагат това на практика в ежедневието си и все повече си мислят: „Виж ти! Наистина се промених, след като повярвах в Бог. Аз съм добре образован, здравомислещ и учтив, уважавам възрастните, грижа се за младите и съм дружелюбен. Наистина живея като човешко подобие. Знам как да се обръщам правилно към всеки срещнат, на колкото и години да е той. Не беше нужно родителите ми да ме учат на това, нито хората около мен да ми го казват, аз просто си знаех как да го правя“. След като практикуват такова добро поведение, те си мислят, че действително имат човешка природа, че наистина спазват правилата и че Бог трябва да харесва това. Не заблуждават ли както себе си, така и останалите? Отсега нататък трябва да се откажете от тези неща. Разказвал съм историята на Дамин и Сяомин. Тя беше свързана с уважението към възрастните и грижата за младите, нали? (Да.) Когато някои хора видят възрастен човек, те си мислят, че да го нарекат „батко“ или „како“ не е достатъчно любезно и че така няма да убедят хората, че са достатъчно културни, затова го наричат „стар дядо“ или „стара лельо“. Изглежда сякаш си проявил достатъчно уважение към тях, а откъде идва уважението ти? Нямаш вид на човек, който уважава другите. Имаш страховит и свиреп, нагъл и надменен вид и се държиш по-арогантно от всеки друг. Не само че не търсиш истините принципи, но и с никого не се съветваш, своеволен си и не притежаваш никаква човешка природа. Гледаш кой има статус и после го наричаш „стар чичо“ или „стара лельо“ и се надяваш хората да те похвалят за това. Има ли полза от такива преструвки? Ще имаш ли човешка природа и морал, ако се преструваш така? Напротив, когато останалите те видят да постъпваш така, ще се почувстват още по-отвратени от теб. Когато възникне проблем, свързан с интересите на Божия дом, ти си способен наистина да ги продадеш. Живееш само за собствено удовлетворение и макар да притежаваш такава човешка природа, продължаваш да наричаш хората „стара лельо“. Това не е ли преструвка? (Така е.) Наистина умееш да се преструваш! Какво ще кажете, дали такива хора не са отвратителни? (Така е.) Такива хора винаги продават интересите на Божия дом и изобщо не ги защитават. Те хапят ръката, която ги храни, и не заслужават да живеят в Божия дом. Вгледайте се в себе си и вижте сред нещата, които все още таите, кои са онези мисли, възгледи, нагласи, подходи и начини за отнасяне към хората, които обикновено се приемат за добро поведение от човека, а всъщност Бог ненавижда именно тях. Трябва бързо да се освободите от тези безполезни неща и в никакъв случай не бива да се вкопчвате в тях. Някои хора казват: „Какво лошо има в това да се държиш така?“. Ако се държиш така, ще се отвратя от теб и ще те презра, и в никакъв случай не бива да постъпваш по този начин. Някои хора казват: „Няма значение дали се отвращаваш от нас, все пак не живеем с Теб“. Пак не бива да се държиш така, въпреки че не живеем заедно. Ще се чувствам отвратен от теб, защото не си способен нито да приемеш, нито да практикуваш истината, а това означава, че не можеш да бъдеш спасен. Затова ще е по-добре да се откажеш от тези неща възможно най-скоро. Не се преструвай и не живей зад фалшива маска. Мисля, че хората на запад са много нормални в това отношение. В Америка например е достатъчно да се обръщаш към хората по име. Не е нужно неловко да се обръщаш към този човек с „дядо“, а към онзи — с „бабо“, и не е необходимо да се притесняваш, че хората ще те съдят. Можеш просто да се обръщаш към тях по име, почтително, и когато те чуят, ще се почувстват много щастливи, както възрастните, така и децата, и ще си помислят, че проявяваш уважение. От друга страна, ако знаеш името му, но продължаваш да го наричаш „господине“ или „лельо“, няма да се зарадва и ще се отнася хладно към теб, а на теб ще ти се стори много странно. Западната култура се различава от традиционната китайска култура. На китайците им е насаждана традиционната култура, те са повлияни от нея и все искат да се издигат високо, да бъдат по-старшите в групата и да карат другите да ги уважават. Не е достатъчно да ги наричат „дядо“ или „бабо“, те искат хората да добавят и „стари“ отпред и да ги наричат „стар дядо“, „стара бабо“ или „стар чичо“. Освен това се използва и „голяма лельо“ или „голям чичо“ и ако не ги наричат „стари“, те искат да ги наричат „големи“. Не са ли отвратителни такива хора? Що за нрав е това? Не е ли жалък? Толкова е отвратително! Тези хора не само не са способни да спечелят уважението на останалите, но и другите хора ги ненавиждат и презират, странят от тях и ги отхвърлят. Така че има причина Бог да разкрива тези аспекти на традиционната култура и да ги мрази. Понеже тези неща съдържат заблудите на Сатана и неговия нрав и могат да повлияят на начина и посоката на човешкото поведение. Разбира се, те могат да повлияят и на възгледите на човека за хората и нещата и в същото време заслепяват хората и влияят на способността им да изберат правилния път. И така, не трябва ли хората да загърбят тези неща? (Трябва.)

Традиционната култура е оказала много силно влияние върху китайците. Разбира се, всички страни по света имат свои традиционни култури, между които има самомалки разлики. Макар някои от техните поговорки да се различават от тези на традиционната китайска култура, те са от същото естество. Всички тези поговорки съществуват, защото хората имат покварен нрав и нямат нормална човешка природа, затова прибягват до доста измамно поведение, което на пръв поглед изглежда добро, отговаря на човешките представи и фантазии, и хората лесно го прилагат, за да си създадат образ на големи кавалери, на много благородни и уважавани хора, и така да изглежда, че имат достойнство и почтеност. Но именно тези аспекти на традиционната култура замъгляват очите на хората и ги заблуждават, и именно те пречат на хората да изживеят истинско човешко подобие. Още по-лошото е, че Сатана използва тези неща, за да поквари човешката природа на хората и да ги отклони от правия път. Не е ли така? (Така е.) Бог казва на хората да не крадат, да не прелюбодействат и т. н., докато Сатана им казва, че трябва да са добре образовани и здравомислещи, любезни и изискани, учтиви и т. н. Това не е ли в пълна противоположност с поставените от Бог изисквания? Не е ли в умишлено противоречие с Божиите изисквания? Сатана учи хората как да използват външни средства, видимо поведение и изживяване, за да заблуждават останалите. Бог на какво учи хората? Че не бива да използват видимо поведение, за да печелят доверието на останалите с измама, а да се държат според Неговите слова и истината. Така ще станат достойни за доверието им, а само такива хора имат човешка природа. Няма ли разлика тук? Има огромна разлика. Бог ти казва как да се държиш, докато Сатана ти казва как да се преструваш и да заблуждаваш останалите. Това не е ли голяма разлика? И така, сега разбирате ли какво трябва да изберат хората в крайна сметка? Кой от тези пътища е правилният? (Божиите слова.) Точно така, Божиите слова са правилният път в живота. Каквито и изисквания да са поставени в Божиите слова по отношение на поведението на човека, дори ако става въпрос за правило, заповед или закон, за които Бог е говорил на човека, всички те несъмнено са правилни и хората трябва да ги спазват. Това е така, защото Божиите слова винаги ще са правилният път и положителни неща, докато думите на Сатана заблуждават и покваряват хората, съдържат коварството на Сатана и колкото и да отговарят на вкусовете, представите и фантазиите на хората, те не са правилният път. Разбирате ли това? (Да.) Как се чувствате, след като чухте съдържанието на днешното общение? Има ли връзка с истината? (Има.) Разбирахте ли този аспект на истината преди? (Смътно.) Сега разбирате ли го ясно? (По-ясно от преди.) В обобщение, разбирането на тези истини впоследствие ще е полезно за хората. Ще им е от полза за бъдещия им стремеж към истината, за изживяването им на човешката природа, за целта и посоката на това, към което се стремят в живота.

26 феруари 2022 г.

Предишна: Какво означава човек да се стреми към истината (1)

Следваща: Какво означава човек да се стреми към истината (7)

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Настройки

  • Текст
  • Теми

Плътни цветове

Теми

Шрифтове

Размер на шрифта

Разредка

Разредка

Ширина на страницата

Съдържание

Търсене

  • Търсене в този текст
  • Търсене в тази книга

Свържете се с нас в Messenger