Хората, които изпълняват дълга си, стават все по-натоварени напоследък. Струва им се, че времето лети твърде бързо и че все не стига. Защо е така? Всъщност е така, защото те вече разбират истината и са прозрели много от въпросите. Чувството за отговорност ги натоварва все повече, те изпълняват дълга си все по-усърдно и вършат все по-задълбочена работа. Следователно чувстват, че трябва да изпълняват все повече дълг. Ето защо са все по-заети с дълга си. А освен това всеки ден повечето от хората, които изпълняват дълга си, трябва да четат Божиите слова и да разговарят за истината. Трябва да се самоанализират и когато се сблъскат с някакъв проблем, трябва да потърсят истината, за да го разрешат. Трябва да усвоят и някои професионални умения. Все чувстват, че времето не им достига и че дните им отлитат твърде бързо. Нощем обмислят какво са правили през деня и им се струва, че това, което са свършили, не е имало голяма стойност, и че не е дало голям резултат. Чувстват се толкова непълноценни и с толкова нисък духовен ръст и са нетърпеливи да израснат бързо. Някои от тях казват: „Кога ще приключи тази натовареност? Кога ще мога да успокоя сърцето си, да чета правилно Божиите слова и да се въоръжа както трябва с истината? Това, което получавам от едно или две събирания седмично, е много ограничено. Трябва да се събираме по-често и да слушаме повече проповеди. Това е единственият начин да разберем истината“. Така че чакат и изгарят от желание, а три, четири, пет години отлитат за миг и им се струва, че времето лети твърде бързо. Някои хора не могат да дадат много свидетелства за преживяване дори и след десет години на вяра. Те стават неспокойни, опасяват се, че ще бъдат изоставени, и искат бързо да се въоръжат с повече от истината. Затова чувстват натиска на времето. Много хора мислят така. Всички, които носят бремето на изпълнението на дълг и се стремят към истината, чувстват, че времето лети много бързо. Хората, които не обичат истината, които жадуват за удобства и удоволствия, не усещат времето да тече бързо. Някои от тях дори се оплакват: „Кога ще настъпи Божият ден? Все казват, че делото Му е към края си. Защо още не е приключило? Кога Божието дело ще се разпространи из цялата вселена?“. Хората, които говорят така, чувстват, че времето тече много бавно. Те не се интересуват от истината в сърцата си, а все искат да се върнат към света и да продължат да си живеят своя незначителен живот. Тяхното състояние очевидно се различава от състоянието на хората, които се стремят към истината. Колкото и да са заети с дълга си, хората, които се стремят към истината, пак могат да я търсят, за да разрешават проблемите, които ги сполетяват, да търсят общение за неясните неща от проповедите, които са чули, и ежедневно да успокояват сърцата си, за да размишляват над това как са се справили, след което да проявят внимание към Божиите слова и да гледат видеоклипове със свидетелства за преживяване. Така се обогатяват. Колкото и да са заети с дълга си, това изобщо не пречи на навлизането им в живота, нито го забавя. Естествено е хората, които обичат истината, да практикуват така. Хората, които не обичат истината, не я търсят и не искат да се смирят пред Бог, за да се самоанализират и да се опознаят, независимо дали са заети с дълга си и с какви проблеми се сблъскват. Затова не се стремят към истината, независимо дали са заети с дълга си, или си почиват. Всъщност, ако човек има сърце, което се стреми към истината и копнее за нея, и ако носи бремето на навлизането в живота и на промяната в нрава, в сърцето си ще се доближи до Бог и колкото и да е зает с дълга си, ще Му се помоли. Той със сигурност ще получи част от просветлението и сиянието на Светия Дух, а животът му непрестанно ще расте. Нищо не може да придобие човек, който не обича истината и не носи никакво бреме на навлизане в живота или на промяна в нрава, и който не се интересува от тези неща. Човек трябва да размишлява върху изблиците си на поквара винаги и навсякъде. Например, ако някой разкрие поквара, докато изпълнява дълга си, трябва да се помоли на Бог в сърцето си, да се самоанализира, да разпознае покварения си нрав и да потърси истината, за да се справи с него. Това касае сърцето и няма отношение към изпълняваната задача. Лесно ли е да се постигне? Зависи от това дали си човек, който се стреми към истината. Хората, които не обичат истината, не се интересуват от въпросите, свързани с израстването в живота. Те не обмислят подобни неща. Само хората, които се стремят към истината, са готови да се посветят на израстването в живота. Само те често размишляват върху действително съществуващите проблеми и за това как да търсят истината, за да ги разрешат. Всъщност процесът на разрешаване на проблемите и този на стремеж към истината са едно и също нещо. Ако човек постоянно се съсредоточава върху търсенето на истината, за да разрешава проблемите при изпълнението на дълга си, и ако е разрешил доста проблеми за няколко годишно практикуване, определено изпълнява дълга си на ниво. Такива хора имат много по-малко изблици на поквара и са придобили много истински преживявания, докато са изпълнявали дълга си. Така те са способни да свидетелстват за Бог. Как такива хора преминават през преживяването, което започва с поемането на дълга, до това да са способни да свидетелстват за Бог? Постигат го, като се уповават на търсенето на истината, за да разрешават проблемите. Ето защо колкото и да са заети с дълга си, хората които се стремят към истината, ще я търсят, за да разрешават проблемите, ще успяват да изпълняват дълга си според принципите, ще са способни да практикуват истината и да се покорят на Бог. Това е процесът на навлизане в живота, както и процесът на навлизане в истината реалност. Някои хора все твърдят, че са толкова заети с дълга си, че нямат време да се стремят към истината. Това не е вярно. Каквато и работа да върши човек, който се стреми към истината, щом открие проблем, той ще потърси истината, за да го разреши, и така ще разбере и ще придобие истината. Това е сигурно. Много хора смятат, че истината може да се разбере само чрез ежедневни събирания. Това е крайно погрешно. Истината не е нещо, което може да се разбере само чрез събиране и слушане на проповеди. Човек трябва и да практикува и преживява Божиите слова, а освен това се нуждае и от процеса на откриване и разрешаване на проблеми. От решаващо значение е да се научи да търси истината. Каквито и проблеми да ги сполетят, хората, които не обичат истината, не я търсят, а тези, които я обичат, я търсят, колкото и да са заети с дълга си. Така че можем да кажем със сигурност, че хората, които постоянно се оплакват, че са толкова заети с дълга си, че нямат време да се събират, поради което им се налага да отлагат стремежа си към истината, не я обичат. Това са хора с нелепи схващания, които нямат духовно разбиране. Защо не могат да практикуват или прилагат прочетените Божии слова или чутите проповеди, когато изпълняват дълга си? Защо не могат да приложат Божиите слова в реалния си живот? Това достатъчно добре показва, че не обичат истината и затова, не я търсят и не я практикуват, каквито и трудности да срещат при изпълнението на дълга си. Очевидно тези хора са полагащи труд. Някои хора може и да искат да се стремят към истината, но заложбите им са твърде недостатъчни. Дори собствения си живот не могат да организират добре. Когато им предстои да вършат две или три неща, не знаят от кое да започнат и кое да оставят за накрая. Ако се сблъскат с два или три проблема, не знаят как да ги разрешат. Завива им се свят. Могат ли такива хора да стигнат до истината? Могат ли да успеят в търсенето на истината, за да разрешат проблемите? Не непременно, защото заложбите им са твърде недостатъчни. Много хора са готови да се стремят към истината, но след като са вярвали в Бог в продължение на десет или двадесет години, се оказват неспособни да дадат каквото и да е свидетелство за преживяване и изобщо не са придобили никаква истина. Основната причина за това е, че заложбите им са твърде недостатъчни. Стремежът на човек към истината не зависи от това колко е зает с дълга си или с колко време разполага, а зависи от това дали обича истината от сърце. Всъщност всеки разполага с еднакво количество време, разликата е в това как го прекарва. Всеки, който твърди, че няма време да се стреми към истината, може да прекарва времето си в плътски удоволствия или да е зает с някакви странични дейности, вместо да прекарва времето си в търсене на истината, за да разрешава проблеми. Небрежните в стремежа си хора са такива. Това отлага важния въпрос за навлизането им в живота.

По време на последните ни две събирания разговаряхме по темата „Какво означава да се стремиш към истината“ и обсъдихме някои особености, свързани с нея. Да започнем с преглед на това, за което разговаряхме на последното ни събиране. Ясно определихме „Какво означава да се стремиш към истината“, след което продължихме да разговаряме за някои конкретни проблеми и прояви на хората, свързани с това, какво означава да се стремиш към истината. Каква беше заключителната точка от нашето общение по време на последното ни събиране? (Бог постави въпрос: защо хората продължават да се стремят към това, което считат за добро и правилно, като към истината, след като то не е истината?) След като нещата, които хората считат за добри и правилни, не са истината, защо продължават да ги приемат така, сякаш са истината, и да си мислят, че се стремят към нея? Миналия път разговаряхме за три неща, които засягат този въпрос. Първо, тези неща, към които се стремят хората, не са истината. Защо тогава продължават да ги практикуват, сякаш са истината? Понеже нещата, които смятат за правилни и добри, им изглеждат като истината, те се стремят към тях, сякаш са истината. Не е ли това ясен начин да се изразим? (Така е.) И така, какъв е точният отговор на този въпрос? Хората поддържат нещата, които смятат за правилни и добри, като че ли са истината, и мислят, че така се стремят към нея. Това не е ли пълният отговор? (Така е.) Второ, защо хората си мислят, че се стремят към истината, като поддържат неща, които смятат за добри и правилни, сякаш са истината? На това може да се отговори така: защото хората желаят да получат благословии. Човек започва да се стреми с желание и амбиция към тези неща, които смята за правилни и добри, и си мисли, че по този начин практикува истината и че се стреми към нея. Това по същество е опит за сключване на сделка с Бог. Трето, ако човек притежава нормални съвест и разум, в случаите, в които не разбира истината, инстинктивно ще избере да действа според съвестта и разума си, следвайки предписания, закони, правила и т.н. Можем да кажем, че човек инстинктивно поддържа нещата, които съвестта му приема за положителни, градивни и съобразени с човешката природа, сякаш са истината. Това може да се постигне в рамките на съвестта и разума на човека. Много хора могат да се трудят нормално в Божия дом и са готови да полагат труд и да се покоряват на подредбите в дома Му, защото имат нормални съвест и разум. За да добият благословии, дори страдания ще понесат и ще платят каквато и да е цена. Затова приемат за практикуване и стремеж към истината това, на което са способни в рамките на съвестта и разума си. Това са трите основни елемента в отговора на този въпрос. Миналия път разговаряхме обобщено за тези три елемента, а днес ще разговаряме конкретно и подробно за проблемите, които те оставят след себе си, и ще разнищим проблемите, свързани с всеки от тях. Ще обсъдим и по какво всеки от елементите се различава от стремежа към истината или му противоречи, за да можете по-ясно да разберете какво е да се стремите към истината и как точно трябва да практикувате този стремеж. Това ще стимулира хората правилно да практикуват истината и да се стремят към нея в ежедневието си.

Ще започнем с разговор по първата точка. Казано по-просто, нашето общение по първата точка ще се съсредоточи върху нещата, които в представите си хората приемат за правилни и добри. Защо общението ни трябва да се съсредоточи върху това съдържание? Кои проблеми са свързани с него? Първо помислете подробно за това. Щяхте ли да сте способни да ги разберете точно, ако на събиранията не разговаряхме за тях правилно и конкретно, а просто размишлявахте над тях, или отделяхте време да ги преживявате и да ги опознавате? Щяхте ли тогава да знаете какви истини засяга това съдържание? Бихте ли могли да ги разберете с помощта на размишления? (Не.) Ще започнем с разглеждането на буквалното значение на израза „които в представите си хората приемат за правилни и добри“ и ще видим докъде стигат знанията ви за него. Първо, за какво се отнася важната част от израза, за който ще разговаряме? Не можете ли да кажете? Абстрактен ли е този израз? Има ли някаква загадка в него? (Той се отнася до представите и фантазиите на хората.) Това е общо твърдение. Дайте пример. (В представите си хората вярват, че ще могат да получат Божието одобрение, стига да могат да се отрекат, да дадат всичко от себе си, да страдат и да платят цена. Присъства и традиционната култура, като синовното уважение и жените, които се грижат за съпрузите си и отглеждат децата си. Те също се приемат от хората за добри.) Има доста такива. Схванахте ли смисъла? Кои части засягат нашата тема? (Отричането, отдаването, страданието и плащането на цена.) (Синовното уважение и жените, които се грижат за съпрузите си и отглеждат децата си.) Да. Има ли още? (Показна набожност, търпение и толерантност, като при фарисеите.) Смирението, търпението и толерантността са свързани с няколко конкретни поведенчески прояви и поговорки. Тъй като общението е за подобно съдържание, най-добре е да използваме конкретни поговорки, за да разговаряме конкретно. Хората могат да разберат по-точно и по-правилно, ако се съсредоточим върху въпроса по този начин. Засега не можете да дадете никакви примери, затова просто ще продължа да говоря. Става ли? (Да.) Петхилядолетната китайска култура е „необятна и дълбока“ и е богата на всякакви общоприети поговорки и идиоми. Има и множество прехвалени „древни мъдреци“ като Конфуций, Менций и други подобни. Те създадоха китайското учение, конфуцианството, което съставлява основната част от традиционната китайска култура. В нея има много език, словесно богатство и поговорки, които са съставяни с поколения. Някои от тях препращат към древността, други — не; някои произхождат от обикновени хора, а други — от известни личности. Възможно е да не харесвате особено традиционната култура, да сте се откъснали от основната традиционна култура, или да сте достатъчно млади, за да не сте изучавали или изследвали задълбочено „необятната и дълбока“ традиционна китайска култура, и затова все още да не знаете за нея или да не разбирате подобни неща. Всъщност това е добре. Макар и хората да не я разбират, традиционната култура подсъзнателно е насадена в мисленето и представите им и те са заразени от нея. В крайна сметка те несъзнателно живеят с тези неща. В това, което е предадено от предците, т.е. традиционната култура, предадена на хората от предците им, има много и всякакви изисквания за това как трябва да говорят, да постъпват и да се държат. И макар че може хората да имат различни разбирания и възгледи по отношение на отделните наставления на традиционната култура, като цяло те са убедени в нещата, които идват от нея. От това наблюдение виждаме, че източниците на влияние върху живота и съществуването на хората, върху възгледите им за хората и нещата, както и върху начина им на държание и действията им, са все неща от традиционната култура. Макар и да има разлики в наставленията за моралните норми и критерии, към които се придържат различните човешки етноси, общите идеи, на които се основават, са сходни. Днес ще разговаряме за някои от тях и ще ги анализираме подробно. Макар и да не успеем да споменем и анализираме всичко, което хората смятат за правилно и добро, неговото общо съдържание не е нищо повече от тези два елемента, засегнати в определението за стремежа към истината: възгледите на човека за хората и за нещата и начина, по който се държи и действа. Единият е възгледите, а другият — поведението. Тоест човекът разглежда хората и събитията по света посредством нещата, които в представите си смята за правилни и добри, и ги приема за фундамент, основа и критерии, според които се държи и постъпва. И така, кои точно са тези добри и правилни неща? Най-общо казано, нещата, които в представите си хората приемат за правилни и добри, не са нищо повече от изисквания към тях да се държат добре и да имат добра човешка нравственост и характер. За тези две неща става дума. Ако се замислите, не става ли дума основно за тези две неща? (Така е.) Едното е доброто поведение, а другото — човешкият характер и нравственост. Хората са формулирали основно тези два критерия, по които измерват човешката природа, която определя как живее и се държи даден човек: единият е изискването човек да се държи видимо добре, а другият е да се държи морално. Хората използват тези два фактора, за да оценят колко добър е даден човек. Тъй като използват тези два фактора, за да оценят добротата на даден човек, възникнаха критерии, по които да се оценяват поведението и нравствеността на хората, и в резултат на това те естествено започнаха да чуват най-различни наставления за моралното държание на човека или за неговото поведение. Знаете ли конкретни поговорки? Нещо просто, например какви критерии и поговорки има за оценяване на човешкото поведение? Да си добре образован и здравомислещ, да любезен и изискан — тези са свързани с видимото поведение. Да си учтив от тях ли е? (Да.) Останалите общо-взето са подобни и по аналогия ще разберете кои думи и наставления са критерии за оценка на поведението на човека и кои — за оценка на неговата нравственост. И така, дали „Жената трябва да е добродетелна, мила, нежна и нравствена“ е критерий за видимо поведение или за нравственост? (Отнася се до нравствеността и етиката.) Какво ще кажете за великодушието? (И то се отнася до нравствеността.) Точно така. Свързани са с морала, с нравствения характер на човека. Основните наставления, свързани с поведението на човека, са като тези да си учтив, да си любезен и изискан и да си добре образован и здравомислещ. Това са все неща, които хората смятат за правилни и добри в представите си, вярват, че са положителни, основани на традиционната култура, или поне че съответстват на съвестта и разума, а не са отрицателни. Тук става дума за неща, които хората обикновено признават за правилни и добри. И така, какви други наставления има за доброто поведение на човека, освен трите, които току-що изброих? (Да уважаваш възрастните и да се грижиш за младите.) Да уважаваш възрастните и да се грижиш за младите, да си дружелюбен, да си отзивчив — това са все неща, които хората донякъде познават и разбират. Да си добре образован и здравомислещ, да си любезен и изискан, да си учтив, да уважаваш възрастните и да се грижиш за младите, да си дружелюбен, да си отзивчив. В съзнанието на хората всеки, който има такова поведение, се счита за добър и мил човек, който има човешка природа. Всеки оценява другите въз основа на поведението им и съди за добротата им по тяхното видимо поведение. Хората преценяват, определят и мерят дали даден човек е културен, дали има човешка природа, дали си струва да общуват с него и да му се доверят, въз основа на мислите и идеите на традиционната култура и видимото поведение на този човек. Хората имат ли способността да проникват в материалния свят? Ни най-малко. Хората могат да преценят и определят дали даден човек е добър или лош, както и що за човек е той, само по неговото поведение. Само като общуват, говорят и взаимодействат с някого, хората могат да наблюдават и определят тези неща. Независимо дали в своите оценки използваш изрично наставления, като: „бъди добре образован и здравомислещ“, „бъди дружелюбен“ и „уважавай възрастните и се грижи за младите“, критериите ти за оценка не излизат от рамките на тези наставления. Когато хората не могат да видят вътрешния свят на даден човек, те преценяват дали той е добър или лош, възвишен или низък, като наблюдават поведението и действията му и като прилагат тези критерии за поведение. По същество само това използват. Не е ли така? (Така е.) Въз основа на току-що споменатите наставления, с какви критерии за оценяване разполагат хората? Кои неща приемат за добри и правилни в представите си? Вместо да започваме с неща, свързани с моралното поведение, нека започнем общението и анализа си с добрите, правилните и положителните неща, които хората разкриват и проявяват в поведението си. Да разгледаме дали те наистина са положителни. И така, дали някаква част от наставленията, които току-що изброихме, засяга истината? Съответства ли нещо от съдържанието им на истината? (Не.) Дали човек се стреми към истината, ако се старае да бъде такъв човек, да има такова поведение и да изглежда така? Дали това, към което се стреми, е свързано със стремежа към истината? Дали човек, който има такова поведение, практикува истината и се стреми към нея? Дали човек, който има такова поведение и такива прояви, наистина е добър човек? Отговорът е отрицателен — не е. Това е очевидно.

Нека първо разгледаме наставлението, че човек трябва да е добре образован и здравомислещ. Да поговорим за това какво означава самото наставление „да си добре образован и здравомислещ“. (То описва доста благоприличен и възпитан човек.) Какво означава да си „благоприличен“? (Означава да следва донякъде правилата.) Правилно. На какви правила обръща внимание такъв човек? Колкото по-конкретен е отговорът ти, толкова по-задълбочено разбираш този въпрос и неговата същност. И така, какво означава да следваш правилата? Ето един пример. По-младите не бива да сядат на масата, докато не се настанят по-възрастните, и трябва да мълчат, когато възрастните не говорят. Никой не бива да яде храната, оставена за по-възрастните, без тяхното позволение. Освен това не бива да се говори по време на хранене, нито да се виждат зъбите, да се чува силен смях, да се мляска или да се рови в чинията. Когато по-възрастните се нахранят, по-младите незабавно трябва да спрат да ядат и да станат. Те могат да продължат да се хранят едва след като са изпратили по-възрастните. Това не е ли спазване на правила? (Така е.) В различна степен тези правила съществуват във всеки дом и домакинство, в семейства с всякакви имена и родове. Всички хора ги спазват в по-голяма или по-малка степен и поради това са ограничени от тях. В различните семейства има различни правила. И кой ги определя? Определени са от предците в семейството и от уважаваните старейшини от различни отминали епохи. Тези правила придобиват особена тежест при честването на важни празници и годишнини. Тогава всички трябва да ги спазват, без изключение за когото и да било. Ако някой наруши или престъпи правилата, той ще бъде наказан с критики от семейството. Дори може да се наложи да коленичи пред семейния олтар за прошка. Именно това представляват правилата. Изброените току-що са само част от правилата, които може да се спазват в дадено домакинство или семейство. Подобни правила не са ли част от това да си „благоприличен“? (Така е.) Само като наблюдавате как се хранят хората, можете да разберете дали са благоприлични. Те показват неблагоприличие, ако мляскат с уста, когато се хранят, ако си подбират от храната, ако винаги оставят трохите за другите, ако говорят, докато се хранят, смеят се шумно и дори понякога сочат с пръчиците си към този, с когото говорят. Да се каже, че човек е неблагоприличен, означава, че другите го упрекват, съмняват се в него и го презират заради поведението му. А тези, които са благоприлични, не говорят по време на хранене, не се кикотят, не си подбират от храната и не оставят трохите за другите. Те следват доста правила. Хората казват, че даден човек е благоприличен, въз основа на това, което виждат в поведението и представянето му. И благодарение на благоприличието си той печели уважението и почитта на останалите, както и тяхната привързаност. Частично това лежи в основите на благоприличието. И така, какво всъщност представлява благоприличието? Току-що казахме, че „благоприличието“ е свързано само с поведението на хората. В тези последни примери, да речем, има предимство на поколенията в реда на хранене. Всеки трябва да заеме мястото си според правилата и не бива да сяда на грешно място. Както по-възрастните, така и по-младите поколения следват семейните правила, които никой не бива да нарушава, и изглеждат толкова стриктни, толкова възпитани, толкова благородни, толкова достойни, но въпреки това, всичко се свежда само до видимо добро поведение. Това включва ли покварения нрав? Не, не е нищо повече от критерий, по който се оценява видимото поведение на хората. Кое от поведението? Основно начинът на говорене и действията им. Например не бива да говорите по време на хранене или да дъвчете шумно. Когато сядате на масата, има определен ред кой да седне пръв. Като цяло има правилни начини да се става и да се сяда. Всичко това, без изключения, не е нищо повече от поведение, видимо поведение. И така, наистина ли хората са готови да спазват тези правила? Какво си мислят по този въпрос? Какво чувстват по този въпрос? Дали спазването на тези жалки правила е полезно за хората? Може ли да им осигури напредък в живота? Какъв е проблемът при спазването на тези жалки правила? Има ли нещо общо с въпроса за промяната на възгледите за нещата и живота нрав? Съвсем не. Това е свързано само с поведението на хората. Просто поставя някакви изисквания към поведението им, изисквания за това какви правила трябва да се съблюдават и спазват. Каквото и да си мисли човек за тези правила, дори и да ги мрази и презира, той няма друг избор, освен да живее ограничаван от тях, заради семейството и предците си, както и заради семейните закони. Въпреки това никой не си поставя за цел да проучи какво конкретно мислят хората за тези правила, как гледат на тях и как се отнасят към тях в мислите си, какви са възгледите им и какво е отношението им към тях. Достатъчно е да демонстрираш добро поведение и да спазваш тези правила в определени граници. Тези, които го правят, са благоприлични хора. „Бъди добре образован и здравомислещ“ поставя разни изисквания само към поведението на хората. Използва се само за ограничаване на поведението им. Поведение, което включва позата при седене и стоене, движенията на тялото, жестовете със сетивните органи, как да изглеждат очите, как да се движи устата, как да се върти главата и т.н. Това дава на хората еталон за видимо поведение, без оглед на това какъв е умът им, какъв е нравът им и каква е същността на човешката им природа. Такъв е критерият за това да си добре образован и здравомислещ. Ако отговаряш на този критерий, значи си добре образован и здравомислещ човек, а ако притежаваш доброто поведение, което се изразява в това да си добре образован и здравомислещ, в очите на останалите заслужаваш да бъдеш ценен и уважаван. Не е ли така? (Така е.) И така, това наставление към поведението на човека ли е насочено? (Да.) Каква всъщност е ползата от този модел на поведение? Използва се главно за преценка на това дали човек е благоприличен и дали следва правилата, дали в отношенията си с останалите може да спечели уважението и почитта им и дали е достоен за възхищение. Такава преценка за хората е в пълно противоречие с истините принципи. Тя е маловажна.

Общението ни преди малко се отнасяше предимно до възпитанието на хората, което е едно от изискванията, наложени от наставлението: „бъди добре образован и здравомислещ“. Какво означава „да си здравомислещ“? (Показва разбиране на обноските и етикета.) Малко е повърхностно, но е част от това да си здравомислещ. „Да си здравомислещ“ не означава ли да си достатъчно внимателен, че да виждаш кое е разумно и да се вслушваш в здравия разум? Можем ли да твърдим това? (Можем.) Да показваш разбиране на обноските и етикета и да си достатъчно внимателен, че да се вслушваш в разумни съвети. И така, да обобщим, ако някой притежава поведението, свързано с това да е „добре образован и здравомислещ“, как точно го показва като цяло? Срещали ли сте човек, който е добре образован и здравомислещ? Има ли добре образован и здравомислещ човек сред по-възрастните и роднините ви или сред приятелите ви? По какво се отличава? Той спазва изключително много правила. Много е внимателен към речта си, която нито е непристойна или груба, нито наранява останалите. Когато сяда, седи правилно, а когато се изправи, има добра стойка. За останалите поведението му е изискано и уравновесено във всяко отношение, и когато го срещнат, изпитват симпатия и завист. Когато се среща с хора, той свежда глава и накланя тялото си, покланя се и подгъва крак. Говори вежливо, спазва стриктно обществения ред и правилата за обществено благоприличие, и не показва навиците или грубянството на по-низшите слоеве на обществото. Като цяло видимото му поведение предизвиква спокойствие у хората, които го виждат, и ги кара да го хвалят. Има обаче и нещо притеснително. Той има правила за всичко. Яденето има своите правила, спането — своите правила, ходенето — своите правила, дори излизането от дома и прибирането вкъщи имат своите правила. Хората се чувстват доста възпирани и неспокойни в присъствието на такъв човек. Не знаеш кога ще ти изскочи с някакво правило и, ако го нарушиш по невнимание, ще изглеждаш доста безразсъден и невеж, докато той изглежда толкова изискан. Дори усмивката му е много изискана и той не показва зъбите си, когато се усмихва. Изискан е и в плача си — никога не го прави пред хората, а плаче късно вечер под завивките, докато другите спят. Каквото и да прави, то е подчинено на правила. Това се нарича „възпитание“. Такива хора живеят в страната на етикета, в големи семейства, с много правила и възпитаване. При всички положения, доброто поведение, свързано с това да си добре образован и здравомислещ, е поведение — видимо добро поведение, което се насажда у човека от средата, в която е израснал, и което постепенно се калява от високите критерии и строгите изисквания, които сам поставя към поведението си. Каквото и въздействие да оказва това поведение върху хората, то засяга единствено видимото поведение на човека и макар то да се приема от хората като добро, поведението, към което те се стремят и което одобряват, няма нищо общо с нрава на човека. Колкото и добро да е видимото поведение на човек, то не може да прикрие неговия покварен нрав и не може да замени промяната му. Макар че поведението на добре образования и здравомислещ човек е доста строго контролирано и предизвиква доста уважение и почит у останалите, това негово добро поведение е съвсем безполезно, когато прояви покварения си нрав. Колкото и благородно и зряло да е поведението му, когато му се случи нещо, което засяга истините принципи, това му добро поведение не е от никаква полза и не го насърчава да разбере истината. Вместо това, понеже в представите си е убеден, че да си добре образован и здравомислещ е нещо положително, той продължава да го приема за истината, с която преценява и оспорва изречените от Бог слова. Той оценява собствената си реч и действия според това наставление и по този критерий преценява и останалите. Вижте сега определението на „Какво означава човек да се стреми към истината“: да гледаш на хората и нещата и да се държиш и действаш изцяло според Божиите слова и критерият ти да е истината. И така, има ли нещо общо с Божиите слова и с истината моделът за видимо поведение, който изисква да си добре образован и здравомислещ? (Не.) Не само че нямат връзка, а и между тях има противоречие. В какво се състои противоречието им? (Такива поговорки ще карат хората да се съсредоточават само върху видимо доброто поведение, като в същото време ще пренебрегват намеренията и покварения нрав в себе си. Те правят така, че хората да се подведат от това добро поведение и да не размишляват върху това, което е в собствените им мисли и идеи, а така са неспособни да прозрат покварения си нрав и дори сляпо завиждат и се прекланят пред други, в зависимост от тяхното поведение.) Приемането на наставленията на традиционната култура води до такива последствия. Затова, когато човек види проява на това добро поведение, той ще го цени. Първо започва да вярва, че това поведение е нещо добро и положително, и въз основа на това, че е положително, се отнася към него като към истината. След това го използва като критерий, чрез който възпира себе си и оценява другите. Приема го за устои на възгледите си за хората и нещата, а така го приема и за устои на държанието и действията си. Това не противоречи ли на истината? (Така е.) Засега ще оставим настрана въпроса дали твърдението, че човек трябва да е добре образован и здравомислещ, подвежда хората, и ще говорим за самото твърдение. „Да си добре образован и здравомислещ“ е цивилизован, благороден израз. Всеки го харесва и го използва, за да оценява другите и да разглежда хората и нещата, основавайки се на предположението, че то е правилно и добро, и че е критерий. И така го приема и за основа на държанието и действията си. Например човек не оценява нечия доброта, като се осланя на Божиите слова. На какво основава оценката си? „Добре образован и здравомислещ ли е този човек? Възпитано ли се държи? Придържа ли се към правилата? Уважава ли другите? Има ли добри обноски? Възприема ли смирено отношение, когато говори с останалите? Има ли добро поведение както навремето направи Конг Ронг, като се раздели с най-големите круши?^[а] Такъв човек ли е?“. На какво се основават хората, когато повдигат тези въпроси и съставят мнението си? На първо място, се основават на критерия да си добре образован и здравомислещ. Прави ли са да го използват като техен критерий? (Не.) Защо не е правилно? Отговорът е толкова прост, а вие не можете да го дадете. Защото Бог не оценява така и не би искал и хората да го правят. Хората грешат, ако постъпват така. Ако някой оценява така даден човек или дадено събитие, ако го използва като критерий, по който възприема хората и нещата, той нарушава истината и Божиите слова. Това е противоречието между традиционните представи и истината. Не е ли така? (Така е.) На какво Бог кара хората да основават преценката си за другите? На какво ги кара да основават възгледите си за хората и нещата? (На Неговите слова.) Той кара хората да гледат на другите според Неговите слова. По-конкретно, това означава да преценяват дали даден човек има човешка природа според Неговите слова. Това е част от изискването. Освен това преценката се основава на това дали този човек обича истината, дали има богобоязливо сърце и дали може да се покорява на истината. Не са ли това особеностите? (Така е.) А на какво се основават хората, когато оценяват добротата на другия? На това дали е културен и спазва правилата, дали мляска с уста или има навика да си подбира най-добрите хапки, когато се храни, дали изчаква да седнат по-възрастните, преди самият той да седне на масата. Такива неща използват хората, за да оценяват другите. Така не използват ли еталона за поведение, като това да си добре образован и здравомислещ? (Така е.) Точни ли са подобни оценки? Съобразяват ли се с истината? (Не.) Съвсем ясно е, че не се съобразяват с истината. Какво излиза тогава в крайна сметка от такава оценка? Оценяващият вярва, че всеки, който е добре образован и здравомислещ, е добър човек, и ако го накараш да разговаря за истината, винаги ще втълпява на хората тези семейни правила, учения и добро поведение. И в крайна сметка резултатът от втълпяването на тези неща у хората е, че те ще ги водят към добро поведение, но покварената им същност изобщо няма да се промени. Тази практика е много далеч от истината и от Божиите слова. Такива хора притежават само донякъде добро поведение. И така, може ли поквареният нрав в тях да се промени заради доброто им поведение? Могат ли да постигнат покорство и преданост към Бог? Изобщо не могат. В какви са се превърнали тези хора? Във фарисеи, които имат само видимо добро поведение, но изобщо не разбират истината и не могат да се покорят на Бог. Не е ли така? (Така е.) Погледнете фарисеите — не бяха ли безупречни на пръв поглед? Те спазваха Съботата и в този ден нищо не вършеха. Говореха учтиво, доста добре спазваха правилата и законите, бяха доста културни, цивилизовани и образовани. Тъй като умееха да се прикриват и изобщо не се бояха от Бог, а Го осъждаха и заклеймяваха, накрая Той ги прокле. Бог ги определи като лицемерни фарисеи и злодеи. По същия начин хората, които използват доброто поведение да си добре образован и здравомислещ като критерий за начина, по който се държат и постъпват, очевидно не се стремят към истината. Когато използват това правило, за да оценяват другите, и за държанието и постъпките си, те, разбира се, не се стремят към истината, а когато правят преценка за някого или нещо, критерият и основата на тази преценка не се съобразяват с истината, а я нарушават. Вместо да се съсредоточат върху нрава и същността на хората, те гледат единствено поведението и постъпките им. Оценките им не се основават на Божиите слова и на истината, а на този еталон за поведение в традиционната култура, като това да си добре образован и здравомислещ. В резултат на подобна оценка излиза, че човек е добър и съответства на Божието намерение, стига да има подобно видимо добро поведение, като това да е добре образован и здравомислещ. Когато хората приемат подобни класификации, те очевидно са заели позиция, противоположна на истината и Божиите слова. И колкото повече използват този поведенчески критерий в отношението си към хората и нещата, както и за това как да се държат и да постъпват, толкова повече се отдалечават от Божиите слова и от истината. Дори и тогава се радват на това, което правят, и са убедени, че се стремят към истината. Мислят, си че поддържат истината и истинския път, като поддържат някои от добрите наставления на традиционната култура. Колкото и да се придържат към тези неща обаче и колкото и да държат на тях, в крайна сметка те няма да имат никакво преживяване или разбиране на Божиите слова и на истината и ни най-малко няма се покорят на Бог. Камо ли това да може да доведе до истинска боязън от Бог. Това се случва, когато хората поддържат всякакви видове добро поведение, като това да са добре образовани и здравомислещи. Колкото повече човек набляга на доброто поведение, на това да го изживява и да се стреми към него, толкова повече се отдалечава от Божиите слова, а колкото повече се отдалечава от тях, толкова по-малко е способен да разбере истината. Това е съвсем очаквано. Ако човек подобри поведението си, това означава ли, че и нравът му се е променил? Имате ли опит в това отношение? Случвало ли ви се е несъзнателно да се стараете да сте добре образовани и здравомислещи? (Да.) Това се случва, защото всички разбират, че ако човек е добре образован и здравомислещ, на останалите им се струва, че е доста почтен и благороден. Хората го ценят високо. Така стоят нещата, нали? (Да.) Така че да притежавате това добро поведение не би трябвало да е лошо. Могат ли обаче придобиването това добро поведение и тези добри прояви да решат проблема с покварения нрав на човека? Могат ли да предпазят хората от лоши постъпки? Ако не могат, то каква е ползата от такова добро поведение? Просто изглежда добре, но няма полза от него. Могат ли хора с подобно добро поведение да се покорят на Бог? Могат ли да приемат и да практикуват истината? Очевидно не могат. Доброто поведение на човека не може да замени практикуването на истината. Точно както беше при фарисеите. Поведението им беше чудесно и те бяха доста набожни, но как се отнесоха към Господ Исус? Никой не можеше да си представи, че ще могат да разпънат на кръст Спасителя на човечеството. Така че хората, които имат само външно добро поведение, но не са придобили истината, са в опасност. Те могат да продължат да се противопоставят на Бог и да Го предават. Ако не можете да прозрете това, винаги може да се подведете от доброто поведение на хората.

Да си добре образован и здравомислещ е традиционна човешка представа. Тя е в пълен разрез с истината. Като се има предвид, че противоречи на истината, какво точно трябва да притежава човек, ако иска да практикува истината? Знаете ли коя е тази реалност, която, когато я изживеете, се съобразява с истината и с Божиите изисквания? При такова общение някои хора може да кажат: „Твърдиш, че това да си добре образован и здравомислещ не е съгласно истината и че е добро поведение само погледнато отвън. Така че вече просто няма да сме добре образовани и здравомислещи. Животът ни ще е по-безгрижен и изобщо няма да се възпираме, несмущавани от никакви правила. Ще можем да правим каквото си искаме и да живеем както си искаме. Така безгрижни ще сме тогава! Сега сме по-свободни, като се има предвид, че доброто поведение на човека не е свързано с неговия изход. Не е нужно да се тревожим за възпитание, правила или нещо подобно“. Такъв ли е правилният извод от това? (Не.) Това е изкривено разбиране и хората грешат, като изпадат в крайности. И така, някой би ли допуснал такава грешка? Може да има хора, които казват: „Тъй като културните хора все още могат да се противопоставят на Бог и да Го предадат, просто няма да съм културен. Започвам да презирам културните хора. Презирам хората, които са добре образовани и здравомислещи, любезни и изискани, учтиви и дружелюбни, и хората, които уважават възрастните и се грижат за младите. Ще се отнасям снизходително към всеки, който се държи така и ще го упреквам на всеослушание: „Поведението ти е като на фарисеите. То цели да подведе останалите. Това не е стремеж към истината, камо ли практикуването ѝ. Престани да ни мамиш! Няма да се оставим да ни излъжеш и няма да се хванем на номерата ти!“. Бихте ли постъпили така? (Не.) И ще сте прави да не постъпвате така. Ако направите нещо толкова безумно, това би означавало, че сте хора, податливи на изкривявания. Някои хора с изкривени разбирания нямат чисто възприемане на истината, липсва им способност за възприемане. Единственото, което могат да правят, е да спазват правила, затова постъпват така. И така, защо разговаряме за този проблем и защо го анализираме? Най-вече за да разберат хората, че стремежът към истината не е стремеж към видимо добро поведение, нито има за цел да те направи добре възпитан, сдържан и културен човек. Той по-скоро цели да ти помогне да разбереш истината, да я практикуваш, а в действията си да си способен да се осланяш на истината, което означава, че всичко, което правиш, се уповава на Божиите слова и се съобразява с истината. Поведението, което се съобразява с истината и се основава на Божиите слова, не е същото като това да си добре образован и здравомислещ, нито е същото като нормите, които традиционните култура и морал налагат на хората. Това са две различни неща. Божиите слова са истината и те са единственият критерий, по който се измерва доброто и злото, правилното и грешното у хората. От друга страна, еталонът на традиционната култура да си добре образован и здравомислещ далеч не отговаря на критериите на истините принципи. Кога, по време на кой етап от делото Си, Бог ти каза, че трябва да си добре образован и здравомислещ, културен и благороден човек, който е освободен от низши интереси? Казвал ли е Бог такова нещо? (Не.) Не е казвал. И така, какво казва Бог за поведението на човека и какво изисква от него? Дръжте се и постъпвайте изцяло според Божиите слова и използвайте истината като критерий. Тогава каква е тази основа на Божиите слова? Тоест кои истини трябва да използвате като критерии и какъв живот трябва да водите, за да се стремите към истината и я практикувате? Това не е ли нещо, което трябва да разберете? (Така е.) И така, какви са критериите на Божиите слова по отношение на човешкото поведение? Можете ли да намерите кои от Неговите слова говорят ясно по този въпрос? (Божиите слова гласят: „Имам надежда за много неща. Надявам се, че можете да се държите подобаващо и възпитано, предано да изпълнявате дълга си, да притежавате истина и човечност, да бъдете хора, които могат да се откажат от всичко, което имат, дори от живота си, заради Бог, и така нататък. Всички тези надежди произтичат от вашите недостатъци, вашата поквара и непокорство“ (Словото, Т.1 — Явяването и делото на Бог. Прегрешенията ще отведат човека в ада).) Всички тези слова са принципи и изисквания за поведението на хората. И така, какви други Божии слова са свързани с конкретно практикуване? (Има и друг откъс, в който се казва: „Сърцето ти трябва да е в постоянно състояние на спокойствие и когато нещо ти се случи, не бива да си прибързан, предубеден, твърдоглав, краен, изкуствен или фалшив, за да си способен да действаш разумно. Това е правилното проявление на нормалната човешка природа“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Пътят за справяне с покварения нрав).) Това е малко по-конкретно практикуване. Това са конкретни предписания и изисквания за видимото поведение и постъпки на хората. Можем ли да ги смятаме за основа на Божиите слова? Достатъчно конкретни ли са те? (Да.) Прочетете ги отново. („Сърцето ти трябва да е в постоянно състояние на спокойствие и когато нещо ти се случи, не бива да си прибързан, предубеден, твърдоглав, краен, изкуствен или фалшив, за да си способен да действаш разумно. Това е правилното проявление на нормалната човешка природа“.) Обърнете внимание на тези точки. Това са принципите, които трябва да спазвате, когато предприемате действия в бъдеще. Те казват на хората, че в поведението и действията си трябва да се научат да гледат рационално на нещата, както и че трябва да са способни да търсят истините принципи, изхождайки от това, че постъпват по съвест и разум. Дръжте се и постъпвайте така и ще имате принципи, както и път за практикуване.

Лесно ли се постигат тези няколко неща, за които току-що говорихме: „Когато нещо ти се случи, не бива да си прибързан, предубеден, твърдоглав, краен, изкуствен или фалшив, за да си способен да действаш разумно. Това е правилното проявление на нормалната човешка природ“? Всъщност всички те са постижими след известно време на подготовка. Ако човек наистина не може да ги постигне, какво трябва да се направи тогава? Всичко ще бъде наред, стига да правиш само едно нещо, тоест когато се сблъскаш с проблем или общуваш с останалите, трябва да спазваш поне едно нещо, а именно да се държиш и да постъпваш по начин, който ги извисява духовно. Това е най-същественото. Ако го практикуваш и се съобразяваш с него, ако го използваш като свой критерий, в крайна сметка няма да причиниш голяма вреда на останалите, нито ще претърпиш големи загуби. Дръж се и постъпвай така, че да извисяваш духовно останалите. Тук има ли подробности? (Да.) Не основавай собственото си удовлетворение на това да накърняваш интересите на другите и не изграждай щастието и радостта си върху страданието им. Ето какво е да извисяваш духовно. Какъв е най-елементарният начин да разберем подобно духовно извисяване? Означава, че оценено от съвестта и разума на човешката природа, поведението ти трябва да е поносимо за останалите. То трябва да е съобразено със съвестта и разума на човешката природа. Нима всеки, който притежава нормална човешка природа, не може да се справи с това? (Така е.) Да речем, че някой си почива в стаята, а ти влизаш и започваш да пееш и да свириш, без да обръщаш внимание на обстоятелствата. Дали би било подходящо? (Не.) Това няма ли да е начин да изградиш собственото си забавление и щастие върху чуждото страдание? (Така е.) Дали показваш уважение, ако настояваш да говориш само за собствените си проблеми с някого, докато той чете Божиите слова или разговаря за истината? Не му ли въздействаш така неизвисяващо? (Така е.) Какво означава да действаш неизвисяващо? Най-малкото означава, че не уважаваш другите. Не бива да прекъсваш речта или действията на другите. Това не е ли постижимо за нормалната човешка природа? Ако дори това не можеш да постигнеш, значи наистина нямаш съвест и разум. Могат ли хората без съвест и разум да получат достъп до истината? Не могат. Само хората, които притежават поне съвест и разум, могат да постигнат практикуването ѝ и ако искаш да се стремиш към нея, речта и действията ти трябва да са в съгласие с нормите на съвестта и разума, а околните трябва да те намират за поносим и за всички трябва да си на приемливо ниво. Точно това казахме току-що: нека действията ти поне изглеждат прилични за останалите и ги извисяват духовно. Да извисяваш духовно останалите същото ли е като да си полезен за тях? Не, всъщност означава взаимно да уважавате пространството си с другите, да не ги прекъсваш, пресичаш и да не им се натрапваш. Означава да не допускаш твоето поведение да им вреди или да им причинява страдание. Ето какво означава да ги извисяваш духовно. Вие как го разбирате? Да ги извисяваш духовно няма връзка с това колко си полезен за останалите, а означава, че те могат да се възползват от интересите и правата, които им принадлежат, без да им пречиш да ги използват и без да ги лишаваш от тях заради своеволието и неправилното си поведение. Не е ли така? (Така е.) Вече знаете някои Божии слова, които са свързани с Неговите изисквания към държанието и действията на хората, но все пак ви казвам, че най-основното е, че трябва да извисяваш духовно останалите с държанието и действията си. Това е принципът на действие. Разбрахте ли какво е да извисяваш духовно? (Да.) Някои хора изобщо не се замислят за това, дали речта и действията им извисяват духовно останалите, но твърдят, че са добре образовани и здравомислещи. Това не е ли измама? Не може ли да се извлече поука от това да извисяваме духовно останалите с държанието и действията си? Дори то да е поведенческа проява, дали се постига лесно? Ако човек разбира поне част от истината, той ще знае как да постъпва в съответствие с принципите, как да постъпва по начин, който извисява духовно останалите, и как да постъпва така, че да е от полза за тях. Ако човек не разбира истината, той няма да знае какво да прави, а в действията си може да се осланя само на представите и фантазиите си. Каквото и да се случва на някои хора, те никога не търсят истината в ежедневието си. Те просто постъпват според предпочитанията си, без да се интересуват как ще се почувстват останалите. В подобно действие има ли принципи? Би трябвало да можете да разберете дали има, нали? Всички вие често се събирате и четете Божиите слова. Ако наистина сте способни да разберете част от истината, ще сте способни да практикувате и да се справяте с някои дела според истините принципи. Как се чувстваш от такова практикуване? Как се чувстват останалите? Ако наистина се постараеш да го почувстваш, ще разбереш кое практикуване извисява духовно останалите. Когато нещо ви се случи, каквото и да е то, обикновено не се замисляте над истинските въпроси за това как да постъпвате по начин, който засяга нормалната човешка природа или практикуването на истината. Затова ще ви е трудно да отговорите, сякаш нямате ясен път, когато нещо ви сполети и ви попитат каква практика или действие биха били духовно извисяващи за останалите. Всичко, за което разговарям на събиранията, са тези проблеми от реалния живот, и въпреки това когато се сблъскате с тях, никога не успявате да се справите и съзнанието ви все остава празно. Няма ли някакво несъответствие тук? (Има.) Тогава какво сте спечелили от вярата си в Бог? Няколко доктрини, няколко лозунги. Колко сте бедни и жалки!

Едно от нещата, които обсъдихме като нещо, което в представите си хората приемат за правилно и добро, е това да си добре образован и здравомислещ. Съществуват някои конкретни представи и фантазии на хората, както и някои традиционни начини, по които човек разбира това поведение. Накратко, ако разгледаме тази поведенческа проява сега, ще видим, че тя няма нищо общо с истината или с истинската човешка природа. Защото тя далеч не отговаря на истината и не може да се споменава редом с нея, а освен това подобно поведение из основи е несъобразено със стандартите на Божиите изисквания по отношение на възгледите на човека за хората и нещата и за неговото държание и действия, с които то е напълно несъвместимо и няма никаква връзка. Това е само човешко поведение. Колкото и добре да проявява човек такова поведение и колкото и адекватно да го практикува, то е само форма на поведение. Дори не може да се нарече истинска нормална човешка природа. Твърдението, че човек трябва да е добре образован и здравомислещ, е просто начин да се усъвършенства видимото поведение на човека. За да се представят добре и да се разкрасят, хората се стремят да са добре образовани и здравомислещи, с което печелят уважението и почитта на останалите и повишават своето положение и значимостта си в своята група. Всъщност обаче подобно поведение не достига дори нивото на морала, почтеността и достойнството, които трябва да притежава един истински човек. Да си добре образован и здравомислещ е израз, произлизащ от традиционната култура и представляващ набор от поведенчески прояви, които поквареното човечество е определило и смята, че трябва да спазва. Тези поведенчески прояви целят да подобрят положението и значението на даден човек в неговата група, така че да спечели уважението на останалите и да е най-силният от всички, за да не може никой в групата му да го презира или тормози. Това видимо поведение няма абсолютно нищо общо с морала или качеството на човешката природа, но въпреки това хората го ценят толкова високо и му придават толкова голяма тежест. Сами се убедете колко измама трябва да има в това! Затова те призовавам незабавно да престанеш, ако в момента се стремиш да си добре образован и здравомислещ, ако контролираш поведението си и усилено се стремиш да преследваш и реализираш тази цел. Подобно поведение и такива методи само могат да те принудят да се прикриваш все повече, да ставаш все по-голям лицемер и така още повече да се отдалечиш от това да си честен, обикновен и открит човек. Колкото повече се стремиш да си добре образован и здравомислещ човек, толкова повече ще се прикриваш, а колкото повече се прикриваш, толкова по-плътна ще е маската ти, толкова по-трудно ще е за останалите да те преценят и разберат, и толкова по-дълбоко ще се спотайва поквареният ти нрав. При това положение ще ти е много трудно да приемеш истината и да постигнеш спасение. И така, от тази гледна точка, дали пътят на стремежа да си добре образован и здравомислещ човек е същият като пътя на стремежа към истината? Това ли е правилният стремеж? (Не.) Освен негативната същина на поведението да си добре образован и здравомислещ и негативните му резултати, зад него не се ли крие и повече измама към останалите и към самия теб? (Така е.) Добре образованият и здравомислещ човек крие много неописуеми тайни, както и всякакви погрешни мисли, представи, възгледи, нагласи и идеи, които не са известни на останалите и за тях са подли, противни, зли и омразни. Зад доброто поведение на добре образования и здравомислещ човек се крие по-поквареният му нрав. Под прикритието на тази поведенческа проява такъв човек няма смелостта да се изправи срещу покварения си нрав, нито има увереността да го признае. Камо ли да има смелостта и увереността да говори открито за покварения си нрав, изкривените си разбирания, за злите си мисли, намерения и цели, и дори за някои от злонамерените си и отровни мисли. Такъв човек таи толкова много неща и никой не може да ги види. Пред себе си хората виждат само така наречения „добър човек“, който има доброто поведение да е добре образован и здравомислещ. Това не е ли измама? (Така е.) Всичко в поведението, представянето, стремежа и същността на този човек е измама. Мами другите, мами и себе си. Какъв ще бъде крайният изход за такъв човек? За да е добре образован и здравомислещ, той се отрича от Бог и се отклонява от истинския път, а Бог го отритва. Във всяко скрито кътче зад доброто поведение, свързано с това да е добре образован и здравомислещ, той крие своите похвати и прикритото си и измамно поведение, а така прикрива и своя нрав, който е надменен, нечестив, порочен и непреклонен и изпитва неприязън към истината. И така, колкото по-добре образован и здравомислещ е човек, толкова по-измамен е той, и колкото повече се стреми да бъде добре образован и здравомислещ, толкова по-малко обича истината и толкова повече истината и Божиите слова са му антипатични. Не сте ли съгласни с това? (Съгласни сме.) С това засега ще приключим нашето общение за доброто поведение, свързано с това да си добре образован и здравомислещ.

Току-що разговаряхме за едно наставление на традиционната култура за добро поведение, а именно, да си добре образован и здравомислещ. Няма да разговаряме поотделно за останалите. Като цяло всички наставления за добро поведение са просто начин да се разкраси видимото поведение и образа на човека. „Да се разкраси“ е меко казано, а по-точно — това всъщност е форма на преструване, начин да се правиш на такъв, какъвто не си, за да заблудиш останалите така, че да изпитват добри чувства към теб, да ги подмамиш да те оценят положително и да те уважават, докато тъмната страна на сърцето ти, поквареният ти нрав и истинският ти лик са добре прикрити и опаковани. Тоест истинският покварен лик на всеки член на поквареното човечество се крие под ореола на това добро поведение. Скрито е всяко зло човешко същество с надменен, измамен и порочен нрав, нрав на неприязън към истината. Няма значение дали външното поведение на даден човек показва, че е добре образован и здравомислещ, любезен и изискан, дружелюбен и отзивчив, уважаващ старите и грижовен към младите, или нещо подобно. Каквото и от тези неща да проявява, то е само външно поведение, което другите могат да видят. Хората не могат да достигнат до познание за природата си същност чрез добро поведение. Макар човек да е с видимо добро поведение, като това да е добре образован и здравомислещ, любезен и изискан, отзивчив и дружелюбен, така че целият човешки свят да е добре настроен към него, не може да се отрече, че под прикритието на това добро поведение в действителност се спотайва поквареният му нрав. Това, че хората изпитват неприязън към истината, това, че се противопоставят на Бог и не Му се покоряват, това, че природата им същност изпитва неприязън към словата, изречени от Създателя, и че се съпротивлява срещу Него, всичко това наистина съществува и в него няма нищо невярно. Безспорно всеки покварен човек е изпълнен със сатанински нрав, колкото и добре да се преструва, колкото и представително и подобаващо да е поведението му, колкото и добре и красиво да се опакова, и колкото и да е заблуждаващ. Под маската на това видимо поведение той продължава да се съпротивлява и бунтува срещу Бог, срещу Създателя. Разбира се, под наметалото и прикритието на доброто си поведение, хората живеят с покварен нрав и в грях, и разпръскват покварения си нрав във всичко, което правят, ежедневно, всеки час и миг, всяка минута и секунда. Това е безспорен факт. Макар да се държат прилично, да изричат приятни думи и да се преструват, поквареният им нрав изобщо не е намалял, нито се е променил заради това тяхно видимо поведение. Напротив, именно заради прикритието на това видимо добро поведение, те проявяват постоянни изблици на покварения си нрав и никога не забавят темпото, с което вършат зло и се противопоставят на Бог. Разбира се, водени от порочния им и нечестив нрав, амбициите, желанията и екстравагантните им изисквания постоянно се разрастват и развиват. Кажете Ми, къде е учтивият, дружелюбен и отзивчив човек, чийто изживян образ и чието държане и действия са положителни и се съобразяват с Божиите слова и истината? Къде е добре образованият, здравомислещ, любезен и изискан човек, който обича истината и е готов да намери посоката и целта на своя живот в Божиите слова, и който е допринесъл за спасението на човечеството? Можете ли да намерите дори един такъв човек? (Не.) Всъщност сред хората, колкото по-знаещ е един човек, колкото е по-образован, колкото повече идеи има, колкото са по-високи статусът и репутацията му, толкова повече писаните му твърдения могат да подведат хората, толкова повече злини върши и толкова по-силна е съпротивата му срещу Бог, макар и да може да се нарече добре образован и здравомислещ, дружелюбен и отзивчив. Хората с по-добра репутация и с по-висок статус още повече подвеждат останалите и още по-необуздано се противопоставят на Бог. Погледнете известните и велики хора, мислителите, педагозите, писателите, революционерите, държавниците или други подобни светила в дадена област сред цялото човечество. Кой от тях не е бил добре образован и здравомислещ, отзивчив и дружелюбен? Кой от тях видимо не се е държал така, че да печели похвалите и да е достоен за уважението на хората? И все пак с какво всъщност допринесоха за човечеството? Дали го поведоха по правилния път, или го заблудиха? (Заблудиха го.) Дали доведоха човечеството под господството на Създателя или в краката на Сатана? (В краката на Сатана.) Дали позволиха на човечеството да се възползва от върховенството, ресурсите и напътствието на Създателя, или го оставиха да се сблъска с потъпкването, жестокостта и насилието на Сатана? Кой от всички героични исторически личности, известни, велики, възвишени, изключителни и овластени хора, не е придобил властта и статуса си с цената на убиването на милиони? Коя част от репутацията им не е придобита с измама, подвеждане и изкушаване на хората? Външно, в ежедневните си контакти с хората, те изглеждат отзивчиви и доста непринудени, поставят се на равна нога с останалите и говорят дружелюбно, но зад кулисите поведението им е съвсем различно. Някои от тях поставят капани на хората; други ги мамят, за да ги грабят и да им вредят; трети търсят възможност да си отмъстят. Повечето държавници са жестоки и вредни за безброй хора. Извоювали са статуса и влиянието си, стъпвайки върху главите и проливайки кръвта на безброй хора, но на обществени места хората виждат само отзивчивата им външност и дружелюбното им поведение. Хората виждат изваяните от тях любезни и изискани, добре образовани и здравомислещи, твърде скромни личности. Привидно са учтиви, любезни и изискани, но зад кулисите убиват безброй хора, присвояват имуществото на безброй хора, контролират безброй хора и си играят с тях. Изричат всяка хубава дума и вършат всяко злодеяние, и безсрамно и нагло проповядват от своята сцена и поучават другите да са отзивчиви, добре образовани и здравомислещи хора, как да допринасят за страната и за човечеството, как да служат на народа, да са слуги на обществото и как да се посветят на нацията. Това не е ли безсрамно? Всички те са безочлива и ненаситна измет! Накратко, да бъдеш човек с добро поведение, който отговаря на традиционните представи за морал, не означава, че се стремиш към истината. Това не е стремеж да бъдеш истинско сътворено същество. Напротив, зад стремежа към това добро поведение се крият много тъмни и ужасни тайни. Към каквото и добро поведение да се стреми човек, единствената му цел е да спечели симпатиите и уважението на повече хора, да повиши собственото си обществено положение и да накара хората да го смятат за уважаван човек, на когото могат да се доверят и когото могат да изберат. Ако се стремиш да си толкова възпитан човек, това не е ли същото качество като на известните и великите? Качеството ти е същото като тяхното, ако не обичаш Божието слово и не приемаш истината, а просто се държиш добре. И какъв е резултатът? Отказваш се от истината и губиш възможността си за спасение. Това е най-глупавото поведение и представлява изборът и стремежът на идиота. Искало ли ви се е някога да сте на мястото на онзи велик, известен, легендарен човек на сцената, на когото сте се възхищавали толкова дълго? Онзи дружелюбен и отзивчив човек? Онзи учтив, любезен и изискан, добре образован и здравомислещ човек? Човекът, който отстрани изглежда приветлив и очарователен? Не сте ли следвали и почитали такива хора преди? (Така е.) Нека ти кажа: не си далеч от смъртта, ако и сега продължаваш да следваш и боготвориш такива хора, защото тези, които боготвориш, са зли хора, които се преструват на добри. Бог няма да спаси злите хора. Ако боготвориш злите хора и не приемеш истината, накрая и ти ще бъдеш унищожен.

Същността на доброто поведение, като например да бъдеш отзивчив и дружелюбен, може да се опише с една дума — преструвка. Такова добро поведение не е породено от Божиите слова, нито е резултат от практикуване на истината или постъпване според принципите. Откъде идва то? От съображенията на хората, от техните интриги, от това, че се преструват, лицемерничат и мамят. Когато хората се вкопчват в това добро поведение, те целят да получат това, което искат. Ако не беше така, те никога не биха се унижавали толкова и не биха живели в разрез със собствените си желания. Какво означава да живееш в разрез със собствените си желания? Истинската природа на хората не е толкова простодушна, любезна, добра и добродетелна, нито предполага толкова добро поведение, колкото те си представят. Хората не живеят според съвестта и разума, а за да постигнат определена цел или изискване. Каква е истинската природа на човека? Тя е объркана и невежа. Хората нямаше да знаят какво е грях, ако Бог не им беше дал законите и заповедите. Някога хората не бяха ли такива? Едва когато Бог издаде законите и заповедите, хората придобиха някаква представа за греха. Те обаче все още нямаха представа за правилно и грешно, за положителни и негативни неща. А при това положение как биха могли да познават правилните принципи на говорене и действие? Можеха ли да знаят какви начини на действие и какво добро поведение трябва да притежава нормалната човешка природа? Можеха ли да знаят кое предизвиква истински доброто поведение и какъв път трябва да следват, за да изживеят човешко подобие? Не можеха. Заради сатанинската си природа и заради инстинктите си, хората можеха единствено да се преструват и да се правят, че живеят прилично и достойно. Затова се появиха заблуди като това да са добре образовани и здравомислещи, любезни, изискани и учтиви, да уважават възрастните и да се грижат за младите, да са дружелюбни и отзивчиви. Така се появиха тези хитрувания и средства за измама. А когато те се появиха, хората избирателно се вкопчваха в една или в няколко от тези измами. Някои хора избраха да бъдат дружелюбни и отзивчиви, други — образовани и здравомислещи, любезни и изискани, трети избраха да са учтиви, да уважават възрастните и да се грижат за младите, а четвърти — всички тези неща. Аз обаче определям хората, чието поведение е толкова добро, с един термин. Какъв е този термин? „Гладки камъни“. Какво представляват гладките камъни? Това са онези гладки камъни в реките, всички остри ръбове на които са изтъркани и загладени от дългогодишното течение на водата. И ако не внимават, хората могат да се подхлъзнат на тях, макар че може и да не ги заболи, когато стъпят върху тях. Тези камъни и формите им изглеждат много красиви, но са съвсем безполезни, когато ги отнесеш вкъщи. Не искаш да ги изхвърлиш, но и няма смисъл да ги пазиш. Именно това е „гладък камък“. За Мен хората с такова очевидно добро поведение са хладни. Външно се правят на добри, но изобщо не приемат истината. Изричат приятни за ухото думи, но не правят нищо реално. Те не са нищо повече от гладки камъни. Ако разговаряш с такъв човек за истината и принципите, той ще ти говори за любезност, изисканост и учтивост. Ако му говориш за разпознаване на антихристите, той ще ти говори за увмажение към възрастните и за грижа за младите, за добро образование и здравомислие. Какво ще е отношението му, ако му кажеш, че в поведението на хората трябва да има принципи, че те трябва да търсят принципите в дълга си, а не да действат своеволно? Той ще отвърне: „Да постъпваш в съответствие с истините принципи е друга тема. Искам просто да съм образован и здравомислещ, а хората да одобряват действията ми. Стига ми да уважавам възрастните, да се грижа за младите и да получавам одобрението на хората“. Той се интересува само от доброто поведение, но не се съсредоточава върху истината. Като цяло е способен да уважава възрастните хора, по-старшите от него, квалифицираните, хората с добър морал и репутация в своята група, като същевременно полага огромни и любящи грижи за общностите на младите и уязвимите. Спазва стриктно социалното правило да уважава възрастните и да се грижи за младите, за да покаже, че е благороден. Това, което не може да се отрече обаче, е, че когато това правило влезе в разрез с интересите му, той ще загърби правилото и стремглаво ще хукне да защитава интересите си, без да „търпи“ ограничения от никого. Макар всички, които имат досег с него, всички познати и познайници, да одобряват доброто му поведение, не може да се отрече, че дори когато проявява това добро поведение, което другите възхваляват, той не е понесъл ни най-малко накърняване на интересите си и се бори за тях с всички необходими средства, без да „търпи“ ограничения от никого. Уважението му към възрастните и грижата му за младите е само преходно поведение, основано на това да не се засягат личните му интереси. То се ограничава до обноските му. Той може да се държи така в случаите, когато това изобщо не засяга или не накърнява интересите му, но щом интересите му са на преден план, в крайна сметка ще се бори за тях. Така че уважението му към възрастните и грижата му за младите всъщност не пречи на преследването на личните му интереси, нито може да го ограничи. Хората могат да проявяват Уважението към възрастните и грижата за младите е добро поведение, което хората могат да проявяват само при определени обстоятелства и при условие, че не противоречи на интересите им. То не произлиза от живота на човек, от костите му. Колкото и да практикуват такова поведение хората, колкото и дълго да упорстват, то не може да промени покварения нрав, на който разчитат, за да живеят. Тоест дори и човек да няма това добро поведение, той пак разкрива покварен нрав. Когато обаче придобие това добро поведение, поквареният му нрав изобщо не се подобрява или променя. Напротив, той го крие все по-дълбоко. Това са съществени неща, които се крият зад такова добро поведение.

Това е всичко за нашето общение и анализ на доброто поведение в традиционната култура: да бъдеш любезен, изискан и учтив, да уважаваш възрастните и да се грижиш за младите, да бъдеш обичлив и общителен. Те са като това да си добре образован и здравомислещ, и по същество са общо взето еднакви. Те са несъществени. Хората трябва да се откажат от това добро поведение. Това, към което хората трябва да се стремят най-много, е да превърнат Божиите слова в своя основа, а истината — в свой критерий. Едва тогава те могат да живеят в светлината и да живеят като нормални човешки същества. Ако искаш да живееш в светлината, трябва да постъпваш според истината. Трябва да бъдеш честен човек, който изрича честни думи и постъпва честно. Основното е в поведението на човека да присъстват истините принципи. Щом хората изгубят истините принципи и се съсредоточат само върху доброто поведение, това неизбежно води до фалш и преструвки. Ако в държанието на хората няма принцип, колкото и добро да е поведението им, те са лицемери. Известно време може и да успяват да заблуждават останалите, но никога няма да заслужават доверие. Хората имат истинска основа само когато постъпват и се държат според Божиите слова. Могат ли да станат добри хора в резултат на това, че се съсредоточават единствено върху преструвката, че се държат добре, но не постъпват според Божиите слова? Категорично не. Добрите доктрини и доброто поведение не могат да променят покварения нрав на човека и не могат да променят неговата същина. Само истината и Божиите слова могат да променят покварения нрав, мислите и мненията на хората и да се превърнат в техен живот. Различните видове добро поведение, възприети като такива в традиционната култура и в представите на хората, като например да бъдат образовани и здравомислещи, любезни, изискани и учтиви, да уважават възрастните и да се грижат за младите, да бъдат обичливи и общителни, са просто обноски. Те не са живот, камо ли истината. Нито традиционната култура, нито което и да е насърчавано от нея добро поведение не са истината. Човек колкото и да разбира от традиционна култура и с колкото и добри обноски да живее, това не може да промени покварения му нрав. И така, традиционната култура е насаждана на хората в продължение на хиляди години, а поквареният им нрав изобщо не се е променил. Напротив, покварата е проникнала още по-дълбоко, а светът е станал още по-мрачен и зъл. Това е свързано пряко с възпитаването в традиционната култура. Хората могат да живеят като истински хора само като приемат Божиите слова за свой живот. Това е безспорно. И така, какви норми и изисквания за човешкото поведение поставят Божиите слова? Освен това, което е постановено в законите и заповедите, и Господ Исус има изисквания към човешкото поведение, особено изискванията и правилата за хората в Божия съд от последните дни. Това са най-ценните слова за хората и в тях се съдържат най-основните принципи на човешкото поведение. В Божиите слова трябва да откриете най-основните критерии за поведението и постъпките си. Така ще успеете да се отървете от заблудите и измамите за доброто поведение на традиционната китайска култура. Тогава ще откриете пътя и принципите на поведение и действие, което означава и че ще откриете пътя и принципите за спасение. Ако приемеш сегашните Божии слова за основа, а истината, за която сега разговаряме, за критерий, и ги използваш, за да замениш тези пожелателни норми за добро поведение в представите на хората, значи се стремиш към истината. Във всеки случай Божиите изисквания към човека се отнасят до това какъв трябва да бъде той и по какъв път трябва да върви. Той никога не изисква хората да притежават определено изолирано поведение. Той изисква те да са честни, а не измамни. Изисква от тях да приемат истината и да се стремят към нея, да са Му предани и покорни и да свидетелстват за Него. Той никога не е изисквал от хората да имат само определен вид добро поведение. Само по себе си то не е лошо. Традиционната китайска култура обаче набляга на доброто поведение и добрите показни прояви. Тя изобщо не хвърля светлина върху това какъв е поквареният нрав на човека и откъде произлиза, камо ли да е в състояние да посочи пътя, по който той може да се отърве от покварения си нрав. Затова, колкото и да се застъпва традиционната култура за каквото и да било добро поведение, което човек трябва да притежава, тя не помага на хората да се отърват от покварения си нрав и да заживеят като истински хора. Колкото и благородни или примамливи да са нейните изявления за морала, тя не може да направи нищо, за да промени покварената същина на хората. Много подсъзнателни неща са се породили в поквареното човечество вследствие на внушенията и влиянието на традиционната култура. Какво означава „подсъзнателни“ тук? Означава, че след като на човек неусетно му се насади традиционната култура и след като се зарази от нея, при липсата на ясни думи, твърдения, правила или познания за това как да постъпва правилно, той инстинктивно практикува и следва общоприетите човешки идеи и методи. Като живеят при такива обстоятелства и в такова състояние, както всички, подсъзнателно хората разсеяно си мислят: „Да си образован и здравомислещ е страхотно. Това е положително и съответства на истината. Да си любезен и изискан е чудесно. Така трябва да се държат хората. Това се харесва на Бог и съответства на истината. Да си учтив, да уважаваш възрастните и да се грижиш за младите, да си обичлив и общителен — всичко това е проява на нормалната човешка природа и съответства както на Божиите слова, така и на истината“. Въпреки че не са намерили ясна основа в Божиите слова, в сърцата си хората чувстват, че словата Му и Неговите изискванията към човека са почти същите като налаганите от традиционната култура норми, и че между тях изобщо няма съществена разлика. Това не е ли изопачаване и невярно тълкуване на Божиите слова? Дали подобно нещо е казано в Божиите слова? Не е. И не това иска Бог. Това е изопачаване и невярно тълкуване на Божиите слова от страна на хората. Тези неща никога не са казвани в Божиите слова, затова в никакъв случай не бива да мислите така — ето какво трябва да правите. Трябва да четете внимателно Божиите слова и да откриете какви точно изисквания към поведението на човека поставят те, а след това трябва да намерите още няколко откъса от Неговите слова, да ги съберете, да се молите и да ги четете, и да разговаряте за тях в синтез. Когато постигнете познание за тях, трябва да ги практикувате и да ги изживявате. Това пренася Божиите слова в реалния ви живот, където те стават основа за отношението ви към хората и нещата, както и за поведението и постъпките ви. На каква основа трябва да говорят и постъпват хората? На основа на Божиите слова. И така, какви са Божиите изисквания и норми по отношение на начина, по който говорят и постъпват хората? (Да бъдат градивни за останалите.) Точно така. Най-важното е да казваш истината, да говориш честно и да бъдеш полезен на другите. Най-малкото, речта ти трябва да поучава хората, а не да ги мами, заблуждава, да им се подиграва, да ги иронизира, осмива, да им се присмива, да ги ограничава, да излага слабостите им или да ги наранява. Това е израз на нормалната човешка природа. Това е добродетел на човечеството. Бог определял ли ти е колко високо да говориш? Изисквал ли е от теб да използваш стандартен език? Изисквал ли е Той от теб да използваш цветиста реторика или възвишен, изискан езиков стил? (Не.) Няма нищо от тези повърхностни, лицемерни, фалшиви, маловажни неща. Всички Божии изисквания са неща, които нормалната човешка природа трябва да притежава — стандарти и принципи за езика и поведението на човека. Няма значение къде е роден човек или какъв език говори. Във всеки случай думите, които изричаш — фразеологията и съдържанието — трябва да бъдат поучителни за другите. Какво означава да бъдат поучителни? Това означава, че щом другите ги чуят, да ги почувстват като истина, да се обогатят и да получат помощ от тях, да могат да разбират истината и вече да не са объркани, нито податливи на измамата на другите. Така че Бог изисква от хората да казват истината, да казват това, което мислят, а не да мамят, да заблуждават, да се подиграват, да иронизират, да осмиват, да се присмиват, да ограничават другите, да излагат слабостите им или да ги нараняват. Не са ли това принципите на речта? Какво означава твърдението, че не трябва да излагат слабостите на хората? Това означава да не вадите кирливите ризи на други хора. Не се придържайте към техните предишни грешки или недостатъци, за да ги съдите или упреквате. Това е най-малкото, което трябва да правите. Как се изразява конструктивната реч в положителен план? Тя е предимно окуражаваща, насочваща, напътстваща, увещаваща, разбираща и утешителна. Също така в някои специални случаи се налага директно да разкрием грешките на другите хора и да ги кастрим, така че те да придобият познание за истината и да пожелаят да се покаят. Едва тогава се постига подобаващ резултат. Този начин на практикуване е от голяма полза за хората. Това истински им помага и е градивно за тях, нали? Да речем, че си особено своенравен и надменен. Никога не си си давал сметка за това, но някой, който те познава добре, направо излиза и ти посочва проблема. Ти си мислиш: „Своенравен ли съм? Надменен ли съм? Никой друг не се осмели да ми го каже, но той ме разбира. Фактът, че той може да каже такова нещо, предполага, че то наистина е вярно. Трябва да прекарам известно време в размисъл върху това“. След това казваш на човека: „Другите хора ми говорят само хубави неща, хвалят ме, никой никога не е бил откровен с мен, никой никога не е посочвал тези мои недостатъци и проблеми. Само ти беше способен да ми кажеш, да бъдеш откровен с мен. Беше страхотно, много ми помогна“. Това е сърдечен разговор, нали? Малко по малко другият човек ти споделя какво се върти в главата му, какво мисли за теб и какви са изживяванията му във връзка с представи, фантазии, негативизъм и слабости, които е имал по този въпрос, и как е успял да се избави от тях, като търси истината. Това е сърдечен разговор; това е общуване между душите. И какъв, накратко, е принципът на говоренето? Той е следният: кажете това, което е в сърцето ви, и разкажете за истинските си изживявания и за това, което наистина мислите. Тези думи са най-полезни за хората, те им предоставят ресурс и им помагат, те са положителни. Категорично се въздържайте от изричането на онези фалшиви думи, онези думи, които не носят полза и не поучават хората; така ще избегнете опасността да им навредите или да ги препънете, да ги потопите в негативност и да им окажете отрицателно въздействие. Трябва да казваш положителни неща. Трябва да се стремиш да помагаш на хората, доколкото можеш, да си им от полза, да ги подхранваш, да създаваш в тях истинска вяра в Бог; трябва да дадеш възможност на хората да получат помощ и да спечелят много от твоето изживяване на Божиите слова и от начина, по който решаваш проблемите, и да могат да разберат пътя на изживяването на Божието дело и навлизането в истината реалност, като им позволиш да имат навлизане в живота, а животът им да се развива — всичко това е резултат от това, че думите ти са принципни и са поучителни за хората. Ако оставим това настрана, когато хората се събират, за да клюкарстват и да се кикотят безцелно, това е безпринципно. Всичко, което те разкриват, е поквареният им нрав. Той не се основава на Божиите слова и не поддържа истините принципи. Всичко това са житейските философии на хората — те живеят така, както ги манипулира поквареният им нрав.

Бог изисква хората да говорят принципно, а това, което казват да е поучително за останалите. Това има ли нещо общо с онова показно добро поведение на човека? (Не.) Няма нищо общо с него. Да речем, че не си властен към останалите и не изричаш неверни и измамни неща, но също така умееш да насърчаваш, напътстваш и утешаваш хората. Ако умееш тези две неща, необходимо ли е изобщо да ги правиш, като се преструваш на общителен? Трябва ли да постигаш общителност? Можеш ли да правиш това само в рамките на поведението, което се основава на външни фактори като учтивост, любезност и изисканост? Няма нужда. За да бъде речта ти поучителна за останалите, тя трябва да отговаря на условието да се основава на Божиите слова и на Неговите изисквания. Тоест да се основава на истината, а не на установеното в традиционната култура добро поведение. Стига да говориш принципно и поучително за останалите, можеш да говориш седнал или прав, можеш да говориш високо или тихо и можеш да използваш любезни или строги думи. Стига крайният резултат да е положителен и щом си изпълнил отговорността си и е имало полза за останалите, значи съответства на истините принципи. Няма ли да е полезно и за двете страни, ако се стремиш към истината и я практикуваш, ако говориш и постъпваш според Божиите слова и истините принципи и ако останалите могат да извлекат полза от това и могат да спечелят от теб? Ако живееш ограничен от мисленето на традиционната култура, ако се преструваш пред другите и те пред теб, ако си разменяте учтиви любезности и се подмазвате и всеки лицемерничи пред другия, тогава никой от вас не е добър. По цял ден взаимно се подмазвате и си разменяте любезности, без да изречете и дума истина, изживявате в живота си само доброто поведение, насърчавано от традиционната култура. Макар, погледнато отвън, такова поведение да е общоприето, то е лицемерно, то мами и заблуждава останалите, привлича хората и ги подвежда, и не се чува нито една искрена дума. Накрая определено ще бъдеш подведен и измамен, ако се сприятелиш с такъв човек. От доброто му поведение не можеш да извлечеш нищо поучително. Единственото, което можеш да научиш от такова поведение, е да се преструваш и да мамиш. Ти го мамиш и той те мами. Накрая ще почувстваш изключителна ерозия на почтеността и достойнството си и просто ще трябва да я понесеш. Пак ще трябва да изглеждаш учтив, образован и съзнателен, без да се заяждаш с останалите и без да си твърде взискателен към тях. Пак ще трябва да си търпелив и толерантен, да се правиш на безгрижен човек с широко скроено великодушие и лъчезарна усмивка. Колко много години трябва да се полагат усилия, за да се постигне такова състояние! Животът няма ли да те изтощи, ако изискваш от себе си да живееш така пред хората? Никак не е лесно да си такъв лицемер, че да се преструваш, че изпитваш толкова много любов, като много добре знаеш, че не е така! Все по-силно ще чувстваш изтощението от това да се държиш като такъв човек. В следващия си живот би предпочел да си крава или кон, прасе или куче, отколкото да си човек. Ще смяташ, че хората са твърде лицемерни и зли. Защо човек живее по толкова изтощителен начин? Защото живее според традиционни представи, които го ограничават и оковават. Като се уповава на покварения си нрав, той живее в грях, от който не може да се измъкне. За него няма изход. Това, което той изживява, не е подобие на истински човек. Не може да се чуе или получи нито една дума на елементарна искреност дори между най-близки хора — съпруг и съпруга, майка и дъщеря, или баща и син. Няма нито една дума, която изразява близост, нито една топла дума, нито една утешителна дума. И така, каква тогава е ролята на това добро външно поведение? То временно помага да се поддържат нормална дистанция и нормални отношения между хората. И все пак зад това добро поведение никой не смее да се ангажира дълбоко с когото и да е и хората са го обобщили с израза: „Разстоянието поражда красотата“. Това разкрива истинската природа на хората, нали? Как може разстоянието да породи красота? Хората нямат път, по който да продължат, и живеят във все по-голяма самота, затвореност, потиснатост, възмущение и недоволство в лъжливата и злокобна реалност на подобен живот. Това е истинското състояние на неверниците. Днес обаче ти вярваш в Бог. Дошъл си в Божия дом, приел си притока на Неговите слова и често слушаш проповеди. В сърцето си обаче все още харесваш доброто поведение, което се насърчава от традиционната култура. Това доказва, че не разбираш истината и не притежаваш никаква реалност. Защо в сегашния си живот продължаваш да си толкова потиснат, толкова самотен, толкова жалък, и защо сам се унижаваш толкова много? Единствената причина за това е, че не приемаш истината и изобщо не си се променил. Тоест в отношението си към хората и нещата и в поведението и действията си не постъпваш според Божиите слова, нито критерият ти е истината. Продължаваш да живееш в зависимост от покварения си нрав и традиционните схващания. Затова животът ти е все така самотен. Нямаш приятели и нямаш на кого да се довериш. Няма кой да те насърчи и напътства, няма кой да ти помогне или да те поучи, нито ти имаш кого да насърчиш и напътстваш или на когото да помогнеш. Дори и в тези най-елементарни постъпки не приемаш нито Божиите слова за основа, нито истината за критерий, да не говорим за отношението ти към хората и нещата или поведението и действията ти. Те са твърде далеч както от истината, така и от Божиите слова!

Току-що разговаряхме за Божиите изисквания към поведението на хората. Той изисква речта и действията им да бъдат принципни и духовно извисяващи за останалите. И така, предвид това, сега всички ли сте наясно дали това добро поведение, което хората си определят, има някаква стойност и дали си струва да се цени? (Не си струва.) И така, щом не смятате, че си струва да го цените, какво трябва да направите? (Да се отречем от него.) Как се отрича от това човек? За да се отрече от него, човек трябва да има конкретен път и стъпки за практикуване. Първо, човек трябва да се изследва, за да разбере дали има насърчавани от традиционната култура поведенчески прояви, като това да е добре образован и здравомислещ, или да е любезен и изискан. Какво трябва да е това изследване по форма и съдържание? Трябва да се вгледате в себе си, за да видите на какво почиват вашите възгледи за хората и нещата, както и вашето държание и действия, и да видите кои от нещата на Сатана са пуснали дълбоки корени в сърцата ви и са се просмукали в кръвта и костите ви. Например, да речем, че човек, който е бил глезен от детството си и не е много сдържан, има не лоша човешка природа. Той е истински вярващ, вярва в Бог, изпълнява дълга си искрено и може да страда и да плати цена. Само едно нещо не е наред при него. Когато се храни, често подбира най-хубавите хапки и мляска. Толкова те притеснява да го слушаш, че не можеш да преглътнеш залъка си. Някога изпитваше особена антипатия към такива хора. Мислеше си, че нямат възпитание, че не могат да се контролират и че не са добре образовани или здравомислещи. В сърцето си ги презираше и вярваше, че такива хора са долни и недостойни, че няма начин Бог да ги избере, камо ли да ги обича. На какво основание смяташе така? Прозря ли същността им? Оцени ли ги въз основа на нея? На какво се основаваше оценката ти? Очевидно си оценявал хората въз основа на различните наставления на традиционна китайска култура. И така, когато научиш за този проблем, какво трябва да си помислиш въз основа на истините, за които разговаряхме днес? „Божке, преди го гледах високомерно. Никога нямах желание да се вслушам в това, за което разговаряше. Когато казваше или правеше нещо, щом се сещах как мляска и рови за хапки по време на хранене, не исках да го слушам какво говори, колкото и правилно да го правеше и колкото и практични да бяха думите в общението му. Все го смятах за невъзпитан човек без никакви заложби. Сега, благодарение на това общение с Бог, виждам, че възгледите ми за хората не се основават на Божиите слова, а се отнасям към лошите навици и лошото поведение на хората, т.е. към липсата им на възпитание и приличие, сякаш са изблик на тяхната човешка природа същност. Сега, като ги оценявам според Божиите слова, всички тези неща са дребни недостатъци, които не засягат тяхната човешка природа същност. Те изобщо не са проблеми с принципите“. Това не е ли самоизследване? (Така е.) Хората, които могат да приемат Божиите слова и да разберат истината, ясно могат да видят тези неща. И така, какво трябва да се направи оттук нататък? Има ли път? Ще се получи ли, ако настояваш този човек незабавно да се откаже от лошите си навици? (Не.) Такива дребни недостатъци са вкоренени и трудно се променят. За ден-два не могат да се променят. Не е толкова трудно да се изкоренят поведенческите проблеми, но човек се нуждае от известно време, за да се отърве от лошите си житейски навици. Те обаче не определят качеството на човешката му природа, нито на неговата човешка природа същност, затова не им придавайте прекалено голяма тежест и не дръжте на тях. Всеки си има навици и свой начин на живот. Никой не е живял в пълна изолация. Всеки има някои недостатъци и каквито и да са те, трябва да се поправят, ако пречат на останалите. Така се постигат приятелски отношения. Невъзможно е обаче да хората да са идеални във всяко отношение. Те идват от много различни места и имат различни житейски навици, затова трябва да са толерантни един към друг. Нормалната човешка природа трябва да притежава това. Не приемайте присърце дребните проблеми. Проявете толерантност. Това е най-правилното отношение към хората. Това е принципът на толерантността, принципът и методът за справяне с подобни проблеми. Не се опитвайте да определяте същността и човешката природа на хората въз основа на дребните им недостатъци. Тази основа изобщо не съответства на принципите, защото каквито и слабости или недостатъци да има човек, те не разкриват същината му, нито означават, че той не е искрено вярващ в Бог, камо ли че не се стреми към истината. Трябва да гледаме силните страни на хората и да основаваме мнението си за тях на Божиите слова и на Неговите изисквания към човека. Това е начинът да се отнасяме справедливо към хората. Как трябва да гледа на хората човек, който се стреми към истината? Възгледите му за хората и нещата, както и за държанието и действията им, трябва да са според Божиите слова, а критерият за тях трябва да е истината. И така, как да се отнасяте към всеки човек според Божиите слова? Вижте дали притежава съвест и разум и дали е добър или зъл човек. Когато общуваш с него може да забележиш, че човешката му природа е доста добра, макар и той самият да има дребни недостатъци и пропуски. Той е толерантен и търпелив в контактите си с хората, а когато някой е негативен и слаб, той проявява любов към него и може да го подсигури и да му помогне. Такова е отношението му към хората. Какво тогава е отношението му към Бог? От отношението му към Бог още по-добре може да се прецени дали има човешка природа. Може да се окаже, че за всичко, което върши Бог, той е покорен, търси и копнее, а при изпълнението на дълга си и при взаимодействието си с останалите, когато предприема действия, той има богобоязливо сърце. Не че е смелчак, който се държи възмутително, и не става дума за това, че е готов да направи и каже каквото и да е. Особено е предпазлив, когато се случи нещо, свързано с Бог или Неговото дело. Щом си установил, че има такива прояви, как трябва да прецениш дали е добър или лош човек, въз основа на това, което разкрива човешката му природа? Оценявай го според Божиите слова и в зависимост от това дали има съвест и разум, както и въз основа на отношението му към истината и към Бог. Като го преценяваш по тези два признака, ще видиш, че макар и да има известни проблеми и недостатъци в поведението му, той все пак може да притежава съвест и разум, и сърце, което е покорно и боязливо към Бог, и може да се отнася към истината с любов и да я приема. Ако е така, в Божиите очи той е човек, който може да бъде спасен, когото Бог обича. А как трябва да се отнасяш към него, щом в Божиите очи той е човек, който може да бъде спасен и когото Той обича? Трябва да гледаш на хората и нещата и да ги преценяваш според Божиите слова. Това е истински брат или сестра, а към тях трябва да се отнасяш коректно и без предразсъдъци. Не бъди предубеден към тях и не ги оценявай според наставленията на традиционната култура, а според Божиите слова. А що се отнася до недостатъците в поведението им, ако имаш добро сърце, трябва да им помогнеш. Кажи им как да постъпват правилно. Какво трябва да направиш, ако могат да го приемат, но не могат веднага да поправят недостатъците в поведението си? Трябва да заложиш на толерантността. Ако не си толерантен, значи сърцето ти не е добро и трябва да търсиш истината в отношението си към тях, да размишляваш над собствените си недостатъци и да ги опознаеш. Така можеш да започнеш да се отнасяш правилно към хората. И обратното, какво е отношението ти, ако кажеш: „Този човек има толкова много недостатъци. Зле възпитан е, не знае как да се контролира, не знае как да уважава другите и няма обноски. Следователно е невярващ. Не искам да общувам с него, не искам да го виждам и не искам да го слушам, каквото и да казва и колкото и правилно да е то. Кой би повярвал, че се бои от Бог и Му се покорява? В състояние ли е да го направи? Има ли необходимите заложби?“. Добронамерено ли помагаш, ако се отнасяш така с другите? Това съответства ли на истините принципи? Разбираш ли истината и дали я практикуваш, щом се отнасяш така с хората? Любящо ли е отношението ти? Боиш ли се от Бог в сърцето си? Притежава ли човек истината реалност, щом при вяра си в Бог не проявява дори елементарна доброта? Ако продължаваш да се вкопчваш в представите си и ако възгледите ти за хората и нещата все така се основават на собствените ти чувства, впечатления, предпочитания и представи, това е достатъчно доказателство, че изобщо не разбираш истината и че продължаваш да живееш, уповавайки се на сатанински философии. Това е достатъчно доказателство, че не обичаш истината или че не се стремиш към нея. Някои хора са толкова самоправедни. Колкото и да разговаряш с тях, те си остават вкопчени в собствените си възгледи: „Аз съм учтив човек, уважавам възрастните и се грижа за младите. И какво от това? Поне съм добър човек. Кое от начина, по който се държа, търпи критика? Поне всички ме уважават“. Не възразявам, че си добър човек, но ако продължаваш така да се преструваш, дали ще можеш да добиеш истината и живота? Да си добър човек по твоя начин може и да не нарушава почтеността ти и да не противоречи на целта и посоката на държанието ти, но едно трябва да разбереш. Няма да си способен да разбереш истината или да навлезеш в истината реалност, и в крайна сметка няма да си способен да добиеш истината, живота или Божието спасение, ако продължаваш в същия дух. Това е единственият възможен изход.

Току-що разговарях за това как да се отнасяме към доброто поведение в представите на хората и как да определяме това добро поведение, така че да се стремим към истината. Сега имате ли път? (Да.) Какво трябва да се направи? (Човек първо трябва да размишлява дали самият той има това поведение. След това трябва да размишлява какви са обичайните основи и критерии за възгледите му за хората и нещата.) Точно така. Трябва да започнете с това да разберете ясно дали има нещо в предишните ви възгледи за хората и нещата или в държанието и действията ви, което да е било в противоречие или в разрез с това, за което разговарях днес. Размишлявайте върху това, каква е основата на гледната точка и възгледите, които възприемате, когато гледате на хората и нещата, дали основа са ви моделите на традиционната култура или думите на някоя велика и прочута личност, или са Божиите слова и истината. Оттам продължете да размишлявате върху това дали мислите и възгледите на традиционната култура и на великите и прочути хора са в съответствие с истината, къде влизат в противоречие с нея и къде точно грешат. Това са особеностите на втората стъпка от самоанализа. А сега, третата стъпка. Какво трябва да направиш, когато откриеш, че възгледите, пътищата, основата и критерият за твоите възгледи за хората и нещата, както и държанието и действията ти, са породени от човешката воля, от злите тенденции в обществото и традиционната култура и че те противоречат на истината? Не трябва ли да потърсиш съответните Божии слова и да ги приемеш за своя основа? (Трябва.) Потърси онези истини принципи в Божиите слова, които засягат възгледите за хората и нещата, както и държанието и действията. Трябва да се основаваш главно на това, което се казва в Божиите слова, или по-точно на истините принципи в тях. Тези истини принципи трябва да се превърнат в основа и критерий за възгледите ти за хората и нещата, както и за държанието и действията ти. Това се постига най-трудно. Човек първо трябва да се отрече от собствените си възгледи, представи, мнения и нагласи. Това включва някои неправилни, изкривени възгледи на хората. Човек трябва да открие тези възгледи, да ги опознае и да ги подложи на задълбочен анализ. Другото е, че когато хората намерят подходящото твърдение в съответните Божии слова, те трябва да го обмислят и да разговарят за него, а веднага щом изяснят какви са истините принципи, е важно как ще приемат истината и как ще я практикуват. Мислите ли, че след като човек е разбрал истините принципи, той е способен да ги приеме и да им се подчини бързо? (Не.) Непокорството и поквареният нрав на хората не могат да се преодолеят веднага. Нравът на хората е покварен и макар да знаят какво означават Божиите слова, не могат веднага да ги приложат на практика. Във всеки случай практикуването на истината е битка за тях. Хората са с непокорен нрав. Не могат да се откажат от своите предразсъдъци, непостоянство, непримиримост, надменност, самоправедност или надутост, нито от множеството си оправдания и извинения, нито от самочувствието, статуса, репутацията или суетата си. Затова, когато се отричаш от нещо, което в представите си смяташ за добро, трябва да се откажеш от тези свои интереси и от нещата, които цениш. Когато можеш да се откажеш от всички тези неща и да ги изоставиш, тогава ще имаш надежда или възможност да практикуваш според Божиите слова и истините принципи. Да се откажеш и отречеш от себе си е прагът, който се преодолява най-трудно. Щом го преодолееш обаче, в сърцето ти няма да останат големи трудности. Когато разбереш истината и успееш да проникнеш в същността на доброто поведение, възгледите ти за хората и нещата ще се променят и постепенно ще станеш способен да се откажеш от тези неща от традиционната култура. И така, не е никак лесно да се променят погрешните възгледи на човека за хората и нещата, начинът, стилът, източникът и мотивите му на действие. Най-трудно се променя това, че човекът е с покварен нрав. Възгледите на човека за нещата и неговият начин на живот са породени от покварения му нрав. Поквареният нрав те прави надменен, самоправеден и своенравен. Заради него презираш останалите и все се съсредоточаваш върху това да поддържаш името и статуса си, върху това дали можеш да спечелиш уважение и да изпъкнеш сред останалите, и все се съобразяваш с бъдещите си перспективи и съдбата си и т.н. Всичко това се поражда от покварения ти нрав и засяга интересите ти. Когато хванеш всяко едно от тези неща, разградиш го, прозреш го, и се отречеш от него, ще си способен да се откажеш от него. И едва след като малко по малко успееш да се освободиш от него, ще си способен безкомпромисно и напълно да приемеш Божиите слова за основа, а истината — за критерий във възгледите си за хората и нещата, както и за държанието и действията си.

Приеми Божиите слова за основа на възгледите си за хората и нещата, както и за държанието и действията си. Всеки разбира тези слова. Те са разбираеми. Човекът е способен да разбере тези слова с рационалността и мисълта си, с решителността и идеалите си, и е готов да ги следва. Това изобщо не би трябвало да е трудно. Но в действителност му е трудно да ги спазва, когато практикува истината, а спънките и проблемите в това отношение не са просто трудности, породени от външната среда. Основната причина е свързана с покварения му нрав. Той е причината за различните неприятности на човека. Щом се справи с него, всичките му неприятности и трудности вече няма да представляват сериозен проблем. От това следва, че всички трудности, които човек изпитва при практикуването на истината, се дължат на неговия покварен нрав. Ето защо, докато практикуваш тези Божии слова и навлизаш в тази реалност на практикуване на истината, все повече ще осъзнаваш следното: „Нравът ми е покварен. Аз съм това, което Бог нарича „покварено човешко същество“, покварено из основи от Сатана, човек, който живее със сатанински нрав“. Не става ли така? (Така е.) Следователно, ако човек иска да се стреми към истината и да навлезе в истината реалност, познанието и прозрението за негативните неща е само първата стъпка от навлизането му в живота, стъпката му в самото начало. И така, защо много хора разбират някои истини, но не могат да ги практикуват? Защо всички те могат да проповядват много слова и доктрини, но не са способни да навлязат в истината реалност? Нима изобщо не разбират истината? Не, напротив. Теоретично разбират истината както трябва на ниво думи и изрази. Те дори я рецитират с лекота. Разбира се, те имат решителност, имат добра нагласа и стремежи и всички искат да се стремят към истината. Защо обаче не могат да практикуват истината, а продължават да са неспособни да навлязат в истината реалност? Понеже думите, буквите и теориите, които разбират, остават неприложими в реалния им живот. Откъде идва този проблем? Причинява се от наличието на покварения нрав, който е застанал по средата и им пречи. Затова някои хора нямат духовно разбиране и не разбират какво е да се стремят към истината и всеки път, когато се провалят, падат или не могат да практикуват истината, те дават обети и декларират волята си. Дават безброй такива обети и декларации, но въпреки това проблемът не се решава. Все се спират на етапа на вземане на решение и даване на обети. Засядат на него и си остават там. Когато практикуват истината, много хора все вземат решения и дават обети и твърдят, че ще се борят. Всеки ден си вдъхват кураж. Три, четири, пет години борба, а какво се оказва накрая? Нищо не постигат и всичко завършва с провал. Малката част от доктрината, която разбират, не е приложима никъде. Когато ги сполети нещо, те не знаят как да го възприемат и не могат да го прозрат. Не могат да намерят Божиите слова, които да им послужат за основа, не знаят как да виждат нещата според Божиите слова, нито знаят кой елемент от истината в Божиите слова се отнася до проблема, който ги е сполетял. Тогава ги обхваща голяма тревога, мразят се и се молят, молят Бог да им даде повече сила и вяра и в крайна сметка се окуражават. Не са ли безразсъдни тези хора? (Така е.) Те са като децата. Всъщност не е ли твърде инфантилно отношението на хората към ежедневния им стремеж към истината? Човекът все иска да се окуражи да практикува истината с решителност на волята си и като дава обети, като се въздържа и насърчава, но практикуването на истината и навлизането в нея не идват от самонасърчаването на човека. Вместо това наистина трябва да навлезеш и да практикуваш в съответствие с пътя и стъпките, които ти казвам, и стъпка по стъпка да вървиш непоколебимо и уверено. Само така ще видиш резултати; само така ще се стремиш към истината и ще си способен да навлезеш в истината реалност. Няма пряк път, който да го избегне. Това не означава, че като използваш малко сърце, малко желание да дадеш всичко от себе си, силна воля и велика цел, истината ще стане твоя реалност, а че човек трябва да научи основните уроци за търсенето, навлизането, практикуването и покорството в реалния си живот, сред хора, събития и неща. Едва след като научи тези уроци, човек може да се докосне до истината и до Божиите слова, да ги преживее или да ги опознае. В противен случай, колкото и години да се мотивира, насърчава и окуражава, той ще получи само малко доктрина, с която да запълни празнотата в сърцето си. Той ще почувства само мимолетно духовно удовлетворение, но няма да спечели нищо истински стойностно. Какво означава да не спечелиш нищо истински стойностно? Означава, че твоите възгледи за хората и нещата и поведението и действията ти не се основават на Божиите слова. Не могат да се намерят Божии слова, които да служат за основа на възгледите ти за хората и нещата или за държанието и действията ти. Водиш объркан и безпомощен живот, и колкото повече се случва да се сблъскаш с проблем, който изисква да изложиш възгледите, принципите и позицията си, толкова по-очевидни са твоето невежество, глупост, празнота и безпомощност. При нормални обстоятелства си способен да изрецитираш няколко правилни доктрини и крилати фрази, сякаш разбираш всичко. Но когато възникне проблем и някой се обърне към теб сериозно, за да те накара да заявиш позицията си и да определиш къде стоиш, няма да намериш думите, с които да го направиш. Някои хора ще кажат: „Не, че нямам думи, но не бих се осмелил да ги изрека“. Е, защо да не ги изречеш? Това показва, че не си уверен в правотата на действията си. Защо не си уверен в нея? Защото, когато си вършил нещо, никога не си проверявал каква е основата на това, което си правил, нито с какви принципи си го правил, камо ли, разбира се, дали си възприемал и вършил нещата според Божиите слова и дали си приемал истината като свой критерий. Така че, когато възникне проблем, продължаваш да изглеждаш смутен и безсилен. Някои хора не са убедени в това и казват: „Аз не съм такъв. Ходих в колеж. Имам магистърска степен“ или „Аз съм философ, професор, интелектуалец от висока класа“, или „Аз съм културен човек. Можете да издадете това, което казвам“, или „Аз съм забележителен учен“, или „Аз съм талантлив“. Има ли полза да изреждаш които и да е от тези доводи? Те не са твои достойнства. Най-много да означават, че имаш известни познания. Трудно е да се каже дали това ще ти е от полза в Божия дом, но поне е сигурно, че това твое знание не е същото като истината и не отразява духовния ти ръст. Какво означава, като се каже, че знанията ти не отразяват духовния ти ръст? Тези неща не представляват живота ти, те са външни за тялото ти. Какъв е животът ти тогава? Това е живот, чиято основа и критерии са логиката и философията на Сатана, и дори със знанията, културата и ума си не можеш да ги потиснеш, нито да ги контролираш. Така че, когато възникне проблем, талантът, интелектът и богатото ти познание няма да са от никаква полза, или може да се окаже, че търпението, възпитанието, познанието ти и други подобни изобщо няма да ти помогнат, когато се прояви някой от аспектите на покварения ти нрав. Тогава ще се чувстваш безпомощен. Всичко това са обърканите начини, по които у хората се проявява липсата на стремеж към истината и навлизане в истината реалност. Лесно ли се навлиза в истината? Има ли предизвикателства? Какви са те? Бих казал, че няма предизвикателства. Не се съсредоточавай върху вземането на решения и даването на обети. От тях няма полза. Когато имаш време да вземаш решения и да даваш обети, вместо това го използвай, за да положиш усилия над Божиите слова. Вземи под внимание какво казват те и коя част от тях се отнася до сегашното ти състояние. Няма смисъл да вземаш решения. Дори, докато взимаш решения, да си разбиеш главата и кръвта ти да потече, пак ще е безполезно. Не може да разреши никакви проблеми. Може да заблудиш хората и демоните, но Бог не можеш да измамиш. Бог не се радва на тази твоя решителност. Колко пъти си вземал решение? Даваш обети, след това се отказваш от тях, а след като се откажеш, пак ги даваш и пак се отказваш. Що за човек си тогава? Кога ще удържиш на думата си? Няма значение дали ще удържиш на думата си и дали си взел решение. Няма значение и дали си дал обет. Кое е важното? Важното е да практикуваш истината, която разбираш, в този момент, незабавно, веднага. Дори да е най-очевидната истина, тази, която най-малко се набива в очите на останалите и на която ти самият най-малко обръщаш внимание, практикувай я и навлез в нея веднага. Така незабавно ще навлезеш в истината реалност и веднага ще поемеш по пътя на стремежа към истината. Ще бъдеш напът да се превърнеш в човек, който се стреми към истината. С тази основа скоро ще си способен да станеш човек, който гледа на хората и нещата, и който се държи и постъпва според Божиите слова и приема истината като свой критерий. Каква награда ще е това! Каква реална стойност!

Разбирате ли поговорките на традиционната култура за добро поведение след общението за тях? Как трябва да подходите към подобно добро поведение? Някои хора може да кажат: „От днес нататък няма да съм добре образован и здравомислещ, любезен и изискан, или учтив. Няма да съм така нареченият „добър“ човек; няма да съм човек, който уважава възрастните и се грижи за младите, няма да съм дружелюбен и отзивчив. Нито едно от тези неща не е естествена проява на нормалната човешка природа. Това е заблуждаващо поведение, то е фалшиво и невярно и не се издига до нивото на практикуване на истината. Какъв човек ще бъда? Ще бъда честен човек и ще започна с това да съм честен. Може да говоря необразовано, да не разбирам правилата, да не ми достигат знания и другите да ме гледат с пренебрежение, но ще говоря откровено, искрено и без фалш. Няма да се преструвам за личността си, нито в действията си, и няма да се правя на такъв, какъвто не съм. Всеки път, когато говоря, ще е от сърце и ще казвам това, което мисля. Ако изпитвам омраза към някого, ще изследвам себе си и няма да правя нищо, което да го нарани, а ще върша само градивни неща. Когато говоря, няма да се съобразявам с личната си изгода, нито ще допускам репутацията или името ми да ме притискат. Освен това няма да целя да карам хората да имат високо мнение за мен. Ще отдавам значение само на това дали Бог е доволен. Изходната ми позиция ще бъде да не наранявам хората. Ще правя това, което съответства на Божиите изисквания и няма да върша неща, които вредят на другите, нито такива, които са в ущърб на интересите на Божия дом. Ще правя само неща, които са полезни за другите, ще съм честен човек, който прави Бог щастлив“. Това не е ли промяна у човека? Ако той действително практикува това, което казва, значи наистина ще се е променил. Бъдещето и съдбата му ще станат по-добри. Скоро ще поеме по пътя на стремеж към истината, ще навлезе в реалността на истината и ще стане човек, който има надежда за спасение. Това е нещо добро и положително. Изисква ли се от вас да вземете решение или да дадете обет? Не се изисква нищо: нито да вземате решение пред Бог, нито да правите равносметка на предишните си прегрешения, грешки и непокорство, нито да бързате да се изповядвате пред Бог или да искате прошка от Него. Няма нужда от подобни формалности. Просто кажете нещо истинско и от сърце точно в този момент, веднага, незабавно, и направете нещо убедително, без да лъжете и мамите. Тогава ще сте постигнали нещо и ще имате надежда да станете честни хора. Когато някой стане честен човек, той придобива истината реалност и започва да живее като човешко същество. Такива хора одобрява Бог. В това няма съмнение.

5 февруари 2022 г.

Забележка:

а. Конг Жун участва в добре позната китайска история, която традиционно се използва за възпитание на децата в ценностите на учтивостта и братската любов. Историята разказва как когато семейството му получило кошница круши, четиригодишният Конг Жун дал по-големите круши на по-големите си братя и взел най-малките за себе си.