Йоан работи за Исус в продължение на седем години. Когато Исус дойде, той вече бе проправил пътя. Преди това проповедта на Йоан за Евангелието на Небесното царство прозвуча по цялата земя, след като се разпространи в цяла Юдея. Всички наричаха Йоан пророк. По това време цар Ирод искаше да убие Йоан, но не посмя, защото Йоан бе уважаван сред народа и Ирод се страхуваше, че ако го убие, може да настрои народа срещу себе си. Делото, което извърши Йоан, пусна корени сред обикновените хора, той обръщаше юдеите към вярата. В продължение на седем години той проправяше пътя на Исус до момента, в който Исус започна Своето служение. Затова Йоан бе най-великият от всички пророци. Исус започна официално Своето дело едва след затварянето на Йоан. Преди Йоан не е имало пророк, който да проправя пътя на Бог, защото, преди Исус, Бог никога не е ставал плът. Така от всички пророци, които предшестваха Йоан, той бе единственият, който проправи пътя за въплътения Бог, и така стана най-великият пророк на Стария и Новия завет. Йоан започна да разпространява Евангелието на Небесното царство седем години преди кръщението на Исус. Делото, което той извърши, се стори на хората по-велико от последвалото дело на Исус, но Йоан бе само пророк. Той работеше и поучаваше не в храма, а извън него — по градове и села. Разбира се, той вършеше това сред юдейския народ, особено сред бедните. Йоан рядко имаше досег с висшите слоеве на обществото. Той проповядваше само сред обикновените хора в Юдея, за да подготви за Господ Исус подходящи хора и да Му приготви подходящи места, където да работи. С пророк като Йоан, който Му проправяше пътя, Господ Исус можеше да започне Своя кръстен път веднага след пристигането Си. Когато Бог стана плът, не беше нужно Той да се занимава с избора на хора, за да върши Своето дело, и не беше нужно лично да търси хора или място, където да работи. Исус не вършеше такава работа, след като дойде; преди Той да дойде, подходящият човек вече беше подготвил всичко за Него. Йоан завърши делото си, преди Исус да го започне, защото когато въплътеният Бог дойде, за да извърши Своето дело, Той веднага започна да работи върху онези, които отдавна Го чакаха. Исус не дойде, за да работи за изправянето на човека. Той дойде само за да извърши делото, което трябваше да извърши, а останалото нямаше никакво отношение към Него. Когато Йоан дойде, той направи само едно — изведе от Храма и изсред евреите онези, които бяха приели благата вест за Небесното царство, за да могат да станат обект на работата на Господ Исус. Йоан се трудеше в продължение на седем години, т.е. благовестяваше в продължение на седем години. По време на своята работа Йоан не вършеше много чудеса, тъй като задачата му беше да проправи пътя — тя беше само подготвителна. Цялата друга работа — делото, което Исус щеше да извърши — няма нищо общо с Йоан: той само искаше от хората да изповядат греховете си и да се покаят, и кръщаваше хората, за да могат да намерят спасение. Макар да извърши ново дело и да проправи път, по който никой не бе ходил преди, той все пак само отвори пътя за Исус. Той беше само пророк, който извърши подготвителната работа и не бе способен да извърши делото на Исус. Макар че Исус не бе първият, който проповядваше Евангелието на Небесното царство, и макар Той да продължи да върви по пътя, проправен от Йоан, все пак нямаше никой друг, който да може да извърши Неговото дело, което надминаваше делото на Йоан. Исус не можеше да подготви Сам Своя път: Неговото дело се извършваше директно от Божието име. И така, независимо от това колко години работи Йоан, той все пак беше пророкът, който проправи пътя за Исус. Тези три години работа, извършена от Исус, надминават седемте години работа на Йоан, защото естеството на делото Му е съвсем различно. Когато Исус започна да извършва Своето служение, което съвпада с времето, когато работата на Йоан приключи, Йоан вече бе подготвил достатъчно хора и места, които Господ Исус да използва, и бе направено достатъчно, за да може Господ Исус да започне тригодишното Си дело. И така, веднага след като работата на Йоан приключи, Господ Исус официално започна Своето собствено дело и всичко, което Йоан бе казал, вече беше без значение. Това бе така, защото работата, която Йоан бе свършил, беше само за преходен период, и това, което той каза, не бяха думите на живота, които щяха да доведат човека до ново израстване. В края на краищата, думите му бяха само за временна употреба.

Делото, което Исус извърши, не беше свръхестествено. То бе процес, който се развиваше според нормалните закони на нещата. През последните шест месеца от живота Си Исус знаеше със сигурност, че е дошъл да извърши това дело, и също така знаеше, че е дошъл да бъде разпнат на кръст. Преди разпването Си, Исус се молеше непрестанно на Бог Отец, както се помоли три пъти в Гетсиманската градина. След кръщението Си, Исус изпълняваше служението Си в продължение на три години и половина, а официалното Му дело продължи две години и половина. През първата година Той бе обвиняван от Сатана, смущаван и изкушаван от хора. Докато вършеше делото Си, Той преодоля много изкушения. През последните шест месеца, когато трябваше да бъде разпнат, от устата на Петър дойдоха думите, че Исус е Синът на живия Бог; Исус е Христос. Едва тогава делото Му беше открито на всички и едва тогава на всички бе разкрита Неговата самоличност. Тогава Исус каза на учениците Си, че ще бъде разпнат заради човека и че след три дни ще възкръсне, че е дошъл да извърши делото на изкуплението и че е Спасителят. Едва през последните шест месеца Той разкри Своята самоличност и делото, което възнамеряваше да извърши. Тогава настъпи Божият час и делото трябваше да бъде извършено. По онова време част от делото на Исус се основаваше на Стария завет, както и на Мойсеевите закони и словата на Йехова, свързани с Епохата на закона. Всичко това Исус използваше, за да изпълни част от делото Си. Той проповядваше на хората и поучаваше в синагогите. Изобличаваше враждебните фарисеи с предсказанията на старозаветните пророци и разкриваше непослушанието им с думи от Писанието, като по този начин ги осъждаше. Защото те презираха това, което Исус вършеше, особено това, че голяма част от делата на Исус не бяха извършени според законите на Писанието, още повече, че Неговото учение беше над техните думи и дори над това, което бе предсказано от пророците в Писанието. Делото на Исус бе само за изкуплението на човека и за разпъването на кръст. Нямаше нужда Той да говори повече, за да спечели някого. Голяма част от това, на което Той учеше хората, се основаваше на думите от Писанието, но дори и без Писанието Той все пак щеше да бъде в състояние да завърши делото на разпъването на кръст. Неговото дело не бе дело на словото и не бе извършено за покоряване на човечеството, а за изкупление на човечеството. Исус действаше само като жертва за греха на човечеството, но не и като източник на слово за човечеството. Той не извърши делото на езичниците, което бе дело за покоряване на човечеството, а делото на разпятието — дело, което бе извършено сред онези, които вярват в Бог. Въпреки че делото Му бе извършено въз основа на Писанията и Той използваше предсказаното от древните пророци, за да осъди фарисеите, това бе достатъчно, за да завърши делото на разпятието. Ако днешното дело все още се извършваше въз основа на предсказанията на древните пророци в Писанията, тогава щеше да е невъзможно Бог да ви покори, защото Старият завет не съдържа данни за непослушанието и греховете ви, китайци; не съдържа история на вашите грехове. Следователно, ако това дело все още се пазеше в Библията, вие никога нямаше да се подчините. Библията разказва само ограничена история на израилтяните, по която не може да се установи дали сте зли или добри хора и не можете да бъдете съдени. Представете си, че Аз бих ви съдил според историята на израилтяните — щяхте ли все още да Ме следвате, както правите днес? Знаете ли колко е трудно с вас? Ако през този етап не бяха изречени думи, щеше да е невъзможно да се осъществи делото на завоеванието. Тъй като не дойдох, за да бъда прикован на кръста, трябва да говоря думи, които са отделени от Библията, за да можете да бъдете завоювани. Делото, което Исус извърши, беше просто следващият етап след Стария завет. То бе използвано, за да започне и продължи една нова епоха. Защо Той каза: „Не дойдох да наруша, а да изпълня“? В Неговото дело имаше много неща, които се различаваха от спазваните закони и заповеди на израилтяните от Стария завет, защото Той не дойде да наруши закона, а да го изпълни. Процесът на изпълнение включваше много практически неща: Неговото дело бе по-практично и реално, а освен това бе по-скоро живо, отколкото сляпо спазване на правила. Нима израилтяните не спазваха съботата? Когато Исус дойде, Той не спазваше съботата, защото каза, че Човешкият син е Господар на съботата, а когато дойде Господарят на съботата, Той прави каквото си пожелае. Той дойде да изпълни законите на Стария завет и да промени законите. Всичко, което се прави днес, се основава на сегашното време, но все пак лежи върху основата на делото на Йехова в Епохата на закона и не нарушава тези граници. Например да пазиш езика си и да не прелюбодействаш — не са ли това заповеди от Стария завет? Изискванията към вас днес не се ограничават само до Десетте заповеди, а се състоят в заповеди и закони от по-висш порядък от старозаветните. Но това не означава, че предишните са отменени, тъй като всеки следващ етап от Божието дело протича на основата на предишния. Що се отнася до делото, което Йехова тогава извърши в Израил, като например изискването хората да принасят жертви, да почитат родителите си, да не се покланят на идоли, да не нараняват и да не обиждат други хора, да не прелюбодействат, да не пушат и да не пият, да не ядат мърша и да не пият кръв — нима това не е в основата на вашия практически живот и до днес? Защото върху основата, положена в миналото, това дело продължава да се извършва и днес. Въпреки че законите от миналото вече не се споменават и към теб се предявяват нови изисквания, тези закони не са отменени, а са издигнати на по-високо ниво. Ако кажем, че са отменени, това би означавало, че предишната епоха е остаряла, въпреки че има редица заповеди, които трябва да спазваш завинаги. Заповедите от миналото вече са приложени на практика, превърнали са се в същност на човека и не е необходимо да се поставя специален акцент върху такива заповеди като „Не пуши“, „Не пий“ и т.н. На това основание, в съответствие с настоящите ви нужди, с духовния ви ръст и в зависимост от делото, което се извършва сега, се поставят нови заповеди. Установяването на заповеди за новата епоха не означава отмяна на заповедите от старата епоха, а тяхното издигане до ново ниво, така че човешките действия да бъдат по-съвършени и да съответстват в по-голяма степен на действителността. Ако днес от вас, подобно на израилтяните, се изискваше да спазвате само заповедите и законите от Стария завет, ако от вас се изискваше да запомняте законите, установени от Йехова, тогава изобщо нямаше да се промените. Ако от вас се изискваше да спазвате само тези няколко ограничени заповеди или да запомняте безброй закони, предишният ви нрав щеше да остане дълбоко вкоренен и нямаше да може да бъде изкоренен по никакъв начин. Така вие щяхте да бъдете допълнително покварени и никой от вас нямаше да стане послушен. С други думи, няколко прости заповеди или безброй закони не биха ви помогнали да опознаете делата на Йехова. Вие не сте като израилтяните: като спазваха законите и запомняха заповедите, те успяха да видят делата на Йехова и да бъдат верни единствено на Него. Вие обаче не сте способни на това и няколко заповеди от старозаветната епоха не само не са в състояние да ви накарат да предадете сърцето си или да ви защитят, но вместо това ще ви направят небрежни и ще ви накарат да попаднете в Хадес. Защото Моето дело е дело на завоюването и е насочено срещу вашето непослушание и стария ви нрав. Благите слова на Йехова и Исус са много далеч от днешните думи за сурово осъждане. Без такива сурови думи би било невъзможно да завоюваме вас, „специалистите“, които проявявате непокорство в продължение на хиляди години. Старозаветните закони за вас отдавна не важат, а днешният съд е много по-страшен от старите закони. За вас е по-подходящ съдът, а не дребнавите ограничения на законите, защото вие не сте първосъздаденото човечество, а човечество, което в продължение на хиляди години е живяло в поквара. Това, което човек трябва да постигне сега, е в съответствие с реалното състояние на днешния човек, според мярата и реалния ръст на днешния човек, и не се налага да следваш правила. Всичко това има за цел да доведе до промяна в стария ти характер, за да можеш да се отървеш от представите си. Мислиш ли, че заповедите са правила? Бихме могли да кажем, че това са нормални човешки изисквания. Те не са правила, които си длъжен да спазваш. Например забраната за тютюнопушене — тя правило ли е? Не е правило! Тя е нещо, което се изисква от естествената човешка природа! Не е правило, а нещо, което се отнася за всички човешки същества. Днес дузината установени заповеди също не са правила, а нещо, което се изисква от нормалната човешка природа. В миналото хората не са имали или не са знаели тези неща и затова от тях се изисква да се съобразяват днес, а това не се смята за правило. Законите не са същото като правилата. Правилата, за които говоря, са относно ритуали, формалности или отклоняващи се или погрешни човешки практики. Това са разпоредби, които не помагат на човека, не му носят никаква полза; те формират начин на действие, който няма смисъл. Това е кратко резюме на правилата. Такива правила трябва да се отхвърлят, тъй като не носят никаква полза за човека. А това, което е от полза за човека, трябва да се прилага на дело.