През Епохата на благодатта бе проповядвано Евангелието на покаянието. Ако човек вярваше, той се спасяваше. Днес вместо за спасение се говори само за завоевание и усъвършенстване. Вече не се говори за това, че ако един човек повярва, целият му дом ще бъде благословен, или че веднъж спасен, той е спасен завинаги. Днес никой не говори тези думи и подобни неща са остарели. По онова време делото на Исус беше да изкупи цялото човечество. Всички, които повярваха в Него, получаваха прошка на греховете си; стига да повярваш в Него, Той ще те изкупи; ако повярваш в Него, вече няма да бъдеш в грях, ще бъдеш освободен от греховете си. Това означаваше да си спасен и оправдан чрез вяра. Въпреки това във вярващите оставаше нещо, което беше непокорно и се противопоставяше на Бог и трябваше постепенно да бъде премахнато. Спасението не означаваше, че човек е напълно спечелен от Исус, а че вече не принадлежи на греха, че греховете му са простени — ако повярваш, вече не принадлежиш на греха. По онова време Исус извърши много неща, които останаха непонятни за учениците Му, и каза много слова, които хората не можаха да разберат. Въпросът е, че по онова време Той не даде обяснение за тях. Затова няколко години след Неговото заминаване Матей написа родословието на Исус, а други също свършиха много работа, която беше плод на човешката воля. Исус не дойде да усъвършенства и да спечели човека, а да изпълни един етап от делото — да донесе Евангелието на Небесното царство и да извърши делото на разпятието. Следователно, когато Исус беше разпнат, Неговото дело приключи. Но в настоящата епоха — делото на завоеванието — трябва да се изрекат още слова, да се свърши още работа и да има още много процеси. Освен това трябва да се разкрият и тайните на делото на Исус и Йехова, за да могат всички хора да получат разбиране и яснота във вярата си, защото това е делото на последните дни, а последните дни са краят на Божието дело, времето на завършване на делото. Този етап от делото ще ти разясни закона на Йехова и изкуплението на Исус. И най-вече ще ти даде възможност да разбереш цялото дело на Божия шестхилядолетен план за управление, да разбереш значението и същността на този шестхилядолетен план за управление, а също така ще ти даде възможност да разбереш целта на цялото дело, извършено от Исус, и думите, които Той каза, и дори твоята сляпа вяра и преклонение пред Библията. Всичко това ще ти даде възможност да постигнеш пълно разбиране. Ще разбереш както делото, извършено от Исус, така и делото, което Бог върши днес; ще разбереш и осмислиш цялата истина, живот и път. Защо в етапа на извършване на Своето дело Исус си замина, без да извърши заключителната работа? Защото етапът на делото на Исус не беше заключителен. Когато бе разпънат на кръста, словата Му също свършиха. След като Исус бе разпнат, Неговото дело бе напълно завършено. Сегашният етап е различен: когато думите бъдат изречени докрай и цялото Божие дело бъде завършено, само тогава Неговото дело ще бъде завършено. В етапа на делото на Исус останаха много неизказани или непълно разкрити думи. Исус обаче не се интересуваше какво е казал или какво не е казал, защото Неговото служение не беше служение на думи и затова след разпъването Си на кръста се оттегли. Този етап от делото бе предимно заради разпятието и не прилича на сегашния етап. Настоящият етап от делото е преди всичко за завършване, за поставяне на всичко в ред и за приключване на цялото дело. Без да изречем думите докрай, това дело не може да бъде завършено, защото на този етап цялото дело се завършва и изпълнява с думи. По онова време Исус извърши много работа, която бе напълно неразбираема за хората. Той си отиде тихо и все още мнозина не разбират словата Му, разбирането им е погрешно, но те все още си мислят, че са прави и не знаят, че грешат. Последният етап ще завърши Божието дело и ще гарантира неговото завършване. Всички ще разберат и признаят Божия план за управление. Представите на човека, неговите намерения, неговото погрешно разбиране, идеите му за Йехова и делото на Исус, възгледите му за невярващите и всички други изопачени схващания ще бъдат поправени. И човек ще разбере всички правилни житейски пътища и цялото дело, което Бог е извършил, и цялата истина. Когато това се случи, този етап от делото ще приключи. Делото на Йехова беше сътворяването на света, това бе началото. Този етап от делото е краят на цялото дело и неговото завършване. Първоначално Божието дело беше извършвано сред избраните от Израил и беше зората на една нова епоха в най-святото от всички места. Последният етап от делото се извършва в най-нечистата от всички страни, за да съди света и да сложи край на тази епоха. Първият етап от Божието дело бе извършен в най-светлото от всички места, а последният етап се извършва в най-тъмното от всички места и тази тъмнина ще бъде прогонена, и ще бъде внесена светлина, и всички хора ще бъдат покорени. Когато хората на това най-нечисто и най-тъмно от всички места бъдат покорени и цялото население признае, че Бог съществува и че Той е истинският Бог, и всеки човек е напълно убеден в това, тогава този факт ще бъде използван, за да се извърши делото на завоюването в цялата вселена. Този етап от делото е символичен: когато работата през този период приключи, шестхилядолетното дело на управлението ще приключи напълно. След като хората в най-тъмното от всички места бъдат покорени, несъмнено същото ще се случи и навсякъде другаде. Така че само делото на завоюването в Китай има символично значение. Китай олицетворява всички сили на мрака, а китайският народ символизира всички, които са от плът, от Сатана и от плът и кръв. Именно китайският народ е най-покварен от големия червен змей, в най-голяма степен противопоставен на Бог и чиято човешка природа е най-гнусна и нечиста, поради което той е типичен представител на цялото покварено човечество. Това не означава, че другите народи нямат никакви проблеми. Представите на човека навсякъде са едни и същи. Въпреки че хората от тези народи може да притежават добри заложби, то ако не познават Бог, значи се противопоставят на Него. Защо евреите също се противопоставяха и бунтуваха срещу Бог? Защо фарисеите също Му се противопоставяха? Защо Юда предаде Исус? По онова време много от учениците не познаваха Исус. Защо след като Исус бе разпънат и възкръсна от мъртвите, хората все още не вярват в Него? Нима всяко непокорство на човека не е едно и също? Просто китайският народ е взет за пример. И когато бъде победен, той ще се превърне в модел и пример и ще служи като стандарт за другите. Защо продължавам да казвам, че вие сте придатък на Моя план за управление? Именно в китайския народ корупцията, нечистотата, неправдата, противопоставянето и бунтът се проявяват най-пълно и се разкриват във всичките си разнообразни форми. От една страна, това са хора с бедни заложби, а от друга, животът и начинът им на мислене са изостанали, а навиците им, социалната им среда, родното им семейство — всичко това е жалко и много изостанало. И статусът им е нисък. Делото на това място има символичен характер и след като това изпитателно дело бъде напълно завършено, последващото Божие дело ще бъде много по-лесно. Ако този етап от делото може да бъде завършен, тогава последващото дело ще бъде завършено без всякакво съмнение. След като този етап от делото бъде завършен, ще бъде постигнат голям успех и делото на завоюването на цялата вселена ще бъде напълно завършено. Всъщност, щом делото сред вас се увенчае с успех, това ще бъде равносилно на успех в цялата вселена. Именно в това се състои важността на причината, поради която искам от вас да действате като образец и модел. Бунтът, противопоставянето, нечистотата, неправдата — всички тези неща се намират в тези хора и целият бунт на човечеството е представен в тях. Те наистина са нещо специално. Така те са издигнати като пример за победа и след като бъдат покорени, естествено ще се превърнат в модел и образец за другите. Няма нищо по-символично от първия етап, който бе осъществен в Израил: израилтяните бяха най-святии най-малко покварени от всички народи и затова зората на новата епоха в тази земя беше от първостепенно значение. Може да се каже, че прадедите на човечеството произлязоха от Израил и че Израил бе родното място на Божието дело. В началото това бяха най-святите хора: всички се покланяха на Йехова и Божието дело в тях можа да даде най-големи резултати. Цялата Библия разказва за делото на две епохи: едното бе делото през Епохата на закона, другото бе делото през Епохата на благодатта. Старият завет разказва за думите на Йехова към израилтяните и Неговото дело в Израил. Новият завет разказва за делото на Исус в Юдея. Но защо в Библията няма китайски имена? Защото първите две части от Божието дело бяха извършени в Израил, тъй като израилтяните бяха избраните — с други думи, най-напред до тях достигна делото на Йехова. Те бяха най-малко покварените от цялото човечество и в началото сърцата им бяха склонни да се обърнат нагоре към Бог и да се боят от Него. Те се подчиняваха на думите на Йехова, винаги служеха в храма и носеха свещенически одежди или корони. Те бяха първите хора, които се покланяха на Бог, и най-ранният обект на Неговото дело. Тези хора бяха образец и модел за цялото човечество. Те бяха образец и модел за святост на праведните хора. Мъже като Йов, Авраам, Лот или Петър и Тимотей бяха израилтяни и най-светите модели и образци. Сред човечеството Израил бе първата страна, в която хората се покланяха на Бог, и от нея произлязоха повече праведници, отколкото откъдето и да било другаде. Бог работеше в тях, за да може в бъдеще да управлява по-добре човечеството по цялата земя. Техните подвизи и праведни дела в поклонението на Йехова бяха записани, за да послужат като образец и модел за хората извън Израил през Епохата на благодатта, а делата им подпомагаха делото в продължение на няколко хиляди години, та чак до наши дни.

След основаването на света първият етап от Божието дело бе осъществен в Израил и така Израил стана родното място на Божието дело на земята и базата на Неговото дело на земята. Дейността на Исус обхвана цяла Юдея. По време на Неговата дейност много малко хора извън Юдея знаеха за Него, защото Той не развиваше дейност извън Юдея. Днес Божието дело е пренесено в Китай и се извършва изключително там. През този етап никакво дело не започва извън Китай; разширяването му извън Китай е дело, което ще дойде по-късно. Този етап от делото следва етапа от делото на Исус. Исус извърши делото на изкуплението и този етап представлява продължение на това дело. Делото на изкуплението е завършено и през този етап няма нужда от зачатие от Светия Дух, защото този етап от делото не е като предишния, а освен това Китай не е като Израил. Исус завърши един етап от делото на изкуплението. Човекът видя Исус и скоро след това делото Му започна да се разпространява сред езичниците. Днес в Америка, Великобритания и Русия има много хора, които вярват в Бог. Защо в Китай те са по-малко? Китай е най-затворената страна. Именно затова е последната, която прие Божия път преди по-малко от сто години — много по-късно от Америка и Великобритания. Последният етап от Божието дело се извършва на китайска земя, за да се сложи край на делото Му, така че цялото Му дело да бъде завършено. Целият израилски народ наричаше Йехова свой Господ. По онова време народът Го смяташе за глава на своето семейство и цял Израил стана едно голямо семейство, в което всички се покланяха на Господ Йехова. Духът на Йехова често им се явяваше. Той им говореше и те чуваха гласа Му, напътстващ живота им във вид на облачен стълб и с глас. По това време Духът директно ръководеше народа на Израил. Той говореше и изричаше слова към хората, а те виждаха облаците и чуваха шума на гръмотевиците и по този начин Той направляваше живота им в продължение на хиляди години. Така само народът на Израил винаги се е покланял на Йехова. Израилтяните вярваха, че Йехова е техният Бог, а не Бог на езичниците. Това не е изненадващо, тъй като Йехова работеше сред тях в продължение на почти четири хиляди години. В китайската земя, след хилядолетна дрямка, тези духовно изродени хора едва сега започват да осъзнават, че небето и земята, както и всичко съществуващо, не се е образувало по естествен път, а е създадено от Създателя. Тъй като Евангелието е дошло от чужбина, тези феодално-реакционни умове смятат, че всички, които приемат тази блага вест, извършват предателство, че са проклетници, които предават Буда, техния прародител. Нещо повече, много от тези феодални умове питат: „Как може китайците да вярват в чуждия Бог? Нима те не предават своите предци? Нима не вършат зло?“. Хората днес отдавна са забравили, че Йехова е техният Бог. Те отдавна са изтласкали Създателя на заден план в съзнанието си и вместо това вярват в еволюцията, т.е. че човекът е произлязъл от маймуната и природата се е появила от само себе си; цялата вкусна храна, на която хората се наслаждават, е дело на природата, а животът и смъртта са някаква закономерност и не съществува Бог, който да управлява всичко това. Освен това има много атеисти, които смятат, че Бог, Повелителят на всичко, е суеверие, недоказано от науката. Но може ли науката да замени Божието дело? Може ли науката да управлява човечеството? Проповядването на Евангелието в страна, управлявана от атеизъм, не е лесна задача и е изпълнена с големи препятствия. Нима днес няма много хора, които се противопоставят на Бог по този начин?

Когато Исус дойде да извърши делото Си, много хора сравниха делото Му с това на Йехова и като откриха несъответствия, разпънаха Исус на кръста. Защо откриха несъответствия между Техните дела? Отчасти защото Исус извърши ново дело, но също така и защото преди Исус да започне делото Си, никой не бе записал родословието Му. Щеше да е добре, ако някой го беше направил — тогава кой щеше да прикове Исус на кръста? Ако Матей беше записал родословието на Исус няколко десетилетия по-рано, Исус нямаше да бъде подложен на такова голямо преследване. Нима не е така? Веднага щом хората прочетяха родословието на Исус — след като научеха, че Той е син на Авраам и потомък на Давид — щяха да спрат да Го преследват. Не е ли тъжно, че Неговото родословие беше записано твърде късно? И колко жалко е, че Библията описва само два етапа на Божието дело — един от Епохата на закона и един от Епохата на благодатта; единият етап е дело на Йехова, а другият — на Исус. Колко по-добре щеше да бъде, ако сегашното дело беше предсказано от някой велик пророк. В Библията щеше да има допълнителна част, наречена „Делото през последните дни“. Нямаше ли да е много по-добре? Защо днес човек трябва да бъде подложен на толкова много трудности? В колко труден период се налага да живеете! Ако някой трябва да бъде мразен, то това са Исая и Даниил — за това, че не са предсказали делото на последните дни. И ако някой трябва да бъде упрекнат, то това са новозаветните апостоли, които не са съставили родословието на второто Божие въплъщение по-рано. Колко жалко! Трябва да търсите навсякъде доказателства, а дори и да намерите някакви откъслечни фрагменти, пак не можете да кажете дали те наистина са доказателства. Какво неловко положение! Защо Бог е толкова потаен по отношение на Своето дело? Мнозина все още не са намерили убедително доказателство, но не могат и да го отрекат. И така, какво трябва да направят? Те не могат да следват решително Бог, но не могат и да продължат напред при такова съмнение. И така много „светли умове“ следват Бог на принципа, „ще почакаме и ще видим“. Това е толкова неприятно! Нямаше ли да е много по-лесно, ако Матей, Марк, Лука и Йоан можеха да предсказват бъдещето? Щеше да е по-добре, ако Йоан беше схванал по-дълбоката истина за живота в Царството. Колко жалко, че му бяха дадени само видения и не видя въплътеното истинско дело на земята. Какъв срам! Какво не е наред с Бог? Защо, след като делото Му вървеше толкова добре в Израил, сега Той идва в Китай и защо трябва да стане плът и лично да работи и живее сред хората? Бог е твърде невнимателен към човека! Не само че не уведоми хората предварително, но и изведнъж им отправя укор и присъда. Това наистина е непонятно! Когато Бог за пръв път стана плът, Той претърпя много трудности, защото не каза на човека предварително цялата скрита истина. Със сигурност не може да е забравил това, нали? Защо не каза на човека и този път? Днес за съжаление отбелязваме, че в Библията има само шестдесет и шест книги. Необходима е само още една — с предсказание за делото на последните дни! Не е ли така? Дори Йехова, Исая и Давид не споменават за днешното дело. Те бяха още по-отдалечени от днешното време — дели ги период от над четири хиляди години. Исус също не предсказа напълно днешното дело, а говори само малко за него. И все пак човек не намира достатъчно доказателства. Ако сравним днешното дело с предишното, как можем да съвместим едното с другото? Етапът от делото на Йехова беше предназначен за Израил, така че ако го сравним с днешното дело, ще има още по-голямо несъответствие — двете дела просто не могат да се сравняват. Ти не си нито израилтянин, нито евреин; липсват ти както заложби, така и всичко останало. Как можеш да се сравняваш с тях? Възможно ли е? Знай, че днешното време е Епохата на царството и то е различно от Епохата на закона и Епохата на благодатта. Във всеки случай не се опитвай да прилагаш формула; няма да откриеш Бог в нито една от тези формули.

Как е живял Исус 29 години след раждането Си? Библията не ни разказва нищо за детството и юношеството Му. Знаете ли какви са били те? Възможно ли е Той да не е имал детство или юношество и да е бил на 30 години, когато се е родил? Ти знаеш твърде малко, така че не бъди толкова лекомислен, когато изразяваш мнението си. Това не е добре за теб! Библията ни казва само, че преди Исус да навърши 30 години, Той бил кръстен и отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола. Евангелията описват трите години и половина, през които Исус работил. Нищо не се казва за детството и юношеството Му, но това не доказва, че Исус не е имал детство и юношество. Просто в началото Той не е вършел никакво дело, а е живеел като нормален човек. Можеш ли да кажеш, че Исус е живял 33 години без юношество или детство? Нима Той е станал изведнъж на тридесет и три години и половина, без преди това да е станал на 11 или 12, или 17, или 18 години? Всичко, което мислим за Него, е свръхестествено и нереалистично. Разбира се, въплътеният Бог притежава обикновена нормална човешка природа. Но Той върши Своето дело непосредствено чрез Своята несъвършена човешка природа и съвършена божествена природа. Ето защо хората се съмняват в настоящото дело и дори в делото на Исус. Въпреки че Божието дело се различава в двете Негови въплъщения, Неговата същност не се различава. Разбира се, ако прочетеш разказите на четирите Евангелия, разликите са огромни. Как би могъл да се върнеш назад в живота на Исус, към Неговото детство и юношество? Как би могъл да разбереш нормалната човешка природа на Исус? Може би ти си наясно с човешката природа на Бог днес, но нямаш представа за човешката природа на Исус и със сигурност не я разбираш. Ако това не беше записано от Матей, нямаше да имаш никаква представа за човешката природа на Исус. Може би, когато ти разкажа истории от живота на Исус и скритите истини за детството и юношеството на Исус, ще поклатиш глава и ще кажеш: „Не! Той не би могъл да бъде такъв. Той не би могъл да има никакви слабости и със сигурност не би могъл да има никаква човешка природа!“. Дори ще крещиш и ще викаш. Именно защото не разбираш Исус, ти имаш свои собствени представи за Мен. Смяташ, че Исус е бил твърде божествен, че в Него не е имало нищо плътско. Но фактите си остават факти. Никой не иска да говори в разрез с истинността на фактите, защото когато говоря, то е във връзка с истината; това не е спекулация, нито пророчество. Знай, че Бог може да се издигне до най-големите висоти, а освен това може да се скрие в най-дълбоките дълбини. Той не е нещо, което можеш да си измислиш сам, Той е Бог на всички сътворени същества, а не личен Бог, замислен от един конкретен човек.