Видение за Божието дело (3)

За пръв път Бог стана плът чрез зачатие от Светия Дух и това е свързано с делото, което Му предстоеше да извърши. Името на Исус отбеляза началото на Епохата на благодатта. Когато Исус започна да изпълнява служението Си, Светият Дух започна да свидетелства за името Исус, а името Йехова повече не се споменаваше. Вместо това Светият Дух започна ново дело преди всичко под името Исус. Онези, които повярваха в Него, свидетелстваха за Исус Христос, а делото, което вършеха, също беше заради Исус Христос. Завършването на старозаветната Епоха на закона означаваше, че делото, извършвано предимно под името Йехова, беше приключило. След това Божието име вече не беше Йехова — вместо това Той беше наречен Исус и оттогава Светият Дух започна да работи предимно под името Исус. И така, хората дори до днес ядат и пият думите на Йехова и все още вършат всичко според делото от Епохата на закона — не си ли и ти сред тях, не спазваш ли сляпо някакви правила? Не продължават ли да живеят в миналото тези хора? Сега вече знаете, че последните дни са настъпили. Възможно ли е, когато Исус дойде, Той все още да се нарича Исус? Йехова каза на израилския народ, че ще дойде Месия, но когато дойде, Той не беше наречен Месия, а Исус. Исус каза, че ще дойде отново и че ще дойде точно така, както си е заминал. Това бяха думите на Исус, но ти видя ли Исус да Си отива? Исус Си замина на бял облак, но възможно ли е Той лично да се завърне сред хората на бял облак? Ако това беше така, нямаше ли да продължи да се нарича Исус? Когато Исус дойде отново, епохата вече ще се е променила, така че възможно ли е Той все още да бъде наричан Исус? Може ли Бог да бъде познат само с името Исус? Не може ли Той да бъде наречен с ново име в нова епоха? Може ли образът на една личност и едно конкретно име да представя Бог в Неговата пълнота? Във всяка епоха Бог върши ново дело и се нарича с ново име; как би могъл да върши едно и също дело в различни епохи? Как би могъл Той да се придържа към старото? Името Исус беше използвано заради делото на изкуплението. Така че дали Той ще продължи да бъде наричан със същото име, когато се върне в последните дни? Ще продължи ли да върши делото на изкуплението по същия начин? Защо въпреки факта, че Йехова и Исус са едно, в различните епохи Те са наричани с различни имена? Дали не е защото епохите на Тяхното дело са различни? Може ли едно-единствено име да представя Бог в Неговата пълнота? Ако това е така, то Бог трябва да бъде наричан с различни имена в различните епохи и Той трябва да използва ново име за всяка нова епоха, което да представлява съответната епоха, защото нито едно име не може да представя изцяло Самия Бог. Всяко име може да представлява само временния аспект на Божия нрав през дадена епоха. То е необходимо единствено за да представя Неговото дело. Следователно Бог може да избере всяко име, подходящо за Неговия нрав, за да представи цялата епоха. Независимо дали става въпрос за епохата на Йехова, или за епохата на Исус, всяка епоха е представена от име. В края на Епохата на благодатта настъпи последната епоха, а Исус вече е идвал. Как би могъл Той все още да се нарича Исус? Как би могъл все още да приема формата на Исус сред хората? Нима си забравил, че Исус е бил само образ на Назарянина? Забравил ли си, че Исус беше само Изкупител на човечеството? Как би могъл да се заеме с делото за завоюване и усъвършенстване на човека в последните дни? Това, че Исус Си е заминал на бял облак, е факт, но как би могъл да Се върне при хората на бял облак и все още да Се нарича Исус? Ако Той наистина е дошъл на облак, как би могъл човек да не Го разпознае? Нима хората по целия свят не биха Го разпознали? В такъв случай не би ли бил само Исус Бог? В такъв случай Божият образ щеше да има вид на евреин и освен това щеше да остане непроменен завинаги. Исус каза, че ще дойде така, както Си е тръгнал, но знаеш ли истинското значение на думите Му? Възможно ли е Той да е говорил на тази група от вас? Всичко, което ти знаеш, е, че Той ще дойде така, както Си е тръгнал — на облак, но знаеш ли как точно Самият Бог върши делото Си? Ако ти наистина можеше да видиш, то как да се обяснят думите на Исус? Той каза: Когато Човешкият Син дойде в последните дни, Той Сам няма да знае, ангелите няма да знаят, небесните пратеници няма да знаят и всички човеци няма да знаят. Само Отец ще знае, тоест само Духът ще знае. Дори Самият Човешки Син не знае, а ти можеш да видиш и да знаеш? Ако беше в състояние да знаеш и да виждаш със собствените си очи, нямаше ли тези думи да бъдат казани напразно? Какво каза тогава Исус? „А онзи ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец. И както стана в Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син (…) Затова бъдете и вие готови; защото в час, в който не мислите, Човешкият Син иде“. Когато дойде този ден, и самият Син Човешки няма да го познае. Под Син Човешки се разбира Бог, облечен в плът — нормален и обикновен човек. Дори Самият Син Човешки не знае, така че откъде да знаеш ти? Исус каза, че ще дойде точно както Си е заминал. Дори и Той Самият не знае кога ще дойде, така че би ли могъл да ти каже предварително? В състояние ли си да Го видиш да идва? Не е ли това шега? Всеки път, когато Бог идва на земята, Той променя името Си, пола Си, външния Си вид и делото Си. Той не повтаря делото Си и винаги е нов и никога не е същият. Когато дойде предишния път, името Му беше Исус. Дали когато дойде отново, Той пак ще се нарича Исус? Последния път, когато дойде, Той беше мъж. Може ли и този път да е мъж? Когато дойде в Епохата на благодатта, Неговото дело беше да бъде прикован на кръста; когато дойде отново, ще продължи ли да изкупува човечеството от греха? Може ли отново да бъде разпънат на кръста? Няма ли това да е повторение на Неговото дело? Нима не знаеш, че Бог е винаги нов, никога не е същият? Има хора, които казват, че Бог е неизменен. Това е вярно, но се отнася до неизменността на Божия нрав и Неговата същност. Промените в Неговото име и дело не доказват, че същността Му се е променила. С други думи, Бог винаги ще бъде Бог и това е непроменимо. Ако твърдиш, че Божието дело остава непроменено, ще може ли тогава Той да завърши Своя шестхилядолетен план за управление? Ти знаеш само, че Бог остава непроменен завинаги, но знаеш ли, че Бог е винаги нов, никога не е същият? Ако Божието дело не се променя, би ли могъл Той да води човечеството чак до наши дни? Ако Бог е неизменен, защо вече е завършил делото на две епохи? Неговото дело никога не спира да се развива, което означава, че нравът Му постепенно се разкрива пред човека, а това, което се разкрива, е Неговият вътрешноприсъщ нрав. В началото Божият нрав беше скрит от човека. Той никога не разкриваше нрава Си открито на човека и човекът просто нямаше познание за Него. Поради това Той използва Своето дело, за да разкрие постепенно Своя нрав на човека, но това, че работи по този начин, не означава, че Божият нрав се променя във всяка епоха. Това, че Божията воля се променя непрекъснато, не означава, че и нравът Му се променя непрекъснато. По-скоро означава, че тъй като епохите на Неговото дело са различни, Бог разкрива на човека Своя вътрешноприсъщ нрав в цялата му пълнота стъпка по стъпка, за да може човекът да Го опознае. Но това в никакъв случай не доказва, че Бог първоначално не притежава определен нрав или че нравът Му постепенно се променя с промяната на епохите — подобно разбиране би било погрешно. Бог разкрива на човека Своя вътрешноприсъщ и особен нрав — какъв е Той — в зависимост от смяната на епохите. Делото на една епоха не може да изрази целия нрав на Бог. И така, думите „Бог е винаги нов и никога не е същият“ се отнасят до Неговото дело, докато думите „Бог е неизменен“ се отнасят до това, което Бог има и е по Своята същност. Независимо от това не можеш да направиш така, че шестхилядолетното дело да зависи от едно единствено гледище или да го опишеш с мъртви думи. Такава е човешката глупост. Бог не е толкова прост, колкото си представя човек, и Неговото дело не може да се задържи в една епоха. Йехова, например, не може винаги да означава името на Бог; Бог може да върши делото си и под името Исус. Това е знак, че Божието дело непрекъснато се развива и напредва.

Бог винаги е Бог и никога няма да се превърне в Сатана; Сатана винаги е Сатана и никога няма да стане Бог. Божията мъдрост, Божието чудо, Божията правда и Божието величие никога няма да се променят. Неговата същност, това кой е Той и какво притежава, никога няма да се променят. Неговото дело обаче постоянно напредва и се задълбочава, защото Той винаги е нов, никога не е същият. Във всяка епоха Бог приема ново име, във всяка епоха върши ново дело и във всяка епоха позволява на Своите създания да видят новата Му воля и новия Му нрав. Ако в една нова епоха хората не видят проявлението на Божия нов нрав, няма ли да Го приковат на кръста завинаги? А с това не ограничават ли Бог? Ако Бог беше дошъл в плът само като мъж, хората щяха да Го определят като мъж, като Бог на мъжете, и никога нямаше да повярват, че Той е Бог на жените. Тогава мъжете щяха да мислят, че Бог е от същия пол като мъжете, че Бог е глава на мъжете. Но в такъв случай какво става с жените? Това не е справедливо. Не е ли това привилегировано отношение? Ако беше така, то всички, които Бог спасяваше, щяха да бъдат мъже, както е Той, и нито една жена нямаше да бъде спасена. Когато Бог създаде човешкия род, Той създаде както Адам, така и Ева. Той не създаде само Адам, а създаде и мъжа, и жената по Свой образ. Бог не е само Бог на мъжете — Той е и Бог на жените. В последните дни Бог започва нов етап на Своето дело. Той ще разкрие нрава Си още повече и това няма да е състраданието и любовта от времето на Исус. Тъй като Той извършва ново дело, това дело ще бъде свързано с нов нрав. Следователно, ако това дело се извършваше от Духа — ако Бог не бе станал плът, а вместо това Духът говореше директно чрез гръмотевици, така че човек да няма възможност за какъвто и да е досег с Него — щеше ли човекът да може да познае Неговия нрав? Ако това дело се извършваше само от Духа, тогава човекът по никакъв начин не би могъл да опознае Божия нрав. Хората могат да разберат със собствените си очи Божия нрав само когато Той стане плът, когато Словото се яви в плът и Той изрази целия Си нрав чрез плътта. Бог реално и истински живее сред хората. Той е осезаем, човекът действително може да влезе в досег с Неговия нрав, в досег с онова, което Той притежава и представлява. Само по този начин човек може истински да опознае Бог. В същото време Бог е завършил и онова дело, в което „Бог е Бог на мъжете и Бог на жените“, и е осъществил пълнотата на Своето дело в плът. Той не дублира Своето дело в нито една епоха. Тъй като са настъпили последните дни, Той ще извърши делото, което върши в последните дни, и ще разкрие пълния Си нрав в последните дни. Когато става дума за последните дни, това се отнася за отделна епоха — епоха, в която, както казва Исус, със сигурност ще се сблъскате с бедствия, земетресения, глад и напасти, които ще покажат, че това е нова епоха и че тя вече не е предишната Епоха на благодатта. Ако приемем, както казват хората, че Бог винаги остава непроменен, че Неговият нрав винаги е изпълнен със състрадание и любов, че Той обича човека като Себе Си, предлага на всеки човек спасение и никога не изпитва омраза към човека, може ли Неговото дело някога да приключи? Когато Исус дойде и беше прикован на кръста, жертвайки Себе Си за всички грешници и принасяйки Себе Си на жертвеника, Той вече беше завършил делото на изкуплението и сложил край на Епохата на благодатта. И така, какъв е смисълът да се повтаря делото на онази епоха в последните дни? Няма ли да е отричане на делото на Исус, ако се извърши същото дело? Ако Бог не бе извършил делото на разпятието, когато стигна до този етап, а бе останал любящ и състрадателен, то би ли могъл да сложи край на онази епоха? Би ли могъл един любящ и състрадателен Бог да сложи край на епохата? В Своето последно дело по приключване на епохата Божият нрав е нрав на наказание и съд, в който Той изобличава всяка неправда, за да съди публично всички народи и да усъвършенства онези, които Го обичат с цялото си сърце. Само такъв нрав може да сложи край на епохата. Последните дни вече са настъпили. Всички неща в творението ще бъдат разделени според вида им и ще бъдат разделени на различни категории въз основа на тяхното естество. Това е моментът, в който Бог разкрива делата на човеците и тяхното предназначение. Ако хората не преминат през наказание и съд, няма как да се разкрие тяхното непослушание и неправда. Само чрез наказание и съд се разкриват последиците на цялото творение. Само когато е наказван и съден, човек разкрива истинската си същност. Злият ще бъде поставен при злите, добрият — при добрите и всички хора ще бъдат разделени според вида си. Чрез наказанието и съда ще бъдат разкрити последиците на цялото творение, за да може злият да бъде наказан, а добрият — възнаграден, и всички хора да приемат покорно Божията суверенна власт. Цялото това дело трябва да бъде извършено чрез праведно наказание и съд. Тъй като покварата на човека е достигнала своя връх и непокорството му е станало твърде тежко, само праведният нрав на Бог, който се състои главно от наказание и съд и който се разкрива в последните дни, може напълно да преобрази човека и да го направи пълноценен. Само такъв нрав може да изобличи злите и по този начин да накаже сурово всички неправедници. Ето защо подобен нрав е наситен със значението на епохата, а разкриването и проявяването на Неговия нрав се прави в името на делото на всяка нова епоха. Бог не разкрива Своя нрав безцелно или произволно. Ако предположим, че при разкриването на съдбата на човека през последните дни Бог продължава да дарява човека с безкрайно състрадание и любов и продължава да бъде любящ към него, като не го подлага на справедлив съд, а по-скоро проявява търпимост, търпение и прошка и прощава на човека, независимо от това колко тежки са греховете му, без никаква справедлива присъда, кога тогава ще приключи цялото Божие управление? Кога подобен нрав на Бог ще бъде в състояние да доведе хората до правилната цел на човечеството? Да вземем за пример един съдия, който винаги проявява любов, който съди с мило лице и меко сърце. Той обича хората въпреки престъпленията, които може да са извършили, обича хората и е търпелив към тях, каквито и да са те. Кога в такъв случай той ще може да произнесе справедлива присъда? В последните дни само справедливият съд ще може да раздели хората според вида им и да ги въведе в новия свят. Така цялата епоха ще бъде доведена до край чрез Божия праведен нрав, с който Той съди и наказва.

Божието дело през време на цялото Му управление е много ясно: Епохата на благодатта е Епоха на благодатта, а последните дни са последни дни. Има ясни разлики между отделните епохи, защото във всяка епоха Бог върши делото, което е специфично за тази епоха. За да бъде извършено делото на последните дни, са необходими огън, съд, наказание, гняв и унищожение, които да сложат край на тази епоха. Последните дни се отнасят за последната епоха. Дали по време на последната епоха Бог няма да сложи край на тази епоха? За да сложи край на епохата, Бог трябва да донесе наказание и съд със Себе Си. Само по този начин Той може да сложи край. Целта на Исус била човек да оцелее, да продължи да живее и да съществува по по-добър начин. Той спасил човека от греха, за да може същият да спре да изпада в поквара и да не живее повече в Хадес и ада, а спасявайки човека от Хадес и ада, Исус му дал възможност да продължи да живее. Вече са настъпили последните дни. Бог ще унищожи човека и напълно ще погуби човешкия род, т.е. ще преобрази бунта на човечеството. Поради тази причина би било невъзможно Бог с милосърден и любящ характер, какъвто е бил в миналото, да сложи край на епохата или да приключи Своя шестхилядолетен план за управление. Всяка епоха изразява специфичен аспект от Божия характер и всяка епоха съответства на делото, което Бог трябва да свърши. Това означава, че делото, извършено от Самия Бог във всяка епоха, съдържа проявление на Неговия истински характер, а Неговото име и делото, което Той върши, се променят с всяка следваща епоха — те са напълно нови. В Епохата на закона делото по ръководене на човечеството се извършвало под името Йехова и първият етап от това дело започнал на земята. През този етап делото се състояло в построяването на храма и жертвеника и в използването на закона за ръководство на израилтяните и за работа сред тях. Като напътствал израилския народ, Той поставил основа за Своето дело на земята. От тази основа Той разширил делото Си извън Израил, с други думи, след като започнал от Израил, Бог разширил делото Си навън, така че следващите поколения постепенно да разберат, че Йехова е Бог и че именно Йехова е създал небето и земята и всички неща, и че именно Йехова е направил всички творения. Той разширил делото Си чрез израилския народ навън, отвъд неговите граници. Територията на Израил била първото свято място в делото на Йехова на земята и именно в Израил Бог за пръв път започнал да върши дела на земята. Това било делото на Епохата на закона. По време на Епохата на благодатта Исус бил Богът, Който спасил човека. Той бил изпълнен с благодат, любов, състрадание, разбиране, търпение, смирение, грижа и толерантност. Ето защо толкова много от делата, които Той вършел, били свързани с изкуплението на човека. Характерът Му бил състрадателен и изпълнен с любов. Бидейки състрадателен и любящ, Той трябвало да бъде разпънат на кръст за човека, за да покаже, че Бог обича човека като Себе Си дотолкова, че да пожертва целия Себе Си. В Епохата на благодатта Бог бил наречен Исус, което означава, че Бог бил Богът, Който спасил човека, и че бил състрадателен и любящ Бог. Бог бил с човека. Неговата любов, Неговото състрадание и Неговото спасение съпътствали всеки човек и всички хора. Само чрез приемане на името на Исус и Неговото присъствие, човек можел да намери мир и радост, да получи Неговата благословия, Неговата безкрайна и изобилна благодат и Неговото спасение. Чрез разпятието на Исус всички, които Го последвали, получили спасение и прошка на греховете си. По време на Епохата на благодатта Божието име е Исус. С други думи, делото през Епохата на благодатта се извършвало главно под името на Исус. По време на Епохата на благодатта Бог се наричал Исус. Той предприел етап от ново дело, което надхвърляло Стария Завет, и делото Му приключило с разпятието. В това се състояла пълнотата на Неговото дело. И така, в Епохата на закона Божието име било Йехова, но в Епохата на благодатта Бог се явил с името Исус. В последните дни Неговото име е Всемогъщият Бог — Всемогъщият Бог, Който използва Своята власт, за да води човека, да го завоюва и да го спечели и накрая — да доведе епохата до нейния завършек. Във всяка епоха, във всеки етап от Неговото дело, Божият характер е очевиден.

В началото ръководенето на човека през старозаветната Епоха на закона било като да направляваш живота на дете. Първите човеци били като току-що родени от Йехова — това били израилтяните. Те не разбирали как да почитат Бог и как да живеят на земята. С други думи, Йехова създал човеците, т.е. създал Адам и Ева, но не им дал способността да разберат как да почитат Йехова или как да следват законите на Йехова на земята. Без прякото ръководство на Йехова никой не би могъл да знае това пряко, защото в началото човекът не е имал такава способност. Човекът знаел само, че Йехова е Бог, и нямал ни най-малка представа как да Го почита, какъв вид поведение може да се смята за почит към Него, с каква нагласа на ума трябва да Го почита и каква жертва трябва да принася в знак на почит към Него. Човекът знаел само как да се наслаждава на това, което можел да използва от всички неща, които Йехова бил създал, но нямал никаква представа за това какъв живот на земята е достоен за едно Божие създание. Без напътствия и пряко ръководство отвън такова човечество по никакъв начин не можело да води правилен, подходящ за човека живот и можело само да бъде незабелязано държано в плен на Сатана. Йехова създал човеците, т.е. създал прародителите на човечеството, Ева и Адам, но не ги надарил с никаква допълнителна интелигентност или мъдрост. Въпреки че вече живеели на земята, те не разбирали почти нищо. И така делото на Йехова по създаване на човечеството било извършено само наполовина. То в никакъв случай не било завършено. Бог бил оформил само един модел на човек от глина и му дал дъха Си, но не бил надарил човека с достатъчна готовност да Го почита. В началото човекът не бил склонен да изпитва почит или страх от Бог. Човекът умеел само да се вслушва в Неговите думи, но не познавал основите на живота на земята и обичайните правила на човешкия живот. И така, макар че Йехова създал мъжа и жената и завършил седемдневния план, Той по никакъв начин не завършил създаването на човека, защото човекът бил само обвивка и му липсвала реалната човешка същност. Човекът знаел само, че Йехова е Този, Който е създал човечеството, но нямал представа как да изпълнява думите и законите на Йехова. И така, след появата на човечеството делото на Йехова далеч не приключило. Той все още трябвало изцяло да направлява човечеството, за да могат човеците да дойдат при Него, да живеят заедно на земята и да Го почитат и за да може под Негово ръководство човечеството да тръгне по правилния път на естествения човешки живот на земята. Едва тогава това дело, което било извършвано предимно под името на Йехова, било напълно завършено, т.е. едва тогава било напълно завършено делото на Йехова по създаването на света. И така, след като създал човечеството, Бог трябвало да направлява живота му на земята в продължение на няколко хиляди години, за да придобият хората способността да се подчиняват на Неговите наредби и закони и да се включат във всички дейности на един нормален човешки живот на земята. Едва тогава делото на Йехова било напълно завършено. Той започнал това дело след създаването на човечеството и делото Му продължило до времето на Яков, когато дванадесетте сина на Яков по Божия воля станали дванадесетте племена на Израил. От този момент нататък народът на Израил се превърнал в човешки род, официално ръководен от Бог на земята, а Израил се превърнал в специално място на земята, където Бог вършел Своето дело. Йехова направил този народ първата група хора, сред които официално извършвал делото Си на земята и превърнал цялата израилска земя в отправна точка за делото Си. Той използвал тези хора като отправна точка за едно още по-велико дело, така че всички родени от Него на земята да знаят как да Го почитат и как да живеят на земята. И така делата на израилтяните станали пример за подражание на хората от езическите народи. А онова, което било казано на израилтяните, станало слово, което трябвало да чуят хората от езическите народи. Защото израилтяните били първите, които получили законите и заповедите на Йехова, и затова били и първите, които знаели как да почитат пътищата на Йехова. Те били предците на човешкия род, които познавали пътищата на Йехова и били представителите на човешкия род, избрани от Йехова. Когато настъпила Епохата на благодатта, Йехова вече не водел човека по този начин. Човекът съгрешил и се предал на греха. И така Бог започнал да спасява човека от греха. По този начин Той изобличавал човека, докато човекът не бил напълно освободен от греха. В последните дни човекът е изпаднал в такава поквара, че делото на този етап може да бъде извършено само чрез осъждане и наказание. Само по този начин може да бъде извършено това дело. То е дело на няколко епохи. С други думи, Бог използва Своето име, Своето дело и различните Божии образи, за да разграничи една епоха от друга и да направи прехода между тях. Божието име и Неговото дело представляват Неговата епоха и представят Неговото дело във всяка епоха. Ако Божието дело във всяка епоха остава едно и също и ако Той винаги се нарича със същото име, как би могъл човек да Го познае? Бог трябвало да се нарича Йехова и всеки, който се наричал с друго име, освен Бог Йехова, не бил Бог. Или пък Бог можел да бъде само Исус и не можел да бъде наричан с никакво друго име, освен с името Исус; отделно от Исус Йехова не е Бог, нито пък Всемогъщият Бог е Бог. Човек си мисли, че е вярно как Бог е всемогъщ, но Бог е Бог, Който е с човека; и Той трябва да се нарича Исус, защото Бог е с човека. Това означава да следваме доктрини и да ограничаваме Бог в определени рамки. Така делото, което Бог върши във всяка епоха, името, с което се нарича, образът, който приема, и делото, което върши във всеки етап чак до наши дни, не следват нито едно правило и не подлежат на каквито и да било ограничения. Той е Йехова, но Той също е Исус, както и Месията и Всемогъщият Бог. Неговото дело може постепенно да се трансформира и в Неговото име да настъпи съответната промяна. Нито едно име не може да Го представи напълно, но всички имена, с които наричаме Бог, са способни да Го представят, а делото, което Той върши във всяка епоха, представя Неговия характер. Да предположим, че когато настъпят последните дни, Богът, Когото съзираш, е още Исус. Нещо повече, Той е възседнал бял облак и още има облика на Исус, а думите, които изрича, са още тези на Исус: „Трябва да обичате ближния си като себе си, трябва да постите и да се молите, да обичате враговете си, както цените собствения си живот, да проявявате търпимост към другите, да бъдете търпеливи и смирени. Трябва да изпълните всички тези неща и само тогава можете да бъдете Мои ученици. И като вършите всички тези неща, можете да влезете в Моето царство“. Не е ли това делото на Епохата на благодатта? Не са ли тези Негови думи пътят на Епохата на благодатта? Как бихте се почувствали, ако трябваше да чуете тези думи? Нямаше ли да почувствате, че това още е делото на Исус? Няма ли това да е дублиране на Неговото дело? Би ли могъл човек да намери радост в това? Може би си мислите, че Божието дело може да остане само такова, каквото е сега, и не може да се развива по-нататък, че Бог не е толкова могъщ, че вече няма никакво ново дело и е достигнал предела на Своята сила. Преди две хиляди години е имало Епоха на благодатта и две хиляди години по-късно Бог все още проповядва пътя на Епохата на благодатта и все още насърчава хората да се покаят. Хората биха казали: „Боже, Ти имаш само ограничена власт. Мислех си, че трябва да Си много по-мъдър, Ти обаче познаваш само кротостта и се интересуваш единствено от дълготърпението. Ти знаеш само как да обичаш врага Си и нищо повече“. В съзнанието на човека Бог завинаги ще бъде такъв, какъвто е бил в Епохата на благодатта, и човекът винаги ще вярва, че на Бог са присъщи любовта и състраданието. Мислиш ли, че Божието дело винаги ще тъпче на едно и също място? Е, на този етап от Божието дело Той няма да бъде разпънат на кръст и всичко, което виждате и с което влизате в контакт, ще бъде различно от това, което сте си представяли и чували. Днес Бог няма досег с фарисеите, нито пък позволява на света да знае, а тези, които Го познават, сте само вие, които Го следвате, защото Той няма да бъде разпнат отново. По време на Епохата на благодатта Исус проповядвал открито по цялата земя в името на Своето дело на благовестие. Той влязъл в досег с фарисеите заради делото на разпятието. Ако не го беше направил и властимащите не бяха узнали за Него, как Исус щеше да бъде осъден, а след това предаден и прикован на кръста? И така, Той влезе в досег с фарисеите заради разпятието. Днес Той работи тайно, за да избегне изкушенията. В двете въплъщения на Бог делото и значението са различни, а обстановката също е различна, така че как би могло делото, което Той върши, да е абсолютно същото?

Възможно ли е името на Исус — „Бог с нас“ — да представя Божия характер в неговата пълнота? Може ли то да изразява напълно Бог? Ако някой каже, че Бог може да се нарича само Исус и не може да има друго име, защото Бог не може да промени Своя характер, то такива думи са истинско богохулство! Мислиш ли, че името Исус — „Бог с нас“ — само по себе си може да представи Бог в цялата Му пълнота? Бог може да бъде наречен с много имена, но сред тези много имена няма нито едно, което да може да обхване всичко, което е в Бог; няма нито едно име, което да може да представи напълно Бог. И така, Бог има много имена, но тези много имена не могат да изразят напълно Божия характер, защото Божият характер е толкова богат, че просто не е по силите на човека да Го познае. Използването на човешкия език по никакъв начин не дава на човека възможността да обхване напълно Бог. Човек разполага само с ограничен речник, за да обхване всичко, което знае за Божия характер: велик, почитан, чудесен, непостижим, възвишен, свят, праведен, мъдър и т.н. Толкова много думи! Този ограничен речник не е в състояние да опише малкото, на което човекът е станал свидетел по отношение на Божия характер. По-късно много хора са добавяли думи, които от тяхна гледна точка са описвали по-добре пламъка в сърцата им: Бог е толкова велик! Бог е толкова свят! Бог е толкова красив! Днес подобни човешки изказвания са стигнали своя връх, но човекът все още не е в състояние да се изрази ясно. И така, за човека Бог има много имена, но няма едно-единствено име и това е така, защото Божието битие е толкова изобилно, а езикът на човека е толкова беден. Една конкретна дума или име нямат способността да представят Бог в Неговата пълнота. Мислиш ли, че е възможно да се определи име на Бог? Бог е толкова велик и толкова свят, но въпреки това не Му позволяваш да променя името Си във всяка нова епоха? Затова във всяка епоха, в която Бог лично върши Своето дело, Той използва име, което подхожда на епохата, за да обхване делото, което възнамерява да извърши. Той използва това конкретно име, което притежава времево значение, за да представи Своя характер в тази епоха. Ето как Бог използва човешкия език, за да изрази собствения Си характер. Въпреки това много хора, които са имали духовни преживявания и лично са виждали Бог, смятат, че това конкретно име не е в състояние да представи Бог в Неговата цялост — уви, това няма как да се избегне! — така че човек вече не се обръща към Бог с каквото и да е име, а Го нарича просто „Бог“. Човешкото сърце изглежда любящо, но е изпълнено и с много противоречия, защото човек не знае как да обясни Бог. Това, което е Бог, е толкова изобилно, че е просто невъзможно да бъде описано. Няма нито едно име, което да обобщи Божия характер, и няма нито едно име, което да опише всичко, което Бог притежава и Кой е Той. Ако Ме попитат: „Какво точно е името, което Ти използваш?“ — ще отговоря: „Бог е Бог!“. Дали това не е най-доброто име за Бог? Не е ли това най-доброто обобщение на Божия характер? Тогава защо изразходвате толкова много усилия в търсене на Божието име? Защо да си блъскате главата, да се лишавате от храна и сън, и всичко това заради едно име? Ще дойде ден, в който Бог няма да се нарича Йехова, Исус или Месия — Той просто ще бъде Създателят. Тогава ще настъпи краят на всички имена, които Той е приемал на земята, защото делото Му на земята ще приключи, след което Той няма да има име. Когато всички неща преминат под властта на Създателя, защо да Го наричаме с изключително подходящо, но непълно име? Все още ли търсиш Божието име? Все още ли дръзваш да твърдиш, че Бог се нарича само Йехова? Все още ли се осмеляваш да твърдиш, че Бог може да се нарича само Исус? Можеш ли да понесеш греха на хула спрямо Бог? Трябва да знаеш, че първоначално Бог не е имал име. Той е приел едно, две или много имена само защото е трябвало да върши делото Си и да управлява човечеството. Каквото и да е името, с което Го наричаме, то не е ли свободно избрано от Него Самия? Нужно ли е вие, едно от Неговите създания, да решавате това? Името, с което наричаме Бог, съответства на онова, което човек може да възприеме на човешки език, но това име не е нещо, което човек може да обхване. Можеш само да кажеш, че има Бог на небето, че Той се нарича Бог, че Той е Самият Бог, Който има велика сила. Той е толкова мъдър, толкова възвишен, толкова чуден, толкова загадъчен, толкова всемогъщ, че не можеш да кажеш нищо повече; тази малка част е всичко, което можеш да знаеш. При това положение може ли името Исус само по себе си да представлява Бог? Когато настъпят последните дни, макар че Бог все още е Този, Който върши Своето дело, Неговото име трябва да се промени, защото това вече е друга епоха.

След като Бог е най-великият в цялата вселена и в горното царство, може ли Той да обясни напълно Себе Си, използвайки образа на плътта? Бог се облича в плът, за да осъществи един етап от Своето дело. Този образ на плътта няма никакво особено значение, не е свързан с отминаването на епохите, нито пък с Божия характер. Защо Исус не е позволил образът Му да остане? Защо не е позволил на човека да нарисува Неговия образ, за да може той да бъде предаден на следващите поколения? Защо не е позволил на хората да разпознаят, че Неговият образ е образът на Бог? Въпреки че образът на човека е създаден по Божия образ, възможно ли е външният вид на човека да представлява възвишения образ на Бог? Когато Бог става плът, Той просто слиза от небето в конкретна плът. Неговият Дух слиза в плът, чрез която Той извършва делото на Духа. Духът е този, който се изразява в плътта, и Духът е този, който върши Своето дело в плътта. Делото, извършено в плътта, напълно представя Духа, а плътта съществува заради делото, но това не означава, че образът на плътта е заместител на истинския образ на Самия Бог — не това е целта и смисълът на Божието въплъщение. Той става плът само за да може Духът да намери жилище, подходящо за Неговото дело, за да може по-добре да върши делото Си в плът, за да могат хората да видят делата Му, да разберат нрава Му, да чуят думите Му и да познаят чудото на Неговото дело. Името Му представлява Неговия нрав, делото Му представлява Неговата личност, но Той никога не е казвал, че появата Му в плът представлява Неговия образ — това са просто човешки представи. И така, ключовите моменти на Божието въплъщение са Неговото име, Неговото дело, Неговият нрав и Неговият пол. Бог ги използва, за да представи Своето управление в тази епоха. Появата Му в плът няма никаква връзка с Неговото управление, а е само за целите на Неговото дело в своето време. И все пак не е възможно въплътеният Бог да няма конкретен външен вид и затова Той избира подходящото семейство, за да определи Своя външен вид. Ако външният вид на Бог имаше значение при представляването Му, тогава всички, които притежават черти на лицето, подобни на Неговите, също щяха да представляват Бог. Не би ли било това очевидна заблуда? Портретът на Исус е нарисуван от човек, за да може човекът да Му се покланя. По онова време не е имало специални напътствия от Светия Дух и затова човекът е предал този измислен портрет до наши дни. Всъщност според първоначалния Божи замисъл човекът не е трябвало да прави това. Единствено ревността на човека е станала причина портретът на Исус да остане до днес. Бог е Дух и човек никога не може да предаде всичко, което в крайна сметка представлява Неговият образ. Неговият образ може да бъде представен единствено чрез Неговия характер. Не можеш да си представиш как е изглеждал Неговият нос, уста, очи и коса. Когато Йоан получил откровението, той видял образа на Човешкия Син: от устата Му излизал двуостър меч, очите Му били като огнен пламък, главата и косата Му — бели като бяла вълна, нозете Му — като полиран бронз, а около кръста Му бил препасан златен пояс. Въпреки че думите на Йоан са много ярки, образът на Бог, Който той описва, не е образ на сътворено същество. Това, което видял, било само видение и не било образ на човек от материалния свят. Йоан имал видение, но не видял истинския вид на Бог. Образът на плътта на въплътения Бог е образ на сътворено същество и не е способен да отрази Божия нрав в неговата пълнота. Когато Йехова създал човека, Той казал, че го е направил по Свой образ и е създал мъж и жена. Тогава Той казал, че е създал мъжа и жената по Божия образ. Въпреки че образът на човека прилича на Божия образ, това не може да се тълкува в смисъл, че външният вид на човека е Божият образ. Нито пък можеш да използваш човешкия език, за да опишеш напълно Божия образ, защото Бог е толкова възвишен, толкова велик, толкова удивителен и непостижим!

Когато Исус дошъл да върши Своето дело, това ставало под ръководството на Светия Дух; Той действал според желанието на Светия Дух, а не според старозаветната Епоха на закона или според делото на Йехова. Въпреки че делото, което Исус дошъл да извърши, не било да се спазват законите на Йехова или заповедите на Йехова, техният източник бил един и същ. Делото, което Исус вършил, представлявало името на Исус и представлявало Епохата на благодатта; що се отнася до делото, извършено от Йехова, то представлявало Йехова и представлявало Епохата на закона. Тяхното дело било дело на един Дух в две различни епохи. Делото, извършено от Исус, можело да представлява само Епохата на благодатта, а делото, извършено от Йехова, можело да представлява само старозаветната Епоха на закона. Йехова само ръководел народа на Израил и Египет и всички страни извън Израил. Делото на Исус в новозаветната Епоха на благодатта било дело на Йехова, което се извършвало под името на Исус, защото Той направлявал тази епоха. Ако кажеш, че делото на Исус се основавало на делото на Йехова и че Исус не започнал никакво ново дело, а че всичко, което вършил, било в хармония с думите на Йехова, в хармония с делото на Йехова, а също и с пророчествата на Исая — тогава Исус не би бил Бог, станал плът. Ако Той беше вършил делото Си по този начин, Той щеше да бъде апостол или работник от Епохата на закона. Ако е така, както казваш, тогава Исус не би могъл да постави началото на една епоха, нито пък да върши някакво друго дело. По същия начин Светият Дух по принцип трябва да върши делото Си чрез Йехова и освен чрез Йехова, Светият Дух не би могъл да върши никакво ново дело. Неправилно е човек да разбира делото на Исус по този начин. Ако човек вярва, че делото, извършено от Исус, е било извършено според думите на Йехова и пророчествата на Исая, тогава бил ли е Исус въплътен Бог или е бил един от пророците? Според този възглед не е имало Епоха на благодатта и Исус не е бил въплътен Бог, тъй като делото, което е извършил, не може да представлява Епоха на благодатта, а може да представлява само старозаветната Епоха на закона. Новият период можел да настъпи само когато Исус дошъл, за да извърши ново дело, да започне нова епоха, да излезе извън рамките на делото, което Йехова бил извършил по-рано в Израил, и да извърши Своето дело не според делото, което Йехова бил извършил в Израил, нито според старите Му заповеди, нито според някакви предписания, а да извърши новото дело, което трябвало да извърши. Самият Бог идва, за да започне епохата, и Самият Бог идва, за да доведе епохата до край. Човекът е неспособен да извърши делото по започване или завършване на епохата. Ако след идването Си Исус не беше довел до край делото на Йехова, това би било доказателство, че Той е просто човек и не е способен да представлява Бог. Тъкмо защото Исус дошъл и завършил делото на Йехова, продължил делото на Йехова и освен това извършил Своето собствено дело, едно ново дело, доказва, че това била нова епоха и че Исус бил Самият Бог. Те извършили два ясно разграничими етапа на делото. Единият етап протичал в храма, а другият — извън храма. Единият етап бил да насочи живота на човека в съответствие със закона, а другият — да принесе жертва за грях. Тези два етапа на делото се различавали значително; това отделя новата епоха от старата и е напълно правилно да се каже, че това са две различни епохи. Мястото на Тяхното дело било различно, съдържанието на Тяхното дело било различно, целта на Тяхното дело била различна. В такъв случай те могат да бъдат разделени на две епохи: Нов и Стар Завет, тоест нова и стара епоха. Когато Исус дошъл, Той не влязъл в храма, което доказва, че епохата на Йехова е приключила. Той не отишъл в храма, защото делото на Йехова в храма било завършено и нямало нужда да се върши отново, а да се върши отново би означавало да се повтори. Само като напуснел храма, предприемайки ново дело и започвайки ново пътуване извън храма, Той можел да доведе Божието дело до неговата връхна точка. Ако Той не бил напуснал храма, за да извърши Своето дело, Божието дело щяло да остане в застой върху основите на храма и нямало да настъпи нова промяна. Затова, когато Исус дошъл, Той не влязъл в храма и не извършил Своето дело в храма. Той вършил делото Си извън храма и като водил учениците Си, бил свободен да върши Своето дело. Излизането на Бог от храма, за да върши делото Си, означавало, че Бог има нов план. Неговото дело трябвало да се извършва извън храма и това трябвало да бъде ново дело, чието естество нямало да бъде ограничено. Идването на Исус сложило край на делото на Йехова през старозаветната епоха. Въпреки че Те били наречени с две различни имена, един и същ Дух извършил двата етапа на делото, а извършеното дело било непрекъснато. Тъй като името било различно и съдържанието на делото било различно, възрастта е била различна. Когато дошъл Йехова, това била епохата на Йехова, а когато дошъл Исус, това била епохата на Исус. И така, винаги когато Бог идва, Той се нарича с едно име, представлява една епоха и започва нов път. И на всеки нов път Той приема ново име, което показва, че Бог е винаги нов и никога не е същият и че Неговото дело непрекъснато напредва. Историята винаги се движи напред и Божието дело също винаги се движи напред. За да може Неговият шестхилядолетен план за управление да достигне своя край, Божието дело трябва да продължи да се движи напред. Всеки ден Бог трябва да върши ново дело, всяка година Той трябва да върши ново дело; Той трябва да постави началото на нови пътища, на нови епохи, да започне ново и по-голямо дело и заедно с това носи нови имена и ново дело. Всяка минута Божият Дух върши ново дело и никога не се придържа към старите методи или правила. Неговото дело също така никога не спира, а се извършва във всеки един момент. Ако кажеш, че делото на Светия Дух е неизменно, то тогава защо Йехова поиска от свещениците да Му служат в храма, но Исус не влезе в храма, въпреки че при идването Му народът също казваше, че Той е първосвещеник и че е от Давидовия дом, първосвещеник и велик Цар? И защо не принесе жертви? Да влезеш в храма или да не влезеш в храма — не е ли всичко това делото на Самия Бог? Ако, както си въобразява човек, Исус дойде отново и в последните дни Той все още ще се нарича Исус и все така ще дойде на бял облак, слизайки при хората в образа на Исус — това няма ли да е повторение на Неговото дело? Може ли Светият Дух да се придържа към старите неща? Всичко, в което човекът вярва, са само представи, и всичко, което човекът разбира буквално, и всичко, което отговаря на въображението му, е в противоречие с принципите на работа на Светия Дух и несъвместимо с Божиите намерения. Бог не действа по този начин; Бог не е толкова неразумен и глупав и Неговото дело не е толкова просто, колкото си го представяш. Според всички човешки фантазии Исус ще се появи, възседнал облак, и ще слезе сред вас. Вие ще Го видите и Той, седнал на облака, ще ви съобщи, че е Исус. Ще видите и следите от гвоздеи по ръцете Му и ще разберете, че Той е Исус. Той ще ви спаси отново и ще бъде вашият могъщ Бог. Той ще ви спаси, ще ви даде ново име и ще даде на всеки от вас бяло камъче, след което ще ви позволи да влезете в Небесното царство и да бъдете приети в Небето. Не са ли такива вярвания човешки представи? Бог действа ли в съответствие с човешките вярвания или действа противно на човешките вярвания? Нима всички човешки представи не идват от Сатана? Не е ли цялото човечество покварено от Сатана? Ако Бог вършеше делото Си според човешките представи, нямаше ли да е Сатана? Нямаше ли да бъде като Своите собствени създания? Тъй като Неговите създания са били покварени от Сатана до такава степен, че човек се е превърнал във въплъщение на Сатана, ако Бог действаше според делата на Сатана, нямаше ли да бъде в съюз със Сатана? Как човек може да разбере Божието дело? Следователно Бог никога не действа според човешкото разбиране и винаги действа различно от това, което си представяш. Има хора, които говорят така, сякаш Самият Бог е казал, че ще се появи на облак. Вярно е, че Самият Бог е казал това, но знаеш ли, че тайните на Бога са непонятни за човека? Знаеш ли, че никой човек не може да обясни Божиите думи? Сигурен ли си извън всякакво съмнение, че Светият Дух те е просветил и осветил? Сигурно Светият Дух не ти го е показал по такъв директен начин? Наистина ли това са инструкции от Светия Дух или само въображението ти те кара да мислиш така? Ти каза: „Това е казано от Самия Бог“. Но ние не можем да използваме собствените си възприятия и ума си, за да измерваме Божиите думи. Вземете думите на Исая — можеш ли да обясниш думите му с пълна увереност? Осмеляваш ли се да обясниш думите му? След като не се осмеляваш да обясниш думите на Исая, защо се осмеляваш да обясниш думите на Исус? Кой е по-висш — Исус или Исая? Тъй като отговорът е Исус, защо се осмеляваш да обясниш думите на Исус? Ще ти каже ли Бог предварително за Своето дело? Нито едно създание — дори небесните пратеници, дори Човешкият Син — не може да знае, така че как можеш да знаеш ти? Човекът е твърде ограничен. Най-важното нещо за вас сега е да познавате трите етапа на делото. От делото на Йехова до делото на Исус и от Неговото дело — до делото на сегашния етап — тези три етапа в един непрекъснат процес обхващат цялата ширина на Божието управление и всички те са дело на един Дух. От сътворението на света Бог винаги е действал, управлявайки човечеството. Той е Началото и Краят, Той е Първият и Последният, Той е Този, Който започва дадена епоха, и Този, Който довежда дадена епоха до край. Тези три етапа на работа в различни епохи и места несъмнено са дело на един Дух. Всички, които разделят тези три етапа, се противопоставят на Бог. Сега трябва да разбереш, че цялото дело, от първия етап до наши дни, е дело на един Бог, дело на един Дух. И в това не може да има никакво съмнение.

Предишна: Видение за Божието дело (2)

Следваща: Относно Библията (1)

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Настройки

  • Текст
  • Теми

Плътни цветове

Теми

Шрифтове

Размер на шрифта

Разредка

Разредка

Ширина на страницата

Съдържание

Търсене

  • Търсене в този текст
  • Търсене в тази книга

Свържете се с нас в Messenger