Как трябва да се подхожда към Библията в рамките на вярата в Бог? Това е принципен въпрос. Защо беседваме по този въпрос? Защото в бъдеще ще разпространявате Евангелието и ще разширявате делото на Епохата на царството и не е достатъчно само да можете да говорите за делото на Бог днес. За да разширите Неговото дело, е по-важно да можете да разсейвате старите религиозни представи и старите начини на вярване на хората и да ги оставяте напълно убедени — а постигането на това, е свързано с Библията. В продължение на много години традиционният начин на вярване на хората (този на християнството — една от трите основни религии в света) е четенето на Библията; разлъката с Библията не е вяра в Господ, разлъката с Библията е хетеродоксалност и ерес и дори когато хората четат други книги, в основата на тези книги трябва да лежи обяснението на Библията. Това означава, че ако вярваш в Господ, тогава трябва да четеш Библията и освен на нея не трябва да се покланяш на никоя книга, която не включва Библията. Ако направиш това, значи предаваш Бог. Откакто съществува Библията, вярата на хората в Господ е била вярата в Библията. Вместо да се казва, че хората вярват в Господ, по-добре е да се казва, че вярват в Библията; вместо да се казва, че са започнали да четат Библията, по-добре е да се казва, че са започнали да вярват в Библията; и вместо да се казва, че са се върнали пред Господ, по-добре е да се казва, че са се върнали пред Библията. Така хората се покланят на Библията, сякаш тя е Бог или жизнената им сила, и да я загубят би било все едно да загубят живота си. Хората смятат, че Библията е толкова висша, колкото и Бог, а има и такива, които я смятат за по-висша от Бог. Ако хората са лишени от делото на Светия Дух, ако не могат да почувстват Бог, те могат да продължат да живеят, но веднага щом изгубят Библията или известните глави и цитати от Библията, тогава те сякаш губят живота си. И така, веднага щом хората повярват в Господ, те започват да четат Библията, да я учат наизуст, и колкото повече от Библията успяват да запомнят, толкова повече това доказва, че обичат Господ и имат голяма вяра. Всички онези, които са чели Библията и могат да говорят за нея на другите, са добри братя и сестри. През всичките тези години вярата и предаността на хората към Господ са се измервали според степента на разбиране на Библията. Повечето хора просто не разбират защо трябва да вярват в Бог, нито как да вярват в Него, и не правят нищо друго, освен сляпо да търсят ключове, за да декодират главите от Библията. Хората никога не са следвали посоката на делото на Светия Дух; открай време те не са правели нищо друго, освен неистово да изучават и изследват Библията и никой никога не е открил по-ново дело на Светия Дух извън рамките на Библията. Никой никога не се е отделял от Библията, нито пък се е осмелявал да го направи. През всичките тези години хората са изучавали Библията, измислили са толкова много обяснения и са положили толкова много труд в това; освен това те имат много различия в мненията си за Библията, които спорят безконечно, така че днес са се формирали над две хиляди различни вероизповедания. Всички те искат да намерят някакви специални обяснения или по-дълбоки тайни в Библията, искат да я изследват и да открият в нея предисторията на делото на Йехова в Израел, предисторията на делото на Исус в Юдея или други тайни, които не са известни на никого другиго. Подходът на хората към Библията е смесица от вманиачаване и вяра и никой не може да бъде напълно наясно с вътрешната история или същността на Библията. И така, днес хората все още изпитват неописуемо чувство на удивление, когато става дума за Библията, а вманиачаването в нея е още по-голямо и вярата в нея е още по-голяма. Днес всички искат да намерят в Библията пророчествата за делото на последните дни, искат да открият какво дело върши Бог през последните дни и какви знамения има за последните дни. По този начин поклонението на хората пред Библията става все по-ревностно и колкото повече наближават последните дни, толкова по-сляпо става тяхното доверие към библейските пророчества, особено към тези за последните дни. С такава сляпа вяра в Библията, с такова доверие в Библията те нямат желание да търсят делото на Светия Дух. В представите си хората смятат, че само Библията може да донесе делото на Светия Дух, че само в Библията могат да се открият стъпките на Бог, че само в Библията са скрити тайните на Божието дело, че само Библията — а не други книги или хора — може да изясни всичко за Бог и цялото Му дело, че Библията може да донесе делото на небето на земята и че Библията може да започва и да завършва епохите. С тези представи хората не са склонни да търсят делото на Светия Дух. И така, независимо от това колко много е помагала Библията на хората в миналото, тя се е превърнала в пречка за най-новото Божие дело. Без Библията хората могат да търсят стъпките на Бог на други места, но днес Неговите стъпки са ограничени до рамките на Библията и разширяването на границите на Неговото последно дело е станало двойно по-трудно, превърнало се е в тежка задача. Всичко това се дължи на известните глави и цитати от Библията, както и на различните пророчества в нея. Библията се е превърнала в идол в съзнанието на хората, превърнала се е в главоблъсканица в техните умове и те просто не са способни да повярват, че Бог може да работи извън Библията, не са способни да повярват, че хората могат да намерят Бог извън Библията, а още по-малко са способни да повярват, че Бог може да се отдели от Библията по време на последното дело и да започне наново. За хората това е немислимо; те не могат да го повярват, нито да си го представят. Библията се е превърнала в голяма пречка за приемането на новото Божие дело от хората, а също и в трудност за разширяването от Бог на това ново дело. Ето защо ако не разбирате вътрешната история на Библията, вие няма да можете нито да разпространявате успешно Евангелието, нито да свидетелствате за новото дело. Въпреки че днес не четете Библията, вие все още сте изключително благосклонни към нея, тоест Библията може и да не е в ръцете ви, но много от представите ви идват от нея. Вие не разбирате произхода на Библията или вътрешната история на предишните два етапа на Божието дело. Въпреки че не четете често Библията, трябва да я разбирате, трябва да постигнете правилно познаване на Библията и само така ще можете да разберете какво представлява шестхилядолетният план за управление на Бог. Ще използвате тези неща, за да спечелите хората, да ги накарате да признаят, че този поток е истинският път, да ги накарате да признаят, че пътят, по който вървите днес, е пътят на истината, че той е направляван от Светия Дух и че не е започнат от никой човек.

След като Бог извърши делото на Епохата на закона, беше създаден Старият завет и тогава хората започнаха да четат Библията. След като Исус дойде, Той извърши делото на Епохата на благодатта, а Неговите апостоли написаха Новия завет. Така бяха създадени Старият и Новият завет на Библията и дори до днес всички, които вярват в Бог, четат Библията. Библията е историческа книга. Разбира се, тя съдържа и някои от предсказанията на пророците, а тези предсказания в никакъв случай не са история. Библията се състои от няколко части — тя не е само пророчества, не е само делото на Йехова, нито пък само посланията на Павел. Ти трябва да знаеш от колко части се състои Библията; Старият завет съдържа Битие, Изход…, а освен това има и книги с пророчества, които са написани от пророците. Накрая Старият завет завършва с Книгата на Малахия. В Стария завет е записано делото на Епохата на закона, която беше ръководена от Йехова; от Битие до Книгата на Малахия той е изчерпателен запис на цялото дело на Епохата на закона. Това означава, че в Стария завет е записано всичко, което е преживяно от хората, напътствани от Йехова в Епохата на закона. По време на старозаветната Епоха на закона големият брой пророци, издигнати от Йехова, изричаха пророчества от Негово име, даваха наставления на различни племена и народи и предсказваха делата, които Йехова щеше да извърши. Всички издигнати хора бяха получили Духа на пророчеството от Йехова: те можеха да виждат виденията от Йехова и да чуват гласа Му; така те бяха вдъхновени от Него и написаха пророчества. Делото, което вършеха, беше израз на гласа на Йехова, израз на пророчеството на Йехова, а делото на Йехова по онова време беше просто да напътства хората, като използва Духа; Той не стана плът и хората не видяха лицето Му. Така Той издигна много пророци, които да вършат делото Му, и им даде послания, които те предаваха на всяко племе и род на Израел. Тяхното дело беше да изричат пророчества, а някои от тях записваха наставленията, които Йехова им даваше, за да ги покажат на другите. Йехова издигна тези хора, за да изричат пророчества, да предсказват бъдещите дела или делата, които предстояха да бъдат извършени по онова време, така че хората да могат да видят удивителността и мъдростта на Йехова. Тези книги с пророчества бяха доста различни от другите книги на Библията; те бяха думи, изречени или написани от онези, на които беше даден Духът на пророчеството — от онези, които бяха получили видения или глас от Йехова. Освен книгите с пророчества всичко останало в Стария завет се състои от записи, направени от хората, след като Йехова беше завършил Своето дело. Тези книги не могат да заместят предсказанията, изречени от пророците, които бяха издигнати от Йехова, точно както Битие и Изход не могат да се сравняват с Книгата на Исая и Книгата на Даниил. Пророчествата бяха изречени, преди делото да бъде извършено, а междувременно другите книги бяха написани, след като делото беше завършено — на това бяха способни хората. Пророците от онова време бяха вдъхновени от Йехова и изрекоха някои пророчества, изговориха много думи и предрекоха нещата от Епохата на благодатта, както и унищожението на света в последните дни — делото, което Йехова планираше да извърши. Всички останали книги са запис на делото, което Йехова извърши в Израел. Така че когато четете Библията, вие четете най-вече за това, което Йехова направи в Израел; Старият завет на Библията записва основно делото на Йехова — как Йехова напътства Израел, как използва Мойсей, който изведе израилтяните от Египет, отърва ги от оковите на фараона и ги отведе в пустинята, след което те влязоха в Ханаан и всичко след това беше техният живот в Ханаан. Ако оставим тези неща настрани, всичко друго е съставено от записи за делото на Йехова в Израел. Всичко записано в Стария завет е делото на Йехова в Израел, това е делото, което Йехова извърши в земята, в която създаде Адам и Ева. От момента, в който Бог официално започна да ръководи хората на земята след Ной, всичко, което е записано в Стария завет, е делото на Израел. А защо не е записано никакво дело освен делото на Израел? Защото земята на Израел е люлката на човечеството. В началото нямаше други страни освен Израел и Йехова не вършеше Своите дела на друго място. Ето защо това, което е записано в Стария завет на Библията, е единствено Божието дело в Израел по онова време. Думите, изречени от пророците, от Исая, Даниил, Йеремия и Йезекиил … техните думи предсказват друго Негово дело на земята, те предсказват делото на самия Бог Йехова. Всичко това дойде от Бог, то беше дело на Светия Дух и освен тези книги на пророците, всичко останало е запис на преживяванията на хората, свързани с делото на Йехова по онова време.

Делото на сътворението беше извършено преди появата на човечеството, но книгата Битие дойде едва след появата на човечеството; това беше книга, написана от Мойсей по време на Епохата на закона. Това е като нещата, които се случват между вас днес: след като се случат, вие ги записвате, за да ги покажете на хората в бъдещето, а за хората от бъдещето нещата, които сте записали, са събития от миналото — те не са нищо повече от история. Това, което е записано в Стария завет, е делото на Йехова в Израел, а това, което е записано в Новия завет, е делото на Исус в Епохата на благодатта; тези записи документират делото, извършено от Бог в две различни епохи. Старият завет документира делото на Бог през Епохата на закона, което означава, че Старият завет е историческа книга, докато Новият завет е резултат от делото на Епохата на благодатта. Когато започна новото дело, Новият завет също остаря — следователно Новият завет също е историческа книга. Разбира се, Новият завет нито е толкова систематичен, колкото Стария завет, нито отразява толкова много неща. Цялото изобилие от думи, изречени от Йехова, е записано в Стария завет на Библията, докато само някои от думите на Исус са записани в четирите евангелия. Разбира се, Исус също извърши много дела, но те не са подробно описани. Записаното в Новия завет е по-малко поради обема работа, която Исус извърши; количеството работа, която Той извърши за три години и половина на земята, както и работата на апостолите, беше много по-малко от работата на Йехова. Поради това в Новия завет има по-малко книги, отколкото в Стария завет.

Що за книга е Библията? Старият завет е Божието дело по време на Епохата на закона. В Стария завет на Библията е записано цялото дело на Йехова по време на Епохата на закона, както и Неговото дело на сътворението. Целият Стар завет е запис на делото, извършено от Йехова, и накрая разказите за делото на Йехова завършват с Книгата на Малахия. В Стария завет има записи на две дела, извършени от Бог: едното е делото на сътворението, а другото е постановяването на закона. И двете бяха дела, извършени от Йехова. Епохата на закона представлява делото, извършено под името на Бог Йехова; това е цялото дело, извършено главно под името на Йехова. Така в Стария завет е записано делото на Йехова, а в Новия завет е записано делото на Исус — дело, което беше извършено главно под името на Исус. Значението на името на Исус и делото, което Той извърши, са записани предимно в Новия завет. По време на старозаветната Епоха на закона Йехова построи храма и олтара в Израел, ръководи живота на израилтяните на земята, доказвайки, че те са Неговия избран народ, първата група хора, които Той избра на земята и които бяха съгласно намеренията Му, първата група, която Той лично води. Дванадесетте племена на Израел бяха първите избраници на Йехова и затова Той винаги работеше в тях, чак до края на делото на Йехова от Епохата на закона. Вторият етап от делото беше делото на Епохата на благодатта от Новия завет и то беше извършено сред еврейския народ, сред едно от дванадесетте племена на Израел. Обхватът на това дело беше по-малък, защото Исус беше Бог, който стана плът. Исус работи само в земите на Юдея и само три години и половина; ето защо става невъзможно това, което е записано в Новия завет, да надмине количеството работа, записано в Стария завет. Делото на Исус от Епохата на благодатта е записано главно в четирите евангелия. Пътят, по който вървяха хората от Епохата на благодатта, беше пътят на най-повърхностните промени в техния живот нрав, повечето от които са записани в посланията. Посланията показват как действаше Светият Дух по онова време. (Разбира се, независимо от това дали Павел беше наказан или сполетян от нещастие, в делата, които вършеше, той беше наставляван от Светия Дух, той беше човек, използван от Светия Дух по онова време; Петър също беше използван от Светия Дух, но той не свърши толкова много работа, колкото Павел. Въпреки че в работата на Павел имаше човешки несъвършенства, от посланията, които той написа, може да се види как действаше Светият Дух по онова време. Пътят, който Павел извървя, беше правилен и верен и това беше пътят на Светия Дух.)

Ако искаш да познаеш делото на Епохата на закона и да узнаеш как израилтяните следваха пътя на Йехова, трябва да прочетеш Стария завет; ако искаш да разбереш делото на Епохата на благодатта, трябва да прочетеш Новия завет. Но как да познаеш делото на последните дни? Трябва да приемеш ръководството на днешния Бог и да навлезеш в днешното дело, защото това е новото дело и никой досега не го е записал в Библията. Днес Бог е станал плът и е определил други избраници в Китай. Бог работи в тези хора, Той продължава делото Си на земята и продължава с това, което идва след делото на Епохата на благодатта. Днешното дело е път, по който човекът никога не е вървял, и път, който никой никога не е виждал. Това е дело, което никога не е извършвано преди — то е най-новото Божие дело на земята. Следователно дело, което никога не е било извършвано преди, не е история, защото сега е настояще и това дело тепърва трябва да се превърне в минало. Хората не знаят, че Бог е извършил по-велико, по-ново дело на земята, при това извън Израел, че то вече е излязло извън обхвата на Израел и извън рамките на предсказанията на пророците, че това е ново и великолепно дело извън пророчествата; то е по-ново дело отвъд пределите на Израел и е дело, което хората не могат нито да възприемат, нито да си представят. Как би могла Библията да съдържа изрични записи за такова дело? Кой би могъл да запише предварително и без пропуски всяка частица от днешното дело? Кой би могъл да запише това по-могъщо и по-мъдро дело, което не се подчинява на условностите, в тази мухлясала стара книга? Делото на днешния ден не е история, така че ако искаш да вървиш по новия път на днешния ден, трябва да се отделиш от Библията, трябва да излезеш извън рамките на книгите с пророчества или историята в Библията. Само тогава ще можеш да вървиш както подобава по новия път и само тогава ще можеш да навлезеш в новото царство и в новото дело. Трябва да разбереш защо днес от теб се иска да не четеш Библията, защо има друго дело, което е отделно от Библията, защо Бог не търси по-нова, по-подробна практика в Библията и защо вместо това има по-могъщо дело извън рамките на Библията. Това е всичко, което трябва да разберете. Трябва да разбираш разликата между старото и новото дело и дори да не четеш Библията, трябва да умееш да я анализираш; в противен случай ще продължаваш да боготвориш Библията и ще ти е трудно да навлезеш в новото дело и да претърпиш новите промени. След като има по-висш път, защо да изучаваш този низш, остарял път? След като има по-нови слова и по-ново дело, защо да живееш сред старите исторически записи? Новите слова могат да те поддържат, което доказва, че това е новото дело; старите записи не могат да те заситят или да задоволят настоящите ти нужди, което доказва, че те са история, а не делото на днешния ден. Най-висшият път е най-новото дело, а при новото дело, колкото и висш да е пътят на миналото, той е просто история, към която хората се връщат, и независимо, че има стойност като справка, той все пак е старият път. Въпреки че е записан в „свещената книга“, старият път е история; въпреки че не е записан в „свещената книга“, новият път е тук и сега. Този път може да те спаси и този път може да те промени, защото това е делото на Светия Дух.

Вие трябва да разбирате Библията — това дело е крайно необходимо! Днес не е нужно да четеш Библията, защото в нея няма нищо ново — всичко е старо. Библията е историческа книга и ако ти беше ял и пил Стария завет през Епохата на благодатта — ако беше приложил на практика това, което се изискваше по времето на Стария завет през Епохата на благодатта — Исус щеше да те отхвърли и да те осъди; ако беше приложил Стария завет към делото на Исус, ти щеше да бъдеш фарисей. Ако днес събереш Стария и Новия завет заедно, за да ядеш и пиеш от тях, а и да ги практикуваш, тогава днешният Бог ще те осъди; ти ще си изостанал от днешното дело на Светия Дух! Ако ядеш и пиеш Стария и Новия завет, значи си извън потока на Светия Дух! По времето на Исус, Той водеше евреите и всички онези, които Го следваха според делото на Светия Дух в Него по онова време. Той не приемаше Библията за основа на това, което вършеше, а говореше според делото Си; не обръщаше внимание на това, което казваше Библията, нито пък търсеше в Библията път, по който да води Своите последователи. Още от самото начало на Своето дело Той разпространяваше пътя на покаянието — дума, която изобщо не се споменава в пророчествата на Стария завет. Той не само че не действаше според Библията, но и водеше по нов път и вършеше ново дело. Никога не се позоваваше на Библията, когато проповядваше. През Епохата на закона никой не можеше да извършва Неговите чудеса на изцеление на болни и изгонване на демони. Същото важи и за Неговото дело, Неговите учения и властта и силата на словата Му, които надминаваха всеки човек в Епохата на закона. Исус просто вършеше Своето по-ново дело и въпреки че много хора Го осъждаха с помощта на Библията — и дори използваха Стария завет, за да Го разпнат — Неговото дело надмина Стария завет; ако не беше така, защо хората Го приковаваха на кръста? Не беше ли, защото в Стария завет не се казваше нищо за Неговото учение, за способността Му да изцелява болни и да изгонва демони? Неговото дело беше извършено, за да поведе по нов път, а не за да започне съзнателно битка срещу Библията или съзнателно да отхвърли Стария завет. Той просто дойде, за да извърши Своето служение, да донесе новото дело на онези, които копнееха за Него и Го търсеха. Той не дойде, за да обясни Стария завет или да отстоява неговото дело. Делото на Исус нямаше за цел да позволи на Епохата на закона да продължи да се развива, тъй като Неговото дело не се съобразяваше с това дали е основано на Библията; Исус просто дойде да извърши делото, което трябваше да извърши. Така Той не обясни пророчествата на Стария завет, нито работи според думите на старозаветната Епоха на закона. Той пренебрегваше написаното в Стария завет, не се интересуваше дали то е в съгласие с Неговото дело, или не, не се интересуваше какво знаят другите за делото Му и как го осъждат. Той просто продължи да върши делото, което трябваше да върши, въпреки че много хора използваха предсказанията на старозаветните пророци, за да Го осъдят. На хората им се струваше, че делото Му няма основание и че в него има много неща, които противоречат на записите от Стария завет. Не беше ли това заблуда на човека? Необходимо ли е към Божието дело да се прилагат правила? И трябва ли Бог да работи според предсказанията на пророците? В крайна сметка кое е по-велико: Бог или Библията? Защо Бог трябва да върши делата Си според Библията? Възможно ли е Бог да няма право да излезе извън границите на Библията? Не може ли Бог да отдели от Библията и да върши други дела? Защо Исус и учениците Му не спазваха съботата? Ако трябваше да практикува, като взема предвид съботата и според заповедите на Стария завет, защо Исус не спазваше съботата, след като дойде, а вместо това изми краката на учениците Си, покри главата Си, разчупи хляба и пи вино? Нима всичко това не липсва в заповедите на Стария завет? Ако Исус почиташе Стария завет, защо наруши тези правила? Ти трябва да знаеш кой е бил пръв — Бог или Библията! Като Господар на съботата, не би ли могъл Той да бъде и Господар на Библията?

Работата, извършена от Исус по времето на Новия завет, постави началото на ново дело: Той не работи според делото на Стария завет, нито пък приложи думите, изречени от Йехова в Стария завет. Той извърши Своето собствено дело и то по-ново дело — дело, което беше по-висше от закона. Така Той каза: „Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците? Не съм дошъл да разруша, но да изпълня“. Така, в съответствие с това, което Той завърши, бяха нарушени много от доктрините. В събота, когато водеше учениците през житните ниви, те късаха и ядяха класове; Той не спази съботата и каза: „Човешкият Син е Господар на съботата“. По онова време, според правилата на израилтяните, всеки, който не спазваше съботата, биваше убит с камъни. Исус обаче не влизаше в храма и не спазваше съботата, и Неговото дело не беше извършено от Йехова по времето на Стария завет. По този начин делото, извършено от Исус, надмина старозаветния закон, то беше по-висше от него и не беше в съответствие с него. По време на Епохата на благодатта Исус не работи според старозаветния закон и вече беше нарушил тези доктрини. Но израилтяните се бяха вкопчили яростно в Библията и осъдиха Исус — не беше ли това отричане на делото на Исус? Днес религиозният свят също се е вкопчил яростно в Библията, а някои хора казват: „Библията е свещена книга и трябва да се чете“. Други казват: „Божието дело трябва да бъде отстоявано завинаги, Старият завет е Божият завет с израилтяните и не може да бъде отменен, а съботата трябва да се спазва винаги!“. Не са ли нелепи? Защо Исус не спазваше съботата? Нима Той съгреши? Кой може напълно да разбере тези неща? Независимо как хората четат Библията, за тях ще бъде невъзможно да опознаят Божието дело, като използват своята способност за разбиране. Те не само няма да придобият чисто познание за Бог, но и представите им ще стават все по-закоравели, така че ще започнат да се противопоставят на Бог. Ако не беше въплъщението на Бог днес, хората щяха да бъдат погубени от своите собствени представи и щяха да умрат сред Божието наказание.