Библията се нарича още Стар и Нов завет. Знаете ли какво означава „завет“? „Заветът“ в Стария завет идва от договора на Йехова с народа на Израел, когато Той уби египтяните и спаси израилтяните от фараона. Разбира се, доказателство за този договор беше агнешката кръв, с която бяха намазани горните греди на вратите и чрез която Бог сключи договор с човека, в който се казваше, че всички онези, които имат агнешка кръв на горната греда и двата стълба на вратите на къщите, са израилтяни, че те са Божиите избраници и че всички те ще бъдат пощадени от Йехова (тъй като тогава предстоеше Йехова да убие всички първородни синове на Египет, а също и първородните овце и говеда). Този договор има две нива на значение. Никой от хората или добитъка на Египет нямаше да бъде спасен от Йехова; Той щеше да убие всичките им първородни синове, както и всички първородни овце и говеда. Така в много пророчески книги е предсказано, че египтяните ще бъдат жестоко наказани в резултат на договора на Йехова. Това е първото ниво на значение на завета. Йехова уби първородните синове на Египет и всички първородни от добитъка на египтяните и пощади всички израилтяни, което означаваше, че всички, които бяха от земята на Израел, бяха ценени от Йехова и всички щяха да бъдат пощадени; Той искаше да извърши дългосрочно дело сред израилтяните и сключи договора с тях, като използва агнешка кръв. От този момент нататък Йехова реши да не убива израилтяните и каза, че те завинаги ще бъдат Негови избраници. Сред дванадесетте племена на Израел Той щеше да започне делото Си за цялата Епоха на закона, да разкрие всички Свои закони на израилтяните, да избере сред тях пророци и съдии и те щяха да бъдат в центъра на Неговото дело. Йехова сключи договор с тях: Той щеше да работи само сред Своите избраници до идването на нова епоха. Договорът на Йехова беше неотменим, защото беше сключен с кръв и беше установен с Неговите избраници. По-важното беше, че Той избра подходящ обхват и цел, чрез които да започне делото Си за цялата епоха — затова хората смятаха договора за особено важен. Това е второто ниво на значение на договора. С изключение на книгата Битие, която бе написана преди установяването на договора, всички останали книги в Стария завет са запис на Божието дело сред израилтяните след установяването на договора. Разбира се, понякога има разкази за езичниците, но като цяло Старият завет документира Божието дело в Израел. Заради договора на Йехова с израилтяните книгите, написани през Епохата на закона, се наричат Стар завет. Те носят името на договора на Йехова с израилтяните.

Новият завет получи името си от кръвта, пролята от Исус на кръста, и на Неговия договор с всички, които повярваха в Него. Договорът на Исус беше следният: хората трябваше само да повярват в Него, за да бъдат простени греховете им заради кръвта, която Той проля; така те щяха да бъдат спасени и преродени чрез Него и вече нямаше да бъдат грешници; хората трябваше само да повярват в Исус, за да получат Неговата благодат, и нямаше да страдат в ада след смъртта си. Всички книги, написани по време на Епохата на благодатта, се появиха след този договор и всички те документираха делото и словата, които се съдържаха в него. Те не отиват по-далеч от спасението чрез разпятието на Господ Исус или от договора; всички те са книги, написани от братя в името на Господ, които са имали изживявания. Затова тези книги също са получили името си от договор: те се наричат Нов завет. Тези два завета включват само Епохата на закона и Епохата на благодатта и нямат връзка с последната епоха. Ето защо Библията не е от голяма полза за днешните хора от последните дни. В най-добрия случай тя служи като предварителна справка, но по същество няма голяма практическа стойност. И все пак за религиозните хора тя още е най-ценното нещо. Те не познават Библията, а знаят само как да я обясняват и по начало не са наясно с нейния произход. Тяхното отношение към Библията е следното: всичко в Библията е вярно, тя не съдържа неточности или грешки. Тъй като първо са установили, че Библията е вярна и че в нея няма грешки, те я изучават и изследват с голям интерес. Днешният етап от делото не е предсказан в Библията. Никога не е ставало дума за делото на завоюването в най-тъмното от всички места, защото именно това е най-новото дело. Тъй като Епохата на делото е различна, дори Самият Исус не знаеше, че този етап от делото ще бъде извършен през последните дни — така че как хората от последните дни биха могли да намерят този етап от делото в Библията, като я изследват?

Повечето от тези, които обясняват Библията, използват логически изводи и нямат никаква реална подготовка. Те просто използват логика, за да правят изводи за много неща. Година след година никой не се осмелява да направи задълбочен анализ на Библията или да каже „не“ на Библията, защото тази книга е „свещена книга“ и хората я почитат като Бог. Това продължава вече няколко хиляди години. Бог не обръща внимание на това, а и никой не е открил истинската история на Библията. Ние твърдим, че почитането на Библията е идолопоклонство, но никой от тези благочестиви вярващи не се осмелява да погледне нещата по този начин, а ще ти кажат: „Братко! Не говори така, това е ужасно! Как е възможно да хулиш Бог?“. След това по лицата им ще се появи болезнено изражение: „О, милостиви Исусе, Спасителю мой, моля Те да простиш греховете му, защото Ти си Господ, който обича човека, а ние всички сме грешни, моля Те да проявиш великото Си състрадание, амин“. Ето колко „благочестиви“ са те; може ли такива хора лесно да приемат истината? Това, което казваш, ще ги изплаши до смърт. Никой няма да посмее да си помисли, че Библията може да бъде опетнена с човешки идеи и човешки представи и никой не може да види този недостатък. Една част от това, което е записано в Библията, са преживявания и знания на отделни хора, друга част е просветление на Светия Дух, но има и примеси от човешки интелект и мисъл. Бог никога не се е намесвал в тези неща, но има граница: тези неща не могат да надминат мисленето на нормалните хора, а ако направят това, те се смущават Божието дело и го прекъсват. Това, което надминава мисленето на нормалните хора, е дело на Сатана, защото лишава хората от техните задължения, то е дело на Сатана, ръководено от Сатана и в този момент Светият Дух няма да ти позволи да действаш по този начин. Случва се някои братя и сестри да попитат: „Добре ли е да работя по такъв и такъв начин?“. Поглеждам духовния им ръст и казвам: „Добре е!“. Има и хора, които казват: „Ако работя по такъв и такъв начин, нормално ли е състоянието ми?“. И Аз казвам: „Да! Нормално е, изключително нормално!“. Други пък казват: „Добре ли е да работя по този начин?“. И Аз казвам: „Не!“. Те казват: „Защо за него е добре, а за мен — не?“. А Аз казвам: „Защото това, което правиш, идва от Сатана, то е смущение и източникът на твоята мотивация е объркан“. Има и случаи, когато делата не са достатъчно задълбочени и братята и сестрите не осъзнават това. Някои Ме питат дали е добре да работят по определен начин и когато виждам, че техните действия няма да прекъснат делото на бъдещето, казвам, че е добре. Делото на Светия Дух дава на хората обхват. Те не трябва да следват буквално желанията на Светия Дух, защото притежават нормално мислене и слабост, имат някои плътски нужди, имат реални проблеми, а в мозъците им има мисли, които всъщност не могат да контролират. Всичко, което изисквам от хората, има граница. Някои смятат, че думите Ми са двусмислени, че им казвам да действат безразборно — това е така, защото не разбираш, че за Моите изисквания има подходящ обхват. Ако беше така, както ти си го представяш — ако предявявах еднакви изисквания към всички хора без изключение и задължавах всички да постигнат еднакъв духовен ръст — тогава това нямаше да даде резултат. Това означава да се изисква невъзможното и е принцип на човешката работа, а не на Божието дело. Божието дело се извършва според действителните обстоятелства на хората и се основава на техните вродени заложби. Това е и принципът на разпространение на евангелието: трябва да напредваш бавно, като оставиш нещата да се развият по естествен начин; само когато говориш истината на някого ясно, той ще я разбере и само тогава ще може да остави Библията настрана. Ако Бог не извършваше този етап от делото, кой щеше да може да скъса с условностите? Кой щеше да може да върши новото дело? Кой щеше да може да открие нов път извън Библията? Тъй като традиционните представи и феодалната етика на хората са толкова жестоки, те не могат сами да ги отхвърлят, нито пък имат смелостта да го направят. Не говорим за това как днешните хора са завладени от няколко мъртви думи в Библията — думи, които държат сърцата им в плен. Как биха могли да желаят да се откажат от Библията? Как биха могли толкова лесно да приемат път, който е извън Библията? Освен, разбира се, ако можеш да говориш ясно за истинската история на Библията и за принципите на действието на Светия Дух, така че всички хора да бъдат напълно убедени — а това е крайно необходимо. Това е така, защото всички в рамките на религията почитат Библията и я тачат като Бог, опитват се да ограничат Бог до рамките на Библията и дори се случва така, че постигат целите си едва след като приковат Бог на кръста още веднъж.