Не всичко в Библията е запис на словото, изречено лично от Бог. Библията просто документира предишните два етапа от Божието дело, от които една част е запис на предсказанията на пророците, а друга част са изживяванията и знанията, записани от хора, които Бог е използвал през епохите. Човешките изживявания са опетнени от човешки мнения и знания и това е нещо неизбежно. В много от книгите на Библията има човешки представи, човешки пристрастия и изопачено човешко разбиране. Разбира се, повечето от думите са резултат от просветлението и озарението на Светия Дух и те са правилни разбирания — но все пак не може да се каже, че са напълно точен израз на истината. Техните възгледи за определени неща не са нищо повече от знание, извлечено от лични преживявания или от просветлението на Светия Дух. Предсказанията на пророците бяха нареждания, дадени лично от Бог: пророчествата на хора като Исая, Даниил, Ездра, Йеремия и Йезекиил дойдоха от прякото напътствие на Светия Дух; тези хора бяха ясновидци, те бяха получили Духа на пророчеството и всички бяха старозаветни пророци. По време на Епохата на закона тези хора, които бяха получили вдъхновенията на Йехова, изрекоха много пророчества, които бяха пряко наредени от Йехова. А защо Йехова действаше в тях? Защото израилтяните бяха Божиите избраници и делото на пророците трябваше да се извърши сред тях; затова пророците можаха да получат такива откровения. Всъщност те самите не разбираха Божиите откровения, които им бяха дадени. Светият Дух изричаше тези думи през техните уста, за да могат хората на бъдещето да разберат тези неща и да видят, че те наистина са дело на Божия Дух, на Светия Дух, и не идват от човека, а също и да им даде потвърждение за действието на Светия Дух. По време на Епохата на благодатта Самият Исус извърши цялото това дело вместо тях и затова хората вече не изричаха пророчества. Тогава Исус беше ли пророк? Исус, разбира се, беше пророк, но Той можеше да върши и делата на апостолите — можеше както да изрича пророчества, така и да проповядва и учи хората по цялата земя. И все пак делата, които Той вършеше, и идентичността, която Той представляваше, не бяха едно и също. Той дойде, за да изкупи цялото човечество, да изкупи човека от греха; Той беше пророк и апостол, но не беше само това — Той беше Христос. Един пророк може да изрича пророчества, но не може да се каже, че този пророк е Христос. По онова време Исус изрече много пророчества и затова може да се каже, че Той беше пророк, но не може да се каже, че беше пророк и затова не беше Христос. Това е така, защото Той представляваше Самия Бог, който извършваше определен етап от делото, и Неговата идентичност беше различна от тази на Исая: Той дойде, за да завърши делото на изкуплението, и също осигури ресурс за живота на човека, а Божият Дух дойде при Него пряко. В делата, които Той вършеше, нямаше вдъхновения от Божия Дух или наставления от Йехова. Вместо това Духът действаше пряко — което е достатъчно, за да се докаже, че Исус не беше равнозначен на пророк. Делото, което Той извърши, беше делото на изкуплението, а изричането на пророчества беше на второ място. Той беше пророк, апостол, но най-вече Той беше Изкупителят. В същото време гадателите можеха само да изричат пророчества и не бяха способни да представляват Божия Дух в извършването на никакви други дела. Тъй като Исус вършеше много дела, които никога преди това не бяха извършвани от човека, и извърши делото на изкуплението на човечеството, Той беше различен от хората като Исая. Това, че някои хора не приемат днешния поток, се дължи на факта, че той създаде пречка за тях. Те казват: „В Стария завет много пророци също изрекоха много думи — защо тогава те не бяха въплътения Бог? Днешният Бог изрича слова — достатъчно ли е това, за да се докаже, че Той е въплътеният Бог? Ти не възхваляваш Библията и не я изучаваш — така че на какво основание твърдиш, че Той е въплъщението на Бог? Казваш, че те са напътствани от Светия Дух, и вярваш, че този етап от делото е работа, която Бог върши лично — но какво е твоето основание за това? Ти насочваш вниманието си към Божието слово днес и сякаш отричаш Библията и я оставяш настрана“. И така те казват, че вярваш в ерес и хетеродоксия.

Ако искаш да свидетелстваш за Божието дело през последните дни, тогава трябва да разбереш истинската история на Библията, структурата на Библията и същността на Библията. Днес хората вярват, че Библията е Бог и че Бог е Библията. Също така те вярват, че всички думи в Библията са единствените слова, които Бог е изрекъл, и че всички те са казани от Бог. Тези, които вярват в Бог, дори смятат, че макар шестдесет и шестте книги на Стария и Новия завет да са написани от хора, те всички са боговдъхновени и са запис на словата на Светия Дух. Това е изопаченото разбиране на човека и то не отговаря напълно на фактите. Всъщност, с изключение на пророческите книги, по-голямата част от Стария завет е исторически запис. Някои от посланията в Новия завет произлизат от преживяванията на хората, а други — от просветлението на Светия Дух; например посланията на Павел са възникнали от работата на един човек, всички те са резултат от просветлението на Светия Дух, написани са за църквите и са думи на увещание и насърчение за братята и сестрите в тези църкви. Те не бяха думи, изречени от Светия Дух — Павел не можеше да говори от името на Светия Дух, той не беше пророк, нито пък можеше да вижда видения като тези на Йоан. Посланията му бяха написани за църквите в Ефес, Коринт, Галатия и други църкви. И така, посланията на Павел в Новия завет са послания, които Павел написа за църквите. Те не са вдъхновения от Светия Дух, нито пък са пряко изречени слова на Светия Дух. Те са просто думи на увещание, утеха и насърчение, които той написа за църквите по време на своята работа. Те също са запис на голяма част от работата на Павел по онова време. Написани са за всички, които са братя и сестри в Господа, така че братята и сестрите от църквите по онова време да се подчинят на съветите му и да следват пътя на покаянието на Господ Исус. Павел по никакъв начин не каза, че всички — независимо дали са църкви от онова време, или от бъдещето — трябва да ядат и да пият написаното от него, нито пък каза, че всички Негови слова идват от Бог. Според обстоятелствата на църквата по онова време той просто беседваше с братята и сестрите, увещаваше ги и им вдъхваше вяра, просто проповядваше или напомняше на хората и ги увещаваше. Словата Му се основаваха на неговото собствено бреме и той подкрепяше хората чрез тези думи. Той вършеше работата на апостол на църквите по онова време, той беше работник, използван от Господ Исус, и затова трябваше да поеме отговорността за църквите, трябваше да се заеме с работата на църквите, да се запознае със състоянията на братята и сестрите — това беше причината, поради която написа послания за всички братя и сестри в Господа. Всичко, което казваше и което беше назидателно и положително за хората, беше правилно, но то не представляваше словата на Светия Дух и не можеше да представлява Бог. Изключително лошо разбиране и огромно богохулство е хората да считат записите на изживяванията и посланията на един човек за думи, изречени от Светия Дух към църквите! Това е особено вярно, когато става дума за посланията, които Павел написа за църквите, тъй като неговите послания бяха написани за братята и сестрите в зависимост от обстоятелствата и ситуацията на всяка църква по онова време и имаха за цел да увещават братята и сестрите в Господа, за да могат да приемат благодатта на Господ Исус. Посланията му имаха за цел да събудят братята и сестрите по онова време. Може да се каже, че това беше неговото собствено бреме, а също и бреме, дадено му от Светия Дух; в края на краищата той беше апостол, който ръководеше църквите по онова време, пишеше послания за църквите и ги увещаваше — това беше неговата отговорност. Неговата идентичност беше само на работещ апостол и той беше просто апостол, изпратен от Бог; той не беше пророк, нито гадател. За него работата, която вършеше, и животът на братята и сестрите бяха от първостепенно значение. Следователно той не можеше да говори от името на Светия Дух. Словата Му не бяха думи на Светия Дух, а още по-малко могат да се нарекат Божие слово, защото Павел не беше нищо повече от сътворено същество и със сигурност не беше въплъщение на Бог. Неговата идентичност не беше еднаква с тази на Исус. Думите на Исус бяха думи на Светия Дух, те бяха Божии слова, защото Неговата идентичност беше тази на Христос — Божият Син. Нима е възможно Павел да бъде равен на Него? Ако в послания или думи като тези на Павел хората виждат слова на Светия Дух и им се покланят като на Бог, тогава може да се каже само, че те са твърде безкритични. Ако говорим по-строго, не е ли това просто богохулство? Как може един човек да говори от името на Бог? И как могат хората да се прекланят пред записите на неговите послания и пред думите, които изрече, сякаш те са свещена или небесна книга? Възможно ли е Божиите слова да бъдат изречени случайно от човек? Как може един човек да говори от името на Бог? И така, какво ще кажеш ти — възможно ли е посланията, които той написа за църквите, да не са опетнени от неговите собствени идеи? Как е възможно да не са опетнени от човешки идеи? Той написа послания за църквите въз основа на личните си изживявания и знания. Например Павел написа послание до църквите в Галатия, в което се съдържаше определено мнение, а Петър написа друго, в което имаше друго мнение. Кое от тях дойде от Светия Дух? Никой не може да каже със сигурност. Следователно може да се каже само, че и двамата носеха бреме за църквите, но писмата им представляват техния духовен ръст, представляват техния ресурс и подкрепа за братята и сестрите, както и тяхното бреме към църквите, и те представляват само човешка работа — те не бяха изцяло от Светия Дух. Ако твърдиш, че неговите послания са думи на Светия Дух, то това е абсурдно и ти извършваш богохулство! Посланията на апостол Павел и другите послания от Новия завет са равностойни на мемоарите на духовните личности от по-ново време: Те са равностойни на книгите на Уочмън Ни, на изживяванията на Лорънс и т.н. Просто книгите на духовните личности от по-ново време не са събрани в Новия завет, но същността на тези хора беше същата: те бяха хора, използвани от Светия Дух през определен период, и не можеха да представляват пряко Бог.

Евангелието на Матей от Новия завет описва родословието на Исус. В началото се казва, че Исус е потомък на Авраам и Давид и син на Йосиф; след това се казва, че Исус е заченат от Светия Дух и е роден от девица — което би означавало, че Той не е син на Йосиф или потомък на Авраам и Давид. Родословието обаче настоява да свърже Исус с Йосиф. След това в родословието започва да се описва процеса, чрез който Исус е роден. Казва се, че Исус е заченат от Светия Дух, че е роден от девица, а не че е син на Йосиф. Но в родословието ясно е написано, че Исус е син на Йосиф, и тъй като родословието е написано за Исус, в него са записани четиридесет и две поколения. Когато се стига до поколението на Йосиф, в родословието набързо е казано, че Йосиф е съпругът на Мария — думи, които са дадени, за да се докаже, че Исус е потомък на Авраам. Това не е ли противоречие? Предците на Йосиф са ясно документирани в родословието — а то очевидно е на Йосиф — но Матей настоява, че това е родословието на Исус. Това не отрича ли факта на зачатието на Исус от Светия Дух? И така, дали родословието на Матей не е човешка идея? Това е нелепо! Ето как можеш да разбереш, че тази книга не е дошла изцяло от Светия Дух. Може би има хора, които смятат, че Бог трябва да има родословие на земята, в резултат на което определят Исус като четиридесет и второто поколение на Авраам. Това наистина е нелепо! След като е дошъл на земята, как е възможно Бог да има родословие? Ако казваш, че Бог има родословие, не Го ли нареждаш сред сътворените същества? Защото Бог не е от земята, Той е Бог Творец и макар да е от плът, Неговата същност не е като тази на човека. Как е възможно да причислиш Бог към същия вид като сътворено същество? Авраам не може да представлява Бог; той беше обект на делото на Йехова по онова време, беше просто верен служител, одобрен от Йехова, и беше един от народа на Израел. Как може той да е прародител на Исус?

Кой написа родословието на Исус? Самият Исус ли го написа? Дали Исус лично каза на някого: „Напиши Моето родословие“? То беше записано от Матей след приковаването на Исус на кръста. По онова време Исус беше извършил много дела, които бяха неразбираеми за учениците Му, и не беше дал никакво обяснение. След като Той си тръгна, учениците започнаха да проповядват и да работят навсякъде и заради този етап от делото започнаха да пишат посланията и книгите на евангелието. Евангелските книги в Новия завет бяха записани двадесет до тридесет години след разпъването на Исус. Преди народът на Израел четеше само Стария завет. Тоест в началото на Епохата на благодатта хората четяха Стария завет. Новият завет се появи едва през Епохата на благодатта. Новият завет не съществуваше, когато Исус вършеше делата Си; след като Той възкръсна и се възнесе на небето, хората записаха делата Му. Едва тогава се появиха четирите евангелия, към които бяха прибавени и посланията на Павел и Петър, както и книгата Откровение. Повече от триста години след възнесението на Исус на небето следващите поколения събраха избирателно тези документи и чак тогава се появи Новият завет на Библията. Новият завет се появи едва след приключването на това дело; преди това той не съществуваше. Бог беше извършил цялото това дело, а Павел и другите апостоли бяха написали толкова много послания до църквите на различни места. Хората след тях комбинираха посланията им и добавиха най-великото видение, записано от Йоан на остров Патмос, в което беше пророкувано Божието дело в последните дни. Хората измислиха тази последователност, която се различава от днешните слова. Това, което е записано днес, е според стъпките на Божието дело; това, с което хората са заети днес, е делото, което Бог върши лично, и словата, изречени лично от Него. Няма нужда ти — човечеството — да се намесваш; думите, които идват пряко от Духа, са подредени стъпка по стъпка и се различават от подредбата на човешките записи. Може да се каже, че това, което хората записаха, беше според тяхното ниво на просвета и човешки заложби. Това, което те записаха, бяха изживяванията на хора и всеки от тях имаше свои собствени средства за записване и познаване, и всеки запис беше различен. Следователно, ако почиташ Библията като Бог, ти си изключително неосведомен и глупав! Защо не търсиш делото на днешния Бог? Само Божието дело може да спаси човека. Библията не може да спаси човека, хората могат да я четат в продължение на няколко хиляди години и пак няма да има и най-малка промяна в тях, и ако ти се покланяш на Библията, никога няма да спечелиш действието на Светия Дух. И двата етапа от Божието дело в Израел са записани в Библията, така че сред тези записи всички имена са от Израел и всички събития са от Израел; дори името „Исус“ е израелско. Ако продължаваш да четеш Библията днес, това не означава ли, че се придържаш към условностите? Записаното в Новия завет на Библията се отнася за Юдея. Оригиналният текст беше както на гръцки, така и на иврит, а името, с което Той беше наречен, и думите на Исус по онова време, принадлежат на човешкия език. Когато беше прикован на кръста, Исус каза: „Ели, Ели, лама савахтани?“. Това не е ли иврит? Това е просто защото Исус се въплъти в Юдея, но това не доказва, че Бог е евреин. Днес Бог е станал плът в Китай и затова всичко, което Той казва, несъмнено е на китайски език. И все пак това не може да бъде сравнявано с китайския превод на Библията, тъй като източникът на тези думи е различен: едното идва от еврейския език, записан от хората, а другото — от словата, изречени пряко от Духа. Как е възможно въобще да няма разлика?