Много хора вярват, че разбирането и способността да се тълкува Библията е същото като намирането на истинския път — но дали всъщност нещата са толкова прости? Никой не знае каква е реалността на Библията: че тя не е нищо повече от исторически запис на Божието дело и свидетелство за предишните два етапа от Божието дело, и че тя не ти предлага никакво разбиране за целите на Божието дело. Всички, които са чели Библията, знаят, че тя документира двата етапа от Божието дело през Епохата на закона и Епохата на благодатта. Старият завет проследява историята на Израел и делото на Йехова от времето на сътворението до края на Епохата на закона. В Новия завет е записано делото на Исус на земята, което се съдържа в четирите Евангелия, както и делото на Павел — нима това не са исторически записи? Припомнянето на неща от миналото днес ги превръща в история и независимо от това колко са верни или реални, те все пак са история, а историята не може да се обърне към настоящето, защото Бог не гледа назад към историята! И така, ако разбираш само Библията, но не разбираш нищо от делото, което Бог възнамерява да извърши днес, и ако вярваш в Бог, но не търсиш делото на Светия Дух, тогава не разбираш какво означава да търсиш Бог. Ако четеш Библията, за да изучаваш историята на Израел, да изследваш историята на Божието сътворение на небето и земята, значи не вярваш в Бог. Но днес, щом вярваш в Бог и се стремиш към живота, щом се стремиш към познанието за Бог, а не към мъртви думи и доктрини или разбиране на историята, ти трябва да се опитваш да откриеш Божиите намерения днес и да търсиш посоката на делото на Светия Дух. Ако беше археолог, можеше да четеш Библията, но ти не си археолог, а един от тези, които вярват в Бог, и е най-добре да потърсиш Божиите намерения днес. От четенето на Библията най-много да разбереш малко за историята на Израел, ще научиш за живота на Авраам, Давид и Мойсей, ще разбереш как те се страхуваха от Йехова, как Йехова изгаряше тези, които Му се противопоставяха, и как говореше на хората от онази епоха. Ще разбереш само за Божието дело в миналото. Записите в Библията разказват как първите хора от народа на Израел се страхуваха от Бог и живяха под ръководството на Йехова. Тъй като израилтяните бяха Божиите избраници, в Стария завет ти можеш да видиш верността на целия народ на Израел към Йехова, как всички, които се покоряваха на Йехова, бяха обгрижени и благословени от Него; можеш да научиш, че когато Бог вършеше делата Си в Израел, Той беше изпълнен с милост и любов — но притежаваше и поглъщащи пламъци, а също и че всички израилтяни, от най-низшите до най-могъщите, се страхуваха от Йехова и така цялата страна беше благословена от Бог. Такава е историята на Израел, записана в Стария завет.

Библията е исторически запис на Божието дело в Израел и документира много от предсказанията на древните пророци, както и някои от словата на Йехова в делото Му по онова време. Затова всички хора гледат на тази книга като на свята (защото Бог е свят и велик). Разбира се, всичко това е резултат от изпълнените им със страх от Йехова сърца и обожаващите им Бог сърца. Хората наричат тази книга така само защото в сътворените същества има толкова страх и преклонение пред техния Създател и дори има хора, които наричат тази книга небесна книга. Всъщност това е просто един човешки запис. Той не беше наречен така лично от Йехова, нито пък Йехова лично ръководеше създаването му. С други думи, авторът на тази книга не е Бог — нейният автор е човекът. Светата Библия е само уважителното название, което човекът ѝ е дал. Решението за това заглавие не беше взето от Йехова и Исус след обсъждане между Тях; то не е нищо повече от човешка идея. Защото тази книга не беше написана от Йехова или от Исус. Напротив, това са разказите на много древни пророци, апостоли и ясновидци, които бяха събрани от по-късните поколения в книга с древни писания, която за хората изглежда особено свята, книга, която според тях съдържа много необясними и дълбоки тайни, които чакат да бъдат разгадани от бъдещите поколения. Поради това хората са още по-склонни да вярват, че това е една небесна книга. С добавянето на четирите Евангелия и книгата Откровение отношението на хората към нея е особено различно от това към всяка друга книга и затова никой не се осмелява да направи задълбочен анализ на тази „небесна книга“, защото тя е твърде „свещена“.

Защо веднага щом прочетат Библията хората успяват да намерят в нея правилен път за практикуване? Защо успяват да спечелят много неща, които са били непонятни за тях? Днес правя задълбочен анализ на Библията по този начин и това не означава, че я ненавиждам или че отричам стойността, която тя има като справка. Обяснявам ти и ти изяснявам изначалната стойност и произхода на Библията, за да не бъдеш държан в неведение. Защото хората имат толкова много възгледи за Библията и повечето от тях са погрешни; четенето на Библията по този начин не само им пречи да спечелят това, което трябва, но което е по-важно — пречи на делото, което възнамерявам да извърша. Тя смущава ужасно делото на бъдещето и предлага само недостатъци, а не предимства. В този смисъл това, на което те уча, е просто същността и истинската история на Библията. Не искам от теб да не четеш Библията или да обявяваш на всеослушание, че тя е без стойност, а само да имаш правилното познание и възглед за Библията. Не бъди прекалено едностранчив! Въпреки че Библията е историческа книга, написана от хора, тя също така документира много от принципите, чрез които древните светци и пророци служиха на Бог, както и преживяванията на неотдавнашните апостоли в служенето на Бог — всичко това наистина е било видяно и познато от тези хора и може да служи като ориентир за хората от тази епоха в търсенето на истинския път. По този начин, четейки Библията, хората могат да спечелят и много пътища на живота, които не могат да бъдат намерени в други книги. Тези пътища са пътищата на живота на делото на Светия Дух, изживени от пророците и апостолите в миналите епохи; много от думите са ценни и могат да осигурят това, от което хората се нуждаят. Ето защо всички хора обичат да четат Библията. Тъй като в Библията е скрито толкова много, възгледите на хората за нея са различни от тези за писанията на велики духовни личности. Библията е запис и сборник с изживяванията и знанията на хората, които служиха на Йехова и Исус в старата и новата епоха, така че по-късните поколения са могли да получат от нея много просветление, озарение и пътища за практикуване. Причината, поради която Библията е по-висша от писанията на всички други велики духовни личности е, че всички техни писания са извлечени от Библията, всички техни изживявания идват от Библията и всички те обясняват Библията. И така, въпреки че хората могат да спечелят ресурс от книгите на всяка велика духовна личност, те продължават да се прекланят пред Библията, защото тя им се струва толкова висша и дълбока! Въпреки че Библията обединява някои от книгите за думите на живота, като посланията на Павел и посланията на Петър, и въпреки че тези книги могат да осигуряват ресурс и да помагат на хората, те все пак са остарели, принадлежат на старата епоха и колкото и да са добри, са подходящи само за един период и не са вечни. Защото Божието дело винаги се развива и не може просто да спре по времето на Павел и Петър или завинаги да остане в Епохата на благодатта, през която Исус беше разпнат. И така, тези книги са подходящи само за Епохата на благодатта, а не за Епохата на царството в последните дни. Те могат да осигуряват ресурс само за вярващите от Епохата на благодатта, но не и за светиите от Епохата на царството, и колкото и да са добри, те все пак са остарели. Същото е и с делото на сътворението на Йехова или Неговото дело в Израел: колкото и велико да беше това дело, то все пак щеше да остарее и щеше да дойде времето, когато да отмине. Така става и с Божието дело: макар и да е велико, ще дойде време, когато то ще достигне до своя край; то не може да остане винаги сред делото на сътворението, нито сред това на разпятието. Колкото и убедително да е било делото на разпятието, колкото и ефективно да е било то в победата над Сатана, делото все пак си остава дело, а епохите все пак си остават епохи; не е възможно делото винаги да стои на една и съща основа и не е възможно времената да остават непроменени, защото е имало сътворение и трябва да има последни дни. Това е неизбежно! Така че днес думите на живота в Новия завет — посланията на апостолите и четирите Евангелия — са се превърнали в исторически книги, станали са стари алманаси, а как е възможно старите алманаси да отведат хората в новата епоха? Независимо от това колко полезни са тези алманаси в осигуряването на приток на живот за хората, независимо от това колко способни са да доведат хората до кръста, не са ли те остарели? Не са ли те лишени от стойност? Затова казвам, че не трябва да вярваш сляпо на тези алманаси. Те са твърде стари, не могат да те въведат в новото дело и могат само да бъдат бреме за теб. Те не само не могат да те въведат в новото дело и в ново навлизане, но и те отвеждат в старите религиозни църкви — и ако това е така, няма ли да вървиш назад във вярата си в Бог?

Това, което Библията документира, е Божието дело в Израел, включително някои от делата, извършени от избрания народ на Израел. Въпреки факта, че беше направен известен подбор на частите, които да бъдат включени или пропуснати, и въпреки че Светият Дух не одобряваше това, Той не обвини никого. Библията е само история на Израел, което е и история на Божието дело. Хората, вещите и предметите, които са записани в нея, бяха реални и нищо в тях нямаше символично значение — освен, разбира се, пророчествата на Исая, Даниил и други пророци или книгата с видения на Йоан. Първите хора на Израел бяха с добри познания и образовани, а техните древни знания и култура бяха доста напреднали, така че написаното от тях беше на по-високо ниво от това, което пишат днешните хора. В резултат на това фактът, че можеха да напишат тези книги, не би трябвало да е изненада, тъй като Йехова беше извършил твърде много дела сред тях и те бяха видели толкова много. Давид видя делата на Йехова със собствените си очи, той лично ги изживя, видя много от знаменията и чудесата и затова написа всички тези псалми във възхвала на делата на Йехова. Те успяха да напишат тези книги при определени обстоятелства, а не защото имаха изключителен талант. Те възхваляваха Йехова, защото Го бяха видели. Ако не сте виждали нищо от Йехова и не знаете за Неговото съществуване, как бихте могли да Го възхвалявате? Ако не сте виждали Йехова, няма да знаете нито как да Го възхвалявате, нито как да Му се покланяте. Нямаше да можете и да пишете песни, в които да Го възхвалявате, и дори да ви бяха помолили да измислите някои дела на Йехова, пак нямаше да можете да го направите. Това, че днес вие можете да възхвалявате Бог и да Го обичате, се дължи и на факта, че сте Го видели и сте изживели Неговото дело — и ако вашите заложби се подобрят, няма ли и вие като Давид да можете да пишете стихове в прослава на Бог?

Да разбираш Библията, да разбираш историята, но да не разбираш какво върши Светият Дух днес — това е погрешно! Ти се справи много добре с изучаването на историята, свърши страхотна работа, но не разбираш нищо от делото, което Светият Дух върши днес. Това не е ли глупост? Другите хора те питат: „Какво върши Бог днес? В какво трябва да навлезеш днес? Какво става с твоя стремеж към живота? Разбираш ли Божиите намерения?“. Ти няма да имаш отговор на това, което те питат — тогава какво знаеш? Ти ще кажеш: „Знам само, че трябва да се опълча на плътта и да опозная себе си“. И ако след това те попитат: „Какво друго знаеш?“, ти ще кажеш, че знаеш и да се покоряваш на всички Божии разпоредби и че разбираш малко от историята на Библията — това ще бъде всичко. Това ли е всичко, което си спечелил от вярата в Бог през всичките тези години? Ако това е всичко, което разбираш, значи ти липсва страшно много. Следователно сегашният ви духовен ръст е по същество неспособен да постигне това, което изисквам от вас, а истините, които разбирате, са твърде оскъдни, както и способностите ви за разграничение — тоест вярата ви е твърде повърхностна! Трябва да бъдете подготвени с повече истини, нуждаете се от повече знания, трябва да видите повече и само тогава ще можете да разпространявате евангелието, защото това е, което трябва да постигнете!