Практика (1)

В миналото имаше много отклонения и дори абсурди в начините, по които хората изживяваха нещата. Те просто не разбираха стандартите на Божиите изисквания и затова имаше много области, в които изживяванията им се объркваха. Това, което Бог изисква от човека, е той да може да изживее нормална човешка природа. Например няма нищо лошо хората да следват съвременните условности по отношение на храната и облеклото, да носят костюм и вратовръзка, да научат малко за модерното изкуство, а в свободното си време да се наслаждават на изкуство, култура и развлечения. Могат да направят няколко запомнящи се снимки, могат да четат и да придобият някои полезни знания, както и да имат сравнително добра жизнена среда. Това са все неща, които подобават на една нормална човешка природа, но въпреки това хората ги възприемат като неща, отвратителни за Бог, и се въздържат да ги правят. Тяхната практика се състои само в спазването на няколко правила, което води до живот, скучен до смърт и напълно лишен от смисъл. Всъщност Бог никога не е изисквал от хората да правят нещата по този начин. Всички хора желаят да ограничат собствения си нрав, като непрестанно се молят в душите си да бъдат по-близо до Бог, умовете им постоянно размишляват върху това какво възнамерява Бог, очите им постоянно наблюдават това или онова, в голям страх, че връзката им с Бог ще бъде някак прекъсната. Това са все изводи, до които хората стигат сами; това са правила, установени от самите тях. Ако не познаваш собствената си природа същност и не разбираш до какво ниво може да достигне собствената ти практика, тогава няма как да си сигурен точно какви стандарти изисква Бог от човека, нито пък ще имаш точен път на практикуване. Тъй като не можеш да разбереш какво точно изисква Бог от човека, умът ти винаги е объркан, блъскаш си главата, анализирайки Божиите намерения, и се луташ в търсене на някакъв начин Светият Дух да ти въздейства и да те просветли. В резултат на това развиваш някакви начини за практикуване, които смяташ за подходящи. Просто нямаш представа какво точно изисква Бог от човека; безгрижно изпълняваш собствения си набор от практики, без да се интересуваш от резултата и още по-малко от това дали има отклонения или грешки в практиката ти. По този начин практиката ти е естествено неточна и е безпринципна. Това, което особено ѝ липсва, са нормален човешки разум и съвест, както и Божията похвала и утвърждаването от Светия Дух. Става твърде лесно просто да поемеш по свой собствен път. Този вид практика е просто следване на правила или умишлено поемане на по-голямо бреме, за да се ограничиш и контролираш. И все пак си мислиш, че си усвоили практиката си до съвършенство, без да знаеш, че по-голямата част от нея се състои от ненужни процеси или ритуали. Има много хора, които практикуват по този начин в продължение на години, без нравът им да се промени, без ново разбиране и без ново навлизане. Те несъзнателно повтарят едни и същи стари грешки и дават пълна свобода на бруталната си природа дори до такава степен, че в много случаи извършват неразумни, безчовечни действия и се държат по начин, който кара хората да се почесват по главите в пълно озадачение. Може ли да се каже, че такива хора са преживели преобразяване на нрава?

Сега вярата в Бог навлиза в Епохата на Божието Слово. Относително погледнато, хората не се молят толкова много, колкото някога; Божиите думи ясно съобщават всички аспекти на истината и начините за практикуване, така че вече няма нужда хората да търсят и да се лутат. В живота на Епохата на царството Божиите думи водят хората напред и това е живот, в който всичко е ясно за тях — Бог е изложил всичко изрично и човек вече не е оставен да напипва пътя си в живота. Що се отнася до брака, светските дела, живота, храната, облеклото и подслона, междуличностните отношения, как човек може да служи по начин, който отговаря на Божията воля, как трябва да се откаже от плътта и т.н. — кое от тези неща Бог не ви е обяснил? Трябва ли все още да се молите и да търсите? Наистина няма нужда! Ако все още правиш тези неща, ти просто действаш ненужно. Това е невежество и глупост и е напълно излишно! Само онези, които са твърде лишени от качество и не са в състояние да разберат Божиите думи, непрестанно произнасят глупави молитви. Ключът към практикуването на истината е в това дали притежаваш непоколебимост, или не. Някои хора настояват да следват плътските си склонности в действията си дори когато знаят, че това не е в съответствие с истината. Тогава това пречи на собствения им напредък в живота и дори след молитва и търсене те все още искат да действат в подчинение на плътта. Като правят това, не извършват ли съзнателно грехове? Подобно на онези, които желаят плътските удоволствия и ламтят за пари, а след това се молят на Бог, казвайки: „Боже! Ще ми позволиш ли да пожелая плътските удоволствия и да се стремя към богатство? Твоята воля ли е да печеля пари по този начин?“. Това подходящ начин за молитва ли е? Хората, които постъпват по този начин, отлично знаят, че Бог не изпитва удоволствие от тези неща и че те трябва да се откажат от тях, но нещата, които държат в сърцата си, вече са определени и когато се молят и търсят, се опитват да принудят Бог да им позволи да се държат по този начин. В сърцата си те дори могат да поискат Бог да каже нещо, което да потвърди това — това се нарича бунтарство. Има и такива, които привличат братя и сестри от църквата на своя страна и създават свои независими царства. Много добре знаеш, че тези действия са противни на Бог, но когато си решил да направиш нещо подобно, все още отиваш да търсиш и да се молиш на Бог, спокоен и невъзмутим. Колко си безсрамен и нагъл! Що се отнася до изоставянето на светските неща, за това е говорено отдавна. Има хора, които ясно знаят, че Бог мрази светските неща, но въпреки това продължават да се молят, казвайки: „О, Боже! Разбирам, че Ти не искаш да се занимавам със светски неща, но аз правя това, за да не се посрами Твоето име; правя го, за да могат светските хора да видят Твоята слава в мен“. Каква молитва е това? Можете ли да кажете? Това е молитва, чиято цел е да принуди Бог и да окаже натиск върху Него. Не се ли срамуваш от това, че се молиш по този начин? Хората, които се молят по този начин, умишлено се противопоставят на Бог и този вид молитва е изцяло въпрос на съмнителни мотиви; тя наистина е израз на сатанински нрав. Божиите думи са кристално ясни, особено тези, изричани по отношение на Неговата воля, Неговия нрав и начина, по който Той се отнася към различните видове хора. Ако не разбираш истината, тогава трябва да четеш повече Божиите думи — резултатите от това са много по-добри, отколкото сляпата молитва и търсене. Има много случаи, в които търсенето и молитвата трябва да бъдат заменени с повече четене на Божиите думи и разговаряне за истината. В редовните си молитви трябва да размишляваш и да се опитваш да опознаеш себе си повече отвътре чрез Божиите думи. Това е по-полезно за напредъка ти в живота. Ако сега все още търсиш, като издигаш очи към небето, това не показва ли, че продължаваш да вярваш в един неясен Бог? Преди виждаше резултати от твоето търсене и молитва и Светият Дух донякъде въздействаше на духа ти, защото това беше времето на Епохата на благодатта. Ти не можеше да видиш Бог, така че нямаше друг избор, освен да напипваш пътя си напред и да търсиш по този път. Сега Бог дойде сред хората, Словото се яви в плът и ти видя Бог; така Светият Дух вече не действа, както преди. Епохата се промени и начинът, по който действа Светият Дух, също. Въпреки че хората може да не се молят толкова много, колкото някога, тъй като Бог е на земята, сега човекът има възможност да обича Бог. Човечеството навлезе в епохата на любовта към Бог и нормално може да се доближи до Бог в себе си: „О, Боже! Ти наистина си толкова добър и аз искам да Те обичам!“. Само няколко ясни и прости думи дават гласност на любовта към Бог в сърцата на хората; тази молитва се изрича единствено с цел да се задълбочи любовта между човека и Бог. Понякога може да видиш, че проявяваш някакво непокорство, и да си кажеш: „О, Боже! Защо съм толкова покварен?“. Изпитваш силно желание да се плеснеш няколко пъти и в очите ти се появяват сълзи. В такива моменти изпитваш съжаление и огорчение в сърцето си, но нямаш начин да изразиш тези чувства. Това е настоящото дело на Светия дух, но само онези, които се стремят към живота, могат да го постигнат. Усещаш, че Бог изпитва голяма любов към теб, и имаш особено чувство. Въпреки че нямаш думи, с които да се молиш ясно, винаги чувстваш, че Божията любов е дълбока като океан. Няма подходящи думи, които да изразят това състояние, и това е състояние, което често възниква в духа. Този вид молитва и общение, които имат за цел да приближат човека до Бог в сърцето му, са нормални.

Макар че времето, когато хората трябваше да се лутат и да търсят, вече е минало, това не означава, че сега не е необходимо да се молят и да търсят, нито че не е необходимо да чакат Божията воля да се разкрие, преди да продължат делото си; това са само погрешни човешки схващания. Бог дойде сред хората, за да живее с тях, да бъде тяхната светлина, техният живот и техният път: това е факт. Разбира се, с идването Си на земята Бог със сигурност носи на човечеството практичен начин и живот, който отговаря на техния духовен ръст, за да му се наслаждават — Той не дойде да разруши всички начини на човешката практика. Човекът вече не живее чрез опипване и търсене, защото те са заменени от идването на Бог на земята, за да работи и да говори Своето слово. Той дойде, за да освободи човека от живота в мрак и неизвестност, който водеше, и да му даде възможност да има живот, изпълнен със светлина. Настоящото дело се състои в това да се посочват нещата ясно, да се говори ясно, да се информира директно и да се определят нещата изрично, така че хората да могат да прилагат тези неща на практика, точно както Бог Йехова водеше народа на Израел, казвайки им как да принасят жертви и как да построят храма. Затова вече не е необходимо да живеете живот на усърдно търсене, както след като Господ Исус си отиде. Трябва ли в бъдеще да опипвате слепешком пътя си в делото по разпространяване на Евангелието? Трябва ли да се лутате, опитвайки се да намерите правилен начин на живот? Трябва ли да блуждаете, за да разберете как да изпълнявате собствените си задължения? Необходимо ли е да се пълзите по земята и да търсите, за да разберете как да свидетелствате? Необходимо ли е да постите и да се молите, за да разберете как да се обличате или да живеете? Необходимо ли е да се молите непрестанно на Бог на небето, за да знаете как да приемете да бъдете завоювани от Бог? Необходимо ли е да се молите непрестанно, денем и нощем, за да знаете как да се подчинявате на Бог? Сред вас има много хора, които казват, че не можете да практикувате, защото не разбирате. Хората просто не обръщат внимание на Божието дело в днешното време! Много думи казах отдавна, но вие никога не обърнахте и най-малко внимание да ги прочетете, така че не е чудно, че не знаете как да практикувате. Разбира се, в днешната епоха Светият Дух все още въздейства на хората, за да им позволи да изпитват наслада, и живее заедно с човека. Това е източникът на онези[а] особени, приятни чувства, които често се появяват в живота ти. Понякога идва ден, в който усещаш, че Бог е толкова прекрасен, и не можеш да не Му се помолиш: „О, Боже! Твоята любов е толкова красива и Твоят образ е толкова велик. Иска ми се да Те обичам по-дълбоко. Искам да посветя всичко от себе си и така да прекарам целия си живот. Ще посветя всичко на Теб, стига да е за Теб, стига по този начин да мога да Те обичам…“. Това е чувство на удоволствие, което Светият Дух ти дава. Това не е просветление, нито пък озарение; това е преживяване на въздействието върху теб. Преживявания, подобни на това, ще се случват от време на време: понякога, когато си на път за работа, ще се молиш и ще се приближаваш към Бог, ще се вълнуваш до степен, в която сълзите ще мокрят лицето ти, ще загубиш всякакъв самоконтрол и ще се стремиш да намериш подходящо място, където да изразиш целия плам в сърцето си… Ще има моменти, когато си на някое обществено място и ще почувстваш, че се радваш на толкова много Божия любов, че съдбата ти е всичко друго, но не и обикновена, и още повече, че живееш живота си с повече смисъл от всекиго другиго. Ще усетиш дълбоко, че Бог те е издигнал и че това е голямата Божия любов към теб. В най-дълбоките кътчета на сърцето си ще усещаш, че в Бог има някаква любов, която е неизразима и непостижима за човека, сякаш я познаваш, но няма как да я опишеш, винаги ти дава повод за размисъл, но те оставя неспособен да я изразиш напълно. В такива моменти дори ще забравяш къде се намираш и ще възкликваш: „О, Боже! Ти си толкова непостижим и толкова възлюбен!“. Това ще оставя хората в недоумение, но всички подобни неща се случват доста често. Вие преживявате подобни неща толкова много пъти. Това е животът, който Светият Дух ти е дал днес и животът, който трябва да живееш сега. Това не е, за да те спре да живееш живота ти, а по-скоро за да промени начина, по който го живееш. Това е чувство, което не може да бъде описано или изразено. То е и истинското усещане на човека, а още повече е делото на Светия Дух. Може би го разбираш в сърцето си, но няма как да го изразиш ясно пред когото и да било. Това не е така, защото говорът ти е бавен или защото заекваш, а защото това е вид чувство, което не може да се опише с думи. Днес ти е позволено да се наслаждаваш на тези неща и това е животът, който трябва да живееш. Разбира се, другите аспекти на живота ти не са празни; просто това преживяване на въздействие върху теб се превръща в своеобразна радост в живота ти, която те кара винаги да си готов да се наслаждаваш на такива преживявания от Светия Дух. Но трябва да знаеш, че да си под такова въздействие не се случва, за да можеш да надхвърлиш плътта и да отидеш на третото небе или да пътуваш по целия свят. По-скоро това се случва, за да можеш да почувстваш и вкусиш Божията любов, на която се наслаждаваш днес, да преживееш значението на днешното Божие дело и отново да познаеш Божията грижа и закрила. Всички тези неща са, за да можеш да придобиеш по-голямо познание за делото, което Бог върши днес — това е Божията цел при извършването на това дело.

Търсенето и лутането бяха начинът на живот преди въплъщението на Бог. По онова време хората не можеха да видят Бог и нямаха друг избор, освен да търсят и напипват. Днес ти видя Бог и Той директно ти казва как трябва да действаш; ето защо вече не е необходимо да се луташ и да търсиш. Пътят, по който Той води човека, е пътят на истината, а нещата, които Той казва на човека и човекът приема, са животът и истината. Ти имаш пътя, живота и истината, така че каква е нуждата да търсиш навсякъде? Светият Дух няма да извърши два етапа на дело едновременно. Ако когато приключа с изричането на словото Си хората не ядат и не пият внимателно Божиите думи и не се стремят към истината по правилен начин, а продължават да се държат както в Епохата на благодатта, да се лутат като слепи, постоянно да се молят и да търсят, няма ли това да означава, че този етап от Моето дело — делото на думите — се извършва напразно? Макар да съм приключил с изричането на словото Си, хората все още не го разбират напълно и това е така, защото им липсва качество. Този проблем може да бъде разрешен чрез живот в църквата и чрез общение един с друг. Преди, в Епохата на благодатта, макар че Бог се въплъти, Той не вършеше делото на думите, поради което по онова време Светият Дух работеше по този начин, за да поддържа делото. По онова време делото вършеше предимно Светият Дух, но сега го върши Самият въплътен Бог, Който зае мястото на делото на Светия Дух. Преди, стига хората да се молеха често, те изпитваха мир и радост; имаше укор, както и дисциплина. Всичко това беше дело на Светия Дух. Сега тези състояния са малко и рядкост. Във всяка една епоха Светият Дух може да върши само един вид дело. Ако Той вършеше два вида дело едновременно, като плътта вършеше един вид, а Светият Дух — друг вид дело в хората, и ако това, което казваше плътта, не се зачиташе, а се зачиташе само това, което вършеше Духът, тогава Христос нямаше да има никаква истина, път или живот, за които да говори. Това би било самоопровержение. Може ли Светият Дух да действа по този начин? Бог е всемогъщ и всемъдър, свят и праведен, и Той изобщо не прави никакви грешки.

В предишния опит на хората имаше твърде много отклонения и грешки. Имаше някои неща, които хората с нормална човешка природа трябваше да имат или да правят, или имаше грешки, които бе трудно да се избегнат в човешкия живот, и когато тези неща свършваха зле, хората прехвърляха отговорността за това върху Бог. Имаше една сестра, която посрещаше гости в дома си. Нейните кифлички на пара не били приготвени както трябва и тя си мислеше: „Вероятно това е Божието дисциплиниране. Бог отново се занимава с моето суетно сърце; суетата ми наистина е твърде силна“. Всъщност, що се отнася до нормалния начин на мислене на човека, когато ви дойдат гости, вие се вълнувате и бързате, неорганизирани във всичко, което правите, и затова е съвсем естествено или оризът да изгори, или ястията да се окажат пресолени. Това се получава от прекаленото вълнение, но в крайна сметка хората го обясняват с „Божието дисциплиниране“. Всъщност това са просто грешки, допускани в човешкия живот. Не би ли също се сблъсквал често с подобни неща, ако не вярваше в Бог? Проблемите, които възникват, често са резултат от грешки, допускани от хората — просто не е истина, че тези грешки са дело на Светия Дух. Такива грешки нямат нищо общо с Бог. Като например когато си прехапваш езика, докато се храниш — може ли това да е Божие дисциплиниране? Божието дисциплиниране има принципи и обикновено се проявява, когато съзнателно извършиш нарушение. Само когато вършиш неща, свързани с Божието име или засягащи Неговото свидетелство или дело, Той ще те дисциплинира. Сега хората разбират достатъчно от истината, за да имат вътрешно съзнание за нещата, които вършат. Например: би ли могъл да не почувстваш нищо, ако си присвоил парите на църквата или си ги похарчил безразсъдно? Би почувствал нещо, когато го правиш. Не е възможно да чувстваш нещо само след като деянието е извършено. Наясно си в сърцето си за нещата, които правиш и които са в разрез със съвестта ти. Тъй като хората имат свои собствени симпатии и предпочитания, те просто се отдават на себе си, въпреки че ясно знаят как да прилагат истината на практика. По този начин, след като извършат нещо, те не преживяват никакъв видим упрек и не са подложени на никакво очевидно дисциплиниране. Това е така, защото те съзнателно са извършили простъпка, така че Бог не ги дисциплинира; щом дойде времето на праведния съд, Божието възмездие ще се стовари върху всеки според действията му. В момента в църквата има хора, които присвояват пари, такива, които не спазват ясни граници между мъжете и жените, и такива, които тайно съдят, противопоставят се и се опитват да разрушат Божието дело. Защо при тях всичко все още е наред? Когато вършат такива неща, те притежават съзнание и чувстват укор в сърцата си, и заради това понякога търпят порицание и облагородяване, но те просто са твърде безсрамни! Точно както когато хората се отдават на похот — те осъзнават какво правят в момента, но страстта им е твърде голяма и не могат да се контролират. Дори и Светият Дух да ги дисциплинира, това ще бъде без резултат, така че Светият Дух няма да прилага дисциплиниране. Ако тогава Светият Дух не ги дисциплинира, ако те не чувстват укор и нищо не се случва с плътта им, какъв укор може да има след това? Делото е извършено — какво дисциплиниране може да има? Това само доказва, че те са твърде безсрамни и лишени от човешка природа и че заслужават проклятия и наказания! Светият Дух не работи без нужда. Ако знаеш много добре истината, но не я прилагаш на практика, ако си способен да извършиш каквото и да е зло, тогава единственото, което можеш да очакваш, е идването на онзи ден, когато ще бъдеш наказан заедно с нечестивия. Това е най-добрият край за теб! Вече многократно съм проповядвал за съвестта, която е минималният критерий. Ако на хората им липсва съвест, те са изгубили дисциплината на Светия Дух; могат да правят каквото си поискат и Бог не им обръща внимание. Тези, които наистина имат съвест и разум, ще осъзнават, когато направят нещо нередно. Те ще се чувстват неспокойни, щом усетят малко угризения в съвестта си; ще преминат през вътрешна битка и накрая ще се откажат от плътта. Те няма да стигнат до момента, в който да направят нещо, което се противопоставя твърде сериозно на Бог. Независимо от това дали Светият Дух ги дисциплинира и порицава, всички хора ще изпитват някакво чувство, когато направят нещо нередно. Затова сега хората разбират всякакви истини и ако не ги практикуват, това е човешки проблем. Аз изобщо не реагирам на такива хора, нито пък тая някаква надежда за тях. Можеш да постъпваш така, както ти е угодно!

Когато някои хора се съберат заедно, те оставят Божието слово настрана и винаги говорят за това какъв е този или онзи човек. Разбира се, добре е да бъдеш малко проницателен, така че където и да отидеш, да не бъдеш лесно измамен, нито лесно подведен или заблуден — това също е черта, която хората трябва да притежават. Но не трябва да се съсредоточаваш само върху тази черта. Това се отнася до негативната страна на нещата и не можеш винаги да държиш очите си вперени в другите хора. Сега имаш твърде малко познания за това как действа Светият Дух, вярата ти в Бог е твърде повърхностна и притежаваш твърде малко положителни неща. Този, в когото вярваш, е Бог, и Този, когото трябва да разбереш, е Бог, а не Сатана. Ако разпознаваш единствено как действа Сатана и всички начини, по които действат злите духове, но нямаш никакво познание за Бог, какъв би бил смисълът от това? Не е ли Бог Този, в Когото вярваш днес? Защо знанията ти не включват тези положителни неща? Ти просто не обръщаш внимание на положителния аспект на навлизането, нито пък имаш представа за него, така че какво всъщност искаш да спечелиш във вярата си? Нима не знаеш как трябва да се стремиш? Знаеш много за негативните аспекти, но нямаш представа за положителния аспект на навлизането, така че как може да нарасне твоят духовен ръст? Какви бъдещи перспективи за развитие ще има човек като теб, който не говори за нищо друго освен за войната със Сатана? Няма ли да бъде твърде остаряло твоето навлизане? Какво би могъл да спечелиш от сегашното дело, като правиш това? Това, което сега е ключово, е да разбереш какво иска да направи Бог сега, как човекът трябва да сътрудничи, как трябва да обича Бог, как трябва да разбира делото на Светия Дух, как трябва да навлиза във всички думи, които Бог казва днес, как трябва да ги яде и да пие, да ги преживява и да ги разбира, как трябва да изпълнява Божията воля, да бъде напълно завоюван от Бог и да се покори пред Бог… Това са нещата, върху които трябва да се съсредоточиш и в които трябва да навлезеш сега. Разбираш ли? Каква е ползата да се фокусираш единствено върху прозорливостта спрямо другите хора? Можеш да разпознаваш Сатана в едни ситуации, да разпознаваш зли духове в други — можеш да имаш пълно разбиране за злите духове, но ако не си в състояние да кажеш нищо за Божието дело, може ли такова разпознаване да действа като заместител на разбирането на Бог? По-рано съм споделял за проявленията на работата на злите духове, но това не е основната част в това отношение. Разбира се, хората трябва да имат известна проницателност и това е черта, която тези, които служат на Бог, трябва да притежават, за да не вършат глупости и да не прекъсват Божието дело. Най-важното нещо обаче си остава познаването на Божието дело и разбирането на Божията воля. Какво познание за този етап от Божието дело има в теб? Можеш ли да говориш за това какво прави Бог, каква е Божията воля, какви са собствените ти недостатъци и с какви неща трябва да се снабдиш? Можеш ли да кажеш какво е най-новото ти навлизане? Трябва да можеш да жънеш плод и да постигаш разбиране в новото навлизане. Не симулирай объркване; трябва да положиш повече усилия в новото навлизане, за да задълбочиш собствения си опит и знания, а още повече трябва да придобиеш представа за настоящите най-нови навлизания и за най-правилния начин на изживяване. Нещо повече, чрез новото дело и новите навлизания трябва да притежаваш проницателност по отношение на предишните ти остарели и отклоняващи се практики и да търсиш как да ги отхвърлиш, за да навлезеш в нови изживявания. Това са неща, които сега спешно трябва да разбереш и в които да навлезеш. Трябва да разбереш разликите и връзката между старите и новите навлизания. Ако не разбираш тези неща, няма да имаш възможност да напреднеш, тъй като ще изоставаш от делото на Светия Дух. Трябва да можеш да поемаш нормално ядене и пиене на Божието слово и нормално общение и да ги използваш, за да промениш предишните си остарели начини на практикуване и старите си традиционни представи, така че да можеш да навлезеш в нова практика и да навлезеш в новото Божие дело. Това са нещата, които трябва да постигнеш. Не искам от теб сега да разбереш как точно се справяш; това не е целта. По-скоро искам да се заемеш сериозно с практикуването на истината и с разбирането си за навлизането в живота. Способността ти да познаваш себе си не е показателна за истинския ти духовен ръст. Ако можеш да изживяваш Божието дело, имаш опит и разбиране за истините в Божиите думи и си в състояние да разпознаеш предишните си лични представи и грешки, тогава това е твоят истински духовен ръст и е нещо, което всеки от вас трябва да постигне.

Има много ситуации, в които вие просто не знаете как да практикувате, а още по-малко знаете как действа Светият Дух. Понякога правиш нещо, което е явно непокорно на Светия Дух. Заради това, че ядеш и пиеш Божиите думи, ти вече си разбрал принципа, за който става дума в случая, така че изпитваш вътрешно чувство на укор и безпокойство; разбира се, това е чувство, което човек ще изпитва само при предпоставката, че знае някаква истина. Ако хората не сътрудничат или не практикуват в съответствие с днешното Божие слово, тогава те възпрепятстват делото на Светия Дух и със сигурност ще изпитват вътрешно безпокойство. Да кажем, че разбираш принципа на определен аспект, но не практикуваш в съответствие с него, следователно ще изпиташ вътрешно чувство на угризение. Ако не разбираш принципа и изобщо не познаваш този аспект на истината, тогава не е задължително да изпитваш чувство на угризение по този въпрос. Упрекът на Светия Дух винаги е в контекст. Мислиш си, че понеже не си се молил и не си сътрудничил на делото на Светия Дух, си забавил делото. Всъщност то не може да бъде забавено. Светият Дух ще въздейства на някого другиго; делото на Светия Дух не се ограничава от никого. Чувстваш, че си разочаровал Бог, и това е чувство, което трябва да имаш в съвестта си. Дали можеш да получиш истината, или не, е твоя лична работа и не е свързано с Бог. Понякога собствената ти съвест се чувства обвинена, но това не е просвещението или озарението на Светия Дух, нито пък упрекът на Светия Дух. Вместо това то е чувство в човешката съвест. Ако действаш безразсъдно по въпроси, които засягат Божието име, Божието свидетелство или Божието дело, тогава Бог няма да ти прости. Но има граница — Бог няма да Се занимава с теб за обикновени, дребни въпроси. Той ще те игнорира. Ако нарушаваш принципи, ако прекъсваш и смущаваш Божието дело, Той ще отприщи гнева Си върху теб и изобщо няма да те остави безнаказано. Някои от грешките, които допускаш, са неизбежни в хода на човешкия живот. Например не печеш кифличките си по правилния начин и казваш, че така Бог те дисциплинира — това е напълно неразумно. Преди да повярва в Бог, не се ли случваха често подобни неща? Ти чувстваш, че това сякаш е дисциплиниране от Светия Дух, но всъщност не е така (като оставим настрана някои изключителни обстоятелства), защото това дело не идва изцяло от Светия Дух, а по-скоро от човешките чувства. Въпреки това е нормално вярващите хора да мислят по такъв начин. Не би могъл да мислиш така, когато не си вярвал в Бог. След като си повярвал в Бог, си започнал да прекарваш повече време в размишления върху тези неща и така естествено си започнал да мислиш в тази посока. Това произтича от нормалното мислене на хората и е свързано с техния разсъдък. Но нека ти кажа, че подобно мислене не е в обхвата на делото на Светия Дух. Това е пример за това как Светият Дух дава на хората нормална реакция чрез техните мисли; но ти трябва да разбереш, че тази реакция не е дело на Светия Дух. Наличието на този вид „знание“ не доказва, че имаш делото на Светия Дух. Твоето знание не произтича от просвещението на Светия Дух, още по-малко е дело на Светия Дух. То е просто продукт на нормалната човешка мисъл и няма абсолютно никаква връзка с просвещението или озарението на Светия Дух — това са категорично различни явления. Такава нормална човешка мисъл не произлиза изцяло от Светия Дух. Когато Светият Дух действа, за да просвети хората, Той обикновено им дава познание за Божието дело и за тяхното истинско навлизане и истинско състояние. Той също така им позволява да разберат неотложните Божии намерения и Неговите изисквания към днешния човек, така че да имат решимостта да пожертват всичко, за да удовлетворят Бог, да обичат Бог дори ако срещнат преследване и несгоди, и да свидетелстват за Бог дори ако това означава да пролеят кръвта си или да дадат живота си, и да го правят без съжаление. Ако имаш такава решителност, това означава, че имаш влиянието и действието на Светия Дух — но знай, че не си обладан от такова влияние във всеки един момент. Понякога по време на събранията, когато се молиш и ядеш и пиеш Божиите думи, може да се чувстваш изключително развълнуван и вдъхновен. Чувстваш се толкова нов и освежен, когато другите споделят някакво общение за своя опит и разбиране на Божиите думи, а сърцето ти е съвършено ясно и светло. Всичко това е дело на Светия Дух. Ако си водач и Светият Дух ти дава изключително просвещение и озарение, когато отиваш в църквата да работиш, дава ти прозрение за проблемите, които съществуват в църквата, позволява ти да знаеш как да споделиш общение за истината, за да ги разрешиш, прави те невероятно ревностен, отговорен и сериозен в работата ти, всичко това е делото на Светия Дух.

Забележка:

а. Оригиналният текст гласи: „Това са някои“.

Предишна: Относно Библията (4)

Следваща: Практика (2)

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Настройки

  • Текст
  • Теми

Плътни цветове

Теми

Шрифтове

Размер на шрифта

Разредка

Разредка

Ширина на страницата

Съдържание

Търсене

  • Търсене в този текст
  • Търсене в тази книга

Свържете се с нас в Messenger