Практика (2)

В отминали времена хората са се упражнявали да бъдат с Бог и във всеки един момент да живеят в духа. В сравнение с днешната практика това е обикновена форма на духовно обучение; това е най-повърхностната и обикновена практика, преди хората да влязат в правилния път на живота, и представлява първият етап на практикуване на човешката вяра. Ако хората винаги разчитат на този вид практика в живота си, те ще изпитват много чувства и вероятно ще допускат грешки, и няма да са в състояние да навлязат в истински житейски преживявания. Те ще могат единствено да упражняват духа си, да приближат сърцата си до Бог по нормален начин и винаги ще намират огромна радост в това, че Бог е с тях. Те ще се ограничат до малката степен на обединението си с Бог и няма да могат да достигнат до нещо по-дълбоко. Хората, които живеят в тези граници, не са в състояние да постигнат голям напредък. Те са склонни по всяко време да извикат: „Ах! Господи Исусе. Амин!“. Те се държат така почти всеки ден — това е практиката от отминали времена, практиката на непрекъснатото житие в духа. Не е ли пошло? Днес, когато е време да се размишлява върху Божиите думи, просто се съсредоточи върху размишляването над Божиите думи; когато е време да се приложи истината на практика, просто се съсредоточи върху прилагането на истината на практика; когато дойде време да изпълниш дълга си, просто го изпълни. Този вид практика ти дава особено избавление, тя те освобождава. Тя не е като благодарствените молитви на старите набожни хора. Разбира се, едно време хората така са изповядвали вярата си, но сега упражняването на такава практика е твърде изостанало. В днешно време Божието дело е на по-високо ниво. Днес се говори за „въвеждане на Бог в реалното житие“ и това е най-важният аспект на практиката. Това е нормалната човешка природа, която се очаква хората да притежават в реалния си живот, и в своята нормална човешка природа хората трябва да притежават всички слова, които Бог изрича днес. Претворението на тези Божии слова в реалния живот е действителното значение на „въвеждането на Бог в реалното житие“. Днес хората трябва преди всичко да се въоръжат със следното: от една страна, те трябва да подобрят качеството си, да се образоват и да подобрят своите умения да четат и разбират прочетеното, а от друга страна, те трябва да водят живот като нормални хора. Ти тъкмо си дошъл пред Бог от света и първо трябва да научиш сърцето си да бъде смирено пред Бог. Това е самото начало на практиката, а също така и първата стъпка в постигането на промяна в нагласата ти за живот. Някои хора се приспособяват сравнително добре към практиката; те размишляват върху истината, докато работят, вникват в истините и принципите на практиката, които трябва да овладеят в действителност. От една страна, трябва да имаш нормално човешко житие, а от друга страна, трябва да навлезеш в истината. Всички тези неща съставляват най-добрата практика за реалното житие.

За да бъде въведен Бог в реалния живот на хората, те трябва преди всичко да се покланят на Бог, да се стремят да Го опознаят и да изпълняват задълженията си на Божии създания в рамките на нормалната човешка природа. Това не значи, че трябва задължително да се молят на Бог всеки път, когато направят нещо, което не е правилно, че това не е добро и че трябва да се чувстват задължени към Него, ако не се молят. Днешната практика не е такава, тя е спокойна и лесна! Не изисква хората да се придържат към догми. По-скоро всеки човек трябва да действа според собствения си духовен ръст: ако членовете на семейството ти не вярват в Бог, отнасяй се с тях като с невярващи, а ако вярват — като с вярващи. Не демонстрирай любов и търпение, по-скоро проявявай мъдрост. Някои хора излизат да купят зеленчуци и докато вървят, си мърморят: „О, Боже! Какви зеленчуци искаш да купя днес? Моля Те, помогни ми. Бог иска да прославяме името Му във всичко и всички да свидетелстваме за Него, така че дори продавачът да ми даде нещо гнило, аз пак ще благодаря на Бог и ще изтърпя. Ние, които вярваме в Бог, не можем да подбираме зеленчуците“. Те си мислят, че по този начин свидетелстват, а резултатът е, че харчат пари за куп гнили зеленчуци, но въпреки това се молят и казват: „О, Боже! Ще ям тези гнили зеленчуци, стига на Теб да Ти е угодно“. Не е ли абсурдна подобна практика? Това не е ли догматизъм? В миналото хората са се учили постоянно да живеят в духа — това е свързано с делото, извършено преди това в Епохата на благодатта. Благочестивост, смирение, любов, търпение, благодарност за всички неща — това се е изисквало от всеки вярващ в Епохата на благодатта. По онова време хората са се молили на Бог за всичко; молили са се, когато купуват дрехи, а когато са били уведомявани, че има събиране, отново са се молили: „О, Боже! Искаш ли да отида, или не? Ако искаш да отида, направи ми пътя гладък. Ако не искаш да отида, направи така, че да се спъна и да падна“. Те са умолявали Бог, а след молитвата са се чувствали неспокойни и не са отивали никъде. Някои сестри, страхувайки се, че след като се върнат у дома от събирания, може да претърпят побои от невярващите си съпрузи, са се чувствали неспокойни по време на молитвата и затова не са отивали на събирания. Те са вярвали, че това е Божията воля, но всъщност, ако са били отишли, нищо е нямало да се случи. Резултатът е бил, че са пропускали събирания. Всичко това е било резултат от невежеството на хората. Хората, които постъпват по този начин, живеят според собствените си чувства. Това е толкова погрешна и абсурдна практика, обгърната от неяснота. В нея има твърде много лични чувства и мисли. Ако ти кажат, че има събиране, тогава отиди; няма нужда да се молиш на Бог. Не е ли просто? Ако днес трябва да си купиш дреха, излез веднага и го направи. Не се моли на Бог с думите: „О, Боже! Искаш ли да отида, или не? Ами ако някой от братята и сестрите случайно дойде, докато ме няма?“. Страхуваш се, че някой брат или сестра може да дойде и затова не отиваш, но резултатът е, че настъпва вечерта и никой не е дошъл. Дори в Епохата на благодатта такава практика е била отклоняваща се и погрешна. Затова, ако хората постъпват както в минали времена, няма да има промяна в живота им. Те просто от невежество ще се примиряват с всичко, което им се случва, ще пренебрегват умението да правят разлика и няма да правят нищо друго, освен сляпо да се подчиняват и да търпят. В онези времена хората са се съсредоточавали върху това да прославят Бог, но Бог не е спечелил слава от тях, тъй като те не били изживели нищо на практика. Те просто са се въздържали и ограничавали според личните си представи и дори дългите години практика не са довели до промяна в живота им. Те са знаели единствено да търпят, да бъдат смирени, да обичат и да прощават, но им е липсвало и най-малко просветление от Светия Дух. Как биха могли хората да опознаят Бог по този начин? И как биха могли да Го прославят?

Хората могат да влязат в правилния път на вярата в Бог, само ако въведат Бог в своя истински живот и в нормалното си човешко житие. Днес ви водят Божиите думи и няма нужда да търсите и опипвате, както в миналите времена. Когато се научиш да постъпваш според Божиите думи и да се изучаваш и измерваш според човешките състояния, които съм разкрил, чак тогава ще можеш да постигнеш промяна. Това не е догма, а изискване на Бог към човека. Нека ти кажа как стоят нещата днес: старай се само да постъпваш според думите Ми. Изискванията Ми към теб са спрямо нуждите на нормален човек. Вече ти казах Моите думи. Докато си съсредоточен върху тяхното изпълнение, ще бъдеш в съгласие с Божиите намерения. Настана време да живееш според Божиите думи. Божиите думи са обяснили всичко, всичко е изяснено и докато живееш според Божиите думи, ще водиш живот, напълно свободен и еманципиран. В миналото, когато хората са принасяли Бог в своя живот, те са практикували и изпълнявали твърде много догми и ритуали; молили са се и са търсили Неговата воля дори за незначителни неща, а са оставяли настрана ясно изразените Божии думи и са пренебрегвали четенето им. Вместо това са насочвали всичките си усилия към търсене — без никакъв резултат. Да вземем например храната и облеклото: ти се молиш и оставяш тези въпроси в Божиите ръце, като молиш Бог да уреди всичко вместо теб. Когато Бог чува тези думи, Той казва: „Трябва ли да се занимавам с такива дребни неща? Къде изчезнаха нормалната човешка природа и разум, които сътворих за теб?“. Понякога някой греши в своите постъпки и тогава вярва, че с това е обидил Бог и затова вече е аргосан. Някои хора са в много добро състояние, но когато извършат неправилно нещо дребно, те вярват, че Бог ги порицава. Всъщност това не е дело на Бог, а влиянието на собствените умове на хората. Понякога няма нищо грешно в начина, по който преживяваш нещата, но другите ти казват, че ме не ги преживяваш правилно и ти попадаш в тази примка — ставаш негативен и вътрешно потъваш в мрак. Често хората, когато са в такова негативно състояние, вярват, че Бог ги порицава, но Бог казва: „Не съм те порицал ни най-малко, как може да Ме обвиняваш така?“. Хората твърде лесно стават негативни. Те често са и свръхчувствителни и нерядко се оплакват от Бог. Бог не иска от теб да страдаш по този начин, но въпреки това си позволяваш да изпадаш в такова състояние. В този вид страдание няма нищо ценно. Хората не познават делото, извършено от Бог, невежи са относно много неща и са неспособни да виждат ясно. Затова попадат в капана на собствените си представи и въображения, като се оплитат все по-дълбоко. Някои хора казват, че всички неща и въпроси са в Божиите ръце — така че може ли Бог да не знае кога хората са негативно настроени? Разбира се, че Бог знае. Когато си впримчен в човешки представи, Светият Дух няма как да работи в теб. Често пъти някои хора потъват в негативно състояние, но Аз въпреки това продължавам делото Си. Независимо дали си в негативно или позитивно състояние, Аз не съм ограничен от теб, но трябва да знаеш, че многото думи, които изричам, и огромните дела, които извършвам, са тясно свързани едни с други, според състоянията на хората. Когато си негативно настроен, това не възпрепятства делото на Светия Дух. Във времената на порицание и изпитанието на смъртта всички хора бяха обхванати от негативно настроение, но това не попречи на работата Ми. Когато ти беше в негативно състояние, Светият Дух продължи да извършва необходимото дело в другите. Може един месец да спреш да следваш, но Аз продължавам делото си — каквото и да правиш в настоящето или бъдещето, то не може да спре делото на Светия Дух. Някои негативни състояния идват от човешката слабост. Когато хората вярват, че наистина са неспособни да изпълняват или разбират Божиите изисквания, те стават негативни. Например във времето на порицанието в Божиите слова се говореше за достигане на определена любов към Бог сред порицанието, но хората мислеха, че не са способни на това. Те особено много скърбяха и се оплакваха, че плътта им е била дълбоко покварена от Сатана и че качеството им е толкова недостойно. Много съжаляваха, че са били родени в тази среда. А някои хора считаха, че е твърде късно да повярват в Бог и да познаят Бог, и че са недостойни да бъдат направени съвършени. Всичко това са нормални човешки състояния.

Човешката плът е завладяна от Сатана, тя е пълна с бунтовнически нагласи, тя е ужасно мръсна и е нещо нечисто. Хората твърде много жадуват за плътски удоволствия и има твърде много проявления на плътта; ето защо до известна степен Бог презира човешката плът. Когато хората отхвърлят мръсните, покварени неща на Сатана, те получават Божието спасение. Но ако те не се освободят от мръсотията и покварата, тогава продължават да живеят под властта на Сатана. Заговорниченето, измамата и коварството на хората са все неща от Сатана. Божието спасение за теб е да бъдеш освободен от тези неща на Сатана. Божието дело не може да бъде грешно; всичко това се прави, за да се спасят хората от тъмнината. Когато в определена степен повярваш и можеш да се освободиш от покварата на плътта, и вече не си окован от тази поквара, няма ли да си спасен? Когато живееш под властта на Сатана, ти си неспособен да си проявление на Бог, ти си нещо мръсно и не можеш да получиш Божието наследство. След като бъдеш пречистен и направен съвършен, ти ще бъдеш свят, ще бъдеш нормален човек и ще бъдеш благословен от Бог и наслаждение за Бог. Делото, извършвано днес от Бог, е спасение, и нещо повече — то е осъждане, порицание и проклятие. То има редица аспекти. Вие всички виждате, че Божиите слова съдържат осъждане и порицание, както и проклинания. Говоря, за да постигна резултат, да накарам хората да опознаят себе си, а не да ги умъртвявам. С цялото Си сърце ви желая само добро. Говоренето е един от методите на Моето дело; чрез думи изразявам Божия нрав и ти позволявам да разбереш Божията воля. Плътта ти може да умре, но имаш дух и душа. Ако хората имаха само плът, тогава нямаше да има смисъл от вярата им, нито би имало смисъл от цялото дело, което съм извършил. Днес говоря по един начин, после по друг; за известно време хората са Ми изключително ненавистни, а след това известно време съм изпълнен с безкрайна любов; правя всичко това, за да постигна промяна в твоите нагласи, както и да променя твоите представи за Божието дело.

Настъпиха последните дни и държавите по света са в смут. Има политически хаос, навсякъде се появяват глад, епидемии, наводнения и суши. В света на човека има катастрофа; небесата също изпращат бедствия. Това са признаци на последните дни. Но за хората това изглежда като свят на веселие и блясък; при това все повече и повече сърцата на всички хора са привлечени от този свят и много хора са впримчени и не могат да се измъкнат от него. Много хора ще бъдат измамени от онези, които се занимават с измама и магьосничество. Ако ти не се стремиш към напредък, живееш без идеали и не си се утвърдил в истинския път, тогава ще бъдеш пометен от нарастващите приливи на греха. Китай е най-изостаналата от всички държави; това е земята, където големият червен дракон лежи свит, там има най-много хора, които се кланят на идоли и се занимават с магьосничество, има най-много храмове и е място, където живеят мръсни демони. Ти си роден от него, обучен си от него и си пропит от неговото влияние; ти си покварен и измъчван от него, но след като се събудиш, го изоставяш и биваш напълно спечелен от Бог. Това е Божията слава и затова този етап от делото е от голямо значение. Бог е извършил дело от толкова голям мащаб, изрекъл е толкова много думи и в крайна сметка ще ви спечели напълно — това е една част от работата на Божието управление и вие сте „победната плячка“ от битката на Бог със Сатана. Колкото повече осъзнавате истината и колкото по-добър е животът ви като част от църквата, толкова повече големият червен дракон ще пада на колене. Всичко това са въпроси на духовния свят — това са битките на духовния свят и когато Бог победи, Сатана ще бъде посрамен и низвергнат. Този етап от Божието дело има огромно значение. Бог наистина работи в такъв огромен мащаб и изцяло спасява тази група хора, така че можеш да се спасиш от влиянието на Сатана, да живееш в светата земя, да живееш в Божията светлина и тази светлина да те ръководи и напътства. Тогава в живота ти има смисъл. Това, което ядете и носите, е различно от това на неверниците; вие се наслаждавате на Божието слово и водите смислен живот — а на какво се радват те? Те се радват единствено на „наследството на предците си“ и на „националния си дух“. В тях няма и следа от човешка природа! Вашите дрехи, думи и действия са различни от техните. В крайна сметка вие напълно ще избягате от мръсотията, няма повече да бъдете впримчени в изкушението на Сатана и ще получавате ежедневното Божие обезпечаване. Винаги трябва да бъдете предпазливи. Въпреки че живеете на мръсно място, вие не сте опетнени с мръсотия и можете да живеете редом с Бог, получавайки Неговата велика защита. Бог ви е избрал измежду всички на тази жълта земя. Не сте ли най-благословените хора? Ти си сътворено същество и разбира се, трябва да се прекланяш пред Бог и да се стремиш към живот, изпълнен със смисъл. Ако не се прекланяш пред Бог, а живееш в мръсната си плът, тогава не си ли просто един звяр в човешко облекло? Тъй като ти си човешко същество, трябва да се отдадеш на Бог и да понесеш всички страдания! Трябва с радост и увереност да приемеш малкото страдание, на което си подложен днес, и да живееш смислен живот, като Йов и Петър. В този свят човекът носи дрехите на дявола, яде храна от дявола и работи и служи под контрола на дявола, като бива напълно стъпкан в неговата мръсотия. Ако не схващаш смисъла на живота или не намериш истинския път, какво значение има тогава такъв живот? Вие сте хора, които следват правилния път — тези, които търсят усъвършенстване. Вие сте хора, които се надигат в нацията на големия червен дракон — тези, които Бог нарича праведни. Не е ли това най-смисленият живот?

Предишна: Практика (1)

Следваща: Тайната на въплъщението (1)

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Настройки

  • Текст
  • Теми

Плътни цветове

Теми

Шрифтове

Размер на шрифта

Разредка

Разредка

Ширина на страницата

Съдържание

Търсене

  • Търсене в този текст
  • Търсене в тази книга

Свържете се с нас в Messenger