Глава 30
Събудете се, братя! Събудете се, сестри! Денят Ми няма да бъде отложен. Времето е живот, а да уловиш времето означава да спасиш живот! Времето е близо! Ако не издържите приемния изпит в университета, можете да се подготвяте и да се явявате отново, колкото си искате. Но Моят ден няма да позволи такова отлагане. Помнете! Помнете! Призовавам ви с тези добри думи. Краят на света се разгръща точно пред очите ви, а големите бедствия бързо се приближават. Кое е по-важно — вашият живот или сънят, храната, напитките и дрехите ви? Дошло е време да претеглите тези неща. Спрете да се съмнявате и не избягвайте увереността!
Колко жалки! Колко бедни! Колко слепи! Колко жестоки са хората! Всъщност вие сте глухи за словото Ми. Нима ви говоря напразно? Все още сте толкова небрежни — защо? Защо така? Нима това никога не ви е хрумвало? За кого говоря всичките тези неща? Вярвайте в Мен! Аз съм вашият Спасител! Аз съм вашият Всемогъщ! Бъдете нащрек! Бъдете нащрек! Не можете да върнете изгубеното време, помнете това! В света няма лек за разкаянието! Как иначе да ви говоря? Нима Моята дума не заслужава вашето внимателно, многократно обмисляне? Отнасяте се толкова небрежно към словото Ми и толкова безотговорно към живота си. Как да понеса това? Как?
Защо за цялото това време сред вас не успя да възникне правилен църковен живот? Защото ви липсва вяра. Не желаете да платите цената, не сте готови да Ми отдадете всичко и да Ми се посветите. Събудете се, синове Мои! Вярвайте в Мен, синове Мои! Възлюбени Мои, защо не се интересувате от това, което е в сърцето Ми?