В деня на съживяването на всички неща Аз дойдох сред хората и преживях при тях чудесни дни и нощи. Едва сега човекът донякъде долавя Моята отзивчивост и когато общуването му с Мен зачестява, той съзира част от онова, което Аз притежавам и представлявам, и в резултат добива известно познание за Мен. Сред всички хора, Аз изправям глава, гледам и всички виждат Мен. Но щом бедствие връхлети света, хората мигом са обзети от тревога и Моят образ изчезва от сърцата им; обхванати от паника поради сполетялата ги беда, те не обръщат внимание на Моите увещания. С години живях сред хората, но те не забелязаха това и така и не Ме опознаха. Днес им казвам със собствената Си уста, за да могат всички да застанат пред Мен, за да получат нещо от Мен, но те продължават да странят от Мен и затова не Ме познават. Когато стъпките Ми прекосят цялата вселена и стигна до краищата на земята, човекът ще започне да размишлява за себе си и тогава всички хора ще дойдат при Мен, ще се поклонят пред Мен и ще Ме почитат. Това ще е денят, в който ще придобия слава, денят на Моето завръщане, а също и денят на Моето оттегляне. Сега наченах делото Си сред цялото човечеството и официално се заех със заключителната част на Моя план за управление из цялата вселена. От този момент нататък всеки, проявил непредпазливост, ще бъде подложен на безмилостно наказание и то може да го сполети във всеки един момент. Правя това не защото съм безсърдечен, а по-скоро като стъпка от плана Ми за управление; всичко трябва да се развива съгласно стъпките от Моя план и никой от човеците не може да промени това. Когато официално се заема с делото Си, човекът се движи в такт с Мен и така хората из цялата вселена влизат в ритъм с Моите движения, цялото мироздание ликува и Аз подтиквам човека да върви напред. Вследствие на това, големият червен змей е докаран от Мен до състояние на ярост и объркване и служи на Моето дело и — въпреки че не желае — не е в състояние да следва собствените си желания, и тъй като няма избор, оставя се под Мой контрол. Във всички Мои планове големият червен змей е Мой контрастиращ предмет, Мой враг, но и Мой слуга; затова Аз и за миг не занижавам „изискванията Си“ към него. Следователно, заключителният етап на делото, извършвано от Моето въплъщение, приключва в неговия дом. По този начин големият червен змей е в състояние да Ми служи по-добре и така Аз ще го завоювам и ще изпълня плана Си. Докато работя, всички ангели се впускат в решаващата битка заедно с Мен и решават да удовлетворят Моите намерения в заключителната фаза, за да може хората на земята да Ми се предадат както ангелите, да не желаят да се опълчват срещу Мен и да не правят нищо, което Me предава. Такава е динамиката на Моето дело из цялата вселена.

Аз ще спася цялото човечество, ще го върна обратно в Моя дом, отново ще обединя небето и земята и ще накарам хората да предават „сигналите“ между небесата и земята, защото това е присъщата функция на човека — такива са целта и значимостта на пристигането Ми сред хората. По времето, когато създадох човешкия род, вече бях подготвил всички неща за човеците, а впоследствие им позволих да получат, съгласно Моите изисквания, богатствата, които им дадох. Затова казвам, че хората са достигнали днешния ден, напътствани от Мен. Всичко това е част от плана Ми. Неизброимо множество хора живеят сред човечеството под закрилата на Моята любов, а също толкова неизброимо множество търпи наказанието на Моята омраза. При все че хората до един отправят молитви към Мен, те са безсилни да променят сегашните си обстоятелства; загубят ли веднъж надежда, могат само да се оставят на естествения ход и да спрат да се бунтуват срещу Мен, защото човекът не е способен да постигне нищо повече. Що се отнася до състоянието на човешкия живот, хората още не са открили истинския живот, още не са провидели несправедливостта, пустошта, окаяното състояние на света — и затова, ако не беше надвисналото бедствие, повечето от тях биха продължили да прегръщат Майката Природа и да се отдават на вкусовете на „живота“. Не е ли това светската реалност? Не говоря ли на хората с гласа на спасението? Защо никой от човеците никога не Ме е обичал истински? Защо човекът Ме обича само щом се озове сред наказания и изпитания, но никой не Ме обича, докато го закрилям? Много пъти съм въздавал наказанията Си на човечеството. Хората ги поглеждат, а после ги пренебрегват, без да ги изучават и премислят на момента — затова единственото, което сполита хората, е безмилостно правосъдие. Това е само един от Моите методи на работа, но и него използвам, за да променя човека и да направя така, че да Ме възлюби.

Аз властвам над царството и нещо повече, над цялата вселена; Аз съм както Цар на царството, така и глава на вселената. От днес нататък ще свикам всички, които не са Мои избраници, и ще започна делото Си сред езичниците; ще оповестя управленските Си закони пред цялата вселена, за да се заема успешно със следващата стъпка от Моето дело. За да го разпространя сред езичниците, ще въздавам наказания, което ще рече, че ще упражнявам сила срещу всички езичници. Естествено, ще извършвам тази работа успоредно с делото Си сред избраниците. Целият човешки род ще бъде завоюван в деня, в който Моите хора управляват и установят власт над земята. При това, тогава ще настъпи и времето на покой за Мен — едва тогава ще се появя пред всички, които са били завоювани. Появявам се пред светото царство, а от скверната земя се скривам. Всички завоювани и покорни пред Мен с очите си успяват да съзрат Моя лик и с ушите си да чуят Моя глас. Това е Моята благословия за родените в сетните дни, това е предопределената от Мен благодат и никой от човеците не може да промени това. Днес работя така в името на бъдещото дело. Цялото Мое дело е взаимосвързано и в цялото Ми дело има призив и отклик: нито една стъпка не спира ненадейно и нито една стъпка не се извършва независимо от другите. Нима това не е вярно? Нима извършеното в миналото дело не е основата за работата днес? Нима изречените в миналото думи не са предвестник за думите днес? Нима днешните стъпки не произхождат от стъпките в миналото? Когато тържествено разгърна свитъка, хората из цялата вселена ще бъдат наказани, хората по целия свят ще бъдат подложени на изпитания и това ще бъде апогеят на Моето дело; всички хора живеят в земя без светлик, всички хора живеят в заплаха от заобикалящата ги среда. С други думи, това е животът, който хората никога не са изпитвали още от времето на сътворението до днес, и никой през вековете не се е „наслаждавал“ на такъв живот — затова казвам, че осъществих дело, неизвършвано никога преди. Това е истинското състояние на нещата и същинското значение. Тъй като Моят ден се приближава до човечеството, тъй като той не е далеч, а е точно пред очите на хората, кой не би изпитал страх? И кой не би почувствал силна радост? Мръсният град Вавилон най-сетне е погубен; човекът отново се среща със съвсем нов свят, а небесата и земята са променени и обновени.

При Моята поява пред всички нации и народи белите облаци в небето бухват и Ме обгръщат. А птиците по земята запяват и се впускат в танц на радостта в Моя чест; те отразяват настроението по земята и пробуждат за живот всички земни неща, за да не „се спускат бавно надолу“, а да живеят сред жизненост. Докато съм сред облаците, човеците неясно съзират лика Ми и очите Ми и затова изпитват смътен страх. В миналото са слушали легендите, съдържащи исторически разкази за Мен, и затова наполовина вярват в Мен и наполовина се съмняват. Не знаят къде съм или колко голямо е Моето лице — дали е широко като океана или безбрежно като тучните поля? Никой не знае това. Едва днес, щом съзре лицето Ми в облаците, човекът осъзнава, че Моето Аз от легендите е истинско и става малко по-благоразположен към Мен; и заради действията Ми възхищението му към Мен се усилва леко. Но хората все още не Ме познават и съзират само част от Мен сред облаците. Тогава протягам ръце, за да ги видят хората. Те са учудени, закриват с длан устите си, изпълнени с дълбок страх, че десницата Ми ще ги порази, и това добавя нотка на страх към възхищението им. Човеците са приковали очи във всяко Мое движение, защото дълбоко се страхуват, че ако не внимават, Аз ще ги поваля; но това, че хората Ме гледат, не Ме ограничава и продължавам да върша належащата Си работа. Единствено делата Ми предизвикват у човеците известна благосклонност към Мен и те постепенно се доближават, за да общуват с Мен. Когато напълно се разкрия пред тях, те ще видят Моето лице и от този момент нататък Аз вече няма да се крия от тях или да затулям Себе си. Ще се явя открито пред хората из цялата вселена и всички от плът и кръв ще наблюдават всички Мои действия. Всички души със сигурност ще почиват в мир в Моя дом и ще се наслаждават на чудна благодат заедно с Мен. Всички, за които Ме е грижа, със сигурност ще избегнат наказанието, душевните страдания и агонията на плътта. Ще се явя открито пред всички народи, ще властвам над тях и ще ги управлявам, и зловонието на трупове вече няма да прониква из мирозданието; вместо това, Моето свежо благоухание ще се носи из целия свят, защото Моят ден наближава, човекът се пробужда, всичко на света е в ред и дните на оцеляване на земята приключват, тъй като Аз дойдох!

6 април 1992 г.