Когато дойдох от Сион, всички неща Ме очакваха, а когато Се върнах в Сион, бях посрещнат от всички хора. Когато дойдох и Си тръгнах, стъпките Ми никога не бяха възпрепятствани от враждебни за Мен неща и затова делото Ми вървеше гладко. Днес, когато идвам сред всички създания, всички неща Ме посрещат с мълчание, дълбоко уплашени, че отново ще Си тръгна и че по този начин ще загубят онова, на което разчитат за подкрепа. Всички неща следват Моите напътствия и гледат посоката, посочена от ръката Ми. Думите от устата Ми са усъвършенствали много сътворени същества и са порицали много синове на бунтарството. Затова всички хора се вглеждат внимателно в думите Ми и слушат внимателно словата от устата Ми и дълбоко се страхуват да не пропуснат тази добра възможност. Именно поради тази причина Аз продължавам да говоря, за да може делото Ми да бъде извършено по-бързо и за да може по-скоро да се появят удовлетворяващи условия на земята и да се поправят сцените на опустошение на земята. Когато погледна към небето, това е моментът, в който отново Се обръщам с лице към човечеството. Всички земи мигновено се изпълват с живот, прахът вече не виси във въздуха и тинята не покрива земята. Моите очи веднага засияват, карайки хората от всички земи да вдигнат поглед към Мен и да потърсят убежище в Мен. Сред хората от днешния свят — включително всички онези, които присъстват в Моето домакинство — кой наистина намира убежище в Мен? Кой отдава сърцето си в замяна на цената, която Аз платих? Кой някога е живял в мир в Моя дом? Кой някога наистина е предложил себе си пред Мен? Когато поставям изисквания към човека, той веднага затваря „малкия си килер“. Когато Аз давам на човека, той бързо отваря устата си, за да вземе тайно Моето богатство, а в сърцето си често трепери, дълбоко уплашен, че ще му отвърна с удар. Така устата на човека е наполовина отворена и наполовина затворена и той не е способен да се наслаждава истински на богатствата, които Аз дарявам. Аз не осъждам лесно човека, но той винаги Ме дърпа за ръката и Ме моли да го помилвам. Едва когато човекът Ме моли, Аз отново му давам „милост“ и отправям към него най-суровите думи от Моите уста, така че той веднага се засрамва и тъй като не е способен да получи пряко Моята „милост“, вместо това кара другите да му я предават. Когато човек възприеме напълно всички Мои думи, духовният му ръст е съизмерим с Моите желания и молбите му са плодотворни, а не напразни или безплодни. Аз благославям молбите на човечеството, които са искрени, тези, които не са преструвка.

Действам и говоря през вековете, но никога човек не е чувал такива слова като тези, които говоря днес, и никога не е вкусвал Моето величие и съд. Макар че някои хора в света от миналото са чували легенди за Мен, никой никога не е откривал истински мащаба на Моите богатства. Въпреки че днешните хора чуват думите от устата Ми, те остават невежи за това колко много тайни има в нея и затова смятат устата Ми за рог на изобилието. Всички хора искат да придобият нещо от устата Ми. Независимо дали става въпрос за държавните тайни, за тайните на небето, за динамиката на духовния свят или за назначението на човечеството, всички хора желаят да получат такива неща. Така че, ако събера хората заедно и им разкажа „истории“, те веднага ще станат от „болничното си легло“, за да чуят Моя път. Твърде много неща липсват в човека: той се нуждае не само от „хранителни добавки“, но и от нещо повече — от „умствена подкрепа“ и „духовно обезпечение“. Това е, което липсва на всички хора; това е „болестта“ на всички хора. Аз осигурявам лек за болестта на човека, за да може да се постигне по-добър ефект, за да могат всички да оздравеят и, благодарение на Моето лекарство, да се върнат към нормалността. Наистина ли мразите големия червен змей? Наистина ли го мразите искрено? Защо ви питам толкова пъти? Защо продължавам да ви задавам този въпрос отново и отново? Какъв е образът на големия червен змей в сърцата ви? Наистина ли е премахнат? Наистина ли не го смятате за свой баща? Всички хора трябва да разберат намерението Ми, което влагам в Моите въпроси. Те нямат за цел да предизвикат гнева на народа, нито да подбудят бунт сред хората, нито човек да може сам да си намери изход, а имат за цел всички хора да могат да се освободят от робството на големия червен змей. И все пак никой не бива да се безпокои. Всичко ще бъде осъществено чрез Моите думи. Никой не може да участва и никой не може да извърши делото, което Аз ще извърша. Аз ще изчистя въздуха на всички земи и ще изкореня всички следи от демоните на земята. Вече започнах и ще продължа първата стъпка от делото Си на наказание в обиталището на големия червен змей. Така може да се види, че Моето наказание е сполетяло цялата вселена и че големият червен змей и всички видове нечисти духове ще бъдат безсилни да избегнат Моето наказание, защото Аз гледам всички земи. Когато делото Ми на земята завърши, т.е. когато ерата на съда приключи, Аз официално ще накажа големия червен змей. Моят народ със сигурност ще види Моето справедливо наказание на големия червен змей, със сигурност ще излива хвала заради Моята правда и със сигурност завинаги ще възхвалява Моето свято име заради Моята правда. Така вие официално ще изпълните своя дълг и официално ще Ме възхвалявате по всички земи, во веки веков!

Когато ерата на съда достигне своя връх, Аз няма да бързам да приключа делото Си, а ще включа в него доказателствата от ерата на порицанието и ще позволя тези доказателства да бъдат видени от целия Ми народ. Така ще се роди по-голям плод. Това доказателство е средството, чрез което наказвам големия червен змей и ще накарам Моя народ да го види със собствените си очи, за да узнае повече за Моя нрав. Времето, в което Моят народ Ми се радва, е времето, когато големият червен змей е наказан. Да накарам народа на големия червен змей да се надигне и да се разбунтува срещу него е Моят план и това е методът, чрез който усъвършенствам народа Си, и е чудесна възможност за целия Ми народ да израсне в живота. Когато ярката луна изгрее, спокойствието на нощта веднага се нарушава. И въпреки че луната е в плачевно състояние, човекът е в добро настроение и седи мирно под лунната светлина, любувайки се на красивата сцена на лунната светлина. Човекът не може да опише емоциите си. Той сякаш иска да върне мислите си назад в миналото, сякаш иска да погледне напред към бъдещето, сякаш се наслаждава на настоящето. На лицето му се появява усмивка, а сред приятния въздух прониква свеж аромат. Когато започва да духа лек ветрец, човекът долавя богатия аромат и изглежда опиянен от него, неспособен да се събуди. Точно в този момент лично идвам сред хората и човекът има засилено усещане за богатия аромат, и така всички хора живеят сред това ухание. Аз съм в мир с човека, човекът живее в хармония с Мен, вече не се отклонява в отношението си към Мен, Аз вече не кастря недостатъците на човека, вече няма страдалчески поглед върху лицето на човека и смъртта не заплашва цялото човечество. Днес Аз навлизам заедно с човека в ерата на порицанието, като вървя с него рамо до рамо. Извършвам делото Си, което означава, че удрям жезъла Си сред хората и той пада върху онова, което се бунтува в тях. В очите на човека Моят жезъл сякаш има особена сила: той се стоварва върху всички, които са Мои врагове, и не ги щади лесно. Сред всички, които Ми се противопоставят, жезълът изпълнява присъщата си функция. Всички, които са в ръцете Ми, изпълняват задълженията си според Моето намерение и никога не се противопоставят на желанията Ми, и не променят същността си. В резултат на това водите ще бучат, планините ще се сриват, големите реки ще се разтварят, човекът ще се предаде на промяната, слънцето ще се помрачава, луната ще потъмнява, човекът няма да има повече дни на живот в мир, няма да има повече времена на спокойствие на земята, небесата никога повече няма да останат спокойни и тихи и няма да издържат повече. Всички неща ще се обновят и ще възвърнат първоначалния си вид. Всички семейства на земята ще бъдат разрушени и всички народи на земята ще бъдат разделени; дните на единство между съпруг и съпруга ще отминат, никога повече майка и син няма да се срещнат, никога повече баща и дъщеря няма да се съберат. Всичко, което е било преди на земята, ще бъде смазано от Мен. Не давам на хората възможност да изразят чувствата си, защото Аз нямам чувства и съм се отвратил до крайна степен от чувствата на хората. Именно заради чувствата между хората Аз съм отхвърлен настрани и така станах „друг“ в техните очи; именно заради чувствата между хората Аз съм забравен; именно заради чувствата си човекът се възползва от възможността да успокои „съвестта си“; именно заради обичта си човекът винаги изпитва неприязън към Моето порицание; именно заради чувствата си човекът Ме нарича несправедлив и нечестен и казва, че не се съобразявам с човешките чувства, когато се занимавам с нещата. Имам ли и Аз роднини на земята? Кой някога като Мен е работил ден и нощ, без да мисли за храна или сън, в името на целия Ми план за управление? Как може човек да бъде сравним с Бог? Как човек може да бъде съвместим с Бог? Как би могъл Бог, Който създава, да бъде от същия вид като човека, който е създаден? Как бих могъл винаги да живея и да действам заедно с човека на земята? Кой е способен да изпитва загриженост за Моето сърце? Дали това са молитвите на човека? Някога Се съгласих да Се присъединя към човека и да вървя заедно с него — и да, до днес човекът живее под Моята грижа и закрила, но ще дойде ли някога ден, когато човекът ще може да се отдели от Моята грижа? Въпреки че човекът никога не се обременява с грижа за Моето сърце, кой може да продължи да живее в земя без светлина? Само благодарение на Моите благословения човекът живее до днес.

4 април 1992 г.