Когато дойдох от Сион, всички неща Ме очакваха, а когато Се върнах в Сион, бях посрещнат от безчислено множество хора. Когато дойдох и когато Си тръгнах, стъпките Ми никога не бяха възпрепятствани от враждебни за Мен неща и затова делото Ми винаги напредваше гладко. Днес, когато идвам сред всички създания, всички неща Ме посрещат с мълчание, дълбоко уплашени, че отново ще Си тръгна и че по този начин ще загубят онова, на което разчитат за подкрепа. Всички неща следват Моите напътствия и гледат посоката, посочена от ръката Ми. Словата от устата Ми са усъвършенствали много сътворени същества и са наказали много синове на бунтарството. Затова безчисленото множество хора се вглеждат внимателно в словата Ми и слушат внимателно словата от устата Ми и дълбоко се страхуват да не пропуснат тази добра възможност. Именно поради тази причина Аз продължавам да говоря, за да може делото Ми да бъде извършено по-бързо и за да може по-скоро да се появят удовлетворяващи условия на земята и да се поправят сцените на опустошение на земята. Когато погледна към небето, това е моментът, в който отново Се обръщам с лице към човечеството. Всички земи мигновено се изпълват с живот, прахът вече не виси във въздуха и тинята не покрива земята. Моите очи веднага засияват, от което хората от всички земи се уповават на Мен и търсят убежище в Мен. Сред хората от днешния свят — включително всички, които присъстват в Моя дом — кой наистина намира убежище в Мен? Кой отдава сърцето си в замяна на цената, която Аз платих? Кой някога е живял в мир в Моя дом? Кой някога наистина е предложил себе си пред Мен? Когато поставям изисквания към човека, той веднага затваря „малкия си килер“. Когато Аз давам на човека, той бързо отваря устата си, за да вземе тайно Моето богатство, а в сърцето си често трепери, дълбоко уплашен, че ще му отвърна с удар. Така устата на човека е наполовина отворена и наполовина затворена и той не е способен да се наслаждава истински на богатствата, които Аз дарявам. Аз не осъждам лесно човека, но той винаги Ме дърпа за ръката и Ме моли да го помилвам. Едва когато човекът Ме моли, Аз отново му давам „милост“ и отправям към него най-суровите слова от Моите уста, така че той веднага се засрамва и не е способен да получи пряко Моята „милост“, а вместо това кара другите да му я предават. Когато човек възприеме напълно всички Мои слова, духовният му ръст спазва Моите намерения и молбите му са плодотворни, а не напразни или безплодни. Аз благославям молбите на човечеството, които са искрени, тези, които не са преструвка.

Действам и говоря през вековете, но никога човек не е чувал такива слова като тези, които говоря днес, и никога не е вкусвал Моето величие и съд. Макар че някои хора в света от миналото са чували легенди за Мен, никой никога не е откривал истински мащаба на Моите богатства. Въпреки че днешните хора чуват словата от устата Ми, те остават невежи за това колко много тайни има в нея и затова смятат устата Ми за рог на изобилието. Всички хора искат да придобият нещо от устата Ми, било то държавните тайни, тайните на небето, динамиката на духовния свят или крайната цел на човечеството. Всички хора желаят да получат такива неща. Така че, ако събера хората заедно и им разкажа „истории“, те веднага ще станат от „болничното си легло“, за да чуят Моите слова. Твърде много неща липсват в човека: той се нуждае не само от „хранителни добавки“, но и от нещо повече — от „умствена подкрепа“ и „духовно обезпечение“. Именно това липсва на всички хора; това е тяхната „болест“. Аз осигурявам лек за болестта на човека, за да може да се постигне по-добър ефект, за да могат всички да оздравеят и, благодарение на Моето лекарство, да се върнат към нормалността. Наистина ли мразите големия червен змей? Наистина ли го мразите искрено? Защо ви питам толкова пъти? Защо продължавам да ви задавам този въпрос отново и отново? Какъв е образът на големия червен змей в сърцата ви? Наистина ли е премахнат? Наистина ли не го смятате за свой баща? Всички хора трябва да разберат намерението Ми в Моите въпроси. Те нямат за цел да предизвикат гнева на народа, нито да подбудят бунт сред хората, нито човек да може сам да си намери изход, а имат за цел всички хора да могат да се освободят от робството на големия червен змей. И все пак никой не бива да се безпокои. Всичко ще бъде осъществено чрез Моите слова. Никой не може да участва и никой не може да извърши делото, което Аз ще извърша. Аз ще изчистя въздуха на всички земи и ще изкореня всички следи от демоните на земята. Вече започнах и ще пристъпя към първоначалното Си дело на наказание в обиталището на големия червен змей. Така може да се види, че Моето наказание е сполетяло цялата вселена. Големият червен змей и всички видове нечисти духове не биха могли да избегнат Моето наказание, защото Аз проучвам внимателно всички земи. Когато делото Ми на земята завърши, т.е. когато ерата на съда приключи, Аз официално ще накажа големия червен змей. Моят народ със сигурност ще види Моето справедливо наказание на големия червен змей, със сигурност ще изразява възхвалата си безспир заради Моята праведност и със сигурност завинаги ще възхвалява Моето свято име заради Моята правда. Така вие официално ще изпълните своя дълг и официално ще Ме възхвалявате по всички земи, во веки веков!

Когато ерата на съда достигне своя връх, Аз няма да бързам да приключа делото Си, а ще го съчетая с доказателствата от ерата на наказанието, за да види целият Ми народ; така ще се роди по-голям плод. Това доказателство е средството, чрез което наказвам големия червен змей и ще накарам Моя народ да го види със собствените си очи, за да узнае повече за Моя нрав. Времето, в което Моят народ Ми се радва, е времето, когато големият червен змей е наказан. Да накарам народа на големия червен змей да се надигне и да се разбунтува срещу него е Моят план и това е методът, чрез който усъвършенствам народа Си, и е чудесна възможност за целия Ми народ да израсне в живота. Когато ярката луна изгрее, спокойствието на нощта веднага се нарушава. И въпреки че луната е на парчета, човекът е в добро настроение и седи мирно под лунната светлина, любувайки се на красивата сцена на лунната светлина. Човекът не може да опише душевното си състояние; той сякаш иска да върне мислите си назад в миналото, сякаш иска да погледне напред към бъдещето, сякаш се наслаждава на настоящето. На лицето му се появява усмивка, а във веселата атмосфера прониква свеж аромат. Когато започва да духа лек ветрец, човекът долавя богатия аромат и изглежда опиянен от него, неспособен да се събуди. Точно в този момент лично идвам сред хората и човекът има засилено усещане за богатия аромат, и така живее сред това ухание. Аз съм в мир с човека, човекът живее в хармония с Мен, вече не гледа различно на Мен, Аз вече не кастря недостатъците на човека, вече няма страдалчески поглед върху лицето на човека и смъртта не заплашва цялото човечество. Днес Аз навлизам заедно с човека в ерата на наказанието, като вървя с него рамо до рамо. Извършвам делото Си, което означава, че удрям жезъла Си сред хората и той пада върху онова, което се бунтува в тях. В очите на човека Моят жезъл сякаш има особена сила: той се стоварва върху всички, които са Мои врагове, и не ги щади лесно. Сред всички, които Ми се противопоставят, жезълът изпълнява присъщата си функция. Всички, които са в ръцете Ми, изпълняват съответните си роли според Моите намерения и никога не противоречат на намеренията Ми, и не променят същността си. В резултат на това водите ще бучат, планините ще се сриват, големите реки ще се разтварят, човекът винаги ще е податлив на промяна, слънцето ще се помрачава, луната ще потъмнява, човекът няма да има повече дни на живот в мир, няма да има повече времена на спокойствие на земята, небето никога повече няма да остане спокойно и тихо и вече няма да се въздържа. Всички неща ще се обновят и ще възвърнат първоначалния си вид. Всички семейства на земята ще бъдат разрушени и всички държави на земята ще бъдат разпокъсани; дните на единство между съпруг и съпруга ще отминат, никога повече майка и син няма да се срещнат, никога повече баща и дъщеря няма да се съберат. Всичко, както е било преди на земята, ще бъде разбито от Мен. Не давам на хората възможност да изразят чувствата си, защото Аз нямам плътски чувства и изключително съм намразил чувствата на хората. Именно заради чувствата между хората Аз съм отхвърлен настрани и така станах „трета страна“ в техните очи; именно заради чувствата между хората Аз съм забравен; именно заради чувствата си човекът се възползва от възможността да намери отново „съвестта“ си; именно заради чувствата си човекът винаги изпитва неприязън към Моето наказание; именно заради чувствата си човекът винаги Ме нарича несправедлив и неправеден и казва, че не се съобразявам с човешките чувства, когато се занимавам с нещата. Имам ли и Аз роднини на земята? Кой някога като Мен е работил ден и нощ, без да мисли за храна или сън, в името на целия Ми план за управление? Как може човек да бъде сравним с Бог? Как човек може да съответства на Бог? Как би могъл Бог, Който създава, да бъде от същия вид като човека, който е създаден? Как бих могъл винаги да живея и да действам заедно с човека на земята? Кой е способен да изпитва загриженост за Моето сърце? Дали това са молитвите на човека? Някога Се съгласих да Се събера с човека и да вървя заедно с него — и да, до днес човекът живее под Моята грижа и закрила, но ще дойде ли някога ден, когато човекът ще може да се отдели от Моята грижа? Въпреки че човекът никога не се обременява с грижа за Моето сърце, кой може да продължи да живее в земя без светлина? Само благодарение на Моите благословения човекът живее до днес.

4 април 1992 г.