Поведението на хората никога не е докосвало сърцето Ми и никога не съм го възприемал за стойностно. В очите на човека Аз винаги съм много строг към него и винаги упражнявам власт над него. Във всички действия на човека почти няма нещо, направено заради Мен, почти нищо няма твърда основа в Моите очи. В крайна сметка всичко човешко се сгромолясва пред Мен, без да издаде нито звук; едва след това Аз изявявам действията Си, като правя така, че всеки да Ме познае чрез собствения си провал. Човешката природа остава непроменена. Това, което е в сърцата им, не е в съответствие с Моята воля — то не е това, от което се нуждая. Това, което най-много ненавиждам, е човешката закоравялост и склонността на хората да повтарят едни и същи грешки, но коя е силата, която провокира човечеството да продължава да не Ме познава, да Ме държи винаги на разстояние и никога да не действа според волята Ми пред Мен, а да Ми се противопоставя зад гърба? Това ли е тяхната лоялност? Това ли е любовта им към Мен? Защо не могат да се покаят и да се родят отново? Защо хората завинаги са готови да живеят в блато, вместо на място без кал? Възможно ли е Аз да съм се отнасял зле с тях? Възможно ли е да съм ги насочил в погрешна посока? Възможно ли е да ги водя към ада? Всеки е готов да живее в „ада“. Когато се появи светлина, очите на хората моментално ослепяват, защото всичко в тях идва от ада. Но хората не знаят това и просто се наслаждават на тези „адски благословения“. Те дори ги притискат към гърдите си като съкровища, ужасени, че ще им ги отнема, оставяйки ги без „корена на съществуването им“. Всички хора се страхуват от Мен и затова, когато дойда на земята, те стоят далеч от Мен, странят от Мен, защото не желаят да „си навлекат беда“, а вместо това искат да поддържат хармонията в семейството си, за да се радват на „щастие на земята“. Но Аз не мога да позволя на човечеството да прави това, което иска, тъй като разрушаването на човешкото семейство е точно това, за което съм тук. От момента, в който пристигам, мирът изчезва от домовете им. Възнамерявам да разбия на пух и прах всички народи, да не говорим за човешкото семейство. Кой може да избяга от хватката Ми? Възможно ли е тези, които получават благословения, да се измъкнат по силата на своето нежелание? Възможно ли е някога тези, които търпят порицание, да спечелят Моето съчувствие по силата на своя ужас? Във всички Мои думи хората виждат Моята воля и Моите действия, но кой някога може да се освободи от плетеницата на собствените си мисли? Кой някога може да намери изход в Моите думи или извън тях?

Човекът е изпитал Моята топлина, човекът Ми е служил усърдно и усърдно се е покорявал пред Мен, правейки всичко за Мен в Мое присъствие. Но това е непостижимо за хората днес. Те не правят нищо друго, освен да ридаят в духа си, сякаш са грабнати от гладен вълк, и могат само да Ме гледат безпомощно, викайки към Мен непрестанно. Но в крайна сметка не са в състояние да избягат от скръбната си съдба. Спомням си как хората в миналото даваха обещания в Мое присъствие, кълняха се в небето и земята в Мое присъствие да се отплатят за добротата Ми с обичта си. Те плачеха скръбно пред Мен и звукът от техните викове беше сърцераздирателен, труден за понасяне. Заради тяхната решителност Аз често предоставях помощ на хората. Безброй пъти хората са идвали пред Мен, за да Ми се подчинят, трудно е да забравя прекрасното им държание. Безброй пъти те са Ме обичали, непоколебими в своята вярност, с възхитителна искреност. Безброй пъти те са Ме обичали до степен да жертват живота си, обичали са Ме повече от себе си, и виждайки тяхната искреност, Аз съм приел любовта им. Безброй пъти те са принасяли себе си в Мое присъствие, заради Мен, безразлични пред лицето на смъртта, а Аз съм изтривал тревогите от челата им и внимателно съм преценявал лицата им. Безброй пъти съм ги обичал като скъпоценно съкровище и безброй пъти съм ги мразил като Свой враг. Въпреки това, онова, което е в ума Ми, остава отвъд човешкото разбиране. Когато хората са тъжни, Аз идвам да ги утеша, а когато са слаби, идвам да им помогна. Когато са изгубени, Аз им давам посока. Когато плачат, Аз изтривам сълзите им. Но когато Аз съм тъжен, кой може да Ме утеши със сърцето си? Когато съм дълбоко разтревожен, кой се вълнува от чувствата Ми? Когато съм скръбен, кой може да излекува раните в сърцето Ми? Когато имам нужда от някого, кой доброволно Ми съдейства? Възможно ли е предишното отношение на хората към Мен да е изгубено и никога да не се върне? Защо в спомените им не е останало нищо от него? Как е възможно хората да са забравили всички тези неща? Дали всичко това не се дължи на покварата на човечеството, причинена от неговия враг?

Когато ангелите Ме възхваляват с музика, това не може да не събуди съчувствието Ми към човека. Сърцето Ми моментално се изпълва с тъга и е невъзможно да се отърва от тази болезнена емоция. В радостите и скърбите, които изпитвам, когато се отделям от човека и после отново се събирам с него, ние не можем да си разменяме чувства. Разделени на небето горе и на земята долу, Аз и човекът рядко можем да се срещнем. Кой може да се избави от носталгията по преживените чувства? Кой може да спре да си спомня за миналото? Кой не би се надявал на продължаване на чувствата от миналото? Кой не би тъгувал за Моето завръщане? Кой не би копнял за срещата Ми с човека? Сърцето Ми е дълбоко смутено, а духът на човека е дълбоко разтревожен. Макар да сме еднакви по дух, не можем често да бъдем заедно и не можем често да се виждаме. Така животът на цялото човечество е изпълнен със скръб и му липсва жизненост, защото човекът винаги копнее за Мен. Сякаш човешките същества са предмети, съборени от небето. Те викат името Ми на земята, вдигат поглед към Мен от земята, но как могат да се спасят от челюстите на хищния вълк? Как могат да се освободят от неговите заплахи и изкушения? Как може човешките същества да не се пожертват заради послушанието към подредбата на Моя план? Когато те гръмко молят, Аз отвръщам лицето Си от тях, не мога да понасям повече да ги гледам; но как бих могъл да не чуя сълзливия им плач? Аз ще поправя несправедливостите в човешкия свят. Ще извърша делото Си със собствените Си ръце по целия свят, ще забраня на Сатана да вреди отново на Моя народ, ще забраня на враговете да правят отново каквото си поискат. Ще стана Цар на земята и ще преместя трона Си там, като накарам всички Мои врагове да паднат на земята и да признаят престъпленията си пред Мен. В скръбта Ми, съчетана с гняв, ще срина цялата вселена до основи, няма да пощадя никого, ще всявам ужас в сърцата на враговете Си. Ще превърна цялата земя в развалини и ще направя така, че всички Мои врагове да паднат в тези развалини, за да не могат повече да покваряват човечеството. Планът Ми вече е определен и никой, независимо кой, не трябва да го променя. Когато се разхождам във величествена пищност над вселената, цялото човечество ще стане ново и всичко ще се възроди. Човекът вече няма да плаче, няма да вика към Мен за помощ. Тогава сърцето Ми ще се зарадва и хората ще се върнат с тържество при Мен. Цялата вселена, от горе до долу, ще се развълнува от радост…

Днес сред народите по света върша делото, което съм си поставил за цел. Аз се движа сред човечеството, вършейки цялото дело в рамките на Моя план, и цялото човечество се разпада на различни народи според волята Ми. Хората на земята са насочили вниманието си към собственото си назначение, защото денят наистина наближава и ангелите надуват тръбите си. Няма да има повече забавяне и цялото творение ще започне да танцува в ликуване. Кой може да удължи Моя ден по свое желание? Земно създание? Или звездите в небето? Или ангелите? Когато изрека словото, за да започна спасението на народа на Израил, Моят ден се стоварва върху цялото човечество. Всеки човек се страхува от завръщането на Израил. Когато Израил се завърне, това ще бъде Моят ден на слава, а също така и денят, в който всичко ще се промени и обнови. Тъй като справедливият съд неминуемо се приближава към цялата вселена, всички хора стават плахи и боязливи, защото в човешкия свят праведността е нещо нечувано. Когато се появи Слънцето на правдата, Изтокът ще бъде осветен, а след това той на свой ред ще освети цялата вселена, достигайки до всички. Ако човек наистина може да изпълни Моята праведност, защо трябва да се страхува? Целият Мой народ очаква настъпването на Моя ден, всички копнеят за идването на Моя ден. Те Ме очакват, за да донеса възмездие на цялото човечество и да установя крайната му цел в ролята Ми на Слънце на правдата. Моето царство се формира над цялата вселена и Моят трон установява властта си в сърцата на стотици милиони хора. С помощта на ангелите Моето велико постижение скоро ще бъде доведено докрай. Всички Мои синове и Моят народ с нетърпение очакват Моето завръщане и копнеят за повторното Ми събиране с тях, за да не бъдем никога повече разделени. Как може множествата в Моето царство да не тичат едни към други в радостно веселие, след като Аз съм с тях? Възможно ли е да не бъде платена цена за такова събиране? Аз съм почтен в очите на всички хора, Аз съм провъзгласен в думите на всички. Освен това, когато се завърна, ще разгромя всички вражески сили. Времето настъпи! Ще приведа делото Си в действие, ще царувам като Цар сред хората! Аз съм на път да се завърна! И съм на път да Си тръгна! Това е, на което всички се надяват, това е, което желаят. Ще позволя на цялото човечество да съзре идването на Моя ден и всички ще посрещнат идването на Моя ден с радост!

2 април 1992 г.