Глава 30

Сред хората веднъж обобщих непослушанието и слабостта на човека и така разбрах слабостта на човека и познах неговото непослушание. Много преди да дойда при хората, разбрах радостите и скърбите на човека — и поради тази причина мога да правя това, което човек не може да прави, и да казвам това, което човек не може да казва, и го правя с лекота. Не е ли това разликата между Мен и човека? И не е ли това ясна разлика? Възможно ли е Моето дело да е постижимо за хора от плът и кръв? Възможно ли е Аз да съм от същия вид като сътворените същества? Хората Ме класират като „подобен член“ — и не е ли това, защото не Ме познават? Защо, вместо да Се издигам високо сред хората, трябва да Се смирявам? Защо човечеството продължава да се отрича от Мен, защо човечеството е неспособно да провъзгласи Моето име? В сърцето Ми има голяма скръб, но как биха могли хората да знаят? Как биха могли да видят? През целия си живот хората никога не са приемали това, което се отнася до Мен, за изключително важно и в резултат на това са замаяни и объркани, сякаш току-що са взели хапче за сън; когато ги извикам, те просто продължават да спят и така никой никога не знае за Моите дела. Днес повечето хора все още спят дълбоко. Едва когато прозвучи химнът на царството, те отварят сънените си очи и усещат малко меланхолия в сърцата си. Когато Моят жезъл удари сред човечеството, те все още почти не обръщат внимание, сякаш съдбата им е безполезна като пясъка в морето. Макар че повечето от тях имат известно съзнание, те все още не знаят докъде са стигнали стъпките Ми, защото хората не се интересуват да разберат сърцето Ми и затова никога не успяват да се освободят от робството на Сатана. Аз се движа над всички неща и живея сред всички неща, а в същото време заемам централно място в сърцата на всички хора. Поради тази причина хората гледат на Мен като на различен, вярвайки, че съм необикновен или пък че съм необясним и в резултат на това доверието им в Мен става все по-силно с всеки изминал ден. Някога, облегнат на третото небе, наблюдавах всички хора и неща във вселената. Когато спя, хората притихват, дълбоко страхувайки се да не нарушат покоя Ми. Когато се събудя, те веднага се оживяват, сякаш се заемат с това изрично да Ми донесат радост. Не е ли това отношението на хората на земята към Мен? Кой от днешните хора вижда Мен на небето и на земята като едно цяло? Кой не почита Мен на небето? И кой не гледа отвисоко на Мен на земята? Защо човекът винаги Ме разкъсва? Защо човекът винаги има две различни отношения към Мен? Нима въплътеният на земята Бог не е Богът, който заповядва на всички на небето? Нима Аз на небето не съм сега на земята? Защо хората Ме виждат, но не Ме познават? Защо има толкова голямо разстояние между небето и земята? Не заслужават ли тези неща по-задълбочено изследване от страна на човека?

Когато върша Моето дело и когато произнасям слова, хората винаги искат да добавят „подправки“ към това, сякаш обонянието им е по-изострено от Моето, сякаш предпочитат силен вкус и сякаш не знам от какво се нуждае човекът и затова трябва да го „притеснявам“, за да „допълни“ Моето дело. Аз не отслабвам умишлено позитивността на хората, а ги моля да се пречистват въз основа на това, че Ме познават. Тъй като им липсва твърде много, Аз им предлагам да положат повече усилия и така да компенсират недостатъците си, за да удовлетворят Моето сърце. Някога хората Ме познаваха в представите си, но изобщо не осъзнаваха това и затова уважението им беше като да гледат на пясъка като на злато. Когато им напомних, те се отказаха само от част от това, но вместо да заменят изчезналата част с вещи от сребро и злато, те продължиха да се наслаждават на частта, която все още остава в ръцете им, и в резултат на това винаги са смирени и търпеливи пред Мен; те не могат да се съвместят с Мен, тъй като имат твърде много представи. Така Аз реших да грабна всичко, което човекът има и представлява, и да го изхвърля надалеч, за да могат всички да живеят с Мен и да не бъдат повече отделени от Мен. Именно заради Моето дело човекът не разбира Моята воля. Някои вярват, че ще приключа делото Си за втори път и ще ги хвърля в ада. Някои вярват, че ще възприема нов начин на говорене, а повечето от тях треперят от страх: те са дълбоко уплашени, че ще завърша делото Си и ще ги оставя без място, където да отидат, и дълбоко се страхуват, че отново ще ги изоставя. Хората винаги използват стари понятия, за да оценят новото Ми дело. Казах, че хората никога не схващат метода, по който работя — могат ли този път да се представят добре? Нима старите представи на хората не са оръжията, които пречат на делото Ми? Когато говоря на хората, те винаги избягват погледа Ми, дълбоко уплашени, че очите Ми ще се спрат на тях. Затова навеждат глави, сякаш приемат проверка от Мен — и дали това не се дължи на техните представи? Защо до днес Се смирявам, но никой не забелязва това? Трябва ли да се прекланям пред човека? Аз дойдох от небето на земята, слязох отвисоко на тайно място, дойдох сред хората и им разкрих всичко, което имам и което съм. Думите Ми са искрени и сериозни, търпеливи и любезни — но кой някога видя това, което съм и имам? Все още ли съм скрит за човека? Защо Ми е толкова трудно да се срещна с човека? Дали защото хората са твърде заети с работата си? Дали защото Аз пренебрегвам задълженията Си, а хората са се устремили към успеха?

В съзнанието на хората Бог си е Бог и с Него не се контактува лесно, а човекът си е човек и не бива лесно да става безпътен — но делата на хората все още не могат да бъдат представени пред Мен. Възможно ли е изискванията Ми да са твърде високи? Възможно ли е човекът да е твърде слаб? Защо хората винаги гледат отдалеч стандартите, които изисквам? Наистина ли те са непостижими за човека? Моите изисквания са изчислени въз основа на „издръжливостта“ на хората и затова никога не надвишават човешкия духовен ръст — но въпреки това хората остават неспособни да постигнат стандартите, които изисквам. Безброй пъти съм изоставян сред хората, безброй пъти хората са Ме гледали с насмешливи очи, сякаш тялото Ми е покрито с тръни и им е противно, и така хората се отвращават от Мен и вярват, че съм без стойност. По този начин човекът Ме бута напред-назад. Безброй пъти хората Ме прибират у дома за ниска сума и безброй пъти Ме продават на висока цена и именно поради това се намирам в положението, в което съм днес. Сякаш хората все още готвят схеми за Мен; повечето от тях все още искат да Ме продадат за печалба от стотици милиони долари, защото човекът никога не Ме е ценял. Сякаш съм се превърнал в посредник между хората, в ядрено оръжие, с което те се бият помежду си, или в споразумение, подписано между тях и в резултат на това, общо взето, съм напълно без стойност в човешкото сърце, Аз съм излишна вещ от бита. И все пак Аз не осъждам човека заради това; не правя нищо друго, освен да спасявам човека, и винаги съм бил състрадателен към него.

Хората вярват, че ще се почувствам спокоен, когато ги хвърля в ада, сякаш специално сключвам сделка с ада и сякаш съм някакъв отдел, специализиран в продажбата на хора, сякаш съм специалист в измамите с хора и ще ги продам на висока цена, след като ги взема в ръцете Си. Устите на хората не го казват, но в сърцата си те вярват именно в това. Въпреки че всички те Ме обичат, го правят тайно. Нима съм платил толкова висока цена и съм изразходвал толкова много средства в замяна на тази малка частица любов от тях? Хората са измамници, а Аз винаги играя ролята на измамения. Сякаш съм твърде наивен. Веднъж видели това слабо място, те продължават да Ме мамят. Думите от устата Ми нямат за цел да умъртвяват хората или да им лепят случайни етикети — те са реалността на човека. Може би някои от думите Ми „отиват твърде далеч“, като в такъв случай мога само да „моля“ хората за прошка; тъй като не съм „опитен“ в човешкия език, голяма част от това, което казвам, не е в състояние да удовлетвори исканията на хората. Може би някои от думите Ми пронизват сърцата на хората, така че мога само да ги „моля“ да бъдат толерантни; тъй като не владея човешката философия за живот и не съм особено внимателен към начина, по който говоря, много от думите Ми може да предизвикат смущение у хората. Може би някои от Моите думи говорят за корена на болестта на хората и разкриват тяхната болест, затова те съветвам да вземеш част от лекарството, което съм приготвил за теб, защото нямам намерение да ти причинявам болка и това лекарство няма странични ефекти. Може би някои от думите Ми не звучат „реалистично“, но Аз „моля“ хората да не изпадат в паника — не съм „пъргав“ в ръцете и краката, така че думите Ми все още не са изпълнени. Моля хората да бъдат „търпеливи“ към Мен. Тези думи помагат ли на човека? Надявам се, че хората могат да спечелят нещо от тези думи, така че думите Ми да не са винаги напразни!

9 април 1992 г.

Предишна: Глава 29

Следваща: Глава 31

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Настройки

  • Текст
  • Теми

Плътни цветове

Теми

Шрифтове

Размер на шрифта

Разредка

Разредка

Ширина на страницата

Съдържание

Търсене

  • Търсене в този текст
  • Търсене в тази книга

Свържете се с нас в Messenger