През епохите, всеки етап от всяко дело, което върша, включва Моите подходящи методи на работа. Поради тази причина Моите възлюбени хора станаха все по-чисти и по-чисти и все по-подходящи да ги използвам. По същата причина обаче „нещастието“ е, че с увеличаването на Моите методи на работа броят на хората намалява и това ги кара да потъват в дълбок размисъл. Разбира се, това дело днес все още не е изключение и повечето хора отново са потънали в размисъл. Поради това, поради промените в Моите методи, все още има някои, които ще трябва да се оттеглят. Това може да се опише по следния начин: то беше нещо предопределено от Мен, но не и нещо, което Аз направих. От сътворението насам толкова много хора паднаха и толкова много загубиха пътя си в резултат на методите на Моето дело. Обаче не Ме интересува какво правят хората — дали смятат, че не съм любвеобилен или съм твърде жесток — независимо дали разбирането им е правилно, или не, Аз избягвам да давам обяснение. Нека първо да имаме общение по основния въпрос на тази дискусия, за да може всеки да получи задълбочено разбиране, за да не се случи така, че да не разбере защо страда. Няма да принуждавам хората да страдат мълчаливо като неми, а по-скоро ще описвам всичко ясно, за да ги предпазя от оплакване срещу Мен. Един ден ще накарам всички да произнасят искрени хвалби сред наказанието им. Приемлив ли е този метод за вас? Отговаря ли той на изискванията на хората?

В пролога към ерата на наказанието първо ще разкажа на хората за общото значение на тази „ера“, за да не Ме обидят. А именно, ще направя приготовления за Моите дела, които никой не трябва да променя, а всеки, който ги променя, няма да пощадя, а ще осъдя. Ще запомните ли това? Всички тези неща са „ваксини“. При новите методи всички хора трябва първо да разберат, че първата и най-важна цел, която трябва да постигнат, е да получат разбиране за собствените си действителни състояния. Преди да са придобили известно разбиране за себе си, на никого няма да бъде позволено да говори небрежно в църквата и Аз непременно ще накажа всеки, който наруши това правило. От този ден нататък всички апостоли ще бъдат вписани в списъците на църквите и ще им бъде забранено да се движат тук и там на воля — това няма да принесе изобилен плод. Всички те сякаш изпълняваха дълга си, но всъщност Ме заблуждаваха. Въпреки случилото се, днес всичко това е в миналото и не трябва да се споменава отново. Отсега нататък терминът „апостол“ трябва да бъде премахнат и никога повече да не се използва, за да могат всички хора да слязат от своите „позиции“ и да опознаят себе си. Това, разбира се, е в името на тяхното спасение. „Позицията“ не е корона. Тя е само термин за обръщение. Разбирате ли смисъла на това, което ви казвам? Тези, които ръководят църквите, все пак ще живеят църковен живот в рамките на собствените си църкви, макар че, разбира се, това не е строго правило. Когато е необходимо, те могат да посещават църкви в координация с други бивши апостоли. Най-важното е, че общението на църквите трябва да се увеличи, освен ако никой от членовете им не живее действително църковния живот. Въпреки това трябва да подчертая, че всички вие трябва да сте обединени в самопознанието и в бунта срещу големия червен змей: това е Моето намерение. Не е важно колко ще говорят хората; по-скоро най-важното е всички Мои хора да могат да се обединят в едно, защото това е единственият начин наистина да свидетелстват. В миналото всички хора казваха, че ще опознаят себе си, но Аз изрекох безброй думи — и колко разбрахте за себе си? Колкото по-високо е положението на човека, толкова по-трудно му е да остави себе си настрана, толкова по-големи са надеждите му и толкова повече ще страда, когато бъде наказан. Това е Моето спасение на човечеството. Разбирате ли? Не приемайте това просто за чиста монета. Това би било твърде повърхностно и не би имало никаква стойност. Разбирате ли скрития подтекст тук? Ако членовете на църквата наистина са способни да разбират себе си, тогава това ще покаже, че този тип хора наистина Ме обичат. Тоест, ако не преломявате хляба с хората, няма да разберете техните трудности. Как тълкувате тази поговорка? В крайна сметка Аз ще накарам всички хора да опознаят себе си по време на наказанието си и ще ги накарам да пеят и да се смеят, докато това се случва. Наистина ли ще имате вярата, за да Ме удовлетворите? И така, какво трябва да направите във вашата практика? Отсега нататък делата на всяка църква ще се водят от съответните лица в нея, а апостолите просто ще живеят живота на църквата. Това се нарича „преживяване на живота“. Разбирате ли?

Преди наказанието официално да се е стоварило върху човечеството, Аз първо ще извърша „делото по посрещането“ на хората, така че накрая всички те да Ме удовлетворят. Дори тези, които ще се оттеглят, трябва да пострадат и да приключат със свидетелстването, преди да си тръгнат, защото в противен случай няма да ги пусна така лесно. Това показва Моя нрав на нетърпимост към престъпленията на хората, както и нрава Ми да изпълнявам това, което казвам. По този начин ще изпълня обещанието Си, че „мисля това, което казвам, това, което казвам, ще бъде изпълнено и това, което върша, ще продължи вечно“. Когато думите излязат от устата Ми, Духът Ми започва Своето дело. Кой би се осмелил съзнателно да си играе с „играчките“, които държи в ръцете си? Всеки трябва почтително и покорно да приеме Моето наказание. Кой би могъл да избяга от него? Може ли да има друг път освен Моя? Днес ти позволих да бъдеш на земята и ти се радваш; утре ще те пусна на небето и ти ще хвалиш. Вдругиден ще те сложа под земята, където ще бъдеш порицан. Не е ли всичко това изискване на Моето дело? Кой не страда от нещастия и не получава благословения заради Моите изисквания? Възможно ли е вие да сте изключение? Като Мой народ на земята, какво трябва да правите в името на Моите изисквания и Моята воля? Възможно ли е на думи да възхвалявате святото Ми име, а в сърцето си да Ме мразите? Да извършвате дело за Мен и да задоволявате сърцето Ми, както и да разбирате себе си и да се бунтувате срещу големия червен змей — това не са лесни задачи и вие трябва да платите цената за това. Когато казвам „цена“, какво според вас имам предвид? Сега няма да обсъждам това и няма да давам директни отговори на хората. По-скоро им позволявам сами да размишляват върху това, а след това да отговорят на въпросите Ми практически чрез своите действия и поведение. В състояние ли сте да го направите?

27 април 1992 г.