Глава 39

Всеки ден се движа над вселените и наблюдавам всички неща, създадени от Моята ръка. Над небесата е Моето място за почивка, а долу е земята, по която се движа. Аз управлявам всичко сред всичко съществуващо, Аз заповядвам на всичко сред всички неща, като карам всичко съществуващо да следва хода на природата и да се подчинява на заповедите на природата. Тъй като презирам непокорните и ненавиждам онези, които Ми се противопоставят и не се вписват в собствената си класификация, Аз ще накарам всичко да се подчини на Моите разпореждания, без да се съпротивлява, ще преведа всичко над и във вселената в ред. Кой ще се осмели да Ми се противопостави произволно все още? Кой ще се осмели да не се подчини на подредбата, направена от Моята ръка? Как може човекът да има „интерес“ да се бунтува срещу Мен? Ще доведа хората пред техните „предци“, ще накарам предците им да ги отведат обратно при семействата им и няма да им бъде позволено да се разбунтуват срещу предците си и да се върнат на Моя страна. Такъв е Моят план. Днес Моят Дух се движи по земята, давайки номера на всички видове хора, правейки различни знаци на всеки вид хора, така че техните предци да могат успешно да ги водят обратно към семействата им и да не е необходимо да продължавам да се „тревожа“ за тях, което е твърде досадно; така Аз също разпределям труда и разпределям усилията. Това е част от Моя план и не може да бъде нарушена от никого. Аз ще избера подходящи представители от всички, които съществуват, за да управляват всички неща, като доведат всички до организирано подчинение пред Мен. Често се разхождам над небесата, а и под тях. Като гледам големия свят, в който хората идват и си отиват, като наблюдавам човечеството, гъсто населяващо земята, и като виждам птиците и зверовете, които живеят на планетата, не мога да не изпитвам емоции в сърцето Си. Тъй като по време на сътворението Аз създадох всички неща и съвкупността от всичко изпълнява задълженията си на своето място под Моите разпореждания, Аз се смея от високо и когато всички неща под небето чуят звука на Моя смях, те веднага се вдъхновяват, защото в този момент Моето велико начинание е завършено. Добавям небесната мъдрост в човека, като го карам да Ме представлява сред всички неща, защото Аз създадох човека, за да бъде Мой представител, който не се бунтува срещу Мен, а Ме възхвалява в дълбините на сърцето си. И кой е в състояние да изпълни тези прости думи? Защо човек винаги пази сърцето си за себе си? Нима сърцето му не е за Мен? Аз не изисквам от човека неща безусловно, просто той винаги Ми е принадлежал. Как бих могъл небрежно да раздавам на другите нещата, които Ми принадлежат? Как бих могъл да дам „дрехата“, която направих, на някой друг, за да я носи? В очите на хората изглежда, че съм загубил разсъдъка Си, че страдам от психическо заболяване и не разбирам нищо от човешките постъпки. Все едно съм имбецил. И така, хората винаги гледат на Мен като на наивник, но никога не Ме обичат истински. Тъй като всичко, което човекът прави, е с цел умишлено да Ме заблуди, Аз изтребвам цялото човечество в пристъп на гняв. Сред всички неща, които създадох, само човечеството винаги се опитва да измисли начини да Ме измами и само заради това казвам, че човекът е „владетел“ на всички неща.

Днес хвърлям всички хора в „голямата пещ“, за да бъдат облагородени. Стоя нависоко и наблюдавам отблизо как хората изгарят в огъня и, принудени от пламъците, предлагат факти. Това е едно от средствата, чрез които работя. Ако не беше така, хората щяха да изповядват, че са „смирени“ и никой нямаше да пожелае пръв да отвори уста, за да разкаже за собствените си преживявания, а всички само щяха да се гледат един друг. Точно това е кристализацията на Моята мъдрост, защото Аз предопределих днешните дела още от началото на времето. Така хората несъзнателно навлизат в пещта, сякаш са завлечени вътре с въже, сякаш са вцепенени. Никой не може да избяга от атаката на пламъка, те се „нападат“ един друг, „бързат да се радват“, все още се тревожат за собствената си съдба в пещта, дълбоко се страхуват, че ще бъдат изгорени до смърт. Когато разпалвам огъня, той мигновено се разраства и се издига в небето, а пламъците често облизват дрехите Ми, сякаш се опитват да ги вкарат в пещта. Хората Ме гледат с широко отворени очи. Веднага следвам огъня в пещта и в този момент пламъците се разрастват, а хората викат. Аз се скитам сред пламъците. Пламъците изобилстват, но нямат намерение да Ми навредят, и Аз отново предавам дрехите върху тялото Си на пламъците, но те се държат на разстояние от Мен. Едва тогава хората ясно виждат истинското Ми лице в светлината на пламъците. Тъй като хората са насред изпепеляващата пещ, те се разбягват във всички посоки заради лицето Ми и пещта веднага започва да „кипи“. Всички, които се намират в пламъците, съзират Човешкия Син, Който е пречистен в пламъците. Въпреки че дрехите на тялото Му са обикновени, те са изключително красиви; въпреки че обувките на краката Му са обикновени, те предизвикват голяма завист; от лицето Му се излъчва огнен блясък, очите Му блестят и изглежда, че именно заради светлината в очите Му хората виждат ясно истинското Му лице. Хората благоговеят и виждат бяла дреха върху тялото Му, а косата Му, бяла като вълна, се стеле до раменете Му. Забележително е, че златният пояс на гърдите Му блести с ослепителна светлина, а обувките на краката Му са още по-впечатляващи. И тъй като обувките, носени от Човешкия Син, остават сред огъня, хората ги смятат за чудни. Само по време на изблици на болка хората съзират устата на Човешкия Син. Въпреки че се намират сред облагородяването на огъня, те не разбират никакви думи от устата на Човешкия Син и затова, в този момент, не чуват нищо повече от приятния Му глас, а виждат остър меч, намиращ се в устата Му. Той не изрича нищо повече, но мечът Му наранява човека. Обсадени от пламъците, хората понасят болка. Поради любопитството си те продължават да гледат необикновения вид на Човешкия Син и едва в този момент откриват, че седемте звезди в ръката Му са изчезнали. Тъй като Човешкият син е в пещта, а не на земята, седемте звезди в ръката Му са отнети, защото те са само метафора. В този момент те вече не се споменават, а се разпределят към различните части на Човешкия Син. Съществуването на седемте звезди предизвиква безпокойство в спомените на хората. Сега вече не усложнявам живота на човека, отнемам седемте звезди от Човешкия Син и обединявам всички части на Човешкия Син в едно цяло. Едва в този момент човекът вижда цялостния Ми облик. Хората вече няма да отделят Моя Дух от Моята плът, защото Аз се възнесох нависоко от земята. Хората видяха истинското Ми лице, вече не Ме разделят на части и вече не търпя клевети от хората. Понеже влизам в голямата пещ рамо до рамо с човека, той все още разчита на Мен, в съзнанието си усеща Моето съществуване. По този начин всичко, което е чисто злато, постепенно се натрупва близо до Мен сред пламтящ огън и в същия момент всички се разделят според вида си. Причислявам всеки вид „метал“ към неговата категория, като ги карам всички да се върнат в семействата си, и едва сега цялото битие започва да се обновява…

Именно защото човекът е толкова омърсен, Аз го хвърлям в пещта, за да бъде изгорен. Но той не е унищожен от пламъците, а е облагороден, за да мога да му се наслаждавам — защото това, което искам, е нещо от чисто злато, без примеси, а не мръсни, замърсени неща. Хората не разбират настроението Ми, затова, преди да се качат на „операционната маса“, са обзети от тревога, сякаш, след като ги разчленя, ще ги убия там и тогава, докато лежат на операционната маса. Разбирам настроението на хората и затова изглеждам като член на човечеството. Изпитвам огромно състрадание към човешкото „нещастие“ и не знам защо човекът се е „разболял“. Ако беше здрав и без увреждания, защо би било необходимо да плаща цена и да прекарва време на операционната маса? Но фактите не могат да бъдат променени — кой каза на човека да не обръща внимание на „хигиената на храната“? Кой му каза да не обръща внимание на това да бъде здрав? С какви други средства разполагам днес? За да покажа състраданието Си към човека, влизам в „операционната“ заедно с него — и кой Ми каза да обичам човека? По този начин Аз лично взимам „хирургическия нож“ и започвам да „оперирам“ човека, за да предотвратя всякакви последици. Заради Моята лоялност към човека хората проливат сълзи сред болката, за да покажат благодарността си към Мен. Хората вярват, че ценя правдата, че ще им подам ръка, когато Моите „приятели“ са в затруднено положение, и хората са още по-благодарни за Моята доброта и казват, че ще Ми изпратят „подаръци“, когато болестта бъде излекувана, но Аз не обръщам внимание на подобно изразяване на намерение, а вместо това се съсредоточавам върху операцията на човека. Тъй като човекът е физически слаб, под въздействието на ножа той затваря плътно очи и лежи на операционната маса в състояние на шок, но Аз не обръщам внимание на това, а просто продължавам да върша работата Си. Когато операцията приключи и хората се измъкнат от „челюстите на тигъра“, ги насищам с изобилие от хранителни вещества и макар хората да не знаят, количеството на хранителните вещества в тях постепенно се увеличава. След това им се усмихвам и те ясно виждат истинския Ми лик едва след като са си възвърнали здравето, и затова Ме обичат повече, приемат Ме за свой баща. Не е ли това връзката между небето и земята?

4 май 1992 г.

Предишна: Глава 38

Следваща: Глава 40

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Настройки

  • Текст
  • Теми

Плътни цветове

Теми

Шрифтове

Размер на шрифта

Разредка

Разредка

Ширина на страницата

Съдържание

Търсене

  • Търсене в този текст
  • Търсене в тази книга

Свържете се с нас в Messenger