За да може животът на човека да съзрее и за да може човекът и Аз, имайки общ стремеж, да постигнем резултати, Аз винаги проявявам снизхождение към хората, като им позволявам да се хранят с Моето слово и да получават цялото Ми изобилие. Никога не съм дал повод на хората да се смущават, но въпреки това те никога не се съобразяват с Моите чувства. Това е така, защото хората са безчувствени и „презират“ всички неща освен Мен. Поради техните недостатъци Аз много им съчувствам; затова влагам много усилия в хората, за да могат те да се наслаждават до насита на цялото изобилие на земята по време на своя земен живот. Не се отнасям несправедливо към хората и от уважение към това, че Ме следват в продължение на много години, сърцето Ми е омекнало към тях. Сякаш не мога да понеса да извърша делото Си над тези хора. Затова, като виждам тези нищожни хора, които Ме обичат така, както обичат себе си, в сърцето Ми винаги се появява необяснимо чувство на болка. Но кой може да наруши обикновените правила заради това? Кой би се притеснил от това? Въпреки това Аз съм дарил цялата Си щедрост на човечеството, за да може то да ѝ се наслаждава в пълна степен, и не се отнасям зле към хората по този въпрос. Ето защо хората все още виждат Моето състрадателно и благосклонно лице. Винаги съм търпелив и винаги чакам. Когато хората се насладят достатъчно и им стане скучно, тогава ще започна да „удовлетворявам“ исканията им и ще позволя на всички хора да избягат от празния си живот, и никога повече няма да имам работа с човечеството. На земята съм поглъщал хора в морска вода, контролирал съм ги с глад, заплашвал съм ги с напасти от насекоми и съм използвал проливни дъждове, за да ги „наводня“, но те никога не са усещали празнотата на живота. Дори сега хората все още не разбират значението на живота на земята. Възможно ли е животът в Моето присъствие да е най-дълбокият смисъл на човешкия живот? Дали животът в Моето присъствие позволява на човека да избегне заплахата от бедствие? Колко плътски тела на земята живеят в състояние на свобода на самодоволството? Кой е избягал от празнотата на живота в плътта? И все пак кой може да признае това? Откакто създадох човечеството, никой на земята не е успял да живее смислен живот и затова човечеството винаги е бездействало в един напълно незначителен живот. Никой обаче не желае да се измъкне от подобно затруднение и никой не желае да се отърве от този празен и уморителен живот. В опита на хората никой от живеещите в плът не е избягал от обичаите на човешкия свят, макар да се радва на удоволствието от Мен. Вместо това те винаги просто оставят природата да върви по своя път и продължават да се самозалъгват.

Когато напълно прекратя съществуването на човечеството, на земята няма да остане никой, който да понася „преследването“ тук; едва тогава ще може да се каже, че Моето велико дело е напълно завършено. В последните дни на Моето въплъщение делото, което искам да извърша, е да накарам хората да разберат празнотата на живота в плът и ще използвам този случай, за да угася плътта. От този момент нататък на земята няма да съществуват хора, никой повече няма да плаче за празнотата на земята, никой повече няма да говори за трудностите на плътта, никой повече няма да се оплаква, че съм несправедлив, и всички хора и предмети ще навлязат в покой. След това хората вече няма да бързат, да са постоянно заети, и няма да търсят тук и там по земята, защото ще са намерили подходящо място за себе си. По това време на всички лица ще се появят усмивки. Тогава няма да искам нищо повече от човека и няма да имам повече спорове с него; няма да има повече мирен договор между нас. Аз съществувам на земята и хората живеят на земята; Аз живея и пребивавам с тях. Всички те усещат удоволствието от Моето присъствие и затова не желаят да си тръгна без причина, а вместо това биха предпочели да остана още малко. Как мога да стоя и да наблюдавам опустошаването на земята, без да Си мръдна пръста, за да помогна? Аз не съм от земята; само благодарение на търпението съм Се принудил да остана тук до днес. Ако не бяха безкрайните молби на човека, отдавна щях да съм си тръгнал. Днес хората могат да се грижат сами за себе си и не се нуждаят от Моята помощ, защото са съзрели и не се нуждаят от Мен, за да ги храня. Ето защо планирам да организирам „празник на победата“ с хората, след което ще се сбогувам с тях, за да не останат в неведение. Разбира се, раздялата в лоши отношения няма да е добра, защото между нас няма злоба. Така приятелството между нас ще бъде вечно. Надявам се, че след като се разделим, хората ще успеят да продължат Моето „наследство“ и няма да забравят за ученията, които съм предоставял през живота Си. Надявам се, че няма да направят нищо, което би опозорило името Ми, и че ще се съобразяват с думите Ми. Надявам се, че всички хора ще могат да направят всичко възможно, за да Ме удовлетворяват, след като си отида; надявам се, че ще използват словото Ми като основа на живота си и че няма да пропуснат да оправдаят надеждите Ми, защото сърцето Ми винаги е загрижено за хората и винаги съм привързан към тях. Някога човечеството и Аз се събрахме заедно и се радвахме на земята на същите благословения, които са на небето. Аз живеех заедно с хората и пребивавах при тях; хората винаги са Ме обичали и Аз винаги съм ги обичал. Между нас имаше привързаност. Поглеждайки назад към времето, когато бях заедно с хората, си спомням, че дните ни бяха изпълнени със смях и радост, а имаше и кавги. Въпреки това любовта между нас беше установена на тази основа и отношенията ни един с друг никога не бяха прекъсвани. Сред дългогодишния ни контакт човечеството остави у Мен дълбоко впечатление, а също така дадох на хората много неща, на които да се радват, за което те винаги са двойно по-благодарни. Сега нашите срещи вече никога няма да бъдат същите като преди; кой може да избяга от този момент на нашата раздяла? Хората изпитват дълбока привързаност към Мен, а Аз изпитвам безкрайна любов към тях — но какво може да се направи по този въпрос? Кой би се осмелил да наруши изискванията на Небесния Отец? Ще се върна в обителта Си, където ще завърша още една част от делото Си. Може би ще имаме възможност да се срещнем отново. Надявам се, че хората няма да се чувстват прекалено наскърбени и че ще Ме удовлетворяват на земята; Моят Дух на небето често ще ги дарява с благодат.

По време на сътворението Аз бях предсказал, че в последните дни ще създам група от хора, които ще бъдат едно с Мен. Бях предрекъл, че след като в последните дни създам пример на земята, ще се върна в Моята обител. Когато всички хора Ми станат угодни, те ще постигнат съответствие с Моите изисквания и Аз повече няма да изисквам нищо от тях. Вместо това хората и Аз ще си разменяме истории за старите дни, а след това ще се разделим. Започнах това дело и дадох възможност на хората да се подготвят психологически и да разберат намеренията Ми, за да не Ме разберат погрешно и да Ме помислят за жесток или безсърдечен, което не е Моето намерение. Нима хората Ме обичат, но въпреки това отказват да Ми осигурят подходящо място за покой? Нима не желаят да молят Небесния Отец за Мен? Нима хората не проливат сълзи на съчувствие към Мен? Не помагат ли за постигането на скорошно събиране между Нас — Отец и Син? Защо тогава сега не желаят? Моето служение на земята е изпълнено и след като се разделя с хората, Аз все пак ще продължа да им помагам; не е ли добре това? За да може Моето дело да постигне по-добри резултати и за да бъде взаимноизгодно, трябва да се разделим, макар и да е болезнено. Нека сълзите ни паднат в тишина; Аз повече няма да укорявам човечеството. В миналото казвах много неща на хората, като всички те пробождаха сърцата им, карайки ги да проливат сълзи на скръб. За това с настоящото се извинявам на хората и моля за прошка. Моля ги да не Ме мразят, защото всичко това е за тяхно добро. Затова се надявам, че хората ще разберат сърцето Ми. В миналото имахме своите спорове, но поглеждайки назад, и Аз, и те имахме полза. Благодарение на тези спорове Бог и хората изградиха мост на приятелство. Не е ли това плод на нашите съвместни усилия? Всички ние трябва да се радваме на това. Моля хората да Ми простят предишните „грешки“. Техните прегрешения също ще бъдат забравени. Стига в бъдеще да са способни да Ми давят любов в замяна, това ще дава утеха на Моя дух в небесата. Не знам какво ще бъде решението на хората в това отношение — дали те са готови да изпълнят последната Ми молба, или не. Аз не искам от тях нищо друго, а само да Ме обичат. Това е достатъчно. Може ли това да бъде постигнато? Нека всички неприятни неща, случили се между нас, да останат в миналото; нека между нас винаги да има любов. Аз съм дал на хората толкова много любов, а те са платили толкова висока цена, за да Ме обичат. Затова се надявам човечеството да цени високо чистата и неопетнена любов помежду ни, така че нашата любов да се разпростре по целия човешки свят и да се предаде завинаги. Когато се срещнем отново, нека все така да бъдем свързани в любов, за да може нашата любов да продължи вечно и да бъде възхвалявана и разпространявана от всички хора. Това ще Ме удовлетвори и ще покажа усмихнатото Си лице на хората. Надявам се, че хората ще помнят призивите Ми.

1 юни 1992 г.