Веднъж предприех голямо начинание сред хората, но те не го забелязаха, затова трябваше да използвам словото Си, за да им го разкрия стъпка по стъпка. Въпреки това човекът не можа да разбере словата Ми и остана в неведение за целта на Моя план. И така, поради своите недостатъци и пропуски, хората правеха неща, които нарушаваха Моето управление, и това даде възможност на всякакви нечисти духове да навлязат, така че човечеството стана тяхна жертва и беше измъчвано от тези нечисти духове, докато не беше напълно омърсено. Едва тогава видях ясно човешките намерения и цели. Въздъхнах откъм облаците: защо хората винаги действат в свой собствен интерес? Нима Моите наказания не са предназначени да ги доведат до съвършенство? Нима умишлено нанасям удари по положителната им нагласа? Езикът на човека е много красив и нежен, докато действията му са в пълен безпорядък. Защо изискванията, които имам към човека, винаги остават без резултат? Възможно ли е да искам от куче да се качи на дърво? Да вдигам много шум за нищо? В хода на целия Ми план за управление съм изсякъл различни „експериментални участъци“; обаче теренът, поради лошото си състояние и липсата на слънчева светлина в продължение на много години, непрекъснато се променя, което води до „ерозия“ на земята. И така, в рамките на Моята памет изоставих безброй такива парцели земя. Дори и сега голяма част от земята продължава да се променя. Ако някой ден земята наистина се промени в друг вид, ще я отхвърля с едно движение на ръката Си — не е ли точно това Моето дело в настоящия етап? Но човечеството ни най-малко не осъзнава това; то просто е „наказвано“ под Моето „ръководство“. Каква е ползата от това? Възможно ли е Аз да съм Бог, Който идва изрично, за да наказва човека? Горе в небесата някога планирах, че когато дойда сред хората, ще стана едно цяло с тях, за да могат всички, които обичам, да бъдат близо до Мен. Сега обаче, след като стигнах до този етап, човекът не само че не е в контакт с Мен, но вместо това Ме държи на разстояние заради наказанието Ми. Аз не плача за това, че ме избягва. Какво може да се направи по този въпрос? Всички хора са изпълнители, които пеят заедно с каквато мелодия се изпълнява. Уверен съм в способността Си да оставям хората да се „изплъзват“ от Моята хватка и съм още по-уверен в способността Си да ги връщам обратно в Моята „фабрика“ от „други части“. В този момент какво оплакване може да има човек? И какво би могъл да Ми направи човекът? Нима хората не са тревата, растяща отгоре на стена? И все пак Аз не наранявам хората заради тази вина, а им давам Моите хранителни вещества. Хората са слаби, безсилни и лишени от хранителни вещества; те просто са такива. Аз преобразявам студените сърца на хората с топлата Си прегръдка: кой друг може да направи такова нещо? Защо съм се заел с токова дело сред хората? Може ли човек наистина да разбере сърцето Ми?

Сред всички Мои избраници Аз съм се заел с „бизнес“ и затова хората непрекъснато идват в дома Ми и го напускат в безкраен поток. Всички те са заети с различни формалности в жилището Ми, сякаш обсъждат с Мен бизнес; това прави делото Ми изключително напрегнато, понякога дотолкова, че нямам възможност да се справя с техните спорове помежду им. Призовавам хората да не утежняват бремето Ми; по-добре би било те сами да определят пътя си, вместо постоянно да разчитат на Мен. Те не могат винаги да бъдат деца в Моя дом; каква полза би имало от това? Това, което правя, е важен бизнес; Аз не управлявам някоя „квартална закусвалня“ или друго малко „магазинче за хранителни стоки“. Хората не успяват да разберат Моята нагласа, сякаш нарочно се шегуват с Мен, сякаш всички са палави деца с ненаситна жажда за игра, които никога не се замислят за сериозните въпроси, като по този начин карат мнозина да не успеят да напишат „домашното“, което съм им възложил. Как може такива хора да имат наглостта да показват лицата си на своя „учител“? Защо никога не се занимават с това, което трябва да правят? Що за предмет е човешкото сърце? И до ден днешен не Ми е ясно това. Защо човешкото сърце се променя непрестанно? То прилича на юнски ден: ту слънцето пече, ту облаците са гъсти, ту свиреп вятър брули. И така, защо човекът не може да се поучи от опита си? Може би това, което казах, е преувеличено. Хората дори не се сещат да вземат със себе си чадър през дъждовния сезон и така, поради невежеството си, безброй пъти са мокрени до кости от внезапни проливни дъждове, сякаш нарочно ги дразня и винаги ги напада дъжд от небето. А може би е така, защото съм твърде „жесток“, което кара хората да се разсейват и така винаги да са заплеснати, без да знаят какво да правят. Нито един човек никога не схваща истински целта или значението на Моето дело. Така че всички те са заети да се смущават и наказват. Наистина ли съм си поставил за цел да наказвам човека? Защо хората сами си създават проблеми? Защо винаги влизат в капани? Защо не преговарят с Мен, а вместо това намират начини да са заети? Възможно ли е всичко, което давам на човека, да не е достатъчно?

Аз публикувах Своето „дебютно произведение“ сред цялото човечество и тъй като Моята публикация предизвиква огромно възхищение у хората, всички те я подлагат на подробно и внимателно изучаване и благодарение на това внимателно изучаване печелят много. Написаното от Мен произведение изглежда като невероятен, силно заплетен роман; изглежда като романтична поема в проза; изглежда като обсъждане на политическа програма; изглежда като сборник с икономическа мъдрост. Тъй като написаното от Мен е толкова богато, има много различни мнения за него и никой не би могъл да направи предговор, който да обобщи това Мое произведение. Хората може да имат „изключителни“ знания и талант, но този Мой труд е достатъчен, за да озадачи всички тези способни и талантливи колеги. Дори и да казват: „Може да тече кръв, да се проливат сълзи, но не бива да се прекланя глава“, те вече несъзнателно са преклонили глави, за да изразят своята капитулация пред написаното от Мен произведение. От уроците на своя опит човекът обобщи Моето писано дело като нещо подобно на небесна книга, паднала свише. И все пак Аз призовавам човека да не бъде прекалено чувствителен. Според Мен всичко, което казвам, е много обикновено; въпреки това се надявам, че в „Енциклопедията на живота“, която Моят труд съдържа, хората ще могат да намерят нещо за начина на препитание; в „Човешката крайна цел“ ще могат да потърсят смисъла на живота; в „Тайните на небето“ ще могат да потърсят Моите намерения; а в „Пътят на човечеството“ ще могат да потърсят изкуството на живота. Няма ли да е по-добре така? Аз не насилвам човека; ако някой „не се интересува“ от написаното от Мен, ще му върна парите за книгата Ми плюс „такса за обслужване“. Не насилвам никого. Като автор на тази книга единствената Ми надежда е, че читателите ще харесат творбата Ми, но предпочитанията на хората винаги са различни. И така, призовавам хората да не правят компромис с бъдещите си перспективи само защото не могат да понесат да се откажат от това, за да запазят лицето си. Ако те постъпят така, как бих могъл Аз, Какъвто съм добросърдечен, да понеса такова голямо унижение? Ако сте читатели, които обичат Моето творчество, надявам се, че ще Ми предадете собствените си ценни предложения, за да напреднем в Моите произведения и по този начин чрез човешките грешки да подобрим съдържанието им. Това би било от полза както за автора, така и за читателя, нали? Не знам дали това, което казвам, е правилно и може би по този начин ще мога да подобря писателските Си способности, а може би и да укрепя приятелството между нас. Като цяло се надявам, че всички хора могат да съдействат на делото Ми, без да го прекъсват, за да може словото Ми да бъде предадено във всяко семейство и дом и всички хора на земята да могат да живеят в словата Ми. Това е Моята цел. Надявам се, че като прочетат „Главата за живота“ в Моето слово, всички ще могат да получат нещо, било то максими за живота, било то знание за грешките, които сполетяват човешкия свят, било то какво изисквам от човека, било то „тайните“ на хората от Царството днес. Призовавам обаче хората да погледнат „Скандалите на днешните хора“; това би било от полза за всички. Не би навредило и честото четене от „Най-новите тайни“, което би било още по-полезно за живота на хората. И отново, четете често рубриката „Горещи теми“ — това няма ли да е още по-полезно за живота на хората? Няма нищо лошо да се допитате до Моите съвети, да видите дали имат някакъв ефект и след това да Ми разкажете как се чувствате след прочитането им, за да мога по-добре да предпиша правилното лекарство и в крайна сметка да изкореня напълно всички болести на човечеството. Не знам какво мислите за Моите предложения, но се надявам, че ще ги разглеждате като материали за ваше ползване. Как ви се струва това?

12 май 1992 г.