Веднъж предприех голямо начинание сред хората, но те не го забелязаха, затова трябваше да използвам словото Си, за да им го разкрия малко по малко. Въпреки това хората не можеха да разберат словата Ми и останаха в неведение за целта на Моя план. И така, поради своите недостатъци и несъвършенства, хората правеха неща, които нарушаваха Моето управление, и това даде възможност на всякакви нечисти духове да навлязат, така че хората станаха тяхна жертва и бяха измъчвани от тези нечисти духове, докато не бяха напълно омърсени. Едва тогава видях ясно човешките намерения и цели. Въздъхнах откъм облаците: защо хората винаги действат в свой собствен интерес? Нима Моите наказания не са предназначени да ги доведат до съвършенство? Нима умишлено охлаждам техния ентусиазъм? Езикът на човека е много красив и нежен, докато действията му са напълно позорни. Защо изискванията, които имам към човека, винаги остават без резултат? Възможно ли е да искам от куче да се качи на дърво? Да създавам проблеми без причина? В хода на целия Ми план за управление съм разкрил „експериментални участъци“; обаче теренът, поради лошото си състояние и липсата на слънчева светлина в продължение на много години, непрекъснато се променя, което води до „разломи“ в земята. И така, в рамките на Моята памет изоставих безброй такива парцели земя. Дори и сега голяма част от земята продължава да се променя. Ако някой ден земята наистина се промени в друг вид, ще я отхвърля с едно движение на ръката Си — не е ли точно това Моето дело в настоящия етап? Но хората изобщо не осъзнават това; те биват просто „наказвани“, докато са „под Моето ръководство“. Защо се подлагат на такова страдание? Бих ли могъл да бъда Бог, Който идва умишлено да наказва хората? В небесата горе Аз някога планирах, че когато дойда сред хората, ще стана едно с тях, така че всички, които обичам, да могат да бъдат в съвършена близост до Мен. Сега обаче, достигайки до този етап днес, хората не само нямат контакт с Мен, но дори стоят далеч от Мен поради Моето наказание. Аз не плача за това, че хората Ме отбягват. Какво може да се направи по този въпрос? Хората са все изпълнители, които припяват на всяка мелодия, която се свири. Изцяло в Моите възможности е да оставя хората да се „изплъзнат“ от хватката Ми; още повече съм напълно способен да ги върна в Моята „фабрика“ от „други области“. В този момент какви недоволства биха могли евентуално да имат хората? И какво биха могли евентуално да Ми направят? Не са ли хората тревата, растяща на върха на стената? И все пак Аз не им вредя поради този недостатък; Аз просто влагам Моите хранителни вещества в тях. Какво друго мога да направя, когато те са толкова слаби и немощни? Когато са толкова недохранени? Аз въздействам на студените сърца на хората с Моята топла прегръдка — кой друг може да направи такова нещо? Защо предприех такова дело сред хората? Може ли някой наистина да разбере сърцето Ми?

Сред всички Мои избраници Аз съм се заел с „бизнес“ и затова хората непрекъснато идват в дома Ми и го напускат в безкраен поток. Всички те са заети с различни формалности в жилището Ми, сякаш обсъждат с Мен бизнес; това прави делото Ми изключително напрегнато, понякога дотолкова, че нямам възможност да се справя с техните спорове помежду им. Призовавам хората да не утежняват бремето Ми; по-добре би било те сами да поемат юздите, вместо постоянно да разчитат на Мен. Те не могат винаги да бъдат деца в Моя дом; каква полза би имало от това? Това, което правя, е важен бизнес; Аз не управлявам някоя „квартална закусвалня“ или друго малко „магазинче за хранителни стоки“. Хората все не успяват да разберат Моята нагласа, сякаш нарочно се шегуват с Мен, сякаш всички са палави деца с ненаситна жажда за игра, които никога не се замислят за сериозните въпроси, като по този начин карат мнозина да не успеят да напишат „домашното“, което съм им възложил. Как може такива хора да имат наглостта да показват лицата си на своя „учител“? Защо никога не се занимават с това, което трябва да правят? И до ден днешен за Мен остава неясно що за предмет е човешкото сърце. Защо човешкото сърце се променя толкова непредсказуемо? То прилича на юнски ден: ту слънцето пече, ту облаците са гъсти, ту свиреп вятър брули. И така, защо човекът не може да се поучи от опита си? Може би това, което казах, е преувеличено. Хората дори не се сещат да вземат със себе си чадър през дъждовния сезон и така, поради невежеството си, безброй пъти са мокрени до кости от проливни дъждове с вода от небето. Все едно умишлено ги дразня; те постоянно биват обсипвани от дъжд от небето. А може би е така, защото съм твърде „жесток“, което кара хората да се разсейват и така винаги да са заплеснати, без да знаят какво да правят. Нито един човек никога не схваща истински целта или значението на Моето дело. Така че всички хора са заети да се смущават и наказват. Наистина ли съм си поставил за цел да наказвам човека? Защо той сам си създава проблеми? Защо винаги сам влиза в капани? Защо не преговаря с Мен, а вместо това намира начини да е зает? Възможно ли е всичко, което давам на човека, да не е достатъчно?

Аз публикувах Своето „дебютно произведение“ сред цялото човечество и тъй като Моята публикация предизвиква огромно възхищение у хората, всички те я подлагат на подробно и внимателно изучаване и благодарение на това внимателно изучаване печелят много. Написаното от Мен произведение изглежда като невероятен, силно заплетен роман; изглежда като романтична поема в проза; изглежда като обсъждане на политическа програма; изглежда като сборник с икономическа мъдрост. Тъй като написаното от Мен е толкова богато, има много различни мнения за него и никой не би могъл да извлече предисловие от това Мое произведение. Хората може да имат „изключителни“ знания и талант, но този Мой труд е достатъчен, за да озадачи всички тези смели герои. Дори и да казват: „Може да тече кръв, да се проливат сълзи, но не бива да се прекланя глава“, те вече несъзнателно са преклонили глави, за да изразят своята капитулация пред написаното от Мен произведение. От уроците на своя опит човекът обобщи Моето писано дело като нещо подобно на небесна книга, паднала свише. И все пак Аз призовавам човека да не бъде прекалено чувствителен. Според Мен всичко, което казвам, е много обикновено; въпреки това се надявам, че в „Енциклопедията на живота“, която Моят труд съдържа, хората ще могат да намерят нещо за начина на препитание; в „Човешката крайна цел“ ще могат да потърсят смисъла на живота; в „Тайните на небето“ ще могат да потърсят Моите намерения; а в „Пътят на човечеството“ ще могат да потърсят изкуството на живота. Няма ли да е по-добре така? Аз не насилвам човека; ако някой не се интересува от написаното от Мен, ще му върна парите за книгата Ми плюс „такса за обслужване“. Не насилвам никого. Като автор на тази книга единствената Ми надежда е, че читателите ще харесат творбата Ми, но предпочитанията на хората винаги са различни. И така, Аз призовавам човека да не излага на риск бъдещите си перспективи само защото не може да понесе да загърби съображенията за своето реноме. Ако той би направил това, как бих могъл Аз, какъвто съм добросърдечен, да понеса такова голямо унижение? Ако читателите харесват творбата Ми, надявам се, че ще Ми предложат своите ценни предложения, за да улеснят Моето „писане“, така че да мога да подобря Моето „съдържанието на писането Си“ въз основа на човешките недостатъци. Това би било от полза както за автора, така и за читателя, нали? Не знам дали това, което казвам, е правилно. Може би това би могло да подобри Моята способност за писане или да укрепи приятелството между нас. Като цяло се надявам, че всички хора могат да съдействат на делото Ми, без да го прекъсват, за да може словото Ми да бъде предадено във всяко семейство и дом и всички хора на земята да могат да живеят в словата Ми. Това е Моята цел. Надявам се, че като прочетат „Главата за живота“ в Моето слово, всички ще могат да получат нещо, било то максими за живота, било то за злините на човешкия свят, било то какво изисквам от човека, било то „тайните“ на хората от Царството днес. Призовавам обаче хората да погледнат „Скандалите на днешните хора“; това би било от полза за всички. Не би навредило и честото четене от „Най-новите тайни“, което би било още по-полезно за живота на хората. И отново, четете често рубриката „Горещи теми“ — това няма ли да е още по-полезно за живота на хората? Няма нищо лошо да се допитате до Моите съвети и да видите дали имат някакъв ефект; след това можете да Ми разкажете как се чувствате след прочитането им, за да мога по-добре да предпиша правилното лекарство и в крайна сметка да изкореня напълно всички болести на човечеството. Не знам какво мислите за Моите предложения, но се надявам, че ще ги разглеждате като материали за ваше ползване. Как ви се струва това?

12 май 1992 г.