Веднага щом започне новото дело, всички хора получават ново навлизане и напредват заедно с Мен ръка за ръка. Ние вървим заедно по големия път на Царството и между човека и Мен има много тясна близост. За да покажа чувствата и отношението Си към човека, Аз винаги му говоря. Някои от тези слова обаче могат да наранят хората, докато други могат да им бъдат от голяма полза, и затова съветвам хората да се вслушват по-често в словата, които излизат от устата Ми. Моите слова може да не са особено елегантни, но всички те са думи, които идват от дъното на сърцето Ми. Тъй като човечеството е Мой приятел, Аз продължих да извършвам делото Си сред хората и хората също правят всичко възможно, за да Ми сътрудничат, като дълбоко се страхуват да не прекъснат делото Ми. В този момент сърцето Ми е изпълнено с голяма радост, защото съм спечелил част от хората и така Моето „предприятие“ вече не е в рецесия; то вече не се състои от празни думи и Моят „пазар за специализирани продукти“ вече не се представя вяло. Хората все пак са разумни — всички те са готови да се „принесат в жертва“ за Моето име и Моята слава и само по този начин Моят „специализиран магазин“ се сдобива с нови „стоки“ и така в духовната сфера идват много „клиенти“, за да купуват Моите „стоки“. Едва от този момент нататък Аз придобивам слава; едва тогава словата, изричани от устата Ми, вече не са празни. Аз възтържествувах и се завърнах с победа и всички хора Ме прославят. В този момент големият червен змей също идва да „празнува“, да покаже възхищението си от Мен, да покаже, че се предава в краката Ми, което Аз възприемам като слава. От времето на сътворението до днес Аз водих много победоносни битки и извърших много възхитителни неща. Някога много хора Ме прославяха, поднасяха Ми възхвала и танцуваха за Мен. Макар че това бяха вълнуващи и незабравими сцени, Аз никога не показах усмивката Си, защото все още не бях завоювал човека и просто вършех част от делото, подобно на това при сътворението. Днешният ден е различен от миналото. Аз се усмихвам от престола, завоювал съм човека и всички хора се покланят пред Мен в знак на почит. Днешните хора не са хората от миналото. Как би могло Моето дело да бъде в името на нещо друго освен на настоящето? Как би могло да бъде за нещо друго освен за Моята слава? В името на едно по-светло утре Аз ще разяснявам многократно цялото Си дело в човека, така че цялата Ми слава да „почива“ в човека, който бе сътворен. Ще приема това за принцип на Моето дело. Към тези, които желаят да Ми сътрудничат — вдигнете се и работете усилено, за да може повече от Моята слава да изпълва небесния свод. Сега е времето да се осъществят величествени планове. Всички, които са под грижите и закрилата на Моята любов, имат възможността да използват способностите си тук, при Мен, и Аз ще задействам всички неща да се „въртят“ в името на Моето дело. Птиците, които летят в небето, са Моята слава в небето, моретата на земята са Моите дела на земята, господарят на всички неща е Моето проявление сред всички неща и Аз използвам всичко, което има на земята, като капитал за Моето управление, подбуждайки всички неща да се умножават, да процъфтяват и да блестят с живот.

Още по време на сътворението Аз бях определил, че Моето дело на земята ще приключи напълно в последната епоха. Времето, когато Моето дело ще приключи, ще бъде точно времето, когато всички Мои дела ще се проявят на небесната твърд. Ще накарам хората на земята да признаят това, което съм направил, и делата Ми ще бъдат доказани пред „съдилището“, така че да бъдат признати сред хората по цялата земя, които всички ще се предадат. И така, след това ще се впусна в начинание, което никога не е извършвано през изминалите епохи. От днес нататък Аз ще разяснявам делата Си стъпка по стъпка, така че Моята мъдрост, Моята удивителност и Моята непостижимост да бъдат признати и доказани във всеки дял на обществото. По-специално, всички управляващи партии на земята ще бъдат накарани да признаят Моите дела, така че Моите дела ще бъдат съдени от „съдии“ и „защитавани“ от „адвокати“, и по този начин Моите дела ще бъдат признати, което ще накара всички хора да сведат глави и да се предадат. От този момент нататък Моите действия ще бъдат признати от всички слоеве на обществото и това ще бъде моментът, в който Аз ще придобия цялата слава на земята. По това време Аз ще се появя пред хората и повече няма да бъда скрит. Понастоящем Моите дейности все още не са достигнали своята кулминация. Делото Ми напредва и когато делата Ми достигнат своя зенит, ще бъде завършено. Ще завоювам напълно хората от всички народи, ще накарам свирепите зверове да станат кротки като агънца пред Мен и ще накарам големия червен змей да се покори пред Мен както хората на земята. Ще победя всичките Си врагове на небето и ще направя така, че всичките Ми противници на земята да бъдат победени. Такъв е Моят план и такова е удивителността на делата Ми. Единственото, което човек може да направи, е да живее под влиянието на природата, под Моето ръководство — той не може да взема собствени решения! Кой може да избяга от ръката Ми? Аз съм разпределил цялата природа в различни категории, като съм я накарал да съществува в рамките на закони и само благодарение на това на земята съществуват такива закони като топлина през пролетта и хлад през есента. Причината, поради която цветята на земята увяхват през зимата и цъфтят през лятото, се дължи на удивителността на Моята ръка; причината, поради която гъските летят на юг през зимата, е че Аз регулирам температурата; а причината, поради която моретата бушуват, е че Аз искам да потопя нещата под повърхността на водата. Какво не е организирано от Мен? От този момент нататък човешката „природна икономика“ е напълно подчинена от Моите слова и хората вече не изкореняват Моето присъствие заради съществуването на „природни закони“. Кой някога отново ще отрече съществуването на Върховния владетел на всички неща? На небето Аз съм Главата; сред всички неща Аз съм Господ; а сред всички хора Аз съм най-главният. Кой се осмелява леко да замаже това с „боя“? Може ли лъжата да прекъсне съществуването на истината? При тази скъпоценна възможност Аз отново започвам делото в Моите ръце, като вече не страдам от човешка намеса и продължавам „въртенето“ на машините.

Добавил съм различни „подправки“ към словата Си и така изглежда, че съм един от звездните майстори-готвачи на човечеството. Макар че хората не знаят как да подправят храната си, те се наслаждават на вкуса ѝ; държейки „чинията“, всички те вкусват „ястията“, които съм приготвил. Не знам защо, но хората винаги искат да ядат още от ястията, които лично приготвям. Сякаш имат твърде високо мнение за Мен, сякаш Ме възприемат като най-висшата от всички подправки и изобщо не се съобразяват с другите хора. Тъй като имам твърде голямо самоуважение, желая да не разбивам „желязната купа с ориз“ на другите по Моите собствени причини. Така се възползвам от възможността да се оттегля от „кухнята“ и да дам възможност на другите да се отличат. Само по този начин сърцето Ми е непоколебимо; не искам да карам хората да се възхищават на Мен, а на другите да гледат отвисоко; това не би било правилно. Каква е стойността на това да имаш статус в сърцата на хората? Наистина ли съм толкова груб и неразумен? Наистина ли искам да търся статус? Ако е така, тогава защо се впускам в такова голямо начинание? Не желая да се боря за слава и богатство срещу други и презирам земната слава и богатство; не към това се стремя. Не гледам на човека като на модел за подражание, не се бия и не грабя, а изкарвам прехраната Си, като разчитам на „занаята“ Си, и не извършвам безсъвестни действия. Така, когато се разхождам по земята, първо действам, а след това искам „заплащане за Моята работа“ — само това е справедливостта и разумността, за които говори човекът. В това няма никакво преувеличение, нито пък е ни най-малко омаловажено; говоря според истинското значение на фактите. Ходя навсякъде сред хората, търсейки онези, които са справедливи и разумни, но това все още не дава плод. И понеже хората обичат да се пазарят, цената е или твърде висока, или твърде ниска, и така Аз все още върша делото, което е в ръцете Ми, което „Ми се падна да свърша“. Днес все още не знам защо човек не приема дълга си и защо не знае колко голям е неговият духовен ръст. Хората дори не знаят дали духовният им ръст тежи няколко грама или няколко лианга^[а] и затова все още Ме мамят. Сякаш цялото Ми дело е напразно, сякаш думите Ми са само ехо в необятните планини и никой никога не е прозрял корените на думите и словата Ми. И така, използвам това като основа за обобщение на третия афоризъм: Хората не Ме познават, защото не Ме виждат. Сякаш, след като са яли от думите Ми, хората пият някакво лекарство, за да подпомогнат храносмилането, и тъй като страничните ефекти на лекарството са много силни, те страдат от загуба на паметта, и така думите Ми се превръщат в това, което човечеството забравя, а мястото, където съм Аз, става ъгълът, който те забравят. Заради това въздишам. Защо съм свършил толкова много работа, а няма никакво доказателство за нея у хората? Нима не съм положил достатъчно усилия? Или е защото не съм схванал от какво се нуждае човекът? Вече нищо не мога да направя по този въпрос и единственият Ми избор е да използвам управленските Си закони, за да завоювам всички хора. Вече няма да бъда любяща майка, а ще управлявам цялото човечество като строг баща!

15 май 1992 г.

Забележка:

а. „Лианг“ е китайска мярка за тегло; един лианг е 50 грама.