Баща ми почина, когато бях на девет, и майка ми остана сама да отглежда мен и четиримата ми братя и сестри при трудни обстоятелства. Леля ми ни съжаляваше и често ни носеше храна и други нужни неща. Винаги, когато ни носеше нещо, майка ми настояваше да я обсипваме с благодарност и ни научи никога да не забравяме добрите дела на хората, с благодарност да се отплащаме за получената добрина и да сме благодарни на хората, за да не би да ни съдят и зад гърба ни да казват, че сме неблагодарни. Въпреки трудните времена, майка ми винаги споделяше с леля ми и малкото, което имахме, за да се отплати за добрината ѝ. Когато пораснах малко, често чувах хората да казват: „Чу ли, че еди-кой си, който получил помощ в много труден момент, се отплатил за добрината няколко години след това? Чу ли, че еди-кой си е получил помощ, но няма съвест и не проявява благодарност? Какъв неблагодарник“. Постепенно възприех тази гледна точка. Смятах, че трябва да бъда човек, който се отплаща за получената добрина, иначе ще съм неблагодарна и другите ще ме презират и няма да ме уважават. След като станах вярваща, макар да знаех, че трябва да гледам на хората и нещата според Божиите слова, традиционните идеи, предавани от поколение на поколение, бяха дълбоко вкоренени в сърцето ми, дотолкова, че спазвах тези възгледи в дълга си, поради което прекъсвах църковното дело и ми беше записвано прегрешение.

През август 2021 г., след като бяха издадени правила за пречистващото дело на църквата, църквата започна да води общения относно истината за разпознаване на хората и по-голямата ми снаха Фан Лин беше определена за невярваща. Това изобщо не ме изненада. Макар че от години беше вярваща, тя не се стремеше към истината и често прекъсваше църковния живот. По време на събрания винаги клюкарстваше за другите и задрямваше още щом започнехме да четем Божиите слова. След четенето нямаше какво да сподели. Срещнеше ли трудности, които не отговаряха на представите ѝ, тя никога не търсеше истината, никога не приемаше проблемите като идващи от Бог и никога не размишляваше над себе си. Винаги се вглеждаше в хората и нещата и защитаваше себе си. Когато беше домакин на събрания и чуеше водачът да споделя за разрушителното поведение на някои хора, тя предаваше на тези хора думите на водача, от което те развиваха предразсъдъци към него и смятаха, че той им създава проблеми. По-късно водачът разнищи как тя сее раздор, прекъсва и смущава църковния живот, но тя изобщо не се почувства виновна, а дори извади какви ли не аргументи в своя защита. Каза, че просто казва истината и не вижда как това прекъсва църковния живот.

По време на едно събрание разговаряхме за разпознаването на съпругата на по-големия ми брат Лиу Хуей; тя бе разобличена като невярваща със зла човешка природа, която незабавно трябва да бъде прочистена от църквата. След срещата Фан Лин отишла и казала на една сестра, че ще прочистваме Лиу Хуей от църквата и направила негативни коментари, които се отразили негативно върху състоянието на сестрата. Незабавно повиках Фан Лин, за да разговарям с нея, като ѝ споделих, че църквата пречиства и отлъчва хората заради цялостното им поведение, че Божият дом се ръководи от църквата и окончателното решение не се взима от един човек. Лиу Хуей щеше да бъде пречистена, защото има зла природа, често прекъсва църковния живот и отказва да се покае дори и след множество общения от братята и сестрите. Освен това разобличих как поведението на Фан Лин разпространява негативност и смърт и че тя отрича факта, че в църквата власт имат истината и праведността. За моя изненада тя отговори през сълзи: „Знам, че ти имаш последната дума в църквата и решаваш кой да бъде отлъчен“. Чувствах се безпомощна пред стремежа ѝ да създава неоснователни проблеми и си знаех, че Фан Лин не приема истината и е невярваща. Докато подготвях материали за пречистването ѝ обаче се поколебах. С нея заедно бяхме приели Божието дело от последните дни и от години се бяхме събирали и разпространявали евангелието. Фан Лин беше много сърдечна и правеше всичко възможно, за да ми помага, когато имах нужда. Особено през 2013 г., когато съпругът ми се разболя, тя се грижеше за него, за да мога да продължа да изпълнявам дълга си. Помагаше ми и с домакинството, и с грижите за посевите ни. След като мъжът ми почина, трябваше да се справя с какви ли не трудности и изпаднах в състояние на негативност. Фан Лин беше тази, която идваше да ме вижда всяка вечер, да чете Божиите слова с мен и да разговаря с мен за преживяванията на Йов. С нейната подкрепа и съпровождане състоянието ми бавно се подобри. В най-трудните моменти тя не само ми помагаше с ежедневните задачи, но и ми четеше Божиите слова, за да ме насърчава. Никога не забравях колко добре Фан Лин се бе отнесла с мен. Ако не се отплатях за добрината ѝ и дори подготвях материали за пречистването ѝ, какво щеше да си помисли тя зa мен, ако разбереше? Щеше ли да каже, че съм неблагодарна и нямам съвест? Брат ми, съпругата му и сестрите ми бяха видели всичко, което беше направила за мен през тези години. Дори съседите ми казваха, че Фан Лин е по-близка с мен, отколкото истинските ми сестри. Както казват хората: „Агнетата коленичат, за да сучат от майките си, а гарваните се отплащат на майките си, като ги хранят“, дори животните знаят как да се отплащат за добрината, а аз дори снизходителност не можех да проявя към някого, който ми беше помагал. Щяха ли да ме помислят за неблагодарна и да ме изоставят и изолират? Нямаше ли да бъда отхвърлена от собственото си семейство? Щом осъзнах всичко това, се почувствах изключително нервна и нерешителна. Не можех да избера между делото по пречистването в църквата и Фан Лин, към която бях задължена за добрината ѝ, затова живеех в агония и страдание. Докато се чудех как да постъпя, видях това в проповед от висшестоящия брат: „Какъв тип хора могат да останат, за да служат в църквата? Стига да нямат зла човешка природа, умело да разпространяват евангелието и да го правят с желание, трябва да им се разреши да останат в църквата“. Внезапно осъзнах: „Ами да! Фан Лин не обича истината, нито се стреми към нея, но обича да разпространява евангелието и може да постига резултати. Сега е ключов момент за разпространяване на евангелието, ако посоча това умение на Фан Лин, за да ѝ позволят да остане в църквата, така тя няма ли да избегне пречистване? По този начин няма да обидя Фан Лин, брат ми, неговата съпруга и сестрите ми няма да ме помислят за неблагодарна, а аз няма да стана известна като неблагодарната сестра“. Щом осъзнах това, просто оставих настрани работата по подготовката на материалите за пречистването ѝ.

Не много след това обаче едни сестри ми казаха, че има двама потенциални приемници на Евангелието с добро качество и разбиране на Божиите слова, но Фан Лин е изживяла толкова лоша човешка природа в разпространението му, че двамата потенциални приемници са били отблъснати и са спрели да слушат проповедите. Друга сестра ми каза, че Фан Лин прекъсва църковния живот и някои хора не искат да разпространяват евангелието с нея… Шокирах се, щом чух всички тези обвинения. Прекъсването на църковното дело от Фан Лин беше пряко свързано с взетите от мен решения! Побързах да се помоля на Бог, за да се покая и да призная греховете си. След това попаднах на този откъс от Божиите слова: „Някои хора са изключително небрежни в отношението си към организацията на работата от Горното. Смятат, че „Горното организира работата, а ние я изпълняваме в църквата. Някои думи и дела могат да се прилагат гъвкаво. От нас зависи как точно ще ги изпълним. Горното само говори и организира работата, а ние предприемаме практически действия. Така че, след като Горното ни предаде работата, можем да я вършим както искаме. Няма значение как ще бъде свършена. Никой няма право да се меси“. Те действат съгласно следните принципи: слушат това, което смятат за правилно, и не обръщат внимание на това, което смятат за грешно; приемат, че убежденията им са истината и принципите; противопоставят се на всичко, което не съответства на волята им, и са изключително враждебни към теб по отношение на тези неща. Когато думите на Горното не съответстват на волята им, те смело ги променят и ги предават надолу едва след като ги одобрят. Не позволяват да се предават без тяхното одобрение. Докато на други места работата, организирана от Горното, се предава такава, каквато е, тези хора предават на църквите под тяхно ръководство променените си версии на организацията на работа. Такива хора все искат да избутат Бог встрани и пламенно се стремят да накарат всички да вярват в тях, да ги следват и да им се покоряват. Мислят си, че в някои области Бог не може да се мери с тях, че те самите трябва да бъдат Бог и останалите трябва да вярват в тях. Това е същността на възгледите им. […] Просто са лакеи на Сатана и когато работят, царува дяволът. Те вредят на Божия план за управление и смущават Божието дело. Те са истински антихристи!“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Божиите слова директно разобличиха как не съм изпълнила условията на нашето дело и съм действала според собствената си воля. Условията на делото ясно гласят, че водачите и работниците трябва бързо да пречистват всеки, който е разобличен като злосторник, невярващ или антихрист. Като водач аз следва да се подчиня и да спазвам безусловно, и своевременно и решително да извърша пречистването на всички антихристи, злосторници и невярващи в църквата, за да се уверя, че братята и сестрите ми не са заблуждавани или прекъсвани и могат да се наслаждават на спокойна среда, в която да ядат и пият Божиите слова, да се стремят към истината и да изпълняват дълга си. При все това, въпреки че ми беше ясно, че Фан Лин е невярваща, аз се страхувах да не я обидя, като подготвя материалите за пречистването ѝ, и да бъда обявена за неблагодарна, защото ми е помагала в миналото. Затова не изпълних условията на делото и помпозно я защитавах и бранех въз основа на това, че може да разпространява евангелието, с което се противопоставях на условията на делото. Размислих над себе си: „Ясно ми е, че Фан Лин е разобличена като невярваща, защо тогава все още я защитавам от привързаност към нея и се опитвам да опростя цялата ѝ вина?“ Осъзнах, че причината е в тази традиционна идея да се отплащаме за добрината, която ме контролираше и оковаваше. За да запазя имиджа си и да не ме считат за долна неблагодарница, аз напълно бях пренебрегнала интересите на църквата, без изобщо да помисля за последиците от това Фан Лин да остане в църквата и очевидно бях нарушила условията на делото. Не само че не подготвих материалите, за да пристъпим към пречистването на Фан Лин, а дори ѝ възложих да разпространява евангелието. Изживяната от нея човешка природа беше толкова лоша, че двама потенциални приемници на Евангелието не искаха да продължат да проучват. Всичко това беше в резултат на това, че я защитавах. Нарушавах условията на делото и следвах своите решения, като възпрепятствах църковното дело по пречистване. Използвах властта си, за да защитавам невярващ, който върши зло в църквата, осигурявах условия за злосторник да върши зло и бях в ролята на прислуга на Сатана. Отговарях напълно на определението за лъжеводач. Изплаших се, щом осъзнах какво зло съм сторила, и много съжалих. Незабавно помолих всички да ми дадат своите оценки за Фан Лин. Щом прочетох оценките, осъзнах, че тя не само има отрицателно въздействие върху работата по евангелието, но и сее раздор, и прави пакости в църквата, разпространява негативност, несправедливо се възползва от хората и се опитва да си присвоява чужди вещи, въпреки че на самата нея нищо не ѝ липсва. Щом прочетох всички тези оценки, се почувствах толкова невероятно виновна и знаех, че като защитавам Фан Лин, върша зло. Знаех, че трябва да спра да действам от привързаност и че трябва да подготвя всички материали за пречистването на Фан Лин. По-късно, когато трябваше да получа подписите от братята и сестрите, отново започнах да се тревожа: щеше да се наложи много от роднините ми да подпишат и, предвид това, че тъкмо бяхме пречистили Лиу Хуей, а сега директно преминавахме към пречистване на Фан Лин, нямаше ли да кажат, че съм неблагодарна и да ме пренебрегват?

Помолих се на Бог в търсене във връзка със ситуацията ми, а по-късно попаднах на този откъс от Божиите слова: „Във всичко, което правиш, трябва да проверяваш дали намеренията ти са правилни. Ако можеш да действаш според Божиите изисквания, тогава връзката ти с Бог е нормална. Това е минималният стандарт. Вгледай се в намеренията си и ако откриеш, че са се появили неправилни намерения, трябва да можеш да им се опълчиш и да действаш според Божиите думи; така ще станеш човек, който е правилен пред Бог, което от своя страна показва, че връзката ти с Бог е нормална и че всичко, което правиш, е заради Бог, а не заради теб самия. Във всичко, което правиш и казваш, трябва да можеш да настроиш сърцето си правилно и да бъдеш праведен в действията си, и не се ръководи от чувствата си, и не действай според собствената си воля. Това са принципи, според които вярващите в Бог трябва да се държат. […] Тоест, ако хората са способни да пазят Бог в сърцата си и не преследват лична изгода или не мислят за собствените си перспективи (в плътски смисъл), а вместо това носят бремето на навлизането в живота, правят всичко възможно да се стремят към истината и да се покоряват на Божието дело — ако можеш да направиш това, значи целите, които преследваш, ще бъдат правилни и връзката ти с Бог ще стане нормална. Изправянето на връзката с Бог може да се нарече първа стъпка към навлизането в духовното пътуване. Въпреки че съдбата на човека е в Божиите ръце, предопределена е от Бог и не може да бъде променена от човека, дали ще можеш да бъдеш усъвършенстван от Бог или да бъдеш спечелен от Него зависи от това дали връзката ти с Бог е нормална. Може част от теб да е слаба или бунтовна, но стига възгледите и намеренията ти да са правилни и връзката ти с Бог да е правилна и нормална, заслужаваш да бъдеш доведен до съвършенство от Бог. Ако нямаш правилна връзка с Бог и действаш в името на плътта или семейството си, колкото и усилено да работиш, ще е напразно. Ако връзката ти с Бог е нормална, всичко останало ще си дойде на мястото. Бог не гледа нищо друго, а само дали твоите възгледи във вярата ти в Бог са правилни: в кого вярваш, заради кого вярваш и защо вярваш. Ако можеш ясно да видиш тези неща и да практикуваш с добре подредени възгледи, ще постигнеш напредък в живота си и ще си гарантираш навлизане в правия път. Ако връзката ти с Бог не е нормална, а възгледите ти за вярата ти в Бог се отклоняват, всичко останало е напразно и колкото и силно да вярваш, няма да получиш нищо“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Каква е връзката ти с Бог?). Като прочетох Божиите слова, осъзнах, че за да имам нормални взаимоотношения с другите, първо трябва да имам нормални взаимоотношения с Бог. Винаги трябва да действам според Божиите слова и да представям действията си пред Него. Ако хората действат според покварения си нрав, поддържат взаимоотношенията си с другите заради своята репутация, статус и плътски интереси, за Бог това не е похвално и, колкото и да се стремят да запазят взаимоотношенията, всичко ще бъде напразно. Още откакто Фан Лин бе обявена за невярваща, аз бях ограничена от покварения си нрав, страхувах се, че тя ще ме сметне за неблагодарна, ако бъде пречистена, и че семейството ми също ще ме помисли за неблагодарна и ще ме изолира и изостави. Затова, за да запазя имиджа си в очите им, аз не подхождах към въпросите според принципите. Осъзнах, че колкото и добра да бях в очите на другите и колкото и да ме уважаваха, бях безполезна, защото Бог не го одобряваше. Жертвах интересите на църквата, за да поддържам взаимоотношения; това оскърбяваше Божия нрав. Бях вярваща, затова трябваше да действам според Божиите слова и да приема Неговата преценка за всичко. Трябваше да спра да нарушавам условията на делото, за да поддържам взаимоотношения, да спра да се съпротивлявам на Бог и, каквото и да беше отношението на другите към мен, дори и да ме изоставеха и игнорираха, трябваше да практикувам истината и да разоблича Фан Лин. Пречистваха Фан Лин, защото беше невярваща и често прекъсваше църковния живот. Нейна бе вината, че бива прeчиствана, никой друг не носеше вина. Брат ми, жена му и сестрите ми бяха вярващи. Просто трябваше да се съсредоточа върху общенията с тях и разрешаването на въпросите според принципите. По-късно, когато им прочетох описание на поведението на Фан Лин, те не ме обвиниха, а дори казаха, че е правилно да бъде прeчистена, че да остане в църквата е унижение за Божието име. Брат ми и жена мy дори споделиха с мен някои от действията на неверник на Фан Лин. Постоянно благодарях на Бог, че нещата се развиха така. Освен това усетих каква радост и спокойствие носи практикуването на истината.

Скоро след това получих известието за прeчистването на Фан Лин. Когато помислих как ще ѝ прочета известието обаче, отново се разколебах. Сама бях подготвила материалите; Фан Лин неизменно щеше да ме намрази! Как щяхме да продължим да общуваме след това? Достатъчно разстроена беше заради прeчистването; нямаше ли да налея масло в огъня, ако ѝ прочетях известието? Реших, че може би просто няма да ѝ го прочета. Само ще ѝ кажа някои от не толкова ужасните ѝ злодеяния и че е била пречистена. Така и за двете ни няма да е толкова неловко, когато се виждаме в бъдеще. Когато се срещнах с Фан Лин, видях, че е отслабнала много заради емоционалното напрежение от прeчистването. Изглеждаше наистина паднала духом. Почувствах се ужасно и почти не можех да продължа, но се насилих да прочета известието. Дори се притеснявах да ѝ прочета всичко и дали ще го приеме. Затова прескочих частите, които я разобличаваха и осъждаха. След това, всеки път, когато я срещнех, винаги се чувствах малко неловко, сякаш ѝ бях сторила зло. Не знаех какво ми ставаше. Напълно наясно бях, че Фан Лин не се стремеше към истината и създаваше какви ли не проблеми, нейна бе вината, че беше прeчистена, защо тогава аз бях в такова състояние? По-късно попаднах на откъс от Божиите слова: „Идеята, че на стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност, е един от класическите критерии в традиционната китайска култура, според които се оценява дали поведението на даден човек е морално или неморално. Когато се преценява дали природата на даден човек е добра или лоша и колко морално е поведението му, един от показателите е дали се отплаща за услугите или помощта, които получава — дали отвръща с благодарност на получената добрина. В традиционната китайска култура и в традиционната култура на човечеството това се приема за важен показател за моралното поведение. Ако някой не разбира, че на стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност, и е неблагодарен, тогава се счита, че е безсъвестен и недостоен да се общува с него и че всички трябва да го презират, отбягват или отхвърлят. От друга страна, ако някой разбира, че на стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност, ако е благодарен и се отплаща за услугите и помощта, които получава, с всички средства, с които разполага, той се приема за съвестен и човечен. Ако някой получи облаги или помощ от друг човек, но не се отплати или просто изрази малко благодарност с обикновено „благодаря“ и нищо повече, какво ще си помисли другият? Може ли да се почувства неловко? Може ли да си помисли: „Този човек не заслужава да му се помага, той не е добър. Ако реагира така, след като толкова много му помогнах, значи е безсъвестен или нечовечен и не е достоен да общувам с него“? Ако пак срещне такъв човек, дали отново ще му помогне? Най-малкото няма да има желание за това“ (Словото, Т.6, – За стремежа към истината I. Какво означава човек да се стреми към истината (7)). „От древни времена до наши дни безброй хора са били повлияни от идеята, възгледа и критерия за морално поведение по отношение на отплащането за добрината. Дори когато човекът, който им е направил добро, е зъл или лош и ги принуждава да вършат нечестиви и лоши дела, те продължават да се противопоставят на съвестта и разума си и да се подчиняват сляпо, за да се отблагодарят за добрината, а това води до много катастрофални последици. Може да се каже, че много хора, след като са били повлияни, оковани, принудени и обвързани от този критерий за морално поведение, сляпо и погрешно поддържат този възглед за отплащане за добрината и дори са склонни да насърчават зли хора и да им съдействат. Сега, след като чухте Моето общение, имате ясна представа за тази ситуация и можете да определите, че това е глупава преданост и че това се счита за поведение, в което не се поставят никакви ограничения, поведение на безразсъдно отплащане за добрината, в което няма никаква проницателност и което няма смисъл и стойност. Тъй като хората се страхуват, че ще бъдат обществено порицани или заклеймени от другите, те неохотно посвещават живота си на това да се отплащат за сторената им добрина, при което дори жертват живота си, а този начин на действие е погрешен и глупав. Тази поговорка от традиционната култура не само ограничава мисленето на хората, но и ненужно утежнява и затруднява живота им и натоварва семействата им с допълнително страдание и бреме. Много хора са платили висока цена, за да се отблагодарят за получената добрина. Смятат, че отплащането за добрината е социална отговорност или техен личен дълг, и дори може да прекарат целия си живот в отплащане за добрината на другите. Вярват, че това е напълно естествено и обосновано и че е неотменим дълг. Не е ли глупав и нелеп този възглед и начин на действие? Той напълно разкрива колко невежи и непросветлени са хората. Във всеки случай поговорката за морално поведение, че на стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност, може и да съответства на представите на хората, но не отговаря на истините принципи. Тя не съответства на Божиите слова и е неправилен възглед и начин на действие“ (Словото, Т.6, – За стремежа към истината I. Какво означава човек да се стреми към истината (7)). Божиите слова са безупречно разкритие. Още от древни времена една класическа мярка за човешката природа винаги е била дали се отплаща с благодарност на оказаната добрина. Ако някой ти е помогнал или е бил добър с теб, трябва да отвърнеш с добрина. Ако го направиш, си добър човек; в противен случай ще бъдеш изоставен и хората ще те заклеймят като неблагодарен човек. С промити мозъци и повлияни от тази идея за благодарна отплата за стореното добро, хората несъзнателно живеят в окови. Ако някой ти е помогнал в миналото, трябва да му се отплатиш, без да е нужно да прецениш какъв човек е или по какъв път върви, и дали да му се отплатиш е в съответствие с истината. Заради тази нужда да се отплащат за добрината някои хора прекарват целия си живот, ограничавани от другите, а дори има хора, които вършат зло за други хора и биват използвани от тях като отплата за сторено добро. Така те живеят в нещастие и страдание. От ранна възраст майка ми ме беше научила с благодарност да се отплащам за получената добрина, че никога не трябва да забравяме доброто, което другите са сторили за нас, защото иначе хората тайно може да ни клеветят. Повечето хора в моя живот също използваха този критерий, за да оценяват поведението на другите. И аз живеех спрямо тези афоризми, предавани от поколение на поколение, като например „Трябва с благодарност да се отплащаш за стореното добро“, „Връщай даденото ти десетократно“ и „За добрината колкото капка вода трябва да се отплатиш с бликащ извор“. Ако някой ми помогнеше, винаги помнех и търсех начин да му се отплатя. Ако не се отплатях на някого, който е бил добър с мен, се чувствах виновна, неспокойна и се срамувах да го погледна в очите. Тревожех се, че хората ще кажат, че съм неблагодарен човек. Понеже Фан Лин ми беше помагала в миналото, въпреки че бях разбрала, че е невярваща, се притеснявах да не бъда заклеймена, ако я прочистех от църквата според принципите, затова си блъсках главата, за да измисля как да я защитя и предпазя, за да се отплатя за добрината ѝ. Когато трябваше да прочета на брат ми и сестрите ми описанието на злините, които Фан Лин бе сторила, се притеснявах да не кажат, че съм неблагодарна, затова се страхувах да се изправя срещу тях. Когато трябваше да прочета известието за прочистването на Фан Лин и видях колко слаба и бледа изглеждаше, просто ме изпълни чувство на вина и не можех да контролирам какво казвам, като избирах да чета само описание на сторените от нея злини. След прочистването на Фан Лин не смеех да се изправя лице в лице с нея. Много добре знаех, че не се стреми към истината, не върви по правия път и е пропъдена, но винаги се чувствах, като да съм ѝ сторила нещо лошо. Помощта, която ми беше оказала, беше като окови, закопчани за мен, които ме притискаха чак до задушаване. Видях как поради ограниченията на тази традиционна идея дори не можех да преценя кое е правилно и кое — грешно, камо ли да практикувам истината. За да запазя репутацията си и да не бъда заклеймена като неблагодарна от другите, аз неволно се превърнах в инструмент на Сатана и безразсъдно се отплащах за добрината, без да различавам доброто от злото. Не следвах ни най-малко принципите или някакъв основен ход на поведение и несъзнателно се бунтувах срещу Бог и Му се съпротивлявах. Осъзнах, че независимо дали хората ще защитят, похвалят или аплодират поведението ми, аз жертвах интересите на църквата, което бе оставило незаличимо петно върху позицията ми на вярваща. Последиците от това бяха доста сериозни! Чрез това преживяване успях да видя, че традиционната култура е начинът, по който Сатана улавя хората чрез морала — тя оковава хората и е инструмент, с който Сатана заблуждава и покварява хората. Обвързана от тази идея, пълна с недостатъци, аз ясно разбирах истината, но не можех да я практикувам, бунтувах се срещу Бог и Му се съпротивлявах. Повече не исках да живея спрямо сатанински философии.

Попаднах на още два откъса от Божиите слова: „Необходимо е да се разбере концепцията на традиционната култура, че „на стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“. Най-важната част е думата „добро“. Как трябва да се разглежда това добро? За какъв аспект и за какво естество на доброто се отнася? Какво означава „на стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“? Хората трябва да разберат отговорите на тези въпроси и при никакви обстоятелства не бива да бъдат ограничавани от тази идея за отвръщане на доброто. Това е изключително важно за всеки, който се стреми към истината. Какво е „доброто“ според човешките представи? На по-ниско ниво добро е някой да ти помогне, когато си в беда. Например, някой да ти даде купа ориз, когато гладуваш, или бутилка вода, когато умираш от жажда, или да ти помогне да се изправиш, когато паднеш и не можеш да станеш. Всичко това са добри дела. Много добро дело е някой да те спаси, когато си в отчайваща беда — това е животоспасяваща добрина. Когато си в смъртна опасност и някой ти помогне да избегнеш смъртта, по същество спасява живота ти. Това са някои от нещата, които хората възприемат като „добрина“. Този вид добрина далеч надхвърля всякакви дребни, материални услуги — това е голяма добрина, която не може да се измери в пари или материални неща. Хората, които я получават, изпитват такава признателност, която не може да се изрази само с няколко думи на благодарност. Правилно ли е обаче хората да мерят добрината така? (Не е правилно.) Защо казвате, че не е правилно? (Защото се основава на нормите на традиционната култура.) Този отговор се основава на теорията и учението, и макар да изглежда правилен, не стига до същността на въпроса“ (Словото, Т.6, – За стремежа към истината I. Какво означава човек да се стреми към истината (7)). „Нека сега насочим вниманието си към въпроса за така наречената доброта на човека. Да вземем например случай, в който един добър човек спасява просяк, припаднал от глад навън в снега. Той прибира просяка в дома си, храни го, облича го и му позволява да живее при семейството му и да работи за него. Дали спасяването му е било добро дело, независимо от това дали просякът се е съгласил да работи доброволно и по собствена воля, или го е направил, за да изплати дълга си за сторената му добрина? (Не.) Дори дребните животни са способни да си помагат и да се спасяват взаимно. От хората се изисква само малко усилие, за да вършат такива дела, и всеки, който има човешка природа, е способен да го направи и да се издигне до това ниво. Може да се каже, че такива дела са отговорност и задължение към обществото и всеки, който има човешка природа, трябва да ги върши. Дали хората не преувеличават малко, като ги определят като доброта? Подходящо ли е това определение? Например по време на глад, когато много хора може да гладуват, ако някой богат човек раздава торби с ориз на бедни домакинства, за да им помогне да преминат през този труден период, дали това не е просто пример на този вид елементарна морална помощ и подкрепа, която хората трябва да си оказват? Просто им е дал малко ориз, не е като да е раздал всичката си храна на другите, а самият той да е останал гладен. Това наистина ли се брои за добрина? (Не.) Отговорностите и задълженията към обществото, които човек е способен да изпълни, онези дела, които той би трябвало да е способен инстинктивно да върши и които трябва да върши, и елементарни действия в услуга на другите, които са полезни и ползотворни за тях, по никакъв начин не могат да се считат за доброта, тъй като всички те са случаи, в които човек просто подава ръка за помощ. Да окажеш навременна и уместна помощ на някого, който се нуждае от нея, е съвсем нормално явление. Това е и отговорност на всеки член на човешкия род. Това е просто един вид отговорност и задължение. Когато създаде хората, Бог им даде тези инстинкти. За какви инстинкти говоря? Говоря за съвестта и разума на човека“ (Словото, Т.6, – За стремежа към истината I. Какво означава човек да се стреми към истината (7)). Като четях Божиите слова, Добих ново разбиране за „добрината“ в „отплащането за получената добрина“, което винаги ме е обвързвало. Когато някой е в труден момент, да му окажеш помощ, за да премине през него, и да го подкрепяш, доколкото си способен, е социална отговорност, която всеки трябва да поема, и всъщност не е добрина. Както когато например Фан Лин ми помагаше в грижите за парализирания ми съпруг и се грижеше за посевите ми в нашите полета в най-трудния за мен момент, това бяха просто нормални човешки взаимоотношения и взаимна подкрепа между хората Да не говорим, че е сестра на моя съпруг; затова, естествено че би помогнала, доколкото е способна, когато нейният брат се намира в труден момент. Това не може да се брои за добрина. Когато съпругът ми почина и аз изпаднах в негативност, Фан Лин разговаряше с мен и ме подкрепяше, но е нормално сестрите да правят това едни за други, и не може да се нарече добрина. Ако семейството на Фан Лин изпаднеше в труден момент, и аз щях да им помогна. Ако стане негативна и слаба, ще ѝ прочета Божиите слова и ще я подкрепя. Това следва да правят хората с нормална човешка природа. И все пак, аз виждах като добрина всичко, което Фан Лин правеше, и винаги мислех как да ѝ се отплатя, като че ли нямаше да се справя без нейната помощ. Всъщност чрез напътствията и помощта на Божиите слова стигнах там, където съм сега. След като съпругът ми почина, понеже не разбирах истината, не знаех как да продължа и в най-слабия ми и негативен момент Бог беше този, Който организира всякакви неща, хора и места, за да ми помогне. Божиите думи ме просветлиха и ми посочиха изхода от затруднението ми, и ми помогнаха да стигна там, където съм сега. Сега нищо не ми липсва и живея нормално като всички — ям и пия Божиите слова и изпълнявам дълга си; всичко това е благодарение на Божията любов. Ако наистина имах съвест, щях да се отплащам на Бог. Вместо това живеех спрямо тази грешна идея, че с благодарност трябва да се отплащам на получената добрина, винаги да ценя взаимоотношенията си и грижовността към другите, никога да не забравям дори най-малката услуга, която някой ми е направил, като същевременно се съпротивлявам и се бунтувам срещу Бог, Който ми е дал всичко, и не се колебая да нарушавам принципите и да вредя на църковните интереси, за да се отплащам за добрината. Това е истинска неблагодарност и липса на човешка природа. Щом осъзнах това, се почувствах много спокойна и помислих колко жалка съм била да не разбирам истината.

Също така видях този откъс от Божиите слова: „Някой ти е помогнал в миналото, бил е добър към теб по някакъв начин и е оказал влияние върху живота ти или върху някое важно събитие, но човешката му природа и пътят, по който върви, не съответстват на твоя собствен път и на това, което търсиш. Не намираш общ език с него, не го харесваш и вероятно в известна степен може да се каже, че интересите и стремежите ти са напълно различни от неговите. Пътищата ви в живота, светогледите и възгледите ви за живота са различни — вие сте съвсем различни хора. И така, как трябва да подходиш и да отвърнеш на помощта, която ти е оказал в миналото? Дали това е реалистична ситуация, която може да възникне? (Да.) И така, как трябва да постъпиш? И с тази ситуация е лесно да се справиш. Като се има предвид, че двамата вървите по различни пътища, след като го компенсираш материално по начин, който можеш да си позволиш, предвид средствата, с които разполагаш, откриваш, че вярванията ви са твърде различни, не можете да вървите по един и същи път, дори не можете да бъдете приятели и повече не можете да общувате. Как трябва да постъпиш, като се има предвид, че вече не можете да общувате? Стой настрана от него. Може и да е бил добър към теб в миналото, но се издига в обществото с измами и лъжи, върши всякакви злодеяния и не го харесваш, така че е съвсем разумно да стоиш настрана от него. Някой може да каже: „Не е ли безсъвестно да се постъпва така?“. Не е безсъвестно. Ако наистина се сблъска с някаква трудност в живота си, пак може да му помогнеш, но не бива да се чувстваш ограничен от него или да му ставаш съучастник в злодеянията и в безсъвестните му постъпки. Също така няма нужда да работиш като роб за него само защото ти е помогнал или ти е направил голяма услуга в миналото. Това не е твое задължение и той не заслужава такова отношение. Имаш право да избереш с кого да общуваш, с кого да прекарваш времето си и дори да се сприятеляваш с хора, които ти допадат и с които се разбираш — с подходящи хора. Можеш да изпълниш отговорността и задължението си към този човек, това е твое право. Разбира се, че можеш и да откажеш да се сприятеляваш и да имаш вземане-даване с хора, които не харесваш, и не е необходимо да изпълняваш каквито и да е задължения или отговорности към тях — това също е твое право. Няма да е грешно дори да решиш да изоставиш този човек и да откажеш да общуваш с него или да изпълняваш каквито и да е задължения или отговорности към него. Трябва да поставиш определени ограничения на начина, по който се държиш, и да се отнасяш по различен начин към различните хора. Не бива да общуваш със зли хора или да следваш лошия им пример — това е мъдрото решение. Недей да се влияеш от различни фактори като благодарност, чувства и обществено мнение — това означава да заемеш позиция и да имаш принципи, и именно това трябва да правиш“ (Словото, Т.6, – За стремежа към истината I. Какво означава човек да се стреми към истината (7)). Божиите слова ясно заявяваха принципите за това как да се отнасяме с хората. Ако някой ни е направил голяма услуга в миналото, трябва да се отнасяме с него според качеството на човешката му природа и естеството на действията му. Ако е добър човек и върви по правия път, можем да разговаряме с него нормално и да му помагаме, доколкото можем, когато има нужда от помощ. Ако човекът, който ни е помогнал, не върви по правия път и извършва безчинства, трябва да внимаваме в общуването си с него, да преценяваме естеството на думите и действията му, а не на сляпо и безпринципно да се отплащаме за добрината му. Ако е нужно, може да се наложи да го изоставите или да се дистанцирате от него и да му оказвате само материална помощ, доколкото е възможно. Ако вярва в Бог, но не се стреми към истината, само симулира дейност в дълга си, създава проблеми и прекъсва делото на Божия дом, трябва да го скастрим и да се разправим с него според принципите. Ако продължава да не се покайва, тогава трябва строго да се придържаме към принципите, като предупредим тези, които имат нужда от предупреждение, и прочистим онези, които трябва да бъдат прочистени според принципите. Не трябва да действаме според сатанинските закони, да се свързваме със злото и да нарушаваме принципите. Мислех си как не се бях отнасяла с хората според принципите, а неколкократно бях действала невежо заради оковите на традиционните мисли и несъзнателно бях станала прислуга на Сатана, като бях прекъснала църковния живот. Ако не живеем според истината в нашата вяра, във всеки един момент може да се съпротивляваме на Бог и да оскърбим Неговия нрав! Фан Лин все още ми оказва материална подкрепа от време на време, но чрез Божиите слова научих как да разбирам тази подкрепа. Не гледам на това, като че тя се отнася добре с мен или ми оказва добрина, а по-скоро като знак за Божията любов. Бог я разчувства, за да ми помогне. Затова трябва да благодаря на Бог и да изпълня дълга си, за да Му се отплатя.

В миналото винаги мислех, че трябва да се отплащам на получената добрина и да бъда благодарна, като смятах, че така правят добрите хора. Чрез собствения ми опит обаче открих, че Сатана използва тази традиционна идея за отплащане на добрината, за да оковава хората, да ограничава мисленето им и да ги прави неспособни да разграничат между злото и доброто. По този начин хората действат без принципи и несъзнателно стават инструменти на Сатана. Научих също, че колкото и да мислят хората, че сатанинските неща са добри, тези неща не са истината. Само Божиите слова са истината. Божиите слова ни позволяват да разграничаваме правилното от неправилното и да изживеем нормална човешка природа. Само когато живеем спрямо истината и се отнасяме с хората и нещата според принципите на Божиите слова, можем да действаме според Божията воля и да живеем с характер и достойнство. Благодарност към Бога за Неговото спасение!