Покаянието на ниневийския цар печели похвалата на Бог Йехова

Когато ниневийският цар чу тази вест, той стана от престола си, съблече мантията си, облече се във вретище и седна в пепелта. След това обяви, че на никого в града не е позволено да вкуси каквото и да било, а на овцете, воловете и останалия добитък не е позволено да пасат или да пият вода. И хората, и добитъкът трябвало да се облекат във вретище, а народът — да отправя горещи молби към Бог. Царят също така обяви, че всеки един от тях ще се отвърне от лошия си път и ще остави неправдата, която е в ръцете му. Съдейки по тази поредица от действия, ниневийският цар изпитваше искрено покаяние в сърцето си. Поредицата от действия, които той предприе — стана от трона, свали царската мантия, облече вретище и седна в пепелта — показва на хората, че царят на Ниневия оставяше настрана царския си статут и обличаше вретище наравно с обикновените хора. Тоест ниневийският цар не зае царския си пост, за да продължи по лошия си път или с неправдата, която е в ръцете му, след като чу съобщението от Бог Йехова; напротив, той остави властта, която имаше, и се покая пред Бог Йехова. В този момент ниневийският цар не се разкайваше като цар; той беше дошъл пред Бог да се покае и да изповяда греховете си като обикновен подвластен на Бог. Освен това той нареди на целия град да се покае и да изповяда греховете си пред Бог Йехова така, както направи той; още повече, както се вижда от писанията, той имаше и конкретен план как да стане това: „Хората и животните, говедата и овцете да не вкусят нищо, нито да пасат, нито да пият вода; (…) и нека викат силно към Бог, да! Да се отвърне всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете му“. Като владетел на града ниневийският цар имаше върховен статут и власт и можеше да прави всичко, което пожелае. Изправен пред съобщението на Бог Йехова, той можеше да пренебрегне въпроса или просто да се покае и да изповяда греховете си, а що се отнася до това дали хората в града щяха да изберат да се покаят, той можеше напълно да пренебрегне този въпрос. Ниневийският цар обаче изобщо не постъпи така. Той не само стана от престола си, облече вретище и седна в пепел, покая се и изповяда греховете си пред Бог Йехова, но и нареди на всички хора и животни в града да направят същото. Той дори нареди на хората да „викат силно към Бог“. С тази поредица от действия ниневийският цар наистина постигна това, което трябва да прави един владетел. Тази поредица от действия е трудно постижима за който и да е цар в човешката история и всъщност никой друг цар не е постигал тези неща. Тези действия могат да се нарекат безпрецедентни в човешката история и са достойни за възпоменаване и подражание от хората. От зората на човечеството всеки цар е карал своите поданици да се противопоставят на Бог. Никой до тогава не бил карал поданиците си да умоляват Бог, за да търсят изкупление за нечестието си, да получат прошка от Бог Йехова и да избегнат неизбежното наказание. Царят на Ниневия обаче успя да накара поданиците си да се обърнат към Бог, да се отвърнат от лошия си път и да се откажат от неправдата, която е в ръцете им. Освен това той успя да остави трона си, а в замяна на това Бог Йехова размисли и съжали, оттегли гнева Си и позволи на хората от града да оцелеят, като ги опази от унищожение. Постъпката на царя може да се нарече рядко чудо в човешката история и дори образцов пример на покварени хора, които се покайват и изповядват греховете си пред Бог.

Бог видя искреното покаяние дълбоко в сърцата на ниневийците

След като чуха Божието съобщение, ниневийският цар и неговите поданици извършиха редица действия. Какво беше естеството на тези действия и на тяхното поведение? Тоест каква беше същината на цялото им поведение? Защо го направиха? В Божиите очи те се бяха покаяли искрено, не само защото бяха отправяли горещи молби към Бог и бяха изповядали греховете си пред Него, но и защото се бяха отказали от порочното си поведение. Те постъпиха така, защото след като чуха Божиите слова, се изплашиха невероятно много и вярваха, че Той ще направи това, което казва. Като постиха, носеха вретище и седяха в пепел, те искаха да изразят готовността си да се поправят и да се въздържат от нечестие и се молеха на Бог Йехова да сдържи гнева Си, молеха Го да оттегли решението Си и връхлитащото ги бедствие. Ако разгледаме цялостното им поведение, ще видим, че те вече бяха разбрали, че Бог Йехова е бил отвратен от предишните им нечестиви действия, и ще видим също, че бяха разбрали причината, поради която Той е щял скоро да ги унищожи. Ето защо всички те пожелаха да се покаят напълно, да се отвърнат от лошия си път и да изоставят неправдата, която е в ръцете им. Тоест, щом разбраха съобщението на Бог Йехова, всеки един от тях почувства страх в сърцето си; те прекратиха нечестивото си поведение и повече не извършваха онези дела, които бяха толкова омразни за Бог Йехова. Освен това те умоляваха Бог Йехова да прости миналите им грехове и да не се отнася към тях според предишните им действия. Те бяха готови никога повече да не извършват нечестие и да действат, както Бог Йехова заповяда, ако само е възможно никога повече да не разгневяват Бог Йехова. Покаянието им беше искрено и пълно. То идваше от дълбините на сърцата им и беше неподправено и непреклонно.

След като всички жители на Ниневия, от царя до обикновените хора, научиха, че Бог Йехова им е гневен, Бог можеше ясно и отчетливо да види всяко тяхно последващо действие и цялото им поведение, както и всяко тяхно решение и избор. Божието отношение се промени заради тяхното поведение. Какво беше разположението на духа на Бог в този момент? Библията може да ти отговори на този въпрос. В писанията са записани следните думи: „И като видя Бог делата им, как се обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото, което беше решил да им направи, и не го направи“ (Йона 3:10). Въпреки че Бог промени решението Си, в Неговото разположение на духа нямаше нищо сложно. Той просто премина от изразяване на гнева Си към успокояване на гнева Си и след това реши да не причинява бедствие на град Ниневия. Причината защо Божието решение да избави ниневийците от бедствие беше толкова бързо, се дължеше на това, че Бог наблюдаваше сърцето на всеки човек от Ниневия. Той видя това, което те пазеха дълбоко в сърцата си: искреното им покаяние и изповед за греховете им, искрената им вяра в Него, дълбокото им чувство за това, че греховните им действия са разгневили Неговия нрав, и произтичащия от това страх от предстоящото им наказание от Бог Йехова. В същото време Бог Йехова чу и молитвите им, които идваха дълбоко от сърцата им, с които Го умоляваха да не им се гневи повече, за да избегнат това бедствие. Когато Бог видя всичко това, малко по малко гневът Му утихна. Колкото и силен да е бил преди това гневът Му, сърцето Му се трогна, когато видя искреното покаяние дълбоко в сърцата на тези хора, и затова не можеше да понесе да им причини бедствие и престана да им се гневи. Вместо това Той продължи да проявява милост и великодушие към тях и продължи да ги напътства и да се грижи за тях.

Ако вярата ти в Бог е истинска, често ще получаваш Неговата грижа

В промяната на намеренията на Бог към жителите на Ниневия нямаше никакво колебание, нищо двусмислено или неясно. По-скоро това беше промяна от същински гняв към същинско великодушие. Това е истинско разкриване на Божията същина. Бог никога не е нерешителен и не се колебае в действията Си; принципите и целите, които стоят зад Неговите действия, са ясни и прозрачни, чисти и безупречни, лишени от каквито и да е уловки или кроежи, които да се преплитат в тях. Тоест в Божията същина няма мрак или злина. Бог се разгневи на ниневийците, защото видя техните нечестиви дела; по онова време гневът Му произтичаше от Неговата същина. Когато обаче Божият гняв изчезна и Той отново дари ниневийците със Своето великодушие, всичко, което Той разкри, отново беше Неговата същина. Цялата тази промяна се дължи на промяната в отношението на човека към Бог. През цялото това време ненакърнимият Божи нрав не се промени, Божията великодушна същина не се промени и Божията любяща и милосърдна същина не се промени. Когато хората извършват нечестиви дела и оскърбяват Бог, Той ще стовари гнева Си върху тях. Когато хората се покаят искрено, Бог ще промени отношението Си и гневът Му ще изчезне. Когато хората упорито продължават да се противопоставят на Бог, Неговата ярост ще бъде непрестанна и гневът Му ще ги притиска малко по малко, докато не бъдат унищожени. Това е същината на Божия нрав. Независимо дали Бог изразява гняв, или милост и доброта, именно поведението на човека, начинът, по който се държи, и чистосърдечното му отношение към Бог са тези, които диктуват това, което се изразява чрез разкриването на Божия нрав. Ако Божият гняв е постоянно насочен към даден човек, сърцето на този човек несъмнено се противопоставя на Бог. Тъй като този човек никога не се е покайвал искрено, не е прекланял глава пред Бог и не е имал искрена вяра в Бог, той никога не е получавал Божията милост и великодушие. Ако някой често получава Божията грижа, милост и великодушие, то без съмнение в сърцето си този човек носи искрена вяра в Бог и сърцето му не се противопоставя на Бог. Този човек често се разкайва искрено пред Бог; затова, дори и Бог да го дисциплинира често, Неговият гняв няма да го сполети.

Този кратък разказ позволява на хората да видят Божието сърце, да разберат истината за Неговата същина, да видят, че Божият гняв и промяната в Неговото отношение не са безпричинни. Въпреки яркия контраст — показан от Бог, когато беше гневен и когато промени отношението Си — заради който хората вярват, че има голямо разминаване или контраст между тези два аспекта на Божията същина — Неговия гняв и Неговото великодушие — отношението на Бог към покаянието на ниневийците отново позволява на хората да видят друга страна на истинския Божи нрав. Промяната в Божието отношение наистина позволява на хората отново да видят истинността на Божията милост и доброта и да видят истинското разкриване на Божията същина. Човечеството няма как да не признае, че Божието милосърдие и доброта не са митове, нито измислици. Това е така, защото Божието чувство в онзи момент беше истинско и промяната в Божието отношение беше истинска — Бог наистина дари Своята милост и великодушие на човечеството още веднъж.

Искреното покаяние в сърцата на ниневийците им спечелва Божията милост и променя съдбата им

Има ли някакво противоречие между промяната в Божието отношение и Неговия гняв? Разбира се, че няма! Това е така, защото за Божието великодушие в онзи конкретен момент имаше причина. Каква може да е тази причина? Тя е показана в Библията — „всеки човек се отвърна от лошия си път“ и „изостави неправдата, която е в ръцете му“.

Този „лош път“ не се отнася до няколко греховни постъпки, а до източника на грях, от който произлиза поведението на хората. Да се „отвърнат от лошия си път“ означава, че тези хора никога повече няма да постъпват по този начин. Тоест те никога повече няма да се държат по този лош начин; методът, източникът, целта, намерението и принципът на действията им са се променили; те никога повече няма да използват тези методи и принципи, за да носят наслада и щастие на сърцата си. Думата „изостави“ в израза „да изостави неправдата, която е в ръцете му“ означава да се откаже или да захвърли, да скъса напълно с миналото и никога повече да не се връща назад. Когато жителите на Ниневия изоставиха неправдата, която е в ръцете им, това потвърди и показа искреното им покаяние. Бог наблюдава както външните прояви на хората, така и техните сърца. Когато Бог забеляза несъмненото и искрено покаяние в сърцата на ниневийците и видя, че те се отвърнаха от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете им, отношението Му се промени. Тоест поведението и постъпките на тези хора, различните им начини на действие, както и искреното им признание и покаяние за греховете в сърцата им, накараха Бог да промени отношението Си, да промени намеренията Си, да оттегли решението Си и да не ги наказва или унищожава. Така хората от Ниневия постигнали различен изход за себе си. Те спасили собствения си живот и в същото време спечелили Божията милост и великодушие, като в този момент Бог оттеглил и гнева Си.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият II“)