Следва библейската история за това как „Бог спаси Ниневия“.

Йона 1:1-2 Словото на Йехова дойде при Йона, сина на Аматий, и му рече: „Отиди в Ниневия, големия град, и викай срещу него; защото нечестието му се издигна пред Мене“.

Йона 3 Словото на Йехова дойде за втори път при Йона и рече: „Стани, отиди в Ниневия, големия град и проповядвай това, което ти казвам“. И Йона отиде в Ниневия, според както беше казал Йехова. А Ниневия беше огромен град. Трябваха три дни, за да го обходи човек. Тогава Йона, като започна да върви през града един ден път, викаше и казваше: „Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана“. И ниневийските жители повярваха в Бог; и прогласиха пост и се облякоха с вретище, от най-големия между тях до най-малкия; понеже вестта беше стигнала до ниневийския цар, който, като стана от престола си, съблече одеждата си, покри се с вретище и седна на пепел. С указ от царя и от големците му в Ниневия бе обявено и прогласено следното: „хората и животните, говедата и овцете да не вкусят нищо, нито да пасат, нито да пият вода; а човек и животно да се покрият с вретище; и нека викат силно към Бог, да! Да се отвърне всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете му. Кой знае дали Бог няма да се обърне и разкае, и се отвърне от лютия Си гняв, за да не погинем?“ И като видя Бог делата им, как се обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото, което беше решил да им направи, и не го направи.

Йона 4 А Йона се огорчи много поради това и се разгневи. И се помоли на Йехова, като каза: „Йехова, не беше ли това, което рекох, още когато бях в отечеството си? По тази причина избягах бързо в Тарсис, защото знаех, че си Бог милостив, жалостив, Който дълго търпиш и си многомилостив, Който се разкайваш за злото. Затова Те моля, Йехова, отнеми живота ми, защото за мен е по-добре да умра, а не да живея“. Тогава Йехова каза: „Добре ли е да се гневиш?“. Тогава Йона излезе от града и седна на източната страна край града, където си направи колиба, под която седеше на сянка, докато види какво ще стане с града. И Бог Йехова направи да порасне тиква, по-висока от ръста на Йона, за да му пази сянка на главата и той да не тъгува. И Йона се зарадва твърде много за тиквата. А когато се зазори на сутринта, Бог определи един червей, който порази тиквата и тя изсъхна. Щом изгря слънцето, Бог определи горещ източен вятър; и слънцето печеше върху главата на Йона, така че той примираше и поиска за себе си да умре, като казваше: „По-добре ми е да умра, отколкото да живея“. А Бог каза на Йона: „Правилно ли е да негодуваш за тиквата?“. И той отговори: „Правилно е да негодувам, дори до смърт“. Тогава Йехова каза: „Ти беше загрижен за тиквата, за която не си работил, нито си я създал, която бе създадена за една нощ и за една нощ загина. А Аз не трябва ли да съм загрижен за Ниневия, този огромен град, в който има повече от сто и двадесет хиляди души, които не различават дясната си ръка от лявата, и много добитък?“.

Резюме на историята на Ниневия

Макар че историята за това как „Бог спаси Ниневия“ е кратка, тя позволява да се види другата страна на праведния Божи нрав. За да разберем в какво точно се състои тази страна, трябва да се върнем към писанието и да разгледаме едно от Божиите действия, които Той извършва в процеса на Своето дело.

Нека първо разгледаме началото на тази история: „Словото на Йехова дойде при Йона, сина на Аматий, и му рече: „Отиди в Ниневия, големия град, и викай срещу него; защото нечестието му се издигна пред Мене“ (Йона 1:1-2). В този откъс от писанията знаем, че Бог Йехова заповядва на Йона да отиде в град Ниневия. Защо нарежда на Йона да отиде в този град? Библията е много ясна по този въпрос: нечестието на хората в този град е стигнало до Бог Йехова и затова Той изпраща Йона, за да им съобщи какво възнамерява да направи Той. Макар че не е записано нищо, което да ни казва кой е бил Йона, това, разбира се, не е свързано с познаването на Бог и затова не е нужно да разбирате този човек, Йона. Необходимо е само да знаете какво Бог е заповядал на Йона да направи и какви са били Неговите причини за това.

Предупреждението на Бог Йехова достига до ниневийците

Нека продължим към втория откъс, третата глава от Книгата на Йона: „Тогава Йона, като започна да върви през града един ден път, викаше и казваше: „Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана“. Това са словата, които Бог казва лично на Йона, за да ги предаде на ниневийците, затова, разбира се, това са словата, които Йехова иска да каже на ниневийците. Тези слова казват на хората, че Бог е започнал да се отвращава от жителите на града и да ги ненавижда, тъй като тяхното нечестие е стигнало до Него, и затова пожела да унищожи този град. Преди обаче да разруши града, Бог искаше да уведоми ниневийците и същевременно да им даде възможност да се покаят за своето безчестие и да започнат нов живот. Те щели да имат тази възможност четиридесет дни и нито ден повече. Тоест, ако хората в града не се покаели, не признаели греховете си и не паднели по очи пред Бог Йехова в рамките на четиридесет дни, Бог щял да унищожи града, както унищожил Содом. Това искаше да каже Бог Йехова на жителите на Ниневия. Ясно е, че това не е обикновено изявление. То не само изразява гнева на Бог Йехова, но и отношението Му към ниневийците, като същевременно служи като официално предупреждение към хората, живеещи в града. Това предупреждение им казваше, че нечестивите им постъпки са им навлекли ненавистта на Бог Йехова и скоро ще ги доведат до ръба на собственото им унищожение. Затова животът на всеки жител на Ниневия беше в непосредствена опасност.

Яркият контраст между реакциите на Ниневия и Содом към предупреждението на Бог Йехова

Какво означава да бъдеш поразен? На разговорен език това означава да не съществуваш повече. По какъв начин обаче? Кой би могъл да срине цял град? Разбира се, би било невъзможно човек да извърши подобно нещо. Жителите на Ниневия не бяха глупаци и щом чуха тези думи, те разбраха. Те знаеха, че съобщението е дошло от Бог, знаели, че Бог ще извърши делото Си, и знаеха, че тяхното нечестие е оскърбило Бог Йехова и е предизвикало гнева Му към тях, така че скоро щели да бъдат унищожени заедно с града си. Как постъпиха жителите на града, след като чуха предупреждението на Бог Йехова? Библията описва реакциите на хората в подробности — от царя до обикновените хора. В писанията са записани следните думи: „И ниневийските жители повярваха в Бог; и прогласиха пост и се облякоха с вретище, от най-големия между тях до най-малкия; понеже вестта беше стигнала до ниневийския цар, който, като стана от престола си, съблече одеждата си, покри се с вретище и седна на пепел. С указ от царя и от големците му в Ниневия бе обявено и прогласено следното: „хората и животните, говедата и овцете да не вкусят нищо, нито да пасат, нито да пият вода; а човек и животно да се покрият с вретище; и нека викат силно към Бог, да! Да се отвърне всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете му (…)“ (Йона 3:5-9).

След като чуха съобщението на Бог Йехова, жителите на Ниневия показаха отношение, напълно противоположно на това на жителите на Содом — докато жителите на Содом открито се противопоставиха на Бог, като трупаха грях връз грях, ниневийците, след като чуха тези думи, не пренебрегнаха проблема и не се съпротивляваха. Вместо това те повярваха на Бог и обявиха пости. Какво означава думата „повярваха“ тук? Самата дума предполага вяра и подчинение. Ако използваме действителното поведение на ниневийците, за да обясним тази дума, това означава, че те повярваха, че Бог може и ще направи това, което казва, и че бяха готови да се покаят. Изпитваха ли страх хората в Ниневия, изправени пред предстоящото бедствие? Тяхната вяра всяваше страх в сърцата им. И така, какво можем да използваме, за да докажем вярата и страха на ниневийците? Както е казано в Библията: „(…) прогласиха пост и се облякоха с вретище, от най-големия между тях до най-малкия“. Това означава, че ниневийците наистина повярваха и че от тази вяра е дошъл страхът, който ги накара да постят и да облекат вретище. Така те показаха, че започват да се покайват. В пълен контраст с жителите на Содом ниневийците не само не се противопоставиха на Бог, но и ясно показаха своето покаяние чрез поведението и действията си. Разбира се, това е нещо, което всички жители на Ниневия направиха, а не само обикновените хора, и царят не правеше изключение.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият II“)