Сатана гради славата си, като мами хората и често се представя за водач и пример за праведност, достоен за подражание. Под фалшивия предлог, че защитава правдата, той вреди на хората, поглъща душите им и използва всякакви средства, за да ги отслаби, измами и подстрекава. Неговата цел е да накара хората да одобрят и да се съгласят с пагубното му поведение, да ги накара да се присъединят към него и да се противопоставят на Божията власт и върховенство. Когато обаче човек прозре неговите кроежи и интриги, когато прозре подлото му лице и когато някой не желае повече да бъде тъпкан и мамен от него, да му робува или да бъде наказан и унищожен заедно с него, Сатана променя доскорошния си лик на светец и сваля фалшивата си маска, за да разкрие истинското си лице, което е зло, порочно, грозно и свирепо. Неговото най-голямо желание би било да изтреби всички, които отказват да го следват и които се противопоставят на злите му сили. В този момент Сатана повече не може да се преструва на надежден и порядъчен, а под безобидния му лик се разкриват истинските му грозни и дяволски черти. Щом плановете на Сатана и истинските му черти излязат наяве, той ще се разяри и ще разкрие жестокостта си. След това желанието му да вреди и да унищожава хората ще се засили, защото той се разгневява, когато хората се пробудят за истината, и става много отмъстителен към тях заради стремежа им да се стремят към свобода и светлина и да се освободят от неговите окови. Гневът му е предназначен да защитава и поддържа злото, но той е и истинско разкриване на свирепата му природа.

Във всеки случай поведението на Сатана разкрива неговата зла природа. Всички зли дела, които Сатана е извършил върху човека — от ранните му усилия да заблуди хората да го последват, през възползването му от хората, при което ги въвлича в злодеянията си, до отмъстителността му към хората, след като истинските му черти са били разкрити и след като хората са го опознали и изоставили — всяко едно от тези дела изобличава злата същина на Сатана и доказва, че Сатана няма връзка с положителните неща и че Сатана е източникът на всяко зло нещо. Всичко, което прави, е за да поддържа своето зло и продължаването на своите зли дела, да противоречи на справедливите и положителните неща и да разрушава законите и реда на нормалното съществуване на човечеството. Тези действия на Сатана са враждебни към Бог и ще бъдат поразени от Божия гняв. Макар че Сатана също има гняв, неговият гняв е само израз на злата му природа. Причината, поради която Сатана е ожесточен и яростен, е следната: неговите неописуеми кроежи са разобличени; интригите му не успяват лесно; необузданата му амбиция и желание да замени Бог и да действа като Бог са поразени и спрени, а целта му да контролира цялото човечество е провалена и той никога няма да успее да я постигне. Това, което спира осъществяването на интригите на Сатана и прекъсва разпространението и необуздаността на неговото зло, е многократното призоваване на Божия гняв, отново и отново. Затова Сатана едновременно мрази и се страхува от Божия гняв. Всеки път, когато Божият гняв се излее, той не само разкрива истинския грозен облик на Сатана, но и разобличава злите му намерения, а така се разкриват причините за гнева на Сатана срещу човечеството. Изригването на гнева на Сатана е истинско разкриване на злата му природа и разобличаване на кроежите му. Разбира се, всеки път, когато Сатана се разгневи, се възвестява унищожаването на злите неща и защитата и продължаването на положителните неща; възвестява се фактът, че Божият гняв не може да се накърнява!

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият II“)