В Библията Павел казва: „Защото ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава, а с уста прави изповед и се спасява“ (Римляни 10:9-10). Затова религиозният свят мисли, че когато Господ се върне, те ще бъдат възнесени направо в небесното царство и че затова Господ няма нужда да извършва Делото на правосъдието в последните дни.

Слова от Библията

„Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Моя Отец, Който е на небесата. В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не пророкувахме ли в Твое име? И не правехме ли много чудеса в Твое име? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие“ (Матей 7:21-23).

„Истина, истина ви казвам: Всеки, който върши грях, слуга е на греха. А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно“ (Йоан 8:34-35).

„Защото ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове, а едно страшно очакване на съд и на едно огнено негодуване, което ще погълне противниците“ (Евреи 10:26-27).

„Така, бъдете святи, защото Аз съм свят“ (Левит 11:45).

„Без освещение никой няма да види Господа“ (Евреи 12:14).

„Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право да дойдат при дървото на живота и да влязат през портите на града“ (Откровение 22:14).

„Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега. А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина“ (Йоан 16:12-13).

„Защото дойде времето да се започне съдът от Божия дом“ (1 Петрово 4:17).

„И аконякой чуе думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света. Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди. Словото, което говорих, то ще го съди в последния ден“ (Йоан 12:47-48).

Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

По онова време делото на Исус беше да изкупи цялото човечество. Всички, които повярваха в Него, получаваха прошка на греховете си; стига да повярваш в Него, Той ще те изкупи; ако повярваш в Него, вече няма да бъдеш в грях, ще бъдеш освободен от греховете си. Това означаваше да си спасен и оправдан чрез вяра. Въпреки това във вярващите оставаше нещо, което беше непокорно и се противопоставяше на Бог и трябваше постепенно да бъде премахнато. Спасението не означаваше, че човек е напълно спечелен от Исус, а че вече не принадлежи на греха, че греховете му са простени — ако повярваш, вече не принадлежиш на греха.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Видение за Божието дело (2)“)

От човешка гледна точка Божието разпятие вече е завършило делото на Божието въплъщение, изкупило е цялото човечество и Му е позволило да вземе ключа за Хадес. Всички смятат, че Божието дело е напълно завършено. Всъщност, от гледна точка на Бог, само една малка част от Неговото дело е завършена. Всичко, което Той направи, беше да изкупи човечеството; Той не беше завоювал човечеството, камо ли да промени сатанинския облик на човека. Ето защо Бог казва: „Въпреки че въплътеното Ми тяло премина през болката на смъртта, това не беше цялата цел на Моето въплъщение. Исус е Моят възлюбен Син и беше прикован на кръста заради Мен, но Той не завърши Моето дело цялостно. Той извърши само част от него“. Така Бог започна последващи планове за продължаване на делото на въплъщението. Крайното намерение на Бог беше да доведе всички хора, спасени от лапите на Сатана, до съвършенство и да ги спечели, поради което Бог се приготви отново смело да се изправи пред опасността да дойде в плът.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Дело и навлизане (6)“)

Ти знаеш само, че Исус ще слезе на земята в последните дни, но как точно ще слезе? Могат ли такива грешници като вас, които тъкмо са били откупени, но не са били променени, нито са усъвършенствани от Бог, да бъдат според Божието сърце? Вярно е, че ти, който все още имаш предишната си същност, си бил спасен от Исус и наистина не се броиш за грешник поради Божието спасение, но това не доказва, че не си грешен и нечист. Как може да си свят, ако не си бил променен? Вътрешно си обзет от нечистотия, егоизъм и подлост, но продължаваш да искаш да слезеш на земята с Исус — де този късмет! Пропуснал си една стъпка във вярата си в Бог: ти само си бил откупен, но не си бил променен. За да бъдеш според Божието сърце, Бог трябва лично да се заеме с това да те промени и пречисти; ако си само откупен, няма да можеш да постигнеш святост. Затова няма да ти се полага дял от добрите благословии на Бог, защото си пропуснал една стъпка от Божието дело по управлението на човека, която е ключовата стъпка на промяната и усъвършенстването. Следователно ти, грешникът, който току-що е бил откупен, не си способен пряко да получиш Божието наследство.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Относно названията и идентичността“)

При все че Исус свърши много работа сред хората, Той успя само да послужи като изкупление на всички човеци и се превърна в техен принос за грях; Той не освободи човека от покварения му нрав. За пълно избавление на хората от влиянието на Сатана беше необходимо не само Исус да стане изкупителна жертва за човешките грехове, но и Бог да положи още повече усилия, за да освободи напълно човека от сатанински покварения му нрав. И тъй, човешките грехове вече са опростени и Бог отново се въплъти, за да въведе хората в новата епоха, и започна делото на порицанието и възмездието. Това Негово дело пренесе човека в по-висш свят. Всички подчинили се на Неговата власт ще се радват на по-висша истина и ще бъдат още по-благословени. Те наистина ще живеят в светлината и ще бъдат дарени с истината, пътя и живота.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Предисловие“)

Преди Бог да изкупи човека, Сатана вече е вложил много отрова в него. След хиляди години поквара от Сатана в човека се е появила природа, която се противопоставя на Бог. Така че, когато човекът е бил изкупен, това е било само случай на изкупление, при който за човека е била платена висока цена, но отровната природа в него не е била премахната. Човекът е толкова осквернен, че трябва да премине през промяна, преди да стане достоен да служи на Бог. Чрез това дело на съд и порицание човек ще разбере напълно нечистата и покварена природа в себе си и ще може да се промени напълно и да се очисти. Само по този начин човек може да стане достоен да се завърне пред Божия престол. Цялото дело, което се извършва днес, е необходимо, за да може човек да бъде пречистен и променен; чрез осъждане и порицаване в словото, както и чрез облагородяване, човекът може да се отърве от покварата си и да бъде пречистен. Този етап не е толкова дело за спасение, колкото дело за пречистване. Всъщност този етап е етапът на завоюването, а също и вторият етап от делото на спасението. Именно чрез осъждането и порицаването чрез словото човекът бива спечелен от Бог, а чрез използването на словото за облагородяване, осъждане и разкриване биват разкрити напълно всички нечистотии, възприятия, мотиви и лични стремежи, които съществуват в човешките сърца. Въпреки че човекът е получил изкупление и прошка за греховете си, това означава само, че Бог не помни прегрешенията на човека и не постъпва с него според прегрешенията му. Когато обаче човекът, който живее в тяло от плът, не е получил освобождение от греха, той може само да продължава да греши, безкрайно проявявайки своя покварен сатанински нрав. Такъв е животът, който води човекът — един безкраен цикъл на грехове и прошка. По-голямата част от човечеството греши през деня и се разкайва вечер. Така че, дори приносът за грях да имаше постоянен ефект за човека, той не би могъл да го спаси от греха. Само половината от делото на спасението е било извършено, тъй като човекът все още има покварен нрав. […] Не е лесно за човека да осъзнае греховете си; той не е в състояние да разпознае дълбоко вкоренената си природа. Това може да бъде постигнато единствено чрез осъждане чрез словото. Само по този начин човек може постепенно да бъде променен оттук насетне.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тайната на въплъщението (4)“)

Христос от последните дни борави с различни истини, за да научи човека, за да изложи на показ неговата същност и да направи разрез на думите и делата човешки. Тези думи съдържат различни истини, като например за дълга на човека, за това как той трябва да се подчинява на Бог, да Му бъде верен и да изживява нормална човечност, както и мъдростта и нрава на Бог. Всички тези думи са насочени към същината на човека и неговия покварен нрав. Думите, които разкриват как човек отхвърля Бог с презрение, съдържат по-конкретно идеята за това, че човек е въплъщение на Сатана и вражеска сила срещу Бог. Предприемайки делото на Страшния съд, Бог не просто разкрива човешката природа с няколко думи — Той я излага на показ, справя се с нея и я окастря в дългосрочен план. Всички тези различни методи на излагане на показ, справяне и окастряне не могат да бъдат заменени с обикновени думи, а с истината, от която човекът е напълно лишен. Само такива методи могат да се наричат съд; само чрез такъв съд човек може да бъде подчинен на Бог и убеден в Неговото съществуване и само така човек може истински да познае Бог. Целта на Божието съдно дело е човекът да види истинското лице на Бог и да научи истината за собственото си непокорство. Съдното дело дава възможност на човека да добие дълбоко разбиране за Божията воля, за целта на Божието дело и за тайните, които са недостъпни за него. То също така дава възможност на човека да узнае и разбере собствената си покварена същност и корените на тази поквара, както и да открие грозотата на човека. Тези резултати се постигат чрез съдното дело, понеже същината му е да разкрие пътя, истината и живота на Бог на всички онези, които вярват в Него. Такова е съдното дело, извършвано от Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Христос извършва делото на Страшния съд с помощта на истината“)

По същество Божият съд и порицание служат на следния Негов замисъл — да пречистят човечеството, за да настъпи окончателен покой; без това пречистване нито един представител на човечеството не би могъл да бъде причислен към определена категория според естеството си, нито да встъпи в покой. Това дело е единствената възможна пътека на човечеството към покоя. Само Божията работа по пречистването ще освободи човеците от тяхната нечестивост и само Неговият съд и порицание ще разкрият бунтовните елементи сред хората, разграничавайки подлежащите на спасение от неподлежащите и достойните да останат от недостойните. Щом тази работа приключи, хората, на които е позволено да останат, ще бъдат пречистени и ще преминат в по-висшето състояние на човечеството, в което ще се наслаждават на по-прекрасен втори живот на земята. С други думи, ще започнат човешките дни на покой и те ще заживеят редом с Бог. След съда и порицанието на другите, на които не е дадено да останат, тяхната същинска природа ще бъде напълно изобличена и всички те ще бъдат унищожени; вече няма да им е позволено да оцелеят на земята, също както на Сатана. Човечеството на бъдещето няма повече да включва подобни хора, защото те не са годни да встъпят в царството на съвършения покой и не са достойни да се присъединят към времето на покой, споделяно от Бог и човеците, тъй като са подлежащи на наказание нечестиви, неправедни хора. Веднъж вече са били избавени и са били подложени на съд и порицание; и те някога са служили на Бог. Въпреки това в сетните дни те ще бъдат пропъдени и унищожени заради злината и непокорството си и поради невъзможността греховете им да бъдат опростени. Те никога не ще съществуват в света на бъдещето и няма да се присъединят към бъдещия човешки род. Дали като души на починали или като все още живи, всички злосторници и всички неполучили спасение ще бъдат унищожени, щом святата част от човечеството встъпи в покой. А що се отнася до тези злосторни духове и хора и за духовете на праведните и постъпващите праведно, независимо през коя епоха, вършилите зло ще бъдат унищожени, а праведните ще оцелеят. Спасението на човек или на душата на покойник не се преценява само според стореното от тях в сетните дни — то се определя от това дали са се противили на Бог, дали са проявили непокорство. Хората, вършили зло и непостигнали спасение в предишни времена, несъмнено ще бъдат подложени на наказание, а онези, които в днешно време се отдават на лоши дела и не подлежат на спасение, със сигурност също ще бъдат наказани. Хората се разделят по категории според това дали са добри или лоши, а не според епохата, в която са живели. Веднъж поставени в едната или в другата група, те няма да получат незабавно своето наказание или награда. Бог по-скоро ще накаже злото и възнагради доброто едва след като приключи Своето завоевателно дело от сетните дни. Всъщност Той разделя хората на добри и лоши още откакто начена Своето дело на спасение на човечеството. Той просто ще възнагради праведните и ще въздаде наказания на грешните едва след като довърши работата си; това не означава, че ще раздели хората по категории при приключване на Своето дело и незабавно ще се заеме със задачата да въздава наказания за злото и награди за доброто. Тази Негова задача ще бъде извършена чак след окончателното приключване на делото Му. Целият смисъл на Божието дело — да накаже злото и възнагради доброто — в крайна сметка се свежда до пълно пречистване на всички човеци, за да въведе във вечен покой пречистеното до святост човечество. Това е най-важният етап от работата Му, увенчаващ цялото Негово дело по управлението на света. Ако Бог не унищожи порочните и им позволи да останат, никой от хората няма да може да встъпи в покой и Бог не би могъл да въведе цялото човечество в по-добър живот. Работата Му би останала недовършена. Когато завърши делото Си, цялото човечество ще бъде напълно свято; само тогава Бог ще може да заживее в покой.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Бог и човекът ще встъпят в покой заедно“)

Свързани проповеди

Дали спасението чрез вяра осигурява достъп до Божието царство?

Свързани химни

Приеми присъдата на Христос от последните дни, за да бъдеш пречистен