Според тези думи в Библията „А за онзи ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец“ (Матей 24:36), религиозният свят мисли, че тъй като никой не знае в кой ден ще дойде Господ, всички твърдения, че Господ се е завърнал, са лъжливи и не може да им се вярва.

Слова от Библията

„Ето, ида скоро; и у Мен е наградата, която давам, да отплатя на всеки според каквито са делата му“ (Откровение 22:12).

„Отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, така че където съм Аз, да бъдете и вие“ (Йоан 14:2-3).

„И така, ако не бодърстваш, ще дойда като крадец и няма да знаеш в кой час ще дойда върху тебе“ (Откровение 3:3).

„Затова бъдете и вие готови; защото в час, в който не мислите, Човешкият Син иде“ (Матей 24:44).

„Защото както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще се яви и Човешкият Син в Своя ден. Но най-напред Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение“ (Лука 17:24-25).

„А посред нощ се нададе вик: Ето, младоженецът иде! Излизайте да го посрещнете!“ (Матей 25:6).

„Ето, стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене“ (Откровение 3:20).

„Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват“ (Йоан 10:27).

„Затова другите ученици му казаха: Видяхме Господа. А той им отвърна: Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не сложа пръста си в раните от гвоздеите, и не сложа ръката си в ребрата Му, няма да повярвам. И след осем дни учениците Му пак бяха вътре; и Тома беше с тях. Исус дойде, когато вратите бяха заключени, застана на средата и каза: Мир вам! Тогава каза на Тома: Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, и дай ръката си и я сложи в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ. Тома Му отговори: Господ мой и Бог мой! Исус му каза: Понеже Ме видя, Тома, ти повярва; блажени онези, които, без да видят, са повярвали“ (Йоан 20:25-29).

„Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото затваряте небесното царство пред хората, понеже самите вие не влизате, нито оставяте желаещите да влязат“ (Матей 23:13).

„Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото обикаляте море и суша, за да направите един човек прозелит; и когато стане такъв, правите го рожба на пъкъла два пъти повече от вас“ (Матей 23:15).

Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

След като вярваш в Бог, трябва да се довериш на всички Негови слова и на всички Негови дела. Което ще рече, че след като вярваш в Бог, трябва да Му се покоряваш. Ако не си в състояние да направиш това, тогава няма значение дали вярваш в Бог или не. Ако ти вярваш в Бог в продължение на много години, но въпреки това никога не си Му се покорявал и не приемаш всички Негови слова, а вместо това искаш Бог да се покори на теб и да действа според твоите представи, тогава ти си най-непокорният от всички, ти си неверник. Как биха могли такива хора да са способни да се покоряват на Божиите дела и слова, които не отговарят на човешките представи? Най-непокорни от всички са онези, които умишлено се противопоставят и съпротивляват на Бог. Те са враговете на Бог, антихристите. Тяхната нагласа винаги е враждебна към новото Божие дело; те никога нямат и най-малката склонност да се покорят, нито някога с радост са се покорявали или смирявали. Те смятат, че превъзхождат всички останали и никога не се покоряват на никого. Пред Бог те се смятат за най-добрите в проповядването на словото и за най-умелите в работата върху другите. Никога не изхвърлят притежаваните от тях „съкровища“, а се отнасят към тях като към семейни реликви за поклонение, за проповядване пред другите и ги използват, за да поучават онези глупаци, които ги боготворят. В църквата наистина има известен брой такива хора. Може да се каже, че те са „непобедими герои“, поколение след поколение пребиваващи в Божия дом. Те възприемат проповядването на словото (доктрината) като свой най-висш дълг. Година след година, поколение след поколение, те се занимават с енергичното изпълнение на своя „свещен и ненарушим“ дълг. Никой не се осмелява да ги докосне; нито един човек не се осмелява да ги упрекне открито. Те се превръщат в „царе“ в Божия дом и безчинстват, като тиранизират другите от епоха на епоха. Тази глутница демони се стреми да обедини усилията си и да разруши делото Ми; как мога да позволя на тези живи дяволи да съществуват пред очите Ми? Дори онези, които са само наполовина покорни, не могат да продължат до края на дните, още по-малко тези тирани без ни най-малко покорство в сърцата си!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Онези, които се покоряват на Бог с искрено сърце, несъмнено ще бъдат спечелени от Него)

Имаше един ученик на име Тома, който настояваше да докосне белезите от пироните на Исус. И какво му каза Господ Исус? („Понеже Ме видя, Тома, ти повярва; блажени онези, които, без да видят, са повярвали“ (Йоан 20:29).) „Блажени онези, които, без да видят, са повярвали“. Какво означава това наистина? Те наистина ли не видяха нищо? Всъщност всички неща, които Исус е казал, и цялата работа, която е свършил, вече доказаха, че Исус е Бог и затова хората трябваше да са го повярвали. Нямаше нужда Исус да прави още знамения и чудеса или да изговаря още думи и нямаше нужда хората да усетят белезите от пироните Му, за да повярват. Истинската вяра не се уповава само на виждане, а по-скоро вярата се поддържа с духовно утвърждение до самия край и никога няма никакво съмнение. Тома беше неверник, който се уповаваше само на виждането. Не бъдете като Тома.

Част от хората в църквата наистина са като Тома. Те непрестанно се съмняват във въплъщението на Бог и чакат Бог да напусне земята, да се върне на третото небе и да видят истинската личност на Бог, за да повярват най-сетне. Те не вярват, че Той е изразяващият истината в плът Бог, който се явява и върши делото Си. Докато този тип човек успее наистина да види духовното тяло на Бог, вече ще е твърде късно и тогава той ще бъде заклеймен от Бог. Господ Исус каза: „Понеже Ме видя, Тома, ти повярва; блажени онези, които, без да видят, са повярвали“. Тези думи означават, че той вече е бил осъден от Господ Исус и че е неверник. Ако ти наистина вярваш в Господ и всичко, което Той е казал, ще бъдеш благословен. Ако си следвал Господ от много време, но не вярваш в способността Му за възкресение или че Той е всемогъщият Бог, тогава нямаш истинска вяра и няма да можеш да получиш благословии. Благословии могат да се получат само чрез вярата и ако не вярваш, няма да ги получиш. Способен ли си да вярваш в нещо само ако Бог се появи пред теб, позволи ти да Го видиш и те убеди лично? Като човешко същество, достоен ли си да искаш от Бог да ти се появи лично? Достоен ли си да Го караш да говори лично на един покварен човек като теб? Освен това какво те прави достоен да имаш нужда Той да ти обяснява всичко ясно, преди да повярваш? Ако притежаваш разум, тогава ще повярваш само като прочетеш словата, които Бог е изрекъл. Ако вярваш истински, тогава няма значение какво прави или казва Той. Вместо това, като видиш, че тези слова са истината, ще си сто процента убеден, че бяха казани от Бог и че Той направи тези неща, и вече ще си подготвен да Го следваш докрай. Не трябва да се съмняваш в това. Хората, които са изпълнени със съмнения, са толкова измамни. Те просто не могат да повярват в Бог. Винаги се опитват да разберат онези тайнства и ще повярват само след като обстойно са ги проумели. Тяхното условие, за да повярват в Бог, е да имат ясни отговори на тези въпроси: Как дойде въплътеният Бог? Кога пристигна Той? Колко дълго ще остане, преди да трябва да си тръгне? Къде ще отиде след като си тръгне? Какъв е процесът на заминаването Му? Как работи въплътеният Бог и как си тръгва? … Те искат да разберат някои тайнства. Те са тук, за да ги разследват, не за да търсят истината. Те мислят, че няма да могат да повярват в Бог, освен ако не разгадаят тези тайнства; сякаш вярата им е била възпрепятствана. Проблематично е, че тези хора таят такива гледни точки. Щом във тях се породи желанието да проучват тайнствата, те не си дават труд да обръщат внимание на истината или да се вслушват в Божиите слова. Могат ли такива хора да познават себе си? Самопознанието не идва лесно при тях. Целта не е да се осъди определен тип хора. Ако някой не приема истината и не вярва в Божиите слова, тогава той няма истинска вяра. Той просто ще се съсредоточи да издребнява за някои слова, тайнства, банални неща или проблеми, които хората не са забелязали. Но е възможно също един ден Бог да го просветли или неговите братя и сестри да му помогнат, като разговарят редовно с него за истината и той да се извърне. В деня, когато това се случи, той ще почувства, че предишните му възгледи са били твърде нелепи, че той е бил твърде арогантен и е имал твърде високо мнение за себе си, и ще се засрами.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само ако познае собствените си погрешни възгледи, човек може да се промени истински)

Пасторите и старейшините в религиозния свят са все хора, които изучават библейско знание и богословие. Те са лицемерни фарисеи, които се съпротивляват на Бог. […] Дали онези в християнството и католицизма, които изучават Библията, богословието и дори историята на Божието дело, наистина са вярващи? Различават ли се от вярващите и последователите на Бог, за които Той говори? В Божиите очи те вярващи ли са? Не, те изучават богословие, изучават Бог, но не следват Бог, нито свидетелстват за Него. Тяхното изучаване на Бог е същото като на онези, които изучават история, философия, право, биология или астрономия. Те просто не харесват науката или други предмети — харесва им конкретно да изучават богословие. Какъв е резултатът от тяхното търсене на откъслечни сведения за Божието дело, за да изучават Бог? Могат ли да открият съществуването на Бог? Не, никога. Могат ли да разберат Божиите намерения? (Не.) Защо? Защото живеят в думите, в знанието, във философията, в човешкия ум и в човешките мисли. Никога няма да видят Бог, нито ще бъдат просветлени от Светия Дух. Как ги окачествява Бог? Като неверници, като невярващи. Тези невярващи и неверници се смесват в така наречената християнска общност, като се представят за вярващи в Бог, за християни, но в действителност изпитват ли истинско преклонение пред Бог? Имат ли истинско покорство? (Не.) Защо е така? Едно е сигурно: значителен брой от тях не вярват в съществуването на Бог в сърцата си. Не вярват, че Бог сътвори света и господства над всички неща, а още по-малко вярват, че Бог може да се въплъти. Какво означава това неверие? Означава да се съмняваш и да отричаш. Те дори възприемат отношението да не се надяват пророчествата, изречени от Бог, особено тези, които се отнасят до катаклизмите, да се изпълнят или да се сбъднат. Това е тяхното отношение към вярата в Бог и това е същността и истинското лице на тяхната така наречена вяра. Тези хора изучават Бог, защото се интересуват особено от предмета и знанието на богословието, както и от историческите факти на Божието дело. Те са чисто и просто група интелектуалци, които изучават богословие. Тези интелектуалци не вярват в съществуването на Бог, така че как реагират, когато Бог идва да върши делата Си, когато Божиите слова се изпълнят? Каква е първата им реакция, когато чуят, че Бог се е въплътил и е започнал нови дела? „Невъзможно!“. Който и да проповядва новото име на Бог и новото Божие дело — те заклеймяват този човек и дори искат да го убият или отстранят. Що за проявление е това? Не е ли това проявлението на типичен антихрист? Каква е разликата между тях и фарисеите, първосвещениците и книжниците от древността? Те са враждебни към Божието дело, към Божието правосъдие от последните дни, към това, че Бог се въплъщава, и още повече са враждебни към изпълнението на Божиите пророчества. Те смятат: „Ако не се въплътиш, ако си във формата на духовно тяло, тогава си бог. Ако си въплътен и станеш човек, тогава не си бог и ние не те признаваме“. Какво се подразбира от това? Означава, че докато те са тук, няма да позволят на Бог да се въплъти. Не е ли това типичен антихрист? Това е автентичен антихрист.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Седма точка: те са нечестиви, коварни и измамни (трета част))

Тъй като търсим стъпките на Бог, следва да търсим Божиите намерения, Божиите слова. Това е защото където има нови думи, изречени от Бог, там е Божият глас, а където са стъпките на Бог, там са и Неговите дела; където е Божият израз, там Той се явява, а където Той се явява, там са истината, пътят и животът. В търсенето си на Божиите стъпки вие сте пренебрегнали словата „Бог е истината, пътят и животът“. Следователно мнозина, дори когато получат истината, не вярват, че са открили стъпките на Бог, а още по-малко признават явяването Му. Каква сериозна грешка! Явяването на Бог не може да се съобразява с представите на човека, още по-малко е възможно Бог да се яви по начина, по който човек изисква да го направи. Бог прави собствени избори и има собствени планове, когато върши делото Си. Нещо повече, Той има Свои собствени цели и методи. Каквото и дело да върши, Той няма нужда да го обсъжда с човека или да търси неговия съвет, още по-малко да уведомява всеки един човек за делото Си. Такъв е Божият нрав и, нещо повече, той трябва да бъде разпознат от всички. Ако искате да бъдете свидетели на явяването на Бог и да следвате следите Му, първо трябва да се отдалечите от собствените си представи. Не бива да изискваш Бог да прави това или онова, още по-малко трябва да Го поставяш в собствените си граници и да Го ограничаваш до собствените си представи. Вместо това трябва да изисквате от себе си как следва да търсите стъпките на Бог, как следва да приемете Неговото явяване и как следва да се покорите на новото Му дело: това трябва да направи човекът. Тъй като човекът не е истината и не притежава истината, той трябва да търси, да приема и да се покорява.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 1: Явяването на Бог възвестява нова епоха)

Днес Бог извършва ново дело. Може би трудно приемеш тези думи и си озадачен от тях, но съветът Ми към теб е да не разкриваш непринудеността си, защото само онези, които искрено гладуват и жадуват за праведност пред Бог, ще се сдобият с истината и само искрено посветените Нему ще получат Божието просветление и водачество. Ще добиеш плодове, ако търсиш истината с трезво спокойствие, а не с препирни и раздори. Казвайки, че „днес Бог извършва ново дело“, имам предвид Божието завръщане в плът. Може би тези думи не те трогват; може би ги презираш, а може пък да проявяваш голям интерес от тях. Каквато и да е реакцията ти, Аз се надявам, че всички искрено копнеещи за Божията поява ще приемат и внимателно ще анализират този факт, вместо да си правят необмислени заключения. Така постъпват мъдрите хора.

Не е трудно да изследваме въпроса в дълбочина, но това изисква всеки един от нас първо да знае следната истина: Този, Който е Въплътеният Бог, притежава Божията същност; Този, Който е въплътеният Бог, притежава Божия израз. Тъй като се въплъщава, Бог ще роди делото, което смята да извърши, и тъй като Бог се превръща в плът, Той ще изрази онова, което представлява, и ще може да донесе истината на човека, ще го дари с живота и ще му посочи пътя. Плът, която не съдържа Божията същност, категорично не е въплътеният Бог; в това няма съмнение. Ако човек иска да изследва дали това е въплътената Божия плът, той трябва да прецени това по изразявания от Него нрав и по изричаните от Него думи. Иначе казано, за да потвърди, че това е въплътеният Бог и да прецени дали това е или не е истинският път, човек трябва да различи въз основа на Неговата същност. Затова, за да определи дали това е плътта на въплътения Бог, ключът се крие в Неговата същност — в Неговото дело, слова, нрав и много други аспекти — а не във външния вид. Невеж и неук е човекът, който се взира само в Неговата външност и в резултат пренебрегва същността Му. Външният вид не е определящ за същността; нещо повече — Божието дело никога не може да съвпадне с човешките представи. Нима външността на Исус не се различаваше от хорските представи? Та нали ликът и облеклото Му с нищо не подсказваха истинската Му самоличност? Та нали първите фарисеи се опълчиха срещу Него тъкмо защото имаха очи само за външността Му, но не приеха съзнателно словата от Неговата уста? Надеждата Ми е, че всеки брат и сестра, които търсят Божията поява, не ще повторят тази историческа трагедия. Не бива да се превръщате в съвременни фарисеи и отново да приковете Бог на кръста. Трябва грижливо да премислите как ще приветствате Божието завръщане и да сте с ясна представа как да се покорите на истината. Това е отговорността на всеки, който чака Исус да се върне, възседнал облак. Вместо да се заплитаме в преувеличени фантазии, трябва да проясним духовното си зрение. Трябва да мислим за реалистичната работа на Бог и да се вгледаме в практическите аспекти на Бог. Не се отнасяйте и изгубвайте в мечтания, винаги копнеейки за деня, в който Господ Исус внезапно ще слезе сред вас, възседнал облак, и ще възнесе вас, които никога не сте Го опознали, не сте Го видели и не знаете как да следвате волята Му. По-добре е да разсъждавате по по-практични въпроси!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предисловие)

Вашата преданост е само на думи, знанията ви са само мислене и представи, трудът ви е единствено за да придобиете небесните благословения, а каква ли ще да е вашата вяра? Дори и днес вие продължавате да сте глухи за всяко слово на истината. Вие не знаете какъв е Бог, не знаете какъв е Христос, не знаете как да се боите от Йехова, не знаете как да навлезете в делото на Светия Дух и не знаете как да различавате делото на Самия Бог от подвеждането на човек. Знаеш само да заклеймяваш всяко слово на истина, казано от Бог, което не съответства на твоите мисли. Къде е твоето смирение? Къде е твоето покорство? Къде е твоята преданост? Къде е нагласата ти за търсене на истината? Къде е богобоязливото ти сърце? Казвам ви, че тези, които вярват в Бог поради знаменията, със сигурност са от категорията, която ще бъде унищожена. Онези, които не са способни да приемат думите на Исус, Който се е завърнал в плът, със сигурност са рожбите на ада, потомците на архангела, категорията, която ще бъде унищожена навеки. На много хора може да им е все едно какво изричам, но все пак искам да кажа на всеки така наречен светец, който следва Исус, че когато със своите собствени очи видите Исус да слиза от небето на бял облак, това ще бъде времето на публичното явяване на Слънцето на праведността. Може би това ще бъде момент на голямо вълнение за теб, но трябва да знаеш, че времето, когато станеш свидетел на слизането на Исус от небето, е и времето, когато ще слезеш в ада, за да бъдеш наказан. Това ще бъде времето на провъзгласяването на края на Божия план за управление, когато Бог ще възнагради добрите и ще накаже злите. Защото Божият съд вече ще е приключил преди човечеството да види знамения, когато го има само изразяването на истината. Тези, които приемат истината и не търсят знамения, и по този начин са били пречистени, ще са доведени пред Божия престол и ще са влезли в прегръдките на Създателя. Само онези, които упорито вярват, че „Исус, Който не язди на бял облак, е лъжехрист“, ще бъдат подложени на вечно наказание, тъй като вярват само в Исус, Който показва знамения, но не признават Исус, Който изразява строг съд и предоставя живота и истинския път. И така остава само Исус да се разправи с тях, когато се завърне открито на бял облак. Те са твърде упорити, прекалено самоуверени, извънредно надменни. Как биха могли такива отрепки да бъдат възнаградени от Исус? Завръщането на Исус е велико спасение за способните да приемат истината, но за онези, които не са способни да приемат истината, тя е знамение за заклеймяване. Трябва да изберете своя път и не бива да хулите Светия Дух и да отхвърляте истината. Не бъдете невежи и надменни, а се покорявайте на напътствията на Светия Дух и жадувайте за истината и я търсете — само така ще бъдете облагодетелствани! Съветвам ви да вървите внимателно по пътя на вярата в Бог. Не правете своеволни заключения, а още повече — не бъдете небрежни и безотговорни във вярата си в Бог. Знайте, че които вярват в Бог, трябва най-малкото да имат смирени и богобоязливи сърца! Които са чули истината и въпреки това гледат отвисоко на нея, са глупави и невежи. Които са чули истината и въпреки това лекомислено правят прибързани заключения или я заклеймяват, са надменни хора. Никой, който вярва в Исус, не е пригоден да проклина или заклеймява другите. Всички вие трябва да сте хора, които имат разум и приемат истината. Може би след като си чул пътя на истината и си прочел словото на живота, смяташ, че само една десетохилядна от тези думи е съгласно твоите възгледи и Библията, и затова трябва да продължиш да търсиш в тази десетохилядна от тях. Все пак те съветвам да се смириш, да не бъдеш прекалено самоуверен и да не се превъзнасяш твърде много. С малкото богобоязливо сърце, което имаш, ще добиеш по-голяма светлина. Ако внимателно изследваш тези думи и многократно размишляваш върху тях, ще разбереш дали те са истина и дали са живот. Може би след като са прочели само няколко изречения, някои хора сляпо ще заклеймят тези думи, като кажат: „Това е само някакво си просветление от Светия Дух“ или „Това е лъжехрист, дошъл да подвежда хората“. Онези, които казват такива неща, са заслепени от невежество! Твърде малко разбираш ти делото и мъдростта на Бог и те съветвам да започнеш отново от самото начало! Не бива сляпо да заклеймявате казаните от Бог слова заради появата на лъжехристи през последните дни и не бива да хулите Светия Дух, защото се страхувате да не ви подведат. Не би ли било наистина жалко? Ако след дълги изследвания все още смяташ, че тези слова не са истината, не са пътят и не са израз на Бог, то накрая ще бъдеш наказан и ще останеш неблагословен. Ако не приемаш тази истина, изречена толкова ясно и недвусмислено, то не си ли негоден за Божието спасение? Не си ли някой, който не е достатъчно благословен, за да се върне пред Божия престол? Помисли за това! Не бъди прибързан и импулсивен и не приемай вярата в Бог като игра! Мисли заради крайната си цел, заради перспективите си, заради живота си и не изигравай сам себе си! Можеш ли да приемеш тези слова?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. До момента, в който видиш духовното тяло на Исус, Бог ще е направил наново небето и земята)

Свързани химни

Бъди човек, който приема истината

Онези, които отхвърлят Христос от последните дни, хулят Светия Дух