Пасторите и старейшините в религиозния свят разпространяват слуха, че Църквата на Всемогъщия Бог вярва в обикновен човек, а не в Бог.

Слова от Библията

„Исус му каза: Толкова време съм с вас и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца. Как така казваш: Покажи ми Отца? Не вярваш ли, че Аз съм в Отца и че Отец е в Мене? Думите, които Аз ви казвам, не ги говоря от Себе Си; но Отец, който пребъдва в Мене, върши Своите дела. Вярвайте Ми, че Аз съм в Отца и че Отец е в Мен; или пък Ми вярвайте поради самите дела“ (Йоан 14:9-11).

„Аз и Отец сме едно“ (Йоан 10:30).

„Защото както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще се яви и Човешкият Син в Своя ден. Но най-напред Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение“ (Лука 17:24-25).

„Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега. А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина“ (Йоан 16:12-13).

„Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите“ (Откровение 2:7).

„Ето, стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене“ (Откровение 3:20).

Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

„Въплъщението“ е явяването на Бог в плът, Бог извършва делото Си сред сътворените човеци в образа на плътта. Затова, тъй като Той е Божието въплъщение, Той трябва първо да бъде плът — плът с нормална човешка природа: това е най-основното предварително условие. Значението на Божието въплъщение е, че Бог живее и върши делата си в плът, че Бог в самата Си същност става плът, става човек. Неговият живот и дело в плът могат да бъдат разделени на два етапа. Първият от тях е животът, който Той има, преди да започне да извършва Своето служение. Той живее в обикновено човешко семейство, в съвършено нормална човешка природа, подчинявайки се на нормалната етика и закони на човешкия живот, с нормални човешки нужди (храна, дрехи, сън, подслон), нормални човешки слабости и нормални човешки емоции. Иначе казано, по време на този първи етап Той живее в небожествена, напълно нормална човешка природа, като участва във всички обичайни човешки дейности. Вторият етап е животът, който Той живее, след като започва да извършва Своето служение. Той все още живее в нормалната човешка природа, има нормална човешка външност и не проявява видими признаци на свръхестественото. И все пак Той живее единствено заради Своето служение и през това време нормалната Му човешка природа съществува само, за да поддържа нормалната работа на Неговата божественост, тъй като дотогава нормалната Му човешка природа е съзряла до степен, в която да може да извършва Своето служение. И така, вторият етап от живота на Бог е осъществяването на Неговото служение в Неговата нормална човешка природа, когато Той живее както в нормална човешка природа, така и в абсолютната божественост. Причината, поради която Той живее в напълно обикновена човешка природа по време на първия етап от Своя живот е, че Неговата човешка природа все още не е способна да поддържа цялата пълнота на божественото дело, все още не е съзряла; едва след като човешката Му природа съзрява и успява да се нагърби с Неговото служение, Той може да започне да осъществява служението, което трябва да извършва. Тъй като Бог е плът, Той трябва да расте и да съзрява. Следователно, първият етап от Неговия живот е този на нормалната човешка природа, докато във втория етап, Неговата човешка природа е способна да се заеме с делото Му и да извършва служението Му и така животът, който въплътеният Бог живее по време на Своето служение, е едновременно в човешката природа и в абсолютната божественост. Ако въплътеният Бог официално беше започнал служението веднага след раждането Си, извършвайки свръхестествени знамения и чудеса, тогава Той не би имал телесна същност. Следователно Неговата човешка природа съществува заради Неговата телесна същност: не може да има плът без човешка природа, а човек без човешка природа не е човешко същество. Така човешката природа на плътта на Бог е вътрешно присъщо свойство на въплътената Божия плът. Да се твърди, че „когато Бог се въплъщава, Той има само божественост и изобщо няма човешка природа“, е богохулство, защото това твърдение просто не съществува и нарушава принципа на въплъщението. Дори след като започва да извършва служението Си, Бог продължава да живее в Своята божественост с външна обвивка на човек, когато върши делата Си — просто през това време Неговата човешка същност има за цел само да позволява на Неговата божественост да извършва делото в нормална плът. Агентът на това дело е божествеността, обитаваща Неговата човешка природа. Работи Неговата божественост, а не човешката Му природа, но тази божественост е скрита в Неговата човешка природа. По същество Божието дело се извършва от Неговата пълна божественост, а не от човешката Му природа. Извършителят на делото обаче е Неговата плът. Може да се каже, че Той е човек и в същото време е Бог, защото Бог става Бог, Който живее в плът; Той има човешка обвивка и човешка същност, а още повече Той има същността на Бог. Тъй като е човек със същността на Бог, Той е над всички създадени човешки същества, над всеки човек, който може да изпълни Божието дело. И така, сред всички онези, които имат човешка обвивка като Неговата, сред всички, които имат човешка природа, само Той е Самият въплътен Бог — всички други са сътворени човешки същества. Въпреки че всички те имат човешка природа, сътворените човешки същества имат само човешка природа, докато въплътеният Бог е различен: в Своята плът Той има не само човешка природа, но и което е най-важно — божественост. Човешката природа може да се види във външността на плътта Му и в ежедневието Му, но Неговата божественост е трудна за възприемане. Тъй като Неговата божественост се изразява само когато Той има човешка природа и не е толкова свръхестествена, колкото хората си я представят, за тях е изключително трудно да я видят. Дори днес хората изпитват невероятни трудности да проумеят истинската същност на въплътения Бог. Предполагам, че дори след като говорих толкова дълго за това, тя все още е загадка за повечето от вас. Всъщност този въпрос не е никак сложен. Тъй като Бог е станал плът, Неговата същност е съчетание от човешка природа и божественост. Това съчетание се нарича Самият Бог, Самият Бог на земята.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Същността на плътта, в която живее Бог)

Този, Който е Въплътеният Бог, притежава Божията същност; Този, Който е въплътеният Бог, притежава Божия израз. Тъй като се въплъщава, Бог ще роди делото, което смята да извърши, и тъй като Бог се превръща в плът, Той ще изрази онова, което представлява, и ще може да донесе истината на човека, ще го дари с живота и ще му посочи пътя. Плът, която не съдържа Божията същност, категорично не е въплътеният Бог; в това няма съмнение. Ако човек иска да изследва дали това е въплътената Божия плът, той трябва да прецени това по изразявания от Него нрав и по изричаните от Него думи. Иначе казано, за да потвърди, че това е въплътеният Бог и да прецени дали това е или не е истинският път, човек трябва да различи въз основа на Неговата същност. Затова, за да определи дали това е плътта на въплътения Бог, ключът се крие в Неговата същност — в Неговото дело, слова, нрав и много други аспекти — а не във външния вид. Невеж и неук е човекът, който се взира само в Неговата външност и в резултат пренебрегва същността Му. Външният вид не е определящ за същността; нещо повече — Божието дело никога не може да съвпадне с човешките представи. Нима външността на Исус не се различаваше от хорските представи? Та нали ликът и облеклото Му с нищо не подсказваха истинската Му самоличност? Та нали първите фарисеи се опълчиха срещу Него тъкмо защото имаха очи само за външността Му, но не приеха съзнателно словата от Неговата уста? Надеждата Ми е, че всеки брат и сестра, които търсят Божията поява, не ще повторят тази историческа трагедия. Не бива да се превръщате в съвременни фарисеи и отново да приковете Бог на кръста. Трябва грижливо да премислите как ще приветствате Божието завръщане и да сте с ясна представа как да се покорите на истината. Това е отговорността на всеки, който чака Исус да се върне, възседнал облак. Вместо да се заплитаме в преувеличени фантазии, трябва да проясним духовното си зрение. Трябва да мислим за реалистичната работа на Бог и да се вгледаме в практическите аспекти на Бог. Не се отнасяйте и изгубвайте в мечтания, винаги копнеейки за деня, в който Господ Исус внезапно ще слезе сред вас, възседнал облак, и ще възнесе вас, които никога не сте Го опознали, не сте Го видели и не знаете как да следвате волята Му. По-добре е да разсъждавате по по-практични въпроси!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предисловие)

Значимостта на въплъщението се състои в това, че един обикновен, нормален човек извършва делото на Самия Бог, т.е. че Бог извършва Своето божествено дело в човешка природа и по този начин побеждава Сатана. Въплъщението означава, че Божият Дух става плът, т.е. Бог става плът: делото, което върши плътта, е дело на Духа, който се осъществява в плътта и се изразява чрез плътта. Никой друг, освен Божията плът, не може да завърши служението на въплътения Бог, т.е. само въплътеното тяло на Бог, тази нормална човешка природа — и никой друг — може да изрази божественото дело. Ако по време на Своето първо пришествие Бог нямаше нормална човешка природа преди да навърши двадесет и девет години — ако веднага щом се беше родил можеше да върши чудеса, ако веднага щом се беше научил да говори, можеше да говори на езика на небесата, ако в момента, в който беше стъпил за първи път на земята, можеше да разбира светските въпроси, да разпознава мислите и намеренията на всеки — такъв човек не би могъл да се нарече обикновен човек и такава плът не би могла да се нарече човешка плът. Ако именно така се беше случило с Христос, тогава смисълът и същността на Божието въплъщение щяха да бъдат загубени. Това, че Той има нормална човешка природа, доказва, че Той е Бог, Който е въплътен в човешко тяло; фактът, че преминава през нормален процес на човешко израстване, допълнително показва, че Той е нормална плът. Освен това Неговото дело е достатъчно доказателство, че Той е Божието Слово, Божият Дух, които станаха плът. Бог става плът, защото Неговото дело го изисква; с други думи, този етап от делото трябва да бъде извършен в плът, да бъде изпълнен в нормална човешка природа. Това е предварителното условие за „Словото стана плът“, за „явяването на Словото в плът“ и това е истинската история на двете въплъщения на Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Същността на плътта, в която живее Бог)

Въпреки че външният вид на въплътения Бог е съвсем същият като на човека и въпреки че Той усвоява човешкото знание и говори на човешки език, а понякога дори изразява идеите Си чрез методите или начините на говорене, характерни за хората, все пак начинът, по който Той вижда хората и вижда същината на нещата, съвсем не е същият като начина, по който покварените хора виждат човечеството и същината на нещата. Неговата гледна точка и висотата, на която Той стои, е нещо недостижимо за който и да е покварен човек. Това е така, защото Бог е истина, защото плътта, която Той носи, също притежава същината на Бог, а Неговите мисли и това, което се изразява чрез Неговата човешка природа, също са истината. За покварените хора това, което Той изразява в плът, е приток на истината и на живота. Този приток не е само за един човек, а за цялото човечество. В сърцето на всеки покварен човек са само онези няколко души, които са свързани с него. Той се грижи и се интересува само за тази шепа хора. Когато на хоризонта се задава бедствие, той първо мисли за собствените си деца, за съпруга или съпругата си или за родителите си. Най-много някой по-състрадателен човек да помисли за някой роднина или добър приятел, но дали мислите дори на такъв състрадателен човек се простират по-далеч от това? Не, никога! Защото хората все пак са хора и могат да гледат на всяко нещо само от висотата и гледната точка на човешкото същество. Въплътеният Бог обаче е напълно различен от покварения човек. Колкото и да е обикновено, нормално и смирено въплътеното Божие тяло или дори с каквото и презрение да гледат хората на Него, Неговите мисли и отношението Му към човечеството са неща, които никой човек не би могъл да притежава и на които никой човек не би могъл да подражава. Той винаги ще гледа на човечеството от гледната точка на божествеността, от висотата на Своята позиция на Създател. Той винаги ще вижда човечеството през същината и нагласата на Бог. Той категорично не може да види човечеството от нивото на обикновен човек или от гледната точка на покварен човек. Човекът гледа на човешките същества с човешки очи и използва като мерило неща като човешкото познание и човешките правила и теории. Това е в рамките на онова, което хората могат да видят с очите си, и на онова, което е постижимо за покварените хора. Когато Бог гледа човечеството, Той гледа с божествено зрение и използва като мярка Своята същина и това, което притежава и представлява. В този обхват влизат неща, които хората не могат да видят, и в това отношение въплътеният Бог и покварените хора са напълно различни. Тази разлика се определя от различната същина на хората и на Бог — именно тази различна същина определя тяхната идентичност и положение, както и гледната точка и висината, от която виждат нещата.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III)

Трябва да знаете как да различавате Божието дело от човешкото. Какво можете да видите в човешкото дело? В делото на човека има много елементи от неговия опит; човекът изразява това, което е. Собственото дело на Бог също изразява кой е Той, но Неговото същество е различно от това на човека. Съществото на човека представлява човешкия опит и живот (всичко, което човек преживява или среща в живота си, или неговите философии за светските отношения), а животът в различни условия показва различни същества. Дали имаш опит в социалното общуване и как всъщност живееш в семейството си и как го изживяваш, може да се види чрез това, което изразяваш, докато от делото на въплътения Бог не можеш да видиш дали Той има социални изживявания. Той познава същността на човека съвършено и може да разобличи всякакви практики, отнасящи се за всякакви хора. Той е още по-добър в разобличаването на покварения нрав и бунтовното поведение на човека. Той не живее сред светските хора, но познава природата на смъртните и всички поквари на светските хора. Това е Неговото същество. Въпреки че не се занимава със света, Той знае правилата, по които да се справя с него, защото напълно разбира човешката природа. Той знае за действието на Духа това, което човешките очи не могат да видят и човешките уши не могат да чуят, както сега, така и в миналото. Това включва мъдрост, която не принадлежи към философията за светските отношения, и чудеса, които са трудни за разбиране от хората. Това е Божието същество, разкрито на хората и същевременно скрито от тях. Това, което Той изразява, не е съществото на някаква необикновена личност, а изначалните дадености и същество на Духа. Той не пътува из света, но знае всичко за него. Той влиза в досег с „антропоидите“, които нямат нито познание, нито прозрение, но изрича думи, които са по-висши от познанието и превъзхождат тези на великите хора. Той живее в група от безмозъчни и безчувствени хора, лишени от човешка природа, които не разбират общоприетите норми и живота на човешката природа, но може да поиска от човечеството да изживее нормалната човешка природа и същевременно да разобличи долните и низки страни на човешката природа на човешкия род. Всичко това е Неговото същество, което е над съществото на всеки човек от плът и кръв. Той не се нуждае от участие в объркващ, обременителен и покварен социален живот, за да извърши делото, което трябва да свърши, и да разкрие напълно същността на поквареното човечество. Поквареният социален живот не съгражда Неговата плът. Неговите дела и думи само разкриват човешкото непокорство и не дават на човека опит и уроци, които да му помогнат да се справи със света. Когато Бог дава живот на човека, Той няма нужда да изследва човешкото общество или семейство. Разкриването и съденето на човека не е израз на опита на Неговата плът; с това Той разобличава неправедността на човека, след като отдавна познава човешкото непокорство и ненавижда покварата на човечеството. Делото, което Той върши, е изцяло с цел да разкрие Неговия нрав пред човека и да изрази Неговото същество. Само Бог може да извърши това дело; никой от плът и кръв не може да го направи. Човек не може да разбере от Божието дело каква личност е Бог. Нито пък човекът е в състояние да Го класифицира въз основа на Неговото дело в категорията на сътворените. Освен това Неговото същество също прави невъзможно класифицирането Му в категорията на сътворените същества. Човекът може само да Го счита за непринадлежащ към човешката раса, но не знае към коя категория до Го отнесе и е принуден да Го постави в категорията на Бог. Това не е неразумно, защото Бог е извършил сред хората много дела, на които човекът не е способен.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и делото на човека)

Делото и изразяването на Христос определят Неговата същина. Той е в състояние да изпълни това, което Му е поверено, с искрено сърце. Той е в състояние да почита Бог в небесата с искрено сърце, и с искрено сърце да се стреми към волята на Бог Отец. Всичко това се определя от Неговата същина. Естественото Му откровение също се определя от същината Му; наричам това „естествено откровение“, защото проявлението Му не е подражание или резултат на човешко обучение, нито е резултат от многогодишно облагородяване от човека. Той не го е научил, нито Се е окичил с него: то Му е вътрешноприсъщо. Човекът може да отрича Неговото дело, Неговото проявление, Неговата човешка природа и целия живот на тази Негова нормална човешка природа, но никой не може да отрече, че Той почита Бог в небесата с искрено сърце; никой не може да отрече, че Той е изпълнил волята на небесния Отец, и никой не може да отрече искреността, с която Той се стреми към Бог Отец. Макар и образът Му да не е приятен за сетивата и речта Му да не е изключителна, а делото Му да не е така разтърсващо земята и небето, както човекът си представя, Той действително е Христос, който изпълнява волята на небесния Отец с искрено сърце, който изцяло се подчинява на небесния Отец и който е покорен до смърт. Това е така, защото същината Му е същината на Христос. На човека му е трудно да повярва в тази истина, но тя е факт. Когато служението на Христос бъде изпълнено докрай, човекът ще може да види от делото Му, че Неговият нрав и Неговото същество представляват нравът и съществото на Бог в небесата. Тогава съвкупността от всички Негови дела ще може да потвърди, че Той действително е плътта, в която се превръща Словото, а не плътта и кръвта, от която е съставен човекът.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Същината на Христос е покорство към волята на Небесния Отец)

Този път Бог идва, за да върши делото Си не в духовно, а в много обикновено тяло. Нещо повече, това е тялото на второто въплъщение на Бог и също така е тялото, чрез което Бог се връща към плътта. Това е много обикновена плът. Като Го гледаш, не можеш да забележиш нищо, което да Го отличава от останалите, но можеш да придобиеш от Него истини, за които никога преди не си чувал. Точно тази незначителна плът е олицетворението на всички Божии слова на истина, носител на Божието дело в последните дни и изражението, чрез което човекът разбира целия Божи нрав. Не изпитваш ли огромно желание да видиш небесния Бог? Не изпитваш ли огромно желание да разбереш небесния Бог? Не изпитваш ли огромно желание да видиш крайната цел на човечеството? Той ще ти каже всички тези тайни — тайни, които никой човек никога не е могъл да ти каже — и Той ще ти каже и истините, които не разбираш. Той е твоята врата към Царството, твоят водач в новата епоха. Тази обикновена плът съдържа множество неразгадаеми за човека тайнства. Делата Му са неразбираеми за теб, но цялата цел на делото, което Той върши, е достатъчна, за да ти даде възможност да видиш, че Той не е просто плът, както си мислят хората, защото Той олицетворява Божиите намерения в последните дни и Божията грижа към човечеството в последните дни. Макар да не можеш да чуеш словата Му, които сякаш разтърсват небето и земята, макар да не можеш да видиш очите Му като огнен пламък и макар да не можеш да получиш дисциплинирането на железния Му жезъл, от словата Му все пак можеш да чуеш, че Бог е гневен, и да разбереш, че Бог проявява милост към човечеството, и да видиш праведния нрав на Бог и Неговата мъдрост и още повече да оцениш загрижеността на Бог за цялото човечество. Работата на Бог в последните дни е да позволи на човек да види небесния Бог на земята да живее сред хората и да даде възможност на човек да познае Бог, да Му се покори, да се бои от Него и да Го обича. Ето защо Той се върна в плът за втори път. Въпреки че онова, което човек вижда днес, е Бог, който не се различава от човека, Бог с нос и две очи, един с нищо незабележителен Бог, в крайна сметка Той ще ви покаже, че ако този човек не съществуваше, небесата и земята щяха да претърпят огромни промени; ако този човек не съществуваше, небето щеше да притъмнее, земята щеше да потъне в хаос и цялото човечество щеше да живее в глад и чума. Той ще ви покаже, че ако въплътеният Бог не беше дошъл да ви спаси в последните дни, то Бог отдавна щеше да е унищожил цялото човечество в ада; че ако не беше тази плът, вие завинаги щяхте да бъдете архигрешници и щяхте завинаги да останете трупове. Трябва да знаете, че ако не беше тази плът, за цялото човечество щеше да е невъзможно да избегне голямо бедствие и щеше да му е невъзможно да избегне още по-тежкото наказание, което Бог налага на човечеството в последните дни. Ако не се беше родила тази обикновена плът, всички щяхте да се намирате в състояние, в което да молите за живот, без да можете да живеете, и да молите за смърт, без да можете да умрете; ако тази плът не съществуваше, днес нямаше да можете да придобиете истината и да се явите пред Божия престол, а щяхте да сте наказани от Бог за тежките си грехове. Знаете ли, че ако не беше завръщането на Бог в плът, никой нямаше да има шанс за спасение; и ако не беше идването на тази плът, Бог отдавна щеше да е сложил край на старата епоха? В такъв случай все още ли сте способни да отхвърлите второто въплъщение на Бог? След като можете да извлечете толкова много полезни неща от този обикновен човек, защо тогава не Го приемете с радост?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Знаеше ли, че Бог е свършил нещо велико сред хората?)

Свързани проповеди

Какво е въплъщението?

Свързани химни

Въплътеният Бог има човешка природа, а още повече има божественост

Христос от последните дни е вратата на човека към Царството