Пасторите и старейшините в религиозния свят разпространяват слуха, че Църквата на Всемогъщия Бог вярва в обикновен човек, а не в Бог.

Слова от Библията

„Исус му каза: Толкова време съм с вас и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца. Как така казваш: Покажи ми Отца? Не вярваш ли, че Аз съм в Отца и че Отец е в Мене? Думите, които Аз ви казвам, не ги говоря от Себе Си; но Отец, който пребъдва в Мене, върши Своите дела. Вярвайте Ми, че Аз съм в Отца и че Отец е в Мен; или пък Ми вярвайте поради самите дела“ (Йоан 14:9-11).

„Аз и Отец сме едно“ (Йоан 10:30).

„Защото както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще се яви и Човешкият Син в Своя ден. Но най-напред Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение“ (Лука 17:24-25).

„Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега. А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина“ (Йоан 16:12-13).

„Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите“ (Откровение 2:7).

„Ето, стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене“ (Откровение 3:20).

Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

„Въплъщението“ е явяването на Бог в плът, Бог извършва делото Си сред сътворените човеци във вид на плът. Така че, за да може Бог да се въплъти, Той трябва първо да бъде плът — плът на нормалната човешка природа: това е най-важното предварително условие. Всъщност изводът от Божието въплъщение е, че Бог живее и върши делата си в плът, че Бог в самата Си същност става плът, става човек. Неговият живот и дело в плът могат да бъдат разделени на два етапа. Първият от тях е животът, който Той има, преди да започне да извършва Своето служение. Той живее в обикновено човешко семейство, в съвършено нормална човешка природа, подчинявайки се на нормалната етика и закони на човешкия живот, с нормални човешки нужди (храна, дрехи, сън, подслон), нормални човешки слабости и нормални човешки емоции. Иначе казано, по време на този първи етап Той живее в небожествена, напълно нормална човешка природа, като участва във всички обичайни човешки дейности. Вторият етап е животът, който Той живее, след като започва да извършва Своето служение. Той все още живее в нормалната човешка природа, има нормална човешка външност и не проявява видими признаци на свръхестественото. И все пак Той живее единствено заради Своето служение и през това време нормалната Му човешка природа съществува само, за да поддържа нормалната работа на Неговата божествена същност, тъй като дотогава нормалната Му човешка природа е съзряла до степен, в която да може да извършва Своето служение. И така, вторият етап от живота на Бог е осъществяването на Неговото служение в Неговата нормална човешка природа, когато Той живее както в нормална човешка природа, така и в абсолютната божественост. Причината, поради която Той живее в напълно обикновена човешка природа по време на първия етап от Своя живот е, че Неговата човешка природа все още не е способна да поддържа цялата пълнота на божественото дело, все още не е съзряла; едва след като човешката Му природа съзрява и успява да се нагърби с Неговото служение, Той може да започне да осъществява служението, което трябва да извършва. Тъй като Бог, като плът, трябва да расте и да съзрява, първият етап от Неговия живот е този на нормалната човешка природа, докато във втория етап, тъй като Неговата човешка природа е способна да се заеме с делото Му и да извършва служението Му, животът, който въплътеният Бог живее по време на Своето служение, е едновременно в човешката природа и в абсолютната божественост. Ако въплътеният Бог беше започнал действително служението веднага след раждането Си, извършвайки свръхестествени знамения и чудеса, тогава Той не би имал телесна същност. Следователно Неговата човешка природа съществува заради Неговата телесна същност: не може да има плът без човешка природа, а човек без човешка природа не е човешко същество. Така човешката природа на Божията плът е вътрешно присъщо свойство на въплътеното тяло на Бог. Да се твърди, че „когато Бог става плът, Той е изцяло божествен и изобщо не е човек“, е богохулство, защото това твърдение няма валидност и нарушава принципа на въплъщението. Дори след като започва да извършва служението Си, Бог продължава да живее в Своята божествена същност с външна обвивка на човек, когато върши делата Си — просто през това време Неговата човешка същност има за цел само да позволява на Неговата божественост да извършва делото в нормална плът. Така че факторът, който Го подтиква към тези дела, е божествената същност, която живее в Неговата човешка природа. Работи Неговата божествена същност, а не човешката Му природа, но тази божествена същност е скрита в Неговата човешка природа. По същество Божието дело се извършва от Неговата абсолютна божественост, а не от човешката Му природа. Извършителят на делото обаче е Неговата плът. Може да се каже, че Той е човек и в същото време е Бог, защото Бог става Бог, Който живее в плът, с човешка обвивка и човешка същност, но и със същността на Бог. Тъй като е човек със същността на Бог, Той стои по-високо от всички създадени човешки същества, по-високо от всеки човек, който може да изпълни Божието дело. И така, сред всички онези, които имат човешка обвивка като Неговата, сред всички, които имат човешка природа, само Той е въплътеният Бог — всички други са сътворени човешки същества. Въпреки че всички те имат човешка природа, сътворените човешки същества имат само човешка природа, докато въплътеният Бог е различен: в Своята плът Той има не само човешка природа, но и, което е по-важно, божественост. Човешката природа може да се види във външността на тялото Му и в ежедневието Му, но Неговата божествена същност е трудна за възприемане. Тъй като Неговата божественост се изразява само когато Той има човешка природа и не е толкова свръхестествена, колкото хората си я представят, за тях е изключително трудно да я видят. Дори днес хората изпитват невероятни трудности да проумеят истинската същност на въплътения Бог. Предполагам, че дори след като говорих толкова дълго за това, тя все още е загадка за повечето от вас. Всъщност този въпрос не е никак сложен. Тъй като Бог е станал плът, Неговата същност е съчетание от човешка природа и божественост. Това съчетание се нарича Самият Бог на земята.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Същината на плътта, в която живее Бог“)

Въплътеният Бог притежава Божията същност; въплътеният Бог притежава Божието проявление. Въплъщавайки се, Бог ще осъществи Своя замисъл делото Си, и тъй като Бог се превръща в плът, Той ще изрази онова, което представлява, и ще може да осени човека с истината, ще го дари с живота и ще го насочи по правилния път. Плът, която не съдържа Божията същност, категорично не е въплътеният Бог; в това няма съмнение. Ако човек иска да разбере дали пред него е Самият въплътен Бог, той трябва да прецени това по изразявания от Него нрав и по изричаните от Него думи. Иначе казано, за да потвърди, че това е въплътеният Бог и да прецени дали това е истинският път, човек трябва да ползва за ориентир Божията същина. Тоест, за да определи дали това действително е въплътеният Бог, той трябва да се вгледа в същността Му — в Неговото дело, в словото Му, в нрава Му и в множество други аспекти — вместо да съди по външни белези. Невеж и неук е човекът, който се взира само в Неговото външно проявление и в резултат пренебрегва същината Му. Външният вид не е определящ за същността; нещо повече — Божието дело никога не може да съвпадне с човешките представи. Нима външността на Исус не се различаваше от хорските представи? Та нали ликът и облеклото Му с нищо не подсказваха истинската Му самоличност? Та нали първите фарисеи се опълчиха срещу Него тъкмо защото имаха очи само за външността Му, но останаха глухи за думите Му? Надеждата Ми е, че всеки брат и сестра, които очакват Божията поява, не ще повторят тази историческа трагедия. Не бива да се превръщате в съвременни фарисеи и отново да приковете Бог на кръста. Трябва грижливо да премислите как ще приветствате Божието завръщане и да сте с ясна представа как да се отдадете на истината. Това е отговорността на всеки, който чака Исус да се върне, възседнал облак. Вместо да се заплитаме в преувеличени фантазии, трябва да проясним духовното си зрение. Трябва да мислим за практическата работа на Бог и да се вгледаме в практическите аспекти на Бог. Не се отнасяйте и изгубвайте в мечтания, винаги копнеейки за деня, в който Господ Исус внезапно ще слезе сред вас, възседнал облак, и ще възнесе вас, които никога не сте Го опознали, не сте Го видели и не знаете как да изпълните волята Му. По-добре е да разсъждавате по по-практични въпроси!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Предисловие“)

Значимостта на въплъщението се състои в това, че един обикновен, нормален човек извършва делото на Самия Бог, т.е. че Бог извършва Своето божествено дело в човешка природа и по този начин побеждава Сатана. Въплъщението означава, че Божият Дух става плът, т.е. Бог става плът: делото, което върши плътта, е дело на Духа, който се осъществява в плътта и се изразява чрез плътта. Никой друг, освен Божията плът, не може да завърши служението на въплътения Бог, т.е. само въплътеното тяло на Бог, тази нормална човешка природа — и никой друг — може да изрази божественото дело. Ако по време на Своето първо пришествие Бог нямаше нормална човешка природа преди да навърши двадесет и девет години — ако веднага щом се беше родил можеше да върши чудеса, ако веднага щом се беше научил да говори, можеше да говори на езика на небесата, ако в момента, в който беше стъпил за първи път на земята, можеше да разбира житейските въпроси, да разпознава мислите и намеренията на всеки — такъв човек не би могъл да се нарече обикновен човек и такава плът не би могла да се нарече човешка плът. Ако именно така се беше случило с Христос, тогава смисълът и същността на Божието въплъщение щяха да бъдат загубени. Това, че Той има нормална човешка природа, доказва, че Той е Бог, Който е въплътен в човешко тяло; фактът, че преминава през естествен процес на човешко израстване, допълнително показва, че Той е нормална плът. Освен това Неговото дело е достатъчно доказателство, че Той е Божието Слово, Божият Дух, които станаха плът. Бог става плът, защото Неговото дело го изисква; с други думи, този етап от делото трябва да бъде извършен в плът, да бъде изпълнен в нормална човешка природа. Това е предварителното условие за „Словото стана плът“, за „явяването на Словото в плът“ и това е истинската история на двете въплъщения на Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Същината на плътта, в която живее Бог“)

Въпреки че външният вид на въплътения Бог е съвсем същият като на човека и въпреки че Той усвоява човешкото знание и говори на човешки език, а понякога дори изразява идеите Си чрез методите или начините на говорене, характерни за хората, все пак начинът, по който Той вижда хората и вижда същината на нещата, съвсем не е същият като начина, по който покварените хора виждат човечеството и същината на нещата. Неговата гледна точка и висотата, на която Той стои, е нещо недостижимо за който и да е покварен човек. Това е така, защото Бог е истина, защото плътта, която Той носи, също притежава същината на Бог, а Неговите мисли и това, което се изразява чрез Неговата човешка природа, също са истината. За покварените хора това, което Той изразява в плът, е приток на истината и на живота. Този приток не е само за един човек, а за цялото човечество. В сърцето на всеки покварен човек са само онези няколко души, които са свързани с него. Той се грижи и се интересува само за тази шепа хора. Когато на хоризонта се задава бедствие, той първо мисли за собствените си деца, за съпруга или съпругата си или за родителите си. Най-много някой по-състрадателен човек да помисли за някой роднина или добър приятел, но дали мислите дори на такъв състрадателен човек се простират по-далеч от това? Не, никога! Защото хората все пак са хора и могат да гледат на всяко нещо само от висотата и гледната точка на човешкото същество. Въплътеният Бог обаче е напълно различен от покварения човек. Колкото и да е обикновено, нормално и смирено въплътеното Божие тяло или дори с каквото и презрение да гледат хората на Него, Неговите мисли и отношението Му към човечеството са неща, които никой човек не би могъл да притежава и на които никой човек не би могъл да подражава. Той винаги ще гледа на човечеството от гледната точка на божествената природа, от висотата на Своята позиция на Създател. Той винаги ще вижда човечеството през същината и нагласата на Бог. Той категорично не може да види човечеството от ниското ниво на обикновен човек или от гледната точка на покварен човек. Човекът гледа на човешките същества с човешки очи и използва като мерило неща като човешкото познание и човешките правила и теории. Това е в рамките на онова, което хората могат да видят с очите си, и на онова, което е постижимо за покварените хора. Когато Бог гледа човечеството, Той гледа с божествено зрение и използва като мярка Своята същина и това, което притежава и представлява. В този обхват влизат неща, които хората не могат да видят, и в това отношение въплътеният Бог и покварените хора са напълно различни. Тази разлика се определя от различната същина на хората и на Бог — именно тази различна същина определя тяхната идентичност и положение, както и гледната точка и висината, от която виждат нещата.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III“)

Трябва да знаете как да различавате Божието дело от човешкото. Какво можете да видите в човешкото дело? В делото на човека има много елементи от неговия опит; човекът изразява това, което е. Собственото дело на Бог също изразява кой е Той, но Неговото същество е различно от това на човека. Съществото на човека представлява човешкия опит и живот (всичко, което човек преживява или среща в живота си, или неговите житейски философии), а животът в различни условия показва различни същества. Дали имаш опит в социалното общуване и как всъщност живееш в семейството си и как го изживяваш, може да се види чрез това, което изразяваш, докато от делото на въплътения Бог не можеш да видиш дали Той има социални изживявания. Той познава същността на човека съвършено и може да разкрие всякакви практики, свойствени на всякакви хора. Той е още по-добър в разкриването на покварения нрав и бунтовното поведение на човека. Той не живее сред светските хора, но познава природата на смъртните и всички поквари на хората от този свят. Това е Неговото същество. Въпреки че не се занимава със света, Той знае правилата, по които да се справя с него, защото напълно разбира човешката природа. Той знае за действието на Духа това, което човешките очи не могат да видят и човешките уши не могат да чуят, както сега, така и в миналото. Това включва мъдрост, която не принадлежи към философията на живота, и чудеса, които са трудни за разбиране от хората. Това е Божието същество, разкрито на хората и същевременно скрито от тях. Това, което Той изразява, не е съществото на някаква необикновена личност, а изначалните дадености и същество на Духа. Той не пътува из света, но знае всичко за него. Той влиза в досег с „антропоидите“, които нямат нито познание, нито прозрение, но изрича думи, които са по-висши от познанието и недостижими за великите хора. Той живее в група от безмозъчни и безчувствени хора, лишени от човешка природа, които не разбират общоприетите норми на човешкия живот, но може да поиска от човечеството да изживее нормалната човешка природа и същевременно да разкрие лошите и низки страни на човешката природа на човешкия род. Всичко това е Неговото същество, което е над съществото на всеки човек от плът и кръв. Той не се нуждае от участие в объркващ, обременителен и покварен социален живот, за да извърши делото, което трябва да свърши, и да разкрие напълно същността на поквареното човечество. Поквареният социален живот не съгражда Неговата плът. Неговите дела и думи само разкриват човешкото непослушание и не дават на човека опит и уроци, които да му помогнат да се справи със света. Когато Бог дава живот на човека, Той няма нужда да изследва човешкото общество или семейство. Разкриването и съденето на човека не е израз на опита на Неговата плът; във всичко това Той разкрива неправедността на човека, защото отдавна е наясно с човешкото непослушание и ненавижда покварата на човечеството. Делото, което Той върши, е изцяло с цел да разкрие Неговия нрав пред човека и да изрази Неговото същество. Само Бог може да извърши това дело; никой от плът и кръв не може да го направи. Човек не може да разбере от Божието дело каква личност е Бог. Нито пък човекът е в състояние да Го класифицира въз основа на Неговото дело в категорията на сътворените. Освен това Неговото същество също прави невъзможно класифицирането Му в категорията на сътворените същества. Човекът може само да Го счита за непринадлежащ към човешката раса, но не знае към коя категория до Го отнесе и е принуден да Го постави в категорията на Бог. Това не е неразумно, защото Бог е извършил сред хората много дела, на които човекът не е способен.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Божието дело и делото на човека“)

Делото и изразяването на Христос определят Неговата същина. Той е в състояние да изпълни това, което Му е поверено, с искрено сърце. Той е в състояние да почита Бог в небесата с искрено сърце, и с искрено сърце да се стреми към волята на Бог Отец. Всичко това се определя от Неговата същина. Естественото Му откровение също се определя от същината Му; наричам това „естествено откровение“, защото проявлението Му не е подражание или резултат на човешко обучение, нито е резултат от многогодишно облагородяване от човека. Той не го е научил, нито Се е окичил с него: то Му е вътрешноприсъщо. Човекът може да отрича Неговото дело, Неговото проявление, Неговата човешка природа и целия живот на тази Негова нормална човешка природа, но никой не може да отрече, че Той почита Бог в небесата с искрено сърце; никой не може да отрече, че Той е изпълнил волята на небесния Отец, и никой не може да отрече искреността, с която Той се стреми към Бог Отец. Макар и образът Му да не е приятен за сетивата и речта Му да не е изключителна, а делото Му да не е така разтърсващо земята и небето, както човекът си представя, Той действително е Христос, който изпълнява волята на небесния Отец с искрено сърце, който изцяло се подчинява на небесния Отец и който е верен до смърт. Това е така, защото същината Му е същината на Христос. На човека му е трудно да повярва в тази истина, но тя е факт. Когато служението на Христос бъде изпълнено докрай, човекът ще може да види от делото Му, че Неговият нрав и Неговото същество представляват нравът и съществото на Бог в небесата. Тогава съвкупността от всички Негови дела ще може да потвърди, че Той действително е плътта, в която се превръща Словото, а не плътта и кръвта, от която е съставен човекът.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Същината на Христос е подчинение на волята на Небесния Отец“)

Този път Бог идва, за да върши делото Си не в духовно тяло, а в най-обикновено. Нещо повече, това не е просто тялото на второто въплъщение на Бог, а е и тялото, чрез което Бог се връща към плътта. Това е най-обикновена плът. Не можете да забележите нищо, което да Го отличава от другите, но можете да научите от Него истини, за които никога преди не сте чували. Тази с нищо незабележителна плът е онова, което олицетворява всички думи на Божията истина, което поема Божието дело в последните дни и изразява целия нрав на Бог, така че човекът да го разбере. Не изпитваш ли огромно желание да видиш небесния Бог? Не изпитваш ли огромно желание да разбереш небесния Бог? Не изпитваш ли огромно желание да видиш какво е назначението на човечеството? Той ще ти разкрие всички тези тайни — тайни, които никой човек не е могъл да ти каже. Той ще ти разкрие и онези истини, които не разбираш. Той е твоята врата към Царството, твоят водач в новата епоха. В тази толкова обикновена плът има множество непонятни тайни. Делата Му може да са неразбираеми за теб, но цялата цел на работата, която върши, е напълно достатъчна, за да ти позволи да разбереш, че Той не е просто плът, както си мислят хората. Защото Той олицетворява Божията воля и грижата, която Бог проявява към човечеството в последните дни. Макар да не можеш да чуеш думите Му, които сякаш разтърсват небето и земята, да не можеш да видиш очите Му като огнени езици и да не можеш да приемеш дисциплинирането на железния Му жезъл, ти все пак можеш да усетиш от думите Му, че Бог е изпълнен с гняв, и да разбереш, че Бог проявява състрадание към човечеството; можеш да видиш праведния нрав на Бог и Неговата мъдрост и освен това да осъзнаеш загрижеността на Бог към цялото човечество. Работата на Бог в последните дни е да позволи на човек да види как небесният Бог живее на земята сред хората и да даде възможност на човек да познае Бог, да Му се подчини, да се бои от Него и да Го обича. Ето защо Той се върна в плът за втори път. Въпреки че онова, което човек вижда днес, е Бог, който не се различава от човека, Бог с нос и две очи, един с нищо незабележителен Бог, в крайна сметка Той ще ви покаже, че ако този човек не съществуваше, небето и земята щяха да претърпят огромни промени; ако този човек не съществуваше, небето щеше да потъмнее, земята щеше да потъне в хаос и цялото човечество щеше да живее в глад и болести. Той ще ви покаже, че ако въплътеният Бог не беше дошъл да ви спаси в последните дни, то Бог отдавна щеше да е унищожил цялото човечество в ада; че ако не беше тази плът, вие завинаги щяхте да бъдете архигрешници и щяхте завинаги да останете трупове. Трябва да знаете, че ако не беше тази плът, цялото човечество щеше да се изправи пред неизбежно бедствие и нямаше да бъде в състояние да избегне още по-тежкото наказание, което Бог отсъжда на човечеството в последните дни. Ако не се беше родила тази обикновена плът, всички щяхте да се намирате в състояние, в което да молите за живот, без да можете да живеете, и да молите за смърт, без да можете да умрете; ако тази плът не съществуваше, днес нямаше да можете да придобиете истината и да се явите пред Божия престол, а щяхте да сте наказани от Бог за тежките си грехове. Знаете ли, че ако не беше завръщането на Бог в плът, никой нямаше да има шанс за спасение; и ако не беше идването на тази плът, Бог отдавна щеше да е сложил край на старата епоха? В такъв случай все още ли сте способни да отхвърлите второто въплъщение на Бог? След като можете да извлечете толкова много полезни неща от този обикновен човек, защо тогава не Го приемете с радост?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Знаеше ли, че Бог е свършил нещо велико сред хората?“)

Свързани проповеди

Какво е въплъщението?