Много религиозни хора се позовават на тези думи на Павел: „Чудя се как вие оставяте Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, и така скоро преминавате към друго благовестие, което не е друго благовестие, но е дело на неколцината, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие. Но ако и самите ние или ангел от небето ви проповядва друго благовестие, освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет“ (Галатяни 1:6-8). Вследствие на това религиозните хора твърдят, че вярата във Всемогъщия Бог е отклонение от името и пътя на Господ Исус и е вяра в друго евангелие. За тях това е предателство спрямо Господ Исус и вероотстъпничество.

Слова от Библията

„Защото Той иде, защото иде да съди земята; ще съди света с правда и племената — във верността Си“ (Псалми 96:13).

„Бог ще съди между народите и ще решава между много племена“ (Исая 2:4).

„И аконякой чуе думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света. Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди. Словото, което говорих, то ще го съди в последния ден“ (Йоан 12:47-48).

„Защото дойде времето да се започне съдът от Божия дом“ (1 Петрово 4:17).

„И видях друг ангел, че летеше сред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ, племе, език и хора. Той каза със силен глас: Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настана часът, когато Той ще съди“ (Откровение 14:6-7).

„Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега. А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина; защото няма да говори от Себе Си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идващите неща“ (Йоан 16:12-13).

„Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите“ (Откровение 2:7).

„А посреднощ се нададе вик: Ето, младоженецът иде! Излизайте да го посрещнете!“ (Матей 25:6).

„Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват“ (Йоан 10:27).

„Те са, които следват Агнеца, където и да отива“ (Откровение 14:4).

Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

При все че Исус свърши много работа сред хората, Той успя само да послужи като изкупление на всички човеци и се превърна в техен принос за грях; Той не освободи човека от покварения му нрав. За пълно избавление на хората от влиянието на Сатана беше необходимо не само Исус да стане изкупителна жертва за човешките грехове, но и Бог да положи още повече усилия, за да освободи напълно човека от сатанински покварения му нрав. И тъй, човешките грехове вече са опростени и Бог отново се въплъти, за да въведе хората в новата епоха, и започна делото на порицанието и възмездието. Това Негово дело пренесе човека в по-висш свят. Всички подчинили се на Неговата власт ще се радват на по-висша истина и ще бъдат още по-благословени. Те наистина ще живеят в светлината и ще бъдат дарени с истината, пътя и живота.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Предисловие“)

Преди Бог да изкупи човека, Сатана вече е вложил много отрова в него. След хиляди години поквара от Сатана в човека се е появила природа, която се противопоставя на Бог. Така че, когато човекът е бил изкупен, това е било само случай на изкупление, при който за човека е била платена висока цена, но отровната природа в него не е била премахната. Човекът е толкова осквернен, че трябва да премине през промяна, преди да стане достоен да служи на Бог. Чрез това дело на съд и порицание човек ще разбере напълно нечистата и покварена природа в себе си и ще може да се промени напълно и да се очисти. Само по този начин човек може да стане достоен да се завърне пред Божия престол. Цялото дело, което се извършва днес, е необходимо, за да може човек да бъде пречистен и променен; чрез осъждане и порицаване в словото, както и чрез облагородяване, човекът може да се отърве от покварата си и да бъде пречистен. Този етап не е толкова дело за спасение, колкото дело за пречистване. Всъщност този етап е етапът на завоюването, а също и вторият етап от делото на спасението. Именно чрез осъждането и порицаването чрез словото човекът бива спечелен от Бог, а чрез използването на словото за облагородяване, осъждане и разкриване биват разкрити напълно всички нечистотии, възприятия, мотиви и лични стремежи, които съществуват в човешките сърца. Въпреки че човекът е получил изкупление и прошка за греховете си, това означава само, че Бог не помни прегрешенията на човека и не постъпва с него според прегрешенията му. Когато обаче човекът, който живее в тяло от плът, не е получил освобождение от греха, той може само да продължава да греши, безкрайно проявявайки своя покварен сатанински нрав. Такъв е животът, който води човекът — един безкраен цикъл на грехове и прошка. По-голямата част от човечеството греши през деня и се разкайва вечер. Така че, дори приносът за грях да имаше постоянен ефект за човека, той не би могъл да го спаси от греха. Само половината от делото на спасението е било извършено […]. Не е лесно за човека да осъзнае греховете си; той не е в състояние да разпознае дълбоко вкоренената си природа. Това може да бъде постигнато единствено чрез осъждане чрез словото. Само по този начин човек може постепенно да бъде променен оттук насетне.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тайната на въплъщението (4)“)

След делото на Йехова Исус се въплъти, за да извърши Своето дело сред хората. Неговото дело не беше само по себе си — то надграждаше вече свършеното от Йехова. Исусовото дело бе за нова епоха, която Бог създаде след Епохата на закона. По същия начин, когато делото на Исус бе завършено, Бог продължи да работи за следващата епоха, защото цялостното Божие управление се развива непрестанно. Измине ли старата епоха, настъпва нова; приключи ли предишната работа, начева нова работа, която продължава Божието управление. Това е второто Божие въплъщение, продължаващо делото на Исус. Естествено, то не се случва изолирано, а е трети етап от делото след Епохата на закона и Епохата на благодатта. Всеки път, когато Бог започва нова глава от делото Си, Той поставя ново начало и то винаги възвестява нова епоха. Това е съпътствано от съответните промени в Божия нрав, в начина Му на работа, в мястото, където Той извършва делото Си и в Неговото име. Тоест не е странно, че за хората е трудно да възприемат Божието дело в новата епоха. Но независимо колко Му се противят хората, Бог неспирно върши работата Си и непрестанно води напред цялото човечество.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Предисловие“)

Днешното дело придвижи напред делото на Епохата на благодатта; това означава, че делото по целия шестхилядолетен план за управление е напреднало. Въпреки че Епохата на благодатта е приключила, има напредък в Божието дело. Защо повтарям отново и отново, че този етап от делото надгражда Епохата на благодатта и Епохата на закона? Защото делото на днешния ден е продължение на делото, извършено в Епохата на благодатта, и е напредък спрямо това, което е извършено в Епохата на закона. Трите етапа се съчетават един с друг, като всяка брънка във веригата е тясно свързана със следващата. Защо също така казвам, че този етап от делото надгражда направеното от Исус? Ако предположим, че този етап не надграждаше делото, извършено от Исус, в сегашния етап трябваше да се извърши друго разпятие и изкупителното дело от предишния етап трябваше да се извърши отначало. Това би било безсмислено. Излиза, че делото не е напълно завършено, че епохата е напреднала и нивото на делото е издигнато по-високо от преди. Може да се каже, че този етап от делото е изграден върху основата на Епохата на закона и върху скалата на делото на Исус. Божието дело се изгражда етап по етап и сегашният не представлява ново начало. Само съчетанието от трите етапа на делото може да се счита за шестхилядолетен план за управление. Делото на този етап се извършва върху основата на делото на Епохата на благодатта. Ако тези два етапа от делото не са свързани, тогава защо разпятието не се повтаря в сегашния етап? Защо не нося греховете на хората, а вместо това идвам направо да ги съдя и порицавам? Ако Моята работа да съдя и порицавам човека не следваше разпятието и ако идването Ми днес не беше замислено от Светия Дух, тогава нямаше да имам право да съдя и порицавам човека. Именно защото съм едно с Исус, идвам направо да порицавам и съдя човека. Работата в този етап се гради изцяло върху работата в предходния етап. Ето защо само работа като тази може да доведе човека стъпка по стъпка до спасението. Исус и Аз произлизаме от един Дух. Въпреки че не сме свързани по плът, Духовете ни са единосъщни; въпреки че съдържанието на това, което правим, и делото, с което сме се заели, не са еднакви, по същество Си приличаме; Нашата плът приема различни форми, но това се дължи на промяната в епохата и различните изисквания на Нашето дело; Нашите служения не си приличат, така че и работата, която вършим, и нравът, с който се разкриваме пред хората, също е различен. Ето защо това, което човек вижда и разбира днес, не е като в миналото и причината е промяната в епохата. Независимо от това, че са различни по пол и форма на телата и че не са родени в едно и също семейство, нито пък в един и същи период от време, Духовете им все пак са единни. Въпреки че плътта им не споделя нито кръв, нито каквото и да било физическо родство, не може да се отрече, че Те са въплътените тела на Бог в два различни периода от време. Това, че Те са въплътените тела на Бог, е неопровержима истина. Те обаче не са от една и съща кръвна линия и нямат общ човешки език (едното е на мъж, който говори езика на евреите, а другото е на жена, която говори само китайски). Именно поради тези причини Те са живели в различни държави и в различни периоди от време, за да вършат работата, която подобава на всеки от Тях. Въпреки факта, че са един и същ Дух и имат еднаква същност, няма абсолютно сходство между външните обвивки на Тяхната плът. Общото за Тях е само еднаквата човешка природа, но що се отнася до външния вид на плътта им и обстоятелствата на Тяхното раждане, Те не си приличат. Тези неща не оказват никакво влияние върху работата, която всеки от Тях върши, или върху познанието, което хората имат за Тях, тъй като в крайна сметка Те са един и същ Дух и никой не може да Ги раздели. Въпреки че не са свързани по кръвна линия, цялото Им същество е ръководено от Техните Духове, които им възлагат различна работа в различни периоди от време, а Тяхната плът е от различни кръвни линии. Духът на Йехова не е баща на Духа на Исус, а Духът на Исус не е син на Духа на Йехова: Те са един и същ Дух. По същия начин въплътеният Бог днес и Исус не са свързани по кръвен път, но са едно цяло, защото Техните Духове са едно цяло. Бог може да върши делата на милостта и любящата доброта, както и делата на справедливия съд и порицанието на човека, и да сипе проклятия върху него; и накрая, Той може да свърши работата по разрушаването на света и наказването на нечестивите. Нима Той не върши всичко това Сам? Не е ли това всемогъществото на Бог?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Двете въплъщения на Бог придават пълен смисъл на въплъщението“)

При все че Йехова, Исус и Месията представляват Моя Дух, тези названия просто обозначават различните етапи от плана Ми за управление и не Ме представляват в Моята цялост. Имената, с които Ме назовават хората на земята, не могат да изразят цялостния Ми нрав и всичко, което Аз съм. Те са просто различни имена, с които са Ме наричали в различните епохи. И тъй, когато настъпи последната епоха — епохата на сетните дни — Моето име отново ще се промени. Няма да се казвам Йехова или Исус, а още по-малко Месията. Ще се наричам Самият Всемогъщ Бог и под това име ще поставя край на цялата епоха. Навремето Ми казваха Йехова. После пък бях Месия, а по-нататък човеците с обич и почит Ме наричаха Исус Спасителя. Обаче днес Аз вече не съм Йехова или Исус, когото хората познаваха в онези минали времена; Аз съм Бог, завърнал се в сетните дни — Бог, който ще постави край на епохата. Аз съм Самият Бог, който се въздига от края на земята с целия Си нрав и преизпълнен с властност, благородство и великолепие. Хората никога не са влизали в досег с Мен, не са Ме опознали и са съвсем невежи по отношение на Моя нрав. От създаването на света, та чак до днес нито един човек не Ме е виждал. Това е Бог, който се явява пред хората в сетните дни, но е скрит сред тях. Той пребивава сред човеците, истински и реален като жарещото слънце и бушуващия пламък, изпълнен с мощ и преизпълнен с власт. Съдът на словото Ми няма да пропусне нито един човек, нито едно нещо и всеки и всичко ще бъде пречистено в пламъците. Накрая всички народи ще получат благослова на думите Ми, но и ще бъдат разкъсани на парчета от Моите слова. Така през сетните дни всички хора ще видят, че Аз съм завърналият се Спасител и че съм Всемогъщият Бог, покоряващ цялото човечество. И всички ще се убедят, че преди Се жертвах за хората, но в сетните дни Се превръщам и в слънчевия пламък, изпепеляващ всичко, и в Слънцето на праведността, разкриващо всички неща. Това е Моето дело в последните дни. Приех това име и възприех този нрав, за да може всички хора да видят, че съм праведен Бог, изпепеляващото слънце и обгарящият пламък, за да може всички да почитат Мен, единствения истински Бог, и да съзрат истинското Ми лице: Аз не съм само Бог на израилтяните и не съм само Изкупителят; Бог съм на всички създания на небето, в океаните и на земята.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Спасителят вече се е завърнал, възседнал „бял облак“)

Тъй като човекът вярва в Бог, той трябва да следва плътно стъпките на Бог, стъпка по стъпка; той трябва да „следва Агнето, където и да отиде“. Само те са хората, които търсят истинския път, само те познават делото на Светия Дух. Хората, които робуват на думи и доктрини, са онези, които са били пропъдени чрез делото на Светия Дух. Във всеки период от време Бог ще започва ново дело и във всеки период ще има ново начало сред хората. Ако човек се придържа само към истините, че „Йехова е Бог“ и „Исус е Христос“, които са истини, валидни само за съответната епоха, тогава човек никога няма да бъде в крак с делото на Светия Дух и никога няма да може да придобие делото на Светия Дух. Независимо от начина, по който Бог работи, човекът Го следва без ни най-малко съмнение и Го следва отблизо. Тогава как може човек да бъде пропъден от Светия Дух? Независимо какво прави Бог, ако човек е сигурен, че това е дело на Светия Дух, и сътрудничи в делото на Светия Дух без никакви опасения, като се опитва да изпълни Божиите изисквания, тогава как може да бъде наказан? Делото на Бог никога не е било прекъсвано, стъпките Му никога не са спирали, преди да завърши делото на управлението Той винаги е бил зает и никога не спира. Но човекът е различен: след като е придобил само минимална част от дейността на Светия Дух, той се отнася към нея така, сякаш тя никога няма да се промени; след като е придобил малко знания, той не тръгва напред, за да следва стъпките на по-новото Божие дело; след като е видял само малко от Божието дело, той веднага определя Бог като конкретна дървена фигура и вярва, че Бог винаги ще остане в тази форма, която вижда пред себе си, че е бил такъв в миналото и винаги ще бъде такъв в бъдеще; след като е придобил само повърхностно познание, човекът е толкова горд, че се самозабравя и започва безразсъдно да говори за някакви черти на Божия нрав и Божието същество, каквито просто не съществуват; и след като се е уверил в един етап от дейността на Светия Дух, независимо кой провъзгласява новото Божие дело, човекът не го приема. Това са хора, които не могат да приемат новото дело на Светия Дух; те са твърде консервативни и не могат да приемат новите неща. Това са хората, които вярват в Бог, но същевременно Го отхвърлят. Човекът вярва, че израилтяните са сгрешили, като са „вярвали само в Йехова и не са вярвали в Исус“, но въпреки това мнозинството от хората играят роля, в която „вярват само в Йехова и отхвърлят Исус“ и „копнеят за завръщането на Месията, но се противопоставят на Месията, който се нарича Исус“. Затова не е чудно, че хората все още живеят под властта на Сатана, след като са приели един етап от делото на Светия Дух и все още не получават Божиите благословии. Не е ли това резултатът от човешкото непокорство? […] Само тези, които следват стъпките на Агнето до самия край, могат да получат последната благословия, докато „умните хора“, които не могат да следват до самия край, но вярват, че са спечелили всичко, не могат да станат свидетели на явяването на Бог. Всички те вярват, че са най-умните хора на земята, и прекъсват по-нататъшното развитие на Божието дело без никаква причина, а също така изглежда, че вярват с абсолютна сигурност, че Бог ще ги вземе на небето — хората, които „са изключително верни на Бог, следват Бог и се придържат към Божиите думи“. Въпреки че са „изключително верни“ на словата, изречени от Бог, техните думи и действия са все така отвратителни, защото се противопоставят на делото на Светия Дух и извършват измама и зло. Тези, които не следват докрай, които не са в крак с делото на Светия Дух и които се придържат само към старото дело, не само не са успели да постигнат вярност към Бог, но напротив, превърнали са се в хора, които се противопоставят на Бог, превърнали са се в хора, които са отхвърлени от новата епоха и които ще бъдат наказани. Има ли по-жалки от тях?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Божието дело и практиката на човека“)

Христос от последните дни носи живот, носи вечния и непреходния път на истината. Тази истина е пътят, по който човек намира живота, и е единственият път, по който човек познава Бог и получава Неговото одобрение. Ако не търсиш пътя на живота, който дава Христос от последните дни, тогава никога няма да получиш одобрението на Исус и никога няма да бъдеш достоен да влезеш през портата на небесното царство, защото си едновременно марионетка и затворник на историята. Онези, които се ръководят от правила, от думи и са оковани от историята, никога няма да могат да придобият живот, нито пък вечния начин на живот. Това е така, защото всичко, с което разполагат, е мътна вода, към която са се придържали в продължение на хиляди години, вместо водата на живота, която тече от трона. Тези, които не си набавят водата на живота, завинаги ще останат трупове, играчки на Сатана и синове на ада. Как тогава ще могат да видят Бог? Ако само се придържаш към миналото, само се стремиш да оставиш нещата такива, каквито са били, като стоиш на едно място, и не се опитваш да промениш статуквото и да отхвърлиш историята, няма ли тогава неизменно да си против Бог? Етапите на Божието дело са огромни и могъщи, като бушуващи вълни или гръмотевици, а ти седиш пасивно и очакваш унищожение, вкопчил се в глупостта си и не правиш нищо. По този начин как може да се смяташ за човек, който следва следите на Агнеца? Как можеш да докажеш, че Богът, към когото се придържаш, е Бог, който е винаги нов и никога стар? Как думите в пожълтелите ти книги могат да те пренесат в нова епоха? Как те могат да те насочат да търсиш етапите на Божието дело? И как могат да те отведат до небето? Това, което държиш в ръцете си, са думи, които могат да дадат само временна утеха, букви, но не и истини, които могат да дадат живот. Думите в писанията, които четеш, могат само да обогатят езика ти, но те не са философски слова, които биха ти помогнали да опознаеш човешкия живот, а още по-малко пътеките, които могат да те доведат до съвършенство. Това противоречие не ти ли дава храна за размисъл? Не те ли насърчава да осъзнаеш тайните, които се съдържат в него? Способен ли си сам да отидеш на небето, за да се срещнеш с Бог? Можеш ли без Божието пришествие да отидеш на небето, за да се радваш на семейно щастие с Него? Все още ли си мечтаеш? Тогава ти предлагам да спреш да мечтаеш и да погледнеш към този, който работи сега, да погледнеш и да видиш кой върши делото по спасението на човека в последните дни. Ако не го направиш, никога няма да намериш истината и никога няма да намериш живота.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само Христос от последните дни може да даде на човека пътя към вечния живот“)

Свързани проповеди

Вярата във Всемогъщия Бог представлява ли предателство към Господ Исус?

Как да разпознаем, че трите етапа на делото се извършват от един Бог

Свързани химни

Вярващите трябва да вървят по стъпките на Бог