Въз основа на словата на Господ Исус: „Отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, така че където съм Аз, да бъдете и вие“ (Йоан 14:2-3), и тези слова на Павел от Библията: „После ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем винаги с Господа“ (1 Солунци 4:17), религиозният свят вярва, че когато Господ се завърне, те ще се възнесат направо в облаците и ще се срещнат с Него в небето.

Божии слова от Библията

„Както светкавицата излиза от изток и се вижда до запад, така ще бъде пришествието на Човешкия Син“ (Матей 24:27).

„Затова бъдете и вие готови; защото в час, в който не мислите, Човешкият Син иде“ (Матей 24:44).

„Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите“ (Откровение 2:7).

„А посред нощ се нададе вик: Ето, младоженецът иде! Излизайте да го посрещнете!“ (Матей 25:6).

„Ето, стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене“ (Откровение 3:20).

„А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име! Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята!“ (Матей 6:9-10).

„Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негов народ; и сам Бог ще бъде с тях — техен Бог“ (Откровение 21:3).

„Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува за вечни векове“ (Откровение 11:15).

„И се обърнах да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника; и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс; а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му — като огнен пламък; и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена; а гласът Му беше като на много води; и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си“ (Откровение 1:12-16).

„Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега. А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина; защото няма да говори от Себе Си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идващите неща“ (Йоан 16:12-13).

„И ако някой чуе думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света. Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди. Словото, което говорих, то ще го съди в последния ден“ (Йоан 12:47-48).

Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Идвайки в света на хората, Исус въведе Епохата на благодатта и сложи край на Епохата на закона. В сетните дни Бог отново се въплъти и с това въплъщение завърши Епохата на благодатта и въведе Епохата на царството. Всички, които са способни да приемат второто Божие въплъщение, ще бъдат въведени в Епохата на царството, като при това ще успеят лично да приемат Божието напътствие. При все че Исус дойде сред хората и свърши много работа, Той завърши единствено делото на изкуплението на цялото човечество и послужи като негов принос за грях; Той не освободи човека от целия му покварен нрав. За пълно спасение на хората от влиянието на Сатана беше необходимо не само Исус да стане принос за грях и да понесе човешките грехове, но и Бог да извърши още по-велико дело, за да освободи напълно човека от покварения му от Сатана нрав. И така, след като човешките грехове бяха опростени, Бог отново се въплъти, за да въведе хората в новата епоха, и започна делото на наказанието и правосъдието. Това Негово дело пренесе човека в по-висша сфера. Всички, покорили се на Неговото господство, ще се радват на по-висша истина и ще получат по-големи благословии. Те наистина ще живеят в светлината и ще придобият истината, пътя и живота.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предисловие)

Ти знаеш само, че Исус ще слезе в последните дни, но как точно ще слезе? Могат ли такива грешници като вас, които тъкмо са били изкупени, но не са променени, нито са усъвършенствани от Бог — можеш ли да бъдеш съгласно Божиите намерения? Вярно е, че ти, който все още имаш предишната си същност, си бил спасен от Исус и не принадлежиш на греха поради Божието спасение, но това не доказва, че си без грях или нечистота. Как може да си осветен, ако не си бил променен? Вътрешно си изпълнен с нечистота, егоизъм и низост, но продължаваш да искаш да се спуснеш с Исус — как ли не! Пропуснал си една стъпка във вярата си в Бог: ти само си бил изкупен, но не си бил променен. За да бъдеш съгласно Божиите намерения, Бог трябва лично да се заеме с делото да те промени и пречисти; иначе няма как да станеш осветен, защото само си бил изкупен. Така няма да си пригоден да се наслаждаваш на добрите благословии заедно с Бог, защото си пропуснал една стъпка в Божието дело за управление на човека, която е ключовата стъпка на промяната и усъвършенстването. Следователно ти, грешникът, който само е бил изкупен, не си способен пряко да получиш Божието наследство.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Относно названията и идентичността)

Христос от последните дни използва различни истини, за да научи човека, за да разобличи същината му и да разнищи думите и делата човешки. Тези думи съдържат различни истини, като например за дълга на човека, за това как той трябва да се покорява на Бог, да Му бъде предан, как да изживява нормална човешка природа, както и мъдростта и нрава на Бог и т.н. Всички тези думи са насочени към същината на човека и неговия покварен нрав. Особено думите, които разобличават как човек отрича Бог, засягат това, че човек е въплъщение на Сатана и вражеска сила срещу Бог. В Своето дело на правосъдието Бог не само изяснява човешката природа с няколко думи — Той разобличава и кастри в дългосрочен план. Всички тези различни методи на разобличаване и кастрене не могат да бъдат заменени с обикновени думи, а с истината, от която човекът е напълно лишен. Само такива методи могат да се наричат съд; само чрез такова правосъдие човек може да бъде укротен и изцяло убеден в Бог и само така човек може да придобие истинско познание за Бог. Това, което постига делото на правосъдието, е човек да разбере истинското лице на Бог и истината за собственото си непокорство. Делото на правосъдието дава възможност на човека да придобие много разбиране за Божиите намерения, за целта на Божието дело и за тайнствата, които са непонятни за него. То също така позволява на човека да разпознае и познае своята покварена същност и корените на своята поквара, както и да открие грозотата на човека. Всички тези резултати се постигат чрез делото на правосъдието, понеже неговата същност е всъщност делото по откриването на истината, пътя и живота на Бог на всички онези, които вярват в Него. Това е делото на правосъдието, извършвано от Бог. […]

Съдното дело е лична работа на Бог и естествено тя трябва да бъде свършена от Самия Бог; човекът не може да я свърши вместо Него. Тъй като правосъдието е използване на истината за завоюване на човечеството, няма съмнение, че Бог все пак ще се яви във въплътения Си облик, за да извърши това дело сред човеците. Това означава, че Христос от последните дни ще използва истината, за да научи хората по целия свят и да разгласи всички истини пред тях. Такова е правосъдното дело на Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Христос извършва делото на правосъдието с истината)

В последните дни въплътеният Бог дойде на земята главно за да говори думи. Когато Исус дойде, Той разпространи евангелието на небесното царство и завърши изкупителното дело на разпъването на кръста. Той сложи край на Епохата на закона и премахна всичко старо. Идването на Исус сложи край на Епохата на закона и възвести Епохата на благодатта. Идването на въплътения Бог от последните дни сложи край на Епохата на благодатта. Той дойде главно за да говори словата Си — като използва слова, за да направи човека съвършен, да просветли и озари човека — и така да премахне мястото на нереалистичния Бог от сърцето му. Когато Исус дойде, Той изпълни този етап от делото. Когато Той дойде, Той извърши много чудеса, изцеряваше болните, изгонваше демони и завърши изкупителното дело на разпъването на кръста. В резултат на това в представите си хората вярват, че Бог трябва да бъде такъв. Защото когато Исус дойде, Неговата работа не беше да премахне образа на нереалистичния Бог от сърцето на човека. Когато Той дойде, Той беше разпънат, изцеряваше болните, изгонваше демони и проповядваше евангелието на небесното царство. От една страна въплъщението на Бог през последните дни измества нереалистичния Бог от човешките представи, така че в сърцето на човека повече да не остава образ на нереалистичен Бог. Чрез практичните Си слова и дела, чрез движението Си по всички земи и изключително практичното и нормално дело, което върши сред хората, Той прави така, че човек да познае практичността на Бог и измества нереалистичния Бог от сърцето на човека. От друга страна Бог използва думите, изречени от Неговата плът, за да направи човека завършен и да доведе до край всяко нещо. Това е делото, което Бог ще завърши през последните дни.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Познаване на Божието дело днес)

През последните дни, когато Бог става плът, Той използва основно словото, за да извърши всичко и да разкрие всичко. Само в словата Му можеш да видиш какво е Той; само в словата Му можеш да видиш, че Той е Самият Бог. Когато въплътеният Бог идва на земята, Той не върши други дела, освен да изрича думите — затова няма нужда от факти: думите са достатъчни. Това е така, защото Той е дошъл главно за да извърши това дело, да позволи на човека да види Неговото велико могъщество и превъзходство в словата Му, да позволи на човека да види Неговата смиреност и скритост в словата Му и да позволи на човека да познае в словата Му Неговата цялост. Всичко, което Той има и всичко, което Той е, е в словата Му. Неговата мъдрост и дивност са в словата Му. Тук можеш да видиш многото методи, с които Бог изрича думите Си. Бог работи толкова отдавна, най-вече за да осигурява ресурси на човека, да го изобличава и да го кастри. Бог не проклина човека с лека ръка и дори когато го прави, Той го проклина чрез словото. И така в тази епоха, когато Бог става плът, не се опитвай да видиш как Бог изцелява болните и изгонва отново демоните и спри постоянно да търсиш знаци — няма смисъл! Тези знаци не могат да направят човека съвършен! Да го кажем ясно: днес Самият практичен Бог на плътта не действа; Той само говори. Това е истината! Той използва думи, за да те направи съвършен и използва думи, за да те нахрани и напои. Той също така използва думи, за да действа и използва думи вместо факти, за да те накара да разбереш Неговата практичност. Ако можеш да възприемеш този начин на изпълнение на Божието дело, тогава е трудно да бъдеш негативен. Вместо да се съсредоточаваш върху неща, които са негативни, трябва да се съсредоточиш само върху положителни неща — това значи, че независимо дали думите на Бог са изпълнени или не, или дали фактите са налице или не, Бог кара човека да придобие живот от словата Му и това е най-великото от всички знамения; и още повече — това е безспорен факт. Това е най-доброто доказателство, чрез което да познаеш Бог и е дори по-голям знак от знаменията. Само тези думи могат да направят човека съвършен.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Всичко се постига чрез Божието слово)

Всъщност, когато Бог прави хората съвършени и ги печели, Той им позволява да познаят делата на практическия Бог; Той използва делото на практическия Бог, за да покаже на хората истинското значение на въплъщението, за да им покаже, че Божият Дух действително се е явил пред човека. Когато хората са спечелени и направени съвършени от Бог, изявите на практическия Бог са ги завоювали; думите на практическия Бог са ги променили и са влели Неговия собствен живот в тях, изпълвайки ги с това, което Той е (независимо дали е това, което е в Своята човешка природа, или това, което е в Своята божествена същност), изпълвайки ги със същността на Неговите слова и тласкайки хората да живеят според словата Му. Когато Бог печели хората, Той го прави предимно като използва словата и изразите на практическия Бог като начин да кастри недостатъците на хората и да прецени и разобличи техния непокорен нрав, карайки ги да спечелят това, от което се нуждаят, и като им показва, че Бог е дошъл сред хората. Най-важното от всичко е, че делото, извършено от практическия Бог, е да спаси всеки човек от влиянието на Сатана, като го отведе далеч от земята на нечистотата и прогони покварения му нрав. Най-дълбокото значение на това да бъдеш спечелен от практическия Бог е възможността да живееш в нормална човешка природа, чийто пример и модел е практическия Бог, да можеш да практикуваш според думите и изискванията на практическия Бог без ни най-малко отклонение или отстъпление, да практикуваш съгласно всичко, което Той каже, и да бъдеш в състояние да постигнеш всичко, което Той поиска. По този начин ще си бил спечелен от Бог. Когато си спечелен от Бог, ти не само притежаваш делото на Светия Дух; преди всичко ти си в състояние да изживееш изискванията на практическия Бог. Да си просто продукт от делото на Светия Дух не означава, че имаш живот. Разковничето е дали си в състояние да действаш според изискванията на практическия Бог към теб, което е свързано с това дали можеш да бъдеш спечелен от Бог. Това е най-великият смисъл на делото на практическия Бог в плътта. Това означава, че Бог печели група от хора, като наистина и действително се появява в плът и е жив и осезаем, видим за хората, практически извършва делото на въплътения Дух и служи като пример за хората чрез плътта. Божието въплътяване има за цел главно да позволи на хората да видят истинските Божии дела, да материализира безформения Дух в плътта и да позволи на хората да Го видят и докоснат. По този начин онези, които са направени пълноценни от Него, ще Го изживеят, ще бъдат спечелени от Него и ще бъдат съгласно намеренията Му. Ако Бог говореше само от небето и всъщност не беше дошъл на земята, тогава хората все още не биха могли да познаят Бог; те биха могли само да проповядват Божиите дела, използвайки куха теория, и нямаше да приемат Божиите слова за реалност. Бог е дошъл на земята преди всичко, за да действа като пример и модел за онези, които Той трябва да спечели; само така хората могат действително да познаят Бог, да се докоснат до Бог и да Го видят, и само тогава те наистина могат да бъдат спечелени от Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да знаеш, че практическият Бог е Самият Бог)

„Да бъдеш издигнат“ не означава да бъдеш вдигнат от ниско на високо място, както хората биха могли да си представят Това е огромна грешка. „Да бъдеш издигнат“ се отнася за Моето предопределение и последващо избиране. То е насочено към всички онези, които съм предопределил и избрал. Всички онези, които са издигнати, са хора, които са придобили статут на първородни синове или синове, или които са Божии люде. Това е абсолютно несъвместимо с представите на хората. Онези, които в бъдеще ще споделят Моята обител, са всички, които са били издигнати пред Мен. Това е абсолютно вярно, непроменимо и неопровержимо. Това е контранападение срещу Сатана. Всеки, когото съм предопределил, ще бъде издигнат пред Мен.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 104)

Явяването на Бог се отнася до пристигането на Самия Бог на земята, за да върши делото Си, Който слиза сред хората, за да извърши делото по започването на една епоха и да сложи край на една епоха със собствената Си идентичност, със собствения Си нрав и по присъщия за Него начин. Това явяване не е някакъв вид церемония. То не е знак, картина, чудо или някакво величествено видение, а още по-малко е религиозен процес. По-скоро то е реален и действителен факт, до който всеки може да се докосне и който всеки може да види. Такова явяване не се извършва за целите на някакво механично действие или с цел някакво краткосрочно дело. Вместо това то се извършва заради етап от делото в Божия план за управление. Явяването на Бог винаги е смислено и винаги има връзка с плана Му за управление. Това, което тук наричаме „явяване“, е съвсем по-различно от онова „явяване“, при което Бог напътства, предвожда и просвещава човека. Всеки път, когато Бог се яви, Той осъществява един етап от Своето велико дело. Това дело е различно от делото на всяка друга епоха. Човек не може да си го представи и никога преди това не го е преживявал. Това е дело, което започва нова епоха и слага край на старата епоха, то представлява по-нова и по-висша форма на делото по спасяването на човечеството; още повече, това е дело, което въвежда човечеството в новата епоха. Именно това е значението на явяването на Бог.

… Тъй като търсим стъпките на Бог, следва да търсим Божиите намерения, Божиите слова. Това е защото където има нови думи, изречени от Бог, там е Божият глас, а където са стъпките на Бог, там са и Неговите дела; където е Божият израз, там Той се явява, а където Той се явява, там са истината, пътят и животът. В търсенето си на Божиите стъпки вие сте пренебрегнали словата „Бог е истината, пътят и животът“. Следователно мнозина, дори когато получат истината, не вярват, че са открили стъпките на Бог, а още по-малко признават явяването Му. Каква сериозна грешка! Явяването на Бог не може да се съобразява с представите на човека, още по-малко е възможно Бог да се яви по начина, по който човек изисква да го направи. Бог прави собствени избори и има собствени планове, когато върши делото Си. Нещо повече, Той има Свои собствени цели и методи. Каквото и дело да върши, Той няма нужда да го обсъжда с човека или да търси неговия съвет, още по-малко да уведомява всеки един човек за делото Си. Такъв е Божият нрав и, нещо повече, той трябва да бъде разпознат от всички. Ако искате да бъдете свидетели на явяването на Бог и да следвате следите Му, първо трябва да се отдалечите от собствените си представи. Не бива да изискваш Бог да прави това или онова, още по-малко трябва да Го поставяш в собствените си граници и да Го ограничаваш до собствените си представи. Вместо това трябва да изисквате от себе си как следва да търсите стъпките на Бог, как следва да приемете Неговото явяване и как следва да се покорите на новото Му дело: това трябва да направи човекът. Тъй като човекът не е истината и не притежава истината, той трябва да търси, да приема и да се покорява.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 1: Явяването на Бог възвестява нова епоха)

Останат ли заклещени в Епохата на благодатта, хората никога няма да се отърват от покварения си нрав, а още по-малко ще познаят присъщия Божи нрав. Ако хората непрестанно живеят сред изобилна благодат, но нямат пътя на живота, който им позволява да познаят Бог или да Го удовлетворят, те никога няма истински да придобият Бог във вярата си в Него. Този вид вяра наистина е достойна за съжаление. Когато дочетеш тази книга и си изживял всяка стъпка от делото на въплътения Бог в Епохата на царството, ще почувстваш, че най-сетне са удовлетворени копнежите, които си таил толкова много години. Ще почувстваш, че чак сега наистина си видял Бог лице в лице; едва сега си съзрял Неговия лик, чул си словото, произнесено от Самия Него, оценил си мъдростта на делото Му и действително си почувствал колко практически и всемогъщ е Той. Ще почувстваш, че си добил много неща, които са оставали незрими и недостъпни за хората в минали времена. Тогава ясно ще осъзнаеш какво е да вярваш в Бог и да се съобразяваш с Божиите намерения. Разбира се, ако си се вкопчил в стари възгледи и отхвърляш или отричаш факта на второто Божие въплъщение, ще останеш с празни ръце, няма да добиеш нищо и в крайна сметка ще бъдеш осъден за това, че се противиш Нему. Онези, които съумеят да се покорят на истината и са се покорили на Божието дело, ще се върнат под името на втория въплътен Бог — Всемогъщия. Те ще могат да приемат личните Му напътствия, ще добият повече и по-висши истини и ще спечелят истински живот. Те ще наблюдават видение, невиждано от хората никога преди: „И се обърнах да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника; и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс; а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му — като огнен пламък; и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена; а гласът Му беше като на много води; и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си“ (Откровение 1:12-16). Това видение е израз на цялостния нрав на Бог, а изразът на Неговия цялостен нрав е също и израз на Божието дело в сегашното Му въплъщение. В пороя от наказания и правосъдие Човешкият Син изразява изначалния Си нрав чрез слово, позволявайки на всеки, приел наказанията и правосъдието Му, да види същинското лице на Човешкия Син, което точно отговаря на описания от Йоан лик на Човешкия Син. (Естествено, всичко това ще бъде невидимо за неприемащите Божието дело в Епохата на царството.) Истинското лице на Бог не може да бъде напълно изразено с езика на хората и затова Бог използва метода на изразяване на присъщия Си нрав, за да покаже на хората истинското Си лице. Това ще рече, че всички, които са разбрали присъщия нрав на Човешкия Син, са видели истинското лице на Човешкия Син, защото Бог е твърде велик, за да бъде напълно изразен с езика на хората. Веднъж изживял всяка стъпка от Божието дело в Епохата на царството, човек ще разбере истинското значение на думите, с които Йоан описва Човешкия Син сред светилниците: „Главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му — като огнен пламък; и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена; а гласът Му беше като на много води; и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си“. Тогава ти без никакво съмнение ще осъзнаеш, че обикновената плът, изрекла толкова много истини, е безспорно вторият въплътен Бог. И нещо повече, истински ще усетиш колко си благословен и надарен с най-висше щастие. Нима не желаеш да приемеш тази благословия?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предисловие)

Бог създаде човеците, постави ги на земята и оттогава постоянно ги напътства. После ги спаси и послужи като принос за грях за човечеството. В края Той пак трябва да завоюва човечеството, напълно да спаси хората и да възстанови първоначалното им подобие. Това е делото, с което Бог се занимава от самото начало — да възстанови първоначалния образ и подобие на човечеството. Бог ще установи Своето царство и ще възвърне първоначалното подобие на човешките същества, което ще рече, че Той отново ще възстанови властта Си на земята и сред всички сътворени същества. Хората изгубиха богобоязливото си сърце, както и функцията, която сътворените същества трябва да имат, след като бяха покварени от Сатана, — така се превърнаха във враг, който се бунтува срещу Бог. Тогава човечеството заживя под властта на Сатана, като беше подложено на манипулацията на Сатана; по този начин Бог нямаше как да работи сред Своите сътворени същества, и стана още по-неспособен да придобие тяхната боязън. Човеците бяха сътворени от Бог и трябва да Го почитат, но вместо това те Му обърнаха гръб и почитаха Сатана. В сърцата им Сатана стана техен идол. Така Бог изгуби Своята позиция в сърцата на хората, с други думи, Той изгуби смисъла зад сътворението на човечеството. Следователно, за да върне смисъла зад Неговото сътворение на човечеството, Той трябва да възстанови първоначалното подобие на човеците и да ги освободи от покварения им нрав. За да Си отвоюва хората от Сатана, Той трябва да ги спаси от греха. Само така Бог може постепенно да възстанови първоначалното им подобие и функция, а накрая и царството Си. Пълното унищожение на тези синове на бунта накрая ще бъде извършено и за да позволи на хората да почитат по-добре Бог и да живеят по-добре на земята. Бог ще накара хората да Го почитат, защото Той е техният създател; тъй като желае да възвърне първоначалното предназначение на човечеството, Той ще го възстанови в неговата пълнота и неподправеност. Да се възцари отново означава човеците да Го почитат и да се подчиняват Нему; означава, че Бог ще накара хората да Му посветят живота си и че Неговата власт ще предизвика гибелта на враговете Му. Означава, че Бог ще направи така, щото всичко, свързано с Него, да бъде прието от всеки човек без съпротива и с неотслабваща убеденост. Царството, което Бог иска да установи, е Неговото собствено царство. Човечеството, което Той желае, е това, което Го почита, което Му се покорява напълно и което притежава Неговата слава. Ако Бог не спаси покварените хора, ще се изгуби смисълът на сътвореното от Него човечество; авторитетът Му сред хората ще се заличи и царството Му няма да може да съществува повече на земята. Не унищожи ли бунтуващите се срещу Него врагове, Той няма да достигне Своето пълно величие, нито ще успее да установи царството Си на земята. Това ще бъдат знаците за завършека на Божието дело и за Неговите велики постижения — напълно да унищожи проявилите непокорство човеци и да преведе в покоя онези, които е направил цялостни. След като възстанови първоначалното подобие на хората и те са в състояние да изпълняват съответния си дълг, придържат се към мястото си и се покоряват на всички Божии разпореждания, Бог ще е спечелил група хора на земята, които се прекланят пред Него, и при това ще е установил Своето царство на земята, която Го почита. Бог ще постигне вечна победа на земята, а дръзналите да Му се опълчат ще погинат завинаги. Това ще възстанови първоначалното Му намерение при сътворяването на човечеството; ще възстанови намерението Му за сътворението на всички неща и редом с това ще възстанови Неговата власт над земята, насред всички неща и сред враговете Му. Това ще бъдат символите на категоричната Му победа. Оттам насетне човечеството ще встъпи в покой и ще заживее живот, който е на правия път. Бог също ще встъпи във вечен покой ведно с човечеството и ще начене вечен живот, който ще сподели с хората. От земята ще са изчезнали нечистотията и непокорството, воплите ще са заглъхнали и всичко противоречащо на Бог на този свят ще е престанало да съществува. Ще останат само Бог и хората, които е дарил със спасение; ще остане само сътвореното от Него.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще встъпят в покой заедно)

Свързани откъси от филми

Къде е мястото, което Господ ни е приготвил

Свързани проповеди

Какво всъщност означава да бъдеш възнесен?

Свързани химни

Възнесени сме пред престола