Въз основа на словата на Господ Исус: „Отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, така че където съм Аз, да бъдете и вие“ (Йоан 14:2-3), и тези слова на Павел от Библията: „После ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем винаги с Господа“ (1 Солунци 4:17), религиозният свят вярва, че когато Господ се завърне, те ще се възнесат направо в облаците и ще се срещнат с Него в небето.

Божии слова от Библията

„Защото както светкавицата излиза от изток и се вижда до запад, така ще бъде пришествието на Човешкия Син“ (Матей 24:27).

„Затова бъдете и вие готови; защото в час, в който не мислите, Човешкият Син иде“ (Матей 24:44).

„Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите“ (Откровение 2:7).

„А посреднощ се нададе вик: Ето, младоженецът иде! Излизайте да го посрещнете!“ (Матей 25:6).

„Ето, стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене“ (Откровение 3:20).

„А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име! Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята!“ (Матей 6:9-10).

„Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негов народ; и сам Бог ще бъде с тях — техен Бог“ (Откровение 21:3).

„Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува за вечни векове“ (Откровение 11:15).

„И се обърнах да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника; и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс; а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му — като огнен пламък; и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена; а гласът Му беше като на много води; и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си“ (Откровение 1:12-16).

„Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега. А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина; защото няма да говори от Себе Си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идващите неща“ (Йоан 16:12-13).

„И ако някой чуе думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света. Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди. Словото, което говорих, то ще го съди в последния ден“ (Йоан 12:47-48).

Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Идвайки в света на хората, Исус въведе Епохата на благодатта и сложи край на Епохата на закона. В сетните дни Бог отново доби плът и с това Свое въплъщение завърши Епохата на благодатта и положи начало на Епохата на царството. Всички, които успеят да приемат второто Божие въплъщение, ще бъдат въведени в Епохата на царството, като при това ще успеят лично да приемат Божието напътствие. При все че Исус свърши много работа сред хората, Той успя само да послужи като изкупление на всички човеци и се превърна в техен принос за грях; Той не освободи човека от покварения му нрав. За пълно избавление на хората от влиянието на Сатана беше необходимо не само Исус да стане изкупителна жертва за човешките грехове, но и Бог да положи още повече усилия, за да освободи напълно човека от сатанински покварения му нрав. И тъй, човешките грехове вече са опростени и Бог отново се въплъти, за да въведе хората в новата епоха, и започна делото на порицанието и възмездието. Това Негово дело пренесе човека в по-висш свят. Всички подчинили се на Неговата власт ще се радват на по-висша истина и ще бъдат още по-благословени. Те наистина ще живеят в светлината и ще бъдат дарени с истината, пътя и живота.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Предисловие“)

Ти знаеш само, че Исус ще слезе на земята в последните дни, но как точно ще слезе? Могат ли такива грешници като вас, които тъкмо са били откупени, но не са били променени, нито са усъвършенствани от Бог, да бъдат според Божието сърце? Вярно е, че ти, който все още имаш предишната си същност, си бил спасен от Исус и наистина не се броиш за грешник поради Божието спасение, но това не доказва, че не си грешен и нечист. Как може да си свят, ако не си бил променен? Вътрешно си обзет от нечистотия, егоизъм и подлост, но продължаваш да искаш да слезеш на земята с Исус — де този късмет! Пропуснал си една стъпка във вярата си в Бог: ти само си бил откупен, но не си бил променен. За да бъдеш според Божието сърце, Бог трябва лично да се заеме с това да те промени и пречисти; ако си само откупен, няма да можеш да постигнеш святост. Затова няма да ти се полага дял от добрите благословии на Бог, защото си пропуснал една стъпка от Божието дело по управлението на човека, която е ключовата стъпка на промяната и усъвършенстването. Следователно ти, грешникът, който току-що е бил откупен, не си способен пряко да получиш Божието наследство.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Относно названията и идентичността“)

Христос от последните дни борави с различни истини, за да научи човека, за да изложи на показ неговата същност и да направи разрез на думите и делата човешки. Тези думи съдържат различни истини, като например за дълга на човека, за това как той трябва да се подчинява на Бог, да Му бъде верен и да изживява нормална човечност, както и мъдростта и нрава на Бог. Всички тези думи са насочени към същината на човека и неговия покварен нрав. Думите, които разкриват как човек отхвърля Бог с презрение, съдържат по-конкретно идеята за това, че човек е въплъщение на Сатана и вражеска сила срещу Бог. Предприемайки делото на Страшния съд, Бог не просто разкрива човешката природа с няколко думи — Той я излага на показ, справя се с нея и я окастря в дългосрочен план. Всички тези различни методи на излагане на показ, справяне и окастряне не могат да бъдат заменени с обикновени думи, а с истината, от която човекът е напълно лишен. Само такива методи могат да се наричат съд; само чрез такъв съд човек може да бъде подчинен на Бог и убеден в Неговото съществуване и само така човек може истински да познае Бог. Целта на Божието съдно дело е човекът да види истинското лице на Бог и да научи истината за собственото си непокорство. Съдното дело дава възможност на човека да добие дълбоко разбиране за Божията воля, за целта на Божието дело и за тайните, които са недостъпни за него. То също така дава възможност на човека да узнае и разбере собствената си покварена същност и корените на тази поквара, както и да открие грозотата на човека. Тези резултати се постигат чрез съдното дело, понеже същината му е да разкрие пътя, истината и живота на Бог на всички онези, които вярват в Него. Такова е съдното дело, извършвано от Бог. […]

Съдното дело на Бог е Негова лична работа и естествено тя трябва да бъде свършена от самия Бог; човекът не може да я свърши вместо Него. Тъй като Страшният съд използва истината, за да завоюва човечеството, няма съмнение, че Бог ще се яви във въплътения Си облик, за да извърши това дело сред човеците. Това означава, че Христос от последните дни ще използва истината, за да просвети хората по целия свят и да разкрие всички истини пред тях. Такова е съдното дело на Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Христос извършва делото на Страшния съд с помощта на истината“)

В последните дни въплътеният Бог дойде на земята главно за да говори думи. Когато Исус дойде, Той разпространи евангелието на небесното царство и завърши изкупителното дело на разпъването на кръста. Той сложи край на Епохата на закона и премахна всичко старо. Идването на Исус сложи край на Епохата на закона и възвести Епохата на благодатта. Идването на въплътения Бог от последните дни сложи край на Епохата на благодатта. Той дойде главно за да говори думите Си, да използва думи, за да направи човека съвършен, да просвети и озари човека и да премахне мястото на неясния Бог от сърцето му. Това не е този етап от делото, който Исус извърши, когато дойде. Когато Исус дойде, Той извърши много чудеса, изцеряваше болните, изгонваше демони и завърши изкупителното дело на разпъването на кръста. В резултат на това в представите си хората вярват, че Бог трябва да бъде такъв. Защото когато Исус дойде, Неговата работа не беше да премахне образа на неясния Бог от сърцето на човека. Когато Той дойде, Той беше разпънат, изцеряваше болните, изгонваше демони и разпространяваше евангелието на небесното царство. От една страна въплъщението на Бог през последните дни измества неясния Бог от човешките представи, така че в сърцето на човека да не остане образ на неясен Бог. Чрез реалните Си думи и дела, чрез движението Си по всички земи и изключително реалното и нормално дело, което върши сред хората, Той прави така, че човек да познае реалността на Бог и измества неясния Бог от сърцето на човека. От друга страна Бог използва думите, изречени от Неговата плът, за да направи човека завършен и да доведе до край всяко нещо. Това е делото, което Бог ще извърши в последните дни.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Познаване на Божието дело днес“)

През последните дни, когато Бог става плът, Той използва основно словото, за да извърши всичко и да изясни всичко. Само в думите Му можеш да видиш какъв е Той; само в думите Му можеш да видиш, че Той е Самият Бог. Когато въплътеният Бог идва на земята, Той не върши други дела, освен да изрича думите — затова няма нужда от факти: думите са достатъчни. Това е така, защото Той е дошъл основно, за да извърши това дело, да позволи на човека да види Неговата сила и превъзходство в думите Му, да позволи на човека да види в думите Му как Той смирено се крие и да позволи на човека да познае в думите Му Неговата цялост. Всичко, което Той има и всичко, което Той е, е в думите Му. Неговата мъдрост и дивност са в думите Му. Така можеш да видиш многото методи, с които Бог изрича думите Си. През всичкото това време по-голямата част от Божието дело беше осигуряване, откровение и отношение към човека. Той не проклина човека с лека ръка и дори когато го прави, Той го проклина чрез словото. И така в тази епоха, когато Бог става плът, не се опитвай да видиш как Бог изцелява болните и изгонва отново демоните и спри постоянно да търсиш знаци — няма смисъл! Тези знаци не могат да направят човека съвършен! Да го кажем ясно: днес Самият практичен Бог на плътта не действа; Той само говори. Това е истината! Той използва думи, за да те направи съвършен и използва думи, за да те нахрани и напои. Той също така използва думи, за да действа и използва думи вместо факти, за да те накара да разбереш Неговата реалност. Ако можеш да възприемеш този начин на изпълнение на Божието дело, тогава е трудно да бъдеш негативен. Вместо да се съсредоточаваш върху неща, които са негативни, трябва да се съсредоточиш само върху положителни неща — това значи, че независимо дали думите на Бог са изпълнени или не, или дали фактите са налице или не, Бог кара човека да придобие живот от думите Му и това е най-великото от всички знамения; и още повече — това е безспорен факт. Това е най-доброто доказателство, чрез което да познаеш Бог и е дори по-голям знак от знаменията. Само тези думи могат да направят човека съвършен.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Всичко се постига чрез Божието слово“)

Всъщност, когато Бог прави хората съвършени и ги печели, Той им позволява да познаят делата на практическия Бог; Той използва делото на практическия Бог, за да покаже на хората истинското значение на въплъщението, за да им покаже, че Божият Дух действително се е явил пред човека. Когато хората са спечелени и направени съвършени от Бог, изявите на практическия Бог са ги завоювали; думите на практическия Бог са ги променили и са влели Неговия собствен живот в тях, изпълвайки ги с това, което Той е (независимо дали е това, което е в Своята човешка природа, или това, което е в Своята божествена същност), изпълвайки ги със същността на Неговите думи и тласкайки хората да живеят според думите Му. Когато Бог печели хората, Той го прави предимно като използва словата и изразите на практическия Бог като начин да се справи с недостатъците на хората и да прецени и разкрие техния непокорен нрав, карайки ги да спечелят това, от което се нуждаят, и като им показва, че Бог е дошъл сред хората. Най-важното от всичко е, че делото, извършено от практическия Бог, е да спаси всеки човек от влиянието на Сатана, като го отведе далеч от земята на нечистотата и прогони покварения му нрав. Най-дълбокото значение на това да бъдеш спечелен от практическия Бог е възможността да живееш в нормална човешка природа, чийто пример и модел е практическия Бог, да можеш да постъпваш според думите и изискванията на практическия Бог без ни най-малко отклонение или отстъпление, действайки по какъвто и да е начин, който Той каже, и да бъдеш в състояние да постигнеш всичко, което Той поиска. По този начин ще си бил спечелен от Бог. Когато си спечелен от Бог, ти не само притежаваш делото на Светия Дух; преди всичко ти си в състояние да изживееш изискванията на практическия Бог. Да си просто продукт от делото на Светия Дух не означава, че имаш живот. Разковничето е дали си в състояние да действаш според изискванията на практическия Бог към теб, което е свързано с това дали можеш да бъдеш спечелен от Бог. Това е най-великият смисъл на делото на практическия Бог в плътта. Това означава, че Бог печели група от хора, като наистина и действително се появява в плът и е жив и осезаем, видим за хората, наистина извършва делото на въплътения Дух и служи като пример за хората чрез плътта. Божието въплътяване има за цел главно да позволи на хората да видят истинските Божии дела, да даде плътска форма на безформения Дух и да позволи на хората да Го видят и докоснат. По този начин онези, които са напълно оформени от Него, ще Го изживеят, ще бъдат спечелени от Него и ще следват сърцето Му. Ако Бог говореше само от небето и всъщност не беше дошъл на земята, тогава хората все още не биха могли да познаят Бог; те биха могли само да проповядват Божиите дела, използвайки куха теория, и нямаше да приемат Божиите думи за реалност. Бог е дошъл на земята преди всичко, за да действа като пример и модел за онези, които Той трябва да спечели; само така хората могат действително да познаят Бог, да се докоснат до Бог и да Го видят, и само тогава те наистина могат да бъдат спечелени от Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Трябва да знаеш, че практическият Бог е самият Бог“)

„Да бъдеш издигнат“ не означава да бъдеш вдигнат от ниско на високо място, както хората биха могли да си представят Това е огромна грешка. „Да бъдеш издигнат“ се отнася за Моето предопределение и последващо избиране. То е насочено към всички онези, които съм предопределил и избрал. Всички онези, които са издигнати, са хора, които са придобили статут на първородни синове или синове, или които са Божии люде. Това е абсолютно несъвместимо с представите на хората. Онези, които в бъдеще ще споделят Моята обител, са всички, които са били издигнати пред Мен. Това е абсолютно вярно, непроменимо и неопровержимо. Това е контранападение срещу Сатана. Всеки, когото съм предопределил, ще бъде издигнат пред Мен.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Слова на Христос в Началото“, „Глава 104“)

Появяването на Бог означава, че Той ще дойде на земята, за да извърши делото Си лично. Той слиза сред хората, за да даде началото на една епоха и да сложи край на друга със собствената Си личност, със собствения Си нрав и по присъщия за Него начин. Това появяване не е някакъв вид церемония. То не е знак, картина, чудо или някакво величествено видение, а още по-малко е религиозен процес. То е реално и действително събитие, което може да бъде усетено и видяно от всекиго. Такова явяване не се извършва за целите на някакво механично действие или краткосрочно начинание: то представлява по-скоро работен етап от Неговия план за управление. Явяването на Бог винаги е смислено и винаги има връзка с плана Му за управление. Това, което тук наричаме „явяване“, е много по-различно от онова „явяване“, при което Бог напътства, предвожда и просвещава човека. Всеки път, когато Се разкрие, Бог осъществява един етап от Своето велико дело. Това дело е различно от делото на всяка друга епоха. Човек не може да си го представи и никога не го е преживявал. То бележи началото на нова епоха и слага край на старата епоха, то представлява нова и усъвършенствана форма на делото по спасяването на човечеството; още повече, то въвежда човека в нова епоха. Именно това означава явяването на Бог.

… Именно търсим не друго, а следите на Бог, ни е необходимо да търсим Божията воля, Божието слово, Божиите беседи, защото където има нови думи, изречени от Бог, там е Божият глас, а където са следите на Бог, там са и Неговите дела. Където е проявлението на Бог, там Той се явява, а където Той се явява, там са и пътят и истината и животът. В търсенето си на Божиите следи вие сте пренебрегнали словата „Бог е и пътят и истината и животът“. И така мнозина, дори и да узнаят истината, не вярват, че са открили следите на Бог, а още по-малко признават явяването Му. Каква огромна грешка! Явяването на Бог не е възможно да се съвмести с представите на човека, още по-малко е възможно Бог да се яви по човешка повеля. Бог прави собствени избори и има собствени планове, когато върши делото Си. Нещо повече, Той има Свои собствени цели и методи. Каквото и да прави, Той няма нужда да го обсъжда с човека или да търси неговия съвет, още по-малко е длъжен да уведомява всеки един човек за делата Си. Такъв е Божият нрав и той трябва да бъде приет от всички. Ако искате да бъдете свидетели на появяването на Бог и да следвате следите Му, първо трябва да се отдалечите от собствените си представи. Не трябва да искаш Бог да прави това или онова, още по-малко трябва да Го поставяш в собствените си граници и да Го свеждаш до собствените си представи. Вместо това трябва да изисквате от себе си да намерите начин да тръгнете по следите на Бог, да приемете Неговото явяване и да се подчините на новото Му дело — това се очаква от човека. Тъй като човекът не е истината и тя не е в него, той трябва да търси, да приема и да се подчинява.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Приложение 1: Появата на Бог възвестява нова епоха“)

Останат ли заклещени в Епохата на благодатта, хората никога няма да се отърват от покварения си нрав, а още по-малко ще познаят изначалния Божи нрав. Ако непрестанно живеят сред изобилна благодат, но не познават пътя на живота, по който да поемат, за да познаят Бог или да Го удовлетворят, те никога няма истински да придобият Бог във вярата си в Него. Този вид вяра е достойна за съжаление. Когато дочетеш тази книга и си изживял всяка стъпка от делото на въплътения Бог в Епохата на царството, ще усетиш, че най-сетне са удовлетворени копнежите, които си таил в сърцето си с години. Ще почувстваш, че чак сега наистина си видял Бог лице в лице; едва сега си съзрял Неговия лик, чул си словото, произнесено от Самия Него, насладил си се на мъдростта на делото Му и действително си усетил колко истински и всемогъщ е Той. Ще почувстваш, че си добил много неща, които са оставали незрими и недостъпни за хората в минали времена. Тогава ясно ще осъзнаеш какво е да вярваш в Бог и да се подчиниш на Божията воля. Разбира се, ако си се вкопчил в стари възгледи и отхвърляш или отричаш реалността на второто Божие въплъщение, ще останеш с празни ръце, няма да добиеш нищо и в крайна сметка ще бъдеш осъден за това, че се противиш Нему. Онези, които съумеят да се подчинят на истината и са следовници на Божието дело, ще бъдат приети в името на втория въплътен Бог — Всемогъщия. Те ще могат да приемат личните Му напътствия, ще добият повече и по-висши истини и ще спечелят истински живот. Те ще наблюдават видение, невиждано от хората никога преди: „И се обърнах да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника; и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс; а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му — като огнен пламък; и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена; а гласът Му беше като на много води; и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си“ (Откровение 1:12-16). Това видение е израз на цялостния нрав на Бог, а изразът на Неговия цялостен нрав е също и израз на Божието дело в сегашното Му въплъщение. В пороя от порицания и осъждания Човешкият Син изразява изначалния Си нрав чрез слово, позволявайки на всеки, приел порицанията и правосъдието Му, да види същинското лице на Човешкия Син, което точно отговаря на описания от Йоан лик на Сина Човешки. (Естествено, всичко това ще бъде невидимо за неприемащите Божието дело в Епохата на царството.) Истинското лице на Бог не може да бъде напълно изразено с езика на хората и затова Бог използва средствата, с които изразява изначалния Си нрав, за да покаже на хората истинското Си лице. Това ще рече, че всички, насладили се на изначалния нрав на Човешкия Син, са видели истинското лице на Човешкия Син, защото Бог е твърде велик, за да бъде напълно изразен с езика на хората. Веднъж изживял всяка стъпка от Божието дело в Епохата на царството, човек ще разбере истинското значение на думите, с които Йоан описва Човешкия Син сред светилниците: „Главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му — като огнен пламък; и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена; а гласът Му беше като на много води; и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си“. Тогава ти без никакво съмнение ще осъзнаеш, че тленната плът, изрекла толкова много истини, е безспорно вторият въплътен Бог. И нещо повече, истински ще усетиш колко си благословен и надарен с най-висше щастие. Нима не желаеш да приемеш тази благословия?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Предисловие“)

Бог създаде човеците, постави ги на земята и оттогава постоянно ги напътства. После ги спаси, жертвайки Себе си за изкупление на греховете им. В края Той пак трябва да завоюва човечеството, окончателно да спаси хората и да възстанови първоначалния им облик. Това е делото, с което Бог се занимава от самото начало — да възстанови първоначалния образ и подобие на човечеството. Бог ще установи Своето царство и ще възвърне първоначалния облик на човешките същества, което ще рече, че Той отново ще се възцари на земята и насред цялото Свое творение. Хората изгубиха богобоязливостта си и се отказаха от вменения на Божиите създания дълг поради сатанинската поквара — така човечеството се превърна във враг, опълчващ се на Бог. След това то заживя под властта на Сатана, следвайки неговите заповеди; за Бог нямаше начин да работи сред собствените Си творения и Му бе съвсем невъзможно да спечели страха им. Човеците бяха създадени от Бог и им е вменено да Го почитат, но вместо това те Му обърнаха гръб и се преклониха пред Сатана. Приеха го в сърцата си като идол. Така Бог изгуби Своето място в сърцата на хората, а с това се изгуби и смисълът зад сътворението на човечеството. Следователно, за да върне смисъла на това сътворение, Той трябва да възстанови първоначалното подобие на човеците и да ги освободи от покварения им нрав. За да Си възвърне хората от Сатана, Той трябва да ги освободи от греха. Само така Бог постепенно ще успее да възстанови първоначалното им подобие и предназначение, а сетне и царството Си. Наред с това Той ще пристъпи към окончателно унищожение на онези синове на непокорството, за да даде възможност на хората да почитат Бог по-всеотдайно и да водят по-добър живот на земята. Бог ще накара хората да Го почитат, защото Той е техният създател; тъй като желае да възвърне първоначалното предназначение на човечеството, Той ще го възстанови в неговата пълнота и неподправеност. Да се възцари отново означава човеците да Го почитат и да се подчиняват Нему; означава, че Бог ще накара хората да Му посветят живота си и че Неговата власт ще предизвика гибелта на враговете Му. Означава, че Бог ще направи така, щото всичко, свързано с Него, да бъде прието от всеки човек без съпротива и с неотслабваща убеденост. Царството, което Бог иска да установи, е Неговото собствено царство. Човечеството, което Той желае, е изпълнено с почит към Него, напълно посветено Нему и прогласяващо Неговото величие. Ако Бог не спаси покварените хора, ще се изгуби смисълът на сътвореното от Него човечество; авторитетът Му сред хората ще се заличи и царството Му няма да може да съществува повече на земята. Не унищожи ли опълчилите се срещу Него врагове, Той няма да достигне Своето пълно величие, нито ще успее да установи царството Си на земята. Това ще бъдат знаците за завършека на Божието дело и за Неговите велики постижения — напълно да унищожи проявилите непокорство човеци и да преведе в покоя онези, които е направил цялостни. След като възстанови първоначалното подобие на хората и те са в състояние да изпълняват съответните си задължения, знаят си мястото и покорно приемат всички Божии разпореждания, Той ще разполага на земята с група хора, които се прекланят пред Него, и при това ще е установил Своето царство на земята, която Го почита. Бог ще постигне вечна победа на земята, а дръзналите да Му се опълчат ще погинат завинаги. Това дело ще възстанови първоначалния Му замисъл при сътворяването на човечеството; ще възроди първоначалния Му замисъл за сътворението на всички неща и редом с това ще възстанови Неговата власт над земята, насред мирозданието и сред враговете Му. Това ще бъдат символите на категоричната Му победа. Оттам насетне човечеството ще встъпи в покой и ще заживее според Божия замисъл. Бог също ще встъпи във вечен покой ведно с човечеството и ще начене вечния Си живот, споделян с човеците. От земята ще са изчезнали нечистотията и непокорството, воплите ще са заглъхнали и всичко противоречащо на Бог на този свят ще е престанало да съществува. Ще останат само Бог и хората, които е дарил със спасение; ще остане само сътвореното от Него.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Бог и човекът ще встъпят в покой заедно“)

Свързани проповеди

Какво всъщност означава да бъдеш възнесен?