Хората в религиозния свят казват: „Съдът на великия бял престол, за който се говори в Библията, е насочен основно към невярващите и лъжливите вярващи. Неговата цел е добрите да бъдат възнаградени, а лошите — наказани. Той не е спасение. Вие обаче твърдите, че Божият съд се извършва с цел хората да бъдат пречистени и спасени. Смятаме, че това не съответства на Библията и по тази причина не приемаме това ваше твърдение“.

Слова от Библията

„С душата си Те пожелах нощем. Да! От дълбочината на духа си търся Тебе в зори; защото когато Твоите постановления се изпълняват на земята, жителите на света се учат на правда“ (Исая 26:9).

„Защото дойде времето да се започне съдът от Божия дом“ (1 Петрово 4:17).

„И ако някой чуе думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света. Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди. Словото, което говорих, то ще го съди в последния ден“ (Йоан 12:47-48).

„Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина. […] И заради тях Аз освещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени чрез истината“ (Йоан 17:17-19).

„Иди си, Данииле; защото думите са затворени и запечатани до края на времето. Мнозина ще се чистят и избелят и ще бъдат опитани; а нечестивите ще вършат нечестие и никой от нечестивите няма да разбере; но разумните ще разберат“ (Даниил 12:9-10).

„Тази трета част Аз ще прекарам през огън, пречиствайки ги, както се чисти среброто, и изпитвайки ги, както се изпитва златото. Те ще призоват Моето име и Аз ще кажа: Това е Моят народ, а те ще кажат: Йехова е моят Бог“ (Захария 13:9).

Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Делото на последните дни ще разпредели всичко според вида му и ще завърши плана за управление на Бог, тъй като моментът наближава и Божият ден вече е настъпил. Бог въвежда всички, които влизат в Неговото царство — всички, които са Му предани докрай — в епохата на Самия Бог. Преди настъпването на епохата на Самия Бог обаче Неговото дело не е да наблюдава човешките дела или да изследва живота на човека, а да съди непокорството му, защото Бог ще пречисти всички онези, които се явят пред престола Му. Всички, които са следвали стъпките на Бог до ден днешен, ще застанат пред Божия престол и така всеки един, който приеме Божието дело в неговия последен етап, ще бъде пречистен от Бог. С други думи, всеки, който приеме Божието дело на този последен етап, ще бъде съден от Бог.

Относно съда, който ще започне в Божия дом и за който се споменава в минали времена, думата „съд“ се отнася за присъдата, която Бог произнася днес над онези, които ще застанат пред престола Му в последните дни. Сигурно има хора, които вярват в едни такива свръхестествени измислици, като например, че в последните дни Бог ще постави голяма маса в небесата, ще я застели с бяла покривка, ще седне на един голям престол, а пред Него ще коленичат всички хора; тогава Той ще разобличи греховете на всеки човек и според тях ще определи дали той трябва да се възнесе в небето или да бъде хвърлен в езерото от огън и жупел. Каквото и да си въобразява човекът, то не може да промени същността на Божието дело. Фантазиите на човека не са нищо повече от мисловни структури; те идват от човешкия мозък, обобщени и сглобени от това, което човекът е виждал и чувал. Затова казвам, че колкото и превъзходни да са измислените образи, те не са нищо повече от рисунки в комикси и не могат да заменят плана на Божието дело. Все пак човекът е покварен от Сатана, така че как би могъл да проумее Божиите мисли? Хората възприемат Божието дело на правосъдието като някаква фантастика. Те вярват, че понеже именно Самият Бог върши делото на правосъдието, то това дело трябва да е огромно по мащаб и непонятно за смъртните и да отеква в небесата и да разтърсва земята; ако не е така, как би могло това да е делото на правосъдието на Бог? Те смятат, че тъй като това е правосъдно дело, Бог трябва да бъде особено властен и величествен по време на Своята работа, а тези, които биват съдени, трябва да се заливат в сълзи и да са паднали на колене, молейки за милост. Такава една картина със сигурност би била внушителна и вълнуваща… Всеки си представя, че Божието правосъдно дело е някакво чудо. Знаеш ли обаче, че сега, толкова време, след като Бог е започнал правосъдното Си дело сред хората, ти продължаваш да спиш летаргичния си сън? Че сега, когато си мислиш, че Божият съд вече официално е започнал, Бог вече ще е създал небесата и земята наново? В този момент ти сигурно тъкмо ще си разбрал смисъла на живота, но Божието безмилостно дело на наказанието ще изпрати тебе, дълбоко заспалия, в ада. Едва тогава внезапно ще си дадеш сметка, че Божието правосъдно дело вече е приключило.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Христос извършва делото на правосъдието с истината)

Някои вярват, че в някой незнаен момент Бог може да дойде на земята и да се яви на човека, след което лично да съди всички хора, като ги изпитва един по един, без да пропусне никого. Хората, които мислят по този начин, не познават този етап от делото на въплъщението. Бог не съди хората един по един, нито ги кара да преминават през изпитване един по един; това не би било делото на правосъдието. Нима покварата на цялото човечество не е еднаква? Нима същността на цялото човечество не е еднаква? Това, което се съди, е покварената същност на човечеството, човешката същност, покварена от Сатана, и всичките човешки грехове. Бог не съди дребните и незначителни грешки на човека. Делото на правосъдието е представително и не се извършва специално за определен човек. По-скоро това е дело, в което група хора са съдени, за да символизират съда върху цялото човечество. Като лично извършва Своето дело върху група хора, въплътеният Бог използва Своето дело, за да представи делото на цялото човечество, след което то постепенно се разпространява. Такова е и делото на правосъдието. Бог не съди определен тип хора или определена група хора, а съди неправедността на цялото човечество — например противопоставянето на човека на Бог или липсата на богобоязливост у човека, или смущаването на Божието дело. Това, което се съди, е човешката същност на противопоставяне срещу Бог, и това дело на правосъдието е делото на завоюването в последните дни. Делото и словото на въплътения Бог, засвидетелствани от човека, е делото на правосъдието пред големия бял престол в последните дни, което човекът е таил в представите си в отминалите времена. Делото, което в момента се извършва от въплътения Бог, е именно съдът пред големия бял престол. Въплътеният Бог днес е Богът, Който съди цялото човечество в последните дни. Тази плът и делото, словото и целият нрав на тази плът представляват целостта Му. Въпреки че обхватът на делото на тази плът е ограничен и не включва пряко цялата вселена, същността на делото на правосъдието е прекият съд на цялото човечество — не само заради Божиите избраници в Китай, нито заради малък брой хора. По време на делото на Бог в плът, въпреки че обхватът на това дело не включва цялата вселена, то представлява делото на цялата вселена и след като завърши делото в рамките на обхвата на Своята плът, Той незабавно ще го разшири в цялата вселена, по същия начин, по който евангелието на Исус се разпространи в цялата вселена след Неговото възкресение и възнесение. Независимо дали става дума за дело на Духа, или на плътта, това е дело, което се извършва в ограничен обхват, но което представлява делото на цялата вселена. В последните дни Бог извършва Своето дело, като се явява в Своята въплътена идентичност, а Бог в плът е Бог, който съди човека пред големия бял престол. Независимо дали е Дух, или плът, Този, Който извършва делото на правосъдието, е Бог, Който съди човечеството в последните дни. Това определение се основава на Неговото дело, а не на външния Му вид или някои други фактори. Въпреки че човекът има различни представи за тези думи, никой не може да отрече факта, че въплътеният Бог съди и завоюва цялото човечество. Независимо какво мисли човек за това, фактите все пак са факти. Никой не може да каже: „Делото е извършено от Бог, но плътта не е Бог“. Това е заблуда, защото това дело не може да бъде извършено от никого другиго освен от въплътения Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Поквареното човечество се нуждае повече от спасението на въплътения Бог)

Ти знаеш само, че Исус ще слезе в последните дни, но как точно ще слезе? Могат ли такива грешници като вас, които тъкмо са били изкупени, но не са променени, нито са усъвършенствани от Бог — можеш ли да бъдеш съгласно Божиите намерения? Вярно е, че ти, който все още имаш предишната си същност, си бил спасен от Исус и не принадлежиш на греха поради Божието спасение, но това не доказва, че си без грях или нечистота. Как може да си осветен, ако не си бил променен? Вътрешно си изпълнен с нечистота, егоизъм и низост, но продължаваш да искаш да се спуснеш с Исус — как ли не! Пропуснал си една стъпка във вярата си в Бог: ти само си бил изкупен, но не си бил променен. За да бъдеш съгласно Божиите намерения, Бог трябва лично да се заеме с делото да те промени и пречисти; иначе няма как да станеш осветен, защото само си бил изкупен. Така няма да си пригоден да се наслаждаваш на добрите благословии заедно с Бог, защото си пропуснал една стъпка в Божието дело за управление на човека, която е ключовата стъпка на промяната и усъвършенстването. Следователно ти, грешникът, който само е бил изкупен, не си способен пряко да получиш Божието наследство.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Относно названията и идентичността)

Преди човекът да бъде изкупен, Сатана вече е вложил много отрова в него. След хиляди години поквара от Сатана човекът има в себе си природа, която се съпротивлява на Бог. Така че, когато човекът е бил изкупен, това е било само случай на изкупление. Това означава, че за човека е била платена висока цена, но отровната природа в него не е била премахната. Човекът, който е толкова мръсен, трябва да премине през промяна, преди да стане достоен да служи на Бог. Чрез това дело на съд и наказание човек ще разбере напълно своята нечиста и покварена същност и ще може да се промени напълно и да се пречисти. Само по този начин човек може да стане достоен да се завърне пред Божия престол. Цялото дело, което се извършва днес, е необходимо, за да може човек да бъде пречистен и променен; чрез съд и наказание в словото, както и чрез облагородяване, човекът може да се отърве от покварата си и да бъде пречистен. Вместо дело на спасението по-добре да бъде наричано дело на пречистването. Всъщност този етап също така е делото на завоюването, а също и вторият етап от делото на спасението. Именно чрез съда и наказанието на словото човекът е придобит от Бог, а чрез облагородяването, съда и разобличаването на словото са напълно разкрити всички нечистотии, възприятия, мотиви и лични надежди, които съществуват в човешките сърца. Въпреки че човекът е получил изкупление и прошка за греховете си, това означава само, че Бог не помни прегрешенията на човека и не постъпва с него според прегрешенията му. Когато обаче човекът, който живее в тяло от плът, не е получил освобождение от греха, той може само да продължава да греши, безкрайно проявявайки своя покварен сатанински нрав. Такъв е животът, който води човекът — един безкраен цикъл на грехове и прошка. […] Не е лесно за човека да осъзнае греховете си; той не е в състояние да разпознае дълбоко вкоренената си природа. Този резултат може да се постигне единствено чрез съд чрез словото. Само по този начин човек може постепенно да бъде променен оттук насетне.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тайнството на въплъщението (4))

Христос от последните дни използва различни истини, за да научи човека, за да разобличи същината му и да разнищи думите и делата човешки. Тези думи съдържат различни истини, като например за дълга на човека, за това как той трябва да се покорява на Бог, да Му бъде предан, как да изживява нормална човешка природа, както и мъдростта и нрава на Бог и т.н. Всички тези думи са насочени към същината на човека и неговия покварен нрав. Особено думите, които разобличават как човек отрича Бог, засягат това, че човек е въплъщение на Сатана и вражеска сила срещу Бог. В Своето дело на правосъдието Бог не само изяснява човешката природа с няколко думи — Той разобличава и кастри в дългосрочен план. Всички тези различни методи на разобличаване и кастрене не могат да бъдат заменени с обикновени думи, а с истината, от която човекът е напълно лишен. Само такива методи могат да се наричат съд; само чрез такова правосъдие човек може да бъде укротен и изцяло убеден в Бог и само така човек може да придобие истинско познание за Бог. Това, което постига делото на правосъдието, е човек да разбере истинското лице на Бог и истината за собственото си непокорство. Делото на правосъдието дава възможност на човека да придобие много разбиране за Божиите намерения, за целта на Божието дело и за тайнствата, които са непонятни за него. То също така позволява на човека да разпознае и познае своята покварена същност и корените на своята поквара, както и да открие грозотата на човека. Всички тези резултати се постигат чрез делото на правосъдието, понеже неговата същност е всъщност делото по откриването на истината, пътя и живота на Бог на всички онези, които вярват в Него. Това е делото на правосъдието, извършвано от Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Христос извършва делото на правосъдието с истината)

По същество целта на Божието дело на правосъдието и наказанието служат на следния Негов замисъл — да пречистят човечеството, заради окончателния ден на покой; в противен случай никой член на човечеството не би могъл да бъде подреден според типа си, нито да встъпи в покой. Това дело е единствената пътека на човечеството към покоя. Само Божието дело по пречистването ще пречисти човеците от тяхната неправедност и само Неговото дело на наказанието и правосъдието ще разобличи бунтовните елементи сред човечеството, като разграничи подлежащите на спасение от неподлежащите и тези, които ще останат, от онези, които няма да останат. Щом тази работа приключи, хората, на които е позволено да останат, ще бъдат пречистени и ще преминат в по-висш свят на човечеството, в който ще се наслаждават на по-прекрасен втори живот на земята. С други думи, ще навлязат в човешките дни на покой и ще заживеят редом с Бог. След съда и наказанието на другите, на които не е дадено да останат, тяхната същинска природа ще бъде напълно изобличена и всички те ще бъдат унищожени; вече няма да им е позволено да оцелеят на земята, също както на Сатана. Човечеството на бъдещето няма повече да включва подобни хора, защото те не са годни да встъпят в царството на съвършения покой и не са достойни да се присъединят към времето на покой, споделяно от Бог и човеците, тъй като са подлежащи на наказание зли, неправедни хора. Веднъж вече са били избавени и са били подложени на съд и наказание; и те някога са полагали труд за Бог. Въпреки това в сетните дни те ще бъдат отстранени и унищожени заради злината и непокорството си и поради невъзможността греховете им да бъдат опростени. Те никога не ще съществуват в света на бъдещето и няма да се присъединят към бъдещия човешки род. Дали като души на починали или като все още живи, всички злосторници и всички неполучили спасение ще бъдат унищожени, щом святата част от човечеството встъпи в покой. А що се отнася до тези злосторни духове и хора и за духовете на праведните и постъпващите праведно, независимо през коя епоха, злите ще бъдат унищожени, а праведните ще оцелеят. Спасението на човек или на душата на покойник не се преценява само според стореното от тях в сетните дни — то се определя от това дали са се противили на Бог, дали са се бунтували срещу Него. Хората, вършили зло и непостигнали спасение в предишни времена, несъмнено ще бъдат подложени на наказание, а онези, които в днешно време се отдават на лоши дела и не подлежат на спасение, със сигурност също ще бъдат наказани. Хората се разделят по категории според това дали са добри или лоши, а не според епохата, в която са живели. Веднъж поставени в едната или в другата група, те няма да получат незабавно своето наказание или награда. Бог по-скоро ще накаже злото и възнагради доброто едва след като приключи Своето завоевателно дело от сетните дни. Всъщност Той разделя хората на добри и лоши още откакто начена Своето дело на спасение на човечеството. Той просто ще възнагради праведните и ще въздаде наказания на злите едва след като довърши работата си; това не означава, че ще раздели хората по категории при приключване на Своето дело и незабавно ще се заеме със задачата да въздава наказания за злото и награди за доброто. Тази Негова задача ще бъде извършена чак след окончателното приключване на делото Му. Единствената цел на последното Божие дело — да накаже злото и възнагради доброто — е напълно да пречисти всички човеци, за да въведе във вечен покой напълно осветеното човечество. Това е най-важният етап от делото Му, последният етап от цялото Му дело на управлението.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще встъпят в покой заедно)

Съдното дело е лична работа на Бог и естествено тя трябва да бъде свършена от Самия Бог; човекът не може да я свърши вместо Него. Тъй като правосъдието е използване на истината за завоюване на човечеството, няма съмнение, че Бог все пак ще се яви във въплътения Си облик, за да извърши това дело сред човеците. Това означава, че Христос от последните дни ще използва истината, за да научи хората по целия свят и да разгласи всички истини пред тях. Такова е правосъдното дело на Бог. Мнозина изпитват неудобство по отношение на второто въплъщение на Бог, тъй като им е трудно да повярват, че Той ще стане плът, за да извърши делото на правосъдието. Трябва обаче да ти кажа, че често Божието дело далеч надхвърля очакванията на човека и на човешкия ум му е трудно да го приеме. Защото хората са просто едни ларви на земята, докато Бог е Върховният, който изпълва цялата вселена; човешкият ум е като помийна яма, в която се въдят само ларви, докато всеки етап от делото, направлявано от Божията мисъл, е еманация на Божията мъдрост. Хората все се опитват да се съревновават с Бог, но според Мен е очевидно кой ще загуби накрая. Увещавам ви да не се мислите за по-ценни от златото. Ако другите могат да приемат Божията присъда, защо ти да не можеш? Колко по-велик си от другите? Ако те могат да сведат глава пред истината, защо ти да не можеш? Божието дело не може да бъде спряно. Той няма да повтори делото на правосъдието само заради твоето „съдействие“, а ти горчиво ще съжаляваш, задето си пропуснал толкова добра възможност. Ако не вярваш на думите Ми, само почакай величественият бял престол в небесата да започне да те съди! Трябва да ти е ясно, че макар всички израилтяни да отхвърлиха и отрекоха Исус, фактът за Неговото изкупление на човечеството се разпростря из цялата вселена и по цялата земя. Нима това не е факт, осъществен от Бог много отдавна? Ако все още чакаш Исус да те вземе на небето, мога само да кажа, че ти си едно упорито парче мъртво дърво^[а]. Исус няма да признае такъв един фалшив вярващ като теб, който не е предан на истината и търси само благословии. Напротив, Той няма да прояви никаква милост и ще те хвърли в езерото от огън и жупел, където ще гориш в продължение на десетки хиляди години.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Христос извършва делото на правосъдието с истината)

Забележка:

а. Мъртво дърво: китайски идиом със значение „безнадежден случай“.