Хората в религиозния свят разсъждават така: „Откакто сме повярвали в Господ, сме смирени и търпеливи, обикнали сме врага си, поели сме кръста, загърбили сме светските неща и работим и проповядваме за Господ. Вече сме претърпели известна трансформация. Когато Господ дойде, ще бъдем възнесени в небесното царство. Защо казвате, че трябва да приемем Божието правосъдно дело в последните дни, за да бъдем пречистени?“.

Слова от Библията

„Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи!, ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Моя Отец, Който е на небесата. В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не пророкувахме ли в Твое име, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не правехме ли много чудеса в Твое име? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие“ (Матей 7:21-23).

„Истина, истина ви казвам: Всеки, който върши грях, слуга е на греха. А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно“ (Йоан 8:34-35).

„Защото ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове, а едно страшно очакване на съд и на едно огнено негодуване, което ще погълне противниците“ (Евреи 10:26-27).

„Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа“ (Евреи 12:14).

Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Толкова ли е лесно да бъдеш усъвършенстван пред Бог като светец или праведен човек? Правилно ли е да се каже, че „няма праведни хора на земята, защото праведните не са на този свят?“. Когато застанете пред Бог, внимавайте какво ще облечете, преценявайте всяка дума и действие, всяка мисъл и идея и дори ежедневните си мечти, защото всичко това е само за вас. Не стоят ли точно така нещата? „Праведност“ не означава да даваш подаяния на другите, не означава да обичаш съседа си колкото обичаш себе си и не означава да се въздържаш от кавги и спорове, крадене и грабене. Праведност означава да приемеш Божието поръчение за свой дълг и да се подчиняваш на Божиите подредби и организиране като на свое изпратено от небесата призвание, независимо от времето и мястото, така както направи Господ Исус. Това е праведността, за която говори Бог. Лот би могъл да бъде наречен праведен, защото спаси изпратените от Бог два ангела, без да се замисли за това какво ще спечели или загуби; единствено онова, което е направил, може да се определи като праведно, но самият той не може да бъде наречен праведен човек. Лот размени двете си дъщери за ангелите само защото беше видял Бог, но не цялото му поведение в миналото може да се приеме за праведно. За това Аз казвам, че „няма праведници на света“. Дори сред тези, които са поели по пътя на възстановяването, никой не може да бъде наречен праведен. Независимо колко добри са делата ти, независимо че прославяш името Божие и нито удряш, нито ругаеш другите, нито грабиш от другите, ти не можеш да бъдеш наречен праведен, защото това са качества, които всеки нормален човек може да има. Най-важното сега е, че не познаваш Бог. Единствено може да се каже, че в момента в теб има малко нормална човешка природа, но не и елементите на праведността, за която говори Бог. Така че нищо от това, което правиш не може да докаже, че познаваш Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Нечестивите със сигурност ще бъдат наказани“)

В религията има много хора, които понасят неимоверни страдания през целия си живот: те подчиняват телата си, носят своя кръст и дори продължават да страдат и да търпят, когато са на прага на смъртта! Някои постят даже на сутринта в деня на смъртта си. През целия си живот те се лишават от хубава храна и дрехи и се съсредоточават единствено върху страданието. Успяват да подчинят своето тяло и да се отрекат от плътта. Силата на духа, с която понасят страданията, е достойна за похвала. Но те ни най-малко не са се справили със своето мислене, представи, умствена нагласа и дори със старата си природа. Нямат истинско познание за себе си. Техният мисловен образ на Бог е традиционната представа за един неясен Бог. Тяхната решимост да страдат за Бог идва от усърдието им и от добрия характер на тяхната човешка природа. Въпреки че вярват в Бог, те нито Го разбират, нито познават Неговата воля. Те само работят и страдат сляпо за Бог. Не отдават никакво значение на проницателността, не им е важно да са сигурни, че службата им действително изпълнява Божията воля, а още по-малко са наясно как да постигнат познание за Бог. Богът, на когото служат, не е Бог в Неговия изначален образ, а Бог, който е плод на тяхното въображение, Бог, за когото само са чували или са чели написани легенди. След това те използват своето пребогато въображение и благочестивост, за да страдат за Бог и да се заемат с Божието дело, което Бог иска да извърши. Службата на такива хора е твърде неточна и на практика никой от тях не може да служи истински в съответствие с Божията воля. Колкото и охотно да страдат, първоначалната им гледна точка към службата и мисловният им образ на Бог остават непроменени, защото не са преминали през Божия съд, порицание, облагородяване и усъвършенстване, а и никой не ги е напътствал чрез истината. Дори и да вярват в Спасителя Исус, никой от тях не е виждал Спасителя. Те знаят за Него само от легенди и слухове. В резултат на това тяхната служба не е нищо повече от служене на случаен принцип със затворени очи, подобно на слепец, който служи на собствения си баща. Какво в крайна сметка може да се постигне чрез такава служба? И кой ще я одобри? От началото до края службата им остава една и съща; те получават само измислени от хора уроци и службата им е основана само на тяхната естественост и собствените им предпочитания. Каква награда може да донесе това? Дори Петър, който видя Исус, не знаеше как да служи в съответствие с Божията воля; той разбра това едва накрая, на стари години. Какво говори това за онези слепи хора, които никога не са преживявали макар и малко разправяне или окастряне и които не са имали никой, който да ги напътства? Не е ли службата на мнозина от вас днес като службата на тези слепци? Всички онези, които не са получавали съд, не са получавали окастряне и разправяне и не са се променили — не са ли всички те непълноценно завоювани? Каква е ползата от тези хора? Ако твоето мислене, знания за живота и за Бог не се променят и не придобиваш истински нищо, тогава никога няма да постигнеш нищо забележително в службата си! Без визия и ново познание за Божието дело ти не си завоюван. Тогава твоят начин да следваш Бог ще бъде като на онези, които страдат и постят: без особена стойност! Казвам, че службата им е безполезна именно защото в това, което правят, няма почти никакво свидетелство! През целия си живот тези хора страдат и прекарват време в затвора; те са винаги търпеливи, любящи и носят кръста си, те са осмивани и отхвърляни от света, преживяват всякакви трудности и въпреки че са покорни до самия край, те все пак не са завоювани и не могат да свидетелстват за завоюването. Тези хора са страдали извънредно много, но вътрешно изобщо не познават Бог. Нищо от тяхното старо мислене, стари представи, религиозни практики, измислено от човека знание и човешки идеи не е било преодоляно. В тях няма и най-малка следа от ново познание. В тяхното познание за Бог няма и една частица, която да е вярна или точна. Те не са разбрали правилно Божията воля. Това може ли да послужи на Бог? Каквото и да е било твоето познание за Бог в миналото, ако то остава същото и днес и ако продължаваш да основаваш това познание на собствените си представи и идеи независимо от това какво прави Бог, тоест, ако не притежаваш ново, истинско познание за Бог и ако не познаваш истинския образ и нрав на Бог, ако знанието ти за Бог все още се ръководи от феодално, суеверно мислене и все още е породено от човешкото въображение и представи, тогава ти не си завоюван. Всичките думи, които ти казвам сега, са за да знаеш, за да може това познание да те доведе до по-ново, по-правилно познание; те също така имат за цел да изкоренят старите представи и старото познание в теб, за да можеш да придобиеш ново. Ако наистина ядеш и пиеш Моите думи, знанията ти ще се променят значително. Важно е да ядеш и пиеш Божиите думи със сърце, изпълнено с покорство — тогава твоята гледна точка ще се промени. Ако можеш да приемаш постоянните порицания, старият ти начин на мислене постепенно ще се промени. Щом старият ти начин на мислене бъде заменен изцяло с нов, практиката ти също ще се промени по съответния начин. Така твоята служба ще става все по-целенасочена и все по-годна да изпълнява Божията воля. Ако успееш да промениш живота си, познанието си за човешкия живот и многобройните си представи за Бог, тогава твоята непринуденост постепенно ще намалее. В това именно се крие ефектът на завоюването на хората от Бог, това е промяната, която настъпва в тях. Ако във вярата си в Бог единственото, което знаеш, е да подчиняваш тялото си, да търпиш и да страдаш, и не разбираш дали това е правилно или не, а още по-малко заради кого се прави, тогава как подобна практика може да доведе до промяна?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Неразкритата истина за делото на завоюването (3)“)

Промяната на нечий нрав не е промяна в поведението, нито е престорена външна промяна или временна промяна, предизвикана от усърдие. Колкото и добри да са тези промени, те не могат да заместят промените в живот нрава, защото външните промени могат да бъдат постигнати чрез човешки усилия, но промените в живот нрава не могат да бъдат постигнати само със собствени усилия. За да се постигне това, е необходимо да се преживеят Божието правосъдие, порицание, изпитания и облагородяване, както и усъвършенстването на Светия Дух. Въпреки че хората, които вярват в Бог, демонстрират някакво добро поведение, нито един от тях не се подчинява истински на Бог, нито наистина обича Бог, нито е способен да изпълнява Божията воля. Защо е така? Така е, защото това изисква промяна в живот нрава, а просто промяна в поведението далеч не е достатъчна. Промяната в нрава означава, че имаш знание и опит за истината и че истината е станала твой живот, че тя води и управлява твоя живот и всичко, свързано с теб. Това е промяна в живот нрава ти. Само хората, които притежават истината като живот, са тези, чийто нрав се е променил. В миналото може да е имало някои истини, които не си могъл да приложиш на практика, когато си ги разбрал, но сега можеш да практикуваш всеки аспект от истината, който разбираш, без пречки или затруднения. Когато практикуваш истината, си изпълнен с мир и щастие, но ако не си способен да практикуваш истината, изпитваш болка и съвестта ти е неспокойна. Способен си да практикуваш истината във всичко, да живееш според Божиите слова и да имаш основа за живот. Това означава, че нравът ти се е променил. Вече можеш лесно да се откажеш от своите възгледи и представи, от своите плътски предпочитания и стремежи и от онези неща, от които не си могъл да се откажеш преди. Чувстваш, че Божиите слова са наистина добри и че практикуването на истината е най-доброто, което може да направиш. Това означава, че нравът ти се е променил. Промяна в нрава звучи много просто, но всъщност е процес, който включва много опит. През този период хората трябва да преминат през много трудности, те трябва да подчинят собствените си тела и да се отрекат от плътта си, те също трябва да изтърпят правосъдие, порицание, скастряне, да приемат другите да се разправят с тях, да преминат през изпитания и облагородяване, а също трябва да преживеят много провали, падения, вътрешни борби и терзания в сърцата си. Само след тези преживявания хората могат да имат известно разбиране за собствената си природа, но частичното разбиране не води до пълна промяна веднага; хората трябва да преминат през дълъг период от опит, преди най-накрая да успеят малко по малко да се отърват от покварения си нрав.

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Какво трябва да знаем за промяната на нечий нрав“)

Повечето хора поставят специален акцент върху поведението в своята вяра в Бог, в резултат на което се случват определени промени в поведението им. След като са започнали да вярват в Бог, те спират да пушат и пият и вече не се карат с другите, като предпочитат да упражняват търпение, когато претърпят загуба. Те преминават през определени промени в поведението. Някои хора чувстват, че щом като повярват в Бог, те разбират истината посредством четенето на Божието слово. Те са преживели делото на Светия Дух и изпитват истинска наслада в сърцата си, което ги прави особено ревностни, като няма нещо, което да не могат да изоставят или да изстрадат. Въпреки това, след като са вярвали в продължение на осем, десет или дори двадесет или тридесет години, тъй като не е имало промяна в техния живот нрав, те в крайна сметка се връщат обратно към старите си навици. Тяхната арогантност и високомерие стават все по-изразени, те започват да се конкурират за власт и печалба, копнеят за парите на църквата и завиждат на онези, които имат преимущество в Божия дом. Те стават паразити и вредители в Божия дом, а някои дори биват изобличени и пропъдени като лъжеводачи и антихристи. Какво доказват тези факти? Промените, свързани единствено с поведението, са неустойчиви. Ако няма промяна в живот нрава на хората, рано или късно те ще покажат истинската си същност. Това е така, защото промените в поведението имат своя източник в религиозната страст и заедно с известна работа от Светия Дух по същото време, за тях става изключително лесно да бъдат ревностни или да имат добри намерения за кратко време. Както казват неверниците: „Да извършиш едно добро е лесно. Трудното е да вършиш добри дела цял живот“. Защо са неспособни хората да вършат добри дела през целия си живот? Защото по природа хората са зли, егоистични и покварени. Поведението на човека се ръководи от неговата природа. Каквато е неговата природа, такова е и поведението, което той разкрива, и само това, което се разкрива естествено, представлява неговата природа. Неща, които са фалшиви, не траят дълго. Когато Бог работи, за да спаси хората, целта му не е да ги украси с добро поведение — целта на Божието дело е да трансформира човешкия нрав, да ги накара да се преродят в нови хора. Божието правосъдие, порицание, изпитания и облагородяване на хората служат за промяна на нрава им, за да могат да постигнат абсолютно подчинение и преданост към Бог и да започнат да Му се покланят по нормален начин. Това е целта на Божието дело. Да се държиш добре не е същото като да се подчиняваш на Бог, още по-малко е равнозначно на това да бъдеш съвместим с Христос. Промените в поведението се основават на доктрина и са породени от религиозна страст — те не се основават на истинското познаване на Бог или на истината, и в много по-малка степен почиват на напътствие от Светия Дух. Въпреки че има моменти, когато някои от нещата, които хората правят, са просветлени или ръководени от Светия Дух, това не е израз на техния живот. Те все още не са навлезли в истина реалностите и техният живот нрав изобщо не се е променил. Без значение колко добро е поведението на човека, това не доказва, че той се подчинява на Бог или че прилага истината на практика. Промените в поведението не представляват промени в живот нрава и не могат да се считат за изражения на живота.

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Трета част“)

Някои хора ще възразят: „Толкова работа свърших за Теб и макар и да не съм постигнал славни резултати, бях прилежен в усилията си. Не може ли просто да ме допуснеш в рая, за да вкуся от плодовете на живота?“. Трябва да знаеш какъв вид хора желая Аз; нечисти не допускам в царството — на нечистите не е позволено да осквернят свещената земя. Дори и да си вършил много работа в продължение на дълги години, ако в края си все същият нечист окаяник, по законите на небесата би било непоносимо да пожелаеш да влезеш в царството Ми! От сътворението на света до днес, никога не съм предлагал лесен достъп до Моето царство срещу раболепие. Това е небесно правило и никой не може да го наруши! Ти трябва да търсиш живот. Днес ще бъдат усъвършенствани подобните на Петър. Те се стремят към промени в нрава си и са готови да свидетелстват за Бог и да изпълнят дълга си на Божии създания. Само такива хора ще бъдат усъвършенствани. Ако търсиш само наградите и не се стремиш към промяна на собствения си нрав, всичките ти усилия ще са напразни — това е неотменимата истина!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Успехът или неуспехът зависят от пътя, по който върви човек“)

Преди Бог да изкупи човека, Сатана вече е вложил много отрова в него. След хиляди години поквара от Сатана в човека се е появила природа, която се противопоставя на Бог. Така че, когато човекът е бил изкупен, това е било само случай на изкупление, при който за човека е била платена висока цена, но отровната природа в него не е била премахната. Човекът е толкова осквернен, че трябва да премине през промяна, преди да стане достоен да служи на Бог. Чрез това дело на съд и порицание човек ще разбере напълно нечистата и покварена природа в себе си и ще може да се промени напълно и да се очисти. Само по този начин човек може да стане достоен да се завърне пред Божия престол. Цялото дело, което се извършва днес, е необходимо, за да може човек да бъде пречистен и променен; чрез осъждане и порицаване в словото, както и чрез облагородяване, човекът може да се отърве от покварата си и да бъде пречистен. Този етап не е толкова дело за спасение, колкото дело за пречистване. Всъщност този етап е етапът на завоюването, а също и вторият етап от делото на спасението.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тайната на въплъщението (4)“)

Хората не могат да променят собствения си нрав; те трябва да преминат през съда и наказанието, страданието и облагородяването на Божиите думи или да бъдат третирани, дисциплинирани и кастрени от Неговите думи. Само тогава те могат да постигнат послушание и вярност към Бог и повече да не бъдат повърхностни спрямо Него. Именно под въздействие на облагородяването на Божиите думи се променя нравът на хората. Само чрез разкриването, осъждането, дисциплинирането и справянето, осъществявани с Неговите думи, те вече няма да се осмеляват да действат прибързано, а ще станат стабилни и уравновесени. Най-важният момент е, че те са способни да се подчинят на настоящите Божии думи и на Неговото дело, дори то да не е в съответствие с човешките представи, те са способни да оставят тези представи настрана и с готовност да се подчинят. В миналото говоренето за промени в нрава се е отнасяло главно до способността да се отречеш от себе си, да позволиш на плътта да страда, да дисциплинираш тялото си и да се отървеш от плътските предпочитания — което е един вид промяна в нрава. Днес всеки знае, че истинският израз на промяната в нрава е да се подчиняваш на настоящите думи на Бог и да познаваш истински Неговото ново дело. По този начин предишното разбиране на хората за Бог, което бе оцветено от собствените им представи, може да бъде заличено и те да постигнат истинско познание и послушание към Бог — само това е истинският израз на промяната в нрава.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Хората, чиито нрав е променен, са тези, които са навлезли в реалността на Божиите думи“)

Христос от последните дни борави с различни истини, за да научи човека, за да изложи на показ неговата същност и да направи разрез на думите и делата човешки. Тези думи съдържат различни истини, като например за дълга на човека, за това как той трябва да се подчинява на Бог, да Му бъде верен и да изживява нормална човечност, както и мъдростта и нрава на Бог. Всички тези думи са насочени към същината на човека и неговия покварен нрав. Думите, които разкриват как човек отхвърля Бог с презрение, съдържат по-конкретно идеята за това, че човек е въплъщение на Сатана и вражеска сила срещу Бог. Предприемайки делото на Страшния съд, Бог не просто разкрива човешката природа с няколко думи — Той я излага на показ, справя се с нея и я окастря в дългосрочен план. Всички тези различни методи на излагане на показ, справяне и окастряне не могат да бъдат заменени с обикновени думи, а с истината, от която човекът е напълно лишен. Само такива методи могат да се наричат съд; само чрез такъв съд човек може да бъде подчинен на Бог и убеден в Неговото съществуване и само така човек може истински да познае Бог. Целта на Божието съдно дело е човекът да види истинското лице на Бог и да научи истината за собственото си непокорство. Съдното дело дава възможност на човека да добие дълбоко разбиране за Божията воля, за целта на Божието дело и за тайните, които са недостъпни за него. То също така дава възможност на човека да узнае и разбере собствената си покварена същност и корените на тази поквара, както и да открие грозотата на човека. Тези резултати се постигат чрез съдното дело, понеже същината му е да разкрие пътя, истината и живота на Бог на всички онези, които вярват в Него. Такова е съдното дело, извършвано от Бог. Ако не смяташ тези истини за важни, ако само мислиш как да ги избегнеш или как да намериш нов начин да живееш без тях, мога само да ти кажа, че ти си един окаян грешник. Ако имаш вяра в Бог, но не търсиш Неговата истина и Неговата воля, и не обичаш истинския път към Него, то за Мен, ти се опитваш да избегнеш Неговия съд и си просто една кукла на конци, един предател, който бяга от големия бял престол. Бог няма да пощади никого от метежниците, които убягват от погледа Му. Върху такива хора ще се стовари още по-жестоко наказание. Тези, които идват пред Бог да бъдат съдени и при това биват пречистени, ще живеят вечно в Божието царство. Това, разбира се, ще се случи в бъдещето.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Христос извършва делото на Страшния съд с помощта на истината“)

Свързани химни

Приеми присъдата на Христос от последните дни, за да бъдеш пречистен