Католиците вярват, че католицизмът е предаден от апостола е най-ортодоксален. Затова те смятат, че когато Бог се завърне, Той ще се яви първо на католиците, а не на християните. Ако вярваха във Всемогъщия Бог, те щяха да бъдат християни и така щяха да предадат Бог.

Божии слова от Библията

„И в последните дни планината на дома на Йехова ще се утвърди на върха на планините и ще се издигне над хълмовете; и всички народи ще се стичат към нея“ (Исая 2:2).

„А посреднощ се нададе вик: Ето, младоженецът иде! Излизайте да го посрещнете!“ (Матей 25:6).

„Ето, стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене“ (Откровение 3:20).

„Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват“ (Йоан 10:27).

„Те са, които следват Агнеца, където и да отива“ (Откровение 14:4).

Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

В света съществуват няколко основни религии, като всички имат свой глава или водач, а последователите им са разпръснати в различни страни и региони по цялата земя; в почти всяка страна, независимо дали е голяма, или малка, има различни религии. Въпреки това, независимо от броя на религиите по света, всички хора във вселената в крайна сметка съществуват под ръководството на един Бог, а съществуването им не се ръководи от глави или водачи на религии. Това означава, че човечеството не е управлявано от определен религиозен глава или водач; по-точно цялото човечество е под водачеството на Създателя, който е създал небето и земята и всички неща, и който също така е създал човечеството — това е факт. Въпреки че в света има няколко основни религии, независимо от това колко са велики, всички те съществуват под властта на Създателя и никоя от тях не може да излезе извън обхвата на тази власт. Развитието на човечеството, промените в обществото, развитието на естествените науки — всичко това е неразривно свързано с решенията на Създателя и тази работа не може да бъде свършена от нито един религиозен глава. Религиозният глава е просто водач на определена религия и не може да представлява Бог, нито може да представлява Онзи, който е създал небето и земята и всички неща. Един религиозен глава може да ръководи всички в рамките на цялата религия, но не може да се разпорежда с всички създания под небето — това е всепризнат факт. Религиозният глава е само водач и не може да бъде равен на Бог (Създателя). Всички неща са в ръцете на Създателя и накрая всички те ще се върнат в Неговите ръце. Човечеството е създадено от Бог и независимо от религията, всеки човек ще се върне под властта на Бог — това е неизбежно. Само Бог е Всевишният сред всички неща, като и най-висшият владетел сред всички създания също трябва да се върне под Неговата власт. Колкото и високо да е положението на един човек, той не може да отведе човечеството до правилната крайна цел, и никой не е в състояние да разпредели всички неща според вида им. Самият Йехова създаде човечеството и разпредели всеки според вида му, а когато настъпи краят на времето, Той пак ще върши Сам работата си, като разпределя всички неща според вида им — тази работа не може да бъде свършена от никого другиго освен от Бог. И трите етапа на делото, извършени от началото до днес, бяха извършени от Самия Бог и бяха извършени от единствения Бог. Фактът на трите етапа на делото е фактът на Божието ръководство на цялото човечество — факт, който никой не може да отрече. В края на трите етапа на делото всички неща ще бъдат разпределени според вида си и ще се върнат под властта на Бог, тъй като в цялата вселена съществува само един Бог и няма други религии.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Познаването на трите етапа на Божието дело е пътят към познаване на Бог“)

От делото на Йехова до делото на Исус и от Неговото дело — до делото на сегашния етап — тези три етапа в един непрекъснат процес обхващат цялата ширина на Божието управление и всички те са дело на един Дух. От сътворението на света Бог винаги е действал, управлявайки човечеството. Той е Началото и Краят, Той е Първият и Последният, Той е Този, Който започва дадена епоха, и Този, Който довежда дадена епоха до край. Тези три етапа на работа в различни епохи и места несъмнено са дело на един Дух. Всички, които разделят тези три етапа, се противопоставят на Бог. Сега трябва да разбереш, че цялото дело, от първия етап до наши дни, е дело на един Бог, дело на един Дух. И в това не може да има никакво съмнение.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Видение за Божието дело (3)“)

След делото на Йехова Исус се въплъти, за да извърши Своето дело сред хората. Неговото дело не беше само по себе си — то надграждаше вече свършеното от Йехова. Исусовото дело бе за нова епоха, която Бог създаде след Епохата на закона. По същия начин, когато делото на Исус бе завършено, Бог продължи да работи за следващата епоха, защото цялостното Божие управление се развива непрестанно. Измине ли старата епоха, настъпва нова; приключи ли предишната работа, начева нова работа, която продължава Божието управление. Това е второто Божие въплъщение, продължаващо делото на Исус. Естествено, то не се случва изолирано, а е трети етап от делото след Епохата на закона и Епохата на благодатта. Всеки път, когато Бог започва нова глава от делото Си, Той поставя ново начало и то винаги възвестява нова епоха. Това е съпътствано от съответните промени в Божия нрав, в начина Му на работа, в мястото, където Той извършва делото Си и в Неговото име. Тоест не е странно, че за хората е трудно да възприемат Божието дело в новата епоха. Но независимо колко Му се противят хората, Бог неспирно върши работата Си и непрестанно води напред цялото човечество. Идвайки в света на хората, Исус въведе Епохата на благодатта и сложи край на Епохата на закона. В сетните дни Бог отново доби плът и с това Свое въплъщение завърши Епохата на благодатта и положи начало на Епохата на царството. Всички, които успеят да приемат второто Божие въплъщение, ще бъдат въведени в Епохата на царството, като при това ще успеят лично да приемат Божието напътствие. При все че Исус свърши много работа сред хората, Той успя само да послужи като изкупление на всички човеци и се превърна в техен принос за грях; Той не освободи човека от покварения му нрав. За пълно избавление на хората от влиянието на Сатана беше необходимо не само Исус да стане изкупителна жертва за човешките грехове, но и Бог да положи още повече усилия, за да освободи напълно човека от сатанински покварения му нрав. И тъй, човешките грехове вече са опростени и Бог отново се въплъти, за да въведе хората в новата епоха, и започна делото на порицанието и възмездието. Това Негово дело пренесе човека в по-висш свят. Всички подчинили се на Неговата власт ще се радват на по-висша истина и ще бъдат още по-благословени. Те наистина ще живеят в светлината и ще бъдат дарени с истината, пътя и живота.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Предисловие“)

Днешното дело придвижи напред делото на Епохата на благодатта; това означава, че делото по целия шестхилядолетен план за управление е напреднало. Въпреки че Епохата на благодатта е приключила, има напредък в Божието дело. Защо повтарям отново и отново, че този етап от делото надгражда Епохата на благодатта и Епохата на закона? Защото делото на днешния ден е продължение на делото, извършено в Епохата на благодатта, и е напредък спрямо това, което е извършено в Епохата на закона. Трите етапа се съчетават един с друг, като всяка брънка във веригата е тясно свързана със следващата. Защо също така казвам, че този етап от делото надгражда направеното от Исус? Ако предположим, че този етап не надграждаше делото, извършено от Исус, в сегашния етап трябваше да се извърши друго разпятие и изкупителното дело от предишния етап трябваше да се извърши отначало. Това би било безсмислено. Излиза, че делото не е напълно завършено, че епохата е напреднала и нивото на делото е издигнато по-високо от преди. Може да се каже, че този етап от делото е изграден върху основата на Епохата на закона и върху скалата на делото на Исус. Божието дело се изгражда етап по етап и сегашният не представлява ново начало. Само съчетанието от трите етапа на делото може да се счита за шестхилядолетен план за управление. Делото на този етап се извършва върху основата на делото на Епохата на благодатта. Ако тези два етапа от делото не са свързани, тогава защо разпятието не се повтаря в сегашния етап? Защо не нося греховете на хората, а вместо това идвам направо да ги съдя и порицавам? Ако Моята работа да съдя и порицавам човека не следваше разпятието и ако идването Ми днес не беше замислено от Светия Дух, тогава нямаше да имам право да съдя и порицавам човека. Именно защото съм едно с Исус, идвам направо да порицавам и съдя човека. Работата в този етап се гради изцяло върху работата в предходния етап. Ето защо само работа като тази може да доведе човека стъпка по стъпка до спасението. Исус и Аз произлизаме от един Дух. Въпреки че не сме свързани по плът, Духовете ни са единосъщни; въпреки че съдържанието на това, което правим, и делото, с което сме се заели, не са еднакви, по същество Си приличаме; Нашата плът приема различни форми, но това се дължи на промяната в епохата и различните изисквания на Нашето дело; Нашите служения не си приличат, така че и работата, която вършим, и нравът, с който се разкриваме пред хората, също е различен. Ето защо това, което човек вижда и разбира днес, не е като в миналото и причината е промяната в епохата. Независимо от това, че са различни по пол и форма на телата и че не са родени в едно и също семейство, нито пък в един и същи период от време, Духовете им все пак са единни. Въпреки че плътта им не споделя нито кръв, нито каквото и да било физическо родство, не може да се отрече, че Те са въплътените тела на Бог в два различни периода от време.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Двете въплъщения на Бог придават пълен смисъл на въплъщението“)

Тъй като човекът вярва в Бог, той трябва да следва плътно стъпките на Бог, стъпка по стъпка; той трябва да „следва Агнето, където и да отиде“. Само те са хората, които търсят истинския път, само те познават делото на Светия Дух. Хората, които робуват на думи и доктрини, са онези, които са били пропъдени чрез делото на Светия Дух. Във всеки период от време Бог ще започва ново дело и във всеки период ще има ново начало сред хората. Ако човек се придържа само към истините, че „Йехова е Бог“ и „Исус е Христос“, които са истини, валидни само за съответната епоха, тогава човек никога няма да бъде в крак с делото на Светия Дух и никога няма да може да придобие делото на Светия Дух. Независимо от начина, по който Бог работи, човекът Го следва без ни най-малко съмнение и Го следва отблизо. Тогава как може човек да бъде пропъден от Светия Дух? Независимо какво прави Бог, ако човек е сигурен, че това е дело на Светия Дух, и сътрудничи в делото на Светия Дух без никакви опасения, като се опитва да изпълни Божиите изисквания, тогава как може да бъде наказан? Делото на Бог никога не е било прекъсвано, стъпките Му никога не са спирали, преди да завърши делото на управлението Той винаги е бил зает и никога не спира. Но човекът е различен: след като е придобил само минимална част от дейността на Светия Дух, той се отнася към нея така, сякаш тя никога няма да се промени; след като е придобил малко знания, той не тръгва напред, за да следва стъпките на по-новото Божие дело; след като е видял само малко от Божието дело, той веднага определя Бог като конкретна дървена фигура и вярва, че Бог винаги ще остане в тази форма, която вижда пред себе си, че е бил такъв в миналото и винаги ще бъде такъв в бъдеще; след като е придобил само повърхностно познание, човекът е толкова горд, че се самозабравя и започва безразсъдно да говори за някакви черти на Божия нрав и Божието същество, каквито просто не съществуват; и след като се е уверил в един етап от дейността на Светия Дух, независимо кой провъзгласява новото Божие дело, човекът не го приема. Това са хора, които не могат да приемат новото дело на Светия Дух; те са твърде консервативни и не могат да приемат новите неща. Това са хората, които вярват в Бог, но същевременно Го отхвърлят. Човекът вярва, че израилтяните са сгрешили, като са „вярвали само в Йехова и не са вярвали в Исус“, но въпреки това мнозинството от хората играят роля, в която „вярват само в Йехова и отхвърлят Исус“ и „копнеят за завръщането на Месията, но се противопоставят на Месията, който се нарича Исус“. Затова не е чудно, че хората все още живеят под властта на Сатана, след като са приели един етап от делото на Светия Дух и все още не получават Божиите благословии. Не е ли това резултатът от човешкото непокорство? Християните по цял свят, които не се движат заедно с новото дело на днешния ден, са се вкопчили в надеждата, че ще имат късмет, като приемат, че Бог ще изпълни всяко тяхно желание. И все пак те не могат да кажат със сигурност защо Бог ще ги отведе до третото небе, нито пък са сигурни как Исус ще дойде да ги приеме, възседнал бял облак, а още по-малко могат да кажат с абсолютна сигурност дали Исус наистина ще пристигне на бял облак в деня, който си представят. Всички са неспокойни и объркани; дори не знаят дали Бог ще вземе всички — различните малки шепи хора, които идват от всякакви вероизповедания. Делото, което Бог върши сега, настоящата епоха, Божията воля — те не разбират нито едно от тези неща и не могат да правят нищо друго, освен да броят дните на пръсти. Само тези, които следват стъпките на Агнето до самия край, могат да получат последната благословия, докато „умните хора“, които не могат да следват до самия край, но вярват, че са спечелили всичко, не могат да станат свидетели на явяването на Бог. Всички те вярват, че са най-умните хора на земята, и прекъсват по-нататъшното развитие на Божието дело без никаква причина, а също така изглежда, че вярват с абсолютна сигурност, че Бог ще ги вземе на небето — хората, които „са изключително верни на Бог, следват Бог и се придържат към Божиите думи“. Въпреки че са „изключително верни“ на словата, изречени от Бог, техните думи и действия са все така отвратителни, защото се противопоставят на делото на Светия Дух и извършват измама и зло. Тези, които не следват докрай, които не са в крак с делото на Светия Дух и които се придържат само към старото дело, не само не са успели да постигнат вярност към Бог, но напротив, превърнали са се в хора, които се противопоставят на Бог, превърнали са се в хора, които са отхвърлени от новата епоха и които ще бъдат наказани. Има ли по-жалки от тях? Мнозина дори смятат, че всички, които отхвърлят стария закон и приемат новото дело, са без съвест. Тези хора, които говорят само за „съвест“ и не познават делото на Светия Дух, накрая ще бъдат лишени от перспектива заради собствената си съвест. Божието дело не се подчинява на доктрини и макар да е Негово собствено дело, Бог не се придържа ревностно към него. Това, което трябва да бъде отречено, е отречено, това, което трябва да бъде пропъдено, е пропъдено. И все пак човекът се поставя в положение да враждува с Бог, като се придържа само към една малка част от делото на Божието управление. Не е ли това абсурдът на човека? Не е ли това невежеството на човека? Колкото повече хората са плахи и прекалено предпазливи, защото се страхуват, че няма да получат Божиите благословии, толкова са по-неспособни да получат по-големи благословии и да получат последната благословия. Тези хора, които робски спазват закона, проявяват изключителна вярност към него, и колкото повече проявяват такава вярност към закона, толкова повече са бунтовници, които се противопоставят на Бог. Защото сега е Епохата на царството, а не Епохата на закона, и делото на днешния ден и делото от миналото не могат да се споменават едновременно, нито пък делото от миналото може да се сравнява с делото от днешния ден. Божието дело се е променило и човешката практика също се е променила; тя вече не е да държиш на закона или да носиш кръста, затова верността на хората към закона и кръста няма да получи Божието одобрение.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Божието дело и практиката на човека“)

Когато цялото Божие управление наближи своя край, Бог ще категоризира всички неща според вида им. Човекът е създаден от ръцете на Създателя и накрая Той трябва напълно да върне човека под Своята власт; това е приключването на трите етапа на делото. Етапът на делото в последните дни, както и предишните два етапа в Израел и Юдея, са Божият план за управление в цялата вселена. Никой не може да го отрече — това е фактът на Божието дело. Въпреки че хората не са преживели и не са били свидетели на много от това дело, фактите си остават факти и това не може да бъде оспорено от никой човек. Хората, които вярват в Бог във всяка точка на вселената, ще приемат трите етапа на делото. Ако познаваш само един конкретен етап от делото и не разбираш другите два етапа, нито пък разбираш Божието дело в миналите времена, тогава ти не можеш да изкажеш пълната истина за цялостния Божи план на управление и твоето познание за Бог е едностранчиво, тъй като в своята вяра в Бог ти не Го познаваш, не Го разбираш и затова не си годен да свидетелстваш за Него. Независимо дали сегашните ти познания за тези неща са задълбочени, или повърхностни, в крайна сметка вие трябва да имате познания и да сте напълно убедени, и всички хора ще видят цялото Божие дело и ще се подчинят на Божията власт. В края на това дело всички религии ще станат едно цяло, всички създания ще се върнат под властта на Създателя, всички създания ще се поклонят на единствения истински Бог, а всички зли религии ще изчезнат и никога няма да се появят отново.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Познаването на трите етапа на Божието дело е пътят към познаване на Бог“)