Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Да се отнасяш към нещата толкова лекомислено и безотговорно е нещо в покварения нрав: това е немарливостта, за която хората често говорят. Във всичко, което вършат, те го правят до степен на „приблизително правилно“ и „достатъчно близо“. Това е отношение на „може би“, „евентуално“ и „четири от пет“. Вършат нещата нехайно, задоволяват се с минимума, както и с това да блъфират докрай. Не виждат смисъл да се отнасят сериозно към нещата или да бъдат педантични, камо ли да търсят истините принципи. Не е ли това нещо, присъщо на един покварен нрав? Това проявление на нормална човешка природа ли е? Не. Правилно е да го наречем надменност, и също е напълно уместно да го наречем разпуснатост — но за да го изразим най-добре, единствената дума, която ще свърши работа, е „немарливост“. Повечето хора имат в себе си немарливост, само че в различна степен. По всички въпроси искат да постъпват нехайно и небрежно, а от всичко, което правят, лъха измама. Мамят другите, когато могат, тарикатстват, когато могат, пестят време, когато могат. Мислят си: „Щом избягвам да бъда разкрит, не създавам проблеми и не ми търсят сметка, мога да се справя как да е с това. Не е нужно да свърша много добре работата, това е твърде голямо главоболие!“. Такива хора не научават нищо до степен, че да го овладеят добре, не влагат себе си, както и не страдат и не плащат цена в обучението си. Искат да се докоснат само повърхностно до даден предмет и след това да кажат, че го владеят отлично, вярват, че са научили всичко, което трябва да знаят, и след това разчитат на него, за да се справят как да е. Не е ли такова отношението на хората към други хора, събития и неща? Добро ли е това отношение? Не е. Просто казано, това означава „да се справяш как да е“. Такава немарливост съществува в цялото покварено човечество. Хората с немарливост в човешката си природа приемат възгледа и отношението за „справяне как да е“ към всичко, което правят. Способни ли са такива хора да изпълняват правилно дълга си? Не. Способни ли са да вършат нещата принципно? Още по-малко вероятно е това да е така.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (втора част))

„Немарлив“ съдържа много значения — да си низък, порочен, безсрамен, егоистичен, неморален, да не се държиш прилично, да не си открит или прям в действията си, а вместо това да действаш подмолно и да вършиш само неправилни неща. Това са различните видове поведение и проявления на немарливите хора. Например, ако един нормален човек иска да направи нещо, щом то е правилно, той се заема да го направи по открит начин, а ако то нарушава закона, ще се откаже и няма да го направи. Немарливците не са такива. Те ще постигнат целите си, без да подбират средствата, и имат стратегии за противодействие на ограниченията на закона. Те заобикалят закона и търсят начини да постигнат целите си, независимо дали това е в съответствие с етиката, морала или човешката природа и независимо какви са последствията. Те не се интересуват от нито едно от тези неща и се стремят единствено да постигнат целите си с всички възможни средства. Това означа да си „немарлив“. Имат ли немарливците някаква почтеност или достойнство? (Не.) Благородни или долни хора са те? (Долни.) В какво отношение са долни? (Няма морална основа в постъпките им.) Точно така, този тип хора нямат основа или принципи в постъпките си; те не обмислят последствията и просто правят това, което си искат. Не се интересуват от закона, от морала, от това дали съвестта им може да приеме действията им, нито от това дали някой ги порицава, съди или заклеймява. Те са безразлични към всичко това и нямат нищо против, стига от него да придобиват ползи и да се наслаждават. Начинът им на вършене на нещата е порочен, мисленето им е достойно за презрение и двете неща са позорни. Ето какво означава да си немарлив. […] И така, с какво точно се свързва това да бъдеш немарлив? Какви са основните симптоми и проявления? Вижте дали Моето обобщение е точно или не. На какво се приравняват немарливците? Те се приравняват на необуздани, зле възпитани, диви животни, а основните проявления на немарливеца са надменност, бруталност, липса на въздържаност, безразсъдно поведение, категорично неприемане на истината, както и вършене на каквото му е угодно, неслушане на никого или непозволяване на никого да го управлява, дръзване да тръгне срещу някого и несъобразяване с никого. Кажете Ми, тежки ли са различните проявления на това да си немарливец? (Да.) Най-малкото този нрав на надменност, липса на разум и безразсъдни действия е много тежък. Дори да изглежда, че подобен човек не върши неща, които съдят Бог или Му се съпротивляват, поради надменния му нрав е изключително вероятно той да върши зло и да се съпротивлява на Бог. Всички негови действия са разкривания на покварения му нрав. Когато един човек стане немарлив до определена степен, той се превръща в бандит и дявол, а бандитите и дяволите никога няма да приемат истината — те може само да бъдат унищожени.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Четвърта точка: те се превъзнасят и свидетелстват за самите себе си)

Как може да се направи разлика между благородните и низките хора? Просто погледнете отношението им към дълга и свързаните с него техни действия и вижте как се отнасят към нещата, и как се държат, когато възникнат проблеми. Хората с почтеност и достойнство са педантични, съвестни и старателни в действията си и са готови да платят цена. Хората без почтеност и достойнство са невнимателни и небрежни в действията си, винаги кроят някакъв номер, винаги искат да се справят просто как да е. Каквато и техника да изучават, те не я учат усърдно, неспособни са да я научат и колкото и време да отделят за изучаването ѝ, остават напълно невежи. Това са непочтени хора. Повечето хора са нехайни при изпълнението на дълга си. Какъв нрав се проявява тук? (Немарливост.) Как се отнасят немарливите хора към своя дълг? Със сигурност нямат правилно отношение към него и със сигурност са нехайни. Това означава, че нямат нормална човешка природа. Крайно немарливите хора са като животни. Все едно да си гледаш куче за домашен любимец: ако не го наглеждаш, то ще дъвче разни неща и ще унищожи всичките ти мебели и уреди. Това би било загуба. Кучетата са животни; те не се сещат да се отнасят към нещата с нежни грижи и не можеш да им търсиш отговорност — трябва просто да се справяш с тях. Ако не го правиш, а оставяш животното да вилнее и да смущава живота ти, това показва, че в твоята човешка природа нещо липсва. Тогава не се различаваш много от животно. Коефициентът ти на интелигентност е твърде нисък — ти си некадърник. И така, как тогава да се справяш добре с тях? Трябва да измислиш начин да ги въздържаш в определени граници или да ги държиш в клетка, като ги пускаш навън два или три пъти на ден в определено време, за да имат достатъчно активност. Това ще обуздае безразборното им дъвчене, а също така ще им осигури упражнения, за да са здрави. По този начин и кучето е добре гледано, и средата ти е защитена. Ако човек не може да се справя с нещата, с които се сблъсква, и няма правилното отношение, в неговата човешка природа нещо липсва. Тя не може да отговори на критерия за нормална човешка природа.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (втора част))

Хората, които са разпуснати и невъздържани, използват същия избор на думи като бандитите и хулиганите от невярващия свят; те особено обичат да имитират речта и стила на звездите и негативните фигури от обществото, като повечето от езика им носи немарлив тон, който звучи сякаш е изречен от хулиган или бандит. Например, когато пристигне невярващ и след като почука на вратата, изрече няколко странни фрази, братята и сестрите казват: „Нещо не е наред; защо този човек изглежда като съгледвач или шпионин?“. Въпреки че в момента не могат да бъдат сигурни, това кара повечето хора да се чувстват неспокойни. И все пак човекът, който е разпуснат и невъздържан, говори впечатляващо, дори с известна надменност, като казва: „Съгледвач? Не ме плаши! Защо да се страхуваме от тях? Ако вие се страхувате, не е нужно да излизате. Аз ще отида да видя за какво става въпрос“. Вижте колко е смел и дързък. Вие бихте ли говорили така? (Не, нормалните хора не говорят така; това е като реч на бандит.) Бандитите говорят различно от нормалните хора; те са особено властни. Хората научават езика на своя вид; отраканите специално възприемат популярния жаргон на обществото, бандитите и хулиганите обичат да говорят на своя жаргон, а неверниците са точно като невярващите и казват всичко, което казват невярващите. Добрите, достойни, порядъчни хора изпитват отвращение и неприязън, когато чуят речта на невярващите; никой от тях не се опитва да имитира такъв вид реч. Някои неверници, дори след като са вярвали десет или двадесет години, все още използват езика на невярващите, като умишлено избират такава реч, а докато говорят, дори имитират поведението, израженията и жестовете на невярващите, както и погледите, които отправят с очите си. Могат ли такива хора да бъдат приятни в очите на братята и сестрите в църквата? (Не.) Повечето братя и сестри ги намират за неприятни и неудобни за гледане. Какво мислите, че Бог чувства към тях? (Отвращение.) Отговорът е ясен: отвращение. От това, което изживяват, от техните стремежи и от хората, събитията и нещата, които почитат в сърцата си, е очевидно, че тяхната човешка природа не въплъщава достойнство или порядъчност и е далеч от благочестието и не отговаря на благоприличието на светците. От устите им рядко се чуват думите, които вярващите или светците трябва да говорят, и думите, които назидават другите и излъчват почтеност и достойнство; едва ли ще ги изрекат. Това, което почитат, до което се домогват и което преследват в сърцата си, е коренно несъвместимо с това, което светците трябва да целят и към което трябва да са устремени, поради което е трудно това, което външно изживяват, тяхната реч и тяхното поведение да бъдат сдържани. Да ги помолиш да бъдат сдържани, а не разпуснати или необуздани, и да запазят достойнство и порядъчност е трудна задача. Да не говорим за това да живеят като някой с човешка природа и разум, който разбира истината и навлиза в истината реалност, те дори не могат да постигнат това да бъдат нормален човек с почтеност и достойнство, който отговаря на благоприличието на светците, спазва правилата и външно изглежда рационален. Преди имаше един човек, който отиде на село да проповядва евангелието и видя, че някои братя и сестри имат бедни семейства и живеят в порутени къщи. Той саркастично и подигравателно каза: „Тази къща е толкова порутена, не е годна за хора; едва е подходяща за прасета. Трябва бързо да се изнесете!“. Братята и сестрите отговориха: „Да се изнесем е достатъчно лесно, но кой ще ни осигури друга къща, в която да живеем?“. Той говореше безразсъдно и своеволно, като казваше каквото му дойде наум, без да мисли за въздействието, което може да окаже върху другите. Това е проява на немарлива природа. Братята и сестрите попитаха: „Ако се изнесем, кой ще ни даде къща, в която да живеем? Ти имаш ли къща?“. Той нямаше отговор. Като видя, че хората са изправени пред трудност, той трябваше да може да разреши тяхната трудност, преди да говори. Какви бяха последствията от неговото безразсъдно говорене, без да може да разреши тяхната трудност? Дали това беше проблем на прекалена откровеност и прямота? Категорично не. Проблемът беше, че неговата немарливост беше твърде сериозна; той беше разпуснат и невъздържан. Такива хора са напълно лишени от каквото и да било понятие за почтеност, достойнство, внимание, толерантност, грижа, уважение, разбиране, съчувствие, милост, загриженост, помощ и така нататък. Тези качества, съществени за нормалната човешка природа, са това, което хората трябва да притежават. Не само че им липсват тези качества, но в общуването си с другите, като видят, че някой е изправен пред трудности, те дори могат да му се присмиват, да му се подиграват, да го иронизират и да го осмиват. Не само че са неспособни да го разберат или да му помогнат, но също така му носят тъга, безпомощност, болка и дори неприятности. За тези с такава тежка немарливост повечето хора ги виждат ясно и ги търпят многократно. Мислите ли, че такива хора могат да имат истинско покаяние? Не мисля, че е вероятно. Предвид тяхната природа същност, те не са любители на истината, така че как биха могли да приемат да бъдат кастрени и дисциплинирани? Невярващите имат изрази като „да си държиш на своето“ или „да вървиш по своя път, без значение какво казват другите“, за да описват такива хора — каква нелепа логика е това? Тези така наречени известни поговорки и идиоми често се разглеждат като положителни неща в това общество, което преиначава фактите и обърква правилното и грешното.

(Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (25))

Много хора изпълняват дълга си по нехаен начин, като никога не го приемат сериозно, все едно работят за невярващи. Вършат нещата по груб, повърхностен, равнодушен и небрежен начин, сякаш всичко е шега. Защо е така? Те са невярващи, които полагат труд; неверници, които изпълняват дълга си. Тези хора са изключително безпринципни. Те са разпуснати и невъздържани, и не са по-различни от невярващите. Когато правят неща за себе си, със сигурност не са нехайни — защо тогава не са поне малко добросъвестни или старателни, когато стане въпрос за изпълнение на дълга им? Каквото и да правят, какъвто и дълг да изпълняват, има една нотка на игривост и пакостене. Тези хора са винаги нехайни и при тях има едно качество на измамност. Имат ли човешка природа хора като тях? Със сигурност нямат човешка природа; нито имат и най-малката степен на съвест и разум. Както при дивите магарета или дивите коне, и при тях се налага непрекъснато управление и надзор. Те мамят и заблуждават Божия дом. Това означава ли, че притежават някаква искрена вяра в Бог? Отдават ли Му всичко? Със сигурност не успяват и положеният от тях труд не е съгласно критериите. Ако подобни хора започнат работа при когото и да било, ще ги уволнят до няколко дни. В Божия дом е напълно вярно да се каже, че те са полагащи труд и наети работници, и могат само да бъдат отстранени. Много хора често са нехайни, докато изпълняват дълга си. Когато са изправени пред това да бъдат кастрени, те все още отказват да приемат истината, спорят упорито и дори се оплакват, че Божият дом е несправедлив към тях, че му липсват милост и толерантност. Това не е ли неразумно? По-обективно казано, това е надменен нрав и тези хора нямат ни най-малко съвест и разум. Тези, които истински вярват в Бог, трябва поне да са способни да приемат истината и да правят неща без да нарушават съвестта и разума. Хората, които не умеят да приемат кастрене или да му се покорят, са твърде надменни, самоправедни и просто неразумни. Няма да е преувеличено да се нарекат зверове, защото са напълно равнодушни към всичко, което правят. Правят нещата точно както им харесва и без никакво отношение към последствията. Ако възникнат проблеми, те не се интересуват. Положеният труд на такива хора не е съгласно критериите. Понеже се отнасят към дълга си по този начин, другите не могат да търпят да ги гледат и нямат доверие в тях. Може ли тогава Бог да има доверие в тях? Щом не отговарят дори на този минимален критерий, положеният от тях труд не е съгласно критериите и те може само да бъдат отстранени.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Тези неща, които засягат човешката природа — нагласите, мислите и мненията, които хората разкриват в отношението си към други хора, събития и неща — са много показателни. За какво са показателни? Те показват как може да се види характерът на даден човек, дали той е благоприличен и порядъчен човек. Какво означава да си благоприличен и порядъчен? Благоприлично и порядъчно ли е да си традиционалист? Благоприлично и порядъчно ли е да си учтив и с добри обноски? (Не.) Благоприлично и порядъчно ли е да спазваш правилата дословно? (Не.) Нито едно от тези неща не е. И така, какво означава да си благоприличен и порядъчен? Ако някой е благоприличен и порядъчен човек, тогава, независимо какво прави, той го прави с определен манталитет: „Независимо дали ми харесва да правя това нещо, или не, нито дали попада в обхвата на интересите ми, или е нещо, към което имам малък интерес — то ми беше възложено и аз ще го свърша добре. Ще започна да го изучавам от нулата и стъпил здраво на земята, ще се заема с него стъпка по стъпка. Накрая, независимо докъде съм стигнал със задачата, ще съм дал най-доброто от себе си“. Най-малкото трябва да притежавате такава нагласа и манталитет, които са практични. Ако от момента, в който поемете дадена задача, я вършите объркано и изобщо не ви е грижа за нея — ако не се отнасяте към нея сериозно и не се допитвате до съответните източници, не правите подробна подготовка, нито търсите и се консултирате с други; и ако освен това не отделяте повече време за изучаването на това нещо, за да можете постоянно да се усъвършенствате в него, постигайки овладяване на това умение или професия, а се отнасяте към него небрежно и просто гледате да отбиете номера, тогава това е проблем във вашата човешка природа. Не е ли това просто претупване на нещата? Някои казват: „Не ми харесва, когато ми даваш такъв дълг“. Ако не ти харесва, не го приемай — а ако го приемеш, трябва да подходиш към него със сериозно и отговорно отношение. Това е отношението, което трябва да имаш. Това не е ли нещо, което хората с нормална човешка природа трябва да притежават? Ето какво означава да си благоприличен и порядъчен. В този аспект на нормалната човешка природа са ви нужни най-малкото внимание, добросъвестност и готовност да платите цена, наред с нагласите да сте здраво стъпили на земята, сериозни и отговорни. Да притежавате тези неща е достатъчно.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (втора част))