Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Днес Бог ви съди, наказва ви и ви заклеймява, но трябва да знаеш, че целта на това осъждане, е да познаеш себе си. Той заклеймява, проклина, съди и наказва, за да познаеш себе си, така че нравът ти да се промени и, нещо повече, да разбереш стойността си и да видиш, че всички Божии действия са праведни и в съответствие с Неговия нрав и изискванията на делото Му, че Той работи в съответствие с плана Си за спасението на човека и че е праведният Бог, който обича, спасява, съди и наказва човека. Ако знаеш само, че си с нисък статус, че си покварен и непокорен, но не знаеш, че Бог иска да изяви Своето спасение чрез правосъдието и наказанието, които Той извършва в теб днес, тогава няма как да преживяваш нещата, а още по-малко ще можеш да продължиш напред. Бог не е дошъл, за да убива или да руши, а за да съди, проклина, наказва и спасява. Докато неговият 6 000-годишен план за управление не приключи — преди Той да разкрие изхода за всяка категория хора — Божието дело на земята ще бъде единствено за спасение. Неговата цел е само да направи онези, които обичат Бог, съвършени — и то напълно — и да ги накара да се предадат на господството Му. Без значение как Бог спасява хората, Той прави всичко това, като ги кара да се откъснат от старата си сатанинска природа. Тоест, Той ги спасява, като ги кара да търсят живот. Ако не го направят, няма да могат да приемат Божието спасение. Спасението е дело на Самия Бог, а търсенето на живот е нещо, с което човек трябва да се заеме, за да приеме спасението. В очите на човека спасението е Божията любов, а Божията любов не може да бъде наказание, правосъдие и проклятия. Спасението трябва да съдържа милост, любяща доброта и, освен това, думи на утеха, както и безпределни благословения, дарявани от Бог. Хората вярват, че когато Бог спасява човека, Той го прави, като го затрогва със Своите благословения и милост, така че човекът да предаде сърцето си на Бог. С други думи, това, че Бог затрогва човека означава, че го спасява. Този вид спасение се постига чрез сключване на сделка. Само когато Бог му въздаде стократно, човекът ще се предаде пред името Му, ще се стреми да прави добро заради Него и да Му носи слава. Не това е Божието намерение за човечеството. Бог е дошъл да върши делото си на земята, за да спаси поквареното човечество. Това не е лъжа. Ако беше лъжа, Той със сигурност не би дошъл да върши делото си лично. В миналото Неговият начин за спасение е бил да прояви най-голямата милост и любяща доброта, дотолкова, че даде всичко, което имаше, на Сатана в замяна на цялото човечество. Настоящето е съвсем различно. Спасението, което получавате днес, се случва през последните дни, по времето на категоризирането на всеки в зависимост от вида му. Начинът да бъдете спасени не е чрез милост и любяща доброта, а чрез наказание и правосъдие, за да може човек да бъде напълно спасен. Така че всичко, което получавате, е порицание, правосъдие и безмилостни удари, но знайте това: в тези безсърдечни удари няма и най-малко наказание. Колкото и тежки да са думите Ми, това което ви сполетява, са само няколко думи, които може да ви се струват напълно безсърдечни, и колкото и да съм разгневен, това, което се излива върху вас, пак са укоряващи думи, и Аз не искам да ви навредя или да ви умъртвя. Не е ли факт всичко това? Знайте, че в днешно време, независимо дали става въпрос за праведен съд или безчувствено облагородяване и наказание, всичко е заради спасението. Независимо от това дали днес всеки ще бъде категоризиран в зависимост от вида си и дали всички видове хора ще бъдат разкрити, целта на всички Божии слова и делото Му е да се спасят онези, които истински обичат Бог. Праведният съд и безсърдечното облагородяване идват, за да очистят човека. Суровите думи и укорите са за пречистване и спасение. По този начин днешният метод на спасение е различен от този в миналото. Днес вие сте спасени чрез праведен съд и това е добър инструмент за категоризиране на всеки от вас в зависимост от вида му. Нещо повече, безмилостното наказание служи за окончателното ви спасение — и какво имате да кажете, изправени пред такова наказание и съд? Не сте ли се радвали винаги на спасение, от началото до края? Видели сте въплътения Бог и сте осъзнали Неговото всемогъщество и мъдрост. Освен това, сте били подложени на постоянни удари и дисциплина. Не сте ли получили въпреки това и най-висша милост? Не са ли вашите благословения по-големи от тези на всички останали? Вашите блага са по-изобилни дори от славата и богатството, на които се е радвал Соломон! Помислете за това: ако намерението, с което дойдох, беше да ви осъдя и накажа, вместо да ви спася, можеха ли дните ви да продължат толкова? Щяхте ли вие, грешни същества от плът и кръв, да оцелеете до днес? Ако целта Ми беше просто да ви накажа, тогава защо бих станал плът и бих предприел такова велико начинание? Не можех ли да накажа вас, простосмъртните, само с една единствена дума? Щеше ли въпреки това да се наложи да ви унищожа, след като ви осъдих с цел? Все още ли не вярвате на тези Мои думи? Мога ли да спася човека само чрез милост и любяща доброта? Или мога да използвам само разпятието, за да го спася? Не е ли по-вероятно Моят праведен нрав да направи човека напълно покорен? Не може ли по-скоро той да спаси напълно човека?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да оставите настрана благословенията на статуса и да разберете Божието намерение за спасението на човека)

Всички вие живеете в земя на грях и разврат и всички сте развратни и грешни. Днес вие не просто можете да виждате Бог, но, което е по-важно, вие сте получили наказание и съд, получили сте това най-дълбоко спасение, което означава, че сте получили най-голямата Божия любов. Във всичко, което прави, Бог наистина ви обича. Той няма лоши намерения. Именно заради вашите грехове Той ви съди, така че да можете да се самоанализирате и да получите това огромно спасение. Цялата тази работа се върши с цел човекът да стане пълноценен. От началото до края Бог прави всичко възможно, за да спаси човека, и Той просто няма желание да унищожи напълно хората, които е създал със собствените Си ръце. Днес Той е дошъл сред вас, за да работи: това не е ли най-вече спасение? Ако Той ви мразеше, пак ли щеше да върши дело от такъв мащаб и да ви води лично? Защо Той трябва да страда така? Бог не ви мрази и няма лоши намерения към вас. Трябва да знаете, че Божията любов е най-реалната. Само защото хората са непокорни, Той трябва да ги спаси чрез съд; в противен случай спасяването им щеше да бъде невъзможно. Тъй като не знаете как да живеете живота си и нямате представа как да живеете, и тъй като живеете на тази развратна и греховна земя и самите вие сте развратни и мръсни дяволи, Той не може да понесе да ви позволи да продължите да пропадате още повече, не може да понесе да ви види да живеете в тази мръсна земя, както сега, тъпкани от Сатана на воля, и не може да понесе да ви остави да изпаднете в Хадес. Той иска само да придобие тази група хора и да ви спаси напълно. Това е основната цел, поради която се извършва делото на завоюването върху вас — то е за спасение. Ако не можеш да видиш, че всичко, което се прави с теб, е любов и спасение, ако смяташ, че това е просто метод, начин за измъчване на човека и нещо, което не заслужава доверие, тогава върни се в своя свят да страдаш от болка и лишения! Ако искаш да бъдеш в този поток и да се радваш на този съд и на това огромно спасение, да се радваш на всички тези благословии — благословии, които не могат да бъдат намерени никъде в човешкия свят — и да се радваш на тази любов, тогава бъди добър: остани в този поток, за да приемеш делото на завоюването и да станеш съвършен. Днес ти може да изпиташ малко болка и облагородяване заради Божия съд, но тази болка има стойност и смисъл. Макар че хората са облагородени и безмилостно разобличени от Божието наказание и съд — целта е да ги накаже за греховете им, да накаже плътта им — никое от тези дела няма за цел да осъди тяхната плът на унищожение. Суровото разобличаване чрез словата е с цел да те насочи към правилния път. Вие лично сте преживели толкова много от това дело и очевидно то не ви е отвело по пътя на злото! Всичко това има за цел да те накара да изживееш своята нормална човешка природа и за нея всичко това е постижимо. Всяка стъпка от Божието дело се определя от твоите нужди, от твоите слабости и твоя реален ръст и върху теб не се поставя непоносимо бреме. Днес това не ти е ясно и ти се струва, че съм строг към теб, и наистина винаги вярваш, че причината, поради която те наказвам, съдя и упреквам всеки ден, е, че те мразя. Но въпреки че това, което понасяш, е наказание и съд, то всъщност е любов към теб и е най-голямата защита. Ако не можеш да разбереш по-дълбокия смисъл на това дело, за теб ще бъде невъзможно да продължиш да го преживяваш. Това спасение трябва да ти донесе утеха. Не отказвай да се вразумиш. След като си стигнал дотук, значението на делото на завоюването би трябвало да ти е ясно и вече не бива да имаш различни мнения за него!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Вътрешната истина за делото на завоюването (4))

Някои хора имат твърде лоши заложби и не обичат истината. Независимо как се разговаря за истината, те не стават за това. Те вярват в Бог от години, а все още не могат да говорят за реално разбиране за преживяване. И така, те решават, че не са сред предопределените Божии избраници и че не могат да бъдат спасени от Бог, независимо още колко години ще вярват в Него. В сърцата си таят убеждението: „Само предопределените Божии избраници могат да бъдат спасени, а всички останали, които имат твърде ниски заложби и са неспособни да разберат истината, не са сред тях; те не биха могли да бъдат спасени, дори и да вярват“. Те смятат, че Бог не определя изхода на хората въз основа на проявите и поведението им. Ако и ти смяташ така, тогава много погрешно разбираш Бог. Ако Бог наистина действаше по този начин, щеше ли да е праведен? Бог определя изхода на хората според един принцип: в крайна сметка изходът на хората ще бъде определен според собствените им прояви и поведение. Ако не виждаш праведния нрав на Бог и винаги Го разбираш погрешно и изопачаваш желанията Му, поради което си винаги песимистично настроен и разочарован, не си ли го причиняваш сам? Ако не разбираш как действа Божието предначертание, трябва да търсиш истината от Бог в Неговите слова, а не сляпо да решаваш, че не си сред предопределените Божии избраници. Това е сериозно неразбиране на Бог! Ти просто изобщо не познаваш делото на Бог, не разбираш Божиите намерения, а още по-малко ревностните и грижовни намерения, полагани шест хиляди години от Бог в делото на управлението. Ти се отказваш от себе си, правиш догадки и се съмняваш в Бог, страхуваш се, че си обслужващ, който ще бъде отстранен, след като приключи службата си, като постоянно умуваш: „Защо трябва да изпълнявам дълга си? Служа ли, докато изпълнявам дълга си? Няма ли да се поддам на измама, ако бъда отстранен, след като приключа със службата си?“. Какво смяташ за този начин на мислене? Можеш ли да го различиш? Ти винаги разбираш погрешно Бог, поставяш Го в категорията дяволски царе, които управляват света, като затваряш сърцето си за Него, като мислиш винаги, че Той е егоистичен и подъл като хората. Никога не вярваш, че Той обича човечеството, нито вярваш в искреността Му да спаси човечеството. Ако ти винаги се характеризираш като обслужващ и се страхуваш да не бъдеш отстранен, след като приключиш със служенето си, ти имаш измамната нагласа на неверниците. Невярващите не вярват в Бог, защото не признават, че Той съществува, нито че Божието слово е истината. Щом вярваш в Бог, защо нямаш вяра в Него? Защо не признаеш, че Божието слово е истината? Ти не желаеш да изпълняваш дълга си и не се подлагаш на изпитания, за да прилагаш истината, в резултат на което все още не си придобил истината, въпреки че вярваш в Бог от много години и въпреки всичко това накрая прехвърляш вината върху Бог, като казваш, че Той не те е предопределил, че не е бил искрен с теб. В какво се състои проблемът? Ти разбираш погрешно Божиите желания, не вярваш в Неговите слова, а когато изпълняваш дълга си, не прилагаш истината на практика и не си отдаден. Как можеш да удовлетвориш Божиите намерения? Как можеш да спечелиш делото на Светия Дух и да разбереш истината? Такива хора дори не отговарят на изискванията да бъдат полагащи труд, така че как биха могли да бъдат допуснати да преговарят с Бог? Ако смяташ, че Бог не е праведен, защо вярваш в Него? Ти винаги искаш Бог да каже лично на теб: „Ти си от народа на царството; това никога няма да се промени“, преди да се потрудиш за Неговия дом, и ако Той не го направи, ти никога няма да Му отдадеш сърцето си. Колко непокорни и непримирими са такива хора! Виждам, че има много хора, които никога не се фокусират върху промяната на нрава си, още по-малко върху практикуването на истината. Те се съсредоточават само върху това да питат на всяка крачка дали ще могат да получат добра крайна цел, как Бог ще се отнася с тях, дали Той ги е предопределил да бъдат Неговия народ и други подобни хорски приказки. Възможно ли е хора, които не си вършат работата правилно, да постигнат истината? Възможно ли е да останат в Божия дом? Сега тържествено ви заявявам: въпреки че човек може да е предопределен, ако той не може да приеме истината и да я прилага на практика, за да се покори на Бог, тогава отстраняването ще бъде крайният му изход. Само онези, които искрено отдават всичко от себе си на Бог и прилагат истината на практика с всички сили, ще могат да оцелеят и да влязат в Божието царство. Въпреки че другите може да ги считат за непредопределени да останат там, те ще постигнат по-добра крайна цел от считаните за предопределени, които никога не са били верни на Бог, поради праведния Божи нрав. Вярваш ли в тези слова? Ако не можеш да им повярваш и продължаваш упорито да се отклоняваш, тогава ти казвам, че със сигурност няма да оцелееш, защото ти просто нямаш истинска вяра в Бог, нито любов към истината. Поради това Божието предопределение не е важно. Казвам това, защото в крайна сметка Бог ще определи изходите на хората според техните прояви и поведение, докато Божието предопределение играе обективно само малка, а не водеща роля. Разбираш ли това?

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Когато четат Божиите слова и виждат, че в словата Си Бог осъжда хората, някои хора си изграждат представи и изпитват съпротива. В Божиите слова се казва например, че не приемаш истината и затова Бог не те харесва или не те приема, че си злодей и антихрист, че се ядосва само като те погледне и че не те иска. Хората четат тези слова и си мислят: „Тези слова са насочени към мен. Бог е решил, че не ме иска, а щом ме е изоставил, и аз повече няма да вярвам в Него“. Когато четат Божиите слова, някои хора често си изграждат представи и погрешни разбирания, защото Бог разобличава покварените състояния на хората и казва някои неща, с които осъжда хората. Те стават негативни и слаби и си мислят, че Божиите слова са насочени към тях, че Бог се отказва от тях и че няма да ги спаси. Стават толкова негативни, че им се доплаква, и повече не искат да Го следват. Всъщност това е погрешно разбиране на Бог. Когато не разбираш значението на Божиите слова, не бива да се опитваш да отсъждаш за Бог. Нито знаеш какви хора изоставя, нито при какви обстоятелства се отказва от тях или ги загърбва. За всичко това има принципи и обстоятелства. Ако не вникваш напълно в тези подробни въпроси, ще си много склонен към свръхчувствителност и ще отсъждаш за себе си въз основа на едно Божие слово. Дали това не е проблемно? Коя е основната черта у хората, която Бог порицава, когато ги съди? Бог съди и разобличава покварения им нрав и покварената им същност, Той осъжда сатанинския им нрав и сатанинската им природа, различните проявления и поведението на бунтарство и противопоставяне срещу Бог. Осъжда хората за неспособността им да Му се покоряват, за това, че постоянно Му се противопоставят и че винаги имат свои собствени мотиви и цели. Подобно осъждане обаче не означава, че Бог е изоставил хората със сатанински нрав. Ако не ти е ясно, значи нямаш способност за възприемане и по това приличаш донякъде на психично болните хора, които винаги са подозрителни към всичко и разбират неправилно Бог. Такива хора са лишени от истинска вяра. Как тогава ще могат да следват Бог докрай? И едно-единствено осъдително твърдение на Бог да чуеш, ти си мислиш, че щом са осъдени от Бог, хората са изоставени от Него и вече няма да бъдат спасени, и затова ставаш негативен и се поддаваш на отчаянието. Това е неправилно разбиране на Бог. Всъщност Той не е изоставил хората. Те са Го разбрали неправилно и сами са се изоставили. Нищо не е по-рисковано от това хората да изоставят себе си, както се случва в думите на Стария завет: „Безумните умират от нямане на разум“ (Притчи 10:21). Няма по-глупаво поведение от това да се предадеш на отчаянието. Понякога четеш Божии слова, които сякаш отсъждат за хората, но всъщност не отсъждат за никого, а са израз на намеренията и мненията на Бог. Това са слова на истината и на принципа и не отсъждат за никого. Словата, изречени от Бог в моменти на гняв или ярост, също представляват Божия нрав. Тези слова са истината и освен това са принципи. Хората трябва да го разберат. Когато Бог казва това, целта му е да позволи на хората да разберат истината и принципите, а в никакъв случай не е да отсъди за когото и да е. Това няма нищо общо с крайната цел и наградата на хората, камо ли с последното им наказание. Това са просто слова, изречени, за да съдят и кастрят хората. Те са резултат от гнева Му към хората, които не отговарят на Неговите очаквания. Тези слова идват от Божието сърце и са изречени, за да събудят и подсетят хората. И все пак някои хора падат и се отричат от Бог заради едно-единствено Негово осъдително изказване. Такива хора не знаят кое е добре за тях, не се поддават на разума и изобщо не приемат истината. […] Има моменти, в които си убеден, че Бог се е отказал от теб, но всъщност Той не се е отказал от теб, а просто те оставя настрана, за да можеш да се самоанализираш. Бог може да те намира за отблъскващ и да не иска да ти обръща внимание, но не те е изоставил. Има хора, които полагат усилия да изпълняват дълга си в Божия дом, но поради същността им и различните неща, които се проявяват в тях, Бог вижда, че не обичат истината и че изобщо не я приемат, и затова наистина ги изоставя. В действителност те не бяха избрани, а известно време само полагаха труд. В същото време Бог прави всичко възможно, за да дисциплинира някои хора, да ги порицава и съди, и дори да ги осъди и прокълне, и при това се отнася към тях по различни начини, които противоречат на човешките представи. Някои хора не разбират Божието намерение и смятат, че Бог се заяжда с тях и ги обижда. Мислят, че няма достойнство в това да живеят пред Бог, не искат повече да Го оскърбяват и напускат църквата. Дори смятат, че постъпват разумно, и така Му обръщат гръб, но всъщност Бог не ги е изоставил. Такива хора нямат представа какво е Божието намерение. Донякъде са свръхчувствителни и стигат дотам, че се отказват от Божието спасение. Имат ли съвест наистина? Има моменти, в които Бог отбягва хората, и моменти, в които за известно време ги оставя настрана, за да могат да се самоанализират, но Бог не ги е изоставил, а им дава възможност да се покаят. Бог наистина изоставя само злите хора, които извършват много злодеяния, неверниците и антихристите. Някои хора казват: „Чувствам, че съм останал без делото на Светия Дух и отдавна не съм получавал Неговото просветление. Дали Бог ме е изоставил?“. Това е погрешно схващане. Тук има и проблем с нрава — хората са свръхемоционални, винаги следват собствените си разсъждения, непрекъснато своеволничат и са нерационални. Не е ли това проблем с нрава? Казваш, че Бог те е изоставил и няма да те спаси. Дали тогава е определил изхода ти? Бог просто ти е казал няколко гневни думи. Как можа да кажеш, че се е отказал от теб и че не те иска повече? Има случаи, в които не можеш да почувстваш делото на Светия Дух, но Бог нито те е лишил от правото да четеш словата Му, нито е определил твоя изход, нито е прекъснал пътя ти към спасението. За какво тогава си толкова разтревожен? В лошо състояние си, има проблем с мотивите, мисълта и гледната ти точка, душевното ти състояние е изкривено и въпреки това не се опитваш да разрешиш тези проблеми, като потърсиш истината, а вместо това постоянно тълкуваш неправилно Бог и се оплакваш от Него, прехвърляш Му отговорността и дори казваш: „Бог не ме иска, затова вече не вярвам в Него“. Нима не се държиш безразсъдно? Нима не се държиш неразумно? Този тип хора са прекалено емоционални, нямат никакъв усет, не се поддават на никакъв разум. Вероятността да приемат истината е най-малка за тях и те много трудно ще постигнат спасение.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Човек може да тръгне по правилния път на вярата в Бог само като преобърне представите си (1))

Когато ви се случи нещо, винаги се държите като страхливци, като подмазвачи, винаги правите компромиси, винаги избирате средния път, никога не обиждате никого и не си врете носа във всичко, никога не отивате твърде далеч — сякаш си стоите на мястото, придържате се към дълга си, правите каквото се иска от вас, не заставате нито отпред, нито отзад и се носите по течението — кажете Ми, мислите ли, че ако упорито изпълнявате дълга си така до самия край, ще можете да получите Божието одобрение? Наясно ли сте, че подобно състояние е доста опасно, че не само няма да можете да получите Божието съвършенство, но и че може да накърните Божия нрав? Дали такъв равнодушен човек се стреми към истината? Дали е от хората, които се боят от Бог и отбягват злото? Човек, който живее в такова състояние, често разкрива мисли на човекоугодник и няма богобоязливо сърце. Ако някой просто изпитва ужас и страх без основателна причина, има ли богобоязливо сърце? (Не.) Човек дори и да се хвърли с цялото си същество в изпълнение на дълга си, да се откаже от работата си и да се отрече от семейството си, ако не отдаде сърцето си на Бог и се пази от Него, това добро състояние ли е? Дали това е нормалното състояние за навлизане в истината реалност? Дали бъдещото развитие на това състояние няма да се окаже ужасяващо? Ако човек продължава да се намира в това състояние, може ли да получи истината? Може ли да придобие живота? Може ли да навлезе в истината реалност? (Не.) Знаете ли, че вие самите притежавате точно това състояние? Когато го осъзнаете, дали си мислите: „Защо винаги се пазя от Бог? Защо винаги мисля по този начин? Толкова е плашещо да имам такива мисли! Това представлява съпротива срещу Бог и отхвърляне на истината“. Състоянието на пазене от Бог е същото като да си крадец — не смееш да живееш на светло, страхуваш се да не бъдат разобличени демоничните ти лица и в същото време си уплашен: „Не бива да се шегувам с Бог. Той може да съди и наказва хората навсякъде и по всяко време. Ако разгневиш Бог, в по-леките случаи Той ще те кастри, а в по-тежките ще те накаже, ще те разболее или ще те накара да страдаш. Хората не могат да понесат тези неща!“. Нима хората нямат такива погрешни разбирания? Дали това е богобоязливо сърце? (Не.) Нима това състояние не е ужасяващо? Когато човек е в това състояние, когато се пази от Бог и винаги има такива мисли и такова отношение към Него, той отнася ли се към Бог като към Бог? Дали това е вяра в Него? Когато човек вярва в Бог по този начин, когато не се отнася към Него като такъв, това не е ли проблем? Като минимум хората не приемат Божия праведен нрав, нито самия факт на Неговото дело. Те си мислят: „Вярно е, че Бог е милосърден и любящ, но Той е и гневлив. Когато Божият гняв сполети човек, това е катастрофално. Той може да порази човек по всяко време и да унищожи когото пожелае. Не трябва да предизвикваме Божия гняв. Вярно е, че Неговото величие и гняв не допускат оскърбление. Да пазим дистанция от Него!“. Ако човек има такава нагласа и такива идеи, може ли напълно и искрено да застане пред Бог? Не може.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само чрез практикуване на истината човек може да се отърве от оковите на покварения нрав)

Ако считаш, че можеш да изпълняваш определен дълг, но също така се страхуваш да не допуснеш грешка и да не бъдеш отстранен, поради което си плах, в застой и не можеш да постигнеш напредък, тогава това отношение на покорство ли е? Например, ако твоите братя и сестри те изберат за свой водач, тогава ти може да се чувстваш задължен да изпълняваш този дълг, защото си избран, но да не си активен по отношение на този дълг. Защо не си активен? Защото ти се въртят мисли за това и считаш, че: „Да бъдеш водач изобщо не е хубаво нещо. То е като да ходиш по ръба на пропаст или да стъпваш по тънък лед. Ако свърша добре задачата си, няма да има награда, но ако я свърша лошо, ще бъда кастрен. А да бъда кастрен дори не е най-лошото от всичко. Ами ако ме освободят или отстранят? Ако това се случи, тогава не свършва ли всичко за мен?“. В този момент започваш да изпитваш противоречия. Какво е това отношение? Това е предпазливост и погрешно разбиране. Това не е отношението, което хората трябва да имат към дълга си. Това е негативно отношение. И така, какво трябва да бъде положителното отношение? (Трябва да бъдем с открито сърце, да сме прями и да имаме смелостта да поемем бреме.) То трябва да бъде отношение на покорство и активно сътрудничество. Това, което казвате, е малко празно. Как може да си с открито сърце и да си прям, когато се страхуваш по този начин? И какво означава да имаш смелостта да поемаш бреме? Каква нагласа ще ти даде смелостта да поемаш бреме? Ако винаги се страхуваш, че нещо ще се обърка и няма да си способен да се справиш с него, и имаш много вътрешни пречки, тогава изначално ще ти липсва смелост да поемаш бреме. „Да бъдеш с открито сърце и да си прям“, „да имаш смелостта да поемеш бреме“ или „никога да не отстъпваш, дори пред лицето на смъртта“, за което говорите — всичко това звучи малко като лозунги, скандирани от разгневени млади хора. Могат ли тези лозунги да разрешават практически проблеми? Това, което е нужно сега, е правилното отношение. За да имаш правилно отношение, трябва да разбереш този аспект на истината. Това е единственият начин да разрешиш вътрешните си затруднения и да си позволиш да приемеш безпроблемно това поръчение, този дълг. Това е пътят на практикуване и само това е истината. Ако използваш термини като „да бъдеш с открито сърце и да си прям“ и „да имаш смелостта да поемеш бреме“, за да се справиш със страха, който изпитваш, това ще бъде ли ефективно? (Не.) Това показва, че тези неща не са истината, нито са път на практикуване. Може да кажеш: „Аз съм с открито сърце и съм прям, аз съм с неукротим духовен ръст, в сърцето ми няма други мисли или замърсители и имам смелостта да поема бреме“. Външно поемаш дълга си, но по-късно, след като си разсъждавал известно време, все още чувстваш, че не можеш да се нагърбиш с него. Може би все още изпитваш страх. Освен това е възможно да видиш как другите биват кастрени и да се уплашиш още повече, като пребито куче, което се ужасява от каиша. Все повече ще чувстваш, че духовният ти ръст е твърде малък и че този дълг е като огромна, непреодолима бездна, и в крайна сметка все още няма да си способен да се нагърбиш с него. Ето защо скандирането на лозунги не може да разрешава практически проблеми. Как всъщност можеш да разрешиш този проблем? Трябва активно да търсиш истината и да възприемеш отношение на покорство и сътрудничество. Това може напълно да разреши проблема. Плахостта, страхът и безпокойството са безполезни. Има ли някаква връзка между това дали ще бъдеш разкрит и отстранен и дали си водач? Ако не си водач, ще изчезне ли твоят покварен нрав? Рано или късно трябва да разрешиш проблема със своя покварен нрав. Освен това, ако не си водач, тогава няма да имаш повече възможности да практикуваш и ще напредваш бавно в живота, с малко шансове да бъдеш усъвършенстван. Макар че има малко повече страдание в това да си водач или работник, то носи и много придобивки и, ако можеш да вървиш по пътя на стремежа към истината, ще можеш да бъдеш усъвършенстван. Каква голяма благословия е това! Затова трябва да се покориш и да сътрудничиш активно. Това е твой дълг и твоя отговорност. Независимо от пътя напред, трябва да имаш покорно сърце. Това е отношението, с което трябва да изпълняваш дълга си.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво представлява изпълнението на дълга съгласно критериите?)

Някои хора не вярват, че Божият дом може да се отнася към хората справедливо. Те не вярват, че Бог царува в Неговия дом, и че истината царува там. Те вярват, че независимо какъв дълг изпълнява човек, ако възникне проблем в него, Божият дом ще се заеме с този човек веднага, ще го лиши от правото да изпълнява този дълг, ще го отпрати или дори ще го премахне от църквата. Наистина ли е така? Разбира се, че не. Божият дом се отнася към всеки човек според истините принципи. Бог е праведен в отношението си към всеки човек. Той не гледа само как се държи човек в един отделен случай; Той разглежда природата същност на човека, неговите намерения, неговото отношение и особено това дали човек може да се самоанализира, когато допусне грешка, дали съжалява и дали може да проникне до същността на проблема въз основа на Неговите думи, да започне да разбира истината, да се намрази и да се покае истински. Ако някой няма това правилно отношение и е изцяло опетнен от лични намерения, ако е пълен с хитри планове и разкриване на покварен нрав и, когато възникнат проблеми, прибягва до преструвки, увъртания и оправдания и упорито отказва да признае действията си, тогава такъв човек не може да бъде спасен. Той изобщо не приема истината и е напълно разкрит. Онези, които не са правилни хора и които изобщо не могат да приемат истината, в същността си са неверници и могат само да бъдат отстранени. Как могат неверниците, които служат като водачи и работници, да не бъдат разкрити и отстранени? Неверникът, независимо какъв дълг изпълнява, бива разкрит най-бързо от всички, защото поквареният нрав, който разкрива, е твърде много и твърде очевиден. Нещо повече, те изобщо не приемат истината и действат безразсъдно и своеволно. Накрая, когато са отстранени и са изгубили възможността да изпълняват дълга си, започват да се тревожат и да си мислят: „Свършено е с мен. Ако не ми позволяват да изпълня дълга си, не мога да бъда спасен. Какво да правя?“. В действителност Небето винаги оставя изход за човека. Има един последен път, който е да се покаеш искрено и да побързаш да проповядваш евангелието и да печелиш хора, като компенсираш грешките си чрез вършене на добри дела. Ако не поемат по този път, тогава с тях наистина е свършено. Ако притежават някакъв разум и знаят, че нямат никакъв талант, трябва да се въоръжат както трябва с истината и да се обучат да проповядват евангелието — това също е изпълнение на дълг. Напълно осъществимо е. Ако някой признава, че е бил отстранен, защото не изпълнява добре дълга си и въпреки това не приема истината и не изпитва ни най-малко угризение, а вместо това се оставя на отчаянието, не е ли това глупаво и невежо? Кажете Ми, ако човек допусне грешка, но е способен на истинско разбиране и желае да се покае, Божият дом няма ли да му даде шанс? С наближаването на края на Божия шестхилядолетен план за управление, остават толкова много дългове, които трябва да се изпълнят. Но ако нямаш съвест или разум и не се грижиш за същинската си работа, ако си получил възможност да изпълниш дълг, но не умееш да го оцениш, не се стремиш ни най-малко към истината, а оставяш най-доброто време да те подмине, тогава ще бъдеш разкрит. Ако постоянно си нехаен при изпълнението на дълга си и изобщо не се подчиняваш, когато те кастрят, ще те използва ли отново Божият дом за изпълнение на дълг? В Божия дом царува истината, а не Сатана. Бог има последната дума за всичко. Той е този, който върши делото за спасението на човека, Той е този, който има върховенство над всичко. Не е необходимо да анализираш кое е правилно и кое не, трябва просто да слушаш и да се покоряваш. Когато се изправиш пред това да те кастрят, трябва да приемеш истината и да можеш да поправиш грешките си. Направиш ли го, Божият дом няма да ти отнеме правото да изпълняваш дълг. Ако винаги се страхуваш да не те отстранят, вечно се оправдаваш, измисляш си извинения, това е проблем. Ако позволиш на другите да видят, че изобщо не приемаш истината и си глух за гласа на разума, значи си загазил. Църквата ще бъде длъжна да се справи с теб. Ако изобщо не приемаш истината при изпълнение на дълга си и винаги се страхуваш да не бъдеш разкрит и отстранен, то този твой страх е опетнен от човешка умисъл и покварен сатанински нрав, от подозрителност, предпазливост и неразбиране. Човек не бива да има никоя от тези нагласи. Първо трябва да се справиш със страха си, както и с грешните си разбирания за Бог. Как възникват грешни разбирания за Бог в човека? Когато нещата вървят добре за някой човек, той определено не разбира погрешно Бог. Вярва, че Бог е добър, Бог е почтен, Бог е праведен, милостив и любящ, Бог е прав във всичко, което върши. Щом обаче се изправи пред нещо, което не отговаря на представите му, си мисли: „Май Бог не е много праведен, поне не в този случай“. Това не е ли грешно разбиране? Как става така, че Бог не е праведен? Кое е това, което породи това грешно разбиране? Кое те накара да си изградиш това мнение и разбиране, че Бог не е праведен? Можеш ли да кажеш със сигурност какво е? Коя фраза беше? Кой въпрос? Коя ситуация? Кажи, за да може всички да го разберат и да видят дали имаш солидни аргументи. А когато човек разбира грешно Бог или се сблъсква с нещо, което не отговаря на представите му, какво отношение трябва да има? (Отношение на търсене на истината и на покорство.) Той трябва първо да се покори и да поразсъждава: „Не разбирам, но ще се покоря, защото това е направено от Бог и не е нещо, което човек трябва да анализира. Освен това не мога да се съмнявам в Божиите слова или в делото Му, защото Божието слово е истината“. Не е ли това отношението, което човек трябва да има? С такова отношение, грешното ти разбиране пак ли ще създава проблем? (Не.) Няма да засегне изпълнението на дълга ти или да му попречи. Кой според вас е способен на отдаденост — човек, който таи грешни разбирания при изпълнението на дълга си, или този, който не го прави? (Който не допуска грешни разбирания при изпълнение на дълга си е способен на отдаденост.) Така че на първо място трябва да имаш покорно отношение. Нещо повече, трябва най-малкото да вярваш, че Бог е истина, че Бог е праведен и че всичко, което върши, е правилно. Това са предпоставките, които определят дали можеш отдадено да изпълняваш дълга си. Ако покриваш и двете изисквания, могат ли грешните разбирания в сърцето ти да засегнат изпълнението на твоя дълг? (Не.) Не могат. Това означава, че няма да вкарваш тези неразбирания в изпълнението на дълга си. Първо, трябва да ги разсееш изначално, като се увериш, че са останали само в зародиш. Какво трябва да направиш след това? Изкорени ги из основи. Как да ги изкорениш? Прочети заедно с всички няколко подходящи откъса от Божиите слова, които се отнасят до това. След това разговаряйте за това защо Бог действа по този начин, какво е Божието намерение и какви резултати могат да бъдат постигнати от това, че Бог работи по този начин. Разговаряйте задълбочено за тези неща, тогава ще имаш разбиране за Бог и ще можеш да се покориш. Ако не разрешиш неразбирането си за Бог и пренесеш представите си в изпълнението на дълга си, като казваш: „В този случай бог е действал неправилно и аз няма да се покоря. Ще го оспоря, ще дебатирам тези неща с божия дом. Не вярвам, че това е божие дело“ — що за нрав е това? Типичен сатанински нрав. Такива думи не бива да се произнасят от човеците; не е това отношението, което трябва да има едно сътворено същество. Щом можеш да се противопоставиш на Бог по този начин, достоен ли си да изпълняваш този дълг? Не си. Понеже си дявол и нямаш човешка природа, не си достоен да изпълняваш дълг. Ако човек притежава някакъв разум и у него се породят погрешни разбирания за Бог, той ще се моли на Бог, ще търси и истината в Божиите слова; и рано или късно въпросът ще му се изясни. Ето това трябва да правят хората.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Хората често се тревожат и страхуват от Божиите изпитания, но през цялото време живеят в капана на Сатана и в опасна територия, в която са нападани и тормозени от Сатана, но не познават страха и са спокойни. Какво се случва? Вярата на човека в Бог е ограничена само до нещата, които може да види. Той няма ни най-малка представа за Божията любов и загриженост за хората, за Неговата нежност и внимание към тях. Освен малко безпокойство и страх от Божиите изпитания, правосъдие и наказание, величие и гняв, човекът няма ни най-малка представа за добрите намерения на Бог. При споменаването на изпитанията хората се чувстват така, сякаш Бог има скрити мотиви, а някои дори вярват, че Бог крие зла умисъл, без да знаят какво всъщност ще направи с тях; по този начин, докато обявяват на всеослушание покорството си пред върховенството на Бог и Неговите подредби, те правят всичко възможно да се съпротивляват и да се противопоставят на върховенството на Бог над човека и на подредбите за човека, защото вярват, че ако не внимават, ще бъдат подведени от Бог, че ако не държат в ръце собствената си съдба, всичко, което имат, може да бъде отнето от Бог и животът им дори да бъде прекратен. Човекът е в лагера на Сатана, но никога не се притеснява, че ще бъде тормозен от него, и макар че е тормозен от Сатана, човекът никога не се страхува, че ще бъде пленен от него. Човекът постоянно повтаря, че приема Божието спасение, но никога не се е доверявал на Бог и не е вярвал, че Той наистина ще го спаси от ноктите на Сатана. Ако, подобно на Йов, човекът е способен да се покори на устроеното и подреденото от Бог и да предаде цялото си същество в Божиите ръце, тогава дали краят на човека няма да бъде същият, като този на Йов — получаването на Божиите благословии? Ако човекът може да приеме и да се покори на Божието върховенство, какво ще загуби? Затова ви предлагам да бъдете внимателни в своите действия и предпазливи към всичко, което предстои да ви сполети. Не прибързвайте и не бъдете импулсивни, не се отнасяйте към Бог и към хората, нещата и предметите, които Той е приготвил за вас, в зависимост от вашата гореща кръв или естественост, или според вашето въображение и представи; трябва да бъдете предпазливи в действията си, да се молите и да търсите повече, за да не предизвикате гнева на Бог.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II)

Понякога Бог използва определен въпрос, за да те разкрие или да те дисциплинира. Означава ли това, че си бил отстранен? Означава ли, че е дошъл краят ти? Не. Това е все едно детето да не е слушало и да е сгрешило. Родителите му вероятно ще му се скарат и ще го накажат, но ако то не може да разгадае намерението на родителите си или да разбере защо правят това, ще разбере погрешно намерението им. Например те биха могли да кажат на детето: „Не излизай сам от къщи и не ходи навън сам“, но това влиза през едното ухо и излиза през другото, а детето все пак се измъква само. След като родителите разберат това, те му се карат и за наказание го карат да стои в ъгъла, за да помисли за поведението си. Без да разбира намеренията им, детето започва да се съмнява: „Родителите ми не ме ли искат повече? Наистина ли съм тяхно дете? Ако наистина не съм тяхно дете, това означава ли, че съм осиновен?“. Върху такива неща размишлява. Какви са всъщност намеренията на родителите? Те казват на детето си, че е твърде опасно да прави това и че не трябва да го прави. То обаче не слуша и думите им влизат през едното ухо и излизат през другото. Затова се налага да използват някаква форма на наказание, за да възпитат правилно детето си и да го накарат да се поучи от грешките си. Какво искат да постигнат родителите, като постъпват по този начин? Дали само да накарат детето да се поучи от грешките си? Този вид учене не е това, което в крайна сметка искат да постигнат. Целта им с тези действия е да накарат детето да прави това, което му казват, да се държи в съответствие с техните съвети и да не прави нищо като израз на неподчинение, което да ги накара да се тревожат — това би бил желаният резултат. Ако детето слуша родителите си, това показва, че е съзряло в разбирането си, и тогава родителите му ще имат по-малко грижи. Дали тогава няма да бъдат доволни от него? Ще се налага ли все още да го наказват по този начин? Няма да се налага повече. Същото е и да вярваш в Бог. Хората трябва да се научат да се вслушват в Божиите слова и да разбират Неговото сърце. Те не бива да разбират Бог погрешно. Всъщност в много случаи загрижеността на хората произтича от тяхната собствена корист. Най-общо казано, това е страхът, че те няма да имат изход. Те винаги мислят: „Ами ако Бог ме разкрие, ако ме отстрани и отхвърли?“. Това е твоето погрешно тълкуване на Бог. Това са само твои едностранчиви предположения. Трябва да разбереш какво е Божието намерение. Когато Той разкрива хората, не го прави, за да ги отстрани. Той разкрива хората, за да изобличи техните недостатъци, грешки и тяхната природа същност, да ги накара да опознаят себе си и да станат способни на истинско покаяние. Затова разкриването на хората е с цел да помогне на живота им да израства. Ако хората нямат чисто разбиране, те са склонни да тълкуват погрешно Бог и да стават негативно настроени и слаби. Те дори могат да се поддадат на отчаянието. Всъщност, да си разкрит от Бог не означава непременно, че ще бъдеш отстранен. То е, за да ти помогне да опознаеш собствената си поквара и да те накара да се покаеш. Често, тъй като хората са непокорни и не търсят да намерят решение в истината, когато разкриват поквара, Бог трябва да ги дисциплинира. И така, понякога Той разкрива хората, като разобличава тяхната грозота и окаяност, кара ги да опознаят себе си, което помага на живота им да израства. Разкриването на хората има две различни последствия: за злите хора да бъдат разкрити означава да бъдат отстранени. За онези, които са способни да приемат истината, това е напомняне и предупреждение. Те са принудени да се замислят за себе си, да видят истинското си състояние и да престанат да бъдат своенравни и безразсъдни, защото да продължават по същия начин би било опасно. Разкриването на хората по този начин има за цел да им напомни да не би, докато изпълняват дълга си, да станат объркани и небрежни, да не приемат нещата насериозно, да се задоволяват само с няколко резултата и да си мислят, че изпълнението на дълга им е съгласно критериите, когато всъщност те далеч не са изпълнили Божиите изисквания, но въпреки това са все така самодоволни и смятат, че се справят добре. При такива обстоятелства Бог ще дисциплинира, ще предупреждава и ще напомня на хората. Понякога Бог разкрива тяхната грозота, което очевидно служи за напомняне. В такива моменти трябва да се самоанализираш: да изпълняваш дълга си по този начин, не е съгласно критериите, в теб има непокорство, има твърде много негативни елементи, всичко, което правиш, е нехайно и ако все така не се каеш, трябва да бъдеш наказан. От време на време, когато Бог те дисциплинира или те разкрива, това не означава непременно, че ще бъдеш отстранен. Към този въпрос трябва да се подходи правилно. Дори и да бъдеш отстранен, трябва да го приемеш, да му се покориш и да побързаш да размислиш и да се покаеш. В обобщение, какъвто и смисъл да има това да бъдеш разкрит, трябва да се научиш да се покоряваш. Ако проявяваш пасивна съпротива и вместо да коригираш недостатъците си, продължаваш да вървиш от лошо към по-лошо, със сигурност ще бъдеш наказан. Ето защо, когато човек се занимава с въпросите на това да бъде разкрит, той трябва да проявява покорство, сърцето му трябва да е обзето от страх и той трябва да стане способен на покаяние: само тогава ще е в съгласие с Божиите намерения и само ако практикува по този начин, може да се спаси и да избегне Божието наказание. Затова разумните хора трябва да са способни да разпознават собствените си грешки и да ги коригират, като най-малкото стигат до момента, в който разчитат на съвестта си, за да изпълнят дълга си. Освен това трябва да се обърнат и към истината, като не само стигат до момента, в който поведението им е принципно, но и до момента, в който отдават цялото си сърце, цялата си душа, целия си ум и цялата си сила: само тогава те могат да изпълняват дълга си по начин, който отговаря на критериите, само тогава са хора, които наистина се покоряват на Бог. Какво трябва да приеме човек като критерий за удовлетворяване на Божиите намерения? Трябва да поставя действията си на основата на истините принципи, като главният аспект на това е да постави ударението върху интересите на Божия дом и върху делото на Божия дом, да има предвид цялостната картина и да не се съсредоточава върху определен аспект с риск да изпусне от поглед друг. Второстепенният аспект на това е да свърши правилно собствената си работа и да постигне желания резултат в съответствие с това, което се изисква от него, без да отбива номера по нехаен начин, без да позори Бог. Ако хората овладеят тези принципи, няма ли да се избавят от тревогите и погрешните си схващания? Оставиш ли настрана тревогите и погрешните си схващания, и повече нямаш никакви неразумни идеи за Бог, тогава негативните елементи бавно ще престанат да заемат господстващо положение вътре в теб, а ти ще подхождаш към този вид въпроси по правилния начин. Затова е важно да търсиш истината и да се стремиш да разбереш Божиите намерения.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само чрез практикуване на истината и покорство на Бог може да се постигне промяна в нрава)

Бог спасява хора, които са били покварени от Сатана и имат покварен нрав, а не съвършени хора без недостатъци или такива, които живеят във вакуум. Когато разкрият известна поквара, някои хора си мислят: „Отново се противопоставих на Бог. Вярвам в Бог от много години и още не съм се променил. Бог със сигурност не ме иска вече!“. След това се оставят на безнадеждността и започват да изпитват нежелание да се стремят към истината. Какво мислите за тази нагласа? Те сами са се отказали от истината и смятат, че Бог вече не ги иска. Нима това не е погрешно разбиране на Бог? Подобна негативност е най-лесният начин за Сатана да се възползва от тях. Сатана им се присмива с думите: „Какъв глупак си само! Бог иска да те спаси, а ти още страдаш по този начин! Просто се откажи! Ако се откажеш, Бог ще те отстрани, което е все едно Той да те предаде на мен. Аз ще те измъчвам до смърт!“. Успее ли Сатана, последствията ще са немислими. Следователно, независимо какви трудности или негативност срещне човек, той не бива да се отказва. Трябва да търси истината за намиране на решения и не трябва да чака пасивно. В процеса на израстване в живота и в хода на човешкото спасение хората понякога могат да тръгнат по грешния път, да се отклонят или да имат периоди, в които показват състояние и поведение на незрялост в живота. Могат да имат моменти на слабост и негативност, моменти, в които казват грешните неща, препъват се или преживяват неуспех. Всичко това е нормално в очите на Бог. Той не се настройва против тях. Някои хора смятат, че покварата им е твърде дълбока и никога няма да удовлетворят Бог, затова изпитват печал и омраза към самите себе си. Но точно такива хора с разкайващи се сърца спасява Бог. От друга страна онези, които смятат, че не се нуждаят от Божието спасение, които се мислят за добри хора, на които всичко им е наред, обикновено не са сред спасените от Бог. Какво искам да ви предам тук? Който разбира, нека да каже. (Ние трябва да боравим правилно с разкриването си на поквара и да се съсредоточим върху практикуването на истината, а след това ще получим Божието спасение. Ако непрекъснато разбираме погрешно Бог, лесно ще се примирим с безнадеждността.) Трябва да имаш вяра и да си кажеш: „Въпреки че сега съм слаб, въпреки че съм залитал и съм се провалял, ще израсна и някой ден ще разбера истината, ще удовлетворя Бог и ще постигна спасение“. Трябва да имаш тази решимост. Независимо с какви несгоди, трудности, провали или спънки се сблъскаш, не бива да си негативен. Трябва да знаеш какъв тип хора спасява Бог. Освен това, ако смяташ, че все още не си пригоден да бъдеш спасен от Бог или има случаи, в които изпадаш в състояние, което Бог ненавижда или не харесва, или има период, в който си се държал лошо, и Бог не те е приел или те е отритнал, това няма значение. Сега вече знаеш и не е твърде късно. Стига да се покайваш, Бог ще ти даде шанс.

… Бог е праведен и справедлив към всички. Бог не гледа какъв си бил преди, нито сегашния ти духовен ръст. Той гледа дали се стремиш към истината и дали вървиш по пътя на стремежа към истината. Никога не бива да разбираш погрешно Бог и да казваш: „Защо тези, които могат да бъдат спасени от Бог, все още могат да лъжат и да разкриват поквара? Бог би трябвало да спаси тези, които не лъжат“. Това не е ли заблуда? Има ли някой сред поквареното човечество, който да не лъже? Хората, които не лъжат, нуждаят ли се все пак от Божието спасение? Това, което Бог спасява, е поквареното от Сатана човечество. Ако дори не можеш ясно да разбереш този факт, тогава си невеж и глупав. Точно както казва Бог: „Няма праведни хора на земята, защото праведните не са на този свят“. Именно поради това, че човечеството е покварено от Сатана, Бог се въплъщава на земята, за да спаси тези покварени хора. Защо Бог не казва нищо за спасяване на ангели? Защото ангелите са на небето и не са били покварени от Сатана. От самото начало Бог винаги е казвал, че „човечеството, което спасявам, е човечество, което е било покварено от Сатана, човечеството, което е било отнето от ръцете на Сатана, човечеството, което притежава покварения нрав на Сатана, човечеството, което застава срещу Мен, противопоставя Ми се и се бунтува срещу Мен“. Тогава защо хората не се изправят пред този факт? Не разбират ли погрешно Бог? Погрешното разбиране за Бог е най-лесният път към противопоставянето срещу Него и затова трябва незабавно да се преодолее. Ако този проблем не се реши, това е много опасно и би могло лесно да доведе до това Бог да те пренебрегне. Погрешните разбирания на хората се коренят в техните представи и фантазии. Ако винаги са вкопчени в своите представи и фантазии, тогава най-вероятно ще откажат да приемат истината. Когато разбираш погрешно Бог, ако не търсиш истината с цел намиране на решение, знаете какви са последствията. Бог ти позволява да се препънеш, да се провалиш и да сгрешиш. Бог ще ти даде възможности и време да разбереш истината, да практикуваш истината, постепенно да разбереш Неговите намерения, да правиш всичко в съответствие с Неговите намерения, да се покориш истински на Бог и да постигнеш истината реалност, която Бог изисква от хората да притежават. Кой обаче е човекът, когото Бог ненавижда най-силно? Този, който отказва да приеме истината, въпреки че в сърцето си я познава, а какво остава да я практикува. Вместо това продължава да живее според сатанинска философия и все още се смята за доста добър и покорен на Бог, като същевременно се опитва да подведе останалите и да спечели позиция в Божия дом. Бог ненавижда този тип хора най-много, те са антихристи. Въпреки че всеки има покварен нрав, тези действия имат различна природа. Това не е обичайният покварен нрав, нито нормалното разкриване на поквара. По-скоро ти съзнателно и упорито се противопоставяш на Бог докрай. Знаеш, че Бог съществува, вярваш в Бог и въпреки това умишлено избираш да Му се противопоставяш. Това не е като да имаш представи за Бог, нито е проблем на погрешно разбиране. Вместо това умишлено се противопоставяш на Бог докрай. Може ли Бог да спаси такъв човек? Бог не те спасява. Ти си враг на Бог, следователно си дявол и Сатана. Може ли Бог все пак да спасява дяволи и сатани?

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Във вярата в Бог най-важното е да се практикуват и да се преживяват Неговите слова)

От самото начало често ви убеждавам, че всеки от вас трябва да се стреми към истината. Не се предавайте, щом имате възможността да го направите. Стремежът към истината е задължение, отговорност и дълг на всеки човек и пътят, по който всеки човек трябва да върви, както и пътят, по който трябва да вървят всички, които искат да бъдат спасени. Само че никой не се вслушва в това, никой не мисли, че то е нещо важно, всеки човек смята, че това е просто някакво набожно хленчене и продължава да си мисли каквото си знае. Въпреки че мнозина стискат в ръце книги с Божиите слова и ги четат, мнозина слушат проповеди и като че ли до един са приели Божието правосъдие и наказание, както и напътствията Му по време на изпълнението на своя дълг, в интерес на истината от самото начало до ден-днешен все още не е била установена връзка между човек и Бог и всички хора живеят със собствените си фантазии, представи, погрешни разбирания и предположения и дори изживяват всеки ден в съмнение и негативизъм, и подхождат към Божиите слова, дело и напътствия въз основа на тези неща. Как би могъл да се отървеш от негативизма, ако живееш в подобни състояния? Как можеш да се отървеш от непокорството? Как можеш да се отървеш от нагласата и измамното и злонамерено отношение или от предположенията и погрешните разбирания, с които подхождаш към Божието поръчение и към дълга, който Бог ти е отредил? Определено, не можеш да се отървеш от тях. Затова ако искаш да поемеш по пътя на стремежа и практикуването на истината и навлизането в истината реалност, трябва още сега да застанеш пред Бог, да Му се молиш, да търсиш Неговите намерения и да разбереш, че Неговите желания са от най-голямо значение. Прекалено непрактично е постоянно да живееш със свои представи и фантазии. Трябва да се самоанализираш по отношение на всички въпроси, да признаеш какъв е онзи аспект на покварения нрав, който все още притежаваш и който трябва да бъде пречистен, кои са онези неща, които те спират да приложиш истината на практика, какви погрешни разбирания и представи имаш за Бог и какви са нещата, които Той върши и които не са в съответствие с твоите собствени представи, но те карат да се съмняваш и да ги разбираш погрешно. Ако се самоанализираш по този начин, можеш да откриеш онези свои проблеми, които продължаваш да имаш и които трябва да бъдат разрешени с търсенето на истината, и ако практикуваш по този начин, то тогава животът ти ще нараства бързо. Ако не се самоанализираш, но винаги таиш представи и погрешни разбирания за Бог в сърцето си, не преставаш да заставаш твърдо зад собствените си идеи и да мислиш, че Бог те разочарова или не е справедлив към теб, и винаги се придържаш към собствените си доводи, то твоите погрешни разбирания за Бог само ще се задълбочават и връзката ти с Него ще става все по-далечна и по-далечна, а непокорството и съпротивата към Него в сърцето ти ще нарастват все повече и повече. Опасно е състоянието ти да се влошава до такава степен, защото това вече сериозно ще навреди на ефективното изпълнение на твоя дълг. Можеш да се отнасяш към дълга и задълженията си с немарливост, нехайство, непочтителност, непокорство и противопоставяне, но какъв ще е крайният резултат? Самият ти ще станеш нехаен в изпълнението на дълга си, измамен и противопоставящ се на Бог. Няма да си способен да придобиеш истината, нито да навлезеш в истините реалности. Каква ще е първопричината за този резултат? Дължи се на факта, че хората все още таят в сърцата си представи и погрешни разбирания за Бог и тези практически проблеми все още не са разрешени. Така че между хората и Бог винаги ще съществува бездна. Затова ако искат да се изправят пред Бог, те трябва първо да се замислят над погрешните си разбирания, представи, фантазии, съмнения и предположения, които таят относно Него. Всички тези неща трябва да бъдат изследвани. Да имаш реални представи и погрешни разбирания за Бог не е елементарен въпрос, тъй като засяга както отношението на хората към Бог, така и тяхната природа същност. Тези неща няма просто да изчезнат безследно, ако хората не търсят истината, за да се справят с тези представи и погрешни разбирания. Дори да не влияят на изпълнението на дълга ти или на стремежа ти към истината, когато нещо се случи или настъпят някакви по-специални обстоятелства, пак ще се окаже, че смущават твоето съзнание и изпълнението на дълга ти. Затова ако имаш представи и погрешни разбирания, трябва да се изправиш пред Бог и да се самоанализираш, да търсиш истината и да разбираш ясно първопричината и същността на въпроса защо подобни представи и погрешни разбирания се зараждат у хората. Само тогава те могат да изчезнат, връзката ти с Бог може да бъде нормална, а животът ти може постепенно да нараства. Фактът, че хората имат твърде много представи и погрешни разбирания за Бог, доказва, че човечеството се противопоставя и не съответства на Бог. Бездната между хората и Бог ще се затвори постепенно едва когато те непрекъснато се справят с тези представи и погрешни разбирания. Така ще са способни да се покорят на Бог и да имат по-голяма вяра в Него. С повече вяра практикуването на истината ще е много по-малко опорочено и в стремежа им към истината ще има много по-малко опорочавания и спънки.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само чрез стремеж към истината човек може да преобърне своите представи и погрешно разбиране за Бог)

Ако имаш честно отношение на приемане на истината и покорство към нея, и ако независимо какво се случва и колко болка има в сърцето ти, или колко си унизен, винаги си способен да приемеш истината и да ѝ се покориш, и все още си в състояние да се молиш на Бог, като казваш: „Всичко, което Бог върши, е правилно и трябва да го приема“, то това е покорно отношение. В процеса на приемане обаче трябва непрекъснато да се самоанализираш, да премисляш къде са грешките в действията и в поведението ти и кои аспекти на истината си нарушил. Трябва също така да разнищваш собствените си намерения, за да можеш ясно да видиш своето истинско състояние и действителния си духовен ръст. Ако след това потърсиш истината, ще знаеш как да я практикуваш в съответствие с принципите. Ако практикуваш и преживяваш по този начин, преди да разбереш, ще постигнеш напредък. Истината ще се вкорени в теб, ще разцъфне, ще даде плод и ще се превърне в твой живот. Всички проблеми, свързани с разкриването ти на поквара, постепенно ще бъдат разрешени. Когато нещо се случи, отношението, възгледите и състоянията ти ще клонят все повече към положителното. Ще продължаваш ли тогава да си отчужден от Бог? Може все още да си отчужден от Него, но все по-малко, а съмненията, догадките, погрешното разбиране, оплакванията, непокорството и съпротивата, които таиш към Бог, също ще намалеят. Когато намалеят, ще ти е по-лесно да се смириш пред Него, когато нещо се случи, и да Му се молиш, да търсиш истината и път за практикуване. Ако не можеш да прозреш нещата, когато те сполетяват, ако вместо това си напълно объркан и пак не търсиш истината, тогава ще имаш проблеми. Със сигурност ще се справяш с нещата, като използваш човешки решения, и всички твои философии за светските отношения, хитри методи и умни похвати ще излязат наяве. Това е първата реакция в сърцата на хората. Някои хора никога не влагат сърцата си в стремежа към истината, когато нещо се случи, а вместо това винаги мислят как да се справят с тях с човешки средства. В резултат на това дълго време се лутат, измъчват се, докато лицата им не посърнат от изтощение, но пак не прилагат истината на практика. Ето колко жалки са хората, които не се стремят към истината. Въпреки че сега може да изпълняваш дълга си с готовност и с готовност да се отказваш от нещата и да даваш всичко от себе си, ако все още таиш неразбирания, предположения, съмнения и оплаквания относно Бог или даже непокорство и съпротива срещу Него, или ако използваш различни методи и похвати, за да Му се противопоставяш и да отхвърляш Неговото върховенство над теб — ако не разрешиш тези неща — тогава ще бъде почти невъзможно истината да бъде господар на твоята личност, а животът ти ще бъде изтощителен. Хората често се борят и се измъчват в тези негативни състояния, сякаш са потънали в тресавище, вечно ги занимава въпроса кое е правилно и кое е грешно. Как могат да открият и разберат истината? За да търси истината, човек трябва първо да се покори. Тогава, след известен период на изживяване, хората ще са способни да придобият известно просветление и на този етап е лесно да разберат истината. Ако човек все се опитва да разбере кое е правилно и кое — неправилно и се увлече в това, кое е вярно и кое — не, той няма как да открие или разбере истината. А какво ще стане, ако човек никога не може да разбере истината? Неразбирането на истината поражда представи и погрешно разбиране на Бог, а при погрешно разбиране на Бог има вероятност да започне да се оплаква от Него. Когато избухне в оплаквания, те се превръщат в противопоставяне; противопоставянето на Бог е съпротива срещу Него и е сериозно прегрешение. Ако някой е извършил много прегрешения, тогава той е извършил многобройни злини и трябва да бъде наказан. Това е нещо, което следва от вечната неспособност за разбиране на истината. И така, стремежът към истината не е само за да те накара да изпълняваш добре дълга си, да се подчиняваш, да се държиш според правилата, да изглеждаш благочестив или да имаш свято благоприличие. Той не цели да постигне само тези неща. Основната му цел е да преодолее различните неправилни възгледи, които таиш към Бог. Целта на разбирането на истината е да се промени поквареният нрав на хората. Когато той се промени, те вече няма да имат погрешни разбирания за Бог. Тези две неща са свързани. В същото време, докато хората променят покварения си нрав, връзката между тях и Бог постепенно ще се подобрява и ще става все по-нормална. Следователно, щом поквареният им нрав се промени, опасенията, подозренията, подлагането на изпитания, погрешното разбиране, въпросите и оплакванията на хората по отношение на Бог, и дори тяхната съпротива, малко по малко ще се преодолеят. Какво е непосредственото проявление, когато поквареният нрав на човека се промени? Отношението му към Бог се променя. Той може да посрещне всичко с богопокорно сърце и тогава връзката му с Бог ще се подобри. Ако разбира истината, тогава ще е способен да я прилага на практика. Има богопокорно сърце, затова няма да е нехаен при изпълнението на дълга си, камо ли да мами Бог. Така ще има все по-малко представи и погрешни разбирания за Бог, връзката му с Него ще става все по-нормална и ще е способен напълно да се покори на Бог, когато изпълнява дълга си. Ако не разреши проблема с покварения си нрав, никога няма да е способен да постигне нормална връзка с Бог и никога няма да има богопокорно сърце. Подобно на невярващите, той ще е твърде непокорен, в сърцето си винаги ще отрича и ще се противопоставя на Бог и ще му е невъзможно да изпълнява добре дълга си. Ето защо е толкова важно да се стремите към истината и да я практикувате! Не се стремиш към истината, но все пак искаш да преодолееш представите си за Бог, погрешното разбиране за Него и оплакванията си от Него. Можеш ли да го постигнеш? Определено не. Някои хора казват: „Аз съм просто един обикновен човек, нямам никакви представи, погрешни разбирания или оплаквания. Не мисля за тези неща“. Можеш ли да гарантираш, че нямаш никакви представи, ако не мислиш за това? Можеш ли да избегнеш разкриването на покварения си нрав, ако не мислиш за него? Каквато и поквара да разкрива човек, тя винаги се определя от неговата природа. Всички хора живеят със сатанинската си природа. Сатанинският им нрав е дълбоко вкоренен в тях и се е превърнал в тяхна природа същност. Хората нямат средства, с които да изкоренят сатанинския си нрав. Само с помощта на истината и на Божиите слова те могат постепенно да разрешат всички въпроси, свързани с покварения им нрав.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само чрез стремеж към истината човек може да преобърне своите представи и погрешно разбиране за Бог)

На Мен са Ми приятни онези, които не са подозрителни към другите, и харесвам онези, които с готовност приемат истината. Към тези два типа хора проявявам голяма грижа, защото в Моите очи те са честни хора. Ако си измамен, тогава ще бъдеш предпазлив и подозрителен към всичко и към всички, и така твоята вяра в Мен ще бъде изградена на основата на подозрение. Никога не бих могъл да призная такава вяра. Когато ти липсва истинска вяра, ти си още по-лишен от истинска любов. И ако си склонен да се съмняваш в Бог и да правиш догадки за Него, когато ти скимне, то ти без съмнение си най-измамният от всички хора. Ти правиш догадки за това дали Бог може да бъде като човека: непростимо грешен, с дребнав характер, лишен от справедливост и разум, без чувство за справедливост, отдаден на порочни тактики, коварен и хитър, доволен от злото и тъмнината и т.н. Причината хората да имат такива мисли не е ли, защото им липсва и най-малко познаване на Бог? Такава вяра не е нищо друго освен грях! Някои дори вярват, че тези, които са Ми приятни, са точно онези, които ласкаят и се подмазват, а онези, на които им липсват такива умения, няма да бъдат добре дошли в Божия дом и ще загубят мястото си там. Това ли е единственото нещо, което сте научили след всичките тези години? Това ли сте придобили? И вашето знание за Мен не се изчерпва с тези погрешни разбирания. Дори още по-лошо е вашето богохулство срещу Божия Дух и злословенето по адрес на небето. Затова казвам, че вяра като вашата само ще ви накара да се отдалечите още повече от Мен и да Ми се противопоставяте още повече. В продължение на много години работа вие сте видели много истини, но знаете ли какво са чули ушите Ми? Колко от вас са готови да приемат истината? Вие всички вярвате, че сте готови да платите цената за истината, но колко от вас наистина са страдали за истината? В сърцата ви няма нищо друго освен неправедност, което ви кара да мислите, че всеки, без значение кой, е също толкова измамлив и нечестив — до такава степен, че дори вярвате, че въплътеният Бог може, подобно на обикновен човек, да бъде без добро сърце или добронамерена любов. Нещо повече, вие вярвате, че благороден характер и милостива, доброжелателна природа съществуват само у Бог на небето. Вие вярвате, че такъв светец не съществува, че на земята царуват само тъмнина и зло, докато Бог е нещо, на което хората поверяват копнежа си за доброто и красивото, една приказна фигура, измислена от тях. Във вашето съзнание Бог на небето е много почтен, праведен и велик, достоен за преклонение и възхищение. Междувременно този Бог на земята е само заместител и средство на Бог на небето. Вие вярвате, че този Бог не може да бъде равен на Бог на небето, още по-малко да се споменава едновременно с Него. Когато става въпрос за величието и благородството на Бог, те принадлежат към славата на Бог на небето, но когато става въпрос за природата и покварата на човека, те са качества, в които Бог на земята има дял. Бог на небето е вечно възвишен, докато Бог на земята е вечно незначителен, слаб и неспособен. Бог на небето не е отдаден на плътски чувства, а само на праведност, докато Бог на земята има само егоистични подбуди и не притежава никаква справедливост или разум. У Бог на небето няма и най-малкото безчестие, Той е винаги правдив, докато Бог на земята винаги има непочтена страна. Бог на небето много обича човека, докато Бог на земята показва незадоволителна грижа към човека, дори изцяло го пренебрегва. Това погрешно познание отдавна стои в сърцата ви, а в бъдеще то може и завинаги да се запази в тях. Вие разглеждате всички дела на Христос от гледната точка на неправедните и оценявате цялото Му дело, както и Неговата идентичност и същност, от гледната точка на злите хора. Допуснали сте голяма грешка и сте направили онова, което никога не е било правено от онези, които са били преди вас. Тоест служите само на възвишения Бог на небето с корона на главата и никога не обръщате внимание на Бог, Когото считате за толкова незначителен, че е невидим за вас. Не е ли това вашият грях? Не е ли това класически пример за вашето оскърбление спрямо Божия нрав? Вие се покланяте на Бог на небето. Вие обожавате възвишени образи и почитате онези, които се отличават с красноречието си. С радост приемаш заповедите на Бог, Който изпълва ръцете ти с богатства, и жадуваш за Бог, Който може да изпълни всяко твое желание. Единственият, на когото не се покланяш, е този Бог, Който не е нависоко. Единственото нещо, което мразиш, е да имаш връзка с този Бог, към Когото никой не може да има голяма почит. Единственото нещо, което не желаеш да правиш, е да служиш на този Бог, Който никога не ти е дал нито стотинка, и Единственият, който не е в състояние да те накара да копнеш за Него, е този непривлекателен Бог. Този Бог не може да ти даде възможност да разшириш хоризонтите си, да се чувстваш така, сякаш си намерил съкровище, а още по-малко може да изпълни това, което искаш. Защо тогава Го следваш? Мислил ли си по такива въпроси? Това, което правиш, не просто обижда този Христос. По-важното е, че обижда Бог на небето. Мисля, че не това е целта на вашата вяра в Бог!

… Иска Ми се някой ден скоро да разберете тази истина: за да познаете Бог, трябва да познаете не само Бог на небето, но което е по-важно — Бог на земята. Не обърквайте приоритетите си и не позволявайте на второстепенните да заемат мястото на главните. Само по този начин можеш наистина да изградиш добри взаимоотношения с Бог, да станеш по-близък с Него и да приближиш сърцето си към Него. Ако си във вярата от много години и си свързан с Мен от дълго време, но въпреки това оставаш далеч от Мен, тогава казвам, че най-вероятно често оскърбяваш Божия нрав и ще е много трудно да се предположи какъв ще бъде краят ти. Ако дългогодишната ти връзка с Мен не само не е успяла да те превърне в човек, завладян от човечност и от истината, а дори е вкоренила злите ти практики в природата ти, и ако си не само два пъти по-надменен, отколкото преди, но и погрешните ти схващания за Мен също са се увеличили дотолкова, че си започнал да Ме считаш за малкия си помощник, тогава казвам, че болестта ти вече не е само повърхностна, но е проникнала до самите ти кости. Всичко, което ти остава, е да чакаш да се уреди погребението ти. Не Ме умолявай тогава да бъда твоят Бог, защото си извършил грях, заслужаващ смърт, непростим грях. Дори и да можех да се смиля над теб, Бог на небето ще настоява да отнеме живота ти, защото твоето оскърбление срещу Божия нрав не е обикновен, а много сериозен проблем. Когато дойде времето, не Ме обвинявай, че не съм ти казал предварително. Всичко се свежда до това: когато общуваш с Христос — Бог на земята — като с обикновен човек, тоест когато вярваш, че този Бог не е нищо повече от човек, тогава ще загинеш. Това е единственото Ми предупреждение към всички вас.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как да се познае Бог на земята)

Свързани свидетелства за преживяване

Най-после край на погрешните схващания

Моите мъчителни дни, когато не разбирах Бог