Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Бог е подлаган на изпитване, когато хората не знаят как Бог върши делото Си, не Го познават или разбират, и затова често предявяват към Него някои неразумни изисквания. Например, когато някой е болен, той може да се моли на Бог да го излекува. „Няма да търся лечение — да видим дали Бог ще ме излекува“. И така, след като се е молил доста време без никакви действия от страна на Бог, той казва: „Тъй като Бог не направи нищо, ще взема лекарство и ще видя дали Той ще ми попречи. Ако лекарството ми заседне в гърлото или ако разлея малко вода, това може да е начинът, по който Бог ми пречи и ме спира да го взема“. Ето това е изпитване. Или например ти си изпратен да проповядваш евангелието. При нормални обстоятелства всички решават чрез общение и обсъждане какво изисква твоят дълг и какво трябва да направиш, а след това ти действаш, когато му дойде времето. Ако нещо се случи, докато действаш, това е Божие върховенство — ако Бог би ти попречил, Той ще го направи активно. Да кажем обаче, че казваш в молитва: „О, Боже, днес излизам да проповядвам евангелието. В съответствие с Твоето намерение ли е да изляза? Не знам дали днешният потенциален получател на евангелието може да го приеме, нито как точно Ти ще властваш над това. Моля за Твоите подредби, за Твоето напътствие, да ми покажеш тези неща“. След като се помолиш, седиш там, неподвижен, след което казваш: „Защо Бог няма какво да каже по въпроса? Може би не чета достатъчно Неговите слова, затова Той не може да ми покаже тези неща. Ако е така, веднага ще изляза. Ако падна по лице там, това може да означава, че Бог ме спира да отида, а ако всичко мине гладко и Бог не ми попречи, това може да означава, че Бог ми позволява да отида“. Това е изпитване. Защо го наричаме изпитване? Божието дело е практическо. Достатъчно е хората просто да изпълняват дълга, който трябва да изпълняват, да подреждат ежедневието си и да живеят живота си на нормална човешка природа по начин, който е в съгласие с принципите. Не е нужно да изпитват как ще действа Бог или какви насоки ще даде Той. Занимавай се само с това, което трябва да правиш. Недей винаги да имаш допълнителни мисли като например: „Позволява ли ми Бог да направя това? Ако го направя, как ще се отнесе Бог с мен? Правилно ли е да го направя по този начин?“. Ако нещо е очевидно правилно, тогава се занимавай само с неговото извършване. Не мисли за това и онова. Разбира се, добре е да се молиш, да се молиш за Божието напътствие, Той да напътства живота ти през този ден, Той да напътства дълга, който изпълняваш днес. Достатъчно е човек да има сърце и отношение на покорство. Например ти знаеш, че ако докоснеш ток с ръка, ще получиш токов удар и може да изгубиш живота си. И все пак си мислиш: „Няма страшно, Бог ме закриля. Просто трябва да опитам, да видя дали Бог ще ме защити и да видя какво означава Божията закрила“. След това докосваш тока с ръка и в резултат на това получаваш токов удар — това е изпитване. Някои неща са очевидно погрешни и не бива да се правят. Ако въпреки това ги направиш, за да видиш каква ще е реакцията на Бог, това е изпитване. Някои хора казват: „На Бог не му харесва хората да се труфят прекалено и да носят тежък грим. Тогава аз ще направя това и ще видя какво означава Бог да ме укорява вътрешно“. И така, след като са се гримирали, те се поглеждат в огледалото: „Божичко, приличам на жив призрак, но чувствам само, че е малко отвратително и не мога да се погледна в огледалото. Не чувствам нищо друго — не чувствам Божието презрение и не чувствам Неговите слова да слизат веднага, за да ме поразят и осъдят“. Що за поведение е това? (Изпитване.) Ако понякога си нехаен в дълга си и ясно съзнаваш, че е така, достатъчно е просто да се покаеш и да направиш обрат. Но ти винаги се молиш така: „О, Боже, бях нехаен — моля Те, дисциплинирай ме!“. Каква роля играе съвестта ти? Ако имаш съвест, трябва да поемеш отговорност за собственото си поведение. Трябва да го овладееш. Не се моли на Бог — тази молитва ще се превърне в изпитване. Да превърнеш едно много сериозно нещо в шега, в изпитване, е нещо, което Бог ненавижда. Когато хората се молят на Бог и Го търсят, когато са изправени пред проблем, а също и в някои от техните нагласи, изисквания и начини на действие в отношението им към Бог, често възникват някои изпитвания. Главно какво включват тези изпитвания? Те са свързани с това, че искаш да видиш как ще действа Бог или искаш да видиш дали Бог може или не може да направи нещо. Искаш да изпитваш Бог, искаш да използваш този въпрос, за да провериш какъв е Бог, да провериш кои слова, изречени от Бог, са правилни и точни, кои могат да се сбъднат и кои Той може да осъществи. Всичко това са изпитвания. Тези начини на действие редовно ли се проявяват у вас? Да кажем, че има нещо, за което не знаеш дали си го направил правилно или дали то е съгласно истините принципи. Ето два метода, които могат да потвърдят дали това, което си направил по този въпрос, е изпитване, или е нещо положително. Единият метод е да имаш смирено и търсещо истината сърце, като казваш: „Ето как се справих с това, което ми се случи, и как погледнах на него, и какъв е резултатът сега, след като се справих по този начин. Не мога да преценя дали всъщност трябваше да направя това“. Какво мислите за това отношение? Това е отношение на търсене на истината — в него няма изпитване. Да предположим, че кажеш: „Всички заедно вземаме решение за това след общение“. Някой пита: „Кой отговаря за това? Кой е главният вземащ решение?“. А ти казваш: „Всички“. Намерението ти е следното: „Ако кажат, че нещо е било решено съгласно принципите, ще кажа, че аз съм го направил. Ако кажат, че не е било решено съгласно принципите, първо ще премълча за това кой го е направил и кой е взел решението. По този начин дори да настояват и да се опитат да хвърлят вината върху някого, няма да я хвърлят върху мен, и ако някой бъде опозорен, няма да съм само аз“. Ако говориш с такова намерение, това е изпитване. Някой може да каже: „Бог ненавижда човек да следва светските неща. Той ненавижда неща като възпоменателните дни и празниците на човечеството“. Сега, след като знаеш това, можеш просто да направиш всичко възможно да избягваш такива неща, доколкото обстоятелствата позволяват. Да кажем обаче, че умишлено следваш светските въпроси, докато правиш неща по време на празник, и докато ги правиш, намерението, което таиш, е следното: „Просто гледам дали Бог ще ме дисциплинира за това, което правя, дали Той ще ми обърне внимание. Просто гледам какво отношение наистина има Той към мен, колко дълбоко е Неговото презрение. Казват, че Бог ненавижда това, казват, че Той е свят и се отвращава от злото, така че ще видя как Той се отвращава от злото и как ще ме дисциплинира. Ако, когато правя тези неща, Бог ми изпрати повръщане и диария, и ако ме накара да се чувствам замаян, неспособен да стана от леглото, тогава ще изглежда, че Бог наистина ненавижда тези неща. Той няма просто да говори — фактите ще го потвърдят“. Ако винаги се надяваш да видиш такава сцена, що за поведение и намерения имаш? Ти изпитваш. Човек никога не трябва да изпитва Бог. Когато изпитваш Бог, Той се крие от теб и отвръща лицето Си от теб, и молитвите ти са безполезни. Някои може да попитат: „Няма ли да проработи, дори ако съм искрен в сърцето си?“. Да, дори ако си искрен в сърцето си. Бог не позволява на хората да Го изпитват. Той се отвращава от злото. Когато таиш тези нечестиви идеи и мисли, Бог ще се скрие от теб. Той вече няма да те просветлява, а ще ти обърне гръб и ти ще продължиш да вършиш глупави, разрушителни и смущаващи неща, докато не бъдеш разкрит. Това е последствието, което настъпва, когато хората изпитват Бог.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Десета точка: те презират истината, открито нарушават принципите и пренебрегват подредбите на Божия дом (първа част))

Какви са проявленията на изпитанието? Кои подходи или мисли проявяват състояние или същност на изпитание? (Ако съм извършил прегрешение или съм направил нещо зло, винаги искам да сондирам мнението на Бог, да поискам ясен отговор и да видя дали ще имам добър изход или крайна цел.) Това е свързано с мислите; и така, като цяло, когато човек говори или действа, или когато се сблъска с нещо, кои от проявленията му са изпитание? Ако някой е извършил прегрешение и чувства, че Бог може да си спомни или да заклейми прегрешението му, и самият той е несигурен, без да знае дали Бог действително ще го заклейми, или не, той измисля начин да подложи това на изпитание, за да види какво е отношението на Бог в действителност. Започва с молитва и ако няма озарение или просветление, обмисля да прекъсне напълно предишните си методи на стремеж. Преди това винаги е вършил нещата нехайно, като е влагал само 30% от усилията си, където е могъл да използва 50%, или 10%, където е могъл да използва 30%. Сега, ако може да използва 50% от усилията си, ще го направи. Той се заема с мръсна или уморителна работа, която другите избягват, като винаги я върши преди другите и се уверява, че по-голямата част от братята и сестрите го виждат. По-важното е, че иска да вид как гледа Бог на този въпрос и дали прегрешението му може да бъде изкупено. Когато се сблъска с трудности или неща, които повечето хора не могат да преодолеят, той иска да види какво ще направи Бог, дали ще го просветли и напътства. Ако може да почувства Божието присъствие и специалната Му благосклонност, той смята, че Бог не е запомнил или не е заклеймил прегрешението му, което доказва, че то може да бъде простено. Ако отдава всичко по този начин и плаща такава цена, ако отношението му се промени значително, но все още не усеща Божието присъствие и със сигурност не усеща никаква осезаема разлика от преди, тогава е възможно Бог да е заклеймил предишното му прегрешение и вече да не го иска. Тъй като Бог не го иска, той няма да полага толкова усилия в бъдеще, когато изпълнява дълга си. Ако Бог все още го иска, не го заклеймява и все още има надежда да получи благословии, той ще вложи известна искреност в изпълнението на дълга си. Тези проявления и идеи форма на изпитание ли са? […]

На някои хора постоянно им липсва всякакво познание или преживяване за всемогъществото на Бог и Неговата внимателна проверка на дълбините на човешкото сърце. Също така им липсва истинско усещане за Божията внимателна проверка на човешкото сърце, така че естествено, те са изпълнени със съмнение по този въпрос. Въпреки че в субективните си желания искат да вярват, че Бог проучва внимателно дълбините на човешкото сърце, на тях им липсват убедителни доказателства. Вследствие на това в сърцата си планират определени неща и едновременно с това започват да ги изпълняват и прилагат. Докато ги прилагат, непрекъснато наблюдават дали Бог наистина знае за тях, дали нещата ще бъдат разобличени, и ако мълчат, дали някой може да го разбере, или дали Бог може да го разкрие чрез определена среда. Разбира се, обикновените хора може да имат известна степен на несигурност относно всемогъществото на Бог и Неговата внимателна проверка на дълбините на човешкото сърце, но антихристите не са просто несигурни — те са изпълнени със съмнение и в същото време са напълно предпазливи спрямо Бог. Поради това разработват много подходи, за да подлагат Бог на изпитание. Понеже се съмняват в Божията внимателна проверка на човешкото сърце и дори нещо повече, отричат факта, че Бог го проучва внимателно, те често мислят за определени неща. След това, с малко страх или някакво необяснимо чувство на ужас, тайно разпространяват тези мисли насаме, като подвеждат определени хора. Междувременно непрекъснато разобличават своите доводи и идеи малко по малко. Докато ги разобличават, те наблюдават дали Бог ще попречи или ще разобличи това тяхно поведение. Ако Той го разобличи или окачестви, те бързо се оттеглят, като сменят подхода. Ако изглежда, че никой не знае за това и никой не може да ги прозре или да надникне в тях, в сърцата си те още повече стават напълно убедени, че интуицията им е правилна и познанието им за Бог е правилно. Според тях Божията внимателна проверка на човешкото сърце по същество не съществува. Какъв подход е това? Това е подходът на изпитанието.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Шести екскурс: обобщаване на характера на антихристите и на нрава им същност (трета част))

В миналото в Божия дом имаше едно правило: относно онези, които са били отлъчени или премахнати, ако впоследствие проявят истинско покаяние и постоянстват в четенето на Божиите слова, проповядването на евангелието и свидетелстването за Бог, като истински се покаят, те можеха да бъдат приети отново в църквата. Случи се така, че имаше един човек, който отговаряше на тези критерии, след като беше премахнат, и църквата изпрати някого да го намери, да разговаря с него и да му каже, че е приет обратно в църквата. Като чу това, той беше доста доволен, но размишляваше: „Истинско ли е приемането, или зад това се крие някаква идея? Наистина ли бог е видял моето покаяние? Наистина ли е проявил милост към мен и ми е простил? Наистина ли миналите ми действия са били подминати?“. Той не повярва и си помисли: „Въпреки че ме искат обратно, трябва да се въздържам и да не се съгласявам веднага, не бива да действам така, сякаш съм страдал много и съм бил толкова жалък през тези години след отлъчването. Трябва да действам малко резервирано и да не питам веднага след като ме приемат обратно къде мога да участвам в църковния живот или какъв дълг мога да изпълнявам. Не мога да изглеждам твърде ентусиазиран. Въпреки че вътрешно се чувствам особено щастлив, трябва да остана спокоен и да видя дали божият дом искрено ме иска обратно, или просто е неискрен, за да ме използва за определени задачи“. С тази мисъл той каза: „През времето, след като бях отлъчен, се самоанализирах и осъзнах, че грешките, които направих, бяха твърде значителни. Загубите, които причиних на интересите на божия дом, бяха огромни и никога не мога да ги компенсирам. Аз наистина съм дявол и Сатана, прокълнат от бог. Самоанализът ми обаче все още е непълен. Тъй като божият дом иска да ме върне, трябва да ям и пия още повече от божиите слова и да се самоанализирам и опознавам повече. В момента не съм достоен да се върна в божия дом, не съм достоен да изпълнявам дълга си в божия дом, не съм достоен да се срещам с братята и сестрите си и със сигурност съм твърде засрамен, за да се изправя пред бог. Ще се върна в църквата едва когато почувствам, че самопознанието и самоанализът ми са достатъчни, за да могат всички да ме потвърдят“. Докато казваше това, той беше и на тръни, като си мислеше: „Просто се преструвам, като казвам това. Ами ако водачите се съгласят да не ме пуснат обратно в църквата? Няма ли да съм свършен?“. В действителност той беше доста притеснен, но все пак трябваше да говори по този начин и да се преструва, че не е твърде нетърпелив да се върне в църквата. Какво искаше да каже с тези неща? (Той поставяше изпитание дали църквата наистина ще го приеме обратно.) Необходимо ли е това? Не е ли това нещо, което Сатани и дяволи биха направили? Нормален човек би ли се държал така? (Не, не би.) Нормален човек не би се държал така. Предвид такава прекрасна възможност, това, че той може да предприеме такава стъпка, е нечестиво. Да бъдеш приет отново в църквата е израз на Божията любов и милост и той трябва да се самоанализира и да познава собствената си поквара и недостатъци, като търси начини да компенсира миналите дългове. Ако някой все още може да подлага Бог на изпитание по този начин и да се отнася към Божията милост по този начин, тогава той наистина не оценява Неговата доброта! Това, че хората развиват такива идеи и подходи, е породено от тяхната нечестива същност. По същество, когато хората подлагат Бог на изпитание, това, което те проявяват и разкриват теоретично, винаги се отнася до подлагането на изпитание на Божиите мисли, както и на Неговото мнение и определения за хората, наред с други неща. Ако хората търсят истината, те ще се опълчат на такива практики и ще се избавят от тях, като действат и се държат според истините принципи. Индивиди с нрава същност на антихриста обаче не само не могат да се откажат от такива практики и не ги намират за омразни, но често се възхищават на себе си, че притежават такива средства и методи. Те може да си мислят: „Вижте колко съм умен. Не съм като вас, глупаците, които знаят само да се покоряват и подчиняват на бог и на истината — аз изобщо не съм като вас! Опитвам се да използвам средства и методи, за да разбера тези неща. Дори ако трябва да се покоря и подчиня, пак ще стигна до дъното на нещата. Не си мислете, че можете да скриете нещо от мен или да ме измамите и заблудите“. Това е тяхната мисъл и възглед. Антихристите никога не проявяват покорство, боязън или искреност, а още по-малко някаква преданост в отношението си към въплътения Бог.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Шести екскурс: обобщаване на характера на антихристите и на нрава им същност (трета част))

Кой е най-нечестивият нрав, който хората разкриват пред Бог? Това е да се подлага на изпитание Бог. Някои хора се тревожат, че може да нямат добра крайна цел и че изходът им може да не е сигурен, защото са се отклонили от правия път, извършили са зло и са направили много прегрешения, след като са повярвали в Бог. Те се тревожат, че ще отидат в ада, и постоянно се страхуват за своя изход и крайна цел. Постоянно се безпокоят и винаги размишляват: „Добър или лош ще бъде бъдещият ми изход и крайна цел? В ада ли ще отида, или в рая? Част от божия народ ли съм, или съм обслужващ? Ще загина ли, или ще бъда спасен? Трябва да намеря кои от божиите слова говорят за това“. Те виждат, че Божиите слова са все истината и че всички те разобличават покварения нрав на хората, и не намират отговорите, които търсят, затова постоянно обмислят къде другаде да попитат. По-късно, когато намират възможност да бъдат повишени и да им бъде дадена важна роля, те искат да проучат мнението на Горното, като си мислят: „Какво е мнението на Горното за мен? Ако мнението му е благоприятно, това доказва, че бог не е запомнил злото, което съм извършил в миналото, и прегрешенията, които съм направил. Това доказва, че бог все пак ще ме спаси, че все още имам надежда“. Тогава, като следват идеите си, те директно казват: „Там, където сме, повечето братя и сестри не са много вещи в професиите си и вярват в бог отскоро. Аз съм вярвал в Бог най-дълго. Падал съм и съм се провалял, имам известен опит и съм си взел някои поуки. Ако ми се даде шанс, съм готов да поема тежко бреме и да проявя внимание към божиите намерения“. Те използват тези думи като изпитание, за да видят дали Горното има някакво намерение да ги повиши или ги пренебрегва. В действителност те не искат наистина да поемат тази отговорност или бреме; целта, с която казват тези думи, е единствено да опипат почвата и да видят дали все още имат надежда да бъдат спасени. Това е изпитване. Какъв е нравът зад този подход на изпитване? Това е нечестив нрав. Независимо от това колко дълго се разкрива този подход, как го правят или доколко се прилага, във всеки случай нравът, който разкриват, определено е нечестив, защото имат много мисли, опасения и тревоги в процеса на извършването му. Когато разкриват този нечестив нрав, кое от стореното от тях показва, че са хора с човешка природа и хора, които могат да практикуват истината, и потвърждава, че те притежават само този покварен нрав, а не нечестива същност? След като направят и кажат такива неща, онези със съвест, разум, почтеност и достойнство чувстват неудобство и болка в сърцата си. Те се измъчват, като си мислят: „Вярвам в Бог от толкова много години; как мога да подлагам Бог на изпитание? Как мога все още да съм зает със собствената си крайна цел и да използвам такъв метод, за да изкопча нещо от Бог и да накарам Бог да ми даде категоричен отговор? Това е твърде подло!“. Те се чувстват неспокойни в сърцата си, но делото е извършено и думите са изречени — не могат да бъдат върнати. Тогава разбират: „Въпреки че може да имам малко добра воля и чувство за справедливост, аз все още съм способен на такива подли неща; това са постъпки на подъл човек! Това не е ли опит за подлагане на Бог на изпитание? Не е ли изнудване на Бог? Това е наистина подло и безсрамно!“. В такава ситуация какъв е разумният начин на действие? Да дойдеш пред Бог в молитва и да изповядаш греховете си или да се придържаш упорито към собствените си подходи? (Да се молиш и да се изповядаш.) И така, в целия процес, от момента, в който са се замислили за идеята, до момента на действието, и по-нататък до тяхната молитва и изповед, кой етап е нормалното разкриване на покварен нрав, кой етап е въздействието на съвестта и кой етап е прилагането на истината на практика? Етапът от замисъла до действието се управлява от нечестив нрав. Тогава етапът на самоанализ не се ли управлява от въздействието на съвестта им? Те започват да се изследват, като чувстват, че това, което са направили, е грешно — това се управлява от въздействието на съвестта им. После следват молитва и изповед, които също се управляват от въздействието на тяхната почтеност, съвест и характер. Способни са да чувстват угризения, да се покайват и да се чувстват задължени към Бог, а също така са способни да размишляват над собствената си човешка природа и покварен нрав и да ги разбират, както и да достигнат до момент, в който могат да практикуват истината. Това не са ли три етапа? От разкриването на покварен нрав до въздействието на съвестта им, а след това до способността да се избавят от злото, което вършат, да се покаят, да се избавят от собствените си плътски желания и мисли, да се опълчат на покварения си нрав и да практикуват истината — тези три етапа са това, което обикновените хора с човешка природа и покварен нрав трябва да постигнат. Поради будната си съвест и сравнително добрата си човешка природа тези хора могат да практикуват истината. Способността да практикуват истината предполага, че хора като тях имат надежда за спасение. С други думи, вероятността за спасение е относително висока за хората с добра човешка природа.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Пети екскурс: обобщаване на характера на антихристите и на нрава им същност (втора част))

Изпитанието е относително очевидно проявление на нечестивия нрав същност. Хората използват различни средства, за да получат информацията, която желаят, да придобият сигурност и след това да постигнат душевен мир. Има много начини за изпитание, като например използване на думи за измъкване на информация от Бог, използване на неща, за да Го подложат на изпитание, мислене и обмисляне на неща в ума си. […] Независимо какъв метод използват хората, за да се отнасят към Бог, ако съвестта им ги укорява за това и след това придобият познание за тези действия и нрав и могат своевременно да ги променят, тогава проблемът не е толкова значителен — това е нормален покварен нрав. Ако обаче някой може системно и упорито да прави това, дори ако знае, че е грешно и ненавиждано от Бог, но упорства в него, никога не му се опълчва или не се отказва от него, това е същността на антихриста. Нравът същност на антихриста е различен от този на обикновените хора, тъй като той никога не се самоанализира, нито търси истината, а системно и упорито използва различни методи, за да подлага Бог на изпитание, Неговото отношение към хората, Неговото заключение за даден индивид и какви са Неговите мисли и идеи за миналото, настоящето и бъдещето на даден човек. Той никога не търси Божиите намерения и истината и най-вече не търси как да се покори на истината, за да постигне промяна в нрава си. Целта зад всичките му действия е да проникне в Божиите мисли и идеи — това е антихрист. Този нрав на антихристите очевидно е нечестив. Когато се впускат в тези действия и показват тези проявления, няма и следа от вина или разкаяние. Дори ако се припознаят в тези неща, не показват покаяние или намерение да спрат, а все така упорстват по своя си начин. В тяхното отношение към Бог, в тяхната нагласа и подход е очевидно, че смятат Бог за свой противник. В техните мисли и възгледи няма идея или отношение на познаване на Бог, обичане на Бог, покоряване на Бог или богобоязливост. Те просто искат да получат информацията, която искат от Бог, и да използват собствените си методи и средства, за да установят точното отношение на Бог към тях и определението Му за тях. По-сериозното е, че дори когато съпоставят собствените си подходи с Божиите слова на разобличаване, дори и да има и най-малкото осъзнаване, че това поведение е ненавиждано от Бог и не е това, което човек трябва да прави, те никога няма да се откажат от него.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Шести екскурс: обобщаване на характера на антихристите и на нрава им същност (трета част))

Исус му каза: „Писано е още: „Да не изпитваш Господа, твоя Бог“. Има ли истина в тези думи, изречени от Исус? В тях определено има истина. На пръв поглед тези думи са заповед, която хората трябва да изпълнят, една проста фраза, но въпреки това и човекът, и Сатана често нарушават тези думи. И така, Господ Исус каза на Сатана: „Да не изпитваш Господа, твоя Бог“, защото Сатана често постъпваше точно така и полагаше старание в това. Може да се каже, че Сатана го върши нагло и без свян. В природата същност на Сатана е да не бъде плашен от Бог и да няма богобоязливо сърце. Дори когато Сатана стоеше до Бог и Го виждаше, той не можеше да се сдържи да изкушава Бог. Затова Господ Исус каза на Сатана: „Да не изпитваш Господа, твоя Бог“. Това са думи, които Бог често е казвал на Сатана. И така, уместно ли е тази фраза да се използва в наши дни? (Да, защото и ние често изкушаваме Бог.) Защо хората често изкушават Бог? Дали защото хората са изпълнени с покварен сатанински нрав? (Да.) И така, хората често ли изричат думите на Сатана, цитирани по-горе? И в какви ситуации хората изричат тези думи? Може да се каже, че хората казват подобни неща независимо от времето и мястото. Това доказва, че нравът на хората не се различава от покварения нрав на Сатана. Господ Исус каза няколко прости думи, думи, които представляват истина, думи, от които хората се нуждаят. В тази ситуация обаче нима Господ Исус говореше така, за да спори със Сатана? Имаше ли нещо предизвикателно в това, което Той каза на Сатана? (Не.) Как се чувстваше Господ Исус в сърцето Си, когато Сатана го изкушаваше? Чувстваше ли се отвратен и отблъснат? Господ Исус се почувства отблъснат и отвратен, но въпреки това не спореше със Сатана, камо ли да говори за някакви велики принципи. Защо? (Защото Сатана винаги е такъв, той никога не може да се промени.) Може ли да се каже, че Сатана е глух за разума? (Да.) Може ли Сатана да осъзнае, че Бог е истина? Сатана никога няма да осъзнае, че Бог е истина, и никога няма да признае, че Бог е истина — такава е неговата природа. Има още един отблъскващ аспект от природата на Сатана. Какъв е той? В усилията си да изкуши Господ Исус Сатана смяташе, че дори и да не успее, все пак трябва да опита да го направи. Въпреки че щеше да бъде наказан, той все пак реши да опита. Въпреки че нямаше да получи никаква изгода от това, той щеше да опита да го направи, като упорито се противопоставя на Бог с положението си и усилията си до самия край. Що за природа е тази? Не е ли нечестива?

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият V)

Накрая […] бих искал да ви дам три съвета. Първо, не изпитвайте Бог! Колкото и да разбираш за Бог, колкото и да знаеш за Неговия нрав, никога не Го изпитвай! Второ, не се състезавайте за статут с Бог! Какъвто и статут да ти дава Бог, каквато и работа да ти поверява, какъвто и дълг да те издига да изпълняваш, колкото и да си отдал от себе си и колкото и да си пожертвал за Бог, никога не се състезавай за статут с Него! Трето, не се съревновавайте с Бог! Независимо дали разбираш или можеш да се подчиниш на това, което Бог върши в теб, какви мерки взема Той за теб и какво ти носи, в никакъв случай не се съревновавай с Бог! Ако можеш да се придържаш към тези три съвета, тогава ще бъдеш в безопасност и няма да си податлив към разгневяване на Бог.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III)

Въпреки че в същността на Бог се съдържа елемент на любов и Той е милостив към всички, хората са пренебрегнали и забравили факта, че в Неговата същина се съдържа и достойнство. Това, че Бог обича, не означава, че хората могат да Го оскърбяват свободно, без да предизвикват у Него чувства или реакция, нито пък фактът, че е милостив, означава, че Той няма принципи в отношението си към хората. Бог е жив; Той действително съществува. Той не е нито въображаема кукла на конци, нито някакъв друг предмет. Като се има предвид, че Бог наистина съществува, трябва винаги внимателно да се вслушваме в гласа на Неговото сърце, да обръщаме голямо внимание на отношението Му и да разбираме чувствата Му. Не трябва да използваме човешко въображение, за да даваме определение за Бог, нито да Му натрапваме човешки мисли или желания, като го караме да се отнася към хората, използвайки човешки методи и въз основа на човешкото въображение. Да правиш това означава да разсърдиш Бог, да предизвикаш Неговия гняв и да изкушиш Неговото достойнство! Ето защо, след като разберете сериозността на този въпрос, призовавам всеки от вас да бъде предпазлив и благоразумен в действията си и в речта си, непременно да бъде възможно най-предпазлив и благоразумен по отношение на Бог! Когато не разбираш какво е отношението на Бог, въздържай се да говориш небрежно, не бъди небрежен в действията си и не поставяй етикети безотговорно. И нещо още по-важно — не прави произволни заключения. Вместо това трябва да чакаш и да търсиш; тези действия също са израз на боязън от Бог и отбягване на злото. И най важното от всичко — ако успееш да постигнеш това и ако имаш тази нагласа, Бог няма да те обвинява за твоята глупост, невежество и неразбиране на причините за нещата. И тогава, заради това, че имаш нагласата да не оскърбяваш Бог, да уважаваш Неговите намерения и да си готов да Му се покоряваш, Бог ще си спомни за теб, ще те напътства и просвещава или ще търпи твоята незрялост и невежество. Обратно, ако нагласата ти към Него е неуважителна — да Го осъждаш, както пожелаеш, или произволно да гадаеш и да определяш Неговите идеи — Бог ще те осъди, ще те дисциплинира и дори ще те накаже; или може да се изкаже за теб. Може би това изказване ще бъде свързано с твоя резултат. Ето защо искам да подчертая още веднъж: всеки от вас трябва да бъде предпазлив и благоразумен по отношение на всичко, което идва от Бог. Не говорете небрежно и не бъдете небрежни в действията си. Преди да кажете нещо, трябва да спрете и да помислите: дали това мое действие ще разгневи Бог? Боя ли се от Бог, като правя това? Дори когато се касае за нещо просто, трябва да се опитваш да намериш отговори на тези въпроси и да им отделяш повече време, за да ги обмислиш. Ако наистина можеш да практикуваш според тези принципи във всички аспекти, във всички неща и във всеки момент и да възприемеш такова отношение, особено когато не разбираш нещо, тогава Бог винаги ще те напътства и ще ти осигури път, който да следваш. Независимо от това, по какъв начин се представят хората, Бог ги вижда съвсем ясно и отчетливо и ще даде точна и подходяща оценка на тези твои прояви. След като преминеш през последното изпитание, Бог ще разгледа цялото ти поведение и ще го обобщи напълно, за да определи твоя резултат. Този резултат ще убеди всички по неоспорим начин. Това, което искам да ви кажа тук, е следното: всяка ваша постъпка, всяко ваше действие и всяка ваша мисъл решават вашата съдба.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Как да опознаем Божия нрав и резултатите, които Неговото дело ще постигне)

Вярващите в Бог трябва да разбират истината, трябва да четат повече Божиите слова, да опознаят човешката природа и да прозрат човешката същина чрез Божието разобличение. Разобличението на Божието слово разкрива човешката природа, учи хората каква е тяхната същина и им позволява да прозрат същината на покварата им. Това е много важно. Сатана е объркано нещо и дяволските слова, които изрича, са трудни за разбиране. Бог го попита: „Отде идеш?“, а Сатана отговори: „От шетане тук-тамѐ по земята и скитане нагоре-надолу по нея“ (Йов 1:7). Помислете внимателно над неговия отговор. Идва ли или си отива? Трудно е да се разбере значението, затова казвам, че тези слова са объркани. Въз основа на тези слова може да се види, че Сатана е объркан. Когато хората са покварени от Сатана, те също стават объркани. Те нямат умереност, нямат стандарти и нямат принципи във всичко, което правят. Следователно всеки човек може лесно да се отклони. Сатана съблазни Ева като каза: „Защо не изядеш плода на това дърво?“. На което Ева отговори: „Бог ни каза, че ако ядем от това дърво, ще умрем“. Тогава Сатана каза: „Няма непременно да умреш, ако изядеш плода на това дърво“. В тези думи имаше намерение да изкуши Ева. Вместо да каже със сигурност, че тя няма да умре, ако изяде плода на това дърво, той каза просто, че тя няма непременно да умре, което я накара да си помисли: „Щом няма непременно да умра, тогава мога да го изям!“. Неспособна да устои на изкушението, тя яде от плода. По този начин Сатана постигна целта си да примами Ева да съгреши. Той не пое отговорност за това, защото не я принуди да го изяде. Във всеки човек има сатанински нрав; неговото сърце съдържа безброй отрови, с които Сатана изкушава Бог и примамва хората. Понякога говоренето им е проникнато от гласа и тона на Сатана и намерението да изкушават и примамват. Идеите и мислите на човека са пълни с отровите на Сатана и излъчват неговото зловоние. Понякога видът или действията му носят същото зловоние на изкушение и съблазън. Някои хора казват: „Ако просто следвам по този начин, гарантирано ще спечеля нещо. Мога да следвам Бог до самия край, дори да не се стремя към истината. Аз се отричам от неща и искрено давам всичко от себе си за Бог. Имам силата да постоянствам до самия край. Дори да направя малко нарушение, Бог ще се смили над мен и няма да ме изостави“. Те дори не знаят какво говорят. В хората има толкова много покварени неща — ако не се стремят към истината, как могат да се променят? Въз основа на степента на тяхната поквара, ако Бог не закриля хората, тогава във всеки един момент те могат да паднат, да предадат Бог и да си тръгнат. Вярваш ли го? Дори да се насилиш, не можеш да стигнеш до края, защото този последен етап от Божието дело е да направи група от победители. Наистина ли е толкова лесно да се направи това, колкото си мислиш? Тази последна трансформация не изисква човек да се промени на 100 процента или дори на 80 процента, а поне на 30 или 40 процента. Най-малко трябва да изровиш, пречистиш и трансформираш нещата в теб, които се съпротивляват на Бог, които са пуснали корени дълбоко в сърцето ти. Едва тогава ще постигнеш спасение. Едва когато си трансформиран с 30 до 40 процента, както Бог изисква, или за предпочитане с 60 до 70 процента, това ще покаже, че си постигнал истината и че по същество си съвместим с Бог. Няма да си склонен да се съпротивляваш на Бог или да оскърбяваш Неговия нрав следващия път, когато нещо те сполети. Само по този начин можеш да бъдеш усъвършенстван и да придобиеш Божието одобрение.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Избирането на верния път е най-решаващата част от вярата в Бог)