Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Не може да се говори за Бог и за човека на равни начала. За хората Божията същност и Божието дело са напълно неразгадаеми и неразбираеми. Ако Бог лично не осъществява делото Си и не изрича словото Си в света на хората, те никога не биха могли да разберат Божиите намерения. Тогава дори и изцяло посветилите живота си на Бог не биха могли да получат Неговото одобрение. Ако Бог спре да изпълнява делото Си, тогава колкото и добре да се справят човеците, усилията им ще са напразни, защото Божиите мисли са неизменно по-висши от човешките, а Божията мъдрост е извън човешките възприятия. Затова казвам, че всички, претендиращи „напълно да разбират“ Бог и Неговото дело, са глупци; всички те са самонадеяни и невежи. Човекът не бива да формулира Божието дело; нещо повече, хората не са в състояние да формулират делото Му. В очите на Бог човекът е просто по-дребен от мравка; тогава как би могъл той да проумее Божието дело? Онези, които надуто заявяват: „Бог не работи по този или онзи начин“ или „Бог е такъв или инакъв“ — нима те не са арогантни? На всички ни трябва да е ясно, че хората, бидейки създания от плът, са покварени от Сатана. В природата на човека е да се опълчва на Бог. Човеците не са на равна нога с Бог и е нелепо да се надяват, че могат да се месят в Божиите дела. Що се отнася до начина, по който Бог направлява човека, това е Негово собствено дело. На хората подобава да се подчиняват на волята Му, без да заявяват различни свои възгледи, защото човекът е просто прах. Тъй като ние имаме намерение да търсим Бог, не бива да наслагваме върху Божието дело човешките си представи с очакването, че Той ще се съобрази с тях, а още по-нередно е да впрягаме покварения си нрав, за да се противопоставяме яростно и умишлено на делото Му. Нима това не ни превръща в антихристи? Как е възможно подобни хора да вярват в Бог? Тъй като вярваме, че Той съществува и желаем да сме богоугодни и да Го прозрем, трябва да търсим истинския път и да се стремим да сме в съответствие с Бог. Не бива твърдоглаво да Му се противим. Нима от такива действия може да излезе нещо добро?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предисловие)

Не се ли противопоставят много хора на Бог и не възпрепятстват ли делото на Светия Дух, защото не познават различните и разнообразни Божии дела и, освен това, защото разполагат само с капка знание и доктрина, с които да измерват делото на Светия Дух? Въпреки че преживяванията на такива хора по природа са повърхностни, те са надменни и без задръжки и гледат на делото на Светия Дух с презрение, пренебрегват дисциплината на Светия Дух и освен това използват своите тривиални стари аргументи, за да „потвърдят“ делото на Светия Дух. Те също така се преструват и са напълно убедени в собствените си познания и ерудиция, както и че могат да пропътуват света. Това не са ли хора, които са отритнати от Светия Дух и няма ли да бъдат отстранени от новата епоха? Не са ли онези, които застават пред Бог и поткрито Му се противопоставят, невежи и неосведомени подлеци, които просто се опитват да покажат колко блестящи са? Само с оскъдни познания за Библията те се опитват да предизвикат бунт в световните „академични среди“. С малка повърхностна доктрина за преподаване се опитват да преобърнат делото на Светия Дух и да го накарат да се върти около собствения им мисловен процес. Със своето ограничено виждане те се опитват да обхванат с един поглед шестхилядолетното Божие дело. В тях няма нищо разумно, което си струва да се спомене! Всъщност колкото повече хората познават Бог, толкова по-малко избързват да съдят делото Му. Освен това те говорят само малко за познанията си за Божето дело днес, но не прибързват в преценките си. Колкото по-малко хората познават Бог, толкова по-арогантни и самоуверени са те и толкова по-своеволно провъзгласяват Божието същество, но говорят само на теория и не предлагат реални доказателства. Такива хора нямат никаква стойност. Онези, които гледат на делото на Светия Дух като на игра, са лекомислени! Онези, които не са предпазливи, когато се натъкнат на новото дело на Светия Дух, които говорят необмислено, съдят прибързано, дават пълна свобода на темперамента си да отричат правотата на делото на Светия Дух, обиждат го и го хулят — такива неуважителни хора не са ли невежи за делото на Светия Дух? Освен това те не са ли хора с голяма надменност, хора, които по своята същност са горди и неуправляеми? Дори и един ден такива хора да приемат новото дело на Светия Дух, Бог пак няма да ги толерира. Те не само гледат с презрение на онези, които работят за Бог, но и богохулстват срещу Самия Бог. Такива безнадеждни хора няма да получат опрощение, нито в тази епоха, нито в следващата, и завинаги ще гният в ада! Подобни неуважителни хора, хора без задръжки, се преструват, че вярват в Бог, и колкото повече се държат така, толкова по-склонни са да нарушават Божиите управленски закони. Не вървят ли по този път всички онези надменни хора, които са необуздани по природа и никога не са се подчинявали на никого? Те не се ли противопоставят на Бог ден след ден, на Бог, който винаги е нов и никога стар?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Познаването на трите етапа на Божието дело е пътят към познаване на Бог)

Трябва да знаете, че се противопоставяте на Божието дело или използвате вашите собствени представи, за да преценявате днешното дело, защото не познавате неговите принципи и защото се отнасяте невнимателно към делото на Светия Дух. Вашето противопоставяне на Бог и възпрепятстването на делото на Светия Дух се дължи на представите, които имате, и на присъщата ви арогантност. Причината не е в това, че Божието дело е погрешно, а в това, че вие по природа сте твърде непокорни. След като открият своята вяра в Бог, някои хора дори не могат да кажат със сигурност откъде е произлязъл човекът, но въпреки това се осмеляват да правят публични изказвания, в които оценяват кое е правилно и кое е грешно в делата на Светия Дух. Те дори поучават апостолите, които са приели новото дело на Светия Дух, подхвърлят коментари и говорят не на място; човешката им природа е твърде низка и те нямат никакъв разум. Нима няма да дойде ден, в който такива хора ще бъдат отритнати от действието на Светия Дух и ще бъдат изгорени от огъня на ада? Те не познават Божието дело, а го преценяват и се опитват да инструктират Бог как да работи. Как тези неразумни хора могат да познаят Бог? Човекът опознава Бог в процеса на търсене и преживяване; познанието за Бог не се придобива чрез просветлението на Светия Дух, докато човекът прави произволни преценки. Колкото по-точно е познанието на хората за Бог, толкова по-малко те Му се противопоставят. И обратното — колкото по-малко хората познават Бог, толкова по-вероятно е да Му се противопоставят. Твоите представи, твоята стара същност и твоята човешка природа, нрав и морални възгледи са капиталът, с който се съпротивляваш на Бог, и колкото по-покварен е твоят морал, по-омразни качествата ти и по-низка твоята човешка природа, толкова повече си враг на Бог. Онези, в които представите и самодоволството са много силни, са още по-враждебни на въплътения Бог; такива хора са антихристите. Ако твоите представи не бъдат коригирани, тогава те винаги ще бъдат против Бог; ти никога няма да съответстваш на Бог и винаги ще бъдеш отделен от Него.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Познаването на трите етапа на Божието дело е пътят към познаване на Бог)

Ако използвате собствените си представи, за да оценявате Бог и да определяте границите му, сякаш Той е непроменяща се глинена статуя, ако напълно ограничите Бог в рамките на Библията и ако ограничите мащабите на делото Му, това доказва, че сте осъдили Бог. Тъй като евреите от Стария завет приемаха Бог за идол с неизменна форма, който носеха в сърцата си, сякаш Бог е можел да бъде наричан единствено Месия и само онзи, който е бил наричан Месия, е можел да бъде Бог, и тъй като тогава хората служеха и почитаха Бог като (безжизнена) глинена статуя, те приковаха Исус на кръста, осъждайки Го на смърт. Така невинният Исус беше осъден да умре. Бог не беше извършил никакво престъпление и въпреки това човекът отказа да Го пощади и настояваше да Го осъди на смърт, и така Исус беше разпнат на кръста. Човек винаги приема, че Бог не се променя, и Го определя въз основа на една единствена книга, Библията, сякаш разбира идеално Божието управление и от него зависи всичко, което Бог прави. Хората са крайно нелепи и арогантни и всички те са склонни да преувеличават. Независимо от това колко много знаеш за Бог, ще продължа да твърдя, че не познаваш Бог и си от онези, които най-много му се противопоставят, и че си се отрекъл от Бог, защото си напълно неспособен да се покоряваш на Божието дело и да вървиш по пътя към усъвършенстването от Бог. Защо Бог никога не е доволен от действията на човека? Защото човекът не познава Бог, защото има прекалено много представи и защото познанията му за Бог нямат нищо общо с действителността, а вместо това монотонно повтаря един и същи неизменен рефрен и подхожда към всяка ситуация по един и същи начин. И така, след като днес Бог е дошъл на Земята, Той отново е разпнат на кръста от човека.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Злите със сигурност ще бъдат наказани)

Понастоящем повечето хора си мислят: „Всичко, което Бог е казал през последните дни, е написано в „Словото се явява в плът“, няма повече думи от Бог; това е всичко, което Бог е казал“, нали? Голяма грешка е да се мисли по този начин! Думите, съдържащи се в „Словото се явява в плът“, са само началните думи на Божието дело в последните дни, това са само част от думите на това дело, те се отнасят главно до истините на виденията. По-късно ще бъдат казани и думи по отношение на многото детайли в практиката. Следователно издаването на книгата „Словото се явява в плът“ за обществеността не означава, че Божието дело е достигнало до края на една фаза, а още по-малко означава, че делото на Божия съд в последните дни е приключило окончателно. Бог все още има много думи за изричане и дори когато тези думи са изречени, не може да се каже, че цялото дело на Божието управление е приключило. Когато цялото вселенско дело приключи, само тогава може да се каже, че шестхилядолетният план за управление е приключил; но дали по това време все още ще има хора във вселената? Докато съществува живот, докато съществува човечество, дотогава ще трябва да продължи и Божието управление. Когато шестхилядолетният план за управление бъде завършен, ако съществува човечество, живот и тази вселена, дотогава Бог все още ще управлява всичко това, но планът вече няма да се нарича шестхилядолетен план за управление. Сега той се нарича управлението на Бог. Може би в бъдеще той ще бъде наречен с друго име; това ще бъде друг живот за човечеството и Бог; не може да се каже, че Бог ще продължи да използва днешните думи, за да води хората, тъй като тези думи са подходящи само за сегашния период от време. Затова в нито един момент не ограничавайте Божието дело. Някои казват: „Бог дава на хората само тези думи и нищо друго; Бог може да изрече само тези думи“. Това също ограничава Бог в рамките на определен обхват. То е същото, ако в момента, в Епохата на царството, използваме думите, изречени в епохата на Исус — това би ли било уместно? Някои от думите ще са приложими, а други трябва да отпаднат, затова не можеш да кажеш, че Божиите думи никога не могат да отпаднат. Хората лесно ли ограничават нещата? Много вероятно е те да ограничат Бог по някакъв въпрос. Може би един ден ти ще четеш „Словото се явява в плът“ точно така, както хората четат днес Библията, без да вървят в крак с Божиите стъпки. Сега е подходящият момент да се чете „Словото се явява в плът“; не се знае след колко години четенето ѝ ще бъде като гледане на остарял календар, защото тогава ще има нещо ново, което ще замени старото. Потребностите на хората се пораждат и развиват в съответствие с Божието дело. По онова време човешката природа, инстинктите и качествата, които хората следва да притежават, ще са се променили до известна степен; след като този свят се промени, потребностите на човечеството ще бъдат различни. Някои питат: „Ще говори ли Бог след това?“. Някои ще ограничат Бог, като кажат, че „Бог няма да може да говори, защото когато делото на Епохата на словото приключи, нищо друго няма да може да бъде казано и всички други думи ще бъдат фалшиви“. Не е ли това също погрешно? Човечеството лесно допуска грешката да ограничава Бог; хората са склонни да се придържат към миналото и да ограничават Бог. Те очевидно не Го познават, но въпреки това безцеремонно ограничават делото Му. Хората притежават толкова арогантна природа! Те винаги искат да се придържат към старите представи от миналото и да запазят нещата от отминалите дни в сърцата си. Те ги използват като свой капитал, бидейки надменни и самонадеяни, като си мислят, че разбират всичко, и имат наглостта да ограничават Божието дело. По този начин не съдят ли те Бог? Освен това хората изобщо не зачитат новото Божие дело; това показва, че им е трудно да приемат новите неща, но продължават сляпо да ограничаават Бог. Хората са толкова надменни, че са лишени от разум, не слушат никого и дори не приемат думите на Бог. Такава е природата на човека: напълно надменен и самоправеден, без ни най-малка доза покорство. Такива са били фарисеите, когато са осъдили Исус. Те са си мислели: „Дори да си прав, пак няма да те последваме — само Йехова е истинският бог“. Днес има и такива, които казват: „Той е христос? Не бих го последвал, дори наистина да беше христос!“. Съществуват ли такива хора? Има много религиозни хора, които са такива. Това показва, че нравът на човека е твърде покварен, че хората не могат да бъдат спасени.

Сред светците през вековете Мойсей и Петър бяха единствените, които наистина познаваха Бог, и бяха одобрени от Него; дали обаче можеха да проумеят Бог? Това, което разбраха, също е ограничено. Самите те не се осмеляваха да кажат, че познават Бог. Тези, които наистина познават Бог, не Го ограничават, защото знаят, че Бог е неизчислим и неизмерим. Онези, които не познават Бог, са склонни да ограничават Него и това, което Той притежава и е. Те са пълни с фантазии за Бог, лесно си създават представи за всичко, което Бог е направил. Затова онези, които вярват, че познават Бог, Му се противопоставят най-силно и са хората, които са в най-голяма опасност.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Като знаят, че Бог обича човечеството, хората Го ограничават като символ на любовта: те вярват, че независимо от това, какво правят, как се държат, как се отнасят към Бог и колко непокорни могат да бъдат, нищо от това няма значение, защото Бог има любов, а Неговата любов е неограничена и неизмерима; Бог има любов, така че може да бъде толерантен към хората; и Бог има любов, така че може да бъде милостив към хората, милостив към тяхната незрялост, милостив към тяхното невежество и милостив към тяхното непокорство. Наистина ли е така? За някои хора, когато веднъж или дори няколко пъти са изпитали Божието търпение, те приемат тези изживявания като капитал в собственото си познание за Бог и вярват, че Той вечно ще бъде търпелив и милостив към тях, и след това, през целия си живот, приемат това Божие търпение и го считат за стандарт, според който Той определя как да се отнася към тях. Има и такива, които, след като веднъж са изпитали Божията толерантност, завинаги ще ограничат Бог като толерантен — и в техните умове тази толерантност е безкрайна, безусловна и дори напълно безпринципна. Правилни ли са тези убеждения? Всеки път, когато се обсъждат въпроси, свързани с Божията същност или Божия нрав, вие изглеждате озадачени. Започвам много да се тревожа, когато ви виждам в това състояние. Чували сте много истини за същността на Бог; слушали сте и много дискусии за Неговия нрав. Въпреки това във вашите умове тези въпроси и истинността на тези аспекти са само спомени, основани на теория и написани думи; в ежедневието си никой от вас никога не успява да усети или да види Божия нрав такъв, какъвто е в действителност. Така всички вие сте объркани в убежденията си; всички вярвате сляпо, до такава степен, че имате непочтително отношение към Бог и дори Го пренебрегвате. До какво води това ваше отношение към Бог? То води до това, че вие неизменно ограничавате Бог. Щом придобиете малко знание, се чувствате много удовлетворени, като че ли сте получили цялата пълнота на Бог. След това стигате до заключението, че Бог е такъв, и не Му давате право да се променя. Освен това, когато Бог направи нещо ново, вие просто отказвате да признаете, че Той е Бог. Един ден, когато Бог каже: „Вече не обичам човечеството; няма да проявявам повече милост към хората; Моята толерантност и търпение към тях се изчерпаха; изпълнен съм до краен предел с изключителна ненавист и отвращение към тях“, подобни изявления ще предизвикат конфликт дълбоко в сърцата на хората. Някои от тях дори ще кажат: „Ти вече не си моят Бог; Ти вече не си този Бог, Когото искам да следвам. Ако говориш така, значи Ти вече не си достоен да бъдеш мой Бог и не е нужно да продължавам да Те следвам. Ако не искаш повече да ми даваш милост, любов и толерантност, тогава ще спра да Те следвам. Ако Ти си безкрайно толерантен към мен, винаги търпелив с мен и ми позволиш да видя, че Ти си любов, че Ти си търпение и че Ти си толерантност, само тогава мога да Те следвам и само тогава ще имам увереността да Те следвам докрай. Тъй като имам Твоето търпение и милост, моето бунтарство и моите прегрешения могат да бъдат прощавани и оправдавани до безкрай и аз мога да съгрешавам навсякъде и по всяко време, да се изповядам и да бъда помилван навсякъде и по всяко време и да Те разгневявам навсякъде и по всяко време. Ти не трябва да имаш мнение или да правиш заключения за мен“. Макар и никой от вас да не мисли по този въпрос толкова субективно или съзнателно, всеки път, когато смятате Бог за инструмент, който трябва да използвате, за да ви прости греховете, или за обект, който трябва да използвате, за да получите красива крайна цел, вие неусетно заставате срещу живия Бог — като срещу враг. Ето какво виждам Аз. Може да продължиш да казваш неща като: „Вярвам в Бог“, „Преследвам истината“, „Искам да променя нрава си“, „Искам да се освободя от влиянието на тъмнината“, „Искам да удовлетворя Бог“, „Искам да се подчиня на Бог“, „Искам да бъда верен на Бог и да изпълня достойно дълга си“ и т.н. Въпреки това, колкото и сладко да звучат думите ти, колкото и много теория да знаеш и колкото и внушителна или достойна да е тя, същината на въпроса е, че вече има много от вас, които са се научили да използват правилата, доктрините и теориите, които са усвоили, за да правят заключения за Бог, като по този начин естествено Го противопоставят на себе си. Въпреки че си усвоил думите и доктрините, в действителност ти не си навлязъл в реалността на истината, затова ти е много трудно да се доближиш до Бог, да Го познаваш и да Го разбираш. Това е толкова жалко!

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Как да опознаем Божия нрав и резултатите, които Неговото дело ще постигне)

Хората обичат закостеняло да прилагат правила и да ги използват, за да ограничават и определят Бог, както обичат да използват формули, за да се опитат да разберат Божия нрав. Следователно, що се отнася до сферата на човешкото мислене, Бог не мисли, нито има някакви съществени идеи. В действителност обаче Божиите мисли са в състояние на постоянно преобразяване в зависимост от промените, които настъпват в нещата и средата. Докато мислите Му се променят, се разкриват различни аспекти от Божията същност. По време на този процес на преобразяване, точно в момента, в който Бог променя сърцето Си, Той показва на хората реалното съществуване на Своя живот и че Неговият праведен нрав е жизнен и жив. В същото време Бог използва Своето истинско разкриване, за да докаже на човечеството действителното съществуване на Своя гняв, Своята милост, Своята любяща доброта и Своята толерантност. Неговата същина се разкрива по всяко време и навсякъде в зависимост от развитието на нещата. Той притежава гнева на лъв и милостта и толерантността на майка. Неговият праведен нрав не допуска никакво поставяне под въпрос, накърняване, променяне или изопачаване от който и да е човек. Сред всички въпроси и неща праведният Божи нрав — т.е. Божият гняв и Божията милост — може да се разкрие по всяко време и навсякъде. Той ярко изразява тези аспекти във всяко кътче на цялото творение и ги прилага енергично във всеки един момент. Праведният Божи нрав не е ограничен от времето или пространството; тоест праведният Божи нрав не се изразява механично и не се разкрива според ограничения във времето и пространството, а по-скоро — със съвършена лекота, през цялото време и навсякъде. Когато видиш, че Бог променя сърцето Си, престава да изразява гнева Си и се въздържа от унищожаването на град Ниневия, нима можеш да кажеш, че Бог е само милостив и любящ? Нима можеш да кажеш, че Божият гняв е само празни приказки? Когато Бог проявява яростен гняв и оттегля Своята милост, нима можеш да кажеш, че Той не изпитва истинска любов към човечеството? Този яростен гняв се изразява от Бог в отговор на злодеянията на хората; В Неговия гняв няма недостатъци. Сърцето на Бог се трогва в отговор на покаянието на хората и именно това покаяние води до промяна в Неговото сърце. Когато Той се трогва, когато променя сърцето Си и когато проявява милост и толерантност към човека, всичко това е напълно безпогрешно; то е чисто, непорочно, неопетнено и неподправено. Божията толерантност е просто толерантност, а Неговата милост е просто милост. Неговият нрав разкрива гняв или изразява милост и толерантност в зависимост от различните проявления на човека и неговото покаяние. Каквото и да разкрива и изразява Той, всичко е чисто и прямо; същината Му е различна от тази на всички сътворени същества. В рамките на принципите за действие, мислите и идеите, които Бог изразява, както и всяко решение, което Той взима, и всяко действие, което предприема, няма никакви грешки или недостатъци. След като Бог е решил така и е действал така, Той завършва своите начинания. Резултатите от Неговите начинания са правилни и безупречни именно защото техният източник е безупречен и непорочен. Божият гняв е безупречен. По същия начин Божията милост и толерантност, които не са присъщи на никого от сътворените същества, са свети и безупречни и могат да устоят на внимателно обмисляне и изживяване.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият II)

Някои хора стигат до вярата в Бог, когато виждат, че словата, изразени от Бог, действително са истината. Когато обаче отидат в Божия дом и видят, че Бог е обикновен човек, в сърцата им се пораждат представи. Думите и делата им стават невъздържани, те стават разпуснати и говорят безотговорно, като съдят и клеветят както си поискат. Ето как се разкриват такива зли хора. Тези същества без човешка природа често вършат зло и смущават делото на църквата, и няма да ги сполети нищо добро! Те открито се съпротивляват на Бог, открито клеветят Бог, открито съдят Бог и злословят за Него, и открито богохулстват по този начин, като Му се противопоставят. Такива хора ще бъдат обект на сурово наказание. Някои хора са лъжеводачи и след като бъдат освободени, изпитват постоянно негодувание към Бог. На събиранията те се възползват от възможността да разпространяват неуморно своите представи и да дават воля на оплакванията си; може дори да бълват всякакви груби думи или думи, които дават воля на омразата им. Такива хора не са ли демони? След като бъдат премахнати от Божия дом, те изпитват разкаяние, като твърдят, че са казали нещо погрешно в момент на глупост. Някои хора не успяват да ги разпознаят и казват: „Те са доста жалки и в сърцето си се разкайват. Казват също, че са длъжници на Бог и не Го познават, така че, моля, простете им“. Може ли прошката да се дава толкова лекомислено? Дори хората имат своето достойнство, камо ли Бог! След като са хулили и клеветили, някои хора, като ги видят, че се разкайват, искат да им бъде простено и казват, че са действали в момент на глупост — но дали е било момент на глупост? Те винаги говорят с някакво намерение и дори се осмеляват да съдят Бог. Когато Божият дом ги освободи, те губят предимствата на статуса си и се страхуват, че ще бъдат отстранени, затова изричат много оплаквания. По-късно изпитват разкаяние и плачат горчиво. Има ли полза от това? Щом твоите думи са изречени, те са като вода, излята на земята, която не може да бъде събрана. Може ли Бог да толерира хората да Му се съпротивляват, да Го съдят и да Го хулят, както си поискат, и просто да го пренебрегне? В такъв случай Бог не би имал достойнство. Някои хора след съпротивата си казват: „Боже, Твоята скъпоценна кръв ме изкупи. Ти ни караш да прощаваме на хората седемдесет пъти по седем — Ти също трябва да ми простиш!“. Колко безсрамно! Някои хора разпространяват безпочвени слухове за Бог и след като Го клеветят, се страхуват. Уплашени от наказание, те бързо коленичат и се молят: „Боже! Не ме напускай, не ме наказвай. Признавам, кая се, длъжник съм Ти, сгреших“. Кажи Ми, може ли на такива хора да бъде простено? Не! Защо не? Това, което са направили, оскърбява Светия Дух и грехът на хуленето на Светия Дух никога няма да бъде опростен нито в този живот, нито в идния свят! Бог е верен на словата Си. Той има достойнство, гняв и праведен нрав. Мислиш ли, че Бог е същият като човека, че ако някой е малко по-мил с Него, Той ще пренебрегне предишните му прегрешения? Нищо подобно! Ще се развият ли добре нещата за теб, ако се съпротивляваш на Бог? Простимо е, ако направиш нещо погрешно от моментна глупост или ако случайно разкриеш малко покварен нрав. Но ако ти директно се съпротивляваш на Бог, бунтуваш се срещу Него и Му се противопоставяш, и ако Го клеветиш, хулиш и разпространяваш безпочвени слухове за Него, тогава си напълно обречен. Такива хора не е нужно повече да се молят; те трябва просто да чакат да бъдат наказани. За тях няма прошка! Когато дойде това време, не казвай безсрамно: „Боже, моля те, прости ми!“. Колкото и да умоляваш, опасявам се, че ще е безполезно. След като са разбрали част от истината, ако хората след това съзнателно прегрешават, те не могат да бъдат опростени. Преди беше казано, че Бог не помни прегрешенията на човека. Това се отнася до незначителните прегрешения, които не включват Божиите управленски закони и не накърняват Божия нрав. Те не представляват хула и клевета срещу Бог. Но ако ти хулиш, съдиш или клеветиш Бог само веднъж, това ще бъде трайно петно, което не може да бъде изтрито. Хората дори искат да хулят и да ругаят Бог, както им е угодно, а след това да се възползват от Него, за да придобият благословии. Нищо на света не се получава толкова лесно! Хората винаги си мислят, че Бог е милостив и любящ, че е доброжелателен, че има огромно и неизмеримо сърце, че не помни прегрешенията на хората и забравя лошите неща, що се отнася до предишните им прегрешения и дела. Лошите неща се забравят при незначителни въпроси. Бог никога няма да прости на онези, които открито Му се съпротивляват и Го хулят.

Въпреки че повечето хора в църквата искрено вярват в Бог, те нямат богобоязливи сърца. Това показва, че повечето хора нямат истинско познание за Божия нрав, затова за тях е трудно да се боят от Бог и да отбягват злото. Във вярата си в Бог хората не се боят от Бог, нито изпитват страхопочитание към Него; щом Божието дело засегне собствените им интереси, те казват каквото си поискат. След като свършат да говорят, с това ли ще приключи всичко? След това те трябва да платят цена за казаното, а това не е толкова просто! Когато някои хора хулят Бог, когато Го съдят, знаят ли в сърцата си какво казват? Всички, които казват тези неща, знаят в сърцата си какво казват. Освен онези, които са обладани от зли духове и чийто разум е ненормален, нормалните хора знаят в сърцата си какво казват. Ако казват, че не знаят, значи лъжат. Когато говорят, те си мислят: „Знам, че ти си бог. Казвам, че това, което правиш, не е правилно — какво можеш да ми направиш? Какво ще направиш, след като свърша да говоря?“. Те правят това донякъде преднамерено — умишлено смущават другите, привличат ги на своя страна и ги карат да говорят и да действат по същия начин. Те знаят, че това, което казват, е в открита съпротива срещу Бог, че е противопоставяне на Бог и богохулство. След като го обмислят, осъзнават, че нещо не е наред: „Какво говорех? Беше момент на прибързаност и наистина съжалявам!“. Съжалението им доказва, че са знаели точно какво правят по онова време; не е като да не са знаели. Ако ти смяташ, че те са били моментно глупави и объркани, че не са видели нещата ясно, това не е напълно правилно. Дори хората да не са видели нещата ясно, ако вярват в Бог, те трябва да имат основен здрав разум. Хората, които вярват в Бог, трябва да изпитват страхопочитание към Него и да се боят от Него. Те не могат да хулят Бог, нито да Го съдят или клеветят, както си поискат. Знаеш ли какво се има предвид под „съдене“, „хула“ и „клевета“? Нима не знаеш дали думите, които изричаш, съдят Бог? Някои хора винаги говорят за това, че са били домакини на Бог, че често Го виждат и че са слушали Божието общение лице в лице. Те говорят за тези неща с когото и да се срещнат, като говорят надълго и нашироко само за външни неща; те изобщо нямат истинско познание. Възможно е да нямат лоши намерения, когато казват тези неща. Може да имат добри намерения към братята и сестрите и да искат да мотивират всички. Но защо избират да говорят именно за тези неща? Ако по своя инициатива повдигат тези въпроси, значи имат някакво намерение: главно, да се перчат и хората да ги гледат с уважение и възхищение. Ако искаха да накарат хората да имат вяра и да ги мотивират във вярата им в Бог, биха могли да им четат повече от Неговите слова, които са истината. Защо тогава настояват да говорят за такива външни неща? В основата на тези техни думи е, че на тях напълно им липсва богобоязливо сърце. Те не се страхуват от Бог. Как може хората да се държат непристойно и да говорят необмислено пред Бог? Бог има достойнство! Ако осъзнаваха това, щяха ли все така да говорят такива неща? Хората нямат богобоязливи сърца. Те произволно казват какъв е Бог и на какво прилича Бог заради собствените си мотиви, за да постигнат личната си цел другите да имат високо мнение за тях. Това е просто съдене на Бог и богохулство. Такива хора не притежават и най-малката следа от богобоязливо сърце. Всички те са хора, които се съпротивляват на Бог и Го хулят. Всички те са зли духове и демони.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Ако се опиташ да съдиш Божието дело и нещата, които сполетяват хората, от гледна точка на вярно и невярно, правилно и неправилно, ще ги отхвърлиш. Ще си помислиш, че не изглеждат като Божие дело и че не са съгласно твоите представи и фантазии, и ще ги отхвърлиш. Ако ги отхвърлиш, как можеш да им се покориш като на нещо, което е истината? Ще бъде невъзможно. Защо хората ги отхвърлят? Причината е в човешките представи, което означава, че съществуват граници на това, което човешкият мозък може да разпознае и което хората могат да видят за Божиите дела, както и граници на истините, които хората могат да разберат. Как можеш да преминеш тези граници, за да опознаеш Бог истински? Трябва да приемаш нещата от Бог, а не лекомислено да определяш нещата, на които попадаш и които не можеш да разбереш, нито сляпо да отсъждаш, ако не можеш да решиш някой проблем. Това е разумът, който хората трябва най-много да притежават. Ако казваш: „Това не е нещо, което Бог прави, Бог никога не би постъпил така!“, то тогава нямаш разум. Какво можеш да разбереш истински? Ако се осмеляваш да отсъждаш от името на Бог, тогава наистина нямаш разум. Бог не би действал непременно така, както ти си мислиш или в рамките на твоите фантазии. Бог е твърде велик, твърде неразгадаем, твърде проникновен, твърде прекрасен и твърде мъдър! Защо добавям думата „твърде“? Защото хората не могат да разгадаят Бог. Ти си сътворено същество, така че не се опитвай да разгадаеш Бог. В момента, в който изоставиш тази мисъл, ще притежаваш известен разум. Не се опитвай да отсъждаш за Бог — ако си способен да се въздържиш от това, тогава ще притежаваш разум. Много хора винаги отсъждат за Бог и казват, че Бог трябва да действа по определен начин, че Бог категорично би направил нещо по този начин, че дадено нещо категорично е действие на Бог, а друго нещо категорично не е действие на Бог. А какво да кажем за добавянето на тази дума „категорично“? (Лишено е от разум.) Казваш, че Бог е твърде прекрасен и твърде мъдър, а после казваш, че Бог никога не би действал по определен начин. Това не е ли противоречие? Това не е истинско познание за Бог. Напълно лишено е от разум винаги да държиш на собствените си възгледи и винаги да отсъждаш за Бог.

Бог върши този последен етап от делото Си и никой не мислеше, че Той може да се яви и да върши делото Си в Китай. Фактът, че не можеш да си представиш това, не се ли дължи на представите и фантазиите в твоето сърце, както и на ограниченията в твоето мислене? Вероятно ще се сетиш за Америка, Обединеното кралство или Израел все като възможни места, но категорично не можеш да си представиш Божието дело в Китай. За теб това е немислимо. То далеч надхвърля представите и фантазиите на хората, но Бог току-що започна делото Си в Китай и изпълнява Своето последно и най-важно дело. Това се разминава твърде много с човешките представи. И така, какво научи от това? (Че Божието дело не е в съгласие с човешките представи, че е удивително и неразгадаемо.) Божието дело е далеч отвъд човешките фантазии, то е удивително и неразгадаемо, мъдро, задълбочено — това са все човешки думи, използвани за описание на всичко, което Бог притежава и представлява, на Неговия нрав и същност, а това се смята за разумно. Именно поради това, че Бог прави неща в противоречие с човешките представи, хората обобщават с такива думи — Божието дело е удивително и неразгадаемо, и то е в разрез с човешките представи. Какво още могат да научат хората от това? Че всички предишни представи и фантазии на човечеството са разрушени. А откъде идват тези представи? Според видяното от теб, Китай е бедна и изостанала страна, властта се упражнява от комунистическата партия, християните са преследвани, няма свобода, няма човешки права, а китайците, които са недостатъчно образовани и с нисък авторитет на световната сцена, изглеждат като жалките болни хора от Източна Азия. Как би могъл въплътеният Бог да върши Своето дело в Китай? Това не е ли представа? А сега да видим дали тази представа е вярна или грешна. (Напълно грешна е.) Първо, нека не говорим защо Бог би вършил делото Си по този начин и дали това е защото иска да остане скромен и скрит, или по този начин делото Му носи някакво дълбоко значение и стойност. Нека не обсъждаме това ниво, а да поговорим дали извършването на Божието дело по този начин е в голям конфликт с човешките представи. В голям конфликт е! Хората не могат да си го представят. Това е загадка от небето и никой не знае отговора. Дори да бъдат повикани астрономи, географи, историци и пророци, ще може ли някой да я проумее? Никой няма да е способен, дори да се съберат всички знаещи хора, живи или мъртви, за да анализират и изследват, да наблюдават и изучават с астрономически телескопи — всичко ще е напразно. Какво означава това? Че човечеството е твърде незначително, твърде невежо, твърде лишено от проницателност, за да разгадае Божиите дела. Ако не можеш да ги разгадаеш, тогава не се мъчи. Какъв ще е крайният резултат, ако се опиташ? Твоите представи не са равнозначни на истината и всъщност са много отдалечени от това, което Бог иска да направи. Те изобщо не са същото нещо. Дори минималните познания, които имат хората, са безполезни и те не са способни да проумеят нищо или да решат каквито и да е проблеми. А сега, след като четете Божиите слова и слушате проповеди и общения, започват ли сърцата ви да разбират малко повече? Имате ли някакво познание за Бог? Някой би казал: „Бог не обсъжда с нас това, което прави. Да можеше само да ни даде небесен знак, за да разберем какво възнамерява да прави, или да можеше даже да вдъхнови пророк да направи предсказание!“. Ти няма да си способен да разбереш, дори да има небесен знак, нито и пророк би се справил. От древни времена до днес остава тайна това, което Бог прави в духовния свят, и то е толкова тайно, че нито едно човешко същество няма как да знае. Независимо от таланта на даден пророк, астроном, учен, експерт или изследовател в която и да е дисциплина, той може да изучава колкото си иска, но никога няма да разбере Божиите дела. Хората може да изучават миналото дело на Бог и биха могли да научат това-онова за някои тайни или за смисъла, който може да има нещо общо с причината за това, което Бог е направил, но никой не знае какво ще направи Бог в бъдеще, нито какви са Неговите планове. Следователно хората не трябва да се стараят да разгадаят Бог или в крайна сметка да разгадаят начина, по който действа Той, чрез наблюдение и проучване, дългосрочни изследвания и преживяване, многостранен анализ или голямо усърдие и усилна работа. Това е невъзможно и никога няма да се получи. Затова ако не могат да разгадаят Бог, какво трябва да направят хората? (Трябва да се покорят.) За тях е най-разумно да се покорят, това е съобразено с Божиите намерения в най-голяма степен. Предпоставката е покорство. Каква е целта на покорството? Да си способен, въз основа на преживяването на Божието дело, да опознаеш Бог повече, да получиш истината и да придобиеш живот. Ето какво трябва да придобиеш и съкровището, което трябва да желаеш. Що се отнася до големи външни събития като например международните въпроси и до това как Бог върши нещата и как води този човешки род — ако успееш да разбереш тези неща, още по-добре. Нормално е също така да кажеш: „Всъщност тези неща не ме интересуват. Нямам заложбите или ума за това; интересува ме само как Бог ми осигурява истината и как променя моя нрав“. Стига да имаш покорно и богобоязливо сърце, в края на краищата ще си способен да придобиеш истината от Бог, както и мъдрост. Истината променя нрава на хората; тя е животът, който хората трябва да се стремят да придобият и пътят, по който трябва да вървят. И така, каква мъдрост получават хората? Без дори да знаеш, ще си способен да видиш начина, по който Бог прави много неща, защо ги прави, какви са Неговите намерения и цели, и какви са принципите Му при определени действия. Ще си способен да оцениш това несъзнателно чрез процеса на преживяване на истината на Божиите слова. Тези слова и въпроси вероятно са твърде задълбочени и няма да си способен да ги изразиш с думи, но ще ги чувстваш в сърцето си и ще имаш истинско разбиране, без дори да осъзнаваш това.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да се познава върховенството на Бог)

Каквото и да прави Бог, човек трябва да се покорява. Човекът е сътворено същество, направено от прах, и трябва да се покорява на Бог. Това е дълг, задължение и отговорност на човека. Ето какво отношение трябва да имат хората. След като хората придобият това отношение, как следва да се отнасят към Бог и нещата, които Бог прави? Никога не заклеймявай, за да не накърниш Божия нрав. Ако имаш представи, преобърни ги, но не заклеймявай Бог или нещата, които Той прави. Заклеймиш ли ги, свършено е с теб: то е равнозначно на това, да застанеш на срещуположната на Бог страна, без никакъв шанс да получиш спасение. Може да кажеш: „Аз не стоя срещу Бог сега, но имам неправилно разбиране за Бог“ или „В сърцето си имам леко съмнение относно Бог; вярата ми е малка и съм слаб и негативен“. Всичко това е поправимо, то може да бъде преодоляно чрез търсене на истината — но не заклеймявай Бог, каквото и да правиш. Ако кажеш: „Това, което направи бог не е правилно. То не е съгласно истината, така че имам причина да се съмнявам, да поставям под въпрос и да обвинявам. Ще разпространя това навсякъде и ще обединя хората в това, да го поставят под въпрос“, това ще бъде обезпокоително. Отношението на Бог към теб ще се промени и ако заклеймяваш Бог, с теб е напълно свършено. Има прекалено много начини, по които Бог да ти се разплати. Следователно хората не бива умишлено да се противопоставят на Бог. Не е голям проблем, ако неумишлено направиш нещо, за да Му се противиш, защото то не е направено умишлено или нарочно, и Бог ти дава възможност да се покаеш. Ако умишлено заклеймяваш, дори когато знаеш, че то е направено от Бог, и подтикваш другите да се бунтуват заедно с теб, то тогава това е обезпокоително. И какъв ще бъде резултатът? Ще свършиш като двеста и петдесетте мъже, които се съпротивляваха на Мойсей. Съвсем наясно си, че това е Бог, но въпреки това се осмеляваш да протестираш шумно срещу Него. Той не води дебати с теб: в Него е властта; Той кара земята да се разтвори и направо да те погълне и това е всичко. Той никога няма да те види или да чуе твоите оправдания. Това е Божият нрав. Какво е проявлението на Божия нрав в този момент? То е гняв! Ето защо в никакъв случай хората не бива да протестират шумно срещу Бог или да предизвикват Неговия гняв. Ако някой оскърби Бог, резултатът ще бъде унищожение.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Всеки човек в течение на своя живот на вяра в Бог е вършил неща, които противостоят на Бог и мамят Бог. Някои неща може да не се отчитат като оскърбление, но някои са непростими; защото има много постъпки, които нарушават управленските закони, които оскърбяват нрава на Бог. Мнозина, които са загрижени за собствената си съдба, може да попитат какви са тези постъпки. Трябва да знаете, че вие сте високомерни и надменни по природа и не сте готови да се покорите на фактите. По тази причина ще ви казвам малко по малко, след като сте размислили върху себе си. Съветвам ви да придобиете по-добро разбиране за съдържанието на управленските закони и да направите усилие да узнаете нрава на Бог. Ако не, ще ви бъде трудно да държите устните си запечатани, езиците ви ще се въртят твърде волно с шумни приказки и вие неволно ще оскърбите нрава на Бог и ще паднете в тъмнината, като ще изгубите присъствието на Светия Дух и светлината. Понеже сте безпринципни в действията си, понеже вършиш и казваш каквото не трябва, ще получиш подобаващо възмездие. Трябва да знаеш, че макар и да си безпринципен в думите и делата си, Бог е високо принципен и в двете. Причината да получиш възмездие е, че си оскърбил Бог, а не човек. Ако в живота си извършиш множество оскърбления срещу нрава на Бог, тогава неизбежно ще станеш дете на ада. За хората може да изглежда, че само си извършил няколко постъпки, които са в разрез с истината, и нищо повече. Осъзнаваш ли обаче, че в очите на Бог вече си някой, за когото няма повече принос за грях? Тъй като си нарушил управленските закони на Бог повече от веднъж и при това не си дал признак на разкаяние, за теб няма друго средство освен да се провалиш в ада, където Бог наказва хората. Малък брой хора, докато са следвали Бог, са извършили някои постъпки в нарушение на принципи, но след като са били кастрени и са им били дадени напътствия, постепенно са открили собствената си поквара, впоследствие са влезли в правия път на истинността и до днес са стъпили здраво на него. Такива хора са онези, които ще останат накрая. Независимо от това, именно честните са тези, които търся; ако си честен и принципен в постъпките си човек, тогава можеш да бъдеш довереник на Бог. Ако в действията си не оскърбяваш Божия нрав и търсиш Божиите намерения, и имаш богобоязливо сърце, тогава вярата ти е на нужното ниво. Който не се бои от Бог и няма сърце, което трепери от ужас, е много вероятно да наруши управленските закони на Бог. Мнозина служат на Бог по силата на увлечението си, но нямат разбиране за управленските закони на Бог и още по-малко — представа за дълбоките значения на Неговите слова. И така, с добрите си намерения в крайна сметка те често вършат неща, които смущават управлението на Бог. В сериозните случаи те биват отлъчени от Божия дом, лишени от всякакъв друг шанс да Го следват и захвърлени в ада, което слага край на всяка връзка с Божия дом.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Три увещания)

Всяко изречение, което изрекох, съдържа в себе си Божия нрав. Добре би било да обмислите внимателно думите Ми и със сигурност ще извлечете голяма полза от тях. Същността на Бог е много трудна за разбиране, но вярвам, че всички вие имате поне някаква представа за Божия нрав. Тогава се надявам, че ще имате какво да Ми покажете за нещата, които сте направили и които не оскърбяват Божия нрав. Тогава ще се успокоя. Например винаги дръж Бог в сърцето си. Когато действаш, прави го според Неговите думи. Търси Неговите намерения във всичко и се въздържай да вършиш това, което не зачита и безчести Бог. Още по-малко трябва да поставяш Бог на заден план в ума си, за да запълниш бъдещата празнота в сърцето си. Ако направиш това, ще си оскърбил Божия нрав. И отново, ако предположим, че през целия си живот никога не отправяш богохулни забележки или оплаквания срещу Бог, и отново, ако предположим, че си в състояние да изпълняваш правилно всичко, което Той ти е поверил, и също така се подчиняваш на всички Негови думи през целия си живот, тогава ще избегнеш престъпването на управленските закони. Например ако някога си си казвал: „Защо не мисля, че Той е Бог?“, „Мисля, че тези думи не са нищо друго освен просветление на Светия дух“, „Според мен не всичко, което Бог прави, е непременно правилно“, „Човешката природа на Бог не превъзхожда моята“, „Думите на Бог са просто неправдоподобни“ или други подобни осъдителни забележки, тогава те призовавам да изповядваш и да се разкайваш за греховете си по-често. В противен случай никога няма да имаш шанс за прошка, защото обиждаш не човек, а Самия Бог. Може да вярваш, че съдиш човек, но Божият Дух не гледа на това по този начин. Твоето неуважение към Неговата плът е равносилно на неуважение към Него. При това положение не си ли оскърбил Божия нрав? Трябва да помниш, че всичко, което се прави от Божия Дух, се прави, за да се опази Неговото дело в плътта и за да бъде това дело извършено добре. Ако пренебрегваш това, тогава казвам, че си човек, който никога няма да успее да повярва в Бог. Защото си предизвикал Божия гняв и затова Той ще използва подобаващо наказание, за да ти даде урок.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Много е важно да се разбере Божия нрав)

Въпреки че в същността на Бог се съдържа елемент на любов и Той е милостив към всички, хората са пренебрегнали и забравили факта, че в Неговата същина се съдържа и достойнство. Това, че Бог обича, не означава, че хората могат да Го оскърбяват свободно, без да предизвикват у Него чувства или реакция, нито пък фактът, че е милостив, означава, че Той няма принципи в отношението си към хората. Бог е жив; Той действително съществува. Той не е нито въображаема кукла на конци, нито някакъв друг предмет. Като се има предвид, че Бог наистина съществува, трябва винаги внимателно да се вслушваме в гласа на Неговото сърце, да обръщаме голямо внимание на отношението Му и да разбираме чувствата Му. Не трябва да използваме човешко въображение, за да даваме определение за Бог, нито да Му натрапваме човешки мисли или желания, като го караме да се отнася към хората, използвайки човешки методи и въз основа на човешкото въображение. Да правиш това означава да разсърдиш Бог, да предизвикаш Неговия гняв и да изкушиш Неговото достойнство! Ето защо, след като разберете сериозността на този въпрос, призовавам всеки от вас да бъде предпазлив и благоразумен в действията си и в речта си, непременно да бъде възможно най-предпазлив и благоразумен по отношение на Бог! Когато не разбираш какво е отношението на Бог, въздържай се да говориш небрежно, не бъди небрежен в действията си и не поставяй етикети безотговорно. И нещо още по-важно — не прави произволни заключения. Вместо това трябва да чакаш и да търсиш; тези действия също са израз на боязън от Бог и отбягване на злото. И най важното от всичко — ако успееш да постигнеш това и ако имаш тази нагласа, Бог няма да те обвинява за твоята глупост, невежество и неразбиране на причините за нещата. И тогава, заради това, че имаш нагласата да не оскърбяваш Бог, да уважаваш Неговите намерения и да си готов да Му се покоряваш, Бог ще си спомни за теб, ще те напътства и просвещава или ще търпи твоята незрялост и невежество. Обратно, ако нагласата ти към Него е неуважителна — да Го осъждаш, както пожелаеш, или произволно да гадаеш и да определяш Неговите идеи — Бог ще те осъди, ще те дисциплинира и дори ще те накаже; или може да се изкаже за теб. Може би това изказване ще бъде свързано с твоя резултат. Ето защо искам да подчертая още веднъж: всеки от вас трябва да бъде предпазлив и благоразумен по отношение на всичко, което идва от Бог. Не говорете небрежно и не бъдете небрежни в действията си. Преди да кажете нещо, трябва да спрете и да помислите: дали това мое действие ще разгневи Бог? Боя ли се от Бог, като правя това? Дори когато се касае за нещо просто, трябва да се опитваш да намериш отговори на тези въпроси и да им отделяш повече време, за да ги обмислиш. Ако наистина можеш да практикуваш според тези принципи във всички аспекти, във всички неща и във всеки момент и да възприемеш такова отношение, особено когато не разбираш нещо, тогава Бог винаги ще те напътства и ще ти осигури път, който да следваш. Независимо от това, по какъв начин се представят хората, Бог ги вижда съвсем ясно и отчетливо и ще даде точна и подходяща оценка на тези твои прояви. След като преминеш през последното изпитание, Бог ще разгледа цялото ти поведение и ще го обобщи напълно, за да определи твоя резултат. Този резултат ще убеди всички по неоспорим начин. Това, което искам да ви кажа тук, е следното: всяка ваша постъпка, всяко ваше действие и всяка ваша мисъл решават вашата съдба.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Как да опознаем Божия нрав и резултатите, които Неговото дело ще постигне)

Бог е жив Бог и както хората имат различно поведение в различни ситуации, така и Неговото отношение към това поведение е различно, защото Той не е нито кукла на конци, нито празен въздух. Опознаването на отношението на Бог е достоен стремеж за човечеството. Хората трябва да научат как, опознавайки отношението на Бог, могат малко по малко да постигнат познание за Божия нрав и да разберат сърцето Му. Когато постепенно разбереш Божието сърце, няма да смяташ, че да се боиш от Него и да отбягваш злото е нещо толкова трудно за постигане. Освен това, когато наистина разбереш Бог, няма да си толкова склонен да Го ограничаваш. След като спреш да Го ограничаваш, вероятността да Го оскърбиш ще намалее и без да го осъзнаваш, Бог ще те накара да придобиеш познание за Него; това ще изпълни сърцето ти с боязън от Бог. Тогава ще престанеш да даваш определения за Бог чрез думите и доктрините, или теориите, които си усвоил, а вместо това постоянно ще търсиш Божиите желания във всичко. По този начин ти несъзнателно ще се превърнеш в човек, който е в съответствие с Божиите намерения.

Божието дело е невидимо и недосегаемо за хората, но що се отнася до Него, действията на всички хора — заедно с тяхното отношение към Него — не само могат да се възприемат от Бог, но и са видими за Него. Всеки трябва да признае и да си даде ясна сметка за това. Може би винаги се питаш: „Знае ли Бог какво правя тук? Знае ли за какво си мисля в момента? Може би знае, а може би — не“. Ако възприемеш такава гледна точка, докато следваш Бог и вярваш в Него, но в същото време се съмняваш в Неговото дело и Неговото съществуване, то рано или късно ще дойде ден, в който ще предизвикаш Божия гняв, защото вече залиташ по ръба на опасна пропаст. Виждал съм хора, които са вярвали в Бог в продължение на много години, но които все още не са придобили истината реалност, а още по-малко са разбрали Божиите намерения. Тези хора не постигат никакъв напредък в живота и в духовния си ръст и се придържат само към най-повърхностните учения. Това е така, защото тези хора никога не са възприемали Божието слово като самия живот и никога не са се изправяли пред факта, че Бог съществува, нито пък са приемали това. Смяташ ли, че когато вижда такива хора, Бог Се изпълва с радост? Носят ли Му утеха? Така че съдбата на хората се решава от това как вярват в Бог. Що се отнася до начина, по който хората търсят Бог и по който се приближават към Него, тяхното отношение е от първостепенно значение. Не пренебрегвай Бог, сякаш Той е само празен въздух, който се носи някъде там, зад главата ти; винаги мисли за Бог, в когото вярваш, като за жив Бог, истински Бог. Той не седи горе на третото небе, без да има какво да прави. Напротив, Той постоянно се вглежда в сърцето на всеки човек, наблюдава с какво се занимаваш, следи всяка твоя дума и всяка твоя постъпка, наблюдава как се държиш и какво е отношението ти към Него. Независимо дали желаеш да се отдадеш на Бог, или не, цялото ти поведение, най-съкровените ти мисли и идеи са изложени на показ пред Него и се разглеждат от Него. Заради поведението ти, заради делата ти и заради отношението ти към Него мнението на Бог за теб и отношението Му към теб постоянно се променят. Искам да дам съвет на някои хора: не се оставяйте като бебета в ръцете на Бог, сякаш Той трябва да ви обича безумно, сякаш никога не би могъл да ви изостави и сякаш отношението Му към вас е твърдо определено и никога не би могло да се промени, и ви съветвам да спрете да мечтаете! Бог е праведен в Своето отношение към всеки човек и е сериозен в подхода Си към делото на завоюване и спасяване на хората. Това е Неговото управление. Към всеки човек Той се отнася сериозно — не като към домашен любимец, с когото да си играе. Божията любов към хората не е такава, която разглезва или разваля. Неговата милост и толерантност към човечеството не са снизходителни или невнимателни. Напротив, Божията любов към хората включва грижа, състрадание и уважение към живота; Неговата милост и толерантност изразяват очакванията Му към тях и са това, от което човечеството се нуждае, за да оцелее. Бог е жив и действително съществува; Неговото отношение към човечеството е принципно, то съвсем не е някакъв вид регламент и може да се променя. Неговите намерения за човечеството постепенно се променят и преобразяват с времето в зависимост от възникващите обстоятелства и от отношението на всеки един човек. Затова трябва да знаеш в сърцето си с абсолютна яснота, че същността на Бог е неизменна и че Неговият нрав ще се проявява в различни времена и в различен контекст. Може да не мислиш, че това е сериозен въпрос, и да използваш личните си представи, за да си въобразяваш как Бог трябва да върши делата си. Въпреки това има моменти, когато пълната противоположност на твоята гледна точка е вярна, и като използваш личните си представи, за да се опитваш да прецениш Бог, ти вече си Го разгневил. Това е така, защото Бог не действа по начина, по който ти мислиш, че действа, нито пък ще се отнесе към този въпрос така, както ти казваш, че ще го направи. Затова ти напомням да бъдеш внимателен и благоразумен в подхода си към всичко, което те заобикаля, и да се научиш да практикуваш според принципа на следването на Божия път — боязънта от Бог и отбягването на злото, във всичко, а именно да се боиш от Бог и да отбягваш злото. Трябва да развиеш точно разбиране, свързано с въпросите на Божиите намерения и Божието отношение, трябва да намериш просветени хора, които да споделят тези въпроси с теб, и трябва да търсиш сериозно. Не възприемай Бог, в който вярваш, като кукла на конци, не Го съди по свое усмотрение, не прави произволни заключения и не подхождай към Него с непочтително отношение. Докато Бог ти носи спасение и определя твоя резултат, Той може да ти даде милост или толерантност или правосъдие и наказание, но във всеки случай Неговото отношение към теб не е твърдо определено. Това зависи от собственото ти отношение към Бог, както и от твоето разбиране за Него. Не позволявай един мимолетен аспект от твоето познание или разбиране за Бог да Го определя завинаги. Не вярвайте в един мъртъв Бог; вярвайте в живия Бог. Помнете това! Въпреки че тук обсъдих някои истини — истини, които трябваше да чуете — в светлината на сегашното ви състояние и духовен ръст, засега няма да предявявам към вас по-големи изисквания, за да не отслабя ентусиазма ви. Това би могло да изпълни сърцата ви с твърде много студенина и да ви накара да се чувствате твърде разочаровани от Бог. Вместо това се надявам, че можете да използвате богобоязливото си сърце и да се отнасяте с уважение към Него, когато вървите по пътя, който ви предстои. Не позволявайте въпросът за това как да вярвате в Бог да ви обърка, а го разглеждайте като един от най-големите проблеми. Вземете го присърце, свържете го с реалността и с реалния живот; не му обръщайте внимание само на думи — защото това е въпрос на живот и смърт, който ще определи вашата съдба. Не го приемайте като шега или детска игра!

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Как да опознаем Божия нрав и резултатите, които Неговото дело ще постигне)

Свързани химни

Толкова ли е прост Бог, колкото твърдите?