Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Яденето и пиенето на Божиите думи, практикуването на молитви, приемането на Божието бреме и на задачите, които Той ти поверява — всичко това е, за да има път пред теб. Колкото по-голямо е бремето, поверено ти от Бог, толкова по-лесно ще е да бъдеш усъвършенстван от Него. Някои не желаят да си сътрудничат с другите в служба на Бог, дори когато са призовани; това са мързеливи хора, които искат само да се наслаждават на комфорта. Колкото повече се иска от теб да служиш в сътрудничество с останалите, толкова повече опит ще придобиеш. Тъй като имаш повече бреме и опит, ще получиш повече възможности да бъдеш усъвършенстван. Следователно, ако можеш да служиш на Бог искрено, ще се съобразяваш с Божието бреме и ще имаш повече възможности да бъдеш усъвършенстван от Бог. Точно такава група хора се усъвършенства в момента. Колкото повече те докосва Светият Дух, толкова повече време ще посветиш на това да се съобразяваш с Божието бреме, толкова повече ще бъдеш усъвършенстван от Бог и толкова повече ще бъдеш придобит от Него — докато накрая се превърнеш в човек, когото Бог използва. В днешно време има хора, които не се обременяват за църквата. Тези хора не си дават зор и са немарливи и се грижат само за собствената си плът. Такива хора са изключително егоистични, а освен това са и слепи. Ако не можеш да видиш този въпрос ясно, няма да носиш никакво бреме. Колкото повече внимание проявяваш към Божиите намерения, толкова по-голямо бреме ще ти повери Той. Егоистите не желаят да изстрадат такива неща; не желаят да платят цената и в резултат на това ще пропуснат възможности да бъдат усъвършенствани от Бог. Нима не си причиняват вреда? Ако проявяваш внимание към Божиите намерения, ще поемеш истинско бреме за църквата. Всъщност, вместо да го наричаме бреме, което поемаш за църквата, би било по-добре да го наречем бреме, което поемаш заради собствения си живот, защото целта на бремето, което поемаш за църквата, е да използваш този опит, за да бъдеш усъвършенстван от Бог. Следователно, този, който поема най-голямото бреме за църквата, и този, който носи бремето на навлизане в живота, ще бъде усъвършенстван от Бог. Разбра ли това ясно? Ако църквата, в която си, е разпиляна като пясък, но нито се тревожиш, нито се притесняваш, а дори си затваряш очите, когато твоите братя и сестри обикновено не ядат и не пият от Божиите думи, значи не носиш никакво бреме. Това не са хора, на които Бог се радва. Хората, на които Бог се радва, са жадни и гладни за праведност и проявяват внимание към Божиите намерения. Затова трябва да се съобразявате с Божието бреме тук и сега; не трябва да чакате Бог да разкрие Своя праведен нрав пред цялото човечество, за да се загрижите тепърва за Божието бреме. Нима тогава няма да е твърде късно? Сега има добра възможност да бъдеш усъвършенстван от Бог. Ако допуснеш тази възможност да ти се изплъзне, ще съжаляваш до края на живота си, точно както Мойсей не успя да влезе в добрата ханаанска земя, съжаляваше за това до края на живота си и умря в разкаяние. Щом Бог разкрие праведния Си нрав на всички народи, ще се изпълниш със съжаление. Дори Бог да не те накаже, ти сам ще се накажеш поради собственото си разкаяние. Някои не са убедени в това, но ако не вярваш, просто изчакай и ще видиш. Има хора, чиято единствена цел е да изпълнят тези думи. Готов ли си да се жертваш в името на тези думи?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. За да се постигне съвършенство, проявявай внимание към Божиите намерения)

Някои хора се страхуват да поемат отговорност, докато изпълняват дълга си. Ако църквата им възложи да изпълнят някаква работа, те първо ще преценят дали тя изисква да поемат отговорност и ако е така, няма да я приемат. Условията им за изпълнение на дълг са: първо, работата трябва да е лека; второ, да не е натоварена или уморителна; и трето, независимо от това какво правят, да не поемат никаква отговорност. Това е единственият вид дълг, който поемат. Що за човек е това? Не е ли това безскрупулен, измамен човек? Той не иска да поеме и най-малката отговорност. Той дори се страхува, че листата ще счупят черепа му, когато паднат от дърветата. Какъв дълг може да изпълнява такъв човек? Каква е ползата от него в Божия дом? Делото на Божия дом е свързано с делото на борба със Сатана, както и с разпространението на евангелието на царството. Кой дълг не включва отговорности? Бихте ли казали, че да бъдеш водач носи отговорност? Не са ли неговите отговорности още по-големи и не трябва ли той да поема още повече отговорност? Независимо дали проповядваш евангелието, свидетелстваш, правиш видеоклипове и т.н. — независимо каква работа вършиш — стига тя да се отнася до истините принципи, тя носи със себе си отговорности. Ако изпълнението на дълга ти е безпринципно, това ще се отрази на делото на Божия дом, а ако се страхуваш да поемеш отговорност, тогава не можеш да изпълняваш никакъв дълг. Човек, който се страхува да поеме отговорност при изпълнение на дълга си, страхлив ли е или има проблем с нрава си? Трябва да можеш да направиш разлика. Факт е, че това не е въпрос на страхливост. Ако този човек се стремеше към богатство или правеше нещо в свой интерес, как би могъл да бъде толкова смел? Той би поел всеки риск. Но когато изпълнява неща за църквата, за Божия дом, той не поема никакъв риск. Такива хора са егоистични и подли, най-коварните от всички. Всеки, който не поема отговорност за изпълнението на даден дълг, не е ни най-малко искрен към Бог, да не говорим за неговата преданост. Какъв човек се осмелява да поеме отговорност? Какъв човек има куража да понесе тежко бреме? Това е някой, който поема водачеството и излиза смело напред в най-решителния момент от делото на Божия дом, който не се страхува да носи тежка отговорност и да понася големи трудности, когато вижда най-важната и решаваща работа. Това е някой, който е предан на Бог, добър войник на Христос. Дали всеки, който се страхува да поеме отговорност за своя дълг, го прави, защото не разбира истината? Не; това е проблем в неговата човешка природа. Тези хора нямат никакво чувство за справедливост или отговорност, те са егоистични и подли хора, не са предани вярващи в Бог и ни най-малко не приемат истината. Поради тази причина те не могат да бъдат спасени. Вярващите в Бог трябва да платят висока цена, за да придобият истината и ще се сблъскат с много препятствия, за да я практикуват. Те трябва да се отрекат от някои неща, да изоставят плътските си интереси и да понесат известно страдание. Едва тогава те ще могат да приложат истината на практика. И така, може ли човек, който се страхува да поеме отговорност, да практикува истината? Той със сигурност не може да практикува истината, камо ли да я придобие. Той се страхува да практикува истината, да не накърни интересите си; страхува се да не бъде унизен, очернен и осъден и не смее да практикува истината. Следователно не може да я придобие и независимо колко години вярва в Бог, не може да получи Неговото спасение. Хората, които могат да изпълняват дълг в Божия дом, трябва да са хора, които имат чувство за бреме, когато става въпрос за делото на църквата, хора, които поемат отговорност, които отстояват истините принципи и които могат да страдат и да платят цената. Ако човек няма тези качества, той е негоден да изпълнява дълг и не отговаря на условията за изпълнение на дълг. Има много хора, които се страхуват да поемат отговорност, докато изпълняват даден дълг. Страхът им се проявява по три основни начина. Първият е, че избират дълг, който не изисква да поемат отговорност. Ако църковен водач им възложи да изпълняват даден дълг, първо питат дали трябва да поемат отговорност за него и ако е така, не го приемат. Ако дългът не изисква да поемат и да носят отговорност за него, неохотно го приемат, но все пак им е нужно да разберат дали работата е уморителна или досадна и макар неохотно да са приели дълга, не са мотивирани да го изпълняват добре и пак предпочитат да са нехайни. Свободно време, никакъв труд и никакво физическо страдание — това е техният принцип. Вторият е, че когато възникне трудност или се сблъскат с проблем, първото, към което прибягват, е да съобщят за това на водача и да оставят на него да се справи с проблема и да го разреши, с надеждата да не нарушат спокойствието си. Не ги интересува как се справя водачът с проблема и не обръщат внимание на това — за тях всичко е наред, стига те самите да не поемат отговорност. Има ли преданост към Бог в такова изпълнение на дълга? Това се нарича прехвърляне на отговорността, нарушение на дълга, хитруване. Такива само приказват, но не вършат нищо реално. Те си казват: „Ако аз трябва да оправя нещата, какво ще стане, ако накрая сбъркам? Когато търсят кой е виновен, няма ли да се разправят с мен? Дали отговорността за това няма да падне първо върху мен?“. За това се притесняват. Вярваш ли обаче, че Бог внимателно проучва всичко? Всеки допуска грешки. Ако човек има правилни намерения, но няма опит и не се е справял с някакъв проблем преди, но е направил всичко по силите си, Бог го вижда. Трябва да вярваш, че Бог проучва всичко внимателно, включително и човешкото сърце. Ако човек дори в това не вярва, не е ли неверник? Какъв може да е смисълът такъв човек да изпълнява дълг? Всъщност е все едно дали изпълнява този дълг, или не, нали? Той се страхува да поеме отговорност и я избягва. Когато се случи нещо, той не се опитва веднага да намери начин да се справи с проблема, а вместо това първо се обажда на водача и го уведомява. Разбира се, някои хора се опитват сами да се справят с проблема, като уведомяват водача, но други не постъпват така и първото, което правят, е да се обадят на водача, а след това просто чакат пасивно да получат указания. Когато водачът им нареди да направят крачка, те я правят; ако им каже да направят нещо, те го правят. Ако водачът не им каже нищо или не им даде указания, те не правят нищо и просто се мотаят. Изобщо не вършат никаква работа, ако никой не ги пришпорва или наблюдава. Какво ще кажете, такъв човек изпълнява ли дълг? Дори и да полага труд, той не е предан! Страхът на човека да поеме отговорност при изпълняването на дълг се проявява по още един начин. Когато изпълнява своя дълг, той върши само малко повърхностна, проста работа, работа, която не изисква да поема отговорност. Натоварва други с тази работа, която е свързана с трудности и поемане на отговорност, и ако нещо се обърка, прехвърля вината на тях, а той самият излиза сух от водата. Когато църковните водачи видят, че е безотговорен, търпеливо му предлагат помощ или го кастрят, за да се научи да поема отговорност. Въпреки това обаче той не иска да го прави и си мисли: „Този дълг е труден за изпълнение. Когато нещата се объркат, ще трябва да поема отговорност и може дори да бъда премахнат и отстранен, а това ще е краят ми“. Що за отношение е това? Ако човек няма чувство за отговорност при изпълняването на дълга си, как може да го изпълнява добре? Хората, които не отдават искрено всичко на Бог, не могат да изпълнят добре никакъв дълг, а онези, които се страхуват да поемат отговорност, само ще отлагат нещата, когато изпълняват дълга си. Такива хора не заслужават доверие или на тях не може да се разчита. Те изпълняват дълга си само за да сложат залък в устите си. Трябва ли такива „просяци“ да бъдат отстранени? Трябва. Божият дом не иска такива хора. Това са трите проявления на хората, които се страхуват да поемат отговорност при изпълнение на дълга си. Хора, които се страхуват да поемат отговорност за дълга си, не могат да достигнат дори нивото на предан полагащ труд и не са годни да изпълняват дълг. Някои хора са отстранени заради подобно отношение към дълга си. Дори сега те може да не знаят причината и да се оплакват, като казват: „Изпълних дълга си с пламенен ентусиазъм, защо тогава ме изхвърлиха толкова хладно?“. Дори сега не разбират. Онези, които не разбират истината, цял живот не могат да разберат защо са били отстранени. Те си намират извинения и продължават да се оправдават, като си мислят: „Инстинктивно е хората да се защитават и трябва да го правят. Кой не би трябвало да се погрижи малко за себе си? Кой не би трябвало да мисли малко за себе си? Кой няма нужда да си запази път за бягство?“. Ако се предпазвате винаги, когато ви сполети нещо и си оставяте път за бягство, задна врата, прилагате ли истината на практика? Това не е практикуване на истината — това е да бъдеш потаен. Сега изпълняваш дълга си в Божия дом. Какъв е първият принцип за изпълнение на един дълг? Той е, че първо трябва да изпълняваш този дълг с цялото си сърце, без да пестиш усилия, и да защитаваш интересите на Божия дом. Това е истина принцип, който следва да прилагаш на практика. Да се защитиш, като си оставиш път за бягство, задна врата, е принципът на практикуване, следван от невярващите и тяхната най-висша философия. Във всичко да мислиш първо за себе си и да поставяш собствените си интереси над всичко друго, да не мислиш за другите, да нямаш никаква връзка с интересите на Божия дом и интересите на другите, да мислиш първо за собствените си интереси и след това да мислиш за път за бягство — не е ли това невярващ? Точно това е невярващ. Такъв човек не е годен да изпълнява дълг.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (първа част))

Двама души си сътрудничат в даден дълг. И двамата се страхуват да поемат отговорност за него, така че всичко се обръща в състезание по убедителност. Единият казва: „Ти иди и се погрижи за това“. Другият казва: „По-добре ще е ти да се заемеш с това. Моите заложби са по-скромни от твоите“. Това, което наистина си мислят, е следното: „Няма да има награда, ако се справя добре с това, а ако се справя зле, ще бъда кастрен. Няма да отида — не съм толкова глупав! Знам какво си намислил. Спри да се опитваш да ме накараш да отида“. Какво се получава накрая от тяхната размяна на реплики? Нито един от двамата не отива и в резултат на това делото се забавя. Не е ли това неетично? (Така е.) Не е ли забавянето на делото сериозна последица? Това е лош резултат. И така, съобразно какво живеят тези двамата? И двамата живеят съобразно сатанински философии. Те са възпирани и обвързани от сатанински философии и от собствените си хитрости. Не са успели да практикуват истината и поради това изпълнението на дълга им не отговаря на критериите. То е нехайно и в него изобщо няма свидетелство. Да кажем, че двама души си сътрудничат в даден дълг. Единият се опитва да заеме доминираща позиция във всичко и винаги иска да има последната дума, а другият може да си помисли: „Той е коравият от двама ни. Той обича да поема инициативата. Добре, нека да има водещата роля във всичко, а когато нещо се обърка, именно той ще бъде кастрен. „Вятърът брули високите дървета!“ Няма да съм висок тогава. Просто нещата стоят така, че имам скромни заложби и не обичам да ме занимават с какво ли не. Той обича да е водещият, нали? Е, ако има нещо за правене, ще го оставя на него!“. Човек, който би казал такива неща, обича да бъде угодник, последовател. Какво разбирате за начина му на изпълнение на дълга? От какво се води в живота? (Философия за светските отношения.) Освен това си мисли и нещо друго. „Няма ли да ми се ядоса, ако му открадна светлината на прожекторите? Няма ли да сме неспособни занапред да си сътрудничим хармонично? Ако това се отрази на отношенията ни, ще ни е трудно да се разбираме. За мен ще е по-добре, ако го оставя да се оправя по неговия начин“. Не е ли това философия за светските отношения? Начинът, по който живеят такива хора, им спестява неприятности. Той им дава възможност да избягват поемането на отговорност. Занапред те ще са последователи във всичко, което им се налага да правят, без да се налага да поемат инициативата или да се набиват на очи, и без да се налага да мислят за някакви проблеми. Всичко се поема от някой друг, така че те няма да се изморяват. Готовността им да бъдат последователи доказва, че нямат чувство за отговорност. Те живеят според философията за светските отношения. Не приемат истината и не отстояват принципите. Това не е хармонично сътрудничество — това е да бъдеш последовател, да бъдеш угодник. Защо това не е сътрудничество? Защото не оправдават отговорността си в нищо. Не действат с цялото си сърце или с целия си ум, а е възможно да не действат и с цялата си сила. Ето защо казвам, че живеят съобразно философията за светските отношения, а не съобразно истината.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. На какво точно разчитат хората, за да живеят?)

Ако считаш, че можеш да изпълняваш определен дълг, но също така се страхуваш да не допуснеш грешка и да не бъдеш отстранен, поради което си плах, в застой и не можеш да постигнеш напредък, тогава това отношение на покорство ли е? Например, ако твоите братя и сестри те изберат за свой водач, тогава ти може да се чувстваш задължен да изпълняваш този дълг, защото си избран, но да не си активен по отношение на този дълг. Защо не си активен? Защото ти се въртят мисли за това и считаш, че: „Да бъдеш водач изобщо не е хубаво нещо. То е като да ходиш по ръба на пропаст или да стъпваш по тънък лед. Ако свърша добре задачата си, няма да има награда, но ако я свърша лошо, ще бъда кастрен. А да бъда кастрен дори не е най-лошото от всичко. Ами ако ме освободят или отстранят? Ако това се случи, тогава не свършва ли всичко за мен?“. В този момент започваш да изпитваш противоречия. Какво е това отношение? Това е предпазливост и погрешно разбиране. Това не е отношението, което хората трябва да имат към дълга си. Това е негативно отношение. И така, какво трябва да бъде положителното отношение? (Трябва да бъдем с открито сърце, да сме прями и да имаме смелостта да поемем бреме.) То трябва да бъде отношение на покорство и активно сътрудничество. Това, което казвате, е малко празно. Как може да си с открито сърце и да си прям, когато се страхуваш по този начин? И какво означава да имаш смелостта да поемаш бреме? Каква нагласа ще ти даде смелостта да поемаш бреме? Ако винаги се страхуваш, че нещо ще се обърка и няма да си способен да се справиш с него, и имаш много вътрешни пречки, тогава изначално ще ти липсва смелост да поемаш бреме. „Да бъдеш с открито сърце и да си прям“, „да имаш смелостта да поемеш бреме“ или „никога да не отстъпваш, дори пред лицето на смъртта“, за което говорите — всичко това звучи малко като лозунги, скандирани от разгневени млади хора. Могат ли тези лозунги да разрешават практически проблеми? Това, което е нужно сега, е правилното отношение. За да имаш правилно отношение, трябва да разбереш този аспект на истината. Това е единственият начин да разрешиш вътрешните си затруднения и да си позволиш да приемеш безпроблемно това поръчение, този дълг. Това е пътят на практикуване и само това е истината. Ако използваш термини като „да бъдеш с открито сърце и да си прям“ и „да имаш смелостта да поемеш бреме“, за да се справиш със страха, който изпитваш, това ще бъде ли ефективно? (Не.) Това показва, че тези неща не са истината, нито са път на практикуване. Може да кажеш: „Аз съм с открито сърце и съм прям, аз съм с неукротим духовен ръст, в сърцето ми няма други мисли или замърсители и имам смелостта да поема бреме“. Външно поемаш дълга си, но по-късно, след като си разсъждавал известно време, все още чувстваш, че не можеш да се нагърбиш с него. Може би все още изпитваш страх. Освен това е възможно да видиш как другите биват кастрени и да се уплашиш още повече, като пребито куче, което се ужасява от каиша. Все повече ще чувстваш, че духовният ти ръст е твърде малък и че този дълг е като огромна, непреодолима бездна, и в крайна сметка все още няма да си способен да се нагърбиш с него. Ето защо скандирането на лозунги не може да разрешава практически проблеми. Как всъщност можеш да разрешиш този проблем? Трябва активно да търсиш истината и да възприемеш отношение на покорство и сътрудничество. Това може напълно да разреши проблема. Плахостта, страхът и безпокойството са безполезни. Има ли някаква връзка между това дали ще бъдеш разкрит и отстранен и дали си водач? Ако не си водач, ще изчезне ли твоят покварен нрав? Рано или късно трябва да разрешиш проблема със своя покварен нрав. Освен това, ако не си водач, тогава няма да имаш повече възможности да практикуваш и ще напредваш бавно в живота, с малко шансове да бъдеш усъвършенстван. Макар че има малко повече страдание в това да си водач или работник, то носи и много придобивки и, ако можеш да вървиш по пътя на стремежа към истината, ще можеш да бъдеш усъвършенстван. Каква голяма благословия е това! Затова трябва да се покориш и да сътрудничиш активно. Това е твой дълг и твоя отговорност. Независимо от пътя напред, трябва да имаш покорно сърце. Това е отношението, с което трябва да изпълняваш дълга си.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво представлява изпълнението на дълга съгласно критериите?)

Ако като водачи и работници пренебрегвате проблемите, които възникват при изпълнението на дълга, и дори търсите различни претексти и извинения, за да избегнете отговорност, ако не разрешавате някои проблеми, които сте способни да разрешите, и ако не докладвате на Горното за проблемите, които не сте способни да разрешите, сякаш те нямат нищо общо с вас, не е ли това занемаряване на отговорността? Умно ли е, или е глупаво да се отнасяш по този начин към църковното дело? (Глупаво е.) Такива водачи и работници не са ли хитри? Не са ли лишени от всякакво чувство за отговорност? Когато се сблъскат с проблеми, те ги пренебрегват — това не са ли безразсъдни хора? Не са ли лукави хора? Лукавите хора са най-глупавите от всички. Трябва да бъдеш честен човек, трябва да имаш чувство за отговорност, когато се изправяш пред проблемите, и трябва да опиташ всички възможни средства и да търсиш истината, за да ги разрешиш. В никакъв случай не бива да бъдеш лукав човек. Ако се интересуваш само от това да избегнеш отговорност и да си измиеш ръцете, когато възникнат проблеми, дори сред невярващите ще бъдеш заклеймен за такова поведение, да не говорим в Божия дом! Това поведение със сигурност ще бъде заклеймено и прокълнато от Бог и то е ненавиждано и отхвърляно от Божиите избраници. Бог харесва честните хора и ненавижда измамните и хитрите хора. Ако си лукав човек и хитруваш, Бог няма ли да те ненавижда? Божият дом просто така ли ще те остави? Рано или късно ще ти бъде потърсена отговорност. Бог харесва честните хора и не харесва лукавите хора. Всеки трябва ясно да разбере това и да излезе от обърканото си състояние и да спре да върши глупости. Временната неосведоменост е извинима, но ако човек изобщо не приема истината, тогава той е прекалено твърдоглав. Честните хора могат да поемат отговорност. Те не мислят за собствените си придобивки и загуби. Те просто опазват делото и интересите на Божия дом. Те имат добри и честни сърца, които са като купи с чиста вода, в които човек може да види дъното от пръв поглед. В техните действия има и прозрачност. Измамният човек винаги хитрува, винаги се преструва, прикрива и укрива неща и се обвива невероятно плътно. Никой не може да прозре такъв човек. Хората не могат да прозрат вътрешните ти мисли, но Бог може да проучи внимателно нещата в най-съкровените кътчета на сърцето ти. Когато Бог види, че не си честен човек, че си хитър, че никога не приемаш истината, че винаги участваш в измами спрямо Него и никога не Му предаваш сърцето си, Той не те харесва, ненавижда те и те изоставя. Що за хора са всички онези, които успяват сред невярващите, и онези, които са сладкодумни и съобразителни? Ясно ли ви е това? Каква е тяхната същност? Може да се каже, че всички те са изключително непроницаеми, че всички те са изключително измамни и лукави, че са истински дяволи и сатани. Може ли Бог да спаси такива хора? Няма нещо, което Бог да ненавижда повече от дяволите — хора, които са измамни и лукави — и Той определено няма да спаси такива хора. В никакъв случай не бива да бъдете такива хора. Онези, които винаги са наблюдателни и нащрек, когато говорят, които са изкусни и ловки и играят роля според случая, когато се занимават с въпроси — казвам ви, Бог най-много ненавижда такива хора, те не подлежат на спасение. По отношение на всички онези, които принадлежат към категорията на измамните и лукавите хора, колкото и хубаво да звучат думите им, всички те са измамни, дяволски думи. Колкото по-хубаво звучат думите им, толкова повече тези хора са дяволи и сатани. Точно такива хора Бог ненавижда най-много. Това е абсолютно вярно. Какво ще кажете: могат ли измамните хора, хората, които често лъжат, и сладкодумните хора да получат делото на Светия Дух? Могат ли да получат просветлението и озарението на Светия Дух? Категорично не. Какво е Божието отношение към хората, които са измамни и лукави? Той ги отритва, оставя ги настрана и не им обръща внимание, счита ги за принадлежащи към същия клас като животните. В Божиите очи такива хора просто носят човешка кожа, а в същността си са дяволи и сатани, те са ходещи трупове и Бог категорично няма да ги спаси.

(Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (8))

В момента при много от хората, които изпълняват дълга си, все още съществува широк кръг от проблеми. Някои хора винаги са много пасивни в изпълнението на дълга си, винаги седят и чакат, и разчитат на другите. Каква нагласа е това? Това е безотговорност. Божият дом ти е определил да изпълняваш даден дълг, но ти размишляваш над него с дни, без да свършиш никаква конкретна работа. Никъде те няма на работното място и хората не могат да те намерят, когато имат проблеми, които трябва да разрешат. Не си поел тази работа. Ако някой водач те попита за нея, какво ще му кажеш? В момента не вършиш никаква работа. Добре осъзнаваш, че тази работа е твоя отговорност, но не я вършиш. Какво изобщо си мислиш? Не го ли правиш, защото не си способен за нея? Или просто желаеш да се отдадеш на удобство? Какво отношение имаш към своя дълг? Говориш само за думи и доктрини и казваш само приятно звучащи неща, но не вършиш никаква действителна работа. Ако не желаеш да изпълняваш дълга си, трябва да подадеш оставка. Не заемай позицията, без да правиш нищо. Не нанася ли това вреда на Божиите избраници и не компрометира ли работата на църквата? По начина, по който говориш, изглежда, че разбираш от всякакви доктрини, но когато от теб се поиска да изпълниш дълг, ти си нехаен и изобщо не си добросъвестен. Това искрено отдаване на всичко на Бог ли е? Не си искрен, когато става въпрос за Бог, но се преструваш на такъв. Способен ли си да Го измамиш? По начина, по който обикновено говориш, изглежда, че имаш толкова голяма вяра. Иска ти се да си стожер на църквата и нейна опора. Когато обаче изпълняваш дълг, си по-безполезен от кибритена клечка. Не е ли това мамене на Бог с широко отворени очи? Знаеш ли какво ще последва от това, че се опитваш да измамиш Бог? Той ще те отритне и ще те отстрани! В изпълнението на дълга си всички хора биват разкрити — само дай на човека дълг, и много скоро ще се разкрие дали той е честен или измамен човек, и дали обича истината, или не. Тези, които обичат истината, могат да изпълняват дълга си искрено и да поддържат делото на Божия дом; тези, които не обичат истината, ни най-малко не поддържат делото на Божия дом — те са безотговорни в изпълнението на задълженията си. Това веднага става ясно за проницателните. Никой, който изпълнява дълга си зле, не обича истината, нито пък е честен човек; всички такива хора ще бъдат разкрити и отстранени. За да изпълняват дълга си добре, хората трябва да имат чувство за отговорност и чувство за бреме. Така работата определено ще бъде свършена подобаващо. Тревожно е само когато човек няма чувство за бреме или отговорност, когато трябва да бъде подканван за всичко, когато винаги е нехаен и се опитва да прехвърли вината на друг, когато възникнат проблеми, което води до забавяне на решаването им. Може ли в такъв случай работата да бъде свършена добре? Може ли такова изпълнение на техния дълг да доведе до резултати? Те не искат да изпълнят нито една от задачите, уредени за тях, и когато видят, че някой друг има нужда от помощ в работата си, не му обръщат внимание. Вършат нещо дребно само когато им наредят, само когато ножът е опрял до кокала и нямат избор. Това не е изпълнение на дълг, а наемен труд! Наемникът работи за работодател, взима дневна надница за всеки изработен ден и почасова надница за всеки изработен час. Той си чака заплатата. Опасява се да не би да свърши някоя работа, без шефът да забележи, страхува се да не би да остане невъзнаграден за нещо, което е изпълнил, и работи само за фасон, което значи, че у него няма никаква отдаденост. В повечето случаи не сте способни да отговорите, когато ви задават въпроси, свързани с работата. Някои от вас са се включили в нея, но никога не са попитали как върви тя или не са помислили внимателно за това. С оглед на вашите заложби и вашата проницателност би трябвало да знаете поне нещо, защото всички вие сте участвали в тази работа. Тогава защо повечето хора не казват нищо? Възможно е наистина да не знаете какво да кажете — да не знаете дали нещата вървят добре, или не. Има две причини за това: едната е, че сте напълно безразлични и никога не сте се интересували от тези неща, а сте ги приемали само като задача, която трябва да се изпълни. Другата е, че сте безотговорни и не желаете да се интересувате за тези неща. Ако наистина те беше грижа и беше истински ангажиран, щеше да имаш мнение и гледна точка за всичко. Липсата на гледна точка или възглед често се дължи на безразличието и апатията, както и на това, че не поемате никаква отговорност. Не сте усърдни в дълга, който изпълнявате, не поемате никаква отговорност, не желаете да платите цена или да се ангажирате. Не полагате никакви усилия, нито желаете да изразходвате по-голяма енергия. Искате просто да сте един подчинен, което не се различава от начина, по който един невярващ работи за своя шеф. Подобно изпълнение на дълг не се нрави на Бог и Той не го приема. То не може да срещне Неговото одобрение.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само когато човек стане честен, може да изживее истинско човешко подобие)

Всички, които не се стремят към истината, изпълняват дълга си безотговорно. „Ако някой води, аз го следвам и вървя, накъдето и да поведе. Ще направя всичко, което поиска от мен. Що се отнася до това да поема отговорността и да се загрижа или да се потрудя повече, да отдам цялото си сърце и всички сили на това, което върша — не съм готов на това“. Тези хора не искат да платят цената. Готови са само да полагат усилия, но не и да поемат отговорност. Това не е отношението, с което човек наистина изпълнява дълга си. Човек трябва се да научи да взема присърце изпълнението на дълга си и съвестният човек може да го постигне. Ако никога не взима присърце изпълнението на своя дълг, значи няма съвест, а хората без съвест не могат да придобият истината. Защо казвам, че не могат да придобият истината? Те не знаят как да се молят на Бог и как да търсят просветлението на Светия Дух, не знаят как да проявят внимание към Божиите намерения, нито как да вложат сърце и душа в размисъл над Божиите слова, нито знаят как да търсят истината, как да търсят да разберат Божиите изисквания и Неговите желания. Ето какво означава да не си способен да търсиш истината. Изпадате ли в състояния, при които, каквото и да се случва или какъвто и дълг да изпълнявате, често сте способни да притихнете пред Бог и да вложите сърцето си в размисъл над словата Му, в търсене на истината и в обмисляне на това как трябва да изпълните този дълг, за да съответства на Божиите намерения, и кои истини трябва да притежавате, за да го изпълните съгласно критериите? Често ли търсите истината по този начин? (Не.) Да вземеш дълга си присърце и да си способен да поемеш отговорност изисква да страдаш и да платиш цена; не е достатъчно просто да говориш за това. Ако не вземеш дълга си присърце, а вместо това все искаш да се трудиш, дългът ти определено няма да е изпълнен добре. Просто ще симулираш дейност и нищо повече, и няма да знаеш дали си изпълнил добре дълга си, или не. Ако го вземеш присърце, постепенно ще започнеш да разбираш истината, а ако не го направиш, няма да я разбереш. Когато вземеш присърце изпълнението на дълга си и стремежа към истината, постепенно ще започнеш да разбираш Божиите намерения, да откриваш собствената си поквара и недостатъците си и да овладяваш различните си състояния. Когато се съсредоточаваш единствено върху това да полагаш усилия, а не вземаш присърце самоанализирането си, няма да си способен да откриеш истинските състояния в сърцето си и безбройните си реакции и разкривания на поквара в различни ситуации. Ще имаш много неприятности, ако не знаеш какви ще са последствията от неразрешените проблеми. Затова не е добре вярата ти в Бог да е объркана. Трябва да живееш пред Бог винаги и навсякъде. Каквото и да ти се случва, винаги трябва да търсиш истината и докато го правиш, трябва и да се самоанализираш и да знаеш какви са проблемите в състоянието ти, като веднага потърсиш истината, за да ги разрешиш. Само така можеш да изпълниш добре дълга си, без да отлагаш работата. Не само че ще си способен да изпълняваш добре дълга си, а най-важното е, че същевременно ще навлезеш в живота и ще си способен да промениш покварения си нрав. Само така можеш да навлезеш в истината реалност. Дали ще си способен да разбереш истината, ако това, върху което често размишляваш в сърцето си, не са въпроси, свързани с твоя дълг, или въпроси, които касаят истината, а вместо това се вкопчваш във външни неща и мислиш за делата на плътта? Ще си способен ли да изпълниш добре дълга си и да живееш пред Бог? Определено няма да си способен. Такъв човек не може да бъде спасен.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само когато човек стане честен, може да изживее истинско човешко подобие)

Най-важното проявление на честния човек е търсенето и практикуването на истината във всичко — това е от решаващо значение. Казваш, че си честен, но винаги държиш Божиите слова на заден план в ума си и просто правиш каквото си поискаш. Нима това е проява на честен човек? Ти казваш така: „Макар че заложбите ми са лоши, аз имам честно сърце“. Но когато ти се падне някакъв дълг, ти се страхуваш от страданието и от това да понесеш отговорността си, ако не го изпълниш добре, и затова си измисляш оправдания, за да се измъкнеш от дълга си, или предлагаш някой друг да го изпълни. Така ли се проявява честният човек? Разбира се, че не. Как трябва да се държи честният човек тогава? Той трябва да се покори на Божията подредба, да бъде отдаден на дълга, който се очаква от него да изпълни, и да се стреми да удовлетворява Божиите намерения. Това се проявява по няколко начина: един от тях е да приемаш дълга си с честно сърце, да не вземаш под внимание плътските си интереси, да не изпълняваш дълга си половинчато и да кроиш козни в своя собствена полза. Ето това са прояви на честност. Друг начин е да влагаш цялото си сърце и цялата си сила в това да изпълняваш дълга си добре, да правиш нещата както трябва и да влагаш сърцето и любовта си в дълга си, за да удовлетвориш Бог. Това са проявите, които трябва да има един честен човек, когато изпълнява дълга си. Ако разбираш и знаеш какво да правиш, но не го правиш, то ти не влагаш цялото си сърце и сила в дълга си, а по-скоро хитруваш и съзнателно избягваш дълга си. Честни ли са хората, които изпълняват дълга си по този начин? Категорично не. На Бог не му трябват такива хитри и лъжливи хора; те трябва да бъдат отстранени. Бог използва само честни хора за изпълнението на дълг. Дори и преданите полагащи труд трябва да са честни. Хора, които постоянно са нехайни и хитри и все търсят начин да се скатаят, са измамни и всички те са демони. Никой от тях не вярва истински в Бог и всички те ще бъдат отстранени. Някои хора си мислят: „За да бъдеш честен човек е достатъчно просто да казваш истината и никога да не лъжеш. Всъщност е лесно да бъдеш честен човек“. Какво мислите за този възглед? Дали е толкова ограничен обхватът на това да бъдеш честен човек? Категорично не. Трябва да откриеш сърцето си и да го дадеш на Бог; това е отношението, което се очаква от един честен човек. Ето затова едно честно сърце е толкова ценно. Какво намеква това? Че честното сърце може да контролира поведението ти и да промени състоянието ти. Може да те води към правилните избори и към това да се подчиниш на Бог и да получиш Неговото одобрение. Такова сърце наистина е ценно. Ако имаш такова честно сърце, то това е състоянието, в което трябва да живееш, това е начинът, по който трябва да се държиш и начинът, по който да се отдадеш.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Какъвто и дълг да изпълняваш в Божия дом, трябва да схващаш принципа му и да можеш да практикуваш истината. Ето какво означава да си принципен. Ако нещо не ти е ясно, ако не си сигурен как е правилно да постъпиш, потърси общение, за да постигнете общо съгласие. Щом определите кое е най-полезно за работата на църквата и за братята и сестрите, постъпи според това решение. Не се обвързвай с правила, не отлагай, не чакай, не бъди пасивен наблюдател. Какви ще бъдат последствията, ако винаги си в ролята на наблюдател и никога нямаш собствени възгледи, ако все чакаш някой друг да вземе решение, преди да предприемеш каквото и да е, а когато никой не е взел решение, просто се мотаеш и чакаш? Всяка част от работата затъва и нищо не се довършва. Трябва да се научиш да търсиш истината или поне да си способен да постъпваш по съвест и разум. Щом ти е ясно кой е подходящият начин да свършиш нещо и щом повечето от останалите смятат, че този начин е приложим, значи така трябва да практикуваш. Не се страхувай да поемеш отговорност за това, да оскърбиш някого или да понесеш последствията. Ако някой не върши нищо реално, а все пресмята, страхува се да поеме отговорност и не смее да отстоява принципите в нещата, които прави, това показва, че е особено хитър и коварен и има твърде много дяволски кроежи. Колко е несправедливо да искаш да се наслаждаваш на Божията благодат и на Неговите благословии, а да не вършиш нищо реално. Бог никого не презира повече от тези хитри и коварни хора. Каквото и да си мислиш, ти не практикуваш истината, изобщо не си предан и всеки път намесваш личните си съображения, винаги имаш свои собствени мисли и идеи. Бог наблюдава тези неща, Той знае. Да не би да си мислеше, че не знае? Глупаво е да си го мислиш! И ако не се покаеш веднага, ще загубиш Божието дело. Защо няма да имаш Божието дело? Защото Бог проучва внимателно дълбините на човешките сърца и вижда с абсолютна яснота всички твои малки хитри кроежи. Сърцето ти е откъснато от Него и ти не си в единодушие с Него. Кои са основните неща, които държат сърцето ти откъснато от Бог? Твоите мисли, твоите интереси и гордост, твоят статус и твоите малки хитри кроежи. В сърцето ти има стена, която те отделя от Бог, и ти винаги криеш тайни и винаги имаш свои собствени намерения, а това означава неприятности. Ако си с малко по-лоши заложби и имаш малко по-повърхностен опит, но си готов да се стремиш към истината и сърцето ти е винаги в единодушие с Бог, и ако можеш да дадеш всичко от себе си за това, което Бог ти повери, без да правиш никакви номера, тогава Бог ще забележи и това. Ако сърцето ти е винаги откъснато от Бог и ако винаги таиш дребни кроежи, ако винаги живееш за собствените си интереси и гордост, ако винаги правиш изчисления заради тези неща в сърцето си и сърцето ти е заето с тях, и в резултат на това Бог не е доволен от теб, и затова не те просветлява, не те озарява или не ти обръща внимание, а сърцето ти става все по-мрачно, тогава когато изпълняваш дълга си или правиш нещо, ще объркаш всичко и в него няма да има нищо добро. Това е така, защото си толкова егоистичен и подъл, винаги кроиш планове в своя полза и не си искрен спрямо Бог, а се осмеляваш да участваш в измама срещу Бог и се опитваш да мамиш Бог, и не само не приемаш истината, но и хитруваш при изпълнението на дълга си — това не е искрено отдаване на всичко за Бог. И понеже не изпълняваш дълга си искрено, понеже си тук само за да се потрудиш малко, да използваш тази възможност, за да получиш повече облаги, а също така желаеш да заговорничиш, за да получиш слава, придобивки и статус за себе си, и тъй като когато те кастрят, не го приемаш и не се покоряваш, вероятно ще накърниш Божия нрав. Бог проучва внимателно дълбините на човешките сърца. Ако не се покаеш, ще бъдеш в опасност и вероятно ще бъдеш отстранен от Бог, а в този случай никога повече няма да имаш възможност да получиш Божието одобрение.

(Божието общение)

Някои хора не вярват, че Божият дом може да се отнася към хората справедливо. Те не вярват, че Бог царува в Неговия дом, и че истината царува там. Те вярват, че независимо какъв дълг изпълнява човек, ако възникне проблем в него, Божият дом ще се заеме с този човек веднага, ще го лиши от правото да изпълнява този дълг, ще го отпрати или дори ще го премахне от църквата. Наистина ли е така? Разбира се, че не. Божият дом се отнася към всеки човек според истините принципи. Бог е праведен в отношението си към всеки човек. Той не гледа само как се държи човек в един отделен случай; Той разглежда природата същност на човека, неговите намерения, неговото отношение и особено това дали човек може да се самоанализира, когато допусне грешка, дали съжалява и дали може да проникне до същността на проблема въз основа на Неговите думи, да започне да разбира истината, да се намрази и да се покае истински. Ако някой няма това правилно отношение и е изцяло опетнен от лични намерения, ако е пълен с хитри планове и разкриване на покварен нрав и, когато възникнат проблеми, прибягва до преструвки, увъртания и оправдания и упорито отказва да признае действията си, тогава такъв човек не може да бъде спасен. Той изобщо не приема истината и е напълно разкрит. Онези, които не са правилни хора и които изобщо не могат да приемат истината, в същността си са неверници и могат само да бъдат отстранени. Как могат неверниците, които служат като водачи и работници, да не бъдат разкрити и отстранени? Неверникът, независимо какъв дълг изпълнява, бива разкрит най-бързо от всички, защото поквареният нрав, който разкрива, е твърде много и твърде очевиден. Нещо повече, те изобщо не приемат истината и действат безразсъдно и своеволно. Накрая, когато са отстранени и са изгубили възможността да изпълняват дълга си, започват да се тревожат и да си мислят: „Свършено е с мен. Ако не ми позволяват да изпълня дълга си, не мога да бъда спасен. Какво да правя?“. В действителност Небето винаги оставя изход за човека. Има един последен път, който е да се покаеш искрено и да побързаш да проповядваш евангелието и да печелиш хора, като компенсираш грешките си чрез вършене на добри дела. Ако не поемат по този път, тогава с тях наистина е свършено. Ако притежават някакъв разум и знаят, че нямат никакъв талант, трябва да се въоръжат както трябва с истината и да се обучат да проповядват евангелието — това също е изпълнение на дълг. Напълно осъществимо е. Ако някой признава, че е бил отстранен, защото не изпълнява добре дълга си и въпреки това не приема истината и не изпитва ни най-малко угризение, а вместо това се оставя на отчаянието, не е ли това глупаво и невежо? Кажете Ми, ако човек допусне грешка, но е способен на истинско разбиране и желае да се покае, Божият дом няма ли да му даде шанс? С наближаването на края на Божия шестхилядолетен план за управление, остават толкова много дългове, които трябва да се изпълнят. Но ако нямаш съвест или разум и не се грижиш за същинската си работа, ако си получил възможност да изпълниш дълг, но не умееш да го оцениш, не се стремиш ни най-малко към истината, а оставяш най-доброто време да те подмине, тогава ще бъдеш разкрит. Ако постоянно си нехаен при изпълнението на дълга си и изобщо не се подчиняваш, когато те кастрят, ще те използва ли отново Божият дом за изпълнение на дълг? В Божия дом царува истината, а не Сатана. Бог има последната дума за всичко. Той е този, който върши делото за спасението на човека, Той е този, който има върховенство над всичко. Не е необходимо да анализираш кое е правилно и кое не, трябва просто да слушаш и да се покоряваш. Когато се изправиш пред това да те кастрят, трябва да приемеш истината и да можеш да поправиш грешките си. Направиш ли го, Божият дом няма да ти отнеме правото да изпълняваш дълг. Ако винаги се страхуваш да не те отстранят, вечно се оправдаваш, измисляш си извинения, това е проблем. Ако позволиш на другите да видят, че изобщо не приемаш истината и си глух за гласа на разума, значи си загазил. Църквата ще бъде длъжна да се справи с теб. Ако изобщо не приемаш истината при изпълнение на дълга си и винаги се страхуваш да не бъдеш разкрит и отстранен, то този твой страх е опетнен от човешка умисъл и покварен сатанински нрав, от подозрителност, предпазливост и неразбиране. Човек не бива да има никоя от тези нагласи. Първо трябва да се справиш със страха си, както и с грешните си разбирания за Бог. Как възникват грешни разбирания за Бог в човека? Когато нещата вървят добре за някой човек, той определено не разбира погрешно Бог. Вярва, че Бог е добър, Бог е почтен, Бог е праведен, милостив и любящ, Бог е прав във всичко, което върши. Щом обаче се изправи пред нещо, което не отговаря на представите му, си мисли: „Май Бог не е много праведен, поне не в този случай“. Това не е ли грешно разбиране? Как става така, че Бог не е праведен? Кое е това, което породи това грешно разбиране? Кое те накара да си изградиш това мнение и разбиране, че Бог не е праведен? Можеш ли да кажеш със сигурност какво е? Коя фраза беше? Кой въпрос? Коя ситуация? Кажи, за да може всички да го разберат и да видят дали имаш солидни аргументи. А когато човек разбира грешно Бог или се сблъсква с нещо, което не отговаря на представите му, какво отношение трябва да има? (Отношение на търсене на истината и на покорство.) Той трябва първо да се покори и да поразсъждава: „Не разбирам, но ще се покоря, защото това е направено от Бог и не е нещо, което човек трябва да анализира. Освен това не мога да се съмнявам в Божиите слова или в делото Му, защото Божието слово е истината“. Не е ли това отношението, което човек трябва да има? С такова отношение, грешното ти разбиране пак ли ще създава проблем? (Не.) Няма да засегне изпълнението на дълга ти или да му попречи.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

След като хората повярват в Бог, кое е най-болезненото и най-мъчителното нещо, което може да им се случи? Най-значимото нещо не е нищо повече от това да научат, че са били премахнати или отлъчени и че са били разкрити и отстранени от Бог — това е най-болезненото и най-скръбното нещо и никой не иска да му се случи това, след като е повярвал в Бог. И така, как хората могат да избегнат да им се случи това? Най-малкото те трябва да действат според съвестта си, тоест първо трябва да се научат как да изпълняват отговорностите си, в никакъв случай не бива да бъдат нехайни и не бива да отлагат това, което Бог им е поверил. Щом си човек, трябва да се замислиш какви са отговорностите на човека. Отговорностите, които невярващите ценят най-много, като например да проявяваш синовно отношение към родителите си, да се грижиш за тях и да прославяш семейството си, няма нужда да се споменават. Всички те са празни и лишени от реален смисъл. Коя е най-малката отговорност, която човек трябва да изпълни? Най-реалистичното нещо е как изпълняваш добре дълга си сега. Да се задоволяваш просто с отбиване на номера не е изпълнение на отговорността ти, и само да изричаш думи и доктрини също не е изпълнение на отговорността ти. Само практикуването на истината и вършенето на нещата според принципите е изпълнение на отговорността ти. Само когато практикуването на истината от твоя страна е ефективно и е от полза за хората, наистина ще си изпълнил отговорността си. Независимо какъв дълг изпълняваш, само когато настойчиво действаш според истините принципи във всичко, наистина ще си изпълнил отговорността си. Да отбиваш номера според човешкия начин на вършене на нещата е проява на нехайство. Само придържането към истините принципи е правилно изпълнение на дълга ти и изпълнение на отговорността ти. А когато изпълниш отговорността си, не е ли това проявление на преданост? Това е проявление на предано изпълнение на дълга ти. Само когато имаш това чувство за отговорност, тази решителност и желание, и това проявление на преданост по отношение на дълга си, Бог ще погледне благосклонно на теб и ще те одобри. Ако нямаш дори това чувство за отговорност, Бог ще се отнася към теб като към безделник, като към глупак и ще те презира. От човешка гледна точка това означава да не те уважава, да не те приема на сериозно и да те гледа отвисоко. Все едно ако си бил в контакт с някого известно време и видиш, че той говори за фантастични, непрактически неща, бръщолеви, като казва нереалистични неща, и забележиш, че обича да се хвали, да се бие в гърдите и че не може да се разчита на него — би ли го уважавал? Би ли се осмелил да му повериш някаква задача? Може би той би забавил задачата, която ще му повериш, поради една или друга причина, и затова ти не би се осмелил да повериш нищо на такива хора. Би ги ненавиждал от дъното на сърцето си и би съжалявал, че изобщо си общувал с тях. Би смятал, че имаш късмет, че не си им поверил нищо, и би си помислил, че ако го беше направил, щеше да съжаляваш до края на живота си. Да кажем, че общуваш с някого и чрез разговор и контакт с него виждаш, че той не само притежава добра човешка природа, но има и чувство за отговорност, и когато му повериш задача, дори ако просто му кажеш нещо небрежно, той го запечатва в ума си и мисли за начини да се справи добре със задачата, за да те удовлетвори, а ако не се справи добре със задачата, която си му възложил, след това се срамува да те види — това е човек с чувство за отговорност. Стига да им се каже нещо или да им се възложи нещо — независимо дали е от водач, работник или от Горното — хората с чувство за отговорност винаги ще си мислят: „Е, след като имат толкова високо мнение за мен, трябва да се справя добре с този въпрос и да не ги разочаровам“. Не би ли се чувствал спокоен да повериш задача на такива хора, които притежават съвест и разум? Хората, на които можеш да повериш задача, със сигурност са тези, на които гледаш благосклонно и на които вярваш. По-специално, ако са се справили с няколко задачи за теб и са ги изпълнили много съвестно до последната, и напълно са отговорили на изискванията ти, ще си помислиш, че са благонадеждни. В сърцето си наистина ще им се възхищаваш и ще имаш високо мнение за тях. Хората са готови да общуват с такъв тип хора, да не говорим за Бог. Смятате ли, че Бог би бил склонен да повери църковното дело и дълга, който човек е задължен да изпълнява, на човек, който не е благонадежден? (Не, Бог не би бил склонен.) Когато Бог възложи част от църковното дело на някого, какво е Божието очакване от него? Първо, Бог се надява, че този човек е усърден и отговорен, че се отнася към тази част от работата като към важен въпрос и се справя подобаващо с нея, и я върши добре. Второ, Бог се надява, че той е човек, достоен за доверие, че независимо колко време минава и независимо как се променя средата, неговото чувство за отговорност е непоколебимо и неговата почтеност издържа на изпитание. Ако той е благонадежден човек, Бог ще бъде спокоен и повече няма да надзирава или да проследява този въпрос. Това е така, защото в Своето сърце Бог му вярва и той със сигурност ще изпълни задачата, която му е дадена, без нищо да се обърка. Когато Бог повери задача на някого, Той не се ли надява именно на това? (Да, така е.) Тогава, след като разбереш Божието намерение, трябва да знаеш в сърцето си как да действаш, за да отговориш на Божиите изисквания, да намериш благоволение в Божиите очи и да заслужиш Неговото доверие. Ако можеш ясно да видиш собствените си проявления и поведение, както и отношението, с което подхождаш към дълга си, ако имаш самосъзнание и знаеш какво представляваш, не е ли тогава неразумно да изискваш от Бог да гледа благосклонно на теб, да ти показва благодат или да ти показва специално отношение? (Да, така е.) Дори ти самият се цениш много малко, дори ти се гледаш отвисоко, и все пак изискваш Бог да гледа на теб благосклонно — в това няма смисъл. Ето защо, ако искаш Бог да гледа благосклонно на теб, трябва поне да се покажеш благонадежден в очите на другите хора. Ако искаш другите да ти вярват, да гледат благосклонно на теб, да имат високо мнение за теб, тогава поне трябва да си достоен, да имаш чувство за отговорност, да държиш на думата си и да си благонадежден. Освен това трябва да станеш усърден, отговорен и предан пред Бог — тогава по същество ще си изпълнил Божиите изисквания към теб. Тогава ще има надежда да придобиеш Божието одобрение, нали? (Да, така е.)

(Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (8))

Без значение какво Бог иска от теб, трябва само да работиш за това с всички свои сили и се надявам, че в тези последни дни ще можеш да застанеш пред Бог и да Му отдадеш цялата си преданост. Докато можеш да виждаш удовлетворената усмивка на Бог, Който седи на трона Си, дори ако този момент е определеното време за твоята смърт, трябва да можеш да се смееш и да се усмихваш, докато затваряш очи. Докато си жив, трябва да изпълняваш последния си дълг към Бог. В миналото Петър бе разпънат на кръст с главата надолу заради Бог; но в тези последни дни ти трябва да удовлетвориш Бог и да изразходваш цялата си енергия заради Него. Какво може да направи за Бог едно сътворено същество? Затова трябва предварително да се предадеш на Бог, за да може Той да те устрои, както желае. Щом това прави Бог щастлив и доволен, нека Той прави с теб, каквото пожелае. Какво право имат хората да се оплакват?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тълкуване на тайните на „Словата на Бог към цялата вселена“, Глава 41)

Днес това, което се изисква да постигнете, не е допълнително изискване, а дълг на човека и това, което трябва да се прави от всички хора. Ако дори не можете да изпълнявате дълга си или не можете да правите това добре, няма ли да си навлечете беди? Не си ли играете със смъртта? Как можете да очаквате, че все още имате бъдеще и перспективи? Божието дело се извършва заради човечеството, а сътрудничеството на човека се дава в името на Божието управление. След като Бог е направил всичко, което е трябвало да направи, от човека се изисква да бъде всеотдаен в своята практика и да съдейства на Бог. В делото на Бог човекът не бива да пести усилия, той трябва да предлага своята преданост и не трябва да се отдава на многобройни представи или да седи пасивно и да чака смъртта. Бог може да се пожертва за човека, така че защо човекът да не може да предложи своята преданост към Бог? Бог има едно сърце и един ум към човека, така че защо човекът да не може да предложи малко сътрудничество? Бог работи за човечеството, така че защо човек да не може да изпълнява част от дълга си в името на Божието управление? Божието дело е стигнало толкова далеч, но вие все още само виждате, но не действате, чувате, но не се движите. Не отиват ли такива хора към погибел? Бог вече е посветил всичко на човека, така че защо днес човекът да не може да изпълнява добросъвестно своя дълг? За Бог Неговото дело е основен приоритет и делото на Неговото управление е от изключителна важност. За хората прилагането на Божиите слова на практика и изпълнението на Божиите изисквания са техен основен приоритет. Това е, което всички трябва да разберете.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и практиката на човека)

След като прие Божието поръчение, Ной започна да планира как да създаде ковчега, който Бог му беше поверил. Той потърси различни материали, както и хората и инструментите, необходими за построяването на ковчега. Естествено, това включваше много неща. Не беше толкова лесно и просто, колкото се предполага от текста. В онази прединдустриална епоха, епоха, в която всичко се правеше на ръка, чрез физически труд, не е трудно да си представим колко трудно е било да се построи такъв ковчег, такъв гигант, за да се изпълни задачата за построяването на ковчег, поверена от Бог. Разбира се, начинът, по който Ной планира, подготви, проектира и намери различни неща като материали и инструменти, не беше прост въпрос и Ной може би никога не е виждал толкова огромна лодка. След като прие това поръчение, като четеше между редовете на Божиите слова и съдеше по всичко, което Бог беше казал, Ной знаеше, че това не е прост въпрос, не е лесна задача. Това не беше проста или лесна задача — какви бяха последиците от това? От една страна, това означаваше, че след като приеме това поръчение, Ной щеше да носи тежко бреме на раменете си. Нещо повече, ако се съди по това как Бог лично призова Ной и лично го наставляваше как да построи ковчега, това не беше нещо обикновено, не беше малък въпрос. Ако се съди по подробностите на всичко, което Бог каза, това не беше нещо, което всеки обикновен човек би могъл да понесе. Фактът, че Бог призова Ной и му поръча да построи ковчег, показва колко важен е бил Ной в Божието сърце. По този въпрос Ной, разбира се, беше способен да разбере някои от Божиите намерения — и след като го направи, Ной осъзна какъв живот щеше да го очаква през следващите години и беше наясно с някои от трудностите, с които щеше да се сблъска. Въпреки че Ной осъзна и разбра голямата трудност на това, което Бог му беше поверил, и колко големи щяха да бъдат премеждията, пред които щеше да се изправи, той нямаше намерение да откаже, а вместо това беше дълбоко благодарен на Бог Йехова. Защо Ной беше благодарен? Защото Бог неочаквано му беше поверил нещо толкова значимо и лично му беше казал и обяснил всяка подробност. Още по-важно е, че Бог беше разказал на Ной и цялата история, от началото до края, защо трябваше да бъде построен ковчегът. Това беше въпрос от собствения план за управление на Бог, беше собствена дейност на Бог, но Бог му беше разказал за този въпрос, така че Ной усети неговата важност. В обобщение, като се съди по тези различни знаци, като се съди по тона на Божията реч и различните аспекти на това, което Бог предаде на Ной, Ной можеше да почувства важността на задачата за построяването на ковчега, която Бог му беше поверил, можеше да оцени това в сърцето си и не смееше да се отнесе лекомислено към него, нито смееше да пренебрегне някоя подробност. Затова, след като Бог завърши да дава Своите наставления, Ной състави своя план и се зае да направи всички приготовления за построяването на ковчега, като търсеше работна ръка, подготвяше всякакви материали и, в съответствие с Божиите слова, постепенно събираше различните видове живи същества в ковчега.

Целият процес на построяване на ковчега беше изпълнен с трудности. За момента нека оставим настрана как Ной е преживял брулещите ветрове, жаркото слънце и проливния дъжд, палещата жега и лютия студ, както и четирите сменящи се сезона, година след година. Нека първо да поговорим за това какво колосално начинание е било построяването на ковчега, за подготовката му на различните материали и за безбройните трудности, с които се е сблъсквал в хода на построяването на ковчега. Какво включваха тези трудности? Противно на схващанията на хората, някои физически задачи невинаги се получаваха от първия път и Ной трябваше да премине през много неуспехи. След като завършеше нещо, ако то изглеждаше погрешно, той го разглобяваше, а след като приключеше с разглобяването, трябваше да подготви материали и да го направи наново. Не беше като в съвременната епоха, в която всеки прави всичко с електронно оборудване и след като то бъде настроено, работата се извършва по зададена програма. Когато днес се извършва такава работа, тя е механизирана и след като включиш машината, тя може да свърши работата. Но Ной живееше в епохата на първобитното общество и цялата работа се вършеше на ръка, трябваше да вършиш всичко с двете си ръце, като използваш очите и ума си, както и собственото си усърдие и сила. Разбира се, най-вече хората трябваше да разчитат на Бог. Трябваше да търсят Бог навсякъде и по всяко време. В процеса на сблъскване с всякакви трудности и в дните и нощите, прекарани в построяването на ковчега, Ной трябваше да се изправя не само пред различните ситуации, възникнали при завършването на това колосално начинание, но и пред различните среди около него, както и пред подигравките, клеветите и словесните обиди на другите. Макар че не сме преживели лично тези сцени, когато са се случили, не е ли възможно да си представим някои от различните трудности, с които Ной се е сблъскал и е преживял, както и различните изпитания, пред които се е изправял? В хода на построяването на ковчега първото нещо, с което Ной трябваше да се сблъска, беше неразбирането от страна на семейството му, тяхното натякване, оплаквания и дори очерняне. Второто е, че той беше оклеветяван, осмиван и осъждан от хората около себе си — неговите роднини, приятели и всякакви други хора. Но Ной имаше само едно отношение, а именно да се подчинява на Божиите слова, да ги изпълнява до самия край и никога да не се отклонява от това. Какво беше решил Ной? „Докато съм жив, докато все още мога да се движа, няма да изоставя Божието поръчение“. Това беше неговата мотивация, докато извършваше великото начинание по построяването на ковчега, както и отношението му спрямо Божиите заповеди и след като чу Божиите слова. Изправен пред всевъзможни неприятности, трудни ситуации и предизвикателства, Ной не трепна. Когато някои от по-трудните му инженерни задачи често се проваляха и се повреждаха, въпреки че в сърцето си Ной се чувстваше разстроен и тревожен, когато си помисляше за Божиите слова, когато си спомняше за всяко слово, което Бог му заповядваше, както и за въздигането си от Бог, той често се чувстваше изключително мотивиран: „Не мога да се откажа, не мога да отхвърля това, което Бог ми заповяда и ми повери да направя. Това е Божието поръчение и щом съм го приел, щом съм чул изречените от Бог слова и Божия глас, щом съм приел това от Бог, значи трябва да се покоря напълно, значи то е нещо, което едно човешко същество трябва да постигне“. Затова с каквито и трудности да се сблъскваше, каквито и подигравки или клевети да отнасяше, колкото и да се изтощаваше тялото му, колкото и уморен да беше, той не изостави това, което му беше поверено от Бог, и постоянно вземаше под внимание всяко едно слово от това, което Бог му беше казал и заповядал. Независимо как се променяше обкръжението му, колко големи бяха трудностите, с които се сблъскваше, той вярваше, че нищо от това няма да продължи вечно, че единствено Божиите слова никога няма да преминат и само онова, което Бог е заповядал да се направи, със сигурност ще бъде изпълнено. Ной имаше в себе си истинска вяра в Бог и покорството, което трябваше да има, и продължи да строи ковчега, който Бог поиска от него да построи. Ден след ден, година след година Ной остаряваше, но вярата му не намаляваше и не настъпи промяна в отношението и решимостта му да довърши Божието поръчение. Макар че имаше моменти, в които тялото му се чувстваше уморено и изтощено, разболяваше се и в сърцето си беше слаб, решимостта и упоритостта му при изпълнението на Божието поръчение и покоряването му пред Божиите слова не намаляваха. През годините, в които Ной строеше ковчега, той практикуваше да слуша и да се покорява на изречените от Бог слова, и едновременно с това практикуваше една важна истина на сътворено същество и обикновен човек, който трябва да довърши Божието поръчение. На пръв поглед целият процес всъщност беше само едно нещо: построяването на ковчега, изпълняването на това, което Бог му бе казал да направи добре и да завърши. Но какво се изискваше, за да изпълни това нещо добре и да го завърши успешно? Не се изискваха нито пламенността на хората, нито техните лозунги, още по-малко някакви клетви, дадени по мимолетна прищявка, нито така нареченото възхищение на хората към Създателя. Не се изискваха тези неща. На фона на построяването на Ноевия ковчег така нареченото възхищение на хората, техните клетви, пламенност и вяра в Бог в техния духовен свят — всичко това е абсолютно безполезно. На фона на истинската вяра на Ной и истинското покорство пред Бог хората изглеждат толкова бедни и жалки, а малкото доктрини, които разбират, изглеждат толкова кухи, бледи, немощни и слаби — да не кажем срамни, достойни за презрение и долни.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Трети екскурс: как Ной и Авраам се подчиниха на Божиите слова и Му се покориха (втора част))

Дългът, който човек изпълнява, всъщност е изпълнение на всичко, което е изначално присъщо на човека и което е по силите му. Ето как човек изпълнява своя дълг. Що се отнася до недостатъците в човешкото служение, чрез постепенното преживяване и преминаване през съд те постепенно намаляват. Те не пречат на изпълнението на дълга на човека и не го засягат. Онези, които, от страх да не допуснат недостатъци в служението, се отказват от него или се оттеглят, са най-големите страхливци. Ако хората не са в състояние да изразят това, което трябва да изразят по време на служението, или не успяват да постигнат това, което могат да постигнат, а вместо това са нехайни, тогава са загубили функцията, която се предполага, че имат сътворените същества. Такива хора са така наречените „посредствени“, безполезен отпадък. Как може да наричаме такива хора „сътворени същества“? Не са ли те покварени същества — хубави отвън, но гнили отвътре? […] Няма нищо общо между дълга на даден човек и това дали той получава благословии или понася несгоди. Дългът е нещо, което човек трябва да изпълни, това е негово изпратено от небесата призвание и той трябва да го изпълни, без да търси отплата и без условия или причини. Само това може да се нарече изпълнение на дълга. Получаването на благословии се отнася до благословиите, на които човек се радва, когато е доведен до съвършенство след преживяване на съд. Понасянето на несгоди се отнася до наказанието, което човек получава, когато нравът му не се променя след преминаването през наказание и съд — тоест когато не е доведен до съвършенство. Но независимо дали получават благословии, или понасят несгоди, сътворените същества трябва да изпълняват своя дълг, като правят това, което трябва да правят, и това, което са способни да правят. Това е минимумът, който човек, стремящ се към Бог, трябва да изпълни. Не бива да изпълняваш дълга си само за да получиш благословии и не бива да отказваш да изпълняваш дълга си от страх да не понесеш несгоди. Казвам ви следното: изпълнението на дълга на човека е онова, което той трябва да свърши; ако човек не може да изпълнява дълга си, това е непокорство. Именно чрез процеса на изпълняване на дълга си човек постепенно се променя и именно чрез този процес проявява своята вярност. И така, колкото повече си способен да изпълняваш дълга си, толкова повече истина ще бъдеш способен да придобиеш и толкова по-практичен ще става изказът ти. Онези, които само отбиват номера при изпълнението на дълга си и не търсят истината, ще бъдат отстранени накрая, защото такива хора не изпълняват дълга си в практикуването на истината и не практикуват истината в изпълнението на дълга си. Такива хора няма да се променят и ще понесат несгоди. Проявите им не само че са нечисти, но и всичко, което излъчват, е зло.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Разликата между служението на въплътения Бог и човешкия дълг)

Свързани свидетелства за преживяване

Скритите причини за страха от отговорност