Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Кое поражда нехайното отношение? Не е ли сатанинският ти, покварен нрав? Да се отнасяш нехайно е проявление на покварен нрав. Това отношение възниква, когато хората са принудени от покварения си нрав. То засяга пряко резултатите от изпълнението на дълга на хората, дори ги кара да бъркат в работата си и засяга делото на църквата. Това е много сериозно последствие. Какъв е проблемът, ако постоянно изпълняваш дълга си нехайно? Този проблем засяга човешката ти природа. Само хората без съвест и човешка природа упорито са нехайни. Смятате ли, че може да се разчита на хора, които винаги са нехайни? (Не.) Никак не може да се разчита на тях! Човек, който изпълнява дълга си нехайно, е безотговорен, а безотговорният в действията си човек не е честен. На него не може да се разчита. Какъвто и дълг да изпълнява, неблагонадеждният човек е нехаен, защото характерът му не отговаря на критериите. Той не обича истината и определено не е честен човек. Може ли Бог да повери каквото и да е на неблагонадеждни хора? Категорично не. Тъй като Бог проучва внимателно дълбините на сърцата на хората, Той в никакъв случай не оползотворява измамници за изпълнение на дълг. Бог благославя само честните и работи само над честните хора, които обичат истината. Всеки път, когато някой измамник изпълнява дълг, това е уредено от човек, и представлява човешка грешка. Хората, за които е характерно да са нехайни, нямат нито съвест, нито разум. Човешката им природа е лоша. Те не заслужават доверие и са твърде неблагонадеждни. Ще извършва ли делото Си Светият Дух в такива хора? Категорично не. Така че Бог никога няма да доведе до съвършенство, нито ще оползотвори хора, които обикновено се отнасят нехайно към дълга си. Всички, които обикновено са нехайни, са измамни, изпълнени са със зли подбуди и изобщо нямат съвест и разум. Те постъпват безпринципно и без минимални изисквания. Те действат само според собствените си предпочитания и са способни да вършат всякакви лоши неща. Всички техни действия зависят от настроението им. Когато са в добро настроение и са доволни, ще се справят малко по-добре. Ако са в лошо настроение и са недоволни, ще бъдат нехайни. Ако са ядосани, може да проявят своеволие и безразсъдство и да отлагат важни дела. Бог изобщо не присъства в сърцата им. Те просто живеят ден за ден и бездействат в очакване на смъртта. Така че е съвсем безполезно, колкото и да се увещават хората, които изпълняват дълга си нехайно. Безполезно е и да се разговаря с тях за истината. Въпреки многократните предупреждения те отказват да се поправят. Те са безсърдечни и единствено могат да бъдат прочистени. Това е най-подходящият подход към тях.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Човекът е най-облагодетелстван от Божия план за управление)

Повърхностното изпълнение на дълга е напълно неприемливо. Ако винаги я караш през пръсти, когато изпълняваш дълга си, тогава няма как да го изпълниш съгласно критериите. Ако искаш да изпълниш дълга си с отдаденост, първо трябва да решиш проблема с повърхностното отношение. Трябва да предприемеш стъпки за коригиране на ситуацията веднага щом я забележиш. Ако си объркан, ако никога не можеш да забележиш проблемите, ако винаги правиш нещата небрежно и нехайно, тогава няма как да изпълниш добре дълга си. Затова винаги трябва да влагаш сърце в дълга си. Възможността хората да изпълняват дълга си, е трудно постижима! Когато Бог им дава възможност, а те не се възползват от нея, тази възможност се губи — и дори ако по-късно искат да намерят такава възможност, тя може да не се появи отново. Божието дело, както и възможността да се изпълнява дълг, не чакат никого. Някои хора казват: „Преди не изпълнявах добре дълга си, но все пак сега искам да го изпълня. Просто трябва да опитам отново“. Този вид решимост е прекрасна, но трябва да си наясно как да изпълняваш добре дълга си и да се стремиш към истината. Само тези, които разбират истината, могат да изпълняват добре дълга си. Ако някой не разбира истината, няма дори да полага труд съгласно критериите. Колкото по-ясна ви е истината, толкова по-ефективни ще бъдете в изпълнението на своя дълг. Ако можеш да видиш този въпрос в истинската му същност, тогава ще се стремиш към истината и може да се надяваш, че ще изпълниш добре своя дълг. В момента нямаш много възможности за изпълнение на дълг, така че трябва да се възползваш от тях, когато ти се представят. Именно когато се изправиш пред дълга, трябва да се постараеш. Това е моментът, когато трябва да се посветиш изцяло, да дадеш всичко от себе си за Бог и да платиш цената, ако е необходимо. Не задържай нищо в себе си, недей да таиш коварни планове, не си позволявай свобода на действие, не си търси начини за измъкване. Ако си позволяваш свобода на действие, ако си уклончив и отпуснат, тогава със сигурност ще свършиш работата зле. Да предположим, че си кажеш: „Никой не ме видя, че съм уклончив и отпуснат. Колко яко!“. Що за мислене е това? Мислиш ли, че си заблудил не само хората, но и Бог? Знае ли Бог всъщност какво си направил? Да, Той знае. Всъщност всеки, който общува с теб известно време, ще разбере за твоята поквара и низост и въпреки че може да не го каже направо, в сърцето си ще ти даде оценка. Много хора бяха разкрити и отстранени, защото много други започнаха да ги проумяват. Когато всички прозряха същността им, те разобличиха тези хора такива, каквито са, и ги изгониха. Затова независимо дали се стремят към истината или не, хората трябва да изпълняват добре своя дълг според възможностите си; трябва да вършат практични неща, както повелява съвестта им. Може да имаш недостатъци, но ако изпълняваш ефективно дълга си, няма да бъдеш отстранен. Ако винаги мислиш, че всичко е наред, че със сигурност няма да бъдеш отстранен, ако все още не размишляваш или не се опитваш да се опознаеш и ако пренебрегваш своите истински задачи, ако винаги си нехаен, когато Божиите избраници наистина загубят търпението си към теб, те ще разобличат това, което си, и ще бъдеш отстранен. Това е така, защото всеки те е прозрял и ти си загубил своето достойнство и почтеност. Ако никой не ти вярва, може ли Бог да ти вярва? Бог проучва внимателно дълбините на човешкото сърце: Той в никакъв случай не може да вярва на такъв човек.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Навлизането в живота започва с изпълнението на дълга)

Някои хора не поемат никаква отговорност при изпълнението на дълга си, винаги са нехайни. Макар да виждат проблема, нямат желание да търсят решение, страхуват се да не обидят някого и претупват нещата, и в резултат работата трябва да се върши отново. След като изпълняваш този дълг, ти трябва да поемеш отговорност за него. Защо не приемаш това сериозно? Защо си нехаен? Небрежен ли си в своите отговорности, когато изпълняваш дълга си по този начин? Независимо чия е основната отговорност, всеки носи отговорност да ги следи внимателно, всеки трябва да поеме това бреме и това чувство за отговорност — но никой от вас не обръща внимание, наистина сте нехайни, липсва ви отдаденост, небрежни сте в отговорностите си! Не става въпрос, че не виждате проблема, а че не желаете да поемете отговорност — или като видите проблем, не си давате много зор за него, а ви стига нещата да станат „що годе“. Дали нехайството в този случай не са опит да измамиш Бог? Ако при работата си и разговорите с вас за истината, смятах „що годе“ за приемливо, то какво печелите вие от това, предвид заложбите и стремежите ви? Ако отношението ми беше като вашето, вие не бихте могли да спечелите нищо. Защо казвам това? Отчасти защото не вършите нищо добросъвестно, а сте и с доста посредствени заложби, доста безчувствени. Точно защото виждам, че освен слабите заложби, всички вие сте безчувствени и без любов към истината, без стремеж към истината, затова трябва да говоря подробно. Трябва да обяснявам подробно всичко, да разчленявам и раздробявам думите в речта Си, да говоря за тях от всеки ъгъл и по всеки начин. Само тогава можете да разберете нещичко. Ако съм нехаен към вас, ако казвам две думи по някаква тема, когато съм в настроение, без да влагам мисъл или да полагам усилия, без да Ми е на сърце, и ако не говоря, когато нямам настройка, вие какво печелите? Със заложби като вашите няма как да разберете истината. Нищо няма да спечелите, най-малкото пък да постигнете спасение. Аз обаче не мога да извърша това, трябва да говоря обстойно. Трябва да вляза в подробности, да дам примери за състоянията на всеки човешки тип, за отношенията на хората към истината и за всеки покварен нрав. Само тогава ще възприемете думите Ми и ще разберете това, което чувате. Независимо за какъв аспект на истината разговарям, Аз говоря чрез различни методи, със стил на общуване с възрастни и с деца, под формата на обосновки и приказки, използвам теория и практика, говоря за преживявания, така че хората да могат да разберат истината и да навлязат в реалността. По този начин онези, които притежават сърце и заложби, ще имат шанса да разберат и приемат истината, и да бъдат спасени. Но отношението към дълга ви е било винаги нехайно, все отлагате и не ви интересува колко дълго се бавят нещата заради вас. Не размишлявате как да търсите истината, за да решавате проблеми, изобщо не мислите как да изпълните дълга си правилно, за да можете да свидетелствате за Бог. Това е пренебрегване на дълга. Затова израствате много бавно в живота си, но не се разстройвате от това колко време сте пропилели. Всъщност, ако изпълнявахте дълга си съвестно и отговорно, за по-малко от пет-шест години щяхте да можете да говорите от собствен опит и да свидетелствате за Бог, а различните дейности щяха да бъдат извършени по-ефективно. Вие обаче нито искате да проявявате внимание към Божиите намерения, нито се стремите към истината. Има неща, които не знаете как да направите, затова ви давам точни указания. Няма нужда да мислите, просто трябва да слушате и да се хващате на работа. Това е малкото отговорност, която трябва да поемете, но дори и това не е по силите ви. Къде ви е отдадеността? Никъде не я виждам! Единственото, което правите, е да говорите сладки приказки. В сърцата си знаете какво трябва да правите, но вие просто не практикувате истината. Това е бунтарство срещу Бог, а в основата ѝ лежи липсата на любов към истината. Знаете много добре в сърцата си как да действате в съответствие с истината, просто не го прилагате на практика. Това е сериозен проблем; вие се вглеждате в истината, но не я прилагате на практика. Изобщо не сте хора, които се покоряват на Бог. За да изпълнявате дълг в Божия дом, най-малкото, което трябва да направите, е да търсите истината и да я практикувате и да действате според принципите. Ако не можеш да практикуваш истината в изпълнението на дълга си, къде можеш да я практикуваш? А ако не практикуваш нищо от истината, значи си неверник. Каква е целта ти всъщност, ако не приемаш истината, а още по-малко я практикуваш и само се мотаеш в Божия дом? Да не би да искаш да превърнеш Божия дом в свой старчески дом или в приют за бедни? Ако е така, значи нещо си се объркал — Божият дом не се грижи за използвачи и непрокопсаници. Всеки, който има лоша човешка природа, който не изпълнява дълга си с готовност, който не е годен за изпълнението на дълг, трябва да бъде премахнат; всички неверници, които изобщо не приемат истината, трябва да бъдат отстранени. Някои хора разбират истината, но не могат да я приложат на практика в изпълнението на дълга си. Когато видят проблем, те не го решават, и макар да знаят, че е тяхна отговорност, не дават всичко от себе си. Ако дори не изпълняваш отговорностите, на които си способен, каква стойност и какъв резултат може да има изпълнението на дълга ти изобщо? Има ли смисъл да вярваш в Бог по този начин? Човек, който разбира истината, но не може да я практикува, който не може да понесе трудностите, които трябва да понесе, е негоден за изпълнение на дълг. Някои хора, които изпълняват дълг, всъщност го правят само за да бъдат нахранени. Те са просяци. Мислят, че ако свършат няколко задачи в Божия дом, ще са си осигурили храна и квартира, без да им се налага да си намират работа. Има ли такава изгодна сделка? Божият дом не се грижи за нехранимайковци. Ако някой, който ни най-малко не практикува истината и винаги е нехаен в изпълнението на дълга си, каже, че вярва в Бог, Бог ще го приеме ли? Всички тези хора са неверници, а в Божиите очи са злодеи.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. За да изпълни дълга си добре, човек трябва поне да има съвест и разум)

Ако обаче не влагаш сърце в изпълнението на дълга си, не търсиш истините принципи, ако си заблуден или объркан, просто правиш нещата по най-лесния начин, тогава какъв е този начин на мислене? Такъв, при който нещата се вършат нехайно. Ако не си отдаден на дълга си, ако нямаш чувство за отговорност към него или чувство за мисия, ще можеш ли да изпълняваш дълга си правилно? Ще можеш ли да изпълняваш дълга си по начин, който отговаря на критериите? А ако не можеш да го изпълняваш по начин, който отговаря на критериите, ще можеш ли да навлезеш в истината реалност? Категорично не. Ако всеки път, когато изпълняваш дълга си, не се стараеш, не искаш да полагаш никакви усилия и просто си нехаен и не се замисляш, сякаш играеш някаква игра, това не е ли проблем? Какво можеш да спечелиш, ако изпълняваш дълга си по този начин? В крайна сметка хората ще видят, че когато изпълняваш дълга си, нямаш чувство за отговорност, че си повърхностен и просто вършиш всичко нехайно — в такъв случай има опасност да бъдеш отстранен. Докато изпълняваш задълженията си, Бог наблюдава целия процес и какво ще каже Той? (Този човек не е достоен за Неговото поръчение или за Неговото доверие.) Бог ще каже, че не заслужаваш доверие и че трябва да бъдеш отстранен. И така, независимо какъв дълг изпълняваш, независимо дали е важен или обикновен, ако не влагаш сърцето си в поверената ти работа или не оправдаеш възложената ти отговорност, и ако не го възприемаш като Божие поръчение или не го приемаш като свой собствен дълг и задължение, като винаги вършиш нещата нехайно, тогава това ще бъде проблем. „Не заслужава доверие“ — тези три думи ще окачествят изпълнението на дълга ти. Те означават, че изпълнението на дълга ти не отговаря на критериите и че си отстранен, а Бог казва, че характерът ти не е на висота. Ако ти е поверен даден въпрос, но такова е твоето отношение към него и така се справяш с него, тогава ще ти бъде ли възложен някакъв последващ дълг в бъдеще? Може ли да ти се повери нещо важно? Категорично не, освен ако не се покаеш истински. Дълбоко в себе си обаче Бог винаги ще таи известно недоверие и недоволство от теб. Това ще бъде проблем, нали? Може да изгубиш всяка възможност да изпълниш дълга си и да е невъзможно да бъдеш спасен.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само в честото четене на Божиите слова и размишляването върху истината има път напред)

Много хора често са нехайни, докато изпълняват дълга си. Когато са изправени пред това да бъдат кастрени, те все още отказват да приемат истината, спорят упорито и дори се оплакват, че Божият дом е несправедлив към тях, че му липсват милост и толерантност. Това не е ли неразумно? По-обективно казано, това е надменен нрав и тези хора нямат ни най-малко съвест и разум. Тези, които истински вярват в Бог, трябва поне да са способни да приемат истината и да правят неща без да нарушават съвестта и разума. Хората, които не умеят да приемат кастрене или да му се покорят, са твърде надменни, самоправедни и просто неразумни. Няма да е преувеличено да се нарекат зверове, защото са напълно равнодушни към всичко, което правят. Правят нещата точно както им харесва и без никакво отношение към последствията. Ако възникнат проблеми, те не се интересуват. Положеният труд на такива хора не е съгласно критериите. Понеже се отнасят към дълга си по този начин, другите не могат да търпят да ги гледат и нямат доверие в тях. Може ли тогава Бог да има доверие в тях? Щом не отговарят дори на този минимален критерий, положеният от тях труд не е съгласно критериите и те може само да бъдат отстранени. […] Онези, които не обичат истината, изпълняват дълга си по нехаен начин — нямат правилното отношение, никога не търсят истините принципи и не мислят за изискванията на Божия дом и какви резултати следва да постигнат. Как могат да изпълняват дълга си по начин, който отговаря на критериите? Ако си някой, който искрено вярва в Бог, когато си нехаен, трябва да Му се молиш, да се самоанализираш и да познаваш себе си; трябва да се опълчиш на покварения си нрав, да работиш усилено върху истините принципи и да се стремиш да отговориш на изискваните от Него стандарти. Като изпълняваш дълга си по този начин, постепенно ще удовлетвориш изискванията на Божия дом. Истината е, че не е много трудно да изпълняваш дълга си добре. Иска се само да имаш съвест и разум, и да си порядъчен и усърден. Има много невярващи, които работят добросъвестно и в резултат на това стават успешни. Те не знаят нищо за истините принципи, така че как се справят толкова добре? Това е защото са внимателни и усърдни, затова могат да работят добросъвестно и да са прилежни, и по този начин лесно вършат нещата. Никой дълг в Божия дом не е много труден. Стига да влагаш цялото си сърце в това и да полагаш максимални усилия, можеш да се справиш добре. Ако не си порядъчен и не си добросъвестен във всичко, което правиш, ако винаги се опитваш да си спестиш проблеми, ако винаги си нехаен и небрежен във всичко и в резултат на това не изпълняваш дълга си добре и объркваш нещата и носиш вреда на Божия дом, това означава, че вършиш зло и то ще стане прегрешение, което се ненавижда от Бог. По време на основните моменти от разпространяването на евангелието, ако не постигнеш добри резултати в дълга си и не играеш положителна роля, или ако причиняваш прекъсвания и смущения, ще е естествено да си ненавиждан от Бог и да бъдеш отстранен, и да загубиш шанса си за спасение. Ще съжаляваш вечно! Единственият ти шанс за спасение е Бог да те въздигне за това, че изпълняваш дълга си. Ако си безотговорен, отнасяш се към дълга си несериозно и си нехаен, това е нагласата, с която се отнасяш към истината и Бог. Ако не си поне малко искрен или покорен, как можеш да получиш Божието спасение? Точно сега времето е толкова ценно; всеки ден и всяка минута са изключително важни. Ако не търсиш истината, ако не се съсредоточиш върху навлизането в живота и ако си нехаен и мамиш Бог в дълга си, това наистина е липса на разум и невероятно опасно! В момента, в който си възневидян и отстранен от Бог, Светият Дух повече няма да работи в теб и няма връщане назад.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Ако просто претупваш нещата в изпълнението на дълга си и изобщо не търсиш резултати, значи си лицемер, вълк в овча кожа. Можеш да измамиш хората, но Бог не можеш да излъжеш. Ако при изпълнението на дълга си не плащаш реална цена и не си отдаден, то изпълнението ти не отговаря на критериите. Ако не полагаш истински усилия във вярата си в Бог и в изпълнението на дълга си, ако все искаш да отбиеш номера и си нехаен в действията си като невярващ на служба при шефа си, ако усилията ти са просто символични и не използваш ума си, ако просто изкарваш деня и не докладваш за проблеми, които виждаш, ако видиш нещо разлято и не го почистиш и ако безразборно отминаваш всичко, което не е в твоя полза — нима това не е беда? Как може такъв човек да е член на Божия дом? Такива хора са невярващи, те не са от Божия дом. Никой от тях не е признат от Бог. Бог държи сметка за това дали си искрен и си полагал усилия при изпълнението на дълга си, и ти знаеш това много добре. И така, полагали ли сте някога реални усилия, докато изпълнявате дълга си? Приемали ли сте го на сериозно? Отнасяли ли сте се към него като към ваша отговорност и задължение? Ангажирали ли сте се с него? Трябва правилно да обмисляте и да узнаете тези въпроси, което ще улесни решаването на наличните проблеми при изпълнение на дълга ви и ще ви бъде от полза при навлизането ви в живота. Ако си винаги безотговорен, когато изпълняваш дълга си, не докладваш на водачите и работниците, когато откриеш проблеми, и не търсиш истината, за да ги решиш самостоятелно, а все си мислиш „колкото по-малко неприятности, толкова по-добре“, винаги живееш според философиите за светски отношения, винаги си нехаен при изпълнението на дълга си, никога не си отдаден и изобщо не приемаш истината, когато те кастрят — ако изпълняваш дълга си по този начин, значи си в опасност, ти си един от полагащите труд. Те не са членове на Божия дом, а служители, наемни работници. Щом работата приключи, те ще бъдат отстранени и естествено ще бъдат захвърлени в катаклизмите. Хората от Божия дом са различни, те изпълняват дълга си не за пари или за да полагат усилия, или за да получат благословии. Те мислят така: „Член съм на Божия дом. Въпросите, които засягат Божия дом, засягат и мен. Делата на Божия дом са и мои дела. Трябва да отдам сърцето си на Божия дом“. И затова влагат сърце във всяко дело, свързано с Божия дом, и поемат отговорност за това. Поемат отговорност за всичко, за което се сетят и което виждат. Следят онези неща, които трябва да се оправят, и взимат нещата присърце. Такива са хората в Божия дом. А вие такива ли сте? (Не.) Ако само се отдавате на плътските наслади, ако не обръщате внимание на нещата, които виждате, че трябва да се оправят в Божия дом, ако не вдигате паднала бутилка олио, ако вътрешно знаете, че има проблем, но не искате да го решите, значи не приемате Божия дом като свой. Такива ли сте? Ако е така, значи сте паднали дотам, че няма разлика между вас и невярващите. Ако не се покаете, трябва да ви считат за хора извън Божия дом, трябва да ви оставят настрана и да ви отстранят. Истината е, че в сърцето Си Бог желае да се отнася с вас като с членове на семейството Му, но вие не приемате истината и сте винаги нехайни и безотговорни към изпълнението на дълга си. Не се разкайвате, независимо как с вас е разговаряно за истината. Вие сте тези, които са се поставили извън Божия дом. Бог желае да ви спаси и да ви превърне в членове на Неговото семейство, но вие не приемате това. И тогава вие сте извън дома Му, вие сте невярващи. Всеки, който не приема и най-малка частица истина, може да получи отношение само като към невярващ. Ти сам си определил своя изход и позиция. Определил си я извън Божия дом. Кой, освен теб, е виновен за това? […] Затова само чрез добро изпълнение на дълга си можеш да останеш непоколебим в Божия дом и да оцелееш в големите катаклизми. Доброто изпълнение на дълга е от решаващо значение. В Божия дом хората поне са честни. Това са хора, които са надеждни в дълга си, които могат да приемат Божието поръчение и отдадено да изпълняват дълга си. Ако нямат истинска вяра, съвест и разум, ако нямат сърце, което се бои от Бог и се покорява пред Него, то тези хора не са годни да изпълняват дълг. Дори и да го изпълняват, те го правят нехайно. Те са полагащи труд — хора, които не са се покаяли искрено. Такива полагащи труд ще бъдат отстранени рано или късно. Само преданите полагащи труд ще бъдат пощадени. Въпреки че нямат истините реалности, преданите полагащи труд притежават съвест и разум, умеят да изпълняват искрено дълга си и Бог позволява да бъдат пощадени. Онези, които притежават истините реалности и могат гръмко да свидетелстват за Бог, са Неговият народ, те също ще бъдат пощадени и въведени в Неговото царство.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. За да изпълни дълга си добре, човек трябва поне да има съвест и разум)

Сега, докато изпълняват дълга си, повечето хора са способни да се придържат към него, без да вършат зло. Дали обаче са отдадени? Способни ли са да изпълняват дълга си по начин, който да отговаря на критериите? Все още са далеч от нужната висота. Въпросът за това, дали хората могат да изпълняват дълга си добре, е свързан с човешката природа. И така, как могат хората да изпълняват дълга си добре? Какво трябва да притежават, за да го изпълняват добре? Какъвто и дълг да изпълняват и каквото и да правят, хората трябва да са старателни и сериозни и да изпълняват задълженията си. Едва тогава сърцата им ще са непоклатими и спокойни. Какво означава да изпълняваш задълженията си? Означава да си усърден, да им се отдаваш с цялото си сърце и да правиш всичко, което трябва. Да речем например, че някой църковен водач ти е възложил да изпълняваш някакъв дълг и ти е обяснил простите му принципи, но не е навлязъл в подробности. Как трябва да постъпиш, за да изпълниш добре този дълг? (Трябва да разчитаме на съвестта си.) Поне трябва да разчиташ на съвестта си при изпълнението му. „Да разчиташ на съвестта си“. Как можеш да осъществиш казаното? Как прилагаш тези думи на практика? (Като мислиш за интересите на Божия дом и не правиш нищо, което би посрамило Бог.) Това е един от аспектите. Освен това, когато вършиш нещо, многократно трябва да го обмисляш и да го оценяваш според истините принципи. Какво трябва да направиш, когато, след като приключиш, сърцето ти е неспокойно и имаш чувството, че все още има нещо нередно, а след като го изследваш, наистина откриеш проблем? Бързо трябва да го оправиш и да разрешиш проблема. Какво е това отношение? (Това е педантичност и прецизност.) Това е педантичност и прецизност, което е сериозно и взискателно отношение. При изпълнението на дълга си трябва да се отнасяш сериозно и отговорно и да си кажеш: „Тази работа ми е възложена, затова трябва да направя всичко по силите си, за да я върша добре в рамките на това, което съм способен да разбера и постигна. Не мога да допускам никакви грешки“. Не можеш да подходиш с нагласата „колкото — толкова“. Можеш ли да изпълняваш добре дълга си, ако винаги разсъждаваш нехайно? (Не.)

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Човекът е най-облагодетелстван от Божия план за управление)

Тъй като хората имат покварен нрав, те често са нехайни, когато изпълняват задълженията си. Това е един от най-сериозните проблеми. За да изпълняват задълженията си правилно, хората трябва първо да се справят с този проблем, свързан с нехайството. Докато имат такова небрежно и нехайно отношение, те няма да могат да изпълняват задълженията си правилно, което означава, че е изключително важно да се реши проблемът, свързан с нехайството. И така, какво следва да практикуват? Първо, трябва да решат проблема с душевното си състояние; трябва да подхождат правилно към задълженията си и да вършат нещата сериозно и с чувство за отговорност. Не бива да са склонни да действат измамно или небрежно. Човекът изпълнява дълга си към Бог, а не към който и да било човек; ако хората могат да приемат Божията внимателна проверка, те ще се сдобият с правилното душевно състояние. Освен това, след като направят нещо, хората трябва да го проверят и да размишляват върху него и ако чувстват леко безпокойство в сърцата си и след подробно обследване установят, че наистина има проблем, тогава трябва да направят промени; след като тези промени бъдат направени, те ще чувстват спокойствие в сърцата си. Когато хората се чувстват неспокойни, това свидетелства, че има проблем и те трябва да проверят старателно извършената работа, особено на ключовите етапи. Това е отговорно отношение към изпълнението на дълга. Когато човек може да бъде сериозен, да поема отговорност и да влага цялото си сърце и сила, работата ще бъде свършена правилно. Понякога ти си в погрешното душевно състояние и не можеш да намериш или откриеш грешка, която е ясна като бял ден. Ако си в правилното душевно състояние, тогава с просветлението и напътствието на Светия Дух ще можеш да установиш проблема. Ако Светият Дух те напътства и ти дава осъзнатост, като ти позволява да почувстваш яснота в сърцето си и да разбереш къде е грешката, тогава ще можеш да коригираш отклонението и да се стремиш към истините принципи. Ако си в грешното душевно състояние, разсеян и нехаен, ще забележиш ли грешката? Не, няма. Какво е видно от това? Това показва, че за да изпълняват добре дълга си, за хората е много важно да изпълняват своята част; много е важно душевното им състояние, както и това накъде насочват мислите и идеите си. Бог проучва внимателно и може да види в какво душевно състояние се намират хората и колко вътрешно усилие изразходват, докато изпълняват дълга си. От решаващо значение е хората да влагат цялото си сърце и сила в това, което правят. Изпълняването на тяхната част е ключов компонент. Само ако се стараят да не изпитват съжаление за изпълнените задължения и за нещата, които са извършили, и да не стават длъжници на Бог, хората ще действат с цялото си сърце и сила. Ако постоянно не успяваш да влагаш цялото си сърце и сила в изпълнението на дълга си, ако си вечно нехаен и вредиш в голяма степен на работата, и далеч не постигаш резултатите, изисквани от Бог, тогава може да ти се случи само едно нещо: ще бъдеш отстранен. И ще има ли още време за съжаление? Не, няма. Тези действия ще се превърнат във вечно съжаление, петно! Да бъдеш постоянно нехаен и е петно, това е сериозно прегрешение — да или не? (Да.) Ти трябва да се стремиш да изпълняваш с цялото си сърце и сила задълженията си и всичко, което имаш да правиш; не трябва да бъдеш нехаен, нито у теб да остава съжаление. Ако можеш да направиш това, изпълняваният от теб дълг ще бъде запомнен от Бог. Нещата, запомнени от Бог, са добри дела. Какви тогава са онези неща, които не се помнят от Бог? (Това са прегрешения и злодеяния.) Може да не приемеш, че това са злодеяния, ако са окачествени като такива към настоящия момент, но ако дойде ден, когато предизвикат сериозни последици и окажат отрицателно влияние, тогава ще усетиш, че това не са просто поведенчески прегрешения, а злодеяния. Когато осъзнаеш това, ще изпиташ съжаление и ще си помислиш: „Трябваше да подходя с доза предпазливост! С малко повече мисъл и усилия в началото това последствие можеше да бъде избегнато“. Нищо няма да изтрие това вечно петно от сърцето ти и ако то те остави в постоянен дълг, тогава ще изпаднеш в беда. Затова днес следва да се стараеш да влагаш цялото си сърце и сила в поръчението, дадено ти от Бог, да изпълняваш всеки дълг с чиста съвест, без никакво съжаление и по начин, който се помни от Бог. Каквото и да правиш, недей да бъдеш нехаен. Ако импулсивно направиш грешка и това е сериозно прегрешение, то ще се превърне във вечно петно. След като изпиташ съжаление, няма да можеш да го компенсираш и то ще остане завинаги. Трябва да се видят ясно и двата пътя. Кой път следва да избереш, за да получиш Божието одобрение? Като изпълняваш дълга си с цялото си сърце и сила, като подготвяш и трупаш добри дела, без да изпитваш никакво съжаление. Каквото и да правиш, не върши зло, което ще смути изпълнението на задълженията на другите, не прави нищо, което противоречи на истината и се противопоставя на Бог, и не предизвиквай доживотно съжаление. Какво се случва, когато човек е извършил твърде много прегрешения? Те натрупват Божият гняв върху себе си в Неговото присъствие! Ако все повече прегрешаваш и още повече Божи гняв се натрупа върху теб, тогава в крайна сметка ще бъдеш наказан.

На пръв поглед изглежда, че някои хора нямат сериозни проблеми през времето, когато изпълняват дълга си. Те не вършат никакви откровено зли неща. Не предизвикват прекъсвания или смущения, нито вървят по пътя на антихристите. При изпълнение на дълга си не допускат никакви сериозни грешки или проблеми с принципите, но въпреки това, без да осъзнават, след няколко кратки години са разкрити като хора, които изобщо не приемат истината, като едни от неверниците. Защо това е така? Другите не могат да видят даден проблем, но Бог внимателно проучва най-съкровеното в сърцата на тези хора и вижда проблема. Те винаги са били нехайни и непокаяни в изпълнението на дълга си. С течение на времето те естествено биват разкрити. Какво означава да останете непокаяни? Означава, че макар и да са изпълнявали дълга си през цялото време, те винаги са имали неправилно отношение към него, отношение на нехайство, повърхностно отношение, и никога не са били съвестни, а още по-малко са отдавали цялото си сърце на дълга си. Може и да са полагали малко усилия, но просто са отбивали номера. Не са давали всичко от себе си на дълга си и прегрешенията им са безкрайни. В Божиите очи те никога не са се покаяли. Винаги са били нехайни и в тях никога не е имало промяна — т.е. те не се отказват от злото в ръцете си и не се покайват пред Него. Бог не вижда в тях отношение на покаяние и не вижда обрат в отношението им. Те упорито се отнасят към дълга си и към Божиите поръчения с такова отношение и по такъв начин. През цялото време в този упорит, непримирим нрав няма промяна и нещо повече — те никога не са се чувствали задължени на Бог, никога не са усещали, че тяхното нехайство е прегрешение, злодеяние. В сърцата им няма нито задълженост, нито вина, нито самопорицание, а още по-малко самообвинение. И като минава повече време, Бог вижда, че за този тип хора няма изцеление. Независимо какво казва Бог и колко проповеди са чули или колко от истината са разбрали, сърцето им не се трогва и отношението им не се променя или преобръща. Бог вижда това и казва: „Няма надежда за този човек. Нищо, което казвам, не докосва сърцето му, и нищо, което казвам, не го променя. Няма как да го променя. Този човек не е годен да изпълнява дълга си и да полага труд в Моя дом“. Защо Бог казва това? Защото, когато този човек изпълнява дълга си и върши работа, той постоянно е нехаен. Колкото и да го кастрят, колкото и търпение и снизхождение да проявяват към него, това няма ефект и не може да го накара да се покае или промени истински. Не може да го накара да изпълнява добре дълга си, не може да му позволи да тръгне по пътя на стремеж към истината. Така че този човек не може да бъде изцелен. Когато Бог определи, че даден човек не може да бъде изцелен, ще продължи ли да държи здраво този човек? Няма да го направи. Бог ще го пусне да си отиде. Някои хора винаги се молят: „Боже, бъди снизходителен към мен, не ме карай да страдам, не ме дисциплинирай. Дай ми малко свобода! Позволи ми да правя нещата малко нехайно! Позволи ми да бъда малко разпуснат! Позволи ми сам да си бъда господар!“. Те не искат да бъдат ограничавани. Бог им отвръща: „Щом не желаеш да вървиш по правилния път, тогава ще те пусна. Ще ти дам свобода на действие. Върви и прави каквото искаш. Няма да те спася, защото ти не можеш да бъдеш изцелен“. Имат ли съвест тези, които не могат да бъдат изцелени? Имат ли те чувство за задълженост? Имат ли някакво чувство за провинение? Способни ли са да усетят Божия укор, дисциплиниране, поразяване и съд? Те не могат да ги усетят. Не осъзнават нито едно от тези неща, те са притъпени в сърцата им или дори отсъстват. Когато човек е стигнал до този етап, когато Бог вече не е в сърцето му, може ли все още да постигне спасение? Трудно е да се каже. Когато вярата на този човек е стигнала до тази точка, той е в опасност. Знаете ли как трябва да се стремите, как да практикувате и какъв път да изберете, за да избегнете тази последица и да сте сигурни, че няма да възникне такова състояние? Най-важното е първо да изберете правилния път, а след това да се съсредоточите върху доброто изпълнение на дълга, който трябва да изпълнявате в момента. Това е минималният, най-основен критерий. Именно на тази основа трябва да търсите истината и да се стремите към стандарт за изпълнение на дълга си по начин, който отговаря на критериите. Това е така, защото онова, което най-осезаемо отразява връзката ти с Бог, е начинът, по който се отнасяш към делата, които Бог ти поверява, и към дълга, който ти възлага, както и отношението, което имаш. Този въпрос е най-забележим и най-практичен. Бог чака. Той иска да види отношението ти. В този решаващ момент трябва да побързаш и да изложиш позицията си пред Бог, да приемеш Неговото поръчение и да изпълниш добре дълга си. Когато схванеш този решаващ аспект и изпълниш поръчението, което Бог ти е възложил, отношенията ти с Бог ще бъдат нормални. Ако отношението ти е повърхностно, апатично и несериозно, когато Бог ти възложи задача или ти каже да изпълниш определен дълг, това не е ли точно обратното на отдаването на цялото ти сърце и сили? Можеш ли да изпълняваш дълга си добре по този начин? Със сигурност не. Няма да изпълниш дълга си до ниво, което да отговаря на критериите. Затова, когато изпълняваш дълга си, отношението ти е от решаващо значение, както и начинът и пътят, които избираш. Независимо колко години са вярвали в Бог, онези, които не изпълняват добре дълга си, ще бъдат отстранени.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Когато хората изпълняват дълга си, те всъщност правят това, което трябва. Ако го правиш пред Бог, ако изпълняваш дълга си и се подчиняваш на Бог честно и чистосърдечно, няма ли отношението ти да е много по-правилно? И така, как трябва да прилагаш това отношение към ежедневния си живот? Трябва да превърнеш „почитането на Бог честно и чистосърдечно“ в своя реалност. Щом ти се прииска да се отпуснеш и да действаш през пръсти, щом ти хрумне да хитруваш и да се отдадеш на мързела си, щом се разсееш или предпочетеш да се забавляваш, помисли си: „Дали не съм ненадежден, като се държа така? Дали влагам сърце в дълга си? Не проявявам ли липса на отдаденост, като постъпвам така? Не съм ли недостоен за поръчението, което Бог ми е поверил?“. Така трябва да разсъждаваш върху себе си. Ако установиш, че постоянно си невнимателен и небрежен в дълга си, че не си отдаден и че си наранил Бог, какво трябва да направиш? Трябва да кажеш: „В онзи момент усетих, че нещо не е наред, но не мислех, че това е проблем, и го подминах с пренебрежение. Едва сега осъзнавам, че съм бил нехаен и небрежен, че не съм бил достоен за отговорността, която съм поел. Наистина съм лишен от съвест и разум!“. Открил си проблема и си се опознал до някаква степен; сега вече можеш да се промениш! Отношението ти към изпълнението на дълга ти е било погрешно. Бил си нехаен към него, като към допълнителна работа, и не си влагал сърцето си в него. Ако отново допуснеш да си така нехаен и небрежен, трябва да се помолиш на Бог и да Му позволиш да те дисциплинира и укори. Трябва да имаш тази решимост в изпълнението на дълга си. Само тогава можеш истински да се покаеш. Можеш да се промениш коренно само когато съвестта ти е чиста и отношението ти към изпълнението на дълга ти се е променило. И докато се каеш, трябва и да мислиш често дали наистина си вложил цялото си сърце, целия си ум и цялата си сила в изпълнението на дълга си; тогава, като използваш Божиите слова като критерий и ги приложиш към себе си, ще научиш с кои проблеми в изпълнението на дълга си все още не си се справил. Като винаги решаваш проблемите си по този начин, според Божието слово, не превръщаш ли в реалност изпълнението на дълга си с цялото си сърце, ум и сила? Да изпълняваш дълга си по този начин — не си ли го направил вече с цялото си сърце, ум и сила? В сърцето ти наистина ще има мир и радост само ако съвестта вече не те гризе и ако си способен да отговаряш на критериите и да бъдеш отдаден в изпълнението на дълга си. Ще усещаш изпълнението на дълга си като напълно естествена и заслужена отговорност, а не като допълнително бреме, а още по-малко като работа, която извършваш за някой друг. Ако изпълняваш дълга си по този начин, ще се чувстваш пълноценен и ще усещаш, че живееш в Божието присъствие. Подобно поведение ти носи душевен покой. Няма ли да те направи малко повече като човек и по-малко като зомби? Лесно ли е да се държиш по този начин? Всъщност да, но не и за онези, които не приемат истината.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само в честото четене на Божиите слова и размишляването върху истината има път напред)

Искаш да изпълняваш дълга си нехайно. Опитваш се да намалиш темпото и да избегнеш Божията проверка. В такива моменти бързо заставаш пред Бог, молиш се и разсъждаваш дали си постъпил правилно. След това си мислиш следното: „Защо вярвам в Бог? Подобно нехайство може и да мине пред хората, но дали ще мине пред Бог? Освен това вярвам в Бог не за да се отпускам, а за да ме спаси. Това мое поведение не е израз на нормална човешка природа и Бог не го одобрява. Не! Навън можех да се отпускам и да правя каквото си поискам, но сега съм в Божия дом, под Божието върховенство и Бог ме гледа изпитателно. Аз съм човек и трябва да постъпвам според съвестта си. Не мога да правя каквото си поискам. Трябва да действам според Божиите слова, не бива да бъда нехаен. Не мога да се отпускам. И така, как трябва да постъпя, за да не се отпускам, да не бъда нехаен? Трябва да положа някакви усилия. Досега ми се струваше твърде трудно да постъпвам така, исках да избегна страданието. Сега обаче разбирам, че е ефективно, макар и да е по-трудно да постъпвам така, и затова именно така трябва да правя“. В моменти, в които работиш, но все още се опасяваш от страданието, трябва да се молиш на Бог по следния начин: „О, Боже! Аз съм мързелив и лукав човек. Умолявам Те да ме дисциплинираш, да ме укориш, така че съвестта ми да се разчувства и да се засрамя. Не искам да бъда нехаен. Моля Те да ме напътстваш и да ме просветлиш, да ми покажеш моето непокорство и моята грозота“. Когато се молиш така, размишляваш и се опитваш да опознаеш себе си, това ще породи чувство на съжаление и ще си способен да намразиш своята грозота, а грешното ти състояние ще започне да се променя и ще си способен да размишляваш и да си кажеш: „Защо съм нехаен? Защо все се опитвам да се отпускам? Нямам нито съвест, нито разум, щом постъпвам така. Все още ли съм човек, който вярва в Бог? Защо не се отнасям сериозно към нещата? Дали не трябва само да отделя малко повече време и усилия? Това не е голямо бреме. Това трябва да правя. Достоен ли съм да се нарека човешко същество, ако дори това не мога да направя?“. В резултат на това ще вземеш решение и ще дадеш обет: „О, Боже! Разочаровах Те. Наистина съм твърде дълбоко покварен. Нямам съвест и разум, нямам човешка природа. Искам да се покая. Моля Те да ми простиш. Определено ще се променя. Ако не се покая, искам да ме накажеш“. След това нагласата ти ще се промени и ти самият ще започнеш да се променяш. Ще постъпваш и ще изпълняваш дълга си съвестно, по-рядко ще си нехаен и ще можеш да страдаш и да платиш цена. Ще почувстваш, че е прекрасно да изпълняваш дълга си така, а сърцето ти ще е спокойно и радостно. Когато хората могат да приемат Божията внимателна проверка, когато могат да Му се молят и да се осланят на Него, състоянието им скоро ще се промени. Когато негативното състояние на сърцето ти се е променило и си се опълчил на собствените си намерения и егоистичните желания на плътта, когато си способен да се избавиш от удобствата и насладите на плътта и да действаш в съответствие с Божиите изисквания, и вече не си деспотичен или безразсъден, сърцето ти ще почувства мир и съвестта ти няма да те укорява. Лесно ли е да се опълчиш на плътта и да действаш в съответствие с Божиите изисквания по този начин? Стига хората да имат огромен стремеж към Бог, те могат да се опълчат на плътта и да практикуват истината. А стига да си способен да практикуваш по този начин, тогава, преди да се усетиш, ще навлезеш в истината реалност. Няма да е никак трудно.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Да се ценят Божиите слова е основата на вярата в Бог)

Какъвто и дълг да изпълняваш, каквото и да правиш, считай го за своя отговорност и свой дълг, приеми го и го прави добре. Как да го правиш добре? Като го изпълняваш точно както Бог изисква — с цялото си сърце, с целия си ум и с цялата си сила. Трябва да обмислиш тези думи и да прецениш как можеш да изпълниш дълга си с цялото си сърце. Например, ако видиш някой да изпълнява дълга си безпринципно, да го прави небрежно и според собствената си воля, и си помислиш: „Не ме интересува, това не е моя отговорност“, така ли изпълняваш дълга си с цялото си сърце? Не, това е безотговорно. Ако си отговорен човек, когато попаднеш в такава ситуация, ще кажеш: „Така не става. Може да не ми влиза в задълженията, но мога да докладвам проблема на водача и да го накарам да се справи с него според принципите“. Щом го направиш, всички ще разберат, че си постъпил правилно, сърцето ти ще е спокойно и ще си изпълнил задълженията си. Тогава ще си изпълнил дълга си с цялото си сърце. Независимо какъв дълг изпълняваш, ако винаги си невнимателен и казваш: „Ако върша тази работа по прост и повърхностен начин, мога да мина, като се справям криво-ляво. В крайна сметка никой няма да го проверява. Направих най-доброто, на което съм способен, с ограничените възможности и професионални умения, които имам. Достатъчно добро е, за да мине. Освен това никой няма да пита за това или да ми държи сметка — не е толкова важно“. С такова намерение и с такъв начин на мислене изпълняваш ли дълга си с цялото си сърце? Не, това е нехайство и разкрива сатанинския ти покварен нрав. Можеш ли да изпълняваш дълга си с цялото си сърце, като се осланяш на сатанинския си нрав? Не, това е невъзможно. И така, какво означава да изпълняваш дълга си с цялото си сърце? Ще кажеш: „Въпреки че Горното не разпитва за тази задача и тя не изглежда много важна сред цялата работа на Божия дом, аз все пак ще я свърша добре — това е мой дълг. Дали една задача е важна, или не е, е едно; друго е дали мога да я изпълня добре, или не“. Кое е важно? Дали можеш да изпълняваш дълга си добре и с цялото си сърце и дали можеш да се придържаш към принципите и да практикуваш според истината. Това е важното. Ако можеш да практикуваш истината и да правиш нещата според принципите, тогава наистина изпълняваш дълга си с цялото си сърце. Ако си изпълнил един вид задължения добре, но все още не си доволен и желаеш да изпълниш още по-важни задължения, и си способен да ги изпълниш добре, това е да изпълняваш дълга си с цялото си сърце в още по-голяма степен. И така, какво означава да си способен да изпълниш дълга си с цялото си сърце? От една страна, това означава, че изпълняваш дълга си според принципите на Божиите слова. От друга страна, това означава, че си приел Божието наблюдение и Бог е в сърцето ти; това означава, че не изпълняваш дълга си показно или както ти се иска, нито според собствените ти предпочитания — вместо това го възприемаш като задача, поверена ти от Бог, и я вършиш с тази отговорност и от сърце, не според собствената си воля, а изцяло според Божиите изисквания. Да влагаш цялото си сърце в дълга си — това означава да изпълняваш дълга си с цялото си сърце.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Какво трябва да направиш, за да можеш да изпълняваш дълга си с цялото си сърце и ум? Трябва да приемеш истината и да я приложиш на практика; т.е. трябва да приемеш Божиите изисквания и да им се покоряваш, независимо какви са те. Трябва да се отнасяш към дълга си, както би се отнасял към личните си дела, без да е необходимо някой да те наблюдава, надзирава или проверява, за да е сигурно, че изпълняваш всичко както трябва, да те подбужда, да те наглежда или дори да те кастри. Трябва да мислиш по следния начин: „Изпълнението на този дълг е моя отговорност. Това е моята роля и след като ми е дадена, казани са ми принципите и съм ги схванал, аз ще продължавам да я изпълнявам неотклонно. Ще направя всичко, което мога, за да я изпълня добре“. Трябва да си упорит в изпълнението на този дълг и да не позволяваш на никой човек, събитие или нещо да те възпират. Ето това означава да поддържаш дълга си с цялото си сърце и с целия си ум и това е подобието, което хората трябва да имат. Какво тогава трябва да притежават хората, за да поддържат дълга си с цялото си сърце и с целия си ум? Най-напред, като сътворени същества, те трябва да имат съвест. Това е най-малкото. Освен това те трябва и да бъдат отдадени. За да приеме Божието поръчение, човек трябва да бъде отдаден. Той трябва да бъде напълно отдаден единствено на Бог, а не да бъде отдаден половинчато или да не поема отговорност. Погрешно е да се постъпва според интереса или настроението — това не е да бъдеш отдаден. Какво означава да бъдеш отдаден? Означава да изпълняваш задълженията си и да не позволяваш на настроението си, заобикалящата среда или на други хора, събития или неща да ти влияят или да те възпират. Трябва да разсъждаваш по следния начин: „Приех това поръчение от Бог, Той ми го даде. От мен се очаква да направя това и аз ще го направя, така както бих се отнесъл към собствените си дела и по начин, който ще доведе до добри резултати, като най-важното е да удовлетворя Бог“. Когато си в такова състояние, не само че съвестта ти работи, но и в теб има отдаденост. Ако те удовлетворява само да изпълниш задачата, ако не се стремиш да бъдеш ефективен или да постигаш резултати и смяташ, че е достатъчно да вложиш всички усилия в нея, то това е просто спазване на стандартите на хората за съвест и не може да се счита за отдаденост. Да си отдаден на Бог, е по-висше изисквано ниво и по-висок стандарт от стандарта за съвест. Не става въпрос само за това да вложиш всичките си усилия, трябва да вложиш и цялото си сърце. В сърцето си ти трябва винаги да гледаш на своя дълг като на работа, която трябва да свършиш, да поемеш бремето на тази задача, да понесеш укора, ако направиш и най-малката грешка или проявиш нехайство, и трябва да чувстваш, че не можеш да постъпваш по този начин, защото така дългът ти към Бог става твърде голям. Хората, които са наистина съвестни и разумни, изпълняват дълга си сякаш вършат своята собствена работа, без значение дали някой ги гледа или надзирава. Независимо дали Бог е доволен от тях и независимо как се отнася към тях, те винаги са взискателни към себе си и се стараят да изпълняват дълга си добре и да осъществят повереното им от Бог поръчение. Ето това се нарича отдаденост. Не е ли този стандарт по-висок от стандарта за съвест? Когато постъпват според стандарта за съвест, хората често се влияят от външни неща или мислят, че е достатъчно да влагат всички усилия в изпълнението на дълга си; степента на непорочност не е толкова висока. Когато обаче говорим за отдаденост и за това да можеш отдадено да поддържаш дълга си, степента на непорочност е по-висока. Не става дума само за полагане на усилие. От теб се изисква да вложиш цялото си сърце, ум и тяло в своя дълг. За да изпълняваш дълга си добре, трябва понякога да претърпяваш малко физически трудности. Трябва да платиш определена цена и да посветиш мисълта си изцяло на изпълнението на своя дълг. Независимо от обстоятелствата, пред които си изправен, ако те не се отразяват на дълга ти и не забавят изпълнението му, ти си способен да удовлетвориш Бог. За целта трябва да можеш да платиш определена цена. Трябва да се отречеш от плътското си семейство, личните си дела и собствените си интереси. Суетата ти, гордостта, чувствата, физическите удоволствия и дори неща като най-хубавите години от младостта ти, бракът, бъдещето и съдбата ти — трябва да се избавиш и да се отречеш от всички тях, и да изпълняваш дълга си добре и с охота. Едва тогава ти вече ще си постигнал отдаденост и като живееш по този начин, ще имаш човешко подобие. Такива хора не просто имат съвест, но и използват стандарта за съвест като основа, от която да изискват от себе си отдадеността, която Бог изисква от човека, и да използват тази отдаденост като средство за самооценка. Те се стремят усърдно към тази цел. Такива хора не се срещат често на земята. На всеки хиляда или десет хиляди богоизбрани има само един. Нима такива хора нямат стойностен живот? Дали Бог цени такива хора? Разбира се, че те имат стойностен живот и че са хора, които Бог високо цени.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Днес това, което се изисква да постигнете, не е допълнително изискване, а дълг на човека и това, което трябва да се прави от всички хора. Ако дори не можете да изпълнявате дълга си или не можете да правите това добре, няма ли да си навлечете беди? Не си ли играете със смъртта? Как можете да очаквате, че все още имате бъдеще и перспективи? Божието дело се извършва заради човечеството, а сътрудничеството на човека се дава в името на Божието управление. След като Бог е направил всичко, което е трябвало да направи, от човека се изисква да бъде всеотдаен в своята практика и да съдейства на Бог. В делото на Бог човекът не бива да пести усилия, той трябва да предлага своята преданост и не трябва да се отдава на многобройни представи или да седи пасивно и да чака смъртта. Бог може да се пожертва за човека, така че защо човекът да не може да предложи своята преданост към Бог? Бог има едно сърце и един ум към човека, така че защо човекът да не може да предложи малко сътрудничество? Бог работи за човечеството, така че защо човек да не може да изпълнява част от дълга си в името на Божието управление? Божието дело е стигнало толкова далеч, но вие все още само виждате, но не действате, чувате, но не се движите. Не отиват ли такива хора към погибел? Бог вече е посветил всичко на човека, така че защо днес човекът да не може да изпълнява добросъвестно своя дълг? За Бог Неговото дело е основен приоритет и делото на Неговото управление е от изключителна важност. За хората прилагането на Божиите слова на практика и изпълнението на Божиите изисквания са техен основен приоритет. Това е, което всички трябва да разберете.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божието дело и практиката на човека)

Дългът, който човек изпълнява, всъщност е изпълнение на всичко, което е изначално присъщо на човека и което е по силите му. Ето как човек изпълнява своя дълг. Що се отнася до недостатъците в човешкото служение, чрез постепенното преживяване и преминаване през съд те постепенно намаляват. Те не пречат на изпълнението на дълга на човека и не го засягат. Онези, които, от страх да не допуснат недостатъци в служението, се отказват от него или се оттеглят, са най-големите страхливци. Ако хората не са в състояние да изразят това, което трябва да изразят по време на служението, или не успяват да постигнат това, което могат да постигнат, а вместо това са нехайни, тогава са загубили функцията, която се предполага, че имат сътворените същества. Такива хора са така наречените „посредствени“, безполезен отпадък. Как може да наричаме такива хора „сътворени същества“? Не са ли те покварени същества — хубави отвън, но гнили отвътре? […] Ако човекът изгуби онова, което по своята същност е постижимо за него, той вече не се смята за човек и не е достоен да се яви пред Бог като сътворено същество и да Му служи. Нещо повече, той е недостоен да получи Божията благодат, недостоен да бъде наблюдаван, защитаван и усъвършенстван от Бог. Мнозина, които са загубили доверието на Бог, губят и Божията благодат. Те не само че не мразят своите злодеяния, но и нагло прокарват идеята, че Божият път е погрешен. Тези бунтовници дори отричат съществуването на Бог. Как може такъв бунтовник да има правото да се радва на Божията благодат? Хората, които не изпълняват дълга си, са силно противопоставени на Бог и са в голям дълг към Него, но въпреки това се обръщат и ругаят Бог, твърдейки, че Той греши. Такива хора годни ли са за съвършенство? Не предвещава ли това тяхното отстраняване и наказание? Човекът, който не изпълнява дълга си към Бог, вече е виновен за най-ужасни престъпления, за които дори смъртта е недостатъчно наказание. И все пак такъв човек има дързостта да спори с Бог и да се сравнява с Него. Какъв е смисълът да се усъвършенства такъв човек? Човекът, който не изпълнява дълга си, трябва да се чувства виновен, да усеща в какъв дълг е, да мрази своята слабост и нищожност, бунтарство и поквара. Нещо повече, той трябва да отдаде живота си на Бог. Само тогава той ще бъде създание, което истински обича Бог, и само такъв човек е достоен да се радва на Божиите благословии и обещания, и да бъде усъвършенстван от Него. Какво да кажем за повечето от вас? Как се отнасяте с Бог, който живее сред вас? Как сте изпълнили дълга си към Него? Направили ли сте всичко, за което сте били призовани, дори това да ви е струвало живота? Какво сте пожертвали? Не сте ли получили много от Мен? Можете ли да различите? Доколко сте Ми верни? Как сте Ми служили? А какво да кажа за всичко, което съм ви дал и направил за вас? Оценили ли сте всичко това? Оценили ли сте всичко това и сравнили ли сте го с малкото съзнание, което е във вас? Кой би бил достоен за вашите думи и дела? Възможно ли е вашата жертва, толкова малка, да е достойна за всичко, което съм ви дал? Аз нямам друг избор и съм ви изцяло предан, докато вие таите зли намерения към Мен и сте безразлични към Мен. Това е вашият дълг, единствената ви функция, нали? Знаете ли, че сте се провалили напълно в задължението си на сътворено същество? Как можете да бъдете смятани за Божие творение? Нима не осъзнавате ясно какво изразявате и преживявате? Не сте изпълнили дълга си, но търсите Божието снизхождение и щедра благодат. Такава благодат не е приготвена за недостойни и низки хора като вас. Тя е за онези, които не искат нищо и се жертват доброволно. Такива като вас, такива посредствени, изобщо не са достойни да се насладят на небесната благодат. Само трудности и безкрайно наказание ще съпътстват дните ви! Ако не можете да Ми бъдете верни, страданието ще бъде вашата съдба. Ако не можете да бъдете отговорни пред думите и делата Ми, вашата съдба ще бъде наказание. Всяка благодат, благословение и прекрасен живот в Царството няма да имат нищо общо с вас. Това е краят, който заслужавате, и последствие от собствените ви дела!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Разликата между служението на въплътения Бог и човешкия дълг)