Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Докато хората не изпитат Божието дело и не разберат истината, природата на Сатана ги овладява и контролира отвътре. И какво точно влече след себе си тази природа? Например, защо си себичен? Защо защитаваш собствената си позиция? Защо изпитваш толкова силни чувства? Защо се наслаждаваш на онези неправедни неща? Защо харесваш онези злини? Каква е основата за твоето влечение към такива неща? Откъде идват тези неща? Защо си толкова щастлив да ги приемеш? Досега всички вие сте разбрали, че основната причина за всички тези неща е, че отровата на Сатана е вътре в човека. И така, какво представлява отровата на Сатана? Как може да бъде изразена? Например, ако питаш: „Как трябва да живеят хората? За какво трябва да живеят хората?“, те ще отговорят: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“. Тази една фраза изразява самия корен на проблема. Философията и логиката на Сатана са се превърнали в живот на хората. Без значение към какво се стремят хората, те го правят за себе си — и така те живеят само за себе си. „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ — това е житейската философия на човека, а също така представлява и човешката природа. Тези думи вече са станали природата на поквареното човечество и те са истинският портрет на сатанинската природа на поквареното човечество. Тази сатанинска природа вече е станала основа за съществуването на поквареното човечество. В продължение на няколко хиляди години поквареното човечество живее според тази отрова на Сатана, чак до наши дни. Всичко, което Сатана прави, е в името на собствените си желания, амбиции и цели. Той иска да надмине Бог, да се освободи от Бог и да поеме контрола над всичко, създадено от Бог. Днес степента, в която хората са станали покварени от Сатана, е следната: всички те имат сатанинска природа, всички се опитват да отричат и да се противопоставят на Бог и искат да контролират собствените си съдби, и се опитват да се противопоставят на устроеното и подреденото от Бог. Техните амбиции и желания са точно същите като тези на Сатана. Следователно човешката природа е сатанинска природа.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да вървим по пътя на Петър)

Може да се каже, че егоизмът е елемент от природата на човека. Всеки носи този елемент в себе си. Някои хора са ужасно егоистични, егоистични до краен предел, и във всичко мислят единствено за себе си, стремят се само към лична изгода и не се съобразяват ни най-малко с другите. Този егоизъм представлява тяхната природа. Всеки е егоистичен донякъде, но има разлика. Когато общуват с други, някои хора могат да са внимателни и да се грижат за другите, може да проявяват загриженост към тях и да се съобразяват с тях във всичко, което правят. Други хора обаче не са такива. Тези хора са особено егоистични и винаги са дребнави, когато приютяват братя и сестри. На собственото си семейство дават най-добрата храна и най-големите порции, а на братята и сестрите дават само по-малките порции от по-малко апетитната храна. Когато идват собствените им роднини, те се грижат много за техните удобства. Когато обаче идват братя и сестри, те ги настаняват да спят на пода. Според тях е достатъчно, че им позволяват да останат да пренощуват. Когато братята и сестрите заболеят или имат някакъв друг проблем, такъв човек дори не се замисля за тях и се държи така, сякаш не забелязва. Такива хора изобщо не се интересуват от другите и не проявяват загриженост към тях. Интересуват се единствено от себе си и своите роднини. Тази тяхна егоистична природа определя нежеланието им да се грижат за другите. Те смятат, че да се грижат за останалите означава да понасят загуби и да си навличат много неприятности. Някои хора биха казали: „Егоистичният човек не знае как да се отнася с внимание към другите“. Това не е вярно. Ако не знаят как да се отнасят внимателно, защо тогава егоистичните хора са толкова добри към собствените си роднини и проявяват пълно внимание към нуждите им? Защо знаят от какво се нуждаят те самите и какво е подходящо да облекат или да ядат в определено време? Защо не са способни да се отнасят така и към другите? Те всъщност разбират всичко, но са егоистични и достойни за презрение. Това се определя от тяхната природа.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа)

Независимо какво им се случва или с какво се справят, хората винаги защитават собствените си интереси, тревожат се за собствената си плът и винаги търсят причини или оправдания, които да им послужат. Не търсят и не приемат истината дори в най-малка степен, и всичко, което правят, е да оправдават собствената си плът и да кроят планове в интерес на личните си перспективи. Всички просят благодат от Бог, като искат да спечелят всевъзможни преимущества. Защо хората искат толкова много от Бог? Това доказва, че са алчни по природа и че не притежават и капка разум пред Бог. Всичко, което правят — независимо дали се молят, общуват или проповядват — всичките им стремежи, мисли, домогвания, представляват искания към Бог и опити да се измоли нещо от Него. Хората вършат всичко това с надеждата да спечелят нещо от Бог. Някои казват, че „такава е природата на човек“, което е вярно. А и това, че хората изискват твърде много от Бог и имат твърде много прекомерни желания, доказва, че наистина им липсват съвест и разум. Всички искат и просят неща в свой интерес или се опитват да спорят и си намират оправдания — всичко това го вършат заради самите себе си. По много неща се вижда, че това, което хората вършат, е напълно лишено от разум, и това е истинско доказателство, че сатанинската логика на израза „Всеки човек за себе си, а за дявола остават последните“ вече се е превърнала в природа за човека.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Хората изискват твърде много от Бог)

Някои хора наистина обичат да се възползват несправедливо от неща и се стремят да удовлетворят собствените си интереси по всички въпроси. Каквото и да правят, трябва да извлекат изгода от него, иначе няма да го правят. Не се занимават с нищо, освен ако не им дава някакво предимство, и зад действията им винаги има скрити мотиви. Говорят добре за всеки, който им е полезен, и повишават всеки, който ги ласкае. Дори когато любимите им хора имат проблеми, те ще кажат, че тези хора са прави, и ще се постараят да ги защитят и прикрият. Що за природа имат такива хора? От това поведение можете съвсем ясно да разберете тяхната природа. Чрез действията си се стремят да се възползват несправедливо от неща, постоянно се държат пресметливо във всяка ситуация и можете да сте сигурни, че ламтят за изгода с цялата си природа. Във всичко, което правят, преследват собствените си интереси. Няма да станат рано, ако не им е от полза. Те са най-егоистичните хора и са крайно ненаситни. Тяхната природа се проявява чрез любовта им към изгодата и липсата на каквато и да е любов към истината.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа)

Някои не желаят да си сътрудничат с другите в служба на Бог, дори когато са призовани; това са мързеливи хора, които искат само да се наслаждават на комфорта. Колкото повече се иска от теб да служиш в сътрудничество с останалите, толкова повече опит ще придобиеш. Тъй като имаш повече бреме и опит, ще получиш повече възможности да бъдеш усъвършенстван. Следователно, ако можеш да служиш на Бог искрено, ще се съобразяваш с Божието бреме и ще имаш повече възможности да бъдеш усъвършенстван от Бог. Точно такава група хора се усъвършенства в момента. Колкото повече те докосва Светият Дух, толкова повече време ще посветиш на това да се съобразяваш с Божието бреме, толкова повече ще бъдеш усъвършенстван от Бог и толкова повече ще бъдеш придобит от Него — докато накрая се превърнеш в човек, когото Бог използва. В днешно време има хора, които не се обременяват за църквата. Тези хора не си дават зор и са немарливи и се грижат само за собствената си плът. Такива хора са изключително егоистични, а освен това са и слепи. Ако не можеш да видиш този въпрос ясно, няма да носиш никакво бреме. Колкото повече внимание проявяваш към Божиите намерения, толкова по-голямо бреме ще ти повери Той. Егоистите не желаят да изстрадат такива неща; не желаят да платят цената и в резултат на това ще пропуснат възможности да бъдат усъвършенствани от Бог. Нима не си причиняват вреда? Ако проявяваш внимание към Божиите намерения, ще поемеш истинско бреме за църквата. Всъщност, вместо да го наричаме бреме, което поемаш за църквата, би било по-добре да го наречем бреме, което поемаш заради собствения си живот, защото целта на бремето, което поемаш за църквата, е да използваш този опит, за да бъдеш усъвършенстван от Бог. Следователно, този, който поема най-голямото бреме за църквата, и този, който носи бремето на навлизане в живота, ще бъде усъвършенстван от Бог. Разбра ли това ясно? Ако църквата, в която си, е разпиляна като пясък, но нито се тревожиш, нито се притесняваш, а дори си затваряш очите, когато твоите братя и сестри обикновено не ядат и не пият от Божиите думи, значи не носиш никакво бреме. Това не са хора, на които Бог се радва. Хората, на които Бог се радва, са жадни и гладни за праведност и проявяват внимание към Божиите намерения. Затова трябва да се съобразявате с Божието бреме тук и сега; не трябва да чакате Бог да разкрие Своя праведен нрав пред цялото човечество, за да се загрижите тепърва за Божието бреме. Нима тогава няма да е твърде късно? Сега има добра възможност да бъдеш усъвършенстван от Бог. Ако допуснеш тази възможност да ти се изплъзне, ще съжаляваш до края на живота си, точно както Мойсей не успя да влезе в добрата ханаанска земя, съжаляваше за това до края на живота си и умря в разкаяние. Щом Бог разкрие праведния Си нрав на всички народи, ще се изпълниш със съжаление. Дори Бог да не те накаже, ти сам ще се накажеш поради собственото си разкаяние. Някои не са убедени в това, но ако не вярваш, просто изчакай и ще видиш. Има хора, чиято единствена цел е да изпълнят тези думи. Готов ли си да се жертваш в името на тези думи?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. За да се постигне съвършенство, проявявай внимание към Божиите намерения)

Егоистичните и низки хора са нехайни в действията си и стоят настрана от всичко, което не ги засяга лично. Не зачитат интересите на Божия дом и не проявяват внимание към Божиите намерения. Не поемат никакво бреме да изпълняват дълга си или да свидетелстват за Бог и нямат чувство за отговорност. За какво мислят, когато правят нещо? Първата им грижа е: „Ще разбере ли Бог, ако направя това? Видимо ли е за другите хора? Ако другите хора не виждат, че полагам всички тези усилия и работя усърдно, и ако Бог също не го вижда, тогава няма смисъл да полагам такива усилия или да страдам за това“. Не е ли това изключително егоистично? Освен това е низко намерение. Когато мислят и действат по този начин, съвестта им играе ли някаква роля? Гризе ли ги съвестта за това? Не, съвестта им не играе никаква роля и те нямат угризения. Има хора, които независимо какъв дълг изпълняват, не поемат никаква отговорност, нито съобщават своевременно на ръководителите си за проблемите, които са открили. Затварят си очите, когато видят хора, които причиняват прекъсване и смущение. Когато видят зли хора да вършат злодеяния, не се опитват да ги спрат. Нито защитават интересите на Божия дом, нито се замислят какъв е техният дълг и каква е отговорността им. Когато изпълняват дълга си, такива хора не вършат никаква истинска работа. Те са човекоугодници и се отдават на удобства; говорят и действат само заради суетата, престижа, статуса и интересите си и са готови да посветят времето и усилията си само на неща, които им носят полза. Действията и намеренията на такива хора са ясни на всички: те изскачат винаги, когато има възможност да се покажат или да се възползват от някаква благословия. Когато обаче няма възможност да се покажат или щом настъпи време на страдание, те изчезват от погледа като костенурка, която си прибира главата в корубата. Такъв човек има ли съвест и разум? (Няма.) Дали човек без съвест и разум, който се държи така, изпитва угризения на съвестта? Такива хора не изпитват угризения на съвестта. Съвестта им не служи за нищо. Те никога не са изпитвали угризения на съвестта, така че могат ли да почувстват укора или дисциплинирането на Светия Дух? Не, не могат.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Като отдаде сърцето си на Бог, човек може да придобие истината)

Повечето хора искат да се стремят към истината и да я практикуват. През по-голямата част от времето обаче те само имат решимостта и желанието да го направят, но истината не се е превърнала в техния живот. В резултат на това, когато се натъкнат на зли сили или когато срещнат зли и лоши хора, които вършат злодеяния, или лъжеводачи и антихристи, които вършат нещата по начин, който нарушава принципите, като така смущават работата на църквата и вредят на Божиите избраници, те губят смелостта да се изправят и да говорят. Какво означава това да нямате смелост? Дали означава, че сте плахи или не умеете да говорите, или се дължи на това, че не разбирате нещата в дълбочина и затова нямате увереност да говорите открито? Нито едно от двете — то е преди всичко последица от това, че сте възпирани от покварения си нрав. Един от покварените нрави, които разкриваш, е измамният нрав. Когато нещо ти се случи, първото, за което мислиш, са собствените ти интереси, първото нещо, което вземаш предвид, са последиците и личната ти полза. Това е измамен нрав, нали? Другият е егоистичният и подъл нрав. Ти си мислиш: „Какво общо има с мен накърняването на интересите на Божия дом? Аз не съм водач, така че защо да ме е грижа? Това няма нищо общо с мен. Не е моя отговорност“. Такива мисли и думи не са нещо, което съзнателно мислиш, а са породени от твоето подсъзнание — това е поквареният нрав, който се разкрива, когато хората се сблъскат с проблем. Такива покварени нрави управляват начина, по който мислиш, те връзват ръцете и краката ти и контролират това, което казваш. В сърцето си искаш да се изправиш и да говориш, но имаш опасения; дори когато говориш, ти увърташ и си оставяш вратички или увърташ и не казваш истината. Проницателните хора виждат това. Всъщност ти знаеш в сърцето си, че не си казал всичко, което трябва, че това, което си казал, не е имало ефект, че просто си отбил номера и че проблемът не е решен. Ти не си изпълнил своята отговорност, но въпреки това заявяваш открито, че си я изпълнил, или че не си бил наясно какво се случва. Това вярно ли е? И дали това е, което наистина мислиш? Тогава не си ли изцяло под контрола на сатанинския си нрав? Въпреки че част от казаното от теб е в съответствие с фактите, на ключови места и по важни въпроси ти лъжеш и заблуждаваш хората, което доказва, че си човек, който лъже и живее според сатанинския си нрав. Всичко, което казваш и мислиш, е обработено от мозъка ти, което е причината всяко твое изказване да е фалшиво, празно, лъжа. Всъщност всичко, което казваш, е противно на фактите и в твоя собствена полза, с цел да се оправдаеш. Мислиш, че си постигнал целите си, когато си подвел хората и си ги накарал да ти повярват. Това е начинът, по който говориш; то също така представлява твоят нрав. Ти си напълно контролиран от собствения си сатанински нрав.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

За невярващите е характерен определен покварен нрав. Когато учат другите на професионални знания или умения, те си мислят: „Щом ученикът научи всичко, което знае учителят, учителят ще загуби своето препитание. Ако науча другите на всичко, което знам, тогава никой повече няма да ме уважава или да ми се възхищава, а аз ще загубя целия си статус като учител. Така не става. Не мога да ги науча на всичко, което знам, трябва да премълча нещо. Ще им предам само осемдесет процента от това, което знам, и ще задържа останалото за себе си. Това е единственият начин да покажа, че уменията ми превъзхождат тези на другите“. Що за нрав е това? Това е лукавост. Когато учите другите, когато им помагате или споделяте с тях нещо, което сте научили, каква е нагласата, с която трябва да подходите? (Трябва да не пестя усилия и да не прикривам нищо.) Как не прикриваш нищо? Ако кажеш: „Не прикривам нищо от това, което съм научил, и нямам проблем да го споделя с всички вас. И без това заложбите ми са по-високи от вашите и все още мога да вниквам в по-възвишени неща“ — това пак си е прикриване, а също и доста пресметливо. Или ако кажеш: „Ще ви предам най-основното от това, което съм научил, не е кой знае какво. Пак ще остана с по-висши знания, и дори да усвоите всичко, пак няма да сте толкова напреднали, колкото съм аз“ — това пак е премълчаване. Ако човек е твърде егоистичен, той ще остане без Божията благословия. Хората трябва да се научат да проявяват внимание към Божиите намерения. Трябва да дадеш най-важното, най-същественото от това, което си разбрал, като принос към Божия дом, за да може Божиите избраници да го научат и овладеят — това е единственият начин да получиш Божията благословия и Той да те дари още повече. Както се казва: „По-блажено е да дава човек, отколкото да получава“. Посвети всички свои сили и дарби на Бог, покажи ги, когато изпълняваш дълга си, за да може всеки да се възползва от тях и да постигне резултати при изпълнението на дълга си. Ако отдадеш напълно всички свои дарби и сили, те ще са от полза за всички, които изпълняват този дълг, а и за работата на църквата. Недей да казваш на всички само няколко простички неща и да си мислиш, че си се справил доста добре или че нищо не си скрил — не, това не е достатъчно. Така предаваш на хората само определени теории или познания, които могат да разберат буквално, но същината, това, което е най-важно, остава неразбираемо за начинаещите. Така даваш само едно обобщение, без да навлизаш в подробности или да уточняваш, като през цялото време си мислиш: „Е, все пак съм ти предал нещо и не съм прикрил умишлено нищо. Ако не разбираш, то е защото си с твърде лоши заложби, не обвинявай мен. Сега просто остава да видим как ще те води Бог“. Подобни размисли съдържат лукавост, нали? Не е ли това егоистично и достойно за презрение? Защо не можеш да научиш хората на всичко, което таиш в сърцето си, на всичко, в което си вникнал? Защо вместо това прикриваш знания? Това показва проблем с намеренията и нрава ти. Когато повечето хора за пръв път се запознават с конкретен аспект на дадено професионално познание, те могат да разберат само буквалния му смисъл. Необходима е известна практика, за да може човек да усвои същината и тънкостите му. Ако вече си овладял тези тънкости, трябва открито да ги кажеш на другите. Не ги карай да губят време, като ги търсят пипнешком, не ги прекарвай през обиколни пътеки. Това е твоя отговорност и това, което трябва да направиш. Когато предаваш на другите същината и това, което считаш за най-важно, само тогава не прикриваш нищо и не проявяваш егоизъм. Ако не можете да промените егоистичните и презрени страни на покварения си нрав, когато учите другите на умения, когато разговаряте с тях за своята професия или споделяте за навлизането си в живота, тогава не изпълнявате добре дълга си. В този случай, не сте хора, които притежават човешка природа, съвест или разум, или които практикуват истината. За да промениш покварения си нрав и да достигнеш до момента, в който си освободен от егоистични мотиви и се съобразяваш само с Божиите намерения, трябва да търсиш истината. Така ще придобиеш истината реалност. Твърде изтощително е, ако хората не се стремят към истината и живеят със сатанински нрав като невярващите. Сред невярващите цари остра конкуренция. Това да овладееш същността на дадено умение или професия не е проста работа. Щом някой друг я открие и овладее, това излага препитанието ти на риск. За да защитят това свое препитание, хората са принудени да постъпват така — да са предпазливи по всяко едно време. Това, което са овладели, е най-ценната им валута, тяхното препитание, техният капитал, тяхната жизнена сила и не бива да допускат никой друг да вникне в него. Ала ти вярваш в Бог. И ако мислиш и действаш по този начин в Божия дом, няма какво да те отличава от невярващите. Ако изобщо не приемаш истината и продължаваш да живееш според сатанински философии, тогава не си човек, който истински вярва в Бог. Ако винаги си пропит от егоистични мотиви и проявяваш дребнавост при изпълнението на дълга си, няма да получиш Божията благословия.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Някои хора все се опасяват, че другите са по-добри от тях или са над тях, че другите ще бъдат признати, а те ще бъдат пренебрегнати, и това ги кара да нападат и отхвърлят останалите. Нима това не е пример на завист към хората с талант? Нима това не е егоистично и достойно за презрение? Що за нрав е това? Това е злонамереност. Онези, които мислят само за собствените си интереси, които единствено задоволяват егоистичните си желания, без да мислят за другите и без да се съобразяват с интересите на Божия дом, имат лош нрав и не са обичани от Бог. Ако наистина си способен да проявяваш внимание към Божиите намерения, ще можеш да се отнасяш справедливо към другите хора. Нима твоята работа няма да се улесни, ако препоръчаш добър човек и му позволиш да се обучи и да изпълнява дълг, и по този начин присъединиш талантлив човек към Божия дом? Нима така няма да покажеш преданост към дълга си? Това е добро дело пред Бог; това е минимумът съвест и разум, които трябва да притежават онези, които служат като водачи. Онези, които са способни да прилагат истината на практика, могат да приемат Божията внимателна проверка върху това, което вършат. Когато приемаш Божията внимателна проверка, сърцето ти ще бъде на прав път. Ако винаги правиш нещо само за да го видят другите, ако все искаш да получиш похвала и възхищение от другите, но не приемаш Божията внимателна проверка, дали Бог все още е в сърцето ти? Такива хора нямат богобоязливи сърца. Недей да вършиш нещата винаги заради себе си и не се съобразявай постоянно със собствените си интереси; не се съобразявай с интересите на хората и не мисли за собствената си гордост, слава и статут. Първо трябва да помислиш за интересите на Божия дом и да ги превърнеш в свой приоритет. Трябва да проявяваш внимание към Божиите намерения и да започваш с размисъл върху това дали има нечистотии в изпълнението на твоя дълг, дали си бил предан, дали си изпълнил задълженията си, дали си дал всичко от себе си, както и дали си мислил с цялото си сърце за дълга си и за делото на църквата. Трябва да вземаш предвид тези неща. Ако често мислиш за тях и ги разбираш, ще ти бъде по-лесно да изпълняваш дълга си добре. Ако нямаш заложби, ако опитът ти е повърхностен или ако не си вещ в професионалната си дейност, в работата ти може и да има някои грешки или недостатъци, и може да не постигнеш добри резултати, но ще си направил всичко възможно. Ти не задоволяваш собствените си егоистични желания или предпочитания. Вместо това постоянно се грижиш за делото на църквата и за интересите на Божия дом. Въпреки че може да не постигнеш добри резултати в задълженията си, сърцето ти ще бъде на място; ако освен това успееш да потърсиш истината, за да отстраниш проблемите в задълженията си, изпълнението на дълга ти ще отговаря на критериите и същевременно ще можеш да навлезеш в истината реалност. Ето какво означава да притежаваш свидетелство.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав)

Антихристите нямат съвест, разум или човешка природа. Те не само че нямат никакво чувство за срам, но имат и друга отличителна черта: те са необичайно егоистични и подли. Буквалният смисъл на техния „егоизъм и подлост“ не е труден за разбиране: те са слепи за всичко друго освен за собствените си интереси. Всичко, което засяга собствените им интереси, отнема цялото им внимание и те ще страдат за това, ще платят цена, ще съсредоточат мислите си върху това и ще му се посветят. За всичко, което не е свързано със собствените им интереси, ще си затворят очите и няма да обърнат никакво внимание. Другите могат да правят каквото си искат — антихристите не се интересуват от това дали с поведението си някой прекъсва или смущава и считат, че това няма нищо общо с тях. Тактично казано, те не се бъркат в чуждите работи. Но по-точно е да се каже, че този тип хора са подли, долни и безсрамни. Окачествяваме ги като „егоистични и подли“. Как се проявява егоизмът и подлостта на антихристите? Във всичко, което е от полза за техния статус или репутация, те полагат усилия да направят или кажат каквото е необходимо, и с готовност понасят всякакви страдания. Но когато става дума за работа, подредена от Божия дом, или за работа, която е от полза за израстването в живота на Божиите избраници, те напълно я пренебрегват. Дори когато зли хора прекъсват, смущават и извършват всякакви злини, и по този начин сериозно засягат работата на църквата, те остават безучастни и безразлични, сякаш това няма нищо общо с тях. А ако някой открие и докладва за злодеянията на зъл човек, те казват, че не са видели нищо, и се преструват, че са в неведение. Но ако някой ги докладва и ги разобличи, че не вършат истинска работа, а се домогват единствено до слава, придобивки и статус, те се вбесяват. Набързо се свикват събрания, на които се обсъжда как да се реагира, провеждат се разследвания, за да се разбере кой е действал зад гърба им, кой е бил тарторът и кой е участвал. Няма да ядат и да спят, докато не разнищят всичко из основи и въпросът не бъде напълно приключен — дори ще се почувстват доволни едва когато повалят всички, които са участвали в докладването им. Това е проявление на егоизъм и подлост, нали? Вършат ли те църковна работа? Те чисто и просто действат в името на собствената си власт и статус. Те се занимават със собствените си начинания. Каквато и работа да вършат антихристите, те никога не мислят за интересите на Божия дом. Съобразяват се само с това дали ще бъдат засегнати собствените им интереси и мислят единствено за малкото належаща работа, която им носи ползи. За тях основното дело на църквата е просто нещо странично, с което се занимават в свободното си време. Те изобщо не го приемат сериозно. Те се задействат само когато ги подтикват, правят само това, което им харесва, и вършат работа единствено за да поддържат собствения си статус и властта си. Всяка работа, организирана от Божия дом, работата по разпространяването на евангелието и навлизането на Божиите избраници в живота, не са важни според тях. Каквито и трудности да изпитват другите хора в работата си, каквито и проблеми да са установили и да са им докладвали, колкото и искрени да са думите им, антихристите не им обръщат никакво внимание и не се намесват, сякаш това няма нищо общо с тях. Те са напълно безразлични, колкото и сериозни да са проблемите, които възникват в делата на църквата. Дори когато даден проблем е напълно очевиден, те го разглеждат само нехайно. Едва когато Горното директно ги скастри и им нареди да разрешат даден проблем, антихристите неохотно ще свършат малко истинска работа и ще му покажат, че нещо се върши, а скоро след това ще продължат със собствените си дела. Що се отнася до делата на църквата и важните неща в по-широк смисъл, те не се интересуват от тези неща и ги пренебрегват. Дори пренебрегват проблемите, които откриват, и отговарят нехайно или говорят с недомлъвки, когато ги питате за някакви проблеми, а с тях се занимават единствено с голяма неохота. Това е проява на егоизъм и подлост, нали? Нещо повече, какъвто и дълг да изпълняват антихристите, те мислят само за това дали ще им позволи да привлекат внимание. Стига да подобри репутацията им, те си блъскат главата, за да измислят как да се научат да го вършат и изпълняват. Единственото, което ги вълнува, е дали ще се отличат. Каквото и да правят или мислят, те се интересуват единствено от собствената си слава, изгода и статус. Какъвто и дълг да изпълняват, те се съревновават само за това кой да стои по-високо или по-ниско, кой да спечели и кой да загуби и чия репутация да е по-добра. Те се интересуват само от това колко хора ги почитат и им се възхищават, колко хора им се подчиняват и колко последователи имат. Те никога не разговарят за истината и не решават истински проблеми. Никога не обмислят как да вършат нещата според принципите, когато изпълняват дълга си, нито размишляват дали са били предани, дали са изпълнили задълженията си, дали са допуснали отклонения или пропуски в работата си, дали съществуват някакви проблеми, камо ли да се замислят за това какво иска Бог и какви са Божиите намерения. Те не обръщат никакво внимание на което и да е от тези неща. Те свеждат глава и работят само за слава, изгода и статус и за да удовлетворят собствените си амбиции и нужди. Това е проявление на егоизъм и подлост, нали? То напълно разобличава изпълнените им с лични амбиции, нужди и безсмислени изисквания сърца. Всичко, което правят, е подчинено на амбициите и желанията им. Каквото и да правят, те се мотивират и изхождат от личните си амбиции, желания и неразумни изисквания. Това е класическа проява на егоизъм и подлост.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Четвърти екскурс: обобщаване на характера на антихристите и на нрава им същност (първа част))

Същността на егоизма и подлостта на антихристите е очевидна. Техните проявления в това отношение са особено изявени. Църквата им поверява дадена работа и ако тя им носи слава и ползи, и им позволява да се покажат, те са много заинтересовани и са готови да я приемат. Ако става въпрос за неблагодарна работа или за такава, която включва оскърбяване на хора, или която няма да им даде възможност да се покажат, или която не е от полза за тяхната слава, придобивки или статус, те нямат интерес и няма да я приемат, сякаш тази работа няма нищо общо с тях и не е работата, която би трябвало да вършат. Когато се сблъскат с трудности, няма никакъв шанс да потърсят истината, за да ги разрешат, камо ли да се опитат да видят по-голямата картина и да се съобразят с църковното дело. Например в рамките на делото на Божия дом, въз основа на общите работни нужди, може да има някои кадрови размествания. Ако няколко души бъдат преместени от дадена църква, какъв би бил разумният начин водачите на тази църква да се отнесат към въпроса? Какъв е проблемът, ако са загрижени само за интересите на собствената си църква, а не за общите интереси, и ако изобщо не желаят да преместят тези хора? Защо, като църковни водачи, те не са способни да се покорят на централизираните подредби на Божия дом? Такъв човек внимателен ли е към Божиите намерения? Внимателен ли е към голямата картина на делото? Ако не мисли за работата на Божия дом като цяло, а само за интересите на собствената си църква, не е ли много егоистичен и подъл? Църковните водачи трябва безусловно да се покоряват на върховенството и подредбите на Бог, както и на централизираните подредби и координация на Божия дом. Това е, което е в съгласие с истините принципи. Когато се изисква от делото на Божия дом, независимо кои са, всички трябва да се покоряват на координацията и подредбите на Божия дом и категорично не трябва да бъдат контролирани от никой отделен водач или работник, сякаш му принадлежат или са подчинени на неговите решения. Подчинението на Божиите избраници на централизираните подредби на Божия дом е напълно естествено и обосновано и тези подредби не могат да бъдат пренебрегвани от никого, освен ако отделен водач или работник не направи произволно преместване, което не е в съответствие с принципите, в който случай той може да не се подчини на тази подредба. Ако се извърши нормално преместване в съответствие с принципите, тогава всички Божии избраници трябва да се подчинят и никой водач или работник няма право или каквато и да е причина да се опитва да контролира когото и да било. Бихте ли казали, че има работа, която не е дело на Божия дом? Има ли работа, която не включва разпространяването на евангелието на Божието царство? Всичко е дело на Божия дом, всяка работа е равна и няма „твое“ и „мое“. Ако преместването е съгласно принципите и се основава на изискванията на църковното дело, тогава тези хора трябва да отидат там, където са най-необходими. И все пак, какъв е отговорът на антихристите, когато се сблъскат с такава ситуация? Те намират различни претексти и извинения, за да задържат тези подходящи хора до себе си, и предлагат само двама обикновени души, а след това намират някакъв претекст, за да ти създадат трудности, като или казват колко е натоварена работата, или че им липсват хора, че е трудно да се намерят хора и ако тези двамата бъдат преместени, това ще се отрази на работата. И те питат какво трябва да направят и те карат да се чувстваш така, сякаш преместването на хора би означавало, че си им длъжен. Не е ли това начинът, по който действат дяволите? Така вършат нещата невярващите. Хората, които винаги се опитват да защитят собствените си интереси в църквата — добри хора ли са? Хора, които действат според принципите ли са? Категорично не. Те са невярващи и неверници. И това не е ли егоистично и подло? Ако някой с добри заложби бъде преместен от подчинението на антихрист, за да изпълнява друг дълг, в сърцето си антихристът упорито се съпротивлява и го отхвърля — иска да зареже всичко и няма ентусиазъм да бъде водач или ръководител на екип. Какъв е този проблем? Защо той няма покорство към църковните подредби? Смята, че преместването на неговия най-добър помощник ще се отрази на резултатите и напредъка на работата му и че статусът и репутацията му ще бъдат засегнати впоследствие, което ще го принуди да работи по-усилено и да страда повече, за да гарантира резултати — а това е последното нещо, което иска да направи. Той е свикнал с удобството и не иска да работи по-усилено или да страда повече, затова не иска да пусне човека. Ако Божият дом настоява за преместването, той се оплаква много и дори иска да си хвърли оставката. Това не е ли егоистично и подло? Божиите избраници трябва да бъдат централно разпределяни от Божия дом. Това няма нищо общо с който и да е водач, ръководител на екип или отделна личност. Всеки трябва да действа принципно. Това е правилото на Божия дом. Антихристите не действат според принципите на Божия дом, постоянно кроят планове в името на собствения си статус и собствените си интереси и карат братята и сестрите с добри заложби да им служат, за да затвърдят властта и статуса си. Не е ли това егоистично и подло? Външно погледнато, това че държат хората с добри заложби до себе си и не им позволяват да бъдат прехвърлени от Божия дом, изглежда така, сякаш мислят за църковната работа, но всъщност те мислят само за собствената си власт и статус и изобщо не мислят за работата на църквата. Те се страхуват, че ще свършат лошо църковната работа, ще бъдат освободени и ще загубят статуса си. Антихристите не се замислят за по-общото дело на Божия дом, мислят само за собствения си статус, защитават собствения си статус без угризения каква е цената за интересите на Божия дом и бранят собствения си статус и интереси в ущърб на църковната работа. Това е егоистично и подло. Когато се сблъска с подобна ситуация, човек трябва най-малкото да помисли според съвестта си: „Всички тези хора са от Божия дом, те не са моя лична собственост. Аз също съм член на Божия дом. Какво право имам да преча на Божия дом да прехвърля хора? Трябва да се съобразявам с общите интереси на Божия дом, вместо да се съсредоточавам само върху работата в рамките на собствените си отговорности“. Такива мисли би трябвало да имат хората, които притежават съвест и разум, и такъв разум би трябвало да притежават онези, които вярват в Бог. Божият дом се занимава с работата на цялото, а църквите се занимават с работата на частите. Следователно, когато Божият дом има специална нужда от църквата, най-важното за водачите и работниците е да се подчиняват на подредбите на Божия дом. Лъжеводачите и антихристите не притежават такава съвест и такъв разум. Всички те са доста егоистични, мислят само за себе си и не се интересуват от работата на църквата. Съобразяват се само с ползите, които са пред очите им, но не се съобразяват с по-общото дело на Божия дом и затова са абсолютно неспособни да се подчиняват на подредбите на Божия дом. Те са изключително егоистични и подли! В Божия дом те дори са достатъчно дръзки, за да пречат, и дори се осмеляват да се инатят. Това са хората, на които най-много им липсва човешка природа, това са зли хора. Ето какви хора са антихристите. Те винаги се отнасят към работата на църквата, към братята и сестрите и дори към всички активи на Божия дом, които попадат в сферата на тяхната отговорност, като към своя лична собственост. Те вярват, че само от тях зависи как тези неща ще бъдат разпределени, прехвърлени и използвани и че Божият дом няма право да се намесва. Щом са в техни ръце, те сякаш са притежание на Сатана, на никого не е позволено да ги докосва. Те са големите началници, баш шефовете и всеки, който отиде на тяхна територия, трябва да се подчинява на заповедите и подредбите им по възпитан и услужлив начин и да взема под внимание изразите им. Това е проявлението на егоизма и подлостта в характера на антихристите. Те не се съобразяват с работата на Божия дом, ни най-малко не следват принципи и мислят само за собствените си интереси и статус — всичко това са все отличителни белези на егоизма и подлостта на антихристите.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Четвърти екскурс: обобщаване на характера на антихристите и на нрава им същност (първа част))

Независимо дали това, което се разкрива в теб, е арогантност и самодоволство или извратеност и измама, дали е егоизъм и нещо достойно за презрение или нехайно отношение и лъжа към Бог, трябва да размишляваш върху тези видове покварен нрав, докато не ги видиш ясно. Така ще знаеш какви проблеми имаш, докато изпълняваш дълга си, и колко далеч си от постигането на спасение. Само когато можеш ясно да видиш собствения си покварен нрав, ще можеш да разбереш откъде идват трудностите и пречките при изпълнението на дълга ти. Само тогава ще можеш да разрешиш първопричините за проблемите си. Да кажем, например, че не поемаш отговорност за изпълнението на дълга си, а винаги действаш нехайно, като причиняваш загуби в работата си, но се грижиш за имиджа си, затова не желаеш да общуваш открито за състоянието и трудностите си или да се самоанализираш и себеопознаваш, а винаги търсиш оправдания, за да се справяш с нещата нехайно. Как трябва да решиш този проблем? Трябва да се молиш на Бог и да се самоанализираш, като казваш: „Боже, ако говоря така, то е само за да защитя собствения си имидж. Това е моят покварен нрав. Не бива да говоря така. Трябва да се открия, да се разголя и да изрека на глас истинските мисли на сърцето си. Предпочитам да понеса срам и да загубя имиджа си, отколкото да задоволя собствената си суета. Единственото, което искам, е да удовлетворя Бог“. По този начин, като се опълчваш на себе си и изричаш на глас истинските мисли на сърцето си, ти се опитваш да бъдеш честен човек, а освен това не действаш по собствена воля и не защитаваш собствения си имидж. В състояние си да прилагаш на практика Божиите слова, да практикуваш истината според Божиите намерения, да изпълняваш искрено дълга си и да изпълняваш напълно отговорностите си. По този начин не само практикуваш истината и изпълняваш добре дълга си, но и защитаваш интересите на Божия дом и Божието сърце е удовлетворено. Това е справедлив и благороден начин на живот, достоен да бъде представен както пред Бог, така и пред хората. Това е толкова прекрасно! Практикуването по този начин е малко трудно, но ако усилията и практиката ти са насочени в тази посока, тогава дори да се провалиш някой път, със сигурност ще бъдеш успешен. А какво означава успеха за теб? Означава, че когато практикуваш истината, си в състояние да направиш тази стъпка, която те освобождава от оковите на Сатана, стъпка, която ти позволява да се опълчиш на себе си. Означава, че си в състояние да оставиш настрана суетата и престижа, да спреш да търсиш собствената си изгода и да спреш да вършиш егоистични и достойни за презрение неща. Когато прилагаш това на практика, ти показваш на хората, че си човек, който обича истината, който копнее за истината, че си човек, който копнее за справедливост и светлина. Това е резултатът, който постигаш чрез практикуване на истината. В същото време позориш Сатана. Сатана те поквари, накара те да се грижиш за себе си, направи те егоист, накара те да мислиш за собствения си престиж. Но сега тези сатанински неща вече не могат да те обвързват, ти си се освободил от тях, вече не си контролиран от суетата, престижа или личните си интереси и практикуваш истината, така че Сатана е напълно унизен и не може да направи нищо. Тогава не си ли победил? Когато си победил, не оставаш ли непоколебим в свидетелството си за Бог? Не се ли подвизаваш в доброто войнстване? Когато си се подвизавал в доброто войнстване, в сърцето си имаш спокойствие и радост, както и чувство на лекота. Ако в живота си често си намираш виновни, ако сърцето ти не може да намери покой, ако нямаш спокойствие и радост и често си обзет от тревога и безпокойство за всякакви неща, какво показва това? Че ти просто не практикуваш истината, че не оставаш непоколебим в свидетелството си за Бог. Когато живееш сред нрава на Сатана, често си склонен да не практикуваш истината, да я предаваш, да бъдеш егоистичен и подъл; да поддържаш само своя имидж, своето име, положение и своите интереси. Това, че винаги живееш за себе си, ти носи голяма болка. Имаш толкова много егоистични желания, обвързаности, окови, опасения и огорчения, че нямаш никакво спокойствие и радост. Да живееш заради покварената си плът означава да страдаш прекомерно. Тези, които се стремят към истината, са различни. Колкото повече разбират истината, толкова по-свободни и освободени стават; колкото повече практикуват истината, толкова повече спокойствие и радост имат. Когато получат истината, ще живеят напълно в светлината, ще се радват на Божиите благословии и няма да изпитват никаква болка.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Навлизането в живота започва с изпълнението на дълга)

Когато ти се случват разни неща, трябва да търсиш истината и да я практикуваш. Ако в моментите, когато трябва да практикуваш истината, винаги имаш егоистично сърце и не можеш да се избавиш от собствения си интерес, ти няма да можеш да приложиш истината на практика. Ако никога не търсиш или не практикуваш истината при никакви обстоятелства, ти не си човек, който обича истината. Колкото и дълго да си вярвал в Бог, няма да придобиеш истината. Някои хора винаги преследват слава, придобивки и личен интерес. Каквато и работа да организира църквата за тях, те винаги правят сметки, като си мислят: „Ще имам ли полза от това? Ако е така, ще го направя. Ако ли не, няма да го направя“. Такива хора не практикуват истината — следователно могат ли да изпълняват добре дълга си? Със сигурност не могат. Дори и да не си извършил зло, ти пак не си човек, който практикува истината. Ако не се стремиш към истината, не обичаш положителните неща и, каквото и да те сполети, се интересуваш единствено от собствената си репутация и статус, от собствения си интерес и от това, което е добро за теб, тогава ти си човек, който се ръководи единствено от своя личен интерес, и който е егоистичен и низък. Такъв човек вярва в Бог, за да получи нещо добро или за да се сдобие с полза за себе си, а не за да получи истината или Божието спасение. Следователно такива хора са неверници. Хората, които наистина вярват в Бог, са онези, които могат да търсят и да практикуват истината, тъй като те признават в сърцата си, че Христос е истината и че трябва да слушат Божиите слова и да вярват в Бог по начина, по който Той го изисква. Ако желаете да практикувате истината, когато нещо ви се случи, а вас ви е грижа за собствената ви репутация и статус и за собствения ви образ, тогава това ще ви бъде трудно. Когато се намират в такава ситуация, хората, които обичат истината, ще могат да се избавят от онова, което е в техен собствен интерес или което е добро за тях, да практикуват истината и да се покорят на Бог посредством молитва, търсене и самоанализиране и осъзнаване на самите себе си. Такива хора наистина вярват в Бог и обичат истината. И какви са последиците, когато хората винаги мислят за собствения си интерес, когато винаги се опитват да защитят собствената си гордост и суета, когато разкриват покварен нрав, но не търсят истината, за да го поправят? Те са, че хората не осъществяват навлизане в живота и че им липсва истинско свидетелство за преживяване. А това е опасно, нали? Ако никога не практикуваш истината, ако нямаш свидетелство за преживяване, тогава в даден момент ще бъдеш разкрит и отстранен. Каква е ползата от хората без свидетелство за преживяване в Божия дом? Те със сигурност ще изпълняват всеки дълг зле и няма да могат да направят нищо правилно. Не са ли те просто отпадък? Ако след години на вяра в Бог хората никога не практикуват истината, те са неверници, те са зли хора. Ако никога не практикуваш истината и ако твоите прегрешения стават все по-многобройни, тогава твоят изход е определен. Ясно е, че всичките ти прегрешения, погрешният път, по който вървиш, и отказът ти да се покаеш — всичко това води до множество злодеяния; следователно твоят изход е, че ще отидеш в ада и ще бъдеш наказан.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Най-лесният начин за практикуване на навлизането в истината реалност за всички, които изпълняват дълг, независимо колко дълбоко или плитко е разбирането им за истината, е да мислят за интересите на Божия дом във всичко и да загърбят егоистичните си желания, личните си намерения, мотиви, гордост и статус. Най-малкото, което човек трябва да направи, е да постави интересите на Божия дом на първо място. Ако някой, който изпълнява дълг, не може дори и само това да направи, как може да се каже за него, че изпълнява дълга си? Това не е изпълнение на дълг. Преди всичко трябва да мислиш за интересите на Божия дом, да проявяваш внимание към Божиите намерения и да вземаш предвид работата на църквата. Постави тези неща на първо място; едва след това можеш да мислиш за стабилността на статуса си или за това как те възприемат другите. Не смятате ли, че това става по-лесно, като го разделите на две стъпки и направите някои компромиси? Ако практикуваш така известно време, ще започнеш да усещаш, че не е чак толкова трудно да удовлетвориш Бог. Освен това трябва да можеш да изпълняваш отговорностите си, задълженията си и дълга си и да загърбиш егоистичните си желания, намерения и мотиви; трябва да проявяваш внимание към Божиите намерения и да поставяш на първо място интересите на Божия дом, делото на църквата и дълга, който ти е възложен. След като живееш така известно време, ще усетиш, че това е добър начин да постъпваш. То е да живееш просто и честно и да не си низък, долен човек; то е да живееш справедливо и достойно, а не да бъдеш безгръбначен, достоен за презрение и подъл. Ще усетиш, че това е начинът, по който човек трябва да действа, и това е образът, който трябва да изживее. Постепенно желанието ти да удовлетворяваш собствените си интереси ще отслабне.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав)

Дали поквареният нрав на хората от егоизъм, измамност и лъжа, достоен за презрение може да се промени, или не, зависи от това дали са способни да приемат истината. Всички онези, които са способни да приемат истината, мразят своя покварен нрав, мразят егоизма, измамата и лъжата, достойни за презрение. Те не искат да позволят на тези неща да ги оскверняват или възпират. Щом хората, които обичат истината, опознаят своя покварен нрав, тогава за тях е лесно да отхвърлят тези негативни безсмислици и глупости. Онези, които не обичат истината, се отнасят към тези негативни неща като към съкровища. Твърде много обичат собствената си изгода, не желаят да се опълчат на плътта и са твърде непреклонни. В резултат на това никога не успяват да разберат какви са Божиите намерения, нито да се покорят на Бог. Именно защото хората не обичат или не приемат истината, те вярват в Бог толкова много години по толкова объркан начин. Когато дойде време да свидетелстват, езикът им е вързан и не са способни да кажат нищо. Хората са слушали проповеди за истината в продължение на много години и Божият нрав винаги им се е разкривал, така че тези, които се стремят към истината, би трябвало вече да я разбират, но онези, които не обичат истината, не желаят да се открият пред Бог. Сърцата им не желаят да се откажат от предпочитанията на плътта, така че те не смеят да практикуват, като просто се открият пред Бог. Те искат само свободно да се наслаждават на благодатта, която Бог дава на хората, но не искат да практикуват истината, за да Го удовлетворят. Бог казва: „Ако искаш да получиш Моята благодат, ако искаш да получиш тези истини, има само едно условие — трябва да се откажеш от собствената си изгода и да Ми отдадеш искреността си“. Хората не са способни да изпълнят дори това единствено условие, но въпреки това продължават да изискват Божията благодат, спокойствие и радост и искат да получат истината, но не искат да отдадат искреното си сърце на Бог. Що за хора са тогава? Не са ли те подобие на Сатана? Могат ли да вършат и двете неща едновременно? В интерес на истината не могат. Независимо дали разбираш Божиите намерения, или не, Неговият нрав винаги се е разкривал напълно на хората. Ако човек никога не приема истината или ако разбира истината, без да я прилага на практика, то това е така, защото е твърде непреклонен и не е отдал сърцето си на Бог. Затова никога не е в състояние да получи истината, нито да опознае Божия нрав. Това не е защото Бог се отнася несправедливо към хората. Хората често цитират Бог да казва: „Бог ще бъде благосклонен към когото пожелае“, но не разбират смисъла на тази фраза. Напротив, разбират Бог погрешно. Те мислят, че благодатта идва от Бог, че Той я дава на когото пожелае и че е добър към когото пожелае. Така ли е? Не са ли това човешки представи и фантазии? Бог се отнася към хората според тяхната същност. Когато хората са способни да проявяват внимание към Божиите намерения и да приемат истината, тогава те са благословени от Бог. Ако не приемат истината и се противопоставят на Бог, тогава резултатът е различен.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Като отдаде сърцето си на Бог, човек може да придобие истината)

Какво основно вижда Бог, когато гледа хората? Той вижда сърцата им. Всичко, което хората казват и вършат, се контролира от сърцата им. Ако сърцето ти е честно, тогава ще имаш добра човешка природа. Ще си способен постепенно да разбереш истината, ще можеш да удовлетворяваш Божиите изисквания до известна степен и да проявяваш внимание към Божиите намерения. Ако сърцето ти е прекалено измамно, затворено и непреклонно, ако си егоистичен и себичен, нямаш добра човешка природа, ако винаги си затънал в представи и си въобразяваш, че Бог трябва да действа по този или онзи начин, ако когато срещнеш нещо, което не отговаря на твоите представи, разбираш погрешно Бог и никога не разбираш Неговите намерения, тогава ще бъдеш ли в състояние да получиш истината? Не, няма да си в състояние. А накрая, когато не можеш да получиш истината, ще обвиняваш ли себе си, ще обвиняваш ли другите или ще се оплакваш от Бог, като казваш, че Той не е справедлив? (Ще обвиняваме себе си.) Точно така, ще обвинявате себе си. И така, какво трябва да направи такъв човек, за да получи истината? Трябва да търси истината и да я прилага на практика, както и да се държи и да практикува по конкретни начини. Ако разбира, без да практикува, все още не може да получи истината. Когато у теб се породи егоизъм и кроеж за собствена изгода и осъзнаеш това, трябва да се помолиш на Бог и да потърсиш истината, за да се справиш с него. Първото нещо, с което трябва да си наясно, е, че по същество подобно поведение е нарушаване на истините принципи, че то е вредно за работата на църквата, че е егоистично поведение, достойно за презрение, и че не е това, което хората със съвест и разум би следвало да правят. Трябва да загърбиш собствените си интереси и егоизъм и да помислиш за работата на църквата — това е съгласно Божиите намерения. След като се помолиш и се самоанализираш, ако наистина осъзнаеш, че да действаш по този начин е егоистично и достойно за презрение, ще бъде лесно да загърбиш егоизма си. Когато загърбиш егоизма и кроежите си за изгода, ще се почувстваш здраво стъпил на земята, ще бъдеш спокоен и радостен и ще усетиш, че човек със съвест и разум трябва да мисли за работата на църквата, че не бива да се фиксира върху личните си интереси, което би било толкова егоистично, достойно за презрение и лишено от съвест или разум. Да си безкористен и способен да проявяваш внимание към работата на църквата в действията си, и да вършиш нещата изключително в угода на Бог, е почтено и честно, и ще донесе стойност на твоето съществуване. Когато живееш по този начин на земята, ти си порядъчен и откровен, изживяваш нормална човешка природа и подобие на истински човек, и не само имаш чиста съвест, но си достоен за всички неща, с които Бог те е дарил. Колкото повече живееш по този начин, толкова по-ведър и здраво стъпил на земята ще се чувстваш, толкова по-спокоен и радостен ще бъдеш. По този начин няма ли да си стъпил на правилния път на вярата в Бог?

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Като отдаде сърцето си на Бог, човек може да придобие истината)

Свързани свидетелства за преживяване

Поуки, извлечени от разпределението на църквите

Една позорна случка от миналото ми