Божии слова от Библията

„Ваш баща е дяволът и вие желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай време човекоубиец и не устоя в истината, защото в него няма истина. Когато говори лъжа, той говори своето, защото е лъжец и баща на лъжата“ (Йоан 8:44).

„Но говорът ви да бъде: Да, да! Не, не! А каквото е повече от това, е от лукавия“ (Матей 5:37).

„Истина ви казвам, ако не се обърнете и не станете като дечицата, няма да влезете в небесното царство“ (Матей 18:3).

„Те са, които следват Агнеца, където и да отива; те са били изкупени измежду човеците като първи плодове на Бога и на Агнеца. И в устата им няма лъжа; те са непорочни“ (Откровение 14:4-5).

Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Фактът, че Бог изисква от хората да бъдат честни, доказва, че Той наистина ненавижда измамниците и не ги харесва. Божията неприязън към измамниците е неприязън към начина им на действие, към нрава, също така към намеренията и средствата им за измама. Бог изпитва неприязън към всичко това. Ако измамниците са способни да приемат истината, да признаят измамния си нрав и ако са готови да приемат Божието спасение, тогава и те имат надежда да бъдат спасени — защото Бог не показва пристрастие към никого, нито пък истината го прави. И така, ако искаме да станем хора, които са харесвани от Бог, първото нещо, което трябва да направим, е да променим принципите на постъпките си, да спрем да живеем според сатанинските философии, да спрем да разчитаме на лъжата и измамата, за да живеем живота си, да се отървем от всички лъжи и да се опитаме да бъдем честни хора. Тогава ще се промени Божието отношение към нас. В миналото хората все разчитаха на лъжи, преструвки и измама, докато живееха сред другите, и приемаха сатанинските философии като основа на съществуването си, като живота си и като основа за постъпките си. Бог ненавиждаше това. Ако говориш откровени думи, казваш истината и се стараеш да бъдеш честен човек, ще бъдеш оклеветен, заклеймен и отхвърлен от невярващите. Затова следваш светските тенденции и живееш според сатанинските философии. Ставаш все по-изкусен в лъжите и все по-измамен. Научаваш се и да използваш коварни средства, за да постигнеш целите си и да се защитиш. Все повече се издигаш в света на Сатана, а в резултат на това затъваш все по-дълбоко в греха, докато не стигнеш дотам, че не можеш да се измъкнеш. В Божия дом нещата стоят точно обратното. Колкото повече си способен да лъжеш и да мамиш, толкова повече Божиите избраници ще се отвращават от теб и ще те отхвърлят. Ако отказваш да се покаеш и продължаваш да се вкопчваш в сатанинските философии и логика, ако също така използваш схеми, кроежи и изтънчени тактики, за да се прикриваш и маскираш, тогава е много вероятно да бъдеш разкрит и отстранен, защото Бог мрази измамните хора. Само честните хора могат да преуспяват в Божия дом, а всички измамници накрая ще бъдат отхвърлени и отстранени. Това отдавна е било предопределено от Бог. Само честните хора могат да получат дял в небесното царство. Никога няма да си способен да получиш делото на Светия Дух и Божието одобрение, ако не се опитваш да бъдеш честен човек, ако не преживяваш и не практикуваш в посока на стремеж към истината, ако не разобличаваш собствената си грозота и ако не се разкриваш.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Най-основната практика да бъдеш честен човек)

Ако хората искат да бъдат спасени, те трябва да започнат с това да бъдат честни. В крайна сметка тези, които са придобити от Бог, са белязани със знак. Знаете ли какъв е той? В Откровение, в Библията е казано: „И в устата им няма лъжа; те са непорочни“ (Откровение 14:5). Кои са „те“? Те са онези, които са спасени, доведени до съвършенство и придобити от Бог. Как Бог описва тези хора? Какви са характерните черти на техните постъпки и какво изразяват те? Те са непорочни. Те не изричат лъжи. Вероятно всички разбирате и схващате какво означава да не изричаш лъжи: означава да бъдеш честен. Какво означава „непорочен“? Това означава да не вършиш зло. А на каква основа се гради това „да не вършиш зло“? Без никакво съмнение, то е изградено на основата на страха от Бог. Следователно да бъдеш непорочен означава да се боиш от Бог и да отбягваш злото. Как Бог определя непорочния човек? В Божиите очи съвършени са само онези, които се боят от Бог и отбягват злото; затова хората, които са непорочни, са онези, които се боят от Бог и отбягват злото, а само онези, които са съвършени, са непорочни. Това е напълно вярно. Ако някой лъже всеки ден, не е ли това порок? Ако говори и действа според собствената си воля, не е ли това порок? Ако винаги изисква признание, когато действа, ако винаги моли Бог за награди, не е ли това порок? Ако никога не е възхвалявал Бог, а винаги е свидетелствал за себе си, не е ли това порок? Ако изпълнява дълга си нехайно, действа според изгодата си, таи зли намерения и не си дава зор, не е ли това порок? Всички тези разкрития на покварен нрав са пороци. Просто преди хората да разберат истината, те не ги познават. Точно сега вие всички знаете, че тези разкрития на поквара са пороци или нечистотия. Едва когато разберете малко от истината можете да имате този вид проницателност. Всичко, което спада към разкриването на поквара, е свързано с лъжите. Библейските думи „няма лъжа“ са ключов елемент за размишляване над това дали имате или нямате пороци. Затова за преценката дали някой човек е преживял растеж в живота си или не, има още един показател, който е: дали си навлязъл в това да си честен човек или не, колко лъжи могат да се намерят в думите ти и дали лъжите ти постепенно намаляват или са същите като преди. Ако лъжите ти, включително прикритите и измамни думи, постепенно намаляват, това доказва, че си започнал да навлизаш в реалността и животът ти расте. Не е ли това практичен начин да се разглеждат нещата? (Да.) Ако чувстваш, че вече си преживял растеж, но лъжите ти изобщо не са намалели, ти си в общи линии същият като невярващ, тогава това нормалното проявление на навлизане в истината реалност ли е? (Не.) Когато някой е навлязъл в истината реалност, той най-малкото ще говори много по-малко лъжи; като цяло, ще е честен човек. Ако лъжеш твърде много и думите ти са твърде подправени, това доказва, че изобщо не си се променил и че още не си честен човек. Ако не си честен човек, тогава нямаш навлизане в живота и какъв растеж можеш да преживееш така? Поквареният ти нрав е все още непокътнат и ти си невярващ и дявол. Да си честен човек е показател, по който се съди дали някой е преживял растеж в живота си или не, хората трябва да знаят как да съотнасят тези неща към себе си и да знаят как да преценяват себе си.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Шест показателя за израстване в живота)

В ежедневието си хората често говорят глупости, лъжат, изричат невежи и глупави неща и се оправдават. В повечето случаи го правят заради суетата и гордостта си и за да задоволят собственото си его. Изричането на подобни лъжи разкрива покварения им нрав. Ако се справиш с тези покварени елементи, сърцето ти ще се пречисти и постепенно ще станеш по-чист и по-честен. Всъщност всеки знае защо лъже. Хората се опитват да се съревновават с останалите и да се представят за такива, каквито не са, заради личната си изгода и гордостта си или заради суетата и статуса си. В крайна сметка обаче другите разкриват и разобличават лъжите им, а те губят престижа си, както и достойнството и почтеността си. Всичко това се дължи на прекомерно многото лъжи. Лъжите ти станаха твърде много. Всяка твоя дума е опорочена и неискрена. Нито дума, изречена от теб, не може да се счита за вярна или честна. Макар да не изпитваш срам, когато лъжеш, дълбоко в себе си се чувстваш опозорен. Гризе те съвестта, имаш ниско мнение за себе си и си мислиш: „Защо водя толкова жалък живот? Толкова ли е трудно да казвам истината? Трябва ли да прибягвам до лъжи заради гордостта си? Защо животът ми е толкова изтощителен?“. Не е нужно да водиш изтощителен живот. Ако практикуваш да бъдеш честен, ще можеш да живееш спокоен, свободен и освободен живот. Ти обаче си избрал с лъжи да пазиш гордостта и суетата си. В резултат на това съществуването ти е уморително и окаяно, но сам си го причиняваш. Човек може и да придобие чувство за гордост, като излъже, но какво е това чувство на гордост? То просто е безсмислено и напълно безполезно. Да лъжеш означава да предадеш почтеността и достойнството си. Това отнема достойнството и почтеността на човека, а Бог е недоволен от това и го ненавижда. Струва ли си? Не. Това ли е правилният път? Не, не е. […] Ако си човек, който обича истината, ще понесеш всякакви страдания, за да я практикуваш. Дори това да означава да пожертваш репутацията и статуса си и да понесеш подигравки и унижения от останалите, няма да имаш нищо против. Стига да си способен да практикуваш истината и да удовлетвориш Бог, това е достатъчно. Хората, които обичат истината, избират да я практикуват и да бъдат честни. Това е правилният път и той е благословен от Бог. Какво избира човек, ако не обича истината? Избира да прибягва до лъжи, за да защити репутацията, статуса, достойнството и почтеността си. Ще предпочете да мами, а Бог да го възненавиди и отхвърли. Такива хора отхвърлят както истината, така и Бог. Те избират собствената си репутация и статус и искат да са измамни. Не се интересуват от това дали Бог е доволен и дали ще ги спаси. Могат ли все пак такива хора да бъдат спасени от Бог? Категорично не може, защото са избрали грешния път. Те могат да живеят само с лъжи и измами. Могат да водят само мъчителен живот на говорене на лъжи, които после прикриват и всеки ден си блъскат главата, за да се защитават. Напълно си се объркал, ако си мислиш, че с лъжи можеш да защитиш репутацията, статуса, суетата и гордостта, които желаеш. Всъщност, като лъжеш, не само не успяваш да запазиш суетата и гордостта си, достойнството и почтеността си, но и пропускаш възможността да практикуваш истината и да бъдеш честен човек, а това е още по-страшно. Дори в конкретния момент да успееш да защитиш репутацията, статуса, суетата и гордостта си, ти си пожертвал истината и си предал Бог. Това означава, че напълно си загубил възможността Той да те спаси и да те доведе до съвършенство, а това е най-голямата загуба и цял живот ще съжаляваш. Измамниците никога няма да разберат това.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само честен човек може да изживее истинско човешко подобие)

Някои хора никога не казват истината на никого. Те обмислят и изглаждат всичко в умовете си, преди да говорят с хората. Не можеш да разбереш кои от нещата, които казват, са верни и кои са неверни. Днес казват едно, а утре — друго, на един човек казват едно, а на друг — друго. Всичко, което казват, си противоречи. Как може да се вярва на такива хора? Много е трудно да се добие точна представа за фактите и от тях не можеш да измъкнеш и една пряма дума. Що за нрав е това? Това е измамност. Лесно ли е да се промени измамният нрав? Той се променя най-трудно. Всичко, което е свързано с нрава, е свързано с природата на човека, а нищо не се променя по-трудно от това, което е свързано с неговата природа. Поговорката „Вълкът козината си мени, но нрава — не“ е съвсем вярна! За каквото и да говорят и каквото и да правят измамните хора, те винаги таят лични цели и намерения. Ако не таят, нищо няма да кажат. Ако се опиташ да разбереш какви са целите и намеренията им, те ще замълчат. Ако случайно допуснат да им се изплъзне нещо вярно, те ще се постараят да измислят начин да го изопачат, да те объркат и да ти попречат да узнаеш истината. Каквото и да правят измамните хора, те няма да допуснат никой да разбере цялата истина. Колкото и време да прекарват хората с тях, никой не знае какво се върти в главите им в действителност. Такава е природата на измамните хора. Колкото и да говори един измамен човек, останалите никога няма да разберат какви са намеренията му, какво мисли в действителност и какво точно се опитва да постигне. Дори за родителите му е трудно да го разберат. Изключително трудно е да се опитваш да разбереш измамните хора, никой не може да разбере какво се върти в главите им. Ето как говорят и действат измамните хора: те никога не разкриват мислите си и не казват какво се случва в действителност. Това е вид нрав, нали? Когато имаш измамен нрав, каквото и да казваш или правиш — този нрав винаги е в теб, той те контролира, кара те да играеш игри и да мамиш, да си играеш с хората, да прикриваш истината и да се преструваш. Това е измама. В какви други конкретни видове поведение участват измамните хора? Ще дам пример. Двама души говорят и единият от тях разказва за себепознанието си. Този човек все говори за това как се е подобрил и се опитва да убеди в това другия, но не му казва истинските факти по въпроса. Прикрива нещо за тях и това показва определен нрав — нрав на измамност. Нека видим дали можете да го разпознаете. Човекът казва: „Напоследък преживях някои неща и чувствам, че през годините вярата ми в Бог е била напразна. Не съм придобил нищо. Толкова съм беден и жалък! Напоследък поведението ми не е особено добро, но съм готов да се покая!“. И все пак малко след като казва това, у него не може да се види никакъв израз на покаяние. Какъв е проблемът тук? Той лъже и мами останалите. Когато другите го чуят да казва тези неща, си мислят: „Този човек преди не се стремеше към истината, но фактът, че може да каже такива неща сега, показва, че истински се е покаял. Няма съмнение в това. Не трябва да го възприемаме както преди, а в нова, по-добра светлина“. Ето как разсъждават и мислят хората след като чуят думите му. Само че настоящото състояние на този човек същото ли е, каквото той твърди? В действителност не е такова. Той не се е покаял истински, но думите му създават илюзията, че го е направил и че се е променил към добро, и че е различен отпреди. Той иска да постигне с думите си точно това. Като говори по този начин, за да заблуди хората, какъв нрав разкрива? Това е измамност, и е много подмолно! Всъщност той изобщо не осъзнава, че се е провалил във вярата си в Бог, че е беден и жалък. Той заимства духовни думи и език, за да заблуждава хората, да постигне целта си да създаде добро впечатление у другите и да имат добро мнение за него. Не е ли това измамност? Измамност е, а когато някой е твърде измамен, за него не е лесно да се промени.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само познаването на шестте вида покварен нрав е истинско себепознание)

Да бъдем честни хора или по-конкретно: да бъдем прости и открити, да не прикриваме нищо, да не лъжем, да не премълчаваме и да сме прями, да имаме чувство за справедливост и да можем да говорим истината. Хората трябва да постигнат първо това. Да кажем, че има зъл човек, който прави нещо, което смущава работата на църквата, и при теб идва водачът, за да разбере по-добре ситуацията. Ти знаеш кой е виновен, но тъй като сте в добри отношения с този човек и не искаш да го обидиш, лъжеш и казваш, че не знаеш. Водачът пита за повече детайли, а ти увърташ и измисляш извинение, за да прикриеш злия човек. Това не е ли измама? Не си казал на водача истината за ситуацията, а вместо това си я скрил. Защо би направил това? Защото не си искал да обидиш никого. Поставил си на първо място защитата на личните отношения и това да не обидиш никого, а на последно място си поставил искреното говорене и практикуването на истината. Под чий контрол си? Контролира те сатанинският ти нрав, той е запушил устата ти и ти пречи да говориш истината — способен си да живееш само според сатанинския си нрав. Какво представлява поквареният нрав? Поквареният нрав е сатанински нрав, а човек, който живее чрез своя покварен нрав, е жив Сатана. Неговата реч винаги носи в себе си изпитания, винаги е заобиколна и никога пряка. Дори да пребият такъв човек до смърт, той пак не би говорил истината. Ето какво се случва, когато покварения нрав на човек стане твърде тежък — той напълно губи човешката си природа и се превръща в дявол. Много от вас биха предпочели да обидят и измамят Бог, за да защитят отношенията си с другите, както и статуса и репутацията, които имат сред другите хора. Дали човек, който действа по този начин, обича истината? Дали такъв човек се стреми към истината? Такъв човек мами Бог с широко отворени очи и няма ни най-малка частица богобоязливо сърце. Осмелява се да мами Бог, амбицията и непокорството му трябва да са наистина големи! Такива хора обикновено все още си мислят, че обичат Бог, боят се от него, и често си казват: „Всеки път, когато мисля за Бог, си мисля колко огромен, велик и непостижим е Той! Бог обича човечеството, Неговата любов е толкова истинска!“. Може да изричаш добре звучащи думи, но не би разобличил злонамерен човек, ако го видиш да смущава работата на църквата. Вие сте подмазвачи, защитавате само собствения си престиж, изгода и статус, вместо да защитавате интересите на Божия дом. Когато знаеш истинското състояние на нещата, ти не говориш честно, а увърташ, и защитаваш злонамерените хора. Ако поискат от теб да говориш искрено, ще ти бъде много трудно. Говориш толкова много глупости, само да не кажеш истината! Когато говориш, правиш толкова увъртания, изразходваш толкова много мисловна енергия и живееш по такъв уморителен начин, и всичко това, за да защитиш собствената си репутация и гордост! Доволен ли е Бог от теб, когато постъпваш по този начин? Бог ненавижда преди всичко измамните хора. Ако искаш да се освободиш от влиянието на Сатана и да постигнеш спасение, тогава трябва да приемеш истината. Трябва да започнеш с това да станеш честен човек. Бъди откровен, казвай истината, не бъди възпиран от чувствата си, отърви се от преструвките и хитростите, говори и решавай въпросите принципно — това е лесен и щастлив начин на живот и ще си способен да живееш пред Бог. Ако винаги живееш според сатанинските философии и винаги разчиташ на лъжата и измамата, за да преживееш дните си, тогава ще живееш под властта на Сатана и в тъмнина. Ако живееш в света на Сатана, просто ще ставаш все по-измамен. Вярвал си в Бог толкова много години, слушал си толкова много проповеди, но твоят покварен нрав все още не се е пречистил и продължаваш да живееш със сатанинския си нрав — не се ли чувстваш отвратен от това? Не се ли чувстваш засрамен? Независимо колко дълго си вярвал в Бог, ако все още си като невярващ, тогава какъв е смисълът да вярваш в Бог? Можеш ли наистина да постигнеш спасение, като вярваш в Бог по този начин? Целите на живота ти не са се променили, нито принципите и методите ти. Единственото нещо, което имаш, а невярващият няма, е титлата „вярващ“. Въпреки че външно следваш Бог, твоят живот нрав изобщо не се е променил и в крайна сметка няма да постигнеш спасение. Дали не се надяваш напразно? Може ли този вид вяра в Бог да ти помогне да получиш истината и живота? Категорично не.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само чрез практикуване на истината човек може да се отърве от оковите на покварения нрав)

Тези, които винаги лъжат и увъртат, са най-низшите хора. Те са безполезни. Никой не иска да им обръща никакво внимание, никой не иска да общува с тях, още по-малко да разголва сърцето си пред тях или да им бъде приятел. Имат ли такива хора някаква почтеност или някакво достойнство? (Не.) Всеки, който срещне такива хора, ще се отврати от тях. Те са напълно ненадеждни по своите думи, действия, характер и почтеност — такива хора нямат никаква същина. Дали хората щяха да ги харесват и уважават, ако бяха надарени и талантливи? (Не.) И така, какво е нужно на хората, за да се разбират помежду си? Нужни са им характер, почтеност, достойнство и да бъдат хора, пред които другите могат да разголят сърцата си. Всички хора с достойнство имат известна индивидуалност, понякога не се разбират с другите, но са честни и при тях няма фалш или хитруване. В крайна сметка другите ги ценят високо, защото са способни да практикуват истината, честни са, имат достойнство, почтеност и характер, никога не се възползват от другите, помагат на хората, когато са в беда, отнасят се към тях по съвест и с разум и никога не ги преценяват прибързано. Когато оценяват или обсъждат други хора, всичко, което тези лица казват, е точно, те излагат това, което знаят, и не приказват за това, което не знаят, не украсяват и думите им могат да служат като доказателство или за справка. Когато говорят и действат, хората, които притежават характер, са сравнително практични и заслужават доверие. Никой не смята за ценни хората, които нямат характер, никой не обръща внимание на това, което казват и правят, и не приема думите и действията им като важни, и никой не им се доверява. Това е така, защото изричат твърде много лъжи и произнасят твърде малко честни думи, защото им липсва искреност, когато общуват с хората или правят нещо за тях, опитват се да заблудят и измамят всички и никой не ги харесва. Открили ли сте някой, който според вас заслужава доверие? Смятате ли, че самите вие заслужавате доверието на другите хора? Могат ли другите хора да ви се доверят? Ако някой те попита за положението на друг човек, не трябва да оценяваш и съдиш този човек според собствената си воля, думите ти трябва да са обективни, точни и съгласно фактите. Трябва да говориш за онова, което разбираш, и да не приказваш за неща, за които нямаш представа. Трябва да си справедлив и безпристрастен спрямо този човек. Това е отговорният начин да постъпиш. Ако си наблюдавал само повърхностно явление и това, което искаш да кажеш, е единствено твоята собствена преценка за този човек, тогава не бива да правиш заключения за него на сляпо и със сигурност не бива да го съдиш. Трябва предварително да кажеш: „Това е само моя преценка“, или „Това е само моето усещане“. Така думите ти ще бъдат относително обективни, а след като чуе казаното от теб, другият човек ще може да долови честността в думите ти и справедливото ти отношение и ще може да ти се довери. Сигурни ли сте, че можете да постигнете това? (Не.) Това доказва, че не сте достатъчно честни към другите и че ви липсва искреност и честно отношение в начина, по който се държите и боравите с делата. Да речем, че някой те попита: „Имам ти доверие, какво мислиш за този човек?“. А ти отговориш: „Наред е“. Той пита: „Можеш ли да дадеш повече подробности?“. А ти казваш: „Държи се добре, готов е да плати цена, когато изпълнява дълга си, и се разбира с хората“. Има ли практически доказателства за някое от тези три твърдения? Достатъчни ли са те, за да послужат като доказателство за характера на този човек? Не. Може ли да ти се вярва? (Не.) Никое от тези три твърдения не съдържа каквито и да било подробности — те са просто твърде общи, празни, нехайни думи. Ако току-що се беше запознал с този човек и кажеше, че той е наред въз основа на външния му вид, това би било нормално. Но ти си поддържал контакт с него известно време и би трябвало да си в състояние да откриеш някои съществени проблеми, свързани с него. Хората искат да чуят каква е твоята оценка и какво е мнението ти за този човек в дълбините на сърцето ти, но ти не казваш нищо истинско, решаващо или ключово, затова хората няма да ти се доверяват и повече няма да искат да общуват с теб.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само честен човек може да изживее истинско човешко подобие)

Човешката природа на антихристите е нечестна, което означава, че те ни най-малко не казват истината. Всичко, което казват и правят, е подправено и съдържа собствените им намерения и цели, а във всичко това са скрити техните ужасно отвратителни и неописуеми хитрости и кроежи. Така че думите и действията на антихристите са твърде замърсени и твърде изпълнени с фалш. Колкото и да говорят, невъзможно е да се разбере кои от думите им са верни, кои са неверни, кои са правилни и кои са погрешни. Това е така, защото те са нечестни, а в умовете им е изключително сложно — пълни са с коварни кроежи и изобилие от хитрости. Нищо от това, което казват, не е еднозначно. Те не казват, че едно е едно, че две е две, че да е да, че не е не. Вместо това по всички въпроси те говорят с недомлъвки и премислят нещата няколко пъти в ума си, като преценяват последствията, претеглят предимствата и недостатъците от всеки ъгъл. След това променят това, което искат да кажат, като използват такъв език, че всичко, което казват, звучи доста неудобно. Честните хора никога не разбират това, което казват, и лесно се заблуждават и мамят от тях, а всеки, който говори и общува с такива хора, намира преживяването за уморително и трудоемко. Те никога не казват, че едно е едно и две е две, никога не казват какво мислят и никога не описват нещата такива, каквито са. Всичко, което казват, е неразгадаемо, а целите и намеренията на действията им са много сложни. Ако истината излезе наяве — ако другите хора ги прозрат и ги доловят — те бързо измислят друга лъжа, за да я заобиколят. Този тип хора често лъжат и след като излъжат, трябва да изрекат още лъжи, за да замажат лъжата. Те мамят другите, за да скрият намеренията си, и измислят всякакви предлози и извинения в подкрепа на лъжите си, така че за хората е много трудно да различат кое е вярно и кое не, и не знаят кога са искрени, а още по-малко кога лъжат. Когато лъжат, те не се изчервяват, нито им мигва окото, сякаш казват истината. Това не означава ли, че са закоравели лъжци? Например понякога антихристите на пръв поглед изглеждат добри към другите, проявяват внимание към тях и говорят сърдечно, което звучи мило и трогателно. Но дори когато говорят така, никой не може да разбере дали са искрени и винаги трябва да се изчака няколко дни, докато се случат някои неща, за да се разкрие дали са били искрени. Антихристите винаги говорят с определени намерения и цели и никой не може да разбере какво точно преследват. Такива хора са закоравели лъжци и не се замислят за последствията от никоя от лъжите си. Стига лъжата им е от полза и е в състояние да заблуди другите, стига да може да постигне целите им, те не се интересуват какви са последствията. Щом бъдат разобличени, те ще продължат да прикриват, да лъжат, да мамят. Принципът и методът, по които тези хора постъпват и се отнасят със света, е да мамят хората с лъжи. Те са двулични и на всеки говорят това, което иска да чуе. Играят всяка роля, която ситуацията изисква. Те са спокойни и ловки, устата им е пълна с лъжи и не заслужават доверие. Всеки, който е в контакт с тях за известно време, бива подведен или смутен и не може да получи ресурс, помощ или назидание. Независимо дали думите от устата на такива хора са противни или приятни, или разумни или абсурдни, или в съответствие или в разрез с човешката природа, или груби или цивилизовани, те по същество са все неистини, подправени думи и лъжи.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Четвърти екскурс: обобщаване на характера на антихристите и на нрава им същност (първа част))

Нека ви дам два примера за лъжа. Има два вида хора, които са способни на лъжа. Трябва да можете да различавате хората, които са непримирими, от тези, които са непоправими. Освен това трябва да познавате кои могат да бъдат спасени. Въпреки че тези, които могат да бъдат спасени, често разкриват поквареност, все още има надежда за тях, стига да могат да приемат истината, да се самоанализират и познават себе си. В първия пример става въпрос за човек, който често лъже. Обаче след като вече разбира истината, при следващото изричане на лъжа реакцията му е различна. Изпитва дълбока болка и терзания, и размишлява: „Пак излъгах. Защо не мога да се променя? Този път, каквото и да става, трябва да разоблича този проблем, да се отворя широко, за да разкрия и разнищя истинската си същност. Трябва ясно да изразя факта, че лъжех, за да запазя добрия си имидж“. След като се отваря и разговаря, този човек се успокоява и осъзнава: „Оказва се, че да лъжеш е толкова болезнено, а да си честен човек — толкова успокояващо и прекрасно! Бог изисква от хората да са честни. Това е подобието, което трябва да имат хората“. След като е изпитал това кратко благоденствие, от този момент нататък човекът се старае да лъже по-малко, а не изрича лъжи колкото се може повече, говори искрено за всичко, говори честно, върши честни дела и е честен човек. Когато обаче се окаже в ситуация, в която е засегната гордостта му, той естествено лъже и после съжалява. След това, когато попада в ситуация, в която би могъл да се представи в добра светлина, той отново лъже. Вътрешно се мрази, мислейки: „Защо не мога да контролирам устата си? Възможно ли е това да е проблем на моята природа? Твърде измамен ли съм?“. Той осъзнава, че този проблем трябва да се реши. В противен случай Бог ще го отритне и отстрани. Моли се на Бог и иска да бъде дисциплиниран, ако излъже отново, и е готов да приеме наказание. Събира смелост да се самоанализира по време на събирания и казва: „Когато изричах лъжи в тези ситуации, това беше, защото имах егоистични мотиви и бях контролиран от намерението си. Докато се самоанализирах, осъзнах, че всеки път, когато лъжа, това е в името на суетата или за моя лична изгода. Сега виждам ясно: живея заради гордостта си и личните си интереси, което ме доведе дотам да лъжа през цялото време за всичко“. Докато разнищва собствените си лъжи, този човек също така излага на показ своето намерение и открива проблема с покварения си нрав. Това е ситуация, при която той печели във всички случаи — може да практикува да е честен човек и в същото време да получи просветление и да признае покварения си нрав. След това размишлява: „Необходимо е да се променя! Току-що установих, че имам този проблем. Това е истинско просветление от Бог. Хората, които практикуват истината, са благословени от Бог!“. Този човек е успял да усети и малко от сладкия вкус на това да практикуваш истината. Обаче един ден отново изрича неволно лъжа. Отново се моли на Бог и търси Неговото дисциплиниране. Освен това разсъждава по въпроса защо винаги има скрити намерения, когато разговаря, и защо винаги обръща внимание на собствената си суета и гордост вместо на Божиите намерения. След тези разсъждения той започва да разбира покварения си нрав и да се презира. Продължава по същия начин да търси истината и да се стреми към нея. След три до пет години лъжите му наистина стават все по-малко, а случаите, в които казва какво мисли и се държи като честен човек, се увеличават. Постепенно сърцето му става по-чисто и все повече се изпълва с мир и радост. Прекарва все повече време в това да живее в присъствието на Бог и състоянието му става все по-нормално. Това е истинското състояние на човек, който често е лъгал, когато усети какво е да е честен човек. И така, дали този човек сега още лъже? Още ли е способен да излъже? Наистина ли е честен човек? Не може да се каже, че е честен човек. Може само да се каже, че той може да практикува истината да си честен човек и е в процес на практикуване на това да е честен човек, но все още не се е превърнал изцяло в честен човек. С други думи това е човек, който е готов да практикува истината. Може ли да се каже, че човек, готов да практикува истината, е човек, който обича истината? Той е практикувал истината и фактите са разкрити, така че не е ли естествено да бъде окачествен като човек, който обича истината? Разбира се, докато е практикувал това да бъде честен човек, той не е бил непосредствено способен да практикува чисто и открито общение или да излага на показ всичко скрито в него без резерви. Все още е задържал някои неща и се е опитвал да върви напред предпазливо. Но посредством опити и преживяване осъзнава, че колкото повече живее честно, толкова по-добре се чувства, толкова повече душевен покой има и толкова по-лесно става да практикува истината без някакви големи затруднения. Едва тогава той вкусва насладата от това да си честен човек и вярата му в Бог нараства. Като преживее какво е да си честен човек, той не само става способен да практикува истината, но също така усеща мир и радост в сърцето си. В същото време придобива по-ясно разбиране за пътя на практикуването на честност. Усеща, че не е прекалено трудно да си честен човек. Вижда, че изискванията на Бог към хората са разумни и постижими, и започва да разбира Божието дело. Всичко това не е някаква допълнителна полза, а по-скоро е това, което човек трябва да придобие в пътешествието си на навлизане в живота, и той е способен да го придобие.

Вторият пример е за човек, който обича да лъже — това му е в природата. Когато не говори, няма проблем, но отвори ли си устата, речта му е пълна с много примеси. Не се знае дали го прави умишлено или не, но накратко — на повечето неща, които казва, не може да се вярва. Един ден, след като е казал лъжа, той размишлява: „Не е правилно да се лъже и това не е богоугодно. Ако хората разберат, че излъгах, ще бъда опозорен! Някой обаче явно е забелязал, че лъжа. Е, това е лесно поправимо. Ще намеря друга тема и ще използвам различен език, за да притъпя бдителността на останалите, да ги подведа и да ги направя неспособни да прозрат лъжите ми. Не е ли това даже още по-хитро?“. После този човек казва още по-голяма лъжа, за да прикрие предишната си лъжа и да замаже положението, което успешно подвежда хората. Чувства се надменен и самодоволен, като си мисли: „Колко съм хитър само! Излъгах без да допусна слаби места, а дори и да има такива, мога спокойно да излъжа пак, за да ги прикрия. Повечето хора не могат да прозрат в мен. Трябва умение, за да лъжеш!“. Някои хора казват: „Не е лесно да лъжеш. Кажеш ли една лъжа, после трябва да кажеш още много, за да я прикриеш. Необходима е много мисъл и усилие“. Обаче нашият майстор-лъжец не мисли така. В този случай лъжите му не са разобличени. Той успява да излъже, за да измами другите, а после, когато се страхува да не го разобличат, лъже отново, за да прикрие предишната лъжа. Чувства се горд и в сърцето му няма вина или угризения. Съвестта му е напълно непокътната. Как така може да направи това? Той не осъзнава колко вредно е за него да лъже. Смята, че използването на лъжи за прикриване на предишни лъжи му позволява да придобие суета, гордост и ползи. Въпреки трудността и изтощението, според него си заслужава. Смята, че е по-ценно от това да разбираш истината и да практикуваш истината. Защо такива хора често лъжат без да изпитват вина? Защото в сърцата им няма любов към истината. Те ценят суетата, репутацията и статуса си. Никога не отварят сърцето си за общение с другите. Вместо това използват лъжлива външност и маска, за да прикрият лъжите си. Именно така взаимодействат и общуват с хората. Независимо колко лъжи казват, колко лъжи прикриват или колко егоистични и низки намерения крият, сърцата им не изпитват вина или неудобство. Хората с някаква съвест и с някаква човешка природа по принцип биха се почувствали неудобно, ако излъжат, и ще им е трудно да се примирят с лъжата. Биха изпитвали чувство на срам. Но нашият човек не мисли по този начин. След като излъже, той се изпълва със самодоволство и си казва: „Днес казах друга лъжа и изиграх този глупак. Бях на тръни, но той като че ли дори не забеляза!“. Не се ли уморява от такъв живот на постоянни лъжи и прикриване на лъжи? Що за природа е това? Това е природата на дявол. Дяволите лъжат всеки ден. Те водят живот, пълен с лъжи, без никакво чувство на неудобство или болка. Ако изпитваха неудобство или болка, щяха да се променят, но не могат да усетят болка, защото лъжите са техният живот — това е в природата им. Когато се изразяват естествено, не показват задръжки и не правят никакъв самоанализ. Независимо колко лъжи изричат или колко заблуди причиняват, те не изпитват вина в сърцето си, нито угризения на съвестта. Не съзнават, че Бог проучва внимателно дълбините на човешките сърца. Не успяват да осъзнаят отговорността, която носят, и възмездието, което ще получат, след като лъжат и постъпват измамно. Най-големият им страх е някой да не разобличи измамните им схеми и затова прибягват до още повече лъжи, за да прикрият схемите си, а същевременно се изтощават в опитите си да намерят някакъв начин, някакви средства да скрият лъжите си и истината за това какво представляват. Разкайва ли се изобщо такъв човек през целия този процес? Изпитва ли някаква вина или тъга? Имат ли някакво желание да се променят? Не. Той смята, че не е грях да лъжеш или да прикриваш лъжите, че повечето хора живеят така и няма намерение да се променя. А що се отнася до това да си честен човек, в сърцето си той смята: „Защо трябва да съм честен човек, да говоря от сърце и да казвам истината? Аз не правя така. Това е за глупци, а аз не съм толкова глупав. Ако излъжа и се страхувам да не ме разобличат, просто ще намеря други причини и извинения да покрия нещата. Не съм от хората, които могат да говорят честно. Ако го правех, щях да съм пълен идиот!“. Този човек не приема истината, нито я признава. Хората, които не признават истината, не могат да обичат истината. Какво е състоянието на такъв човек от началото до края? (Той не е готов да се промени към по-добро.) Нежеланието му да промени нещата е очевидно от обективна гледна точка, но какво е истинското му състояние? Той изначално отрича, че да си честен човек е правилният път в живота. Освен това отрича съществуването на истината, Божия съд за човечеството в последните дни и това, че Бог определя крайния изход на човека и индивидуалното възмездие за нечии дела. Това е непроницателно, глупаво и твърдоглаво. Подобно мислене поражда непримиримо състояние, действие и поведение. Тези неща произтичат от човешката природа същност. Този човек е такъв тип — истински измамен човек — и не може да се промени. Когато видят такъв човек да отказва да приеме истината, някои хора може да го сметнат за немислимо и не могат да го разберат. В действителност на такъв човек му липсва нормална човешка природа и съвестта му не функционира. Освен това му липсва разумът на нормалната човешка природа. Чуе ли истината и думите на правосъдието, един човек с нормална природа и разум най-малкото ще се самоанализира и истински ще се покае, докато другият човек не показва никаква реакция, след като чуе за истинския път. Той продължава да настоява да живее в съответствие със сатанинската философия и не се е променил ни най-малко, след като е вярвал в Бог години наред. Такъв човек няма разума на нормалната човешка природа и е трудно да бъде спасен.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Във вярата в Бог най-важното е да се практикуват и да се преживяват Неговите слова)

Много практически проблеми възникват, докато хората преживяват това да са честни. Понякога те говорят, без да мислят, изпускат се и изричат лъжа, водени от грешен мотив или цел или от суета и гордост, вследствие на което трябва да продължат да изричат все повече и повече лъжи, за да я прикрият. В крайна сметка в сърцата им няма спокойствие, но те не могат да върнат тези лъжи назад, липсва им смелост да поправят грешките си, да признаят, че са излъгали, и така грешките им продължават. Винаги след това сякаш камък притиска сърцето им; те все искат да намерят възможност да си признаят, да признаят грешката си и да се покаят, но никога не прилагат това на практика. Накрая го обмислят и си казват: „Ще го компенсирам, като изпълнявам дълга си в бъдеще“. Все казват, че ще компенсират, но никога не го правят. Не е толкова просто, колкото просто да се извиниш, след като си изрекъл лъжа. Можеш ли да компенсираш вредата и последиците от говоренето на лъжи и участието в измами? Ако, при огромна омраза към себе си, ти си способен да практикуваш покаяние и никога повече да не правиш подобни неща, тогава би могъл да получиш Божията търпимост и милост. Ако говориш сладки приказки и кажеш, че ще се реваншираш за лъжите си в бъдеще, но не се покаеш истински и след това продължиш да лъжеш и мамиш, то ти си изключително упорит в отказа си да се покаеш и със сигурност ще бъдеш отстранен. Хората със съвест и разум трябва да го осъзнаят. След като си изрекъл лъжи и си мамил, не е достатъчно само да мислиш как да се поправиш; най-важното е, че трябва наистина да се покаеш. Ако искаш да бъдеш честен, тогава трябва да решиш проблема с лъжата и измамата. Трябва да казваш истината и да правиш практични неща. Понякога казването на истината ще доведе до това да бъдеш засрамен и да те кастрят, но ти ще си практикувал истината и това, че си бил покорен и си удовлетворил Бог един път ще си заслужава и ще ти донесе утеха. Във всеки случай, най-накрая ще си успял да практикуваш честност, най-накрая ще си успял да кажеш какво е в сърцето ти, без да се опитваш да се защитаваш или да се оправдаваш, а това е истинско израстване. Независимо дали те кастрят или те освобождават, ти ще се чувстваш непоколебим в сърцето си, защото не си излъгал; ще разбереш, че тъй като не си изпълнил дълга си правилно, ти се е полагало да бъдеш кастрен, за да поемеш отговорност за това. Това е положително психическо състояние. Но какви ще са последствията, когато мамиш? След като си измамил, как ще се чувстваш в сърцето си? Притеснен; все ще чувстваш грях и поквара в сърцето си, все ще се обвиняваш: „Как можах да излъжа? Как можах отново да измамя? Защо съм такъв?“. Ще се чувстваш така, сякаш не можеш да вдигнеш главата си високо, сякаш твърде много се срамуваш, за да се изправиш пред Бог. Особено когато хората са благословени от Бог, когато получават Божията милост, състрадание и великодушие, те още по-силно чувстват, че е срамно да мамят Бог; в сърцата си те изпитват по-силно чувство на укор и по-малко покой и радост. Какъв проблем показва това? Че измамата е разкриване на покварен нрав, тя означава да се бунтуваш срещу Бог и да Му се противопоставяш и затова ще ти донесе болка. Когато лъжеш и мамиш, може да ти се струва, че си говорил много умно и тактично и че не си оставил никаква следа от измамата си. По-късно обаче ще се упрекваш и обвиняваш, а това може да те преследва до края на живота. Ако съзнателно и преднамерено лъжеш и мамиш, и дойде ден, в който осъзнаеш колко сериозно е това, то ще те прониже като нож в сърцето и винаги ще търсиш възможност да се реваншираш. И именно това трябва да направиш, освен ако нямаш никаква съвест, никога не си живял по съвест, нямаш никаква човешка природа, почтеност или достойнство. Ако имаш поне малко почтеност, достойнство и чувство за съвест, когато осъзнаеш, че лъжеш и мамиш, ще почувстваш, че поведението ти е срамно, позорно и низко. Ще се ненавиждаш и презираш и ще се откажеш от пътя на лъжите и измамите.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само честен човек може да изживее истинско човешко подобие)

Ключът към това да бъдете честни хора е да поправите мотивите си, намеренията си и вашия покварен нрав. Това е единственият начин да разрешите проблема с лъжата при нейния източник. Да постигнат личните си цели, т.е. да извлекат лична полза, да се възползват от дадена ситуация, да се представят добре или да получат одобрението на другите — това са намеренията и целите на хората, когато лъжат. Този вид лъжа разкрива покварен нрав и именно това е проницателността, от която се нуждаете по отношение на лъжите. И така, как трябва да се преодолее поквареният нрав? Всичко зависи от това дали обичате истината. Ако можете да приемете истината и да говорите, без да се застъпвате за себе си, ако можете да престанете да се съобразявате със собствените си интереси, а вместо това вземате под внимание работата на църквата, Божиите намерения и интересите на Божиите избраници, тогава ще престанете да сипете лъжи. Ще можете да говорите правдиво и прямо. Без този духовен ръст няма да сте способни да говорите правдиво, което доказва, че ти липсва духовен ръст и че не си способен да практикуваш истината. И така, да бъдеш честен човек изисква процес на разбиране на истината и на израстване в духовния ръст. Когато погледнем на това по този начин, не е възможно да бъдеш честен човек, без да имаш преживяване от осем до десет години. Този период е процес на израстване в живота, процес на разбиране и придобиване на истината. Някои хора биха могли да попитат: „Дали наистина е толкова трудно да разрешиш проблема с лъжата и да станеш честен човек?“. Зависи за кого говорите. Ако това е човек, който обича истината, тогава той ще е способен да се откаже от лъжата, когато става дума за определени въпроси. Но ако това е човек, който не обича истината, тогава отказът от лъжата ще бъде още по-труден.

Това да се обучиш да бъдеш честен човек е свързано най-вече с разрешаването на проблема с изричането на лъжи, както и с преодоляването на покварения нрав на човека. То включва ключова практика: когато осъзнаеш, че си излъгал някого и си го измамил, трябва да проявиш откровеност пред него, да се разкриеш и да се извиниш. Тази практика е от голяма полза за разрешаването на проблема с лъжата. Например, ако си измамил някого или ако в думите, които си му казал, е имало някакъв фалш или користно намерение, тогава трябва да се обърнеш към него и да се самоанализираш. Трябва да му кажеш: „Това, което ти казах, беше лъжа, с която целях да защитя собствената си гордост. След като я изрекох, се почувствах неудобно, затова сега ти се извинявам. Моля те, прости ми“. Този човек ще почувства, че това е доста ободряващо. Ще се почуди как може да има човек, който, след като е изрекъл лъжа, после се извинява за нея. Подобна смелост е нещо, на което той наистина се възхищава. Какви ползи придобива човек от това, че е участвал в такава практика? Целта не е да спечели възхищението на другите, а да се въздържа и да се възпира по-ефективно да не лъже. Така че, след като сте излъгали, трябва да практикувате извинение за това, че сте го направили. Колкото повече се обучавате да практикувате самоанализиране, саморазкриване и извиняване на хората по този начин, толкова по-добри ще бъдат резултатите — и броят на лъжите, които изричате, ще намалява все повече. Практикуването на самоанализиране и саморазкриване, за да бъдеш честен човек и да се въздържаш от лъжа, изисква смелост, а извинението пред някого, след като си го излъгал, изисква още по-голяма смелост. Ако практикувате това в продължение на година или две — или може би от три до пет години — гарантирано ще видите ясни резултати и няма да ви е трудно да се освободите от лъжите.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Най-основната практика да бъдеш честен човек)

В момента имате ли път към това да сте честни? Трябва да изследвате всяко свое изказване и действие в живота, за да можете да откриете още лъжи и измами и да разпознаете собствения си измамен нрав. След това трябва да погледнете как практикуват и преживяват честните хора и да извлечете някои поуки. Също така трябва да практикувате да приемате внимателната Божия проверка във всичко и често пред Бог, за да се молите и да общувате с Него. Да речем, че току-що си изрекъл лъжа. Незабавно осъзнаваш, че „две от нещата, които току-що изрекох, не бяха верни — трябва бързо да призная това и да го поправя, като кажа на всички, че току-що съм излъгал“. Поправяш се веднага. Ако винаги се поправяш по този начин и ако тази практика ти стане навик, то винаги, когато изречеш лъжа и не я коригираш, ще се чувстваш неспокоен и Бог ще помогне да се бди над теб. Като практикуваш и преживяваш това известно време, ще започнеш да лъжеш по-малко, примесите в речта ти ще намаляват все повече, а действията ти ще стават все по-малко подправени и все по-чисти — и по този начин ще бъдеш пречистен. Такъв е пътят към това да си честен. Трябва да се променяш постепенно, малко по малко. Колкото повече се променяш, толкова по-добър ще ставаш. Колкото повече се променяш, толкова по-честни ще стават думите ти и ще престанеш да лъжеш — което е правилното състояние. Всички покварени хора имат един и същ проблем — всички те се раждат със способността да лъжат и им е изключително трудно да споделят най-съкровените си мисли или да говорят истината. Дори да искат да кажат истината, те просто не могат да се заставят да го сторят. Всички хора смятат, че да бъдеш честен е глупаво и неразумно — мислят, че само идиотите говорят откровено и че е най-вероятно човек да претърпи загуби, ако е напълно открит пред другите хора и винаги говори каквото мисли, и че другите няма да искат да общуват с него, а вместо това ще го презират. Бихте ли се отнасяли с презрение към този тип хора? Таите ли този възглед? (Преди да повярвам в Бог, ги презирах, но сега се възхищавам на такива хора и смятам, че е по-добре да се живее просто и честно. Когато живее по този начин, човек товари с по-малко бреме сърцето си. Иначе след като излъжа някого, трябва да го прикрия и в крайна сметка закъсвам все повече и накрая лъжата ще бъде разкрита.) И лъженето, и маменето са глупави постъпки и много по-мъдро е просто да се казва истината и да се говори от сърце. Сега вече всички хора разбират този въпрос — ако някой все още смята, че да лъжеш и да мамиш е белег за наличие на заложби и находчивост, то той е невероятно глупав, твърдоглаво невеж и му липсва и капчица истина. Всеки човек, който е вече на години и все още вярва, че измамниците са най-умните, а честните хора са все глупаци, е абсурдно същество, което не може да прозре нищо. Всеки живее своя собствен живот — някои хора, които практикуват да бъдат честни всеки ден, са щастливи, не се стресират и се чувстват свободни и волни в сърцата си. Не им липсва нищо и живеят по-удобен живот. Всеки се наслаждава на общуването с такива хора и те наистина трябва да са обект на завист от страна на всички — тези хора са разбрали смисъла на живота. Има някои глупави хора, които си мислят: „Този човек винаги казва истината и беше кастрен, нали? Ами, така му се пада! Вижте ме мен — внимавам да не издавам намеренията си, не говоря за тях и не ги разкривам, затова не са ме кастрили, не съм претърпял загуби и не съм се злепоставял пред всички. Прекрасно е! Хората, които крият намеренията си, не говорят честно с никого и не позволяват на другите да разберат какво мислят, превъзхождат другите и са високоинтелигентни“. И все пак всеки може да види, че тези хора са най-измамните и лукавите. Другите хора са винаги нащрек около тях и ги избягват. Никой не желае да дружи с измамници. Не са ли такива фактите? Ако даден човек е откровен и често казва истината, ако е способен да разголи сърцето си пред другите и не таи никакви намерения да навреди на други хора, макар че понякога може да изглежда невеж и да постъпва глупаво, като цяло ще го признават за добър човек и всеки с охота ще общува с него. Общопризнат факт е, че хората имат полза и се радват на чувство за сигурност, когато общуват с честни, добри хора. Вярващите в Бог, които са честни и се стремят към истината, са обичани не само от другите в църквата, но и от самия Бог. Щом придобият истината, те притежават истинско свидетелство и могат да получат Божието одобрение — нима това не ги прави най-благословените от всички хора? Онези, които разбират малко от истината, ще видят ясно това. В постъпките си трябва да се стараеш да си добър и честен човек, който притежава истината. Така не само ще бъдеш обичан от другите, но и ще получиш Божиите благословии.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само честен човек може да изживее истинско човешко подобие)

За да практикуваш да си честен човек, първо трябва да се научиш да отваряш сърцето си за Бог и да отправяш прочувствени молитвени думи към Него всеки ден. Например, ако днес си изрекъл лъжа, която е останала незабелязана от другите хора, но ти е липсвала смелост да се разкриеш пред всички, най-малкото трябва да представиш пред Бог за размисъл грешките, които си изследвал и открил, и лъжите, които си изрекъл, и да кажеш: „О, Боже, отново излъгах, за да защитя собствените си интереси, и сгреших. Моля Те да ме дисциплинираш, ако отново излъжа“. Бог приема такова отношение и ще го запомни. Може да се наложи да положиш големи усилия, за да се справиш с този покварен нрав да лъжеш, но не се безпокой, Бог е на твоя страна. Той ще те напътства и ще ти помага да преодоляваш тази повтаряща се трудност, като ти вдъхва смелост да изминеш пътя от това никога да не признаваш лъжите си до това да ги признаваш и да можеш откровено да се разкриваш. Не само ще признаваш лъжите си, но и ще можеш открито да разкриваш защо лъжеш и какви са намеренията и мотивите за лъжите ти. Когато се осмелиш да преодолееш тази пречка, да се измъкнеш от клетката и контрола на Сатана и постепенно да стигнеш до момента, в който вече няма да лъжеш, постепенно ще започнеш да живееш в светлината, с Божието напътствие и с Неговата благословия. Когато преодолееш препятствието на плътските ограничения и си способен да се покориш на истината, да се разкриеш откровено, да заявиш публично позицията си и да не изпитваш никакви резерви, ще бъдеш избавен и свободен. Когато живееш по този начин, не само хората ще те харесват, но и Бог ще бъде доволен. Макар че понякога все още може да допускаш грешки и да лъжеш и на моменти все още може да имаш лични намерения, скрити мотиви или егоистични и достойни за презрение постъпки и мисли, ще можеш да приемеш внимателната Божия проверка, да разкриеш пред Него своите намерения, действителното си състояние и покварения си нрав и да търсиш истината от Него. Когато си разбрал истината, тогава ще имаш път на практикуване. Когато твоят път на практикуване е правилен и ти се движиш в правилната посока, твоето бъдеще ще е красиво и светло. Така ще живееш със спокойно сърце, духът ти ще се подхранва и ще се чувстваш реализиран и удовлетворен. Ако не можеш да се освободиш от ограниченията на плътта, ако постоянно си възпиран от чувства, лични интереси и сатанински философии, ако говориш и действаш потайно и винаги се криеш в сенките, това означава, че живееш под властта на Сатана. Но ако разбереш истината, ако се освободиш от възпиранията на плътта и практикуваш истината, постепенно ще придобиеш човешко подобие. Ще бъдеш откровен и прям в думите и делата си и ще можеш да разкриваш своите мнения, идеи и грешките, които си направил, за да може всеки да ги види ясно. В крайна сметка хората ще те признаят за открит човек. Какво е открит човек? Това е човек, който говори изключително честно и чиито думи всички смятат за истина. Дори ако неволно излъже или каже нещо грешно, хората са способни да му простят, защото знаят, че това е било неумишлено. Ако осъзнае, че е излъгал или казал нещо погрешно, той се извинява и се поправя. Това е открит човек. Всички харесват такъв човек и му се доверяват. Нужно е да достигнеш това ниво, за да придобиеш Божието доверие и доверието на другите. Това не е елементарна задача — тя е най-високото ниво на достойнство, което човек може да притежава. Такъв човек има самоуважение. Ако не си способен да спечелиш доверието на другите хора, как можеш да очакваш да заслужиш доверието на Бог? Има хора, които водят непочтен живот, постоянно измислят лъжи и подхождат нехайно към задачите си. Те нямат ни най-малко чувство за отговорност, отказват да бъдат кастрени, винаги прибягват до примамливи доводи и предизвикват неприязън у всички, които се натъкнат на тях. Живеят без никакво чувство за срам. Могат ли те наистина да се считат за човешки същества? Хората, които се възприемат от другите като досадни и ненадеждни, са загубили напълно човешката си природа. Ако другите не могат да им се доверят, може ли Бог да им се довери? Ако другите таят неприязън към тях, може ли Бог да ги хареса? Той изпитва неприязън към такива хора. Той се отвращава от тях и те неминуемо ще бъдат отстранени. В постъпките си човек трябва да е честен и да спазва ангажиментите си. Независимо дали върши дела за другите или за Бог, човек трябва да спазва думата си. Когато човек е спечелил доверието на хората и може да задоволи и убеди Бог, тогава той е сравнително честен човек. Ако действията ви заслужават доверие, не само другите ще ви харесат, но и Бог със сигурност ще ви хареса. Ако си честен човек, можеш да угодиш на Бог и да живееш с достойнство. Затова честността трябва да е отправна точка в постъпките на човек.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само честен човек може да изживее истинско човешко подобие)

Често зад лъжите на хората стоят намерения, но зад някои лъжи няма никакво намерение и те не са умишлено планирани. Вместо това си излизат съвсем естествено. Човек може да преодолее лесно такива лъжи. Трудно е обаче да преодолее лъжите, зад които стоят намерения. Това е така, защото тези намерения са породени от природата на човека и представляват измамата на Сатана. Това са намерения, които хората избират съзнателно. Ако някой не обича истината, той няма да може да се опълчи на плътта — затова трябва да се моли на Бог и да се уповава на Него, както и да търси истината, за да разреши проблема. Но лъжата не можеш да преодолееш напълно от раз. От време на време ще има рецидиви, дори многократни рецидиви. Това е нормална ситуация и щом преодолявате всяка лъжа, която изричате, и продължавате да го правите, ще дойде ден, в който ще сте преодолели всичко това. Преодоляването на лъжата е продължителна война: когато от теб излезе една лъжа, самоанализирай се и след това се помоли на Бог. Когато се появи друга, самоанализирай се и отново се помоли на Бог. Колкото повече се молиш на Бог, толкова повече ще мразиш покварения си нрав и ще копнееш да практикуваш истината и да я изживееш. Така ще имате силата да се откажете от лъжите. След известно време на подобно преживяване и практикуване ще сте способни да видите, че лъжите ви са станали много по-малко, че живеете с много по-голяма лекота и вече няма да има нужда да лъжете или да прикривате лъжите си. Възможно е да не говорите много всеки ден, но всяко изречение ще идва от сърцето ви и ще бъде истинско, с много малко лъжи. Как ще се чувствате, когато живеете така? Няма ли да се чувствате свободни и волни? Поквареният ви нрав няма да ви възпира, няма да сте обвързани от него и най-малкото ще започнете да виждате резултатите от това да сте честни хора. Разбира се, когато се сблъскате с особени обстоятелства, понякога може да си позволите малка лъжа. Може да има моменти, в които се сблъсквате с някаква опасност или неприятност, или да искате да защитите сигурността си, и тогава няма как да не излъжете. Все пак трябва да размислите върху това, да го разберете и да разрешите проблема. Трябва да се помолите на Бог и да кажете: „В мен все още има лъжа и измама. Нека Бог ме спаси веднъж завинаги от моя покварен нрав“. Когато човек съзнателно проявява мъдрост, това не се счита за разкриване на поквара. Именно това трябва да преживее човек, за да бъде честен. По този начин лъжите ти ще стават все по-малко. Днес изричаш десет лъжи, утре може да кажеш девет, вдругиден осем. След това ще изречеш само две или три. Ще казваш истината все по-често, а практикуването на това да си честен човек ще се доближава все повече до Божиите намерения, до Неговото изисквано ниво — колко хубаво ще бъде това! За да практикувате да бъдете честни хора, трябва да имате път и цел. Първо, разрешете проблема с лъжата. Трябва да знаете същността зад това, че изричате тези лъжи. Трябва също така да анализирате какви намерения и мотиви ви подтикват да говорите тези лъжи, защо имате такива намерения и каква е тяхната същност. Когато изясните всички тези въпроси, ще сте прозрели напълно проблема с лъжата, и когато нещо ви сполети, ще имате принципи на практикуване. Ако продължиш да практикуваш и преживяваш така, тогава със сигурност ще постигнеш резултати. Един ден ще си кажеш: „Лесно е да си честен човек. Толкова уморително е да лъжеш! Не искам повече да бъда измамен човек, който винаги трябва да мисли какви лъжи да изрече и как да ги прикрие. Това е все едно да си човек с психично заболяване, който си противоречи, когато говори — някой, който не заслужава да бъде наречен „човек“! Подобен живот е толкова уморителен и не искам повече да живея така!“. В този момент ще имаш надежда, че ще бъдеш истински честен човек, и ще докажеш, че си започнал да постигаш напредък в това отношение. Това е пробив. Разбира се, след като започнат да практикуват, някои от вас може да се засрамят, когато изрекат честни думи и се разкрият. Лицето ви ще се зачерви, ще се почувствате засрамени и ще се опасявате, че другите ще ви се смеят. Какво трябва да направите тогава? Все пак трябва да се молите на Бог и да Го помолите да ви даде сила. Казваш: „О, Боже, искам да бъда честен човек, но се страхувам, че хората ще ми се смеят, когато говоря истината. Моля Те да ме спасиш от робството на сатанинския ми нрав. Позволи ми да живея според Твоите слова и да бъда свободен и волен“. Когато се молиш по този начин, в сърцето ти ще има все повече светлина и ще си кажеш: „Хубаво е да практикувам това. Днес практикувах истината. Най-накрая поне веднъж бях честен“. Когато се молиш така, Бог ще те просветли. Той ще върши делото Си в сърцето ти и ще те трогне, като ти позволи да оцениш какво е чувството да бъдеш честен човек. Ето как трябва да се практикува истината. В самото начало няма да имате път, но чрез търсенето на истината ще го намерите. Когато хората започнат да търсят истината, не е задължително да имат вяра. За хората е трудно да нямат път, но щом разберат истината и имат път за практикуване, сърцата им намират наслада в това. Ако са способни да практикуват истината и да действат според принципите, сърцата им ще намерят утеха и те ще получат свобода и волност.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Най-основната практика да бъдеш честен човек)

В крайна сметка най-простият начин да практикуваш това да бъдеш честен човек е просто да казваш нещата такива, каквито са, да говориш честно и да говориш в съответствие с фактите. Както казва Господ Исус: „Нека говорът ви да бъде: Да, да! Не, не!“ (Матей 5:37). Да бъдеш честен човек изисква да практикуваш в съответствие с този принцип — след като тренираш това в продължение на няколко години, със сигурност ще видиш резултати. Сега вие как практикувате да сте честни хора? (Не подправям това, което казвам, и не мамя другите.) Какво означава „не подправям“? Означава, че думите, които изричате, не съдържат лъжи или някакви лични намерения или мотиви. Ако в сърцето си таите измамност или лични намерения и мотиви, тогава лъжите ви естествено ще бъдат разкрити. Ако в сърцето си нямате измамност или лични намерения, или мотиви, тогава това, което казвате, ще бъде неподправено и няма да съдържа лъжи — по този начин общуването ви ще бъде: „Да, да! Не, не!“. Най-важното нещо е човек първо да пречисти сърцето си. След като сърцето му се пречисти, той ще се справи с надменността и измамността. За да бъде човек честен, той трябва да се справи с тези подправяния. След като направи това, ще му бъде лесно да бъде честен човек. Сложно ли е да бъдеш честен човек? Не, не е. Независимо какво е вътрешното ти състояние или какъв покварен нрав имаш, ти трябва да практикуваш истината да бъдеш честен човек. На първо място, трябва да разрешиш проблема с лъжите — това е най-важното. Първо, когато говориш, трябва да практикуваш да говориш това, което мислиш, да говориш истинни думи, да казваш нещата такива, каквито са, и напълно да се въздържаш да лъжеш. Не трябва да изричаш дори подправени думи и трябва да се увериш, че всичко, което казваш през деня, е вярно и честно. По този начин ти практикуваш истината и практикуваш да бъдеш честен човек. Ако установиш, че си разкрил лъжи или подправени думи, незабавно се самоанализирай, разнищи и осъзнай причините, поради които лъжеш, и какво те кара да лъжеш. След това, въз основа на Божиите слова, разнищи този основен и съществен проблем. След като придобиеш яснота за първопричината на лъжите си, ще можеш да се опълчиш на този сатанински нрав в речта си и в действията си. Повече няма да прибягваш до лъжи, когато се сблъскваш с подобни ситуации, ще си способен да говориш в съответствие с фактите и повече няма да се занимаваш с измамно говорене. По този начин духът ти ще бъде волен и освободен и ще си способен да живееш пред Бог. Ако си способен да живееш в съответствие с Божиите слова, ти живееш в светлината. Ако обаче постоянно се занимаваш с измами, кроежи и интриги, ако винаги се криеш в тъмните ъгли като крадец и вършиш делата си тайно, тогава няма да се осмелиш да живееш пред Бог. Понеже имаш тайни мотиви, винаги искаш да измамиш другите, за да постигнеш собствените си цели, и таиш твърде много срамни и неизразими неща в сърцето си, ти постоянно се опитваш да ги скриеш и прикриеш, да ги опаковаш и замаскираш, но не можеш вечно да криеш тези неща. Рано или късно те ще излязат наяве. Човек, който има тайни мотиви, не е способен да живее в светлината. Ако не практикува самоанализ, ако не се разнищва и разкрива, няма да е способен да се освободи от възпиранията и обвързаността на покварения си нрав. Ще остане в капана на греховния живот, неспособен да се измъкне от него. В крайна сметка, каквато и да е ситуацията, не трябва да лъжеш. Ако знаеш, че лъжата е нещо погрешно и че не е в съгласие с истината, но въпреки това настояваш да лъжеш и да мамиш другите, дори да си измисляш неща, за да прикриеш фактите и реалността на ситуацията с цел да подведеш хората, тогава ти умишлено вършиш нещо лошо. Такъв човек не може да постигне спасение от Бог.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Пътят за справяне с покварения нрав)

Свързани откъси от филми

Как да решим проблема с лъжата и измамата?

Свързани свидетелства за преживяване

Как намерих лек за лъжите си

Болката от това да лъжем

Словото побеждава всички лъжи