Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Покварените хора умеят да се прикриват добре. Каквото и да правят и каквато и поквара да разкриват, те все трябва да се прикриват. Когато нещо се обърка или ако направят нещо нередно, искат да хвърлят вината върху други. Те искат да си приписват заслугите за хубавите неща, а за лошите — да обвиняват други. Не се ли среща често подобно притворство в реалния живот? Твърде често се среща. Кое е свързано с нрава — да допускаш грешки или да се прикриваш? Прикриването е въпрос на нрав, то включва надменен нрав, злонамереност и измамност, а Бог го ненавижда особено силно. Всъщност, когато се прикриваш, всички разбират какво се случва, но си мислиш, че другите не забелязват и се опитваш всячески да спориш и да се оправдаваш, за да съхраниш достойнството си и да убедиш всички, че не си направил нищо нередно. Това не е ли глупаво? Какво си мислят другите за това? Как се чувстват те? Изпълнени са с отвращение и ненавист. Какво ще е мнението на хората за теб, ако, след като допуснеш грешка, можеш да се отнесеш към нея правилно и да позволиш на всички останали да говорят за нея, да я обсъждат и разпознават, докато ти самият можеш да си открит за нея и да я анализираш? Ще кажат, че си честен човек, защото сърцето ти е отворено за Бог. Чрез действията и поведението ти те ще могат да видят твоето сърце. Но ако се опитваш да се прикриеш и да заблудиш всички, хората няма да имат добро мнение за теб и ще кажат, че си глупав и неразумен човек. Ако не се опитваш да се преструваш или да се оправдаваш и ако можеш да признаеш грешките си, всички ще кажат, че си честен и мъдър. А какво те прави мъдър? Всеки допуска грешки. Всеки има пропуски и недостатъци. И всъщност всички имат един и същи покварен нрав. Не си мисли, че си по-благороден, по-съвършен и по-любезен от останалите. Съвсем неразумно е. Щом разбереш покварения нрав на хората, същността и истинската природа на тяхната поквара, повече няма да се опитваш да прикриваш собствените си грешки, нито да съдиш другите хора за грешките им, а ще можеш да се отнасяш правилно и към двете. Едва тогава ще станеш прозорлив и няма да вършиш глупости, а така ще помъдрееш. Хората, които не са мъдри, са глупави и все се занимават с дребните си грешки, докато се промъкват зад кулисите. Отвратително е да ги гледаш. Всъщност това, което правиш, е съвсем очевидно за останалите, но продължаваш безочливо да разиграваш театър. На останалите им прилича на клоунада. Това не е ли глупаво? Наистина е така. Глупавите хора не притежават никаква мъдрост. Колкото и проповеди да чуят, те продължават да не разбират истината и нищо не виждат ясно. Те никога не слизат от облаците и си мислят, че се отличават от всички останали и че са по-уважавани. Това е надменно, самоправедно и глупаво. Глупаците нямат духовно разбиране, нали? Въпросите, по които си глупав и неразумен, са именно тези, по които нямаш духовно разбиране и не можеш лесно да разбереш истината. Така стоят нещата.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Принципите, които трябва да ръководят човешките постъпки)

Що за нрав е това, когато хората все се преструват, все се прикриват и си придават важности, за да може останалите да ги ценят и да не забелязват техните грешки и недостатъци, когато все се стараят да се представят пред хората в най-добрата светлина? Това е надменност, фалш и лицемерие, това е нравът на Сатана и е нещо нечестиво. Да вземем за пример членовете на сатанинския режим. Колкото и да се борят, да враждуват или да убиват в тъмното, никой няма право да ги докладва или разобличава. Опасяват се, че хората ще видят демоничното им лице, и правят всичко възможно да го прикрият. Пред обществото правят всичко възможно да се прикрият и казват колко много обичат народа, колко са велики, славни и непогрешими. Това е природата на Сатана. Най-забележимите черти на природата на Сатана са измамата и заблудата. И с каква цел мами и заблуждава така? За да заблуди хората, да им попречи да видят неговата същина и истинското му лице и така да постигне своята цел да удължи властването си. Макар и да нямат такава власт и такъв статус, обикновените хора също искат да накарат останалите да имат добро мнение за тях, да ги ценят много и да ги издигат до висок статус в сърцата си. Това е покварен нрав и ако хората не разбират истината, те не са способни да го разпознаят. Поквареният нрав се разпознава най-трудно. Лесно е да разпознаеш собствените си грешки и недостатъци, но не и да разпознаеш собствения си покварен нрав. Хората, които не познават себе си, никога не говорят за собствената си поквара и все си мислят, че са си наред. И несъзнателно започват да се хвалят по следния начин: „През всичките години на вярата си съм преживял толкова много гонения и съм понесъл толкова много страдания. Знаете ли как преодолях всичко това?“. Това надменно поведение ли е? Какво ги мотивира да се изтъкват? (Да накарат хората да ги ценят.) Какъв е мотивът им да карат хората да ги ценят? (Да придобият статус в съзнанието на хората.) Когато ти е даден статус в съзнанието на даден човек, докато е в твоята компания, той се отнася с уважение към теб и е особено учтив, когато говори с теб. Винаги ти се възхищава, винаги ти дава път във всичко, отстъпва ти, ласкае те и ти се подчинява. За всичко те търси и те оставя да вземаш решения. А това ти доставя удоволствие — чувстваш, че си по-силен и по-добър от всички останали. Всеки харесва това чувство. Това е чувството да имаш статус в нечие сърце. Хората искат да се отдадат на това чувство. Ето защо хората се съревновават за ранг и всички искат да получат статус в сърцата на другите, да имат тяхното високо мнение и почит. Ако не изпитваха такова удоволствие от това, нямаше да се стремят към статус. Например, ако нямаш статус в нечие съзнание, той ще говори на равна нога с теб и ще се държи с теб като с равен. Ще ти противоречи, когато е необходимо, няма да е учтив и няма да се отнася с уважение към теб, а дори може и да си тръгне, преди да си се доизказал. Това би ли те притеснило? Не ти харесва хората да се отнасят така с теб. Обичаш все да те ласкаят, да ти се възхищават и да те почитат. Харесва ти да си в центъра на вниманието, всичко да се върти около теб и всички да те слушат, да ти се възхищават и да се подчиняват на ръководството ти. Това не е ли желание да царуваш и да властваш? Думите и действията ти се ръководят от стремеж към статус и придобиването му, и ти се състезаваш, домогваш и конкурираш с другите за него. Целта ти е да се докопаш до отговорен пост и да накараш Божиите избраници да те слушат, да те подкрепят и да те почитат. След като заемеш този пост, придобиваш власт и можеш да се наслаждаваш на облагите на статуса си, на възхищението на другите и на всички останали предимства, които вървят с него. Хората винаги се прикриват, изтъкват се пред останалите, преструват се, маскират се и се разкрасяват, за да накарат другите да мислят, че са съвършени. Целят да придобият статус и да се насладят на ползите от него. Ако не вярваш, помисли пак внимателно. Защо все искаш да накараш хората да те ценят? Искаш да ги накараш да те почитат и да те гледат почтително, за да можеш накрая да вземеш властта и да се наслаждаваш на ползите от статуса. Статусът, към който така отчаяно се стремиш, ще ти донесе много облаги, а именно за тези облаги завиждат останалите и тях желаят. Хората се опияняват и се отдават на този луксозен живот, щом се докоснат до многобройните облаги, които им носи статусът. Хората си мислят, че само такъв живот не е пропилян. Поквареното човечество изпитва удоволствие да се отдава на тези неща. Ето защо, щом човек достигне до определена позиция и започне да се наслаждава на различните облаги, които тя му носи, той непрестанно ще се отдава толкова много на тези греховни удоволствия, че никога няма да се откаже от тях. По същество стремежът към слава и статус е продиктуван от желанието на хората да се наслаждават на предимствата, които им дава определен пост, да царуват, да упражняват контрол над Божиите избраници, да господстват над всичко и да създадат независимо царство, в което да се радват на ползите от своя статус и да се отдават на греховни удоволствия. Сатана използва всякакви средства, за да заблуждава хората, да ги мами и да ги прави на глупаци, като създава у тях погрешни впечатления. Той дори използва сплашване и угроза, за да принуди хората да му се възхищават и да се страхуват от него, като крайната му цел е да ги накара да му се подчинят и да му се поклонят. Това му доставя удоволствие. Именно с тази цел се съревновава с Бог за хората. И така, какво целите, когато се борите за статус и репутация сред останалите? Наистина ли го правите заради славата? Не. Всъщност се бориш за облагите, които ти носи славата. Ако искаш винаги да се радваш на тези облаги, ще трябва да се бориш за тях. Но не е ли в съответствие с истината, ако не цениш тези облаги и кажеш: „Няма значение как се отнасят към мен хората. Аз съм просто един обикновен човек. Не съм достоен за такова добро отношение, нито желая да почитам някой човек. Бог е единственият, Когото трябва да почитам истински и от Когото трябва да се боя. Единствено Той е моят Бог и моят Господ. Колкото и добър да е някой, колкото и големи да са способностите му, колкото и огромен да е талантът му, колкото и великолепен или съвършен да е образът му, той не е обект на моята почит, защото той не е истината. Той не е Създателят, нито е Спасителят и не може да управлява или да упражнява суверенна власт над съдбите на хората. Той не е обект на моята почит. Никой човек не заслужава моята почит.“? И обратното, ако не се прекланяш пред другите, как трябва да се отнасяш към тях, ако те започнат да се прекланят пред теб? Трябва да намериш начин да им попречиш да го правят и да им помогнеш да се освободят от този начин на мислене. Трябва да намериш как да им покажеш истинското си лице и да им позволиш да видят грозотата ти и истинската ти природа. Най-важно е да накараш хората да разберат, че все още си просто един обикновен човек, колкото и добри да са заложбите ти, колкото и да си образован, колкото и да си начетен или интелигентен. Ти не си обект на възхищение или преклонение за никого. На първо място трябва да останеш непоколебим в позицията си и да не се отдръпваш, когато допуснеш грешки или се изложиш. Ако, след като допуснеш грешка или се изложиш, не само не си признаеш, но и прибегнеш до измама, за да го прикриеш или замажеш, само задълбочаваш грешката си и ставаш още по-грозен. Амбицията ти става още по-очевидна.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Принципите, които трябва да ръководят човешките постъпки)

Самите хора са сътворени същества. Сътворените същества могат ли да постигнат всемогъщество? Могат ли да постигнат съвършенство и безупречност? Могат ли да придобият умения във всичко, да разберат всичко, да прозрат всичко и да бъдат способни на всичко? Не могат. Въпреки това хората имат покварен нрав и една пагубна слабост — веднага щом усвоят някакво умение или професия, хората чувстват, че са способни, че имат статус и стойност и че са професионалисти. Колкото и да са обикновени, всички те искат да се представят за някакви известни или изключителни личности, да се превърнат в някакви незначителни знаменитости и да накарат останалите да си мислят, че са съвършени и безупречни и че нямат нито един недостатък. Искат да станат известни, силни или велики личности в очите на останалите и да са могъщи хора, които умеят всичко, и нищо не може да им се опре. Те смятат, че ако потърсят помощ от другите, ще изглеждат неспособни, слаби и непълноценни и че хората ще ги гледат високомерно. Поради тази причина все искат да се преструват. Когато от някои хора се поиска да свършат нещо, те казват, че знаят как да го направят, докато всъщност не знаят. След това тайно проверяват как се прави и се опитват да се научат, но след няколкодневно изучаване, продължават да не разбират как да го направят. Когато ги питат как се справят, те казват: „Почти е готово!“. В сърцата си обаче си мислят: „Още съм далеч, нямам представа и не знам какво да правя! Не трябва да се изпускам, трябва да продължа да се преструвам, не мога да допусна хората да видят недостатъците и невежеството ми, не мога да допусна да ме гледат високомерно!“. Какъв е проблемът? Изживяват истински ад в опит да запазят достойнството си на всяка цена. Що за нрав е това? Надменността на такива хора не знае граници и те съвсем са си изгубили разума. Не желаят да са като всички останали, не искат да са обикновени, нормални хора, а искат да са свръхчовеци, изключителни личности или важни клечки. Това е толкова голям проблем! Що се отнася до слабостите, недостатъците, невежеството, глупостта и неразбирането на нормалната човешка природа, те ще ги прикриват и няма да допуснат останалите да ги видят, а след това ще продължат да се преструват. Има хора, които не виждат нищо ясно, но въпреки това твърдят, че в сърцата си разбират. Когато ги помолиш да го обяснят, не могат. След като друг го обясни, те твърдят, че са щели да кажат същото, но че не са успели да го изрекат навреме. Правят всичко възможно да се прикрият и се опитват да изглеждат добре. Какво ще кажете, дали такива хора не летят в облаците? Дали не сънуват? Не знаят самите те кои са, нито знаят как да изживеят нормалната си човешка природа. Нито веднъж не са постъпвали като практични човешки същества. Ако прекарваш дните си летейки из облаците, ако се луташ и нищо не правиш стъпил здраво на земята, а все живееш в собствените си фантазии, това е проблем. Избрал си грешен път в живота. Както и да вярваш в Бог, няма да разбереш истината и няма да успееш да я придобиеш, ако постъпваш така. Честно казано, не можеш да придобиеш истината, защото отправната ти точка е грешна. Трябва да се научиш да ходиш по земята и да вървиш неотклонно, стъпка по стъпка. Ако можеш да вървиш, върви, а не се опитвай да се научиш да тичаш. Ако можеш да правиш по една крачка, не се опитвай да правиш по две наведнъж. Трябва да се държиш като човек, който е здраво стъпил на земята. Не се опитвай да бъдеш свръхчовек, велик или възвишен.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Петте условия, които трябва да изпълниш, за да поемеш по правилния път на вяра в Бог)

Как са описвани фарисеите? Това са хора, които са лицемерни, напълно фалшиви и играят роля във всичко, което правят. Каква роля играят? Те се преструват, че са добри, мили и позитивни. Такива ли са в действителност? Съвсем не. Като се има предвид, че са лицемери, всичко, което проявяват и разкриват в тях е фалшиво. Всичко е преструвка — не е истинското им лице. Къде е скрито истинското им лице? Скрито е дълбоко в сърцата им, за да не го видят никога другите. Всичко отвън е роля, всичко е фалшиво, но те могат да заблудят само хората, не могат да заблудят Бог. Ако хората не се стремят към истината, ако не практикуват и не преживяват Божиите слова, те нямат истинско разбиране за истината и затова независимо колко добре звучат думите им, тези думи не са истината реалност, а са думи и доктрини. Някои хора се съсредоточават само върху повтарянето на думи и доктрини, те подражават на всеки, който изнася най-висшите проповеди, в резултат на което само за няколко години изреждането на думи и доктрини се развива все повече и мнозина им се възхищават и ги почитат, след което те започват да се маскират и отделят голямо внимание на това, което казват и правят, за да се представят като особено набожни и духовни. Използват тези така наречени духовни теории, за да се прикриват. Това е всичко, за което говорят, където и да идат, благовидни неща, които отговарят на човешките представи, но им липсва всякаква истина реалност. И като проповядват тези неща — неща съгласно човешките представи и вкусове — те подвеждат много хора. За другите такива хора изглеждат много благочестиви и скромни, но всъщност това е нереално. Те изглеждат толерантни, снизходителни и любящи, но това всъщност е преструвка. Те казват, че обичат Бог, но всъщност играят. Други смятат такива хора за святи, но това е фалшиво. Къде може да се намери човек, който е наистина свят? Човешката святост е цялата фалшива. Всичко е роля, преструвка. Отвън те изглеждат отдадени на Бог, но всъщност това е само представление за другите. Когато никой не ги гледа, те не са ни най-малко отдадени и всичко, което правят, е нехайно. Външно те отдават всичко на Бог и се отказват от семействата и кариерата си. Но какво правят тайно? Изпълняват собствените си операции и собствените си дела в църквата, като живеят на гърба на църквата и крадат тайно приношенията под претекст, че работят за Бог… Тези хора са съвременните лицемерни фарисеи. Откъде идват фарисеите? От невярващите ли произлизат? Не, всички те произлизат от вярващите. Защо тези хора стават фарисеи? Да не би някой да ги е направил такива? Това очевидно не е така. Каква е причината? Причината е, че тяхната природа същност е такава, което се дължи на пътя, по който са поели. Използват Божиите слова само като инструмент да проповядват и да живеят на гърба на църквата. Въоръжават умовете и устите си с Божиите слова, проповядват фалшиви духовни теории и се представят като святи, а после използват това като капитал, за да постигнат целта си да живеят на гърба на църквата. Те просто проповядват доктрини, но никога не прилагат истината на практика. Що за хора са онези, които продължават да проповядват думи и доктрини, макар никога да не са следвали Божия път? Те са лицемерни фарисеи. Така нареченото им добро поведение и добри проявления и малкото, от което са се отказали, и отдаването на всичко на Бог са постигнати изцяло чрез въздържане и прикриване с усилие на собствената им воля. Тези действия са напълно фалшиви и всички са преструвка. В сърцата на тези хора няма и най-малка боязън от Бог, нито те имат някаква искрена вяра в Бог. Нещо повече, те са неверници. Ако хората не се стремят към истината, тогава те ще вървят по такъв път и ще станат фарисеи. Не е ли това ужасно? Религиозните места, на които се събират фарисеите, стават пазар. В Божиите очи това е религия, не е църквата на Бог, нито е място, на което Той е почитан. Следователно, ако хората не се стремят към истината, тогава без значение с колко дословни думи и повърхностни доктрини за Божиите слова се въоръжават, няма да има полза.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Шест показателя за израстване в живота)

Антихристите са особено умели в това да се преструват, когато са сред други хора. Подобно на фарисеите, външно те изглеждат много толерантни към хората, търпеливи, смирени и добродушни — изглеждат много снизходителни и толерантни към всички. Когато се справят с проблеми, винаги показват колко невероятно толерантни са към хората от позицията на своя статус и във всяко отношение изглеждат великодушни и широкоскроени, не са придирчиви към другите хора и им показват колко са велики и добри. Антихристите наистина ли притежават тази същност в действителност? Те действат за доброто на другите, толерантни са към хората и могат да им помогнат във всякакви ситуации, но какъв е скритият им мотив да правят тези неща? Щяха ли да продължат да ги правят, ако не се опитваха да спечелят хората и да си купят тяхното благоволение? Така ли наистина изглеждат антихристите зад кулисите? Наистина ли са такива, каквито изглеждат, когато са сред други хора — скромни и търпеливи, толерантни към другите и помагащи на другите с любов? Притежават ли те такава същност и такъв нрав? Такъв ли е техният характер? Съвсем не. Всичко, което правят, е преструвка и всичко се прави, за да подведат хората и да си купят благоразположението им, така че още повече хора да придобият благоприятно впечатление за тях в сърцата си, да се сетят първо за тях и да потърсят помощта им, когато имат проблем. За да постигнат тази цел, антихристите умишлено кроят да се перчат пред другите, да говорят и да правят правилни неща. Преди да заговорят, кой знае колко пъти ще филтрират или премислят думите в съзнанието си. Умишлено ще кроят планове и ще си блъскат главата, като разсъждават за формулировките, изразите, интонацията, гласа, дори погледа, с който гледат хората, и тона, с който говорят. Ще разсъждават върху това с кого говорят, дали този човек е стар, или млад, дали статусът му е по-висок, или по-нисък от техния, дали той ги цени високо, дали насаме се възмущава от тях, дали индивидуалността му е съвместима с тяхната, какъв дълг изпълнява този човек и каква е неговата позиция в църквата и в сърцата на братята и сестрите. Те старателно ще наблюдават и внимателно ще разсъждават върху тези неща и след като ги обмислят, ще намерят начини, по които да подходят към различните типове хора. Независимо от начините, по които антихристите се отнасят към различните типове хора, те нямат друга цел, освен да накарат хората да ги ценят високо, да ги накарат да не гледат на тях като на равни, а да ги уважават, да накарат още повече хора да им се възхищават и да ги уважават, когато говорят, да ги подкрепят и следват, когато правят нещо, да ги оправдават и защитават, когато грешат, и да привличат още повече хора да се борят на тяхна страна, да се оплакват горчиво от тяхно име и да заемат позиция, за да спорят с Бог и да му се противопоставят, когато бъдат разкрити и отхвърлени. Когато паднат от власт, те са способни да накарат толкова много хора да им помогнат, да изразят подкрепа и да се застъпят за тях, което показва, че статусът и властта, които антихристите умишлено са кроили да култивират в църквата, са пуснали дълбоки корени в сърцата на хората и че техните „ревностни усилия“ не са били напразни.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (десета част))

Каквато и да е обстановката, какъвто и дълг да изпълнява, антихристът ще се опита да създаде впечатлението, че не е слаб, че винаги е силен и пълен с вяра, и никога не е негативен, за да не видят хората никога истинския му духовен ръст или истинското му отношение към Бог. Всъщност, наистина ли дълбоко в себе си вярва, че няма нещо, което да не може да направи? Наистина ли вярва, че няма слабост, негативност или разкривания на поквара? Категорично не. Умее да се преструва и да се прикрива. Обича да показва своята силна и бляскава страна на хората, а не иска да виждат слабата и истинската му страна. Целта му е очевидна. Иска просто да поддържа суетата и гордостта си и да защити мястото, което заема в сърцата на хората. Смята, че ако разкрие собствената си негативност и слабост пред останалите, ако разкрие непокорната и покварената си страна, това ще навреди сериозно на статуса и на репутацията му и ще причини повече проблеми, отколкото си струва. Затова предпочита да умре, отколкото да признае, че има моменти, в които е слаб, бунтовен и негативен. А ако дойде ден, в който всички видят слабата му и непокорна страна, когато видят, че е покварен и изобщо не се е променил, пак ще продължи да се преструва. Смята, че ако признае, че има покварен нрав, че е обикновен и незначителен човек, ще изгуби мястото си в сърцата на хората и почитта и обожанието на всички, и че така напълно ще се провали. Затова каквото и да се случи, няма да се открие към хората и няма да сдаде властта и статуса си на никого другиго, а ще се опитва да се съревновава с всички сили и никога няма да се предаде. Когато се сблъскат с проблем, те поемат инициативата да излязат в светлината на прожекторите и да се покажат. В момента, в който възникне проблем, както и последствията от него, те бързат да се скрият или се опитват да прехвърлят отговорността върху някой друг. Ако се сблъскат с проблем, който разбират, веднага се перчат какво могат и се възползват от възможността да го покажат на другите, така че хората да видят, че имат дарби и специални умения, за да имат високо мнение за тях и да ги боготворят. Ако се случи нещо важно и някой ги попита как разбират събитието, те са сдържани в разкриването на мнението си, а оставят другите да говорят първи. За сдържаността им има причини: не че нямат мнение, но се страхуват, че то е погрешно и че ако го изкажат на глас, другите ще го опровергаят, а това ще ги накара да се почувстват засрамени, и затова не го изразяват, или нямат мнение и тъй като не са способни да възприемат ясно въпроса, не смеят да говорят произволно, защото се страхуват хората да не се присмеят на грешката им — затова единственият им избор е мълчанието. Накратко, те не говорят с готовност, за да изразят мнението си, защото се страхуват да не разкрият какви са, да не би хората да видят, че са бедни и жалки, и така да повлияят на представата на другите за тях. И така, след като всички останали са приключили с излагането на своите възгледи, мисли и знания, те се хващат за някои по-възвишени, по-устойчиви твърдения, които изтъкват като свои собствени възгледи и разбирания. Обобщават ги и ги съобщават на всички, като по този начин придобиват висок статус в сърцата на другите. Антихристите са изключително хитри: когато дойде време да изразят своята гледна точка, те никога не проявяват откровеност и не показват на другите истинското си състояние, нито позволяват на хората да разберат какво мислят наистина, какви са техните заложби, каква е тяхната човешка природа и какви са способностите им за разбиране, както и дали имат истинско познание за истината. И така, едновременно с това, че се хвалят и се преструват на духовни и съвършени хора, те правят всичко възможно да прикрият истинското си лице и реалния си духовен ръст. Никога не разкриват слабостите си пред братята и сестрите, нито се опитват да опознаят собствените си несъвършенства и недостатъци. Напротив, те правят всичко възможно да ги прикрият. Хората ги питат: „Вярвал си в Бог толкова много години, имал ли си някога каквито и да било съмнения относно Бог?“. Те отговарят: „Не“. Питат ги: „Съжалявал ли си някога, че си се отрекъл от всичко, за да отдадеш всичко на Бог?“. Те отговарят: „Не“. „Когато беше болен, чувстваше ли се разстроен и липсваше ли ти домът?“. А те отговарят: „Никога“. Така виждаш, че антихристите се представят като непоколебими, със силна воля и способни да се отричат и да страдат, като някой, който е просто безупречен и без никакви недостатъци или проблеми. Ако някой посочи покварата и недостатъците им, отнася се с тях равностойно, като с нормален брат или сестра, и се разкрие пред тях и разговаря с тях, как подхождат към това? Те правят всичко възможно, за да се защитават и оправдават, за да докажат, че са прави, и в крайна сметка да накарат хората да видят, че нямат проблеми и че са съвършена, духовна личност. Нима всичко това не е самозванство? Всички, които се считат за безупречни и святи, са самозванци.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (десета част))

Когато имат някакво умение, антихристите се смятат за забележителни, представят се за мистериозни, перчат се и свидетелстват за себе си, като карат другите да ги уважават и почитат. Когато хората от този тип имат някоя силна страна или дарба, това ги кара да мислят, че са по-добри от другите, и да се стремят да ги водят. Когато други хора идват при тях за отговори, антихристите ги поучават отвисоко и ако тези хора все още не разбират след това, те просто го приписват на това, че са с малки заложби, въпреки че в действителност самите антихристи не са дали ясно обяснение. Например като види, че някой не може да поправи повредена машина, антихристът ще каже: „Как може все още да не знаеш как да направиш това? Не ти ли казах вече как да го направиш? Обясних го толкова ясно, а ти все още не го разбираш. Наистина си с малки заложби. Не успяваш да се научиш всеки път, когато те уча как да го направиш“. Но когато този човек го помоли да поправи машината, той ще я гледа много дълго и също няма да знае как да я поправи, и дори ще скрие от този човек факта, че не знае как да я поправи. След като отпрати този човек, антихристът тайно ще проучва и ще се опитва да разбере как да поправи машината, но пак няма да може да я поправи. Накрая ще разглоби машината, ще направи пълна бъркотия и няма да може да я сглоби отново. Тогава, от страх да не бъде видян от другите, ще скрие частите. Срамно ли е да не знаеш как да правиш някои неща? Има ли човек, който може да върши всичко? Няма нищо срамно в това да не знаеш как да вършиш някои неща. Не забравяй, че си просто обикновен човек. Никой не те почита и не те боготвори. Обикновеният човек е точно това — обикновен човек. Ако не знаеш как да направиш нещо, просто кажи, че не знаеш как да го направиш. Защо да се опитваш да се прикриваш? Хората ще се отвратят от теб, ако постоянно се прикриваш. Рано или късно ще се издадеш и тогава ще изгубиш достойнството и почтеността си. Това е нравът на антихриста — антихристите винаги си мислят, че за всичко ги бива, че могат да правят всичко и че са способни и вещи във всичко. Това няма ли да им създаде проблеми? Какво биха направили, ако отношението им беше честно? Биха казали: „Не владея това техническо умение. Просто имам известен опит. Приложих всичко, което знам, но не разбирам новите проблеми, пред които сме изправени. Затова трябва да усвоим някои професионални знания, ако искаме да изпълним добре дълга си. Овладяването на професионални знания ще ни позволи да постигнем резултати при изпълнението на дълга си. Бог ни е поверил този дълг, затова имаме отговорността да го изпълняваме добре. Трябва да отидем и да овладеем тези професионални знания с отговорно отношение към дълга си“. Това е практикуване на истината. Човек с нрава на антихрист не би направил това. Ако има някакъв разум, ще каже: „Знам само толкова. Не е нужно да ме почитате и не се налага да си придавам важност. Това няма ли да улесни нещата? Ужасно е постоянно да се прикриваме. Ако има нещо, което не знаем, можем да го научим заедно и след това да си сътрудничим в разбирателство, за да изпълним добре дълга си. Трябва да се отнасяме отговорно“. Като видят това, хората ще си помислят: „Този човек е по-добър от нас. Когато го сполети проблем, не се насилва сляпо да надхвърли възможностите си, не го прехвърля на другите, нито бяга от отговорност, а я поема и подхожда към проблема със сериозно и отговорно отношение. Този човек е добър, сериозен и отговорен към работата и дълга си. Заслужава доверие. Божият дом с право му повери тази важна задача. Бог наистина проучва внимателно дълбините на човешките сърца!“. Като изпълнява дълга си по този начин, той би подобрил уменията си и би спечелил одобрението на всички. Как се стига до това одобрение? Първо, той подхожда към дълга си със сериозно и отговорно отношение. Второ, способен е да бъде честен човек и има практична и ученолюбива нагласа. Трето, не може да се изключи, че има напътствието и просветлението на Светия Дух. Такъв човек има Божията благословия, което е постижимо за хората със съвест и разум. Макар да има покварен нрав, слабости и недостатъци, макар и да не знае как да върши много неща, той все пак е на правилния път на практикуване. Не се прикрива и не заблуждава, има сериозно и отговорно отношение към дълга си и се отнася към истината с копнеж и благочестиво. Антихристите никога няма да са способни да направят това, защото винаги ще мислят по различен начин от хората, които обичат истината и се стремят към нея. Защо мислят различно? Защото в себе си имат природата на Сатана и живеят според неговия нрав, и винаги се стремят към репутация и статус, и постоянно са изпълнени с желание да постигнат целта си да поемат властта. Такъв човек винаги се стреми да използва различни средства, за да заговорничи и мами, и с всички средства подвежда хората да се прекланят пред него и да го следват. Затова, за да заблуди хората с лъжите си, той намира всякакви начини да се прикрива, да мами, да лъже и да заблуждава, да им внушава, че е прав за всичко, че е способен на всичко и че може да върши всичко, че е по-умен от другите, че е по-мъдър от тях, че разбира повече от останалите, че във всичко е по-добър от тях, че ги превъзхожда във всяко отношение и дори че е най-добрият от най-добрите във всяка група. Той изпитва такава нужда. Това е нравът на антихристите. Така се научават да се представят за такива, каквито не са, и създават всички тези различни практики и проявления.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (трета част))

Всички покварени хора страдат от един общ проблем: докато нямат статус, те не си придават важност, когато общуват или говорят с когото и да е, нито възприемат определен стил или тон в речта си, а са просто обикновени и нормални хора и не изпитват нужда да се прикриват. Не изпитват психологически натиск и могат да общуват открито и от сърце. Те са отзивчиви и с тях се общува лесно, а другите смятат, че са много добри хора. Щом придобият статус, те стават надменни, пренебрегват обикновените хора, никой не може да припари до тях, смятат, че притежават някакво благородство и че породата им е различна от тази на обикновените хора. Гледат на тях с пренебрежение, придават си важност, когато говорят, и спират да споделят открито с останалите. Защо вече не споделят открито? Смятат, че вече имат статус и са водачи. Смятат, че водачите трябва да поддържат определен образ, да са малко по-възвишени от обикновените хора, да имат по-голям духовен ръст и да са способни да поемат по-голяма отговорност. Вярват, че в сравнение с обикновените хора водачите трябва да са по-търпеливи, да са способни да страдат и да отдават повече и да могат да устоят на всяко изкушение от страна на Сатана. Дори ако родителите им или други членове на семейството им умрат, те смятат, че трябва да запазят самообладание, за да не плачат, или че най-малкото трябва да плачат тайно, далеч от погледа на останалите, така че никой да не може да забележи каквито и да е техни недостатъци, недъзи или слабости. Дори смятат, че водачите не бива да казват на никого, ако са станали негативни, а трябва да крият всички подобни неща. Вярват, че така трябва да постъпва човек със статус. Дали статусът не става техен бог, техен господ, щом се възпират до такава степен? При това положение още ли притежават нормална човешка природа? Дали не са влюбени в статуса, щом таят тези идеи, щом се поставят в тези рамки и се преструват така? Всеки път, когато някой друг е по-силен и по-добър от тях, това засяга слабото им място. Могат ли да победят плътта? Могат ли да се отнасят към другия човек както подобава? Със сигурност не. За да се освободиш от контрола на статуса, какво трябва да направиш първо? Първо трябва да прочистиш намеренията си, мислите си и сърцето си от него. Как се постига това? Преди, когато не си имал статус, не си обръщал внимание на онези, които не са били привлекателни за теб. Сега, когато имаш статус, ако видиш някого, който е непривлекателен или който има проблеми, се чувстваш отговорен да му помогнеш и така прекарваш повече време в общение с него, като се опитваш да решиш някои от практическите проблеми, които има. А какво е чувството в сърцето ти, когато правиш такива неща? Чувството е на радост и покой. Така и ти трябва да се доверяваш на хората и по-често да се откриваш пред тях, когато се окажеш в затруднение или преживееш неуспех, като разговаряш за своите проблеми и слабости, за това как си се бунтувал срещу Бог и как после си излязъл от това и си успял да удовлетвориш Божиите намерения. И какъв е резултатът от това, че им се доверяваш по този начин? Без съмнение е положителен. Никой няма да те гледа отвисоко — а може като нищо да ти завижда, че си способен да преминеш през тези преживявания. Някои хора винаги смятат, че когато човек има статус, той трябва да действа повече като служебно лице и да говори по определен начин, за да бъде приеман сериозно и да бъде уважаван. Правилен ли е този начин на мислене? Ако си способен да осъзнаеш, че този начин на мислене е погрешен, тогава трябва да се молиш на Бог и да се опълчиш на плътските чувства. Не си придавай важност и не върви по пътя на лицемерието. Щом те споходи такава мисъл, трябва да се заемеш с нея, като търсиш истината. Ако не търсиш истината, тази мисъл, тази гледна точка ще приеме форма и ще се вкорени в сърцето ти. В резултат на това тя ще започне да властва над теб и ти ще се дегизираш и ще измайсториш образа си до такава степен, че никой няма да е способен да те види през него или да разбере мислите ти. Ще говориш с другите като през маска, която крие истинското ти сърце от тях. Трябва да се научиш да позволяваш на другите да виждат сърцето ти, да се научиш да отваряш сърцето си за другите и да се сближаваш с тях. Трябва да се опълчиш на предпочитанията на плътта си и да практикуваш в съответствие с Божиите изисквания. По този начин сърцето ти ще познае покоя и щастието. Каквито и събития да те сполетят, първо премисли какви проблеми съществуват в собствения ти ум. Ако все още желаеш да изградиш образ за себе си и да си сложиш маска, трябва незабавно да се молиш на Бог: „О, Боже! Отново искам да си сложа маска. За пореден път интригантствам измамно. Какъв истински дявол съм само! Сигурно съм Ти наистина противен! Вече съм напълно отвратен от себе си. Умолявам Те да ме порицаеш, да ме дисциплинираш и да ме накажеш“. Трябва да се молиш, да извадиш наяве отношението си и да разчиташ, че Бог ще го разобличи, разнищи и ограничи. Ако го разнищиш и ограничиш по този начин, действията ти няма да създадат проблеми, защото поквареният ти нрав е осуетен и не се разкрива. В този момент какви емоции има в сърцето ти? Най-малкото ще почувстваш някакво избавление. Сърцето ти ще бъде радостно и в покой. Болката ти ще намалее и няма да страдаш от облагородяване. Най-много да има моменти, когато за миг ще се почувстваш донякъде изгубен и ще си помислиш: „Аз съм водач, човек със статус и положение, как мога да съм точно като обикновените хора? Как мога да разговарям с обикновените хора по един сърдечен, автентичен и открит начин? Това би означавало толкова да се принизя!“. Както виждаш, това е малко проблематично. Човек не може да се отърве напълно от покварения си нрав изведнъж, нито пък може да го преодолее напълно за кратък период от време. Ти си мислеше, че преодоляването на покварения ти нрав ще бъде толкова просто, че е като това, което хората си представят — че щом разговарят ясно за истината и признаят покварения си нрав, тогава ще са способни незабавно да се отърват от него. Това не е толкова просто нещо. Процесът, чрез който човек практикува истината, е процес на борба с покварения му нрав. Индивидуалната воля, въображението и разточителните желания на човека не се преодоляват напълно, като им се опълчим и ги превъзмогнем веднъж завинаги чрез молитва. Те по-скоро могат да бъдат окончателно изоставени само след много повторни битки. Само когато човек може да практикува истината, този процес наистина ще даде плод.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да преодолеете изкушенията и робуването на статуса)

Трябва да търсите истината, за да разрешите всеки проблем, който възниква, независимо какъв е той, и по никакъв начин не трябва да се прикривате или да си поставяте маска за пред другите. Вашите недостатъци, вашите несъвършенства, вашите грешки, вашият покварен нрав — бъдете напълно открити по отношение на всички тях и разговаряйте помежду си за тях. Не ги прикривайте в себе си. Да се научиш как да бъдеш открит е първата стъпка към навлизането в живота и е първото препятствие, което най-трудно се преодолява. Щом веднъж си го преодолял, навлизането в истината е лесно. Какво означава да направиш тази стъпка? Това означава, че ти отваряш сърцето си и показваш всичко, което имаш, добро или лошо, положително или отрицателно, като оголваш себе си пред погледа на другите и на Бог. Ти не скриваш нищо от Бог, не укриваш нищо, не прикриваш нищо, не проявяваш хитрост и измама и си също така открит и честен с другите хора. По този начин живееш в светлината и не само Бог ще те проучва внимателно, но и други хора също ще видят, че действаш принципно и прозрачно. Не е необходимо да използваш каквито и да е методи, за да защитаваш репутацията, имиджа и статуса си, нито да прикриваш или замазваш грешките си. Не е необходимо да полагаш тези безполезни усилия. Ако можеш да се освободиш от тези неща, ще бъдеш много спокоен, ще живееш без ограничения или болка и ще живееш изцяло в светлината. Да се научиш как да бъдеш открит, когато общуваш, е първата стъпка към навлизането в живота. След това трябва да се научиш да анализираш мислите и действията си, за да видиш кои са погрешни и кои не се харесват на Бог, и трябва незабавно да ги промениш и да ги коригираш. Каква е целта на поправянето им? Тя е да приемаш и да допускаш в себе си истината, като се отървеш от нещата вътре в теб, които принадлежат на Сатана, и ги замениш с истината. В миналото си правил всичко според измамния си нрав, който е лъжлив и измамен, и си чувствал, че нищо не можеш да направиш без лъжи. Сега, когато разбираш истината и ненавиждаш сатанинските начини на вършене на нещата, ти вече не действаш по този начин, а подхождаш с честност, чистота и покорство. Ако не криеш нищо, ако не си поставяш фасада, ако не се преструваш, нито замазваш нещата, ако се откриваш изцяло пред братята и сестрите и не криеш най-съкровените си идеи и мисли, а позволяваш на другите да видят твоето честно отношение, тогава истината постепенно ще се вкорени в теб, ще цъфти и ще дава плодове, и малко по малко ще дава резултати. Ако сърцето ти е все по-честно и все повече ориентирано към Бог и ако знаеш как да защитаваш интересите на Божия дом, когато изпълняваш дълга си, и ако съвестта ти се безпокои, когато не успееш да защитиш тези интереси, това е доказателство, че истината е оказала въздействие върху теб и е станала твой живот.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Някои хора биват повишавани и развивани от църквата и така получават добра възможност за обучение. Това е нещо хубаво. Може да се каже, че са издигнати и удостоени с Божията благодат. И така, как трябва да изпълняват дълга си тогава? Първият принцип, който трябва да спазват, е да разбират истината — когато не разбират истината, те трябва да я търсят, а ако и след като я търсят самостоятелно, продължават да не я разбират, могат да намерят човек, който разбира истината, с когото да разговарят и да търсят. Така проблемът може да се реши по-бързо и навременно. Ще стане твърде бавно, ако се съсредоточиш само върху това да отделяш повече време сам да четеш Божиите слова и да размишляваш над тях, за да успееш да разбереш истината и да разрешиш проблема. Както се казва: „Водата отдалече няма да утоли силна жажда“. Ако искаш да постигнеш бърз напредък по отношение на истината, трябва да се научиш да си сътрудничиш в разбирателство с останалите, да задаваш повече въпроси и да търсиш повече. Само тогава животът ти ще расте бързо и ще можеш да решаваш проблемите своевременно, без да се бавиш. Тъй като тъкмо си бил повишен и все още си в изпитателен срок, и не разбираш напълно истината, или не притежаваш истината реалност, понеже все още не си достигнал необходимия духовен ръст, не си мисли, че повишението ти означава, че притежаваш истината реалност. Не е така. Избран си за повишение и развиване само защото имаш чувство за бреме към делото и притежаваш заложбите на водач. Трябва да имаш този разум. Ако след като си повишен и станеш водач или работник, започнеш да изтъкваш статуса си и повярваш, че си човек, който се стреми към истината, и че притежаваш истината реалност, и ако се преструваш на разбиращ и духовен, независимо какви проблеми срещат братята и сестрите, това е глупав начин на съществуване и е същият като на лицемерните фарисеи. Трябва да говориш и постъпваш правдиво. Когато не разбираш, можеш да попиташ останалите или да потърсиш общение с Горното. В това няма нищо срамно. Дори и да не попиташ, Горното пак ще узнае какъв е истинският ти духовен ръст и ще разбере, че не притежаваш истината реалност. Именно да търсиш и да разговаряш трябва. Това е разумът, който трябва да притежава нормалната човешка природа, и принципът, който трябва да се спазва от водачите и работниците. Няма нищо срамно в това. Ако мислиш, че щом си водач, е срамно да не разбираш принципите или постоянно да задаваш въпроси на други хора или на Горното, и се страхуваш, че другите ще те гледат отвисоко, и в резултат на това се преструваш, че разбираш всичко, че знаеш всичко, че си работоспособен, че можеш да вършиш всякаква църковна работа и не се нуждаеш от никого, който да ти напомня или да разговаря с теб, и от никого, който да ти предоставя ресурс или да те подкрепя, тогава това е опасно и ти си твърде надменен и самоправеден, ти си твърде лишен от разум. Не знаеш дори собствените си мерки — не те ли прави това объркан човек? Такива хора в действителност не отговарят на критериите да бъдат повишавани и развивани от Божия дом, и рано или късно ще бъдат освободени и отстранени. И така, всеки водач или работник, който току-що е бил повишен, трябва да е наясно, че не притежава истината реалност, трябва да има това самосъзнание. Сега си водач или работник не защото си бил назначен от Бог, а защото си бил повишен на тази позиция от други водачи и работници или си бил излъчен от Божиите избраници. Това не означава, че имаш истината реалност и истински духовен ръст. Когато разбереш това, ще имаш малко разум, какъвто трябва да притежават водачите и работниците. […] Ти си в период на обучение и развиване, имаш покварен нрав и изобщо не разбираш истината. Кажете ми, знае ли Бог за тези неща? (Да.) Тогава няма ли да изглеждаш глупаво, ако се преструваш? Искате ли да сте глупави хора? (Не, не искаме.) Ако не искате да сте глупави хора, какви хора трябва да бъдете? Да бъдете хора с разум, хора, които могат смирено да търсят истината и да я приемат. Не се преструвайте, не бъдете лицемерни фарисеи. Онова, което ти е известно, са само някои професионални знания. Това не са истините принципи. Трябва да намериш начин да се възползваш по подходящ начин от професионалните си предимства и да използваш придобитите си знания и ерудицията си въз основа на разбирането на истините принципи. Не е ли това принцип? Не е ли това път на практикуване? Щом се научиш да правиш това, ще имаш път, който да следваш, и ще можеш да навлезеш в истината реалност. Каквото и да правиш, не се инати и не се преструвай. Инатенето и преструването не са здравомислещ начин да се правят нещата. По-скоро това е най-глупавият начин за вършенето им. Хората, които живеят според покварения си нрав, са най-глупавите. Най-умните хора са само онези, които търсят истината и се справят с въпросите според истините принципи.

(Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (5))

Да стоиш на подходящото място на едно сътворено същество и да си обикновен човек: лесно ли е това? (Не е лесно.) Къде се крие трудността? Тя е в следното: хората винаги чувстват, че главите им са увенчани с много ореоли и титли. Освен това си приписват идентичността и статуса на велики личности и свръхчовеци и се занимават с какви ли не престорени и фалшиви практики и външни прояви. Ако не се избавиш от тези неща, ако думите и делата ти винаги са възпирани и контролирани от тях, тогава ще ти е трудно да навлезеш в реалността на Божието слово. Ще ти е трудно да не проявяваш нетърпение относно решенията на неща, които не разбираш, да поставяш такива въпроси по-често пред Бог и да Му предлагаш искрено сърце. Няма да си способен да правиш това. Точно защото твоят статус, твоите титли, твоята идентичност и всички подобни неща са фалшиви и неистински, защото са против Божиите слова и им противоречат, тези неща те обвързват така, че не можеш да дойдеш пред Бог. Какво ти носят те? Правят те добър в това да се прикриваш, да се преструваш, че разбираш, да се преструваш на умен, да се преструваш на велика личност, да се преструваш на знаменитост, да се преструваш на способен, да се преструваш на мъдър и дори да се преструваш, че знаеш всичко, че си способен на всичко и че можеш да правиш всичко. Това кара другите да те почитат и да ти се възхищават. Те ще идват при теб с всичките си проблеми, ще се осланят на теб и ще ти се възхищават. По този начин все едно се печеш на бавен огън. Кажете Ми, приятно ли е усещането да се печеш на бавен огън? (Не.) Не разбираш, но не смееш да кажеш, че не разбираш. Не можеш да прозреш, но не смееш да кажеш, че не можеш да прозреш. Очевидно си допуснал грешка, но не смееш да си я признаеш. Сърцето ти се терзае, но не смееш да кажеш: „Този път вината наистина е моя, длъжник съм на Бог и на братята и сестрите. Причиних такава голяма загуба на Божия дом, но нямам смелостта да застана пред всички и да си призная“. Защо не се осмеляваш да говориш? Мислиш си: „Трябва да оправдая репутацията и ореола, които са ми дали братята и сестрите, не мога да предам високото почитание и доверие, което имат към мен, а още по-малко ревностните очаквания към мен, които са таили толкова много години. Следователно трябва да продължа да се преструвам“. Какво наподобява тази маскировка? Успешно си се превърнал във велика личност и свръхчовек. Братята и сестрите искат да дойдат при теб, за да се осведомят за нещо, да се допитат до теб и дори да те умоляват за съвет по всякакви проблеми, с които се сблъскват. Изглежда, че дори не могат да живеят без теб. Сърцето ти обаче не се ли терзае? Разбира се, някои хора не изпитват тези терзания. Един антихрист не изпитва тези терзания. Вместо това той им се наслаждава, като си мисли, че статусът му е над всичко останало. Един обикновен и нормален човек обаче се терзае, когато се пече на бавен огън. Той чувства, че не представлява нищо, точно както един обикновен човек. Не смята, че е по-силен от другите. Той не само мисли, че не може да свърши никаква практическа работа, но и че ще забави делото на църквата и Божиите избраници, затова ще поеме вината и ще се оттегли. Това е човек с разум. Лесно ли се решава този проблем? За хората с разум е лесно да го решат, но за тези, на които им липсва разум, е трудно. Ако след придобиването на статус безсрамно се наслаждаваш на предимствата му, в резултат на което си разкрит и отстранен заради провала си да свършиш истинска работа, ти сам си си навлякъл това и си го заслужаваш! Не си достоен дори за капка съжаление или състрадание. Защо казвам това? Защото настояваш да стоиш нависоко. Сам се печеш на бавен огън. Самонаранил си се. Ако не искаш да се печеш на бавен огън, трябва да се откажеш от всички тези титли и ореоли и да кажеш на братята и сестрите какви са истинските състояния и мисли в сърцето ти. По този начин братята и сестрите могат да се отнасят правилно с теб и няма да ти се налага да слагаш маска. След като вече си се открил и си хвърлил светлина върху истинското си състояние, сърцето ти не се ли чувства по-спокойно, по-малко напрегнато? Защо да ходиш с такова тежко бреме на плещите си? Ако издадеш истинското си състояние, дали братята и сестрите действително ще те гледат отвисоко? Действително ли ще те изоставят? Категорично не. Напротив, те ще те одобряват и ще ти се възхищават за това, че си се осмелил да излееш сърцето си. Ще кажат, че си честен човек. Това няма да попречи на делото ти в църквата, няма да окаже и най-малкото негативно влияние върху него. Ако братята и сестрите наистина виждат, че имаш трудности, те доброволно ще ти помогнат и ще си сътрудничат с теб. Какво мислите? Не би ли станало така? (Да.) Да си слагаш винаги маска, за да ти се възхищават другите, е най-глупавото нещо. Най-добрият подход е да бъдеш обикновен човек с нормално сърце, да си способен да се откриеш пред Божиите избраници по чист и простичък начин и често да влизаш в сърдечни разговори. Никога не приемай това, че хората те гледат с уважение, възхищават ти се, хвалят те прекомерно или ти говорят ласкателно. Всички тези неща трябва да бъдат отхвърляни. Някои хора може например да кажат: „Ти не си ли университетски преподавател? След като имаш толкова знания, значи трябва много добре да разбираш истината“. Кажи им: „Що за университетски преподавател съм аз? Никакъв обем знания не може да замени истината. Тези знания са ми причинили големи страдания. Напълно безполезни са. Недейте да имате такова високо мнение за мен, аз съм просто обикновен човек“. Разбира се, някои хора изпитват доста трудности да се избавят от статуса си. Те наистина искат да бъдат обикновени, нормални хора и да стоят на правилното място за едно сътворено същество. Не искат да страдат така, но не могат нищо да направят. Винаги се възприемат като по-висши хора и не могат да слязат от своя пиедестал. Това е проблематично. Харесва им, когато хората се въртят около тях, втренчили възхитени погледи в тях. Харесва им, че хората се обръщат към тях с всичките си проблеми, осланят се на тях, изслушват ги и им се възхищават. Харесва им, че другите ги смятат за по-висши хора, които са експерти във всичко, че са всезнаещи и няма нещо, което да не разбират, и дори смятат, че би било толкова хубаво и прекрасно, ако другите ги смятат за победители. За това няма лек. Някои хора приемат комплиментите и венците, с които са ги окичили другите, и за известно време играят ролята на свръхчовек и велика личност. Обаче се чувстват неловко и се терзаят. Какво трябва да направят? Всеки, който иска да те ласкае, всъщност те слага да се печеш на бавен огън и трябва да стоиш далеч от него. Другата възможност е да намериш удобен случай да му разкриеш истината за покварата си, да поговориш с него за истинското си състояние и да разобличиш недостатъците и слабостите си. По този начин той няма да се прекланя пред теб или да ти се възхищава. Лесно ли е да се направи това? Всъщност е лесно. Ако наистина не можеш да го направиш, това доказва, че си твърде надменен и самонадеян. Наистина се смяташ за свръхчовек, за велика личност и в сърцето си изобщо не ненавиждаш този вид нрав и не се отвращаваш от него. При това положение не ти остава нищо друго, освен да чакаш да се препънеш, с което да се опозориш в очите на другите. Ако си някой, който наистина има разум, тогава ще ненавиждаш покварения нрав, който винаги иска да те прави на свръхчовек и велика личност, и ще се отвращаваш от него. Най-малкото трябва да имаш това чувство. Само тогава можеш да намразиш себе си и да се опълчиш на плътта. Как трябва да практикуваш да бъдеш един простосмъртен човек, един обикновен и нормален човек? Първо трябва да се отречеш и да се избавиш от онези неща, на които държиш и които смяташ за толкова добри и ценни, както и от онези повърхностни, красиви думи, с които другите ти се възхищават и те хвалят. Ако в сърцето си си наясно какъв човек си, каква е същината ти, какви са слабостите ти и каква поквара разкриваш, трябва открито да споделяш това с останалите, за да могат да видят какво е истинското ти състояние, какви са мислите и какво е мнението ти, за да разберат какво знаеш за тези неща. Каквото и да правиш, не се преструвай и не се прави на такъв, какъвто не си, не крий собствената си поквара и недостатъците си от останалите, така че никой да не разбира за тях. Подобно фалшиво поведение е пречка в сърцето ти, както и покварен нрав, и може да попречи на хората да се покаят и променят. Трябва да се молиш на Бог и да подлагаш на размисъл и анализ фалшивите неща, като похвалите на хората към теб, славата, с която те обсипват, и короните, които ти поставят. Трябва да видиш вредата, която тези неща ти нанасят. Така ще разбереш колко струваш, ще постигнеш самосъзнание и вече няма да се възприемаш като свръхчовек или някаква велика личност. Щом придобиеш такова самосъзнание, вече ще ти е лесно да приемеш истината, да приемеш в сърцето си Божиите слова и това, което Бог иска от човека, да приемеш спасението си от Създателя, непоколебимо да бъдеш обикновен и честен човек, на когото може да се разчита, и да установиш нормални отношения между себе си, като сътворено същество, и Бог, Създателя. Точно това иска Бог от хората и то е напълно постижимо за тях. Бог допуска само обикновени и нормални хора пред Себе Си. Той не приема поклонението на тези престорени и фалшиви знаменитости, велики личности и свръхчовеци. Когато се освободиш от тези фалшиви ореоли, когато признаеш, че си обикновен, нормален човек, и дойдеш пред Бог, за да търсиш истината и да Му се помолиш, сърцето ти ще е много по-искрено към Него, а ти ще се чувстваш много по-спокоен. В такъв момент ще почувстваш, че имаш нужда Бог да те подкрепя и да ти помага, и ще си способен по-често да идваш пред Бог, за да търсиш и да Му се молиш. Кажете Ми, кое според вас е по-лесно — да бъдеш велика личност, свръхчовек или обикновен човек? (Обикновен човек.) На теория е лесно да си обикновен човек, а е трудно да си велика личност или свръхчовек, което винаги причинява страдание. Въпреки това, когато хората правят своя избор и го практикуват, те не могат да не искат да бъдат свръхчовеци или велики личности. Те не могат да се въздържат. Това се дължи на тяхната природа същност. Следователно човекът се нуждае от Божието спасение. В бъдеще, когато някой ви попита: „Как човек може да спре да се опитва да бъде свръхчовек и велика личност?“, ще можете ли да отговорите на този въпрос? Всичко, което трябва да правите, е да практикувате метода, който изложих. Бъди обикновен човек, не се преструвай, моли се на Бог и се научи да се разкриваш простичко и да говориш с останалите искрено. Такава практика естествено ще даде резултат. Постепенно ще се научиш да бъдеш нормален човек, животът вече няма да те изморява, вече няма да изпитваш страдание и болка. Всички хора са обикновени. Между тях няма разлика, освен в личните им дарби и донякъде в заложбите им. Без Божието спасение и закрила всички щяха да вършат зло и да понесат наказанието. Ако можеш да признаеш, че си обикновен човек, ако можеш да излезеш от рамките на човешките фантазии и напразни илюзии и да се стремиш да си честен човек и да вършиш честни дела, и ако можеш съвестно да се покориш на Бог, няма да имаш никакви проблеми и напълно ще изживееш човешко подобие. Това е толкова просто. Защо тогава няма път? Това, което казах сега, е много просто. Всъщност е точно така. Хората, които обичат истината, могат да я приемат напълно и ще кажат: „Всъщност Бог не изисква твърде много от човека. Всички негови изисквания могат да се изпълнят с помощта на съвестта и разума на хората. Не е трудно човек да изпълнява добре дълга си. Ако човек го прави от сърце и има решимостта и желанието да го практикува, това е лесно постижимо“. Но някои хора не могат да го постигнат. Не е лесно за хората, които все таят амбиции и желания, които все искат да са свръхчовеци и велики личности, да са обикновени хора, дори и да искат. Те все смятат, че са по-добри от останалите и че ги превъзхождат, и затова цялото им сърце и ум са погълнати от желанието да бъдат свръхчовеци или велики личности. Те не само не искат да бъдат обикновени хора и да запазят статуса си на сътворени същества, но и се заричат, че никога няма да се откажат от стремежа си да бъдат свръхчовеци и велики личности. За това няма лек.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Да се ценят Божиите слова е основата на вярата в Бог)

Свързани свидетелства за преживяване

Това да се преструвам, че разбирам, ме доведе до пълно изтощение