Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

На Мен са Ми приятни онези, които не са подозрителни към другите, и харесвам онези, които с готовност приемат истината. Към тези два типа хора проявявам голяма грижа, защото в Моите очи те са честни хора. Ако си измамен, тогава ще бъдеш предпазлив и подозрителен към всичко и към всички, и така твоята вяра в Мен ще бъде изградена на основата на подозрение. Никога не бих могъл да призная такава вяра. Когато ти липсва истинска вяра, ти си още по-лишен от истинска любов. И ако си склонен да се съмняваш в Бог и да правиш догадки за Него, когато ти скимне, то ти без съмнение си най-измамният от всички хора. Ти правиш догадки за това дали Бог може да бъде като човека: непростимо грешен, с дребнав характер, лишен от справедливост и разум, без чувство за справедливост, отдаден на порочни тактики, коварен и хитър, доволен от злото и тъмнината и т.н. Причината хората да имат такива мисли не е ли, защото им липсва и най-малко познаване на Бог? Такава вяра не е нищо друго освен грях! Някои дори вярват, че тези, които са Ми приятни, са точно онези, които ласкаят и се подмазват, а онези, на които им липсват такива умения, няма да бъдат добре дошли в Божия дом и ще загубят мястото си там. Това ли е единственото нещо, което сте научили след всичките тези години? Това ли сте придобили? И вашето знание за Мен не се изчерпва с тези погрешни разбирания. Дори още по-лошо е вашето богохулство срещу Божия Дух и злословенето по адрес на небето. Затова казвам, че вяра като вашата само ще ви накара да се отдалечите още повече от Мен и да Ми се противопоставяте още повече. В продължение на много години работа вие сте видели много истини, но знаете ли какво са чули ушите Ми? Колко от вас са готови да приемат истината? Вие всички вярвате, че сте готови да платите цената за истината, но колко от вас наистина са страдали за истината? В сърцата ви няма нищо друго освен неправедност, което ви кара да мислите, че всеки, без значение кой, е също толкова измамлив и нечестив — до такава степен, че дори вярвате, че въплътеният Бог може, подобно на обикновен човек, да бъде без добро сърце или добронамерена любов. Нещо повече, вие вярвате, че благороден характер и милостива, доброжелателна природа съществуват само у Бог на небето. Вие вярвате, че такъв светец не съществува, че на земята царуват само тъмнина и зло, докато Бог е нещо, на което хората поверяват копнежа си за доброто и красивото, една приказна фигура, измислена от тях. Във вашето съзнание Бог на небето е много почтен, праведен и велик, достоен за преклонение и възхищение. Междувременно този Бог на земята е само заместител и средство на Бог на небето. Вие вярвате, че този Бог не може да бъде равен на Бог на небето, още по-малко да се споменава едновременно с Него. Когато става въпрос за величието и благородството на Бог, те принадлежат към славата на Бог на небето, но когато става въпрос за природата и покварата на човека, те са качества, в които Бог на земята има дял. Бог на небето е вечно възвишен, докато Бог на земята е вечно незначителен, слаб и неспособен. Бог на небето не е отдаден на плътски чувства, а само на праведност, докато Бог на земята има само егоистични подбуди и не притежава никаква справедливост или разум. У Бог на небето няма и най-малкото безчестие, Той е винаги правдив, докато Бог на земята винаги има непочтена страна. Бог на небето много обича човека, докато Бог на земята показва незадоволителна грижа към човека, дори изцяло го пренебрегва. Това погрешно познание отдавна стои в сърцата ви, а в бъдеще то може и завинаги да се запази в тях. Вие разглеждате всички дела на Христос от гледната точка на неправедните и оценявате цялото Му дело, както и Неговата идентичност и същност, от гледната точка на злите хора. Допуснали сте голяма грешка и сте направили онова, което никога не е било правено от онези, които са били преди вас. Тоест служите само на възвишения Бог на небето с корона на главата и никога не обръщате внимание на Бог, Когото считате за толкова незначителен, че е невидим за вас. Не е ли това вашият грях? Не е ли това класически пример за вашето оскърбление спрямо Божия нрав?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как да се познае Бог на земята)

Много хора биха предпочели да бъдат осъдени да отидат в ада, отколкото да говорят и постъпват честно. Нищо чудно, че имам подготвено друго отношение за онези, които са нечестни. Разбира се, знам много добре колко трудно е за вас да сте честни. Тъй като всички вие сте толкова умни, умеете толкова добре да измервате хората с вашия дребен аршин, това опростява много Моята работа. И тъй като всеки от вас крие тайните си в своята пазва, добре тогава — ще ви вкарам един по един в беда, за да бъдете „научени“ с огън, така че след това да можете да повярвате твърдо в Моите думи. Най-сетне Аз ще изтръгна от устите ви думите „Бог е Бог истинен“, при което вие ще се удряте в гърдите и ще ридаете: „Измамно е сърцето на човека!“. Какво ще бъде душевното ви състояние в този момент? Предполагам, че няма да сте толкова тържествуващи, колкото сега. И още по-малко ще сте „дълбоки и неясни“, каквито сте сега. В присъствието на Бог някои хора са самото благочестие, стараят се да имат „добро поведение“, но оголват зъбите си и показват ноктите си в присъствието на Духа. Бихте ли поставили подобни хора в редиците на честните? Ако си лицемер, човек, изкусен в „междуличностните отношения“, тогава казвам, че определено си човек, който се опитва да си играе с Бог. Ако думите ти са изпълнени с извинения и оправдания без стойност, тогава казвам, че си човек, който не желае да прилага истината на практика. Ако имаш много лични въпроси, за които ти е трудно да говориш, ако силно се противиш да разкриеш своите тайни — своите трудности — пред другите, за да търсиш пътя на светлината, тогава казвам, че си човек, на когото ще му бъде много трудно да постигне спасение и на когото ще му бъде много трудно да излезе от мрака. Ако наистина се наслаждаваш на това да търсиш пътя на истината, тогава си човек, който живее винаги в светлината. Ако много се радваш да бъдеш обслужващ в дома на Бог, като се трудиш старателно и съвестно в сянка, като даваш винаги и не вземаш никога, тогава казвам, че си верен свят човек, защото не търсиш награда, а просто постъпваш честно. Ако желаеш да си искрен, ако си готов да дадеш всичко от себе си, ако си способен да пожертваш живота си за Бог и си твърд в своето свидетелство, ако си честен до такава степен, че знаеш само да удовлетворяваш Бог, без да мислиш за себе си или да вземаш за себе си, тогава казвам, че такива хора се хранят в светлината и ще живеят вечно в царството. Трябва да знаеш дали у теб има истинска вяра и истинска преданост, дали си страдал за Бог и дали си се подчинил напълно на Бог. Ако си лишен от тези неща, тогава у теб остава непокорство, измамност, алчност и недоволство. Щом като сърцето ти е далече от честността, ти никога не си получил признание от Бог и никога не си живял в светлината. Каква ще бъде съдбата на човек накрая, зависи от това дали има честно и кървавочервено сърце и дали има чиста душа. Ако си много нечестен човек, със злобно сърце, с нечиста душа, тогава със сигурност накрая ще отидеш на място, където човек търпи наказание, както е записано в летописа на твоята съдба. Ако твърдиш, че си много честен, и въпреки това никога не успяваш да постъпиш в съответствие с истината или да кажеш истинна дума, още ли очакваш Бог да те възнагради? Още ли се надяваш Бог да те цени като зеницата на окото Си? Не е ли абсурдно подобно мислене? Ти мамиш Бог във всички неща; как би могъл Божият дом да приеме такъв като теб, чиито ръце са нечисти?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Три увещания)

След като е било покварено от Сатана, цялото човечество живее в сатанински нрав. Подобно на Сатана, хората се маскират и се прикриват във всяко отношение, и прибягват до измама и прилагане на хитрости по всички въпроси. Няма нещо, в което да не прибягват до измама и прилагане на хитрости. Някои хора прилагат измамни хитрости дори в толкова обикновени дейности като пазаруването. Например може да са си купили най-модерната дреха, но макар че наистина им харесва, не смеят да я носят в църквата от страх, че братята и сестрите им ще ги обсъждат и ще ги нарекат повърхностни. Затова те просто я носят зад гърба на другите. Какво е това поведение? Това е разкриване на измамен и лъжлив нрав. Защо някой би си купил модна дреха, но не би се осмелил да я носи пред братята и сестрите си? В сърцето си той харесва модните неща и следва тенденциите на света, както правят невярващите. Той се страхува братята и сестрите да не го прозрат, да не видят колко е повърхностен, да не разберат, че не е почтен и порядъчен човек. В сърцето си следва модните неща и трудно се избавя от тях, но може да ги носи само вкъщи и се страхува да позволи на братята и сестрите си да ги видят. Ако нещата, които харесва, не могат да видят бял свят, защо тогава не може да се откаже от тях? Дали не е контролиран от сатанински нрав? Той постоянно изрича думи и доктрини и изглежда, че разбира истината, но не е способен да я приложи на практика. Това е човек, който живее според сатанински нрав. Ако някой винаги е измамен в речта си и в действията си, ако не позволява на другите да го видят такъв, какъвто е в действителност, и ако винаги приема образа на благочестив човек пред другите, тогава каква е разликата между него и фарисея? Той иска да води живот на проститутка, но да има и паметник, издигнат в чест на неговото целомъдрие. Знаел е много добре, че не може да носи екзотичната си дреха на обществени места, така че защо я е купил? Не е ли това прахосване на пари? Само защото харесва такива неща и сърцето му е останало в тази дреха, е сметнал, че трябва да я купи. Но след като я е купил, не може да я носи. След като минат няколко години, съжалява, че я е купил, и внезапно осъзнава: „Как можах да бъда толкова глупав, толкова отвратителен, че да направя това?“. Дори самият той е отвратен от това, което е направил. Но не може да контролира действията си, защото не е способен да се избави от нещата, които харесва и които преследва. Затова възприема двулични тактики и измами, за да удовлетвори себе си. Щом разкрива измамен нрав за такава дреболия, ще бъде ли способен да практикува истината, когато става въпрос за нещо по-значимо? Това би било невъзможно. Очевидно е, че в природата му е заложено да бъде измамен и измамността е неговата ахилесова пета.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Най-основната практика да бъдеш честен човек)

Винаги мислиш за собствената си плът и за собствените си перспективи, винаги искаш да намалиш страданията на плътта си, да отдаваш по-малко от себе си, да предлагаш по-малко, да платиш по-малка цена. Винаги затаяваш нещо. Това е измамно отношение. Някои хора са пресметливи дори когато става въпрос да отдадат всичко на Бог. Те казват: „Трябва да живея в удобство в бъдеще. Ами ако Божието дело никога не свърши? Не мога да се принеса на Бог изцяло. Дори не знам кога ще дойде Божият ден. Трябва да съм пресметлив, да подредя семейния си живот и бъдещето си, преди да отдам всичко на Бог“. Има ли много хора, които мислят по този начин? Що за нрав е това, когато човек пресмята и прави планове за себе си за непредвидени ситуации? Тези хора предани ли са на Бог? Честни хора ли са? Да пресмяташ и да правиш планове за непредвидени ситуации не означава да бъдеш в единомислие с Бог. Това е измамен нрав и хората, които вършат това, действат в измама. Отношението им към Бог несъмнено не е честно. Някои хора се страхуват, че докато взаимодействат или общуват с тях, братята и сестрите им ще прозрат проблемите им и ще си кажат, че имат малък духовен ръст или ще ги гледат отвисоко. Затова, когато говорят, те винаги се опитват да създадат впечатление, че са много ревностни, че копнеят за Бог и че имат желание да практикуват истината. Но вътрешно те всъщност са ужасно слаби и негативни. Преструват се на силни, за да не може никой да ги прозре. Това също е измама. Накратко, във всичко, което правиш, било то в живота или при изпълнението на някакъв дълг, ако използваш фалш и преструвки или фалшива външност, за да подведеш или да измамиш другите и да ги накараш да те уважават и почитат, или да не гледат на теб отвисоко, всичко това е измама. Някои жени обожават съпрузите си, но в действителност техните съпрузи са демони и неверници. Понеже се страхува, че братята и сестрите ѝ ще кажат, че чувствата ѝ са твърде силни, такава жена е първата, която казва: „Мъжът ми е демон“. Но в сърцето си тя си казва: „Мъжът ми е добър човек“. Първото е това, което изрича с устата си — но то е само за да го чуят другите, така че да си мислят, че има проницателност по отношение на съпруга си. Това, което наистина иска да каже, е: „Чакай, не ме разобличавай. Аз първа ще изразя това мнение, така че няма нужда вие да го споменавате. Вече разобличих съпруга си като демон, което означава, че съм се избавила от чувствата си и вие няма да имате какво да кажете по въпроса“. Това не означава ли, че си измамен? Това не е ли фасада? Това означава, че мамиш хората и ги подвеждаш, като се преструваш. Прилагаш хитрости, правиш номера на всяка крачка, така че това, което другите виждат, е твоят фалшив образ, а не истинското ти лице. Това е зловещо. Това е човешка измамност.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Най-основната практика да бъдеш честен човек)

Някои хора никога не казват истината на никого. Те обмислят и изглаждат всичко в умовете си, преди да говорят с хората. Не можеш да разбереш кои от нещата, които казват, са верни и кои са неверни. Днес казват едно, а утре — друго, на един човек казват едно, а на друг — друго. Всичко, което казват, си противоречи. Как може да се вярва на такива хора? Много е трудно да се добие точна представа за фактите и от тях не можеш да измъкнеш и една пряма дума. Що за нрав е това? Това е измамност. Лесно ли е да се промени измамният нрав? Той се променя най-трудно. Всичко, което е свързано с нрава, е свързано с природата на човека, а нищо не се променя по-трудно от това, което е свързано с неговата природа. Поговорката „Вълкът козината си мени, но нрава — не“ е съвсем вярна! За каквото и да говорят и каквото и да правят измамните хора, те винаги таят лични цели и намерения. Ако не таят, нищо няма да кажат. Ако се опиташ да разбереш какви са целите и намеренията им, те ще замълчат. Ако случайно допуснат да им се изплъзне нещо вярно, те ще се постараят да измислят начин да го изопачат, да те объркат и да ти попречат да узнаеш истината. Каквото и да правят измамните хора, те няма да допуснат никой да разбере цялата истина. Колкото и време да прекарват хората с тях, никой не знае какво се върти в главите им в действителност. Такава е природата на измамните хора. Колкото и да говори един измамен човек, останалите никога няма да разберат какви са намеренията му, какво мисли в действителност и какво точно се опитва да постигне. Дори за родителите му е трудно да го разберат. Изключително трудно е да се опитваш да разбереш измамните хора, никой не може да разбере какво се върти в главите им. Ето как говорят и действат измамните хора: те никога не разкриват мислите си и не казват какво се случва в действителност. Това е вид нрав, нали? Когато имаш измамен нрав, каквото и да казваш или правиш — този нрав винаги е в теб, той те контролира, кара те да играеш игри и да мамиш, да си играеш с хората, да прикриваш истината и да се преструваш. Това е измама. В какви други конкретни видове поведение участват измамните хора? Ще дам пример. Двама души говорят и единият от тях разказва за себепознанието си. Този човек все говори за това как се е подобрил и се опитва да убеди в това другия, но не му казва истинските факти по въпроса. Прикрива нещо за тях и това показва определен нрав — нрав на измамност. Нека видим дали можете да го разпознаете. Човекът казва: „Напоследък преживях някои неща и чувствам, че през годините вярата ми в Бог е била напразна. Не съм придобил нищо. Толкова съм беден и жалък! Напоследък поведението ми не е особено добро, но съм готов да се покая!“. И все пак малко след като казва това, у него не може да се види никакъв израз на покаяние. Какъв е проблемът тук? Той лъже и мами останалите. Когато другите го чуят да казва тези неща, си мислят: „Този човек преди не се стремеше към истината, но фактът, че може да каже такива неща сега, показва, че истински се е покаял. Няма съмнение в това. Не трябва да го възприемаме както преди, а в нова, по-добра светлина“. Ето как разсъждават и мислят хората след като чуят думите му. Само че настоящото състояние на този човек същото ли е, каквото той твърди? В действителност не е такова. Той не се е покаял истински, но думите му създават илюзията, че го е направил и че се е променил към добро, и че е различен отпреди. Той иска да постигне с думите си точно това. Като говори по този начин, за да заблуди хората, какъв нрав разкрива? Това е измамност, и е много подмолно! Всъщност той изобщо не осъзнава, че се е провалил във вярата си в Бог, че е беден и жалък. Той заимства духовни думи и език, за да заблуждава хората, да постигне целта си да създаде добро впечатление у другите и да имат добро мнение за него. Не е ли това измамност? Измамност е, а когато някой е твърде измамен, за него не е лесно да се промени.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само познаването на шестте вида покварен нрав е истинско себепознание)

Има и друг вид хора, които никога не са непринудени или открити в начина, по който говорят. Те винаги крият и маскират разни неща, трупат информация от хората на всяка крачка и ги подпитват. Винаги искат да знаят цялата истина за другите хора, но не казват това, което е в техните сърца. Никой, който си взаимодейства с тях, не може да се надява да открие някога цялата истина за тях. Такива хора не искат другите да знаят плановете им и не ги споделят с никого. Какъв нрав е това? Това е измамен нрав. Такива хора са изключително хитри, те са неразгадаеми за всички. Ако човек притежава измамен нрав, той без съмнение е измамен човек и е измамен по своята природа същност. Стреми ли се такъв вид човек към истината във вярата си в Бог? Ако не казва истината пред другите хора, способен ли е да говори истината пред Бог? Със сигурност не. Един измамен човек никога не казва истината. Той може да вярва в Бог, но истинска ли е вярата му? Какъв вид отношение има той към Бог? Той със сигурност има много съмнения в сърцето си: „Къде е Бог? Не мога да Го видя. Какво доказателство има, че Той е реален?“, „Бог господства над всичко? Наистина ли? Режимът на Сатана потиска неистово и арестува онези, които вярват в Бог. Защо Бог не го унищожи?“, „Как точно Бог спасява хората? Спасението Му реално ли е? Това не е много ясно.“, „Може ли един вярващ в Бог да навлезе в небесното царство или не? Трудно е да се каже без никакво потвърждение“. С толкова много съмнения за Бог в сърцето си, може ли такъв човек искрено да отдаде всичко на Него? Невъзможно е. Той гледа всички тези хора, които са се отрекли от всичко, което имат, за да следват Бог, които отдават всичко на Бог и изпълняват дълга си, и си мисли: „Аз трябва да си запазя нещо. Не мога да бъда толкова глупав като тях. Ако предложа всичко на Бог, как ще живея в бъдеще? Кой ще се грижи за мен? Трябва да имам план за спешни случаи“. Можеш да видиш колко „пресметливо“ измамни са тези хора, колко далеч напред мислят. Има някои, които щом видят как на сбирките другите се откриват за познанието за покварата си, как в общението предлагат нещата, скрити в сърцата им, и истинно казват колко пъти са извършили прелюбодеяние, си мислят: „Глупак! Това са лични неща, защо ги казваш на другите? Не може да измъкнете тези неща от мен!“. Ето такива са измамните хора — по-скоро биха умрели, отколкото да са откровени и да кажат на някого цялата истина. Някои хора казват: „Аз прегреших и направих някои лоши неща, и се чувствам малко засрамен да ги кажа на хората очи в очи. Все пак това са лични неща, срамни са. Не мога обаче да ги пазя или прикривам от Бог. Трябва да кажа тези неща на Бог прямо и открито. Не бих посмял да кажа на другите хора мислите си или личните си дела, но трябва да ги кажа на Бог. Независимо от кого друг пазя тайни, не мога да пазя тайни от Бог“. Това е отношението, което един честен човек възприема към Бог. Но измамните хора са предпазливи към всички, не вярват на никого и не говорят честно с никого. Те не казват на никого цялата истина и никой не може да ги проумее. Това са най-измамните хора от всички. Всеки човек има измамен нрав. Единствената разлика е само в степента на измамността. Макар че може да откриваш сърцето си и да разговаряш за проблемите си на събирания, означава ли това, че нямаш измамен нрав? Не означава, ти също имаш такъв нрав. Защо казвам това? Ето един пример: може би ще си способен да проявиш откровеност в общението за неща, които не засягат гордостта или суетата ти, за неща, които не са срамни, и неща, за които няма да бъдеш кастрен, но ако си направил нещо, което нарушава истините принципи, от което всеки би се отвратил и възмутил, щеше ли да си способен да общуваш открито за него на събиранията? А ако си направил нещо неизразимо, щеше да ти е още по-трудно да проявиш откровеност и да разкриеш истината за него. Ако някой го разследва или се опита да ти припише вината за него, щеше да използваш всички средства, с които разполагаш, за да го скриеш, и щеше да се ужасиш, че този въпрос може да бъде разобличен. Винаги щеше да се опитваш да го прикриеш и да очакваш да ти се размине. Не е ли това измамен нрав? Може би вярваш, че ако не го кажеш на глас, никой няма да знае за него и че дори Бог няма как да узнае за него. Това е погрешно! Бог проучва внимателно най-съкровените кътчета на сърцата на хората. Ако не можеш да го възприемеш, значи изобщо не познаваш Бог. Измамните хора не просто мамят другите — те дори се осмеляват да се опитват да измамят Бог и да използват измамни средства, за да Му се противопоставят. Могат ли такива хора да постигнат Божието спасение? Божият нрав е праведен и свят, а измамните хора са онова, което Той ненавижда най-много. Затова за измамните хора е най-трудно да постигнат спасение. Хората с измамна природа са тези, които лъжат най-много. Те ще излъжат дори Бог, ще се опитат да Го измамят и упорито отказват да се покаят. Това означава, че те не могат да постигнат Божието спасение. Ако някой разкрива покварен нрав само от време на време, ако лъже и подвежда хората, но е ясен и открит с Бог и се покайва пред Него, тогава този тип човек все още има надежда да постигне спасение. Ако ти наистина си човек с разум, трябва да се откриеш пред Бог, да говориш с Него от сърце и да се самоанализираш и опознаеш. Не трябва да лъжеш повече Бог, не трябва никога да се опитваш да Го заблуждаваш и още по-малко трябва да се опитваш да криеш нещо от Него. Факт е, че има някои неща, за които хората не трябва да знаят. Стига да си открит с Бог за тях, няма проблем. Когато правиш нещо, се увери, че не пазиш тайни от Бог. Можеш да кажеш на Бог всички онези неща, които не е подходящо да кажеш на другите хора. Човек, който прави това, е умен. Макар че може да има неща, за които не усеща нужда да се открива пред другите, това не трябва да се нарича измамност. Измамните хора са различни: те вярват, че трябва да крият всичко, че не могат да кажат нищо на другите хора, особено ако става въпрос за лични неща. Ако не им носи полза да кажат нещо, те не го казват дори на Бог. Не е ли това измамен нрав? Такъв човек е наистина измамен! Ако някой е толкова измамен, че не казва на Бог истината и пази всичко в тайна от Бог, дали изобщо е човек, който вярва в Бог? Има ли истинска вяра в Бог? Това е човек, който се съмнява в Бог и в сърцето си не вярва в Него. Тогава не е ли вярата му лъжлива? Той е неверник, лъжевярващ.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само познаването на шестте вида покварен нрав е истинско себепознание)

В света има много така наречени „добри хора“, които говорят високопарни думи — макар на пръв поглед да не изглежда, че са извършили някакво голямо зло, всъщност те са особено измамни и хитри. Те са много добри в това да се насочват накъдето духа вятърът, като говорят любезно и изкусно. Те са неистински добри хора и лицемери — само се преструват на добри. Онези, които следват златната среда, са най-коварни от всички хора. Те не обиждат никого, те са любезни и изкусни, умеят да действат добре във всякакви ситуации и никой не може да види недостатъците им. Те са живи Сатани! Има ли такива хора сред вас? (Да.) Не мислите ли, че е уморително да се живее по този начин? (Да, уморително е.) Тогава мислили ли сте за начин да се промените? Как да се промените? Откъде трябва да започне преломът? (Чрез практикуване на истината.) Не казвайте „чрез практикуване на истината“, „чрез разбиране на истината“ или „чрез навлизане в истината реалност“. Това са пресилени думи, извън пределите на човешките възможности, затова изглеждат празни. Вместо това трябва да започнем с детайлите. (Като бъдем честни хора.) Това е конкретна практика. Да бъдем честни хора или по-конкретно: да бъдем прости и открити, да не прикриваме нищо, да не лъжем, да не премълчаваме и да сме прями, да имаме чувство за справедливост и да можем да говорим истината. Хората трябва да постигнат първо това. Да кажем, че има зъл човек, който прави нещо, което смущава работата на църквата, и при теб идва водачът, за да разбере по-добре ситуацията. Ти знаеш кой е виновен, но тъй като сте в добри отношения с този човек и не искаш да го обидиш, лъжеш и казваш, че не знаеш. Водачът пита за повече детайли, а ти увърташ и измисляш извинение, за да прикриеш злия човек. Това не е ли измама? Не си казал на водача истината за ситуацията, а вместо това си я скрил. Защо би направил това? Защото не си искал да обидиш никого. Поставил си на първо място защитата на личните отношения и това да не обидиш никого, а на последно място си поставил искреното говорене и практикуването на истината. Под чий контрол си? Контролира те сатанинският ти нрав, той е запушил устата ти и ти пречи да говориш истината — способен си да живееш само според сатанинския си нрав. Какво представлява поквареният нрав? Поквареният нрав е сатанински нрав, а човек, който живее чрез своя покварен нрав, е жив Сатана. Неговата реч винаги носи в себе си изпитания, винаги е заобиколна и никога пряка. Дори да пребият такъв човек до смърт, той пак не би говорил истината. Ето какво се случва, когато покварения нрав на човек стане твърде тежък — той напълно губи човешката си природа и се превръща в дявол. Много от вас биха предпочели да обидят и измамят Бог, за да защитят отношенията си с другите, както и статуса и репутацията, които имат сред другите хора. Дали човек, който действа по този начин, обича истината? Дали такъв човек се стреми към истината? Такъв човек мами Бог с широко отворени очи и няма ни най-малка частица богобоязливо сърце. Осмелява се да мами Бог, амбицията и непокорството му трябва да са наистина големи! Такива хора обикновено все още си мислят, че обичат Бог, боят се от него, и често си казват: „Всеки път, когато мисля за Бог, си мисля колко огромен, велик и непостижим е Той! Бог обича човечеството, Неговата любов е толкова истинска!“. Може да изричаш добре звучащи думи, но не би разобличил злонамерен човек, ако го видиш да смущава работата на църквата. Вие сте подмазвачи, защитавате само собствения си престиж, изгода и статус, вместо да защитавате интересите на Божия дом. Когато знаеш истинското състояние на нещата, ти не говориш честно, а увърташ, и защитаваш злонамерените хора. Ако поискат от теб да говориш искрено, ще ти бъде много трудно. Говориш толкова много глупости, само да не кажеш истината! Когато говориш, правиш толкова увъртания, изразходваш толкова много мисловна енергия и живееш по такъв уморителен начин, и всичко това, за да защитиш собствената си репутация и гордост! Доволен ли е Бог от теб, когато постъпваш по този начин? Бог ненавижда преди всичко измамните хора. Ако искаш да се освободиш от влиянието на Сатана и да постигнеш спасение, тогава трябва да приемеш истината. Трябва да започнеш с това да станеш честен човек. Бъди откровен, казвай истината, не бъди възпиран от чувствата си, отърви се от преструвките и хитростите, говори и решавай въпросите принципно — това е лесен и щастлив начин на живот и ще си способен да живееш пред Бог. Ако винаги живееш според сатанинските философии и винаги разчиташ на лъжата и измамата, за да преживееш дните си, тогава ще живееш под властта на Сатана и в тъмнина. Ако живееш в света на Сатана, просто ще ставаш все по-измамен. Вярвал си в Бог толкова много години, слушал си толкова много проповеди, но твоят покварен нрав все още не се е пречистил и продължаваш да живееш със сатанинския си нрав — не се ли чувстваш отвратен от това? Не се ли чувстваш засрамен? Независимо колко дълго си вярвал в Бог, ако все още си като невярващ, тогава какъв е смисълът да вярваш в Бог? Можеш ли наистина да постигнеш спасение, като вярваш в Бог по този начин? Целите на живота ти не са се променили, нито принципите и методите ти. Единственото нещо, което имаш, а невярващият няма, е титлата „вярващ“. Въпреки че външно следваш Бог, твоят живот нрав изобщо не се е променил и в крайна сметка няма да постигнеш спасение. Дали не се надяваш напразно? Може ли този вид вяра в Бог да ти помогне да получиш истината и живота? Категорично не.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само чрез практикуване на истината човек може да се отърве от оковите на покварения нрав)

За да се утвърдят и да оцелеят в това общество, хората трябва да се научат на едно нещо — да бъдат дипломатични. Казано на разговорен език, те трябва да бъдат лукави и хитри. Не можете просто да казвате на глас всичко, което ви хрумне. Ако продължите да казвате на глас всичко, което ви хрумне, това се нарича глупост, не се нарича интелигентност. Някои хора са невъздържани и говорят каквото им падне. Представете си човек, който прави това и в крайна сметка обижда шефа си. Тогава шефът му стъжнява живота, отменя премията му и винаги търси начин да се скара с него. В крайна сметка този човек не може да издържи повече на тази работа. Ако напусне, няма да има други средства за препитание. Но ако не напусне, единственото, което може да направи, е да се примири с работата, която не може да понася вече. Как се нарича това положение, когато си между чука и наковалнята? „Заседнал“, в затруднено положение. Семейството му тогава го упреква и казва: „Заслужаваш да се отнасят към тебе по този начин, трябваше да помниш, че „Хармонията е безценна, търпението е благородно“! Така ти се полага за това, че си говорил каквото ти падне и не си си затварял устата! Казахме ти да бъдеш тактичен и да обмисляш внимателно какво казваш, но ти не слушаш, трябваше да говориш и да бъдеш прям. Не помисли ли, че не е толкова лесно да се караш с шефа си? Не помисли ли, че не е толкова лесно да оцелееш в обществото? Винаги считаш, че просто си прям. Е, сега трябва да понесеш болезнените последствия. Нека това ти бъде за урок! Занапред ще е добре да помниш поговорката „Хармонията е безценна, търпението е благородно“! Веднъж получил този урок, той го запомня, като си мисли: „Родителите ми наистина бяха прави да ме учат. Това е проникновена част от житейския опит, истинска мъдрост, не мога да продължавам да я пренебрегвам. Пренебрегвам по-възрастните от мен на свой риск, така че ще я запомня в бъдеще“. След като повярва в Бог и се присъедини към Божия дом, той все още помни тази поговорка: „Хармонията е безценна, търпението е благородно“. Затова поздравява братята и сестрите си винаги, когато ги види, и прави всичко възможно да им каже добра дума. Водачът казва: „От известно време съм водач, но нямам достатъчно професионален опит“. И тогава този човек се намесва с комплимент: „Ти вършиш чудесна работа. Ако не ни водеше, щяхме да се чувстваме така, сякаш няма към кого да се обърнем“. Някой друг казва: „Придобих разбиране за себе си и мисля, че съм доста измамен“. А той отговаря: „Ти не си измамен, ти си наистина честен, аз съм този, който е измамен“. Някой друг му прави неприятна забележка и той си мисли: „Няма нужда да се страхувам от подобни неприятни забележки, мога да понеса много по-лоши. Колкото и да са неприятни забележките ти, просто ще се преструвам, че не съм ги чул, ще продължавам да ти правя комплименти и да се опитвам всячески да си спечеля благоразположението ти, защото никога не пречи да правиш комплименти“. Когато някой го помоли да изкаже мнението си или да прояви откровеност по време на общението, той не говори откровено и поддържа весела и жизнерадостна фасада пред всички. Някой го пита: „Как така винаги си толкова весел и забавен? Наистина ли си усмихнат тигър?“. А той си мисли: „Аз съм усмихнат тигър от години и през цялото това време никой не се е възползвал от мен, така че това се превърна в мой водещ принцип в отношенията ми със света“. Не е ли той като изплъзваща се змиорка? (Да, така е.) Някои хора се държат така в обществото в продължение на много години и продължават да го правят, след като дойдат в Божия дом. Те никога не казват нито една честна дума, никога не говорят от сърце и не споделят за собственото си себеразбиране. Дори когато някой брат или сестра им разбули своето сърце, те не говорят откровено и никой не може да разбере какво наистина се случва в съзнанието им. Никога не разкриват какво мислят или какви са възгледите им, поддържат наистина добри отношения с всички и ти не знаеш какви хора или какъв тип индивидуалности всъщност харесват или какво наистина мислят за другите. Ако някой ги попита що за човек е еди-кой-си, те отговарят: „Той е вярващ от повече от десет години и е читав човек“. За когото и да ги попитате, те ще отговорят, че човекът е читав или че е много читав. Ако някой ги попита: „Откри ли някакви недостатъци или дефекти в него?“, те ще отговорят: „Досега не съм открил такива, за в бъдеще ще се оглеждам по-внимателно“, но дълбоко в себе си си мислят: „Искаш от мен да обидя този човек, но аз със сигурност няма да го направя! Ако ти кажа истината и той разбере за това, няма ли просто да ми стане враг? Семейството ми отдавна ми казва да не си създавам врагове, не съм забравил думите им. За глупак ли ме вземаш? Мислиш ли, че ще забравя възпитанието и обуславянето, които съм получил от семейството си, само защото ти си ми казал две изречения истина? Това няма да се случи! Тези поговорки: „Хармонията е безценна, търпението е благородно“ и „Конфликтите се решават много по-лесно чрез компромис“, никога не са ме подвели и са мои талисмани. Не говоря за ничии недостатъци и ако някой ме провокира, му показвам търпение. Не си ли видял този знак, отпечатан на челото ми? Това е китайският йероглиф за „търпение“, който се състои от йероглифа за нож над този за сърце. Който прави неприятни забележки, аз му показвам търпение. Който ме кастри, аз му показвам търпение. Целта ми е да остана в добри отношения с всички, да запазя отношенията на това ниво. Не се придържай към принципите, не бъди толкова глупав, не бъди непреклонен, трябва да се научиш да отстъпваш според обстоятелствата! Защо според теб костенурките живеят толкова дълго? Защото се крият в черупката си винаги, когато положението стане напечено, нали? Така те могат да се предпазят и да живеят хиляди години. Ето как да живеем дълго и как да се справяме със света“. Не чуваш такива хора да изричат нещо вярно или искрено, а истинските им възгледи и най-важното за постъпките им никога не се разкриват. Те мислят за тези неща и ги обмислят само в сърцето си, но никой друг не знае за тях. Този тип хора външно са любезни с всички, изглеждат добродушни и не нараняват и не вредят на никого. Но това, което те представляват в действителност, са уклончиви хора и изплъзващи се змиорки. Този тип хора винаги се харесват на някои хора в църквата, защото никога не правят сериозни грешки, не се издават и оценката на църковните водачи и на братята и сестрите е, че те се разбират добре с всички. В дълга си не проявяват ентусиазъм, правят само това, което се иска от тях. Те са особено послушни и възпитани, никога не нараняват другите в разговор или при решаване на въпроси и никога не се възползват несправедливо от никого. Никога не говорят лошо за другите и никога не съдят хората зад гърба им. Никой обаче не знае дали са искрени в изпълнението на дълга си, нито какво мислят за другите хора и какво мнение имат за тях. След внимателно обмисляне дори чувствате, че този тип хора наистина са малко изчанчени и трудни за разбиране и че оставането им може да доведе до неприятности. Какво трябва да направите? Това е труден избор, нали? Когато изпълняват дълга си, виждаш, че си вършат работата, но никога не се интересуват от принципите, които Божият дом им е съобщил. Правят нещата, както им харесва, отбиват номера и ги оставят така, като се опитват само да избегнат сериозни грешки. Поради това ти не можеш да намериш нищо лошо в тях или да установиш някакви техни недостатъци. Те правят нещата безупречно, но какви мисли се въртят в главата им? Искат ли да изпълняват дълга си? Ако нямаше църковни управленски закони или надзор от страна на църковния водач или на техните братя и сестри, може ли такива хора да се свържат със зли хора? Може ли да вършат лоши неща и да извършват зло заедно със зли хора? Това е много възможно и тези хора са способни да го направят, но все още не са го сторили. Този тип хора са най-проблемните и те са архетипната изплъзваща се змиорка или хитрата стара лисица.

(Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (12))

Във всяка църква има човекоугодници. Тези човекоугодници нямат никаква проницателност по отношение на злите хора, които манипулират и прекъсват изборите. Дори да имат малко проницателност, те я пренебрегват. Отношението им към всички въпроси, които възникват по време на църковните избори, е: „Оставете нещата такива, каквито са, ако не ви засягат лично“. Те смятат, че няма значение кой ще стане водач, че това няма нищо общо с тях. Щом могат да продължат щастливо да водят ежедневния си живот, значи всичко е наред. Какво мислите за такива хора? Дали това са хора, които обичат истината? (Не.) Що за хора са това? Те са човекоугодници, а може да бъдат наречени и неверници. Тези хора не се стремят към истината. Те се стремят само към това да живеят лесно и ламтят за плътски комфорт. Те са твърде егоистични и твърде ловки. Има ли много такива хора в обществото? Независимо коя политическа партия е на власт, независимо кой е начело, те са харесвани, могат да се справят много успешно с обществените си отношения и живеят комфортно. Каквото и политическо движение да възникне, те не се включват в него. Какви са тези хора? Това са най-измамните, най-ловките хора, известни като „изплъзващи се змиорки“ и „стари лисици“. Живеят според философиите на Сатана, без капка принципност. Който и да е на власт, те го обслужват, ласкаят го, възпяват заслугите му. Не правят нищо друго, освен да защитават началниците си и никога не ги оскърбяват. Колкото и злини да вършат началниците им, нито им се противопоставят, нито ги подкрепят, а държат мислите си скрити дълбоко в себе си. Те винаги са харесвани, независимо кой е на власт. Сатана и дяволските царе харесват такъв тип хора. Защо дяволските царе харесват такъв тип хора? Защото те не провалят делата на дяволските царе и не представляват заплаха за тях. Този тип хора са безпринципни и нямат никаква основа за постъпките си, липсват им почтеност и достойнство. Те просто следват тенденциите в обществото, кланят се на дяволските царе и се нагаждат към техните вкусове. Няма ли такива хора и в църквата? Могат ли те да бъдат победители? Добри войни на Христос ли са те? Свидетели ли са за Бог? Когато злите хора и антихристите надигат глава и смущават делото на църквата, могат ли такива хора да се изправят и да водят война срещу тях, като ги разобличават, разпознават и се отричат от тях, като прекратяват злодеянията им и свидетелстват за Бог? Със сигурност не могат. Тези изплъзващи се змиорки не са хората, които Бог ще усъвършенства, нито са хората, които ще спаси. Те никога не свидетелстват за Бог и не отстояват интересите на Неговия дом. Както Бог ги вижда, тези хора не са хората, които Го следват или Му се покоряват, а са онези, които сляпо разпалват неприятности, членове на бандата на Сатана — именно тях Той ще отстрани, когато делото Му приключи. Бог не цени такива нещастници. Те нямат нито истината, нито живота. Те са зверове и дяволи. Те са недостойни за Божието спасение и за това да се наслаждават на Неговата любов. Така че Бог с лекота отхвърля и отстранява такива хора, а църквата трябва незабавно да ги премахне като неверници. Те нямат истинско сърце за Бог, така че дали Бог ще им предостави истинско подхранване? Дали ще ги просветли и ще им помогне? Няма да го направи. Когато по време на църковните избори има намеса и смущения, а резултатите от изборите се контролират и повлияват от зли хора, тези хора категорично няма да застанат на Божията страна, за да защитят интересите на Божия дом. Те категорично няма да се придържат към истините принципи, за да се борят срещу злите хора и антихристите, да се борят докрай срещу силите на Сатана. Категорично няма да направят това, липсва им смелост. Затова онези, които могат да свидетелстват за Бог, трябва да разпознават тези хора и не бива да разговарят с тях за истините, които разбират, или за своето разпознаване на Сатана. Дори да разговаряш с тях за тези неща, ще е безполезно. Те няма да застанат на страната на истината. Когато избирате сътрудници и партньори, трябва да отхвърляте такива хора и да не ги избирате. Защо да не ги избирате? Защото те са изплъзващи се змиорки. Те няма да застанат на страната на Бог, няма да застанат на страната на истината и няма да се обединят с теб в сърцето и в ума си, за да се борите срещу Сатана. Ако им довериш чистосърдечните си думи, ти си глупак и ще станеш за смях пред Сатана. Не разговаряйте за истината и не увещавайте такива хора, не възлагайте никаква надежда на тях, защото Бог изобщо не спасява такива хора. Те не са хора, които са в единомислие с Бог. Те са зрители, които наблюдават от разстояние разгара на битката. Те са изплъзващи се змиорки. Този тип хора проникват в Божия дом само за да наблюдават вълненията и сляпо да разпалват неприятности. Те нямат чувство за справедливост и чувство за отговорност. Те дори не съчувстват на добрите хора, когато са пострадали от зли хора. Да наречеш такива хора дяволи и сатани е съвсем уместно. Ако някой с чувство за справедливост разобличи злите хора, те дори няма да го аплодират или да го подкрепят. Затова никога не се доверявайте на тези хора. Те са изплъзващи се змиорки, хамелеони, стари лисици. Те не са искрено вярващи в Бог, а са слуги на Сатана. Тези хора никога не могат да бъдат спасени и Бог не ги иска. Това е ясното желание на Бог.

(Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (19))

Ако като водачи и работници пренебрегвате проблемите, които възникват при изпълнението на дълга, и дори търсите различни претексти и извинения, за да избегнете отговорност, ако не разрешавате някои проблеми, които сте способни да разрешите, и ако не докладвате на Горното за проблемите, които не сте способни да разрешите, сякаш те нямат нищо общо с вас, не е ли това занемаряване на отговорността? Умно ли е, или е глупаво да се отнасяш по този начин към църковното дело? (Глупаво е.) Такива водачи и работници не са ли хитри? Не са ли лишени от всякакво чувство за отговорност? Когато се сблъскат с проблеми, те ги пренебрегват — това не са ли безразсъдни хора? Не са ли лукави хора? Лукавите хора са най-глупавите от всички. Трябва да бъдеш честен човек, трябва да имаш чувство за отговорност, когато се изправяш пред проблемите, и трябва да опиташ всички възможни средства и да търсиш истината, за да ги разрешиш. В никакъв случай не бива да бъдеш лукав човек. Ако се интересуваш само от това да избегнеш отговорност и да си измиеш ръцете, когато възникнат проблеми, дори сред невярващите ще бъдеш заклеймен за такова поведение, да не говорим в Божия дом! Това поведение със сигурност ще бъде заклеймено и прокълнато от Бог и то е ненавиждано и отхвърляно от Божиите избраници. Бог харесва честните хора и ненавижда измамните и хитрите хора. Ако си лукав човек и хитруваш, Бог няма ли да те ненавижда? Божият дом просто така ли ще те остави? Рано или късно ще ти бъде потърсена отговорност. Бог харесва честните хора и не харесва лукавите хора. Всеки трябва ясно да разбере това и да излезе от обърканото си състояние и да спре да върши глупости. Временната неосведоменост е извинима, но ако човек изобщо не приема истината, тогава той е прекалено твърдоглав. Честните хора могат да поемат отговорност. Те не мислят за собствените си придобивки и загуби. Те просто опазват делото и интересите на Божия дом. Те имат добри и честни сърца, които са като купи с чиста вода, в които човек може да види дъното от пръв поглед. В техните действия има и прозрачност. Измамният човек винаги хитрува, винаги се преструва, прикрива и укрива неща и се обвива невероятно плътно. Никой не може да прозре такъв човек. Хората не могат да прозрат вътрешните ти мисли, но Бог може да проучи внимателно нещата в най-съкровените кътчета на сърцето ти. Когато Бог види, че не си честен човек, че си хитър, че никога не приемаш истината, че винаги участваш в измами спрямо Него и никога не Му предаваш сърцето си, Той не те харесва, ненавижда те и те изоставя. Що за хора са всички онези, които успяват сред невярващите, и онези, които са сладкодумни и съобразителни? Ясно ли ви е това? Каква е тяхната същност? Може да се каже, че всички те са изключително непроницаеми, че всички те са изключително измамни и лукави, че са истински дяволи и сатани. Може ли Бог да спаси такива хора? Няма нещо, което Бог да ненавижда повече от дяволите — хора, които са измамни и лукави — и Той определено няма да спаси такива хора. В никакъв случай не бива да бъдете такива хора. Онези, които винаги са наблюдателни и нащрек, когато говорят, които са изкусни и ловки и играят роля според случая, когато се занимават с въпроси — казвам ви, Бог най-много ненавижда такива хора, те не подлежат на спасение. По отношение на всички онези, които принадлежат към категорията на измамните и лукавите хора, колкото и хубаво да звучат думите им, всички те са измамни, дяволски думи. Колкото по-хубаво звучат думите им, толкова повече тези хора са дяволи и сатани. Точно такива хора Бог ненавижда най-много. Това е абсолютно вярно. Какво ще кажете: могат ли измамните хора, хората, които често лъжат, и сладкодумните хора да получат делото на Светия Дух? Могат ли да получат просветлението и озарението на Светия Дух? Категорично не. Какво е Божието отношение към хората, които са измамни и лукави? Той ги отритва, оставя ги настрана и не им обръща внимание, счита ги за принадлежащи към същия клас като животните. В Божиите очи такива хора просто носят човешка кожа, а в същността си са дяволи и сатани, те са ходещи трупове и Бог категорично няма да ги спаси.

(Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (8))

С какви намерения мамят хората? Каква цел се опитват да постигнат? Без изключение те го правят, за да постигнат слава, печалба и статус — накратко, това е в името на собствените им интереси. И какво стои в основата на преследването на личния интерес? Убеждението на хората, че собствените им интереси са по-важни от всичко останало. Те се впускат в измами, за да се облагодетелстват, и така се разкрива измамният им нрав. Как трябва да се реши този проблем? Най-напред трябва да прозрете и да знаете какво са интересите, какво точно носят на хората и какви са последствията от стремежа към тях. Ако не можете да разберете това, никак няма да е лесно да се отречете от тях. Когато хората не разбират истината, за тях няма нищо по-трудно от това да се отрекат от собствените си интереси. Това е така, защото техните житейски философии са: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ и „Човекът умира за богатство, както птиците — за храна“. Очевидно хората живеят за собствените си интереси. Те мислят, че без свои собствени интереси — в случай че ги загубят — няма да успеят да оцелеят. Сякаш оцеляването им е неотделимо от личните им интереси. Затова повечето хора не виждат нищо друго, освен собствените си интереси. Те поставят личните си интереси по-високо от всичко останало, живеят за тях и да ги накараш да се откажат от тях е все едно да поискаш да се откажат от собствения си живот. В такъв случай какво трябва да се направи при тези обстоятелства? Хората трябва да приемат истината. Едва когато я разберат, могат да прозрат същността на собствените си интереси. Едва тогава могат да започнат да се отказват от тях и да им се опълчват, и да са в състояние да понесат болката на отказа от това, което толкова много обичат. И когато можеш да направиш това и да се отречеш от собствените си интереси, ще се чувстваш по-спокоен и по-умиротворен в сърцето си и така ще си победил плътта. Ако се вкопчваш в интересите си и отказваш да ги загърбиш и ако изобщо не приемаш истината, в сърцето си може да си кажеш: „Какво лошо има в това да се опитвам да се облагодетелствам и да откажа да понасям загуби? Бог не ме е наказал, а какво могат да ми сторят хората?“. Никой нищо не може да ти направи, но с тази вяра в Бог накрая няма да успееш да придобиеш истината и живота. Това ще е огромна загуба за теб — няма да успееш да постигнеш спасение. Има ли нещо, за което си струва да съжаляваш повече? В крайна сметка това е резултатът от преследването на лични интереси. Ако хората се стремят само към слава, печалба и статус — ако преследват само личните си интереси — те никога няма да придобият истината и живота и в крайна сметка те самите ще понесат загуба. Бог спасява хората, които се стремят към истината. Ако не приемаш истината и ако не си способен да размишляваш над собствения си покварен нрав и да го опознаеш, няма да се покаеш истински и няма да навлезеш в живота. Приемането на истината и себепознанието е пътят към израстване в живота и към постигане на спасение, това е шансът ти да дойдеш пред Бог, за да приемеш Неговата внимателна проверка, правосъдие и наказание и да придобиеш истината и живота. Ако се откажеш от стремежа към истината в името на славата, печалбата, статуса и личните си интереси, това е равносилно на отказ от възможността да приемеш Божието правосъдие и наказание и да постигнеш спасение. Избираш славата, печалбата, статуса и личните си интереси, но се отказваш от истината и губиш живота и шанса си за спасение. Кое е по-важно? Не е ли глупаво да избереш личните си интереси и да се откажеш от истината? Казано на народен език, това означава да дадеш кон за кокошка. Славата, печалбата, статусът, парите и интересите са все временни неща, всичко това е ефимерно, докато истината и животът са вечни и неизменни. Ако хората променят покварения си нрав, който ги тласка да се стремят към слава, печалба и статус, тогава имат надежда да постигнат спасение. Освен това истините, които хората придобиват, са вечни. Нито Сатана, нито някой друг може да отнеме тези истини от хората. Отказваш се от интересите си, но това, което придобиваш, е истината и спасението. Тези постижения са твои и ги придобиваш за себе си. Ако хората изберат да практикуват истината, макар и да са изгубили интересите си, те придобиват Божието спасение и вечния живот. Тези хора са най-умни. Ако хората се откажат от истината в името на интересите си, те губят живота и Божието спасение. Това са най-глупавите хора. Невероятно показателно е какво избира човек — своите интереси или истината. Хората, които обичат истината, ще изберат нея и ще изберат да се подчинят на Бог и да Го следват. Те по-скоро ще изоставят собствените си интереси, за да се стремят към истината. Независимо колко трябва да страдат, те са решени да останат непоколебими в своето свидетелство, за да удовлетворят Бог. Това е основният път за практикуване на истината и за навлизане в истината реалност.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Познаването на нрава е основата за неговата промяна)

Какво ще кажете — не е ли изтощителен животът за измамните хора? Те прекарват цялото си време в разказване на лъжи, а после казват още лъжи, за да ги прикрият, и се занимават с мошеничество. Те сами си навличат това изтощение. Те знаят, че да живеят по този начин е изтощително — защо тогава все още искат да бъдат измамни и не искат да бъдат честни хора? Замисляли ли сте се някога над този въпрос? Това е следствие от това, че хората са заблудени от сатанинската си природа; тя им пречи да се отърват от този начин на живот, от този вид нрав. Хората са готови да приемат да бъдат заблуждавани така и да живеят с това; те не искат да практикуват истината и да вървят по пътя на светлината. Ти смяташ, че да живееш така е изтощително и че не е необходимо да се държиш по този начин, но измамните хора смятат, че е напълно необходимо. Те смятат, че ако не го правят, това ще им причини унижение, че ще навреди и на реномето, репутацията и интересите им и че ще изгубят твърде много. Те ценят тези неща, ценят собственото си реноме, собствената си репутация и собствения си статут. Това е истинското лице на хората, които не обичат истината. Накратко, когато те не искат да бъдат честни хора или да практикуват истината, то е защото не обичат истината. В сърцата си те ценят неща като репутация и статут, обичат да следват светските тенденции и живеят под властта на Сатана. Това е проблем на тяхната природа. Сега има хора, които от години вярват в Бог, които са слушали много проповеди и знаят какво означава да вярват в Бог. Но те все още не практикуват истината и не са се променили ни най-малко — защо това е така? Така е, защото те не обичат истината. Дори и да разбират малка част от истината, те все още не са в състояние да я практикуват. Колкото и години да вярват в Бог такива хора, ще е напразно. Могат ли да бъдат спасени хора, които не обичат истината? Това е абсолютно невъзможно. Да не обичаш истината е проблем на сърцето, на природата на човека. Той не може да бъде разрешен. Дали човек може да бъде спасен във вярата си, или не, зависи главно от това дали обича истината, или не. Само тези, които обичат истината, могат да приемат истината. Само те могат да преминат през трудности и да платят цена в името на истината, и само те могат да се молят на Бог и да се уповават на Него. Само те могат да търсят истината, да се самоанализират и да опознават себе си чрез своите преживявания, само те имат смелостта да се опълчат срещу плътта и да постигнат практикуване на истината и покорство пред Бог. Само тези, които обичат истината, могат да се стремят към нея по този начин, да вървят по пътя на спасението и да придобият Божието одобрение. Няма друг път освен този. За тези, които не обичат истината, е много трудно да я приемат. Това е така, защото по своята природа те изпитват неприязън към истината и я мразят. Ако искат да спрат да се противопоставят на Бог или да не вършат зло, ще им бъде много трудно да го направят, защото са от Сатана и вече са станали дяволи и врагове на Бог. Бог спасява човечеството, Той не спасява дяволите или Сатана. Някои хора задават въпроси като: „Аз наистина разбирам истината. Просто не мога да я практикувам. Какво да правя?“. Това е човек, който не обича истината. Ако някой не обича истината, той не може да я практикува, дори да я разбира, защото в сърцето си не желае да го прави и не харесва истината. Такъв човек не може да бъде спасен. Някои хора казват: „Струва ми се, че човек губи много, ако е честен, затова не искам да бъда такъв. Измамните хора никога не губят — те дори печелят, като се възползват от другите. Така че предпочитам да бъда измамен човек. Не желая да позволя на другите да познават личните ми дела, да им позволя да ме проумеят или разберат. Съдбата ми трябва да бъде в моите собствени ръце“. Щом е така, разбира се, опитай и виж. Виж до какъв изход ще стигнеш, виж кой ще отиде в ада и кой ще бъде наказан накрая.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Най-основната практика да бъдеш честен човек)

Фактът, че Бог изисква от хората да бъдат честни, доказва, че Той наистина ненавижда измамниците и не ги харесва. Божията неприязън към измамниците е неприязън към начина им на действие, към нрава, също така към намеренията и средствата им за измама. Бог изпитва неприязън към всичко това. Ако измамниците са способни да приемат истината, да признаят измамния си нрав и ако са готови да приемат Божието спасение, тогава и те имат надежда да бъдат спасени — защото Бог не показва пристрастие към никого, нито пък истината го прави. И така, ако искаме да станем хора, които са харесвани от Бог, първото нещо, което трябва да направим, е да променим принципите на постъпките си, да спрем да живеем според сатанинските философии, да спрем да разчитаме на лъжата и измамата, за да живеем живота си, да се отървем от всички лъжи и да се опитаме да бъдем честни хора. Тогава ще се промени Божието отношение към нас. В миналото хората все разчитаха на лъжи, преструвки и измама, докато живееха сред другите, и приемаха сатанинските философии като основа на съществуването си, като живота си и като основа за постъпките си. Бог ненавиждаше това. Ако говориш откровени думи, казваш истината и се стараеш да бъдеш честен човек, ще бъдеш оклеветен, заклеймен и отхвърлен от невярващите. Затова следваш светските тенденции и живееш според сатанинските философии. Ставаш все по-изкусен в лъжите и все по-измамен. Научаваш се и да използваш коварни средства, за да постигнеш целите си и да се защитиш. Все повече се издигаш в света на Сатана, а в резултат на това затъваш все по-дълбоко в греха, докато не стигнеш дотам, че не можеш да се измъкнеш. В Божия дом нещата стоят точно обратното. Колкото повече си способен да лъжеш и да мамиш, толкова повече Божиите избраници ще се отвращават от теб и ще те отхвърлят. Ако отказваш да се покаеш и продължаваш да се вкопчваш в сатанинските философии и логика, ако също така използваш схеми, кроежи и изтънчени тактики, за да се прикриваш и маскираш, тогава е много вероятно да бъдеш разкрит и отстранен, защото Бог мрази измамните хора. Само честните хора могат да преуспяват в Божия дом, а всички измамници накрая ще бъдат отхвърлени и отстранени. Това отдавна е било предопределено от Бог. Само честните хора могат да получат дял в небесното царство. Никога няма да си способен да получиш делото на Светия Дух и Божието одобрение, ако не се опитваш да бъдеш честен човек, ако не преживяваш и не практикуваш в посока на стремеж към истината, ако не разобличаваш собствената си грозота и ако не се разкриваш.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Най-основната практика да бъдеш честен човек)

Нищо няма по-голямо значение от Божието изискване към хората да са честни — Той иска хората да живеят пред Него, да приемат внимателната му проверка и да живеят на светло. Само честните хора са истински членове на човешката раса. Хората, които не са честни, са зверове, те са животни в човешки дрехи, не са човешки същества. За да се стараеш да бъдеш честен човек, ти трябва да постъпваш в съответствие с Божиите изисквания. Трябва да преминеш правосъдие, наказание и кастрене. Когато поквареният ти нрав е изчистен и си способен да практикуваш истината и да живееш според Божиите слова, едва тогава ще бъдеш честен човек. Хората, които са невежи, глупави и простодушни, категорично не са честни хора. Като изисква от хората да са честни, Бог иска те да притежават нормална човешка природа, да се отърват от измамността и маскировките си, да не лъжат или мамят другите, да изпълняват дълга си с отдаденост и да са способни истински да Го обичат и да Му се покоряват. Само тези индивиди са хората от Божието царство. Бог изисква хората да бъдат добри Христови воини. Какви са добрите Христови воини? Те трябва да са въоръжени с истината реалност и да са в единомислие с Христос. Те трябва да могат да възвисяват Бог и да свидетелстват за Него по всяко време и навсякъде и да могат да използват истината, за да воюват със Сатана. Те трябва да стоят на страната на Бог във всичко, да свидетелстват и да изживяват истината реалност. Трябва да са способни да унижават Сатана и да печелят великолепни победи за Бог. Това означава да си добър Христов воин. Добрите Христови воини са победители, те са онези, които побеждават Сатана. Като изисква хората да са честни, а не измамни, Бог не иска от тях да са глупаци, а да се отърват от измамния си нрав, да постигнат покорство пред Него и да Му донесат слава. Именно това може да се постигне като се практикува истината. Това не е промяна в нечие поведение, не е въпрос да се говори повече или по-малко, нито се отнася до действията на човек. Отнася се по-скоро до намерението, което се крие зад речта и действията, мислите и идеите му, зад амбициите и желанията му. Всичко, което принадлежи към разкриванията на покварен нрав и грешките, трябва да се промени издъно, така че да се съобразява с истината. Ако човек иска да постигне промяна в нрава, той трябва да е способен да прозре същността на нрава на Сатана. Ако можеш да прозреш същността на един измамен нрав, че това е нравът на Сатана и лицето на дяволите, ако можеш да мразиш Сатана и да се отречеш от дяволите, тогава за теб ще е лесно да се отървеш от покварения си нрав. Ако не знаеш, че в теб има измамно състояние, ако не разпознаваш разкриванията на измамен нрав, тогава няма да знаеш как да търсиш истината, за да го изкорениш и за теб ще е трудно да промениш измамния си нрав. Трябва първо да разпознаеш какви неща се разкриват в теб и кой аспект на покварен нрав са те. Ако нещата, които разкриваш, са измамен нрав, ще ги мразиш ли в сърцето си? И ако го направиш, как трябва да се промениш? Трябва да кастриш намеренията си и да поправиш възгледите си. Първо трябва да търсиш истината по въпроса на измамния си нрав, за да разрешиш проблемите си, да се стараеш да постигнеш това, което иска Бог и да Го удовлетвориш, и да станеш човек, който не се опитва да мами Бог или другите хора, дори онези, които са малко глупави или невежи. Да се опитваш да измамиш някой, който е глупав или невеж, е много неморално — това те прави дявол. За да си честен човек, трябва да не мамиш или лъжеш никого. Към дяволите и сатаните обаче, ти трябва да подбираш мъдро думите си. Ако не го правиш, се излагаш на възможността да бъдеш направен на глупак от тях и да посрамиш Бог. Само като подбираш думите си мъдро и като практикуваш истината, ще можеш да победиш и посрамиш Сатана. Хората, които са невежи, глупави и упорити, никога няма да могат да разберат истината. Те могат само да бъдат подвеждани, разигравани и тъпкани от Сатана, и в крайна сметка — погълнати.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само познаването на шестте вида покварен нрав е истинско себепознание)

Хората имат измамен нрав, все лъжат и мамят. Ако осъзнаваш това, тогава най-простият и пряк принцип на практикуване, за да се отървеш от измамността си, е да бъдеш честен човек, да казваш истината и да вършиш честни неща. Господ Исус е казал: „Говорът ви да бъде: Да, да! Не, не!“. За да бъде човек честен, той трябва да се придържа към принципите на Божиите слова. Тази проста практика е най-ефективна и е лесна за разбиране и прилагане. Но тъй като хората са толкова дълбоко покварени, тъй като всички те имат природата на Сатана и живеят със сатанински нрав, за тях е доста трудно да практикуват истината. Те искат да са честни, но не могат. Няма как да не лъжат и мамят, но макар и да се разкайват, след като го признаят, те пак не са способни да се освободят от възпирането на покварения си нрав и продължават да лъжат и мамят както преди. Как да се реши този проблем? Част от решението е да знаеш, че същината на покварения нрав на човека е грозна и презряна, и да си способен да я ненавиждаш от сърце; друга част е да се научиш да практикуваш според истината принцип: „Говорът ви да бъде: Да, да! Не, не!“. Когато практикуваш този принцип, ти си в процес на преодоляване на измамния си нрав. Естествено, ако си способен да прилагаш истините принципи докато променяш измамния си нрав, това е проявление на твоята промяна и начало на истинското ти покаяние, а Бог одобрява това. Това означава, че когато се променяш, Бог ще промени мнението си за теб. Всъщност това, което Бог прави, е един вид опрощаване на покварения нрав и непокорството на човека. Той прощава на хората и не помни техните грехове или прегрешения.

(Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (1))

Ако човек иска да се справи с измамния си нрав, той трябва да започне да практикува да бъде честен човек. В крайна сметка най-простият начин да практикуваш това да бъдеш честен човек е просто да казваш нещата такива, каквито са, да говориш честно и да говориш в съответствие с фактите. Както казва Господ Исус: „Нека говорът ви да бъде: Да, да! Не, не!“ (Матей 5:37). Да бъдеш честен човек изисква да практикуваш в съответствие с този принцип — след като тренираш това в продължение на няколко години, със сигурност ще видиш резултати. Сега вие как практикувате да сте честни хора? (Не подправям това, което казвам, и не мамя другите.) Какво означава „не подправям“? Означава, че думите, които изричате, не съдържат лъжи или някакви лични намерения или мотиви. Ако в сърцето си таите измамност или лични намерения и мотиви, тогава лъжите ви естествено ще бъдат разкрити. Ако в сърцето си нямате измамност или лични намерения, или мотиви, тогава това, което казвате, ще бъде неподправено и няма да съдържа лъжи — по този начин общуването ви ще бъде: „Да, да! Не, не!“. Най-важното нещо е човек първо да пречисти сърцето си. След като сърцето му се пречисти, той ще се справи с надменността и измамността. За да бъде човек честен, той трябва да се справи с тези подправяния. След като направи това, ще му бъде лесно да бъде честен човек. Сложно ли е да бъдеш честен човек? Не, не е. Независимо какво е вътрешното ти състояние или какъв покварен нрав имаш, ти трябва да практикуваш истината да бъдеш честен човек. На първо място, трябва да разрешиш проблема с лъжите — това е най-важното. Първо, когато говориш, трябва да практикуваш да говориш това, което мислиш, да говориш истинни думи, да казваш нещата такива, каквито са, и напълно да се въздържаш да лъжеш. Не трябва да изричаш дори подправени думи и трябва да се увериш, че всичко, което казваш през деня, е вярно и честно. По този начин ти практикуваш истината и практикуваш да бъдеш честен човек. Ако установиш, че си разкрил лъжи или подправени думи, незабавно се самоанализирай, разнищи и осъзнай причините, поради които лъжеш, и какво те кара да лъжеш. След това, въз основа на Божиите слова, разнищи този основен и съществен проблем. След като придобиеш яснота за първопричината на лъжите си, ще можеш да се опълчиш на този сатанински нрав в речта си и в действията си. Повече няма да прибягваш до лъжи, когато се сблъскваш с подобни ситуации, ще си способен да говориш в съответствие с фактите и повече няма да се занимаваш с измамно говорене. По този начин духът ти ще бъде волен и освободен и ще си способен да живееш пред Бог. Ако си способен да живееш в съответствие с Божиите слова, ти живееш в светлината.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Пътят за справяне с покварения нрав)

За да бъдеш честен човек, първо трябва да разкриеш сърцето си, за да може всеки да погледне в него, да разбере всичко, което мислиш, и да види истинското ти лице. Не трябва да се опитваш да се маскираш или да се прикриваш. Само тогава другите ще ти вярват и ще те считат за честен човек. Това е най-основната практика и предпоставка да бъдеш честен човек. Ако винаги се преструваш, все симулираш святост, благородство, величие и възвишен характер; ако не позволяваш на хората да видят покварата и недостатъците ти; ако представяш фалшив образ пред хората, така че те да повярват, че си почтен, че си велик, саможертвен, справедлив и безкористен — нима това не е измама и лъжа? Дали хората няма да успеят да прозрат що за човек си след време? Затова не се маскирайте и не се прикривайте. Вместо това се разкрийте и открийте сърцето си пред другите. Ако можеш да откриеш сърцето си, за да го видят другите, ако можеш да покажеш всичките си мисли и планове — както положителните, така и отрицателните — нима това не е честност? Ако можеш да се разкриеш така, че да те видят другите, тогава и Бог ще те види. Той ще каже: „Ако си се разкрил, за да те видят другите, значи със сигурност си честен пред Мен“. Но ако се разкриваш пред Бог само когато другите хора не те виждат и ако все се преструваш на велик, благороден или безкористен, когато си сред тях, тогава какво ще си помисли Бог за теб? Какво ще каже Той? Ще каже: „Ти си пълен измамник. Ти си отявлен лицемер и подлец и не си честен човек“. Така Бог ще те заклейми. Ако искате да сте честни хора, независимо дали стоите пред Бог или пред други хора, трябва да сте способни да дадете чист и открит отчет за вътрешното си състояние и за думите в сърцето си. Лесно ли се постига това? То изисква известен период на обучение, както и честа молитва и упование в Бог. По всички въпроси трябва да се научите да изричате думите в сърцето си просто и открито. С този вид обучение можете да постигнете напредък. Ако се сблъскате с голяма трудност, трябва да се молите на Бог и да търсите истината; трябва да се борите в сърцето си и да победите плътта, докато успеете да практикувате истината. Когато се обучавате по този начин, лека полека сърцето ви постепенно ще се открие. Ще ставате все по-чисти и въздействието на думите и действията ви ще се промени, в сравнение с по-рано. Лъжите и хитруването ви ще стават все по-малко и по-малко и ще можете да живеете пред Бог. Тогава ще станете честни хора по същество.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Най-основната практика да бъдеш честен човек)

Свързан филм

Аз съм добър човек

Свързани свидетелства за преживяване

Как се отървах от коварството и лъжите си

Добрият приятел гледа ли на другата страна?

Защо е толкова трудно да признаем грешките си?

Най-накрая виждам измамността си