Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Тъй като хората са покварени от Сатана, тяхната природа, която също е и тяхната същност, се е променила. Какво тогава е човешката същност? Това, за което говоря сега, е същността и природата на всички хора и не е насочено към определен индивид. Откакто човечеството е покварено от Сатана, човешката природа е започнала да се влошава и разумът, притежаван от нормалните хора, постепенно се е загубил. Сега те вече не действат като човешки същества в положението на човек, а са изпълнени с необуздани стремежи. Те са надминали положението на човек, но въпреки това копнеят да отидат още по-високо. За какво се отнася това „по-високо“? Те искат да надминат Бог, да надминат небесата и да надминат всичко останало. Къде се корени причината хората да разкриват такива нрави? В края на краищата човешката природа е прекалено арогантна. Повечето хора разбират смисъла на думата „арогантност“. Това е дума с отрицателно значение. Ако някой разкрива арогантност, другите мислят, че той не е добър човек. Всеки път, когато някой е прекалено арогантен, другите винаги допускат, че той е зъл човек. Никой не иска да бъде свързван с този термин. На практика обаче всеки е арогантен и всички покварени хора имат тази същност. Някои казват: „Не съм в ни най-малка степен арогантен. Никога не съм искал да бъда архангел, нито някога съм искал да надмина нито Бог, нито всички останали. Винаги съм бил човек, който е особено простодушен и изпълнителен“. Това не е задължително да е така — тези думи са неверни. Щом хората станат надменни по природа и същност, те често могат да се бунтуват срещу Бог и да Му се противопоставят, да не слушат Неговите слова, да създават представи за него, да правят неща, които Го предават, и неща, които ги самовъзвеличават и свидетелстват за самите тях. Ти казваш, че не си надменен, но да предположим, че ти е дадена църква и ти е позволено да я ръководиш. Да предположим, че не съм те кастрил и че никой в Божието семейство не те е критикувал, нито ти е помагал: след като я водиш известно време, ще привлечеш хората към себе си и ще ги накараш да ти се подчиняват, дори до степен на възхищение и благоговение. И защо би направил това? Това ще бъде определено от твоята природа. То няма да бъде нищо друго освен естествено разкриване. Не ти е нужно да научиш това от другите, нито има нужда те да те научат на него. Не се нуждаеш от други хора, които да те инструктират или да те принуждават да направиш това. Такава ситуация възниква естествено. Всичко, което правиш, е да караш хората да те възвеличават, да те хвалят, да ти се покланят, да ти се подчиняват и да те слушат във всичко. Когато ти се позволи да бъдеш водач, това естествено води до тази ситуация и тя не може да бъде променена. А как възниква тази ситуация? Тя се определя от надменната природа на човека. Проявата на надменност е бунт и съпротива спрямо Бог. Когато хората са надменни, самонадеяни и самоправедни, те ще създават свои собствени независими царства и ще правят нещата по какъвто си искат начин. Те също така ще поемат други хора в ръцете си и ги привличат в прегръдките си. Щом хората могат да правят такива надменни неща, това просто доказва, че същността на тяхната надменна природа е тази на Сатана — тя е на архангела. Когато надменността им достигне определено ниво, те вече няма да имат място за Бог в сърцата си и ще Го оставят настрана. Тогава те ще искат да бъдат Бог и ще карат хората да им се подчиняват, и ще станат точно като архангела. Ако притежаваш такава сатанинска надменна природа, Бог няма да има място в сърцето ти. Дори и да вярваш в Бог, Той вече няма да те разпознава, ще те приеме за зъл човек и ще те отстрани.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Надменната природа е в основата на съпротивата на човека спрямо Бог)

Нравът на Сатана включва много видове покварен нрав, но най-очевидният и най-силно открояващият се е надменният нрав. Надменността е в основата на покварения човешки нрав. Колкото по-надменни са хората, толкова по-неразумни са те, а колкото са по-неразумни, толкова са по-склонни да се противопоставят на Бог. Колко сериозен е този проблем? Хората с надменен нрав не само смятат, че всички останали са по-долу от тях, но, което е най-лошото, те дори не зачитат Бог и нямат богобоязливи сърца. Макар да изглежда, че хората вярват в Бог и Го следват, те изобщо не се отнасят към Него като към Бог. Те винаги смятат, че притежават истината и си мислят, че са велики. Това е същината и коренът на надменния нрав, който произхожда от Сатана. Затова проблемът с надменността трябва да бъде решен. Чувството, че човек е по-добър от другите, е банален проблем. Ключовият проблем е, че надменният нрав на човека му пречи да се покори на Бог, на Неговото върховенство и на Неговите подредби; такъв човек винаги се чувства склонен да се съревновава с Бог за власт и да контролира другите. Такъв човек изобщо няма богобоязливо сърце, камо ли да обича Бог или да Му се подчинява. Надменните и самонадеяни хора, особено онези, които са толкова надменни, че са загубили разума си, не могат да се подчинят на Бог при вярата си в Него и дори сами се възвеличават и свидетелстват за себе си. Такива хора най-много се противопоставят на Бог и изобщо нямат богобоязливи сърца.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Ако имаш надменен и самонадеян нрав, няма никакво значение, че ти се казва да не се противопоставяш на Бог. Не можеш да се сдържиш, то е извън твоя контрол. Няма да го правиш нарочно, а под властта на своята надменна и самонадеяна природа. Надменността и самонадеяността ти ще те карат да презираш Бог и да Го смяташ за незначителен. Ще те карат да се превъзнасяш и постоянно да се изтъкваш. Ще те накарат да презираш останалите и няма да оставят в сърцето ти никой друг, освен самия теб. Надменността и самонадеяността ти ще откраднат мястото на Бог в твоето сърце и накрая ще те накарат да заемеш Божието място и да изискваш от хората да ти се покоряват. Ще те карат да се прекланяш пред собствените си мисли, идеи и представи, все едно са истината. Толкова много злодеяния се вършат от хора, които са подвластни на своята надменна и самонадеяна природа!

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само чрез стремеж към истината може да се постигне промяна в нрава)

Делото на правосъдие и наказание в последните дни е насочено предимно към арогантната природа на хората. Арогантността обхваща много неща, много покварени нрави. Правосъдието и наказанието са насочени директно към думата „арогантност“, за да се премахне напълно арогантния нрав на хората. Накрая хората няма да се бунтуват срещу Бог, нито ще Му се противопоставят, така че няма да се стремят да създадат свои собствени независими царства, нито ще се самовъзвеличават или ще свидетелстват за себе си, нито ще действат подло, нито ще имат прекомерни искания от Бог — по този начин те ще са отхвърлили своя арогантен нрав. Арогантността има много проявления. Например да кажем, че някой, който вярва в Бог, поисква Неговата благодат — на какво основание можеш да поискаш това? Ти си човек, покварен от Сатана, сътворено същество. Фактът, че живееш и дишаш, вече е най-голямата от Божиите милости. Ти можеш да се наслаждаваш на всичко, което Бог е създал на земята. Бог ти е дал достатъчно, така че защо би искал повече от Него? Това е така, защото хората никога не са доволни от съдбата си. Те винаги мислят, че са по-добри от другите, че трябва да имат повече, така че винаги го изискват от Бог. Това е показателно за техния арогантен нрав. Макар че устата им може да не го каже, когато хората за първи път започнат да вярват в Бог, в сърцата си те може да си мислят: „Искам да отида в рая, а не в ада. Искам не само аз самият да бъда благословен, но и цялото ми семейство. Искам да ям хубава храна, да нося хубави дрехи, да се наслаждавам на хубави неща. Искам добро семейство, добър съпруг (или съпруга) и добри деца. В крайна сметка искам да властвам като цар“. Всичко се свежда до техните изисквания и нужди. Този техен нрав, тези неща, които мислят в сърцата си, тези прекомерни желания — всички те олицетворяват арогантния нрав на човека. Какво Ме кара да кажа това? Всичко се свежда до положението на хората. Човекът е сътворено същество, което произлиза от пръстта. Бог е създал човека от глина и е вдъхнал в него диханието на живота. Толкова низко е положението на човека, но въпреки това хората идват пред Бог, като искат различни неща. Положението на човека е толкова неблагородно, че той не трябва да отваря устата си и да изисква нищо от Бог. Какво трябва да правят хората? Те трябва да работят усилено, независимо от критиките, да полагат максимални усилия и с радост да се покоряват. Не става въпрос за приемане на нищожността с радост. Не приемайте нищожността с радост — това е положението, с което хората се раждат. Те трябва да бъдат по природа послушни и нищожни, защото статусът им е низш и затова не трябва да изискват от Бог неща, нито трябва да имат прекомерни желания към Него. Не трябва да има такива неща в тях. Ето един прост пример. Едно заможно семейство наело слуга. Положението на този слуга в заможното домакинство било особено ниско, но въпреки това той казал на господаря на къщата: „Искам да нося шапката на сина ти, искам да ям ориза ти, искам да нося дрехите ти и искам да спя в леглото ти. Каквито и неща да употребяваш, златни или сребърни, аз ги искам! Допринасям много с работата си и живея в дома ти, така че ги заслужавам!“. Как трябва да се отнесе господарят към него? Господарят ще каже: „Трябва да знаеш какво представляваш, каква е твоята роля: ти си слуга. Давам на сина си това, което той иска, защото това е неговото положение. Какво е твоето положение, твоята идентичност? Нямаш право да искаш тези неща. Трябва да отидеш и да правиш това, което трябва, отивай да изпълняваш задълженията си според положението и идентичността си“. Има ли такъв човек някакъв разум? Има много хора, които вярват в Бог, които нямат много разум. От самото начало на вярата си в Бог те имат скрити мотиви и след това не спират да отправят искания към Бог: „Делото на Светия Дух трябва да ме следва, докато проповядвам евангелието! Ти също трябва да ми прощаваш и да ме търпиш, когато правя лоши неща! Ако върша много работа, Ти трябва да ме възнаградиш“. Накратко, хората винаги искат неща от Бог, те винаги са алчни. Някои хора, които са свършили малка част от делото и са ръководили доста добре църква, мислят, че са по-добри от другите и често разпространяват изказвания от сорта: „Защо Бог ме поставя на важна позиция? Защо продължава да споменава името ми? Защо продължава да говори с мен? Бог има високо мнение за мен, защото имам заложби и защото съм повече от обикновените хора. Вие завиждате, че Бог се отнася с мен по-добре. За какво има да завиждате? Не виждате ли колко работа върша и колко жертви правя? Не трябва да завиждате за добрите неща, които Бог ми дава, защото аз ги заслужавам. Работил съм много години и съм страдал толкова много. Заслужавам признание и съм пригоден“. Има и други, които казват: „Бог ми позволи да се присъединя към срещите на съработниците и да слушам Неговото общение. Аз имам тази пригодност — вие имате ли я? Първо, имам много заложби и се стремя към истината повече от вас. Нещо повече, аз отдавам всичко в по-голяма степен от вас и мога да върша работата на църквата — а вие можете ли?“ Това е арогантност. Резултатите от изпълнението на дълга и работата на хората са различни. Някои имат добри резултати, а други — лоши. Някои хора се раждат с добри заложби и също са в състояние да търсят истината, така че резултатите от техния дълг се подобряват бързо. Това се дължи на техните добри заложби, които са предопределени от Бог. Но как да решим проблема с лошите резултати от изпълнението на дълга? Трябва постоянно да търсите истината и да работите усилено, тогава и вие можете постепенно да постигнете добри резултати. Докато се стремите към истината и достигате до предела на възможностите си, Бог ще одобрява. Но независимо дали резултатите от работата ви са добри или не, вие не трябва да имате погрешни идеи. Не мислете: „Пригоден съм да бъда равен на Бог“, „Пригоден съм да се наслаждавам на това, което Бог ми е дал“, „Пригоден съм да накарам Бог да ме хвали“, „Пригоден съм да водя другите“ или „Пригоден съм да поучавам другите“. Не казвай, че си пригоден. Хората не трябва да имат тези мисли. Ако имаш тези мисли, това доказва, че не си на полагащото ти се място и дори нямаш елементарния разум, който човек трябва да притежава. И как можеш да се отървеш от своя арогантен нрав? Не можеш.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Надменната природа е в основата на съпротивата на човека спрямо Бог)

Някои хора например специално издигат в култ Павел. Те обичат да произнасят речи и да работят навън, обичат да провеждат събирания и да проповядват, и им харесва, когато хората ги слушат, боготворят ги и се въртят около тях. Харесва им да заемат място в сърцата на другите и другите да ценят образа, с който се представят. Нека анализираме тяхната природа въз основа на това поведение. Каква е тяхната природа? Ако наистина се държат така, това е достатъчно, за да демонстрира, че са надменни и самонадеяни, че изобщо не почитат Бог, а се стремят към по-висок статус и искат да имат власт над останалите, да ги притежават и да заемат място в сърцата им. Това е класическият образ на Сатана. Аспектите на тяхната природа, които особено се открояват, са, че те са надменни и самонадеяни, не почитат Бог и се опитват да изтръгнат почит от останалите. Подобно поведение може да ви даде много ясна представа за тяхната природа.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа)

Някои хора казват, че нямат покварен нрав, че не са арогантни. Какви хора са те? Това са хора без разум и също така са най-глупавите и арогантни от всички. Всъщност те са по-арогантни и непокорни от всеки друг. Колкото повече някой казва, че няма покварен нрав, толкова по-арогантен и самоправеден е. Защо другите са способни да познаят себе си и да приемат Божието правосъдие, а ти не си? Ти изключение ли си? Ти светец ли си? Във вакуум ли живееш? Ти не признаваш, че човечеството е дълбоко покварено от Сатана, че всеки има покварен нрав. Това означава, че изобщо не разбираш истината и че си най-непокорен, невеж и арогантен от всички. Според теб има много добри хора в света и само няколко лоши — тогава защо е пълен с тъмнина, пълен с мръсотия и поквара, пълен с конфликти? Защо в света на човека всички винаги се съревновават и борят един срещу друг? Дори вярващите в Бог не са изключение. Хората винаги се борят и се бият помежду си. Откъде идва тази борба? Тя е продукт на тяхната покварена природа, разбира се, самото проявление на техния покварен нрав. От хората, които имат покварена природа, излиза арогантност и бунтовност. Онези, които живеят в сатанински нрав, са войнствени и заядливи. Онези, които са войнствени и заядливи, са най-арогантните хора от всички, те не се подчиняват на никого. Защо хората признават често греховете си, но не се покайват? Защо вярват в Бог, но не могат да приложат истината на практика? Защо вярват в Бог в продължение на много години, но не могат да съответстват на Него? Всичко това се дължи на арогантния нрав на хората. Хората винаги са се бунтували и са се съпротивявали спрямо Бог, били са напълно нежелаещи да приемат истината и дори са я мразили и са я отхвърляли. Това не е поради твърде високите Божии изисквания, а по-скоро защото хората се противопоставят на Бог твърде жестоко и безмилостно, до степента, че да направят Бог свой враг и да Го разпнат. Нима такова покварено човечество не е твърде жестоко, арогантно и неразумно? Бог изразява толкова много истини, той има състрадание и спасява хората, и прощава греховете им, но човечеството изобщо не приема истината, хората винаги осъждат Бог и Му се противопоставят и не могат да се помирят с Него. На какво ниво е отношението на човечеството към Бог? Човекът е станал враг на Бог, Негова противоположност. Бог изразява истината, за да разобличава, съди и спасява хора. Хората не Го приемат или не Му обръщат внимание. Хората не вършат това, което Бог изисква от тях. Вместо това те отиват и вършат това, което Той мрази и презира. Бог изразява истината, но хората я отхвърлят. Бог съди и наказва покварените нрави на хората и те не само не приемат истината, но и спорят и се бунтуват срещу Него. Колко арогантни са хората? Поквареното човечество безсрамно отрича и се противопоставя на Бог. Дори и да вярват в Бог, хората винаги преследват голяма благословия, награда и влизане в небесното царство. Те също така искат да бъдат владетели и да упражняват власт. Това е моделът на представяне на арогантността, на силно покварения нрав на човека.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Надменната природа е в основата на съпротивата на човека спрямо Бог)

Някои хора казват: „В Божия дом аз се покорявам единствено на Бог, защото само Бог притежава истината. Хората не притежават истината, те имат покварен нрав, не може да се разчита на нищо, което казват, затова се покорявам само на Бог“. Прави ли са, като казват това? (Не.) Защо не? Какъв вид нрав е това? (Надменен и самонадеян.) (Нравът на Сатана, архангелът.) Това е надменен нрав. Не казвайте винаги, че е нравът на Сатана или нравът на архангела, този начин на говорене е твърде общ […]. Някои хора имат някакви умения, някакви дарове, някакви скромни способности и са извършили редица дела за църквата. Тези хора си мислят следното: „Вашата вяра в Бог предполага да прекарвате цял ден в четене, възпроизвеждане, писане, запаметяване на Божието слово като някой духовен човек. Какъв е смисълът? Можете ли да свършите нещо истинско? Как може да се наричате духовни хора, като не правите нищо? Вие нямате живот. Аз имам живот, всичко, което правя, е реално“. Какъв нрав е това? Те имат някои специални умения, някои дарове, могат да вършат малко добро и приемат, че тези неща са животът. В резултат те не се подчиняват на никого, не се страхуват да поучават никого, гледат отвисоко всички — надменност ли е това? (Да.) Това е надменност. При какви обстоятелства най-общо разкриват надменност хората? (Когато имат някакви дарове или специални умения, когато могат да правят някакви практически неща, когато имат капитал.) Това е една ситуация. Тогава хората, които не са надарени или нямат никакви специални умения, лишени ли са от надменност? (И те са надменни.) Човекът, за когото говорихме току-що, често ще казва: „Покорявам се единствено на Бог“, а като чуят това, хората ще си мислят: „Колко покорен на истината е този човек, той не се покорява на друго освен на истината, това, което казва, е правилно!“. Всъщност в тези привидно правилни думи има вид надменен нрав: „Покорявам се единствено на Бог“ ясно означава, че той не се покорява на никого. Питам ви, дали онези, които казват такива думи, наистина са способни да се покорят на Бог? Те никога не биха могли да се покорят на Бог. Онези, които са способни да изрекат такива думи, са несъмнено най-надменни от всички. Външно това, което казват, изглежда правилно, но всъщност това е най-коварният начин, по който се проявява надменният нрав. Те използват фразата „единствено на Бог“, за да се опитат да докажат, че са разумни, но всъщност това е като да заровят златото и да забодат отгоре знак с надпис „Тук няма заровено злато“. Не е ли глупаво това? Какво бихте казали, кой тип човек е най-надменен? Какви неща могат да кажат хората, които ги правят най-надменни? Вероятно сте чували някои надменни неща преди. Какво е най-надменното от тях? Знаете ли? Смее ли някой да каже: „Не се покорявам на никого — дори на небето или земята, дори на Божиите слова“? Само големият червен змей, този зъл дявол, смее да каже това. Никой, който вярва в Бог, не би го казал. Ако обаче онези, които вярват в Бог, кажат: „Покорявам се единствено на Бог“, те не са много по-различни от големия червен змей, те делят първо място в света, те са най-надменни от всички. Казвате, че всички хора са надменни, но има ли различия в надменността им? Къде виждате различията? Всички покварени човешки същества имат надменен нрав, но в тяхната надменност има различия. Когато надменността на човек е достигнала определена степен, той е загубил всякакъв разум. Разликата е дали в това, което някой казва, има разум. Някои хора са надменни, но все още притежават известен разум. Ако са способни да приемат истината, тогава все още имат надежда за спасение. Други са толкова надменни, че нямат разум — за тяхната надменност няма граници — и такива хора никога не биха могли да приемат истината. Ако хората са толкова надменни, че нямат разум, тогава губят всякакво усещане за срам и са само глупаво надменни. Това са все разкривания и проявления на надменен нрав.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само познаването на шестте вида покварен нрав е истинско себепознание)

Има хора, които често нарушават принципите в постъпките си. Те не приемат да бъдат окастряни или да се разправят с тях, знаят в сърцата си, че нещата, които казват другите, са в съответствие с истината, но не ги приемат. Такива хора са толкова арогантни и самоправедни! Защо казвам, че са арогантни? Ако не приемат окастряне или разправяне, тогава те не са покорни, а непокорството не е ли арогантност? Те мислят, че се справят добре, не мислят, че правят грешки, което означава, че не познават себе си, което е арогантност. Следователно има някои неща, които трябва да анализираш сериозно, за да навлизаш в тях малко по малко. Когато вършите работата на църквата, ако другите ти се възхищават и ти дават предложения и ако се разкриват пред теб в общението, това доказва, че си свършил добре работата си. Ако хората винаги са възпирани от теб, тогава постепенно ще започнат да прозират що за човек си и ще се отдалечат от теб, което доказва, че нямаш истината реалност, така че всичко, което казваш, със сигурност е само думи от доктрина, предназначени да възпират другите. Някои църковни водачи биват освобождавани — защо се случва това? Защото говорят единствено думи от доктрина, винаги се надуват и свидетелстват за себе си. Казват, че да им се съпротивляваш означава да се съпротивляваш на Бог и че който докладва ситуациите на Горното, нарушава работата на църквата. Що за проблем е това? Тези хора вече са станали толкова арогантни, че вече нямат разум. Това не показва ли истинската им същност на антихристи? Няма ли да се развие това в начало на създаване на техни собствени независими царства? Някои хора, които току-що са започнали да вярват, ще им се покланят и ще свидетелстват за тях, и те ще се радват на това много и ще се чувстват много доволни. Всеки, който е толкова арогантен, вече е обречен. Всеки, който е способен да каже „да ми се съпротивляваш значи да се съпротивляваш на Бог“, вече е станал съвременен Павел — няма разлика между това и думите на Павел: „За мене да живея е Христос“. Не са ли в голяма опасност хората, които говорят по този начин? Дори и да не установят независими царства, те все пак са истински антихристи. Ако такъв човек трябва да ръководи църква, тази църква бързо ще се превърне в царство на антихристи. Някои хора, след като станат църковни водачи, се съсредоточават специално върху това да изнасят възвишени проповеди и да се надуват, нарочно да говорят мистериозно, така че хората да се възхищават от тях, и резултатът е, че се отдалечават все повече и повече от истината реалност. Това води дотам, че повечето хора се покланят на духовни теории. Хората слушат този, който говори високопарно. Те не обръщат внимание на този, който говори за навлизането в живота. Нима това не е да заблуждаваш хората? Ако някой общува относно истината реалност, никой не слуша, което е проблем. Никой освен този човек не може да ръководи църквата, защото всеки се покланя на духовни теории. Онези, които не могат да говорят за духовни теории, не са в състояние да останат непоколебими в свидетелството си. Може ли една такава църква въпреки това да получи делото на Светия Дух? Могат ли хората да навлязат в истината реалност? Защо се отхвърля общуването за истината и говоренето за реални преживявания до степен, че те не желаят да Ме слушат, когато общувам за истината? Това доказва, че тези водачи вече са измамили тези хора и са ги поставили под своя контрол. Хората слушат водачите и им се покоряват, вместо да се покоряват на Бог. Очевидно е, че тези хора са такива, които се покоряват на своите водачи, а не на Бог. Защото хората, които искрено вярват в Бог и се стремят към истината, не са такива, които се покланят на хора или следват хора. Те имат място за Бог в сърцата си и се боят от Бог, така че как биха могли да бъдат възпирани от хора? Как биха могли да се подчиняват послушно на фалшив водач, който не притежава истината реалност? Онова, от което най-много се страхува фалшивият водач, е някой, който притежава истината реалност, който се бои от Бог и отбягва злото. Ако човек не притежава истината и въпреки това иска да накара другите да му се подчиняват, не е ли той възможно най-надменният дявол? Ако монополизираш църквата или контролираш Божиите избраници, тогава ти си накърнил Божия нрав и си унищожил себе си, и дори може да нямаш възможност да се покаеш. Всеки един от вас трябва да бъде внимателен. Това е голяма опасност, нещо, което всеки може да направи много лесно. Може някои хора да казват: „Просто няма да го направя, просто няма да свидетелствам за себе си!“. Това е така, защото си работил само за кратко време. По-късно ще се осмелиш да го направиш. Постепенно ще ставаш все по-дързък — колкото повече го правиш, толкова по-дързък ще бъдеш. Ако хората, които водиш, те хвалят и те слушат, ти естествено ще почувстваш, че си на високо ниво, че си невероятен: „Вижте ме, аз съм много добър. Аз мога да водя всички тези хора и всички те ме слушат. Хората, които не ме слушат, ги подчинявам. Това доказва, че имам някаква работоспособност и съм достоен за работата си“. С течение на времето арогантните елементи на природата ти ще започнат да се проявяват и ще станеш толкова арогантен, че ще загубиш разума си и ще бъдеш в опасност. Виждаш ли ясно това? Ти си в беда, веднага щом разкриеш арогантния си непокорен нрав. Ти не слушаш дори когато говоря, Божият дом те освобождава, а ти все пак смееш да кажеш: „Нека Светият Дух да го разкрие“. Фактът, че би казал това, доказва, че не приемаш истината. Твоят бунт е твърде голям — той е изобличил твоята природа същност. Ти не познаваш Бог ни най-малко. И така, казвам ви всичко това днес, за да бъдете бдителни за себе си. Не се самовъзвеличавайте и не свидетелствайте за себе си. Хората са склонни да се опитват да установят свои собствени независими царства, защото всички те обичат положение, богатство и слава, суета, и всички те обичат да заемат второ място в йерархията и да демонстрират сила: „Вижте колко строго казах тези думи. В момента, в който станах заплашителен, те изгубиха смелостта си и станаха послушни“. Не демонстрирайте този вид сила. Тя е безполезна и не доказва нищо. Тя доказва само, че си особено арогантен и че имаш лош нрав. Тя не доказва, че имаш някаква способност, а още по-малко, че притежаваш истината реалност. След като сте слушали няколко години проповеди, всички ли от вас познават себе си? Не чувствате ли, че сте в опасна среда? Ако не беше Бог да говори и да работи, за да спаси човека, нямаше ли да основете независими царства? Не искате ли да придобиете монопол върху църквите, за които сте отговорни, да поставите тези хора под своето влияние, така че никой от тях да не може да избяга от вашия контрол, така че да трябва да ви слушат? Ако винаги правиш това и контролираш хората, тогава ти си дявол и Сатана. Много е опасно да имаш такива мисли — ти вече си поел по пътя на антихриста. Ако не се самонаблюдаваш и ако не можеш да изповядаш греховете си пред Бог и да се покаеш, тогава непременно ще бъдеш отхвърлен и Бог няма да ти обръща никакво внимание. Трябва да знаеш как да се покаеш, как да се промениш, за да бъдеш в съответствие с Божиите намерения, за да си сигурен, че не накърняваш Божия нрав. Не чакай, докато Божият дом те определи за антихрист и те отлъчи — тогава ще бъде твърде късно.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Надменната природа е в основата на съпротивата на човека спрямо Бог)

Никой не бива да се смята за съвършен, изтъкнат, благороден или отличаващ се от другите; всичко това произтича от надменния нрав и невежеството на човека. Ако човек винаги си мисли, че се отличава от другите, това се дължи на надменен нрав; ако никога не може да приеме недостатъците си и не може да се изправи лице в лице с грешките и провалите си, това се дължи на надменен нрав; ако никога не допуска другите да са по-извисени или по-добри от него, това се дължи на надменен нрав; ако никога не позволява силните страни на другите да надминават или превъзхождат неговите, това се дължи на надменен нрав; ако никога не допуска другите да имат по-добри мисли, предложения и възгледи от него, а като установи, че някой е по-добър от него, човек става негативен, не иска да говори, чувства се натъжен и унил и се разстройва, всичко това се дължи на надменен нрав. Надменният нрав може да те накара да браниш репутацията си, да не можеш да приемеш поправките на другите, да не можеш да се изправиш лице в лице с недостатъците си и да не приемаш собствените си провали и грешки. Още повече, че когато някой те превъзхожда, в сърцето ти може да се породят омраза и завист и да се почувстваш дотолкова възпиран, че да загубиш желание да изпълняваш дълга си и да станеш нехаен в него. Надменният нрав може да предизвика появата на такова поведение и практики у теб. Ако можете да се задълбочавате в тези подробности малко по малко, да постигате пробиви и да добивате разбиране за тях, а след това съумеете постепенно да се опълчите на тези мисли и на тези погрешни представи, възгледи и дори модели на поведение, и да не сте ограничавани от тях, и ако в изпълнението на дълга си успеете да се настроите по правилния начин, да действате според принципите и да изпълнявате дълга, който можете и трябва да изпълнявате, то с времето вие ще станете способни да изпълнявате дълга си по-добре. Това представлява навлизането в истинната реалност. Ако можеш да навлезеш в истинната реалност, ще изглежда, че имаш човешко подобие и хората ще казват: „Този човек се простира според чергата си и изпълнява дълга си по подобаващ начин. Той не разчита на естественост, гневливост или на покварения си сатанински нрав, за да изпълнява дълга си. Действията му са сдържани, той има богобоязливо сърце, обича истината и поведението и речта му разкриват, че се е опълчил на собствената си плът и на собствените си предпочитания“. Колко прекрасно е да се държиш така! Когато другите посочат твоите недостатъци, ти не само си способен да ги приемеш, но и си оптимист и се изправяш лице в лице с недостатъците и грешките си уравновесено. Състоянието на ума ти е нормално, не изпадаш в крайности, не се гневиш. Не е ли то това да имаш човешко подобие? Само такива хора имат разум.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Принципите, които трябва да ръководят човешките постъпки)

След като хората са завоювани от Бог, те би следвало най-малкото да са овладели разума да не говорят надменно. За тях най-добре би било добре да приемат нисък статус, „като тор върху земята“, и да говорят неща, които са верни. Особено когато свидетелстваш за Бог, ако можеш да кажеш от сърце нещо съществено — без празни или нафукани приказки и без измислени лъжи — твоят нрав действително ще се е променил; това е промяната, която трябва да се случи, след като бъдеш завоюван от Бог. Ако не можеш да притежаваш дори толкова разум, значи не притежаваш и капчица човешка природа. Ако в бъдеще, след като Божиите избраници от всички нации и региони са се завърнали пред Бог и са завоювани от Неговото слово, на някое огромно събиране за възхвала на Бог отново започнеш да действаш арогантно, като непрекъснато се хвалиш и самоизтъкваш, ще бъдеш напълно бракуван и отстранен. Хората трябва винаги да се държат подобаващо, да съзнават идентичността и статуса си и да не се връщат към старите си навици. Класическата проява на образа на Сатана е в човешката надменност и самонадеяност. Ако не промениш тази своя страна, никога няма да имаш човешко подобие и винаги ще имаш облика на Сатана. Да се справиш с арогантността и самонадеяността е най-трудното нещо и ако съзнаваш само малка част от своята надменност и самонадеяност, това не ще ти позволи да постигнеш пълно преобразяване; все още ще е нужно да претърпиш множество облагородявания. Ако не бъдеш съден, наказан и кастрен, в дългосрочен план ти все още ще бъдеш в опасност. В бъдеще, когато Божиите избраници от цял свят приемат Неговото дело и кажат: „Много отдавна бяхме просветлени, че Бог е спечелил една група победители в Китай“, когато чуете това, ще си помислите: „Няма нищо, за което да се похвалим, всичко ни бе дадено по Божия милост. Не заслужаваме да ни наричат победители“. Ала с времето, когато започнете да смятате, че сте способни да кажете нещо и че притежавате късче реалност, ще си помислите: „Дори чужденците са получили просветление от Светия Дух и казват, че Бог е направил пълноценни група победители в Китай, така че следва да бъдем смятани за победители“. Мълчешком ще допуснете това признание в сърцата си и по-късно просто ще го признаете публично. Хората не могат да понасят да бъдат хвалени или изпитвани според статуса. Ако винаги те хвалят, значи си в опасност. Онези, чийто нрав не се е променил, накрая не могат да бъдат непоколебими.

Най-трудният за решаване проблем на поквареното човечество е допускането на едни и същи грешки. За да се предотврати това, хората преди всичко трябва да са наясно, че още не са придобили истината, че в техния живот нрав още не е настъпила промяна и че макар и да вярват в Бог, те продължават да живеят под властта на Сатана и не са спасени; склонни са да предават Бог и да се отдалечават от Него във всеки един момент. Ако имат усещането за критичен момент в сърцата си, ако, както се казва, са подготвени за опасности по мирно време, тогава ще имат известен самоконтрол и ще се молят на Бог и ще се осланят на Него, когато им се случи нещо, и ще съумяват да избягват повтарянето на едни и същи грешки. Трябва да сте напълно наясно, че нравът ви не се е променил, че природата на предателството спрямо Бог е все още дълбоко заложена у вас и не е изкоренена, че все още има риск да предадете Бог и че над вас постоянно е надвиснала опасността от това да претърпите гибел и да бъдете унищожени. Внимавайте — това е реално. Има три важни неща, които не трябва да забравяте: първо, вие още не познавате Бог; второ, в нрава ви не са настъпили никакви промени; трето, още не сте изживели истинския човешки облик. Тези три неща съответстват на фактите, те са реални и трябва да сте наясно с тях. Като хора, вие трябва да сте самосъзнателни. Ако имате решителността да решите този проблем, трябва да си изберете собствено мото, например: „Аз съм тор върху пръстта“ или „Аз съм дявол по природа“, или „Често се връщам към старите си навици“, или „Аз съм в опасност във всеки момент“. Всяко от тези твърдения е подходящо за ваше лично мото; ще ви бъде полезно да си го напомняте постоянно. Ако си го повтаряте и размишлявате върху него, може да се научите да допускате по-малко грешки или да спрете да допускате грешки. И все пак, най-важното е да прекарвате повече време в четене на Божиите слова, да разбирате истината, да опознавате собствената си природа и да се отървете от покварения си нрав. Само така ще сте в безопасност. Друго важно нещо е никога да не възприемате позицията на „Божи свидетел“ и никога да не се наричате така. Можете да говорите само от личен опит. Може да говорите за това как Бог ви е спасил, да разговаряте как сте били завоювани от Бог и да разказвате за благодатта, с която Бог ви е дарил. Никога не забравяйте, че вие сте най-дълбоко покварените от всички хора; вие сте тор и боклук. Това, че сега сте способни да приемете Божието дело от последните дни, се дължи изцяло на това, че Той ви е възвисил. Спасени сте от въплътения Бог и Той ви е дарил с такава огромна благодат само защото сте най-покварените и най-мръсните. Поради това ни най-малко не сте достойни да се перчите — можете само да възхвалявате Бог и да Му благодарите. Вашето спасение се дължи изцяло на Божията благодат.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само чрез стремеж към истината може да се постигне промяна в нрава)

И сега, когато нещата са стигнали дотук, колко всъщност знаеш за това, което Аз казвам и правя? Не си мисли, че си вундеркинд по рождение, който е само малко по-долу от небесата, но безкрайно по-висок от земята. Далеч не си по-умен от когото и да е друг — дори може да се каже, че е просто възхитително колко по-глупав си от всички хора на земята, които притежават разум, защото имаш твърде високо мнение за себе си и никога не си имал чувство за малоценност, сякаш можеш да прозреш действията Ми до най-малката подробност. Всъщност си човек, на когото фундаментално му липсва разум, защото нямаш представа какво възнамерявам да направя, а още по-малко си наясно какво върша в момента. И затова казвам, че ти не можеш да се сравняваш дори с един стар фермер, който се грижи за земята си, фермер, който няма и най-малка представа за човешкия живот, и въпреки това разчита изцяло на благословиите на Небето, докато обработва земята си. Ти не отделяш и секунда в мисли за живота си, не знаеш нищо за славата, а още по-малко имаш някакво самопознание. Ти си толкова „над нещата“! […] Нека ти кажа една истина: днес се цени изключително малко това дали имаш богобоязливо сърце, или не; Аз не се тревожа и не се безпокоя за това. Но трябва да ти кажа и това: ти, този „човек с талант“, който не се научава и си остава невеж, накрая ще бъде повален от своята самовлюбена дребнава интелигентност — ти ще бъдеш този, който ще страда и ще бъде наказан. Аз няма да бъда толкова глупав, че да те придружавам, докато продължаваш да страдаш в ада, защото не съм от същия вид като теб. Не забравяй, че си сътворено същество, което е прокълнато от Мен, но също така е поучавано и спасено от Мен, и в теб няма нищо, с което да не желая да се разделя. По което и време да върша делото Си, никога не съм ограничаван от някакъв човек, събитие или предмет. Моето отношение и Моят възглед спрямо човечеството винаги са оставали едни и същи. Не съм особено благоразположен към теб, защото ти си придатък към Моето управление и далеч не си по-специален от което и да е друго същество. Ето какъв е Моят съвет към теб: винаги да помниш, че не си нищо повече от сътворено същество! Въпреки че можеш да споделяш съществуването си с Мен, ти трябва да знаеш собствената си идентичност; нямай твърде високо мнение за себе си. Дори и да не те упреквам или да не те кастря, а да те посрещам с усмихнато лице, това не е достатъчно, за да докаже, че ти си от същия вид като Мен. Ти — ти трябва да знаеш, че си човек, който преследва истината, а не си самата истина! Трябва винаги да си готов да се променяш в съответствие с Моето слово. Не можеш да избягаш от това. Призовавам те през това ценно време, когато имаш тази рядка възможност, да се опиташ да научиш нещо. Не Ме заблуждавай; не е нужно да използваш ласкателства, за да се опиташ да Ме измамиш. Когато Ме търсиш, това не е единствено заради Мен, а по-скоро заради теб самия!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Онези, които не се научават и си остават невежи: не са ли те зверове?)

Човечеството е толкова дълбоко покварено от Сатана, че всички хора имат сатанинска природа и надменен нрав. Дори глупаците и идиотите са надменни и считат, че са по-добри от другите хора, и отказват да им се подчиняват. Ясно се вижда, че човечеството е толкова дълбоко покварено и че на хората им е много трудно да се покорят на Бог. Поради своята надменност и самоправедност хората са станали напълно лишени от разум. Те няма да се подчинят на никого — дори ако казаното от други хора е правилно и отговаря на истината, те няма да им се подчинят. Именно поради надменност хората се осмеляват да съдят Бог, да Го заклеймяват и да Му се съпротивляват. Тогава как може да се преодолее проблемът с надменния нрав? Може ли да се разреши, като се разчита на човешкото въздържание? Може ли да се реши като просто се разпознае и признае? Категорично не. Има само един начин за справяне с надменния нрав и той е да се приеме Божия съд и Неговото наказание. Само онези, които са способни да приемат истината, могат постепенно да се отърват от надменния си нрав. Онези, които не приемат истината, никога няма да могат да се справят с надменния си нрав. Виждам много хора, които допускат да се възгордеят, когато покажат някакъв талант при изпълнение на дълга си. Когато проявят някакви способности, те смятат, че са велики, а след това живеят благодарение на тези способности и не се напрягат повече. Те не се вслушват в другите, каквото и да казват те, и смятат, че тези малки неща, които притежават, са истината и че те са най-висши. Какъв е този нрав? Това е надменен нрав. Те са твърде лишени от разум. Може ли човек да изпълнява дълга си добре, когато е с надменен нрав? Може ли да се покори на Бог и да Го следва до самия край? Това е дори още по-трудно. За да поправи надменния си нрав, той трябва да се научи как да преживява Божието дело, Неговия съд и наказанието Му, докато изпълнява дълга си. Само по този начин може истински да опознае себе си. Само като видите ясно покварената си същност, като видите ясно корена на своята надменност и след това я прозрете и анализирате, можете истински да опознаете своята природа същност. Трябва да изровите всички покварени неща в себе си, да ги съпоставите с истината и да ги опознаете въз основа на нея и тогава ще разберете какви сте: не само, че сте изпълнени с покварен нрав, и не само, че ви липсва разум и покорство, но ще видите, че ви липсват твърде много неща, че нямате истина реалност и ще видите колко сте жалки. Тогава няма да сте способни на надменност. Ако не се анализирате и не опознаете себе си по този начин, то когато изпълнявате дълга си, няма да знаете къде е мястото ви във вселената. Ще смятате, че сте велики във всяко отношение, че всичко у другите е лошо и че само вие сте най-добрите. Тогава през цялото време ще се изтъквате пред всички, така че другите да ви се възхищават и да ви се кланят. Това е пълна липса на самосъзнание. Някои хора постоянно се изтъкват. Когато другите сметнат, че това е неприятно, те ги критикуват, че са надменни. Но тези хора не го приемат. Продължават да мислят, че са талантливи и изкусни. Какъв е този нрав? Те са прекалено надменни и самоправедни. Способни ли са хората, които са толкова надменни и самоправедни, да жадуват за истината? Могат ли да се стремят към истината? Ако никога не могат да опознаят себе си и не се отърват от покварения си нрав, ще могат ли тогава да изпълняват добре дълга си? Със сигурност не.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Познаването на нрава е основата за неговата промяна)

Когато чуеш Божиите слова да разобличават проявления на надменен нрав, който разкрива човекът, трябва да си помислиш: „Показвам ли проявления на надменност? Аз съм покварен човек, така че трябва да показвам някои от тези проявления; трябва да се замисля къде ги проявявам. Хората казват, че съм надменен, че винаги се държа високомерно, че ограничавам хората, когато говоря. Наистина ли това е моят нрав?“. След като размислиш, най-накрая ще осъзнаеш, че разобличеното в Божиите слова е съвсем точно — че си надменен човек. И тъй като разобличеното в Божиите слова е съвсем точно, тъй като то съвпада напълно с твоето положение без дори и следа от несъответствие и изглежда още по-точно след по-задълбочено обмисляне, ти трябва да приемеш правосъдието и наказанието на Неговите слова и въз основа на тях — да отличиш и опознаеш същината на покварения си нрав. Тогава ще си способен да изпиташ истинско разкаяние. При вярата си в Бог, можете да опознаете себе си само като ядете и пиете от Неговите слова по този начин. За да промените покварения си нрав, трябва да приемете правосъдието и разобличаването на Божиите слова. Ако не можете да направите това, няма как да се отървете от покварения си нрав. Ако си умен човек, който вижда, че разобличеното от Божиите слова в общи линии е вярно, или ако можеш да признаеш, че е вярно поне наполовина, веднага трябва да го приемеш и да се покориш пред Бог. Освен това трябва да Му се молиш и да размишляваш над себе си. Само тогава ще разбереш, че всички Божии слова на разобличаване са точни, че всички те са факти и нищо друго. Само когато са покорни пред Бог и имат богобоязливо сърце, хората могат истински да се самоанализират. Едва тогава ще са способни да видят разнообразието от видовете покварен нрав, което вирее в тях, и че те наистина са надменни и самоправедни, и че нямат капка разум. Ако някой обича истината, той ще е способен да падне по очи пред Бог, да признае пред Него, че е дълбоко покварен, и ще е готов да приеме Неговото правосъдие и наказание. Така в сърцето му може да се прояви разкаяние и той да започне да се отрича от себе си, да се ненавижда и да съжалява, че не се е стремил към истината по-рано, като си мисли: „Защо не бях способен да приема правосъдието и наказанието на Божиите слова, когато започнах да ги чета? Отношението ми към Неговите слова беше надменно, нали? Как можах да съм толкова надменен?“. След като известно време често се самоанализират по този начин, хората ще признаят, че наистина са надменни, че не са напълно способни да признаят, че Божиите слова са истината и действителността, и че наистина нямат и капка разум. Но е трудно да опознаеш себе си. Всеки път, когато човек се анализира, той може да получи само малко повече и по-задълбочено познание за себе си. Да се придобие ясно познание за покварения нрав не е нещо, което може да се постигне за кратко време; човек трябва да чете повече от Божиите слова, повече да се моли и повече да размишлява над себе си. Само така хората могат постепенно да опознаят себе си. Всички, които наистина познават себе си, са претърпявали някои провали и неуспехи в миналото, след което са чели Божиите слова, молили са се на Бог и са размишлявали над себе си, като така са започнали да виждат ясно истината за собствената си поквара и да чувстват, че наистина са дълбоко покварени и напълно лишени от истината реалност. Ако по този начин изживявате Божието дело, молите се на Бог и търсите истината, когато ви сполети нещо, постепенно ще опознаете себе си. Тогава, един ден, най-накрая разбирате със сърцето си: „Може да имам малко по-добри заложби от останалите, но това ми е дадено от Бог. Все се хваля, опитвам се да надприказвам останалите и се опитвам да накарам хората да вършат нещата по моя начин. Наистина ми липсва разум — това е надменност и самоправедност! Чрез размисъл разбрах за собствения си надменен нрав. Това е Божието просветление и Неговата благодат и аз Му благодаря за тях!“. Добре ли е да разберете за собствения си покварен нрав или не е? (Добре е.) Оттук нататък трябва да търсите как да говорите и действате разумно и покорно, как да се държите на равна нога с останалите, как да се отнасяте справедливо към тях, без да ги възпирате, как правилно да се отнасяте към своите заложби, дарби, силни страни и т. н. Така ще промените надменния си нрав, както течащата вода постепенно променя формата на камъка. След това, когато общуваш с други хора или работиш с тях, за да изпълниш някакъв дълг, ще си способен да се отнасяш правилно към изразените от тях мнения и да ги изслушваш внимателно. И когато ги чуеш да изразяват правилно мнение, ще откриеш, че „изглежда, че не съм с най-добрите заложби. Истината е, че всеки има силни страни, те изобщо не са по-долу от мен. Преди все си мислех, че имам по-добри заложби от останалите. Това беше самонаслаждаване и тесногръдо невежество. Имах много ограничени възгледи, като жаба на дъното на кладенец^*. В подобно мислене наистина нямаше разум — беше безсрамно! Бях глух и сляп заради надменния си нрав. Не чувах какво казват другите и си мислех, че съм по-добър от тях, че съм прав, а всъщност не съм по-добър от никого от тях!“. От този момент нататък ще имаш истинско разбиране и познание за своите недостатъци и за ниския си духовен ръст. И след това, когато общуваш с останалите, внимателно ще се вслушваш в техните мнения и ще осъзнаеш: „Има толкова много хора, които са по-добри от мен. В най-добрия случай заложбите и способността ми за възприемане са на средно ниво“. Дали с това разбиране няма да придобиеш малко самосъзнание? Като изживявате това и често размишлявате върху себе си според Божиите слова, ще сте способни да придобиете истинско себепознание, което ще се задълбочава все повече. Ще сте способни да прозрете истината за своята поквара, за своята бедност и окаяност, за своята жалка грозота и тогава ще изпитате неприязън към себе си и ще намразите покварата си. Тогава ще ви е лесно да се опълчите на себе си. Ето как изживявате Божието дело. Трябва да анализирате своите разкривания на поквара според Божиите слова. Особено след като разкриете покварения си нрав в каквато и да е ситуация, трябва често да размишлявате върху себе си и да се опознаете. Тогава ще ви е лесно да видите ясно своята покварена същина и ще сте способни от сърце да намразите покварата си, плътта си и Сатана. И ще сте способни да обичате и да се стремите към истината със сърцето си. Така надменният ти нрав ще продължи да се топи и постепенно ще се отървеш от него. Ще придобиваш все повече разум и ще ти е по-лесно да се подчиниш на Бог. В очите на околните ще изглеждаш по-непоколебим и по-уравновесен и ще изглежда, че говориш по-обективно. Ще умееш да изслушваш другите и ще им даваш време да говорят. Когато другите са прави, ще ти е лесно да приемаш думите им и взаимоотношенията ти с хората няма да са толкова натоварващи. Ще си способен да си сътрудничиш хармонично с всеки. Ако така изпълняваш дълга си, нима няма да притежаваш разум и човешка природа? Това е начинът да променим този вид покварен нрав.

(Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (1))

Забележка:

* Китайски идиом за хора с ограничени възгледи.

Ако нямаш път за справяне с надменния си нрав, трябва да се помолиш на Бог по следния начин: „Боже, имам надменен нрав. Мисля си, че надминавам останалите, че съм по-добър и по-умен от тях, и искам да ги накарам да ме слушат. Това изобщо не е разумно. Макар да знам, че е надменност, защо не мога да се отърва от нея? Умолявам Те да ме дисциплинираш и порицаеш. Готов съм да се отърва от надменността си и от собствените си намерения, за да търся Твоите намерения. Готов съм да се вслушам в Твоите слова и да ги приема за свой живот и за принципи, според които да действам. Готов съм да изживея словата Ти. Умолявам Те да ме напътстваш, моля Те да ми помагаш и да ме водиш“. В тези думи личи ли покорно отношение? Личи ли желание за покорство? (Да.) Някои хора може да кажат: „Само с еднократна молитва няма да стане. Когато ме сполети нещо, аз продължавам да живея според покварения си нрав и продължавам да искам да командвам“. В такъв случай продължи да се молиш: „Боже, аз съм толкова надменен, толкова непокорен! Умолявам Те да ме дисциплинираш, да възпреш злодеянията ми и да обуздаеш надменния ми нрав. Умолявам Те да ме напътстваш и да ме водиш, така че да живея, да постъпвам и да практикувам според Божиите слова и изисквания“. Идвай пред Бог по-често с молитва и със смирена молба и Го остави да върши делото Си. Колкото са по-искрени думите ти и колкото е по-искрено сърцето ти, толкова по-голямо ще стане желанието ти да се опълчиш срещу плътта си и срещу себе си. Когато то надделее над желанието ти да действаш според собствената си воля, сърцето ти постепенно ще се промени, а когато това се случи, ще се зароди надежда, че ще практикуваш истината и ще действаш според истините принципи. Когато се молиш, Бог няма да ти отвърне нищо, няма да ти укаже нищо, нито ще ти обещае каквото и да е, но ще наблюдава сърцето ти и ще изследва намеренията, които стоят зад думите ти. Той ще следи дали това, което казваш, е искрено и вярно, и дали Го умоляваш и Му се молиш с честно сърце. Когато Бог вижда, че сърцето ти е честно, Той ще те води и ще те напътства, както си поискал и си се молил да направи, и, разбира се, също ще те порицае и дисциплинира. Когато Бог изпълни просбите ти, сърцето ти ще се просветли и донякъде ще се промени.

(Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (2))

Където и в каквито и обстоятелства да се намираш, пред какъвто и проблем да си изправен, винаги трябва да се съсредоточаваш върху това да изследваш какъв вид надменен нрав си разкрил в ежедневието си, в начина си на говорене, в поведението си и в начина, по който се справяш с проблемите, изпълняваш дълга си, общуваш с останалите и т.н. Трябва да извадиш наяве всички свои разкривания, мисли и идеи, които произлизат от надменния ти нрав, и които осъзнаваш и можеш да доловиш, както и намеренията и целите си — по-специално това, че все искаш да поучаваш другите отвисоко, да не се подчиняваш на никого, да смяташ, че си по-добър от останалите, да не приемаш това, което казват другите, колкото и правилно да е то, да караш останалите да приемат и да се подчиняват на това, което казваш дори когато грешиш, постоянно да проявяваш склонност да ръководиш другите, да си непокорен и да се оправдаваш, когато водачите и работниците те кастрят, като ги заклеймяваш като фалшиви, все да заклеймяваш другите, а себе си да превъзнасяш, непрестанно да смяташ, че превъзхождаш всички останали, все да искаш да си прочута и видна личност, да обичаш да се изтъкваш непрекъснато, така че другите да те ценят високо и да те почитат… Като практикуваш размишление и анализиране на тези разкривания на поквара, можеш да разбереш колко грозен е надменният ти нрав, можеш да се презираш и ненавиждаш и да го намразиш още повече. Така ще искаш да се замисляш дали не си разкрил надменния си нрав във всичко. Една част от това е да се замислиш какъв надменен и самоправеден нрав се разкрива в начина, по който говориш — какви самохвални, надменни и безсмислени неща изричаш. Другата част е да се замислиш какви нелепи и безсмислени неща вършиш, докато действаш според представите, идеите, амбициите и желанията си. Само този вид самоанализиране може да доведе до себепознание. След като си придобил истинско познание за себе си, в Божиите слова трябва да потърсиш пътищата и принципите за практикуване на това да си честен човек, а след това да практикуваш, да изпълняваш дълга си, да се отнасяш с останалите и да взаимодействаш с тях според пътищата и принципите, посочени в Божиите слова. След като практикуваш така известно време, може би месец или два, ще почувстваш светлина в сърцето си, ще спечелиш нещо от това и ще усетиш вкуса на успеха. Ще почувстваш, че имаш път, по който да вървиш, за да станеш честен човек, който има разум, и ще се почувстваш много по-уравновесен. Макар че все още не си способен да говориш за особено задълбочено познание за истината, ще си придобил известно познание за нея, основано на възприятията, и ще имаш път за практикуване. Макар да не си способен да го изразиш ясно с думи, ще разбираш вредата, която надменният нрав нанася на хората, и как изкривява тяхната човешка природа. Например надменните и самонадеяни хора често се хвалят, говорят непремерено и говорят дяволски думи, за да заблудят останалите. Те използват гръмки думи, цитират лозунги на висок глас и произнасят високопарни тиради. Нима това не са различни проявления на надменен нрав? Нима не е напълно неразумно да се разкрива този надменен нрав? Ако си способен наистина да разбереш, че щом разкриваш такъв надменен нрав, трябва да си изгубил нормалния си човешки разум, и че да живееш с такъв нрав означава, че изживяваш по-скоро дяволската, отколкото човешка природа, то наистина си разбрал, че поквареният нрав е сатанински, и ще си способен от все сърце да намразиш Сатана и покварения нрав. След такова изживяване в продължение на шест месеца или година, ще си способен на истинско себепознание и ако отново разкриеш надменен нрав, веднага ще го осъзнаеш и ще си способен да му се опълчиш и да го отхвърлиш. Вече ще си започнал да се променяш и постепенно ще успееш да се отървеш от надменния си нрав и да се разбираш нормално с останалите. Ще си способен да говориш честно и от сърце и повече няма да лъжеш и да говориш надменно. Нима тогава няма да притежаваш малко разум и известно подобие на честен човек? Нима няма да си придобил това навлизане? Тогава ще започнеш да печелиш нещо. Когато практикуваш да бъдеш честен по този начин, ще си способен да търсиш истината и да размишляваш над себе си, независимо от това какъв вид надменен нрав разкриваш, а след като известно време изживяваш това да си честен човек по този начин, несъзнателно и постепенно ще започнеш да разбираш истините и съответните Божии слова за това да си честен човек. И когато използваш тези истини, за да анализираш надменния си нрав, дълбоко в душата ти ще се появи просветлението и озарението на Божиите слова и сърцето ти ще започне да става по-ведро. Ясно ще видиш покварата, която надменният нрав причинява на хората, и грозотата, която ги кара да изживяват, и ще можеш да разпознаеш всяко от покварените състояния, в които те се намират, когато разкриват надменен нрав. Колкото повече анализираш, толкова по-ясно ще виждаш грозотата на Сатана и толкова повече ще го намразиш. Така лесно ще се отървеш от надменния си нрав.

(Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (2))

Ако познанията на хората за самите тях са твърде повърхностни, те ще открият, че е невъзможно да разрешават проблеми и техният живот нрав просто няма да се променят. Необходимо е човек да се познава в дълбочина, което означава опознаване на собствената природа: от какви елементи е съставена тази природа, как са възникнали те и откъде са дошли. Нещо повече, наистина ли си способен да намразиш тези неща? Виждал ли си собствената си грозна душа и нечестивата си природа? Ако наистина си способен да видиш истината за себе си, тогава ще намразиш себе си. Когато се намразиш и след това практикуваш Божието слово, ще можеш да се опълчиш на плътта и да имаш силата да практикуваш истината, без да смяташ, че е непосилна. Защо много хора следват своите плътски предпочитания? Тъй като се смятат за доста добри, като усещат, че действията им са правилни и оправдани, че нямат грешки и дори че са абсолютно прави, те са способни да действат с мисълта, че справедливостта е на тяхна страна. Когато човек узнае каква е истинската му същност — колко грозна, колко презряна и колко жалка е — тогава той не се гордее прекалено много със себе си, не е толкова ужасно високомерен и не е толкова доволен от себе си, както преди. Такъв човек мисли: „Трябва да съм сериозен и земен в практикуването на някои от Божиите слова. Иначе няма да отговарям на стандарта за човешко същество и ще се срамувам да живея в Божието присъствие“. Тогава човек наистина вижда колко е нищожен, колко е незначителен. В този момент ще му стане лесно да практикува истината и той ще изглежда донякъде като човека, който трябва да бъде. Само когато истински намразят себе си, хората могат да се опълчат на плътта си. Ако не се намразят, няма да бъдат способни да се опълчат на плътта. Да се намразиш истински не е лесна работа. Има няколко неща, които трябва да могат да се открият у тях. Първо, познаване на собствената природа, и второ, осъзнаване на това колко беден и жалък е човекът, колко е нищожен и незначителен и колко жалка и мръсна е душата му. Когато човек напълно разбере какъв е в действителност и този резултат бъде постигнат, тогава той наистина получава разбиране за себе си и може да се каже, че е опознал себе си напълно. Едва тогава човек може наистина да намрази себе си, да стигне дотам да се прокълне и наистина да почувства, че толкова дълбоко е покварен от Сатана, че дори не прилича на човешко същество. Тогава един ден, когато се появи заплахата от смърт, такъв човек ще си помисли: „Това е Божието справедливо наказание. Бог наистина е праведен. Наистина трябва да умра!“. В този момент той няма да се оплаква, още по-малко ще се оплаква от Бог, а просто ще разбира, че е толкова беден и жалък, толкова мръсен и покварен, че трябва да бъде отстранен и унищожен от Бог, а на душа като неговата не подобава да живее на земята. Следователно този човек няма да се оплаква от Бог, нито ще Му се съпротивлява, още по-малко ще Го предаде. Ако човек не познава себе си и все пак се смята за доста добър, когато смъртта почука на вратата му, той ще си помисли: „Справих се толкова добре във вярата си. Колко усърдно се стремих към истината! Дадох толкова много, страдах толкова много, а накрая бог иска от мен да умра. Не знам къде е божията праведност. Защо той иска да умра? Ако трябва аз да умра, кой ще бъде спасен тогава? Няма ли да дойде краят на човешката раса?“. Първо, този човек има представи за Бог. Второ, този човек се оплаква и не показва никакво подчинение. Той е точно като Павел: когато беше напът да умре, Павел не познаваше себе си, а когато Божието наказание наближи, вече беше твърде късно.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Свързани свидетелства за преживяване

Как се пробудих от високомерието си

Защо съм самонадеян горделивец?