Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Надменността и самоправедността са най-очевидният сатанински нрав у човека и ако хората не приемат истината, те няма как да се пречистят от него. Всички хора имат надменен и самоправеден нрав и винаги са самонадеяни. Каквото и да мислят, каквото и да казват и както и да виждат нещата, те винаги смятат, че техните собствени възгледи и нагласи са правилни и че това, което казват другите, не е толкова добро или правилно, колкото това, което самите те казват. Те винаги държат на собственото си мнение и който и да говори, те няма да се вслушат. Дори и това, което някой друг казва, да е правилно или да е съгласно истината, те няма да го приемат; само ще изглежда, че слушат, но в действителност няма да приемат идеята, а когато дойде време да действат, пак ще постъпят по свой собствен начин, като винаги ще мислят, че това, което твърдят, е правилно и разумно. Възможно е това, което казваш, наистина да е правилно и разумно, или това, което си направил, да е правилно и безупречно, но какъв нрав си разкрил? Нима това не е надменен и самоправеден нрав? Ако не се отървеш от този надменен и самоправеден нрав, нима това няма да се отрази на изпълнението на дълга ти? Няма ли да повлияе на това как практикуваш истината? Ако не разрешиш проблема с надменния си и самоправеден нрав, нима няма да ти причини сериозни неуспехи в бъдеще? Със сигурност ще се сблъскаш с неуспехи, това е неизбежно. Кажи Ми, Бог може ли да види такова поведение на човека? Бог е повече от способен да го види! Бог не само проучва внимателно дълбините на сърцата на хората, но и наблюдава всяка тяхна дума и всички техни дела по всяко време и навсякъде. Какво ще каже Бог, когато види поведението ти? Бог ще каже: „Ти си непримирим! Разбираемо е да се придържаш към собствените си идеи, когато не знаеш, че грешиш, когато обаче ясно осъзнаваш, че грешиш, но продължаваш да държиш на идеите си, и по-скоро би умрял, вместо да се покаеш, ти си просто упорит глупак и си в беда. Ако независимо от това кой предлага нещо, ти винаги се отнасяш към него негативно, противопоставяш се и не приемаш дори малка част от истината, а сърцето ти е съвсем бунтовно, затворено и пренебрежително, тогава си толкова нелеп, ти си един абсурден човек! Твърде труден си за справяне!“. В какво се изразява трудността на справянето с теб? Справянето с теб е трудно, защото това, което показваш, не е погрешен подход или погрешно поведение, а разкриване на твоя нрав. Разкриване на какъв нрав? Нрав, при който изпитваш неприязън към истината и я ненавиждаш. Щом веднъж си бил окачествен като човек, който ненавижда истината, в Божиите очи ти си в беда и Той ще те отритне и пренебрегне. От гледна точка на хората, те най-много да кажат, че: „Този човек е с лош нрав, той е невероятно упорит, непримирим и надменен! С този човек е трудно да се разбереш и той не обича истината. Никога не е приемал истината и не я практикува“. Най-много всеки да ти даде тази оценка, но може ли тя да реши съдбата ти? Оценката, която хората ти дават, не може да реши съдбата ти, но има нещо, което не бива да забравяш: Бог внимателно се вглежда в сърцата на хората и същевременно наблюдава всяка тяхна дума и постъпка. Ако Бог те определи по този начин и каже, че ненавиждаш истината, ако само каже, че имаш донякъде покварен нрав или че си донякъде непокорен, нима това не е много сериозен проблем? (Сериозен е.) Това означава беда и тя не се крие в начина, по който хората те виждат, или в това как те оценяват, а в това как Бог гледа на твоя покварен нрав да ненавиждаш истината. И така, как гледа на това Бог? Нима Бог само констатира, че ненавиждаш и не обичаш истината, и това е всичко? Нима е толкова просто? Откъде идва истината? Кого представлява истината? (Представлява Бог.) Помислете върху това: ако човек ненавижда истината, как ще гледа на него Бог от Своя гледна точка? (Като на Свой враг.) Нима това не е сериозен проблем? Когато човек ненавижда истината, той ненавижда Бог! Защо казвам, че ненавижда Бог? Този човек проклел ли е Бог? Противопоставил ли се е на Бог пред Самия Него? Дали Го е съдил или упреквал зад гърба Му? Не е задължително. Тогава защо казвам, че разкриването на нрав, който ненавижда истината, означава да се ненавижда Бог? Не правя от мухата слон, но това е реалната ситуация. Също като лицемерните фарисеи, които приковаха Господ Исус на кръста, защото ненавиждаха истината — последствията бяха ужасни. Това означава, че ако хората имат нрав, който изпитва неприязън към истината и я ненавижда, те може да го разкрият по всяко време и навсякъде, а ако живеят според него, няма ли да се противопоставят на Бог? Когато се изправят пред нещо, свързано с истината или с някакъв избор, ако не могат да приемат истината и живеят според покварения си нрав, хората естествено ще се противопоставят на Бог и ще Го предадат, защото поквареният им нрав е такъв, че те ненавиждат Бог и ненавиждат истината. Ако имаш такъв нрав, дори когато става дума за слова, изречени от Бог, ще се съмняваш в тях, ще искаш да ги анализираш и разнищваш. Тогава ще се отнасяш с подозрение към Божиите слова и ще казваш: „Наистина ли това са божии слова? Не ми приличат на истината, не е задължително всички те да ми изглеждат правилни!“. Така не се ли разкрива вашият нрав, изпълнен с ненавист към истината? Когато мислиш по този начин, можеш ли да се подчиниш на Бог? Определено не можеш. Ако не можеш да се подчиниш на Бог, Той все още ли е твоят Бог? Не е. Тогава какъв ще бъде Бог за теб? Ще се отнасяш към Него като към обект на изследване, някой, в когото да се съмняваш, някой, когото да осъждаш; ще се отнасяш към Него като към обикновен човек и ще Го осъждаш като такъв. По този начин ще се превърнеш в човек, който се противопоставя на Бог и Го хули. Що за нрав причинява това? Това се причинява от надменен нрав, който е напомпан до известна степен; не само че сатанинския ви нрав ще се разкрие във вас, но и сатанинският ви лик ще се разкрие напълно. Какво се случва с отношенията между Бог и човек, който е достигнал етапа да се противопоставя на Бог и чието непокорство срещу Бог е достигнало определена степен? Те се превръщат във враждебни отношения, в които човекът застава срещу Бог. Ако при вярата си в Бог не можеш да приемеш и да се покориш на истината, тогава Бог не е твоят Бог. Ако не приемаш истината и я отхвърляш, тогава вече си станал човек, който се противопоставя на Бог. Тогава може ли Бог все още да те спаси? Определено не може.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само ако живее често пред Бог, човек може да има нормална връзка с Него)

Надменността е в основата на покварения човешки нрав. Колкото по-надменни са хората, толкова по-неразумни са те, а колкото са по-неразумни, толкова са по-склонни да се противопоставят на Бог. Колко сериозен е този проблем? Хората с надменен нрав не само смятат, че всички останали са по-долу от тях, но, което е най-лошото, те дори не зачитат Бог и нямат богобоязливи сърца. Макар да изглежда, че хората вярват в Бог и Го следват, те изобщо не се отнасят към Него като към Бог. Те винаги смятат, че притежават истината и си мислят, че са велики. Това е същината и коренът на надменния нрав, който произхожда от Сатана. Затова проблемът с надменността трябва да бъде решен. Чувството, че човек е по-добър от другите, е банален проблем. Ключовият проблем е, че надменният нрав на човека му пречи да се покори на Бог, на Неговото върховенство и на Неговите подредби; такъв човек винаги се чувства склонен да се съревновава с Бог за власт и да контролира другите. Такъв човек изобщо няма богобоязливо сърце, камо ли да обича Бог или да Му се подчинява. Надменните и самонадеяни хора, особено онези, които са толкова надменни, че са загубили разума си, не могат да се подчинят на Бог при вярата си в Него и дори сами се възвеличават и свидетелстват за себе си. Такива хора най-много се противопоставят на Бог и изобщо нямат богобоязливи сърца. Ако хората искат да стигнат дотам, че да имат богобоязливи сърца, първо трябва да се отърват от надменния си нрав. Колкото по-цялостно преодолееш надменния си нрав, толкова повече сърцето ти ще бъде богобоязливо и само тогава ще можеш да Му се подчиниш, да получиш истината и да Го познаваш. Само онези, които познават истината, са истински хора.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Когато си сътрудничите с други хора, за да изпълнявате дълга си, способни ли сте да бъдете отворени за различни мнения? Можете ли да оставите другите да говорят? (Аз съм отворен донякъде. По-рано в много случаи не се вслушвах в предложенията на братята и сестрите и настоявах да правя нещата по свой начин. Едва по-късно, когато фактите доказваха, че не съм бил прав, виждах, че повечето от предложенията им са били правилни, че всъщност подходящо е било именно решението, което всички са обсъждали, и че като съм разчитал на собствените си възгледи, не съм бил способен да видя нещата ясно и нещо не ми е достигало. След като преживях това, осъзнах колко важно е хармоничното сътрудничество.) И какво можете да видите от това? След като преживяхте това, получихте ли някаква полза и разбрахте ли истината? Мислите ли, че някой е съвършен? Колкото и силни, способни и талантливи да са хората, все пак не са съвършени. Те трябва да признаят това — то е факт, и именно такова отношение трябва да имат хората, за да подхождат правилно към собствените си заслуги, силни страни или недостатъци; това е рационалността, която хората трябва да притежават. С подобна рационалност можеш правилно да се справиш със собствените си силни и слаби страни, а и с тези на другите хора, и ще имаш възможност да си сътрудничиш с тях хармонично. Ако си разбрал този аспект на истината и можеш да навлезеш в този аспект на истината реалност, ще можеш да поддържаш хармонични отношения с братята и сестрите си, като използваш техните силни страни, за да компенсираш собствените си слабости. Така, какъвто и дълг да изпълняваш и каквото и да правиш, ще ставаш все по-добър в него и ще имаш Божията благословия. Ако винаги смяташ, че си много добър и че другите са по-лоши в сравнение с теб, и ако винаги искаш да имаш последната дума, това вещае неприятности. Това е проблем на нрава. Не са ли такива хора надменни и самоправедни? Представи си, че някой ти дава добър съвет, но ти си мислиш, че ако го приемеш, той може да те гледа отвисоко и да смята, че не си толкова добър колкото него. Затова просто решаваш да не го слушаш. Вместо това се опитваш да го засенчиш с високомерни и високопарни думи, за да го накараш да те цени високо. Ако винаги взаимодействаш с хората по този начин, можеш ли да си сътрудничиш с тях в хармония? Не само че няма да постигнеш хармонично сътрудничество, но и ще има негативни последици. С течение на времето всички ще те възприемат като твърде измамен и лукав, като някой, когото не могат да разгадаят. Ти не практикуваш истината и не си честен човек, така че другите са отвратени от теб. Ако всички са отвратени от теб, не означава ли това, че си отхвърлен? Кажи Ми как Бог би се отнесъл към някой, когото всички отхвърлят? Бог също би намразил такъв човек. Защо Бог мрази такива хора? Макар че намеренията им при изпълнение на дълга им са искрени, Бог мрази техните методи. Нравът, който разкриват, и всяка тяхна мисъл, идея и намерение са нечестиви в Божиите очи и са неща, които Бог мрази и от които се отвращава. Когато хората винаги използват достойни за презрение тактики в думите и действията си с цел да накарат другите да ги ценят високо, Бог мрази това поведение.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Хората, които са надменни и самоправедни, са склонни да следват собствените си идеи. В такъв случай имат ли богобоязливо сърце? Хората, които имат силни лични идеи, забравят за Бог, когато дойде време за действие, забравят покорството пред Бог. Само когато ударят на камък и не успеят да постигнат нищо, тогава им хрумва, че не са се покорили на Бог и не са се молили на Бог. Какъв проблем е това? Проблемът е, че нямат Бог в сърцата си. Действията им показват, че Бог липсва в сърцата им и че те се уповават само на себе си. И така, дали вършите църковна работа, изпълнявате дълг, занимавате се с външни дела или с неща в личния си живот, в сърцето ви трябва да има принципи, трябва да има състояние. Какво състояние? „Преди нещо да ми се случи, независимо какво е то, трябва да се моля, трябва да се покоря на Бог, трябва да се покоря на Неговото върховенство. Всичко е подредено от Бог и когато това нещо се случи, трябва да търся Божиите намерения, трябва да имам този начин на мислене, не бива да правя свои планове“. След като преживяват това известно време, хората несъзнателно ще започнат да виждат Божието върховенство в много неща. Ако винаги имаш свои планове, съображения, мечти, себични мотиви и желания, тогава сърцето ти неволно ще се отклонява от Бог, ще бъдеш сляп за това как действа Бог и през повечето време Бог ще е скрит от теб. Не обичаш ли да правиш нещата съобразно собствените си идеи? Не правиш ли собствени планове? Мислиш, че имаш разум, че си образован, осведомен, че имаш средствата и методологията да правиш нещата, че можеш да ги правиш сам, че си добър, че нямаш нужда от Бог и затова Бог казва: „Тогава върви и го направи сам, и поеми отговорност за това дали ще мине добре, не Ме е грижа“. Бог не ти обръща внимание. Когато хората следват собствената си воля във вярата си в Бог по този начин и вярват както искат, какви са последствията? Те никога не са способни да преживеят Божието върховенство, никога не могат да видят Божията ръка, никога не могат да почувстват просветлението и озарението на Светия Дух, не могат да почувстват Божието напътствие. И какво ще стане с течение на времето? Сърцата им ще се отдалечат още от Бог и ще се появят допълнителни последици. Какви последици? (Съмнения в Бог и отричане на Бог.) Това не е просто случай на съмнение в Бог и отричане на Бог. Когато Бог няма място в сърцата на хората и в дългосрочен план те правят каквото си искат, се създава навик: когато нещо им се случи, първото, което правят, е да измислят свое решение и да действат според своите намерения, цели и планове. Те първо ще обмислят дали това е от полза за тях. Ако е така, ще го направят, а ако не е — няма. Ще им стане навик да поемат направо по този път. Как ще се отнася Бог към такива хора, ако продължават да действат по този начин — без покаяние? Бог няма да им обръща внимание и ще ги изолира. Какво означава да ги изолира? Бог няма нито да им налага дисциплина, нито да ги упреква. Те ще си угаждат все повече, няма да имат правосъдие, наказание, дисциплиниране или порицание, а още по-малко — просветление, озарение или напътствие. Това означава да ги изолира. Как се чувства човек, когато Бог го изолира? Духът му се чувства смрачен, Бог не е с него, чувства се неясно по отношение на виденията, няма път за действие и се занимава само с глупави неща. Докато времето минава по този начин, той мисли, че животът няма смисъл и духът му е празен, затова е същият като невярващите и става все по-изроден. Това е човек, отритнат от Бог.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Принципите на практикуване на покорство пред Бог)

Да имаш малки заложби само по себе си е нещо фатално. Ако човек има и лош нрав, ако му липсва морал, ако не се вслушва в съвети, ако не може да приема положителни неща, ако не желае да учи и да възприема нови неща, такъв човек е безполезен! Тези, които изпълняват дълга си, трябва да притежават съвест и разум, да познават истинското си ниво и способности и недостатъците си, да разбират какво им липсва и какво трябва да подобрят. Трябва винаги да считат, че им липсва толкова много и че ако не учат и не приемат нови неща, може да бъдат отстранени. Ако имат усещане за предстояща криза в сърцето си, това им дава мотивация и желание да учат неща. От една страна, човек трябва да се въоръжи с истини, а от друга — да придобие професионални знания, свързани с изпълнението на дълга му. Като практикува по този начин, той може да постигне напредък, а изпълнението на дълга му ще даде добри резултати. Само ако изпълнява добре дълга си и изживява човешко подобие, животът му може да има стойност, затова изпълнението на дълга му е най-смисленото нещо. Някои хора имат лош нрав и са не само невежи, но и надменни. Те винаги считат, че да търсят истината във всички неща и постоянно да се вслушват в другите ще накара другите да ги гледат отвисоко и ще ги накара да се засрамят, и че липсва достойнство в подобни постъпки. В действителност е точно обратното. Онова, което е наистина срамно, е да бъдеш надменен и самоправеден, да не научаваш нищо, да изоставаш и да си старомоден във всичко, да ти липсват знания, прозрения и идеи и именно тогава човек губи почтеност и достойнство. Някои хора не могат да правят нищо добре, имат елементарно разбиране за всичко, което учат, задоволяват се с разбирането само на няколко доктрини и считат, че са компетентни. Но при все това те не могат да постигнат нищо и нямат осезаеми резултати. Ако кажеш на такъв човек, че не разбира нищо и не е постигнал нищо, той няма да е убеден и упорито ще отстоява своята гледна точка. Но когато върши нещата, ги върши лошо и наполовина. Ако човек не може да се справи добре с нито една задача, не е ли безполезен? Не е ли некадърник? Хората с прекалено малки заложби не могат да се справят дори с най-простите задачи. Те са некадърници и животът им няма никаква стойност. Някои хора казват: „Аз съм израснал в провинцията, без образование и знания, и моите заложби са малки, за разлика от вас, хора, които живеете в града и сте образовани и знаещи, така че можете да преуспеете във всичко“. Вярно ли е това твърдение? (Не.) Какво е неправилното в него? (Дали човек може да постигне нещо, няма нищо общо с неговата среда. То зависи преди всичко от това дали човекът полага усилия да учи и да се усъвършенства.) Как Бог се отнася към хората не зависи от това колко образовани са те, в каква среда са родени или колко са талантливи. По-скоро Той се отнася към хората въз основа на тяхното отношение към истината. С какво е свързано това отношение? То е свързано с тяхната човешка природа, а също и с техния нрав. Ако вярваш в Бог, трябва да си способен да се отнасяш правилно към истината. Ако имаш отношение на смирение и приемане на истината, тогава дори да си с малко по-малки заложби, Бог пак ще те просветли и ще ти позволи да придобиеш нещо. Ако имаш добри заложби, но винаги си надменен и самоправеден, ако мислиш, че каквото и да кажеш, е правилно, а каквото и да кажат другите, е погрешно, ако отхвърляш всякакви предложения, които другите дават, и дори не приемаш истината, независимо как се разговаря за нея, и ако винаги ѝ се съпротивляваш, тогава може ли такъв човек като теб да получи Божието одобрение? Ще върши ли делото Си Светият Дух върху такъв човек като теб? Не. Бог ще каже, че имаш лош нрав и че не си достоен да получиш Неговото просветление, а ако не се покаеш, Той дори ще ти отнеме това, което някога си имал. Ето какво означава да бъдеш разкрит. Такива хора водят жалък живот. Очевидно те са нищожества и са некадърни във всичко, но въпреки това си мислят, че са доста добри и че са по-добри от всички останали хора във всяко отношение. Те никога не обсъждат пред другите своите слаби места или недостатъци, нито своите слабости и своя негативизъм. Винаги симулират компетентност и създават у другите лъжливо впечатление, карат ги да считат, че те са умели във всичко, че са лишени от слабости, че не се нуждаят от никаква помощ, че нямат нужда да се вслушват в чуждото мнение и че нямат нужда да се учат от силните страни на другите, за да компенсират собствените си недостатъци, и че винаги ще бъдат по-добри от всички останали. Какъв е този нрав? (Надменност.) Такава надменност. Такива хора водят жалък живот! В действителност те способни ли са? Могат ли наистина да постигнат нещо? В миналото са объркали много неща, но въпреки това такива хора продължават да мислят, че могат да направят всичко. Не е ли това толкова неразумно? Когато на хората им липсва разум до такава степен, те са объркани хора. Такива хора не научават нови неща и не приемат нови неща. Вътрешно са непродуктивни, тесногръди и обеднели и, независимо от ситуацията, не могат да проумеят и да схванат принципите или да разберат Божиите намерения, а знаят само да се придържат към правилата, да изричат думи и доктрини и да се перчат пред другите. Резултатът е, че изобщо нямат разбиране за никаква истина и нямат ни най-малка частица от истината реалност, но въпреки това продължават да бъдат толкова надменни. Те са просто объркани хора, които са напълно неподатливи на разума, и може единствено да бъдат отстранени.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Ако хората, изправени пред даден проблем, са твърде своенравни и настояват на собствените си идеи, без да търсят истината, това е много опасно. Бог ще отритне тези хора и ще ги отхвърли. Какви ще бъдат последствията от това? Със сигурност може да се каже, че съществува опасност те да бъдат отстранени. Онези обаче, които търсят истината, могат да получат просветлението и напътствието на Светия Дух и в резултат на това да получат Божията благословия. Двете различни нагласи — да се търси и да не се търси истината — могат да те доведат до две различни състояния и до два различни резултата. Какъв резултат предпочитате? (Предпочитам да получа Божието просветление.) Ако хората искат да бъдат просветлени и водени от Бог и да получат Божията благодат, каква трябва да е тяхната нагласа? Те често трябва да имат нагласа за търсене и покорство пред Бог. Независимо дали изпълнявате дълга си, общувате с другите или се справяте с някакъв конкретен проблем, пред които сте изправени, трябва да имате нагласа за търсене и покорство. С такава нагласа може да се каже, че донякъде имаш богобоязливо сърце. Способността да търсите истината и да ѝ се покорявате е пътят към това да се боите от Бог и да отбягвате злото. Ако ти липсва нагласа на търсене и покорство, а вместо това се вкопчваш в себе си, ако си упорито враждебен, ако отказваш да приемеш истината и изпитваш неприязън към истината, тогава естествено ще извършиш много злодеяния. Това ще е извън вашия контрол! Ако хората никога не потърсят истината, за да разрешат този проблем, крайната последица ще бъде, че колкото и много да изживяват, в колкото и ситуации да попадат, колкото и уроци да им нагласява Бог, те пак няма да разберат истината и в крайна сметка ще останат неспособни да навлязат в истината реалност. Ако хората не притежават истината реалност, те няма да са способни да следват Божия път, а ако никога не са способни да следват Божия път, тогава те не са хора, които се боят от Бог и отбягват злото. Хората непрекъснато говорят, че искат да изпълняват дълга си и да следват Бог. Толкова ли са прости нещата? Категорично не. Тези неща са изключително важни в живота на хората! Не е лесно човек да изпълнява добре дълга си, за да удовлетвори Бог, да се бои от Бог и да отбягва злото. Но ще ви кажа един принцип на практикуване: ако имаш нагласа на търсене и покорство, когато ти се случи нещо, това ще те предпази. Крайната цел не е да бъдеш защитен. Целта е да те накара да разбереш истината, да си способен да навлезеш в истината реалност и да постигнеш Божието спасение — това е крайната цел. Ако се отнасяш така към всичко, което изживяваш, вече няма да чувстваш, че изпълняването на дълга ти и удовлетворяването на Божиите намерения са празни думи и лозунги; вече няма да го чувстваш толкова натоварващо. Вместо това, преди да осъзнаете, ще разберете доста истини. Ако се опитваш да изживяваш по този начин, определено ще пожънеш плодове. Няма значение кой си, на колко години си, колко си образован, от колко години вярваш в Бог или какъв дълг изпълняваш. Докато имаш нагласа на търсене и покорство, докато изживяваш по този начин, накрая със сигурност ще разбереш истината и ще навлезеш в истината реалност. Ако обаче нямаш нагласа на търсене и покорство във всичко, което ти се случва, тогава няма да можеш да разбереш истината, нито да навлезеш в истината реалност.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Човечеството е толкова дълбоко покварено от Сатана, че всички хора имат сатанинска природа и надменен нрав. Дори глупаците и идиотите са надменни и считат, че са по-добри от другите хора, и отказват да им се подчиняват. Ясно се вижда, че човечеството е толкова дълбоко покварено и че на хората им е много трудно да се покорят на Бог. Поради своята надменност и самоправедност хората са станали напълно лишени от разум. Те няма да се подчинят на никого — дори ако казаното от други хора е правилно и отговаря на истината, те няма да им се подчинят. Именно поради надменност хората се осмеляват да съдят Бог, да Го заклеймяват и да Му се съпротивляват. Тогава как може да се преодолее проблемът с надменния нрав? Може ли да се разреши, като се разчита на човешкото въздържание? Може ли да се реши като просто се разпознае и признае? Категорично не. Има само един начин за справяне с надменния нрав и той е да се приеме Божия съд и Неговото наказание. Само онези, които са способни да приемат истината, могат постепенно да се отърват от надменния си нрав. Онези, които не приемат истината, никога няма да могат да се справят с надменния си нрав. Виждам много хора, които допускат да се възгордеят, когато покажат някакъв талант при изпълнение на дълга си. Когато проявят някакви способности, те смятат, че са велики, а след това живеят благодарение на тези способности и не се напрягат повече. Те не се вслушват в другите, каквото и да казват те, и смятат, че тези малки неща, които притежават, са истината и че те са най-висши. Какъв е този нрав? Това е надменен нрав. Те са твърде лишени от разум. Може ли човек да изпълнява дълга си добре, когато е с надменен нрав? Може ли да се покори на Бог и да Го следва до самия край? Това е дори още по-трудно. За да поправи надменния си нрав, той трябва да се научи как да преживява Божието дело, Неговия съд и наказанието Му, докато изпълнява дълга си. Само по този начин може истински да опознае себе си. Само като видите ясно покварената си същност, като видите ясно корена на своята надменност и след това я прозрете и анализирате, можете истински да опознаете своята природа същност. Трябва да изровите всички покварени неща в себе си, да ги съпоставите с истината и да ги опознаете въз основа на нея и тогава ще разберете какви сте: не само, че сте изпълнени с покварен нрав, и не само, че ви липсва разум и покорство, но ще видите, че ви липсват твърде много неща, че нямате истина реалност и ще видите колко сте жалки. Тогава няма да сте способни на надменност. Ако не се анализирате и не опознаете себе си по този начин, то когато изпълнявате дълга си, няма да знаете къде е мястото ви във вселената. Ще смятате, че сте велики във всяко отношение, че всичко у другите е лошо и че само вие сте най-добрите. Тогава през цялото време ще се изтъквате пред всички, така че другите да ви се възхищават и да ви се кланят. Това е пълна липса на самосъзнание. Някои хора постоянно се изтъкват. Когато другите сметнат, че това е неприятно, те ги критикуват, че са надменни. Но тези хора не го приемат. Продължават да мислят, че са талантливи и изкусни. Какъв е този нрав? Те са прекалено надменни и самоправедни. Способни ли са хората, които са толкова надменни и самоправедни, да жадуват за истината? Могат ли да се стремят към истината? Ако никога не могат да опознаят себе си и не се отърват от покварения си нрав, ще могат ли тогава да изпълняват добре дълга си? Със сигурност не.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Познаването на нрава е основата за неговата промяна)

Ако при вярата си в Бог не можеш да приемеш и да се покориш на истината, тогава Бог не е твоят Бог. Ако не приемаш истината и я отхвърляш, тогава вече си станал човек, който се противопоставя на Бог. Тогава може ли Бог все още да те спаси? Определено не може. Бог ти дава възможност да получиш Неговото спасение и не те смята за враг, но ти не можеш да приемеш истината и заставаш срещу Бог; неспособността ти да приемеш Бог като своя истина и като свой път те прави човек, който се съпротивлява срещу Бог. Как трябва да се реши този проблем? Трябва бързо да се покаеш и да се промениш. Например, когато се сблъскаш с проблем или трудност, докато изпълняваш дълга си, и не знаеш как да ги разрешиш, не трябва сляпо да размишляваш върху тях, а първо трябва да се смириш пред Бог, да се помолиш, да потърсиш от Него и да видиш какво казват Божиите слова по въпроса. Ако след като си прочел Божиите слова, все още не разбираш и не знаеш до какви истини се отнася този въпрос, трябва да се придържаш здраво към един принцип — а той е първо да се покориш, да нямаш собствени идеи или мисли, да чакаш със спокойно сърце и да видиш как Бог възнамерява и иска да действа. Когато не разбираш истината, трябва да я потърсиш и да чакаш Бог, а не да действаш сляпо и безразсъдно. Ако някой ти даде предложение, когато не разбираш истината, и ти каже как да действаш в съответствие с истината, първо трябва да го приемеш, да позволиш на всички да разговарят за това и да видиш дали този път е правилен или не и дали е в съответствие с истините принципи или не. Ако потвърдите, че е в съответствие с истината, практикувайте по този начин; ако установите, че не съответства на истината, не практикувайте по този начин. Това е толкова просто. Когато търсите истината, трябва да я търсите от много хора. Ако някой има какво да каже, трябва да го изслушате и да се отнасяте сериозно към всички негови думи. Не ги пренебрегвай и не ги подминавай, защото се отнасят до въпроси, които са в обхвата на твоя дълг, и трябва да се отнасяш сериозно към тях. Това е правилното отношение и правилното състояние. Когато си в правилното състояние и не проявяваш нрав, който изпитва неприязън към истината и я ненавижда, тогава практикуването по този начин ще измести покварения ти нрав. Това е практикуване на истината. Ако практикувате истината така, какви плодове ще даде тя? (Ще бъдем водени от Светия Дух.) Получаването на напътствията на Светия Дух е един от аспектите. Понякога въпросът е много прост и може да бъде решен с помощта на собствения ти ум; след като останалите приключат с предложенията си и след като разбереш, ще си способен да поправиш нещата и да действаш в съответствие с принципите. Хората може да си мислят, че това е нещо незначително, но за Бог то е важно. Защо казвам това? Защото, когато практикуваш така, за Бог ти си човек, който може да практикува истината, човек, който обича истината, и човек, който не изпитва неприязън към истината — когато Бог поглежда в сърцето ти, Той вижда и твоя нрав, а това е много важно. С други думи, когато изпълняваш дълга си и действаш в присъствието на Бог, всичко това, което изживяваш и разкриваш, е истина реалност, която хората трябва да притежават. Нагласите, мислите и състоянията, които притежаваш във всичко, което правиш, са най-важните неща за Бог и именно в тях се вглежда Той.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само ако живее често пред Бог, човек може да има нормална връзка с Него)

Когато се натъкнеш на даден проблем, вместо да спориш, първо трябва да оставиш настрана своите представи, фантазии и мнения. Това е рационалността, която човек трябва да притежава. Ако има нещо, което не разбирам, и то не е в моята област на компетентност, ще се консултирам с човек, който е запознат с темата. След като се консултирам с него, ще имам основна представа по въпроса. Трябва обаче да потърся начин да се справя с въпроса сам, не мога да слушам напълно другите хора, нито да подхождам към въпроса изцяло въз основа на собствените си фантазии. Трябва да потърся как да действам по начин, който да е от полза за работата на църквата и да е в съгласие с истините принципи. Това не е ли рационален начин за справяне с нещата? Не е ли това разумът, който би трябвало да притежава един нормален човек? Търсенето и искането на съвет по този начин е правилно. Да предположим, че си компетентен в дадена област и аз се консултирам за нея с теб, но след това ти изискваш от мен да се придържам към казаното от теб и да изпълня твоя план за действие. Що за нрав е това? Това е надменен нрав. А сега какъв би бил разумният начин, по който да постъпиш? Трябва да кажеш: „Имам малко познание в тази област, но то не е свързано с истината. Можеш да го приемеш просто като предложение, което да обмислиш, но за конкретния начин на действие трябва да потърсиш повече за Божиите намерения“. Ако потърся съвет от теб и ти наистина смяташ, че разбираш въпроса, и се считаш за изключителен, то това е надменен нрав. Надменната природа може да доведе до такъв вид реакция и проявление у теб: когато някой потърси съвет от теб, веднага губиш рационалността си, губиш разума на нормален човек и си неспособен да правиш правилни преценки. Когато някой разкрие покварен нрав, неговият разум не е нормален. Затова, независимо какво ти се случва, дори ако другите търсят съвет от теб, ти не можеш да бъдеш безочлив и трябва да притежаваш нормален разум. Какъв е нормалният начин на действие? В този момент трябва да помислиш: „Макар че разбирам този въпрос, не мога да бъда безочлив. Трябва да подходя към него с разума на нормалната човешка природа“. С връщането пред Бог ще притежаваш разума на нормалната човешка природа. Макар че понякога ще разкриваш известно чувство на самодоволство, в сърцето ти ще има сдържаност. Разкриването на покварения ти нрав ще намалее наполовина и ще имаш много по-малко негативно влияние върху другите. Ако обаче действаш според надменния си нрав, като винаги вярваш, че си прав, и вследствие на това принуждаваш другите да те слушат, това показва огромна липса на разум. Ако пътят, който посочваш на хората, е правилен, нещата може да са наред, но ако е грешен, това ще им навреди. Ако някой потърси съвет от теб по личен въпрос и ти го изпратиш по грешен път, ще си навредил само на един човек. Ако обаче те попита за важен въпрос, свързан с работата на църквата, и ти го насочиш погрешно, ще си навредил на работата на църквата и интересите на Божия дом ще понесат загуби. Ако проблемът е от сериозно естество и накърни Божия нрав, последствията ще бъдат невъобразими.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Пътят за справяне с покварения нрав)

С каквото и да се занимавате, трябва да се научите да търсите истината и да ѝ се подчинявате. Който и да ви съветва, дори и малко дете да е, ако съветът съответства на истините принципи, трябва да го приемете и да му се подчините. Каквито и проблеми да има човек, ако думите и съветите му съответстват напълно на истините принципи, трябва да ги приемете и да им се подчините. Ако постъпвате така, резултатите ще са добри и ще съответстват на Божиите намерения. Най-важното е да се вгледаш в мотивите си, както и в принципите и методите, с помощта на които се справяш с нещата. Ако твоите принципи и методи произтичат от човешката воля, от човешките мисли и представи или от сатанински философии, то те са непрактични и определено няма да са ефективни. Причината за това е, че източникът на твоите принципи и методи не е правилен и не съответства на истините принципи. Ако възгледите ти се основават на истините принципи и ако се водиш от тях, то несъмнено ще се справяш с всичко правилно. Дори и в този момент някои хора да не приемат начина, по който се справяш с нещата, дори и да таят представи за него или да му се противопоставят, след време той ще се докаже. Това, което съответства на истините принципи, води до все по-положителни резултати, докато онова, което не им съответства, води до все по-негативни последици, макар и в дадения момент да отговаря на представите на хората. Всички ще се уверят в това. С каквото и да се занимавате, не бива да се подчинявате на човешките ограничения и не бива да отсъждате самостоятелно. Първо трябва да се помолите на Бог и да потърсите истината, а след това — да изследвате и да разговаряте с всички по този въпрос. Каква е целта на общението? Тя е да можете да вършите всичко точно според Божиите намерения и да постъпвате в съответствие с Божиите намерения. В известна степен това е гръмко твърдение и хората не са на нужната висота. Казано по-конкретно, целта е да можете да вършите всичко в строго съответствие с истините принципи. Това е доста по-осезаемо. Когато човек отговаря на този критерий, той практикува истината, следва Божията воля, притежава истината реалност и никой няма да има възражения.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Пътят за справяне с покварения нрав)

Не бива да бъдете самоправедни, когато ви сполети нещо. Трябва да притихнете пред Бог и да си научите урока. Трябва да можете да загърбите себе си, за да научите повече. Ако си мислиш: „Аз съм по-голям специалист в тази област от вас, затова аз трябва да взимам решенията, а всички вие да ме слушате!“, какъв нрав е това? Това е надменност и самоправедност. Това е сатанински, покварен нрав и не попада в рамките на нормалната човешка природа. Е, какво означава да не бъдеш самоправеден? (Означава да слушаш предложенията на всички и да обсъждаш нещата с всички.) Каквито и да са вашите собствени мисли и мнения, ако сляпо решавате, че те са правилни и че нещата трябва да се правят по този начин, това е надменност и самоправедност. Ако имате някои идеи или мнения, които чувствате като правилни, но нямате пълна вяра в себе си и можете да ги потвърдите чрез търсене и общение, това означава да не сте самоправедни. Разумният начин да се правят нещата е да чакаш да получиш подкрепата и одобрението на всички, преди да действаш. Ако някой не е съгласен с теб, трябва да реагираш на това добросъвестно и да бъдеш прецизен във всичко, което засяга професионалните аспекти на работата ти. Не можеш да си затваряш очите за това, като казваш: „Ти ли разбираш това по-добре, или аз? Аз съм в тази професионална сфера от толкова време — не би ли трябвало да я разбирам по-добре от теб? Какво знаеш ти за нея? Ти не я разбираш!“. Това не е добър нрав — твърде е надменен и самоправеден. Възможно е човекът, който не е съгласен с теб, да е аматьор и да не разбира добре твоята професионална сфера. Ти може да си прав и да вършиш нещата правилно, но проблемът се състои именно в нрава ти. Кой тогава е правилният начин да се държиш и да постъпваш? Как можеш да се държиш и да постъпваш в съответствие с истините принципи? Трябва да излагаш идеите си пред другите и да им дадеш възможност да видят дали има някакъв проблем с тези идеи. Ако някой направи предложение, трябва първо да го приемеш, а след това да оставиш всички да потвърдят правилния път за практикуване. Ако никой няма проблем с това, тогава можеш да определиш най-подходящия начин да се свърши работата и да действаш така. Ако се установи проблем, трябва да потърсиш мнението на всички и всички заедно да потърсите истината и да разговаряте за това. По този начин ще придобиете просветлението на Светия Дух. Когато сърцата ви са озарени и имате по-добър път, резултатите, които ще постигнете, ще бъдат по-добри отпреди. Това не е ли Божието напътствие? То е нещо прекрасно! Ако можеш да избягваш да бъдеш самоправеден, ако можеш да се отърсиш от фантазиите и идеите си и ако можеш да слушаш правилните мнения на другите, ще можеш да добиеш просветлението на Светия Дух. Сърцето ти ще бъде озарено и ще можеш да намериш правилния път. Ще имаш път напред и той със сигурност ще бъде в съответствие с истината, когато го приложиш на практика. Чрез такива практики и преживявания ще се научиш как да практикуваш истината и същевременно ще научиш нещо ново за тази професионална сфера. Това не е ли нещо добро? Така ще осъзнаеш, че когато те сполети нещо, не трябва да бъдеш самоправеден, а трябва да търсиш истината, и че ако си самоправеден и не приемаш истината, никой няма да те харесва, а Бог със сигурност ще те ненавижда. Това не е ли научен урок? Ако винаги се стремиш по този начин и практикуваш истината, постоянно ще усъвършенстваш професионалните умения, които прилагаш в дълга си, ще постигаш все по-добри резултати в дълга си и Бог ще те просветли и благослови и ще ти даде възможност да придобиеш дори повече. Освен това ще имаш път за практикуване на истината, а когато знаеш как да практикуваш истината, постепенно ще схванеш принципите. Когато знаеш кои действия ще доведат до Божието просветление и напътствие, кои ще доведат до това Той да те ненавижда и да не ти обръща внимание и кои ще доведат до Неговото одобрение и благословии, ще имаш път напред. Когато хората получат Божиите благословии и просветление, напредъкът им в живота ще се ускори. Те ще получават Божието просветление и напътствие всеки ден и в сърцата им ще има мир и щастие. Това няма ли да им е приятно? Когато действията ти могат да бъдат представени пред Бог и приети от Него, ще изпиташ удоволствие в сърцето си и ще имаш вътрешен мир и щастие. Този мир и това щастие са чувства, които Бог ти е дал, те са усещане, което ти е дарено от Светия Дух.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само ако живее често пред Бог, човек може да има нормална връзка с Него)

Свързани свидетелства за преживяване

Защо бях толкова арогантна