Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Служенето на Бог не е проста задача. Хората, чийто покварен нрав остава непроменен, никога не могат да служат на Бог. Ако твоят нрав не е съден и наказан от Божието слово, тогава той все още представлява Сатана, което доказва, че твоето служене на Бог произтича от собствените ти добри намерения, че твоето служене се основава на сатанинската ти природа. Ти служиш на Бог с твоя естествен характер и според твоите лични предпочитания. Нещо повече, ти винаги мислиш, че нещата, които желаеш да правиш, са приятни за Бог и че нещата, които не желаеш да правиш, са отвратителни за Бог; твоята работа се ръководи изцяло от собствените ти предпочитания. Може ли това да се нарече служене на Бог? В крайна сметка няма да има и най-малката промяна в житейския ти нрав; напротив, твоето служене ще те направи още по-упорит, като по този начин ще вкорени твоя покварен нрав дълбоко в теб, вследствие на което в теб ще се формират правила за служене на Бог, които се основават предимно на твоя собствен характер и преживявания, получени от служенето ти според собствения ти нрав. Това са преживяванията и уроците на човека. Това е философията на човека за светските отношения. Такива хора могат да бъдат класифицирани като фарисеи и религиозни служители. Ако не се събудят и не се покаят, те със сигурност ще се превърнат в лъжехристи и антихристи, които подвеждат хората в последните дни. Лъжехристите и антихристите, за които се говори, ще произлязат измежду такива хора. Ако тези, които служат на Бог, следват собствения си характер и действат според собствената си воля, те рискуват да бъдат отстранени по всяко време. Хората, които прилагат придобития си дългогодишен опит в служене на Бог, за да спечелят на своя страна сърцата на другите, да ги поучават и да ги възпират, както и да въздигат себе си, и които никога не се покайват, не изповядват греховете си и не се отказват от ползите на статуса, ще паднат пред Бог. Те са от същия вид като Павел, като се осланят на старшинството си и се хвалят със своите качества. Бог няма да усъвършенства такива хора. Такова служене прекъсва Божието дело. Хората винаги се придържат към старото. Те се придържат към представите от миналото, към всичко от отминалите времена. Това е голяма пречка за тяхното служене. Ако не можеш да отхвърлиш тези неща, те ще задушат целия ти живот. Бог няма да те одобри ни най-малко, дори и да счупиш краката си от тичане или гърба си от тежка работа, дори и да си мъченик в служенето си на Бог. Точно обратното: Той ще каже, че си злосторник.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Религиозното служене трябва да бъде премахнато)

Някои хора не се съсредоточават върху търсенето на истините принципи, докато изпълняват дълга си, а вместо това се уповават на собствената си воля, за да действат. Какво е най-срещаното проявление при някой, който има особено силни лични идеи? Независимо какво им се случва, такива хора първо пресмятат нещата в ума си, като премислят всичко, което могат да премислят и създават подробен план. Когато почувстват, че в него няма пропуски, практикуват изцяло в съответствие със своята воля, в резултат на което техният план не може да се справи с промените, затова понякога нещата се объркват. Какъв е проблемът тук? Нещата често се объркват, когато действате съобразно вашата собствена воля. Затова, независимо какво се случва, всички трябва да седнат и да потърсят истината заедно, да се молят на Бог, да търсят напътствията Му. С Божието просветление нещата, които произлизат от общението им, са пълни със светлина и осигуряват път напред. В допълнение, като поверявате въпросите на Бог, разчитате на Него, уповавате се на Него, оставяте Го да ви води, да се грижи за вас и да ви защитава — като практикувате по този начин — вие ще имате повече увереност и няма да срещате никакви големи проблеми. Могат ли нещата, които хората измислят в главите си, да са в пълно съгласие с фактите? Могат ли да са съгласно истините принципи? Това е невъзможно. Ако не разчиташ на Бог и не се надяваш на Него, когато изпълняваш дълга си, а просто правиш, каквото си искаш, тогава независимо колко си умен, винаги ще има моменти, в които се проваляш. Хората, които са надменни и самоправедни, са склонни да следват собствените си идеи. В такъв случай имат ли богобоязливо сърце? Хората, които имат силни лични идеи, забравят за Бог, когато дойде време за действие, забравят покорството пред Бог. Само когато ударят на камък и не успеят да постигнат нищо, тогава им хрумва, че не са се покорили на Бог и не са се молили на Бог. Какъв проблем е това? Проблемът е, че нямат Бог в сърцата си. Действията им показват, че Бог липсва в сърцата им и че те се уповават само на себе си. И така, дали вършите църковна работа, изпълнявате дълг, занимавате се с външни дела или с неща в личния си живот, в сърцето ви трябва да има принципи, трябва да има състояние. Какво състояние? „Преди нещо да ми се случи, независимо какво е то, трябва да се моля, трябва да се покоря на Бог, трябва да се покоря на Неговото върховенство. Всичко е подредено от Бог и когато това нещо се случи, трябва да търся Божиите намерения, трябва да имам този начин на мислене, не бива да правя свои планове“. След като преживяват това известно време, хората несъзнателно ще започнат да виждат Божието върховенство в много неща. Ако винаги имаш свои планове, съображения, мечти, себични мотиви и желания, тогава сърцето ти неволно ще се отклонява от Бог, ще бъдеш сляп за това как действа Бог и през повечето време Бог ще е скрит от теб. Не обичаш ли да правиш нещата съобразно собствените си идеи? Не правиш ли собствени планове? Мислиш, че имаш разум, че си образован, осведомен, че имаш средствата и методологията да правиш нещата, че можеш да ги правиш сам, че си добър, че нямаш нужда от Бог и затова Бог казва: „Тогава върви и го направи сам, и поеми отговорност за това дали ще мине добре, не Ме е грижа“. Бог не ти обръща внимание. Когато хората следват собствената си воля във вярата си в Бог по този начин и вярват както искат, какви са последствията? Те никога не са способни да преживеят Божието върховенство, никога не могат да видят Божията ръка, никога не могат да почувстват просветлението и озарението на Светия Дух, не могат да почувстват Божието напътствие. И какво ще стане с течение на времето? Сърцата им ще се отдалечат още от Бог и ще се появят допълнителни последици. Какви последици? (Съмнения в Бог и отричане на Бог.) Това не е просто случай на съмнение в Бог и отричане на Бог. Когато Бог няма място в сърцата на хората и в дългосрочен план те правят каквото си искат, се създава навик: когато нещо им се случи, първото, което правят, е да измислят свое решение и да действат според своите намерения, цели и планове. Те първо ще обмислят дали това е от полза за тях. Ако е така, ще го направят, а ако не е — няма. Ще им стане навик да поемат направо по този път. Как ще се отнася Бог към такива хора, ако продължават да действат по този начин — без покаяние? Бог няма да им обръща внимание и ще ги изолира. Какво означава да ги изолира? Бог няма нито да им налага дисциплина, нито да ги упреква. Те ще си угаждат все повече, няма да имат правосъдие, наказание, дисциплиниране или порицание, а още по-малко — просветление, озарение или напътствие. Това означава да ги изолира. Как се чувства човек, когато Бог го изолира? Духът му се чувства смрачен, Бог не е с него, чувства се неясно по отношение на виденията, няма път за действие и се занимава само с глупави неща. Докато времето минава по този начин, той мисли, че животът няма смисъл и духът му е празен, затова е същият като невярващите и става все по-изроден. Това е човек, отритнат от Бог.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Принципите на практикуване на покорство пред Бог)

Някои хора, с какъвто и проблем да се сблъскат, когато изпълняват дълга си, не търсят истината и винаги действат според собствените си мисли, представи, фантазии и желания. От началото до края те задоволяват собствените си желания, а поквареният им нрав контролира действията им. Може наглед винаги да са изпълнявали дълга си, но тъй като никога не са приемали истината и не са успявали да вършат нещата съгласно истините принципи, в крайна сметка те не придобиват истината и живота и съвсем заслужено стават полагащи труд. На какво разчитат тези хора, когато изпълняват дълга си? Те не се уповават нито на истината, нито на Бог. Тази частица истина, която те разбират, не е взела връх в сърцата им. Те разчитат на собствените си дарби и таланти, на знанието, което са придобили, както и на собствената си воля или добри намерения, за да изпълняват този дълг. В такъв случай ще могат ли да изпълняват дълга си по начин, който е съгласно критериите? Когато хората разчитат на своята естественост, представи, фантазии, експертни познания и усвояване, за да изпълняват дълга си, дори и да изглежда, че изпълняват дълга си и не вършат зло, те не практикуват истината и не са направили нищо, което да удовлетвори Бог. Има и друг проблем, който не може да бъде пренебрегнат: ако по време на изпълнението на дълга ти твоите представи, фантазии и собствената ти воля никога не се променят и никога не се заменят с истината, и ако твоите действия и постъпки никога не се извършват в съответствие с истините принципи, тогава какъв ще бъде крайният резултат? Няма да имаш навлизане в живота, ще станеш полагащ труд, като по този начин ще изпълниш думите на Господ Исус: „В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не пророкувахме ли в Твое име, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не правехме ли много чудеса в Твое име? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие“ (Матей 7:22-23). Защо Бог нарича злодеи хората, които полагат труд? Има едно нещо, за което можем да сме сигурни, и то е, че какъвто и дълг или работа да извършват тези хора, техните мотивации, подбуди, намерения и мисли произтичат изцяло от собствените им желания и имат за цел да защитят собствените им интереси и перспективи и също така да предпазят репутацията и статуса си и да удовлетворят суетата си. Всичките им съображения и сметки са съсредоточени около тези неща, в сърцата им няма истина и те нямат богобоязливо и богопокорно сърце. Това е коренът на проблема. Днес по какъв начин е важно да подходите към стремежа си? Във всичко трябва да търсите истината и да изпълнявате правилно дълга си според намеренията на Бог и според това, което Бог иска. Ако го правите, ще получите Божието одобрение. И така, какво по-конкретно включва изпълнението на вашия дълг според това, което Бог иска? Във всичко, което правите, трябва да се научите да се молите на Бог, да размишлявате върху това какви намерения имате, какви мисли имате и дали тези намерения и мисли са в съответствие с истината. Ако не са, трябва да ги загърбите, след което да действате според истините принципи и да приемете Божията внимателна проверка. Това ще е гаранция, че прилагате истината на практика. Ако имате свои собствени намерения и цели и сте наясно, че те нарушават истината и са в противоречие с Божиите намерения, но пак не се молите на Бог и не търсите истината за решение, тогава това е опасно, лесно ще вършите зло и ще правите неща, които се противопоставят на Бог. Ако веднъж или два пъти извършите зло и се покаете, тогава все още имате надежда за спасение. Ако продължавате да вършите зло, тогава вие сте извършител на всякакви злини. Ако още не можете да се покаете в този момент, тогава сте в беда: Бог ще ви захвърли или изостави, което означава, че сте изложени на риск да бъдете отстранени. Хората, които извършват всякакви зли дела, със сигурност ще бъдат наказани и отстранени.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Знаете ли кое е най-неприемливо в човешкото служене на Бог? Някои водачи и работници винаги искат да са различни, да са с една глава над останалите, да се перчат и да измислят някакви нови трикове, за да покажат на Бог колко са способни наистина. Те обаче не се съсредоточават върху разбирането на истината и навлизането в реалността на Божиите слова. Това е най-глупавият начин на действие. Не се ли разкрива именно така един надменен нрав? Някои дори казват: „Ако направя това, със сигурност ще зарадвам Бог; това ще Му хареса. Този път ще Му покажа на Бог; ще Му направя приятна изненада“. Тази „приятна изненада“ се оказва нещо съществено. Какъв е резултатът? Хората виждат, че нещата, които подобни хора вършат, са твърде абсурдни. Те не само не са от полза за делото на Божия дом, но са и загуба на пари — те пилеят Божиите дарове. Не трябва да се възползваш от тях по свое усмотрение. Грях е да се пилеят Божиите дарове. Тези хора в крайна сметка накърняват Божия нрав, Светият Дух спира да работи в тях и те биват отстранени. Затова никога не прави импулсивно, каквото си поискаш. Как може да не обмисляш резултата? Когато накърняваш Божия нрав и нарушаваш Неговите управленски закони, и впоследствие биваш отстранен, няма да има какво да кажеш. Независимо от намерението ти и от това дали го правиш умишлено или не, ако не разбираш Божия нрав или Неговите намерения, лесно ще Го оскърбиш и няма как да не нарушиш Неговите управленски закони. Това е нещо, от което всеки трябва да се пази. Щом веднъж нарушиш Божиите управленски закони или накърниш Неговия нрав, ако простъпката ти е изключително сериозна, тогава Той няма да обърне внимание на това дали си го направил умишлено или не. Това е нещо, което трябва да видиш ясно. Ако не можеш да разбереш този въпрос, тогава със сигурност ще възникнат проблеми. При служенето си на Бог хората искат да правят големи крачки, да постигат големи неща, да изричат големи думи, да вършат големи дела, да провеждат големи срещи и да бъдат големи водачи. Ако винаги си с такива големи амбиции, тогава ще нарушаваш Божиите управленски закони. Хората, които правят това, ще умрат бързо. Ако не си добре възпитан, благочестив и благоразумен в служенето си на Бог, тогава рано или късно ще накърниш Неговия нрав.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Без значение с какво си се захванал, най-напред трябва да разбереш защо го правиш, какви са намеренията, които те насочват към това нещо, каква е значимостта на извършването му, какво е естеството на съдържанието му и дали то е нещо положително, или е отрицателно. Трябва да имаш ясно понятие от всички тези въпроси; подчертано необходимо е да можеш да действаш с принципи. Ако правиш нещо, което може да се категоризира като изпълнение на дълга ти, то тогава трябва да се замислиш: „Как да изпълня дълга си така, че да не действам просто нехайно?“. Трябва да се молиш и да се приближиш до Бог в това отношение. Да се молиш на Бог е да търсиш истината, начина на практикуване, Божиите желания и как да удовлетвориш Бог. Молитвата има за цел да постигнеш тези резултати. Молитвата към Бог, приближаването към Бог и четенето на Божиите слова не са религиозни обреди или повърхностни действия. Те се извършват с цел да практикуваш в съответствие с истината, след като си потърсил Божиите намерения. Ако постоянно казваш „благодаря на Бог“, преди да действаш, може и да изглеждаш като много духовна и прозорлива личност, но когато настъпи моментът за действия и пак постъпиш както ти искаш, без изобщо да търсиш истината, то твоето „благодаря на Бог“ няма да е нищо повече от една мантра, то е лъжедуховност. Когато изпълняваш дълга си, винаги трябва да се замисляш: „Как следва да изпълня този дълг? Какво е Божието желание?“. Да се молиш на Бог и да се приближаваш към Него, за да можеш да потърсиш принципите и истината за твоите действия, да търсиш Божието желание в сърцето си и да не се отклоняваш от Божието слово и истините принципи в което и да е твое действие — само това означава да бъдеш човек, който вярва истински в Бог. Всичко това е недостижимо за хората, които не обичат истината. Много хора следват собствените си идеи във всичко, което правят, и възприемат всичко в крайно опростен вид, като също така и не търсят истината. При тях се наблюдава пълна липса на принципи и те не се запитват в сърцата си как да действат спрямо Божиите повели или по начин, който удовлетворява Бог; те знаят само как да следват твърдоглаво собствената си воля. Бог няма място в сърцата на такива хора. Някои хора казват: „Моля се на Бог само когато срещам трудности, но като че ли не усещам никакъв ефект — затова като цяло вече не се моля на Бог, щом ми се случи нещо, защото да се молиш на Бог няма никакъв смисъл“. Бог липсва напълно в сърцата на такива хора. Те не търсят истината независимо какво вършат обичайно; следват само собствените си представи. Основават ли се тогава действията им на принципи? Определено не. Те възприемат всичко в опростен вид. И дори когато хората разговарят за истините принципи с тях, те не са способни да ги приемат, защото действията им никога не са се основавали на принципи, а Бог няма място в сърцата им, тъй като в тях са само те самите и никой друг. Те чувстват, че са добронамерени, че не извършват зло и че не може да се счита, че нарушават истината — те смятат, че като постъпват спрямо своите собствени намерения, практикуват истината и съответно се покоряват на Бог в действията си. Всъщност в този случай нито търсят истински Бог, нито Му се молят, а действат импулсивно и спрямо собствените си ревностни намерения, като не изпълняват дълга си както Бог иска, не притежават богопокорно сърце и са лишени от стремежа към него. Това е най-голямата грешка в практикуването на хората. Ако вярваш в Бог, но Той не е в сърцето ти, не се ли опитваш да Го подлъжеш? И какъв резултат би дала една такава вяра в Бог? Какво по-точно печелиш ти от това? И какъв е смисълът от такава вяра в Бог?

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Когато изпълнявате дълга си, не бива по никакъв начин да се ръководите от личните си предпочитания, да правите каквото искате, каквото правите с удоволствие или каквото би ви представило в добра светлина. Това е да постъпваш според собствената воля. Ако се осланяш на личните си предпочитания при изпълнение на дълга си, а мислиш, че това е, което Бог изисква, и че това е, което ще направи Бог щастлив, и ако упорито налагаш личните си предпочитания на Бог или ги практикуваш сякаш те са истината, и ги възприемаш като принципи на истината, тогава това не е ли грешка? Това не е да изпълняваш своя дълг и изпълнението на дълга ти по този начин няма да бъде запомнено от Бог. Някои хора не разбират истината и не знаят какво означава да изпълняваш дълга си добре. Те чувстват, че са положили усилия и са вложили сърцето си в това, опълчили са се на плътта си и са страдали, но защо тогава никога не могат да изпълняват дълга си по начин, който отговаря на критериите? Защо Бог винаги е недоволен? Къде грешат тези хора? Грешката им е, че не търсят Божиите изисквания, а вместо това действат според собствените си идеи — това е причината. Те се отнасят към собствените си желания, предпочитания и егоистични мотиви като към истина и се отнасят към тях сякаш това е, което Бог обича, сякаш това са Неговите стандарти и изисквания. Те възприемат това, което смятат за правилно, добро и красиво, като истина — това е грешно. Всъщност въпреки че хората понякога може да мислят, че нещо е правилно и че е в съответствие с истината, това не означава непременно, че то е в съответствие с Божиите намерения. Колкото повече хората смятат, че нещо е правилно, толкова по-предпазливи трябва да бъдат и толкова повече трябва да търсят истината, за да видят дали това, което мислят, отговаря на Божиите изисквания. Ако то е в разрез с Неговите изисквания и Неговите думи, значи е неприемливо, дори да смяташ, че е правилно, то просто е човешка мисъл и няма да съответства на истината, независимо за колко правилно го мислиш. Дали нещо е правилно или грешно трябва да се определя според Божиите слова. Независимо, че смятате нещо за много правилно, ако в основата му не лежат Божиите слова, то е погрешно и трябва да го отхвърлите. Приемливо е само когато е в съответствие с истината и само чрез поддържане на принципите на истината по този начин можете да изпълнявате задълженията си съгласно критериите. Какво е дълг тогава? Той е поръчение, възложено на хората от Бог, това е част от делото на Божия дом и е отговорност и задължение, което трябва да поеме всеки един от Божиите избраници. Твоя кариера ли е дългът? Личен семеен въпрос ли е? Справедливо ли е да се каже, че след като ти е поверен дългът, той става твоя лична работа? Изобщо не е така. Тогава как трябва да изпълняваш дълга си? Като постъпваш според Божиите изисквания, слова и стандарти и като основаваш поведението си на принципите на истината, а не на човешки субективни желания. Някои хора казват: „Щом ми е възложен дълг, това не е ли моя лична работа? Моят дълг е моя отговорност и не е ли моя работа това, с което съм натоварен? Ако се справям с дълга си, както го правя в личната си работа, не значи ли, че ще го изпълнявам както трябва? Ще го изпълня ли добре, ако не се отнасям към него като към лична работа?“. Тези думи правилни ли са или са грешни? Те грешат; те са в разрез с истината. Дългът не е твоя лична работа, той е Божия работа, част от Божието дело, и ти трябва да правиш каквото Бог иска; само като изпълняваш дълга си със сърце, покорно на Бог, ще можеш да си съгласно критериите. Ако винаги изпълняваш дълга си според своите представи и фантазии според наклонностите си, никога няма да отговаряш на критериите. Само че да изпълняваш дълга си само както ти се иска не е изпълнение на дълга, защото това, което правиш, не влиза в обхвата на Божието управление, не е делото на Божия дом. Вместо това ти се занимаваш с лични дела, изпълняваш собствените си задачи — и затова Бог не го запомня.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само като търси истините принципи, човек може да изпълнява дълга си добре)

Някои хора никога не търсят истината, докато изпълняват дълга си. Те просто правят каквото си поискат, действат според собствените си представи и винаги са своеволни и прибързани. Те просто не вървят по пътя на практикуването на истината. Какво означава да си „своеволен и прибързан“? Това означава, когато се сблъскате с даден проблем, да действате както намерите за добре, като напълно изключите процеса по обмисляне и търсене. Нищо, казано от някой друг, не може да докосне сърцето ти или да промени мнението ти. Не можеш да приемеш дори когато разговарят с теб за истината, а се придържаш към собственото си мнение, не слушаш, когато другите хора казват правилни неща, вярваш, че си прав, и се придържаш към собствените си идеи. Дори и да мислиш правилно, трябва да се съобразяваш и с мнението на други хора. А ако изобщо не го правиш, нима не е крайно самоправедно? Не е лесно за хора, които са изключително самоправедни и своенравни, да приемат истината. Ако вършиш нещо погрешно и другите те критикуват и ти кажат: „Не го правиш в съответствие с истината!“, ти отговаряш: „Дори и така да е, пак ще го направя по този начин“, а след това намираш някаква причина да ги накараш да мислят, че това е правилно. Ако те упрекнат с думите: „Това, че действаш по този начин, е прекъсващо и ще навреди на работата на църквата“, ти не само не се вслушваш, но и продължаваш да се оправдаваш: „Мисля, че това е правилният начин, затова ще го направя така.“ Що за нрав е това? (Надменен.) Това е надменност. Надменната природа те прави своенравен. Ако си надменен по природа, ще се държиш своеволно и прибързано, без да обръщаш внимание на това, което ти се казва. Как тогава ще разрешиш проблема със своеволието и прибързаността си? Да кажем например, че нещо ти се случи и имаш свои собствени идеи и планове. Преди да решиш какво да правиш, трябва да потърсиш истината и поне да разговаряш с всички за това, което мислиш и вярваш по този въпрос, като поискаш от всички да проверят вместо теб и да ти кажат дали мислите ти са правилни и дали съответстват на истината. Това е най-добрият начин да се справиш със своеволието и прибързаността. Първо, можеш да разясниш своите възгледи и да потърсиш истината — това е първата стъпка от практикуването за решаване на проблема със своеволието и прибързаността. Втората стъпка се случва, когато други хора изразят несъгласие — как можеш да практикуваш, така че да не проявяваш своеволност и прибързаност? Първо трябва да проявиш смирение, да оставиш настрана това, което смяташ за правилно, и да позволиш на всички да разговарят. Дори да смяташ, че твоят начин е правилен, не бива упорито да се вкопчваш в него. Това е своеобразна крачка напред; тя показва отношение на търсене на истината, на отричане от себе си и на удовлетворяване на Божието намерение. След като придобиеш това отношение, като едновременно с това не настояваш на собственото си мнение, трябва да се молиш, да търсиш истината от Бог и след това да потърсиш основание в Божиите слова — да определиш как да действаш въз основа на словата Му. Това е най-подходящото и точно практикуване. Когато хората търсят истината и поставят проблема пред всички, за да могат да разговарят и да продължат да търсят заедно, тогава Светият Дух дава просветление. Бог просветлява хората според принципите — Той гледа твоето отношение. Ако упорито държиш на своето, независимо дали мнението ти е правилно или не, Бог ще скрие лицето Си от теб и ще те пренебрегне; ще те остави да се блъснеш в стената, за да те разкрие и да разобличи грозното ти състояние. От друга страна, ако отношението ти е правилно, не настояваш на собствения си път, не си самоправеден, не си своеволен и прибързан, а отношението ти е да търсиш и приемаш истината, ако споделяш с всички, тогава Светият Дух ще започне да работи сред вас и може би ще те доведе до разбиране чрез нечии думи. Понякога, когато Светият Дух те просветлява, Той те кара да разбереш същността на даден въпрос само с няколко думи или фрази, или като ти дава идея. В този миг осъзнаваш, че всичко, към което си се придържал, е погрешно, и в същия миг разбираш какъв е най-подходящият начин да действаш. След като сте достигнали такова ниво, успявате ли успешно да избегнете злодеянията и в същото време да избегнете понасянето на последствията от допусната грешка? Нима това не е Божията закрила? (Така е.) Как се постига такова нещо? Това се постига само когато имаш богобоязливо сърце и когато търсиш истината с покорно сърце. След като си получил просветлението на Светия Дух и си определил принципите на практикуване, твоето практикуване ще бъде в съответствие с истината и ще можеш да удовлетвориш Божиите намерения. […] Ако нагласата ти е да настояваш упорито, да отхвърляш истината, да не приемаш предложенията на другите, да не търсиш истината, да имаш вяра само в себе си и да правиш само това, което искаш — ако това е твоето отношение, независимо от това какво прави или иска Бог, тогава каква е Божията реакция? Бог не ти обръща внимание, Той те оставя настрана. Нима не си своенравен? Нима не си надменен? Нима не смяташ, че винаги си прав? Ако си лишен от покорство, ако никога не търсиш, ако сърцето ти е напълно затворено и се противопоставя на Бог, тогава Бог не ти обръща внимание. Защо Бог не ти обръща внимание? Защото ако сърцето ти е затворено за Бог, можеш ли да приемеш Божието просветление? Можеш ли да почувстваш, когато Бог те упреква? Когато хората са непреклонни, когато сатанинската и зверската им природа избуяват, те не чувстват нищо от това, което Бог прави и каквото и да прави Той е безполезно — а Бог не върши безполезно дело. Ако приемаш такова упорито враждебно отношение, всичко, което Бог прави, остава скрито за теб, Бог няма да върши излишни неща. Когато си толкова упорито враждебен и затворен, Бог никога не би направил нещо в теб насила, не би ти наложил нещо, не би се опитвал да те развълнува и просвещава отново и отново — Бог не постъпва така. Защо Бог не постъпва така? Най-вече защото Бог е видял в теб определен вид нрав — зверска природа, която изпитва неприязън към истината и не се поддава на разума. А мислиш ли, че хората могат да контролират дивото животно, когато се прояви зверската му природа? Дали викането или крясъците по него вършат работа? Има ли смисъл то да се вразумява или утешава? Смеят ли хората да го доближат? Има добър начин да се опише това: то е неподатливо на разума. Какво прави Бог, когато зверската ти природа лумне и не се поддаваш на разума? Бог не ти обръща внимание. Какво още има да ти каже Бог, щом не се поддаваш на разума? Да говори повече е безполезно. А когато Бог не ти обръща внимание, благословен ли си или страдаш? Получаваш ли някакви ползи или претърпяваш загуба? Несъмнено ще претърпиш загуба. И кой причини това? (Ние го причинихме.) Ти го причини. Никой не те е карал да се държиш така, но въпреки това се чувстваш разстроен. Нима не си го навлече сам? Бог не ти обръща внимание, не можеш да почувстваш Бог, в сърцето ти цари мрак, а животът ти е посрамен — ти сам си го навлече, заслужаваш си го.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Най-голямата пречка пред практикуването на истината е, когато нечия воля е твърде силна и стои над всичко останало, тоест когато личният интерес е най-важен, когато личната репутация и статус стоят на първо място. Ето защо такива хора винаги отсъждат въз основа на собствената си воля, когато изскочи нещо, и правят всичко, което ще им донесе лична полза, без да се съобразяват с истините принципи. Те винаги се придържат към собствените си идеи. Какво означава да се придържаш към собствените си идеи? Означава да отсъдиш: „Ако ти искаш това, аз искам друго. Ако ти държиш на своето, аз ще настоявам за моето“. Това проява на покорство ли е? (Не.) Те изобщо не търсят истината, а отсъждат въз основа на своята собствена воля. Това е надменен нрав и проява на неблагоразумие. Ако един ден успееш да осъзнаеш, че твоите предпочитания и отсъждания противоречат на истината, ако успееш да се отречеш от себе си и да се прозреш, като вече не си вярваш, и след това постепенно стигнеш дотам да не правиш нещата по своя начин или сляпо да отсъждаш, а да си способен да търсиш истината, да се молиш на Бог и да Му се осланяш, то това е правилната практика. Преди да потвърдиш каква практика съответства на истината, трябва да търсиш. Това безусловно е правилното нещо, което трябва да се направи, то трябва да бъде направено. Ако чакаш да те кастрят, за да търсиш, това е някак пасивно и вероятно ще забави нещата. Да се научиш да търсиш истината е съдбоносно. Какви са ползите от търсенето на истината? На първо място, човек може да избегне следването на собствената си воля и прибързаните действия; на второ място, може да избегне разкриването на поквара и неблагоприятните последици; на трето място, може да се научи да чака и да бъде търпелив и да престане да прави грешки, като възприема нещата ясно и точно. Всички тези неща могат да бъдат постигнати чрез търсене на истината. Когато се научиш да търсиш истината във всички неща, ще откриеш, че нищо не е просто и че ако не си внимателен и не полагаш усилия, ще се справяш зле. След като се упражняваш по този начин известно време, ще бъдеш по-зрял и опитен, когато нещата те сполетят. Нагласата ти ще бъде по-мека и умерена и вместо да си импулсивен, да поемаш рискове и да се съревноваваш, ще можеш да търсиш истината, да я практикуваш и да се покориш на Бог. Тогава проблемът ти с разкриването на покварен нрав ще бъде разрешен. Така ще ти бъде лесно да се покориш, всъщност не е толкова трудно. В началото може да е малко трудно, но ти можеш да си търпелив, да чакаш и да продължаваш да търсиш истината, докато разрешиш този проблем. Ако непрекъснато искаш да вземаш собствени решения, когато те сполетяват неща, винаги имаш оправдания и настояваш на собствените си идеи, това може да стане доста проблемно. Така е, защото нещата, на които държиш, не са положителни и са все в рамките на един покварен нрав. Всички те разкриват покварен нрав и при такива обстоятелства, макар че може и да искаш да търсиш истината, няма да си в състояние да я практикуваш, и въпреки че може да искаш да се молиш на Бог, ще го правиш през пръсти. Ако някой общува с теб за истината и разобличава нечистотата в намерението ти, как ще можеш да направиш избор? Можеш ли лесно да се покориш на истината? За теб би било много трудно да се покориш в такъв момент и не би могъл да го направиш. Би се разбунтувал и би се опитал да се оправдаеш. Би казал: „Моите отсъждания са в името на Божия дом. Те не са погрешни. Защо все още искаш да се покорявам?“. Виждаш ли как не би могъл да се покориш? А наред с това и ще се съпротивляваш. Това е умишлено прегрешение! Не е ли това изключително проблемно? Когато някой общува с теб за истината и не си в състояние да я приемеш, а дори съзнателно би прегрешил, като се бунтуваш срещу Бог и Му се съпротивляваш, тогава това е сериозен проблем. Изложен си на риск да бъдеш разкрит и отстранен от Бог.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Покорството пред Бог е основен урок за придобиване на истината)

Църковните водачи и работници трябва да обръщат внимание на два принципа в работата си. Първият е да изпълняват задълженията си точно според принципите, определени в работните подредби, никога да не нарушават тези принципи и никога да не основават работата си на каквито и да било лични представи или идеи. Трябва да проявяват загриженост за работата на църквата във всичко, което правят, и винаги да поставят интересите на Божия дом на първо място. Другото и най-важно нещо е във всичко да се съсредоточават върху следването на напътствията на Светия Дух и стриктно да се съобразяват с Божиите слова във всички свои действия. Ако все още са способни да се противопоставят на напътствията на Светия Дух или ако упорито следват свои собствени идеи и правят неща според собственото си въображение, то техните действия ще представляват изключително сериозно опълчване срещу Бог. Честото обръщане на гръб на просветлението и напътствието на Светия Дух ще ги отведе до задънена улица. Ако изгубят делото на Светия Дух, то те няма да могат да работят; и дори ако някак успеят да работят, те нищо няма да постигнат. Това са двата основни принципа, които водачите и работниците трябва да следват в работата си: първият е да изпълняват задълженията си като точно се придържат към работните подредби от Горното и действат според принципите, изложени от Горното; а вторият е да следват напътствията на Светия Дух, който е вътре в тях. След като усвоят тези два принципа, те няма да са толкова склонни да допускат грешки в работата си. Вашият опит в църковна работа все още е малък и докато работите, той силно ще се опорочава от личните ви идеи. Понякога можете да не разбирате просветлението или напътствията, идващи от Светия Дух вътре във вас; понякога ще изглежда, че ги разбирате, но вероятно ще ги пренебрегнете. Вие винаги мислите и си представяте нещата по човешки начин, действате така, както сметнете за добре, без изобщо да се съобразявате с намеренията на Светия Дух. Извършвате работата си единствено и само според личните си идеи и напълно загърбвате просветлението, идващо от Светия Дух. Това се случва често. Вътрешните напътствия, идващи от Светия Дух, не са трансцедентални; те всъщност са нормално явление. Тоест в дълбините на сърцата си вие знаете, че едно действие е правилно и че то е най-добрият подход. Тази мисъл всъщност е доста ясна; тя не се е появила след размишления и понякога самите вие не разбирате защо трябва да постъпите така. Често това е именно просветлението, идващо от Светия Дух. Това най-често се случва на хора с опит. Светият Дух те напътства към най-подходящото действие. То не е нещо, за което мислиш, а по-скоро усещане в сърцето, което те кара да осъзнаеш, че това е най-добрият начин да го направиш, и без да знаеш защо, на теб ти е приятно да го направиш така. Може би идва от Светия Дух. Идеите на човека често идват от мисленето и премислянето и всички са опорочени от своеволието. Хората винаги мислят каква полза и какви предимства ще получат. Всяко действие, което решат да предприемат, съдържа в себе си тези неща. В напътствието от Светия Дух обаче никога няма такива опорочавания. Необходимо е да се обръща повишено внимание на напътствията или просветленията от Светия Дух. Човек трябва много да внимава, за да ги схване — особено по ключови теми. Хората, които обичат да използват мозъка си и да действат, водени от собствените си идеи, са най-склонни да пропуснат такова напътствие или просветление. Водачи и работници, които са съгласно критериите, са хора, които притежават делото на Светия Дух, внимателни са спрямо него, покоряват се на Светия Дух, имат богобоязливи сърца, проявяват внимание към Божиите намерения и неуморно се стремят към истината. За да удовлетворяваш Бог и да свидетелстваш подобаващо за Него, трябва често да размишляваш над своите мотиви и опорочено изпълнение на своя дълг и после да се опиташ да наблюдаваш каква част от работата ти е продиктувана от човешки идеи, каква част е породена от просветление от Светия Дух и каква част е в съответствие с Божието слово. Трябва непрекъснато и при всички обстоятелства да размишляваш дали думите и делата ти отговарят на истината. Ако прилагаш често този подход, ще намериш верния начин, по който да служиш на Бог.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Каквото и да се случва при придобиването на жизнен опит, трябва да се научиш да търсиш истината и да обмисляш внимателно въпросите в съответствие с Божието слово и истината. Когато разбереш как да вършиш нещата, които са абсолютно съгласно Божиите намерения, ще бъдеш способен да се отречеш от нещата, които идват от собствената ти воля. Щом узнаеш как да действаш в съответствие с Божиите намерения, ти просто трябва да действаш така, сякаш се движиш по естественото течение; усещането да вършиш нещата по този начин е на отпуснатост и лекота. Това е начинът, по който хората, които разбират истината, вършат нещата. Ако можеш да покажеш на хората, че при изпълняването на дълга си наистина си резултатен, и че в начина, по който правиш нещата, има принципи, че твоят живот нрав наистина се е променил, че си направил много добри неща за Божиите избраници, тогава ти си човек, който разбира истината и определено има човешко подобие; и това, разбира се, се отразява върху твоето ядене и пиене на Божиите слова. Когато някой наистина разбира истината, той ще е в състояние да различава различните си състояния, ще може да вижда ясно сложните въпроси и така ще разбира как да практикува по подобаващ начин. Когато човек не разбира истината и не може да разпознава собственото си състояние, ако пожелае да се опълчи срещу себе си, няма да знае срещу какво или как да се опълчи. Ако иска да се откаже от собствената си воля, няма да знае какво не е наред с волята му, ще мисли, че тя съответства на истината и дори може да сметне собствената си воля за просветление от Светия Дух. Как може такъв човек да се откаже от собствената си воля? Той няма да бъде способен на това и ще бъде още по-неспособен да се опълчи срещу плътта. Ето защо, когато не разбираш истината, лесно можеш погрешно да приемеш нещата, които се случват по твоята воля, нещата, които съответстват на човешките представи, и собствената доброта, любов, страдание и заплащане на цена на човек за правилни и в съгласие с истината. Как тогава би могъл да се опълчиш срещу тези човешки неща? Ти не разбираш истината и не знаеш какво означава да практикуваш истината. Намираш се в пълно неведение и няма откъде да знаеш какво да направиш, така че можеш да правиш само това, което мислиш, че е добро, и в резултат на това някои твои действия са изопачени. В някои от тях защото следваш правила, в някои от ентусиазъм и в някои поради смущенията на Сатана. Така е при хората, които не разбират истината. Когато вършат нещо, те са много хаотични, винаги се появяват отклонения и изобщо няма никаква точност. Хората, които не разбират истината, виждат нещата по абсурден начин — също като невярващите. Как биха могли да практикуват истината? Как биха могли да решават проблеми? Разбирането на истината не е нещо просто. Независимо колко добри или лоши заложби има някой — дори след опита от цял живот, количеството истина, което той може да разбере, е ограничено, и количеството Божие слово, което може да разбере, също е ограничено. Хората, които са относително по-опитни, разбират някои истини, и в най-добрия случай те могат да престанат да вършат неща, които се противопоставят на Бог, и да престанат да вършат очевидно зли неща. Действията им са възможни само ако бъдат подправени със собствените им намерения. Тъй като човешките същества имат нормално мислене и е възможно техните мисли невинаги да съответстват на Божието слово, подправянето със собствената им воля е неизбежно. Важното е да се различават всички неща, които идват от собствената воля и са против Божието слово, истината и просветлението от Светия Дух. Това изисква да работиш усилено, за да разбереш Божието слово; само когато разбираш истината, ще имаш вярна преценка, и само тогава можеш да бъдеш сигурен, че няма да вършиш зло.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само чрез стремеж към истината може да се постигне промяна в нрава)

Казано с прости думи, да почиташ Бог като велик означава да имаш Бог в сърцето си, да се съобразяваш с Бог, да не се самозабравяш в нещата, които правиш, и да не се опитваш да живееш самостоятелно, а по-скоро да оставиш Бог да поеме контрола. Във всичко, което правите, си мислете: „Вярвам в Бог и следвам Бог. Аз съм само едно малко създание, което Бог е избрал. Би трябвало да се откажа от възгледите, предложенията и решенията, които идват от собствената ми воля, и да оставя Бог да се погрижи за всичко. Бог е моят Господ, моята скала и ярката светлина, която осветява пътя ми във всичко, което правя. Трябва да правя нещата според думите и желанията Му, а не да поставям себе си на първо място“. Това означава да носиш Бог в сърцето си. Когато искаш да направиш нещо, не действай импулсивно или безразсъдно. Първо помисли какво ти казват Божиите думи, дали Бог би ненавиждал твоите действия и дали те са в съответствие с Неговите намерения. Първо се запитай в сърцето си, помисли и размишлявай; не прибързвай. Да си прибързан означава да си импулсивен и да бъдеш мотивиран от разгорещеността и волята на човека. Ако винаги си прибързан и импулсивен, това показва, че Бог не е в сърцето ти. И когато казваш, че почиташ Бог като велик, това не са ли празни думи? Къде е твоята реалност? Ти нямаш реалност и не можеш да уважаваш Бог за Неговото величие. Държиш се като сведущ по всички въпроси, правейки каквото искаш на всяка крачка. В такъв случай, ако кажеш, че имаш богобоязливо сърце, това не е ли глупост? Подвеждаш хората с тези думи. Какво е конкретното проявление на човек, който има богобоязливо сърце? То е, че почита Бог като велик. Конкретното проявление на това, че почита Бог като велик, е, че Бог има място в сърцето му — най-важното място. Той позволява на Бог да бъде негов Господар и да властва в сърцето му. Затова когато нещо се случи, той има сърце, което е покорно на Бог. Не е безразсъден, нито прибързан, не действа необмислено; по-скоро е в състояние да се изправи спокойно и да се смири пред Бог, за да търси истините принципи. Дали правиш нещата според Божието слово, или според собствената си воля и дали позволяваш на собствената си воля, или на Божието слово да вземе превес, зависи от това дали Бог е в сърцето ти. Казваш, че Бог е в сърцето ти, но когато нещо се случи, действаш сляпо, позволявайки си да имаш последната дума, отблъсквайки Бог. Това ли е проявлението на това да имаш Бог в сърцето си? Има хора, които могат да се молят на Бог, когато нещо се случи, но след като се помолят, обмислят нещата и си казват: „Мисля, че точно това би следвало да направя. Мисля, че точно онова би следвало да направя“. Винаги следваш собствената си воля и независимо кой общува с теб, ти не го слушаш. Не е ли това проявление на липсата на богобоязливо сърце? Тъй като не търсиш истините принципи и не практикуваш истината, когато кажеш, че почиташ Бог като велик и че имаш богобоязливо сърце, това са просто празни думи. Хората, които нямат Бог в сърцата си и които в сърцата си не са способни да почитат Бог като велик, са хора, които нямат богобоязливо сърце. Хората, които не са в състояние да търсят истината, когато нещо се случи, и които нямат сърце, покорно на Бог, са хора, които нямат съвест и разум. Ако човек наистина има съвест и разум, когато нещо се случи, той естествено ще бъде в състояние да потърси истината. Първо трябва да си помисли: „Вярвам в Бог. Дойдох да се стремя към Божието спасение. Тъй като имам покварен нрав и винаги се смятам за единствения авторитет във всичко, което правя, и винаги вървя против Божиите намерения, трябва да се покая. Не мога да продължа да се бунтувам срещу Бог по този начин. Трябва да се науча да съм покорен на Бог. Трябва да търся какво казват Божиите думи и какви са истините принципи“. Това са мислите и решимостта, които възникват в разума на човека с нормална природа. Това са принципите и нагласата, с които би трябвало да се правят нещата. Когато притежаваш разума, присъщ на нормалната човешка природа, тогава притежаваш тази нагласа; когато не притежаваш разума, присъщ на нормалната човешка природа, тогава не притежаваш тази нагласа. Следователно да притежаваш разума, присъщ на нормалната човешка природа е от решаващо значение и от огромна важност. То е пряко свързано с това хората да разбират истината и да постигнат спасение.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Свързани свидетелства за преживяване

Последствията от своеволната работа

Своенравността наранява другите и теб