Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Ако се съди по буквалното значение на термина „действане по своеволен и властен начин“, „своеволно“ означава, че след като вземе решение или отсъди сам, всички останали трябва да го изпълнят, без да имат право на различни мнения или твърдения, нито дори да задават въпроси. Да действа своеволно и властно означава, че когато се сблъска със ситуация, сам я обмисля и преценява, преди да вземе решение какво да прави. Самостоятелно взема решения задкулисно за това как да се правят нещата, без никой друг да се намесва. Дори собствените съработници, партньори или по-висшестоящи водачи не могат да се намесят — това означава да действа своеволно и властно. Независимо с каква ситуация се сблъскват, онези, които действат по този начин, винаги постъпват, като премислят нещата в ума си и си блъскат главите в размисъл, без никога да се съветват с другите. Мислят по един или друг начин наум, но какво всъщност мислят, никой не знае. Защо никой не знае? Защото не казват. Някои хора може да си помислят, че това е просто защото не са разговорливи, но дали наистина е така? Това не е въпрос на индивидуалност. Това е умишлен избор да държат другите в неведение. Те искат да правят нещата сами, имат си свои собствени сметки. Какво пресмятат? Пресмятанията им се въртят около собствените им интереси, статус, слава, придобивки и престиж. Обмислят как да действат в своя полза, как да защитят статуса и репутацията си от увреждане, как да действат, без да позволят на другите да ги прозрат, и най-важното — как да скрият действията си от Горното, като се надяват в крайна сметка да получат полза, без да разкриват никакви недостатъци пред никого. Мислят си: „Ако за момент се изпусна и кажа нещо нередно, всички ще ме прозрат. Ако някой се изпусне и ме докладва на Горното, Горното може да ме освободи от длъжност и ще загубя статуса си. Освен това, ако винаги разговарям с другите, няма ли всички да разберат за ограничените ми способности? Другите няма ли да ме гледат отвисоко?“. Кажете Ми сега, ако наистина ги прозрат, това добро или лошо ще бъде? Всъщност за тези, които се стремят към истината, за честните хора, това да ги прозрат и да загубят малко от репутацията или доброто си име, няма голямо значение. Те не изглеждат много загрижени за тези неща. Изглежда, че не ги осъзнават толкова явно и не им придават твърде голямо значение. Но при антихристите е точно обратното. Те не се стремят към истината и смятат своя статус и мнението и отношението на другите към тях за по-важни от самия живот.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Шеста точка)

Някои хора обичат да правят нещата сами, без да ги обсъждат с никого или да казват на никого. Те просто правят нещата както си искат независимо от гледната точка на другите. Мислят си: „Аз съм водачът, а вие сте Божиите избраници, значи трябва да следвате моя пример. Правете точно каквото казвам — така трябва да бъде“. Те не уведомяват другите, когато действат, и действията им не са прозрачни. Те винаги полагат усилия насаме и действат потайно. Точно като големия червен змей, който държи своя еднопартиен монопол върху властта, те искат винаги да заблуждават и да контролират другите, защото ги смятат за незначителни и безполезни. Винаги искат да имат последната дума по проблемите, без да обсъждат или да общуват с другите, и никога не ги питат за мнението им. Какво мислите за този подход? Притежава ли той нормална човечност? (Не притежава.) Не е ли това природата на големия червен змей? Големият червен змей е диктатор и обича да действа тиранично. Не са ли хората с такъв покварен нрав потомци на големия червен змей? Ето така трябва да опознават себе си хората. Способни ли сте да постъпвате така? (Да.) Когато постъпвате по този начин, осъзнавате ли го? Ако го осъзнавате, значи все още има надежда за вас, в противен случай със сигурност сте в беда, а тогава не сте ли обречени? Какво да направите, когато не осъзнавате, че се държите така? (Имаме нужда от нашите братя и сестри, за да ни го посочат и да ни кастрят.) Ако първо кажете на другите: „Аз съм човек, който по природа обича да ръководи другите, и ви предупреждавам предварително, за да не спорите, ако и когато това се случи. Бъдете търпеливи с мен. Знам, че не е хубаво, и работя, за да се променя постепенно, така че се надявам да проявите разбиране. Когато постъпвам така, имайте търпение, съдействайте ми и нека заедно се стремим да си сътрудничим в хармония“. Приемливо ли е да се действа така? (Не. В него няма разум.) Защо казвате, че в него няма разум? Който твърди обратното, няма намерение да търси истината. Те знаят много добре, че не е правилно да правят нещата по този начин, но продължават да го вършат, като през цялото време принуждават другите и изискват от тях сътрудничество и подкрепа. В намерението им няма желание да практикуват истината. Те съзнателно вървят срещу истината. Бог най-много мрази съзнателното нарушение. Само злите хора и антихристите са способни да постъпват така, а антихристите действат точно по този начин. Човек е в опасност, когато умишлено върви срещу истината и се опълчва против Бог. Това е да ходиш по пътя на антихристи.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. За хармоничното сътрудничество)

Антихристите не са способни да си сътрудничат с никого. Те винаги искат да установят самостоятелно управление. Характеристиката на това проявление е „самостоятелно“. Защо използваме думата „самостоятелно“, за да го опишем? Защото преди да предприемат действия, те не идват пред Бог в молитва, нито търсят истините принципи, още по-малко намират някого, с когото да общуват и да му кажат: „Това ли е подходящият начин? Какво предвиждат работните порядки? Как трябва да се постъпва с подобни неща?“ Те никога не обсъждат нещата и не се стремят да постигнат консенсус с колегите и партньорите си — те просто обмислят нещата и кроят схеми сами, като правят свои собствени планове и уговорки. Само с бегъл прочит на работните порядки в Божия дом те смятат, че са ги разбрали, и след това организират работата на сляпо — и докато другите разберат за това, работата вече е организирана. Невъзможно е някой да чуе предварително техните възгледи или настроения от собствените им уста, тъй като те никога не съобщават на никого мислите и възгледите, които таят. Някой може да попита: „Нима всички водачи и работници нямат партньори?“. На думи те може да имат някого за партньор, но когато дойде време за работа, вече нямат такъв — политат сами. Макар че водачите и работниците имат партньори и всеки, който изпълнява дълг, има партньор, антихристите вярват, че имат добри заложби и са по-добри от обикновените хора, така че обикновените хора не са достойни да бъдат техни партньори и всички те са по-нискостоящи от тях. Ето защо антихристите обичат да раздават команди и не обичат да обсъждат нещата с никого другиго. Те смятат, че това ги прави да изглеждат като некомпетентни некадърници. Що за гледна точка е това? Какъв вид нрав е това? Това надменен нрав ли е? Те смятат, че е недостойно и унизително, че е обидно за самоуважението им да си сътрудничат и да обсъждат нещата с другите, да се допитват до тях и да търсят от тях. И така, за да защитят самоуважението си, те не допускат да има прозрачност в нещата, които правят, нито казват на другите за тях, още по-малко ги обсъждат с тях. Те смятат, че да обсъждат с другите, означава да се покажат като некомпетентни, че да търсиш винаги чуждото мнение означава, че си глупав и неспособен да мислиш самостоятелно, че работата с другите при изпълнението на дадена задача или разрешаването на някакъв проблем ги прави да изглеждат безполезни. Не е ли това тяхната надменна и абсурдна нагласа? Не е ли това техният покварен нрав? Надменността и самоправедността у тях са твърде очевидни. Те са загубили всякакъв нормален човешки разум и не са съвсем наред с главата си. Винаги си мислят, че имат способности, че могат да свършат нещата сами и че нямат нужда да си сътрудничат с другите. Тъй като имат такъв покварен нрав, те не са способни да постигнат хармонично сътрудничество. Те вярват, че да си сътрудничат с другите, означава да размият и да раздробят властта си, че когато работата е споделена с другите, собствената им власт намалява и те не могат да решават всичко сами, което означава, че им липсва реална власт, а за тях това е огромна загуба. И така, независимо какво им се случва, ако вярват, че разбират и че знаят подходящия начин да се справят с него, те няма да го обсъждат с никого другиго и ще раздават команди. Те ще предпочетат да допускат грешки, вместо да кажат на други хора, ще предпочетат да грешат, вместо да споделят властта с някой друг, и ще предпочетат уволнение, вместо да позволят на други хора да се намесват в работата им. Това е антихристът. Те по-скоро биха навредили на интересите на Божия дом, биха ги заложили на карта, отколкото да споделят властта си с когото и да било друг. Те смятат, че когато вършат дадена работа или се занимават с някакъв въпрос, това не е изпълнение на дълг, а по-скоро възможност да се покажат и да изпъкнат пред другите, и възможност да упражняват власт. Затова, макар и да казват, че ще си сътрудничат хармонично с другите и че когато изникне нещо, ще го обсъждат заедно с другите, истината е, че в дълбините на сърцето си те не желаят да се откажат от властта или статуса си. Те смятат, че стига да разбират някои доктрини и да са способни да се справят сами, не е необходимо да си сътрудничат с никого другиго; смятат, че трябва да вършат и завършат работата самостоятелно и че само това ги прави компетентни. Правилно ли е това виждане? Те не знаят, че ако нарушават принципите, не изпълняват дълга си, не са в състояние да изпълнят Божието поръчение и просто полагат труд. Вместо да търсят истините принципи, когато изпълняват дълга си, те упражняват власт според мислите и намеренията си, парадират и се изтъкват. Независимо кой е партньорът им или какво правят, те никога не искат да обсъждат нещата, винаги искат да действат самостоятелно и винаги искат да имат последната дума. Очевидно е, че си играят с властта и я използват, за да вършат нещата. Всички антихристи обичат властта и когато имат статус, искат повече власт. Когато притежават власт, антихристите са склонни да използват статуса си, за да парадират и да се изтъкват, за да накарат другите да ги уважават и да постигнат целта си да изпъкнат сред тълпата. Така са обсебени те от властта и статуса и никога, никога не изпускат властта от ръцете си.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (първа част))

На пръв поглед може да изглежда, че някои антихристи имат помощници или партньори, но истината е, че когато нещо се случи, колкото и прави да са другите, антихристите никога не се вслушват в това, което имат да кажат. Дори не го вземат под внимание, камо ли да го обсъждат или да разговарят за него. Изобщо не обръщат внимание, сякаш другите не са там. Когато антихристите слушат какво имат да кажат другите, те го правят само механично или се преструват пред тях. Когато дойде време обаче за окончателното решение, антихристът е този, който командва, а всички останали си хабят думите, които изобщо не се зачитат. Например когато двама души са отговорни за нещо и единият от тях има същността на антихрист, как се проявява този човек? За каквото и да става въпрос, само и единствено той поема инициатива, той задава въпросите, той урежда всичко и той предлага решение. При това в повечето случаи държи партньора си в пълно неведение. Как възприема партньора си? Не като свой заместник, а само като фасада. В очите на антихриста неговият партньор просто не съществува. Винаги когато има проблем, антихристът го обмисля и щом набележи план за действие, информира всички останали, че трябва да се постъпи точно по този начин, и не разрешава на никого да поставя това под съмнение. Каква е същността на сътрудничеството му с другите? По същество тя е той да има последната дума, никога да не обсъжда проблемите с когото и да е, да поема цялата отговорност за работата и да превръща партньорите си във фасада. Такъв човек винаги действа самостоятелно и никога не си сътрудничи с когото и да е. Никога не обсъжда и не общува за работата си с когото и да било друг, често взема решенията си сам и сам се справя с проблемите, а в много случаи другите научават за това как е приключил или как се е справил с нещата едва след като вече го е направил. Другите хора му казват: „Трябва да обсъждаш с нас всички проблеми. Кога се справи с този човек? Как се справи с него? Защо не разбрахме за това?“. Той нито дава обяснение, нито обръща внимание. Смята, че от партньорите му няма никаква полза и те са само украса или фасада. Когато нещо се случи, той го обмисля, взема лично решение и постъпва така, както желае. Колкото и хора да има около него, те все едно не съществуват. За антихриста те са нищо. Като се има това предвид, дали партньорството му с другите има какъвто и да е реален аспект? Ни най-малко, той просто отбива номера и играе роля. Другите му казват: „Защо не споделяш с всички останали, когато се натъкнеш на проблем?“. Той отговаря: „Какво ли знаят те? Аз съм водачът на екипа, аз трябва да реша“. Другите казват: „А защо не сподели с партньора си?“. Той отговаря: „Казах му, той нямаше мнение“. Използва като оправдание това, че другите нямат мнение или не могат да мислят самостоятелно, за да замаже факта, че действа на своя глава. И от това не следва никакъв самоанализ. За такъв човек би било невъзможно да приеме истината. Това е проблем с природата на антихриста.

Как трябва да се обясни и практикува понятието „сътрудничество“? (Обсъждане на неща, когато възникнат.) Да, това е един от начините за практикуването му. Какъв друг начин има? (Компенсиране на слабите страни на един човек със силните страни на друг човек, взаимно надзираване.) Това се вписва изцяло. Практикуването по този начин е сътрудничество в хармония. Има ли още нещо? Да искаш мнението на другия, когато се случи нещо — това не е ли сътрудничество? (Да.) Ако единият човек разговаря за своето, а другият за своето, и накрая те просто се съгласят с общението на първия, защо им е да отбиват номера? Това не е сътрудничество — то не съответства на принципите и не постига резултатите от сътрудничеството. Ако продължиш да говориш безспир, като картечница, и не даваш възможност на другите, които биха искали да се изкажат, не ги изслушваш, дори след като си изказал всичките си идеи, това обсъждане ли е? Това общение ли е? Това е просто отбиване на номера — това не е сътрудничество. Тогава какво означава сътрудничеството? То означава, че след като си изказал своите идеи и решения, можеш да поискаш мненията и възгледите на другите, след което да съпоставиш твоите спрямо техните изказвания и възгледи за сравнение, като няколко души заедно упражнят проницателност в това отношение и потърсят принципите, и по този начин достигат до общо разбиране и определят правилния път на практикуване. Ето какво означава обсъждане и общение — ето какво означава „сътрудничество“. Някои хора като водачи не могат да прозрат даден въпрос, но няма да го обсъдят с другите, докато не им свършат възможностите. Тогава те казват на групата: „Не мога да се справя с този въпрос самовластно; трябва да си сътруднича в хармония с всички. Ще оставя всички вас да изразите мненията си за него и да го обсъдим, за да определим какво е правилно да направим“. След като всички са говорили и са се изказали, те питат водача какво мисли той за това. Той казва: „Това, което всички искат, е същото като това, което искам и аз — аз също си го мислех. Това съм планирал да направя от самото начало, а с това обсъждане единодушието е гарантирано“. Това откровена забележка ли е? Има примес на неискреност. Той изобщо не може да прозре въпроса и в думите му има намерение да подведе и измами хората — целта е да накара хората да го почитат. Искането му на мнение от всички е просто формалност, целяща да накара всички да кажат, че не е властен или деспотичен. За да избегне този етикет, той използва този метод, за да прикрие нещата. Истината е, че докато всички говорят, той изобщо не слуша и изобщо не приема присърце това, което казват. И не е искрен, когато оставя всички да говорят. На пръв поглед той оставя всички да разговарят и да обсъждат, но в действителност той оставя всички да говорят, само за да намери метод, който съответства на собствените му намерения. И след като определи подходящия начин за действие, той ще принуди хората да приемат това, което възнамерява да направи, независимо дали е правилно, или не, и ще накара всички да мислят, че неговият начин е правилен, че това са имали предвид всички. Накрая го изпълнява насила. Бихте ли нарекли това сътрудничество? Не — тогава как бихте го нарекли? Той се държи властно. Независимо дали е прав, или не, той иска да има единствената и последна дума. Освен това, когато се случи нещо и той не може да го прозре, той кара всички останали да говорят първи. След като са го направили, той обобщава техните възгледи и търси в тях метод, който да му хареса и да намери за подходящ, и кара всички да го приемат. Той се преструва, че сътрудничи, но резултатът е, че пак действа, както си е наумил — все още той е този с единствената и последна дума. Търси недостатъци и пропуски в това, което всички казват, като прави коментари и задава тона, след което продължава, като синтезира всичко това в едно пълно, точно изявление, с което да вземе решението си, показвайки на всички, че е по-извисен от другите. Отвън изглежда, че е чул думите на всички и че оставя всички да говорят. Истината обаче е, че накрая само той взема решението. Решението всъщност са прозренията и възгледите на всички, просто обобщени от него, изложени по малко по-пълен и точен начин. Някои хора не могат да прозрат това и затова мислят, че той е този, който е извисен. Какъв е характерът на такова негово действие? Не е ли това изключителна хитрост? Той обобщава думите на всички и ги представя като свои, така че хората да му се покланят и да му се подчиняват; и накрая всички действат, както той иска. Това хармонично сътрудничество ли е? Това е надменност и самоправедност, диктатура — той приписва цялата заслуга на себе си. Такива хора са толкова неискрени, толкова надменни и самоправедни, когато си сътрудничат с другите, и ако разполагат с достатъчно време, хората ще го разберат.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (първа част))

„Да бъдеш своеволен и властен, никога да не разговаряш с другите и да ги принуждаваш да ти се подчиняват“ — какво означава същността на това поведение на антихристите преди всичко? Техният нрав е нечестив и жесток и те притежават изключително силно желание да контролират другите, което надхвърля границите на нормалната човешка рационалност. Освен това какво е тяхното разбиране или възглед и отношение към дълга, който изпълняват? Как се различава това от хората, които искрено изпълняват дълга си? Хората, които искрено изпълняват дълга си, търсят принципи за това, което правят, което е основно изискване. Но как антихристите възприемат дълга, който изпълняват? Какъв нрав и същност се разкриват в изпълнението на дълга им? Те заемат висока позиция и се отнасят снизходително към тези под тях. Щом бъдат избрани за водачи, започват да се възприемат като хора със статус и идентичност. Не приемат дълга си от Бог. След като придобият определена позиция, смятат, че статусът им е важен, а властта им — голяма, че идентичността им е уникална, което им позволява да гледат отвисоко на другите от своята висока позиция. В същото време смятат, че могат да издават заповеди и да действат според собствените си мисли и че дори не е необходимо да имат някакви опасения за това. Смятат, че могат да използват възможността да изпълняват дълг, за да задоволят копнежа си за власт, да задоволят желанието и амбицията си да управляват и да водят другите с власт. Може да се каже, че те смятат, че най-накрая имат възможността да бъдат неоспорими в своята власт. Някои казват: „Проявленията на антихристите са да бъдат своеволни и властни и никога да не разговарят с другите. Въпреки че нашият водач също има нрава и разкриванията на антихристите, той често разговаря с нас!“. Това означава ли, че той не е антихрист? Антихристите понякога могат да се преструват. След като разговарят с всички и разберат и схванат мислите на всеки — като определят кой е на тяхна страна и кой не, ги категоризират. По бъдещи въпроси общуват само с хората, с които са в добри отношения и с които си пасват. Хората, които не са в синхрон с тях, често са държани в неведение по повечето въпроси и дори може да не им дадат книги с Божиите слова. Някога действали ли сте по този начин — да сте своеволни и властни, без никога да разговаряте с другите? Да бъдеш своеволен и властен със сигурност се случва, но това не е задължително така, ако никога не разговаряш с другите. Понякога може и да разговаряш. След като разговаряш обаче нещата все пак се развиват така, както си казал. Някои хора си мислят: „Въпреки нашето общение аз всъщност вече отдавна съм си съставил определен план. Разговарям с теб само формално, само за да те уведомя, че имам своите принципи в това, което правя. Мислиш ли, че не знам какво представляваш? В крайна сметка пак ще трябва да ме слушаш и да следваш моя начин“. Всъщност те отдавна са решили в сърцата си. Те смятат: „Имам дар слово и мога да обърна всеки спор в моя полза, никой не може да ме надговори, така че течението естествено ще следва моето ръководство“. Те са си направили сметките много отдавна. Съществува ли такава ситуация? Да бъдеш своеволен и властен не е поведение, което се разкрива случайно понякога. То се контролира от определен нрав. Може да не си личи, че са своеволни и властни от начина им на говорене или действие, но според нрава и естеството на техните действия те наистина са своеволни и властни. Спазват формалностите и „слушат“ мненията на другите, позволяват на другите да говорят, осведомяват ги за подробностите по дадена ситуация, обсъждат какво изисква Божието слово — но използват определена реторика или формулировка, за да насочат другите към постигане на консенсус с тях. И какъв е крайният резултат? Всичко се развива според техния план. Това е техният коварен аспект. Това също се нарича принуждаване на другите да ти се подчиняват, това е вид „нежна“ принуда.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Шеста точка)

Какво е другото проявление на своеволното и властното поведение на антихристите? Те никога не разговарят за истината с братята и сестрите, нито разрешават действителните проблеми на хората. Вместо това просто проповядват думи и доктрини, за да ги поучават, и дори принуждават другите да им се подчиняват. А какво е тяхното отношение и подход към Горното и към Бог? Това не е нищо друго освен измама и двуличие. Независимо от проблемите в църквата никога не докладват нищо на Горното. Каквото и да правят, никога не питат Горното. Изглежда сякаш нямат проблеми, които изискват общение или насоки от Горното — всичко, което правят, е прикрито, тайно и задкулисно. Това се нарича задкулисна манипулация, при която те искат да имат последната дума и да вземат решенията. Понякога обаче те също така се маскират и повдигат банални въпроси, за да питат Горното, като се представят за някой, който се стреми към истината, и карат Горното погрешно да вярва, че търсят истината във всичко с изключителна педантичност. В действителност те никога не търсят напътствие по никакъв важен въпрос, вземат едностранни решения и държат Горното в неведение. Ако възникне някакъв проблем, е още по-малко вероятно да го докладват, като се страхуват, че това може да засегне тяхната власт, статус или репутация. Антихристите действат своеволно и властно. Никога не разговарят с другите и ги принуждават да им се подчиняват. Казано направо, основните проявления на това поведение са участие в лични начинания; култивиране на собствено влияние, лична клика и връзки; преследване на собствени инициативи; а след това те правят каквото си поискат, като вършат неща, които им носят полза, и действат без прозрачност. Желанието и копнежът на антихристите другите да им се покоряват са особено силни. Те очакват хората да им се подчиняват, както ловецът кара ловното си куче да се подчинява на командите му, без да позволяват никакво разпознаване на правилното от погрешното, като настояват за абсолютно подчинение и покорство.

Друго проявление на своеволното и властно поведение на антихристите може да се наблюдава в следния сценарий. Например, ако водачът на дадена църква е антихрист и ако по-висшестоящи водачи и работници възнамеряват да се запознаят и да се намесят в работата на тази църква, ще се съгласи ли този антихрист? Категорично не. До каква степен той контролира църквата? Като в непробиваема крепост, в която не може да се промуши игла, нито да се процеди капка вода, той не позволява на никого другиго да се намесва или да задава въпроси. Когато научи, че водачи и работници идват да се запознаят с работата, той казва на братята и сестрите: „Не знам каква е целта на тези хора, като идват. Те не разбират действителната ситуация в нашата църква. Ако се намесят, могат да смутят работата на църквата ни“. Ето така той подвежда братята и сестрите. Щом водачите и работниците пристигнат, той намира различни причини и извинения, за да попречи на братята и сестрите да се свържат с тях, докато лицемерно се отнася гостоприемно към водачите и работниците, държи ги уединени на някое място под предлог, че гарантира безопасността им. Но в действителност това е, за да им попречи да се срещнат с братята и сестрите и да научат от тях за ситуацията. Когато водачите и работниците го попитат за състоянието на работата, антихристът прибягва до измама, като представя фалшива картина. Той лъже висшестоящите и укрива истината от подчинените си, украсява твърденията си и преувеличава ефективността на работата, за да ги заблуди. Когато водачите и работниците предложат да се срещнат с братята и сестрите от църквата, той казва: „Не съм направил никакви уговорки! Не ме уведоми, преди да дойдеш. Ако го беше направил, щях да уредя някои от братята и сестрите да се срещнат с теб. Но предвид настоящата враждебна среда, от съображения за безопасност, е по-добре да не се срещате с братята и сестрите“. Макар че думите му звучат разумно, един проницателен човек може да долови проблема: „Той не иска водачите и работниците да се срещат с братята и сестрите, защото се страхува да не бъде разобличен, страхува се, че недостатъците и отклоненията в работата му ще бъдат разкрити“. Антихристът здраво контролира братята и сестрите в църквата. Ако водачите и работниците не са отговорни, те лесно могат да бъдат измамени и заблудени от антихриста. Действителната ситуация на братята и сестрите в църквата, техните трудности, които остават неразрешени, дали общенията и проповедите на Горното и книгите с Божиите слова се доставят своевременно на братята и сестрите, как напредват различните работни проекти на църквата, дали има отклонения или проблеми — за всички тези неща водачите и работниците няма да узнаят. Братята и сестрите също не са наясно с никакви нови работни подредби в Божия дом. Така антихристът напълно контролира църквата, като монополизира властта и има последната дума по въпросите. Братята и сестрите в църквата нямат възможност да се свържат с по-висшестоящите водачи и работници и, без да знаят фактическата истина, биват подвеждани и контролирани от антихриста. Тези проверяващи водачи и работници, независимо как говори антихристът, нямат проницателност и все още смятат, че антихристът върши добра работа, като му се доверяват напълно. Това е равносилно на поверяване на Божиите избраници на грижите на антихриста. Когато антихристът подвежда хората, ако водачите и работниците не са способни да го разпознаят, безотговорни са и не знаят как да се справят, нима това не възпрепятства църковното дело и не вреди на Божиите избраници? Нима такива водачи и работници не са лъжеводачи и лъжеработници? По отношение на църква, контролирана от антихрист, водачите и работниците трябва да се намесят и да направят проучвания, и трябва своевременно да се справят с антихриста и да се отърват от него — това е без съмнение. Ако има лъжеводачи, които не вършат реална работа и пренебрегват подвеждането на Божиите избраници от антихриста, избраниците трябва да разобличат тези лъжеводачи и лъжеработници, да ги докладват, да ги отстранят от длъжност и да ги заменят с добри водачи. Това е единственият начин за цялостно разрешаване на проблема с подвеждането на хората от антихриста. Някои може да кажат: „Такива водачи и работници може да са със слаби заложби и да им липсва проницателност, затова не са успели да се справят и да разрешат проблема с антихриста. Те не го правят умишлено. Не трябва ли да им се даде още един шанс?“. На такива объркани водачи не бива да се дават повече шансове. Ако им се даде още един шанс, те само ще продължат да вредят на Божиите избраници. Това е така, защото те не са хора, които се стремят към истината. Липсват им съвест и разум и са безпринципни в действията си — те са достойни за презрение хора, които трябва да бъдат отстранени!

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Шеста точка)

Днес, от една страна, разнищихме проявленията на своеволното и властното поведение на антихристите. От друга страна, чрез разнищването на тези проявления всеки е наясно, че дори да не си антихрист, ако имаш такива проявления, това те свързва с естеството на антихристите. Да действаш своеволно и властно проявление на нормална човешка природа ли е? Категорично не. Ясно е, че това е проява на покварен нрав. Независимо колко висок е твоят статус или колко видове дълг можеш да изпълняваш, ако можеш да се научиш да разговаряш с другите, тогава ти се придържаш към принципите на истината, което е минимално изискване. Защо се казва, че да се научиш да разговаряш с другите е равносилно на придържане към принципите? Ако можеш да се научиш да разговаряш, това доказва, че не гледаш на статуса си като на средство за прехрана или не го приемаш твърде на сериозно. Независимо колко висок е твоят статус, ти изпълняваш дълга си. Твоите действия се извършват в името на изпълнението на дълга ти, а не заради статуса. В същото време, ако можеш да се научиш да разговаряш, когато се сблъскаш с проблеми, независимо дали с обикновени братя и сестри или с тези, с които си сътрудничиш, способен си да търсиш и да разговаряш с тях, какво доказва това? То показва, че имаш отношение на търсене и покоряване на истината, което на първо място отразява твоето отношение към Бог и към истината. Освен това изпълнението на дълга ти е твоя отговорност, а търсенето на истината в работата ти е пътят, който трябва да следваш. Що се отнася до това как другите реагират на твоите решения, дали могат да се покорят или как се покоряват, това си е тяхна работа. Но дали можеш правилно да изпълняваш дълга си и да си съгласно критериите, е твоя работа. Трябва да разбереш принципите на изпълнение на дълга. Не става въпрос за покоряване на някого, а за покоряване на истините принципи. Ако смяташ, че разбираш истините принципи и чрез общение с всички постигнеш консенсус, с който всички са съгласни, че е уместен, но има неколцина, които са непокорни и искат да създават неприятности, какво трябва да се направи в такава ситуация? В този случай малцинството трябва да последва мнозинството. Тъй като повечето хора са постигнали консенсус, защо излизат да създават неприятности? Умишлено ли се опитват да причинят разрушение? Те могат да изразят мненията си, за да позволят на всички да ги разпознаят, и ако всички кажат, че мненията им не съответстват на принципите и са неиздържани, тогава трябва да се откажат от своите гледни точки и да спрат да се придържат към тях. Какъв е принципът при справянето с този въпрос? Човек трябва да отстоява това, което е правилно, и да не принуждава другите да се подчиняват на това, което е погрешно. Разбрано?

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Шеста точка)

По какъв стандарт се определя дали човек е изпълнил дълга си по начин, който отговаря на критериите? Ако пътят на изпълнение на дълга е правилен, посоката е правилна и намерението е правилно; ако изходната точка е правилна и принципите са правилни — ако тези аспекти са правилни, то неговото изпълнение на дълга е съгласно критериите. Много хора го разбират на теория, но се объркват, когато нещо действително им се случи. В обобщение ще ви кажа един принцип: не постъпвайте своеволно и едностранчиво, когато сте изправени пред някаква ситуация. Защо не можете да постъпвате своеволно и едностранчиво? От една страна, да се постъпва така не съответства на принципите за изпълняване на дълга. От друга страна, дългът не е твое лично дело; не го вършиш за себе си, не се занимаваш с лични дела и това не е твоя лична работа. В Божия дом, каквото и да правиш, не се занимаваш със свое собствено предприятие. Това е делото на Божия дом, това е Божие дело. Постоянно трябва да го помниш и осъзнаваш и да казваш: „Това не е мое лично дело; аз изпълнявам своя дълг и своята отговорност. Аз върша дело на църквата. Това е задача, която Бог ми е поверил, и аз я върша заради Него. Това е мой дълг, а не мое лично дело“. Това е първото нещо, което хората трябва да разберат. Ако се отнасяш към дълга си като към свое лично дело и не търсиш истините принципи, когато действаш, и ако го изпълняваш съгласно личните си мотиви, възгледи и дневен ред, тогава е много вероятно да допуснеш грешки. В такъв случай, как трябва да действаш, ако правиш много ясно разграничение между дълга си и личните си дела и си наясно, че това е дълг? (Да търся това, което Бог иска, и да търся принципи.) Точно така. Ако нещо ти се случи и не разбираш истината, и имаш някаква представа, но нещата все още не са ти ясни, тогава трябва да намериш братя и сестри, които разбират истината, за да разговаряш с тях. Това означава да търсиш истината и преди всичко така трябва да се отнасяш към дълга си. Не бива да вземаш решение въз основа на това, което смяташ за подходящо, а след това да отсечеш и да кажеш, че случаят е приключен — това лесно води до проблеми. Дългът не е твое лично дело и независимо дали са големи или малки, въпросите на Божия дом не са ничие лично дело. Щом се отнася до дълг, значи не е твоя лична работа, не е твое лично дело, а засяга истината и се отнася до принципа. В такъв случай кое е първото нещо, което трябва да направите? Трябва да потърсите истината и принципите. И ако не разбирате истината, първо трябва да потърсите принципите, а ако вече разбирате истината, лесно ще определите принципите. Какво трябва да направиш, ако не разбираш принципите? Има начин: можеш да разговаряш с онези, които ги разбират. Недей винаги да приемаш, че разбираш всичко и винаги си прав. Така лесно ще допускаш грешки. Що за нрав е това, ако постоянно искаш да имаш последната дума? Това е надменност и самоправедност, то означава да действаш своеволно и едностранчиво. Някои хора си мислят: „Аз съм с висше образование, по-културен съм от вас, имам способността за възприемане, а всички вие сте с малък духовен ръст и не разбирате истината, затова трябва да ме слушате, каквото и да казвам. Само аз мога да вземам решения!“. Що за възглед е това? Ако имаш подобни възгледи, ще се сблъскаш с неприятности и никога няма да изпълняваш добре дълга си. Как можеш да изпълняваш добре дълга си без хармонично сътрудничество, когато винаги искаш да си този, който има последната дума? Такова изпълнение на дълга ни най-малко няма да отговаря на критериите. Защо казвам това? Винаги искаш да възпираш другите и да ги накараш да те слушат; не приемаш нищо от това, което те казват. Така проявяваш пристрастие и упорство, както и надменност и самоправедност. По този начин не само че няма да успееш да изпълниш добре дълга си, но и ще пречиш на другите да изпълнят добре своя дълг. Това е следствие от надменния нрав. […] Някои хора имат надменен и самоправеден нрав, те не искат да разговарят за истината и винаги държат да имат последната дума. Дали някой толкова надменен и самоправеден може да си сътрудничи хармонично с другите? Бог изисква хората да си сътрудничат хармонично при изпълняването на дълга си, за да преодолее покварения им нрав, да им помогне да се научат на покорство пред Божието дело, докато изпълняват дълга си, и да се отърват от покварения си нрав и така да постигнат изпълнение на дълга си съгласно критериите. Да отказваш да си сътрудничиш с другите и да искаш да действаш своеволно и едностранчиво, като караш всички да те слушат — такова ли трябва да е твоето отношение към дълга ти? Отношението ти към изпълнението на дълга е свързано с твоето навлизане в живота. Бог не се интересува от това какво ти се случва, колко работа вършиш, колко усилия полагаш всеки ден. Той гледа какво е отношението ти към тези неща. А с какво са свързани отношението, с което ги вършиш, и начинът, по който ги вършиш? Свързани са с това дали се стремиш към истината, както и с навлизането ти в живота. Бог наблюдава навлизането ти в живота и пътя, по който вървиш. Ако вървиш по пътя на стремежа към истината и ако имаш навлизане в живота, ще си способен да си сътрудничиш в разбирателство с останалите, когато изпълняваш дълга си, и лесно ще го изпълняваш по начин, който отговаря на критериите. Дали обаче вървиш по пътя на навлизането в живота, ако, докато изпълняваш дълга си, постоянно подчертаваш, че имаш капитал, че си разбираш от работата, че имаш опит, че проявяваш внимание към Божиите намерения и се стремиш към истината повече от всеки друг, и ако въз основа на това смяташ, че си достоен да имаш последната дума и затова не обсъждаш нищо и с никого, все постъпваш своеволно, вършиш лични дела и все искаш да си „единствен и неповторим“? Не. Това е стремеж към статус и е следване на пътя на Павел, но не е път за навлизане в живота.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво представлява изпълнението на дълга съгласно критериите?)

Как трябва да се справяте с трудностите, които срещате по време на изпълнението на дълга си? Най-добрият начин е всички заедно да потърсят истината, за да разрешат проблема и да постигнат съгласие. Стига да разбирате принципите, ще знаете какво да направите. Това е оптималният начин за разрешаване на проблемите. Ако не търсите истината, за да разрешите даден проблем, а вместо това действате само според личните си представи и фантазия, тогава не изпълнявате дълга си. Каква е разликата между това и работата в невярващото общество и в света на Сатана? Божият дом се управлява от истината и от Бог. Без значение какъв проблем възниква, за разрешаването му трябва да се търси истината. Независимо колко различни мнения има или колко много се различават, всички те трябва да бъдат разглеждани и обсъждани. След това, след като се постигне съгласие, трябва да се предприемат действия в съответствие с принципите. По този начин не само можете да разрешите проблема, но и да практикувате истината и да изпълнявате правилно дълга си. Освен това можете да постигнете хармонично сътрудничество по време на процеса на разрешаване на проблема. Ако всички онези, които изпълняват дълга си, обичат истината, тогава за тях е лесно да приемат и да се покоряват на истината. Но ако са надменни и самоправедни, тогава за тях не е лесно да приемат истината, дори когато хората разговарят за нея. Има хора, които не разбират истината, но винаги искат другите да ги слушат. Такива хора само смущават изпълняването на дълга на другите. В това е същността на проблема и той трябва да бъде разрешен, преди човек да може да изпълнява дълга си правилно. Ако при изпълнението на дълга си човек винаги е надменен и своенравен, винаги действа самоволно и еднолично, прави всичко безразсъдно и както му харесва, без да си сътрудничи или да обсъжда нещата с други хора и без да търси истините принципи, тогава какво е това отношение към дълга? Може ли по този начин човек да изпълни правилно дълга си? Ако такъв човек никога не приема да бъде кастрен, изобщо не приема истината и продължава да върши нещата по свой начин, необмислено и както му харесва, без да се разкае или промени — тогава това не е просто проблем с отношението му, а проблем с неговата човешка природа и характер. Това е човек без човешка природа. Може ли човек без човешка природа да изпълнява правилно дълга си? Разбира се, че не. Ако докато изпълнява дълга си, човек дори безразсъдно върши злосторничества и смущава работата на църквата, тогава той е зъл човек. Такъв човек не е годен да изпълнява дълга си. Изпълнението на дълга му води само до смущения и щети и нанася повече вреди, отколкото ползи, така че трябва да бъде лишен от правото да изпълнява дълга си и да бъде изчистен от църквата. Ето защо способността да се изпълнява добре дългът не зависи единствено от заложбите на човека, а главно от отношението му към дълга, от характера му, от това дали човешката му природа е добра, или лоша, и дали е способен да приеме истината. Това са основните проблеми.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Правилното изпълнение на дълга изисква хармонично сътрудничество)

Необходимо е да се научим как да се справяме, когато хората имат проблеми със сътрудничеството си с другите по време на изпълнение на дълга си. Какъв е принципът за справяне с тях? Какъв ефект трябва да се постигне? Научете се да си сътрудничите хармонично с всички и да взаимодействате с другите, като се ръководите от истината, Божието слово и принципите, а не от чувства или избухливост. По този начин няма ли да се възцари истината в църквата? Докато истината царува, няма ли нещата да се решават по справедлив и разумен начин? Не смятате ли, че хармоничното сътрудничество е от полза за всички? (Да, така е.) Да се правят нещата по този начин е много полезно за вас. На първо място, то е положително поучително и ценно за вас, докато изпълнявате дълга си. Освен това ви предпазва да не допускате грешки, да не предизвиквате смущения и прекъсвания и да не поемете по пътя на антихристите. Страхувате ли се да тръгнете по пътя на антихристите? (Да.) Полезен ли е страхът сам по себе си? Не — страхът сам по себе си не може да разреши проблема. Нормално е да се страхувате да вървите по пътя на антихристите. Това показва, че обичате истината, че сте човек, който е готов да се стреми към истината и да я търси. Ако в сърцето си изпитвате страх, тогава трябва да търсите истината и да намерите пътя на практикуването. Трябва да започнете, като се научите да си сътрудничите с другите в хармония. Ако има проблем, разрешавайте го с общение и обсъждане, за да може всеки да знае принципите, както и конкретните аргументи и планове за разрешаването му. Това не те ли предпазва от самоволни и еднолични действия? Освен това, ако имаш богобоязливо сърце, ти ще можеш по естествен начин да приемеш Божията проверка, но трябва и да се научиш да приемаш и надзора на Божиите избраници, което изисква от теб да бъдеш търпелив и толерантен. Ако видиш, че някой те надзирава, проучва работата ти или те проверява, без да знаеш, и се вбесиш, отнесеш се към този човек като към враг и го презреш, а после дори го нападнеш и го обявиш за предател с надеждата, че той ще изчезне, то това е проблем. Не е ли това изключително злонамерено? Каква е разликата между него и царя на дяволите? Това справедливо отношение към хората ли е? Ако вървиш по правия път и действаш правилно, защо ще те е страх от проверки? Ако те е страх, значи нещо се е прокраднало в сърцето ти. Ако знаеш в сърцето си, че имаш проблем, трябва да приемеш Божия съд и наказание. Това е разумно. Ако знаеш, че имаш проблем, но не позволяваш на никого да те надзирава, да проучва работата ти или да изследва проблема ти, то ти се проявяваш като много неразумен, съпротивляваш се срещу Бог и Му се опълчваш, а в такъв случай проблемът ти става още по-сериозен. Ако Божиите избраници преценят, че ти си зъл човек или неверник, последиците ще са още по-неприятни. Затова тези, които са способни да приемат надзора, проучването и проверката на други, са най-разумни от всички — те имат търпимост и нормална човешка природа. Когато установиш, че правиш нещо погрешно или разкриваш покварен нрав, ако си способен да проявиш откровеност и да разговаряш с хората, това ще помогне на околните да те надзирават. Без съмнение е необходимо да приемаш надзор, но най-важното е да се молиш на Бог и да се осланяш на Него, като постоянно се подлагаш на изследване. Особено когато си тръгнал по кривия път или си направил нещо лошо, или когато възнамеряваш да действаш самоволно и еднолично и някой наоколо ти го спомене и те предупреди, трябва да го приемеш и веднага да размислиш върху себе си, да признаеш грешката си и да я поправиш. Така можеш да се предпазиш от това да тръгнеш по пътя на антихристите. Ако някой ти помага и те предупреждава по този начин, не получаваш ли защита, без да осъзнаваш? Да, получаваш — това е твоята защита. Затова не трябва винаги да се предпазваш от братята и сестрите си или от хората около теб. Не се прикривай и не се потулвай винаги, като не позволяваш на другите да те разберат или да видят кой си. Ако сърцето ти винаги се предпазва от другите, това ще се отрази на търсенето на истината и лесно ще изпуснеш делото на Светия Дух, както и много възможности да бъдеш усъвършенстван.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Правилното изпълнение на дълга изисква хармонично сътрудничество)

Какво трябва да прави човек, за да изпълнява добре дълга си? Трябва да започне да го изпълнява с цялото си сърце и с цялата си енергия. Влагането на цялото сърце и на цялата енергия означава човек да се съсредоточи изцяло върху изпълнението на дълга си и да не позволява да го занимават други неща, а след това да приложи енергията, която има, да впрегне цялата си сила и да вложи в изпълнението на задачата своите заложби, дарби, силни страни и нещата, които е разбрал. Ако притежаваш способността да разбираш и схващаш и имаш добра идея, трябва да разговаряш с другите за нея. Именно това означава да си сътрудничите в хармония. Ето как ще изпълняваш добре дълга си, как ще постигнеш изпълнение съгласно критериите. Ако винаги желаеш да поемаш всичко сам, ако винаги искаш да вършиш велики неща сам и вниманието да е върху теб, а не върху другите, изпълняваш ли дълга си? Това, което правиш, се нарича автокрация; това е представление. То е сатанинско поведение, а не изпълнение на дълга. Независимо от своите силни страни, дарби или специални таланти, никой не може сам да се нагърби с цялата работа, а трябва да се научи да си сътрудничи в хармония, ако иска да върши добре работата на църквата. Ето защо хармоничното сътрудничество е принцип на практиката на изпълнение на дълга. Щом влагаш цялото си сърце в него, цялата си енергия и отдаденост и принасяш всичко, което можеш да направиш, ти изпълняваш дълга си добре. Ако ти хрумне мисъл или идея, сподели я с другите; не я пази в тайна и не я крий — ако имаш предложения, сподели ги; чиято и да е идеята, съответстваща на истината, тя трябва да бъде приета и изпълнена. Направи това и ще постигнеш хармонично сътрудничество. Ето какво означава дългът да се изпълнява отдадено. Когато изпълняваш дълга си, не се изисква да поемаш всичко сам, да се озорваш до смърт, нито се изисква да бъдеш „единственото цъфнало цвете“ или да си инакомислещ; по-скоро се изисква да се научиш как да си сътрудничиш с другите в хармония и да правиш всичко, на което си способен, да изпълняваш задълженията си, да влагаш цялата си енергия. Ето какво означава да изпълняваш дълга си. Да изпълняваш дълга си означава да предоставиш цялата сила и светлина, с които разполагаш, за да постигнеш резултат. Това е достатъчно. Не се опитвайте винаги да се изтъквате, да говорите високопарни неща, да вършите всичко сами. Трябва да се научите как да си сътрудничите с другите и да се съсредоточите повече върху това да изслушвате предложенията на другите и да откривате техните силни страни. По този начин сътрудничеството в хармония става лесно. Ако се опитвате винаги да се изтъквате и да става това, което казвате, вие не си сътрудничите в хармония. Какво правите? Предизвиквате смущения и подкопавате другите. Да предизвикваш смущения и да подкопаваш другите означава да играеш ролята на Сатана. Това не е изпълнение на дълга. Ако винаги вършиш неща, които предизвикват смущения и подкопават другите, тогава независимо колко усилия и грижи полагаш, Бог няма да си спомни за тях. Може да нямаш много сили, но ако си способен да си сътрудничиш с другите и да приемаш подходящи предложения, ако имаш правилните мотиви и можеш да защитиш делото на Божия дом, тогава си подходящ човек. Понякога с едно-единствено изречение можеш да разрешиш проблем и да донесеш полза на всички. Понякога след като разговаряш за едно-единствено твърдение за истината, всички имат път за практикуване и са способни да си сътрудничат в хармония, всички се стремят към обща цел и споделят едни и същи възгледи и мнения, и така работата е особено ефективна. Макар че може никой да не си спомня, че ти си изиграл роля за това, и да не се чувстваш така, сякаш си положил много усилия, Бог ще види, че си човек, който практикува истината, че си човек, който действа според принципите. Бог ще си спомни, че си го направил. Това се нарича отдадено изпълнение на дълга. Независимо от трудностите, които срещаш при изпълняването на дълга си, всички те могат да бъдат преодолени лесно. Стига да си честен човек със сърце, насочено към Бог, и да си способен да търсиш истината, тогава няма проблем, който да не може да бъде разрешен. Ако не разбираш истината, тогава трябва да се научиш да се подчиняваш. Ако има някой, който разбира истината или говори в съответствие с истината, тогава трябва да приемеш това и да се подчиниш. В никакъв случай не бива да правиш неща, които смущават или подкопават другите, нито да действаш самоволно и еднолично. Така няма да вършиш зло. Трябва да помниш — изпълняването на дълга ти не е въпрос на занимаване с твои лични работи или с твои лични дела. Това не е твое лично дело, а е дело на църквата и ти допринасяш само със силите, които имаш. Това, което правиш в Божието дело на управлението, е само малка част от сътрудничеството на човека. То е само второстепенна роля в някой ъгъл. Това е отговорността, която носиш. В сърцето си трябва да имаш такъв разум. И така, без значение колко хора изпълняват дълга си заедно или с какви трудности се сблъскват, първото нещо, което всеки трябва да направи, е да се моли на Бог и да е в съвместно общение, да търси истината и след това да определи какви са принципите на практикуването. Когато човек изпълнява дълга си по този начин, ще има път за практикуване.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Правилното изпълнение на дълга изисква хармонично сътрудничество)

Свързани видеоклипове

Трансформацията от приемането на кастренето