Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Да се превъзнасят и да свидетелстват за себе си, да се изтъкват, да се опитват да изтръгнат от хората почит и преклонение — поквареното човечество е способно на тези неща. Това е инстинктивната реакция на хората, които са подвластни на сатанинската си природа, и тя е обща за цялото покварено човечество. Как обикновено се превъзнасят и свидетелстват за себе си хората? Как постигат тази цел — да изтръгнат от хората почит и преклонение? Те свидетелстват за това колко много работа са свършили, колко много са изстрадали, как са дали всичко от себе си и каква голяма цена са платили. Те се превъзнасят, като говорят за капитала си, за да получат по-високо, по-стабилно и по-сигурно място в сърцата на хората и така да накарат повече хора да ги ценят, да имат високо мнение за тях, да им завиждат и дори да се прекланят пред тях, да ги гледат с благоговение и да ги следват. За да постигнат тази цел, хората вършат много неща, с които на пръв поглед свидетелстват за Бог, но по същество се превъзнасят и свидетелстват за себе си. Притежават ли разум, като действат по този начин? Те излизат извън рамките на рационалността и нямат срам. Те безсрамно свидетелстват какво са направили за Бог и колко са страдали за Него. Те дори се хвалят със своите дарби, таланти, опит, специални умения, със своята умелост в светските отношения, със средствата, които използват, за да си играят с хората, и т.н. Един от техните методи за самопревъзнасяне и свидетелстване за себе си е да се хвалят и да принизяват другите. Те също така се преструват и прикриват, като скриват от хората своите слабости, недостатъци и пропуски, и винаги им показват само своя блясък. Те дори не смеят да кажат на другите хора, когато се чувстват негативно, и нямат смелостта да се открият и да споделят с тях. Когато направят нещо нередно, правят всичко възможно да го скрият и прикрият. Никога не споменават за вредата, която са нанесли на работата в църквата, докато са изпълнявали дълга си. Когато обаче имат някакъв незначителен принос или са постигнали малък успех, те бързат да се похвалят с него. Отчаяно желаят да съобщят на целия свят колко са способни, колко високи са заложбите им, колко са изключителни и колко са по-добри от обикновените хора. Не са ли това начини да се превъзнасят и да свидетелстват за себе си? Дали хората, които имат съвест и разум, се превъзнасят и свидетелстват за себе си? Не. В такъв случай що за нрав се разкрива обикновено, когато човек го прави? Надменност. Това е един от основните видове нрав, които се разкриват, следван от измамността, част от която е, че този човек прави всичко възможно, за да накара другите да имат високо мнение за него. Думите му са напълно непроницаеми и е ясно, че зад тях се крият подбуди и кроежи, той се перчи, но иска да го прикрие. В резултат от това, което казва, хората остават с впечатлението, че е по-добър от тях, че никой не може да се мери с него и че всички останали стоят по-долу от него. А дали този резултат не се постига с подмолни средства? Що за нрав се крие зад тях? И дали включва елементи на нечестивост? (Така е.) Това е вид нечестив нрав. Вижда се, че средствата, които използват, са ръководени от измамен нрав. Защо тогава казвам, че това е нечестиво? Каква връзка има това с нечестивостта? Какво мислите вие: могат ли те да бъдат открити относно целите си, когато се превъзнасят и свидетелстват за себе си? Не могат. Но в дълбините на сърцата им винаги има някакво желание и това, което казват и правят, е в подкрепа на това желание, а целите и мотивите на това, което казват и правят, се пазят в голяма тайна. За да постигнат тези цели, те ще използват например неправилно насочване на вниманието или някаква подмолна тактика. Не е ли такава потайност лукава по своята природа? Не може ли подобно лукавство да се нарече нечестиво? (Да.) То наистина може да се нарече нечестиво и е по-дълбоко от измамността. Те използват определен начин или метод за постигане на целите си. Този нрав е измамност. Но амбицията и желанието дълбоко в сърцата им винаги да искат хората да ги следват, да се уповават на тях и да им се прекланят, често ги кара да се превъзнасят и да свидетелстват за себе си, и да правят тези неща безскрупулно и безсрамно. Какъв е този нрав? Това се издига до нивото на нечестивост.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Четвърта точка: те се превъзнасят и свидетелстват за самите себе си)

За какви неща обикновено говорят хората, когато се възвеличават и свидетелстват за себе си? Едното от нещата е да говорят за своята пригодност. Например някои хора говорят за това как са домакинствали на определени църковни водачи от по-високо ниво. Някои дори казват: „Бях домакин на Самия Бог и Той беше доста мил с мен — със сигурност ще бъда доведен до съвършенство“. Какво имат предвид с това? (Опитват се да накарат хората да имат високо мнение за тях.) Те имат цел, казвайки тези неща. Други казват: „Влязох в контакт с Горното, те имат доста високо мнение за мен и ме подтикнаха да работя усилено в стремежа ми“. Всъщност никой няма представа какво мисли за него Горното. Някои хора наистина преувеличават, а понякога дори си измислят. Те не биха знаели какво да правят, ако се събере група от хора, за да потвърди и провери техните истории. Горното може и да каже на някого: „Ти си с добри заложби и имаш способност за възприемане. Трябва да практикуваш да напишеш своите свидетелства за преживяване. След като имаш житейско преживяване, би могъл да станеш водач“. Какво се подразбира от това? Въпреки че този човек е талантлив, той все пак трябва да се обучава и да преживява нещата за определен период от време. Каква е природата на това, че този човек се изтъква и се показва преди обучение или придобиване на преживяване? Той е надменен и самонадеян и е загубил разума си, нали? Дори ако братът в Горното казва, че този човек притежава заложби и че е талантлив, това е само за да го насърчи или да му даде оценка. Какво цели този човек, като се излага на показ по този начин? Да накара хората да го ценят, да накара другите да му се покланят. Ето какво казва той: „Виж — братът от Горното има високо мнение за мен, а ти защо нямаш? Сега, след като ти казах това, ти също трябва да имаш високо мнение за мен“. Това е целта, която той иска да постигне. Има и такива, които казват: „Преди бях водач. Бях водач на област, окръг, църква — продължавах да падам все по-ниско по стълбицата и да се изкачвам все по-нагоре по стъпалата — бил съм повишаван и понижаван няколко пъти. В крайна сметка Небесата бяха трогнати от моята искреност и днес отново съм водач от по-високо ниво. И нито веднъж не съм бил негативен“. Когато ги попитате защо никога не се е чувствал негативно, той отговаря: „Имам вяра, че е предопределено истинското злато рано или късно ще заблести“. Това е изводът, до който е стигнал. Това ли е истината реалност? (Не.) Тогава какво е това, ако не е истината реалност? Това е странна теория; също така бихме могли да кажем, че това е заблуда. Какви последици може да има от това, че той говори така? Някои хора могат да кажат: „Този човек наистина се стреми към истината. Той не е станал негативен, след като е бил повишаван и понижаван толкова много пъти. И сега отново го направиха водач — истинското злато наистина заблестява. Да бъде усъвършенстван е само въпрос на време“. Нима човекът не целеше това? Всъщност той целеше точно това. Независимо от начина, по който антихристите говорят, с това винаги целят да накарат хората да имат високо мнение за тях и да им се покланят, да заемат определено място в сърцата им, дори да заемат там позицията на Бог — това са все цели, които антихристите искат да постигнат, когато свидетелстват за себе си. Винаги когато мотивацията зад това, което хората казват, проповядват и общуват е да накарат другите да имат високо мнение за тях и да им се покланят, такова поведение е възвеличаване и свидетелстване за самите тях; то е направено, за да заемат място в сърцата на другите. Въпреки че начините, по които тези хора говорят, не са напълно еднакви, в по-голяма или по-малка степен те водят до свидетелстване за самите себе и карат другите да им се покланят. Това поведение съществува в различна степен в почти всички водачи и работници. Ако достигнат до определена точка, където не могат да се спрат и им е трудно да се въздържат, и прикриват особено силно и ясно намерение и цел, искайки да накарат хората да ги третират сякаш са Бог или идол, и по този начин постигнат целта си да възпират и контролират другите, да накарат другите хора да им се подчиняват и да им се покланят — тогава природата на всичко това е възвеличаване и свидетелстване за самите тях, и в него има качество на антихрист.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Първа точка: опитват се да спечелят сърцата на хората)

Второто проявление на хора, събития и неща, които предизвикват прекъсвания и смущения в църковния живот, е, когато се изричат думи и доктрини, за да се подведат хората и да се спечели тяхното голямо уважение. Обикновено повечето хора могат да изричат някакви думи и доктрини. Повечето хора са правили това. Трябва да разгледаме типичния случай на човек, който изрича думи и доктрини в резултат на малкия си духовен ръст и липсата на разбиране на истината. Щом не отнема твърде много време, не го прави нарочно, не обсебва разговора, не изисква снизходителност от всички да може да си говори на воля, не изисква от всички да го слушат, не подвежда другите и не се опитва да спечели голямото им уважение, тогава това не представлява прекъсване и смущаване. Тъй като на повечето хора им липсва истината реалност, изричането на думи и доктрини е много често срещано явление. Донякъде неуместното говорене е оправдано, може да бъде простено и да не се третира твърде сериозно. Има обаче едно изключение, а именно когато човекът, който изрича думи и доктрини, прави това умишлено. Какво е това, което той прави умишлено? Не е умишлено изричането на думи и доктрини, защото и на него му липсва истината реалност. Неговите действия, като например изричането на думи и доктрини, скандирането на лозунги и говоренето за теории, са същите като на всички останали. Има обаче една разлика: когато изрича думи и доктрини, той винаги иска да бъде високо уважаван от другите, да се сравнява с водачите и работниците и с онези, които се стремят към истината. Още по-неразумно е, независимо какво казва и как го казва, че целта му е да привлече хората на своя страна, да подведе сърцата им, и всичко това с цел да бъде високо уважаван. С каква цел търси голямо уважение? Той иска да има статус и престиж в сърцата на хората, да се превърне в открояваща се личност или водач сред тълпата, да се превърне в необикновен или необичаен човек, да се превърне в специална фигура, в човек, чиито думи носят власт. Тази ситуация се различава от типичните случаи на хора, които изричат думи и доктрини, и представлява прекъсване и смущение. Какво отличава тези хора от онези, които изричат думи и доктрини по по-обичайния начин? Това е постоянното им желание да говорят. При всяка възможност те ще говорят. Стига да има събиране или група от хора на едно място — стига да има публика — те ще говорят, тъй като имат особено силно желание за това. Те не говорят с цел да споделят вътрешните си мисли, придобивки, преживявания, разбирания или прозрения с братята и сестрите, за да насърчават разбирането на истината или пътя за нейното практикуване. Вместо това целта им е да използват възможността да изричат доктрини, за да се изтъкват, да покажат на другите колко са ерудирани, да покажат, че имат ум, знания и начетеност, че стоят над обикновения човек. Те искат да бъдат известни като способни личности, а не просто като обикновени хора. Искат да бъде така, че по всеки въпрос всички да се обръщат към тях и да се консултират с тях. За всеки въпрос в църквата или за всяка трудност, пред която се изправят братята и сестрите, те искат да бъдат първият човек, за когото се сещат другите. Искат да бъде така, че другите да не могат да направят нищо без тях, да не смеят да се справят с какъвто и да е въпрос без тях, всички да чакат заповедта им. Това е резултатът, който искат да постигнат. Целта им при изричането на думи и доктрини е да впримчват и да контролират хората. За тях изричането на думи и доктрини е просто метод, подход. Те изричат думи и доктрини, не защото не разбират истината, а по-скоро чрез това целят да накарат хората да им се възхищават от сърце, да ги уважават и дори да се страхуват от тях, да бъдат възпирани и контролирани от тях. Затова този вид изричане на думи и доктрини представлява прекъсване и смущение. В църковния живот такива хора трябва да бъдат ограничавани и поведението на изричане на думи и доктрини също трябва да бъде спряно, да не се допуска да продължава безконтролно.

(Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (13))

Някои хора свидетелстват за себе си с помощта на езика и изричат някои думи, с които се изтъкват, докато други хора използват модели на поведение. Какви са проявленията на това, че човек използва модели на поведение, за да свидетелства за себе си? На пръв поглед той се държи по начин, който по-скоро е съгласно представите на хората, привлича вниманието им и се възприема от тях като доста благороден и по-скоро съответстващ на моралните норми. Заради тези модели на поведение хората мислят, че той е благороден, че притежава почтеност, че наистина обича Бог, че е много благочестив и наистина има богобоязливо сърце и че е човек, който се стреми към истината. Той често показва някои външни признаци на добро поведение, за да подведе хората — това не намирисва ли също на превъзнасяне и свидетелстване за себе си? Обикновено хората се превъзнасят и свидетелстват за себе си с помощта на думи, като използват ясна реч, за да изразят колко различни са от останалите и колко по-мъдро мнение имат от другите, за да се издигнат в очите на хората и да спечелят тяхното възхищение. Има обаче някои методи, които не включват изрично изказване, при които вместо това хората използват външни практики, за да свидетелстват, че са по-добри от другите. Този вид практики са добре обмислени, носят със себе си мотив и определено намерение и са съвсем целенасочени. Те са така прикрити и рафинирани, че хората да могат да видят някои модели на поведение и практики, които са съгласно човешките представи, които са благородни, благочестиви и отговарят на благоприличието на светците и които дори са боголюбиви, богобоязливи и са съгласно истината. Това постига същата цел — да се превъзнасят и да свидетелстват за себе си, да получават висока оценка и почит от хората. Някога срещали ли сте или виждали ли сте нещо подобно? Притежавате ли вие тези проявления? Тези неща и тази тема, която обсъждам, отделени ли са от реалния живот? Всъщност не са. Ще дам един много прост пример. На пръв поглед някои хора изглеждат изключително заети, когато изпълняват дълга си. Те умишлено продължават да работят по време, когато другите се хранят или спят, а когато другите започнат да изпълняват дълга си, те отиват да ядат или да спят. С каква цел го правят? Искат да привлекат внимание и да покажат на всички, че са толкова заети да изпълняват дълга си, че нямат време нито за ядене, нито за сън. Такъв човек си мисли: „Вие всъщност не носите бреме. Защо сте толкова активни в яденето и спането? Некадърници! Вижте мен, аз работя, докато всички вие ядете, и все още съм на работа през нощта, когато вие спите. Способни ли сте да страдате така? Аз мога да понеса това страдание и давам пример с поведението си“. Какво мислите за този вид поведение и проявление? Тези хора не го ли правят умишлено? Някои хора правят тези неща умишлено. И що за поведение е това? Тези хора не искат да са конформисти. Искат да се различават от мнозинството и да покажат на хората, че по цяла нощ усърдно изпълняват дълга си, че са особено способни да понасят страдания. Така всички ще ги съжаляват особено много, ще проявяват специално съчувствие към тях и ще смятат, че имат толкова тежко бреме на плещите си, че са затънали в работа до шия и са твърде заети, за да се хранят или да спят. И ако не могат да бъдат спасени, тогава всички ще умоляват Бог за тях, ще се застъпват за тях пред Бог и ще се молят за тях. По този начин тези хора използват добри модели на поведение и практики, които са съгласно човешките представи, като например понасяне на трудности и плащане на цена, за да изиграят другите хора и с измама да изтръгнат съчувствие и похвала от тях. И какъв е крайният резултат от това? Всички, които са се докоснали до тях и са ги видели да плащат цена, в един глас ще кажат: „Нашият водач е най-компетентният, най-способният да понася страдания и да плаща цена!“. Тогава не са ли постигнали целта си да подведат хората? Тогава един ден Божият дом казва: „Вашият водач не върши действителна работа. Занимава се и работи безцелно, действа безразсъдно, своеволно и тиранично. Объркал е работата на църквата, не е свършил нищо от това, което трябва, не е вършил евангелската работа или работа по създаването на филми и църковният живот също е в безпорядък. Братята и сестрите не разбират истината, нямат навлизане в живота и не могат да пишат статии със свидетелства. Най-жалкото е, че не могат дори да разпознаят лъжеводачите и антихристите. Подобен водач е твърде некомпетентен. Той е лъжеводач, който трябва да бъде отпратен!“. При тези обстоятелства лесно ли ще бъде да се отпрати? Може би ще е трудно. Тъй като всички братя и сестри го одобряват и подкрепят, ако някой се опита да отпрати този водач, братята и сестрите ще протестират и ще отправят искане към Горното да го задържи. Защо ще има такъв резултат? Защото този лъжеводач и антихрист използва външно добри модели на поведение, като например понасяне на трудности и плащане на цената, както и добре звучащи думи, за да трогне, да подкупи и да подведе хората. След като използва тези илюзии, за да подведе хората, всички ще се застъпват за него и няма да са способни да го оставят. Те очевидно знаят, че този водач не е свършил много действителна работа и че не е водил Божиите избраници към разбиране на истината и придобиване на навлизане в живота, но въпреки това тези хора го подкрепят, одобряват го и го следват, без да се интересуват дали това означава, че няма да придобият истината и живота. Освен това, тъй като са били подведени от този водач, всички тези хора се прекланят пред него. Не приемат други водачи, освен него, и дори вече не искат Бог. Нима не се отнасят към този водач като към Бог? Ако Божият дом каже, че този човек не върши действителна работа и че е лъжеводач и антихрист, хората в съответната църква ще протестират и ще се вдигнат на бунт. Кажете Ми — до каква степен този антихрист е подвел тези хора? Ако това е делото на Светия Дух, тогава състоянията на хората само ще се подобряват и те ще разбират истината повече. Ще станат по-покорни на Бог, ще имат повече място за Бог в сърцата си и ще съумяват по-добре да разпознават лъжеводачите и антихристите. От тази гледна точка ситуацията, която току-що обсъдихме, категорично не е делото на Светия Дух. Само антихристи и зли духове могат да подведат хората до такава степен, след като са работили известно време. Много хора биват подведени и контролирани от тези антихристи и в сърцата си имат място само за антихристите, но не и за Бог. Това е крайният резултат, постигнат от антихристите, които се превъзнасят и свидетелстват за себе си чрез добро външно поведение.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Четвърта точка: те се превъзнасят и свидетелстват за самите себе си)

Хората, които се превъзнасят и свидетелстват за себе си, говорят ли просто за всички свои заслуги? Понякога говорят и за своите лоши страни, но те действително ли се анализират и опитват да се опознаят, когато го правят? (Не.) Тогава как човек открива, че самопознанието му не е реално и че вместо това е примесено и зад него има намерение? Как може човек да разбере в дълбочина този въпрос? Тук основното е, че едновременно с опитите им да се опознаят и да разобличат слабите си места, кусурите, недостатъците си и своя покварен нрав, те също така си търсят оправдания и причини да се освободят от вина. Те подмолно казват на хората: „Всеки може да допусне грешки, не само аз. Всички вие също можете да допуснете грешки. Грешката, която аз допуснах, е простима. Това е малка грешка. Ако допуснете същата грешка, това би било много по-тежък случай от моя, защото няма да се самоанализирате и разнищите. Въпреки че допускам грешки, аз съм по-добър от вас, хора, и притежавам повече рационалност и почтеност“. Когато чуят това, всички си мислят: „Напълно си прав. Разбираш истината толкова много и действително притежаваш духовен ръст. Когато допускаш грешки, си способен да се самоанализираш и да се разнищиш. Ти си много по-добър от нас. Ако ние правим грешки, не се самоанализираме и не се опитваме да се опознаем, а от страх да не се посрамим не смеем да се разнищим. Ти имаш по-голям духовен ръст и смелост от нас“. Тези хора са допуснали грешки и въпреки това са спечелили уважението на другите и те ги възхваляват. Какъв е този нрав? Някои антихристи са особено умели в преструването, в маменето на хората и в това да се крият зад фасада. Когато се сблъскат с хора, които разбират истината, те започват да говорят за своето себепознание и казват също така, че са дявол и сатана, че човешката им природа е лоша и че заслужават да бъдат прокълнати. Да предположим, че ги попиташ: „След като казваш, че си дявол и сатана, какви злодеяния си извършил?“. Те ще ти кажат: „Не съм направил нищо, но съм дявол. И не само съм дявол, но и сатана!“. След това ги питаш: „Щом казваш, че си дявол и сатана, какви зли дела на дявол и сатана си извършил и как си се противопоставил на Бог? Можеш ли да кажеш истината за злите неща, които си извършил?“. Те ще кажат: „Не съм извършил нищо зло!“. Тогава ти ще настояваш още повече и ще попиташ: „Ако не си извършил нищо зло, защо тогава казваш, че си дявол и сатана? Какво се опитваш да постигнеш, като казваш това?“. Когато станеш сериозен с тях по този начин, те няма да имат какво да кажат. В действителност те са извършили много лоши неща, но по никакъв начин няма да споделят с теб фактите за това. Просто ще се правят пресилени изказвания и ще бълват някакви доктрини, за да говорят за своето себепознание по един кух начин. Когато стане дума за това как конкретно са привличали хора, как са мамили хора, как са ги използвали въз основа на собствените им чувства, как не са се отнасяли сериозно към интересите на Божия дом, как са нарушавали работните правила, как са мамили Горното, как са крили неща от братята и сестрите и колко много са навредили на интересите на Божия дом, те няма да кажат нито дума за тези факти. Това истинско себепознание ли е? (Не.) Като казват, че са дявол и сатана, не симулират ли себепознание, за да се превъзнасят и да свидетелстват за себе си? Не е ли това методът, който използват? (Така е.) Средностатистическият човек не може да прозре този метод. Когато някои водачи бъдат освободени, скоро след това биват преизбрани, а когато попиташ каква е причината за това, някои хора казват: „Този водач има добри заложби. Той знае, че е дявол и сатана. Кой друг има такова ниво на познание? Само хората, които наистина се стремят към истината, притежават това знание. Никой от нас не е способен да придобие това знание за себе си. Средностатистическият човек не притежава този духовен ръст. По тази причина всички отново го избраха“. Какво става тук? Тези хора са били подведени. Този водач е знаел, че е дявол и сатана, но въпреки това е бил избран от всички, така че какъв ефект и последица има върху хората това, че казва, че е дявол и сатана? (Това кара хората да имат високо мнение за него.) Точно така, това кара хората да имат по-високо мнение за него. Невярващите наричат този метод „да отстъпиш, за да напреднеш“. Това означава, че за да накара хората да имат по-високо мнение за него, той първо казва лоши неща за себе си, така че другите да повярват, че може да прояви откровеност и да опознае себе си, че има дълбочина, прозрение и задълбочено разбиране, и поради това всички го почитат повече. И какъв е резултатът от това, че всички го почитат повече? Когато отново дойде време да се избират водачи, той все още е считан за идеалния човек за тази роля. Не е ли доста хитроумен този метод? Ако не говореше по този начин за себепознанието си и не казваше, че е дявол и сатана, а вместо това беше просто негативен, когато другите видеха това, щяха да кажат: „След като беше освободен и загуби статуса си, ти стана негативен. Ти ни учеше да не сме негативни, а сега твоята негативност е дори по-тежка от нашата. Ние няма да те изберем“. Никой не би могъл да има високо мнение за този водач. Макар че на всички все още щеше да им липсва проницателност за него, поне нямаше да го изберат отново за водач и този човек нямаше да постигне целта си да накара другите да имат високо мнение за него. Но този водач поема инициативата и казва: „Аз съм дявол и сатана. Да ме прокълне бог и да ме изпрати в осемнадесетия кръг на ада и да не ми позволи да се преродя цяла вечност!“. Някои хора го съжаляват, като чуят това, и казват: „Нашият водач е страдал толкова много. О, колко е онеправдан! Ако Бог не му позволи да бъдат водач, тогава ние ще го изберем“. Всички до такава степен подкрепят този водач, но дали не са били подведени? Първоначалният замисъл на думите му се потвърждава, което доказва, че той наистина подвежда хората по този начин. Сатана понякога подвежда хората, като се превъзнася и свидетелства за себе си, а понякога може да признае грешките си по заобиколен начин, когато няма друг избор, но всичко това е фасада, а целта му е да спечели съчувствието и разбирането на хората. Той дори ще каже: „Никой не е съвършен. Всеки има покварен нрав и всеки е способен да допуска грешки. Щом човек може да поправи грешките си, той е добър човек“. Когато хората чуят това, те го считат за правилно и продължават да се кланят на Сатана и да го следват. Методът на Сатана е сам да признава грешките си, тайно да се превъзнася и да издига позицията си в сърцата на хората, така че хората да приемат всичко в него — дори грешките му, а след това да му простят тези грешки, постепенно да ги забравят и накрая да приемат напълно Сатана, като му станат предани до смърт, никога не го напускат или изоставят и го следват докрай. Не е ли това методът, по който Сатана върши нещата? Ето така действа Сатана и антихристите също използват този метод в действията си, за да изпълнят амбициите и целите си — хората да им се кланят и да ги следват. Последиците, до които води това, са същите и изобщо не се различават от последиците от това, че Сатана заблуждава и покварява хората.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Четвърта точка: те се превъзнасят и свидетелстват за самите себе си)

Някои хора говорят за някакви абсурдни теории и отвлечени доводи, за да накарат хората да мислят, че са интелектуални и знаещи и че действията им са много задълбочени, като по този начин постигат целта си да накарат хората да им се прекланят. Тоест, те винаги искат да участват и да предлагат мнението си по всички въпроси. И дори когато всички вече са взели окончателно решение, ако не са доволни от него, те ще избълват някакви високопарни идеи, за да парадират. Нима това не е начин човек да се превъзнася и да свидетелства за себе си? По някои въпроси всички вече са се изказали, обсъдили са ги помежду си, открили са принципите и са определили план за действие, но те не приемат решението и възпрепятстват нещата по неразумен начин, като казват: „Това не е достатъчно. Не сте обмислили това цялостно. Освен няколкото аспекта, за които говорихме, се сетих и за още един“. Всъщност аспектът, за който са се сетили, е просто някаква абсурдна теория. Просто издребняват. Напълно наясно са, че издребняват и създават трудности на другите, но въпреки това го правят. Какво целят с това? Целта е да покажат на хората, че те са различни, че са по-умни от останалите. Онова, което имат предвид, е: „Значи това ви е нивото на всички? Трябва да ви покажа, че съм на по-високо ниво“. Те обикновено пренебрегват казаното от другите, но щом се повдигне важна тема, те започват да разстройват нещата. Как се нарича такъв тип човек? Разговорно се нарича дребнав критикар и мошеник. Какви са най-често срещаните подходи на дребнавите критикари? С наслада бълват високопарни идеи и се впускат в противни и криви практики. Ако поискате от тях да ви представят правилен план на действие, те няма да могат да изготвят такъв. А ако поискате от тях да се справят с нещо сериозно, те няма да могат. Те вършат само противни неща и винаги искат да поднасят „изненада“ на хората и да парадират със способностите си. Как беше онази фраза? „Старицата си слага червило, за да има какво да гледате“. Това означава, че те винаги искат да парадират със способностите си и независимо дали могат да го направят добре, или не, искат хората да знаят: „Хора, аз ви превъзхождам. Всички вие не струвате. Вие сте само едни смъртни, обикновени хора. Аз съм изключителен и превъзходен. Ще споделя идеите си, за да ви изненадам, а след това можете да видите дали ви превъзхождам, или не“. Нима това не е разстройване на нещата? Те нарочно разстройват нещата. Що за поведение е това? Причиняват прекъсвания и смущения. Онова, което имат предвид, е следното: все още не съм показал колко съм интелигентен по този въпрос. Затова без значение чии интереси са накърнени и чии усилия са напразни, ще саботирам това, докато всички повярват, че ги превъзхождам, че съм способен и кадърен. Едва тогава ще оставя да се действа безпрепятствено по въпроса. Съществуват ли подобни лоши хора? Правили ли сте подобни неща преди? (Да. Понякога другите са приключили обсъждането на някакъв въпрос и са определили подходящ план, но понеже не са ме уведомили в хода на вземане на решение, аз умишлено откривам недостатъци в него.) Когато направи това, знаеше ли в сърцето си дали е правилно или грешно? Знаеше ли, че природата на този проблем е сериозна, че това създава прекъсване и смущение? (Към онзи момент не бях наясно с това, но след като бях сериозно кастрен от моите братя и сестри и след като ядох и пих Божиите слова на правосъдие и наказание, видях, че природата на този проблем е сериозна, че това прекъсва и смущава делото на църквата и е вид сатанинско поведение.) След си разпознал колко сериозно е това, когато по-късно те сполетяха подобни неща, беше ли способен да се промениш малко и да извършиш известно навлизане по отношение на подхода си? (Да. Когато разкривах такива мисли и идеи, бях наясно, че това е сатанински нрав, че не мога да върша нещата по този начин и бях способен съзнателно да се моля на Бог и да се опълча на тези неправилни мисли и идеи.) Успял си да се промениш донякъде. Когато имаш такива проблеми с поквара, трябва да търсиш истината, за да ги решиш, да се въздържаш и да се молиш на Бог. Когато мислиш, че останалите гледат на теб с презрение, че нямат високо мнение за теб или не те вземат на сериозно, и поради тази причина искаш да причиниш смущение, когато у теб се породи такава мисъл, трябва да си наясно, че тя не идва от нормалната човешка природа, а по-скоро от сатанинския нрав и че ако продължаваш така, ще има неприятности и има вероятност да накърниш Божия нрав. Първо трябва да знаеш как да се въздържиш, а след това да дойдеш пред Бог, за да Му се помолиш и да промениш курса си. Когато хората живеят в собствените си мисли, в собствения си покварен нрав, нищо, което правят, не е съгласно истината или не може да удовлетвори Бог. Всичко, което правят, е противостоящо спрямо Него. Вече можете да разпознаете този факт, нали? Постоянното желание да се бориш за слава и придобивки и да не се поколебаеш да прекъсваш и смущаваш делото на църквата, за да спечелиш репутация и статус, са най-очевидните проявления на антихристите.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Четвърта точка: те се превъзнасят и свидетелстват за самите себе си)

С какво един антихрист, който се превъзнася и свидетелства за себе си, се различава от обикновения човек, който прави същото? Обикновеният човек често се хвали и парадира, за да накара хората да имат високо мнение за него, и също така ще има проявления на този нрав и на тези състояния. Следователно с какво един антихрист, който се превъзнася и свидетелства за себе си, се различава от обикновения човек, който прави същото? В какво се състои разликата? […] Когато един обикновен човек с покварен нрав се превъзнася и се изтъква, това е само парадиране. След като е парадирал, това е краят на историята и той вече не се интересува дали хората имат добро или лошо мнение за него. Намерението му не е много ясно. Това е просто нрав, който го управлява, разкриване на нрав. С това се изчерпва всичко. Лесно ли е да се промени такъв нрав? Ако въпросният човек се стреми към истината, той ще съумее постепенно да се промени, когато преживее да бъде кастрен, съден и наказван. Постепенно ще придобие по-голямо чувство за срам и рационалност и ще проявява такъв вид поведение все по-рядко. Той ще заклейми този вид поведение и ще се въздържа и възпира. Това означава подсъзнателно човек да се превъзнася и да свидетелства за себе си. Макар нравът, съдържащ се в това някой съзнателно да се превъзнася и да свидетелства за себе си, и да го прави несъзнателно, да е еднакъв, природата на двете е различна. По какво се различава природата им? Когато някой съзнателно се превъзнася и свидетелства за себе си, той го прави с умисъл. Хората, които го правят, не говорят небрежно. Всеки път, когато се превъзнасят и свидетелстват за себе си, те таят определени намерения и скрити цели и правят това със сатанински амбиции и желания. На повърхността изглежда като един и същ вид проявление. И в двата случая хората се превъзнасят и свидетелстват за себе си, но как Бог определя това, че някой се превъзнася и свидетелства за себе си несъзнателно? Като разкриване на покварен нрав. А как Бог определя това, че някой се превъзнася и свидетелства за себе си съзнателно? Като някой, който иска да подведе хората, решен е да накара хората да имат високо мнение за него, да му се прекланят, да се уповават на него и да го следват. Действието му е подвеждащо по природа. И така, веднага след като у него се появи намерение да подвежда хората и да обсеби хората, така че да го следват и да се прекланят пред него, когато говори и действа, той ще приложи някакви средства и методи, чрез които лесно да подведе и заблуди онези, които не разбират истината, и на които им липсва задълбочена основа. На такива хора им липсва не само прозрение, а даже обратното — смятат, че казаното от този човек е правилно и може да се уповават на него и да имат високо мнение за него, а с течение на времето ще започнат да се прекланят пред него и дори да го следват. Много често явление в ежедневието е, когато някой изглежда, че разбира дадена проповед доста добре, след като я е изслушал, но по-късно, когато нещо го сполети, не знае как да се справи с него. Отива пред Бог, за да търси, но това не дава резултати в крайна сметка трябва да отиде при водача си, за да зададе въпроси за това нещо и да го попита за решение. Всеки път, когато го сполети нещо, той иска да попита водача си как да го преодолее. Това е както пушенето на опиум се превръща в пристрастеност и привичка за някои хораи не след дълго няма да могат да живеят, без да го пушат. И така, превъзнасянето и свидетелстването за себе си на антихристите неусетно се превръща в своеобразен наркотик за онези с малък духовен ръст, непрозорливите, глупавите и невежите. Когато нещо ги сполети, те ще отидат да попитат антихриста за него и ако антихристът не издаде заповед, няма да посмеят да направят нищо. Дори вече никой да не го обсъжда и да е постигнато съгласие по въпроса. Страхуват се да вървят против волята на антихриста и да бъдат потиснати. Затова по всеки въпрос смеят да предприемат действие само след като антихристът се е изказал по него. Дори когато са разбрали ясно истините принципи, те не смеят да вземат решение или да предприемат нещо по въпроса. Вместо това чакат „господарят“, на когото се уповават, да издаде окончателната присъда и решение. Ако господарят им не каже нищо, който и да работи по въпроса ще се чувства несигурен за това какво е длъжен да направи. Нима тези хора не са били отровени? (Били са отровени.) Именно това означава да си бил отровен. За да бъдат отровени толкова дълбоко, колко работа трябва да свърши антихристът и колко отрова трябва антихристът да им сипе тайно? Ако антихристът често се самоанализира и се опознае, и често излага на показ пред хората своите слаби места, грешки и прегрешения, тогава някой ще продължи ли да се прекланя пред него по този начин? Категорично не. Изглежда, че антихристът влага големи усилия в това да се превъзнася и да свидетелства за себе си, което е и причината да постига такъв „успех“. Това е резултатът, който той желае. Без него никой няма да знае как да изпълнява дълга си правилно и всички ще са в пълно неведение. Явно е, че докато контролира тези хора, антихристът тайно им слага много отрови и полага доста големи усилия! Ако казваше едва по няколко думи, тези хора пак ли биха били възпирани от него по този начин? Категорично не. Когато антихристът успее да постигне целта си да накара хората да се прекланят пред него и да се уповават на него, и да го слушат по всеки въпрос, нима той не е направил много неща и казал много думи, с които да се превъзнася и да свидетелства за себе си? Какъв е резултатът, който постига, като прави това? Резултатът е, че на хората ще им липсва път и няма да могат да продължат да живеят без него. Сякаш небето би се сгромолясало и земята би спряла да се върти без него, а вярата в Бог не би имала стойност или значение, и слушането на проповеди би било безполезно. Също така хората чувстват, че има някаква надежда в живота им, когато наблизо има антихрист, и че биха загубили всякаква надежда, ако антихристът умре. Нима тези хора не са станали пленници на Сатана? (Станали са.) И нима подобни хора не заслужават това? (Заслужават го.) Защо казваме, че го заслужават? Бог е Единственият, в Когото вярваш. Е, защо тогава се прекланяш пред антихристи и ги следваш, като ги оставяш да те възпират и контролират при всеки удобен случай? Освен това, независимо какъв дълг изпълнява човек, Божият дом е предоставил на хората ясни принципи и правила. Ако има трудност, с която човек не може да се справи сам, той трябва да се обърне към някого, който разбира истината, и да се обръща към Горното по по-сериозни въпроси. Но ти не само не търсиш истината, а тъкмо обратното — прекланяш се и се уповаваш на хора, като вярваш на казаното от антихристите. Следователно си станал лакей на Сатана и нима не си само ти виновен за това? Нима не заслужаваш това? Да се превъзнасяш и да свидетелстваш за себе си е споделено поведение и проявление сред антихристите и е едно от най-честите проявления. Каква е основната характеристика на това как антихристите се превъзнасят и свидетелстват за себе си? По какъв начин се различава от това как обикновеният човек се превъзнася и свидетелства за себе си? Разликата се заключава в това, че антихристите имат собствено намерение зад това действие и категорично не го правят несъзнателно. Те по-скоро таят намерения, желания и амбиции, а последиците от това, че свидетелстват за себе си по този начин, са твърде ужасяващи, за да се обмислят. Те могат да подвеждат и да контролират хората.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Четвърта точка: те се превъзнасят и свидетелстват за самите себе си)

Някои хора казват: „Понеже да се превъзнасяш и да свидетелстваш за себе си е подход, който не е съгласно истината и е свойствен за Сатана и антихристите, ако не кажа или не направя нищо, тогава това означава ли, че не се превъзнасям или не свидетелствам за себе си?“. Това не е правилно. И така, какъв начин на действие не е да се превъзнасяш и да свидетелстваш за себе си? Ако парадираш и свидетелстваш за себе си по определен въпрос, резултатът, който ще постигнеш, е да накараш някои хора да имат високо мнение за теб и да се прекланят пред теб. Но ако се разкриеш напълно и споделиш познанията си по същия въпрос, природата на това е различна. Нима това не е вярно? Да говориш напълно открито за себепознанието си е нещо, което обикновената човешка природа трябва да притежава. Това е положително нещо. Ако наистина познавате себе си и говорите за състоянието си вярно, честно и точно, ако говорите за знание, което се основава изцяло на Божиите слова, ако онези, които ви слушат, се извисят духовно и извлекат ползи от това, и ако свидетелствате за Божието дело и прославяте Бог, това е свидетелстване за Бог. Ако, разкривайки се напълно, говорите много за собствените си силни страни, как сте страдали и сте платили цената, и сте били непоколебими в свидетелството си, и в резултат на това хората имат високо мнение за вас и се прекланят пред вас, тогава това е свидетелстване на себе си. Трябва да можете да различавате тези два модела на поведение. Например обясняването колко слаби и негативни сте били при сблъскване с изпитания, и как, след като сте се молили и сте търсили истината, накрая сте разбрали Божието намерение, придобили сте вяра и сте били непоколебими в свидетелството си, представлява възхваляване и свидетелстване за Бог. Това категорично не е парадиране със себе си и свидетелстване за себе си. Следователно дали парадираш със себе си или свидетелстваш за себе си, или не го правиш, зависи основно от това дали говориш за истински свои преживявания и дали постигаш ефекта на свидетелстване за Бог. Също така трябва да се види какви са намеренията и целите ти, когато говориш за свидетелство за преживяване. По този начин лесно ще се различи що за поведение имаш. Ако имаш правилното намерение, когато споделяш свидетелство, тогава дори хората да имат високо мнение за теб и да се прекланят пред теб, това реално не е проблем. Ако имаш грешното намерение, тогава дори никой да няма високо мнение за теб и да не се прекланя пред теб, това си остава проблем, а ако хората имат високо мнение за теб и се прекланят пред теб, това е дори още по-голям проблем. Следователно не може да гледате само резултатите, за да определите дали човек се превъзнася и свидетелства за себе си. Трябва да видите най-вече намерението му. Правилният начин да различите между тези два модела на поведение се основава на намеренията. Ако се опитате да различите това само въз основа на резултатите, има опасност погрешно да обвините добри хора. Някои хора споделят особено истинско свидетелство и някои след това имат високо мнение за тях и се прекланят пред тях. Можеш ли да кажеш, че тези хора свидетелстват за себе си? Не, не можеш. Няма проблем с тези хора. Свидетелството, което споделят, и дългът, който изпълняват, носят полза на другите. И само глупавите и невежите хора, които имат изопачено възприемане, се прекланят пред други хора. Ключът към различаването дали хората се превъзнасят и свидетелстват за себе си, или не, е да се види намерението на говорещия. Ако намерението ти е да покажеш на всички как е била разкрита покварата ти и как си се променил, и да дадеш възможност на другите да извлекат полза от това, тогава думите ти са искрени и истински, и са съгласно фактите. Такива намерения са правилни и ти не парадираш със себе си и не свидетелстваш за себе си. Ако твоето намерение е да покажеш на всички, че имаш реални преживявания и че си се променил и притежаваш истината реалност, така че хората да имат високо мнение за теб и да се прекланят пред теб, тогава тези намерения са неправилни. Това е парадиране със себе си и свидетелстване за себе си. Ако свидетелството за преживяване, за което говориш, е лъжливо, примесено е и има за цел да изиграе хората, да не им позволи да видят истинското ти състояние и да попречи намеренията, покварата, слабостта или негативността ти да бъдат разкрити пред другите, тогава такива думи са измамни и подвеждащи. Това е лъжливо свидетелство. Това е заблуждаване на Бог и позорене на Бог, и точно това Бог мрази най-много. Има ясни разлики между тези състояния и всички те могат да бъдат различени въз основа на намерението. Ако можеш да различиш другите, ще бъдеш способен да прозреш състоянията им, а след това ще бъдеш способен също така да различиш себе си и да прозреш собствените си състояния.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Четвърта точка: те се превъзнасят и свидетелстват за самите себе си)

В Божието семейство сред братята и сестрите, колкото и високи да са статусът и позицията ти, колкото и важен да е дългът ти, колкото и голям талант и принос да имаш и колкото и дълго да вярваш в Бог, в Божиите очи ти си сътворено същество, обикновено сътворено същество, и благородните титли и названия, с които си се накичил, не съществуват. Ако винаги гледаш на тях като на корона или като на капитал, който ти дава възможност да принадлежиш към специална група или да бъдеш специална личност, то с тези неща ти се противопоставяш на Божиите възгледи и влизаш в противоречие с тях и не съответстваш на Бог. […] Ако не мислиш, че си сътворено същество, а смяташ, че имаш титли и ореол около главата си и че си човек със статус, велик водач, диригент, редактор или директор в Божието семейство, и че си човек с достоен принос към делото на Божието семейство — ако мислиш така, значи си особено безразсъден и безочлив безсрамник. Вие хора със статус, позиция и стойност ли сте? (Не сме.) Тогава какво си? (Аз съм сътворено същество.) Точно така, ти си просто едно обикновено сътворено същество. Пред хората можеш да се перчиш с квалификациите си, да изтъкваш старшинството си, да се хвалиш с приноса си или да говориш за героичните си подвизи. Пред Бог обаче тези неща не съществуват и никога не трябва да говориш за тях, да се хвалиш с тях или да се правиш на старо куче. Нещата ще тръгнат накриво, ако се перчиш с квалификациите си. Бог ще те възприема като напълно безразсъден и крайно арогантен. Ще бъде отблъснат и отвратен от теб и ще те загърби, а тогава ще си в беда. Първо трябва да приемеш идентичността и положението си на сътворено същество. Независимо от това какъв е статусът ти сред другите, колко изтъкнато е положението ти, какви предимства имаш или дали Бог ти е дал някакъв специален талант, за да се радваш на огромно чувство на превъзходство пред хората — когато застанеш пред Бог, тези неща нямат абсолютно никаква стойност и от съществуването им няма абсолютно никакъв смисъл. Затова не трябва да се хвалиш, а трябва да си скромно сътворено същество пред Бог.

(Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (11))

Когато свидетелствате за Бог, трябва да говорите най-вече за това как Бог съди и наказва хората и какви изпитания използва, за да облагороди хората и да промени техния нрав. Трябва да разкажете и за това колко много поквара сте разкрили чрез вашето преживяване, колко сте страдали, колко неща сте направили, за да се съпротивлявате на Бог, и как сте били завоювани от Него накрая, за това колко истинско познание сте придобили за Божието дело и как трябва да свидетелствате за Бог и да Му се отплатите за Неговата любов. Трябва да вложите съдържание в тези думи, докато говорите по прост начин. Не говорете за празни теории. Говорете по земен начин; говорете от сърце. Ето как трябва да изживявате нещата. Не подготвяйте привидно дълбокомислени празни теории, в опит да се изтъкнете; ако го направите, ще изглеждате доста надменни и лишени от разум. Трябва да говорите повече за реални неща от вашето действително изживяване и да говорите повече от сърце; за другите е най-полезно и им се струва най-подходящо. Някога вие бяхте хората, които най-много се противопоставяха на Бог, които най-малко бяха склонни да Му се покоряват, но сега сте завоювани — никога не забравяйте това. Трябва да размишлявате и да мислите повече по тези въпроси. Щом хората ги разберат ясно, те ще знаят как да свидетелстват, в противен случай има опасност да извършат срамни и неразумни действия, които не свидетелстват за Бог, а по-скоро го позорят. Без истински изживявания и разбиране на истината не е възможно да се свидетелства за Бог. Хората, чиято вяра в Бог е объркана и неясна, никога няма да могат да свидетелстват за Бог.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само чрез стремеж към истината може да се постигне промяна в нрава)

Бог е извършил значително количество дела върху хората, но говорил ли е някога за това? Обяснявал ли го е някога? Заявявал ли го е някога? Не, не го е правил. Независимо как хората разбират погрешно Бог, Той не обяснява. От Божията гледна точка, без значение дали си на шестдесет или осемдесет години, твоето разбиране за Бог е много ограничено и въз основа на това колко малко знаеш, ти все още си дете. Бог не ти държи сметка за това — ти все още си незряло дете. Няма значение, че някои хора може да са живели много години и телата им да показват признаци на старост. Разбирането им за Бог все още е много детско и повърхностно. Бог не ти държи сметка — ако не разбираш, значи не разбираш. Това са твоите заложби и твоят капацитет и те не могат да се променят. Бог няма да ти наложи нищо. Бог изисква хората да свидетелстват за Него, но свидетелствал ли е Той за Себе Си? (Не.) От друга страна, Сатана се страхува да не би хората да не знаят дори най-малкото нещо, което прави. Антихристите не са по-различни: те се хвалят пред всеки за всяка дреболия, която правят. Като ги слушаш, изглежда, че свидетелстват за Бог — но ако се вслушаш внимателно, ще откриеш, че не свидетелстват за Бог, а се самоизтъкват, възвеличават себе си. Намерението и същността в основата на това, което казват, е да си съперничат с Бог за Неговите избраници и за статус. Бог е смирен и скрит, а Сатана се самоизтъква. Има ли разлика? Самоизтъкване срещу смирение и скритост: кои са положителните неща? (Смирение и скритост.) Може ли Сатана да се опише като смирен? (Не.) Защо? Ако се съди по нечестивата му природа същност, той е безполезен боклук. Би било анормално Сатана да не се самоизтъква. Как би могъл Сатана да се нарече „смирен“? „Смирението“ се отнася за Бог. Божията идентичност, същност и нрав са възвишени и благородни, но Той никога не се самоизтъква. Бог е смирен и скрит, затова хората не виждат какво е направил, но докато Той работи в такава неизвестност, на човечеството непрекъснато се предоставя ресурс, храна и напътствия — и всичко това е устроено от Бог. Не е ли скритост и смирение това, че Бог никога не обявява тези неща, никога не ги споменава? Бог е смирен именно защото е способен да прави тези неща, но никога не ги споменава или обявява, и не спори за тях с хората. Какво право имаш да говориш за смирение, когато не си способен на такива неща? Не си направил никое от тези неща, но настояваш да си приписваш заслуги за тях — това се нарича безсрамие. Бог извършва толкова велики дела и управлява цялата вселена, докато напътства човечеството. Неговата власт и неговото могъщество са толкова необятни, но Той никога не каза: „Способността Ми е изключителна“. Той остава скрит сред всички неща, управлява всичко, осигурява храна и ресурс за човечеството, за да може цялото човечество да продължи да съществува поколение след поколение. Вземете например въздуха и слънчевата светлина или всичко материално, което е необходимо за съществуването на хората. Притокът на всичко това е безспирен. Несъмнено Бог се грижи за хората. И така, щеше ли Сатана да премълчи и да остане невъзпят герой, ако беше извършил добро? Никога нямаше да премълчи — като някои антихристи в църквата, които преди се занимаваха с опасна работа, жертваха се и понесоха страдания, а някои дори може да са били в затвора. Има и такива, които навремето допринесоха за делото на Божия дом в известно отношение. Те никога не забравят тези неща, смятат, че имат пожизнена заслуга за тях и ги приемат за свой доживотен актив. Това показва колко дребни са хората! Те наистина са дребни, а Сатана няма срам.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Седма точка: те са нечестиви, коварни и измамни (втора част))

Бог понася всякакви болки с най-голямо търпение, за да върши делото и да спасява хората, но хората все още разбират погрешно Бог, постоянно се изправят срещу Него, постоянно защитават собствените си интереси, без да се интересуват от интересите на Божия дом, и винаги искат да живеят нашироко, но не искат да допринасят за славата на Бог — може ли изобщо да се говори за някаква човешка природа във всичко това? Въпреки че хората шумно провъзгласяват свидетелство за Бог, в сърцата си те казват: „Това е делото, което аз извърших, което постигна резултати. Аз също съм полагал усилия, аз също съм платил цена. Защо да не се свидетелства за мен?“. Те винаги искат да имат дял в Божията слава и свидетелство. Достойни ли са хората за тези неща? Думата „слава“ не принадлежи на хората. Славата може да отиде само при Бог, при Създателя, и няма нищо общо със сътворените човешки същества. Дори ако хората полагат усилия и сътрудничат, те все пак са под ръководството на делото на Светия Дух. Ако няма дело на Светия Дух, какво могат да направят хората? Думата „свидетелство“ също не принадлежи на хората. Независимо дали става дума за съществителното „свидетелство“ или глагола „свидетелствам“, и двете думи сами по себе си нямат нищо общо със сътворените човешки същества. Само Създателят е достоен да се свидетелства за Него и е достоен за свидетелството на хората. Това се определя от Божията идентичност, статус и същност, както и от факта, че всичко, което Бог прави, идва от Божиите усилия и Бог го заслужава. Това, което хората могат да направят, е строго ограничено и всичко е резултат от просветлението, ръководството и напътствието на Светия Дух. Що се отнася до човешката природа, хората стават надменни, след като разберат някои истини и могат да свършат малко работа. Ако нямат съпътстващи ги правосъдие и наказание от Бог, никой не може да постигне покорство пред Бог и да свидетелства за Него. В резултат на Божието предопределение хората може да имат някои дарби или специални таланти, да са усвоили някаква професия или умения или да имат малко ум и така стават непоносимо надменни и постоянно искат Бог да сподели Своята слава и Своето свидетелство с тях. Не е ли това крайно неразумно? Това е крайно неразумно. Това показва, че те стоят на грешна позиция. Те се смятат не за човешки същества, а за отделна порода, за свръхчовеци. Хората, които не знаят собствената си идентичност и същност, както и на каква позиция трябва да стоят, нямат самосъзнание. Смирението на хората не е нещо, което се постига чрез унижение — хората поначало са скромни и незначителни. Божието смирение обаче идва от унижението. Да се каже, че хората са скромни, означава да ги превъзнасяш — всъщност те са незначителни. Хората винаги искат да се съревновават за слава, придобивки и статус и да се съревновават с Бог за Неговите избраници. По този начин те играят ролята на Сатана и това е природата на Сатана. Те наистина са потомци на Сатана, без ни най-малка разлика. Да предположим, че Бог даде на хората малко власт и сила и да предположим, че те могат да показват знамения и чудеса и да правят някои необикновени неща, и да приемем, че правят всичко според Божиите изисквания и го правят прецизно. Но могат ли да надминат Бог? Не, никога. Не са ли способностите на Сатана, архангела, по-големи от тези на хората? Той винаги иска да надмине Бог, но какъв е крайният резултат? В крайна сметка той трябва да слезе в бездънната пропаст. Бог завинаги ще бъде олицетворение на справедливостта, докато Сатана, дяволът, архангелът, завинаги ще бъде олицетворение на нечестивостта и представител на силите на нечестивостта. Бог вечно ще бъде справедлив и този факт не може да бъде променен. Това е изключителната и необикновена страна на Бог. Дори ако човешките същества придобият всички Божии истини от Него, те са само малки сътворени същества и не могат да надминат Бог. Това е разликата между човечеството и Бог. Хората могат да съществуват подредено само в рамките на всички правила и закони, формулирани от Бог, и могат да управляват всичко, създадено от Бог, само в рамките на тези правила и закони. Хората не могат да създават никакви живи същества, нито могат да променят съдбата на човечеството — това е факт. Какво показва този факт? Това е, че без значение колко власт и способности Бог дава на човечеството, в крайна сметка никой не може да надхвърли Божията власт. Колкото и години, или колкото и поколения, или колкото и хора да има, хората могат да съществуват само под Божията власт и върховенство. Това е вечно неизменен факт, който никога, никога няма да се промени!

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (първа част))

Свързани свидетелства за преживяване

Вредата от самоизтъкването