Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

В стремежа си имате твърде много индивидуални представи, надежди и перспективи. Настоящото дело е с цел да кастри вашето желание за статус и екстравагантните ви желания. Надеждите, статусът и представите — всички те са класически прояви на сатанинския нрав. Причината, поради която тези неща съществуват в сърцата на хората, се дължи изцяло на това, че отровата на Сатана винаги разяжда мислите на хората, а хората никога не са в състояние да се отърват от тези изкушения на Сатана. Те живеят сред грях, но не вярват, че това е грях, и още си мислят: „Ние вярваме в Бог, затова Той трябва да ни даде благословии и да подреди всичко за нас по подходящ начин. Ние вярваме в Бог, затова трябва да бъдем по-висши от останалите и трябва да имаме по-висок статус и повече перспективи от всеки друг. Тъй като вярваме в Бог, Той трябва да ни даде безгранични благословии. Иначе нямаше да се нарича вяра в Бог“. В продължение на много години мислите, на които хората са разчитали за оцеляването си, са разяждали сърцата им до такава степен, че те са станали коварни, страхливи и достойни за презрение. Не само че им липсва воля и решителност, но и са станали алчни, арогантни и своенравни. Липсва им каквато и да е решителност, която да надхвърля собственото „аз“, а още повече — нямат и капка смелост да се отърсят от ограниченията на тези тъмни влияния. Мислите и животът на хората са толкова прогнили, че гледната им точка за вярата в Бог е все още непоносимо отвратителна и дори когато хората говорят за гледната си точка за вярата в Бог, е просто непоносимо да се слуша. Всички хора са страхливи, неспособни, достойни за презрение и крехки. Те не изпитват отвращение към силите на мрака и не изпитват любов към светлината и истината; вместо това те правят всичко възможно да ги пропъдят. Нима сегашните ви мисли и гледни точки не са точно такива? „Тъй като вярвам в Бог, трябва просто да бъда обсипан с благословии и трябва да се гарантира, че статусът ми никога няма да ми се изплъзне и че ще остане по-висок от този на невярващите“. Вие не таите такава гледна точка в себе си само от една или две години, а от много години. Вашият търговски начин на мислене е свръхразвит. Въпреки че днес сте стигнали до този етап, вие все още не сте се отказали от статуса и полагате непрестанни усилия да питате за него и да го наблюдавате ежедневно, с дълбок страх, че един ден ще загубите статуса си и името ви ще бъде погубено. Хората никога не са оставяли настрана желанието си за лекота. […] Колкото повече търсиш по този начин, толкова по-малко ще пожънеш. Колкото по-голямо е желанието на човек да придобие статус, на толкова по-сериозно кастрене ще трябва да бъде подложен и през толкова повече облагородяване ще трябва да премине. Такива хора са безполезни! Те трябва да преминат през подходящо кастрене и съд, за да могат напълно да се освободят от тези неща. Ако се стремите по този начин до края, няма да пожънете нищо. Онези, които не се стремят към живота, не могат да бъдат променени, а онези, които не жадуват за истината, не могат да получат истината. Ти не се съсредоточаваш върху стремежа си към лична промяна и навлизане, а вместо това се съсредоточаваш върху екстравагантни желания и неща, които ограничават любовта ти към Бог и ти пречат да се доближиш до Него. Тези неща могат ли да те променят? Могат ли да те доведат в царството?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Защо не искаш да служиш като контрастиращ предмет?)

Всеки един от вас се е издигнал до върха на множеството; вие сте се издигнали, за да бъдете предците на масите. Вие сте изключително своеволни и буйствате сред всички ларви, като търсите лесно място и се опитвате да погълнете ларвите, които са по-малки от вас. Вие сте злонамерени и зловещи в сърцата си, надминавайки дори призраците, които са потънали на дъното на морето. Вие живеете на дъното на торта, безпокоите ларвите от горе до долу, не им давате мира и ту се биете помежду си, ту се успокоявате. Вие не си знаете мястото, но въпреки това се борите един с друг в изпражненията. Какво можете да спечелите от такава борба? Ако наистина имахте в сърцата си страх от Мен, как бихте могли да се борите един с друг зад гърба Ми? Без значение колко високо е положението ти, не си ли все още вонящ малък червей в торта? Ще успееш ли да разпериш крила и да станеш гълъб в небето?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Когато падащите листа се върнат към корените си, ще съжаляваш за всичкото зло, което си сторил)

Хората никога не са Ме обичали искрено. Когато го издигна, човекът се чувства недостоен, но това не го кара да се постарае да Ме удовлетвори. Просто държи в ръце „статуса“, отреден му от Мен, и го разглежда; безчувствен за обичливостта Ми, той продължава да се отдава на облагите, произтичащи от статуса му. Нима това не е израз на човешкото несъвършенство? Когато планините се раздвижат, дали ще те заобиколят, за да не те поместят от статуса ти? Когато водите се стекат, дали ще спрат пред твоя статус? Дали статусът ти притежава силата да размени местата на небето и земята? Немалко пъти в миналото проявявах милост към хората, но никой не я цени и не милее за нея. Те го изслушваха като приказка или го изчитаха като роман. Нима словата Ми наистина не трогват човешките сърца? Нима словото Ми е лишено от въздействие? Възможно ли е никой да не вярва в съществуването Ми? Човекът не обича себе си — вместо това обединява сили със Сатана, за да Ме нападне, като го използва като „придобивка“, с която да Ми служи. Ще проникна във всичките измамни кроежи на Сатана и ще попреча на хората по земята да бъдат подведени от него, за да не се опълчват срещу Мен заради неговото съществуване.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Словата на Бог към цялата вселена, Глава 22)

Колкото и големи да са човешките домогвания, колкото и реалистични и подобаващи да са желанията на хората, всичко, което човекът иска да постигне, всичко, което човекът търси, е неделимо свързано с две думи. Тези две думи са от ключово значение за всеки човек, през целия му живот, и тъкмо тях Сатана желае да втълпи на човеците. Кои са тези две думи? Те са „слава“ и „придобивки“. Сатана използва много мек метод, метод който е съвсем съгласно човешките представи и не е много агресивен, за да накара хората неусетно да приемат неговите средства и закони за оцеляване, да развият житейски цели и посоки и да придобият домогване в живота. Колкото и високопарни да са описанията на тяхното домогване в живота, това домогване е неразривно свързано със „славата“ и „придобивките“. Всичко, което великите и прочутите — или всъщност всеки човек — преследват през целия си живот, се свежда до тези две думи: „слава“ и „придобивки“. Хората си мислят, че веднъж добили слава и придобивки, имат капитал, който могат да използват, за да се наслаждават на висок статус и голямо богатство и да се наслаждават на живота. Те смятат, че щом се сдобият със слава и придобивки, имат капитал, който могат да използват, за да търсят удоволствия и да се впускат в разюздани плътски наслади. Заради така желаните слава и придобивки хората охотно, макар и несъзнателно, полагат в ръцете на Сатана телата си, сърцата си и дори всичко свое, включително перспективите и съдбите си. Правят го безрезервно, без да се съмняват нито за миг и без изобщо да им хрумне да си възвърнат всичко, което някога са имали. Могат ли хората да запазят контрол над себе си, след като са се предали на Сатана и са му станали предани по този начин? Категорично не. Те са изцяло под неговата власт. Затънали са до гуша в тресавище и не успяват да се измъкнат от него. Затъне ли в слава и придобивки, човек спира да търси това, което е светло, което е справедливо и това, което е добро и красиво. Това е, защото за хората съблазънта на славата и придобивките е твърде голяма; това са неща, които хората могат да преследват безкрайно през целия си живот и дори за цяла вечност. Не е ли това действителното положение? […]

… Сатана използва славата и придобивките, за да овладее умовете на хората, като ги кара да си мислят само за тези две неща. Боричкат се за слава и придобивки, понасят трудности за слава и придобивки, подлагат се на унижения и носят тежко бреме за слава и придобивки, жертват всичко свое за слава и придобивки и са готови на всякакви преценки и решения в името на слава и придобивки. Така Сатана слага невидими окови на хората и носейки тези окови, те нямат нито силата, нито куража да се освободят. Те несъзнателно носят тези окови и продължават да кретат напред с голяма трудност. Заради славата и придобивките човечеството се отклонява от Бог, предава Го и става все по-нечестиво. По този начин се унищожават поколение след поколение насред славата и придобивките на Сатана. Сега, като се вглеждаме в неговите действия, не са ли крайно отвратителни пъклените му подбуди? Може би днес все още не успявате да прозрете пъклените подбуди на Сатана, защото си мислите, че животът няма да има смисъл без слава и придобивки, и си мислите, че ако загърбят придобивките и славата, хората ще изгубят от поглед пътя пред себе си и целите си и бъдещето им ще бъде тъмно, мъгляво и мрачно. Но полека-лека един ден всички вие ще осъзнаете, че славата и придобивките са масивни окови, които Сатана слага на човечеството. Когато този ден настъпи, напълно ще се съпротивляваш срещу контрола на Сатана и напълно ще се съпротивляваш срещу оковите, донесени ти от Сатана. Щом пожелаеш да се освободиш от всички тези неща, които Сатана ти е внушил, напълно ще се разделиш със Сатана и искрено ще намразиш всичко, причинено ти от Сатана. Чак тогава ще имаш искрена любов и копнеж към Бог.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI)

Когато става дума за нещо, което е свързано със слава, статут или възможност да блеснете — например, когато чуете, че Божият дом планира да развива различни таланти — всяко от вашите сърца тупти силно в очакване, всеки от вас все иска да се прочуе и да застане под светлините на прожекторите. Всички вие искате да се борите за статут и слава. Вие се срамувате от това, но ще се чувствате зле, ако не го направите. Изпитвате завист и омраза и се оплаквате, когато видите, че някой се отличава, и смятате, че е несправедливо: „Защо аз не мога да се отличавам? Защо все други хора са в центъра на вниманието? Защо все не идва моят ред?“. И след като почувствате негодувание, се опитвате да го потиснете, но не успявате. Молите се на Бог и за известно време се чувствате по-добре, но когато отново се окажете в подобна ситуация, отново не можете да я преодолеете. Нима това не е проява на незрял духовен ръст? Когато хората изпадат в такива състояния, нима не попадат в капана на Сатана? Това са оковите на покварената природа на Сатана, които оковават хората. Ако хората се отърсят от тези покварени нрави, няма ли да се чувстват освободени и облекчени? Помислете за това: ако искате да избегнете изпадането в тези състояния на съревнование за слава и придобивки, да се освободите от тези покварени състояния и да се избавите от напрежението и оковите на славата, придобивките и статуса, кои истини трябва да разберете? Кои истини реалности трябва да притежавате, за да добиете свобода и избавление? Първо, трябва да проумеете, че Сатана използва славата, придобивките и статуса, за да покварява хората, да ги вкара в капан, да ги тормози, да ги съсипе и да ги хвърли в грях. Освен това хората могат да се откажат от славата, придобивките и статуса и да ги загърбят само като приемат истината. Загърбването на тези неща е много трудно за всички, независимо дали са млади, или стари, дали вярват отдавна, или отскоро. Макар че някои хора са интровертни и изглеждат мълчаливи, в действителност те таят в сърцата си повече трудности от другите. Отказването от славата, придобивките и статуса е трудно за всички; никой не може да устои на изкушението на тези неща — вътрешните състояния на хората са едни и същи. Сатана е покварил човека, като е използвал само славата и придобивките; няколкото хиляди години традиционна култура просто са внушили тези неща на хората. Поради това покварената човешка природа обича и се стреми към славата, придобивките и статуса, просто различните хора се стремят и я проявяват по различен начин. Някои никога не говорят за това и го таят в сърцата си, докато други го разкриват в думите си. Някои са готови да се борят за тези неща съвсем безскрупулно, докато други не се борят за тях, но в лични разговори се оплакват, мрънкат и рушат. Макар че това се проявява по различен начин при различните хора, природата им е напълно еднаква. Ако винаги си съсредоточен върху славата, придобивките и статуса, ако за теб те са особено ценни, ако изпълват сърцето ти и ако не си склонен да се откажеш от тях, ще бъдеш под техния контрол и власт. Ще им станеш роб и в крайна сметка те ще те разрушат до основи. Трябва да се научиш да се отказваш от тези неща и да ги оставяш настрана, да препоръчваш други хора и да им позволяваш да изпъкват. Не се съпротивлявай и не бързай да се възползваш от възможностите да се откроиш и да блеснеш. Трябва да можеш да оставяш тези неща настрана, но и не бива да отлагаш изпълняването на дълга си. Бъди човек, който работи тихо и незабележимо, който не се изтъква пред останалите, докато отдадено изпълнява дълга си. Колкото повече се отказваш от гордостта и статута си и колкото повече се отказваш от интересите си, толкова по-спокоен ще се чувстваш, толкова повече светлина ще има в сърцето ти и толкова повече ще се подобрява състоянието ти. Колкото повече се съпротивляваш и състезаваш, толкова по-мрачно ще става състоянието ти. Ако не ми вярваш, пробвай и виж! Ако искаш да преобърнеш този тип покварено състояние и да не бъдеш контролиран от тези неща, трябва да търсиш истината и ясно да разбираш същината на тези неща, а след това да ги загърбиш и изоставиш. Ако ли не, колкото повече се бориш, толкова по-мрачно ще става сърцето ти и толкова повече завист и злоба ще чувстваш, а желанието ти да добиеш тези неща само ще нараства. Колкото по-силно е желанието ти да ги добиеш, толкова по-малко ще ти се удава, а при това положение омразата ти ще расте все повече. Колкото по-силно мразиш, толкова по-мрачен ще ставаш отвътре. Колкото по-мрачен си отвътре, толкова по-зле ще изпълняваш дълга си, а колкото по-зле изпълняваш дълга си, толкова по-малко можеш да бъдеш оползотворяван от Божия дом. Това е порочен кръг от взаимни зависимости. Ако никога не изпълняваш дълга си добре, постепенно ще бъдеш отстранен.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отърваване от покварения нрав)

Вместо да търсят истината, повечето хора прибягват до дребните си интрижки. Собствените им интереси, престиж и мястото или позицията, която заемат в съзнанието на другите хора, са от голямо значение за тях. Това са единствените неща, които ценят. Вкопчват се в тях с желязна хватка и ги смятат за свой живот. А как Бог гледа на тях и как се отнася към тях, е от второстепенно значение. За момента те пренебрегват тези неща и се съобразяват само с това дали са начело на групата, дали другите ги гледат с възхищение и дали думите им имат тежест. Първата им грижа е да заемат тази позиция. Когато са в група, почти всички хора търсят този вид положение, този вид възможности. Когато са много талантливи, разбира се, искат да са на върха. Ако са със средни способности, пак искат да заемат по-висока позиция в групата. А ако заемат ниска позиция в групата, със средни заложби и способности, също искат другите да ги гледат с възхищение, а не да ги подценяват. Престижът и достойнството на тези хора са там, където теглят чертата: те трябва да се придържат към тези неща. Не могат да бъдат почтени и не притежават нито Божието признание, нито Неговото приемане, но в никакъв случай не могат да изгубят уважението, статуса или почитта, към които са се стремили сред другите — а това е нравът на Сатана. Но хората не осъзнават това. Тяхното убеждение е, че трябва да се вкопчват в тази частица престиж до самия край. Не осъзнават, че само когато напълно се откажат от тези суетни и повърхностни неща и ги загърбят, ще се превърнат в истинска личност. Ако хората бранят тези неща, които би трябвало да отхвърлят, с цената на живота си, то животът им е загубен. Те не знаят какъв е залогът. И така, когато действат, винаги затаяват нещо, винаги се опитват да защитят собствения си престиж и статус, поставят ги на първо място, говорят само за собствените си цели, за собствената си фалшива защита. Всичко, което правят, е за тях самите. Втурват се към всичко, което блести, като дават на всички да разберат, че са били част от него. Всъщност то не е имало нищо общо с тях, но те никога не искат да останат на заден план, винаги се страхуват да не би другите да ги гледат отвисоко, да не би другите да кажат, че са нищо, че са неспособни на нищо, че нямат умения. Дали всичко това не се ръководи от техния сатанински нрав? Когато си способен да се избавиш от неща като престиж и статус, ще бъдеш много по-спокоен и свободен, ще си стъпил на пътя към честността. Но за мнозина това не е лесно да се постигне. Например когато се появи камерата, хората драпат да застанат отпред, харесва им да показват лицето си пред нея, и колкото повече се показват, толкова по-добре. Страхуват се да не останат на заден план и ще платят всяка цена за възможността да се виждат добре. Всичко това не е ли направлявано от техния сатанински нрав? Това е техният сатанински нрав. И така, влязъл си в кадър — какво от това? Хората имат високо мнение за теб — и какво от това? Те те боготворят — и какво от това? Доказва ли нещо от това, че притежаваш истината реалност? Нищо от това няма каквато и да е стойност. Когато успееш да преодолееш тези неща — когато станеш безразличен към тях и вече не ги смяташ за важни, когато престижът, суетата, статусът и възхищението на хората вече не контролират мислите и поведението ти, а още по-малко начина, по който изпълняваш дълга си — тогава твоето изпълнение ще става все по-ефективно и все по-чисто.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Поквареното човечество обича репутацията и статуса. Всички се стремят към власт. Вие, които сега сте водачи и работници, не смятате ли, че в действията си използвате своята титла или ранг? Така правят антихристите и лъжеводачите — всички те се смятат за служебни лица в Божия дом, които стоят много над другите и ги превъзхождат. Ако нямаха официални титли и рангове, те нямаше да носят никакво бреме при изпълнението на дълга си и нямаше да гледат сериозно на работата си. Всеки се отнася към това да бъде водач или работник като към равностойно на това да е служебно лице и всеки е готов да предприеме действия като служебно лице. Представено в благоприятна светлина, наричаме това преследване на кариера — но в по-грозна светлина това се нарича занимаване с лични дела. Това е създаване на независимо царство, за да се удовлетворят нечии собствени амбиции и желания. В края на краищата, добро или лошо нещо е да имаш статус? В очите на хората това е нещо добро. Когато имаш официална титла, говоренето и поведението са различни. Думите ти имат сила и хората ще се вслушват в тях. Те ще раболепничат пред теб, като ти засвидетелстват подкрепа от всички страни. Но без твоя статус и титли ще останат глухи за думите ти. Въпреки че думите ти може да са истински, изпълнени със смисъл и полезни за хората, никой няма да се вслушва в тях. Какво показва това? Всички хора почитат статуса. Всички те имат амбиции и желания. Всички те търсят преклонението на другите и обичат да се справят с делата си от позицията на статуса. Може ли човек да върши добро от позицията на статуса? Може ли да прави неща, които са полезни за хората? Това не е сигурно. Зависи от пътя, който си поел, и от начина, по който се отнасяш към статуса. Ако не се стремиш към истината, а винаги искаш да спечелиш благоразположението на другите, като желаеш да удовлетвориш собствените си амбиции и желания и да изпълниш копнежа си за статус, тогава вървиш по пътя на антихристите. Може ли някой, който върви по пътя на антихристите, да се съобразява с истината в стремежа си и в изпълнението на дълга си? Категорично не. Това е така, защото пътят, който човек избира, определя всичко. Ако избере грешния път, всичките му усилия, изпълнението на дълга му и стремежът му по никакъв начин не са съобразени с истината. Какво в него е в противоречие с истината? Какво преследва той в действията си? (Статус.) Какво показват всички хора, които вършат неща в името на статуса? Някои казват: „Те винаги изричат думи и доктрини, никога не разговарят за истината реалност, винаги се изтъкват, винаги говорят само за себе си, никога не възвисяват Бог, нито свидетелстват за Бог. Хората, при които се проявяват такива неща, действат в името на статуса“. Вярно ли е това? (Да.) Защо изричат думи и доктрини, и се изтъкват? Защо не възвисяват Бог и не свидетелстват за Бог? Защото в сърцата им има място само за статуса и само за тяхната слава и изгода — Бог напълно отсъства. Такива хора особено много издигат в култ статуса и властта. Славата и изгодата им са от огромно значение за тях. Славата, изгодата и статусът им са се превърнали в техния живот. Бог отсъства в сърцата им, те не се боят от Бог, а още по-малко Му се покоряват. Всичко, което правят, е да превъзнасят себе си, да свидетелстват за себе си и да се изтъкват, за да спечелят възхищението на другите. Така те често се бият в гърдите за това какво са направили, колко са страдали, как са удовлетворили Бог, колко са били търпеливи при кастрене — и всичко това, за да спечелят съчувствието и възхищението на хората. Тези хора са същият тип хора като антихристите, те вървят по пътя на Павел.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да преодолеете изкушенията и робуването на статуса)

Ако сте водачи или работници, страхувате ли се от това, че Божият дом отправя запитвания за вашата работа и я надзирава? Страхувате ли се, че Божият дом ще открие недостатъци и отклонения в работата ви и ще ви кастри? Страхувате ли се, че след като Горното се запознае с истинските ви заложби и духовен ръст, ще ви види в друга светлина и няма да ви вземе предвид за повишение? Ако имаш тези страхове, това доказва, че мотивацията ти не е в името на църковната работа, че работиш в името на репутацията и статуса, което доказва, че притежаваш нрава на антихрист. Ако имаш нрава на антихрист, има опасност да вървиш по пътя на антихристите и да вършиш всички злини, които вършат антихристите. Ако в сърцето си нямаш боязън от това, че Божият дом надзирава работата ти, и ако си способен да дадеш истински отговори на въпросите и запитванията на Горното, без да криеш нищо, и да кажеш толкова, колкото знаеш, тогава независимо дали това, което казваш, е правилно, или не, независимо от покварата, която си разкрил — дори да си разкрил нрава на антихрист, — ти категорично няма да бъдеш окачествен като антихрист. Ключовото в случая е дали си способен да опознаеш собствения си нрав на антихрист и дали си способен да търсиш истината, за да разрешиш този проблем. Ако си човек, който приема истината, твоят нрав на антихрист може да бъде поправен. Ако си напълно наясно, че имаш нрава на антихрист, и въпреки това не търсиш истината, за да се справиш с него, ако дори се опитваш да прикриеш или да излъжеш за възникналите проблеми и да се измъкнеш от отговорност, и ако не приемаш истината, когато си подложен на кастрене, тогава това е сериозен проблем и ти не се различаваш от антихриста. Щом знаеш, че имаш нрава на антихрист, защо не смееш да се изправиш срещу него? Защо не можеш да подходиш откровено към него и да кажеш: „Ако Горното отправи запитване за работата ми, ще кажа всичко, което знам, и дори ако лошите неща, които съм извършил, излязат наяве и Горното не ме използва повече, след като разбере, и загубя статуса си, пак ще кажа ясно това, което имам да казвам“? Страхът ти от надзора и от запитванията за твоята работа от страна на Божия дом доказва, че цениш статуса си повече от истината. Не е ли това нрав на антихрист? Да цениш статуса си повече от всичко е нравът на антихриста. Защо толкова много цениш статуса? Какви ползи можеш да получиш от статуса? Ако статусът ти донесе бедствие, трудности, неудобство и болка, щеше ли да продължаваш да го цениш? (Не.) Има толкова много ползи, които произтичат от притежаването на статус, неща като завист, уважение, почит и ласкателство от страна на другите хора, както и тяхното възхищение и почит. Съществува и чувството за превъзходство и привилегия, което ти носи твоят статус и което ти дава повод за гордост и чувство за собствената ти стойност. Освен това можеш да се наслаждаваш и на неща, които другите не получават, като например ползите от статуса и специалното отношение. Това са нещата, за които дори не смееш да помислиш, а също са това, за което си копнял в мечтите си. Цениш ли тези неща? Ако статусът е просто кух, без реално значение, и отстояването му не служи на никаква реална цел, не е ли глупаво да го цениш? Ако можеш да се избавиш от неща като интереси и плътски наслади, тогава славата, придобивките и статусът вече няма да те обвързват. И така, какво трябва да се реши първо, за да се разрешат проблемите, свързани с цененето и преследването на статуса? Първо, прозрете естеството на проблема с вършенето на зло и хитруването, прикриването и покриването, както и с отказването на надзора, запитванията и проучванията на Божия дом, за да се наслаждавате на ползите от статуса. Не е ли това явна съпротива и противопоставяне на Бог? Ако можете да прозрете естеството и последствията от ламтежа за ползите от статуса, проблемът с преследването на статус ще бъде разрешен. Ако не можете да прозрете същността на ламтежа за ползите от статуса, този проблем никога няма да бъде разрешен.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (втора част))

Този вид хора, които правят нещата в името на слава, придобивки и статус, са най-умели в подвеждането на другите. Когато ги срещнеш за първи път, не можеш да ги прозреш. Виждаш, че доктрината, която говорят, звучи добре, това, което казват, изглежда практично, работата, която уреждат, е много подходяща и изглежда имат някакви заложби, и ти им се възхищаваш доста. Този вид хора са готови и да плащат цена, когато изпълняват дълга си. Те работят усилено всеки ден, но никога не се оплакват, че са уморени. В тях няма и грам крехкост. Когато другите хора са слаби, те не са. Също така не ламтят за удобствата на плътта и не са придирчиви към храната. Когато техният домакин приготви нещо специално за тях, те го отказват и не го изяждат. Ядат само ежедневни храни. Всеки, който види тези хора, им се възхищава. Тогава как човек може да различи дали те правят нещата в името на статуса? Първо, човек трябва да провери дали те са хора, които се стремят към истината. Къде ще е очевидно това? (В тяхното намерение и отправна точка, когато вършат нещата.) Това е една част. Най-вече ще си личи в целта, към която се стремят. Ако е в името на придобиване на истината, те ще придават значение на честото четене на Божиите слова, разбирането на истината и опознаването на себе си чрез Божиите слова. Ако често разговарят за опознаването на себе си, ще могат да видят, че им липсват твърде много неща, нямат истината и естествено ще се опитват да се стремят към истината. Колкото повече хората опознават себе си, толкова повече са способни да се стремят към истината. Онези, които винаги казват и правят нещата в името на статуса, очевидно не са хора, които се стремят към истината. Когато ги кастрят, те не го приемат — страхуват се много, че репутацията им страда. Тогава способни ли са те да приемат Божиите слова на правосъдие и наказание и да се самоанализират? Могат ли наистина да разберат отклоненията в преживяването си? Ако нямат никое от тези проявления, тогава човек може да е сигурен, че те не се стремят към истината. Кажете Ми какви други проявления имат хората, които не обичат истината и се стремят към статус? (Когато другите ги критикуват, те не го приемат и вместо това започват да се защитават, оправдават се и привеждат основания. Говорят, за да поддържат гордостта и да запазят статуса си. Ако някой не ги подкрепя, те го нападат и съдят.) Когато хората нападат и съдят другите, и говорят и се защитават в името на собствената си гордост и статус, намерението и целта зад действията им очевидно е погрешна и те живеят изцяло заради статуса. Може ли този вид хора, които казват и правят всичко в името на статуса, да проявяват внимание към Божиите намерения? Могат ли да приемат истината? Съвсем не. Те мислят, че ако проявяват внимание към Божиите намерения, трябва да практикуват истината, а ако практикуват истината, трябва да страдат и да плащат цена. Така ще загубят радостта, която идва от статуса, и няма да могат да се наслаждават на ползите от статуса. Следователно те избират просто да се стремят към слава, придобивки и статус и да се стремят към получаване на награди. По какви други начини се проявяват хората, които се стремят към статус? Какви други неща правят? (Ако видят някой талантлив човек около себе си, на когото стремежът към истината се удава повече и който е достоен за развиване, и когото братята и сестрите са по-склонни да подкрепят, тогава от страх, че тези хора ще станат и ще ги заместят, и ще заплашат статуса им, те мислят как да ги потиснат и намират всякакви основания и извинения да ги принизят. Най-обичайният начин е да ги окачествят като твърде надменни, самоправедни и винаги възпиращи другите и да накарат хората да вярват, че тези неща са истина, и да не позволят на Божия дом да ги повиши или развива.) Това е най-честото проявление. Има ли други, които искате да добавите? (Те винаги обичат да свидетелстват за себе си и да се изтъкват. Винаги говорят чудесни неща за себе си, никога не говорят за грозната си страна и ако направят нещо лошо, не анализират и не разнищват действията си.) Те винаги говорят как страдат и плащат цена, как Бог ги напътства, и изтъкват приноса си. Това е също и част от начина, по който се проявява защитата и укрепването на статуса им. Хората, които се стремят към статус и правят нещата в името на статуса, имат и друга, по-очебийна, черта, която е, че независимо какво се случва, те винаги искат да имат последната дума. Стремят се към статус, защото искат да имат последната дума. Искат да са тези, които ще управляват, и единствените хора с власт. Независимо от ситуацията, всички трябва да ги слушат и независимо какъв е проблемът, трябва да идват при тях, за да търсят и молят за посока. Това, на което искат да се наслаждават, са ползите от статуса. Независимо от ситуацията, те трябва да имат последната дума. Независимо дали това, което казват, е правилно или грешно, дори ако е грешно, те все още трябва да имат последната дума и да накарат другите да слушат и да им се подчиняват. Това е тежък проблем. Независимо от ситуацията, те трябва да имат последната дума. Независимо дали е ситуация, която разбират или не, те трябва да се намесят в нея и да имат последната дума. Независимо какъв е проблемът, за който разговарят водачите и работниците, те трябва да вземат решението и другите нямат свобода да говорят. Независимо какво решение предложат те, трябва да накарат всички да го приемат и ако другите не го приемат, те се ядосват и ги кастрят. Ако някой изрази критика или мнение, дори да е прав и да е съгласно истината, те трябва да измислят всякакви начини да го оборят. Особено добри са в софистиката, ще убедят другите хора със сладки приказки и в крайна сметка ще ги накарат да свършат нещата по техния начин. Трябва да имат последната дума във всичко. Никога не преговарят с другите съработници или партньори. Те не са демократични. Това е достатъчно, за да докаже, че са прекомерно надменни и самоправедни, не могат изобщо да приемат истината и изобщо не се покоряват на истината. Ако, когато се случи нещо голямо или критично, и някой е способен да накара всеки да направи оценка и да изрази мнението си, и в крайна сметка да се съгласят с начин на практикуване според мнението на мнозинството и да гарантират, че няма да увредят работата в Божия дом и че това ще е от полза за работата като цяло — ако отношението им е такова, тогава те са хора, които пазят делото на Божия дом и хора, които могат да приемат истината, защото зад това да правят нещата по този начин стоят принципи. Но дали хората, които се стремят към статус, вършат така нещата? (Не.) Как ги вършат те? Когато нещо се случи, не ги е грижа какви съвети дават другите. Те вече имат готов начин или решение, дълго преди други да са споделили съвета си. В сърцата си те вече са решили какво ще е това, което ще направят. На този етап, независимо какво казват хората, те няма да го приемат. Дори ако някой ги порицае, изобщо не ги е грижа. Не проявяват внимание към истините принципи, независимо дали са от полза за църковното дело и дали братята и сестрите могат да ги приемат. Тези неща не са в сферата на тяхното внимание. На какво обръщат внимание те? Те трябва да имат последната дума. Искат те да вземат решенията по този въпрос. Той трябва да бъде разрешен по техния начин. Те трябва да проверят дали този начин е полезен за техния статус или не. Това е гледната точка, от която възприемат нещата. Това хора, които се стремят към истината ли са? (Не.) Когато хората, които не се стремят към истината, правят неща, те винаги проявяват внимание към своя статус, слава и придобивки. Те винаги обмислят как това ще им е от полза. Това е отправната точка на действията им.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. В живота може да се навлезе само с практикуване на истината)

Грижата на антихристите за репутацията и статуса им надхвърля тази на нормалните хора и е част от нрава им същност. Тя не е нито временен интерес, нито преходно въздействие на заобикалящата ги среда, а е част от живота им, тя е в кръвта им и следователно представлява тяхната същност. Тоест каквото и да правят антихристите, първо се съобразяват с репутацията и статуса си и с нищо друго. Репутацията и статусът са животът за антихристите и целта на целия им живот. Каквото и да правят, първото им съображение е: „Какво ще се случи със статуса ми? А с репутацията ми? Дали това, което върша, ще ми осигури добра репутация? Ще повиши ли статуса ми в съзнанието на хората?“. Ето за какво мислят първо, а това е достатъчно доказателство, че имат нрава и същността на антихристи. Ето защо те обмислят нещата по този начин. Можем да кажем, че за антихристите репутацията и статусът не са някакво допълнително изискване, още по-малко неща, които за тях са външни, без които биха могли да минат. Те са част от природата на антихристите, те са в костите им, в кръвта им, те са им присъщи. Антихристите не са безразлични към това дали притежават репутация и статус. Отношението им не е такова. Тогава какво е тяхното отношение? Репутацията и статусът са тясно свързани с ежедневието им, с тяхното ежедневно състояние, с това, към което се стремят всеки ден. И така, статусът и репутацията са животът за антихристите. Всичко се върти около добрата репутация и високия статус, както и да живеят, в каквато и среда да живеят, каквато и работа да вършат, към каквото и да се стремят, каквито и да са целите им и каквато и да е посоката в живота им. И тази цел не се променя. Те никога не могат да загърбят тези неща. Това е истинското лице на антихристите, тяхната същност. Дори и да се намират в девствена гора високо в планината, пак няма да загърбят стремежа си към статус и репутация. Сред която и група хора да се намират, пак не могат да мислят за друго освен за статус и репутация. Макар антихристите също да вярват в Бог, те смятат, че стремежът към статус и репутация е равностоен на вярата в Бог и поставят тези две неща на равна нога. Тоест докато вървят по пътя на вярата в Бог, те се стремят и към собствените си статус и репутация. Може да се каже, че в сърцата на антихристите стремежът към истината в тяхната вяра в Бог е стремеж към репутация и статус, а стремежът към репутация и статус е и стремеж към истината; да придобият статус и репутация означава да придобият истината и живота. Ако почувстват, че не притежават слава, придобивки или статус, че никой не благоговее пред тях, не ги цени и не ги следва, те много се разочароват и смятат, че вярата в Бог няма нито смисъл, нито стойност, и си казват: „Такава вяра в бог провал ли е? Не съм ли без надежда?“. В сърцата си те често пресмятат такива неща. Пресмятат как да си извоюват място в Божия дом, как да придобият висока репутация в църквата, как да накарат хората да ги слушат, когато говорят, и да ги подкрепят, когато действат, как да накарат хората да ги следват, където и да се намират, как да имат влиятелен глас в църквата, да имат слава, придобивки и статус. В сърцата си те действително се съсредоточават върху подобни неща. Към това се стремят такива хора. Защо винаги мислят за такива неща? След като са чели Божиите слова, след като са слушали проповеди, наистина ли не разбират всичко това, наистина ли не са способни да го различат? Наистина ли Божиите слова и истината не са способни да променят представите, идеите и мненията им? Съвсем не е така. Проблемът се крие в тях, той е свързан изцяло с това, че те не обичат истината, защото в сърцата си изпитват неприязън към нея, в резултат на което са напълно невъзприемчиви към нея — което се предопределя от тяхната природа същност.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (трета част))

Какъв е девизът на антихристите, независимо в коя група се намират? „Трябва да се съревновавам! Да се съревновавам! Да се съревновавам! Трябва да се съревновавам, за да бъда най-висшият и най-великият!“. Това е нравът на антихристите. Където и да отидат, те се съревновават и се опитват да постигнат целите си. Те са слугите на Сатана и смущават делото на църквата. Нравът на антихристите е такъв: те започват, като се оглеждат в църквата, за да видят кой вярва в Бог от много години и има капитал, кой има някакви дарби или таланти, кой е бил от полза за братята и сестрите при тяхното навлизане в живота, кой има повече престиж, кой е по-старши, за кого се говори добре сред братята и сестрите, кой има повече положителни неща. Тези хора ще са тяхната конкуренция. В обобщение, всеки път, когато антихристите са сред група хора, те винаги правят следното: съревновават се за статус, за добра репутация, за това да имат последната дума по въпросите и правото да вземат решения в групата, което, след като го спечелят, ги прави щастливи. Способни ли са да вършат действителна работа, след като придобият тези неща? Абсолютно не, те не се съревновават и не се борят, за да вършат действителна работа. Целта им е да надделеят над всички останали. „Не ме интересува дали си готов да ми се подчиниш, или не. По отношение на капитала аз съм най-великият, по отношение на уменията да говоря съм най-добрият, а по отношение на дарбите и талантите имам най-много“. В която и област да е, те винаги искат да се съревновават за първото място. Ако братята и сестрите ги изберат за надзорници, те ще се съревновават с партньорите си, за да имат последната дума и правото да вземат решения. Ако църквата ги натовари с определена работа, те ще настояват да командват парада за това как да се извърши тя. Ще искат да се стремят всичко, което казват, и всички неща, които решават, да успяват и да се превръщат в реалност. Ако братята и сестрите приемат идеята на някой друг, ще бъде ли то одобрено от тях? (Не.) Това означава неприятности. Ако не ги слушаш, те ще ти дадат урок, ще те накарат да почувстваш, че не можеш без тях, и ще ти покажат какви ще са последствията, ако не им се подчиниш. Ето колко самонадеян, отвратителен и неразумен е нравът на антихристите. Те нямат нито съвест, нито разум, нито дори частица истина. В действията и делата на антихриста може да се види, че в това, което прави, няма нищо от разума на нормален човек и макар че някой може да разговаря с него за истината, той не я приема. Колкото и правилно да е това, което казваш, при него то не минава. Единственото нещо, към което обича да се стреми, е репутацията и статусът, които почита. Стига да може да се наслаждава на предимствата на статуса, той е доволен. Това, според него, е стойността на неговото съществуване. Независимо в коя група хора се намира, той трябва да покаже на хората „светлината“ и „топлината“, които предоставя, своите таланти, своята уникалност. И именно защото вярва, че е специален, той естествено смята, че трябва да бъде третиран по-добре от обикновените хора, че трябва да получава подкрепата и възхищението на хората, че хората трябва да го уважават, да го почитат — той смята, че всичко това му се полага. Не са ли такива хора нагли и безсрамни? Не е ли неприятност да има такива хора в църквата? Когато нещо се случи, здравият разум повелява хората да слушат този, който говори правилно, да се покоряват на този, който прави предложение, което е от полза за делото на Божия дом, и да приемат това предложение, което е в съответствие с истините принципи. Ако антихристите кажат нещо, което не е в съответствие с принципите, всички останали може да не ги послушат или да не приемат предложението им. В такъв случай какво ще направят антихристите? Те ще продължат да се опитват да се защитават и оправдават, ще измислят начини да убедят другите и ще накарат братята и сестрите да ги слушат и да приемат предложението им. Те няма да се замислят какъв ефект може да има върху работата на църквата, ако предложението им бъде прието. Това не е в обхвата на техните съображения. Кое е единственото нещо, което ще вземат предвид? „Ако предложението ми не бъде прието, къде ще мога да си покажа лицето? Затова трябва да се съревновавам и да се стремя предложението ми да бъде прието“. Винаги, когато нещо се случи, те мислят и действат по този начин. Никога не размишляват върху това дали то е в съответствие с принципите, или не, и никога не приемат истината. Това е нравът на антихристите.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (трета част))

Ако човек твърди, че обича истината и че се стреми към нея, но в същността си цели да се отличи, да се изтъкне, да накара хората да имат високо мнение за него, да удовлетвори собствените си интереси, и ако изпълнява дълга си не за да се покори на Бог или да го удовлетвори, а за да постигне слава, придобивки и статус, тогава стремежът му е грешен. При това положение действията му пречат ли на делото на църквата, или помагат за развитието му? Очевидно пречат, а не помагат да се развива. Някои хора тръбят, че вършат работата на църквата, но се стремят към лична слава, придобивки и статус, занимават се с лични дела, създават своя собствена малка група, свое собствено малко царство. Такива хора изпълняват ли дълга си? Цялата работа, която вършат, съществено прекъсва, смущава и руши делото на църквата. Какви последствия има стремежът им към слава, придобивки и статус? Първо, засяга начина, по който Божиите избраници ядат и пият нормално Божието слово и разбират истината, възпрепятства навлизането им в живота, пречи на поемането им по правилния път на вярата в Бог и ги води по грешния път, а това вреди на избраниците и ги води към гибел. И как в крайна сметка се отразява това на делото на църквата? Смущава го, уврежда го и го руши. Това е следствието от стремежа на хората към слава, придобивки и статус. Когато изпълняват дълга си така, дали не може да се определи като следване на пътя на антихриста? Когато Бог иска хората да загърбят славата, придобивките и статуса си, Той не го прави, за да ги лиши от правото на избор, а по-скоро защото, докато се стремят към слава, придобивки и статус, те прекъсват и смущават делото на църквата и навлизането в живота на Божиите избраници и дори могат да повлияят на това как още хора ядат и пият Божиите слова и как разбират истината, и следователно на постигането им на Божието спасение. Това е неоспорим факт. Когато хората се стремят към собствена слава, придобивки и статус, те определено няма да се стремят към истината и няма да изпълняват дълга си предано. Те ще говорят и действат само в името на славата, придобивките и статуса си. Цялата работа, която вършат, без никакво изключение, е заради тези неща. Подобно поведение и такива постъпки несъмнено означават, че тези хора следват пътя на антихристи. Това прекъсва и смущава Божието дело, а всевъзможните последствия от него възпрепятстват разпространяването на евангелието на царството и извършването на Божията воля в църквата. Затова определено може да се каже, че пътят, който следват хората, които се стремят към слава, придобивки и статус, е пътят на противопоставяне на Бог. Те умишлено Му се противопоставят и Го отричат, а така съдействат на Сатана да се съпротивлява и противопоставя на Бог. Това е естеството на стремежа на хората към слава, придобивки и статус. Грешката при хората, които се стремят към собствените си интереси, е, че целите, които преследват, са целите на Сатана, а те са нечестиви и несправедливи цели. Когато хората се стремят към лични интереси като например слава, придобивки и статус, те несъзнателно се превръщат в инструмент, проводник и дори във въплъщение на Сатана. Те играят негативна роля в църквата. Смущават и рушат делото на църквата, нормалния църковен живот и нормалния стремеж на Божиите избраници и им оказват неблагоприятно и негативно влияние. Когато човек се стреми към истината, той е способен да проявява внимание към Божиите намерения и Неговото бреме. Когато изпълнява дълга си, той защитава делото на църквата във всяко отношение. Той е способен да възхвалява Бог и да свидетелства за Него, носи полза за братята и сестрите, подкрепя ги и ги подхранва, а Бог получава слава и свидетелство, което унижава Сатана. Благодарение на стремежа му Бог придобива сътворено същество, което наистина е способно да се бои от Бог и да отбягва злото, и което е способно да почита Бог. В резултат на неговия стремеж също така се изпълнява Божията воля, а Божието дело напредва. В Божиите очи този стремеж е положителен и открит. Подобен стремеж носи огромна полза на Божиите избраници. Освен това е много полезен за делото на църквата, помага му да напредва и е одобрен от Бог.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Първа част))

Преследването на репутация и статус не е правилният път — то е в напълно противоположна посока на стремежа към истината. В обобщение, каквато и да е посоката или целта на стремежа ти, ако не анализираш стремежа към статус и репутация и ако ти е много трудно да загърбиш това, то ще се отрази върху твоето навлизане в живота. Докато статусът заема място в сърцето ти, той напълно ще бъде в състояние да контролира посоката на живота ти и целта на твоя стремеж и да им влияе, и в такъв случай ще ти е много трудно да навлезеш в истината реалност, камо ли да постигнеш промени в нрава си. Разбира се, излишно е да се споменава дали в крайна сметка си способен да получиш Божието одобрение. Нещо повече, ако никога не си в способен да се откажеш от стремежа си към статус, това ще се отрази на способността ти да изпълняваш дълга си така, че да е съгласно критериите, което много ще затрудни превръщането ти в сътворено същество, което е съгласно критериите. Защо казвам това? Бог не мрази нищо повече от това хората да се стремят към статус, защото стремежът към статус е сатанински нрав. Това е грешен път, който е породен от покварата на Сатана, и Бог го заклейми; той е именно това, което Бог съди и пречиства. Бог не мрази нищо повече от стремежа на хората към статус, но въпреки това ти упорито продължаваш да се съревноваваш за статус, неизменно го цениш и защитаваш и винаги се опитваш да го вземеш за себе си. Дали във всичко това няма нещо като враждебност към Бог? Статусът не е постановен за хората от Бог. Бог им предоставя истината, пътя и живота, за да станат накрая сътворени същества, които отговарят на критериите, дребни и незначителни сътворени същества, а не хора със статус и престиж, почитани от хиляди други. И така, независимо от гледната точка, стремежът към статус е път без изход. Колкото и разумно да е оправданието ти да се стремиш към статус, този път си остава грешен и Бог не го одобрява. Колкото и усилия да полагаш или колкото и висока цена да платиш, ако искаш статус, Бог няма да ти го даде, а ако не е даден от Бог, ще се провалиш в борбата си да го придобиеш и ако продължиш да се бориш, изходът ще е само един: ще бъдеш разкрит и отстранен и ще се окажеш без изход. Разбирате това, нали?

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (трета част))

Независимо дали хората са надменни и самоправедни, като отказват да се преклонят пред истината, или измамни, като действат с нечестиво намерение, или алчни, или обладани от амбиция и желание, кое е онова, което поражда всички тези пороци? (Поквареният нрав на Сатана.) Тези пороци произтичат от покварения нрав на Сатана и са продукт на сатанинската природа, която контролира човека. Стремежът на човека към статус е само едно проявление на това. Това проявление, подобно на надменния нрав на човека, подобно на неговото бунтарство и противопоставяне на Бог, произтича от сатанинската му природа. Какъв метод може да се използва, за да се реши това? Трябва все пак да използваш най-основния метод. Стига да следваш Божия път и да вървиш по пътя на стремежа към истината, всички тези проблеми могат да бъдат решени. Когато нямаш статус, можеш често да се анализираш и да започнеш да се опознаваш. Другите могат да имат полза от това. Когато имаш статус и все пак можеш често да анализираш и разбираш себе си, като позволяваш на хората да видят силните ти страни, да видят, че разбираш истината, че имаш практически опит и че наистина се променяш, не могат ли другите все пак да имат полза от това? Независимо дали имаш статус или не, стига да можеш да практикуваш истината и да имаш автентично свидетелство за преживяване, като позволяваш на хората да разберат Божиите намерения и истината от твоето преживяване, това не е ли от полза за тях? И така, какво означава статусът за теб? Всъщност статусът е просто една екстра, нещо допълнително — като дреха или шапка. Той е просто украшение. Няма реална употреба и присъствието му не влияе на нищо. Независимо дали имаш статус или не, ти си оставаш същият. Това дали хората могат да разберат истината и да придобият истината и живота няма нищо общо със статуса. Докато не приемаш статуса като твърде важен въпрос, той не може да те възпира. Ако обичаш статуса и поставяш специален акцент върху него, като винаги го разглеждаш като важен въпрос, тогава той ще те държи под контрол. Няма да си готов да се откриеш, да се разголиш, да опознаеш себе си или да оставиш настрана ролята си на водач, за да действаш, говориш и взаимодействаш с другите, и да изпълняваш дълга си. Какъв проблем е това? Не става ли въпрос за това да си възпиран от статуса? Това се случва, защото говориш и действаш от висотата на статуса и не можеш да слезеш на земята. Не се ли измъчваш само, като правиш това? Ако наистина разбираш истината и ако можеш да имаш статус, без да се държиш така, както се държиш, а вместо това се съсредоточиш върху това как да изпълняваш добре дълга си, да правиш всичко, което трябва, и да изпълниш дълга, който си длъжен да изпълниш, и ако виждаш себе си като обикновен брат или сестра, тогава статусът ще те възпира ли? Когато не си възпрян от статуса и имаш нормално навлизане в живота, все още ли ще се сравняваш с другите? Когато другите заемат по-висок статус, все още ли ще се чувстваш неудобно? Трябва да търсиш истината и да се освободиш от спирачките на статуса и от спирачките на всички други хора, събития и неща. Няма нищо по-хубаво от това да изпълняваш добре дълга си. Само тогава ще бъдеш човек, който притежава истината реалност.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да преодолеете изкушенията и робуването на статуса)

Как може да бъде разрешен проблемът с това, че хората вървят по пътя на антихристите? (От една страна, те трябва да разберат този въпрос и когато разкрият мисли на стремеж към статус, да дойдат пред Бог да се молят. Освен това те трябва да се разкрият пред братята и сестрите и след това съзнателно да се опълчат на тези неправилни мисли. Трябва също така да поискат от Бог да ги съди, наказва, кастри и дисциплинира. Тогава ще са способни да тръгнат по верния път.) Това е доста добър отговор. Това обаче не е лесно да се постигне, а още по-трудно е то за онези, които твърде много обичат репутацията и статуса. Не е лесно да се избавиш от репутацията и статуса — хората могат да постигнат това само като се стремят към истината. Само като разбира истината, човек може да опознае себе си, ясно да види празнотата на стремежа към слава, изгода и статус, както и истината за покварата на човечеството. Едва когато човек наистина опознае себе си, може да изостави статуса и репутацията. Не е лесно да се избавиш от покварения си нрав. Ако си осъзнал, че ти липсва истината, че си пълен с недостатъци и че разкриваш твърде много поквара, но въпреки това не полагаш никакви усилия да се стремиш към истината, а се прикриваш и лицемерничиш, като подвеждаш хората да вярват, че можеш да направиш всичко, това ще те изложи на опасност и рано или късно ще дойде време, когато ще се сблъскаш с препятствие по пътя и ще паднеш. Трябва да признаеш, че не си придобил истината, и трябва да имаш достатъчно смелост да се изправиш пред реалността. Имаш слабости, разкриваш поквара и си пълен с всякакви недостатъци. Това е нормално, защото си обикновен човек, не си нито свръхчовек, нито всемогъщ, и трябва да го признаеш. Когато другите хора те презират или те осмиват, не реагирай веднага с антипатия, понеже казаното от тях е неприятно, и не се съпротивлявай, понеже вярваш, че си способен и съвършен. Не такова трябва да е отношението ти към подобни думи. Какво трябва да е твоето отношение? Трябва да си кажеш: „Имам своите недостатъци, всичко в мен е покварено и несъвършено и аз съм просто един обикновен човек. Макар че ме презират и осмиват, дали има нещо вярно? Ако има нещо вярно в това, което казват, тогава трябва да го приема от Бог“. Ако отношението ти е такова, това доказва, че си способен да се отнасяш правилно към статуса, репутацията и това, което останалите казват за теб. Статусът и репутацията не се загърбват лесно. За онези, които са донякъде надарени, които имат някаква степен на заложби или притежават известен професионален опит, е още по-трудно да загърбят тези неща. Макар понякога да твърдят, че са ги загърбили, те не могат да го направят в сърцето си. Щом ситуацията го позволи и щом имат възможност, те ще продължат да се стремят към слава, придобивки и статус, както са го правели и преди, защото всички покварени хора обичат тези неща, просто онези, които не притежават дарби или таланти, имат малко по-слабо желание да се стремят към статус. Онези, които притежават знания, талант, добър външен вид и специален капитал, имат особено силно желание за репутация и статус до такава степен, че са изпълнени с тази амбиция и желание. За тях това нещо е най-трудно да се загърби. Когато нямат статус, желанието им е в зараждащ се стадий. Щом придобият статус, когато Божият дом им повери някаква важна задача, и особено ако са работили дълги години и имат голям опит и капитал, желанието им вече не е зараждащо се, а се е вкоренило, разцъфтяло е и е на път да даде плод. Ако човек има постоянното желание и амбиция да върши велики дела, да стане известен, да се превърне в някаква велика фигура, веднага щом извърши голямо зло и последствията от него се проявят, той ще бъде напълно довършен и отстранен. И затова преди да се стигне до голямо бедствие, той трябва бързо да направи обрат в ситуацията, докато все още има време. Винаги, когато правиш каквото и да е и в какъвто и да е контекст, трябва да търсиш истината, да практикуваш да бъдеш човек, който е честен и се подчинява на Бог, и да загърбиш стремежа към статус и репутация. Когато постоянно таиш мисли и желание да се съревноваваш за статус, трябва да осъзнаеш до какви неблагоприятни последствия ще доведе това състояние, ако не се справиш с него. Затова започни веднага да търсиш истината, потуши желанието си да се съревноваваш за статус, докато е още в зародиш, и го замени с практикуване на истината. Когато практикуваш истината, желанието и амбицията ти да се съревноваваш за статус ще намалеят и няма да смущаваш делото на църквата. Така Бог ще запомни и одобри действията ти. И така, какво се опитвам да изтъкна? То е, че трябва да се отървеш от желанията и амбициите си, преди те да избуят, преди да се осъществят и да доведат до голямо бедствие. Ако не се справиш с тях, докато са още в зародиш, ще пропуснеш чудесна възможност. А след като доведат до голямо бедствие, ще бъде твърде късно да се справиш с тях. Ако ти липсва дори решимостта да се опълчиш на плътта, ще ти бъде много трудно да стъпиш на пътя на това да се стремиш към истината. Ако се сблъскаш с неуспехи и провали в домогването си до слава, придобивки и статус и не се опомниш, това е опасно: съществува вероятност да бъдеш отстранен. Когато онези, които обичат истината, се сблъскат с един-два провала и неуспеха по отношение на репутацията и статуса си, те могат ясно да разберат, че славата, придобивките и статусът нямат абсолютно никаква стойност. Те са способни напълно да се откажат от статуса и репутацията и да решат, че дори никога да не притежават статус, ще продължат да се стремят към истината и да изпълняват дълга си правилно, да споделят свидетелството си за преживяване и по този начин да постигнат резултата да свидетелстват за Бог. Дори когато са обикновени последователи, те все пак са способни да следват до самия край и всичко, което искат, е да получат Божието одобрение. Само това са хора, които истински обичат истината и които притежават решителност. Божият дом е отстранил много антихристи и зли хора, и когато видят провала на антихристите, някои хора, които се стремят към истината, размишляват върху пътя, по който са поели онези хора, и при това се самоанализират и опознават. Така придобиват разбиране за Божието намерение, вземат решение да са обикновени последователи и се съсредоточават върху стремежа към истината и върху това да изпълняват добре дълга си. Нямат нищо против, дори и Бог да каже, че са обслужващи или незначителни нищожества. Просто ще се опитат да бъдат скромни хора и дребни, незначителни последователи в Божиите очи, които накрая Бог ще нарече сътворени същества съгласно критериите. Такива са добрите хора и онези, които Бог одобрява.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (трета част))

Когато Бог изисква от хората да изпълняват добре дълга си, Той не ги кара да изпълнят определен брой задачи или да постигнат някакви велики подвизи, нито да извършат някакви велики дела. Това, което Бог иска, е хората да вършат практично всичко, което е по силите им, и да живеят в съответствие с Неговите слова. На Бог не Му е нужно да си велик или благороден, или да сътворяваш каквито и да е чудеса, нито очаква някакви приятни изненади от теб. Той няма нужда от такива неща. Всичко, от което Бог се нуждае, е непоколебимо да практикуваш в съответствие с Неговите слова. Когато слушаш Божиите слова, прави това, което си разбрал, изпълнявай това, което си проумял, запомни добре това, което си чул, и след това, когато дойде време за практикуване, го направи според словата Му. Нека те станат твоят живот, твоите реалности и това, което изживяваш. Така Бог ще бъде удовлетворен. Все се стремиш към величие, благородство и статус. Все се стремиш да превъзхождаш другите. Как се чувства Бог, като вижда това? Той го ненавижда и ще се отдалечи от теб. Колкото повече се стремиш към неща като величие, благородство, превъзходство над останалите, изтъкнатост, изключителност и забележителност, толкова по-отвратителен си за Бог. Бог ще те ненавижда и ще те отхвърли, ако не се самоанализираш и не се покаеш. Не се превръщай в човек, когото Бог намира за отвратителен. Бъди човек, когото Бог обича. И така, как човек може да постигне Божията любов? Като покорно приеме истината и заеме позицията на сътворено същество, като действа според Божиите слова, стъпил здраво на земята, и изпълнява правилно дълга си, като е честен и изживява човешко подобие. Това е достатъчно и Бог ще бъде удовлетворен. Човек не бива да храни амбиции и напразни мечти и да се стреми към слава, изгода и статус, нито към това да се откроява в тълпата. Нещо повече, не бива да се старае да бъде велика личност или свръхчовек, който превъзхожда останалите и ги кара да го обожават. Това е желание на поквареното човечество и пътят на Сатана, а Бог не спасява такива хора. Ако хората непрестанно преследват слава, изгода и статус, и отказват да се покаят, за тях няма лек и изходът е само един — да бъдат отстранени. Сега все още има време, ако побързате да се покаете. Когато обаче дойде денят, в който Бог завърши делото Си и катаклизмите станат още по-големи, вече няма да имате тази възможност. Когато това време настъпи, хората, които се стремят към слава, изгода и статус и упорито отказват да се покаят, ще бъдат отстранени. Всички трябва да сте наясно какви хора спасява Божието дело и какво е значението на Неговото спасение. Бог иска хората да дойдат пред Него, да слушат словата Му, да приемат истината, да се отърсят от покварения си нрав и да практикуват това, което Бог казва и заповядва. Това означава да живеят според Неговите слова, а не според собствените си представи, фантазии и сатанински философии, или като преследват човешкото „щастие“. Човек, който не слуша Божиите слова и не приема истината, а продължава без покаяние да живее според философиите на Сатана и със сатанински нрав, не може да бъде спасен от Бог. Ти следваш Бог, но това, разбира се, се дължи и на факта, че Бог те е избрал. Какво обаче е значението на това, че Бог те е избрал? Това трябва да те направи човек, който вярва на Бог, който наистина Го следва, който може да се отрече от всичко заради Него и който е способен да следва Божия път; човек, който се е отървал от сатанинския си нрав, който вече не следва Сатана и не живее под неговата власт. Бог може ли да те приеме, ако Го следваш и изпълняваш дълга си в Неговия дом, но престъпваш истината във всяко отношение, не практикуваш и не изживяваш според Неговите слова, а може би дори Му се противопоставяш? Категорично не. Какво имам предвид с това? Всъщност не е трудно да изпълняваш дълга си, нито да го правиш отдадено и съгласно критериите. Не е нужно да жертваш живота си или да вършиш нещо специално или трудно, просто трябва честно и неотклонно да следваш Божиите слова и напътствия, без да вмъкваш свои собствени идеи или да вършиш лични дела, а да вървиш по пътя на стремежа към истината. Ако хората могат да направят това, в основни линии ще имат човешко подобие. Когато са истински покорни към Бог и станат честни хора, те ще придобият подобие на истинско човешко същество.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Правилното изпълнение на дълга изисква хармонично сътрудничество)

Като ви съдя по този начин днес, каква степен на разбиране ще имате накрая? Вие ще кажете, че въпреки че вашият статус не е висок, вие все пак сте се радвали на издигане от Бог. Тъй като сте от низше потекло, вие нямате статус, но придобивате статус, защото Бог ви издига — това е нещо, което Той ви е дал. Днес вие сте в състояние лично да получите Божието обучение, Неговото наказание и Неговото правосъдие. Това, още повече, е Неговото издигане. Вие сте в състояние лично да получите Неговото пречистване и изгаряне. Това е великата Божия любов. През вековете не е имало нито един човек, който да е получил Неговото пречистване и изгаряне, и нито един човек не е бил способен да бъде доведен до съвършенство чрез Неговите слова. Сега Бог говори с вас лице в лице, пречиства ви, разкрива вашето вътрешно непокорство — това наистина е издигане от Него. Какви способности имат хората? Независимо дали са синове на Давид или потомци на Моав, накратко, хората са сътворени същества, които нямат нищо, с което да се похвалят. Тъй като сте сътворени същества, вие трябва да изпълнявате дълга на сътворени същества. Няма други изисквания към вас. Ето как трябва да се молите: „О, Боже! Независимо дали имам статус, или не, сега разбирам себе си. Ако статусът ми е висок, това е защото е издигнат от Теб, а ако е нисък, е заради това, което Ти си отредил. Всичко е в Твоите ръце. Нямам нито избор, нито оплаквания. Ти си повелил да се родя в тази страна и сред този народ и всичко, което трябва да направя, е да бъда напълно покорен под Твоята власт, защото всичко е както Ти си повелил. Не се замислям за статуса; в края на краищата, аз съм само едно сътворено същество. Ако Ти ме поставиш в бездънната пропаст, в езерото от огън и жупел, аз съм само едно сътворено същество. Ако ме използваш, аз съм сътворено същество. Ако Ти ме доведеш до съвършенство, аз все още съм сътворено същество. Ако Ти не ме доведеш до съвършенство, аз все още ще Те обичам, защото не съм нищо повече от сътворено същество. Аз не съм нищо повече от едно миниатюрно сътворено същество, създадено от Господа на творението, само един от всички сътворени хора. Ти си Този, Който ме е създал, а сега Ти ме постави в Своите ръце, за да постъпиш с мен, както пожелаеш. Аз съм готов да бъда Твой инструмент и да служа като контрастиращ предмет на Теб, защото всичко е такова, каквото Ти си повелил. Никой не може да го промени. Всички неща и всички събития са в Твоите ръце“. Когато настъпи моментът, в който вече няма да мислиш за статуса, тогава ще се освободиш от него. Едва тогава ще можеш уверено и смело да търсиш и само тогава твоето сърце ще може да се освободи от всякакви ограничения. Щом хората се отърват от тези неща, те няма да имат повече притеснения.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Защо не искаш да служиш като контрастиращ предмет?)

Като член на сътвореното човечество, човек трябва да стои на мястото си и да постъпва добре. Пази съвестно онова, което ти е поверено от Създателя. Не се дръж по неуместен начин и не прави неща, които са извън способностите ти или са ненавистни на Бог. Не се опитвай да бъдеш велик човек, свръхчовек или велика личност и недей да се стремиш да станеш Бог. Това са неща, които хората не трябва да жадуват. Стремежът да станеш велик или свръхчовек е абсурден. Стремежът да станеш Бог е още по-позорен — той е отвратителен и достоен за презрение. Онова, което е ценно и към което сътворените същества трябва най-силно да се придържат, е да станат истински сътворени същества. Това е единствената цел, към която трябва да се стремят всички хора.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият I)

Свързани свидетелства за преживяване

Намерих си мястото

Съдът и наказанието са Божията любов

Какво би трябвало да преследваме в живота?